Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 318 от 09.10.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 452/2026
Вид
Решение № 318
Подписан
09.10.2026
В сила
09.10.2026
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 293, ал. 3 · Търговски закон
  • чл. 430 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Перник, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500452 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 253 от 01.04.2026 г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение.№ 382 / 20.05.2026г., постановени по гр.д. № 3070/2025 г., Районен съд - Перник е признал за установено на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ, че Д. С. Д., ЕГН ********** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, сумата от 993.58 евро, представляваща главница по договор за овърдрафт разплащателна сметка, сключен на 22.03.2005 г., ведно с лихва за забава в размер на 355.98 евро за периода от 01.01.2022 г. до 30.12.2024 г., ведно с законната лихва върху главница от 993.58 евро, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК - 27.12.2024 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена ЗИПЗ въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 7140/2024 г. по описа на РС – Перник, като е отхвърлил исковете за сумата от 182.36 евро, претендирана като обезщетение за забава за периода от 06.03.2020 г. до 27.06.2021 г. и за сумата от 50.51 евро, претендирана като обезщетение за забава за периода от 28.06.2021 г. до 30.12.2021 г., като погасени по давност. С решението съдът е възложил разноските по делото в тежест на страните.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Д. Д., чрез адв. Д., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение в частта, с която е уважен 1 предявеният иск. За неправилно се сочи приетото от РС, че отношенията по процесния договор не са прекратени още след последното превеждане на работна заплата на ответника.

Сочи, че видно от заключението на ССЕ е, че за последно на 25.06.2010 г. по процесната разплащателна сметка е преведена работна заплата на ответника. Това е последното действие по погасяване на кредита. Последвалия период от 15 години сочи на липса на каквито и да са действия от кредитополучателя за погасяване на задължения съобразно процесния договор. Това обстоятелство от една страна е индикация за прекратени отношения между страните, а от друга страна липсата на погасяване е създала предпоставките за осъществяване на процедура по прекратяване ползването на кредита и предсрочното му събиране. Ползването на кредита е преустановено през 2010 г., а не на 05.08.2020 г., поради което към настоящия момент задължението е погасено по давност.

Неправилно първата инстанция е приела, че след този период от разрешения лимит банката е заплащала суми, дължими от титуляра на разплащателната сметка за електроенергия, като твърди, че липсва заявление за безкасово плащане за заявени от Д. Д. комунални услуги.

Моли за отмяна на атакуваното решение в атакуваните му части и постановяване на ново, с което предявената искова претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, чрез юрк. М.Б., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Твърди, че постановеното от районния съд решение е правилно и допустимо, като по делото е безспорно установено, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 22.03.2005 г., с който на лицето е предоставен лимит за ползване на овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 1943.28 лева. Сочи, че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че банката е предоставила сумата на уговорения кредит, който е усвояван чрез извършване на преводи по разплащателна сметка, като от представеното извлечение от сметка било видно, че са осчетоводени многократни операции за извършени преводи от сметка за периода от 22.03.2005 г. – 05.08.2020 г. и многократно е усвоявана сума до размера на кредитния лимит. От съдържанието на чл. 16.1 от ОУ към Договора, срокът за ползване кредита се подновява автоматично при условие, че са платени дължимите към датата на изтичане на срока лихви и такси, освен ако никоя от страните не е отправила до другата писмено изявление за прекратяване на ползването най-малко 30 дни преди падежната дата. С оглед волята на страните, обективирана в чл. 16.1 от ОУ, не може да се приеме, че е налице уговорен краен срок на договора който да е настъпил на 25.06.2010 г. Посочва, че на 05.04.2020 г. кредитния лимит е изчерпан и поради липса на постъпления лихвите, с падеж следващите три месеца – 05.05.2020 г., 05.06.2020 г. и 05.07.2020 г. не са погасявани, като в съответствие с клаузите по договора и ОУ, считано от 05.08.2020 г. кредитът е прекратен и са настъпили предпоставките за предприемане на принудителни действия от кредитора за събиране на всички дължими суми. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакуваното решение да бъде потвърдено в обжалваните му части.

Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсулт.

2

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо – в обжалваната му част.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Безспорно по делото се установява от приложените по делото доказателства, че между страните по делото на 22.03.2005 г. е сключен процесният договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка. Съгласно чл. 1 от договора ищецът, в качеството си на банка е предоставила на ответника възможност да ползва овърдрафт по открита на негово име разплащателна сметка № *** в размер на 1943.28 лв. В раздел „Условия на договора“ е предвидено, че падежната дата е 5-то число на месеца, а ползваният разрешен овърдрафт се олихвява с годишен лихвен процент, който се определя периодично и едностранно от банката и към момента на сключване на договора е 12.95%. Олихвяването се извършва ежедневно върху фактически ползваната сума, без да се капитализира. Начислената върху ползвания овърдрафт лихва е дължима месечно на падежната дата/5-то число от съответния месец/. Кредитополучателят има задължение да осигурява средства за погасяване на лихвата към падежната дата. В чл. 5 е предвидено, че овърдрафтът може да се ползва наведнъж или на части, като при частично или пълно погасяване на ползваната сума от постъпленията по разплащателната сметка, същият може да се ползва отново до договорения размер. Според чл. 6 ползваният размер на овърдрафтът се погасява служебно при постъпване на суми по сметката, а когато на падежната дата няма достатъчно средства по разплащателната сметка за заплащане на дължимата лихва, банката я погасява служебно за сметка на неусвоения кредит-овърдрафт или за сметка на надвишаване на договорения размер на овърдрафта. В чл. 7 е предвидено, че върху надвишаването до погасяването му се начислява лихва, равна на договорената по т. 4.1 и увеличена с надбавка в размер, определен от банката. Чл. 8 от договора предвижда, че при неизправност на кредитора в срок, определен в общите условия, правото на овърдрафт се спира, като ползваният овърдрафт става дължим и се олихвява със санкционна лихва. Ако цялата сума - лихви, договорен овърдрафт и сумата на надвшнението, се погаси в определен в общите условия на БАНКАТА срок от датата на възникването на неразрешен овърдрафт, правото на револвиране на кредит-овърдрафт се възстановява. В чл. 9 от договора е предвидено, че ако сумите не се погасят в срок, овърдрафтът се прекратява, а според чл. 12, ал. 1 - от този момент банката предприема действия за принудително съдебно или извънсъдебно събиране на вземанията. Според чл. 14 БАНКАТА има право да прекрати едностранно правото на ползване на овърдрафта при настъпване на обстоятелствата по т:9, при налагане на запор върху разплащателната сметка, при прекратяване на трудовия договор на кредитополучателя, както и в други случаи, предвидени в общите условия на БАНКАТА.

В раздел „Отговорност и санкции“ от Общите условия е уредено, че в случай, че 3 кредитополучателят не погаси в продължение на три последователни месеца дължимите суми за лихва от последната падежна дата, на която са били погасени суми, правото за ползване на кредита се спира, усвоеният кредит се оформя като неразрешен овърдрафт и се олихвява със санкционираща лихва,формирана от предвидената в договора за кредит редовна лихва, увеличена с наказателна надбавка с 5 процентни пункта. Ако цялата сума се погаси в 30-дневен срок от оформяне на кредита като неразрешен, ползването му се възобновява. Ако в същия срок дължимата сума не се погаси, правото на ползване на кредита се прекратява.

В раздел „Прекратяване на договора“ в Общите условия е предвидено, че договорът се прекратява с изтичане на уговорения в него срок, ако някоя от страните отправи до другата писмено изявление за прекратяване най-малко 30 дни преди крайната падежна дата.

В противен случай срокът се подновява автоматично, при условие, че са платени дължимите към датата на изтичане на срока лихви и такси.

По делото са представени извлечения от разплащателната сметка на ответника за периода от 22.03.2005 г. до 22.03.2020 г. и е приета в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. В експертизата вещото лице е посочило, че сумите от кредит овърдрафта са предоставяни, ползвани и отчитани по разплащателна сметка, с титуляр ответника № ***, като в таблицата към приложение № 1 към заключението е отразено изцяло движението по сметката за времето от 01.03.2005 г. до 05.08.2020 г.

Експертът е констатирал, че за периода от 22.03.2005 г. до 05.08.2020 г. кредитополучателят многократно е усвоявал сума до разрешения размер на кредитния лимит в общ размер на 135670.20 лв. За същия период многократно е извършвано погасяване, като общо е внесена сумата от 133631.74 лв. Неплатената усвоена и непогасена главница до кредитния лимит по договора по разплащателната сметка е 1943.28 евро. Договорната лихва е в размер на 1827.68 лева за периода от 22.03.2005 г. до 27.08.2021 г., като платената част от нея е в размер на 1719.67 лв., а неплатената в размер на 359.64 лв. /183.88 евро/. Последното постъпление по разплащателната сметка е с дата 25.06.2010 г. и е в размер на 1827.68 лв., която сума се револвира и има възможност за ползване на договорения размер. В периода от 28.06.2010 г. до 30.04.2020 г. сумата се усвоява за безкасови плащания на месечни такси за обслужване, за заплащане на ел. енергия и лихва овърдрафт. Последната платена лихва от кредитния лимит е с дата 05.04.2020 г. Неплатена е лихва с падеж 05.05.2020 г. в размер на 24.12 лева, с падеж 05.06.2020 г. в размер на 24.53 лв., с падеж 05.07.2020 г. в размер на 24.96 лв., с падеж 28.06.2021 г. в размер на 25.37 лв. Ползването на кредита е преустановено на 05.08.2020 г. и е осчетоводено прехвърляне на сума в размер на 1943.28 лв. в кредитна линия. Констатацията на вещото лице е, че непогасените задължения са в размер на 1943.28 лв./993.58 евро/ - главница; 359.64 лв./183.88 евро/ - договорна лихва за периода от 28.06.2021 г. до 27.06.2021 г.; 795.03 лв. /406.49 евро/ - законна лихва за забава за периода 28.06.2021 г. - 17.12.2024 г. Видно от приложение № 1 към експертизата салдото по разплащателната сметка е отрицателна величина, считано от 31.03.2011 г., като кредитният лимит по овърдрафта е достигнат и надхвърлен на 05.05.2020 г. През периода след 4

25.06.2010 г. до 05.08.2020 г. не е имало постъпления по разплащателната сметка.

Заплащането на лихви, такси и битови задължения е извършвано от разрешения кредит до достигане на лимита му. Според чл.182 ГПК вписванията в счетоводните книги служат като доказателство на лицето или организацията, които са ги водили, поради което констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, опиращи се именно на такава извлечения-справки от счетоводството на кредитора, и установяващи усвояване и липсата на постъпили плащания по договора за кредит, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.