Директива (ЕС) 2024/1260 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно възстановяването и конфискацията на активи

Член 1 Предмет

С настоящата директива се установяват минимални правила относно проследяването и установяването, обезпечаването, конфискацията и управлението на имущество в производства по наказателни дела. Настоящата директива се прилага, без да се засягат мерките за обезпечаване и конфискация в производства по граждански или административни дела.

Член 2 Обхват

(1) Настоящата директива се прилага за престъпления, попадащи в обхвата на:

а) Рамково решение 2008/841/ПВР;

б) Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета ();

в) Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ();

г) Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ();

д) Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета ();

е) Конвенцията, съставена на основание член К.3, параграф 2, буква в) от Договора за Европейския съюз, за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите — членки на Европейския съюз (), и Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета ();

ж) Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета ();

з) Директива (ЕС) 2019/713 на Европейския парламент и на Съвета ();

и) Директива 2014/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ();

й) Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ();

к) Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси към Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност ();

л) Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета ();

м) Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета () и Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ();

н) Рамково решение 2002/946/ПВР и Директива 2002/90/ЕО на Съвета;

о) Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ();

п) Директива (ЕС) 2024/1226.

(2) Настоящата директива се прилага за престъпленията, посочени в член 1, точка 1 от Рамково решение 2008/841/ПВР, извършени в рамките на престъпна организация.

(3) Настоящата директива се прилага за всички престъпления, посочени в други правни актове на Съюза, ако в тези актове се предвижда, че настоящата директива се прилага за въпросните престъпления.

(4) Разпоредбите в глава II относно проследяването и установяването на средства на престъпление, на облаги или на имущество се прилагат за всички престъпления, определени в националното право, за които се предвижда наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане с продължителност най-малко една година.

Член 3 Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1. „облага“ означава всяка икономическа изгода, придобита пряко или косвено чрез престъпление, изразяваща се във всякакъв вид имущество и включваща всяко последващо реинвестиране или преобразуване на преки облаги и всякакви стойностни ползи;

2. „имущество“ означава имущество от всякакъв вид, независимо дали е материално или нематериално, движимо или недвижимо, включително криптоактивите и правните документи или инструменти в каквато и да било форма, които доказват право на собственост или други права върху това имущество;

3. „средства на престъплението“ означава всяко имущество, което е използвано или се е предвиждало да бъде използвано, по какъвто и да е начин, изцяло или частично, за извършване на престъпление;

4. „проследяване и установяване“ означава всяко разследване от страна на компетентни органи за определяне на средства на престъплението, облаги или имущество, които може да са придобити чрез престъпна дейност;

5. „обезпечаване“ означава временна забрана за прехвърляне, унищожаване, преобразуване, разпореждане или преместване на имущество, или временно поемане на отговорно пазене или контрол над имущество;

6. „конфискация“ означава окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление;

7. „престъпна организация“ означава престъпна организация съгласно определението в член 1, точка 1 от Рамково решение 2008/841/ПВР;

8. „жертва“ означава жертва съгласно определението в член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2012/29/ЕС, или юридическо лице съгласно определението в националното право, което е претърпяло вреди или икономическа загуба като непосредствена последица от престъпление, попадащо в обхвата на настоящата директива;

9. „действителен собственик“ означава действителен собственик съгласно определението в член 3, точка 6 от Директива (ЕС) 2015/849;

10. „засегнато лице“ означава:

а) физическо или юридическо лице, срещу което е постановен акт за обезпечаване или за конфискация;

б) физическо или юридическо лице, което притежава имущество, което е обект на акт за обезпечаване или за конфискация;

в) трето лице, чиито права във връзка с имуществото, което е обект на акт за обезпечаване или за конфискация, са пряко засегнати от този акт; или

г) физическо или юридическо лице, чието имущество е обект на предварителна продажба съгласно член 21 от настоящата директива.

Член 4 Разследвания с цел проследяване на активи

(1) За да улеснят трансграничното сътрудничество, държавите членки предприемат мерки, с които да позволят бързото проследяване и установяване на средства на престъплението и облаги или имущество, които вече са станали или може да станат обект на акт за обезпечаване или конфискация в хода на производства по наказателни дела.

(2) Имуществото, посочено в параграф 1, включва и имущество, което вече е станало или може да стане обект на акт за обезпечаване или конфискация в съответствие с член 10, параграф 2 от Директива (ЕС) 2024/1226.

(3) Когато бъде образувано разследване във връзка с престъпление, което може да доведе до значителна икономическа полза, разследванията с цел проследяване на активи съгласно параграф 1 се извършват незабавно от компетентните органи. Държавите членки може да ограничат обхвата на тези разследванията с цел проследяване на активи до разследвания на престъпления, които е вероятно да са били извършени в рамките на престъпна организация.

Член 5 Служби за възстановяване на активи

(1) Всяка държава членка създава поне една служба за възстановяване на активи, за да улесни трансграничното сътрудничество във връзка с разследвания с цел проследяване на активи.

(2) Службите за възстановяване на активи изпълняват следните задачи:

а) проследяване и установяване на средства на престъплението, облаги или имущество, когато това е необходимо, за да се подпомогнат други национални компетентни органи, които отговарят за разследванията с цел проследяване на активи съгласно параграф 4, или Европейската прокуратура;

б) проследяване и установяване на средства на престъпление, облаги или имущество, които са станали или може да станат обект на акт за обезпечаване или конфискация, издаден от компетентен орган в друга държава членка;

в) сътрудничество и обмен на информация със службите за възстановяване на активи на други държави членки и с Европейската прокуратура при проследяването и установяването на средства на престъпление, облаги или имущество, които вече са станали или може да станат обект на акт за обезпечаване или акт за конфискация.

(3) За да изпълняват задачите си по параграф 2, буква б), службите за възстановяване на активи имат право да поискат от съответните компетентни органи, в съответствие с националното право, да си сътрудничат с тях, когато това е необходимо за проследяването и установяването на средства на престъпление, облаги или имущество;

(4) Службите за възстановяване на активи са оправомощени да проследяват и установяват имущество на лица и образувания, спрямо които се прилагат ограничителни мерки на Съюза, когато това е необходимо, за да се улесни разкриването на престъпленията, посочени в член 2, параграф 1, буква п) от настоящата директива, по искане на националните компетентни органи въз основа на данни и разумни основания да се счита, че е извършено престъпление по член 3 от Директива (ЕС) 2024/1226. Тези правомощия не засягат съответните процесуални изисквания и гаранции, установени съгласно националното процесуално право, включително правилата относно образуването на наказателно производство или, когато е необходимо, изискването за получаване на съдебно разрешение.

Член 6 Достъп до информация

(1) За целите на изпълнението на задачите, посочени в член 5, държавите членки гарантират, че службите за възстановяване на активи имат достъп до информацията, посочена в настоящия член, доколкото тази информация е необходима за проследяването и установяването на средства на престъплението, облаги или имущество.

(2) Държавите членки гарантират, че службите за възстановяване на активи имат незабавен и пряк достъп до следната информация, при условие че тази информация се съхранява в централизирани или взаимосвързани бази данни или регистри, съхранявани от публични органи:

а) национални регистри на недвижимите имоти или електронни системи за извличане на данни и поземлени и кадастрални регистри;

б) национални регистри за гражданство и население на физическите лица;

в) национални регистри на моторни превозни средства, въздухоплавателни средства и плавателни съдове;

г) търговски регистри, включително бизнес регистри и търговски регистри;

д) национални регистри на действителните собственици в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849 и данни, които са на разположение чрез взаимното свързване на регистрите на действителните собственици в съответствие с посочената директива;

е) централизирани регистри на банковите сметки в съответствие с Директива (ЕС) 2019/1153.

(3) За целите на параграф 1 държавите членки гарантират, че службите за възстановяване на активи могат бързо да получат незабавно и пряко или при поискване следната информация:

а) фискални данни, включително данни, съхранявани от данъчни и приходни органи;

б) национални социално-осигурителни данни;

в) относима информация, която се съхранява от органи, компетентни за предотвратяване, разкриване, разследване или наказателно преследване на престъпления;

г) информация за ипотеките и заемите;

д) информация, съдържаща се в базите данни за националната валута и обмена на валута;

е) информация за ценните книжа;

ж) митнически данни, включително за трансграничното физическо прехвърляне на парични средства;

з) информация относно годишните финансови отчети на дружествата;

и) информация за електронните преводи и салдата по сметките;

й) информация за сметките за криптоактиви и прехвърлянията на криптоактиви съгласно определението в член 3 от Регламент (ЕС) 2023/1113 на Европейския парламент и на Съвета ();

к) в съответствие с правото на Съюза — данни, съхранявани във Визовата информационна система (ВИС), Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II), Системата за влизане/излизане (СВИ), Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и Европейската информационна система за съдимост за граждани на трети държави (ECRIS-TCN).

(4) Когато информацията, посочена в параграфи 2 и 3, не се съхранява в централизирани или взаимосвързани бази данни или регистри, съхранявани от публични органи, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че службите за възстановяване на активи могат бързо да получат тази информация от съответните институции по друг начин, без затруднения и по установен ред.

(5) Държавите членки може да решат, че за достъп до информацията, посочена в параграф 3, букви а), б) и в), е необходимо мотивирано искане и че това искане може да бъде отхвърлено, ако предоставянето на поисканата информация:

а) би изложило на риск успешното провеждане на текущо разследване;

б) би било явно непропорционално на законните интереси на физическо или юридическо лице по отношение на целите, за които е поискан достъп; или

в) би включвало информация, предоставена от друга държава членка или трета държава, и не е възможно да бъде получено съгласие за нейното по-нататъшно предаване.

(6) Достъпът до информацията, посочена в настоящия член, не засяга процесуалните гаранции, установени съгласно националното право, включително, когато е необходимо, изискването за получаване на съдебно разрешение.

Член 7 Условия за достъп до информация от страна на службите за възстановяване на активи

(1) Достъп до информацията, посочена в член 6, се предоставя въз основа на преценка на всеки отделен случай, само когато получаването на такъв достъп е необходимо и пропорционално за изпълнението на задачите по член 5, като достъпът се предоставя на служители специално определени и упълномощени да имат достъп до такава информация.

(2) Държавите членки гарантират, че служителите на службите за възстановяване на активи спазват правилата относно поверителността и професионалната тайна, предвидени в приложимото национално право, както и в достиженията на правото на Съюза в областта на защитата на данните. Държавите членки гарантират, че служителите на службите за възстановяване на активи разполагат с необходимите специализирани умения и способности, за да изпълняват ефективно своите задачи.

(3) Държавите членки гарантират, че са въведени подходящи технически и организационни мерки за гарантиране на равнище на сигурност, съответстващо на риска, свързан с обработването на данните, за да могат службите за възстановяване на активи да имат достъп до информацията, посочена в член 6, и да извършват търсене в нея.

Член 8 Мониторинг на достъпа и търсенията на службите за възстановяване на активи

Държавите членки предвиждат водене на записи за дейностите по достъп и търсене, извършвани от службите за възстановяване на активи съгласно настоящата директива, в съответствие с член 25 от Директива (ЕС) 2016/680.

Член 9 Обмен на информация

(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че техните служби за възстановяване на активи предоставят, по искане на служба за възстановяване на активи в друга държава членка, всякаква информация, до която тези служби за възстановяване на активи имат достъп и която е необходима за изпълнението на предвидените в член 5 задачи на службата за възстановяване на активи, отправила искането за информация (наричана по-нататък „служба за възстановяване на активи, отправила искането“). Могат да се предоставят само категориите лични данни, които са изброени в раздел Б, точка 2 от приложение II към Регламент (ЕС) 2016/794, с изключение на криминалистичната информация за установяване на самоличността, посочена в раздел Б, точка 2, буква в), точка v) от посоченото приложение. Личните данни, които да бъдат предоставени, се определят за всеки отделен случай, като се вземат предвид потребностите за изпълнението на задачите по член 5 и в съответствие с Директива (ЕС) 2016/680.

(2) Когато отправя искане съгласно параграф 1, службата за възстановяване на активи, отправила искането, посочва колкото е възможно по-точно следното:

а) предмета на искането;

б) причините за искането, включително относимостта на информацията, която се изисква за проследяването и установяването на съответното имущество;

в) характера на производството;

г) вида на престъплението, с което е свързано искането;

д) връзката между производството и държавата членка, в която се намира службата за възстановяване на активи, до която е отправено искането;

е) подробности относно набелязаното или търсено имущество, като банкови сметки, недвижими имоти, превозни средства, плавателни съдове, въздухоплавателни средства, дружества и други артикули с висока стойност;

ж) ако е необходимо за идентификацията на физически или юридически лица, за които се предполага, че са замесени, документи за самоличност, ако са налице, данни като имена, националност, местопребиваване, национални идентификационни номера или номера за социално осигуряване, адреси, дата и място на раждане, дата на регистрация, държава по установяване, акционери, седалище и дъщерни дружества, когато е целесъобразно;

з) когато е приложимо, причини за спешния характер на искането.

(3) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да дадат възможност на своите служби за възстановяване на активи да предоставят информация на служба за възстановяване на активи в друга държава членка, без за целта да е било отправено искане, когато тези служби разполагат с информация относно средства на престъплението, облаги или имущество, която считат за необходима за изпълнението на предвидените в член 5 задачи на службите за възстановяване на активи на съответната друга държава членка. Когато предоставят такава информация, службите за възстановяване на активи посочват причините, поради които предоставената информация се счита за необходима.

(4) Освен ако службата за възстановяване на активи, предоставяща информация съгласно параграф 1 или 3, не укаже друго, предоставената информация може да бъде представяна като доказателство пред национален съд или компетентен орган на държавата членка, в която се намира службата за възстановяване на активи, получаваща информацията, в съответствие с предвидените в националното право процедури, включително процедурните правила за допустимост на доказателствата в производства по наказателни дела в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и задълженията на държавите членки, предвидени в член 6 от Договора за Европейския съюз.

(5) Държавите членки гарантират, че службите за възстановяване на активи имат пряк достъп до мрежовото приложение за защитен обмен на информация (SIENA) и използват полетата, специално предназначени за службите за възстановяване на активи в SIENA, за вписване на информацията, изисквана съгласно параграф 2, или ако е необходимо по изключение, други сигурни канали за обмен на информация съгласно настоящия член.

(6) Службите за възстановяване на активи могат да откажат да предоставят информация на службата за възстановяване на активи, отправила искането, ако са налице фактически основания да се предположи, че предоставянето на информацията:

а) би навредило на основните интереси във връзка с националната сигурност на държавата членка, в която се намира службата за възстановяване на активи, до която е отправено искането;

б) би застрашило текущо разследване или оперативно-издирвателна операция или би представлявало непосредствена заплаха за живота или физическата неприкосновеност на дадено лице; или

в) би било очевидно непропорционално или несъответстващо на целите, за които е била поискана информацията.

(7) Ако служба за възстановяване на активи откаже, съгласно параграф 6, да предостави информация на службата за възстановяване на активи, отправила искане, държавата членка, в която се намира службата за възстановяване на активи, до която е отправено искането, предприема необходимите мерки, за да гарантира, че се посочват причините за отказа и че преди отказа са проведени консултации със службата за възстановяване на активи, отправила искането. Отказите засягат само частта от исканата информация, за която се отнасят основанията, посочени в параграф 6, и не засягат задължението за предоставяне на други части от информацията, когато това е приложимо, в съответствие с настоящата директива.

Член 10 Срокове за предоставяне на информация

(1) Държавите членки гарантират, че службите за възстановяване на активи отговарят на искания за информация, отправени съгласно член 9, параграф 1, възможно най-скоро и във всеки случай в следните срокове:

а) седем календарни дни — за всички искания, които не са спешни;

б) осем часа — за спешни искания, свързани с информация, посочена в член 6, която се съхранява в бази данни и регистри, до които тези служби за възстановяване на активи имат пряк достъп;

в) три календарни дни — за спешни искания, свързани с информация, до която тези служби за възстановяване на активи нямат пряк достъп.

(2) Когато информацията, поискана съгласно параграф 1, буква б), не е пряко достъпна или искането съгласно параграф 1, буква а) налага непропорционална тежест на службата за възстановяване на активи, до която е отправено искането, тази служба за възстановяване на активи може да отложи предоставянето на информацията. В такъв случай службата за възстановяване на активи, до която е отправено искането, незабавно информира за това отлагане службата за възстановяване на активи, отправила искането, и предоставя исканата информация възможно най-скоро и в рамките на седем дни от първоначалния срок, определен съгласно параграф 1, буква а), или в рамките на три дни от първоначалния срок, определен съгласно параграф 1, букви б) и в).

(3) Сроковете, посочени в параграф 1, започват да текат веднага след получаване на искането за информация.

Член 11 Обезпечаване

(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да дадат възможност за обезпечаване на имущество, необходимо за гарантиране на евентуална конфискация на това имущество съгласно членове 12—16. Мерките за обезпечаване се състоят от актове за обезпечаване и незабавно действие.

(2) Незабавно действие се предприема при необходимост, за да се запази имуществото до издаването на акт за обезпечаване. Когато незабавното действие не е под формата на акт за обезпечаване, държавите членки ограничават времевата валидност на незабавното действие.

(3) Без да се засягат правомощията на други компетентни органи, държавите членки дават възможност на службите за възстановяване на активи да предприемат незабавни действия съгласно параграф 2, когато съществува непосредствен риск от изчезване на имуществото, което тези служби са проследили и установили при изпълнението на задачите си съгласно член 5, параграф 2, буква б). Валидността на тези незабавни действия не надвишава седем работни дни.

(4) Държавите членки гарантират, че мерките за обезпечаване се предприемат само от компетентен орган и че основанията за тези мерки са изложени в съответното решение или са записани в досието по случая, ако мярката за обезпечаване не е разпоредена в писмена форма.

(5) Актът за обезпечаване остава в сила само докато е необходимо за запазване на имуществото с оглед на евентуална последваща конфискация. Обезпечено имущество, което впоследствие не се конфискува, се освобождава без ненужно забавяне. Условията или процесуалните правила, съгласно които се освобождава това имущество, се определят от националното право.

Член 12 Конфискация

(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да дадат възможност за пълна или частична конфискация на средства на престъплението и облаги, придобити от престъпление, при наличие на окончателна осъдителна присъда, която може да бъде постановена и в отсъствието на подсъдимия.

(2) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да дадат възможност за конфискация на имущество, чиято стойност съответства на средствата на престъплението или облагите, придобити от престъпление, при наличие на окончателна осъдителна присъда, която може да бъде постановена и в отсъствието на подсъдимия. Такава конфискация може да бъде допълнителна или алтернативна мярка на конфискацията съгласно параграф 1.

Член 13 Конфискация по отношение на трети страни

(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да дадат възможност за конфискация на облаги или друго имущество, чиято стойност съответства на облаги, които пряко или косвено са били прехвърлени от заподозряно или обвиняемо лице на трети страни, или които трети страни са придобили от заподозряно или обвиняемо лице. Конфискацията на облагите или на друго имущество, както е посочено в първа алинея, е възможна, когато въз основа на конкретните факти и обстоятелства по случая национален съд се е убедил, че съответните трети страни са знаели или е трябвало да знаят, че целта на прехвърлянето или придобиването е била да се избегне конфискация. Тези факти и обстоятелства включват следното:

а) прехвърлянето или придобиването е извършено безвъзмездно или срещу сума, която е явно непропорционална на пазарната стойност на имуществото, или

б) имуществото е прехвърлено на тясно свързани страни, като същевременно е останало под действителния контрол на заподозряното или обвиняемото лице.

(2) Параграф 1 не засяга правата на добросъвестни трети страни.

Член 14 Разширена конфискация

(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да дадат възможност за пълна или частична конфискация на имущество, принадлежащо на осъдено за престъпление лице, когато извършеното престъпление е вероятно да доведе, пряко или косвено, до икономическа полза и когато националният съд е убеден, че имуществото е придобито чрез престъпно поведение.

(2) Когато се определя дали въпросното имущество е придобито чрез престъпно поведение, се вземат предвид всички обстоятелства по случая, включително конкретните факти и наличните доказателства, като например, че стойността на имуществото е непропорционална на законните доходи на осъденото лице.

(3) За целите на настоящия член понятието „престъпление“ включва най-малкото престъпленията, посочени в член 2, параграфи 1 — 3, когато тези престъпления се наказват с лишаване от свобода с максимален срок от най-малко четири години.

Член 15 Неоснована на присъда конфискация

(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да дадат възможност, при посочените в параграф 2 от настоящия член условия, за конфискация на средства на престъплението, облаги или имущество съгласно член 12, или облаги или имущество, които са били прехвърлени на трети страни, както е посочено в член 13, когато е било образувано наказателно производство, но то не е можело да бъде продължено поради едно или няколко от следните обстоятелства:

а) болест на заподозряното или обвиняемото лице;

б) укриване на заподозряното или обвиняемото лице;

в) смърт на заподозряното или обвиняемото лице;

г) давностният срок за съответното престъпление, предвиден в националното право, е под 15 години и е изтекъл след образуването на наказателното производство.

(2) Конфискацията без предходна осъдителна присъда съгласно настоящия член се ограничава до случаите, в които, ако не бяха настъпили обстоятелствата, посочени в параграф 1, съответното наказателно производство е можело да приключи с осъдителна присъда, най-малко за престъпления, които могат да доведат, пряко или косвено, до значителна икономическа полза, и когато националният съд се е убедил, че средствата на престъплението, облагите или имуществото, които трябва да бъдат конфискувани, са придобити чрез въпросното престъпление или са пряко или косвено свързани с него.

Член 16 Конфискация на богатство с неизяснен произход, свързано с престъпно поведение

(1) В случаите, когато в съответствие с националното право мерките за конфискация по членове 12 — 15 не могат да бъдат приложени, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да дадат възможност за конфискация на имущество, установено в контекста на разследване във връзка с престъпление, при условие че националният съд се е убедил, че установеното имущество е придобито чрез престъпно поведение, осъществено в рамките на престъпна организация, и това поведение може да доведе, пряко или косвено, до значителна икономическа полза.

(2) Когато се определя дали имуществото, посочено в параграф 1, следва да бъде конфискувано, се вземат предвид всички обстоятелства по случая, включително наличните доказателства и конкретните факти, които може да включват:

а) това, че стойността на имуществото е съществено непропорционална на законните доходи на засегнатото лице;

б) това, че няма правдоподобен законен източник на имуществото;

в) това, че засегнатото лице е свързано с лица, които имат връзка с престъпна организация.

(3) Параграф 1 не засяга правата на добросъвестни трети страни.

(4) За целите на настоящия член понятието „престъпление“ включва престъпленията, посочени в член 2, параграфи 1 — 3, когато тези престъпления се наказват с лишаване от свобода с максимален срок от най-малко четири години.

(5) Държавите членки може да предвидят, че конфискацията на богатство с неизяснен произход в съответствие в настоящия член се извършва само когато имуществото, което трябва да бъде конфискувано, е било обезпечено преди това в контекста на разследване във връзка с престъпление, извършено в рамките на престъпна организация.

Член 17 Ефективна конфискация и изпълнение

(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да дадат възможност за проследяване и установяване на имущество, което трябва да бъде обезпечено и конфискувано, дори след окончателна осъдителна присъда за престъпление или след производство за конфискация съгласно членове 15 и 16.

(2) За целите на параграф 1 държавите членки гарантират, че компетентните органи могат да използват инструменти за проследяване и установяване, които са също толкова ефективни, колкото и наличните за проследяване и обезпечаване на активи съгласно глава II от настоящата директива.

(3) Държавите членки могат да сключват с други държави членки споразумения за споделяне на разходите във връзка с изпълнението на актове за обезпечаване и конфискация.

Член 18 Обезщетяване на жертвите

(1) Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че когато в резултат на престъпление жертвите предявяват претенции срещу лицето, което е обект на мярка за конфискация, предвидена в настоящата директива, тези претенции се вземат предвид в рамките на съответното производство за проследяване, обезпечаване и конфискация на активи.

(2) Държавите членки дават възможност на компетентните органи, които отговарят за разследванията с цел проследяване на активи съгласно член 4, при поискване да предоставят на органите, отговорни за вземането на решения по искове за връщане и обезщетение или за изпълнението на такива решения, всякаква информация за установените активи, която може да е от значение за целите на тези искове. Държавите членки могат също така да дадат възможност на компетентните органи, които отговарят за разследванията с цел проследяване на активи съгласно член 4, да предоставят тази информация, без да е отправено такова искане.

(3) Държавите членки гарантират, че службите за възстановяване на активи могат да проследяват и установяват средства на престъплението и облаги или имущество, които вече са станали или могат да станат обект на решение за обезщетяване или за връщане на имущество на жертва, най-малкото когато службите за възстановяване на активи действат в контекста на трансгранични случаи в съответствие с член 5, параграф 2, буква б) и когато решението е постановено от компетентен по наказателноправни въпроси съд в друга държава членка в хода на наказателното производство.

(4) Когато жертвата има право на връщане на имущество, което е или може да стане обект на мярка за конфискация, предвидена в настоящата директива, държавите членки предприемат необходимите мерки за връщане на съответното имущество на жертвата съгласно условията, определени в член 15 от Директива 2012/29/ЕС.

(5) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че изпълнението на мерките за конфискация, предвидени в настоящата директива, не засяга правата на жертвите да получат обезщетение. Държавите членки могат да решат да ограничат тези мерки до ситуации, в които законните активи на извършителя на престъплението не са достатъчни за покриване на общия размер на обезщетението.

Член 19 Последващо използване на конфискуваното имущество

(1) Държавите членки се насърчават да предприемат необходимите мерки, за да се даде възможност за използване на конфискуваното имущество, когато е целесъобразно, за цели от обществен интерес или за социални цели.

(2) Без да се засяга приложимото международно право, държавите членки могат да използват средствата на престъплението, облагите или имуществото, конфискувани във връзка с престъпленията, посочени в Директива (ЕС) 2024/1226, за принос към механизми за подкрепа на трети държави, засегнати от ситуации, в отговор на които Съюзът е приел ограничителни мерки, по-специално в случаи на агресивна война. Комисията може да предостави насоки относно способите за осъществяването на този принос.

Член 20 Управление на активи и планиране

(1) Държавите членки приемат подходящи мерки, за да гарантират ефективното управление на субекти, например предприятия, чиято дейност трябва да бъде запазена.

(2) Държавите членки се насърчават да предприемат подходящи мерки, за да предотвратят придобиването на имуществото при разпореждането с него вследствие на акт за конфискация, от лица, осъдени в наказателното производство, по което е било обезпечено имуществото.

(3) Държавите членки гарантират ефикасното управление на обезпеченото и конфискуваното имущество до разпореждането с него вследствие на окончателен акт за конфискация.

(4) Държавите членки гарантират, че когато е оправдано от естеството на имуществото, компетентните органи, отговарящи за управлението на обезпеченото имущество, оценяват конкретните обстоятелства във връзка с имуществото, което може да стане обект на акт за конфискация, за да сведат до минимум прогнозните разходи за управление и за да запазят стойността на това имущество до разпореждането с него. Тази оценка се извършва при подготовката или най-късно, без ненужно забавяне, след изпълнението на акта за обезпечаване.

(5) Държавите членки могат да изискват разходите за управление на обезпечено имущество да се начисляват, поне частично, на действителния собственик.

Член 21 Предварителни продажби

(1) Държавите членки гарантират, че имуществото, предмет на акт за обезпечаване, може да бъде прехвърлено или продадено преди издаването на окончателен акт за конфискация при едно или повече от следните обстоятелства:

а) имуществото, предмет на обезпечаване, е нетрайно или бързо се амортизира;

б) разходите за съхраняване или поддръжка на имуществото са непропорционални на неговата пазарна стойност;

в) управлението на имуществото изисква специални условия и експертен опит, който е трудно достъпен.

(2) Държавите членки гарантират, че интересите на засегнатото лице се вземат предвид при издаването на акт за предварителна продажба, включително дали продаваното имущество е лесно заместимо. С изключение на случаите, когато засегнатото лице се е укрило или не може да бъде открито, държавите членки гарантират, че засегнатото лице е уведомено и, освен в спешни случаи, му е предоставена възможност да бъде изслушано преди продажбата. На засегнатото лице се дава възможност да поиска продажбата на имуществото.

(3) Приходите от предварителните продажби са обезпечени до постановяване на съдебно решение относно конфискацията.

Член 22 Служби за управление на активи

(1) Всяка държава членка създава или определя поне един компетентен орган, който функционира като служба за управление на активи за целите на управлението на обезпечено и конфискувано имущество до разпореждането с това имущество вследствие на окончателен акт за конфискация.

(2) Службите за управление на активи имат следните задачи:

а) да гарантират ефективното управление на обезпечено и конфискувано имущество, чрез пряко управление на обезпечено и конфискувано имущество или чрез предоставяне на подкрепа и експертен опит на други компетентни органи, отговарящи за управлението на обезпечено и конфискувано имущество и планирането в съответствие с член 20, параграф 4;

б) да си сътрудничат с други компетентни органи, отговарящи за проследяването и установяването, обезпечаването и конфискацията на имущество съгласно настоящата директива;

в) да си сътрудничат с други компетентни органи, отговарящи за управлението на обезпечено и конфискувано имущество при трансгранични случаи.

Член 23 Задължение за информиране на засегнатите лица

Държавите членки гарантират, че на засегнатото лице се съобщава без ненужно забавяне за актовете за обезпечаване, посочени в член 11, актовете за конфискация, посочени в членове 12 — 16, и актовете за продажба, посочени в член 21. В тези актове се посочват причините за мярката, както и правата и средствата за правна защита, с които разполага засегнатото лице съгласно член 24. Държавите членки могат да предвидят, че компетентните органи имат право да отлагат съобщаването на засегнатото лице за актовете за обезпечаване, толкова дълго, колкото е необходимо, за да се избегне застрашаването на наказателното разследване.

Член 24 Средства за правна защита

(1) Държавите членки гарантират, че лицата, засегнати от актовете за обезпечаване съгласно член 11 и актовете за конфискация съгласно членове 12 — 16, имат право на ефективни средства за правна защита и на справедлив съдебен процес, за да защитават правата си.

(2) Държавите членки гарантират, че правата на защита, включително правото на достъп до досието, правото на изслушване по правни и фактически въпроси и, когато е приложимо, правото на устен и писмен превод, са гарантирани на засегнатите лица, които са заподозрени или обвиняеми, или на лица, които са засегнати от конфискация съгласно член 16. Държавите членки могат да предвидят, че и други засегнати лица имат правата по първа алинея. Държавите членки предвиждат, че другите засегнати лица имат право на достъп до досието и право на изслушване по правни и фактически въпроси, както и всякакви други процесуални права, които са необходими за ефективното упражняване на правото им на ефективни средства за правна защита. Правото на достъп до досието може да бъде ограничено до документите, свързани с мярката за обезпечаване или конфискация, при условие че засегнатите лица имат достъп до документите, необходими за упражняване на правото им на ефективни средства за правна защита.

(3) Държавите членки предвиждат ефективна възможност за лицето, чието имущество е засегнато, да оспори акта за обезпечаване по член 11 пред съд в съответствие с процедурите, предвидени в националното право. Когато актът за обезпечаване е издаден от компетентен орган, различен от съдебен орган, националното право може да предвижда, че такъв акт първо трябва да бъде представен за потвърждаване или преглед пред съдебен орган, преди да може да бъде оспорван пред съд.

(4) Когато заподозряното или обвиняемото лице се е укрило, държавите членки предприемат всички разумни стъпки, за да осигурят ефективна възможност за упражняване на правото на оспорване на акта за конфискация, и изискват съответното лице да бъде призовано в производството по конфискация или да бъдат положени разумни усилия да се информира това лице, че е образувано такова производство.

(5) Държавите членки предвиждат ефективна възможност за лицето, чието имущество е засегнато, да оспори пред съд акта за конфискация съгласно членове 12 — 16, включително съответните обстоятелства по делото и наличните доказателства, въз основа на които са направени констатациите, в съответствие с процедурите, предвидени в националното право.

(6) Държавите членки предвиждат ефективна възможност за засегнатото лице да оспори акт за предварителна продажба съгласно член 21 и предоставят на засегнатото лице всички процесуални права, необходими за упражняване на правото му на ефективни правни средства за защита. Държавите членки предвиждат възможността съдът да спре изпълнението на такъв акт за продажба, ако в противен случай би имало непоправима вреда за засегнатото лице.

(7) Трети лица имат право да претендират за право на собственост или други вещни права, включително в случаите, посочени в член 13.

(8) Лицата, засегнати от мерките, предвидени в настоящата директива, имат право на достъп до адвокат за цялата продължителност на производството по обезпечаване и конфискация. Съответните лица се уведомяват за това право.

Член 25 Национална стратегия за възстановяване на активи

(1) Държавите членки приемат до 24 май 2027 г. национална стратегия относно възстановяването на активи и я актуализират на редовни интервали от не повече от пет години.

(2) Стратегията, посочена в параграф 1, включва:

а) елементи, отнасящи се до приоритетите на националната политика в тази област, и целите и мерките за тяхното постигане;

б) ролята и отговорностите на компетентните органи, включително механизмите за координация и сътрудничество между тях;

в) ресурсите;

г) обучението;

д) мерките, които трябва да се предприемат, когато е приложимо, по отношение на използването на конфискуваните активи в обществен интерес или за социални цели;

е) дейностите, които следва да се предприемат за сътрудничество с трети държави;

ж) механизмите, позволяващи редовна оценка на резултатите.

(3) Държавите членки съобщават на Комисията своите стратегии и всички техни актуализации в рамките на три месеца от приемането им.

Член 26 Ресурси

Държавите членки гарантират, че службите за възстановяване на активи и службите за управление на активи, изпълняващи задачи съгласно настоящата директива, разполагат с подходящо квалифицирани служители и подходящи финансови, технически и технологични ресурси, необходими за ефективното изпълнение на техните функции, свързани с изпълнението на настоящата директива. Без да се засягат независимостта на съдебната власт и различията в нейната организация в Съюза, държавите членки гарантират, че служителите, участващи в установяването, проследяването, възстановяването и конфискацията на активи, имат възможността да участват в специализирано обучение и обмен на най-добри практики.

Член 27 Ефективно управление на обезпечено и конфискувано имущество

(1) За целите на управление на обезпеченото и конфискуваното имущество държавите членки гарантират, че службите за управление на активи и по целесъобразност службите за възстановяване на активи, както и другите компетентни органи, изпълняващи задачи съгласно настоящата директива, могат бързо да получат информация относно обезпеченото и конфискуваното имущество, което трябва да бъде управлявано съгласно настоящата директива. За тази цел държавите членки създават ефективни инструменти за управление на обезпеченото или конфискувано имущество, например един централен регистър или други регистри на имущество, обезпечено и конфискувано съгласно настоящата директива.

(2) За целите на параграф 1 държавите членки гарантират, че може да бъде получена информация за следното:

а) имуществото, предмет на акт за обезпечаване или акт за конфискация и което трябва да бъде управлявано съгласно член 20, параграф 3 до разпореждането с него вследствие на окончателен акт за конфискация, включително данни, които позволяват установяване на имуществото;

б) прогнозната или, когато е подходящо, действителната стойност на имуществото към момента на обезпечаването, конфискацията и разпореждането с него;

в) собственика на имуществото, включително действителния собственик, когато такава информация е налична;

г) референтният номер на националното досие на производството, свързано с имуществото.

(3) Когато държавите членки създават регистър на обезпеченото и конфискуваното имущество съгласно параграф 1, те следва да гарантират, че органите, които имат достъп до регистъра, могат да търсят и получават информация за наименованието на органа, който въвежда информацията в регистъра, и за уникалния потребителски идентификатор на служителя, който е въвел информацията в регистъра.

(4) Когато държавите членки създават регистър на обезпеченото и конфискуваното имущество в съответствие с параграф 1 от настоящия член, те гарантират, че информацията, посочена в параграф 2 от настоящия член, се съхранява само докато е необходимо за целите на воденето на запис и преглед на имуществото, което е обезпечено, конфискувано или под управление, и най-много до датата на разпореждането с него, или за целите на предоставянето на годишните статистически данни, посочени в член 28.

(5) Когато държавите членки създават регистър на обезпеченото и конфискуваното имущество съгласно параграф 1, те гарантират, че всички лични данни, съхранявани в регистъра, са достъпни и може да бъдат използвани за целите на обезпечаването, конфискацията и управлението на средствата на престъплението, облагите или имуществото, които вече са или може да станат обект на акт за конфискация, в съответствие с приложимите правила за защита на данните.

(6) Когато държавите членки създават регистър на обезпеченото и конфискуваното имущество съгласно параграф 1, те гарантират, че са въведени подходящи технически и организационни мерки, за да се гарантира сигурността на данните, съдържащи се в регистрите на обезпеченото и конфискуваното имущество, и определят компетентния орган или компетентните органи, отговарящи за управлението на регистрите и за изпълнението на задачите на администратора, определени в приложимите правила за защита на данните.

Член 28 Статистика

Държавите членки редовно събират от съответните органи и поддържат изчерпателни статистически данни с цел преглед на ефективността на своите системи за конфискация. Събраните статистически данни за предходната календарна година се изпращат ежегодно на Комисията до 31 декември и включват:

а) броя на изпълнените актове за обезпечаване;

б) броя на изпълнените актове за конфискация;

в) предполагаемата стойност на имуществото, обезпечено с оглед на евентуална последваща конфискация, към момента на обезпечаването;

г) предполагаемата стойност на възстановеното имущество към момента на конфискацията;

д) броя на исканията за изпълнение в друга държава членка на актове за обезпечаване;

е) броя на исканията за изпълнение в друга държава членка на актове за конфискация;

ж) стойността или предполагаемата стойност на възстановеното имущество след изпълнение в друга държава членка.

з) съпоставка на стойността на конфискуваното имущество със стойността му към момента на обезпечаване, когато информацията е налична на централно равнище;

и) разбивка на бройките и стойностите, свързани с букви б) и г) по видове конфискация, когато информацията е налична на централно равнище;

й) броя на предварителните продажби, когато информацията е налична на централно равнище;

к) стойността на имуществото, предназначено за повторно използване за социални цели.

Член 29 Мрежа за сътрудничество в областта на възстановяването и конфискацията на активи

(1) Комисията създава мрежа за сътрудничество в областта на възстановяването и конфискацията на активи, която да улеснява сътрудничеството между службите за възстановяване на активи и службите за управление на активи, и сътрудничеството с Европол, във връзка с изпълнението на настоящата директива, както и да консултира Комисията и да предоставя възможност за обмен на най-добри практики във връзка с изпълнението на настоящата директива.

(2) Комисията може да кани представители на Евроюст, на Европейската прокуратура и, когато е подходящо, на Органа за борба с изпирането на пари да участват в заседанията на мрежата, посочена в параграф 1.

Член 30 Сътрудничество с органите и агенциите на Съюза

(1) Службите за възстановяване на активи на държавите членки, в рамките на съответните си правомощия и в съответствие с приложимата правна уредба, работят в тясно сътрудничество с Европейската прокуратура за улесняване на установяването на средствата на престъпление, облагите или имуществото, които са станали или може да станат обект на акт за обезпечаване или конфискация в рамките на производства по наказателни дела за престъпления, попадащи в обхвата на компетентност на Европейската прокуратура.

(2) Службите за възстановяване и службите за управление на активи си сътрудничат с Европол и Евроюст, в съответствие с техните области на компетентност, за улесняване на установяването на средствата на престъпление, облагите или имуществото, които са станали или може да станат обект на акт за обезпечаване или конфискация, издаден от компетентен орган в хода на производства по наказателни дела, с цел улесняване на управлението на обезпечените и конфискуваните активи.

Член 31 Сътрудничество с трети държави

(1) Държавите членки гарантират, че службите за възстановяване на активи си сътрудничат, в рамките на международната правна уредба, с колегите си в трети държави във възможно най-голяма степен и при спазване на приложимата правна уредба за защита на данните, за целите на изпълнението на задачите съгласно член 5.

(2) Държавите членки гарантират, че службите за управление на активи си сътрудничат, в рамките на международната правна уредба, с колегите си в трети държави във възможно най-голяма степен и при спазване на приложимата правна рамка за защита на данните, за целите на изпълнението на задачите съгласно член 22.

Член 32 Определени компетентни органи и звена за контакт

(1) Държавите членки информират Комисията относно органа или органите, определени да изпълняват задачите, предвидени в членове 5 и 22.

(2) Държавите членки определят най-много две звена за контакт, които да улесняват сътрудничеството при трансгранични случаи между службите за възстановяване на активи и най-много две звена за контакт, които да улесняват сътрудничеството между службите за управление на активи. Не е необходимо самите звена за контакт да бъдат натоварени със задачите съгласно член 5 или член 22.

(3) Най-късно до 24 май 2027 г. държавите членки уведомяват Комисията за компетентния орган или компетентните органи и, ако е относимо, за звената за контакт, посочени съответно в параграфи 1 и 2.

(4) Най-късно до 24 май 2027 г. Комисията създава онлайн регистър, в който се посочват всички компетентни органи и определеното звено за контакт за всеки компетентен орган. Комисията публикува и редовно актуализира на своя уебсайт списъка на органите, посочени в параграф 1.

Член 33 Транспониране

(1) Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 23 ноември 2026 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

(2) Държавите членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 34 Докладване

(1) До 24 ноември 2028 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на изпълнението на настоящата директива.

(2) До 24 ноември 2031 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, в който се оценява настоящата директива. Комисията взема предвид информацията, предоставена от държавите членки, както и всяка друга относима информация, свързана с транспонирането и изпълнението на настоящата директива. Въз основа на тази оценка Комисията взема решение за подходящи последващи действия, включително, ако това е необходимо, законодателно предложение.

Член 35 Връзка с други инструменти

Настоящата директива не засяга Директива (ЕС) 2019/1153.

Член 36 Замяна на Съвместно действие 98/699/ПВР, рамкови решения 2001/500/ПВР и 2005/212/ПВР, Решение 2007/845/ПВР и Директива 2014/42/ЕС

(1) Съвместно действие 98/699/ПВР, рамкови решения 2001/500/ПВР и 2005/212/ПВР, Решение 2007/845/ПВР и Директива 2014/42/ЕС се заменят по отношение на държавите членки, обвързани от настоящата директива, без да се засягат задълженията на тези държави членки по отношение на датата на транспониране на тези инструменти в националното право.

(2) По отношение на държавите членки, обвързани от настоящата директива, позоваванията на инструментите, посочени в параграф 1, се тълкуват като позовавания на настоящата директива.

Член 37 Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 38 Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите. Съставено в Страсбург на 24 април 2024 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател M. MICHEL ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1260/oj ISSN 1977-0618 (electronic edition)