Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 573 от 14.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 770/2025
Вид
Решение № 573
Подписан
14.11.2025
Състав
Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 77 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. Благоевград, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20251200500770 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от А.

М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Л., общ. Г. Д., обл. Бл., ул. „О.“ № , чрез адв. В. А., адрес на кантората: гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № против Решение № 119/28.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1166/2024 г. по описа на РС- Г. Д. в частта, в която e отхвърлен иска за признаване за установено по отношение на ответника Ш. Р. К., ЕГН ********** от с. Л, обл. Бл, че ищецът е собственик на 293,47 квадратни метра от следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени със Заповед РД-18-134 от 07.03.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „О”, с площ от 870 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползваненива, категория на земята - 9 категория; предишен идентификатор - няма; номер по предходен план - 009114; при граници (съседи): имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***, който имот съгласно предходен документ за собственост се идентифицира като нива от 0.870 дка, девета категория, находяща се в местността “О” в землището на с. Л., представляваща имот № 9114 по картата на землището, при съседи: имот № 9115- на М. З. Ч.; имот № 9116- общински; имот № 9176- река; имот № 9111- на наследници на И. Ч.; имот № 9112 - на наследници 1 на Х. А. и имот № 9113- на А. А. и в частта, в която е отхвърлено искането за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на 293,87 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част.

Сочи се, че при постановяване на решението, районният съд се е позовал изцяло на показанията на свидетелите, водени от ответника- св. Б. и св. И.. Твърди се, че показанията на посочените свидетели по никакъв начин не установявали добросъвестно владение от страна на ответника, което е могло да го направи собственик на основание давностно владение. Показанията на двамата свидетели били в противоречие с показанията на св. И. Р. и на писмените документи по делото.

Твърди се, че свидетелските показания на св. Б. и св. И. не са успели да оборят доказателствената сила и стойност на документа за собственост на ищеца, както и волята, и фактическото положение на праводателя по сделката, а именнона дядото на ищеца. Сочи се, че свидетелските показания не успели да оборят материално- доказателствената стойност на нотариалния акт за дарение, с който ищецът черпи правата си на собственик. Същите не били категорични, ясни, точни и последователни да обосноват давностното владение на ответника, а това предпоставяло и доказаност на неоснователното ползване и владение. По делото не били събрани доказателства ответникът да е владял имота като собственик, със собственическо съзнание. Простото владение на един имот автоматично не водело до давностно такова. Твърди се, че никой от свидетелите не е потвърдил ответникът да е владеел спорната част като собственик, да е споделял, че се чувства като такъв, да е предприемал действия да афишира и защити собственическите си права.

Сочи се, че от страна на ищеца са доказани безспорно и трите предпоставки за уважаване на предявения иск- ищецът е собственик на основание дарение на процесния имот, спорните 293,87 квадратни метра се владеят от ответника, същите се владеят без правно основание.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 119/28.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1166/2024 г. по описа на РСГоце Делчев в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и вместо него- да бъде постановено решение, с което да бъде уважен изцяло предявения от ищеца иск.

С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Твърди се, че от събраните доказателства по делото безспорно и категорично е установено изложеното в отговора на исковата молба.

Сочи се, че по делото е установено, че дядото на ищеца се е разпоредил с част от процесния имот, като е продал на въззиваемия частта от имота, заключена между имотите с идентификатори ***, ***, ***,

*** и вадата, която разделя процесния недвижим имот с идентификатор *** на две части. Посочената част от имота била по-висока от другата част, с голяма денивелация спрямо останалата част, и стара вада представлявала много ясна, видима разделителна линия на двете части на процесния имот.

Посочва се, че заключението на вещото лице по приетата съдебнотехническа експертиза потвърдило изложеното в отговора на исковата молба. От 2 заключението било установено в процесния имот наличие на две естествено оформени от релефа на терена части с площи- на имота с условен идентификатор *** (частта от вадата на юг)- 293,47 кв. м, а на имота с условен идентификатор *** (частта от вадата до реката)- 576,67 кв. м., както и денивелация от 1,20 до 1,85 м между двете части.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено решението на Районен съд- Гоце Делчев в обжалваната част.

Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Производството пред РС- Гоце Делчев е било образувано по искова молба, депозирана от А. М. М. против Ш. Р. К., с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени със Заповед РД-18-134 от 07.03.2019 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „О.”, с площ от 870 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9 категория; предишен идентификатор - няма; номер по предходен план: 009114; при граници (съседи): имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***, който имот съгласно предходен документ за собственост се идентифицира като нива от 0.870 дка, девета категория, находяща се в местността “О.” в землището на с. Л., представляваща имот № 9114 по картата на землището, при съседи: имот № 9115- на М. З. Ч.; имот № 9116- общински; имот № 9176- река; имот № 9111- на наследници на И.Ч.; имот № 9112- на наследници на Х. А. и имот № 9113- на А. А. и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху недвижимия имот.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на процесния поземлен имот на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 485, том III, дело № 858/1997 г. по описа на РС- Гоце Делчев.

Сочи се, че ищецът и семейството му трайно пребивават в чужбина, поради което ответникът се настанил в процесния имот и ползвал същия, без правно основание. Между ищеца и ответника никога не било имало устна уговорка или писмен договор за ползване на процесния имот.

Твърди се, че ищецът многократно разговарял с ответника относно преустановяване ползването на недвижимия имот, но ответникът категорично отказвал с твърдения, че има права и няма да освободи имота.

С твърдения в горната насока ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.

Твърди се, че през 1993 г. дядото на ищеца А. М. М.- А. У. Р. взел решение да се изсели трайно в Турция. Преди да замине, се обърнал към ответника, с когото били в добри взаимоотношения, с предложение да закупи една част от неговия имот, заключена между имоти с идентификатори ***, ***,

***, *** и вадата, която разделя процесния недвижим имот с идентификатор *** на две части. Описаната част от имота била по-висока от другата част, с денивелация повече от един метър, и визираната стара вада 3 представлявала ясна, видима разделителна линия на двете части на имота. Твърди се, че ответникът заедно с дядото на ищеца отишли при кмета на селото, където в присъствието на двама свидетели съставили писмен договор за продажба.

Договорът за продажба не бил в нотариална форма, поради което А. Р. подписал и пълномощно, с което ответникът да действа и да довърши процедурата по придобиването на имота. Твърди се, че след като А. Р. заминал, ответникът установил спокойно и явно владение върху продадената му част от имота, със съзнанието на негов собственик от 1993 г. до настоящия момент, като никой не проявявал претенции към закупеното от него място. Сочи се, че месеци след заминаването си, А. Р. се върнал в страната и поискал от ищеца още пари за продадената част от имота, като предложил и да извършат прехвърлянето пред нотариус. Ответникът преценил, че А. Р. няма да може да му върне парите, които е платил за мястото, поради което додал поисканите допълнително пари.

Твърди се, че от 1993 г. до настоящия момент ищецът и съпругата му упражняват фактическата власт и своят закупеното място, като никой не е предявявал претенции към закупеното място. Посочва се, че през 2019 г. ищецът поискал от ответника да му продаде закупеното място от имота. Поради семейни проблеми ответникът известно време не обработвал имота, след което установил, че ищецът е оградил своята част, като е присъединил към нея и малка част от мястото на ответника. Поставяйки ограда, макар и не точно на правилното място, ищецът признавал правото на собственост на ответника върху частта от имота, която се намира извън ограденото от самия него място от процесния имот.

Направено е възражение за придобиване по давност на част от процесния имот, заключена между имоти с идентификатори ***, ***,

***, *** и вадата, която разделя процесния недвижим имот с идентификатор *** на две части.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижими имот № 485, том III, дело № 858/1997 г. по описа на РС- Гоце Делчев, А. У. Р. дарява на внука си А. М. М. следните земеделски имоти: 1) нива с площ от 0,870 дка, девета категория, находяща се в местността „О.“ в землището на с. Л., представляваща имот № 9114 по картата на землището, при съседи: имот № 9115на М. З. Ч., имот № 9116- общински, имот № 9176- река, имот № 9111- на наследници на И. Ч., имот № 9112- на наследници на Х. А. и имот № 9113- на А. И.;

2) нива с площ от 3,153 дка, девета категория, находяща се в местността „К.“, в землището на с. Л., представляваща имот № 10090 по картата на землището, при съседи: имот № 10153- горски фонд, № 10091- на И. С.; 3) нива с площ от 5,291 дка, девета категория, находяща се в местността „А. ч.“ в землището на с. Л., представляваща имот № 13199 по картата на землището, при съседи: от всички страни имот № 13276, представляващ общинска мера.

По делото е прието като доказателство пълномощно № 38/28.04.1993 г. по описа на К. с. Л., с което А. У.Р. упълномощава Б. Р. К., живущ в с. Л.да узакони градина, собственост на упълномощителя в м. О. (над вадата). Пълномощното е подписано от упълномощител, упълномощен и кмет на с. Л..

От удостоверение за идентичност на различни имена изх. № 466/28.10.2024 4 г., издадено от Кметство с. Л., се установява, че имената Ш. Р. К. и Б.. Р.К. са имена на едно и също лице.

По делото са ангажирани гласни доказателства от страните.

В показанията си св. И. Р. (първи братовчед на ищеца и втори братовчед на ответника) сочи, че знае имота, за който спорят страните. Имотът се намирал в местността „Орешето“, която е близо до селото и е с площ от около девет ара или един декар. До имота няма път, има речно корито. Знае, че имотът е собственост на дядото на ищеца- А. Р., който подарил имота на внука си- ищецът А. М.. През годините имотът бил ползван от бащата на ищеца. Дядо А. си живеел в България и тук починал. Посочва, че имотът се ползва като градини, а сега като ливада, тъй като ищецът тръгнал по чужбина. Имотът бил разделен на две парчета с денивелация, като вада разделя имота на две. Не е виждал ответника в имота.