Определение № 810 от 30.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 810 гр. Стара Загора, 30.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

А. Д. А.ов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500464 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена от ответника по делото – „Макроадванс“ АД чрез пълномощника юрисконсулт Женя Тананова /с надлежно учредена по делото представителна власт/, частна въззивна жалба срещу определение № 341/12.06.2024 г. по гр. д. № 784/2023 г. на Районен съд - Чирпан, с което е оставена без уважение молбата му по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 51/01.04.2024 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят навежда оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, тъй като същото е постановено в нарушение на процесуалния закон. Сочи, че неправилно с решението си първоинстанционният съд е осъдил „Макроадванс“ АД да заплати на процесуалния представител на ищеца – адвокат Д., адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв. в размер на 645,20 лева с ДДС. Същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде определено под предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери. Отделно от горното твърди, че възнаграждението следва да бъде определено без включен към него ДДС, тъй като в хипотезата на чл. 38 ЗАдв. се предоставя безплатна правна помощ, а ДДС съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДДС се начислява само за възмездни сделки. Ето защо моли съда да отмени обжалваното определение, с което молбата по чл.

248 ГПК е оставена без уважение, както и да измени решението в частта за разноските в посочения в жалбата смисъл.

В законоустановения срок ищецът А. Х. Г. чрез пълномощника адвокат А. Д. /с надлежно учредена по делото представителна власт/ е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.

1

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса.

С обжалваното определение Районен съд - Чирпан е приел, че не е налице основание за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като в случая върху определеното на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение правилно е начислен ДДС.

Настоящият съдебен състав констатира, че пред Съда на Европейския съюз /СЕС/ е образувано дело С-744/23 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд с определение № 42767/29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/2022 г., по следните въпроси:

1.“Доставка на услуги“ на смисъла чл.2, пар. 1, буква „б“, чл.24, пар. 1, чл.26, ал.1, буква „б" и чл.28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело; 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

2. ,,Безвъзмездна услуга“ по смисъла чл.26, ал.1, буква „б“ от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bопо) от адвокат на страна по съдебно дело; 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

3. ,, Възмездна услуга" по смисъла на чл.2, нар. 1, буква „б", чл.24 пар. 1 и чл.2б, ал.1, буква ,,б“ от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

4. ,,Данъчно задължено лице“ по смисъла на чл.28 и чл.75 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело; 2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

Съдът намира, че така поставените въпроси са пряко относими към предмета на настоящото частно въззивно производство - повдигнатият спор се отнася именно до хипотеза на предоставена безплатна за страната адвокатска 2 услуга, която обаче подлежи на заплащане чрез осъждане на насрещната страна да заплати адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., като правоимащият да получи възнаграждението адвокат е данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС.

Съгласно чл. 629, ал. 3 ГПК, съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Настоящото исково производство е било образувано пред Районен съд - Чирпан по обективно съединени искове за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит. По силата на чл.

274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 и чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението на въззивния съд в настоящото частно производство не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като ако бе постановено въззивно решение, то също не би подлежало на касационно обжалване предвид цената на предявените искове, всеки от които е под 5 000 лева.

В случая не може да се приеме, че отговорите на поставените по делото въпроси произтичат недвусмислено от предишно решение на СЕС или смисълът на относимите разпоредби от Директива №2006/112/ЕО е така ясен, че не буди никакво съмнение, доколкото по тези въпроси е налице и противоречива практика на ВКС, инкорпорирана в редица съдебни актове на ВКС /Определение №50161 от 15.06.2023 г. по гр.д. № 1537/2022 г. на ВКС - 3то г.о. и др., Определение №917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к.ч.гр.д.№ 1323/2023 г. и др. на ВКС - 4-то гр.отд./. Следователно, ако към настоящия момент по посочените по-горе въпроси не бе налице висящо производство пред СЕС /т.е. дело С-744/23/, то за настоящата въззивна инстанция /като съд, чийто акт е окончателен/ би възникнало задължение да отправи сама преюдициално запитване на основание чл. 629, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК с отправянето на запитването съдът спира производството по делото. С правомощието да спре съдебното производство обаче разполага не само съдът, отправил конкретното преюдициално запитване до СЕС /в случая – Софийският районен съд/, но и всеки друг съд по всяко друго съдебно производство, когато разрешаването на преюдициалното запитване е от значение за правилното решаване на конкретното съдебно дело. В този смисъл е и съществуващата съдебна практика /вж. определение № 138/21.03.2019 г. по ч. гр. д. № 631/2019 г. на ВКС, ІV г.о.; определение № 66/15.04.2019 г. по ч.гр. д. № 580/2019 г. на ВКС, ІІ г.о.; определение № 209/27.06.2019 г. по т.д. № 147/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 273/28.06.2019 г. по ч.т.д. № 1041/2019 г. на ВКС, І т.о.; определение № 436/27.06.2019 г. по ч.т.д. № 1281/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 292/5.07.2019 г. по ч.т.д. № 1057/2019 г. на ВКС, І т.о. и др./. Това е така, защото след като всеки съд /и то не само от последна инстанция/ е оправомощен да отправи преюдициално запитване относно тълкуването на ПЕС или валидността на акт на органите на ЕС и на това основание да спре съдебното производството, то per argumentum a fortiori той е оправомощен да направи и по-малкото - само да спре производството, ако 3 вече е било отправено преюдициално запитване от друга юрисдикция, но по въпроси, които са от значение за разрешаването на спора и по неговото съдебното производство. Със спирането на неговото съдебно производство съдът потвърждава, че подобно преюдициално запитване би отправил и той. В подобна хипотеза е ненужно и безпредметно и от другия съд да се изисква също да отправи преюдициално запитване със същите въпроси, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за неговото дело въпроси.

Решението на СЕС ще бъде задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.

633 ГПК/. Ето защо всеки съд е оправомощен да спре висящо пред него производство на основание чл. 631, ал. 1, вр. чл. 633 ГПК, ако е образувано производство по преюдициално запитване пред СЕС по искане на друга юрисдикция, но по въпроси, които са от значение и по неговото дело. На още по-голямо основание този извод важи за съд, чийто краен акт не подлежи на обжалване, какъвто е и настоящият случай.

Предвид гореизложеното, съдът, като взе предвид, че отговорът на въпроса, поставен в запитването по дело № С-744/2023 г. на СЕС, е от значение и за настоящото дело, като към момента не е налице произнасяне от страна на СЕС, намира че са налице предпоставките на чл. 633, вр. чл. 631, ал.

1 ГПК. Ето защо производството следва да бъде спряно до приключването на цитираното дело на СЕС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по в.ч.гр.д. № 464/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора, Ia въззивен състав, на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК до приключване на висящото дело пред СЕС – С-744/23 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4