Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 04.08.2022, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Гражданско дело 257/2021
Вид
Решение № 161
Подписан
04.08.2022
В сила
19.04.2023
Състав
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ЙОРДАНОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52, ал.1, т.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.53а, т.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.19 (1) · Закон за устройство на територията
  • чл.203 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. ***, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20212220100257 по описа за 2021 година

Производство е за делба на недвижим имот във втора фаза-по възлагането на имота.

С Решение № 124/29.07.2021 г. по настоящото дело съдът е допуснал извършването на съдебна делба между Д.С.Р.. с ЕГН ***, с постоянен адрес:

*** и настоящ адрес: *** и К.Д.И.. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** по отношение на следния недвижим имот: Дворно място от 520 кв.м по нотариален акт и 513 кв.м /по скица и удостоверение за данъчна оценка/, заедно с постройките в него: Жилищна сграда еднофамилна с идентификатор *** със застроена площ 86.00 кв.м, брой етажи 1, с предназначение жилищна сграда еднофамилна; Друг вид сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 23 кв.м, брой етажи 1, с предназначение друг вид сграда за обитаване; Постройка за допълващо застрояване с идентификатор *** със застроена площ от 13 кв.м, брой етажи 1, с предназначение постройка за допълващото застрояване, както и подобренията в двора и жилището, трайни насаждения, съставляващо парцел XVIII – 1039 в квартал 87 по плана на град ***, при граници по нотариален акт: изток - Д.И.Б., запад - ул.„***“, север - М.М.М. и Х.В.В.. с идентификатор на поземленият имот ***, съгласно издадена скица на поземлен имот № 15-349537-18.04.2019 г. на СГКК - гр.*** по одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри със Заповед № РД-18-56/ 1

31.08.2010 г., с адрес на поземленият имот: гр.***, п.к.8900, ул.„***“ № 92, при съседи по кадастрална скица ***; ***;

***; ***; *** и *** при следните квоти: 3/4 идеални части за Д.С.Р.. с ЕГН *** и 1/4 идеална част за К.Д.И.. с ЕГН **********.

Решението не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което производството е преминало във фазата по извършване на делбата.

Постъпила е молба от Д.С.Р.., чрез процесуалния му представител адв.А.В. от САК, с която на основание чл.349, ал.2 от ГПК се прави искане за възлагане на неподеляемите недвижими имоти допуснати до делба, а именно:

Дворно място от 520 кв.м, заедно с постройките в него: Жилищна сграда еднофамилна с идентификатор *** със застроена площ 86.00 кв.м, брой етажи 1, с предназначение жилищна сграда еднофамилна; Друг вид сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 23 кв.м, брой етажи 1, с предназначение друг вид сграда за обитаване; Постройка за допълващо застрояване с идентификатор *** със застроена площ от 13 кв.м, брой етажи 1, с предназначение постройка за допълващото застрояване, както и подобренията в двора и жилището, трайни насаждения, съставляващо парцел XVIII – 1039 в квартал 87 по плана на град ***, при граници по нотариален акт: изток - Д.И.Б., запад - ул.„***“, север - М.М.М. и Х.В.В.. с идентификатор на поземленият имот ***, съгласно издадено и влязло в сила съдебно решение по допускане делбата на горепосочените имоти.

Счита, че са налице основанията за възлагане, поради това, че недвижимите имоти, съгласно СТЕ били неподеляеми, както и че ищецът при откриване на наследството е живял в процесните недвижими имоти и не притежава друго жилище, с оглед на което се прави искането описаните недвижими имоти да бъдат поставени в дял на ищеца Д.С.Р.., тъй като той отговарял на законовите основания за възлагане и същият ще уравни дяловете на ответника с пари.

Представят се удостоверение за постоянен адрес на Д.С.Р.., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, декларация по чл.83 от ГПК за имотното състояние на Д.С.Р.. и се моли съдът да допусне до разпит един свидетел в режим на довеждане.

2

Постъпила е молба и от ответника К.Д.И.., чрез процесуалния му представител адв.С.Х. И. от САК, с която се излагат неговите възражения и искания, относно представеното заключения на вещото лице Г. П. М., иска се от съда да допусне повторна разширена СТЕ и се поставят допълнителни въпроси за същата.

В откритото съдебно заседание по делото на 12.01.2022 г. страните, редовно призовани - не се явяват, за тях се явяват процесуалните им представители.

Вещото лице Г. П. М., редовно призован - лично се явява.

Адв.В. посочва, че са депозирали молба на осн. чл.349, ал.2 от ГПК, с която се претендира възлагането на делбата на имота, тъй като ищеца има само това жилище, което е предмет на делбата и към момента на откриване на наследството е живял в имота. Представят се посочените по-горе писмени доказателства.

Адв.Х. оспорва възлагателните претенции, ищецът не живеел там.

Живеел при сина си в гр.София. Няма претенции и поддържа становището си изложено в молбата от 11.01.2022 г. Възразява по отношение на специалността на вещото лице. Той бил вписан в списъка със специалности геодезия, фотография, картография и можел да участва в изготвянето на други съдебно инженерно-технически експертизи, а за изпълнение на поставената задача поделяемостта на имота била необходима специалност „архитектура и градоустройство“

Адв.В. също оспорва изготвената експертиза, тъй като не била пълна и основателна. Счита, че на първо място не били уведомени за огледа, извършен бил отвън. Иска да се назначи нова експертиза, като им се предостави дата за съвместен оглед, да се огледа имота вътре.

С оглед възраженията направени от страните съдът е назначил нова СТЕ на вещото лице Д.С..

Постъпило е становище от адв.А.В. - САК с вх.№ 1189/04.03.2022 г., в което се заявява, че не възразява да се даде ход на делото в тяхно отсъствие.

В същото становище, адв.В. заявява, че ако ответната страна не оспорва експертизата и няма други доказателствени искания, то моли да се даде ход на съдебните прения.

С молба, вх.№ 1252/09.03.2022 г., адв.С.Х. - САК, уведомява съда, че поради служебна ангажираност по друго дело в същия час в СРС, няма да може да се яви в насроченото на 09.03.2022 г. открито съдебно заседание по делото и не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. В молбата си адв.Х. заявява, че е запознат с депозираната СТЕ от в.л.С. и моли съда да не приема заключението и да укаже на вещото лице, да го преработи и допълни.

Моли, вещото лице да даде обяснение, защо не е изпълнил в цялост молбата 3 му от предходното с.з., в която бил изложил всички възражения срещу СТЕ на в.л.М.. Моли съда да допусне допълнително заключение по въпросите в молбата му от 10.01.2022 г., на които в.л. не е дало отговор, като според изявленията на в.л. относно компетентността му да отговори на тях, да назначи друго в.л., по съответната специалност, което да изготви комплексна СТЕ с в.л.С. или отделни заключения, според специалностите на в.л., в които са компетентни.

В същото съдебно заседание вещото лице С. е дало подробни разяснения, относно изготвеното от него заключение.

Съдът предвид искането на ответната страна, за назначаване на тройна експертиза е назначил такава с участието на вещите лица инж.Д. К. С., инж.Н.

Н. Н. и инж.Б. В. М. и същата е представена на 04.07.2022 г.

На 08.07.2022 г. е депозирана молба от пълномощника на ищеца адв.В., с която се заявява, че приемат изготвената тройна съдебно-техническа експертиза от назначените вещи лица. Моли съда, да постанови решение с което да възложи допуснатите до делбата процесни недвижими имоти на ищеца, тъй като счита че са налице основанията по ГПК.

Посочва, че от представените писмени доказателства, а именно: удостоверение за постоянен адрес било видно, че ищеца към момента на смъртта на своята съпруга и наследодател е живял в процесните недвижими имоти - къща и дворно място, както и че други недвижими имоти същият няма. Това което се дели било единствено на ищеца. От приетата съдебнотехническа експертиза било ясно, че допуснатите до делба процесни недвижими имоти - къща с дворно място, не могат да бъдат поделени по реда на ЗУТ, тъй като не се покриват изискванията, т.е. допуснатите до делба недвижими имоти, не могат да се обособят като реални дялове, както и не могат да се поделят, така че да може да имат два реални дяла по отношение на ищеца и ответника.

В случая и съгласно трайната съдебна практика, както и постановеното тълкувателно решение, счита че допуснатите до делба имоти, не могат да се разделят на два дяла и с оглед на това счита, че следва да се реализира разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на имота на ищеца, който следва да уравни идеалните части на другият съделител и ответник съобразно пазарна стойност на имота, която била дадена от тройната съдебнотехническа експертиза, тъй като съделителите нямали друг общ наследствен имот.

По отношението на ищцовата претенция за възлагане на делбените 4 имоти посочва, че ответника не се бил противопоставил с насрещна предявена претенция, тъй като същият никога не бил живял или владял процесните имоти, още повече това се потвърждавало и ищцовите действия, тъй като те не били предявили никаква претенция съгласно чл.346 от ГПК, претенция за сметки.

На 11.07.2022 г. е постъпила молба от пълномощника на ответника адв.Х., с която моли да се зададат следните въпроси към тройната СТЕ, както и да бъдат взети предвид следните негови възражения и оспорвания по нея, както следва:

I. Въпроси:

1. Защо не е взет предвид метода на остатъчната стойност и не е дадено заключение по въпроса какво обезщетение може да се получи при ново строителство в имота и на каква пазарни стойност е то?

2. Какви са характеристиките на сравняваните имоти спрямо процесния, използвани при метода на сравнителната стойност? Съпоставими ли са те и по какви критерии? Какви други аналози са намерили вещите лица, които не са счели за най-подходящите и не са ги включили в заключението?

Аналозите, които са използвали само за 2022 г. ли са и защо не са използвали и поискали аналози от СВ *** и за 2021 г.?

3. Към кои момент (коя година) са взети цените за изграждане на процесния имот от 614 лева и 491 лева, при изчисленията по метода на вещната стойност?

4. Могат ли да дадат заключение по подвъпроси 2.6 и 2,7, само въз основа на строителните правила и норми за обособяване на самостоятелни обекта, за преустройство и промяна на предназначението, без да се съобразяват с неподеляемостта на парцела и квотите на страните в съсобствеността, тоест без да ги нагаждат по квадратури към идеалните части на съдели телите?

II. Не оспорва заключението по отговорите на Въпрос 2, подточки 2.1, 2.2, 2.3, 2,4 и 2.5, поради което моли съда да приеме заключението в тази му част.

III. Оспорва заключението по отношение на следните отговори:

1. Въпрос 1 и отговора на въпроса в молба (стр.81 от делото), относно дадената пазарни стойност от 83400 лева.

5

На първо място, вещите лица били посочили, че са взели сделки от СВ *** за 2022 г., а не и за 2021 г. Следователно, изследването на пазара не било пълно.

За оценка на земята бил взет само един пазарен аналог - продажба на общински поземлен имот на цена от 31.94 лева/кв.м, Използването само на един аналог освен, че не било достатъчно, но и било известно, че общинските имоти не се продават винаги на реална цена.

На второ място, тя не била съобразена с изводите относно метода на остатъчната стойност.

Вещите лица били посочили, че макснмалното PЗП на бъдещата сграда при ново строителство ще е 615 кв.м, от конто 205 кв.м гаражи и 410 кв.м жилища. При средно обезщетение от 25%, това правело обезщетение от 51.25 кв.м гаражи и 102.5 кв.м жилища. При дадената средна цена за продажба на гаражи от 399 евро/кв.м и на жилища от 523 евро/кв.м, това означавало общо цена на обезщетението 74056.25 евро (144 844 лева).

Това била реалната цена, която можела да се вземе от реализацията на земята при извършване на ново строителство в имота.

Дадените стойности на парцела от 8400 евро по остатъчния метод по никакъв начин не се обосновавали от дадената стойност за възможните приходи от реализация на проекта от 267076 евро. При тази стойност земята излизала 520 евро/кв.м, а не 32 лева/кв.м.

Затова моли вещите лица да отговорят как са стигнали до тази сума.

При оценката по метода на вещната стойност не били отчетени сегашните цени на изграждане на подобен обект, които да се дисконтират с коефициентите на овехтяване.