Разпореждане № 1038 от 08.06.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1038 гр. Перник, 08.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500452 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 253 от 01.04.2026 г., постановено по гр.д. № 3070/2025 г., Районен съд - Перник е признал за установено на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ, че Д. С. Д., ЕГН ********** с адрес: ** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: **, представлявана от С.Л.С. и Д.Н.Н. – изпълнителни директори сумата от 993.58 евро /деветстотин деветдесет и три евро и петдесет и осем цента/, представляваща главница по договор за овърдрафт разплащателна сметка, сключен на 22.03.2005 г., ведно с лихва за забава в размер на 355.98 евро /триста петдесет и пет евро и деветдесет и осем цента/ за периода от 01.01.2022 г. до 30.12.2024 г., за които вземания е издадена ЗИПЗ въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 7140/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, като е отхвърлил исковете за сумата от 182.36 евро, претендирана като обезщетение за забава за периода от 06.03.2020 г. до 27.06.2021 г. и за сумата от 50.51 евро, претендирана като обезщетение за забава за периода от 28.06.2021 г. до 30.12.2021 г., като погасени по давност. С решението съдът е възложил разноските по делото в тежест на страните.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Д. С. Д., чрез адв. С. Д., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение в частта, с която е уважен предявеният иск. За неправилно се сочи приетото от районния съд, че отношенията по процесния договор не са прекратени още след последното превеждане на работна заплата на ответника. Сочи, че видно от заключението по назначената и изготвена ССЕ е, че за последно на 25.06.2010 г. по процесната разплащателна сметка 1 е преведена работна заплата на ответника. Допълва, че това е последното действие по погасяване на кредита. В продължение се правят твърдения, че последвалия период от 15 години сочи на липса на каквито и да са действия от кредитополучателя за погасяване на задължения съобразно процесния договор. Намира, че това обстоятелство от една страна е индикация за прекратени отношения между страните, а от друга страна липсата на погасяване е създала предпоставките за осъществяване на процедура по прекратяване ползването на кредита и предсрочното му събиране. Излага съображения, че ползването на кредита е преустановено през 2010 г., а не на 05.08.2020 г., поради което към настоящия момент задължението е погасено по давност. На следващо място отбелязва, че неправилно първата инстанция е приела, че след този период от разрешения лимит банката е заплащала суми, дължими от титуляра на разплащателната сметка за електроенергия, като твърди, че липсва заявление за безкасово плащане за заявени от Д. Д. комунални услуги. Моли се съда за отмяна на атакуваното решение в атакуваните му части и постановяване на ново, с което предявената искова претенция да бъде отхвърлена изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, чрез юрк. М.Б., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Твърди, че постановеното от районния съд решение е правилно и допустимо. Твърди, че по делото е безспорно установено, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 22.03.2005 г., с който на лицето е предоставен лимит за ползване на овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 1943.28 лева. На следващо място сочи, че от заключението на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза, се установява, че банката е предоставила сумата на уговорения кредит, който е усвояван чрез извършване на преводи по разплащателна сметка, като от представеното извлечение от сметка било видно, че са осчетоводени многократни операции за извършени преводи от сметка за периода от 22.03.2005 г. – 05.08.2020 г. и многократно е усвоявана сума до размера на кредитния лимит. В продължение излага, че видно от съдържанието на чл. 16.1 от Общите условия към Договора, срокът за ползване кредита се подновява автоматично при условие, че са платени дължимите към датата на изтичане на срока лихви и такси, освен ако никоя от страните не е отправила до другата писмено изявление за прекратяване на ползването най-малко 30 дни преди падежната дата. Допълва, че с оглед волята на страните, обективирана в чл.

16.1 от Общите условия, не може да се приеме, че е налице уговорен краен срок на договора който да е настъпил на 25.06.2010 г. В заключение посочва, че на 05.04.2020 г. кредитния лимит е изчерпан и поради липса на постъпления лихвите, с падеж следващите три месеца – 05.05.2020 г., 05.06.2020 г. и 05.07.2020 г. не са погасявани, като в съответствие с клаузите по договора и Общите условия, считано от 05.08.2020 г. кредитът е прекратен и са настъпили предпоставките за предприемане на принудителни действия от кредитора за събиране на всички дължими суми. Въз основа на изложеното се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакуваното решение да бъде потвърдено в обжалваните му части.

2

Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсулт в размер на 150 лева. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора от страните не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 23.09.2026 г. от 10,20 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от отговора на въззиваемия.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3