Регламент (ЕС) 2024/1624 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2024 година за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма (Текст от значение за ЕИП)

Член 1 Предмет

В настоящия регламент се определят правила относно:

а) мерките, които да се прилагат от задължените субекти с цел предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

б) изискванията за прозрачност на действителната собственост по отношение на правните образувания, изричната доверителна собственост и сходни правни форми;

в) мерките за ограничаване на злоупотребите с анонимни инструменти.

Член 2 Определения

(1) За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1. „изпиране на пари“ означава деянието, предвидено в член 3, параграфи 1 и 5 от Директива (ЕС) 2018/1673, включително помагачеството, подбудителството и опитът за извършване на това деяние, независимо дали дейностите, от които е придобито имуществото за изпиране, са извършени на територията на държава членка, или на територията на трета държава; знанието, умисълът или мотивът, изисквани като елемент на това деяние, може да бъдат установени на базата на обективни фактически обстоятелства;

2. „финансиране на тероризма“ означава деянието, предвидено в член 11 от Директива (ЕС) 2017/541, включително помагачеството, подбудителството и опитът за извършване на това деяние, независимо дали е извършено на територията на държава членка, или на територията на трета държава; знанието, умисълът или мотивът, изисквани като елемент на това деяние, може да бъдат установени на базата на обективни фактически обстоятелства;

3. „престъпна дейност“ означава престъпна дейност съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2018/1673, както и измама, засягаща финансовите интереси на Съюза съгласно определението в член 3, параграф 2 от Директива (ЕС) 2017/1371, пасивна и активна корупция съгласно определенията в член 4, параграф 2 и присвояване съгласно определението в член 4, параграф 3, втора алинея от същата директива;

4. „средства“ или „имущество“ означава имущество съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива (ЕС) 2018/1673;

5. „кредитна институция“ означава:

а) кредитна институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б) клон на кредитна институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 17 от Регламент (ЕС) № 575/2013, когато е разположен в Съюза, независимо дали главното му управление се намира в държава членка или в трета държава;

6. „финансова институция“ означава:

а-2) предприятие, различно от кредитна институция или инвестиционен посредник, което извършва една или повече от дейностите, изброени в точки 2—12, 14 и 15 от приложение I към Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (), включително дейностите на обменни бюра (bureaux de change), но с изключение на дейностите, посочени в точка 8 от приложение I към Директива (ЕС) 2015/2366, или предприятие, чиято основна дейност е придобиването на дялови участия, включително финансов холдинг, смесен финансов холдинг и финансов холдинг със смесена дейност;

б-2) застрахователно предприятие съгласно определението в член 13, точка 1 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (), доколкото то осъществява дейности по животозастраховане или други свързани с инвестиции застрахователни дейности, обхванати от същата директива, включително застрахователни холдингови дружества и застрахователни холдингови дружества със смесена дейност съгласно определенията съответно в член 212, параграф 1, буква е) и буква ж) от Директива 2009/138/ЕО;

в) застрахователен посредник съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 3 от Директива (ЕС) 2016/97, когато осъществява дейност във връзка с животозастраховане и други свързани с инвестиции застрахователни услуги, с изключение на застрахователен посредник, който не получава премии или суми, предназначени за клиента, и за чиято дейност носят отговорност едно или повече застрахователни предприятия или посредници по отношение на продуктите, които съответно се отнасят до тях;

г) инвестиционен посредник съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ();

д) предприятие за колективно инвестиране, и по-конкретно:

е) централен депозитар на ценни книжа съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета ();

ж) кредитор съгласно определението в член 4, точка 2 от Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета () и в член 3, буква б) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ();

з) кредитен посредник съгласно определението в член 4, точка 5 от Директива 2014/17/ЕС и в член 3, буква е) от Директива 2008/48/ЕО, когато държи средствата съгласно определението в член 4, точка 25 от Директива (ЕС) 2015/2366 във връзка с договора за кредит, с изключение на кредитния посредник, за чиято дейност носят отговорност един или повече кредитори или кредитни посредници;

и) доставчик на услуги за криптоактиви;

й) клон на финансова институция, посочена в букви а)—и), когато е разположен в Съюза, независимо дали главното му управление се намира в държава членка или в трета държава;

7. „криптоактив“ означава криптоактив съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 5 от Регламент (ЕС) 2023/1114, освен когато попада в категориите, изброени в член 2, параграф 4 от посочения регламент;

8. „услуги за криптоактиви“ означава услуги за криптоактиви съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 16 от Регламент (ЕС) 2023/1114, с изключение на предоставянето на съвети относно криптоактиви, както е посочено в член 3, параграф 1, точка 16, буква з) от посочения регламент;

9. „доставчик на услуги за криптоактиви“ означава доставчик на услуги за криптоактиви съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 15 от Регламент (ЕС) 2023/1114, когато извършва една или повече услуги за криптоактиви;

10. „финансов холдинг със смесена дейност“ означава предприятие, различно от финансов холдинг или смесен финансов холдинг, което не е дъщерно предприятие на друго предприятие, чиито дъщерни предприятия включват поне една кредитна институция или финансова институция;

11. „доставчик на услуги по доверително или дружествено управление“ означава всяко физическо или юридическо лице, което по занятие предоставя която и да е от следните услуги на трети лица:

а-3) учредяване на дружества или други юридически лица;

б-3) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор или секретар на капиталово дружество, съдружник в персонално дружество или сходна длъжност във връзка с други юридически лица;

в-2) осигуряване на седалище и адрес на управление, адрес на стопанска дейност, адрес за кореспонденция или административен адрес, както и други свързани услуги на капиталово дружество, персонално дружество или на друго юридическо лице или правна форма;

г-2) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик на изрична доверителна собственост или изпълняване на равностойна функция за сходна правна форма;

д-2) изпълняване на функциите или организиране на изпълнението от друго лице на функциите на номинален акционер/съдружник за друго лице;

12. „услуги в областта на хазарта“ означава услуги, които включват залагане на суми посредством парично участие в игри на късмета, включително тези, които изискват определени умения, например лотарии, игри в казино, игри на покер и залагания, които се предоставят на физическо място или по всякакъв начин от разстояние, чрез електронни средства или всякакви други технологии за улесняване на комуникацията и по индивидуална заявка на получателя на услугите;

13. „нефинансов холдинг със смесена дейност“ означава предприятие, различно от финансов холдинг или смесен финансов холдинг, което не е дъщерно предприятие на друго предприятие, чиито дъщерни предприятия включват поне един задължен субект, посочен в член 3, точка 3;

14. „самостоятелно хостван адрес“ означава самостоятелно хостван адрес съгласно определението в член 3, точка 20 от Регламент (ЕС) 2023/1113;

15. „доставчик на услуги за колективно финансиране“ означава доставчик на услуги за колективно финансиране съгласно определението в член 2, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2020/1503;

16. „посредник за колективно финансиране“ означава предприятие, различно от доставчик на услуги за колективно финансиране, чиято дейност се състои в свързване или улесняване на свързването, чрез базирана в интернет информационна система, достъпна за обществеността или за ограничен брой финансиращи организации, на:

а-4) създатели на проекти, което означава всяко физическо или юридическо лице, търсещо финансиране за проекти, състоящи се от една или набор от предварително определени операции, насочени към конкретна цел, включително набиране на средства за определена кауза или събитие, независимо дали тези проекти са предложени на обществеността или на ограничен брой финансиращи организации; и

б-4) финансиращи организации, което означава всяко физическо или юридическо лице, допринасящо за финансирането на проекти чрез заеми, със или без лихва, или чрез дарения, включително когато тези дарения дават право на дарителя да извлече нематериална облага;

17. „електронни пари“ означава електронни пари съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (), но с изключение на паричната стойност, посочена в член 1, параграфи 4 и 5 от посочената директива;

18. „установяване“ означава действителното осъществяване на стопанска дейност, попадаща в обхвата на член 3, от задължен субект в държава членка или трета държава, различна от държавата, в която се намира главното му управление, за неопределен срок и посредством стабилна инфраструктура, включително:

а-5) клон или дъщерно дружество;

б-5) при кредитни институции и финансови институции — инфраструктура, която отговаря на критериите за установяване съгласно пруденциалното регулиране.

19. „делови взаимоотношения“ означава стопански, професионални или търговски взаимоотношения, свързани с професионалните дейности на задължен субект, които се създават между задължен субект и клиент, включително в отсъствие на писмен договор, и които към момента на установяването на контакта се очаква да имат, или по-късно придобиват, елемент на повторение или продължителност;

20. „свързани сделки“ означава две или повече сделки с еднакъв или сходен произход, местоназначение и цел, или други съответни характеристики, за конкретен период;

21. „трета държава“ означава всяка юрисдикция, независима държава или автономна територия, която не е част от Съюза и има свое собствено законодателство в областта на БИП/БФТ или режим за правоприлагане в областта на БИП/БФТ;

22. „кореспондентски отношения“ означава:

а-6) предоставянето на банкови услуги от една кредитна институция, в качеството ѝ на кореспондент, на друга кредитна институция, в качеството ѝ на респондент, включително с цел предоставяне на текуща сметка или друга сметка за пасиви и свързани с това услуги, като управление на парични средства, международни преводи на средства съгласно определението в член 4, точка 25 от Директива (ЕС) 2015/2366, клиринг на чекове, кореспондентски сметки и валутни услуги;

б-6) взаимоотношенията между кредитни институции, финансови институции и между кредитни институции и финансови институции, когато се предоставят сходни услуги от институция кореспондент на институция респондент, включително взаимоотношенията с цел извършване на сделки с ценни книжа или преводи на средства съгласно определението в член 4, точка 25 от Директива (ЕС) 2015/2366, сделки с криптоактиви или прехвърляне на криптоактиви;

23. „институция фантом“ означава:

а-7) при кредитни институции и финансови институции, различни от доставчици на услуги за криптоактиви: кредитна институция или финансова институция, или институция, извършваща дейности, равностойни на извършваните от кредитните институции и финансовите институции, учредена в юрисдикция, в която тя няма физическо присъствие, включващо действително ръководство и управление, и е необвързана с регулирана финансова група;

б-7) при доставчици на услуги за криптоактиви: субект, чието наименование фигурира в регистъра, създаден от Европейския орган за ценни книжа и пазари съгласно член 110 от Регламент (ЕС) 2023/1114, или субект от трета държава, предоставящ услуги за криптоактиви, без да е лицензиран или регистриран, нито да подлежи на надзор в областта на БИП/БФТ там;

24. „сметка за криптоактиви“ означава сметка за криптоактиви съгласно определението в член 3, точка 19 от Регламент (ЕС) 2023/1113;

25. „монети за повишаване на анонимността“ означава криптоактиви, които имат вградени функции, предназначени да анонимизират информацията за прехвърлянето на криптоактиви, по систематичен начин или по избор;

26. „виртуален IBAN“ означава идентификационен код, който води до пренасочване на плащанията към платежна сметка, идентифицирана чрез IBAN, различен от този идентификационен код;

27. „идентификационен код на правния субект“ е буквено-цифров референтен код, основаващ се на стандарта ISO 17442, който е определен за даден правен субект (образувание);

28. „действителен собственик“ означава всяко физическо лице, което в крайна сметка притежава или контролира правно образувание или изрична доверителна собственост или сходна правна форма;

29. „изрична доверителна собственост“ означава тръст, създаден преднамерено от учредителя, приживе или при смърт, обикновено под формата на писмен документ, с цел поставяне на активи под контрола на доверителен собственик в полза на бенефициер или за определена цел;

30. „обекти на правомощие“ означава физическите или юридическите лица или клас физически или юридически лица, сред които доверителните собственици могат да избират бенефициерите при попечителски тръст;

31. „поемащ по подразбиране“ означава физическите или юридическите лица или клас физически или юридически лица, които са бенефициери на попечителски тръст, в случай че доверителните собственици не упражнят правото си на преценка;

32. „правна форма“ означава изрична доверителна собственост или договореност, която има структура или функция, сходна на изрична доверителна собственост, включително fiducie и някои видове Treuhand и fideicomiso;

33. „основна информация“ означава:

а-8) по отношение на правно образувание:

б-8) по отношение на правните форми:

34. „видна политическа личност“ означава физическо лице, на което са поверени или са били поверени важни обществени функции, включително:

а-9) в държава членка:

б-9) в международна организация:

в-3) на равнището на Съюза: функции на равнището на институциите и органите на Съюза, които са равностойни на изброените в буква а), точки i), ii), iv), v) и vi);

г-3) в трета държава: функции, които са равностойни на изброените в буква а);

35. „член на семейството“ означава:

а-10) съпруг или съпруга или лице, намиращо се в регистрирано партньорство или граждански съюз или в сходна договореност;

б-10) дете и неговият съпруг(а), или лице, намиращо се в регистрирано партньорство или граждански съюз или в сходна договореност с това дете;

в-4) родител;

г-4) за лицата, изпълняващи функциите, посочени в точка 34, буква а), точка i), и равностойни функции на равнището на Съюза или в трета държава — братята и сестрите;

36. „лице, за което е известно, че е близък сътрудник“, означава:

а-11) физическо лице, за което се знае, че е действителен собственик на правно образувание или друга правна форма съвместно с видна политическа личност или което има други близки делови взаимоотношения с такава личност;

б-11) физическо лице, което е едноличен действителен собственик на правно образувание или друга правна форма, за които се знае, че са били създадени фактически в полза на видна политическа личност;

37. „ръководен орган“ означава орган или органи на задължен субект, назначени в съответствие с националното право, които са оправомощени да определят стратегията, целите и цялостната насока на задължения субект и които упражняват надзор и наблюдение на вземането на управленски решения и включват лицата, които действително ръководят стопанската дейност на задължения субект; когато не съществува такъв орган, това е лицето, което действително ръководи стопанската дейност на задължения субект;

38. „ръководен орган в управленската му функция“ означава ръководният орган, който отговаря за ежедневното управление на задължения субект;

39. „ръководен орган в надзорната му функция“ означава ръководният орган, който действа в ролята си, свързана с надзора и наблюдението на вземането на управленски решения;

40. „висше ръководство“ означава членовете на ръководния орган в управленската му функция, както и длъжностни лица и служители, които притежават достатъчно познания относно рисковата експозиция на задължения субект във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма и имат достатъчно висок ранг за вземане на решения, засягащи тази рискова експозиция;

41. „група“ означава група от предприятия, състояща се от предприятие майка, от неговите дъщерни предприятия, както и от предприятията, свързани помежду си чрез взаимоотношение по смисъла на член 22 от Директива 2013/34/ЕС;

42. „предприятие майка“ означава:

а-12) за групи, чието главно управление се намира в Съюза — задължен субект, който е предприятие майка съгласно определението в член 2, точка 9 от Директива 2013/34/ЕС, който сам по себе си не е дъщерно предприятие на друго предприятие в Съюза, при условие че поне едно дъщерно предприятие е задължен субект;

б-12) за групи, чието главно управление се намира извън Съюза, когато поне две дъщерни предприятия са задължени субекти, установени в Съюза — предприятие в рамките на тази група, установено в Съюза, което:

43. „парични средства“ означава парични средства съгласно определението в член 2, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета ();

44. „компетентен орган“ означава:

а-13) звено за финансово разузнаване (ЗФР);

б-13) надзорен орган;

в-5) публичен орган, който има функции по разследване или осъществяване на наказателно преследване на изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансирането на тероризма, или който има функцията да осъществява проследяване, изземване или блокиране и конфискация на активи, придобити от престъпна дейност;

г-5) публичен орган със специални отговорности за борба с изпирането на пари или финансирането на тероризма;

45. „надзорник“ означава органът, на който са поверени отговорности, имащи за цел да се гарантира спазването на изискванията на настоящия регламент от страна на задължените субекти, включително ОБИП, когато изпълнява задачите, възложени му по силата на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1620;

46. „надзорен орган“ означава надзорник, който е публичен орган, или публичният орган, осъществяващ общ надзор върху органите за саморегулиране при изпълнението на техните надзорни функции съгласно член 37 от Директива (ЕС) 2024/1640, или ОБИП, когато действа като надзорник;

47. „орган за саморегулиране“ означава орган, който представлява членовете на дадена професия и има роля за регулирането им, за изпълнението на определени надзорни функции или функции за наблюдение и за принудителните мерки за изпълнение на отнасящите се до тях правила;

48. „средства или други активи“ означава активи, включително, но не само, финансови активи, икономически ресурси, включително нефт и други природни ресурси, имущество от всякакъв вид, било то материално или нематериално, движимо или недвижимо, независимо от начина на придобиване, както и правни документи или актове под каквато и да е форма, включително електронни или цифрови, удостоверяващи правото на собственост или участието в такива средства или други активи, включително, но не само, банкови кредити, пътнически чекове, банкови чекове, парични нареждания, акции, ценни книжа, облигации, менителници или акредитиви, както и всякакви лихви, дивиденти или други приходи или стойност, натрупани или генерирани от такива средства или други активи, както и всякакви други активи, които потенциално могат да бъдат използвани за получаване на средства, стоки или услуги;

49. „целеви финансови санкции“ означава както замразяване на активи, така и забрани за предоставяне на средства или други активи, пряко или непряко, в полза на определени лица и образувания съгласно решения на Съвета, приети на основание на член 29 от ДЕС, и регламенти на Съвета, приети на основание на член 215 от ДФЕС;

50. „финансови санкции на ООН“ означава както замразяване на активи, така и забрани за предоставяне на средства или други активи, пряко или непряко, в полза на посочени или включени в списъци лица и образувания съгласно:

а-14) Резолюция 1267 (1999) на СС на ООН и последващите резолюции;

б-14) Резолюция 1373 (2001) на СС на ООН, включително изявлението, че съответните санкции ще бъдат наложени на лицето или образуванието, и публичното оповестяване на това изявление;

в-6) финансови санкции на ООН, свързани с финансирането на разпространението на оръжия;

51. „финансови санкции на ООН, свързани с финансирането на разпространението на оръжия“ означава както замразяване на активи, така и забрани за предоставяне на средства или други активи, пряко или непряко, в полза на посочени или включени в списъци лица и образувания съгласно:

а-15) Резолюция 1718 (2006) на СС на ООН и последващите резолюции;

б-15) Резолюция 2231 (2015) на СС на ООН и последващите резолюции;

в-7) всяка друга резолюция на СС на ООН, с която се налагат замразяване на активи и забрани за предоставяне на средства или други активи във връзка с финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение;

52. „професионален футболен клуб“ означава всяко юридическо лице, което е, притежава или управлява футболен клуб, на който е издаден лиценз и който участва в националните футболни първенства в държава членка, и чиито играчи и персонал са договорно наети и получават възнаграждение в замяна на своите услуги;

53. „футболен агент“ означава физическо или юридическо лице, което срещу възнаграждение предоставя посреднически услуги и представлява футболни играчи или професионални футболни клубове в преговори с цел сключване на договор за футболен играч или представлява професионални футболни клубове в преговори с оглед на сключване на споразумение за трансфер на футболен играч;

54. „стоки с висока стойност“ означава стоките, изброени в приложение IV;

55. „ценни метали и скъпоценни камъни“ означава металите и камъните, изброени в приложение V;

56. „паметници на културата“ означава стоките, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета ();

57. „партньорство за обмен на информация“ означава механизъм, който дава възможност за обмен и обработване на информация между задължени субекти и, когато е приложимо, компетентни органи, посочени в точка 44, букви а), б) и в), за целите на предотвратяването и борбата с изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма, независимо дали на национално равнище, или на презгранична основа, и независимо от формата на това партньорство.

(2) Важните обществени функции, посочени в параграф 1, точка 34, не може да се тълкуват в смисъл, че включват длъжностни лица на средно или по-ниско равнище.

(3) Когато това е обосновано от административната им организация и от риска, държавите членки могат да установяват по-ниски прагове за назначения на следните важни обществени функции:

а) членовете на управителните органи на политически партии, представени на регионално или местно равнище, посочени в параграф 1, точка 34, буква а), точка iii);

б) ръководителите на регионални и местни органи, посочени в параграф 1, точка 34, буква а), точка viii). Държавите членки уведомяват Комисията за тези по-ниски прагове.

(4) Във връзка с параграф 1, точка 34, буква а), точка vii) от настоящия член, когато това е обосновано от административната им организация и от риска, държавите членки могат да установяват по-ниски прагове за определянето на предприятията, контролирани от регионални или местни органи, от праговете, определени в член 3, параграфи 3, 4, 6 и 7 от Директива 2013/34/ЕС. Държавите членки уведомяват Комисията за тези по-ниски прагове.

(5) Когато това е обосновано от социалните и културните им структури и от риска, държавите членки могат да прилагат по-широко приложно поле при определянето на братята и сестрите като членове на семейството на видни политически личности по смисъла на параграф 1, точка 35, буква г). Държавите членки уведомяват Комисията за това по-широко приложно поле.

Член 3 Задължени субекти

За целите на настоящия регламент за задължени субекти се считат следните правни образувания:

1. кредитните институции;

2. финансовите институции;

3. следните физически или юридически лица, действащи при упражняване на професионалните си дейности:

а) одитори, външни счетоводители и данъчни консултанти и всяко друго физическо или юридическо лице, включително лица, упражняващи юридическа дейност на свободна практика, например адвокати, което се задължава да предоставя, пряко или чрез други лица, с които е свързано съответното друго лице, материална помощ, съдействие или съвети по данъчни въпроси като основна стопанска или професионална дейност;

б) нотариуси, адвокати и други лица, упражняващи юридическа дейност на свободна практика, когато участват, действайки от името или за сметка на техен клиент, в каквато и да било финансова сделка или сделка с недвижимо имущество или чрез подпомагане на свой клиент при планирането или извършването на сделки, отнасящи се до някое от следните:

покупката и продажбата на недвижимо имущество или търговски предприятия;

управлението на средствата, ценните книжа или други активи на клиента, включително криптоактиви;

откриването или управлението на банкови сметки, спестовни сметки, сметки за ценни книжа или сметки за криптоактиви;

организацията на вноските, необходими за създаването, организирането на дейността или управлението на дружества;

създаването, учредяването, организирането на дейността или управлението на доверителна собственост, дружества, фондации или сходни структури;

в) доставчици на услуги за форми на доверително управление или за дружества;

г) брокери на недвижими имоти и други лица, упражняващи професионална дейност с недвижими имоти, доколкото действат като посредници при сделки с недвижими имоти, включително свързани с отдаване под наем на недвижими имоти по сделки, при които месечният наем възлиза най-малко на 10 000 EUR, или на равностойността на тази сума в национална валута, независимо от платежните средства;

д) лица, чиято редовна или основна професионална дейност се състои в търговия с ценни метали и скъпоценни камъни;

е) лица, чиято редовна или основна професионална дейност се състои в търговия със стоки с висока стойност;

ж) доставчици на услуги в областта на хазарта;

з) доставчици на услуги за колективно финансиране и посредници за колективно финансиране;

и) лица, които търгуват или действат като посредници в търговията с паметници на културата, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза най-малко на 10 000 EUR или на равностойността на тази сума в национална валута;

й) лица, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с паметници на културата и стоки с висока стойност, когато това се извършва в рамките на безмитни зони и митнически складове и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза най-малко на 10 000 EUR или на равностойността на тази сума в национална валута;

к) кредитни посредници по ипотечни и потребителски кредити, различни от кредитни институции и от финансови институции, с изключение на кредитни посредници, за чиято дейност носят отговорност един или повече кредитори или кредитни посредници;

л) оператори в областта на миграцията срещу инвестиции, на които е разрешено да представляват или предлагат посреднически услуги на граждани на трета държава, които желаят да придобият право на пребиваване в държава членка в замяна на всякакъв вид инвестиции, включително капиталови трансфери, покупка или наемане на имоти, инвестиции в държавни облигации, инвестиции в търговски дружества, даряване или предоставяне на средства за дейност за общественото благо и вноски в държавния бюджет;

м) нефинансови холдинги със смесена дейност;

н) футболни агенти;

о) професионални футболни клубове по отношение на следните сделки:

сделки с инвеститор;

сделки със спонсор;

сделки с футболни агенти или други посредници;

сделки с цел трансфер на футболен играч.

Член 4 Освобождавания за определени доставчици на услуги в областта на хазарта

(1) Държавите членки могат да решат да освободят изцяло или частично доставчиците на услуги в областта на хазарта от изискванията, определени с настоящия регламент, въз основа на доказателства, че рискът, произтичащ от естеството и в съответните случаи от мащаба на дейностите във връзка с тези услуги, е нисък. Освобождаването по параграф 1 не се прилага за:

а) казина;

б) доставчици на услуги в областта на хазарта, чиято основна дейност е предоставянето на услуги в областта на хазарта онлайн или на услуги за спортни залагания, различни от:

(2) За целите на параграф 1 държавите членки извършват оценка на риска на услугите в областта на хазарта, като оценяват:

а) заплахите и уязвимите места и ограничаващите фактори по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма, свързани с услугите в областта на хазарта;

б) рисковете, свързани с размера на сделките и използваните начини на плащане;

в) географската зона, в която се управляват услугите в областта на хазарта, включително трансграничното ѝ измерение и достъпността от други държави членки или трети държави. При извършването на оценките на риска, посочени в първа алинея от настоящия параграф, държавите членки вземат предвид констатациите от оценките на риска на равнището на Съюза, изготвени от Комисията съгласно член 7 от Директива (ЕС) 2024/1640.

(3) Държавите членки установяват основани на риска дейности по наблюдение или предприемат други подходящи мерки, за да гарантират, че не се злоупотребява с освобождаванията, разрешени по силата на настоящия член.

Член 5 Освобождавания за някои професионални футболни клубове

(1) Държавите членки могат да решат да освободят изцяло или частично от изискванията, установени в настоящия регламент, професионални футболни клубове, които участват в най-висшата дивизия на националното футболно първенство и чийто общ годишен оборот е по-малък от 5 000 000 EUR или равностойността на тази сума в националната валута за всяка от двете предходни календарни години, въз основа на доказан нисък риск, породен от естеството и мащаба на дейността на тези професионални футболни клубове. Държавите членки могат да решат да освободят изцяло или частично от изискванията, установени в настоящия регламент, професионални футболни клубове, които участват в дивизия, по-ниска от най-висшата дивизия на националното футболно първенство, въз основа на доказан нисък риск, породен от естеството и мащаба на дейността на тези професионални футболни клубове.

(2) За целите на параграф 1 държавите членки извършват оценка на риска по отношение на професионалните футболни клубове, като оценяват:

а) заплахите и уязвимите места и факторите, ограничаващи риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързани с професионалните футболни клубове;

б) рисковете, свързани с размера и презграничното естество на сделките; При извършването на оценките на риска, посочени в първа алинея от настоящия параграф, държавите членки вземат предвид констатациите от оценките на риска на равнището на Съюза, изготвени от Комисията съгласно член 7 от Директива (ЕС) 2024/1640.

(3) Държавите членки установяват основани на риска дейности по наблюдение или предприемат други подходящи мерки, за да гарантират, че не се злоупотребява с освобождаванията, разрешени по силата на настоящия член.

Член 6 Освобождавания за определени финансови дейности

(1) С изключение на лицата, извършващи дейността по осъществяване на налични парични преводи съгласно определението в член 4, точка 22 от Директива (ЕС) 2015/2366, държавите членки могат да решат да освободят от изискванията, установени в настоящия регламент, физическите или юридическите лица, които извършват финансова дейност, посочена в списъка в приложение I, точки 2 —12, 14 и 15 към Директива 2013/36/ЕС, само в отделни случаи или с много ограничен характер, когато рискът от изпиране на пари или финансиране на тероризма е незначителен, при условие че е изпълнен всеки един от следните критерии:

а) финансовата дейност е ограничена по отношение на абсолютния обем;

б) финансовата дейност е ограничена по отношение на сделките;

в) финансовата дейност не представлява основната дейност на тези лица;

г) финансовата дейност е спомагателна и пряко свързана с основната дейност на тези лица;

д) основната дейност на тези лица не е някоя от дейностите, посочени в член 3, точка 3, букви а) — г) или буква ж) от настоящия регламент;

е) финансовата дейност се предоставя като услуга само на клиентите по основната дейност на тези лица и обикновено не се предлага на широката общественост.

(2) За целите на параграф 1, буква а) държавите членки изискват общият оборот от финансовата дейност да не надвишава праг, който трябва да бъде достатъчно нисък. Прагът се установява на национално равнище в зависимост от вида на финансовата дейност.

(3) За целите на параграф 1, буква б) държавите членки прилагат максимален праг за един клиент и за единична сделка, независимо дали сделката се извършва с една операция или чрез свързани сделки. Максималният праг се установява на национално равнище в зависимост от вида на финансовата дейност. Той трябва да е достатъчно нисък, за да се гарантира, че въпросните видове сделки представляват неизпълним и неефикасен начин за изпиране на пари или финансиране на тероризма, и не трябва да надвишава 1 000 EUR или равностойността на тази сума в национална валута, независимо от платежните средства.

(4) За целите на параграф 1, буква в) държавите членки изискват оборотът от финансовата дейност да не надвишава 5 % от общия оборот на съответното физическо или юридическо лице.

(5) Когато оценяват риска от изпиране на пари или финансиране на тероризма за целите на настоящия член, държавите членки обръщат специално внимание на всяка финансова дейност, за която се счита, че е особено вероятно, поради нейната същност, да бъде използвана или с нея да бъде злоупотребено за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма.

(6) Държавите членки установяват основани на риска дейности по наблюдение или предприемат други подходящи мерки, за да гарантират, че не се злоупотребява с освобождаванията, разрешени по силата на настоящия член.

Член 7 Предварително уведомяване за освобождаванията

(1) Държавите членки незабавно уведомяват Комисията за всякакви освобождавания, които възнамеряват да разрешат в съответствие с членове 4, 5 и 6. Уведомлението включва обосновка въз основа на съответната оценка на риска, извършена от държавата членка в подкрепа на освобождаването.

(2) До 2 месеца от уведомяването по параграф 1 Комисията извършва едно от следните действия:

а) потвърждава, че освобождаването може да бъде разрешено въз основа на обосновката, представена от държавата членка;

б) произнася се с обосновано решение, че освобождаването не може да бъде разрешено. За целите на първа алинея Комисията може да поиска допълнителна информация от уведомяващата държава членка.

(3) След получаване на потвърждение от Комисията съгласно параграф 2, буква а) от настоящия член държавите членки могат да приемат решение, с което разрешават освобождаването. В решението се посочват мотивите, въз основа на които е взето. Държавите членки извършват преглед на тези решения редовно, както и във всеки случай, когато актуализират своята национална оценка на риска съгласно член 8 от Директива (ЕС) 2024/1640.

(4) В срок до 10 октомври 2027 г. държавите членки уведомяват Комисията за освобождаванията, разрешени съгласно член 2, параграфи 2 и 3 от Директива (ЕС) 2015/849, действащи към 10 юли 2027 г.

(5) Комисията публикува ежегодно в Официален вестник на Европейския съюз списъка на освобождаванията, разрешени по силата на настоящия член, и оповестява този списък на своя уебсайт.

Член 8 Уведомяване за презгранични операции и прилагане на националното право

(1) Задължените субекти, които желаят да извършват дейности на територията на друга държава членка за първи път, уведомяват надзорниците на своята държава членка по произход за дейностите, които възнамеряват да извършват в тази друга държава членка. Уведомлението се подава веднага след като задълженият субект предприеме действия с цел извършване на дейностите, а в случай на предприятия най-малко 3 месеца преди започването на тези дейности. Задължените субекти незабавно уведомяват надзорниците на своята държава членка по произход при започване на тези дейности в посочената друга държава членка. Първа алинея не се прилага за задължени субекти, които подлежат на специални процедури за уведомяване при упражняване на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги съгласно други правни актове на Съюза, или за случаи, в които задълженият субект подлежи на специални изисквания за получаване на разрешение, за да извършва дейност на територията на посочената друга държава членка.

(2) Всяка планирана промяна в информацията, съобщена съгласно параграф 1, се предава от задължените субекти на надзорника на държавата членка по произход най-малко 1 месец преди осъществяването на промяната.

(3) Когато настоящият регламент позволява на държавите членки да приемат допълнителни правила, приложими за задължените субекти, задължените субекти спазват националните правила на държавата членка, в която са установени.

(4) Когато задължените субекти осъществяват дейност чрез предприятия в няколко държави членки, те гарантират, че всяко предприятие прилага правилата на държавата членка, в която се намира.

(5) Когато задължените субекти, посочени в член 38, параграф 1 от Директива (ЕС) 2024/1640, извършват дейност в държави членки, различни от тази, в която са установени чрез представители, разпространители или чрез друг вид инфраструктура, разположена в посочените други държави членки по силата на свободата на предоставяне на услуги, те прилагат правилата на държавите членки, в които предоставят услуги във връзка с тези дейности, освен ако не се прилага член 38, параграф 2 от посочената директива, в който случай те прилагат правилата на държавата членка, в която се намира главното им управление.

(6) Когато от задължените субекти се изисква да определят централно звено за контакт съгласно член 41 от Директива (ЕС) 2024/1640, те гарантират, че централното звено за контакт е в състояние да гарантира спазването на приложимото право от името на задължения субект.

Член 9 Обхват на вътрешните политики, процедури и механизми за контрол

(1) Задължените субекти трябва да разполагат с вътрешни политики, процедури и механизми за контрол за осигуряване на спазването на настоящия регламент, на Регламент (EС) 2023/1113 и на всеки друг административен акт, издаден от надзорник, и по-специално:

а) за ограничаване и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени на равнището на Съюза, на равнище държава членка, както и на равнище задължен субект;

б) като допълнение към задължението за прилагане на целеви финансови санкции, за ограничаване и управление на рисковете от неприлагане и заобикаляне на целевите финансови санкции. Политиките, процедурите и механизмите за контрол, посочени в първа алинея, са пропорционални на естеството на стопанската дейност, включително на рисковете и сложността ѝ, и на размера на задължения субект, и включват всички дейности на задължения субект, които попадат в обхвата на настоящия регламент.

(2) Политиките, процедурите и механизмите за контрол, посочени в параграф 1, включват:

а) вътрешните политики и процедури, включително по-специално:

б) вътрешните мерки за контрол и независима одитна функция, която да проверява вътрешните политики и процедури, посочени в буква а) от настоящия параграф, и въведените механизми за контрол в задължения субект; при липсата на независима одитна функция задължените субекти могат да възложат тази проверка да бъде извършена от външен експерт. Вътрешните политики, процедури и механизми за контрол, определени в първата алинея, се записват в писмена форма. Вътрешните политики се одобряват от ръководния орган в управленската му функция. Вътрешните процедури и мерките за контрол, се одобряват най-малко на нивото на ръководителя, отговарящ за спазването на изискванията.

(3) Задължените субекти поддържат вътрешните политики, процедури и механизми за контрол в актуален вид и, когато се установят слабости, ги подобряват.

(4) В срок до 10 юли 2026 г. ОБИП издава насоки относно елементите, които задължените субекти трябва да вземат предвид, въз основа на естеството на стопанската им дейност, включително рисковете и сложността ѝ, и техния размер, когато вземат решение за обхвата на своите вътрешни политики, процедури и механизми за контрол, по-специално по отношение на персонала, определен за функциите, свързани със спазването на изискванията. В тези насоки се определят освен това случаите, когато поради естеството и размера на задължения субект:

вътрешните механизми за контрол трябва да бъдат организирани на равнището на търговската функция, функцията по спазване на изискванията и одитната функция;

независимата одитна функция може да бъде изпълнявана от външен експерт.

Член 10 Оценка на риска за цялата стопанска дейност

(1) Задължените субекти предприемат подходящи мерки, пропорционални на естеството на тяхната стопанска дейност, включително рисковете и сложността ѝ, и на техния размер, за да установяват и оценяват рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, на които са изложени, както и рисковете от неприлагане и заобикаляне на целевите финансови санкции, като вземат предвид най-малко:

а) променливите на риска, определени в приложение I, и рисковите фактори, определени в приложения II и III;

б) констатациите от оценката на риска на равнището на Съюза, изготвена от Комисията съгласно член 7 от Директива (ЕС) 2024/1640;

в) констатациите от националните оценки на риска, изготвени от държавите членки съгласно член 8 от Директива (ЕС) 2024/1640, както и от всяка имаща отношение специфична за сектора оценка на риска, изготвена от държавите членки;

г) съответната информация, публикувана от органите, определящи международните стандарти в областта на БИП/БФТ, или на равнището на Съюза съответните публикации на Комисията или от ОБИП;

д) информацията относно рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, предоставена от компетентните органи;

е) информацията за клиентската база. Преди пускането на нови продукти, нови услуги или нови стопански практики, включително използването на нови механизми за доставка и нови или развиващи се технологии, във връзка с нови или вече съществуващи продукти и услуги, или преди да започнат да предоставят съществуваща услуга или продукт на нов клиентски сегмент или в нов географски район, задължените субекти установяват и оценяват по-специално свързаните рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма и предприемат подходящи мерки за управление и ограничаване на тези рискове.

(2) Оценката на риска за цялата стопанска дейност, изготвена от задължения субект съгласно параграф 1, се документира, актуализира и редовно се преразглежда, включително когато някакво вътрешно или външно събитие оказва значително въздействие върху рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързани с дейностите, продуктите, сделките, механизмите за доставка, клиентите или географските зони на дейност на задължения субект. Тя се предоставя на надзорниците при поискване. Оценката на риска за цялата стопанска дейност се изготвя от лицето, отговорно за спазването на изискванията, и се одобрява от ръководния орган в управленската му функция и, когато съществува такъв орган, се съобщава на ръководния орган в надзорната му функция.

(3) С изключение за кредитните институции, финансовите институции, доставчиците на услуги за колективно финансиране и посредниците за колективно финансиране, надзорниците може да решат, че не са необходими отделни документирани оценки на риска за цялата стопанска дейност, когато присъщите на сектора специфични рискове са ясни и добре осъзнати.

(4) До 10 юли 2026 г. ОБИП издава насоки относно минималните изисквания за съдържанието на оценката на риска за цялата стопанска дейност, изготвена от задължения субект съгласно параграф 1, и относно допълнителните източници на информация, които да се вземат предвид при изготвянето на оценката на риска за цялата стопанска дейност.

Член 11 Функции, свързани със спазването на изискванията

(1) Задължените субекти определят един член на ръководния орган в управленската му функция, който ще отговаря за осигуряване на спазването на настоящия регламент, на Регламент (ЕС) 2023/1113 и на всеки друг административен акт, издаден от надзорник (наричан по-нататък „ръководител, отговарящ за спазването на изискванията“). Ръководителят, отговарящ за спазването на изискванията гарантира, че вътрешните политики, процедури и механизми за контрол на задължения субект са в съответствие с рисковата експозиция на задължения субект и че се прилагат. Ръководителят, отговарящ за спазването на изискванията също така гарантира, че за тази цел са разпределени достатъчно човешки и материални ресурси. Ръководителят, отговарящ за спазването на изискванията отговаря за получаването на информация за значителни или съществени слабости в тези политики, процедури и механизми за контрол. Когато ръководният орган в управленската му функция е орган, носещ колективна отговорност за своите решения, ръководителят, отговарящ за спазването на изискванията, отговаря за подпомагането и предоставянето на съвети на този орган и за изготвянето на решенията, посочени в настоящия член.

(2) Задължените субекти имат лице, отговорно за спазването на изискванията, което се назначава от ръководния орган в управленската му функция и има достатъчно висок йерархичен ранг и което отговаря за политиките, процедурите и механизмите за контрол при ежедневното изпълнение на изискванията към задължения субект в областта на БИП/БФТ, включително във връзка с прилагането на целеви финансови санкции, и е лице за контакт за компетентните органи. Лицето, отговорно за спазването на изискванията, отговаря също така за уведомяването на ЗФР за съмнителни сделки в съответствие с член 69, параграф 6. Когато задължените субекти подлежат на проверки по отношение на тяхното висше ръководство или действителни собственици съгласно член 6 от Директива (ЕС) 2024/1640 или съгласно други правни актове на Съюза, лицата, отговорни за спазването на изискванията подлежат на проверка дали спазват тези изисквания. Когато това е обосновано от размера на задължения субект и ниския риск на неговите дейности, задълженият субект, който е част от група, може да назначи за свое лице, отговорно за спазването на изискванията, физическо лице, което изпълнява тази функция в друг субект в рамките на тази група. Лицето, отговорно за спазването на изискванията, може да бъде отстранено само след предварително уведомяване на ръководния орган в управленската му функция. Задълженият субект уведомява надзорника за отстраняването на лицето, отговорно за спазването на изискванията, като посочва дали решението е свързано с изпълнението на задачите, възложени съгласно настоящия регламент. Лицето, отговорно за спазването на изискванията, може да предостави на надзорника информация относно отстраняването по собствена инициатива или при поискване. Надзорникът може да използва тази информация, за да изпълни задачите си съгласно втора алинея от настоящия параграф и съгласно член 37, параграф 4 от Директива (ЕС) 2024/1640.

(3) Задължените субекти осигуряват за функциите по спазване на изискванията подходящи ресурси, включително персонал и технологии, пропорционални на размера, естеството и рисковете на задължения субект, за ефективното изпълнение на техните задачи и гарантират, че на лицата, които отговарят за тези функции, се предоставят правомощията да предлагат всякакви мерки, необходими за осигуряване на ефективността на вътрешните политики, процедури и механизми за контрол на задължения субект.

(4) Задължените субекти предприемат мерки, за да гарантират, че лицето, отговорно за спазването на изискванията, е защитено срещу ответни мерки, дискриминация и всякакво друго несправедливо отношение, както и че решенията на лицето, отговорно за спазването на изискванията, не са засегнати или неправомерно повлияни от търговските интереси на задължения субект.

(5) Задължените субекти гарантират, че лицето, отговорно за спазването на изискванията, и лицето, отговарящо за одитната функция, посочена в член 9, параграф 2, буква б), могат да докладват пряко на ръководния орган в управленската му функция, а когато съществува такъв орган — на ръководния орган в надзорната му функция независимо, и могат да изразяват опасения и да предупреждават ръководния орган, когато конкретни промени в риска засягат или могат да засегнат задължения субект. Задължените субекти гарантират, че лицата, които участват пряко или непряко в изпълнението на настоящия регламент, на Регламент (ЕС) 2023/1113 и на всеки друг административен акт, издаден от надзорник, имат достъп до цялата информация и до всички данни, необходими за изпълнението на техните задачи.

(6) Ръководителят, отговарящ за спазването на изискванията, докладва редовно на ръководния орган за изпълнението на вътрешните политики, процедури и механизми за контрол на задължения субект. По-специално ръководителят, отговарящ за спазването на изискванията, представя на управителния орган веднъж годишно или ако е подходящо по-често доклад за прилагането на вътрешните политики, процедури и механизми за контрол на задължения субект, изготвени от лицето, отговорно за спазването на изискванията, и информира редовно този орган за резултата от всякакви прегледи. Ръководителят, отговарящ за спазването на изискванията, предприема необходимите действия за своевременно коригиране на всякакви установени недостатъци.

(7) Когато естеството на стопанската дейност на задължения субект, включително рисковете и сложността ѝ, и неговият размер, обосновават това функциите на ръководителя, отговарящ за спазването на изискванията, и на лицето, отговорно за спазването на изискванията, може да бъдат изпълнявани от едно и също физическо лице. Тези функции може да се съвместяват с други функции. Когато задълженият субект е физическо лице или юридическо лице, чиито дейности се извършват само от едно физическо лице, това лице отговаря за изпълнението на задачите съгласно настоящия член.

Член 12 Запознатост с изискванията

Задължените субекти предприемат мерки да гарантират, че техните служители или лица в сходно положение, чиито функции изискват това, включително техните представители и разпространители, са запознати с изискванията, произтичащи от настоящия регламент, от Регламент (ЕС) 2023/1113 и от всеки административен акт, издаден от надзорник, и от оценката на риска за цялата стопанска дейност, вътрешните политики, процедури и механизми за контрол, установени в задължения субект, включително по отношение на обработването на лични данни за целите на настоящия регламент. Мерките, посочени в първата алинея, включват участието на служителите или лицата в сходно положение, включително представителите и разпространителите, в специални текущи програми за обучение, които да им помагат да разпознават операциите, които може да са свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма, и да ги инструктират как да действат в такива случаи. Тези програми за обучение са съобразени с техните функции или дейности и с рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, на които е изложен задълженият субект, и са надлежно документирани.

Член 13 Почтеност на служителите

(1) За всеки служител или лице в сходно положение, включително представители и разпространители, които участват пряко в спазването от задължения субект на настоящия регламент, на Регламент (ЕС) 2023/1113 и на всеки административен акт, издаден от надзорник, се извършва оценка, пропорционална на свързаните с изпълняваните задачи и функции рискове, чието съдържание се одобрява от лицето, отговорно за спазването на изискванията, свързана с:

а) личните умения, знания и експертен опит за ефективно изпълнение на неговите функции;

б) добрата репутация, честността и почтеността. Оценката, посочена в първа алинея, се извършва преди започване на дейността от служителя или лицето в сходно положение, включително агенти и дистрибутори, и се повтаря редовно. Интензивността на последващите оценки се определя въз основа на задачите, възложени на лицето, и рисковете, свързани с изпълняваната от него функция.

(2) Служителите или лицата в сходно положение, включително агенти и дистрибутори, на които са поверени задачи, свързани със спазването от задължения субект на изискванията на настоящия регламент, на Регламент (ЕС) 2023/1113 и на всеки административен акт, издаден от надзорник, осведомяват лицето, отговорно за спазването на изискванията, за всякакви близки лични или професионални взаимоотношения, установени с клиенти или потенциални клиенти на задължения субект, и не се допуска да изпълняват никакви задачи, свързани със спазването на изискванията от задължения субект по отношение на тези клиенти.

(3) Задължените субекти разполагат с процедури за предотвратяване и управление на конфликти на интереси, които могат да засегнат изпълнението на задачите, свързани със спазването от задължения субект на настоящия регламент, на Регламент (ЕС) 2023/1113 и на всеки административен акт, издаден от който и да било надзорник.

(4) Настоящият член не се прилага, когато задълженият субект е физическо лице или юридическо лице, чиито дейности се извършват само от едно физическо лице.

Член 14 Докладване на нарушения и защита на докладващите лица

(1) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета () се прилага за подаването на уведомления за нарушения на настоящия регламент, на Регламент (ЕС) 2023/1113 и на всеки административен акт, издаден от надзорник, и за защитата на лицата, които подават уведомления за такива нарушения.

(2) Задължените субекти създават канали за вътрешно подаване на сигнали, които отговарят на изискванията, определени в Директива (ЕС) 2019/1937.

(3) Параграф 2 не се прилага, когато задълженият субект е физическо лице или юридическо лице, чиито дейности се извършват само от едно физическо лице.

Член 15 Положение на определени служители

Когато физическо лице, което попада в някоя от категориите, изброени в член 3, точка 3, изпълнява професионални дейности като служител на юридическо лице, предвидените в настоящия регламент изисквания се прилагат по отношение на това юридическо лице, а не по отношение на физическото лице.

Член 16 Изисквания, прилагани в рамките на групата

(1) Предприятието майка гарантира, че изискванията относно вътрешните процедури, оценката на риска и персонала, посочени в раздел 1 от настоящата глава, се прилагат във всички клонове и дъщерни предприятия на групата в държавите членки, а при групите, чието главно управление се намира в Съюза — и в трети държави. За тази цел предприятието майка извършва оценка на риска за цялата група, като взема предвид оценката на риска за цялата стопанска дейност, извършвана от всички клонове и дъщерни предприятия на групата, и въвежда и изпълнява политики, процедури и механизми за контрол в рамките на групата, включително относно защитата на данните и споделянето на информация в рамките на групата за целите на БИП/БФТ, за да се гарантира, че служителите в рамките на групата са запознати с изискванията, произтичащи от настоящия регламент. Задължените субекти в рамките на групата прилагат тези политики, процедури и механизми за контрол, въведени за цялата група, като вземат предвид своите особености и рисковете, на които са изложени. Политиките, процедурите и мерките за контрол в рамките на групата и оценките на риска за цялата група, посочени в първа алинея, включват всички елементи, изброени съответно в членове 9 и 10. За целите на първата алинея, когато дадена група има предприятия в повече от една държава членка, а за групи, чието главно управление се намира в Съюза — в трети държави, предприятията майки вземат предвид информацията, публикувана от органите на всички държави членки или трети държави, в които се намират предприятията на групата.

(2) Функциите по спазване на изискванията се създават на равнището на групата. Тези функции включват ръководител, отговарящ за спазването на изискванията, на равнището на групата и, когато това е оправдано от дейностите, извършвани на равнище група, лице, отговорно за спазването на изискванията. Решението относно обхвата на функциите по спазване на изискванията се документира. Ръководителят, отговарящ за спазването на изискванията, посочен в първата алинея, докладва редовно на ръководния орган в управленската му функция на предприятието майка относно прилагането на политиките, процедурите и механизмите за контрол, въведени в рамките на групата. Като минимум ръководителят, отговарящ за спазването на изискванията, представя веднъж годишно доклад за прилагането на вътрешните политики, процедури и механизми за контрол на задължения субект и предприема необходимите действия за своевременно коригиране на всякакви установени недостатъци. Когато ръководният орган в управленската му функция е орган, колективно отговорен за своите решения, ръководителят, отговарящ за спазването на изискванията го подпомага и съветва и изготвя решенията, необходими за изпълнението на настоящия член.

(3) С политиките, процедурите и механизмите за контрол, отнасящи се до споделянето на информация, посочени в параграф 1, от задължените субекти в рамките на групата се изисква да обменят информация, когато споделянето ѝ е от значение за целите на комплексната проверка на клиента и управлението на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Споделянето на информация в рамките на групата обхваща по-конкретно идентификационните данни и характеристиките на клиента, неговите действителни собственици или лицето, от чието име действа клиентът, характерът и целта на деловото взаимоотношение и на случайните сделки и придружените с подкрепящия ги анализ съмнения, че средствата представляват облаги от престъпна дейност или са свързани с финансиране на тероризма, за които е ЗФР е уведомено съгласно член 69, освен когато от ЗФР са дадени други указания. Политиките, процедурите и механизмите за контрол в рамките на групата не възпрепятстват субектите в дадена група, които не са задължени субекти, да предоставят информация на задължените субекти в рамките на същата група, когато такова споделяне е от значение за посочените задължени субекти, за да изпълнят изискванията, предвидени в настоящия регламент. Предприятията майки въвеждат политики, процедури и механизми за контрол в рамките на групата с цел да се гарантира, че във връзка с информацията, която се обменя съгласно първата и втората алинея, се прилагат достатъчно предпазни мерки по отношение на поверителността, защитата на данните и използването на информацията, включително за да се предотврати нейното разкриване.

(4) В срок до 10 юли 2026 г. ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на регулаторни технически стандарти се определят минималните изисквания за политиките, процедурите и механизмите за контрол в рамките на групата, включително минималните стандарти за споделяне на информация в рамките на групата, критериите за идентифициране на предприятието майка в случаите, обхванати от член 2, параграф 1, точка 42, буква б), и условията, при които разпоредбите на настоящия член се прилагат за субекти, които са част от структури, споделящи общи механизми за контрол по отношение на собствеността, управлението или спазването на изискванията, включително мрежи или сдружения, както и критериите за идентифициране в тези случаи на предприятието майка в Съюза.

(5) На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в параграф 4 от настоящия член, в съответствие с членове 49 — 52 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

Член 17 Клонове и дъщерни предприятия в трети държави

(1) Когато клонове или дъщерни предприятия на задължените субекти се намират в трети държави, чиито минимални изисквания за БИП/БФТ не са толкова строги, колкото определените в настоящия регламент, предприятието майка гарантира, че тези клонове или дъщерни предприятия спазват изискванията, установени в настоящия регламент, включително изискванията относно защитата на данните, или равностойни на тях.

(2) Когато правото на трета държава не позволява спазването на настоящия регламент, предприятието майка предприема допълнителни мерки, за да гарантира, че клоновете и дъщерните предприятия в тази трета държава ефективно се справят с риска от изпиране на пари или финансиране на тероризма, и информира надзорниците на своята държава членка на установяване за тези допълнителни мерки. В случай че надзорниците в държавата членка на установяване преценят, че допълнителните мерки не са достатъчни, те могат да извършат допълнителни надзорни действия, включително могат да изискат от групата да не установява делови взаимоотношения, да прекрати съществуващите такива или да не предприема сделки, или да преустанови дейността си в съответната трета държава.

(3) В срок до 10 юли 2026 г. ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на регулаторни технически стандарти се определят видът на допълнителните мерки, посочени в параграф 2 от настоящия член, включително минималните действия, които задължените субекти трябва да предприемат, когато правото на трета държава не позволява прилагането на мерките, изисквани съгласно член 16, и изискваните в такива случаи допълнителни надзорни действия.

(4) На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в параграф 3 от настоящия член, в съответствие с членове 49—52 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

Член 18 Възлагане на дейности на външни изпълнители

(1) Задължените субекти могат да възлагат задачи, произтичащи от настоящия регламент, на доставчици на услуги. Задълженият субект уведомява надзорника за възлагането на дейности на външни изпълнители преди доставчикът на услуги да започне извършването на възложената дейност.

(2) При изпълнението на задачите съгласно настоящия член доставчиците на услуги се считат за част от задължения субект, включително когато от тях се изисква да правят справка в централните регистри, посочени в член 10 от Директива (ЕС) 2024/1640, (наричани по-нататък „централните регистри“) за целите на извършването на комплексна проверка на клиента от името на задължения субект. Задълженият субект продължава да носи пълна отговорност за всяко действие, независимо дали става въпрос за действие или бездействие, свързано с възложените на външни изпълнители задачи, които се изпълняват от доставчици на услуги. За всяка възложена на външен изпълнител задача задълженият субект трябва да може да докаже на надзорника, че разбира обосновката на дейностите, извършвани от доставчика на услуги, и подхода, следван при тяхното изпълнение, както и че тези дейности намаляват специфичните рискове, на които е изложен задълженият субект.

(3) Изпълнението на задачите, възложени на външен изпълнител в съответствие с параграф 1 от настоящия член, не се извършва по начин, който в съществена степен вреди на качеството на политиките и процедурите на задължения субект за спазване на изискванията на настоящия регламент и на Регламент (ЕС) 2023/1113, както и на въведените механизми за контрол за проверката на тези политики и процедури. При всички обстоятелства се забранява възлагане на външен изпълнител на следните задачи:

а) предлагането и одобряването на оценката на риска за цялата стопанска дейност на задължения субект съгласно член 10, параграф 2;

б) одобряването на вътрешните политики, механизми за контрол и процедури на задължения субект съгласно член 9;

в) решението относно рисковия профил, който да бъде определен на клиента;

г) решението за встъпване в делови взаимоотношения или за извършване на случайна сделка с клиент;

д) уведомяването на ЗФР за подозрителни дейности съгласно член 69 или основаните на прагова стойност оповестявания съгласно член 74 и член 80, освен когато тези дейности са възложени на друг задължен субект, принадлежащ към същата група и установен в същата държава членка;

е) одобряването на критерии за откриване на съмнителни или необичайни сделки и дейности.

(4) Преди задължен субект да възложи на външен изпълнител задача съгласно параграф 1, той се уверява, че доставчикът на услуги е достатъчно квалифициран, за да изпълнява задачите, които ще бъдат възложени. Когато задължен субект възлага на външен изпълнител задача съгласно параграф 1, той гарантира, че доставчикът на услуги, както и всеки последващ подизпълнител доставчик на услуги, прилагат политиките и процедурите, приети от задължения субект. Условията за изпълнението на такива задачи се излагат в писмено споразумение между задължения субект и доставчика на услуги. Задълженият субект осъществява редовни проверки, за да се увери в действителното изпълнение на тези политики и процедури от доставчика на услуги. Честотата на тези проверки се определя въз основа на критичната значимост на възложените на външен изпълнител задачи.

(5) Задължените субекти гарантират, че възлагането на дейности на външни изпълнители не се извършва по начин, който в съществена степен вреди на възможността на надзорните органи да наблюдават и проследяват впоследствие спазването от задължения субект на настоящия регламент и на Регламент (ЕС) 2023/1113.

(6) Чрез дерогация от параграф 1 задължените субекти нямат право да възлагат задачи, произтичащи от изискванията съгласно настоящия регламент, на доставчици на услуги, пребиваващи или установени в трети държави, определени съгласно глава III, раздел 2, освен ако не е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) задълженият субект възлага задачи единствено на доставчик на услуги, който е част от същата група;

б) групата прилага политики и процедури за БИП/БФТ, мерки за комплексна проверка на клиента и правила за водене на отчетност, които са в пълно съответствие с настоящия регламент или с равностойни правила в трети държави;

в) ефективното изпълнение на изискванията, посочени в буква б) от настоящия параграф, е обект на надзор на равнището на групата, упражняван от надзорния орган на държавата на установяване съгласно глава IV от Директива (ЕС) 2024/1640.

(7) Чрез дерогация от параграф 3, когато предприятие за колективно инвестиране няма правосубектност или има само съвет на директорите и е делегирало обработването на членствата и събирането на средства от инвеститори, съгласно определението за „средства“ в член 4, точка 25 от Директива (ЕС) 2015/2366, на друг субект, то може да възложи задачата, посочена в параграф 3, букви в), г) и д), на един от своите доставчици на услуги. Възлагането на външни изпълнители, посочено в първа алинея от настоящия параграф, може да се осъществи само след като предприятието за колективно инвестиране е уведомило надзорника за намерението си да възложи задачата на външен изпълнител съгласно параграф 1 и надзорникът е одобрил такова възлагане на дейности на външни изпълнители, като е взел предвид:

а) ресурсите, опита и знанията на доставчика на услуги във връзка с предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

б) познаването от доставчика на услуги на вида дейности или сделки, извършвани от предприятието за колективно инвестиране.

(8) В срок до 10 юли 2027 г. ОБИП издава насоки, предназначени за задължените субекти, относно:

а) установяването на отношения, свързани с възлагане на дейности на външен изпълнител, в съответствие с настоящия член, тяхното управление и процедурите за наблюдение върху изпълнението на функциите от доставчика на услуги и по-специално на онези функции, които трябва да се считат за критично значими;

б) ролите и отговорността на задължения субект и доставчика на услуги в рамките на споразумение за възлагане на дейности на външни изпълнители;

в) надзорните подходи към възлагането на дейности на външни изпълнители, както и надзорни очаквания по отношение на възлагането на критични функции на външни изпълнители.

Член 19 Прилагане на мерки за комплексна проверка на клиента

(1) Задължените субекти прилагат мерки за комплексна проверка на клиента във всеки от следните случаи:

а) при установяването на делови взаимоотношения;

б) при извършване на случайна сделка на стойност най-малко 10 000 EUR или равностойността на тази сума в национална валута, независимо дали сделката се извършва чрез една операция или чрез свързани сделки, или по-малка сума, определена съгласно параграф 9;

в) при участие в създаването на правен субект, в създаването на правна форма или, за посочените в член 3, точка 3, букви а), б) или в) задължени субекти — в прехвърлянето на собственост в правен субект, независимо от стойността на сделката;

г) когато има съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма, независимо от всякаква дерогация, освобождаване или праг;

д) когато има съмнения за верността или адекватността на получените по-рано идентификационни данни на клиента;

е) когато има съмнения дали лицето, с което взаимодействат, е клиента или лицето, упълномощено да действа от името на клиента.

(2) В допълнение към обстоятелствата, посочени в параграф 1, кредитните институции и финансовите институции, с изключение на доставчиците на услуги за криптоактиви, прилагат мерки за комплексна проверка на клиента, когато инициират или изпълняват случайна сделка, която представлява превод на средства съгласно определението в член 3, точка 9 от Регламент (ЕС) 2023/1113, която възлиза на стойност най-малко 1 000 EUR или равностойността на тази сума в национална валута, независимо дали сделката се извършва с една операция или чрез свързани сделки.

(3) Чрез дерогация от параграф 1, буква б) доставчиците на услуги за криптоактиви:

а) прилагат мерки за комплексна проверка на клиента при извършването на случайна сделка, която възлиза на стойност най-малко 1 000 EUR или равностойността на тази сума в национална валута, независимо дали сделката се извършва с една операция или чрез свързани сделки;

б) прилагат най-малко мерките за комплексна проверка на клиента, посочени в член 20, параграф 1, буква а), при извършването на случайна сделка, когато стойността е под 1 000 EUR или равностойността на тази сума в национална валута, независимо дали сделката се извършва с една операция или чрез свързани сделки.

(4) Чрез дерогация от параграф 1, буква б) задължените субекти прилагат най-малко мерките за комплексна проверка на клиента, посочени в член 20, параграф 1, буква а), когато извършват случайна сделка в брой, възлизаща на стойност най-малко 3 000 EUR или равностойността на тази сума в национална валута, независимо дали сделката се извършва с една операция или чрез свързани сделки. Първа алинея от настоящия параграф не се прилага, когато съгласно член 80, параграфи 2 и 3 държавите членки са въвели ограничение за големи парични плащания в размер на 3 000 EUR или по-малко или равностойността на тази сума в национална валута, освен в случаите, обхванати от параграф 4, буква б) от същия член.

(5) В допълнение към обстоятелствата, посочени в параграф 1, доставчиците на услуги в областта на хазарта прилагат мерки за комплексна проверка на клиента при получаването на печалби, осъществяването на залагания или и в двата случая, когато се извършват сделки, възлизащи най-малко на 2 000 EUR или на равностойността на тази сума в национална валута, независимо дали сделката се осъществява с една операция или чрез свързани сделки.

(6) За целите на настоящата глава задължените субекти считат за свои клиенти следните лица:

а) за задължените субекти, посочени в член 3, точка 3, букви д), е) и и), и лицата, търгуващи със стоки с висока стойност, посочени в член 3, точка 3, буква й) — освен прекия си клиент, и доставчика на стоки;

б) за нотариуси, адвокати и други лица, упражняващи юридическа дейност на свободна практика, които посредничат в сделка и доколкото те са единственият нотариус, адвокат или друго лице, упражняващо юридическа дейност на свободна практика, който посредничи по тази сделка — и двете страни по сделката;

в) за агенти за недвижими имоти — и двете страни по сделката;

г) по отношение на услугите по иницииране на плащане, извършвани от доставчиците на услуги по иницииране на плащане — търговеца;

д) по отношение на доставчиците на услуги за колективно финансиране и посредниците за колективно финансиране — физическото или юридическото лице, което едновременно търси финансиране и предоставя финансиране чрез платформата за колективно финансиране.

(7) Пряко или в сътрудничество с други органи в същата държава членка надзорниците могат да освобождават задължените субекти от прилагането, изцяло или частично, на мерките за комплексна проверка на клиента, посочени в член 20, параграф 1, букви а), б) и в), по отношение на електронните пари въз основа на доказан нисък риск, породен от естеството на продукта, когато са изпълнени всички изброени по-долу условия за ограничаване на риска:

а) платежният инструмент не може да бъде презареден и съхраняваната по електронен път сума не надвишава 150 EUR или равностойността на тази сума в националната валута;

б) платежният инструмент се използва изключително за закупуване на стоки или услуги, предоставяни от издателя, или в рамките на мрежа от доставчици на услуги;

в) платежният инструмент не е свързан с платежна сметка и не позволява да се разменя никаква съхранявана сума срещу пари в брой или криптоактиви;

г) издателят провежда достатъчно наблюдение на сделките и деловите взаимоотношения, позволяващо откриването на необичайни или съмнителни сделки.

(8) Доставчиците на услуги в областта на хазарта могат да изпълняват задължението си да прилагат мерките за комплексна проверка на клиента, посочени в член 20, параграф 1, буква а) чрез идентифициране на клиента и проверка на неговата самоличност при влизане в казиното или в други помещения за хазартни игри, при условие че те разполагат със системи, които им позволяват да приписват сделките на конкретни клиенти.

(9) В срок до 10 юли 2026 г. ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези регулаторни технически стандарти се определят:

а) задължените субекти, секторите или сделките, които са свързани с по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма и за които се прилага стойност, по-ниска от определената в параграф 1, буква б);

б) съответните стойности за случайните сделки;

в) критериите, които трябва да се вземат предвид за установяването на случайни сделки и делови взаимоотношения;

г) критериите за установяване на свързаните сделки. Когато изготвя проектите на регулаторни технически стандарти, посочени в първата алинея, ОБИП надлежно взема под внимание нивата на рисковете, присъщи на моделите на стопанска дейност на различните видове задължени субекти и оценката на риска на равнището на Съюза, изготвена от Комисията съгласно член 7 от Директива (ЕС) 2024/1640.

(10) На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в параграф 9 от настоящия член, в съответствие с членове 49 — 52 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

Член 20 Мерки за комплексна проверка на клиента

(1) За целите на извършването на комплексна проверка на клиента задължените субекти прилагат всички долупосочени мерки:

а) идентифициране на клиента и проверка на неговите идентификационни данни;

б) идентифициране на действителните собственици и предприемане на разумни мерки за проверка на техните идентификационни данни (самоличност), така че задължените субекти да са уверени, че знаят кой е действителният собственик и че разбират структурата на собственост и контрол на клиента;

в) оценяване и, когато е уместно, получаване на информация и разбиране изцяло на целта и планираното естество на деловите взаимоотношения или на случайните сделки;

г) проверка дали клиентът или действителните собственици са обект на целеви финансови санкции и, в случай на клиент или страна по правна форма, която е правно образувание, дали физическите или юридическите лица, подлежащи на целеви финансови санкции, контролират правното образувание или притежават повече от 50 % от правата на собственост в това правно образувание или мажоритарно участие в правното образувание, било то индивидуално или колективно;

д) оценяване и, когато е уместно, получаване на информация за естеството на стопанската дейност на клиентите или за тяхната заетост или професия, включително за предприятията — дали извършват дейност;

е) осъществяване на постоянно наблюдение върху деловите взаимоотношения, включително внимателно проучване на сделките, предприемани по време на целия период на деловите взаимоотношения, за да се гарантира, че осъществяваните сделки са в съответствие с информацията, с която разполага задълженият субект за клиента и за профила на стопанската дейност и на риска, включително, когато е необходимо, за произхода на средствата;

ж) определяне дали клиентът, действителният собственик на клиента и, когато е приложимо, лицето, от чието име или в полза на което се извършва сделка или дейност, е видна политическа личност, член на семейството или лице, за което е известно, че е близък сътрудник на клиента;

з) когато дадена сделка или дейност се извършва от името или в полза на физически лица, различни от клиента — установяват и проверяват идентификационните данни на тези физически лица;

и) проверяват дали всяко лице, което твърди, че действа от името на клиента, е упълномощено за това и установяват самоличността му и проверяват идентификационните му данни.

(2) Задължените субекти определят степента на мерките, посочени в параграф 1, въз основа на индивидуален анализ на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, като вземат под внимание особеностите на клиента и на деловите взаимоотношения или случайната сделка и като отчитат оценката на риска за цялата стопанска дейност, извършена от задължения субект съгласно член 10, и променливите на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, определени в приложение I, както и рисковите фактори, определени в приложения II и III. Когато задължените субекти установят повишен риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма, те прилагат мерки за разширена комплексна проверка по реда на раздел 4 от настоящата глава. Когато бъдат установени случаи на по-нисък риск, задължените субекти може да прилагат мерки за опростена комплексна проверка по реда на раздел 3 от настоящата глава.

(3) В срок до 10 юли 2026 г. ОБИП издава насоки относно променливите на риска и рисковите фактори, които трябва да се отчитат от задължените субекти, когато встъпват в делови взаимоотношения или осъществяват случайни сделки.

(4) Задължените субекти са в състояние по всяко време да удостоверят пред съответните надзорници, че предприетите мерки са целесъобразни с оглед на установените рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

Член 21 Невъзможност да бъдат спазени изискванията за прилагане на мерки за комплексна проверка на клиента

(1) Когато задълженият субект не може да спази изискванията за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента, предвидени в член 20, параграф 1, той се въздържа от извършване на дадена сделка или установяване на делови взаимоотношения и прекратява деловите взаимоотношения и обмисля дали да подаде уведомление за съмнителна сделка до ЗФР във връзка с клиента, в съответствие с член 69. Прекратяването на деловите взаимоотношения съгласно първата алинея от настоящия параграф не забранява получаването на средства съгласно определението в член 4, точка 25 от Директива (ЕС) 2015/2366, дължими на задължения субект. Когато задълженият субект има задължението да защитава активите на своя клиент, прекратяването на деловите взаимоотношения не се разбира като изискване за освобождаване от активите на клиента. При животозастрахователни договори, когато е необходимо като алтернативна мярка на прекратяването на деловите взаимоотношения, задължените субекти се въздържат от извършване на сделки за клиента, включително изплащане на суми на бенефициерите, докато не бъдат изпълнени мерките за комплексна проверка на клиента, предвидени в член 20, параграф 1.

(2) Параграф 1 не се прилага за нотариусите, адвокатите, другите лица, упражняващи юридическа дейност на свободна практика, одиторите, външните счетоводители и данъчните консултанти, доколкото тези лица удостоверяват правното положение на своя клиент или изпълняват задачата да защитават или представляват този клиент в съдебно производство или във връзка с такова, включително при предоставяне на съвети за завеждане или избягване на такова производство. Първа алинея не се прилага, когато посочените в нея задължени субекти:

а) участват в изпиране на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма;

б) предоставят правни съвети за целите на изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансирането на тероризма, или

в) знаят, че клиентът търси правен съвет за целите на изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансирането на тероризма; извод за наличието на знание или цел може да се прави въз основа на обективните фактически обстоятелства.

(3) Задължените субекти водят отчетност за предприетото действие, за да изпълнят изискването за прилагане на мерки за комплексна проверка на клиента, включително отчетност за взетите решения и съответната подкрепяща документация и обосновки. Документите, данните или информацията, държани от задължения субект, се актуализират всеки път, когато се извършва преглед на комплексната проверка на клиента съгласно член 26. Задължението за водене на отчетност, предвидено в първа алинея от настоящия параграф, се прилага и в случаите, когато задължените субекти отказват да встъпят в делови взаимоотношения, да прекратят делови взаимоотношения, или да приложат алтернативни мерки съгласно параграф 1.

(4) В срок до 10 юли 2027 г. ОБИП издава съвместни насоки с Европейския банков орган относно мерките, които могат да бъдат предприети от кредитните институции и финансовите институции, за да се гарантира спазването на правилата за БИП/БФТ при изпълнението на изискванията на Директива 2014/92/ЕС, включително по отношение на деловите взаимоотношения, които са най-силно засегнати от практиките за намаляване на риска.

Член 22 Идентифициране и проверка на самоличността на клиентите и на действителните собственици

(1) С изключение на случаите на по-нисък риск, за които се прилагат мерките съгласно раздел 3, и независимо от прилагането на допълнителни мерки в случаите на по-висок риск съгласно раздел 4, задължените субекти получават най-малко следната информация, за да идентифицират клиента, всяко лице, което твърди, че действа от името на клиента, и физическите лица, от чието име или в чиято полза се извършва дадена сделка или дейност:

а) за физическо лице:

б) за правно образувание:

в) за доверителен собственик на изрична доверителна собственост или лице, заемащо равностойна длъжност в сходна правна форма:

г) за други организации, които имат правоспособност съгласно националното законодателство:

(2) С цел идентифициране на действителния собственик на правно образувание или на правна форма задължените субекти събират информацията, посочена в член 62, параграф 1, втора алинея, буква а). Когато след като са изчерпани всички възможни средства за идентифициране, не е идентифицирано физическо лице като действителен собственик, или когато има съмнения дали лицата, които са идентифицирани, са действителните собственици, задължените субекти записват, че не е идентифициран действителен собственик и идентифицират всички физически лица, заемащи длъжностите на служители на висше ръководно равнище в правното образувание, и проверяват техните идентификационни данни. Когато извършването на проверката на идентификацията, посочена във втора алинея, може да подскаже на клиента, че задълженият субект има съмнения относно действителната собственост на правното образувание, задълженият субект се въздържа от проверка на идентификацията на висшите ръководни служители и вместо това записва предприетите стъпки за установяване на самоличността на действителните собственици и висшите ръководни служители. Задължените субекти водят отчетност за извършените действия, както и за трудностите, срещнати по време на процеса на идентифициране, довели до това да се прибегне до идентифициране на висш ръководен служител.

(3) Кредитните институции и финансовите институции получават информация за идентифициране и проверка на идентификацията на физическите или юридическите лица, като използват виртуалния IBAN, който издават, и свързаната с него банкова или платежна сметка. Кредитната институция или финансовата институция, обслужваща банковата или платежната сметка, към която издаден от друга кредитна институция или финансова институция виртуален IBAN пренасочва плащанията, гарантира, че може да получи от издалата виртуалния IBAN институция информацията за идентифициране и проверка на идентификацията на физическото лице, което използва виртуалния IBAN, незабавно и във всички случаи в рамките на 5 работни дни, след като поиска тази информация.

(4) В случай на бенефициери при доверителна собственост или сходни правни образувания, или правни форми, които са определени чрез конкретни характеристики или клас, задълженият субект събира достатъчно информация относно бенефициера, за да се увери, че ще бъде в състояние да установи бенефициера към момента на изплащането или когато бенефициерът упражнява придобитите права.

(5) В случай на попечителски тръстове задълженият субект получава достатъчно информация относно предмета на правомощията и поемащите по подразбиране, така че да може да установи идентификационните данни на бенефициера към момента на упражняване от доверителните собственици на правото им на преценка или към момента, в който поемащите по подразбиране станат бенефициери поради неупражняване на правото им на преценка от страна на доверителните собственици.

(6) Задължените субекти получават информацията, документите и данните, необходими за проверката на идентификационните данни на клиента и на всяко лице, което претендира да действа от тяхно име, по някой от следните начини:

а) предаването на документ за самоличност, паспорта или равностоен документ и, в съответните случаи, придобиването на информация от надеждни и независими източници, независимо дали достъпът се осъществява пряко или е предоставен от клиента;

б) използването на средства за електронна идентификация, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на нивата на осигуреност „значително“ или „високо“ и съответните квалифицирани удостоверителни услуги, изложени в посочения регламент.

(7) Задължените субекти проверяват идентификационните данни на действителния собственик и, в съответните случаи, на лицата, от чието име или в полза на които се извършва дадена сделка или дейност, по един от следните начини:

а) в съответствие с параграф 6;

б) като предприемат разумни мерки за получаване на необходимата информация, документи и данни от клиента или други надеждни източници, включително публични регистри, различни от централните регистри. Задължените субекти определят степента, в която е необходимо да направят справка с информацията, като вземат под внимание рисковете, произтичащи от случайната сделка или деловите взаимоотношения и действителния собственик, включително рисковете, свързани със структурата на собствеността. В допълнение към средствата за проверка, посочени в първата алинея от настоящия параграф, задължените субекти проверяват информацията относно действителните собственици, като правят справка в централните регистри.

Член 23 Момент на извършване на проверката на идентификацията на клиента и на действителния собственик

(1) Проверката на идентификацията на клиента, на действителния собственик и на всички лица съгласно член 20, параграф 1, букви з) и и), се извършва преди установяването на делови взаимоотношения или извършването на случайна сделка. Това задължение не се отнася до случаите с по-нисък риск съгласно раздел 3 от настоящата глава, при условие че по-ниският риск обосновава отлагането на такава проверка. За брокерите на недвижими имоти проверката, посочена в първата алинея, се извършва след като офертата бъде приета от продавача или лизингодателя, и във всички случаи преди прехвърлянето на средства или имущество.

(2) Чрез дерогация от параграф 1 проверката на идентификационните данни на клиента и на действителния собственик може да се извърши по време на установяването на делови взаимоотношения, ако е необходимо, за да не се прекъсва нормалното осъществяване на стопанската дейност и когато рискът от изпиране на пари или финансиране на тероризма е незначителен. В подобни случаи тези процедури се приключват колкото е възможно по-скоро след първоначалния контакт.

(3) Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член кредитна или финансова институция може да открие сметка, включително сметки, които позволяват извършването на сделки с прехвърлими ценни книжа, ако някой клиент поиска това, при условие че са налице подходящи предпазни мерки, за да се гарантира, че няма да се извършват сделки от клиента или от негово име, докато не бъде осигурено пълно спазване на мерките за комплексна проверка на клиента, предвидени в член 20, параграф 1, букви а) и б).

(4) При всяко встъпване в нови делови взаимоотношения с правно образувание или с доверителния собственик на изрична доверителна собственост, или с лицето, заемащо равностойна длъжност в сходна правна форма, посочени в членове 51, 57, 58, 61 и 67 и подлежащи на регистрация на информацията за действителните собственици съгласно член 10 от Директива (ЕС) 2024/1640, задължените субекти събират валидни доказателства за регистрацията или получават наскоро направено извлечение от регистъра, което потвърждава валидността на регистрацията.

Член 24 Съобщаване за несъответствия с информацията, която се съдържа в регистрите на действителните собственици

(1) Задължените субекти съобщават на централните регистри за всички установени несъответствия между информацията, налична в централните регистри, и информацията, която събират съгласно член 20, параграф 1, буква б) и член 22, параграф 7. Несъответствията, посочени в първата алинея, се съобщават без ненужно забавяне и при всички случаи в срок от 14 календарни дни от откриването им. При съобщаване за такива несъответствия задължените субекти допълват съобщенията си с информацията, която са получили, като посочват несъответствието и лицата, които считат, че са действителните собственици, а когато е приложимо, и номиналните акционери/съдружници и номиналните директори, и защо.

(2) Чрез дерогация от параграф 1 задължените субекти могат да се въздържат от съобщаване на несъответствията до централния регистър и вместо това да поискат допълнителна информация от клиентите, когато установените несъответствия:

а) са ограничени до печатни грешки, различни начини на транслитерация или незначителни неточности, които не засягат идентифицирането на действителните собственици или тяхното положение; или

б) са в резултат от остарели данни, но действителните собственици са известни на задължения субект от друг надежден източник и няма основания за подозрение, че има намерение да се прикрие информация. Когато задължен субект стигне до заключение, че информацията за действителните собственици в централния регистър е невярна, задължените субекти приканват клиентите да подадат вярната информация на централния регистър съгласно членове 63, 64 и 67 без ненужно забавяне и при всички случаи в срок от 14 календарни дни. Настоящият параграф не се прилага до случаи с по-висок риск, за които се прилагат мерките съгласно раздел 4 от настоящата глава.

(3) Когато клиент не е подал вярната информация в срока, посочен в параграф 2, втора алинея, задълженият субект съобщава на централния регистър за несъответствието в съответствие с параграф 1, втора алинея.

(4) Настоящият член не се прилага за нотариусите, адвокатите, другите лица, упражняващи юридическа дейност на свободна практика, за одиторите, външните счетоводители и данъчните консултанти по отношение на информацията, която те получават от клиент или по отношение на клиент в процеса на удостоверяване на правното положение на този клиент или при изпълнение на своите задачи при защитата или процесуалното представителство на този клиент в съдебно производство или във връзка с такова производство, включително предоставяне на съвети за завеждане или избягване на такова производство, независимо дали такава информация е получена или придобита преди, по време на съответното производство или след него. Изискванията на настоящия член обаче се прилагат, когато задължените субекти, посочени в първата алинея от настоящия параграф, предоставят правни съвети в някой от случаите, посочени в член 21, параграф 2, втора алинея.

Член 25 Установяване на целта и планирания характер на делови взаимоотношения или случайна сделка

Преди да встъпи в делови взаимоотношения или да осъществи случайна сделка, задълженият субект се уверява, че разбира тяхната цел и планиран характер. За тази цел задълженият субект придобива, когато е необходимо, информация относно:

а) целта и икономическата обосновка на случайната сделка или деловите взаимоотношения;

б) прогнозната сума на предвижданите дейности;

в) източника на средства;

г) предназначението на средствата;

д) стопанската дейност или занятието на клиента. За целите на първия параграф, буква а) от настоящия член задължените субекти, попадащи в обхвата на член 74, събират информация, за да определят дали предназначението на стоките с висока стойност, посочени в същия член, е за търговски или нетърговски цели.

Член 26 Постоянно наблюдение върху деловите взаимоотношения и наблюдение върху сделките, извършвани от клиенти

(1) Задължените субекти провеждат постоянно наблюдение върху деловите взаимоотношения, включително сделките, предприемани от клиента през цялото време на деловото взаимоотношение, с цел да гарантират, че тези сделки отговарят на информацията, с която задълженият субект разполага за клиента, за стопанската дейност на клиента и за неговия рисков профил и при необходимост с информацията за произхода и предназначението на средствата и с цел откриване на тези сделки, които да бъдат подложени на по-задълбочена оценка съгласно член 69, параграф 2. Когато деловите взаимоотношения включват повече от един продукт или услуга, задължените субекти гарантират, че мерките за комплексна проверка на клиента включват всички тези продукти и услуги. Когато задължените субекти, принадлежащи към група, имат делови взаимоотношения с клиенти, които са клиенти и на други субекти в рамките на тази група, независимо дали са задължени субекти или предприятия, които не подлежат на изискванията за БИП/БФТ, те вземат предвид информацията, свързана с тези други делови взаимоотношения, за целите на наблюдението на деловите взаимоотношения със своите клиенти.

(2) В контекста на постоянното наблюдение, посочено в параграф 1, задължените субекти гарантират, че съответните документи, данни или информация за клиента се поддържат в актуален вид. Периодът от време между актуализациите на информацията за клиента съгласно първата алинея зависи от риска, произтичащ от деловото взаимоотношение и в никакъв случай не надвишава:

а) за клиенти с по-висок риск, за които се прилагат мерките съгласно раздел 4 от настоящата глава — 1 година;

б) за всички останали клиенти — 5 години.

(3) Като допълнение към изискванията, определени в параграф 2, задължените субекти извършват преглед и при необходимост актуализират информацията за клиента, в случай че:

а) е настъпила промяна в съответните обстоятелства на клиента;

б) задълженият субект има правно задължение в рамките на съответната календарна година да се свърже с клиента с цел преглед на съответната информация за действителните собственици или за да спази изискванията на Директива 2011/16/ЕС на Съвета ();

в) узнаят за факт от значение, който е свързан с клиента.

(4) В допълнение към постоянното наблюдение, посочено в параграф 1 от настоящия член, задължените субекти редовно проверяват дали са изпълнени условията, предвидени в член 20, параграф 1, буква г). Честотата на тази проверка е съизмерима с излагането на задължения субект и деловите взаимоотношения на рискове от неприлагане или заобикаляне на целеви финансови санкции. За кредитните институции и финансовите институции проверката, посочена в първата алинея, се извършва и при всяко ново посочване във връзка с целеви финансови санкции. Изискванията на настоящия параграф не заменят задължението за прилагане на целевите финансови санкции или по-строгите изисквания съгласно други правни актове на Съюза или съгласно националното право относно проверката на клиентската база в списъци с целеви финансови санкции.

(5) В срок до 10 юли 2026 г. ОБИП издава насоки относно постоянното наблюдение на деловите взаимоотношения и относно наблюдението на сделките, извършвани в контекста на такива взаимоотношения.

Член 27 Временни мерки за клиенти, които подлежат на финансови санкции на ООН

(1) По отношение на клиенти, които подлежат на финансови санкции на ООН или които са контролирани от физически или юридически лица или образувания, подлежащи на финансови санкции на ООН, или в които физическите или юридическите лица или образуванията, които са обект на финансови санкции на ООН, притежават повече от 50 % от правата на собственост или мажоритарно дялово участие, независимо дали индивидуално или колективно, задължените субекти водят отчетност за:

а) средствата или другите активи, които те управляват за клиента към момента на публичното оповестяване на финансовите санкции на ООН;

б) сделките, които клиентът е опитал да извърши;

в) сделките, извършени за клиента.

(2) Задължените субекти прилагат настоящия член между момента на публично оповестяване на финансовите санкции на ООН и момента на прилагане на съответните целеви финансови санкции в Съюза.

Член 28 Регулаторни технически стандарти относно информацията, необходима за извършване на комплексна проверка на клиента

(1) В срок до 10 юли 2026 г. ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези регулаторни технически стандарти се определят:

а) изискванията, които се прилагат по отношение на задължените субекти съгласно член 20 и информацията, която да бъде събирана за целите на извършването на стандартни, опростени и разширени комплексни проверки съгласно членове 22 и 25, член 33, параграф 1 и член 34, параграф 4, включително минималните изисквания при случаи с по-нисък риск;

б) вида на мерките за опростена комплексна проверка, които задължените субекти може да прилагат в случаи с по-нисък риск съгласно член 33, параграф 1 от настоящия регламент, включително мерките, приложими по отношение на конкретни категории задължени субекти и продукти или услуги, като се вземат предвид резултатите от оценката на риска на равнището на Съюза, изготвена от Комисията съгласно член 7 от Директива (ЕС) 2024/1640;

в) рисковите фактори, свързани с характеристиките на инструментите за електронни пари, които надзорниците следва да вземат предвид при определянето на обхвата на освобождаването съгласно член 19, параграф 7;

г) надеждните и независими източници на информация, които може да се използват за проверка на идентификационните данни на физически или юридически лица за целите на член 22, параграфи 6 и 7;

д) списъкът на атрибутите, които средствата за електронна идентификация и съответните квалифицирани удостоверителни услуги, посочени в член 22, параграф 6, буква б), трябва да притежават, за да бъдат изпълнени изискванията на член 20, параграф 1, букви а) и б), когато става дума за стандартна, опростена и разширена комплексна проверка.

(2) Изискванията и мерките, предвидени в параграф 1, букви а) и б), се основават на следните критерии:

а) присъщия риск, свързан с предоставяната услуга;

б) рисковете, свързани с категориите клиенти;

в) естеството, размера и повторяемостта на сделката;

г) каналите, използвани за осъществяване на деловите взаимоотношения или случайната сделка.

(3) ОБИП редовно извършва преглед на регулаторните технически стандарти и при необходимост изготвя и предава на Комисията проект за актуализиране на тези регулаторни технически стандарти с цел, наред с другото, да вземе предвид иновациите и развитието на технологиите.

(4) На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в параграфи 1 и 3 от настоящия член, в съответствие с членове 49 — 52 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

Член 29 Идентифициране на третите държави със съществени стратегически недостатъци в националните режими в областта на БИП/БФТ

(1) Третите държави със съществени стратегически недостатъци в техните национални режими в областта на БИП/БФТ се идентифицират от Комисията и се обозначават като „високорискови трети държави“.

(2) С цел да идентифицира третите държави, както е посочено в параграф 1 от настоящия член, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 85, които да допълват настоящия регламент, когато:

а) са идентифицирани съществени стратегически недостатъци в правната и институционалната уредба в областта на БИП/БФТ на съответната трета държава;

б) са идентифицирани съществени стратегически недостатъци в ефективността на системата за БИП/БФТ на съответната трета държава във връзка с предприеманите мерки по отношение на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма или в нейната система за оценяване и ограничаване на рисковете от неприлагане или заобикаляне на финансовите санкции на ООН, свързани с финансирането на разпространението на оръжия;

в) съществените стратегически недостатъци, идентифицирани съгласно букви а) и б), са трайни и не са предприети или не се предприемат мерки за ограничаването им. Тези делегирани актове се приемат в срок от 20 календарни дни, след като Комисията се е уверила, че са изпълнени критериите, посочени в букви а), б) или в) от първа алинея.

(3) За целите на параграф 2 Комисията взема предвид призивите за прилагане на мерки за разширена комплексна проверка и допълнителни ограничаващи риска мерки („ответни мерки“) от международни организации и определящи стандартите органи, които са компетентни в областта на предотвратяването на изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма, както и съответните оценки, доклади или публични изявления, изготвени от тях.

(4) Когато дадена трета държава е идентифицирана в съответствие с критериите, посочени в параграф 2, задължените субекти прилагат мерките за разширена комплексна проверка, посочени в член 34, параграф 4, по отношение на деловите взаимоотношения или случайните сделки, включващи физически или юридически лица от тази трета държава.

(5) С делегираните актове, посочени в параграф 2, измежду ответните мерки, изброени в член 35, се определят специалните ответни мерки за ограничаване на специфичните рискове, произтичащи от всяка високорискова трета държава.

(6) Когато държава членка установи специфичен риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма, породен от трета държава, която Комисията е идентифицирала в съответствие с критериите, посочени в параграф 2, по отношение на която не са предприети действия чрез ответните мерки, посочени в параграф 5, тя може да изиска от задължените субекти, установени на нейната територия, да прилагат специални допълнителни ответни мерки за ограничаване на специфичните рискове, произтичащи от тази трета държава. Установеният риск и съответните ответни мерки се съобщават на Комисията в срок от 5 дни от прилагането на ответните мерки.

(7) Комисията редовно извършва преглед на делегираните актове, посочени в параграф 2, за да гарантира, че специалните ответни мерки, определени съгласно параграф 5, отчитат промените в уредбата на съответната трета държава в областта на БИП/БФТ и са пропорционални и адекватни на рисковете. При получаване на уведомление съгласно параграф 6 Комисията оценява получената информация, за да определи дали специфични за държавата рискове засягат интегритета на вътрешния пазар на Съюза. Когато е целесъобразно, Комисията преразглежда делегираните актове, посочени в параграф 2, като добавя необходимите ответни мерки за ограничаване на тези допълнителни рискове. Когато Комисията прецени, че специалните допълнителни мерки, прилагани от държава членка съгласно параграф 6, не са необходими за ограничаване на специфичните рискове, произтичащи от тази трета държава, тя може да вземе решение чрез акт за изпълнение за прекратяване на специалната допълнителна ответна мярка от страна на държавата членка.

Член 30 Идентифициране на третите държави със слабости в спазването на изискванията в националните режими в областта на БИП/БФТ

(1) Третите държави със слабости в спазването на изискванията в своите национални режими в областта на БИП/БФТ се идентифицират от Комисията.

(2) С цел да идентифицира третите държави, посочени в параграф 1, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 85, които да допълват настоящия регламент, когато:

а) са установени слабости в спазването на изискванията в правната и институционалната уредба в областта на БИП/БФТ на съответната трета държава;

б) са установени слабости в спазването на изискванията по отношение на ефективността на системата за БИП/БФТ на съответната трета държава във връзка с предприемането на мерки по отношение на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма или в нейната система за оценяване и ограничаване на рисковете от неприлагане или заобикаляне на финансовите санкции на ООН, свързани с финансирането на разпространението на оръжия. Тези делегирани актове се приемат в срок от двадесет дни, след като Комисията се увери, че са изпълнени критериите, посочени в първа алинея, букви а) или б).

(3) При изготвянето на делегираните актове, посочени в параграф 2, Комисията взема предвид, като основа за нейната оценка, информацията относно юрисдикциите под засилено наблюдение от международни организации и определящи стандартите органи, които са компетентни в областта на предотвратяването на изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма, както и съответните оценки, доклади или публични изявления, изготвени от тях.

(4) С делегираните актове, посочени в параграф 2, се определят специалните мерки за разширена комплексна проверка измежду изброените в член 34, параграф 4, които задължените субекти прилагат с цел ограничаване на рисковете, свързани с деловите взаимоотношения или случайните сделки, включващи физически или юридически лица от съответната трета държава.

(5) Комисията редовно извършва преглед на делегираните актове, посочени в параграф 2, за да гарантира, че специалните мерки за разширена комплексна проверка, определени съгласно параграф 4, отчитат промените в уредбата на съответната трета държава в областта на БИП/БФТ и са пропорционални и адекватни на рисковете.

Член 31 Идентифициране на третите държави, представляващи конкретна и сериозна заплаха за финансовата система на Съюза

(1) На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 85, за да допълва настоящия регламент като идентифицира третите държави, когато в извънредни случаи тя счита, че е необходимо да ограничи конкретна и сериозна заплаха за финансовата система на Съюза и за правилното функциониране на вътрешния пазар, породена от тези трети държави, и която не може да бъде ограничена съгласно членове 29 и 30.

(2) Когато изготвя делегираните актове, посочени в параграф 1, Комисията взема предвид по-конкретно следните критерии:

а) правната и институционалната уредба в областта на БИП/БФТ в съответната трета държава, и по-специално:

б) правомощията и процедурите на компетентните органи на съответната трета държава за целите на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително наличието на достатъчно ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, както и практиката на съответната трета държава в областта на сътрудничеството и обмена на информация с компетентните органи на държавите членки;

в) ефективността на системата за БИП/БФТ на съответната трета държава във връзка с предприемането на мерки по отношение на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

(3) За целите на определянето на нивото на заплаха, посочено в параграф 1, Комисията може да поиска от ОБИП да приеме становище, имащо за цел да бъде оценено конкретното въздействие върху интегритета на финансовата система на Съюза, дължащо се на нивото на заплаха, произтичащо от дадена трета държава.

(4) Когато ОБИП установи, че трета държава, различна от идентифицираните съгласно член 29 и член 30, представлява конкретна и сериозна заплаха за финансовата система на Съюза, той може да отправи до Комисията становище, в което излага заплахата, която е установил, и защо счита, че Комисията следва да идентифицира третата държава съгласно параграф 1. Когато Комисията реши да не идентифицира третата държава, посочена в първа алинея, тя предоставя обосновка за това на ОБИП.

(5) При изготвянето на делегираните актове, посочени в параграф 1, Комисията взема предвид по-конкретно съответните оценки или доклади, изготвени от международни организации и определящи стандартите органи, които са компетентни в областта на предотвратяването на изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма.

(6) Когато идентифицираната конкретна и сериозна заплаха от съответната трета държава се състои в съществен стратегически недостатък, се прилага член 29, параграф 4, а с делегирания акт, посочен в параграф 1 от настоящия член, се определят специални ответни мерки съгласно член 29, параграф 5.

(7) Когато идентифицираната конкретна и сериозна заплаха от съответната трета държава се състои в слабост в спазването на изискванията, с делегирания акт, посочен в параграф 1, се определят конкретни мерки за разширена комплексна проверка измежду изброените в член 34, параграф 4, които задължените субекти трябва да прилагат, за да ограничат рисковете, свързани с деловите взаимоотношения или случайните сделки, включващи физически или юридически лица от съответната трета държава.

(8) Комисията редовно извършва преглед на делегираните актове, посочени в параграф 1, за да гарантира, че ответните мерки, посочени в параграф 6, и мерките за разширена комплексна проверка, посочени в параграф 7, отчитат промените в уредбата на съответната трета държава в областта на БИП/БФТ и са пропорционални и адекватни на рисковете.

(9) Комисията може да приеме чрез акт за изпълнение методиката за идентифициране на трети държави съгласно настоящия член. В този акт за изпълнение се определя по-специално:

а) как се оценяват критериите, посочени в параграф 2;

б) процесът на взаимодействие с оценяваната трета държава;

в) процесът на участие на държавите членки и ОБИП в идентифицирането на трети държави, представляващи конкретна и сериозна заплаха за финансовата система на Съюза. Актът за изпълнение, посочен в първата алинея от настоящия параграф, се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 86, параграф 2.

Член 32 Насоки относно рисковете, тенденциите и методите в областта на изпирането на пари и финансирането на тероризма

(1) В срок до 10 юли 2027 г. ОБИП издава насоки, в които се определят рисковете, тенденциите и методите в областта на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които са свързани с всяка географска зона извън Съюза и на които са изложени задължените субекти. ОБИП отчита, по-конкретно, рисковите фактори, изброени в приложение III. Когато са установени случаи с по-висок риск, в насоките се включват мерки за разширена комплексна проверка, чието прилагане задължените субекти да обмислят с цел ограничаване на тези рискове.

(2) ОБИП извършва преглед на насоките, посочени в параграф 1, най-малко веднъж на всеки 2 години.

(3) При издаването и прегледа на насоките, посочени в параграф 1, ОБИП взема предвид оценките или докладите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, международните организации и определящите стандартите органи, които са компетентни в областта на предотвратяването на изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма.

Член 33 Мерки за опростена комплексна проверка

(1) Когато, като се имат предвид рисковите фактори, посочени в приложения II и III, деловите взаимоотношения или сделката представляват ниска степен на риск, задължените субекти може да прилагат следните мерки за опростена комплексна проверка:

а) проверка на идентификационните данни на клиента и действителния собственик след установяването на деловите взаимоотношения, при условие че установеният конкретен по-нисък риск обосновава такова отлагане, но във всички случаи не по-късно от 60 дни от установяването на деловите взаимоотношения;

б) намаляване на честотата на актуализиране на идентификационните данни на клиента;

в) намаляване на количеството на събираната информация за установяване на целта и планираното естество на деловите взаимоотношения или случайната сделка или извличането ѝ от вида на сделките или установените делови взаимоотношения;

г) намаляване на честотата или степента на проучване на сделките, извършени от клиента;

д) прилагане на всяка друга съответна мярка за опростена комплексна проверка, определена от ОБИП съгласно член 28. Мерките, посочени в първата алинея, са пропорционални на естеството и размера на стопанската дейност и на установените конкретни елементи на по-ниския риск. Задължените субекти обаче провеждат достатъчно наблюдение на сделките и деловите взаимоотношения, позволяващо откриването на необичайни или съмнителни сделки.

(2) Задължените субекти гарантират, че вътрешните процедури, установени съгласно член 9, съдържат конкретните мерки за опростена проверка, които се предприемат по отношение на различните видове клиенти, които представляват по-нисък риск. Задължените субекти документират решенията за съобразяване с допълнителни фактори на по-нисък риск.

(3) За целите на прилагането на мерките за опростена комплексна проверка, посочени в параграф 1, буква а), задължените субекти приемат процедури за управление на риска по отношение на условията, при които могат да предоставят услуги или да осъществяват сделки за клиент, преди да бъде извършена проверката, включително като поставят ограничения за размера, броя или видовете сделки, които може да бъдат извършвани, или като наблюдават сделките, за да гарантират, че те съответстват на очакваните норми за въпросните делови взаимоотношения.

(4) Задължените субекти проверяват редовно дали условията за прилагането на мерки за опростена комплексна проверка продължават да са налице. Честотата на тези проверки е съизмерима с естеството и размера на стопанската дейност и на рисковете, които произтичат от конкретните делови взаимоотношения.

(5) Задължените субекти се въздържат от прилагането на мерки за опростена комплексна проверка във всеки от следните случаи:

а) задължените субекти изпитват съмнения относно верността на информацията, предоставена от клиента или действителния собственик на етапа на идентифициране, или откриват несъответствия във връзка с тази информация;

б) факторите, сочещи за по-нисък риск, вече не са налице;

в) наблюдението на сделките на клиента и информацията, събирана в контекста на деловите взаимоотношения с него, изключват сценарий, свързан с по-нисък риск;

г) има съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма;

д) налице е съмнение, че клиентът или действащото от името на клиента лице се опитва да заобиколи или избегне целеви финансови санкции.

Член 34 Приложно поле на мерките за разширена комплексна проверка

(1) В случаите, посочени в членове 29, 30, 31 и 36—46, както и в други случаи с по-висок риск, които са установени от задължените субекти съгласно член 20, параграф 2, втора алинея, задължените субекти прилагат мерки за разширена комплексна проверка, целящи подходящо управление и ограничаване на такива рискове.

(2) Задължените субекти проучват произхода и предназначението на средствата, участващи във всички сделки, за които е изпълнено най-малко едно от следните условия, както и целта на всички такива сделки:

а) сделката е сложна по естеството си;

б) сделката е необичайно голяма;

в) сделката се извършва по необичайна схема;

г) сделката няма явна икономическа или законна цел.

(3) С изключение на случаите, включени в раздел 2 от настоящата глава, когато се оценяват рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, произтичащи от дадени делови взаимоотношения или от случайна сделка, задължените субекти вземат предвид най-малко факторите на потенциално по-висок риск, определени в приложение III и в насоките, приети от ОБИП съгласно член 32, както и всякакви други показатели на по-висок риск като уведомленията, издадени от ЗФР, и констатациите на оценката на риска за цялата стопанска дейност съгласно член 10.

(4) С изключение на случаите, включени в раздел 2 от настоящата глава, в случаите на по-висок риск, посочени в параграф 1 от настоящия член, задължените субекти прилагат мерки за разширена комплексна проверка, пропорционални на установения по-висок риск, които могат да включват следните мерки:

а) получаване на допълнителна информация относно клиента и действителния собственик или действителните собственици;

б) получаване на допълнителна информация относно планираното естество на деловите взаимоотношения;

в) получаване на допълнителна информация относно произхода на средствата и произхода на имущественото състояние на клиента и на действителния собственик или действителните собственици;

г) получаване на информация относно причините за планираните или извършените сделки и за тяхната логическа обвързаност с деловите взаимоотношения;

д) получаване на одобрение от висшето ръководство за установяване или продължаване на деловите взаимоотношения;

е) осъществяване на засилено наблюдение на деловите взаимоотношения чрез повишаване на броя и момента на извършваните проверки и подбиране на схеми на сделки, които налагат допълнително проучване;

ж) изискване първото плащане да се извършва през сметка на името на клиента в кредитна институция, за която се прилагат стандарти за комплексна проверка на клиента, които не са по-малко строги от предвидените в настоящия регламент.

(5) Когато делови взаимоотношения, за които е установено, че са свързани с по-висок риск, включват боравене с активи на стойност най-малко 5 000 000 EUR, или равностойността на тази сума в национална или чуждестранна валута, чрез индивидуализирани услуги за клиент, притежаващ общо активи на стойност най-малко 50 000 000 EUR, или равностойността на тази сума в национална или чуждестранна валута, под формата на финансови или инвестиционни активи или недвижимо имущество, или комбинация от тях, с изключение на личното жилище на този клиент, кредитните институции, финансовите институции и доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление прилагат следните мерки за разширена комплексна проверка, в допълнение към мерките за разширена комплексна проверка, прилагани съгласно параграф 4:

а) специални мерки, включващи процедури за ограничаване на рисковете, свързани с индивидуализираните услуги и продукти, предлагани на този клиент;

б) получаване на допълнителна информация за източника на средства на този клиент;

в) предотвратяване и управление на конфликти на интереси между клиента и висшето ръководство или служителите на задължения субект, които изпълняват задачи, свързани със спазването на изискванията от страна на този задължен субект по отношение на този клиент. До 10 юли 2027 г. ОБИП издава насоки относно мерките, които трябва да бъдат предприемани от кредитните институции, финансовите институции и доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление, за установяване дали даден клиент притежава общо активи на стойност най-малко 50 000 000 EUR, или равностойността на тази сума в национална или чуждестранна валута, под формата на финансови или инвестиционни активи или недвижимо имущество, и относно начина за определяне на тази стойност.

(6) С изключение на случаите, включени в раздел 2 от настоящата глава, когато държавите членки установят случаи на по-високи рискове съгласно член 8 от Директива (ЕС) 2024/1640, включително като резултат от секторни оценки на риска, извършени от държавите членки, те могат да изискат от задължените субекти да прилагат мерки за разширена комплексна проверка и, когато е уместно, да определят тези мерки. Държавите членки уведомяват Комисията и ОБИП за решенията си за налагане на изисквания за разширена комплексна проверка на задължените субекти, установени на тяхна територия, в едномесечен срок от тяхното приемане, като прилагат обосновка за рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, на които се основава такова решение. Когато има вероятност рисковете, установени от държавите членки съгласно първата алинея, да са с източник извън Съюза и да могат да засегнат финансовата система на Съюза, ОБИП обмисля, по искане на Комисията или по собствена инициатива, дали да актуализира насоките, приети съгласно член 32.

(7) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 85, за да допълва настоящия регламент, когато установи допълнителни случаи на по-висок риск съгласно посоченото в параграф 1 от настоящия член, които засягат Съюза като цяло, и мерки за разширена комплексна проверка, които задължените субекти трябва да прилагат в тези случаи, като взема предвид уведомленията от държавите членки съгласно параграф 6, първа алинея от настоящия член.

(8) Мерките за разширена комплексна проверка не се прилагат автоматично по отношение на клонове или дъщерни предприятия на задължени субекти, установени в Съюза, които се намират в третите държави, посочени в членове 29, 30 и 31, когато тези клонове или дъщерни предприятия спазват изцяло политиките, процедурите и механизмите за контрол в рамките на групата в съответствие с член 17.

Член 35 Ответни мерки за ограничаване на заплахите от изпиране на пари и финансиране на тероризма с източник извън Съюза

За целите на членове 29 и 31 Комисията може да избира измежду следните ответни мерки:

а) ответни мерки, които задължените субекти да прилагат по отношение на лицата и правните образувания, свързани с високорискови трети държави и в съответните случаи с други държави, от които произтича заплаха за финансовата система на Съюза, състоящи се в следното:

прилагане на допълнителни елементи на разширена комплексна проверка;

въвеждане на подходящи разширени механизми за уведомяване или систематично уведомяване за финансови сделки;

ограничаване на деловите взаимоотношения или сделките с физически лица или правни образувания от тези трети държави;

б) ответни мерки, които държавите членки да прилагат по отношение на високорискови трети държави и, в съответните случаи, други държави, от които произтича заплаха за финансовата система на Съюза, състоящи се в следното:

отказ на установяването на дъщерни предприятия, клонове или представителства на задължени субекти от съответната държава или отчитане по друг начин на факта, че съответният задължен субект е от трета държава, която не е въвела адекватен режим за БИП/БФТ;

забрана за задължените субекти да установяват клонове или представителства в съответната трета държава или отчитане по друг начин на факта, че съответният клон или представителство ще бъде в трета държава, която не е въвела адекватен режим за БИП/БФТ;

изискване да се прилагат повишени изисквания за надзорна проверка или за външен одит за клоновете и дъщерните предприятия на задължени субекти, намиращи се във въпросната трета държава;

изискване за повишени изисквания за външен одит за финансовите групи по отношение на всички техни клонове и дъщерни предприятия, намиращи се във въпросната трета държава;

изискване кредитните институции и финансовите институции да извършат преглед и да изменят или при необходимост да прекратят кореспондентските отношения с институции респонденти във въпросната трета държава.

Член 36 Специални мерки за разширена комплексна проверка за презгранични кореспондентски отношения

По отношение на презграничните кореспондентски отношения, включително отношенията, установени за сделки с ценни книжа или превод на средства, включващи изпълнението на плащания с институция респондент от трета държава, като допълнение към установените в член 20 мерки за комплексна проверка на клиента, от кредитните и финансовите институции се изисква, когато встъпват в делови взаимоотношения:

а) да съберат достатъчно информация за институцията респондент, позволяваща им да разберат изцяло естеството на дейността на респондента, и въз основа на обществено достъпната информация да установят репутацията на институцията и качеството на надзора;

б) да оценят механизмите за контрол в областта на БИП/БФТ, прилагани от институцията респондент;

в) да получат одобрение от висшето ръководство, преди да установят нови кореспондентски отношения;

г) да документират съответните отговорности на всяка институция;

д) да се уверят по отношение на кореспондентските сметки, че институцията респондент е проверила идентификационните данни и е извършвала постоянна комплексна проверка на клиентите, които имат пряк достъп до сметките на институцията кореспондент, и че при поискване тя може да предостави на институцията кореспондент съответните данни от комплексната проверка на клиента. Когато кредитни и финансови институции вземат решение да преустановят презгранични кореспондентски отношения по причини, свързани с политиката в областта на БИП/БФТ, те документират своето решение.

Член 37 Специални мерки за разширена комплексна проверка за презгранични кореспондентски отношения за доставчици на услуги за криптоактиви

(1) Чрез дерогация от член 36, по отношение на презграничните кореспондентски отношения, включващи изпълнението на услуги за криптоактиви със субект респондент, който не е установен в Съюза и предоставя сходни услуги, включително прехвърляния на криптоактиви, от доставчиците на услуги за криптоактиви се изисква, в допълнение към мерките за комплексна проверка на клиента, предвидени в член 20, когато встъпват в делови взаимоотношения:

а) да установяват дали субектът респондент е лицензиран или регистриран;

б) да събират достатъчно информация за субекта респондент, позволяваща им да разберат изцяло естеството на дейността на респондента, и въз основа на обществено достъпната информация да установят репутацията на субекта и качеството на надзора;

в) да оценяват механизмите за контрол в областта на БИП/БФТ, прилагани от субекта респондент;

г) да получават одобрение от висшето ръководство преди да установят кореспондентски отношения;

д) да документират съответните отговорности на всяка страна в кореспондентските отношения;

е) да уверяват се по отношение на кореспондентските сметки за криптоактиви, че субектът респондент е проверил идентификационните данни и е извършвал постоянна комплексна проверка на клиентите, които имат пряк достъп до сметките на субекта кореспондент, и че при поискване той може да предостави на субекта кореспондент съответните данни от комплексната проверка на клиента. Когато доставчици на услуги за криптоактиви вземат решение да преустановят кореспондентски отношения по причини, свързани с политиката в областта на БИП/БФТ, те документират своето решение. Доставчиците на услуги за криптоактиви актуализират информацията от комплексната проверка за кореспондентските отношения редовно или при появата на нови рискове във връзка със субекта респондент.

(2) Доставчиците на услуги за криптоактиви вземат предвид информацията, събрана съгласно параграф 1, за да определят въз основа на отчитане на риска подходящите мерки, които да бъдат предприети за ограничаване на рисковете, свързани със субекта респондент.

(3) До 10 юли 2027 г. ОБИП издава насоки за определяне на критериите и елементите, които доставчиците на услуги за криптоактиви вземат предвид при извършването на оценката, посочена в параграф 1, и мерките за ограничаване на риска, посочени в параграф 2, включително минималните действия, които трябва да бъдат предприети от доставчиците на услуги за криптоактиви, след като се установи, че субектът респондент не е регистриран или лицензиран.

Член 38 Специални мерки за институциите респонденти на отделни трети държави

(1) Кредитните институции и финансовите институции прилагат мерките, предвидени в параграф 6 от настоящия член, по отношение на институциите респонденти от трети държави, с които имат кореспондентски отношения съгласно член 36 или 37 и по отношение на които ОБИП издава препоръка съгласно параграф 2 от настоящия член.

(2) ОБИП издава препоръка към кредитните институции и финансовите институции, когато има опасения, че институциите респонденти в трети държави попадат в някоя от следните ситуации:

а) те са в тежко, повтарящо се или системно нарушение на изискванията за БИП/БФТ;

б) имат слабости във вътрешните си политики, процедури и механизми за контрол, които е вероятно да доведат до тежки, повторни или системни нарушения на изискванията в областта на БИП/БФТ;

в) разполагат с вътрешни политики, процедури и механизми за контрол, които не са съизмерими с рисковете от изпиране на пари, свързани с него предикатни престъпления и финансиране на тероризма, на които е изложена институцията респондент на третата държава.

(3) Препоръката, посочена в параграф 2, се издава, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) въз основа на наличната информация във връзка с надзорните му дейности даден финансов надзорник, включително ОБИП, когато извършва надзорните си дейности, счита, че институция респондент от трета държава попада в някоя от ситуациите, изброени в параграф 2, и може да засегне рисковата експозиция на кореспондентските отношения;

б) след оценка на информацията, с която разполага финансовият надзорник, посочен в буква а) от настоящия параграф, съществува споразумение между финансовите надзорници в Съюза, че институцията респондент от трета държава попада в някоя от ситуациите, изброени в параграф 2, и може да засегне рисковата експозиция на кореспондентските отношения.

(4) Преди да издаде препоръката, посочена в параграф 2, ОБИП се консултира с надзорника на третата държава, отговарящ за институцията респондент, и изисква от него да представи своето становище, както и становището на институцията респондент относно адекватността на политиките в областта на БИП/БФТ, процедурите и механизмите за контрол, както и на мерките за комплексна проверка на клиента, въведени от институцията респондент, за ограничаване на рисковете от изпиране на пари, свързани с него предикатни престъпления и финансиране на тероризма, и на коригиращите мерки, които трябва да бъдат въведени. Когато не бъде предоставен отговор в срок от 2 месеца или когато в предоставения отговор не се посочва, че институцията респондент от трета държава може да приложи задоволителни политики, процедури и механизми за контрол в областта на БИП/БФТ, както и да прилага подходящи мерки за комплексна проверка на клиента за ограничаване на рисковете, на които е изложена и които могат да засегнат кореспондентските отношения, ОБИП пристъпва към изпълнението на препоръката.

(5) ОБИП оттегля препоръката, посочена в параграф 2, веднага щом прецени, че институция респондент от трета държава, за която е приел тази препоръка, вече не отговаря на условията, предвидени в параграф 3.

(6) По отношение на институциите респонденти от трети държави, посочени в параграф 1, кредитните институции и финансовите институции:

а) се въздържат от встъпване в нови делови взаимоотношения с институцията респондент от трета държава, освен ако въз основа на информацията, събирана съгласно член 36 или член 37 не стигнат до заключението, че мерките за ограничаване на риска, прилагани по отношение на деловите взаимоотношения с институцията респондент от трета държава, и мерките, въведени в институцията респондент от третата държава, могат адекватно да ограничат рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързани с тези делови взаимоотношения;

б) за текущи делови взаимоотношения с институцията респондент от трета държава:

в) информират институцията респондент за заключенията, които са направили във връзка с рисковете, породени от кореспондентските отношения вследствие на препоръката на ОБИП, и за мерките, предприети съгласно букви а) или б). Когато ОБИП оттегли препоръка съгласно параграф 5, кредитните институции и финансовите институции преразглеждат своята оценка дали институциите респонденти от трета държава отговарят на някое от условията, посочени в параграф 3.

(7) Кредитните институции и финансовите институции документират всяко решение, взето съгласно настоящия член.

Член 39 Забрана за кореспондентски отношения с институции фантоми

(1) На кредитните институции и на финансовите институции се забранява да встъпват или да продължават кореспондентски отношения с институции фантоми. Кредитните институции и финансовите институции вземат подходящи мерки, които да гарантират, че те не встъпват или продължават кореспондентски отношения с кредитна институция или финансова институция, за която е известно, че позволява сметките ѝ да се използват от институция фантом.

(2) В допълнение към изискването по параграф 1, доставчиците на услуги за криптоактиви гарантират, че техните сметки не се използват от институции фантоми за предоставяне на услуги за криптоактиви. За тази цел доставчиците на услуги за криптоактиви разполагат с вътрешни политики, процедури и механизми за контрол за откриване на всеки опит за използване на техните сметки за предоставяне на нерегулирани услуги за криптоактиви.

Член 40 Мерки за ограничаване на рисковете във връзка със сделки със самостоятелно хостван адрес

(1) Доставчиците на услуги за криптоактиви установяват и оценяват риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързан с прехвърляния на криптоактиви, насочени към самостоятелно хостван адрес или произхождащи от него. За тази цел доставчиците на услуги за криптоактиви разполагат с вътрешни политики, процедури и механизми за контрол. Доставчиците на услуги за криптоактиви прилагат мерки за ограничаване на риска, съизмерими с установените рискове. Тези мерки за ограничаване на риска включват едно или повече от следните:

а) предприемане на основани на риска мерки за установяване и проверка на идентификационните данни на инициатора или бенефициера на прехвърляне, извършено от самостоятелно хостван адрес или към него, или на действителния собственик на такъв инициатор или бенефициер, включително чрез разчитане на трети страни;

б) изискване на допълнителна информация относно произхода и предназначението на криптоактивите;

в) провеждане на разширено постоянно наблюдение на сделките със самостоятелно хостван адрес;

г) всякакви други мерки за ограничаване и управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и риска от неприлагане и заобикаляне на целеви финансови санкции.

(2) До 10 юли 2027 г. ОБИП издава насоки за определяне на ограничаващите мерки, посочени в параграф 1, включително:

а) критериите и средствата за установяване и проверка на идентификационните данни на инициатора или бенефициера на прехвърляне, извършено от самостоятелно хостван адрес или към него, включително чрез разчитане на трети страни, като се вземат предвид последните технологични разработки;

б) критерии и средства за проверка дали самостоятелно хоствания адрес се притежава или контролира от клиент.

Член 41 Специални разпоредби относно кандидатите по схеми за пребиваване срещу инвестиции

В допълнение към мерките за комплексна проверка на клиента, предвидени в член 20, по отношение на клиенти, които са граждани на трети държави, които са в процес на подаване на заявление за права на пребиваване в държава членка в замяна на всякакъв вид инвестиция, включително прехвърляне, закупуване или наемане на имущество, инвестиции в държавни облигации, инвестиции в търговски дружества, даряване или предоставяне на средства за дейност, допринасяща за общественото благо, и вноски в държавния бюджет, задължените субекти прилагат най-малко мерките за разширена комплексна проверка, посочени в член 34, параграф 4, букви а), в), д) и е).

Член 42 Специални разпоредби относно видните политически личности

(1) В допълнение към мерките за комплексна проверка на клиента, посочени в член 20, задължените субекти прилагат следните мерки по отношение на случайните сделки или деловите взаимоотношения с видни политически личности:

а) получават одобрението на висшето ръководство за извършването на случайни сделки или за установяването или продължаването на делови взаимоотношения с видни политически личности;

б) вземат подходящи мерки за установяване на произхода на имущественото състояние и произхода на средствата, които са предмет на деловите взаимоотношения или случайните сделки с видни политически личности;

в) провеждат разширено постоянно наблюдение на деловите взаимоотношения.

(2) В срок до 10 юли 2027 г. ОБИП издава насоки по следните въпроси:

а) критериите за идентифициране на лицата, за които е известно, че са близки сътрудници;

б) нивото на риска, свързан с определена категория видни политически личности, членове на техните семейства или лица, за които е известно, че са им близки сътрудници, включително насоки как да се оценяват тези рискове, когато лицето престане да изпълнява важни обществени функции по смисъла на член 45.

Член 43 Списък на важните обществени функции

(1) Всяка държава членка издава и актуализира списък, указващ точните функции, които съгласно националните ѝ законови, подзаконови и административни разпоредби се определят като важни обществени функции за целите на член 2, параграф 1, точка 34. Държавите членки изискват от всяка международна организация, акредитирана на тяхна територия, да издаде и актуализира списък на важните обществени функции в тази международна организация за целите на член 2, параграф 1, точка 34. Тези списъци включват също така всички функции, които може да бъдат възложени на представители на трети държави или на международни организации, акредитирани на равнището на държавата членка. Държавите членки изпращат на Комисията и на ОБИП уведомления с тези списъци, както и уведомления за всякакви промени, извършени в тях.

(2) Комисията може да определя, чрез акт за изпълнение, формàта за изготвянето на и уведомяването за списъците на държавите членки с важни обществени функции съгласно параграф 1. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 86, параграф 2.

(3) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 85, за да допълва член 2, параграф 1, точка 34, когато в списъците, за които държавите членки са подали уведомления съгласно параграф 1, са посочени общи допълнителни категории важни обществени функции и тези категории важни обществени функции са от значение за Съюза като цяло. При изготвянето на делегирани актове съгласно първа алинея Комисията се консултира с ОБИП.

(4) Комисията изготвя и поддържа актуален списък на точните функции, които се определят като важни обществени функции на равнището на Съюза. Този списък включва също всички функции, които може да бъдат възложени на представители на трети държави и на международни организации, акредитирани на равнището на Съюза.

(5) Въз основа на списъците по параграфи 1 и 4 от настоящия член Комисията съставя единен списък на всички важни обществени функции за целите на член 2, параграф 1, точка 34. Комисията публикува този единен списък в Официален вестник на Европейския съюз. ОБИП предоставя публичен достъп до този списък на своя уебсайт.

Член 44 Видни политически личности, които са ползващи се лица по застрахователни полици

Задължените субекти предприемат подходящи мерки, за да определят дали ползващите се лица по животозастрахователни полици или други застрахователни полици, свързани с инвестиции, или в съответните случаи действителният собственик на ползващото се лице, са видни политически личности. Тези мерки се предприемат не по-късно от момента на изплащането или момента на цялостно или частично прехвърляне на полицата. Когато са установени по-високи рискове, освен прилагането на мерките за комплексна проверка на клиента, установени в член 20, задължените субекти:

а) информират висшето ръководство, преди да пристъпят към изплащане на сумите по полицата;

б) подлагат на разширено проучване съвкупните делови взаимоотношения с притежателя на полицата.

Член 45 Мерки за лица, престанали да бъдат видни политически личности

(1) Когато на видна политическа личност вече не е поверена важна обществена функция от Съюза, държава членка, трета държава или международна организация, в своята оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма в съответствие с член 20 задължените субекти вземат предвид свързания с това лице продължаващ риск в резултат на предишната му функция.

(2) Задължените субекти прилагат една или повече мерки, посочени в член 34, параграф 4, за ограничаване на рисковете, свързани с видната политическа личност, до момента, в който посочените в параграф 1 от настоящия член рискове отпаднат, но във всички случаи не по-малко от 12 месеца, след като на лицето престане да бъде поверена важна обществена функция.

(3) Задължението по параграф 2 се прилага съответно когато задължен субект извърши случайна сделка или встъпи в делови взаимоотношения с лице, на което в миналото е била поверена важна обществена функция от Съюза, държава членка, трета държава или международна организация.

Член 46 Членове на семейството и лица, за които е известно, че са близки сътрудници на видни политически личности

Посочените в членове 42, 44 и 45 мерки се прилагат също спрямо членове на семейството или лица, за които е известно, че са близки сътрудници на видни политически личности.

Член 47 Особени случаи за сектора на животозастраховането и другите видове застраховане, свързано с инвестиции

По отношение на животозастраховането или друга свързана с инвестиции застрахователна дейност, освен мерките за комплексна проверка, които се изискват по отношение на клиента и действителния собственик, задължените субекти прилагат следните мерки за комплексна проверка на клиента по отношение на ползващите се лица по животозастрахователни полици и други застрахователни полици, свързани с инвестиции, непосредствено след като ползващите се лица бъдат идентифицирани или определени:

а) при ползващи се лица, които са идентифицирани като изрично посочени лица или правни форми — записват името/наименованието на лицето или правната форма;

б) при ползващи се лица, които са определени чрез характеристики или клас или по друг начин — получават достатъчно информация относно тези ползващи се лица, за да могат да установят идентификационните данни на ползващото се лице към момента на изплащането. За целите на първа алинея проверката на идентификационните данни на ползващите се лица, и в съответните случаи — техните действителни собственици, се извършва към момента на изплащането. При цялостно или частично прехвърляне на застраховка „Живот“ или на друга застраховка, свързана с инвестиции, на трето лице задължените субекти, осведомени за прехвърлянето, идентифицират действителния собственик към момента на прехвърлянето към физическото или юридическото лице или правната форма, които получават в своя полза стойността на прехвърлената полица.

Член 48 Общи разпоредби относно разчитането на други задължени субекти

(1) Задължените субекти може да разчитат на други задължени субекти, независимо дали се намират в държава членка или в трета държава, за да изпълнят изискванията за комплексна проверка на клиента, установени в член 20, параграф 1, букви а), б) и в), при условие че:

а) другите задължени субекти прилагат изискванията за комплексна проверка на клиента и изискванията за водене на отчетност, установени в настоящия регламент, или равностойни изисквания, когато другите задължени субекти пребивават или са установени в трета държава;

б) върху спазването на изискванията за БИП/БФТ от страна на другите задължени субекти се упражнява надзор по начин, който съответства на глава IV от Директива (ЕС) 2024/1640. Крайната отговорност за спазването на изискванията за комплексна проверка на клиента продължава да се носи от задължения субект, който разчита на друг задължен субект.

(2) Когато вземат решение да разчитат на други задължени субекти, намиращи се в трети държави, задължените субекти вземат под внимание географските рискови фактори, изброени в приложения II и III, и всяка относима информация или насоки, предоставени от Комисията, ОБИП или други компетентни органи.

(3) При задължени субекти, които са част от група, спазването на изискванията на настоящия член и на член 49 може да се осигури чрез политики, процедури и механизми за контрол в рамките на групата, при условие че е изпълнено всяко от следните условия:

а) задълженият субект разчита на информация, предоставена единствено от задължен субект, който е част от същата група;

б) групата прилага политики и процедури за БИП/БФТ, мерки за комплексна проверка на клиента и правила за водене на отчетност, които са в пълно съответствие с настоящия регламент или с равностойни правила в трети държави;

в) ефективното изпълнение на изискванията, посочени в буква б) от настоящия параграф, е обект на надзор на равнището на групата, упражняван от надзорния орган на държавата членка на установяване съгласно глава IV от Директива (ЕС) 2024/1640 или на съответната трета държава съгласно правилата на тази трета държава.

(4) Забранява се задължените субекти да разчитат на задължени субекти, установени в трети държави, определени по реда на раздел 2 от настоящата глава. Задължените субекти, установени в Съюза, чиито клонове и дъщерни предприятия са установени в тези трети държави, обаче могат да разчитат на тези клонове и дъщерни предприятия, когато са изпълнени всички условия, предвидени в параграф 3.

Член 49 Процедура при разчитане на друг задължен субект

(1) Задължените субекти получават от задължения субект, на който разчитат, цялата необходима информация относно мерките за комплексна проверка на клиента по член 20, параграф 1, букви а), б) и в) или относно стопанската дейност, която се представя.

(2) Задължените субекти, които разчитат на други задължени субекти, предприемат всички необходими действия, за да гарантират, че задълженият субект, на който разчитат, при поискване предоставя:

а) копия на информацията, събрана с цел идентифициране на клиента;

б) всички подкрепящи документи или надеждни източници на информация, които са били използвани за проверка на идентификационните данни на клиента и в съответните случаи — на действителните собственици на клиента или лицата, от чието име действа клиентът, включително данните, получени чрез средствата за електронна идентификация и съответните удостоверителни услуги съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 910/2014; и

в) всяка събрана информация за целта и планираното естество на деловите взаимоотношения.

(3) Информацията по параграфи 1 и 2 се предоставя от задължения субект, на който се разчита, без забавяне и във всички случаи в срок от 5 работни дни.

(4) Условията за предоставянето на информацията и документите, упоменати в параграфи 1 и 2, се посочват в писмено споразумение между задължените субекти.

(5) Когато задълженият субект разчита на друг задължен субект, който е част от неговата група, писменото споразумение може да се замени с вътрешна процедура, установена на равнището на групата, при положение че са изпълнени условията, предвидени в член 48, параграф 3.

Член 50 Насоки относно разчитането на други задължени субекти

В срок до 10 юли 2027 г. ОБИП издава насоки, предназначени за задължените субекти, относно:

а) условията, които са приемливи, за да може задължен субект да разчита на информацията, събрана от друг задължен субект, включително в случай на комплексна проверка на клиента от разстояние;

б) ролите и отговорностите на задължените субекти в ситуация, при която разчитат на друг задължен субект;

в) надзорните подходи по отношение на разчитането на други задължени субекти.

Член 51 Идентифициране на действителните собственици на правни образувания

Действителните собственици на правни образувания са лицата, които:

а) имат, пряко или непряко, дялово участие в корпоративното дружество; или

б) контролират, пряко или непряко, корпоративното или друго правно образувание чрез дялово участие или с други средства. Наличието на контрол с други средства съгласно посоченото в първа алинея, буква б) се определя независимо от и успоредно с наличието на дялово участие или контрол чрез дялово участие.

Член 52 Действителна собственост чрез дялово участие

(1) За целите на член 51, първа алинея, буква а) „дялово участие в корпоративно образувание“ означава пряко или непряко притежаване на 25 % или повече от акциите или правата на глас или друго дялово участие в търговското дружество, включително правата на дял от печалбата, други вътрешни ресурси или ликвидационното салдо. Непрякото притежаване се изчислява чрез умножаване на акциите или правата на глас или друго дялово участие, държани от междинните образувания във веригата от образувания, в които действителният собственик притежава акции или права на глас, и сумиране на резултатите от различните вериги, освен ако не се прилага член 54. При оценката дали е налице дялово участие в корпоративното образувание, се вземат предвид всички дялови участия на всяко равнище на собственост.

(2) Когато държавите членки идентифицират съгласно член 8, параграф 4, буква в) от Директива (ЕС) 2024/1640 категориите корпоративни образувания, които са изложени на по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма, включително въз основа на секторите, в които извършват дейност, те информират Комисията за това. До 10 юли 2029 г. Комисията оценява дали рисковете, свързани с тези категории правни образувания, са от значение за вътрешния пазар, и когато стигне до заключението, че е подходящо да се установи по-нисък праг за ограничаването на тези рискове, приема делегирани актове в съответствие с член 85, за да измени настоящия регламент, като определя:

а) категориите корпоративни образувания, които се свързват с по-високи рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма и за които се прилага по-нисък праг;

б) съответните прагове. По-ниският праг, посочен в първа алинея, се определя на максимум 15 % от дяловото участие в корпоративното образувание, освен ако въз основа на риска Комисията не стигне до заключението, че е по-пропорционално да се установи по-висок праг, който при всички случаи се определя на по-малко от 25 %.

(3) Комисията прави редовен преглед на делегирания акт, посочен в параграф 2, за да гарантира, че в него са идентифицирани значимите категории корпоративни образувания, които се свързват с по-висок риск, и че съответните прагове са съизмерими с тези рискове.

(4) При правни образувания, различни от корпоративни образувания, за които с оглед на тяхната форма и структура не е подходящо или възможно да се изчисли собствеността, действителните собственици са физическите лица, които контролират с други средства, пряко или непряко, правното образувание съгласно член 53, параграфи 3 и 4, освен когато се прилага член 57.

Член 53 Действителна собственост чрез контрол

(1) Контрол върху корпоративно или друго правно образувание се упражнява чрез дялово участие или с други средства.

(2) За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

а) „контрол на правно образувание“ означава възможността да се упражнява, пряко или непряко, значително влияние и да се налагат съответните решения в рамките на правното образувание;

б) „непряк контрол на правно образувание“ означава контрол на междинните правни образувания в структурата на собственост или в различни вериги на структурата на собственост, където на всяко равнище на структурата се идентифицира пряк контрол;

в) „контрол на корпоративно образувание чрез дялово участие“ означава пряко или непряко притежаване на 50 % + 1 от акциите или правата на глас или друго дялово участие в корпоративното образувание.

(3) Контролът на корпоративно образувание с други средства включва във всички случаи възможността за упражняване на:

а) при корпоративно образувание — мнозинството от правата на глас в корпоративното образувание, независимо дали се споделят или не от лица, действащи съгласувано;

б) правото да се назначават или отстраняват мнозинството от членовете на управителния съвет или на административните, управителните или надзорните органи, или на сходни длъжностни лица, на правното образувание;

в) съответните права на вето или права на вземане на решения, произтичащи от дела от корпоративното образувание;

г) решенията, отнасящи се до разпределението на печалбата на правното образувание или водещи до промяна в активите на правното образувание.

(4) В допълнение към параграф 3 контролът на правното образувание може да се упражнява с други средства. В зависимост от конкретната ситуация на правното образувание и неговата структура другите средства за контрол могат да включват:

а) официални или неофициални договорености със собственици, с членове или с правните образувания, клаузи в устави, споразумения за партньорство, споразумения за синдикиране или равностойни документи или споразумения, в зависимост от особеностите на правното образувание, както и договорености за гласуването;

б) отношения между членовете на семейството;

в) използване на официални или неофициални договорености за номинално лице. За целите на настоящия параграф „официална договореност за номинално лице“ означава договор или равностойна договореност между номиниращо лице и номинално лице, при която номиниращото лице е правно образувание или физическо лице, което дава разпореждания на номинално лице да извършва действия от негово име в определено качество, включително като директор, акционер, съдружник или учредител, а номиналното лице е правно образувание или физическо лице, на което номиниращото лице разпорежда да извършва действия от негово име.

Член 54 Наличие едновременно на дялово участие и контрол в структурата на собствеността

Когато корпоративните образувания имат многопластова структура на собственост и в рамките на една или повече вериги на тази структура са налични едновременно дялово участие и контрол по отношение на различните слоеве на веригата, действителните собственици са:

а) физическите лица, които контролират пряко или непряко, чрез дялово участие или с други средства, правните образувания, притежаващи пряко дялово участие в корпоративното образувание, независимо дали индивидуално или кумулативно;

б) физическите лица, които индивидуално или кумулативно, пряко или непряко притежават дялово участие в корпоративното образувание, което контролира правното образувание чрез дялово участие или с други средства, пряко или непряко.

Член 55 Структури на собственост, включващи правни форми или сходни правни образувания

Когато правните образувания, посочени в член 57, или правните форми притежават дялово участие в корпоративното образувание, индивидуално или кумулативно, или контролират пряко или непряко корпоративното образувание чрез дялово участие или с други средства, действителните собственици са физическите лица, които са действителните собственици на правните образувания, посочени в член 57, или на правните форми.

Член 56 Уведомления

Всяка държава членка изпраща уведомление на Комисията в срок до 10 октомври 2027 г. със списък на видовете правни образувания, съществуващи съгласно нейното национално право, при които действителните собственици се идентифицират в съответствие с член 51 и член 52, параграф 4. Уведомлението включва конкретните категории образувания, описание на характеристиките и, когато е приложимо, правното основание съгласно националното право на съответната държава членка. В него се посочва също дали поради особената форма и структури на правните образувания, различни от корпоративни образувания, се прилага механизмът по член 63, параграф 4, като се представя и подробна обосновка на причините за това. Комисията съобщава за уведомлението, посочено в първа алинея, на другите държави членки.

Член 57 Идентифициране на действителните собственици при правни образувания, сходни на изричната доверителна собственост

(1) При правни образувания, различни от посочените в член 51 и сходни на изричната доверителна собственост, например фондации, действителните собственици са всички изброени по-долу физически лица:

а) учредителите;

б) членовете на ръководния орган в управленската му функция;

в) членовете на ръководния орган в надзорната му функция;

г) бенефициерите, освен ако се прилага член 59;

д) всяко друго физическо лице, което контролира пряко или непряко правното образувание.

(2) Когато правни образувания, посочени в параграф 1, принадлежат към многопластови структури на контрол, в които някоя от длъжностите, изброени в параграф 1, се заема от правно образувание, действителните собственици на правното образувание, посочено в параграф 1, са:

а) физическите лица, изброени в параграф 1; и

б) действителните собственици на правните образувания, които заемат някоя от длъжностите, изброени в параграф 1.

(3) Държавите членки изпращат уведомление на Комисията в срок до 10 октомври 2027 г. със списък на видовете правни образувания, при които действителните собственици се идентифицират в съответствие с параграф 1. Уведомлението, посочено в първа алинея, се придружава от описание на:

а) формата и основните характеристики на правните образувания;

б) процеса, чрез който могат да бъдат учредени;

в) процеса на достъп до основна информация и информация за действителните собственици на тези правни образувания;

г) уебсайтовете, на които може да се извърши справка в централните регистри, съдържащи информацията за действителните собственици на тези правни образувания, както и данните за контакт на образуванията, отговарящи за тези регистри.

(4) Комисията може да приема чрез акт за изпълнение списък на видовете правни образувания, уредени от правото на държавите членки, за които следва да се прилагат изискванията на настоящия член. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 86, параграф 2.

Член 58 Идентифициране на действителните собственици при изрична доверителна собственост и сходни правни форми

(1) Действителни собственици на изрична доверителна собственост са всички изброени по-долу физически лица:

а) учредителите;

б) доверителните собственици;

в) пазителите, ако има такива;

г) бенефициерите, освен ако се прилага член 59 или 60;

д) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол върху изричната доверителна собственост посредством пряко или непряко притежаване или с други средства, включително чрез верига на контрол или собственост.

(2) Действителни собственици на други правни форми, сходни на изрична доверителна собственост, са физическите лица, заемащи равностойни или сходни длъжности на посочените в параграф 1.

(3) Когато правни форми принадлежат към многопластови структури на контрол и когато някоя от длъжностите, изброени в параграф 1, се заема от правно образувание, действителните собственици на правната форма са:

а) физическите лица, изброени в параграф 1; и

б) действителните собственици на правните образувания, които заемат някоя от длъжностите, изброени в параграф 1.

(4) Държавите членки изпращат уведомление на Комисията в срок до 10 октомври 2027 г. със списък на видовете правни форми, сходни на изричната доверителна собственост, които са уредени от тяхното право. Уведомлението се придружава от описание на:

а) формата и основните характеристики на посочените правни форми;

б) процеса, чрез който правните форми могат да бъдат учредени;

в) процесите на достъп до основна информация и информация за действителните собственици на тези правни форми;

г) уебсайтовете, на които може да се извърши справка в централните регистри, съдържащи информацията за действителните собственици на тези правни форми, както и данните за контакт на образуванията, отговарящи за тези регистри. Уведомлението се придружава и от обосновка, в която се посочват причините, поради които държавата членка смята, че правните форми, за които уведомява, са сходни на изрична доверителна собственост и защо е стигнала до заключение, че други правни форми, уредени от нейното право, не са сходни на изрична доверителна собственост.

(5) Комисията може да приема чрез акт за изпълнение списък на видовете правни форми, уредени от правото на държавите членки, за които следва да се прилагат същите изисквания по отношение на прозрачността на действителната собственост както за изричната доверителна собственост, който се придружава от информацията, посочена в параграф 4, втора алинея от настоящия член. Той се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 86, параграф 2.

Член 59 Идентифициране на клас бенефициери

(1) При правни образувания, сходни на изрична доверителна собственост, по член 57 или, с изключение на попечителски тръстове, изрична доверителна собственост и сходни правни форми съгласно член 58, когато бенефициерите все още предстои да бъдат определени, се идентифицират класът бенефициери и неговите общи характеристики. Бенефициерите в рамките на класа стават действителни собственици веднага след като бъдат идентифицирани или определени.

(2) В следните случаи се определят само класът бенефициери и неговите характеристики:

а) пенсионни схеми, попадащи в обхвата на Директива (ЕС) 2016/2341;

б) схеми за финансова собственост или участие на служителите, при условие, че след извършване на подходяща оценка на риска, държавите членки са стигнали до заключението, че рискът от злоупотреба с цел изпиране на пари или финансиране на тероризма е нисък;

в) правни образувания, сходни на изричната доверителна собственост, съгласно член 57, изрична доверителна собственост и сходни правни форми съгласно член 58, при условие че:

(3) Държавите членки уведомяват Комисията за категориите правни образувания, изрична доверителна собственост или сходни правни форми съгласно параграф 2, заедно с обосновка въз основа на специфичната оценка на риска. Комисията съобщава за това уведомление на другите държави членки.

Член 60 Идентифициране на обектите на правомощие и на поемащите по подразбиране при попечителски тръстове

При попечителски тръстове, когато бенефициерите все още предстои да бъдат избрани, се идентифицират обектите на правомощие и поемащите по подразбиране. Бенефициерите сред обектите на правомощие стават действителни собственици веднага след като бъдат избрани. Поемащите по подразбиране стават действителни собственици, когато доверителните собственици не упражнят правото си на преценка. Когато попечителските тръстове отговарят на условията, предвидени в член 59, параграф 2, се идентифицира само класът на обектите на правомощие и поемащите по подразбиране. Комисията се уведомява за тези категории попечителски тръстове в съответствие с параграф 3 от посочения член.

Член 61 Идентифициране на действителните собственици на предприятия за колективно инвестиране

Чрез дерогация от член 51, първа алинея и член 58, параграф 1, действителните собственици на предприятия за колективно инвестиране са физическите лица, които отговарят на едно или повече от следните условия:

а) притежават пряко или непряко 25 % или повече от дяловете, държани в предприятието за колективно инвестиране;

б) имат възможност да определят или да влияят върху инвестиционната политика на предприятието за колективно инвестиране;

в) контролират дейностите на предприятието за колективно инвестиране чрез други средства.

Член 62 Информация за действителните собственици

(1) Правните образувания и доверителните собственици на изрична доверителна собственост или лицата, заемащи равностойни длъжности в сходни правни форми, гарантират, че информацията за действителните собственици, която притежават, предоставят на задължени субекти в контекста на процедурите за комплексна проверка на клиента в съответствие с глава III или подават в централните регистри, е адекватна, точна и актуална. Информацията за действителните собственици, посочена в първа алинея, включва следното:

а) всички лични и фамилни имена, мястото на раждане и пълната дата на раждане, адреса на пребиваване, държавата по пребиваване и гражданството или гражданствата на действителния собственик, номер на документ за самоличност като паспорт или национален документ за самоличност, и когато съществува такъв, уникален личен идентификационен номер, издаден на лицето от неговата държава на обичайно пребиваване, както и общо описание на източника на този номер;

б) характера и обема на притежаваните права в правното образувание или правната форма, било то чрез дялово участие или чрез контрол с други средства, както и датата, от която се притежават правата;

в) информация относно правното образувание, на което физическото лице е действителен собственик в съответствие с член 22, параграф 1, буква б), или при правни форми, на които физическото лице е действителен собственик — основна информация относно правната форма;

г) когато структурата на собственост и контрол включва повече от едно правно образувание или правна форма — описание на тази структура, включително наименованията и, когато има такива, идентификационните номера на отделните правни образувания или правни форми, които са част от тази структура, както и описание на взаимоотношенията между тях, включително дела от притежаваното участие;

д) когато е идентифициран клас бенефициери съгласно член 59 — общо описание на характеристиките на класа бенефициери;

е) когато са идентифицирани обекти на правомощие и поемащи по подразбиране съгласно член 60:

(2) Правните образувания и доверителните собственици на изрична доверителна собственост или лицата, заемащи равностойна длъжност в сходна правна форма, получават подходяща, точна и актуална информация за действителните собственици в срок от 28 календарни дни от създаването на правното образувание или учредяването на правната форма. Тази информация се актуализира бързо и във всички случаи в срок до 28 календарни дни от настъпването на всяка промяна в нея, както и ежегодно.

Член 63 Задължения на правните образувания

(1) Всички правни образувания, създадени в Съюза, получават и съхраняват подходяща, точна и актуална информация за действителните собственици. Освен информацията относно юридическите си собственици, правните образувания предоставят на задължените субекти информация относно действителните собственици, когато задължените субекти прилагат мерки за комплексна проверка на клиента в съответствие с глава III.

(2) Правното образувание подава информация за действителните собственици на централния регистър без ненужно забавяне след учредяването си. Всяка промяна в тази информация се съобщава на централния регистър без ненужно забавяне и във всеки случай в срок до 28 календарни дни от настъпването на промяната. Правното образувание редовно проверява дали разполага с актуализирана информация относно действителните си собственици. Тази проверка се извършва най-малко веднъж годишно, независимо дали като самостоятелен процес или като част от други периодични процеси, например представянето на финансов отчет. Действителните собственици на правно образувание, както и правните образувания, а при правни форми — техните доверителни собственици или лица, заемащи равностойна длъжност, които са част от структурата на собственост или контрол на правното образувание, предоставят на това правно образувание цялата информация, необходима на правното образувание, за да се спазят изискванията на настоящата глава или да се отговори на искане за допълнителна информация, получено съгласно член 10, параграф 4 от Директива (ЕС) 2024/1640.

(3) Когато, след като са изчерпани всички възможни средства за идентифициране съгласно членове 51—57, не е идентифицирано физическо лице като действителен собственик или когато има сериозно и обосновано съмнение от страна на правното образувание дали лицата, които са идентифицирани, са действителните собственици, правните образувания водят отчетност за действията, които са извършили за идентифициране на своите действителни собственици.

(4) В случаите по параграф 3 от настоящия член, когато се предоставя информация за действителните собственици в съответствие с член 20 от настоящия регламент и член 10 от Директива (ЕС) 2024/1640, правните образувания представят следното:

а) изявление, че няма действителен собственик или че не е било възможно действителният собственик или действителните собственици да бъдат определени, придружено от обосновка защо не е било възможно определянето на действителния собственик в съответствие с членове 51—57 от настоящия регламент и какво поражда съмнение във връзка с установената информация;

б) данните на всички физически лица, които заемат длъжността на висши ръководни служители в правното образувание, равностойни на информацията, изисквана съгласно член 62, параграф 1, втора алинея, буква а) от настоящия регламент. За целите на настоящия параграф „висши ръководни служители“ означава физическите лица, които са изпълнителни членове на ръководния орган, както и физическите лица, които упражняват изпълнителни функции в рамките на правното образувание и носят отговорност и се отчитат пред ръководния орган за ежедневното управление на правното образувание.

(5) Правните образувания представят информацията, събирана по настоящия член, при поискване и без забавяне на компетентните органи.

(6) Информацията, посочена в параграф 4, се съхранява в продължение на 5 години след датата, на която правните образувания са прекратени или по друг начин престанат да съществуват, от синдиците или ликвидаторите, или други лица, участващи в прекратяването на правното образувание. Самоличността и данните за контакт на лицето, отговорно за съхраняването на информацията, се съобщават на централните регистри.

Член 64 Задължения на доверителния собственик

(1) При всяка правна форма, управлявана административно в държава членка, или чийто доверителен собственик или лице, заемащо равностойна длъжност в сходна правна форма, пребивава или е установено в държава членка, доверителните собственици и лицата, заемащи равностойна длъжност в сходна правна форма, получават и съхраняват следната информация относно правната форма:

а) основна информация относно правната форма;

б) подходяща, точна и актуална информация за действителните собственици, предвидена в член 62;

в) когато правни образувания или правни форми са страни по правната форма — основната информация и информация за действителните собственици, отнасящи се за тези правни образувания и правни форми;

г) информация за всеки представител, упълномощен да действа от името на правната форма или да предприема действия във връзка с нея, както и за задължените субекти, с които доверителният собственик или лицето, заемащо равностойна длъжност в сходна правна форма, встъпва в делови взаимоотношения от името на правната форма. Информацията, посочена в първа алинея, се съхранява в продължение на 5т години след прекратяване на отношението на доверителния собственик или на лицето, заемащо равностойна длъжност, с изричната доверителна собственост или сходната правна форма.

(2) Доверителният собственик или лицето, заемащо равностойна длъжност в сходна правна форма, получават и обявяват на централния регистър информация за действителните собственици и основна информация за правната форма без ненужно забавяне след създаването на изричната доверителна собственост или сходната правна форма и във всеки случай в срок до 28 календарни дни от нейното създаване. Доверителният собственик или лицето, заемащо равностойна длъжност в сходна правна форма, гарантират, че всяка промяна в информацията за действителните собственици или основната информация за правната форма се обявява на централния регистър без ненужно забавяне и във всеки случай в срок до 28 календарни дни след настъпването на промяната. Доверителният собственик или лицето, заемащо равностойна длъжност в сходна правна форма, редовно проверява дали информацията, с която разполага относно правната форма съгласно параграф 1, първа алинея, е актуализирана. Тази проверка се извършва най-малко веднъж годишно, независимо дали като самостоятелен процес или като част от други периодични процеси.

(3) Доверителните собственици или лицата, заемащи равностойна длъжност в сходна правна форма, посочени в параграф 1, разкриват своя статут и представят на задължените субекти информацията относно действителните собственици и относно активите на правните форми, които трябва да бъдат управлявани в контекста на деловите взаимоотношения или случайните сделки, когато задължените субекти прилагат мерки за комплексна проверка на клиента в съответствие с глава III.

(4) Действителните собственици на правна форма, различни от доверителните собственици или лицата, заемащи равностойна длъжност, техните представители и задължените субекти, обслужващи правната форма, както и всяко лице, а при правните форми — и техните доверителни собственици — които са част от многопластовата структура за контрол на правната форма, предоставят на доверителните собственици или на лицата, заемащи равностойна длъжност в сходна правна форма, цялата информация и документация, необходими на доверителните собственици или лицата, заемащи равностойна длъжност, за спазване на изискванията на настоящата глава.

(5) Доверителните собственици на изрична доверителна собственост и лицата, заемащи равностойна длъжност в сходна правна форма, предоставят информацията, събрана по настоящия член, при поискване и без забавяне на компетентните органи.

(6) При правни форми, чиито страни са правни образувания, когато, след като са изчерпани всички възможни средства за идентифициране съгласно членове 51—57, не е идентифицирано физическо лице като действителен собственик на тези правни образувания, или когато има сериозно и обосновано съмнение дали лицата, които са идентифицирани, са действителните собственици, доверителните собственици на изрична доверителна собственост или лицата на равностойна длъжност в сходни правни форми водят отчетност за действията, които са извършили за идентифициране на своите действителни собственици.

(7) В случаите по параграф 6 от настоящия член, когато се предоставя информация за действителните собственици в съответствие с член 20 от настоящия регламент и член 10 от Директива (ЕС) 2024/1640, доверителните собственици на изрична доверителна собственост или лицата на равностойна длъжност в сходни правни форми представят следното:

а) изявление, че няма действителен собственик или че не е било възможно действителният собственик или действителните собственици да бъдат определени, придружено от обосновка защо не е било възможно определянето на действителния собственик в съответствие с членове 51—57 от настоящия регламент и какво поражда съмнение във връзка с установената информация;

б) данните за всички физически лица, заемащи длъжността на висши ръководни служители в правното образувание, което е страна по правната форма, които са равностойни на информацията, изисквана съгласно член 62, параграф 1, втора алинея, буква а) от настоящия регламент.

Член 65 Изключения от задълженията на правните образувания и правните форми

Членове 63 и 64 не се прилагат за:

а) дружества, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, при условие че:

контролът върху дружеството се упражнява изключително от физическото лице, разполагащо с правата на глас;

никакви други правни образувания или правни форми не са част от структурата на собственост или контрол на дружеството; и

за чуждестранни правни образувания по член 67 — съгласно международните стандарти съществуват изисквания, равностойни на посочените в точки i) и ii) от настоящата буква;

б) публичноправни образувания съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ().

Член 66 Задължения на номиналните лица

Номиналните акционери/съдружници и номиналните директори на правно образувание съхраняват подходяща, точна и актуална информация за самоличността (идентификационните данни) на своето номиниращо лице и за действителните собственици на номиниращото лице и ги разкриват, както и техния статут, пред правното образувание. Правните образувания съобщават тази информация на централния регистър. Правните образувания също така съобщават информацията, посочена в първа алинея, на задължените субекти, когато задължените субекти прилагат мерки за комплексна проверка на клиента в съответствие в глава III.

Член 67 Чуждестранни правни образувания и чуждестранни правни форми

(1) Правните образувания, учредени извън Съюза, и доверителните собственици на изрична доверителна собственост или лицата, заемащи равностойна длъжност в сходна правна форма, които са управлявани административно извън Съюза или които пребивават или са установени извън Съюза, подават информация за действителните собственици съгласно член 62 до централния регистър на държавата членка, в която:

а) встъпват в делови взаимоотношения със задължен субект;

б) придобиват, пряко или чрез посредници, недвижим имот в Съюза;

в) придобиват, пряко или чрез посредници, някоя от следните стоки от лица, които се занимават с търговия, посочени в член 3, точка 3, букви е) и й), които търгуват в контекста на случайна сделка с:

г) на които е възложена обществена поръчка за стоки или услуги или за концесии от възлагащ орган в Съюза.

(2) Чрез дерогация от параграф 1, буква а), когато правни образувания, учредени извън Съюза, встъпват в делови взаимоотношения със задължен субект, те подават информацията за действителните си собственици само в централния регистър, когато:

а) те встъпват в делови взаимоотношения със задължен субект, който се свързва със средно висок или висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма съгласно оценката на риска на равнището на Съюза или националната оценка на риска на съответната държава членка, посочени в членове 7 и 8 от Директива (ЕС) 2024/1640; или

б) в оценката на риска на равнището на Съюза или националната оценка на риска на съответната държава членка се установява, че категорията на правното образувание или секторът, в който учреденото извън Съюза правно образувание извършва дейност, се свързва, според случая, със средно висок или висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

(3) Информацията за действителните собственици се придружава от изявление, в което се посочва във връзка с коя от тези дейности се подава информацията, както и от всички имащи отношение документи, и се представя:

а) в случаите, посочени в параграф 1, буква а) — преди началото на деловите взаимоотношения;

б) в случаите, посочени в параграф 1, букви б) и в) — преди приключването на покупката;

в) в случаите, посочени в параграф 1, буква г) — преди подписването на договора.

(4) За целите на параграф 1, буква а) задължените субекти информират правните образувания, когато са изпълнени условията, предвидени в параграф 2, и изискват удостоверение, доказващо регистрацията, или извлечение от информацията за действителните собственици, съхранявана в централния регистър, за да пристъпят към деловите взаимоотношения или случайната сделка.

(5) В случаите, обхванати от параграф 1, правните образувания, учредени извън Съюза, и доверителните собственици на изрична доверителна собственост или лицата, заемащи равностойна длъжност в сходна правна форма, които са управлявани административно извън Съюза или които пребивават или са установени извън Съюза, съобщават за всяка промяна в информацията за действителните собственици, подадена в централния регистър съгласно параграф 1, без ненужно забавяне и във всеки случай в срок до 28 календарни дни след настъпването на промяната. Първа алинея се прилага:

а) в случаите, посочени в параграф 1, буква а) — през цялата продължителност на деловите взаимоотношения със задълженото образувание;

б) в случаите, посочени в параграф 1, буква б) — през периода, в който юридическото лице или правната форма притежава недвижимия имот;

в) в случаите, посочени в параграф 1, буква в) — през периода между първоначалното подаване на информацията в централния регистър и приключването на покупката;

г) в случаите, посочени в параграф 1, буква г) — за целия срок на договора.

(6) Когато правното образувание или доверителният собственик на изрична доверителна собственост, или лицето, заемащо равностойна длъжност в сходна правна форма, отговаря на условията по параграф 1 в различни държави членки, за достатъчно доказателство за регистрация се счита удостоверение за вписване на информацията за действителните собственици в централен регистър, воден от една държава членка.

(7) Когато към 10 юли 2027 г. правни образувания, учредени извън Съюза, или правни форми, управлявани административно извън Съюза или чийто доверителен собственик или лице, заемащо равностойна длъжност в сходна правна форма, пребивава или е установено извън Съюза, притежава пряко или чрез посредници недвижим имот, информацията за действителните собственици на тези правни образувания и правни форми се подава в централния регистър, като се придружава от обосновка за това подаване, до 10 януари 2028 г. Първа алинея обаче не се прилага за правни образувания или правни форми, които са придобили недвижим имот в Съюза преди 1 януари 2014 г. Въз основа на риска държавите членки могат да решат да прилагат по-ранна дата, като уведомят Комисията за това. Комисията съобщава тези решения на другите държави членки.

(8) Въз основа на риска държавите членки могат да разширят обхвата на задължението, посочено в параграф 1, буква а), по отношение на деловите взаимоотношения с чуждестранни правни образувания, които поддържат към 10 юли 2027 г., като уведомят Комисията за това. Комисията съобщава тези решения на другите държави членки.

Член 68 Санкции

(1) Държавите членки определят правилата за санкциите, приложими при нарушения на разпоредбите на настоящата глава, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки нотифицират до 10 януари 2025 г. на Комисията тези правила относно наказанията, заедно с правното им основание и я нотифицират незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.

(2) В срок до 10 юли 2026 г. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 85 за допълване на настоящия регламент, като определя:

а) категориите нарушения, които подлежат на санкции, и лицата, отговорни за такива нарушения;

б) показатели за класифициране на степента на тежест на нарушенията, които подлежат на санкция;

в) критериите, които да се вземат предвид при определяне на размера на санкциите. Комисията прави редовен преглед на делегирания акт, посочен в първа алинея, за да гарантира, че в него се определят значимите категории нарушения и съответните санкции са ефективни, възпиращи и пропорционални.

Член 69 Уведомяване за съмнения

(1) Задължените субекти, а в съответните случаи и техните директори и служители оказват пълно съдействие със ЗФР, като извършват бързо следното:

а) уведомяват ЗФР, по своя собствена инициатива, когато задълженият субект знае, подозира или има сериозни основания да подозира, че средствата или дейностите, независимо от техния размер, са облаги от престъпна дейност или са свързани с финансиране на тероризма или престъпна дейност, и в такива случаи отговарят на исканията на ЗФР за допълнителна информация;

б) предоставят на ЗФР, по негово искане, цялата необходима информация, включително информация относно отчетността за сделките, в определените срокове; Извършва се уведомяване за всички съмнителни сделки, включително опити за сделки и съмнения, произтичащи от неспособността да се извърши надлежна проверка на клиента в съответствие с първа алинея. За целите на първата алинея задължените субекти отговарят на искания за информация, отправени от ЗФР, в срок от 5 работни дни. В оправдани и спешни случаи ЗФР може да съкратят този срок, включително до по-малко от 24 часа. Чрез дерогация от трета алинея ЗФР може да удължи срока за отговор на повече от 5 работни дни, когато счита, че е обосновано и при условие че удължаването не накърнява анализа на ЗФР.

(2) За целите на параграф 1 задължените субекти оценяват сделките или дейностите, извършвани от техните клиенти, въз основа и по отношение на всеки факт и информация от значение, които са им известни или с които разполагат. Когато е необходимо, задължените субекти дават приоритет на своята оценка, като вземат предвид спешността на сделката или дейността и рисковете, засягащи държавата членка, в която са установени. Съгласно параграф 1, буква а) съмнението се основава на характеристиките на клиентите и на техните партньорски структури, размера и естеството на сделката или дейността или техните методи и модели, връзката между няколко сделки или дейности, произхода, предназначението или използването на средствата, или всяко друго обстоятелство, известно на задължения субект, включително съответствието на сделката или дейността с информацията, получена съгласно глава III, включително рисковия профил на клиента.

(3) В срок до 10 юли 2026 г. ОБИП разработва проекти на технически стандарти за изпълнение и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на технически стандарти за изпълнение се определя форматът, който да се използва за уведомяването за съмнения съгласно параграф 1, буква а) и за предоставянето на отчетността за сделките съгласно параграф 1, буква б).

(4) На Комисията се предоставя правомощието да приема техническите стандарти за изпълнение, посочени в параграф 3 от настоящия член, в съответствие с член 53 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

(5) До 10 юли 2027 г. ОБИП издава насоки относно показателите за съмнителна дейност или поведение. Тези насоки се актуализират периодично.

(6) Лицето, отговорно за спазването на изискванията, назначено в съответствие с член 11, параграф 2, предава информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, на ЗФР на държавата членка, на чиято територия е установен задълженият субект, изпращащ информацията.

(7) Задължените субекти гарантират, че назначеното в съответствие с член 11, параграф 2 лице, отговорно за спазването на изискванията, както и всеки служител или лице на равностойна длъжност, включително представители и разпространители, участващи в изпълнението на включените в настоящия член задачи, са защитени срещу ответни търговски мерки, дискриминация и всяко друго несправедливо третиране при изпълнението на тези задачи. Настоящият параграф не засяга защитата, на която лицата, посочени в първа алинея, могат да имат право съгласно Директива (ЕС) 2019/1937.

(8) Когато дейностите на дадено партньорство за обмен на информация водят до знание, съмнение или основателни причини да се подозира, че средствата, независимо от сумата, за която става въпрос, са облаги от престъпна дейност или са свързани с финансиране на тероризма, задължените субекти, които са отбелязали съмнения във връзка с дейностите на своите клиенти, могат да определят един измежду тях, който да бъде натоварен със задачата да подаде уведомление до ЗФР съгласно параграф 1, буква а). Това подаване включва най-малко името и данните за контакт на всички задължени субекти, които са участвали в дейностите, които са довели до уведомлението. Когато задължените субекти, посочени в първата алинея, са установени в няколко държави членки, всяко съответно ЗФР получава тази информация. За тази цел задължените субекти гарантират, че уведомлението се подава от задължен субект на територията на държавите членки, в които се намира ЗФР. Когато задължените субекти решат да не се възползват от възможността да подадат единно уведомление до ЗФР съгласно първата алинея, те посочват в уведомлението си факта, че съмнението е резултат от дейностите на партньорство за обмен на информация.

(9) Задължените субекти, посочени в параграф 8 от настоящия член, съхраняват копие на всяко уведомление, подадено съгласно посочения параграф, в съответствие с член 77.

Член 70 Специални разпоредби за уведомяването за съмнение от определени категории задължени субекти

(1) Чрез дерогация от член 69, параграф 1, държавите членки може да позволят на задължените субекти, посочени в член 3, точка 3, букви a) и б), да предават информацията, посочена в член 69, параграф 1, на орган за саморегулиране, определен от държавата членка. Определеният орган за саморегулиране препраща на ЗФР информацията, посочена в първата алинея, бързо и в нефилтриран вид.

(2) Нотариусите, адвокатите, другите лица, упражняващи юридическа дейност на свободна практика, одиторите, външните счетоводители и данъчните консултанти се освобождават от изискванията, установени в член 69, параграф 1, доколкото това освобождаване се отнася до информацията, която те получават от клиент или по отношение на клиент, в процеса на удостоверяване на правното положение на този клиент или при изпълнение на своите задачи при защитата или процесуалното представителство на този клиент в съдебно производство или във връзка с такова производство, включително предоставяне на съвети за завеждане или избягване на такова производство, независимо дали информацията е получена или придобита преди, по време на съответното производство или след него. Освобождаването, посочено в първата алинея, не се прилага, когато посочените в нея задължени субекти:

а) участват в изпиране на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма;

б) предоставят правни съвети за целите на изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансирането на тероризма; или

в) знаят, че клиентът търси правен съвет за целите на изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансирането на тероризма; извод за наличието на знание или цел може да се направи въз основа на обективни фактически обстоятелства.

(3) В допълнение към случаите, посочени в параграф 2, втора алинея, когато това е обосновано въз основа на по-високите рискове от изпиране на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма, свързани с определени видове сделки, държавите членки могат да решат, че освобождаването, посочено в параграф 2, първа алинея, не се прилага за тези видове сделки, и по целесъобразност да наложат допълнителни задължения за уведомяване на задължените субекти, посочени в същия параграф. Държавите членки уведомяват Комисията за всички решения, взети съгласно настоящия параграф. Комисията съобщава решенията на другите държави членки.

Член 71 Въздържане от извършване на сделки

(1) Задължените субекти се въздържат от извършването на сделки, за които знаят или подозират, че са свързани с облаги от престъпна дейност или с финансиране на тероризма, докато не предадат доклад в съответствие с член 69, параграф 1, втора алинея, буква а) и докато не изпълнят всички допълнителни специални указания на ЗФР или друг компетентен орган в съответствие с приложимото право. Задължените субекти могат да извършат съответната сделка, след като оценят рисковете от продължаване на сделката, ако не са получили указания за противното от ЗФР в срок от 3 работни дни от подаването на уведомлението.

(2) Когато не е възможно задължен субект да се въздържи от извършването на сделка, както е посочено в параграф 1, или когато въздържането има вероятност то да затрудни действията по преследване на бенефициерите от съмнителна сделка, задълженият субект информира ЗФР незабавно след извършването на сделката.

Член 72 Разкриване на информация пред ЗФР

Добросъвестното разкриване на информация пред ЗФР от задължен субект или от служител или директор на такъв задължен субект в съответствие с членове 69 и 70 не представлява нарушение на ограниченията за разкриване на информация, наложени по силата на договор или законова, подзаконова или административна разпоредба, и не води до пораждане на отговорност от какъвто и да е характер за задължения субект или за неговите директори или служители, дори при обстоятелства, в които те не са осъзнавали ясно стоящата в основата на сделката престъпна дейност и независимо от това дали наистина е извършена незаконна дейност.

Член 73 Забрана за разкриване

(1) Задължените субекти и техните директори, служители или лица в сравними позиции, включително представители и разпространители, не разкриват пред съответния клиент или други трети лица факта, че в съответствие с член 69 сделките или дейностите са били оценени или се оценяват, че в съответствие с член 69 или 70 се предава, ще бъде предадена или е била предадена информация или че се извършва или може да бъде извършен анализ за целите на борбата с изпирането на пари или финансирането на тероризма.

(2) Параграф 1 не се прилага за разкриването пред компетентните органи и органите за саморегулиране, когато те изпълняват надзорни функции, нито за разкриването за целите на разследването и наказателното преследване на изпиране на пари, финансиране на тероризма и друга престъпна дейност.

(3) Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член информация може да бъде разкривана между задължените субекти, принадлежащи към една и съща група, или между тези субекти и техните клонове и дъщерни предприятия, установени в трети държави, при условие че тези клонове и дъщерни предприятия спазват изцяло политиките и процедурите в рамките на групата, включително процедурите за обмен на информация в рамките на групата, в съответствие с член 16, и че политиките и процедурите в рамките на групата отговарят на предвидените в настоящия регламент изисквания.

(4) Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член информация може да бъде разкривана между задължените субекти, посочени в член 3, точка 3, букви а) и б), или субекти от трети държави, налагащи равностойни на предвидените в настоящия регламент изисквания, които изпълняват професионалните си дейности, независимо дали като служители, или не, в рамките на едно и също юридическо лице или по-голяма структура, към която принадлежи лицето и която споделя общи механизми за контрол по отношение на собствеността, управлението или спазването на изискванията, включително мрежи или партньорства.

(5) За задължените субекти, посочени в член 3, точка 1, точка 2 и точка 3, букви а) и б), в случаите, отнасящи се до една и съща сделка, в която участват два или повече задължени субекта, и чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, информация може да бъде разкривана между съответните задължени субекти, при условие че те се намират в Съюза, или пред правни образувания в трета държава, налагаща равностойни на предвидените в настоящия регламент изисквания, и при условие че към тях се прилагат изисквания за запазване на професионална тайна и защита на личните данни.

(6) Когато задължените субекти, посочени в член 3, точка 3, букви а) и б), се стремят да разубедят клиент да не предприема незаконна дейност, това не представлява разкриване на информация по смисъла на параграф 1 от настоящия член.

Член 74 Основано на прагова стойност уведомяване за сделки с някои стоки с висока стойност

(1) Лицата, търгуващи със стоки с висока стойност, уведомяват ЗФР за всички сделки, включващи продажбата на следните стоки с висока стойност, когато тези стоки са придобити с нетърговска цел:

а) моторни превозни средства с цена от най-малко 250 000 EUR или равностойността на тази сума в национална валута;

б) плавателни съдове с цена от най-малко 7 500 000 EUR или равностойността на тази сума в национална валута;

в) въздухоплавателни средства с цена от най-малко 7 500 000 EUR или равностойността на тази сума в национална валута.

(2) Кредитните институции и финансовите институции, които предоставят услуги във връзка със закупуването на или прехвърлянето на собствеността върху стоките, посочени в параграф 1, също уведомяват ЗФР за всички сделки, които те извършват за своите клиенти във връзка с тези стоки.

(3) Уведомяването съгласно параграфи 1 и 2 се извършва в рамките на сроковете, наложени от ЗФР.

Член 75 Обмен на информация в рамките на партньорствата за обмен на информация

(1) Членовете на партньорства за обмен на информация могат да обменят информация помежду си, когато това е строго необходимо за целите на спазването на задълженията съгласно глава III и член 69 и в съответствие с основните права и съдебните процесуални гаранции.

(2) Задължените субекти, които възнамеряват да участват в партньорство за обмен на информация, уведомяват съответните свои надзорни органи, които в консултация помежду си и с органите, отговарящи за проверката на спазването на Регламент (ЕС) 2016/679, когато е уместно, проверяват дали партньорството за обмен на информация разполага с механизми за гарантиране на спазването на настоящия член и дали е извършена оценката на въздействието върху защитата на данните, посочена в параграф 4, буква з). Проверката се извършва преди началото на дейностите на партньорството за обмен на информация. Когато е приложимо, надзорните органи се консултират и с ЗФР. Отговорността за спазването на изискванията съгласно правото на Съюза или националното право е на участниците в партньорството за обмен на информация.

(3) Информацията, която се обменя в рамките на партньорство за обмен на информация, се ограничава до:

а) информация за клиента, включително всяка информация, получена в процеса на идентифициране и проверка на идентификационните данни на клиента и, когато е приложимо, на действителния собственик на клиента;

б) информация за целта и планираното естество на деловите взаимоотношения или случайната сделка между клиента и задължения субект, както и, когато е приложимо, произхода на имущественото състояние и произхода на средствата на клиента;

в) информация относно клиентски сделки;

г) информация за по-високите и по-ниските рискови фактори, свързани с клиента;

д) анализа на задължения субект за рисковете, свързани с клиента съгласно член 20, параграф 2;

е) информацията, с която разполага задълженият субект съгласно член 77, параграф 1;

ж) информация за съмнения съгласно член 69. Информацията, посочена в първата алинея, се обменя само доколкото е необходима за целите на осъществяването на дейностите на партньорството за обмен на информация.

(4) По отношение на обмена на информация в рамките на партньорство за обмен на информация се прилагат следните условия:

а) задължените субекти съхраняват отчетност във връзка с всички случаи на обмен на информация в рамките на партньорството;

б) задължените субекти не разчитат единствено на информацията, получена в рамките на партньорството, за да спазят изискванията на настоящия регламент;

в) задължените субекти не правят заключения и не вземат решения, които оказват въздействие върху деловите взаимоотношения с клиента или върху извършването на случайни сделки за клиента въз основа на информацията, получена от други участници в партньорството за обмен на информация, без да са оценили тази информация; всяка информация, получена в рамките на партньорството, която се използва за оценка, водеща до решение за отказ или прекратяване на делови взаимоотношения или за извършване на случайна сделка, се включва в отчетността, водена съгласно член 21, параграф 3, като в тази отчетност се посочва факта, че информацията произхожда от партньорство за обмен на информация;

г) задължените субекти извършват собствена оценка на сделките, които включват клиенти, за да оценят кои от тях могат да бъдат свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма или да включват облаги от престъпна дейност;

д) задължените субекти прилагат подходящи технически и организационни мерки, включително мерки за разрешаване на псевдонимизация, за да гарантират ниво на сигурност и поверителност, пропорционално на естеството и обхвата на обменяната информация;

е) обменът на информация се извършва само по отношение на клиенти

ж) информацията, генерирана чрез използването на изкуствен интелект, технологии или алгоритми за машинно самообучение, може да се обменя само когато тези процеси са били подложени на адекватен човешки надзор;

з) оценката на въздействието върху защитата на данните, посочена в член 35 от Регламент (ЕС) 2016/679, се извършва преди обработването на личните данни;

и) компетентните органи, които са членове на партньорство за обмен на информация, получават, предоставят и обменят информация само доколкото това е необходимо за изпълнението на техните задачи съгласно съответното право на Съюза или национално право;

й) когато компетентните органи, посочени в член 2, параграф 1, точка 44, буква в) от настоящия регламент, участват в партньорство за обмен на информация, те получават, предоставят или обменят лични данни и оперативна информация единствено в съответствие с националното право, с което се транспонира Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета (), и с приложимите разпоредби на националното наказателно процесуално право, включително предварително съдебно разрешение или всяка друга национална процесуална гаранция, ако е необходимо;

к) обменът на информация относно съмнителни сделки съгласно параграф 3, буква ж) от настоящия член се извършва само когато ЗФР, до което е подадено уведомлението за съмнителна сделка съгласно член 69 или член 70, е изразило съгласие с такова разкриване.

(5) Информацията, която се получава в рамките на партньорство за обмен на информация, не се предава по-нататък, освен когато:

а) информацията се предоставя на друг задължен субект съгласно член 49, параграф 1;

б) информацията трябва да бъде включена в уведомление, представено на ЗФР или предоставено в отговор на искане на ЗФР съгласно член 69, параграф 1;

в) информацията се предоставя на ОБИП съгласно член 93 от Регламент (ЕС) 2024/1620;

г) информацията се изисква от правоприлагащите или съдебните органи при спазване на всички предварителни разрешения или други процесуални гаранции, изисквани съгласно националното право.

(6) Задължените субекти, които участват в партньорства за обмен на информация, определят политиките и процедурите за обмен на информация във вътрешните си политики и процедури, установени съгласно член 9. В тези политики и процедури:

а) се определя оценката, която трябва да се извърши, за да се определи обхватът на информацията, която трябва да се обмени, и когато е уместно за естеството на информацията или приложимите съдебни гаранции, се предвижда диференциран или ограничен достъп до информация за членовете на партньорството;

б) се описват ролите и отговорностите на страните по партньорството за обмена на информация;

в) се определят оценките на риска, които задълженият субект ще вземе предвид, за да определи случаите с по-висок риск, при които може да се обменя информация. Вътрешните политики и процедури, посочени в първата алинея, се изготвят преди участието в партньорство за обмен на информация.

(7) Когато надзорните органи сметнат за необходимо, участващите в партньорство за обмен на информация задължени субекти възлагат извършването на независим одит на функционирането на това партньорство и обменят резултатите с надзорните органи.

Член 76 Обработване на лични данни

(1) Доколкото това е строго необходимо за целите на предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, задължените субекти може да обработват специалните категории лични данни, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, и личните данни, свързани с присъди и престъпления, посочени в член 10 от същия регламент, при спазване на предпазните мерки, предвидени в параграфи 2 и 3 от настоящия член.

(2) Задължените субекти може да обработват личните данни, посочени в член 9 от Регламент (ЕС) 2016/679, при условие че:

а) информират своите клиенти или потенциални клиенти, че тези категории данни може да бъдат обработвани за целите на спазването на изискванията на настоящия регламент;

б) данните произхождат от надеждни източници и са точни и актуални;

в) не вземат решения, които биха могли да доведат до пристрастни или дискриминационни резултати въз основа на тези данни;

г) приемат мерки с високо ниво на сигурност в съответствие с член 32 от Регламент (ЕС) 2016/679, особено по отношение на поверителността.

(3) Задължените субекти могат да обработват лични данни, попадащи в обхвата на член 10 от Регламент (ЕС) 2016/679, при условие че отговарят на условията, предвидени в параграф 2 от настоящия член и че:

а) тези лични данни се отнасят до изпиране на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма;

б) задължените субекти разполагат с процедури, които позволяват разграничаването, при обработването на такива данни, между твърдения, разследвания, производства и присъди, като се отчита основното право на справедлив процес, правото на защита и презумпцията за невиновност.

(4) Задължените субекти обработват лични данни на основание на настоящия регламент единствено за целите на предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, без да подлагат данните на по-нататъшно обработване по начин, който е несъвместим с тези цели. Забранява се обработването на лични данни на основание на настоящия регламент за търговски цели.

(5) Задължените субекти могат да приемат решения, произтичащи от автоматизирани процеси, включително профилиране съгласно определението в член 4, точка 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, или от процеси, включващи системи с ИИ, както е определено в член 3, точка 1 от Регламент (ЕС) 2024/ххх на Европейския парламент и на Съвета (), при условие че:

а) данните, обработвани от такива системи, са ограничени до данните, получени съгласно глава III от настоящия регламент;

б) всяко решение за встъпване или отказ от встъпване или поддържане на делови взаимоотношения с клиент или за извършване или отказ от извършване на случайна сделка за клиент, или за увеличаване или намаляване на обхвата на мерките за комплексна проверка на клиента, прилагани съгласно член 20 от настоящия регламент, подлежи на съзнателна човешка намеса, за да се гарантира точността и целесъобразността на това решение, и

в) клиентът може да получи обяснение на решението, взето от задължения субект, и може да оспори това решение, с изключение на уведомлението, посочено в член 69 от настоящия регламент.

Член 77 Съхраняване на отчетността

(1) Задължените субекти съхраняват следните документи и информация:

а) копие на документите и информацията, получени в процеса на извършване на комплексната проверка на клиента съгласно глава III, включително информацията, получена чрез средства за електронна идентификация;

б) отчетност във връзка с оценката, предприета съгласно член 69, параграф 2, включително разгледаната информация и обстоятелства и резултатите от тази оценка, независимо дали водят до предаване на ЗФР на уведомление за съмнителни сделки или не, както и копие на тези уведомления за съмнителни сделки, ако има такива;

в) подкрепящите доказателства и отчетността за сделките, които се състоят от оригиналните документи или копия, допускани в съдебното производство като доказателство съгласно приложимото национално право, и които са необходими за идентифициране на сделките;

г) когато участват в партньорства за обмен на информация съгласно глава VI, копия от документите и информацията, получени в рамките на тези партньорства, и отчетност във връзка с всички случаи на обмен на информация. Задължените субекти гарантират, че документите, информацията и отчетността, съхранявани съгласно настоящия член, не са редактирани.

(2) Чрез дерогация от параграф 1 задължените субекти може да решат да заменят съхраняването на копия от информацията със съхраняване на препратки към тази информация, при условие че естеството и методът на съхраняване на тази информация гарантират, че задължените субекти могат да представят информацията незабавно на компетентните органи и че тя не може да бъде модифицирана и променяна. Задължените субекти, които използват дерогацията, посочена в първата алинея, определят в своите вътрешни процедури, изготвени съгласно член 9, категориите информация, за които ще съхраняват препратка вместо копие или оригинала, както и процедурите за извличане на информацията, така че тя да може да бъде представена на компетентните органи при поискване.

(3) Информацията, посочена в параграфи 1 и 2, се съхранява за срок от 5 години, считано от датата на прекратяването на деловите взаимоотношения или от датата на извършването на случайната сделка, или от датата на отказа за встъпване в делови взаимоотношения или извършването на случайна сделка. Без да се засягат сроковете за съхранение на данните, събирани за целите на други правни актове на Съюза или националното право, които са в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, задължените субекти заличават личните данни след изтичането на петгодишния срок. Компетентните органи могат да изискват допълнително съхраняване на информацията, посочена в първата алинея, в конкретни случаи, при условие че това съхранение е необходимо за предотвратяването, откриването, разследването или наказателното преследване на изпирането на пари или финансирането на тероризма. Този допълнителен срок за съхранение не надвишава 5 години.

(4) В случаите, когато към 10 юли 2027 г. в дадена държава членка има висящи съдебни производства, свързани с предотвратяване, откриване, разследване или наказателно преследване на предполагаем случай на изпиране на пари или финансиране на тероризма, и задължен субект разполага с информация или документи, свързани с тези висящи производства, задълженият субект може да съхранява тази информация или тези документи за срок от 5 години, считано от 10 юли 2027 г. Без да се засяга националното наказателно право относно доказателствата, приложимо по текущи наказателни разследвания и съдебни производства, държавите членки може да позволят или да изискат съхраняването на такава информация или документи за допълнителен срок от 5 години, когато необходимостта и пропорционалността на такова допълнително съхраняване са установени за целите на предотвратяването, откриването, разследването или наказателното преследване на предполагаемо изпиране на пари или финансиране на тероризма.

Член 78 Представяне на отчетността на компетентните органи

Задължените субекти въвеждат системи, които им позволяват да отговарят пълно и бързо на запитвания от страна на техните ЗФР или други компетентни органи, в съответствие с националното право, относно поддържането от тях към момента на запитването или през предхождащия запитването срок от пет години на делови взаимоотношения с определени лица, както и относно естеството на тези взаимоотношения, посредством сигурни канали и по начин, който осигурява пълна поверителност на запитванията.

Член 79 Анонимни сметки, акции на приносител и варанти на акции на приносител

(1) На кредитните институции, финансовите институции и доставчиците на услуги за криптоактиви се забранява да поддържат анонимни банкови и платежни сметки, анонимни спестовни книжки, анонимни сейфове или анонимни сметки за криптоактиви, както и всякакви други сметки, позволяващи анонимизирането на титуляря на клиентската сметка или анонимизирането или повишеното маскиране на сделки, включително чрез монети за повишаване на анонимността. По отношение на титулярите и бенефициерите по съществуващите анонимни банкови или платежни сметки, анонимни спестовни книжки, анонимни сейфове, държани от кредитни институции или финансови институции, или сметки за криптоактиви, се прилагат мерките за комплексна проверка на клиента преди тези сметки, книжки или сейфове да бъдат използвани по някакъв начин.

(2) Кредитните и финансовите институции, действащи като приемащи субекти по смисъла на член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета (), не приемат плащания, извършвани с анонимни предплатени карти, издадени в трети държави, освен ако в регулаторните технически стандарти, приети от Комисията в съответствие с член 28 от настоящия регламент, не е предвидено друго въз основа на доказан нисък риск.

(3) На дружествата се забранява да издават акции на приносител и те се задължават да преобразуват всички съществуващи акции на приносител в поименни акции, да ги обездвижат по смисъла на член 2, параграф 1, точка 3 от Регламент (ЕС) № 909/2014 или да ги депозират във финансова институция до 10 юли 2029 г. На дружествата, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар, или чиито акции са емитирани като включващи участието на посредник, обаче се разрешава или чрез обездвижване по смисъла на член 2, параграф 1, точка 3 от посочения регламент или чрез пряко емитиране в безналична форма по смисъла на член 2, параграф 1, точка 4 от същия регламент, да емитират нови и да запазят съществуващите акции на приносител. За съществуващи акции на приносител, които не са конвертирани, обездвижени или депозирани до 10 юли 2029 г., всички права на глас и правата на ликвидационен дял, свързани с тези акции, се спират автоматично до тяхното конвертиране, обездвижване или депозиране. Всички тези акции, които не са конвертирани, обездвижени или депозирани до 10 юли 2030 г., се анулират, което води до намаляване на акционерния капитал със съответната сума. На дружествата се забранява да издават варанти на акции на приносител, които не са във форма с участието на посредник.

Член 80 Ограничения за големи парични плащания в замяна на стоки или услуги

(1) Лицата, търгуващи със стоки или предоставящи услуги, може да приемат или извършват парично плащане само в размер до 10 000 EUR или равностойността на тази сума в национална или чуждестранна валута, независимо дали сделката се извършва с една или с няколко операции, които изглеждат свързани.

(2) Държавите членки може да приемат по-ниски ограничения, след като се консултират с Европейската централна банка в съответствие с член 2, параграф 1 от Решение 98/415/ЕО на Съвета (). Уведомление за тези по-ниски ограничения се изпраща на Комисията в срок до 3 месеца от въвеждането на мярката на национално равнище.

(3) Когато на национално равнище вече съществуват ограничения, които са под ограничението, установено в параграф 1, те продължават да се прилагат. Държавите членки изпращат уведомление на Комисията за тези ограничения до 10 октомври 2024 г.

(4) Ограничението, посочено в параграф 1 не се прилага за:

а) плащанията между физически лица, които не действат в професионално качество;

б) плащанията или депозитите, направени в помещенията на кредитни институции, издатели на електронни пари, определени в член 2, точка 3 от Директива 2009/110/ЕО, и доставчици на платежни услуги, определени в член 4, точка 11 от Директива (ЕС) 2015/2366. ЗФР се уведомява в определените от него срокове за плащанията или депозитите, посочени в първа алинея, буква б), чиито размер надвишава наложеното ограничение.

(5) Държавите членки гарантират, че се вземат целесъобразни мерки, включително налагането на санкции, по отношение на физическите или юридическите лица, действащи в професионално качество, за които се подозира, че нарушават ограничението, посочено в параграф 1, или по-ниско ограничение, прието от държавите членки.

(6) Общият размер на санкциите се изчислява в съответствие със съответните разпоредби на националното право, по такъв начин, че получените резултати да бъдат пропорционални на тежестта на нарушението, като по този начин ефективно се възпира последващо извършване на нарушения от същия вид.

(7) Когато поради непреодолима сила платежни средства като средствата, определени в член 4, точка 25 от Директива (ЕС) 2015/2366, различни от банкноти и монети, станат недостъпни на национално равнище, държавите членки могат временно да спрат прилагането на параграф 1 или, когато е приложимо, на параграф 2 от настоящия член и незабавно информират Комисията за това. Държавите членки информират Комисията също така за очакваната продължителност на липсата на платежни средства като средствата, определени в член 4, точка 25 от Директива (ЕС) 2015/2366, различни от банкноти и монети, и за мерките, предприети от държавите членки за възстановяване на наличността им. Когато въз основа на съобщената от държавата членка информация Комисията счита, че спирането на прилагането на параграф 1 или, когато е приложимо, на параграф 2, не е оправдано от случай на непреодолима сила, тя приема решение, чийто адресат е тази държава членка, с което иска незабавното отменяне на спирането.

Член 81 Сътрудничество между ЗФР и Европейската прокуратура

(1) Съгласно член 24 от Регламент (ЕС) 2017/1939 всяко ЗФР докладва без ненужно забавяне на Европейската прокуратура за резултатите от своите анализи и всяка допълнителна имаща отношение информация, когато са налице основателни причини да се подозира, че се извършва или е било извършено изпиране на пари и друга престъпна дейност, по отношение на които Европейската прокуратура би могла да упражни своята компетентност в съответствие с член 22 и член 25, параграфи 2 и 3 от посочения регламент. В срок до 10 юли 2026 г. ОБИП, в консултация с Европейската прокуратура, разработва проекти на технически стандарти за изпълнение и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на технически стандарти за изпълнение се определя форматът, който да се използва от ЗФР за докладване на информация до Европейската прокуратура. На Комисията се предоставя правомощието да приема техническите стандарти за изпълнение, посочени във втората алинея от настоящия параграф, в съответствие с член 53 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

(2) ЗФР отговарят своевременно на исканията за информация от Европейската прокуратура във връзка с изпирането на пари и друга престъпна дейност, както е посочено в параграф 1.

(3) ЗФР и Европейската прокуратура могат да обменят резултатите от стратегическите анализи, включително типологиите и показателите за риска, когато тези анализи са свързани с изпиране на пари и друга престъпна дейност, както е посочено в параграф 1.

Член 82 Искания за информация до Европейската прокуратура

(1) Европейската прокуратура отговаря без ненужно забавяне на обосновани искания за информация от ЗФР, когато тази информация е необходима за изпълнението на функциите на ЗФР съгласно глава III от Директива (ЕС) 2024/1640.

(2) Европейската прокуратура може да отложи или да откаже предоставянето на информацията, посочена в параграф 1, когато предоставянето ѝ има вероятност да навреди на правилното провеждане и поверителността на текущо разследване. Европейската прокуратура съобщава своевременно на подалото искането ЗФР отлагането или отказа за предоставяне на исканата информация, включително причините за това.

Член 83 Сътрудничество между ЗФР и OLAF

(1) Съгласно член 8, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (), всяко ЗФР изпраща без забавяне на OLAF резултатите от своите анализи и всяка допълнителна имаща отношение информация, когато са налице основателни причини да се подозира, че се извършва или е била извършена измама, корупция или всяка друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, по отношение на които OLAF би могла да упражни своята компетентност в съответствие с член 8 от посочения регламент.

(2) ЗФР отговарят своевременно на исканията на OLAF за информация във връзка с измама, корупция или друга незаконна дейност, както е посочено в параграф 1.

(3) ЗФР и OLAF могат да обменят резултатите от стратегически анализи, включително типологии и показатели за риска, когато тези анализи се отнасят до измама, корупция или друга незаконна дейност, както е посочено в параграф 1.

Член 84 Искания за информация до OLAF

(1) OLAF отговаря своевременно на обосновани искания за информация от ЗФР, когато тази информация е необходима за изпълнението на функциите на ЗФР съгласно глава III от Директива (ЕС) 2024/1640.

(2) OLAF може да отложи или да откаже предоставянето на информацията, посочена в параграф 1, когато предоставянето ѝ има вероятност да окаже отрицателно въздействие върху текущо разследване. OLAF съобщава своевременно на подалото искането ЗФР за това отлагане или отказ, включително причините за това.

Член 85 Упражняване на делегирането

(1) Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

(2) Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 29, 30, 31, 34, 43, 52 и 68, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 9 юли 2024 г.

(3) Делегирането на правомощия, посочено в членове 29, 30, 31, 34, 43, 52 и 68, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

(4) Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

(5) Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

(6) Делегиран акт, приет съгласно член 29, 30, 31 или 34, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от 1 месец след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с 1 месец по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

(7) Делегиран акт, приет съгласно член 43, 52 или 68, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от 3 месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с 3 месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 86 Процедура на комитет

(1) Комисията се подпомага от Комитета за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, създаден с член 34 от Регламент (ЕС) 2023/1113. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

(2) При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 87 Преглед

В срок до 10 юли 2032 г. и на всеки 3 години след това Комисията преразглежда прилагането на настоящия регламент и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета Първият преглед включва оценка на:

а) националните системи за уведомяване за съмнения съгласно член 69 и пречките и възможностите за създаване на единна система за уведомяване на равнището на Съюза;

б) адекватността на рамката за прозрачност на действителните собственици с цел ограничаване на рисковете, свързани с правните образувания и правните форми.

Член 88 Доклади

В срок до 10 юли 2030 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклади за оценка на необходимостта от следните мерки и за пропорционалността им:

а) понижаване на прага от 25 % за идентифицирането на действителните собственици на правните образувания чрез дялово участие;

б) разширяване на обхвата на стоките с висока стойност така че да включва облекла и аксесоари с висока стойност;

в) разширяване на обхвата на основаното на праговата стойност разкриване съгласно член 74, така че да обхване продажбата на други стоки, въвеждането на хармонизирани формати за уведомяването за тези сделки въз основа на полезността на тези уведомления за ЗФР, и разширяване на обхвата на информацията, събирана от лицата, търгуващи в зоните за свободна търговия;

г) коригиране на ограничението за големите парични плащания.

Член 89 Връзка с Директива (ЕС) 2015/849

Позоваванията на Директива (ЕС) 2015/849 се считат за позовавания на настоящия регламент и на Директива (ЕС) 2024/1640 и се четат съгласно таблицата за съответствие в приложение VI към настоящия регламент.

Член 90 Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Прилага се от 10 юли 2027 г., с изключение във връзка със задължени субекти, посочени в член 3, точка 3, буква н), за които се прилага от 10 юли 2029 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Брюксел на 31 май 2024 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател H. LAHBIB

Приложение I

Примерен списък на променливите на риска По-долу е представен неизчерпателен списък на променливите на риска, които задължените субекти трябва да отчитат, когато изготвят своята оценка на риска съгласно член 10 и когато определят в каква степен да прилагат мерките за комплексна проверка на клиента в съответствие с член 20: a) променливи на риска, свързани с клиента: i) стопанската или професионалната дейност на клиента и на действителния собственик на клиента; ii) репутацията на клиента и на действителния собственик на клиента; iii) характерът и поведението на клиента и действителния собственик на клиента; iv) юрисдикциите, в които са установени клиентът и действителният собственик на клиента; v) юрисдикциите, в които са основните места на стопанска дейност на клиента и на действителния собственик на клиента; vi) юрисдикциите, с които клиентът и действителният собственик на клиента имат лични връзки от значение; б) променливи на риска, свързани с продуктите, услугите или сделките: i) предназначението на сметката или целта на взаимоотношенията; ii) редовността или продължителността на деловите взаимоотношения; iii) равнището на активите, които предстои да бъдат депозирани от клиента, или размерът на извършваните сделки; iv) равнището на прозрачност или непрозрачност на продукта, услугата или сделката; v) сложността на продукта, услугата или сделката; vi) стойността или размерът на продукта, услугата или сделката. в) променливи на риска, свързани с механизмите на доставка: i) степента, в която деловите взаимоотношения се осъществяват без контакт лице в лице; ii) наличието на всякакви лица, способстващи за първоначалния контакт, или посредници, които клиентът може да използва, и естеството на техните взаимоотношения с клиента; г) променлива на риска при животозастраховане и други видове застраховане, свързани с инвестиции: i) нивото на риска, което представлява бенефициера по застрахователната полица.

Приложение II

Рискови фактори, обуславящи по-нисък риск По-долу е представен неизчерпателен списък на факторите и видовете свидетелства за потенциално по-нисък риск, посочени в член 20: 1) Рискови фактори по отношение на клиента: a) публични дружества, чиито акции се търгуват на фондова борса и спрямо които се прилагат изисквания за оповестяване или разкриване (или съгласно правилата на фондовата борса, или по силата на закон, или със средства, подлежащи на принудителни мерки за изпълнение), с които се налагат изисквания за осигуряване на достатъчна прозрачност по отношение на действителните собственици; б) публични администрации или предприятия; в) клиенти, пребиваващи в по-нискорискови географски зони, посочени в точка 3. 2) Рискови фактори по отношение на продуктите, услугите, сделките или механизмите на доставка: a) животозастрахователни полици, по които премията е ниска; б) застрахователни полици по пенсионни схеми, по които няма клауза за предсрочно прекратяване (откупуване), и полицата не може да бъде използвана като обезпечение; в) пенсионна схема, схема за пенсия за старост или друга подобна схема, по която се предвиждат пенсионни доходи за служители и по която вноските се правят чрез удръжки от заплатите, а правилата на схемата не позволяват прехвърляне на дяловете на осигуреното по схемата лице; г) финансови продукти или услуги, с които се осигуряват надлежно определени и ограничени услуги за някои видове потребители, за разширяване на достъпа за целите на финансовото приобщаване; д) продукти, при които рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма се управляват от други фактори, като например ограничения върху портфейла или прозрачност на собствеността (например някои видове електронни пари); 3) Географски рискови фактори — регистрация, установяване, пребиваване в: a) държавите членки; б) трети държави, които имат ефективни системи за БИП/БФТ; в) трети държави, чието равнище на корупция или друга престъпна дейност е определено от надеждни източници като ниско; г) трети държави, които според надеждни източници, като взаимни оценки, подробни доклади за оценка или публикувани доклади за последващи мерки, са въвели изисквания за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, съответстващи на преразгледаните препоръки на FATF, и които действително прилагат тези изисквания.

Приложение III

Рискови фактори, обуславящи по-висок риск По-долу е представен неизчерпателен списък на факторите и видовете свидетелства за потенциално по-висок риск, посочени в член 20: 1) Рискови фактори по отношение на клиента: a) деловите взаимоотношения или случайната сделка се провеждат при необичайни обстоятелства; б) клиенти, пребиваващи във високорисковите географски зони, посочени в точка 3; в) юридически лица или правни форми, които се използват за държане на лични активи; г) търговски дружества, които имат номинални акционери/съдружници или акции на приносител; д) стопански дейности, в които разплащанията се извършват предимно в парични средства; е) структурата на собственост на дружеството изглежда необичайна или прекомерно усложнена предвид естеството на дейността му; ж) клиентът е гражданин на трета държава, който подава заявление за право на пребиваване в държава членка в замяна на всякакъв вид инвестиции, включително капиталови трансфери, покупка или наемане на имоти, инвестиции в държавни облигации, инвестиции в търговски дружества, даряване или предоставяне на средства за дейност, допринасяща за общественото благо, и вноски в държавния бюджет; з) клиентът е правно образувание или правна форма, учредена или създадена в юрисдикция, в която няма реална икономическа дейност, значително икономическо присъствие или привидна икономическа обосновка; и) клиентът е пряко или непряко притежаван от едно или няколко образувания или форми съгласно буква з); 2) Рискови фактори по отношение на продуктите, услугите, сделките или механизмите на доставка: a) частно банкиране; б) продукти или сделки, които може да предразполагат към анонимност; в) плащане, получено от непознати или несвързани трети лица; г) нови продукти и нови стопански практики, включително нови механизми за доставка, както и използването на нови или новоразработвани технологии във връзка както с нови, така и с вече съществуващи продукти; д) сделки, свързани с нефт, оръжия, ценни метали или скъпоценни камъни, тютюневи изделия, културни артефакти и други предмети от археологическо, историческо, културно и религиозно значение или с рядка научна стойност, както и слонова кост и защитени биологични видове; 3) Географски рискови фактори: a) трети държави, които са обект на засилено наблюдение или са набелязани по друг начин от FATF поради слабости по отношение на спазването на изискванията в техните системи за БИП/БФТ; б) трети държави, за които е установено чрез надеждни източници/признати процеси, като взаимни оценки, подробни доклади за оценка или публикувани доклади за последващи мерки, че нямат ефективни системи за БИП/БФТ; в) трети държави, за които чрез надеждни източници/признати процеси е установено, че имат значителни равнища на корупция или друга престъпна дейност; г) трети държави, на които са наложени санкции, ембарго или подобни мерки, например от Съюза или от ООН; д) трети държави, които предоставят финансиране или подкрепа за терористични дейности или в които действат признати за терористични организации. е) трети държави, определени от надеждни източници или в съответствие с признати процеси като способстващи за финансова тайна чрез: i) създаване на пречки пред сътрудничеството и обмена на информация с други юрисдикции; ii) спазване на строги закони за корпоративната или банковата тайна, които не позволяват на институциите и техните служители да предоставят информация за клиентите на компетентните органи, включително чрез глоби и санкции; iii) наличие на слаб контрол върху учредяването на правни образувания или създаването на правни форми; или iv) липса на изискване информацията за действителните собственици да бъде записвана или съхранявана в централна база данни или регистър.

Приложение IV

Списък на стоките с висока стойност, посочени в член 2, параграф 1, точка 54: 1) Бижута, златарски или сребърни изделия на стойност над 10 000 EUR или равностойността на тази сума в национална валута; 2) Ръчни и други часовници на стойност над 10 000 EUR или равностойността на тази сума в национална валута; 3) Моторни превозни средства на стойност над 250 000 EUR или равностойността на тази сума в национална валута; 4) Въздухоплавателни средства на стойност над 7 500 000 EUR или равностойността на тази сума в национална валута; 5) Плавателни съдове на стойност над 7 500 000 EUR или равностойността на тази сума в национална валута.

Приложение V

Ценните метали, посочени в член 2, параграф 1, точка 55: a) злато б) сребро в) платина г) иридий д) осмий е) паладий ж) родий з) рутений Скъпоценните камъни, посочени в член 2, параграф 1, точка 55: a) диаманти б) рубини в) сапфири г) изумруди

Приложение VI

Таблица на съответствието Директива (ЕС) 2015/849 Директива (ЕС) 2024/1640 Настоящият регламент Член 1, параграф 1 — — Член 1, параграф 2 — — Член 1, параграф 3 — Член 2, параграф 1, точка 1 Член 1, параграф 4 — Член 2, параграф 1, точка 1 Член 1, параграф 5 — Член 2, параграф 1, точка 2 Член 1, параграф 6 — Член 2, параграф 1, точки 1 и 2 Член 2, параграф 1 — Член 3 Член 2, параграф 2 — Член 4 Член 2, параграф 3 — Член 6, параграф 1 Член 2, параграф 4 — Член 6, параграф 2 Член 2, параграф 5 — Член 6, параграф 3 Член 2, параграф 6 — Член 6, параграф 4 Член 2, параграф 7 — Член 6, параграф 5 Член 2, параграф 8 — Член 7 Член 2, параграф 9 — Член 4, параграф 3 и член 6, параграф 6 Член 3, точка 1 — Член 2, параграф 1, точка 5 Член 3, точка 2 — Член 2, параграф 1, точка 6 Член 3, точка 3 — Член 2, параграф 1, точка 4 Член 3, точка 4 — Член 2, параграф 1, точка 3 Член 3, точка 5 — Член 2, параграф 1, точка 47 Член 3, точка 6 — Член 2, параграф 1, точка 28 Член 3, точка 6, буква а) — Членове 51–55 Член 3, точка 6, буква б) — Член 58 Член 3, точка 6, буква в) — Член 57 Член 3, точка 7 — Член 2, параграф 1, точка 11 Член 3, точка 8 — Член 2, параграф 1, точка 22 Член 3, точка 9 — Член 2, параграф 1, точка 34 и член 2, параграф 2 Член 3, точка 10 — Член 2, параграф 1, точка 35 и член 2, параграф 5 Член 3, точка 11 — Член 2, параграф 1, точка 36 Член 3, точка 12 — Член 2, параграф 1, точка 40 Член 3, точка 13 — Член 2, параграф 1, точка 19 Член 3, точка 14 — Член 2, параграф 1, точка 12 Член 3, точка 15 — Член 2, параграф 1, точка 41 Член 3, точка 16 — Член 2, параграф 1, точка 17 Член 3, точка 17 — Член 2, параграф 1, точка 23 Член 3, точка 18 — Член 2, параграф 1, точка 7 Член 3, точка 19 — — Член 4 Член 3 — Член 5 — — Член 6 Член 7 — Член 7 Член 8 — Член 8, параграф 1 — Член 10, параграф 1 Член 8, параграф 2 — Член 10, параграфи 2 и 3 Член 8, параграф 3 — Член 9, параграф 1 Член 8, параграф 4 — Член 9, параграф 2 Член 8, параграф 5 — Член 9, параграфи 2 и 3 Член 9 — Член 29 Член 10, параграф 1 — Член 79, параграф 1 Член 10, параграф 2 — Член 79, параграф 3 Член 11 — Член 19, параграфи 1, 2 и 5 Член 12 — Член 19, параграф 7 и член 79, параграф 2 Член 13, параграф 1 — Член 20, параграф 1 Член 13, параграф 2 — Член 20, параграф 2 Член 13, параграф 3 — Член 20, параграф 2 Член 13, параграф 4 — Член 20, параграф 4 Член 13, параграф 5 — Член 47 Член 13, параграф 6 — Член 22, параграф 4 Член 14, параграф 1 — Член 23, параграфи 1 и 4 Член 14, параграф 2 — Член 23, параграф 2 Член 14, параграф 3 — Член 23, параграф 3 Член 14, параграф 4 — Член 21, параграфи 1 и 2 Член 14, параграф 5 — Член 26, параграфи 2 и 3 Член 15 — Член 20, параграф 2, втора алинея и член 33 Член 16 — Член 33, параграф 1 Член 17 — — Член 18, параграф 1 — Член 34, параграфи 1 и 8 Член 18, параграф 2 — Член 34, параграф 2 Член 18, параграф 3 — Член 34, параграф 3 Член 18, параграф 4 — — Член 18а, параграф 1 — Член 29, параграф 4 Член 18а, параграф 2 — Член 29, параграфи 5 и 6 и член 35, буква а) Член 18а, параграф 3 — Член 29, параграфи 5 и 6 и член 35, буква б) Член 18a, параграф 4 — — Член 18a, параграф 5 — Член 29, параграф 6 Член 19 — Член 36 Член 20 — Член 9, параграф 2, член 20, параграф 1 и член 42, параграф 1 Член 20, буква а) — Член 9, параграф 2, буква а), точка iii) и член 20, параграф 1, буква ж) Член 20, буква б) — Член 42, параграф 1 Член 20а — Член 43 Член 21 — Член 44 Член 22 — Член 45 Член 23 — Член 46 Член 24 — Член 39 Член 25 — Член 48, параграф 1 Член 26 — Член 48 Член 27 — Член 49 Член 28 — Член 48, параграф 3 Член 29 — — Член 30, параграф 1 — Член 63, параграф 1, параграф 2, втора алинея и параграф 4 и член 68 Член 30, параграф 2 — Член 63, параграф 5 Член 30, параграф 3 Член 10, параграф 1 — Член 30, параграф 4 Член 10, параграфи 7 и 10 Член 24 Член 30, параграф 5, първа алинея Член 11 и член 12, параграф 2 — Член 30, параграф 5, втора алинея Член 12 параграф 1 — Член 30, параграф 5, трета алинея — — Член 30, параграф 5а Член 11, параграф 4 и член 13, параграф 12 — Член 30, параграф 6 Член 11, параграфи 1, 2 и 3 — Член 30, параграф 7 Член 61, параграф 2 — Член 30, параграф 8 — Член 22, параграф 7 Член 30, параграф 9 Член 15 — Член 30, параграф 10 Член 10, параграфи 19 и 20 — Член 31, параграф 1 — Член 58, член 64, параграф 1 и член 68 Член 31, параграф 2 — Член 64, параграф 3 Член 31, параграф 3 — Член 64, параграф 5 Член 31, параграф 3а Член 10, параграфи 1, 2 и 3 Член 67 Член 31, параграф 4, първа алинея Член 11 и член 12, параграф 2 — Член 31, параграф 4, втора алинея Член 12, параграф 1 — Член 31, параграф 4, трета алинея — — Член 31, параграф 4, четвърта алинея Член 11, параграф 2 — Член 31, параграф 4а Член 11, параграф 4 и член 13, параграф 12 — Член 31, параграф 5 Член 10, параграфи 7 и 10 Член 24 Член 31, параграф 6 — Член 22, параграф 7 Член 31, параграф 7 Член 61, параграф 2 — Член 31, параграф 7а Член 15 — Член 31, параграф 9 Член 10, параграфи 19 и 20 — Член 31, параграф 10 — Член 58, параграф 4 Член 31а Член 17, параграф 1 — Член 32, параграф 1 Член 19, параграф 1 — Член 32, параграф 2 Член 62, параграф 1 — Член 32, параграф 3 Член 19, параграф 2, параграф 3, първа алинея, параграфи 4 и 5 — Член 32, параграф 4 Член 21, параграф 1 и член 22, параграф 1, първа алинея — Член 32, параграф 5 Член 22, параграф 1, втора алинея — Член 32, параграф 6 Член 22, параграф 2 — Член 32, параграф 7 Член 24, параграф 1 — Член 32, параграф 8 Член 19, параграф 3, втора алинея — Член 32, параграф 9 Член 21, параграф 4 — Член 32а, параграф 1 Член 16, параграф 1 — Член 32а, параграф 2 Член 16, параграф 2 — Член 32а, параграф 3 Член 16, параграф 3 — Член 32а, параграф 4 Член 16, параграф 5 — Член 32б Член 18 — Член 33, параграф 1 — Член 69, параграф 1 Член 33, параграф 2 — Член 69, параграф 6 Член 34, параграф 1 — Член 70, параграф 1 Член 34, параграф 2 — Член 70, параграф 2 Член 34, параграф 3 Член 40, параграф 5 — Член 35 — Член 71 Член 36 Член 42 — Член 37 — Член 72 Член 38 Член 60 Член 11, параграф 2, четвърта алинея и параграф 4, член 14 и член 69, параграф 7 Член 39 — Член 73 Член 40 — Член 77 Член 41 Член 70 Член 76 Член 42 — Член 78 Член 43 — — Член 44, параграф 1 Член 9, параграф 1 — Член 44, параграф 2 Член 9, параграф 2 — Член 44, параграф 3 — — Член 44, параграф 4 Член 9, параграфи 3 и 6 — Член 45, параграф 1 — Член 16, параграф 1 Член 45, параграф 2 — Член 8, параграфи 3, 4 и 5 Член 45, параграф 3 — Член 17, параграф 1 Член 45, параграф 4 Член 48 — Член 45, параграф 5 — Член 17, параграф 2 Член 45, параграф 6 — Член 17, параграф 3 Член 45, параграф 7 — Член 17, параграф 4 Член 45, параграф 8 — Член 16, параграф 3 Член 45, параграф 9 Член 41, параграф 1 — Член 45, параграф 10 Член 41, параграф 2 — Член 45, параграф 11 Член 41, параграф 3 — Член 46, параграф 1 — Членове 12 и 15 Член 46, параграф 2 Член 39, параграф 2 — Член 46, параграф 3 Член 28, параграф 1 — Член 46, параграф 4 — Член 11, параграф 1 Член 47, параграф 1 Член 4, параграфи 1 и 2 — Член 47, параграф 2 Член 6, параграф 1 — Член 47, параграф 3 Член 6, параграф 2 — Член 48, параграф 1 Член 37, параграф 1 — Член 48, параграф 1а Член 37, параграф 5 и член 62, параграф 1 — Член 48, параграф 2 Член 37, параграфи 2 и 6 — Член 48, параграф 3 Член 37, параграф 7 — Член 48, параграф 4 Член 37, параграф 1, първа алинея, член 46 и член 54, параграф 4 — Член 48, параграф 5 Член 46, параграфи 2 и 3 и член 47 — Член 48, параграф 6 Член 40, параграф 1 — Член 48, параграф 7 Член 40, параграф 2 — Член 48, параграф 8 Член 40, параграф 4 — Член 48, параграф 9 Член 37, параграф 3 — Член 48, параграф 10 Член 40, параграф 3 — Член 49 Член 61, параграф 1 — Член 50 Член 63 — Член 50а Член 61, параграф 3 — Член 51 — — Член 52 Член 29 — Член 53 Член 31 — Член 54 Член 33 — Член 55 Член 34 — Член 56 Член 30, параграфи 2 и 3 — Член 57 Член 35 — Член 57а, параграф 1 Член 67, параграф 1 — Член 57а, параграф 2 Член 67, параграф 2 — Член 57а, параграф 3 Член 67, параграф 3 — Член 57а, параграф 4 Член 44, член 46, параграф 1 и член 47, параграф 1 — Член 57а, параграф 5 Член 51 — Член 57б Член 68 — Член 58, параграф 1 Член 53, параграф 1 — Член 58, параграф 2 Член 53, параграфи 2 и 3 — Член 58, параграф 3 Член 53, параграф 4 — Член 58, параграф 4 — — Член 58, параграф 5 Член 53, параграф 5 — Член 59, параграф 1 Член 55, параграф 1 — Член 59, параграф 2 Член 55, параграф 2 и член 56, параграфи 2 и 3 — Член 59, параграф 3 Член 55, параграф 3 — Член 59, параграф 4 Член 55, параграф 4 — Член 60, параграф 1 Член 58, параграф 1, параграф 2, първа алинея и параграф 3 — Член 60, параграф 2 Член 58, параграф 2, трета алинея — Член 60, параграф 3 Член 58, параграф 4 — Член 60, параграф 4 Член 53, параграф 6 — Член 60, параграф 5 Член 53, параграф 7 — Член 60, параграф 6 Член 53, параграф 8 — Член 61 Член 60 — Член 62, параграф 1 Член 59, параграф 1 — Член 62, параграф 2 Член 6, параграф 6 — Член 62, параграф 3 Член 59, параграф 2 — Член 63 — — Член 64 — Член 85 Член 64а Член 72 Член 86 Член 65 — — Член 66 — — Член 67 — — Член 68 — — Член 69 — — Приложение I — Приложение I Приложение II — Приложение II Приложение III — Приложение III Приложение IV — — ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1624/oj ISSN 1977-0618 (electronic edition)