Определение № 1376 от 14.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 464/2024
- Вид
- Определение № 1376
- Подписан
- 14.11.2025
- В сила
- 14.11.2025
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Орлин Найденов Летов, Атанас Димов Атанасов
Други актове по делото
- Определение № 810 от 30.08.2024 · Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Орлин Найденов Летов, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 230, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 631, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1376 гр. Стара Загора, 14.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
А. Д. А.ов
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500464 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от ответника по делото – „М.“ АД чрез пълномощника юрисконсулт Ж.Т. /с надлежно учредена по делото представителна власт/, частна въззивна жалба срещу определение № 341/12.06.2024 г. по гр. д. № 784/2023 г. на Районен съд - Чирпан, с което е оставена без уважение молбата му по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 51/01.04.2024 г. в частта за разноските.
Жалбоподателят навежда оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, тъй като същото е постановено в нарушение на процесуалния закон. Сочи, че неправилно с решението си първоинстанционният съд е осъдил „М.“ АД да заплати на процесуалния представител на ищеца – адвокат Д., адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв. в размер на 645,20 лева с ДДС. Същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде определено под предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери. Отделно от горното твърди, че възнаграждението следва да бъде определено без включен към него ДДС, тъй като в хипотезата на чл.
38 ЗАдв. се предоставя безплатна правна помощ, а ДДС съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДДС се начислява само за възмездни сделки. Ето защо моли съда да отмени обжалваното определение, с което молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение, както и да измени решението в частта за разноските в посочения в жалбата смисъл.
В законоустановения срок ищецът А. Х. Г. чрез пълномощника адвокат А.
Д. /с надлежно учредена по делото представителна власт/ е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.
Окръжен съд – Стара Загора констатира, че настоящото производство 1 по чл. 248, ал. 3 ГПК е било спряно с определение № 810/30.08.2024 г. на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК до окончателното произнасяне на СЕС с решение по образуваното пред него дело С-744/23 г. Доколкото по посоченото дело на СЕС е постановено решение от 23.10.2025 г., пречката за движение на производството по чл. 248, ал. 3 ГПК е отпаднала, поради което на основание чл. 230, ал. 1 ГПК същото следва да бъде възобновено.
Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 784/2023 г. на Районен съд – Чирпан е образувано по искова молба, подадена от А. Х. Г. чрез адв. А. Д. от САК. В исковата молба е направено искане за определяне на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, вр. ал. 2 ЗАдв., като към същата е приложен договор от 01.11.2023 г. за осъществяване на безплатна правна помощ на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., както и справка на НАП, от която се установява, че адв. Д. е регистриран по ДДС с идентификационен номер BG180672406.
С постановеното по първоинстанционното дело решение № 51/01.04.2024 г. Районен съд - Чирпан, съдът е уважил предявения от А. Х. Г. срещу „М.“ АД иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като е признал за недействителен сключения между страните договор за потребителски кредит № 173582/15.07.2022 г., поради противоречието му със закона. Със същото решение съдът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е присъдил в полза на процесуалния представител на ищеца – адв.
А. Д., сумата от 95,06 лева, представляваща съдебни разноски за заплатена държавна такса, както и 645,20 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
С молба вх. № 2107/19.04.2024 г. ответникът „М.“ АД е поискал така постановеното решение да бъде изменено в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
За да остави молбата без уважение, районният съд е приел, че с оглед фактическата и правна сложност, размерът на присъдените с решението разноски е правилно определен.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно.
С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.
2
Окръжен съд – Стара Загора намира, че в случая исковото производство пред Районен съд - Чирпан не се характеризира с висока фактическа и правна сложност, предвид предмета на делото, броя на страните и с оглед наличието на сравнително нисък материален интерес /2376,72 лева/. Същевременно извършената от адвоката работа се изчерпва единствено с изготвяне и подаване на искова молба, писмено становище по отговора на исковата молба, както и на молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката с приложен списък за разноските.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 645,20 лева с вкл. ДДС в полза на адв. Д., се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа, като същото следва да бъде намалено до сумата от 360 лева с вкл. ДДС, която според настоящият съдебен състав съответства на посочените по-горе критерии и представлява адекватно и справедливо възнаграждение за положения от процесуалния представител на ищеца труд.
Неоснователно се явява възражението на частния жалбоподател „М.“ АД, че в случая възнаграждението следва да бъде определено без включен към него ДДС. С посоченото по-горе решение на СЕС от 23 октомври 2025 г. по дело С-744/23 е прието, че член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. С оглед на така даденото разрешение настоящият съдебен състав приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС /какъвто е настоящият случай/, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да включва ДДС.
Предвид изложеното, частната жалба е основателна. Обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената от ответника молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е неправилно и следва да бъде отменено, а първоинстанционното решение - да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. трябва да бъде намалено от 645,20 лева с вкл. ДДС на сумата от 360 лева с вкл. ДДС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.ч.гр.д. № 464/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ОТМЕНЯ определение № 341/12.06.2024 г. по гр. д. № 784/2023 г. на Районен съд – Чирпан, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
3
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 51/01.04.2024 г. по гр. д. № 784/2023 г. на Районен съд – Чирпан в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъденото в полза на адв. А. З. Д. от САК, личен № ***, с адрес: гр. С., ***, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от 645,20 лева с вкл. ДДС на сумата от 360 лева с вкл. ДДС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4