Член 1 Предмет и обхват
С настоящата директива се установяват минимални правила относно определянето на престъпленията и санкциите за нарушаване на ограничителните мерки на Съюза.
Член 2 Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1. „ограничителни мерки на Съюза“ означава ограничителни мерки, приети от Съюза въз основа на член 29 от ДЕС или член 215 от ДФЕС;
2. „посочено лице, образувание или орган“ означава физическо или юридическо лице, образувание или орган, обект на ограничителни мерки на Съюза;
3. „финансови средства“ означава финансови активи и ползи от всякакъв вид, включително, но не само:
а) пари в брой, чекове, парични вземания, менителници, платежни нареждания и други платежни инструменти;
б) депозити във финансови институции или други образувания, наличности по сметки, дългове и дългови облигации;
в) публично и частно търгувани ценни книжа и дългови инструменти, включително дялове и акции, сертификати, представляващи ценни книжа, облигации, полици, варанти, дългосрочни облигации със задължителна лихва и договори за деривати;
г) лихви, дивиденти или други приходи от активи или стойност, натрупана или генерирана от активи;
д) кредити, право на прихващане, гаранции, гаранции за изпълнение или други финансови ангажименти;
е) акредитиви, коносаменти, документи за продажба;
ж) документи, удостоверяващи участие във фондове или финансови ресурси;
з) криптоактиви съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 5 от Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета ();
4. „икономически ресурси“ означава активи от всякакъв вид, независимо дали са материални и нематериални, движими или недвижими, които не са финансови средства, но могат да бъдат използвани за получаване на финансови средства, стоки или услуги;
5. „замразяване на финансови средства“ означава предотвратяване на движението, прехвърлянето, изменението или използването на финансови средства, или достъпа до финансови средства, или боравенето с финансови средства по начин, който ви довел до промяна в техния обем, количество, местонахождение, собственост, владение, вид, предназначение или до промяна, която би позволила използване на финансовите средства, включително управление на портфейл;
6. „замразяване на икономически ресурси“ означава предотвратяване на използването на икономически ресурси за получаване на финансови средства, стоки или услуги, включително, но не само, чрез тяхната продажба, отдаване под наем или ипотекиране.
Член 3 Нарушаване на ограничителните мерки на Съюза
(1) Държавите членки гарантират, че когато са извършени умишлено и в нарушение на забрана или задължение, които съставляват ограничителна мярка на Съюза или които са предвидени в национална разпоредба за прилагане на ограничителна мярка на Съюза, когато се изисква въвеждането на съответната мярка на национално равнище, следните деяния съставляват престъпление:
а) предоставяне на финансови средства или икономически ресурси пряко или непряко на посочено лице, образувание или орган или в негова полза в нарушение на забрана, която съставлява ограничителна мярка на Съюза;
б) неспазване на задължение, което съставлява ограничителна мярка на Съюза, за замразяване на финансови средства или икономически ресурси, принадлежащи на посочено лице, образувание или орган, или притежавани, държани или контролирани от него;
в) предоставяне на възможност на посочени физически лица да влязат на територията на държава членка или да преминат транзитно през нея в нарушение на забрана, която съставлява ограничителна мярка на Съюза;
г) сключване или продължаване на сделки с трета държава, органи на трета държава или образувания или органи, пряко или непряко притежавани или контролирани от трета държава или от органи на трета държава, включително възлагането или продължаването на изпълнението на договори за обществени поръчки или концесии, ако забраната или ограничаването на това деяние съставлява ограничителна мярка на Съюза;
д) търгуване, внос, износ, продажба, покупка, прехвърляне, транзит или превоз на стоки, както и предоставяне на брокерски услуги, техническа помощ или други услуги, свързани с тези стоки, ако забраната или ограничаването на това деяние съставлява ограничителна мярка на Съюза;
е) предоставяне на финансови услуги или извършване на финансови дейности, ако забраната или ограничаването на това деяние съставлява ограничителна мярка на Съюза;
ж) предоставяне на услуги, различни от посочените в буква е), когато забраната или ограничаването на това деяние съставлява ограничителна мярка на Съюза;
з) заобикаляне на ограничителна мярка на Съюза чрез:
и) нарушаване или неизпълнение на условията съгласно разрешенията, предоставени от компетентните органи, за извършване на дейности, които при липсата на такова разрешение представляват нарушение на забрана или ограничаване, което съставлява ограничителна мярка на Съюза;
(2) Държавите членки могат да предвидят, че следните деяния не съставляват престъпление:
а) деяние, посочено в параграф 1, букви а), б) и з) от настоящия член, ако това деяние включва финансови средства или икономически ресурси на стойност под 10 000 EUR;
б) деяние, посочено в параграф 1, букви г) — ж) и и) от настоящия член, когато то включва стоки, услуги, сделки или дейности на стойност под 10 000 EUR. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че прагът от 10 000 EUR или повече може да бъде достигнат чрез поредица от деяния, посочени в параграф 1, букви а), б) и г) — и) от настоящия член, които са свързани и са от един и същ вид, ако тези деяния са извършени от един и същ извършител.
(3) Държавите членки гарантират, че деянието, посочено в параграф 1, буква д), съставлява престъпление и когато е извършено при груба небрежност, поне в случаите, когато съответното деяние се отнася до изделия, включени в Общия списък на оръжията на Европейския съюз, или до изделия с двойна употреба, изброени в приложения I и IV към Регламент (ЕС) 2021/821.
(4) Нищо в параграф 1 не може да се тълкува като налагане на юристи на задължение за докладване на информация, която са получили от или относно някой от техните клиенти, в процеса на удостоверяване на правното положение на съответния клиент, или на изпълнение на задачата за защита или представителство на съответния клиент в хода на или във връзка със съдебно производство, включително предоставяне на съвети за образуване или избягване на такова производство.
(5) Никоя от разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3 не може да се тълкува като криминализиране на хуманитарната помощ за нуждаещи се лица или дейности в подкрепа на основни човешки потребности, предоставяна в съответствие с принципите на безпристрастност, хуманност, неутралност и независимост, и когато е приложимо, с международното хуманитарно право.
Член 4 Подбудителство, помагачество и опит за извършване на престъпление
(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че подбудителството и помагачеството за извършването на престъпление, посочено в член 3, се наказват като престъпление.
(2) Държавите членки гарантират, че опитът за извършване на престъпление, посочено в член 3, параграф 1, буква а), букви в) — ж) и буква з), точки i) и ii), се наказва като престъпление.
Член 5 Санкции за физически лица
(1) Държавите членки гарантират, че престъпленията, посочени в членове 3 и 4, се наказват с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания.
(2) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че за престъпленията, посочени в член 3, се предвижда максимална санкция лишаване от свобода.
(3) Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че:
а) престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 1, буква з), точки iii) и iv), се наказват с максимален срок на лишаване от свобода поне една година, когато тези престъпления включват финансови средства или икономически ресурси на стойност най-малко 100 000 EUR към датата на извършване на престъплението;
б) ` престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 1, букви а) и б) и буква з), точки i) и ii), се наказват с максимален срок на лишаване от свобода от не по-малко от пет години, когато престъпленията включват финансови средства или икономически ресурси на стойност най-малко 100 000 EUR към датата на извършване на престъплението;
в) престъплението, попадащо в обхвата на член 3, параграф 1, буква в), се наказва с максимален срок на лишаване от свобода не по-малко от три години;
г) престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 1, букви г) — ж) и буква и), се наказват с максимален срок на лишаване от свобода от не по-малко от пет години, когато престъпленията включват стоки, услуги, сделки или дейности на стойност най-малко 100 000 EUR към датата на извършване на престъплението;
д) когато престъплението, попадащо в обхвата на член 3, параграф 1, буква д), включва изделия от Общия списък на оръжията на Европейския съюз или изделия с двойна употреба, изброени в приложения I и IV към Регламент (ЕС) 2021/821, престъплението се наказва с максимален срок на лишаване от свобода от не по-малко от пет години, независимо от стойността на съответните изделия.
(4) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че прагът от 100 000 EUR или повече може да бъде достигнат чрез поредица от престъпления, попадащи в обхвата на член 3, параграф 1, букви а) и б) и букви г) — и), които са свързани и са от един и същ вид, ако тези престъпления са извършени от един и същ извършител.
(5) Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че на физическите лица, които са извършили престъпленията, посочени в членове 3 и 4, може да се налагат акцесорни наказателноправни или различни от наказателноправните санкции или мерки, които могат да включват следното:
а) глоби, които са пропорционални на тежестта на деянието и на индивидуалните, финансовите и други обстоятелства на съответното физическо лице;
б) отнемане на разрешителни и разрешения за извършване на дейностите, довели до съответното престъпление;
в) недопускане на заемането в рамките на юридическо лице на ръководна длъжност от същия вид като послужилата за извършване на престъплението;
г) временни забрани за кандидатиране за публична длъжност;
д) когато е налице обществен интерес, въз основа на преценка за всеки отделен случай, публикуване на целия съдебен акт, отнасящ се до извършеното престъпление и наложените санкции или мерки, или на част от него, която може да включва личните данни на осъдените лица само в надлежно обосновани изключителни случаи.
Член 6 Отговорност на юридическите лица
(1) Държавите членки гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за престъпленията, посочени в членове 3 и 4, когато тези престъпления са извършени в полза на юридическото лице от лице, заемащо ръководна длъжност в съответното юридическо лице и което действа самостоятелно или като член на орган на юридическото лице, въз основа на:
а) пълномощие за представителство на юридическото лице;
б) пълномощие за вземане на решения от името на юридическото лице; или
в) пълномощие за упражняване на контрол в рамките на юридическото лице.
(2) Държавите членки гарантират, че от юридическите лица може да бъде търсена отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1 от настоящия член е направила възможно извършването на престъпление по член 3 или 4 в полза на това юридическо лице от негово подчинено лице.
(3) Отговорността на юридическите лица по параграфи 1 и 2 от настоящия член не изключва възможността за образуване на наказателно производство срещу физическите лица, които извършват, подбуждат към или са помагачи при престъпленията, посочени в членове 3 и 4.
Член 7 Санкции за юридически лица
(1) Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическо лице, подведено под отговорност съгласно член 6, се наказва с ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни или различни от наказателноправните санкции или мерки, които включват наказателноправни или различни от наказателноправните глоби и които могат да включват други наказателноправни или различни от наказателноправните санкции или мерки, като например:
а) лишаване от право да се ползва от обществено подпомагане или помощи;
б) лишаване от достъп до публично финансиране, включително до процедури за възлагане на обществени поръчки, безвъзмездно предоставяне на средства и отдаване на концесии;
в) лишаване от правото на упражняване на стопанска дейност;
г) отнемане на разрешителни и разрешения за извършване на дейностите, довели до извършването на съответното престъпление;
д) поставяне под съдебен надзор;
е) съдебна ликвидация;
ж) затваряне на предприятия, послужили за извършване на престъплението;
з) когато е налице обществен интерес, публикуване на целия съдебен акт, отнасящ се до извършеното престъпление и наложените санкции или мерки, или на част от него, без да се засягат правилата относно правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни.
(2) Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическо лице, подведено под отговорност съгласно член 6, за престъпление, посочено в член 3, параграф 1, се наказва с наказателноправна или различна от наказателноправна глоба, чийто размер е пропорционален на тежестта на деянието и на индивидуалните, финансовите и други обстоятелства на съответното юридическо лице. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че максималният размер на глобите е не по-малък от:
а) за престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 1, буква з), точки iii) и iv):
б) за престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 1, букви а) — ж), буква з), точки i) и ii), и буква и):
Член 8 Утежняващи вината обстоятелства
Доколкото посочените по-долу обстоятелства не са част от състава на престъпленията, посочени в членове 3 и 4, държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че едно или повече от следните обстоятелства могат да се считат за утежняващи вината обстоятелства, в съответствие с националното право:
а) престъплението е извършено в рамките на престъпна организация съгласно определението в Рамково решение 2008/841/ПВР;
б) престъплението е включвало използването от страна на извършителя на неистински или преправени документи;
в) престъплението е извършено от професионален доставчик на услуги в нарушение на неговите професионални задължения в това негово качество;
г) престъплението е извършено от длъжностно лице при изпълнение на функциите му или от друго лице при изпълнение на публични функции;
д) престъплението е донесло или се е очаквало да донесе значителни финансови облаги или е довело до избягване на значителни разходи, пряко или косвено, доколкото такива облаги или разходи могат да бъдат определени;
е) извършителят е унищожил доказателства или е сплашвал свидетели или жалбоподатели;
ж) физическото или юридическото лице е било осъждано с окончателна присъда за престъпления по членове 3 и 4.
Член 9 Смекчаващи обстоятелства
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на съответните престъпления, посочени в членове 3 и 4, едно или повече от следните обстоятелства могат, в съответствие с националното право, да се считат за смекчаващи обстоятелства:
а) извършителят предоставя на компетентните органи информация, която те не биха могли да получат по друг начин и която им помага да установят самоличността на другите извършители или да ги подведат под отговорност;
б) извършителят предоставя на компетентните органи информация, която те не биха могли да получат по друг начин и която им помага да открият доказателства.
Член 10 Обезпечаване и конфискация
(1) Държавите членки вземат необходимите мерки за обезпечаването и конфискацията на средствата и облагите от престъпленията, посочени в членове 3 и 4. Държавите членки, които са обвързани от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, предприемат такива необходими мерки в съответствие с посочената директива.
(2) Държавите членки вземат необходимите мерки, за да дадат възможност за обезпечаване и конфискация на финансовите средства или икономическите ресурси, които са обект на ограничителни мерки на Съюза, по отношение на които посоченото физическо лице или представителят на посоченото образувание или орган извършва или участва в извършването на престъпление, попадащо в обхвата на член 3, параграф 1, буква з), точка i) или ii). Държавите членки вземат такива необходими мерки в съответствие с Директива 2014/42/ЕС.
Член 11 Погасителна давност
(1) Държавите членки вземат необходимите мерки, за да предвидят давностен срок, който позволява извършването на разследване, наказателно преследване, съдебен процес и постановяване на присъда за престъпленията, посочени в членове 3 и 4, достатъчно време след извършването на тези престъпления, за да се противодейства ефективно на тези престъпления.
(2) Давностният срок по параграф 1 е поне пет години от извършването на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок от поне пет години.
(3) Държавите членки вземат необходимите мерки, за да предвидят давностен срок от поне пет години от датата на окончателната осъдителна присъда за престъпление, посочено в членове 3 и 4, който позволява изпълнението на следните наказания, наложени с присъдата:
а) наказание лишаване от свобода за повече от една година; или
б) наказание лишаване от свобода за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок от поне пет години.
(4) Чрез дерогация от параграфи 2 и 3 държавите членки могат да предвидят давностен срок, който е по-кратък от пет години, но не по-кратък от три години, при условие че този давностен срок може да бъде прекъсван или спиран в случай на определени действия.
Член 12 Компетентност
(1) Всяка държава членка взема необходимите мерки за установяване на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в членове 3 и 4, когато:
а) престъплението е извършено изцяло или отчасти на нейна територия;
б) престъплението е извършено на борда на кораб или на въздухоплавателно средство, регистрирани в съответната държава членка или плаващи под нейното знаме, или
в) извършителят е неин гражданин.
(2) Държава членка уведомява Комисията, когато реши да разшири компетентността си по отношение на едно или повече от престъпленията, посочени в членове 3 и 4, които са извършени извън нейната територия, когато:
а) извършителят обичайно пребивава на нейна територия;
б) извършителят е неин служител, който е действал при изпълнение на служебните си задължения;
в) престъплението е извършено в полза на юридическо лице, установено на нейна територия, или
г) престъплението е извършено в полза на юридическо лице във връзка със стопанска дейност, осъществявана изцяло или отчасти на нейна територия.
(3) Когато престъпление, посочено в членове 3 и 4, попада в компетентността на повече от една държава членка, съответните държави членки си сътрудничат, за да определят в коя държава членка трябва да се проведе наказателното производство. Когато е уместно, въпросът се отнася до Евроюст в съответствие с член 12 от Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета ().
(4) В случаите, посочени в параграф 1, буква в), държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че упражняването на тяхната компетентност не е обвързано с условието наказателното преследване да може да бъде образувано единствено след уведомяване от страна на държавата, в която е мястото на извършване на престъплението.
Член 13 Способи за разследване
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че ефективни и пропорционални способи за разследване са налични за разследване или наказателно преследване на престъпленията, посочени в членове 3 и 4. Когато е уместно, тези способи включват специални способи за разследване, например използваните при борбата с организираната престъпност или при други тежки престъпления.
Член 14 Подаване на сигнали за нарушения на ограничителните мерки на Съюза и защита на лицата, които подават сигнали за такива нарушения
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че Директива (ЕС) 2019/1937 се прилага за подаването на сигнали за нарушения на ограничителните мерки на Съюза, посочени в членове 3 и 4 от настоящата директива, и за защитата на лицата, които подават сигнали за такива нарушения, при условията, предвидени в нея.
Член 15 Координация и сътрудничество между компетентните органи в рамките на държава членка
Държавите членки определят измежду своите компетентни органи и без да се засяга независимостта на съдебната власт звено или орган, който да осигурява координацията и сътрудничеството между правоприлагащите органи и органите, отговарящи за прилагането на ограничителните мерки на Съюза, във връзка с престъпните дейности, обхванати от настоящата директива. Посоченото в първа алинея звено или орган изпълнява следните задачи:
а) гарантиране на общи приоритети и общо разбиране на взаимоотношението между наказателното и административното правоприлагане;
б) обмен на информация за стратегически цели, в границите, определени в приложимото право на Съюза и национално право;
в) консултации по отделни разследвания, в границите, определени в приложимото право на Съюза и национално право.
Член 16 Сътрудничество между компетентните органи на държавите членки, Комисията, Европол, Евроюст и Европейската прокуратура
(1) Когато има подозрения, че престъпленията, посочени в членове 3 и 4, са с трансграничен характер, компетентните органи на засегнатите държави членки разглеждат необходимостта от препращане на информацията, свързана с въпросните престъпления, на съответните компетентни органи. Без да се засягат правилата относно трансграничното сътрудничество и правната взаимопомощ по наказателноправни въпроси, държавите членки, Европол, Евроюст, Европейската прокуратура и Комисията си сътрудничат, в рамките на съответната си компетентност, в борбата срещу престъпленията, посочени в членове 3 и 4. За тази цел Европол и Евроюст предоставят, когато е уместно, необходимата техническа и оперативна помощ на компетентните национални органи, за да се улесни координирането на техните разследвания.
(2) Ако е необходимо, Комисията може да създаде мрежа от експерти и практикуващи специалисти, които да обменят най-добри практики и ако е уместно, да предоставят помощ на компетентните органи на държавите членки, за да се улесни разследването на престъпления, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на Съюза. Когато е уместно, тази мрежа може да предоставя също така публично достъпно и редовно актуализирано картографиране на рисковете от нарушения или заобикаляне на ограничителните мерки на Съюза в конкретни географски области, както и по отношение на конкретни сектори и дейности.
(3) Когато сътрудничеството, посочено в параграф 1, включва сътрудничество с компетентните органи на трети държави, това сътрудничество следва да се осъществява при пълно зачитане на основните права и международното право.
(4) Компетентните органи на държавите членки често и редовно споделят с Комисията и други компетентни органи информация по практически въпроси, по-специално относно модели на заобикаляне на мерките, например структури за прикриване на действителните собственици и контрола върху активите.
Член 17 Статистически данни
(1) Държавите членки осигуряват въвеждането на система за записване, изготвяне и предоставяне на анонимизирани статистически данни относно етапите на подаване на сигнал, разследване и съдебно преследване във връзка с престъпленията, посочени в членове 3 и 4, за да наблюдават ефективността на своите мерки за борба с нарушенията на ограничителните мерки на Съюза.
(2) Без да се засягат задълженията за докладване, установени в други правни актове на Съюза, държавите членки ежегодно представят на Комисията следните статистически данни за престъпленията, посочени в членове 3 и 4, които включват най-малко наличните данни относно:
а) броя на престъпленията, регистрирани от държавите членки, и броя на престъпленията, за които в тях е постановена присъда;
б) броя на прекратените съдебни дела, включително поради изтичане на погасителната давност за съответното престъпление;
в) броя на физическите лица, които:
г) броя на юридическите лица, които:
д) видовете и размерите на наложените санкции.
(3) Държавите членки гарантират, че поне на всеки три години се публикува консолидиран преглед на статистическите им данни.
Член 18 Изменение на Директива (EС) 2018/1673
В член 2, параграф 1 се добавя следната буква: „ц) нарушаване на ограничителните мерки на Съюза.“.
Член 19 Оценка, докладване и преглед
(1) До 20 май 2027 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на степента, в която държавите членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на посочения доклад.
(2) До 20 май 2030 г. Комисията извършва оценка на въздействието и ефективността на настоящата директива, като взема предвид статистическите данни, ежегодно предоставяни от държавите членки, като предвижда мерки във връзка с необходимостта от актуализиране на списъка на престъпленията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на този доклад. Когато е необходимо, той се придружава от законодателно предложение.
Член 20 Транспониране
(1) Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 20 май 2025 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
(2) Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 21 Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 22 Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите. Съставено в Страсбург на 24 април 2024 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател M. MICHEL ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1226/oj ISSN 1977-0618 (electronic edition)