Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13791 от 15.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3646/2025
Вид
Решение № 13791
Подписан
15.07.2025
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 194, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 78 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 69, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 240, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 288 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 13791 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110103646 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба по реда на чл. 422 ГПК от „УСТОИ“ ЕАД срещу „Крезас“ ЕООД, З. И. Т. и З. П. К. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 60665/2024 г. по описа на СРС.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване на установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищцовото дружество сумите по Заповед № 34319 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 31.10.2024 г. по ч. гр. д. 60665/2024 г. по описа на СРС с правно основание, както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 138 ЗЗД за сумата от 1822,81 лева, представляваща главница за непогасено задължение по договор за паричен заем № 01865/31.08.2023 г., ведно със законна лихва за период от 11.10.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.

240, ал. 2 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 138 ЗЗД за сумата от 10,00 лева, представляваща договорна лихва за период от 20.04.2024 г. до 20.08.2024 г., 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 138 ЗЗД за сумата от 252,56 лева, представляваща наказателна лихва за период от 20.05.2024 г. до 20.08.2024 г., 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 138 ЗЗД за сумата от 50,00 лева, представляваща мораторна лихва за период от 20.04.2024 г. до 30.09.2024 г.

Ищецът „УСТОИ“ ЕАД твърди, че вземането - предмет на делото, произтича от 1 сключен Договор за паричен заем № 01865/31.08.2023 г. между „УСТОИ“ ЕАД, в качеството му на заемодател, и „Крезас“ ЕООД, в качеството му на заемател, З. Т., в качеството й на солидарен длъжник, и З. К., в качеството й на поръчител. Сочи, че съгласно договореното „УСТОИ“ ЕАД отпуснал заем на „Крезас“ ЕООД в размер на 2096.30 евро, представляващи 4100 лева към датата на подписване на договора за срок от 12 месеца при ГЛП в размер от 32%. Общата дължима сума по договора за целия период на заема сочи, че възлиза на 2767.11 евро, представляващи 5412 лева към датата на подписване на договора. Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 2 от договора заемателят дължи такса за обслужване на заема в размер на 167.70 евро, представляващи 328 лева към датата на подписване на договора за заем, която по искане на заемателя била удържана от заемната сума. Сочи, че съгласно договора ответниците З. И. Т. и З. П. К. са се задължили да отговорят солидарно със заемателя за задължението му в качеството им на поръчители. Съгласно договореното 3662.33 лева от заемната сума следвало да се използва за погасяване на преходно задължение на заемателя по Договор за заем №Б0003097/01.03.2023 г., а остатъкът от 109.67 лева да се усвои от заемателя. Посочено е, че заемателят изпълнил задължението си за погасяване на вноски № 1-7, както и частично вноска № 8, след което изпадал в забава и окончателно спрял плащанията по заема.

Моли съда да установи дължимостта на вземанията така, както са претендирани в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответниците „Крезас“ ЕООД и З. И. Т. подават неподписани отговори на исковата молба, като с Определение рег. № 15967/06.04.2025 г. съдът е указал на ответниците да отстранят нередовностите. Указано им е, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приеме, че отговор на исковата молба от ответниците не е подаден. Поради неизпълнение на указанията на съда, приложение следва да намерят последиците на чл. 101, ал. 3 ГПК и да се приеме, че ответниците „Крезас“ ЕООД и З.

И. Т. не са подали отговор на исковата молба.

Ответницата З. К. подава отговор на исковата молба в срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва възникването на облигационно правоотношение, като счита, че представеният договор не е подписан. Счита, че поради невъзникването на облигацинно правоотношение със заемателя, то не е възникнало и облигационно правоотношение с поръчителя. В случай че се установи възникването на облигационно правоотношение, оспорва факта, че сумата по договора е предоставена на заемателя, поради което не се дължи нейното връщане. Счита, че уговорката за заплащане на неустойка, макар и да не може да се оспорва като прекомерна между търговци, е нищожна поради накърняване на добрите нрави с оглед уговорения размер. Сочи, че не е положила подпис под общите условия, поради което същите не я обвързват. Претендира разноски.

2

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото са представени като писмени доказателства заверени преписи от Договор за паричен заем № 01865/31.08.2023 г., върху който са поставени три електронни подписа от 31.08.2023 г., положени от З. Т., З. К. и Б. След изискване на оригиналите на посочените документи поради направено оспорване от страна на ответника по реда на чл. 193 ГПК, ищецът с молба вх.№ 161316/09.05.2025 г. представя 4 бр. компактдискови устройства, съдържащи електронния образ на подписания договор за заем.

Съгласно представеното копие на договор за паричен заем от 31.08.2023 г. заемодател е ищецът „УСТОИ“ ЕАД, който се задължава да предаде на заемателя „Крезас“ ЕООД сумата от 2 096,30 евро или в левова равностойност – 4 100 лева, а заемателят се задължава да върне получената сума в срок от 12 месеца, както и да заплати годишна лихва в размер на 32 %, като съгласно чл. 10 от договора задълженията на заемателя се обезпечават от З. И. Т., като солидарен длъжник и с поръчителство, дадено от З. П. К.. В договора за заем за потребление е уговорено част от заемната сума в размер на 167,70 евро или левова равностойност на 328 лева, дължима на основание чл. 3, ал. 2 от договора да бъде удържана от предоставената заемна сума, а друга част от заемната сума в размер на 3 662,33 лева да бъде използвана за рефинансиране на задължения по кредит № DG 003097/01.03.2023 г. с кредитодател „Устои“ ЕАД, като остатъкът в размер на 109,67 лв. е уговорено да бъде преведен по банкова сметка на кредитополучателя „Крезас“ ЕООД с IBAN:

BPBI79401092326701.

По делото са допуснати първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

Ответницата З. П. К. оспорва автентичността на представения по делото договор за паричен заем № 01865/31.08.2023 г., по отношение на положения от З. Т., в качеството й на управител на „КРЕЗАС“ ЕООД електронен подпис. Въз основа на посоченото оспорване е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорване на автентичността на положен подпис от законен представител на заемателя „Крезас“ ЕООД. Доколкото процесният договор за заем е електронен документ, подписан изцяло с електронни подписи, за установяване на автентичността на положените електронни подписи е назначена съдебно-техническа експертиза със следната задача, формулирана от ответницата З. К., а именно: вещото лице след запознаване с представен на компактдиск в електронен формат договор за паричен заем № 01865/31.08.2023 г. и удостоверение, издадено от „Евротръст Технолъджис“ АД, да отговори дали процесният договор за паричен заем е подписан с валиден електронен подпис от „Крезас“ ЕООД. След запознаване с материалите по делото, в това число и 3 приложените компактдискови устройства, и след извършване на проверка на положения електронен подпис чрез два независими софтуера – инструмент pdfsig в Linux среда и чрез софтуера Adobe Acrobat Pro 64 bit в Windows среда, вещото лице достига до извода, че представеният на приложен по делото компактдиск електронен документ е подписан с валидни цифрови сертификати чрез валиден квалифициран електронен подпис, издаден от „Евротръст Технолъджис“ АД: от З. И. Т. на 31.08.2023 г. в 09:15:23 ч.; от З. П. К на 31.08.2023 г. в 09:33:20 ч. и от Б на 31.08.2023 г. в 09:33:54 ч. Вещото лице посочва, че процесния договор не е подписан с електронен подпис, издаден на името на „Крезас“ ЕООД.

По делото е прието заключение и по допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след запознаване с доказателствата по делото, счетоводна документация и справка относно разпределение на плащанията в счетоводните регистри, достига до извода, че след справка в счетоводството на „Изипей‘ АД общо извършените преводи от заемателя са в размер на 4 350 лв., от които суми са приспаднати такси за извършване на преводите в размер на 35,65 лв., като по сметка на заемодателя „УСТОИ“ ЕАД са получени суми в размер на 4 314,35 лв., които са отнесени по следния начин: за плащане на такси: 132 лв. – за такси по договора; 599,80 лв. – платена наказателна лихва; 1 302 лв. – за плащане на договорна възнаградителна лихва и 2 277,19 лв. – заплатена главница. След плащането са останали следните непогасени задължения в общ размер на 2 135,37 лв., които се разпределят по следния начин: 1 822,81 лв. – непогасена главница, 10 лв. – непогасена лихва, 302,20 лв. – непогасени наказателни и законни лихви за забава.

Прието по делото е и заключение по допусната допълнителна съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която сочи, че „Крезас“ ЕООД няма открити банкови сметки при „Изипей“ АД, а има открит абонаментен номер 205174327, съответстващ на ЕИК на дружеството, през който оперира, за да извършва дейността си, като именно този абонатен номер е идентификаторът за извършените трансакции.

При 9 от общо 13 от вноските вносител на сумата е З. И. Т., а за останалите вноски е отразено, че няма данни за наредител, доколкото на основание чл. 69, ал. 3 ЗПУПС дава на „Изипей“ АД право да не събира информация за име на вносител на вноски под 300 лв. Основанието за погасяване на 13-те вноски е посочено 01865, което отговаря на номера на договор за паричен заем от 31.08.2023 г.

Съдът кредитира и трите експертни заключения, като намира, че същите са обективни, пълни и компетентно изготвени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове за главница, договорна и законна лихва по договор за паричен заем № 01865/31.08.2023 г.

4 срещу заемателя, солидарния длъжник и поръчителя по договора за паричен заем.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 138 ЗЗД:

В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове за главница, договорна възнаградителна и наказателна лихва е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „УСТОИ“ ЕАД, в качеството му на заемодател, и „Крезас“ ЕООД, в качеството му на заемател, З. Т., в качеството й на солидарен длъжник, и З. К., в качеството й на поръчител, е възникнало облигационно отношение по Договор за паричен заем № 01865/31.08.2023 г., изпълнение на задълженията на заемодателя по него, по силата на който договор за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума, заплащане на възнаградителна и наказателна лихва в претендираните размери, а за ответнците З. Т. и З. К. е възникнало задължение да отговарят солидарно за дълга.

От представените писмени доказателства и в частност от договор за паричен заем № 01865/31.08.2023 г. (л. 9 – 19 по делото), се установява, че между „УСТОИ“ ЕАД, като заемодател и „Крезас“ ЕООД, като заемател, е налице валидно облигационно отношение по договор за заем за потребление. По договора за заем З. И.

Т. е поела задължението като солидарен длъжник, а З. П. К. – като поръчител.

Договорът за заем за потребление е реален договор, което означава, че договорът се счита сключен не с простото постигане на съгласие между страните, а и с предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя. Сключване на писмен договор за заем има значение за доказване на уговорките по договора относно условията за предсрочно погасяване и за начина на отпускане на заемната сума.