Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО текст от значение за ЕИП

Член 1 Предмет

С настоящата директива се установяват правила относно:

а) достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции;

б) надзорните правомощия и инструментите за упражняване на пруденциален надзор върху кредитните институции от страна на компетентните органи;

в) пруденциалния надзор върху кредитните институции от страна на компетентните органи по начин, който е съвместим с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 575/2013;

г) изискванията за оповестяване на информация от страна на компетентните органи в областта на пруденциалното регулиране и пруденциалния надзор върху кредитните институции.

Член 2 Обхват

(1) Настоящата директива се прилага за институциите.

(4) Член 34 и дял VII, глава 3 се прилагат за финансовите холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност и холдингите със смесена дейност, чиито главни управления са в Съюза.

(5) Настоящата директива не се прилага за:

2. централните банки;

3. пощенските джиро институции;

4. в Дания: „Danmarks Eksport- og Investeringsfond“, „Danmarks Skibskredit A/S“ и „KommuneKredit“; 4a) в Чехия: „Národní rozvojová banka a.s.“;

5. в Германия: „Kreditanstalt für Wiederaufbau“, „Landwirtschaftliche Rentenbank“, „Bremer Aufbau-Bank GmbH“, „Hamburgische Investitions- und Förderbank“, „Investitionsbank Berlin“, „Investitionsbank des Landes Brandenburg“, „Investitionsbank Sachsen–Anhalt“, „Investitionsbank Schleswig-Holstein“, „Investitions- und Förderbank Niedersachsen — NBank“, „Investitions- und Strukturbank Rheinland-Pfalz“, „Landeskreditbank Baden-Württemberg — Förderbank“, „LfA Förderbank Bayern“, „NRW.BANK“, „Saarländische Investitionskreditbank AG“, „Sächsische Aufbaubank — Förderbank“, „Thüringer Aufbaubank“, предприятия, които съгласно „Wohnungsgemeinnützigkeitsgesetz“ са признати като органи на държавната жилищна политика и не извършват като основна дейност банкови трансакции, както и предприятия, които съгласно този закон са признати като предприятия за жилищно настаняване с нестопанска цел;

6. в Естония: „hoiu-laenuühistud“, като кооперативни предприятия, които са признати по силата на „hoiu-laenuühistu seadus“;

7. в Ирландия: „Strategic Banking Corporation of Ireland“, credit unions (кредитните кооперации) и friendly societies (взаимоспомагателните каси);

8. в Гърция: Ταμείο Παρακαταθηκών και Δανείων (Тамио Паракататикон ке Данион);

9. в Испания: „Instituto de Crédito Oficial“;

10. във Франция: „Caisse des dépôts et consignations“;

11. в Хърватия: „kreditne unije“ и „Hrvatska banka za obnovu i razvitak“;

12. в Италия: „Cassa depositi e prestiti“;

13. в Латвия: „krājaizdevu sabiedrības“, предприятия, които са признати съгласно krājaizdevu sabiedrību likums като кооперативни предприятия, предоставящи финансови услуги единствено на своите членове;

14. в Литва: „kredito unijos“, различни от „centrinės kredito unijos“;

15. в Унгария: „MFB Magyar Fejlesztési Bank Zártkörűen Működő Részvénytársaság'и 'Magyar Export-Import Bank Zártkörűen Működő Részvénytársaság'“;

16. в Малта: „The Malta Development Bank“;

17. в Нидерландия: „Nederlandse Investeringsbank voor Ontwikkelingslanden NV“, „NV Noordelijke Ontwikkelingsmaatschappij“, „NV Limburgs Instituut voor Ontwikkeling en Financiering“, „Ontwikkelingsmaatschappij Oost-Nederland NV“ и „kredietunies“;

18. в Австрия: предприятията, които са признати като жилищноспестовни дружества с обществена цел, и „Österreichische Kontrollbank AG“ и „Oesterreichische Entwicklungsbank — OeEB“;

19. в Полша: „Spółdzielcze Kasy Oszczędnościowo — Kredytowe“ и „Bank Gospodarstwa Krajowego“;

20. в Португалия: „Caixas Económicas“, съществували към 1 януари 1986 г., с изключение на регистрираните като акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност и на „Caixa Económica Montepio Geral“; 20a) в Румъния: „Banca de Investiții și Dezvoltare — S.A.“;

21. в Словения: „SID-Slovenska izvozna in razvojna banka, d.d. Ljubljana“;

22. във Финландия: „Teollisen yhteistyön rahasto Oy/Fonden för industriellt samarbete АВ“ и „Finnvera Oyj/Finnvera Abр“;

23. в Швеция: „Svenska Skeppshypotekskassan“.

(6) Субектите, посочени в параграф 5, точки 3—23 от настоящия член, се смятат за финансови институции за целите на член 34 и дял VII, глава 3.

Член 3 Определения

(1) За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1. „кредитна институция“ означава кредитна институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) 575/2013;

2. „инвестиционен посредник“ означава инвестиционен посредник съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 2 от Регламент (ЕС) 575/2013;

3. „институция“ означава институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 3 от Регламент (ЕС) 575/2013;

5. „застрахователно предприятие“ означава застрахователно предприятие съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 5 от Регламент (ЕС) 575/2013;

6. „презастрахователно предприятие“ означава презастрахователно предприятие съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 6 от Регламент (ЕС) 575/2013;

7. „ръководен орган“ означава орган или органи, назначени в съответствие с националното право, които разполагат с правомощия да определят стратегията, целите и цялостната насока на институцията и които упражняват контрол и наблюдение над вземането на решения на управленско ниво, и включват и лицата, които осъществяват действителното управление на дейността на институцията;

8. „контролна функция на ръководния орган“ означава функцията на ръководния орган за осъществяването на контрол и наблюдение по отношение на вземането на решения на управленско ниво; 8a) „ръководен орган в управленската му функция“ означава ръководният орган, когато изпълнява функцията си по управление на институция, и включва лицата, действително ръководещи дейността на институцията;

9. „висше ръководство“ означава физическите лица, които упражняват изпълнителни функции в дадена институция и се отчитат пряко пред ръководния орган, но не са членове на този орган, и които отговарят за текущото управление на институцията под ръководството на ръководния орган; 9a) „лица, заемащи ключови позиции“ означава лицата, които имат значително влияние върху управлението на институция, но не са членове на ръководния орган, в това число ръководителите на функциите за вътрешен контрол и финансовият директор, когато тези ръководители или този директор не са членове на ръководния орган; 9б) „функции за вътрешен контрол“ означава функциите за управление на риска, за нормативно съответствие и за вътрешен одит; 9в) „ръководители на функциите за вътрешен контрол“ означава лицата с най-висока длъжност, които отговарят за ефективното управление на текущото изпълнение на функциите на институция за вътрешен контрол; 9г) „финансов директор“ означава лицето, което носи цялостната отговорност за управлението на финансовите ресурси, финансовото планиране и финансовото отчитане на институция;

10. „системен риск“ означава риск от смущения във финансовата система, който е в състояние да предизвика сериозни отрицателни последствия за финансовата система и реалната икономика;

11. „риск, свързан с модела“ означава риск, свързан с модела, съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 52б от Регламент (ЕС) № 575/2013;

12. „инициатор“ означава инициатор съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 13 от Регламент (ЕС) 575/2013;

13. „спонсор“ означава спонсор съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 14 от Регламент (ЕС) 575/2013;

14. „предприятие майка“ означава предприятие майка съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 15 от Регламент (ЕС) 575/2013;

15. „дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 16 от Регламент (ЕС) 575/2013;

16. „клон“ означава клон съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 17 от Регламент (ЕС) 575/2013;

17. „предприятие за спомагателни услуги“ означава предприятие за спомагателни услуги съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 18 от Регламент (ЕС) 575/2013;

18. „дружество за управление на активи“ означава дружество за управление на активи съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 19 от Регламент (ЕС) 575/2013;

19. „финансов холдинг“ означава финансов холдинг съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 20 от Регламент (ЕС) 575/2013;

20. „финансов холдинг със смесена дейност“ означава финансов холдинг със смесена дейност съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 21 от Регламент (ЕС) 575/2013;

21. „холдинг със смесена дейност“ означава холдинг със смесена дейност съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 22 от Регламент (ЕС) 575/2013;

22. „финансова институция“ означава финансова институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 26 от Регламент (ЕС) 575/2013;

23. „предприятие от финансовия сектор“ означава субект от финансовия сектор съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 27 от Регламент (ЕС) 575/2013;

24. „институция майка в държава членка“ означава институция майка в държава членка съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 28 от Регламент (ЕС) 575/2013;

25. „институция майка от ЕС“ означава институция майка от ЕС съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 29 от Регламент (ЕС) 575/2013;

26. „финансов холдинг майка в държава членка“ означава финансов холдинг майка в държава членка съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 30 от Регламент (ЕС) 575/2013;

27. „финансов холдинг майка от ЕС“ означава финансов холдинг майка от ЕС съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 31 от Регламент (ЕС) 575/2013;

28. „финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка“ означава финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 32 от Регламент (ЕС) 575/2013;

29. „финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС“ означава финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС членка съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 33 от Регламент (ЕС) 575/2013; 29a) „самостоятелна институция в Съюза“ означава институция, която не подлежи на пруденциална консолидация в Съюза по силата на първа част, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и която няма предприятие майка от ЕС, което подлежи на пруденциална консолидация;

30. „системно значима институция“ означава институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС, финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС или институция, която в случай на несъстоятелност или недобро функциониране би могла да породи системен риск;

31. „централен контрагент“ означава централен контрагент съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 34 от Регламент (ЕС) 575/2013;

32. „участие“ означава участие съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 35 от Регламент (ЕС) 575/2013;

33. „квалифицирано дялово участие“ означава квалифицирано дялово участие съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 36 от Регламент (ЕС) 575/2013;

34. „контрол“ означава контрол съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 37 от Регламент (ЕС) 575/2013;

35. „тесни връзки“ означава тесни връзки съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 38 от Регламент (ЕС) 575/2013;

36. „компетентен орган“ означава компетентен орган съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 40 от Регламент (ЕС) 575/2013;

37. „консолидиращ надзорник“ означава консолидиращ надзорник съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 41 от Регламент (ЕС) 575/2013;

38. „лиценз“ означава лиценз съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 42 от Регламент (ЕС) 575/2013;

39. „държава членка по произход“ означава държава членка по произход съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 43 от Регламент (ЕС) 575/2013;

40. „приемаща държава членка“ означава приемаща държава членка съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 44 от Регламент (ЕС) 575/2013;

41. „централни банки от ЕСЦБ“ означава централни банки от ЕСЦБ съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 45 от Регламент (ЕС) 575/2013;

42. „централни банки“ означава централни банки съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 46 от Регламент (ЕС) 575/2013;

43. „консолидационно състояние“ означава консолидационно състояние съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 47 от Регламент (ЕС) 575/2013;

44. „на консолидирана основа“ означава на консолидарана основа съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 48 от Регламент (ЕС) 575/2013;

45. „на подконсолидирана основа“ означава на подконсолидирана основа съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 49 от Регламент (ЕС) 575/2013;

46. „финансов инструмент“ означава финансов инструмент съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 50 от Регламент (ЕС) 575/2013;

47. „собствен капитал“ означава собствен капитал съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 118 от Регламент (ЕС) 575/2013; 47a) „приемлив капитал“ означава приемливият капитал съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 71 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

48. „операционен риск“ означава операционен риск съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 52 от Регламент (ЕС) 575/2013;

49. „редуциране на кредитния риск“ означава редуциране на кредитния риск съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 57 от Регламент (ЕС) 575/2013;

50. „секюритизация“ означава секюритизация съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 61 от Регламент (ЕС) 575/2013;

51. „секюритизираща позиция“ означава секюритизираща позиция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 62 от Регламент (ЕС) 575/2013;

52. „дружество със специална цел – секюритизация“ означава дружество със специална цел – секюритизация съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 66 от Регламент (ЕС) 575/2013;

53. пенсионни права по преценка на работодателя означава пенсионни права по преценка на работодателя съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 73 от Регламент (ЕС) 575/2013;

54. „търговски портфейл“ означава търговски портфейл съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 86 от Регламент (ЕС) 575/2013;

55. „регулиран пазар“ означава регулиран пазар съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 92 от Регламент (ЕС) 575/2013;

56. „ливъридж“ означава ливъридж съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 93 от Регламент (ЕС) 575/2013;

57. „риск от прекомерен ливъридж“ означава риск от прекомерен ливъридж съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 94 от Регламент (ЕС) 575/2013;

58. „агенция за външна кредитна оценка“ означава агенция за външна кредитна оценка съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 98 от Регламент (ЕС) 575/2013;

59. „вътрешни подходи“ означава вътрешнорейтинговият подход по член 143, параграф 1, подходът на вътрешните модели по член 221, методът на вътрешния модел по член 283, подходът на алтернативния вътрешен модел по член 325ащ и подходът на вътрешна оценка по член 265, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

60. „орган за преструктуриране“ означава орган за преструктуриране съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 18 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 1 );

61. „глобално системно значима институция“ или „Г-СЗИ“ означава Г-СЗИ съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 133 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

62. „глобално системно значима институция извън ЕС“ или „Г-СЗИ извън ЕС“ означава Г-СЗИ извън ЕС съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 134 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

63. „група“ означава група съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 138 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

64. „група от трета държава“ означава група, чието предприятие майка е установено в трета държава;

65. „неутрална по отношение на пола политика за възнагражденията“ означава политика за възнагражденията, основана на равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност;

66. „голяма институция“ означава голяма институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 146 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

67. „периодична имуществена санкция“ означава периодична парична принудителна мярка, целяща прекратяване на текущи нарушения на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива, нарушения на Регламент (ЕС) № 575/2013 или нарушения на решения, взети от компетентен орган въз основа на посочените разпоредби или посочения регламент, и принуждаване на физическото или юридическото лице да възобнови спазването на нарушените разпоредби или решения;

68. „риск от екологичен, социален и управленски характер“, или „ЕСУ риск“, означава риск от екологичен, социален и управленски характер съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 52г от Регламент (ЕС) № 575/2013;

69. „неутралност по отношение на климата“ означава общата цел за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 );

70. „криптоактив“ означава криптоактив съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 5 от Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ), който не е цифрова валута на централна банка.

(2) Когато настоящата директива се позовава на ръководен орган и съгласно националното право управителните и контролните функции на ръководния орган са възложени на различни органи или различни членове на един орган, държавата членка определя отговорните органи или членове на ръководния орган в съответствие с националното си право, освен ако в настоящата директива не е указано друго.

(3) За да се гарантира, че изискванията или надзорните правомощия, предвидени в настоящата директива или в Регламент (ЕС) № 575/2013, се прилагат на консолидирано или подконсолидирано ниво в съответствие с настоящата директива и посочения регламент, термините „институция“, „институция майка в държава членка“, „институция майка от ЕС“ и „предприятие майка“ включват също и:

а) финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност, които са получили одобрение в съответствие с член 21а от настоящата директива;

б) определени институции, контролирани от финансов холдинг майка от ЕС, финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, финансов холдинг майка в държава членка или финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка, когато съответният холдинг майка не подлежи на одобрение в съответствие с член 21а, параграф 4 от настоящата директива; и

в) финансови холдинги, финансови холдинги със смесена дейност или определени институции съгласно член 21а, параграф 6, буква г) от настоящата директива.

Член 4 Определяне и правомощия на компетентните органи

(1) Държавите членки определят компетентните органи, които изпълняват функциите и задълженията, предвидени в настоящата директива и в Регламент (ЕС) № 575/2013. Те уведомяват Комисията и ЕБО за тях, като посочват съответното разпределение на функциите и задълженията.

(2) Държавите членки гарантират, че компетентните органи наблюдават дейностите на институциите и, когато е приложимо, на финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, за да установят спазването на изискванията на настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3) Държавите членки гарантират, че са налице подходящи мерки, осигуряващи възможност на компетентните органи да получават необходимата информация за оценка на изпълнението на изискванията по параграф 2 от страна на институциите и където е приложимо — от финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, както и да разследват евентуалните нарушения на тези изисквания.

(4) Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с експертните познания, ресурсите, оперативния капацитет, правомощията и независимостта, които са необходими, за да изпълняват функциите си по пруденциален надзор и разследване, както и с правомощията, необходими за налагане на периодичните имуществени санкции и други санкции, определени в настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013.

(5) Държавите членки изискват от институциите да предоставят на компетентните органи на държавите членки по произход цялата информация, която е необходима за оценка на спазването от тяхна страна на разпоредбите, приети в съответствие с настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013. Държавите членки гарантират също, че механизмите за вътрешен контрол на институциите, както и административните и счетоводните им процедури дават по всяко време възможност за проверка на спазването от тяхна страна на тези разпоредби.

(6) Държавите членки гарантират, че институциите регистрират всичките си сделки и документират всичките си системи и процеси, към които се прилагат настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013, по начин, който дава възможност на компетентните органи да проверяват по всяко време дали се спазват настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013.

(7) Държавите членки гарантират, че надзорните функции съгласно настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013 и всички други функции на компетентните органи са отделни и независими от функциите, свързани с преструктурирането. Държавите членки уведомяват Комисията и Европейския банков орган (ЕБО) за тях, като посочват съответното разделяне на задълженията.

(8) Държавите членки гарантират, че когато органи, различни от компетентните органи, разполагат с правомощия за преструктуриране, тези други органи осъществяват тясно сътрудничество и се консултират с компетентните органи при изготвянето на планове за преструктуриране и във всички други случаи, когато такова сътрудничество и консултиране се изисква от настоящата директива, от Директива 2014/59/ЕС или от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Член 4а Независимост на компетентните органи по отношение на надзора

(1) За целите на настоящия член „членове на управителния орган на компетентния орган“ означава физически лица, които са част от най-висшия орган за колективно вземане на решения на компетентния орган и на които е предоставено правомощието да упражняват изпълнителни функции по отношение на текущото управление на надзорната функция на компетентния орган, с изключение на управителите на националните централни банки.

(2) С цел да се запази независимостта на компетентните органи при упражняването на техните правомощия, държавите членки предвиждат необходимите мерки, за да се гарантира, че компетентните органи, включително техните членове на персонала и членовете на управителните им органи, могат да упражняват своите надзорни правомощия независимо и обективно, без да търсят или да получават инструкции от поднадзорните институции, от орган на Съюза или от правителството на държава членка, или от всеки друг публичен или частен орган. Държавите членки гарантират, че управителните органи на компетентните органи са функционално независими от други публични и частни органи. Тези мерки не засягат мерките съгласно националното право, съгласно които компетентните органи подлежат на публична и демократична отчетност. Държавите членки гарантират, че нито един член на управителния орган на компетентен орган, който е назначен след 11 януари 2026 г., не остава на длъжност повече от 14 години. Държавите членки гарантират, че членовете на управителния орган на компетентен орган се назначават въз основа на публикувани критерии, които са обективни и прозрачни, и че тези членове могат да бъдат освободени от длъжност, ако вече не отговарят на критериите за назначаване или са били осъдени за тежко престъпление. Основанията за освобождаване от длъжност се оповестяват публично, освен когато членът на съответния управителен орган на компетентния орган представи възражения срещу публикуването. Държавите членки гарантират, че компетентните органи публикуват своите цели, носят отговорност за изпълнението на задълженията си във връзка с тези цели и подлежат на финансов контрол по начин, който не засяга тяхната независимост. Настоящият параграф не засягат правата и задълженията на компетентните органи съгласно международната или европейската системи за финансов надзор, по-специално Европейската система за финансов надзор, създадена съгласно Регламент (ЕС) № 1093/2010 ( 4 ), единния надзорен механизъм, създаден съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета ( 5 ) и Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка ( 6 ), и Единния механизъм за преструктуриране, създаден съгласно Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ).

(3) Държавите членки гарантират въвеждането от страна на компетентните органи на всички необходими правила за предотвратяване на конфликти на интереси по отношение на техните членове на персонала и членовете на управителните им органи. За тази цел държавите членки предвиждат правила, които са пропорционални на ролята и отговорностите на служителите и на членовете на управителните органи, и като минимум им забраняват:

а) да търгуват с финансови инструменти, емитирани от или реферирани към поднадзорните на компетентните органи институции и преките или непреките предприятия майки, дъщерни предприятия или свързани лица на тези институции, с изключение на:

б) да бъдат наемани от или да приемат какъвто и да е вид договорно споразумение за предоставяне на професионални услуги за определен период от време („период на спиране“) с които и да е от следните:

(4) Периодът на спиране започва да тече от датата, на която прякото участие в надзора на субектите, посочени в параграф 3, буква б), подточка i), е преустановено. Компетентните органи гарантират, че техните членове на персонала и членовете на управителните им органи нямат достъп до поверителна или чувствителна информация, свързана с тези субекти, по време на периода на спиране. В случай на наемане от субектите, посочени в параграф 3, буква б), подточки i) и ii), продължителността на периода на спиране е не по-малко от шест месеца за членове на персонала, пряко участващи в надзора на субектите, посочени в параграф 3, буква б), подточка i), и не по-малко от 12 месеца за членове на управителния орган на компетентния орган. В случай на наемане от субектите, посочени в параграф 3, буква б), подточка iii), продължителността на периода на спиране е не по-малко от три месеца както за членовете на персонала, така и за членовете на управителния орган на компетентния орган. Държавите членки могат да разрешат на компетентните органи да определят период на спиране за членовете на персонала и членовете на управителните им органи, за които се прилага параграф 3, буква б), подточка i), в случай на наемането им от преки конкуренти на някой от субектите, посочени в същата буква. За тези цели продължителността на периода на спиране е не по-малко от три месеца за членовете на персонала, пряко участващи в надзора на тези субекти, и не по-малко от шест месеца за членовете на управителния орган на компетентния орган.

(5) Чрез дерогация от параграф 4 държавите членки могат да разрешат на компетентните органи да прилагат по-кратки периоди на спиране от най-малко три месеца за членовете на персонала, пряко участващи в надзора на институциите, само когато по-дълъг период на спиране:

а) би ограничил неоснователно способността на компетентния орган да наема нови членове на персонала с подходящите или необходимите умения за упражняване на надзорните му функции, по-специално като се има предвид малкият размер на вътрешния пазар на труда; или

б) би представлявал нарушение на съответно основно право, признато в конституцията на съответната държава членка, на Хартата на основните права на Европейския съюз или на съответните права на работниците, предвидени в националното трудово право.

(6) Членовете на персонала и членовете на управителния орган на компетентен орган, за които се прилага забраната, предвидена в параграф 3, буква б), имат право на подходящо обезщетение за тази забрана. Държавите членки вземат решение относно подходящата форма на това обезщетение.

(7) Държавите членки гарантират, че от членовете на персонала и членовете на управителния орган на компетентен орган се изисква да представят декларация за интереси. Тази декларация включва информация за собствеността на членовете под формата на имущество, капиталови инструменти, облигации, взаимни фондове, инвестиционни фондове, смесени фондове, хедж фондове и борсово търгувани фондове, които могат да породят опасения за конфликт на интереси. Съответните лица представят декларацията за интереси преди назначаването им и всяка година след това. Декларацията за интереси не засяга изискванията за подаване на декларация за имуществено състояние съгласно приложимите национални правила.

(8) Когато член на персонала или член на управителните органи на компетентен орган притежава към момента на наемането или назначаването му и по всяко време след това финансови инструменти, които могат да доведат до конфликти на интереси, компетентният орган има правомощието да изисква за всеки отделен случай тези инструменти да бъдат продадени или съответното лице да се разпореди с тях в разумен срок. Компетентните органи имат също така правомощието да разрешават за всеки отделен случай на тези членове да продадат или да се разпоредят с финансови инструменти, притежавани от тях към момента на наемането или назначаването им.

(9) За да се осигури пропорционално прилагане на настоящия член, до 10 юли 2026 г. ЕБО издава насоки за компетентните органи, в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, относно предотвратяването на конфликти на интереси в компетентните органи и относно тяхната независимост, като се вземат предвид най-добрите международни практики.

Член 5 Координация в държавите членки

Когато в държавите членки има повече от един компетентен орган за пруденциален надзор върху кредитните институции и финансовите институции, държавите членки предприемат необходимите мерки за осъществяване на координация между тези органи.

Член 6 Сътрудничество в рамките на Европейската система за финансов надзор

При изпълнение на задълженията си компетентните органи отчитат необходимостта от сближаване на надзорните механизми и практики в приложение на законовите, подзаконовите и административните изисквания, приети съгласно настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013. За тази цел държавите членки гарантират, че:

а) в съответствие с принципа на лоялното сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз компетентните органи, като участници в Европейската система за финансов надзор (ЕСФН), си сътрудничат в дух на доверие и пълно взаимно зачитане, като следят по-специално за обмена на подходяща и надеждна информация между тях и другите участници в ЕСФН;

б) компетентните органи участват в дейността на ЕБО и, при необходимост, в колегиите от надзорни органи;

в) компетентните органи полагат всички необходими усилия, за да спазват насоките и препоръките, издавани от ЕБО съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, и да отговарят на предупрежденията и препоръките, издавани от ЕССР в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010;

г) компетентните органи си сътрудничат тясно с ЕССР;

д) националните мандати, предоставени на компетентните органи, не възпрепятстват изпълнението на задълженията им като членове на ЕБО и когато е приложимо на ЕССР или съгласно настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013.

Член 7 Измерение на надзора на равнището на Съюза

При изпълнението на общите си задължения, компетентните органи във всяка държава членка отчитат надлежно възможното въздействие на своите решения върху стабилността на финансовата система в останалите засегнати държави членки, по-специално при извънредни ситуации, въз основа на наличната към съответния момент информация.

Член 8 Лицензиране

(1) Държавите членки изискват от кредитните институции да получат лиценз, преди да започнат своята дейност. Без да засягат членове 10—14, те определят изискванията за издаване на лицензи и ги съобщават на ЕБО.

(2) ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти с цел определяне на:

а) информацията, която да бъде предоставена на компетентните органи в заявлението за издаване на лиценз за кредитна институция, включително плана за дейността, организационната структура и правилата за управление, предвидени в член 10;

б) изискванията спрямо акционерите и членовете с квалифицирано дялово участие или, при липса на квалифицирано дялово участие, спрямо 20-те най-големи акционери или членове съгласно член 14; както и

в) препятствията, които могат да попречат на ефективното упражняване на надзорните функции на компетентния орган съгласно посоченото в член 14. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея, букви а), б) и в) регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(3) ЕБО разработва проекти за технически стандарти за изпълнение относно стандартни формуляри, образци и процедури за предоставянето на информацията, посочена в параграф 2, първа алинея, буква а). На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(4) ЕБО предоставя на Комисията проектите за технически стандарти, посочени в параграфи 2 и 3 до 31 декември 2015 г.

(5) ЕБО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, предназначени за компетентните органи, за определяне на обща методика за оценка на издаването на лицензи в съответствие с настоящата директива.

Член 8а Специални изисквания за лицензиране на кредитните институции по член 4, параграф 1, точка 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013

(1) Държавите членки изискват от предприятията по член 4, параграф 1, точка 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, които вече са лицензирани в съответствие с дял II от Директива 2014/65/ЕС, да подадат заявление за лиценз в съответствие с член 8 най-късно до деня на едно от следните събития:

а) когато средномесечният общ размер на активите, изчислен за период от 12 последователни месеца, е равен или надвишава 30 млрд. евро; или

б) когато средномесечният общ размер на активите, изчислен за период от 12 последователни месеца, е по-малък от 30 млрд. евро, и предприятието е част от група, в която общата стойност на консолидираните активи на всички предприятия от групата, установени в Съюза, включително всички техни клонове и дъщерни предприятия, установени в трета държава, които имат индивидуално общ размер на активите, по-малък от 30 млрд. евро, и които извършват някоя от дейностите, посочени в от приложение I, раздел А, точки 3 и 6, към Директива 2014/65/ЕС, е по-голям или равен на 30 млрд. евро, и двете изчислени като средна стойност за период от 12 последователни месеца.

(2) Предприятията по параграф 1 от настоящия член могат да продължат да извършват дейностите, посочени в член 4, параграф 1, точка 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, докато не получат лиценза, посочен в параграф 1 от настоящия член.

(3) Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член предприятията по член 4, параграф 1, точка 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, които на 24 декември 2019 г. извършват дейност като инвестиционни посредници, лицензирани съгласно Директива 2014/65/ЕС, подават заявление за лиценз в съответствие с член 8 от настоящата директива до 27 декември 2020 г.

(3а) Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, въз основа на заявлението, получено в съответствие с посочения параграф, и на информацията, получена в съответствие с член 95а от Директива 2014/65/ЕС, компетентният орган може, след като получи искане от предприятие, посочено в параграф 1 от настоящия член, да освободи това предприятие от изискването за получаване на лиценз като кредитна институция в съответствие с член 8 от настоящата директива. При получаване на искане за освобождаване компетентният орган уведомява ЕБО за това. ЕБО представя становище по това искане за освобождаване в срок от един месец от уведомлението от компетентния орган. Компетентният орган взема решение относно искането за освобождаване, като взема предвид становището на ЕБО и най-малко следните елементи:

а) когато предприятието е част от група — организационната структура на групата, преобладаващите практики за регистриране в рамките на групата и разпределението на активите между субектите в групата;

б) естеството, размера и сложността на дейностите, извършвани от предприятието в държавата членка, в която е установено, и в Съюза като цяло;

в) значението на дейностите и системния риск, породен от дейностите, извършвани от предприятието в държавата членка, в която е установено, и в Съюза като цяло. Когато решението на компетентния орган се отклонява от становището на ЕБО, компетентният орган посочва в решението си причините за отклонението. Компетентният орган уведомява съответното предприятие и ЕБО за решението си. ЕБО публикува това решение заедно със становището си на своя уебсайт. Компетентният орган преразглежда решението си на всеки три години. 4. Когато след получаването на информацията в съответствие с член 95а от Директива 2014/65/ЕС компетентният орган реши, че дадено предприятие трябва да бъде лицензирано като кредитна институция в съответствие с член 8 от настоящата директива, той уведомява предприятието и компетентния орган, определен в член 4, параграф 1, точка 26 от Директива 2014/65/ЕС, и поема процедурата за лицензиране от датата на това уведомление.

(5) В случай на повторно лицензиране компетентният орган, издал лиценз, гарантира, че процесът е рационализиран във възможно най-голяма степен и че информацията от съществуващите лицензи е взета под внимание.

(6) ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, за уточняване на:

а) информацията, която да бъде предоставена от предприятието на компетентните органи в заявлението за издаване на лиценз, включително плана за дейността, предвиден в член 10;

б) методиката за изчисляване на посочените в параграф 1 прагове. На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящата директива като приема посочените в букви а) и б) от първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 26 декември 2020 г.

(7) ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за допълнително уточняване на елементите, които трябва да бъдат взети предвид от компетентния орган при вземането на решение дали да предостави освобождаване в съответствие с параграф 3а, като взема предвид по-специално съществеността на кредитния риск от контрагента, на който е изложено предприятието. ЕБО представя на Комисията тези проекти за регулаторни технически стандарти най-късно до 10 януари 2026 г. На Комисията се предоставя правомощието да допълни настоящата директива, като приеме посочените в първата алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(8) До 31 декември 2028 г. ЕБО представя на Комисията доклад относно използването на освобождаването, посочено в параграф 3а от настоящия член, както и относно прилагането на член 4, параграф 1, точка 1, буква б), подточка iii) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Член 9 Забрана за лица или предприятия, различни от кредитните институции, да извършват публично приемане на влогове или други възстановими средства

(1) Държавите членки забраняват на лица или предприятия, които не са кредитни институции, да извършват дейност по публично приемане на влогове или на други възстановими средства.

(2) Параграф 1 не се прилага за приемане на влогове или на други средства, възстановими от държава членка, от нейни регионални или местни органи, от международни публични институции, чиито членове са една или повече държави членки, нито в случаите, които са изрично установени в националното право или в правото на Съюза, при условие че за тези дейности са предвидени нормативни разпоредби и контрол, предназначени за защита на вложителите и инвеститорите.

(3) Държавите членки уведомяват Комисията и ЕБО за националните закони, които изрично разрешават на предприятията, различни от кредитни институции, да извършват дейност по приемането на депозити и други възстановими средства от гражданите.

(4) Съгласно настоящия член държавите членки не могат да освобождават кредитни институции от прилагането на настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013.

Член 10 План за дейността, организационна структура и правила за управление

(1) Държавите членки изискват заявленията за издаване на лиценз да бъдат придружени от план за дейността, в който се посочват планираните видове дейности и организационната структура на кредитната институция, в това число посочване на предприятията майки, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност в рамките на групата. Държавите членки изискват освен това заявленията за издаване на лиценз да бъдат придружени от описание на правилата, процесите и механизмите, посочени в член 74, параграф 1.

(2) Компетентните органи отказват издаването на лиценз за започване на дейност като кредитна институция, освен ако не са убедени, че правилата, процесите и механизмите, посочени в член 74, параграф 1, позволяват стабилно и ефективно управление на риска от страна на тази институция.

Член 11 Икономически потребности

Държавите членки не изискват заявленията за издаване на лиценз да бъдат проучвани от гледна точка на икономическите потребности на пазара.

Член 12 Начален капитал

(1) Без да се засягат другите общи условия, предвидени в националното право, компетентните органи отказват издаването на лиценз за започване на дейност като кредитна институция, ако дадена кредитна институция не разполага с отделен собствен капитал или ако началният й капитал е по-малък от 5 милиона евро.

(2) Началният капитал включва само един или повече от елементите, посочени в член 26, параграф 1, букви а)—д) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3) Държавите членки могат да разрешат на кредитните институции, които не отговарят на изискването да разполагат с отделен собствен капитал и са съществували към 15 декември 1979 г., да продължат да извършват дейността си. Тези кредитни институции могат да бъдат освободени от задължението за спазване на изискването по член 13, параграф 1, първа алинея.

(4) Държавите членки могат да издават лицензи на определени категории кредитни институции, чийто начален капитал е по-малък от предвидения в параграф 1, при следните условия:

а) началният капитал е не по-малък от 1 милион EUR;

б) съответните държави членки уведомяват Комисията и ЕБО за причините, поради които използват тази възможност.

Член 13 Ефективно управление на дейността и местоположение на главното управление

(1) Компетентните органи издават лиценз за започване на дейност като кредитна институция само когато поне две лица действително управляват дейността на кредитната институция - заявител. Те отказват издаването на лиценз, ако членовете на ръководния орган не отговарят на посочените в член 91, параграф 1 изисквания.

(2) Всяка държава членка изисква:

а) главното управление на всяка кредитна институция, която е юридическо лице и има регистрирани седалище и адрес на управление съгласно националното право, да бъде в същата държава членка, където са регистрирани нейното седалище и адрес на управление;

б) главното управление на кредитна институция, различна от посочената в буква а), да бъде в държавата членка, която е издала лиценза на институцията и в която институцията действително извършва своята дейност.

Член 14 Акционери и членове

(1) Компетентните органи отказват издаването на лиценз за започване на дейност като кредитна институция, само ако кредитната институция ги е информирала за самоличността на акционерите или членовете си, които имат квалифицирани дялови участия, независимо дали са преки или косвени и дали са физически или юридически лица, както и за размерите на тези дялови участия, или в случай че няма квалифицирани дялови участия — за самоличността на 20 най-големи акционери или членове. Когато се определя дали са изпълнени критериите за квалифицирано дялово участие, се отчитат правата на глас съгласно членове 9 и 10 от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар ( 8 ), както и условията за тяхното сумиране, предвидени в член 12, параграфи 4 и 5 от посочената директива. Държавите членки не отчитат правата на глас или акциите или дяловете, които институциите държат като резултат от поемане на емисия на финансови инструменти и/или предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти при условията на безусловно и неотменимо задължение, включително съгласно приложение I, раздел А, точка 6 към Директива 2004/39/ЕО, при условие че тези права не се упражняват или използват по друг начин за намеса в управлението на емитента и се прехвърлят в срок от една година след придобиването.

(2) Компетентните органи отказват издаването на лиценз за започване на дейност като кредитна институция, ако, след като вземат предвид необходимостта от осигуряване на стабилно и разумно управление на кредитната институция, не са убедени, че акционерите или членовете са подходящи в съответствие с критериите, посочени в член 23, параграф 1. Прилагат се член 23, параграфи 2 и 3 и член 24.

(3) Когато съществуват тесни връзки между кредитната институция и други физически или юридически лица, компетентните органи издават лиценз само ако тези връзки не създават пречки за ефективното упражняване на надзорните им функции. Компетентните органи отказват издаването на лиценз за започване на дейност като кредитна институция, ако законовите, подзаконовите или административните разпоредби на трета държава, уреждащи дейността на едно или повече физически или юридически лица, с които кредитната институция има тесни връзки, или трудностите при прилагането на тези законови, подзаконови или административни разпоредби възпрепятстват ефективното упражняване на надзорните им функции. Компетентните органи изискват от кредитните институции да им представят необходимата информация, за да наблюдават редовно за спазването на условията, посочени в настоящия параграф.

Член 15 Отказ за издаване на лиценз

Когато компетентният орган откаже издаването на лиценз за започване на дейност като кредитна институция, той уведомява заявителя за това решение и за основанията за това в срок от шест месеца след получаването на заявлението или ако заявлението е непълно — в срок от шест месеца от получаването на пълната информация, необходима за вземане на решение. Във всички случаи решението за издаване на лиценз или за отказ за издаване на лиценз се взема в срок от 12 месеца след получаването на заявлението.

Член 16 Предварителни консултации с компетентните органи на други държави членки

(1) Преди да издаде лиценз на кредитна институция, компетентният орган се консултира с компетентните органи на друга държава членка, когато кредитната институция е:

а) дъщерно предприятие на кредитна институция, получила лиценз в посочената друга държава членка;

б) дъщерно предприятие на предприятие майка на кредитна институция, получила лиценз в посочената друга държава членка;

в) контролирана от същите физически или юридически лица, които контролират кредитна институция, получила лиценз в посочената друга държава членка.

(2) Преди да издаде лиценз на кредитна институция, компетентният орган се консултира с компетентния орган, отговарящ за надзора върху застрахователните предприятия или инвестиционните посредници в съответната държава членка, когато кредитната институция:

а) е дъщерно предприятие на застрахователно предприятие или на инвестиционен посредник, получили лиценз в Съюза;

б) е дъщерно предприятие на предприятието майка на застрахователно предприятие или инвестиционен посредник, получили лиценз в Съюза;

в) се контролира от същото физическо или юридическо лице, което контролира застрахователното предприятие или инвестиционния посредник, получили лиценз в Съюза.

(3) Съответните компетентни органи, посочени в параграфи 1 и 2, се консултират помежду си, особено когато преценяват дали акционерите са подходящи и когато оценяват репутацията и опита на членовете на ръководния орган, участващи в управлението на друг субект от същата група. Те обменят всяка информация от значение за издаване на лиценза по отношение на пригодността на акционерите, репутацията и опита на членовете на ръководния орган,, както и за текущата оценка за изпълнение на оперативните изисквания.

Член 17 Клонове на кредитни институции, получили лиценз в друга държава членка

Приемащите държави членки не изискват лиценз или наличие на капитал за клоновете на кредитни институции, получили лиценз в други държави членки. Откриването на тези клонове и надзорът върху тях се извършва в съответствие с член 35, член 36, параграфи 1, 2 и 3, член 37, членове 40—46, член 49, и членове 74и 75.

Член 18 Отнемане на лиценз

Компетентните органи могат да отнемат лиценз, издаден на кредитна институция, само ако дадена кредитна институция:

а) не използва лиценза в продължение на 12 месеца, изрично се откаже от него или е престанала да извършва дейност от повече от шест месеца, освен ако съответната държава членка не е предвидила прекратяване на действието на лиценза в такива случаи;

аа) използва лиценза си изключително за извършване на дейностите, посочени в член 4, параграф 1, точка 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, и за период от пет последователни години средната стойност на нейните общи активи е под праговете, определени в посочения член;

б) е получила лиценза посредством представяне на невярна информация или чрез друго нарушение;

в) вече не отговаря на условията, съгласно които е бил издаден лицензът;

г) вече не отговаря на пруденциалните изисквания, предвидени в трета, четвърта или шеста част, с изключение на изискванията, предвидени в членове 92а и 92б от Регламент (ЕС) № 575/2013, или наложени съгласно член 104, параграф 1, буква а) или член 105 от настоящата директива, или вече не може да се разчита, че тя ще продължи да изпълнява задълженията си към кредиторите, и по-специално вече не осигурява достатъчна степен на сигурност за активите, поверени ѝ от вложителите;

д) попада в един от другите случаи, при които по националното право се предвижда отнемане на лиценза; или

е) извърши едно от нарушенията, посочени в член 67, параграф 1; или

ж) отговаря на всяко едно от следните условия:

констатирано е, че кредитната институция е проблемна или е вероятно да стане проблемна в съответствие с член 32, параграф 1, буква а) от Директива 2014/59/ЕС или член 18, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 806/2014;

органът за преструктуриране смята, че за тази кредитна институция е изпълнено условието по член 32, параграф 1, буква б) от Директива 2014/59/ЕС или член 18, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 806/2014;

органът за преструктуриране смята, че за тази кредитна институция не е изпълнено условието по член 32, параграф 1, буква в) от Директива 2014/59/ЕС или член 18, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 806/2014.

Член 19 Наименование на кредитните институции

За целите на дейността си кредитните институции могат — независимо от разпоредбите в приемащата държава членка за използването на думите „банка“, „спестовна банка“ или други банкови наименования — да използват на цялата територия на Съюза същото наименование, което използват в държавата членка, където се намира главното им управление. Когато има риск от объркване, приемащата държава членка може за по-голяма яснота да изиска това наименование да бъде придружено от някои обяснителни елементи.

Член 20 Уведомяване за издаването и отнемането на лиценз

(1) Компетентните органи уведомяват ЕБО за всеки лиценз, издаден съгласно член 8.

(2) ЕБО публикува на своята интернет страница и актуализира поне веднъж годишно списък с наименованията на всички кредитни институции, получили лиценз.

(3) Консолидиращият надзорник предоставя на съответните компетентни органи и ЕБО всички сведения за групата кредитни институции съгласно член 14, параграф 3, член 74, параграф 1 и член 109, параграф 2, по-специално относно правната, организационната и управленската структура на групата.

(3а) Посоченият в параграф 2 от настоящия член списък включва наименованията на предприятията, посочени в член 4, параграф 1, точка 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, и посочва съответните кредитни институции като такива. Този списък също така посочва всички промени спрямо предходната версия на списъка.

(4) Посоченият в параграф 2 от настоящия член списък включва наименованията на кредитните институции, които не разполагат с предвидения в член 12, параграф 1 капитал и посочва тези кредитни институции като такива.

(5) Компетентните органи уведомяват ЕБО за всеки отнет лиценз, като посочват и мотивите за отнемането.

Член 21 Освобождаване от изискванията за кредитни институции, които са трайно свързани с централен орган

(1) Компетентните органи могат да освободят от изискванията, установени в членове 10 и 12, и член 13, параграф 1 от настоящата директива по отношение на дадена кредитна институция, посочена в член 10 от Регламент (ЕС) № 575/2013 в съответствие с предвидените там условия. Държавите членки могат да запазят и прилагат съществуващото национално право относно прилагането на това освобождаване дотолкова, доколкото тя не противоречи на настоящата директива и на Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) Когато компетентните органи прилагат освобождаването, посочено в параграф 1, членове 17, 33, 34 и 35, член 36, параграфи 1—3 и членове 39—46, дял VII, глава 2, раздел II и дял VII, глава 4 се прилагат за цялата структура, състояща се от централния орган и свързаните с него институции.

Член 21а Одобряване на финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност

(1) Финансовите холдинги майки в държава членка, финансовите холдинги майки със смесена дейност в държава членка, финансовите холдинги майки от ЕС и финансовите холдинги майки със смесена дейност от ЕС искат одобрение в съответствие с настоящия член. Другите финансови холдинги или финансови холдинги със смесена дейност искат одобрение в съответствие с настоящия член, когато е необходимо да се съобразят с изискванията на настоящата директива или на Регламент (ЕС) № 575/2013 на подконсолидирана основа или когато са определени като отговорни да гарантират спазването на пруденциалните изисквания от страна на групата на консолидирана основа, както е посочено в параграф 4, буква в) от настоящия член. Компетентните органи редовно и във всички случаи поне веднъж годишно правят преглед на предприятията майки на дадена институция, за да проверят дали институцията, субектът, който е подал искане за лиценз съгласно член 8, или субектът, определен като отговорен да гарантира спазването на пруденциалните изисквания от страна на групата на консолидирана основа („определеният субект“), е идентифицирал правилно всяко предприятие, което отговаря на критериите за финансов холдинг майка в държава членка, финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка, финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС. За целите на втората алинея от настоящия параграф, когато предприятията майки се намират в държави членки, различни от държавата членка, в която е установена институцията, субектът, подал искане за лиценз съгласно член 8, или определеният субект, компетентните органи на тези държави членки си сътрудничат тясно за извършване на прегледа. Компетентните органи публикуват на уебсайтовете си и актуализират ежегодно списък на финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, които са получили одобрение или са освободени от одобрение в държавата членка в съответствие с настоящия член. Когато е предоставено освобождаване от одобрение, в списъка се посочва и определеният субект.

(2) За целите на параграф 1 финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, посочени в него, предоставят на консолидиращия надзорник и, в случай че е различен, на компетентния орган в държавата членка, в която са установени, следната информация:

а) организационната структура на групата, част от която е финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, като ясно се посочват неговите дъщерни дружества, а когато е приложимо — предприятията майки, както и местоположението и вида дейност, извършвана от всеки от субектите в рамките на групата;

б) информация за назначаването на най-малко две лица, реално ръководещи финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност, и за спазването на критериите и изискванията, посочени в член 91, параграф 1;

в) информация относно спазването на посочените в член 14 критерии относно акционерите и членовете, когато финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност има кредитна институция като дъщерно предприятие;

г) вътрешната организация и разпределението на задачите в рамките на групата;

д) всяка друга информация, която може да е необходима за извършване на оценките, посочени в параграфи 3 и 4 от настоящия член. Когато одобряването или освобождаването от одобряване на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, посочен в параграфи 3 и 4 от настоящия член, се осъществява едновременно с оценката, извършена съгласно член 8, член 22 или член 27а, за целите на посочените членове компетентният орган съгласува по целесъобразност дейността си с консолидиращия надзорник, а в случай че е различен — с компетентния орган в държавата членка, в която е установен финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност. Срокът за извършването на оценка, посочен в член 22, параграф 2, втора алинея или в член 27а, параграф 6, спира да тече, докато не приключи процедурата, определена в настоящия член.

(3) Финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност може да получи одобрение съгласно настоящия член единствено когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а) вътрешните договорености и разпределението на задачите в рамките на групата са адекватни с оглед на спазването на изискванията, наложени с настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013 на консолидирана или подконсолидирана основа и, по-специално, са ефективни с цел:

б) организационната структура на групата, от която е част финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, не възпрепятства или не предотвратява по друг начин ефективния надзор на дъщерните институции или институциите майки, що се отнася до индивидуалните, консолидираните и, когато е уместно, подконсолидираните задължения, които се прилагат за тях. При оценката на този критерий се взема предвид по-специално:

в) спазени са критериите относно акционерите и членовете на кредитни институции, посочени в член 14, и изискванията, предвидени в член 121.

(4) ►M11 Финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност може да поиска освобождаване от одобрение съгласно настоящия член, което се дава, когато е изпълнено всяко едно от следните условия: ◄

а) основната дейност на финансовия холдинг е придобиването на дялови участия в дъщерни предприятия или, при финансов холдинг със смесена дейност, неговата основна дейност по отношение на институциите или финансовите институции е придобиването на дялови участия в дъщерни предприятия;

б) финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност не е определен като субект за преструктуриране в която и да било от групите за преструктуриране на групата в съответствие със стратегията за преструктуриране, определена от съответния орган за преструктуриране съгласно Директива 2014/59/ЕС;

в) получилите одобрение в съответствие с настоящия член дъщерна кредитна институция или дъщерен финансов холдинг, или дъщерен финансов холдинг със смесена дейност са определени като отговорни за гарантиране на спазването на пруденциалните изисквания от страна на групата на консолидирана основа и разполагат с всички необходими средства и законови правомощия за ефективно изпълнение на тези задължения;

г) финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност не участва във вземането на управленски, оперативни или финансови решения, засягащи групата или нейните дъщерни предприятия, които са институции или финансови институции;

д) не съществуват пречки за упражняването на ефективен надзор над групата на консолидирана основа. Финансови холдинги или финансови холдинги със смесена дейност, освободени от получаване на одобрение в съответствие с настоящия параграф, не са изключени от периметъра на консолидацията, предвидена в настоящата директива и в Регламент (ЕС) № 575/2013. 4а. Без да се засяга параграф 4, консолидиращият надзорник може да разреши за всеки отделен случай финансовите холдинги или финансовите холдинги със смесена дейност, които са освободени от одобрение, да бъдат изключени от обхвата на консолидацията, ако са изпълнени следните условия:

а-2) изключването не засяга ефективността на надзора на дъщерната кредитна институция или на групата;

б-2) финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност няма експозиции в капиталови инструменти, различни от експозицията към капиталови инструменти в дъщерната кредитна институция или в междинния финансов холдинг майка или финансов холдинг майка със смесена дейност, контролиращ дъщерната кредитна институция;

в-2) финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност не прибягва в значителна степен до ливъридж и няма експозиции, които да не са свързани със собствеността му в дъщерната кредитна институция или в междинния финансов холдинг майка или финансов холдинг майка със смесена дейност, контролиращ дъщерната кредитна институция.

(5) Консолидиращият надзорник следи на текуща основа за спазването на условията, посочени в параграф 3, или, когато е приложимо, в параграф 4. Финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност предоставят на консолидиращия надзорник информацията, която е необходима за текущо наблюдение на организационната структура на групата и спазването на условията, посочени в параграф 3, или, когато е приложимо, параграф 4. Консолидиращият надзорник споделя тази информация с компетентния орган в държавата членка, в която е установен финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност.

(6) Когато консолидиращият надзорник установи, че условията, предвидени в параграф 3, не са изпълнени или са престанали да бъдат изпълнени, на финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност се налагат подходящи надзорни мерки, за да се осигури или да се възстанови, в зависимост от случая, непрекъснатостта и целостта на консолидирания надзор и гарантирането на съответствието с изискванията, предвидени в настоящата директива и в Регламент (ЕС) № 575/2013, на консолидирана основа. При финансов холдинг със смесена дейност надзорните мерки отчитат по-специално последиците за финансовия конгломерат. Надзорните мерки, посочени в първата алинея, могат да включват:

а) преустановяване на упражняването на правата на глас, произтичащи от акциите на дъщерните институции, притежавани от финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност;

б) издаване на разпореждания или налагане на санкции на финансовия холдинг, финансовия холдинг със смесена дейност или на членовете на ръководния орган и управителите съгласно членове 65—72;

в) даване на инструкции или препоръка на финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност за прехвърляне на собствениците му на участията в неговите дъщерни институции;

г) временно определяне на друг финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност или институция със смесена дейност в рамките на групата като отговорни за гарантиране на спазването на изискванията, предвидени в настоящата директива и в Регламент (ЕС) № 575/2013, на консолидирана основа;

д) налагане на ограничение или забрана върху разпределянето или изплащането на лихви на акционерите;

е) налагане на изискване на финансовите холдинги или финансовите холдинги със смесена дейност да продадат или да намалят дяловите си участия в институции или в други субекти от финансовия сектор;

ж) налагане на изискване на финансовите холдинги или финансовите холдинги със смесена дейност да представят план за незабавно възстановяване на съответствието.

(7) Когато консолидиращият надзорник установи, че условията, предвидени в параграф 4, вече не са спазени, финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност иска одобрение в съответствие с настоящия член.

(8) ►M11 Когато консолидиращият надзорник е различен от компетентния орган в държавата членка, в която е установен финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, двата органа работят заедно, като се консултират за всичко за целите на вземането на решения относно одобрението, освобождаването от одобрение и изключването от обхвата на консолидацията, посочени в параграфи 3, 4 и 4а, както и относно надзорните мерки, посочени в параграфи 6 и 7. Консолидиращият надзорник изготвя оценка по въпросите, посочени в параграфи 3, 4, 4а, 6 и 7, според случая, и препраща тази оценка на компетентния орган в държавата членка, в която е установен финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност. Двата органа правят всичко възможно в рамките на правомощията си, за да достигнат в двумесечен срок от получаването на оценката до съвместно решение. ◄ В случай че се постигне съвместно решение, когато консолидиращият надзорник е различен от компетентния орган в държавата членка, в която е установен финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, съвместното решение също се изпълнява или, ако националното право го позволява, се прилага пряко в държавата членка, в която е установен финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност. Съвместното решение се документира и се обосновава надлежно. Консолидиращият надзорник съобщава съвместното решение на финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност. В случай на разногласие консолидиращият надзорник или компетентният орган в държавата членка, в която е установен финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, се въздържа от вземане на решение и отнася въпроса до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. ЕБО взема решение в рамките на един месец от сезирането на ЕБО. Съответните компетентни органи приемат съвместно решение, като се съобразяват с решението на ЕБО. Въпросът не се отнася до ЕБО след края на двумесечния срок или след вземането на съвместно решение.

(9) При финансови холдинги със смесена дейност, когато консолидиращият надзорник или компетентният орган в държавата членка, в която е установен финансовият холдинг със смесена дейност, е различен от координатора, определен в съответствие с член 10 от Директива 2002/87/ЕО, се изисква съгласието на координатора за целите на решенията или съвместните решения, посочени в параграфи 3, 4, 6 и 7 от настоящия член, както е приложимо. Когато е необходимо съгласието на координатора, разногласията се отнасят до съответния европейски надзорен орган, а именно ЕБО или Европейския надзорен орган (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ), или Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета, които вземат решението си в едномесечен срок от сезирането им. Решенията, взети в съответствие с настоящия параграф, не засягат задълженията съгласно директива 2002/87/ЕО или 2009/138/ЕО.

(10) ►M11 При отказ на одобрение или на освобождаване от одобрение на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност по силата на настоящия член консолидиращият надзорник уведомява заявителя за решението и за причините за него в четиримесечен срок от получаването на заявлението или, в случай че то е непълно, в четиримесечен срок от получаването на пълната информация, необходима за решението. ◄ Във всички случаи решението за издаване или отказ на одобрение се взема в срок от шест месеца от получаването на заявлението. При необходимост отказът може да бъде придружен от всяка от мерките, посочени в параграф 6.

Член 21б Междинно предприятие майка от ЕС

(1) Две или повече институции в Съюза, които са част от една и съща група от трета държава, разполагат с едно междинно предприятие майка от ЕС, което е установено в Съюза.

(2) Компетентните органи могат да разрешат на посочените в параграф 1 институции да имат две междинни предприятия майки от ЕС, когато установят, че учредяването на едно междинно предприятие майка от ЕС:

а) би било несъвместимо със задължителното изискване за разделяне на дейностите, наложено от правилата или надзорните органи на третата държава, в която се намира главното управление на крайното предприятие майка от групата от третата държава; или

б) би направило възможността за преструктуриране по-неефективна, отколкото ако има две междинни предприятия майки от ЕС, съгласно преценка, извършена от компетентния орган за преструктуриране на междинното предприятие майка от ЕС.

(3) Междинно предприятие майка от ЕС е кредитна институция, лицензирана в съответствие с член 8, или финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, който е получил одобрение в съответствие с член 21а. Чрез дерогация от първа алинея на настоящия параграф, когато нито една от институциите, посочени в параграф 1 от настоящия член, не е кредитна институция, или когато, за да се спази задължителното изискване, посочено в параграф 2 от настоящия член, трябва да бъде учредено второ междинно предприятие майка от ЕС във връзка с инвестиционните дейности, междинното предприятие майка от ЕС или второто междинно предприятие майка от ЕС може да бъде инвестиционен посредник, лицензиран в съответствие с член 5, параграф 1 от Директива 2014/65/ЕС и попадащ в обхвата на Директива 2014/59/ЕС.

(4) Параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат, ако общата стойност на активите в Съюза, притежавани от групата от трета държава, е по-ниска от 40 милиарда евро.

(5) За целите на настоящия член:

а) общата стойност на активите в Съюза на групата на трета държава е сумата от следното:

б) понятието „институция“ включва и инвестиционните посредници.

(6) Компетентните органи съобщават на ЕБО следната информация за всяка група от трета държава, извършваща дейност в тяхната юрисдикция:

а) наименованията и общата стойност на активите на поднадзорните институции, които принадлежат на група от трета държава;

б) наименованията и общата стойност на активите, съответстващи на клоновете, лицензирани в съответната държава членка съгласно настоящата директива, Директива 2014/65/ЕС или Регламент (ЕС) № 600/2014, както и видовете дейности, които са лицензирани да извършват;

в) наименованието и правната форма, съгласно посоченото в параграф 3, на междинното предприятие майка от ЕС, създадено в съответната държава членка, ако има такова, и името на групата от трета държава, от която то е част. 6а. ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на единните формати и определенията и разработва информационните решения, които да се прилагат в Съюза за предоставяне на информацията, посочена в параграф 6. ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение най-късно до 10 януари 2026 г. На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените във втора алинея от настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(7) ЕБО публикува на уебсайта си списък на всички групи от трети държави, извършващи дейност в Съюза, и на тяхното междинно предприятие майка от ЕС или съответно междинни предприятия майки от ЕС, когато е приложимо. Компетентните органи гарантират, че всяка институция в тяхната юрисдикция, която е част от група от трета държава, отговаря на едно от следните условия:

а) има междинно предприятие майка от ЕС;

б) представлява междинно предприятие майка от ЕС;

в) представлява единствената институция в Съюза от групата от трета държава; или

г) представлява част от група от трета държава с общи активи в Съюза на стойност, по-ниска от 40 милиарда евро.

(8) Чрез дерогация от параграф 1 групите от трета държава, извършващи дейност чрез повече от една институция в Съюза и с обща стойност на активите в Съюза, равна на 40 милиарда евро или по-голяма към 27 юни 2019 г. разполагат с междинно предприятие майка от ЕС или, ако се прилага параграф 2 – с две междинни предприятия майки от ЕС към 30 декември 2023 г..

(9) В срок до 30 декември 2026 г. Комисията, след като се консултира с ЕБО, прави преглед на изискванията, наложени на институциите по силата на настоящия член, и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. В доклада се разглежда най-малко следното:

а) дали изискванията, предвидени в настоящия член, са изпълними, необходими и пропорционални и дали други мерки биха били по-целесъобразни;

б) дали изискванията, наложени на институциите по силата на настоящия член, следва да бъдат преразгледани, така че да бъдат отразени най-добрите международни практики.

(10) В срок до 28 юни 2021 г. ЕБО представя доклад на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията относно третирането на клоновете от трети държави съгласно националното право на държавите членки. В доклада се разглежда най-малко следното:

а) дали и до каква степен се различават надзорните практики съгласно националното право на държавите членки по отношение на клоновете от трети държави;

б) дали различното третиране на клонове от трети държави съгласно националното право може да доведе до регулаторен арбитраж;

в) дали е необходима и целесъобразна допълнителна хармонизация на националните режими за клоновете от трети държави, по-специално по отношение на значимите клонове от трети държави. Комисията, по целесъобразност, представя на Европейския парламент и на Съвета законодателно предложение въз основа на препоръките, отправени от ЕБО.

Член 21в Изискване за създаване на клон за предоставянето на банкови услуги от предприятията от трети държави

(5) За да се запазят придобитите права на клиентите по съществуващи договори, изискването по параграф 1 не засяга съществуващите договори, сключени преди 11 юли 2026 г.

Член 22 Уведомяване за планирани придобивания и оценяването им

(1) Държавите членки изискват от всяко физическо или юридическо лице, или от такива лица, действащи съгласувано („кандидат-приобретател“), които са взели решение или да придобият пряко или непряко квалифицирано дялово участие в кредитната институция, или пряко или непряко да увеличат такова квалифицирано дялово участие, в резултат на което делът на правата им на глас или на държания от тях капитал би достигнал или надвишил 20 %, 30 % или 50 % или кредитната институция би станала тяхно дъщерно предприятие („планирано придобиване“), да уведомят писмено преди придобиването компетентните органи за кредитната институция, в която те искат да придобият или увеличат квалифицирано дялово участие, като посочат размера на предвиденото участие и предоставят относимата информация, определена в съответствие с член 23, параграф 4. Държавите членки не са длъжни да прилагат прага от 30 % в случаите, когато съгласно член 9, параграф 3, буква а) от Директива 2004/109/ЕО прилагат праг от една трета.

(2) ►M11 Компетентните органи потвърждават писмено получаването на уведомление съгласно параграф 1 или на допълнителна информация съгласно параграф 3 своевременно, не по-късно от 10 работни дни след получаването на уведомлението или на информацията. ◄ Компетентните органи разполагат с максимален срок от 60 работни дни от датата на писменото потвърждение за получаване на уведомлението и на всички документи, които държавата членка изисква да се прилагат към уведомлението въз основа на списъка, посочен в член 23, параграф 4 („срокът за извършване на оценка“), за да извършат оценката, предвидена в член 23, параграф 1 („оценката“). Когато потвърждават получаването на уведомлението, компетентните органи информират кандидат-приобретателя за датата, на която изтича срокът за извършване на оценката.

(3) В рамките на срока за извършване на оценка, но не по-късно от петдесетия работен ден от този срок, компетентните органи могат при нужда да отправят искане за допълнителна информация, която е необходима за приключване на оценката. Това искане се отправя в писмена форма и в него се посочва необходимата допълнителна информация. В периода между датата на искането за информация от страна на компетентните органи и датата на получаване на отговора от кандидат-приобретателя срокът за извършване на оценка спира да тече. Това спиране не надвишава 20 работни дни. Компетентните органи могат по своя преценка да отправят още искания за допълване или изясняване на информацията, но те не водят до спиране на срока за извършване на оценка.

(4) Компетентните органи могат да удължат до 30 работни дни спирането, посочено в параграф 3, втора алинея, ако кандидат-приобретателят е установен или е подлежи на надзор в трета държава или ако е физическо или юридическо лице, неподлежащо на надзор съгласно настоящата директива или съгласно Директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО или 2004/39/ЕО.

(5) Ако компетентните органи решат да се противопоставят на планираното придобиване, в срок от два работни дни след извършване на оценката и в рамките на срока за извършване на оценка те уведомяват кандидат-приобретателя в писмена форма, като представят мотивите си. По искане на кандидат-приобретателя мотивите за решението могат да бъдат публично оповестени по подходящ начин, при спазване на разпоредбите на националното право. Това не възпрепятства държавите членки да разрешат на компетентните органи да публикуват тази информация, без това да е поискано от кандидат-приобретателя.

(6) Ако компетентните органи не се противопоставят в писмена форма на планираното придобиване в рамките на срока за извършване на оценка, планираното придобиване се смята за одобрено.

(7) Компетентните органи могат да определят максимален срок за извършване на планираното придобиване и ако е уместно, да удължат този срок.

(8) Държавите членки не могат да налагат по-строги изисквания от определените в настоящата директива за уведомяване на компетентните органи или за одобряване от тяхна страна на преките или косвените придобивания на права на глас или на капитал.

(9) ЕБО разработва проекти за технически стандарти за изпълнение с цел установяване на общи процедури, формуляри и образци за процеса на консултации между съответните компетентни органи съгласно посоченото в член 24. ЕБО предоставя на Комисията тези проекти за технически стандарти до 31 декември 2015 г. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 23 Критерии за оценка

(1) За да гарантират стабилно и разумно управление на кредитната институция, в която се планира придобиване, и като отчитат възможното влияние на кандидат-приобретателя върху кредитната институция, при разглеждане на уведомлението по член 22, параграф 1 и на информацията по член 22, параграф 3 компетентните органи преценяват доколко е подходящ кандидат-приобретателят, както и разумността на планираното придобиване от финансова гледна точка, в съответствие със следните критерии:

а) репутацията на кандидат-приобретателя;

б) репутацията, знанията, уменията и опита, съгласно член 91, параграф 1, на всеки член на ръководния орган, който ще ръководи дейността на кредитната институция в резултат на предложеното придобиване;

в) финансовата стабилност на кандидат-приобретателя, по-специално във връзка с вида дейност, извършвана или предвиждана в кредитната институция, в която се планира придобиването;

г) дали кредитната институция ще бъде в състояние да спази и да продължава да спазва пруденциалните изисквания съгласно настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013 и когато е приложимо, съгласно друго право на Съюза, по-специално Директиви 2002/87/ЕО и 2009/110/ЕО и, включително дали групата, от която кредитната институция ще стане част, има структура, която позволява да се упражнява ефективен надзор, да се извършва ефективен обмен на информация между компетентните органи и да се определи разпределението на отговорностите между компетентните органи;

д) дали съществуват основателни причини да се подозира, че във връзка с предлаганото придобиване се извършва, било е извършено или е имало опит да се извърши изпиране на пари или финансиране на тероризъм по смисъла на член 1 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ) или че предлаганото придобиване би увеличило риска от това. За целите на оценяването на критерия, посочен в първа алинея, буква д) от настоящия параграф, при своите проверки компетентните органи се консултират с органите, отговарящи за надзора на кредитните институции в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849. Компетентните органи могат да възразят срещу предложеното придобиване, когато кандидат-приобретателят се намира в трета държава, посочена като високорискова трета държава, в чиято уредба за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм има стратегически слабости, в съответствие с член 9 от Директива (ЕС) 2015/849, или в трета държава, спрямо която се прилагат ограничителни мерки на Съюза, и когато компетентният орган прецени, че то засяга способността на кандидат-приобретателя да въведе необходимите практики и процеси за спазване на изискванията съгласно уредбата за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм.

(2) Компетентните органи могат да се противопоставят на планираното придобиване само ако са налице основателни причини за това съгласно критериите по параграф 1 или ако представената от кандидат-приобретателя информация е непълна. За целите на настоящия параграф, както и с оглед на критерия, посочен в параграф 1, буква д) от настоящия член, отрицателно становище на органите, отговарящи за надзора на кредитните институции в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849, получено от компетентните органи не по-късно от 30 работни дни от първоначалното искане, се взема надлежно предвид от компетентните органи при оценката на предлаганото придобиване и може да представлява основателна причина за противопоставяне.

(3) Държавите членки не налагат предварителни условия във връзка с размера на дяловото участие, което трябва да бъде придобито, нито разрешават на компетентните си органи да разглеждат планираното придобиване от гледна точка на икономическите потребности на пазара.

(4) Държавите членки публикуват списък със сведенията, които са необходими за извършване на оценката и които трябва да бъдат предоставени на компетентните органи при изпращане на уведомлението, посочено в член 22, параграф 1. Необходимите сведения трябва да са пропорционални и да бъдат съобразени с характеристиките на кандидат-приобретателя и естеството на планираното придобиване. Държавите членки не изискват информация, която не е от значение за извършването на пруденциална оценка.

(5) Независимо от разпоредбите на член 22, параграфи 2, 3 и 4, когато на компетентния орган са изпратени уведомления за две или повече предложения за придобивания или за увеличаване на квалифицираното дялово участие в една и съща кредитна институция, този орган третира кандидат-приобретателите на недискриминационна основа.

(6) ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се определя списъкът с минимална информация, която да бъде предоставена на компетентния орган от кандидат-приобретателя при изпращането на уведомлението, посочено в член 22, параграф 1. За целите на първа алинея ЕБО взема предвид дял II от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета ( 12 ). ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти най-късно до 10 януари 2026 г. На Комисията се делегира правомощието да допълни настоящата директива, като приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 24 Сътрудничество между компетентните органи

(1) Съответните компетентни органи провеждат цялостни консултации помежду си при оценяване на планираното придобиване, ако кандидат-приобретателят е едно от следните:

а) кредитна институция, застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник или управляващо дружество по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2009/65/ЕО („управляващо дружество на предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа“), получили лиценз в друга държава членка или в сектор, различен от този, в който се планира придобиването;

б) предприятие майка на кредитна институция, застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник или управляващо дружество на предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, получили лиценз в друга държава членка или в сектор, различен от този, в който се планира придобиването;

в) физическо или юридическо лице, контролиращо кредитна институция, застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник или управляващо дружество на предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, получили лиценз в друга държава членка или в сектор, различен от този, в който се планира придобиването.

(2) Компетентните органи си предоставят взаимно, без неоправдано забавяне, всякаква информация, която е съществена или от значение за оценката. В тази връзка компетентните органи при поискване обменят помежду си цялата информация от значение и по собствена инициатива предават цялата съществена информация. В решението на компетентния орган, издал лиценз на кредитната институция, в която се планира придобиване, се посочват всички становища или резерви, изразени от страна на компетентния орган, който отговаря за кандидат-приобретателя.

Член 25 Уведомяване при прехвърляне на дялове

Държавите членки изискват от всяко физическо или юридическо лице, което е взело решение да прехвърли, пряко или непряко, квалифицирано дялово участие в кредитна институция, да уведоми писмено компетентните органи преди прехвърлянето на дялове, като посочи размера на съответното дялово участие. Такова лице уведомява също компетентните органи и когато е взело решение да намали квалифицираното си дялово участие, вследствие на което делът на правата му на глас или на капитала му би спаднал под 20 %, 30 % или 50 % или кредитната институция вече не би била негово дъщерно предприятие. Държавите членки не са длъжни да прилагат прага от 30 % в случаите, когато съгласно член 9, параграф 3, буква а) от Директива 2004/109/ЕО прилагат праг от една трета.

Член 26 Задължения за представяне на информация и санкции

(1) Когато кредитните институции узнаят за придобиването или за прехвърлянето на дялови участия в капитала им, в резултат на което съответните дялови участия надхвърлят или спадат под един от праговете, посочени в член 22, параграф 1 и член 25, институциите информират компетентните органи за тези придобивания или прехвърляния. Кредитните институции, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, информират компетентните органи поне веднъж годишно за имената или наименованията на акционерите и членовете, които притежават квалифицирани дялови участия, и за размерите на тези дялови участия, например въз основа на информацията от годишните общи събрания на акционерите и членовете или въз основа на информацията, получена по силата на нормативните разпоредби за дружествата, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар.

(2) Държавите членки изискват от компетентните органи да предприемат необходимите мерки в случаите, когато влиянието на лицата по член 22, параграф 1 може да бъде в ущърб на разумното и стабилно управление на институцията, за да се прекрати създалото се положение. Мерките могат да включват съдебни заповеди, санкции, при условията на членове 65—72, срещу членовете на ръководния орган и управителите или спиране на упражняването на правата на глас, произтичащи от акциите или дяловете, притежавани от акционерите или членовете на въпросната кредитната институция. Подобни мерки се прилагат към физическите или юридическите лица, които не изпълняват задължението си да представят предварителна информация, както е предвидено в член 22, параграф 1 и при условията на членове 65—72. Ако въпреки възражението на компетентните органи бъде придобито дялово участие, държавите членки, независимо от всякакви други санкции, които могат да бъдат приети, предвиждат или временно спиране на упражняването на съответните права на глас, или обявяване за недействителни на подадените гласове, или възможност за тяхното анулиране.

Член 27 Критерии за квалифицирано дялово участие

Когато се определя дали са изпълнени критериите за квалифицирано дялово участие, по членове 22, 25 и 26, се отчитат правата на глас по членове 9, 10 и 11 от Директива 2004/109/ЕО, както и условията относно тяхното сумиране, предвидени в член 12, параграфи 4 и 5 от посочената директива. Когато се определя дали са изпълнени критериите за квалифицирано дялово участие по член 26, държавите членки не отчитат правата на глас или акциите или дяловете, които институциите могат да държат в резултат от поемане на емисия на финансови инструменти или предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти при условията на безусловно и неотменимо задължение съгласно раздел А, точка 6 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО, при условие че тези права не се упражняват или използват по друг начин за намеса в управлението на емитента и при условие че те бъдат прехвърлени в срок от една година след придобиването.

Член 27а Уведомяване за придобивания и оценяването им

(1) Държавите членки изискват от институциите и от финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, попадащи в обхвата на член 21а, параграф 1 („кандидат-приобретателя“), да уведомяват предварително в писмена форма компетентния си орган, когато възнамеряват да придобият пряко или непряко съществено дялово участие („предлаганото придобиване“). В уведомлението се посочва размерът на предлаганото придобиване и се предоставя относимата информация, посочена в член 27б, параграф 5.

(2) За целите на параграф 1 дялово участие се счита за съществено, когато е по-голямо или равно на 15 % от приемливия капитал на кандидат-приобретателя.

(3) За целите на параграф 1, когато кандидат-приобретателят е институция, прагът, посочен в параграф 2, се прилага както на индивидуална основа, така и на основа на консолидационното състояние на групата. Когато прагът, посочен в параграф 2, е надвишен само на индивидуална основа, кандидат-приобретателят уведомява компетентния орган в държавата членка, в която е установен. Същият компетентен орган оценява предлаганото придобиване. Когато този праг е надвишен на индивидуална основа и на основа на консолидационното състояние на групата, кандидат-приобретателят уведомява също консолидиращия надзорник. Този консолидиращ надзорник оценява и предлаганото придобиване.

(4) Когато кандидат-приобретателят е финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, попадащ в обхвата на член 21а, параграф 1, прагът, посочен в параграф 2 от настоящия член, се прилага на основа на консолидационното състояние, а консолидиращият надзорник е компетентният орган за целите на параграф 1 от настоящия член.

(5) Компетентният орган потвърждава писмено получаването на уведомлението, посочено в параграф 1, или на всякаква допълнителна информация в съответствие с параграф 9, своевременно, но не по-късно от 10 работни дни след получаването на уведомлението или на допълнителната информация.

(6) Компетентният орган разполага със срок от 60 работни дни от датата на писменото потвърждение за получаване на уведомлението и от получаването на всички документи, включително документите, които държавата членка изисква да се прилагат към уведомлението в съответствие с член 27б, параграф 5 („срока за извършване на оценка“), за да извърши оценката, предвидена в член 27б, параграф 1. Когато предлаганото придобиване се отнася до квалифицирано дялово участие в кредитна институция, както е посочено в член 22, параграф 1, кандидат-приобретателят е обвързан също така от изискването за уведомяване и подлежи на оценката съгласно настоящия член. В такъв случай срокът, в който компетентният орган трябва да извърши оценката, предвидена в член 27б, параграф 1,, и оценката, посочена в член 22, параграф 2, изтича едва когато изтече по-късният от двата съответни срока за извършване на оценка.

(7) Когато предлаганото придобиване на съществено дялово участие се извършва между субекти от една и съща група, съгласно посоченото в член 113, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или между субекти в рамките на една и съща институционална защитна схема, съгласно посоченото в член 113, параграф 7 от същия регламент, от компетентния орган не се изисква да извършва оценката, предвидена в член 27б, параграф 1 от настоящата директива.

(8) Когато потвърждава получаването на уведомлението, както е посочено в параграф 5, компетентният орган уведомява кандидат-приобретателя за датата, на която изтича срокът за извършване на оценка.

(9) По време на срока за извършване на оценка, но не по-късно от 50-ия работен ден от този срок, компетентният орган може при необходимост да отправи искане за допълнителна информация, която е необходима за приключването на оценката, предвидена в член 27б, параграф 1. Това искане се отправя в писмена форма и в него се посочва необходимата допълнителна информация.

(10) Срокът за извършване на оценка спира да тече от датата на искането за допълнителна информация от компетентния орган до датата на получаване на представения от кандидат-приобретателя отговор на това искане, в който се съдържа цялата поискана информация. Това спиране не надвишава 20 работни дни. Компетентният орган може по своя преценка да отправи още искания за допълване или изясняване на представената информация, но тези искания не водят до спиране на срока за извършване на оценка.

(11) Компетентният орган може да удължи до най-много 30 работни дни спирането, посочено в параграф 10, в следните случаи:

а) когато придобиваният субект се намира в трета държава или е предмет на нормативната уредба на трета държава;

б) когато за извършването на оценката, предвидена в член 27б, параграф 1 от настоящата директива е необходим обмен на информация с органите, отговарящи за надзора над кандидат-приобретателя в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849.

(12) Когато одобряването на даден финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, попадащ в обхвата на член 21а, параграф 1, се извършва едновременно с оценката, предвидена в член 27б, параграф 1, компетентният орган за целите на член 21a, параграф 1 съгласува по целесъобразност дейността си с консолидиращия надзорник, а ако органът е различен — с компетентния орган в държавата членка, в която е установен финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност. В такъв случай срокът за извършване на оценка спира да тече до приключване на процедурата, определена в член 21а.

(13) Когато компетентният орган реши да се противопостави на предлаганото придобиване, в срок от два работни дни от приключването на оценката, предвидена в член 27б, параграф 1, и преди да изтече срокът за извършването на оценка, той уведомява писмено кандидат-приобретателя, като представя мотивите за своето противопоставяне.

(14) Когато компетентният орган не се противопостави писмено на предлаганото придобиване в рамките на срока за извършване на оценка, то се смята за одобрено.

(15) Компетентният орган може да определи максимален срок за извършване на предлаганото придобиване и ако е уместно, да удължи този срок.

Член 27б Критерии за оценка

(1) Когато компетентният орган оценява уведомлението за предлаганото придобиване, предвидено в член 27а, параграф 1, и информацията, посочена в член 27а, параграф 9, той оценява перспективата за стабилно и разумно управление от страна на кандидат-приобретателя, и по-специално рисковете, на които кандидат-приобретателят е изложен или може да бъде изложен след предлаганото придобиване, в съответствие със следните критерии:

а) дали кандидат-приобретателят ще бъде в състояние да спази и да продължава да спазва пруденциалните изисквания съгласно настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013, а когато е приложимо, и съгласно други правни актове на Съюза;

б) дали съществуват основателни причини да се подозира, че във връзка с предлаганото придобиване се извършва, било е извършено или е имало опит да се извърши изпиране на пари или финансиране на тероризъм по смисъла на член 1 от Директива (ЕС) 2015/849 или че предлаганото придобиване би увеличило риска от това.

(2) За целите на оценяване на критерия, посочен в параграф 1, буква б) от настоящия член, при своите проверки компетентният орган се консултира с органите, отговарящи за надзора на кандидат-приобретателя в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849.

(3) Компетентният орган може да се противопостави на предлаганото придобиване само ако са налице основателни причини за това съгласно критериите, посочени в параграф 1 от настоящия член, или ако представената от кандидат-приобретателя информация е непълна въпреки отправеното искане в съответствие с член 27а, параграф 9. За целите на настоящия параграф, както и с оглед на критерия, посочен в параграф 1, буква б) от настоящия член, отрицателното становище на органите, отговарящи за надзора на кандидат-приобретателя в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849, получено от компетентните органи не по-късно от 30 работни дни от първоначалното искане, се взема надлежно предвид от компетентните органи при оценяването на предлаганото придобиване и може да представлява основателна причина за противопоставяне.

(4) Държавите членки не налагат предварителни условия за нивото на предлаганото придобиване, нито разрешават на компетентния орган да разглежда предлаганото придобиване от гледна точка на икономическите потребности на пазара.

(5) Държавите членки публикуват списък с информацията, необходима за оценяването. Кандидат-приобретателят представя тази информация на компетентния орган при изпращането на уведомлението, посочено в член 27а, параграф 1. Изискваната информация е пропорционална и съобразена с естеството на предлаганото придобиване. Държавите членки не изискват информация, която не е от значение за извършването на пруденциалната оценка съгласно настоящия член.

(6) Без да се засяга член 27а, параграфи 5—11, когато на компетентния орган са изпратени уведомления за две или повече предложения за придобиване на съществени дялови участия в един и същ субект, този орган третира кандидат-приобретателите на недискриминационна основа.

(7) ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:

а) списъка с минималната информация, която кандидат-приобретателят да представи на компетентния орган при изпращането на уведомлението, посочено в член 27а, параграф 1, член 27е, параграф 1 и член 27и, параграф 1;

б) обща методика за оценка на критериите по настоящия член и член 27й;

в) процеса, приложим по отношение на уведомлението и пруденциалната оценка, изисквани съгласно членове 27а и 27и. За целите на първа алинея ЕБО взема предвид дял II от Директива (ЕС) 2017/1132. ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти най-късно до 10 юли 2026 г. На Комисията се делегира правомощието да допълни настоящата директива, като приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 27в Сътрудничество между компетентните органи

(1) Компетентният орган провежда консултации с органите, на които е поверено публичното задължение за надзор на други относими предприятия от финансовия сектор, при оценяването, предвидено в член 27б, параграф 1, ако предлаганото придобиване касае едно от следните:

а) кредитна институция, застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник или дружество за управление на активи, получили лиценз в друга държава членка или в сектор, различен от този на кандидат-приобретателя;

б) предприятие майка на кредитна институция, на застрахователно предприятие, на презастрахователно предприятие, на инвестиционен посредник или на дружество за управление на активи, получило лиценз в друга държава членка или в сектор, различен от този на кандидат-приобретателя;

в) юридическо лице, контролиращо кредитна институция, застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник или дружество за управление на активи, получило лиценз в друга държава членка или в сектор, различен от този, в който се предлага придобиването.

(2) Когато кандидат-приобретателят е институция и прагът, посочен в член 27а, параграф 2, е надвишен само на индивидуална основа, компетентният орган, оценяващ предлаганото придобиване, уведомява консолидиращия надзорник за предлаганото придобиване в срок от 10 работни дни след получаването на уведомлението от страна на кандидат-приобретателя, ако последният е част от група и компетентният орган е различен от консолидиращия надзорник. Компетентният орган препраща своята оценка и на консолидиращия надзорник. Когато кандидат-приобретателят е финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, попадащ в обхвата на член 21а, параграф 1, консолидиращият надзорник, оценяващ предлаганото придобиване, уведомява компетентния орган в държавата членка, в която е установен кандидат-приобретателят, за предлаганото придобиване в срок от 10 работни дни след получаването на уведомлението от страна на кандидат-приобретателя, ако този компетентен орган е различен от консолидиращия надзорник. Консолидиращият надзорник също така препраща своята оценка на този компетентен орган. Когато кандидат-приобретателят е институция и прагът, посочен в член 27а, параграф 2, е надвишен както на индивидуална основа, така и на основа на консолидационното състояние на групата, компетентният орган и консолидиращият надзорник, оценяващи предлаганото придобиване, се стремят да координират своите оценки, по-специално по отношение на консултациите си със съответните органи, посочени в параграф 1 от настоящия член.

(3) Когато оценката на предлаганото придобиване трябва да бъде извършена от консолидиращия надзорник, посочен в член 27а, параграф 3, и консолидиращият надзорник е различен от компетентния орган в държавата членка, в която е установен кандидат-приобретателят, двата органа работят заедно, като се консултират за всичко. Консолидиращият надзорник изготвя оценка на предлаганото придобиване и я препраща на компетентния орган в държавата членка, в която е установен кандидат-приобретателят. Двата органа правят всичко възможно в рамките на правомощията си, за да достигнат до съвместно решение в срок от два месеца от получаването на оценката. Това съвместно решение се документира и обосновава надлежно. Консолидиращият надзорник съобщава това съвместно решение на кандидат-приобретателя. В случай че в двумесечен срок от получаването на оценката не се вземе съвместно решение, консолидиращият надзорник или компетентният орган в държавата членка, в която е установен кандидат-приобретателят, се въздържа от вземане на решение и отнася въпроса до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. ЕБО взема решение в рамките на един месец от сезирането си. Съответните органи приемат съвместно решение, като се съобразяват с решението на ЕБО.

(4) Компетентните органи си предоставят взаимно, без забавяне, всякаква информация, която е съществена или от значение за оценяването. Във връзка с това компетентните органи при поискване или по собствена инициатива обменят помежду си цялата относима за оценката информация. Компетентните органи се стремят да координират извършваните от тях оценки и да осигуряват последователност на своите решения. За тази цел в решението на компетентния орган, отговарящ за оценката, се посочват всички становища или резерви, изразени от други съответни компетентни органи.

(5) ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на общи процедури и формуляри и изготвя образци за посочения в настоящия член консултационен процес между съответните компетентни органи. ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение най-късно до 10 юли 2026 г. На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 27г Уведомяване за прехвърляне

Държавите членки изискват от институциите и от финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, попадащи в обхвата на член 21а, параграф 1, да уведомяват компетентния орган, когато възнамеряват пряко или непряко да се освободят от съществено дялово участие, определено в съответствие с член 27а, параграф 2. Това уведомяване се прави писмено и преди прехвърлянето, като се посочва размерът на съответното дялово участие.

Член 27д Задължения за представяне на информация и санкции

Когато в нарушение на член 27а, параграф 1 кандидат-приобретателят не изпрати предварително уведомление за предлаганото придобиване или придобие съществено дялово участие съгласно посоченото в същия член въпреки противопоставянето на компетентния орган, държавите членки изискват от компетентния орган да предприеме подходящи мерки. Когато съществено дялово участие бъде придобито въпреки противопоставянето на компетентния орган, независимо от потенциалните санкции държавите членки предвиждат или спиране на упражняването на съответните права на глас, или обявяване на подадените гласове за недействителни.

Член 27е Уведомяване за съществени прехвърляния на активи и пасиви

(1) Държавите членки изискват от институциите и от финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, попадащи в обхвата на член 21а, параграф 1, да уведомяват предварително и в писмена форма компетентния за тях орган за всяко съществено прехвърляне на активи или пасиви, което осъществяват чрез продажба или друг вид сделка („предлаганата операция“). Когато в предлаганата операция участват само субекти от една и съща група, за тях също се прилага първа алинея. За целите на първа и втора алинея всеки от субектите, участващи в една и съща предлагана операция, е задължен поотделно да извърши уведомяването, посочено в тях.

(2) За целите на параграф 1 предлаганата операция се смята за съществена за даден субект, когато се равнява най-малко на 10 % от неговите общи активи или пасиви — освен ако предлаганата операция не се извършва между субекти от една и съща група, в който случай тя се смята за съществена за даден субект, когато се равнява най-малко на 15 % от неговите общи активи или пасиви. За целите на първа алинея от настоящия параграф за финансовите холдинги майки и финансовите холдинги майки със смесена дейност, посочени в параграф 1, процентите се прилагат въз основа на консолидационното им състояние. При изчисляването на процентите, посочени в първа алинея от настоящия параграф, не се взема под внимание следното:

а) прехвърлянията на необслужвани активи;

б) прехвърлянията на активи с цел те да бъдат включени в пул от обезпечения съгласно определението в член 3, точка 3 от Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета ( 13 );

в) прехвърлянията на активи с цел те да бъдат секюритизирани;

г) прехвърлянията на активи или пасиви в контекста на използването на предвидените в дял IV от Директива 2014/59/ЕС инструменти, правомощия и механизми за преструктуриране.

(3) Компетентният орган потвърждава писмено получаването на уведомлението съгласно параграф 1 своевременно, не по-късно от 10 работни дни след получаването на уведомлението.

Член 27ж Задължения за представяне на информация и санкции

Когато в нарушение на член 27е, параграф 1 субектите не изпратят предварително уведомление за предлаганата операция, държавите членки изискват от компетентните органи да предприемат подходящи мерки.

Член 27з Обхват и определения

Настоящата глава не засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета ( 14 ) и на Директива (ЕС) 2017/1132. Сливания и разделяния, произтичащи от прилагането на Директива 2014/59/ЕС, не са предмет на задълженията, посочени в настоящата глава. За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

1. „сливане“ означава всяка от следните операции, при която:

а) едно или повече дружества прехвърлят, към момента на прекратяване, но без да бъдат ликвидирани, активите и пасивите си или част от тях на друго съществуващо дружество —дружеството приобретател, срещу предоставяне на своите членове на ценни книжа или дялове, които представляват капитал на това дружество—приобретател, а когато е приложимо — и срещу парично плащане, непревишаващо 10 % от номиналната стойност, освен ако не е предвидено друго в приложимото национално право, или, при отсъствие на номинална стойност, от счетоводната стойност на тези ценни книжа или дялове;

б) едно или повече дружества прехвърлят, към момента на прекратяване, но без да бъдат ликвидирани, активите и пасивите си или част от тях на друго съществуващо дружество —приобретател, без то да емитира нови ценни книжа или дялове, при условие че дадено лице притежава пряко или непряко всички ценни книжа или дялове в сливащите се дружества или че членовете на сливащите се дружества притежават своите дялове или акции в същото съотношение във всички сливащи се дружества;

в) две или повече дружества прехвърлят, към момента на прекратяване, но без да бъдат ликвидирани, активите и пасивите си или част от тях на създадено от тях дружество —новото дружество, срещу предоставяне на своите членове на ценни книжа или дялове, представляващи капитала на това ново дружество, а когато е приложимо — и срещу парично плащане, непревишаващо 10 % от номиналната стойност, освен ако не е предвидено друго в приложимото национално право, или, при отсъствие на номинална стойност, от счетоводната стойност на тези ценни книжа или дялове;

г) дружество прехвърля, към момента на прекратяване, но без да бъде ликвидирано, активите и пасивите си или част от тях на дружество, което притежава всички негови ценни книжа или дялове, представляващи неговия капитал;

2. „разделяне“ означава всяко от следните:

а-2) операция, при която след прекратяване, но без да бъде ликвидирано, дружество прехвърля на повече от едно друго дружество всичките си активи и пасиви срещу предоставяне на собствениците на разделяното дружество на ценни книжа или дялове в дружествата, които придобиват права в резултат на разделянето, а когато е приложимо — и срещу парично плащане, непревишаващо 10 % от номиналната стойност, освен ако не е предвидено друго в приложимото национално право, или, при отсъствие на номинална стойност, от счетоводната стойност на тези ценни книжа или дялове;

б-2) операция, при която след прекратяване, но без да бъде ликвидирано, дружество прехвърля на повече от едно новообразувано дружество всичките си активи и пасиви срещу предоставянето на собствениците на разделяното дружество на ценни книжа или дялове в дружествата правоприемници, а когато е приложимо — и срещу парично плащане, непревишаващо 10 % от номиналната стойност (освен ако не е предвидено друго в приложимото национално право) или, при отсъствие на номинална стойност, от счетоводната стойност на тези ценни книжа или акции;

в-2) операция, състояща се от комбинация от операциите, описани в букви а) и б);

г-2) операция, при която разделяното дружество прехвърля част от своите активи и пасиви на едно или повече дружества правоприемници срещу емитиране в полза на членовете на разделяното дружество на ценни книжа или дялове в дружествата правоприемници, в разделяното дружество, или едновременно в дружествата правоприемници и в разделяното дружество, а когато е приложимо — и срещу парично плащане, непревишаващо 10 % от номиналната стойност, освен ако не е предвидено друго в приложимото национално право, или, при отсъствие на номинална стойност, от счетоводната стойност на тези ценни книжа или дялове;

д) операция, при която разделяното дружество прехвърля част от своите активи и пасиви на едно или повече дружества правоприемници срещу емитиране в полза на разделяното дружество на ценни книжа или дялове в дружествата правоприемници.

Член 27и Уведомяване за сливания или разделяния и оценяването им

(1) Държавите членки изискват от институциите и от финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, попадащи в обхвата на член 21а, параграф 1 („страни с финансов интерес“), които извършват сливане или разделяне („предлаганата операция“), да уведомят след приемането на проекта на условия по предлаганата операция и преди приключването на същата тази операция, компетентния орган, който ще отговаря за надзора на образуваните в резултат на предлаганата операция субекти, като предоставят съответната информация, посочена в съответствие с член 27й, параграф 5. За целите на първата алинея от настоящия параграф, когато предлаганата операция представлява разделяне, компетентният орган, който отговаря за надзора на субекта, извършващ същата тази операция, е компетентният орган, който трябва да бъде уведомен и който отговаря за оценката, предвидена в член 27й, параграф 1.

(2) Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, когато предлаганата операция е сливане, в което участват само страни с финансов интерес от една и съща група, включително група от кредитни институции, трайно свързани с централен орган, и върху която се упражнява надзор като група, от компетентния орган не се изисква да извършва оценяването, предвидено в член 27й, параграф 1.

(3) Оценяването, предвидено в член 27й, параграф 1 не се извършва, когато за предлаганата операция е необходим лиценз в съответствие с член 8 или одобрение в съответствие с член 21а.

(4) Компетентният орган потвърждава писмено получаването на уведомлението, посочено в параграф 1, или на допълнителната информация, представена в съответствие с параграф 5, своевременно и не по-късно от 10 работни дни след получаването на уведомлението или на допълнителната информация. Когато в предлаганата операция участват само страни с финансов интерес от една и съща група, компетентният орган разполага със 60 работни дни от датата на писменото потвърждение за получаване на уведомлението и от получаването на всички документи, които държавата членка изисква да се прилагат към уведомлението в съответствие с член 27й, параграф 5 („срока за извършване на оценка“), за да извърши оценката, предвидена в член 27й, параграф 1. При потвърждаване на получаването на уведомлението компетентният орган уведомява страните с финансов интерес за датата, на която изтича срокът за извършване на оценка.

(5) Компетентният орган може да отправи искане за допълнителна информация, която е необходима за приключване на оценката, предвидена в член 27й, параграф 1. Това искане се отправя в писмена форма и в него се посочва необходимата допълнителна информация. Когато в предлаганата операция участват само страни с финансов интерес от една и съща група, компетентният орган може да отправи искане за допълнителна информация не по-късно от 50-ия работен ден от срока за извършване на оценка. Срокът за извършване на оценка спира да тече от датата на искането за допълнителна информация от компетентния орган до датата на получаване на отговора на това искане, представен от страните с финансов интерес, в който се съдържа цялата поискана информация. Това спиране не надвишава 20 работни дни. Компетентният орган може по своя преценка да отправи още искания за допълване или изясняване на представената информация, но тези искания не водят до спиране на срока за извършване на оценка.

(6) Компетентният орган може да удължи до най-много 30 работни дни спирането, посочено в параграф 5, трета алинея, в следните случаи:

а) когато поне една от страните с финансов интерес се намира в трета държава или попада в обхвата на нормативната уредба на трета държава;

б) когато за оценяването, предвидено в член 27й, параграф 1 от настоящата директива е необходим обмен на информация с органите, отговарящи за надзора на страните с финансов интерес в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849.

(7) Предлаганата операция не се осъществява, преди компетентният орган да даде положително становище.

(8) В срок от два работни дни, след като приключи оценяването, компетентният орган отправя писмено мотивирано положително или отрицателно становище до страните с финансов интерес. Страните с финансов интерес предават мотивираното становище на органите, отговарящи съгласно националното право за проверката на предлаганата операция.

(9) Когато в предлаганата операция участват само страни с финансов интерес от една и съща група и компетентният орган не се противопостави писмено срещу нея в рамките на срока за извършване на оценка, становището се смята за положително.

(10) Мотивираното положително становище, представено от компетентния орган, може да предвижда ограничен срок, в който да се извърши предлаганата операция.

Член 27й Критерии за оценка

(1) Когато компетентният орган оценява уведомлението за предлаганата операция, предвидено в член 27и, параграф 1, и информацията, посочена в член 27и, параграф 5, с цел да се увери в надеждността на пруденциалния профил на страните с финансов интерес след приключването на предлаганата операция, и по-специално да оцени рисковете, на които страните с финансов интерес са или може да бъдат изложени в хода на предлаганата операция, както и на рисковете, на които може да бъде изложен образуваният в резултат на същата операция субект, той оценява предлаганата операция в съответствие със следните критерии:

а) репутацията на страните с финансов интерес, участващи в предлаганата операция;

б) финансовата надеждност на страните с финансов интерес, участващи в предлаганата операция, по-специално във връзка с вида дейност, извършвана или предвиждана за образуващия се в резултат на предлаганата операция субект;

в) дали субектът, образуващ се в резултат на предлаганата операция, ще бъде в състояние да спази и да продължава да спазва пруденциалните изисквания, определени в настоящата директива и в Регламент (ЕС) № 575/2013, а когато е приложимо, и в други правни актове на Съюза, по-специално Директива 2002/87/ЕО и Директива 2009/110/ЕО;

г) дали планът за осъществяване на предлаганата операция е реалистичен и надежден от пруденциална гледна точка;

д) дали съществуват основателни причини да се подозира, че във връзка с предлаганата операция се извършва, било е извършено или е имало опит да се извърши изпиране на пари или финансиране на тероризъм по смисъла на член 1 от Директива (ЕС) 2015/849 или че предлаганата операция би увеличила риска от това. Планът за осъществяване, посочен в първа алинея, буква д), подлежи на подходящо наблюдение от страна на компетентния орган до приключването на предлаганата операция.

(2) За целите на оценяването на критерия, посочен в параграф 1, буква д) от настоящия член, при своите проверки компетентният орган се консултира с органите, отговарящи за надзора на страните с финансов интерес в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849.

(3) Компетентният орган може да отправи отрицателно становище относно предлаганата операция само когато критериите по параграф 1 от настоящия член не са изпълнени или когато информацията, представена от страната с финансов интерес, е непълна въпреки отправеното искане съгласно член 27и, параграф 5. С оглед на критерия, посочен в параграф 1, буква д) от настоящия член, отрицателно становище на органите, отговарящи за надзора на страните с финансов интерес в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849, получено от компетентния орган в срок от 30 работни дни от първоначалното искане, се взема надлежно предвид от компетентния орган при оценката на предлаганата операция и може да представлява основателна причина за отрицателно становище, както е посочено в първа алинея от настоящия параграф.

(4) Държавите членки не разрешават на компетентните органи да разглеждат предлаганата операция от гледна точка на икономическите потребности на пазара.

(5) Държавите членки публикуват списък с информацията, необходима за оценяването, предвидено в параграф 1 от настоящия член. Страните с финансов интерес предоставят тази информация на компетентните органи при изпращането на уведомлението, посочено в член 27и, параграф 1. Изискваната информация е пропорционална и съобразена с естеството на предлаганата операция. Държавите членки не изискват информация, която не е от значение за извършването на пруденциална оценка съгласно настоящия член.

Член 27к Сътрудничество между компетентните органи

(1) Компетентният орган провежда консултации с органите, на които е поверено публичното задължение за надзор на други относими предприятия от финансовия сектор, при извършването на оценката, предвидена в член 27й, параграф 1, когато в предлаганата операция освен страните с финансов интерес участва някой от следните субекти:

а) кредитна институция, застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник или дружество за управление на активи, получили лиценз в друга държава членка или в сектор, различен от този, в който се предприема предлаганата операция;

б) предприятие майка на кредитна институция, на застрахователно предприятие, на презастрахователно предприятие, на инвестиционен посредник или на дружество за управление на активи, получили лиценз в друга държава членка или в сектор, различен от този, в който се предприема предлаганата операция;

в) юридическо лице, контролиращо кредитна институция, застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник или дружество за управление на активи, получили лиценз в друга държава членка или в сектор, различен от този, в който се предприема предлаганата операция.

(2) Компетентните органи си предоставят взаимно, без забавяне, всякаква информация, която е съществена или от значение за оценяването. Във връзка с това компетентните органи при поискване или по собствена инициатива обменят помежду си цялата относима за оценката информация. Становището на компетентен орган на страна с финансов интерес включва всички становища или резерви, изразени от компетентни органи, който упражняват надзор върху един или повече от субектите, изброени в параграф 1. Компетентните органи се стремят да координират извършваните от тях оценки и да осигуряват последователност на своите становища.

(3) ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на общи процедури и формуляри и изготвя образци за посочения в настоящия член консултационен процес между съответните компетентни органи. За целите на първа алинея, ЕБО взема предвид дял II от Директива (ЕС) 2017/1132. ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение най-късно до 10 януари 2027 г. На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 27л Задължения за представяне на информация и санкции

Когато в нарушение на член 27и, параграф 1 страните с финансов интерес не изпратят предварително уведомление за предлаганата операция, или ако осъществят посочената в същия член предлагана операция, без да са получили предварително положително становище от компетентните органи, държавите членки изискват от компетентните органи да предприемат подходящи мерки.

Член 33 Кредитни институции

Държавите членки предвиждат изброените в приложение I дейности да могат да се извършват на тяхна територия в съответствие с член 35, член 36, параграфи 1, 2 и 3, член 39, параграфи 1 и 2 и членове 40—46 или чрез откриване на клон, или чрез предоставяне на услуги от всяка кредитна институция, която е получила лиценз и е обект на надзор от компетентните органи на друга държава членка, при условие че тези дейности са включени в лиценза.

Член 34 Финансови институции

(1) Държавите членки предвиждат дейностите, изброени в приложение I, да могат да се извършват на тяхна територия в съответствие с член 35, член 36, параграфи 1, 2 и 3, член 39, параграфи 1 и 2 и членове 40—46 или чрез откриване на клон, или чрез предоставяне на услуги от всяка финансова институция от друга държава членка, независимо дали тя е дъщерно предприятие на кредитна институция или е дъщерно предприятие, съвместно притежавано от две или повече кредитни институции, чийто учредителен акт и устав позволяват извършването на тези дейности и която отговаря на всяко едно от следните условия:

а) предприятието майка или предприятията майки са лицензирани като кредитни институции в държавата членка, чието право регулира финансовата институция;

б) съответните дейности действително се извършват на територията на същата държава членка;

в) предприятието майка или предприятията майки притежават 90 % или повече от правата на глас, произтичащи от акциите или дяловете от капитала на финансовата институция;

г) предприятието майка или предприятията майки изпълняват изискванията на компетентните органи за разумно управление на финансовата институция и са декларирали със съгласието на съответните компетентни органи на държавата членка по произход, че солидарно и поотделно гарантират изпълнението на задълженията, поети от финансовата институция;

д) финансовата институция, по-специално по отношение на въпросните ѝ дейности, е ефективно обхваната от консолидирания надзор върху предприятието майка или върху всяко едно от предприятията майки в съответствие с дял VII, глава 3 от настоящата директива и първа част, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, по-специално по отношение на изчисляването на капиталовите изисквания, предвидени в член 92 от посочения Регламент, на контрола върху големите експозиции, предвиден в четвърта част от посочения регламент, и с цел ограничаване на участията съгласно членове 89 и 90 от същия регламент. Компетентните органи на държавата членка по произход проверяват изпълнението на условията, предвидени в първа алинея и издават на финансовата институция удостоверение, че отговаря на условията, което е част от уведомлението по членове 35 и 39.

(2) Ако финансова институция, посочена в параграф 1, първа алинея престане да отговаря на някое от поставените условия, компетентните органи на държавата членка по произход уведомяват компетентните органи на приемащата държава членка, като за дейностите, извършвани от тази финансова институция в приемащата държава членка, започва да се прилага правото на приемащата държава членка.

(3) Параграфи 1 и 2 се прилагат съответно за дъщерните предприятия на финансова институция по параграф 1, първа алинея.

Член 35 Изискване за уведомяване и взаимодействие между компетентните органи

(1) Всяка кредитна институция, която желае да открие клон на територията на друга държава членка, уведомява компетентните органи на своята държава членка по произход.

(2) Държавите членки изискват от всяка кредитна институция, която желае да открие клон в друга държава членка, в уведомлението по параграф 1 да представи цялата посочена по-долу информация:

а) държавата членка, на чиято територия предвижда да открие клон;

б) план за дейността, в който да се посочват и предвижданите видове дейност, както и организационната структура на клона;

в) адреса в приемащата държава членка, откъдето могат да се получават документи;

г) имената на лицата, които ще отговарят за управлението на клона.

(3) Ако компетентните органи на държавата членка по произход нямат основание за съмнение, че с оглед на планираните дейности административната структура и финансовото състояние на кредитната институция са адекватни, в срок от три месеца след получаването на информацията по параграф 2 те изпращат тази информация на компетентните органи на приемащата държава членка и уведомяват за това кредитната институция. Компетентните органи на държавата членка по произход съобщават също така размера и структурата на собствения капитал, както и общия размер на изискванията за собствения капитал на кредитната институция по член 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Чрез дерогация от втората алинея, в посочения в член 34 случай компетентните органи на държавата членка по произход съобщават размера и структурата на собствения капитал на финансовата институция и общия размер на рисковите експозиции, изчислен в съответствие с член 92, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на кредитната институция, която е нейното предприятие майка.

(4) Когато компетентните органи на държавата членка по произход откажат да предадат на компетентните органи на приемащата държава членка информацията по параграф 2, те представят на съответната кредитна институция основанията за отказа си в срок от три месеца след получаването на цялата информация. Отказът или липсата на отговор могат да бъдат обжалвани по съдебен ред в държавата членка по произход.

(5) ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел определяне на информацията, която трябва да бъде включвана в уведомленията в съответствие с настоящия член. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(6) ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на стандартни формуляри, образци и процедури за уведомяване. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(7) ЕБО предоставя на Комисията проектите за технически стандарти, посочени в параграфи 5 и 6, до 1 януари 2014 г.

Член 36 Започване на дейността

(1) Преди клонът на кредитна институция да започне дейността си, в срок от два месеца след получаването на информацията по член 35 компетентните органи на приемащата държава членка се подготвят за надзора върху кредитната институция в съответствие с глава 4 и при необходимост посочват условията, при които в интерес на общото благо следва да се извършва тази дейност в приемащата държава членка.

(2) След получаване на съобщение от компетентните органи на приемащата държава членка или при изтичане на срока по параграф 1 без да е получено съобщение от тези органи, клонът може да бъде открит и да започне дейността си.

(3) В случай на промяна на някое от сведенията, съобщени съгласно член 35, параграф 2, букви б), в) или г), кредитната институция изпраща на компетентните органи на държавата членка по произход и на приемащата държава членка писмено уведомление за тази промяна не по-късно от един месец преди извършването на промяната, за да се даде възможност на компетентните органи на държавата членка по произход да вземат решение вследствие на уведомлението по член 35 и на компетентните органи на приемащата държава членка да вземат решение за определяне на условията за промяната съгласно параграф 1 от настоящия член.

(4) Приема се, че спрямо клоновете, които са започнали дейността си в съответствие с действащите разпоредби в приемащите държави членки преди 1 януари 1993 г., е била прилагана процедурата, предвидена в член 35 и в параграфи 1 и 2 от настоящия член. От 1 януари 1993 г. за тях се прилагат разпоредбите на параграф 3 от настоящия член и на членове 33 и 52, както и на глава 4.

(5) ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел определяне на информацията, която трябва да бъде включвана в уведомленията по настоящия член. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(6) ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на стандартни формуляри, образци и процедури за уведомяване. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(7) ЕБО предоставя на Комисията проектите за технически стандарти, посочени в параграфи 5 и 6, до 1 януари 2014 г.

Член 37 Информация за отказите

Държавите членки информират Комисията и ЕБО за броя и вида на случаите на отказ по член 35 и член 36, параграф 3.

Член 38 Обобщено разглеждане на клонове

Всички места на дейност, установени в една и съща държава членка от кредитна институция с главно управление в друга държава членка, се разглеждат като един клон.

Член 39 Процедура за уведомяване

(1) Всяка кредитна институция, която желае да упражни за първи път правото си на свободно предоставяне на услуги чрез извършване на дейности на територията на друга държава членка, уведомява компетентните органи на държавата членка по произход за дейностите от списъка в приложение I, които възнамерява да извършва.

(2) В срок от един месец след получаването на уведомлението по параграф 1 компетентните органи на държавата членка по произход изпращат това уведомление на компетентните органи на приемащата държава членка.

(3) Настоящият член не засяга правата, придобити от кредитните институции, които са предоставяли услуги преди 1 януари 1993 г.

(4) ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел определяне на информацията, които трябва да бъде включвана в уведомленията по настоящия член. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(5) ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на стандартни формуляри, образци и процедури за уведомяване. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(6) ЕБО предоставя на Комисията проектите за технически стандарти, посочени в параграфи 4 и 5, до 1 януари 2014 г.

Член 40 Изисквания за предоставяне на отчети

Компетентните органи на приемащите държави членки могат да изискват всички кредитни институции, които имат клонове на тяхна територия, да им представят периодично отчети за дейността си в съответните приемащи държави членки. Такива отчети могат да се изискват само за сведение или за статистически цели, за прилагането на член 51, параграф 1 или за надзорни цели в съответствие с настоящата глава. Те са предмет на изискванията за опазване на професионална тайна, които са най-малко равностойни на посочените в член 53, параграф 1. Компетентните органи на приемащите държави членки могат по-специално да изискват информация от кредитните институции по първа алинея, за да могат да преценят дали даден клон е значим съгласно член 51, параграф 1.

Член 41 Мерки, предприемани от компетентните органи на държавата членка по произход по отношение на дейностите, извършвани в приемащата държава членка

(1) Въз основа на информацията, получена от компетентните органи на държавата членка по произход съгласно член 50, компетентните органи на приемащата държава членка информират компетентните органи на държавата членка по произход, когато установят, че кредитна институция, която има клон или предоставя услуги на територията на приемащата държава членка, отговаря на едно от следните условия по отношение на извършваните от нея дейности в тази държава членка:

а) кредитната институция не спазва националните разпоредби за транспониране на настоящата директива или Регламент (ЕС) № 575/2013;

б) налице е съществен риск, че кредитната институция няма да спази националните разпоредби за транспониране на настоящата директива или Регламент (ЕС) № 575/2013. Компетентните органи на държавата членка по произход предприемат незабавно всички необходими мерки, за да гарантират, че съответната кредитна институция ще прекрати това неспазване разпоредбите или ще вземе мерки за предотвратяване на риска от неспазване на разпоредбите. Компетентните органи на държавата членка по произход съобщават незабавно тези мерки на компетентните органи на приемащата държава членка.

(2) Когато компетентните органи на приемащата държава членка считат, че компетентните органи на държавата членка по произход не са изпълнили задълженията си или че няма да изпълнят задълженията си по параграф 1, втора алинея, те могат да отнесат въпроса до ЕБО и да поискат съдействие от него в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Когато ЕБО предприема действия в съответствие с посочения член, той взема всяко решение по член 19, параграф 3 от посочения регламент в срок от 24 часа. ЕБО може и по собствена инициатива да подпомага компетентните органи за постигане на споразумение в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея от посочения регламент.

Член 42 Обосноваване и съобщаване

Всяка мярка, предприета съгласно член 41, параграф 1 или член 43 или член 44, която включва санкции или ограничения на свободата на предоставяне на услуги или свободата на установяване, се обосновава и съобщава надлежно на съответната кредитна институция.

Член 43 Предпазни мерки

(1) Преди да започнат процедурата по член 41, в спешни случаи компетентните органи на приемащата държава членка могат — в очакване на мерките на компетентните органи на държавата членка по произход или на мерките за оздравяване по член 3 от Директива 2001/24/ЕО — да вземат всички необходими предпазни мерки с цел защита срещу финансовата нестабилност, която сериозно би застрашила колективните интереси на вложителите, инвеститорите и клиентите в приемащата държава членка.

(2) Предпазните мерки по параграф 1 са пропорционални на целта си да защитават срещу финансовата нестабилност, която сериозно би застрашила колективните интереси на вложителите, инвеститорите и клиентите в приемащата държава членка. Тези предпазни мерки могат да включват спиране на плащанията. Те не могат да създават предимства за кредиторите на кредитната институция в приемащата държава членка спрямо кредиторите в друга държава членка.

(3) Предпазните мерки по параграф 1 престават да действат, когато административните или съдебните органи на държавата членка по произход предприемат мерки за оздравяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/24/ЕО.

(4) Компетентните органи на приемащата държава членка прекратяват предпазните мерки, когато считат, че тези мерки вече не са актуални съгласно член 41, освен ако тяхното действие е прекратено в съответствие с параграф 3 от настоящия член.

(5) Комисията, ЕБО и компетентните органи на другите засегнати държави членки се информират своевременно за взетите по параграф 1 предпазни мерки. Когато компетентните органи на държавата членка по произход или на всяка друга засегната държава членка възразят срещу мерките, предприети от компетентните органи на приемащата държава членка, те могат да отнесат въпроса до ЕБО и да поискат съдействие от него съгласно член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Когато предприема действия в съответствие с посочения член, ЕБО взема всяко решение по член 19, параграф 3 от посочения регламент в срок от 24 часа. ЕБО може също по собствена инициатива да подпомага компетентните органи за постигане на споразумение в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея от същия регламент.

Член 44 Правомощия на приемащите държави членки

Приемащите държави членки могат — независимо от разпоредбите на членове 40 и 41 — да упражняват правомощията, предоставени им по силата на настоящата директива, за да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или за санкциониране на извършените на тяхна територия нарушения на нормативните разпоредби, приети от съответните държави членки съгласно настоящата директива или в интерес на общото благо. Тези мерки включват и възможност за предотвратяване на извършването на нови операции на тяхна територия от кредитните институции нарушители.

Член 45 Мерки след отнемане на лиценз

В случай на отнемане на лиценз компетентните органи на държавата членка по произход информират незабавно компетентните органи на приемащата държава членка. Компетентните органи на приемащата държава членка вземат необходимите мерки, за да предотвратят възможността съответната кредитна институция да извърши нови операции на нейна територия и за да защитят интересите на вложителите.

Член 46 Реклама

Нищо в настоящата глава не възпрепятства кредитните институции с главни управления в други държави членки да рекламират услугите си посредством всички налични комуникационни средства в приемащата държава членка, като спазват правилата за формата и съдържанието на рекламата, приети в интерес на общото благо.

Член 47 Уведомяване във връзка с клонове на кредитни институции от трета държава и условия за достъп до осъществяване на дейност за кредитните институции с такива клонове

(1) Държавите членки не прилагат за клоновете на кредитни институции с главно управление в трети държави, когато започват дейност или продължават да извършват дейност, разпоредби, които водят до по-благоприятно третиране от това на клоновете на кредитните институции с главно управление в Съюза.

(1а) Държавата членка изисква от клоновете на кредитни институции с главно управление в трета държава да съобщават на компетентните органи най-малко веднъж годишно следната информация:

а) общия размер на активите, които съответстват на дейностите на клона, за които той е лицензиран в тази държава членка;

б) информация относно ликвидните активи, с които клонът разполага, по-специално наличността на ликвидни активи във валути на държавите членки;

в) собствения капитал, който е на разположение на клона;

г) реда и условията за защита на депозитите, която клонът осигурява на вложителите;

д) правилата за управление на риска;

е) правилата за управление, включително имената на лицата, които изпълняват основните функции във връзка с дейностите на клона;

ж) плановете за възстановяване, обхващащи клона; и

з) всяка друга информация, която компетентният орган счита за необходима за извършването на всеобхватен мониторинг на дейностите на клона. 2. Компетентните органи уведомяват ЕБО за следното:

а-2) всички лицензи за клонове, издадени на кредитни институции с главно управление в трета държава, и всички последващи изменения на тези лицензи;

б-2) общите активи и пасиви, съгласно периодичните отчети, на лицензираните клонове на кредитни институции с главно управление в трета държава;

в-2) наименованието на групата от трета държава, към която принадлежи лицензирания клон. ЕБО публикува на уебсайта си списък на всички клонове от трети държави, лицензирани да извършват дейност в Съюза, като посочва държавата членка, в която те са лицензирани да извършват дейност. 2а. Компетентните органи, упражняващи надзор над клоновете на кредитни институции с главно управление в трета държава, и компетентните органи, отговарящи за институциите, които са част от една и съща група от трета държава, си сътрудничат тясно, за да гарантират, че всички дейности на групата от тази трета държава в Съюза са обект на всеобхватен надзор, за да не допуснат заобикаляне на изискванията, приложими към групи от трети държави съгласно настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013, и за да не допуснат евентуално отрицателно въздействие върху финансовата стабилност на Съюза. ЕБО улеснява сътрудничеството между компетентните органи за целите на първа алинея от настоящия параграф, включително когато проверява дали е спазен прагът по член 21б, параграф 4.

(3) Съюзът може — чрез споразумения с една или повече трети държави — да приеме да прилага разпоредби, които осигуряват на клоновете на кредитна институция с главно управление в трета държава идентично третиране на цялата територия на Съюза.

Член 48 Сътрудничество с надзорните органи на трети държави във връзка с надзора на консолидирана основа

(1) По искане на държава членка или по своя инициатива Комисията може да представя на Съвета предложения за преговори за сключване на споразумения с една или повече трети държави относно начините за упражняване на надзор на консолидирана основа върху:

а) институции, чиито предприятия майки имат главно управление в трета държава;

б) институции, които се намират в трети държави и чиито предприятия майки, независимо дали са институции, финансови холдинги или финансови холдинги със смесена дейност, са с главно управление в Съюза.

(2) Посочените в параграф 1 споразумения по-конкретно имат за цел да се гарантира, че::

а) компетентните органи на държавите членки могат да получават информацията, необходима за упражняване на надзор, въз основа на консолидираните финансови отчети, върху институциите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, които се намират в Съюза и които имат за дъщерни предприятия институции или финансови институции в трети държави, или имат дялово участие в тях;

б) надзорните органи на трети държави могат да получават информацията, необходима за надзора върху предприятията майки, чиито главни управления се намират на териториите им и които имат за дъщерни предприятия институции или финансови институции, намиращи се в една или повече държави членки, или имат дялово участие в тях;

в) ЕБО може да получава от компетентните органи на държавите членки информацията, получена от национални органи на трети държави в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(3) Без да се засягат разпоредбите на член 218 от ДФЕС, Комисията проучва с помощта на Европейския банков комитет резултатите от преговорите, посочени в параграф 1, и ситуацията, която възниква в резултат на тези преговори.

(4) ЕБО подпомага Комисията за целите на настоящия член, в съответствие с член 33 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 48к Регулаторна и финансова информация за клоновете от трети държави и за главното предприятие

(1) Държавите членки изискват от клоновете от трети държави периодично да предоставят на отговарящите за тях компетентни органи информация за:

а) поддържаните в регистрите им активи и пасиви в съответствие с член 48з, както и инициираните от клоновете от трети държави активи и пасиви, с разбивка, в която са обособени:

б) спазването от клоновете от трети държави на приложимите за тях изисквания съгласно настоящата директива;

в) на ad hoc основа — механизмите за гарантиране на депозитите, от които могат да се ползват вложителите в клоновете от трети държави в съответствие с член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 15 );

г) допълнителните регулаторни изисквания, наложени на клоновете от трети държави от държавите членки съгласно националното право. За целите на предоставянето в съответствие с първа алинея, буква а) на информация за поддържаните в регистрите на клоновете от трети държави активи и пасиви същите прилагат международните счетоводни стандарти, приложими в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета ( 16 ), или приложимите общоприети счетоводни принципи в държавата членка.

(2) Държавите членки изискват от клоновете от трети държави да предоставят на компетентните за тях органи следната информация за своето главно предприятие:

а) периодично — обобщена информация за активите и пасивите, съответно държани или регистрирани от дъщерните дружества и други клонове от трети държави на групата на това главно предприятие в Съюза;

б) периодично — спазването от главното предприятие на приложимите пруденциални изисквания на индивидуална и на консолидирана основа;

в) ad hoc — съществените надзорни прегледи и оценки, когато те се извършват по отношение на главното предприятие, и произтеклите от тях надзорни решения;

г) плановете за възстановяване на главното предприятие и предвидените в тях конкретни мерки, които могат да бъдат предприети спрямо клоновете в трети държави, и всички последващи актуализации и изменения на тези планове;

д) стратегията за дейността на главното предприятие във връзка с клоновете в трети държави и всички последващи нейни изменения;

е) услугите, предоставяни от главното предприятие на клиенти, установени или намиращи се в Съюза, въз основа на инвеститорски интерес в съответствие с член 21в.

(3) Задълженията за предоставяне на информация, установени в настоящия член, не възпрепятстват компетентен орган да налага на клоновете от трети държави допълнителни изисквания за предоставяне на информация, когато смята, че допълнителната информация е необходима, за да се получи пълна представа за стопанската дейност, операциите или финансовата надеждност на клоновете от трети държави или техните главни предприятия, да се провери дали клоновете от трети държави и техните главни предприятия спазват приложимото право, и да се гарантира спазването на същото от страна на клоновете от трети държави.

Член 48л Стандартни формуляри и образци и честота на предоставяне на информация

(1) ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на единни формати и определения и честотата на предоставяне на информация и разработва информационните решения, които да се прилагат за целите на член 48к. Изискванията за предоставяне на информация, посочени в член 48к, са пропорционални на категоризацията на клоновете от трети държави като клонове от категория 1 или 2. ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение най-късно до 10 януари 2026 г. На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(2) Регулаторната и финансовата информация, посочена в член 48к, се предоставя поне два пъти годишно от клоновете от трети държави от категория 1 и поне веднъж годишно от клоновете от трети държави от категория 2.

(3) Компетентен орган може да освободи квалифицираните клонове от трети държави от всички изисквания за предоставяне на информация за главното дружество, установени в параграф 48к, параграф 2, или от част от тези изисквания, при условие че компетентният орган е в състояние да получи относимата информация пряко от надзорните органи на съответната трета държава.

Член 49 Компетентност на компетентните органи на държавата членка по произход и на приемащата държава членка

(1) Пруденциалният надзор върху всяка институция, включително върху дейността, която тя извършва в съответствие с членове 33 и 34, е задължение на компетентните органи на държавата членка по произход, без с това да се засягат разпоредбите на настоящата директива, с които се възлагат задължения на компетентните органи на приемащата държава членка.

(2) Параграф 1 не възпрепятства осъществяването на надзор на консолидирана основа.

(3) Предприеманите от приемащата държава членка мерки не могат да предвиждат дискриминационно или ограничително третиране въз основа на факта, че дадена институция е получила лиценз в друга държава членка.

Член 50 Сътрудничество по отношение на надзора

(1) Компетентните органи на съответните държави членки работят в тясно сътрудничество, за да упражняват надзор върху дейността на институции, които извършват дейност — по-специално чрез клон — в една или повече държави членки, различни от тези, в които се намират техните главни управления. Те си предоставят взаимно цялата информация за управлението и собствеността върху тези институции, която би могла да улесни надзора и проверката на условията за тяхното лицензиране, както и цялата информация, която може да улесни наблюдението над такива институции, в частност информация, свързана с тяхната ликвидност, платежоспособност, депозитна гаранция, ограниченията за големите експозиции, други фактори, които могат да повлияят на системния риск, породен от институцията, административните и счетоводните процедури и механизмите за вътрешен контрол.

(2) Компетентните органи на държавата членка по произход незабавно предават на компетентните органи на приемащите държави членки всякаква информация и констатации във връзка с надзора върху ликвидността, съгласно шеста част от Регламент (ЕС) № 575/2013 и дял VII, глава 3 от настоящата директива, за дейностите, които институцията извършва чрез клоновете си, доколкото тази информация и констатации са от значение за защитата на вложителите или инвеститорите в приемащата държава членка.

(3) Компетентните органи на държавата членка по произход информират незабавно компетентните органи на всички приемащи държави членки, когато възникне или основателно може да се очаква да възникнат ликвидни затруднения. Тази информация включва и подробни сведения за планирането и изпълнението на възстановителен план и за всички мерки за пруденциален надзор, предприети в този контекст.

(4) При поискване от страна на компетентните органи на приемащата държава членка компетентните органи на държавата членка по произход им съобщават, и обясняват как са отчетени, информацията и констатациите, предоставени им от компетентните органи на приемащата държава членка. Ако след като им бъдат предадени информацията и констатациите, компетентните органи на приемащата държава членка продължават да твърдят, че компетентните органи на държавата членка по произход не са предприели необходимите мерки, компетентните органи на приемащата държава членка могат, след като информират компетентните органи на държавата членка по произход и ЕБО, да вземат подходящи мерки за предотвратяване на по-нататъшни нарушения, за да защитят интересите на вложителите, инвеститорите и други лица, на които се предоставят услуги, или за да защитят стабилността на финансовата система. Когато компетентните органи на държавата членка по произход не са съгласни с мерките, които компетентните органи на приемащата държава членка смятат да предприемат, те могат да отнесат въпроса до ЕБО и поискат съдействието му в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Когато предприема действия съгласно посочения член, ЕБО взема всяко решение в срок от един месец.

(5) Компетентните органи могат да отнасят до ЕБО случаите, при които искане за сътрудничество, по-специално за обмен на информация, е било отхвърлено или по него не са били предприети действия в разумен срок. Без да се засяга член 258 от ДФЕС, в посочените случаи ЕБО може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени съгласно член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. ЕБО може също по собствена инициатива да подпомага компетентните органи за постигане на споразумение относно обмена на информация съгласно настоящия член в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея от посочения регламент.

(6) ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел определяне на информацията, посочена в настоящия член. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(7) ЕБО разработва проекти за технически стандарти за изпълнение с цел установяване на стандартни формуляри, образци и процедури във връзка с изискванията за обмен на информация, които могат да улеснят наблюдението на институциите. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(8) ЕБО предоставя на Комисията проектите за технически стандарти, посочени в параграфи 6 и 7, до 1 януари 2014 г.

Член 51 Значими клонове

(1) Компетентните органи на приемащата държава членка могат да поискат от консолидиращия надзорник, когато се прилага член 112, параграф 1, или от компетентните органи на държавата членка по произход, определен клон на дадена кредитна институция да бъде считан за значим. В искането се посочват причините за определяне на клона като значим, като се отделя особено внимание на следното:

а) дали пазарният дял съответния клон по отношение на влоговете надвишава 2 % в приемащата държава членка;

б) възможното въздействие при спиране или прекратяване на дейността на институцията върху системната ликвидност, платежните системи и системите за клиринг и сетълмент в приемащата държава членка;

в) размера и значението на съответния клон, изразени в брой клиенти, в рамките на банковата или финансовата система на приемащата държава членка. Компетентните органи в държавата членка по произход и в приемащата държава членка, а когато се прилага член 112, параграф 1 - и консолидиращият надзорник, полагат всички възможни усилия за постигане на съвместно решение за определяне на даден клон като значим. Ако в срок до два месеца след получаването на искането по първа алинея не бъде взето съвместно решение, компетентните органи на приемащата държава членка, в рамките на допълнителен срок от два месеца, вземат сами решение дали съответният клон е значим. При вземане на решението компетентните органи на приемащата държава членка отчитат всички изразени от консолидиращия надзорник или от компетентните органи в държавата членка по произход становища и резерви. Посочените в трета и четвърта алинея решения се оформят в документи, съдържащ пълни мотиви, които се предават на съответните компетентни органи, признават се за окончателни и се прилагат от компетентните органи в съответните държави членки. Определянето на даден клон за значим не засяга правата и задълженията на компетентните органи съгласно настоящата директива.

(2) Компетентните органи на държавата членка по произход предоставят на компетентните органи на приемащата държава членка, в която е открит значим клон, информацията посочена в член 117, параграф 1, букви в) и г) и изпълняват задачите, посочени член 112, параграф 1, буква в) в сътрудничество с компетентните органи на приемащата държава членка. Ако даден компетентен орган на държавата членка по произход узнае за извънредна ситуация съгласно посоченото в член 114, параграф 1, той незабавно предупреждава за това органите, посочени в член 58, параграф 4 и член 59, параграф 1. Компетентните органи на държавата членка по произход съобщават на компетентните органи на приемащата държава членка, в която са открити значими клонове, резултатите от оценките на риска за институциите с такива клонове, посочени в член 97 и където е приложимо — в член 113, параграф 2. Те съобщават и решенията по членове 104 и 105, доколкото посочените оценки и решения са от значение за съответните клонове. Компетентните органи на държавите членки по произход се консултират с компетентните органи на приемащите държави членки, в които са открити значими клонове, относно оперативните действия, изисквани съгласно член 86, параграф 11, ако това е от значение за ликвидните рискове в паричната единица на приемащата държава членка. Когато компетентните органи на държавата членка по произход не са се консултирали с компетентните органи на приемащата държава членка или когато след подобна консултация компетентните органи на приемащата държава членка продължават да твърдят, че оперативните действия, изисквани по член 86, параграф 11 не са достатъчни, компетентните органи на приемащата държава членка могат да отнесат въпроса до ЕБО и да поискат съдействието му в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(3) Когато не се прилага член 116, компетентните органи, които упражняват надзор върху институция със значими клонове в други държави членки, създават и председателстват колегия от надзорни органи с цел улесняване на сътрудничеството по параграф 2 от настоящия член и по член 50. Създаването и работата на колегията се основават на писмени правила, които се определят от компетентния орган на държавата членка по произход след консултация със съответните компетентни органи. Компетентният орган на държавата членка по произход решава кои компетентни органи да участват в дадено заседание или дейност на колегията. В решението на компетентния орган на държавата членка по произход се отчита значението за тези органи на надзорната дейност, която предстои да бъде планирана или координирана, по-специално възможното въздействие върху стабилността на финансовата система в съответните държави членки съгласно член 7 и задълженията по параграф 2 от настоящия член. Компетентният орган на държавата членка по произход предварително предоставя на всички членове на колегията цялата информация относно организирането на тези заседания, основните въпроси за обсъждане и дейностите, които предстои да се разглеждат. Компетентният орган на държавата членка по произход предоставя своевременно на всички членове на колегията и цялата информация във връзка с предприетите на тези заседания действия или реализираните мерки.

(4) ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти с цел определяне на общите условия на работа на колегиите от надзорни органи. На Комисията се делегират правомощия за приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(5) ЕБО разработва проекти за технически стандарти за изпълнение с цел определяне на оперативното функциониране на колегиите от надзорни органи. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на техническите стандарти за изпълнение, посочени в първа алинея, в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(6) ЕБО предоставя на Комисията проектите за технически стандарти, посочени в параграфи 4 и 5, до 31 декември 2014 г.

Член 52 Проверки и инспекции на място на клонове, открити в друга държава членка

(1) Приемащите държави членки предвиждат, че когато дадена институция, получила лиценз в друга държава членка, извършва дейността си чрез клон, компетентните органи на държавата членка по произход могат, след като са уведомили компетентните органи на приемащата държава членка, да извършват сами или с помощта на назначени за целта лица проверки на място на информацията, посочена в член 50, както и инспекции на тези клонове.

(2) За целите на инспекцията на клонове компетентните органи на държавата членка по произход могат също да използват и някоя от другите процедури, предвидени в член 118.

(3) Компетентните органи на приемащата държава членка имат право да провеждат за всеки отделен случай проверки и инспекции на място на дейностите, извършвани от клоновете на институции на територията на съответната държава членка, и да изискват от клоновете информация за дейностите им, както и информация за целите на надзора, когато считат, че това е от значение поради съображения, свързани с стабилността на финансовата система в приемащата държава членка. Преди извършването на тези проверки и инспекции компетентните органи на приемащата държава членка провеждат консултация с компетентните органи на държавата членка по произход. След тези проверки и инспекции компетентните органи на приемащата държава членка предават на компетентните органи на държавата членка по произход получената информация и направените констатации, които са от значение за оценката на риска на институцията или за стабилността на финансовата система на приемащата държава членка. Компетентните органи на държавата членка по произход надлежно отчитат тази информация и тези констатации, когато изготвят плана за извършване на надзорни проверки, посочен в член 99, вземайки предвид стабилността на финансовата система на приемащата държава членка.

(4) Проверките и инспекциите на място на клоновете се провеждат в съответствие с правото на държавата членка, където се извършва проверката или инспекцията. Раздел II Обмен на информация и професионална тайна

Член 53 Професионална тайна

(1) Държавите членки предвиждат всички лица, които работят или са работили за компетентните органи, както и одиторите или експертите, действащи от името на компетентните органи, да бъдат обвързани със задължението за опазване на професионалната тайна. Поверителната информация, която такива лица, одитори или експерти получават при изпълнение на служебните си задължения, може да се разкрива единствено в съкратена или обобщена форма, така че да не могат да се идентифицират отделните кредитни институции, като с това не се засягат случаите, попадащи в приложното поле на наказателното или данъчното право. Независимо от това, когато дадена кредитна институция е обявена в несъстоятелност или е в производство по принудителна ликвидация, поверителната информация, която не се отнася до трети страни, участващи в усилията за оздравяване на тази кредитна институция, може да се разкрива в производствата по граждански или търговски дела.

(2) Параграф 1 не възпрепятства компетентните органи да обменят информация помежду си или да предават информация на ЕССР, ЕБО или Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 17 ), в съответствие с настоящата директива, с Регламент (ЕС) № 575/2013, с Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета ( 18 ), с член 15 от Регламент (ЕС) № 1092/2010, с членове 31, 35 и 36 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 и с членове 31 и 36 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, с Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета ( 19 ) и други директиви, приложими за кредитни институции. По отношение на тази информация се прилага параграф 1.

(3) Параграф 1 не възпрепятства компетентните органи да публикуват резултатите от стрес тестовете, извършвани съгласно член 100 от настоящата директива или съгласно член 32 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, или да предават резултатите от стрес тестовете на ЕБО, за целите на публикуването на резултатите на равнище ЕС.

Член 54 Използване на поверителна информация

Компетентните органи, които получават поверителна информация по член 53, я използват само в процеса на изпълнение на служебните си задължения и само за някоя от следните цели:

а) за да проверят дали са спазени условията за допускане до осъществяването на дейност като кредитна институция и за да се улесни наблюдението на неконсолидирана или консолидирана основа върху извършването на такава дейност, особено във връзка с наблюдението на ликвидността, платежоспособността, големите експозиции, административните и счетоводните процедури и механизмите за вътрешен контрол;

б) за налагане на санкции;

в) при обжалване на решение на компетентния орган, включително по съдебен ред съгласно член 72;

г) при съдебни производства, които са започнати съгласно специалните разпоредби, предвидени в правото на Съюза в областта на кредитните институции.

Член 54а

Членове 53 и 54 не засягат правомощията за предприемане на разследване, предоставени на Европейския парламент съгласно член 226 от ДФЕС.

Член 55 Споразумения за сътрудничество

Държавите членки и ЕБО (в съответствие с член 33 от Регламент (ЕС) № 1093/2010) могат да сключват споразумения за сътрудничество, които предвиждат обмен на информация, с надзорните органи на трети държави или с органите или ведомствата на трети държави в съответствие с член 56 и член 57, параграф 1 от настоящата директива само ако по отношение на разкриваната информация съществуват гаранции, че изискванията за опазване на професионалната тайна, които са най-малкото равностойни на посочените в член 53, параграф 1 от настоящата директива, са спазени. Този обмен на информация се извършва с цел изпълнение на надзорните задачи на тези органи или ведомства. Когато информацията произхожда от друга държава членка, тя може да бъде разкривана само с изричното съгласие на органите, които са я разкрили и в съответните случаи единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.

Член 56 Обмен на информация между органите

Член 53, параграф 1 и член 54 не възпрепятстват обмен на информация между компетентните органи в рамките на една държава членка, между компетентните органи в различни държави членки или между компетентните органи и посочените по-долу органи при изпълнение на надзорните им функции:

а) органите, на които е възложено публичното задължение да упражняват надзор върху други предприятия от финансовия сектор, и органите, които отговарят за надзора върху финансовите пазари;

б) органите или ведомствата, на които е възложено да поддържат стабилността на финансовата система в държавите членки посредством използването на макропруденциални правила;

в) органи за оздравяване или органи, имащи за цел защитата на стабилността на финансовата система;

г) договорни или институционални защитни схеми, посочени в член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

д) органите, които участват в производства по ликвидация и несъстоятелност на институции и в други подобни производства;

е) лицата, които отговарят за извършване на нормативно установените одити на отчетите на институции, застрахователни предприятия и финансови институции;

ж) органите, които отговарят за надзора върху задължените субекти, изброени в член 2, параграф 1, точки 1 и 2 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета ( 20 ), за целите на спазването на посочената директива, и звената за финансово разузнаване;

з) компетентните органи, отговарящи за прилагането на правилата за структурно разделение в рамките на банкова група. Член 53, параграф 1 и член 54 не възпрепятстват разкриването пред органи, които управляват схеми за гарантиране на влогове и схеми за компенсиране на инвеститорите, на информация, необходима за упражняване на техните функции. Във всички случаи по отношение на получената информация се прилагат изискванията за опазване на професионалната тайна, които са най-малко равностойни на посочените в член 53, параграф 1. Член 53, параграф 1 и член 54 не изключват обмена на информация между компетентните органи и данъчните органи в една и съща държава членка в съответствие с националното право. Когато информацията произхожда от друга държава членка, тя се обменя както е посочено в първото изречение от настоящия параграф само с изричното съгласие на компетентните органи, които са я оповестили.

Член 57 Обмен на информация с органи за наблюдение и контрол

(1) Независимо от членове 53, 54 и 55 държавите членки гарантират, че може да се извършва обмен на информация между компетентните органи и органите, които отговарят за наблюдението и контрола върху:

а) органите, участващи в производства по ликвидация и несъстоятелност на институции и в други подобни производства;

аа) договорни или институционални защитни схеми, посочени в член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б) лицата, на които е възложено да извършват нормативно установените одити на отчетите на институции, застрахователни предприятия и финансови институции.

(2) В случаите по параграф 1 държавите членки изискват да бъдат изпълнени най-малко следните условия:

а) информацията се обменя за изпълнение на функциите, посочени в параграф 1;

б) по отношение на получената информация се прилагат изискванията за опазване на професионалната тайна, които са най-малко равностойни на посочените в член 53, параграф 1;

в) когато информацията произхожда от друга държава членка, тя не се разкрива без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили, и в съответните случаи единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.

(3) Независимо от членове 53, 54 и55, с цел укрепване на стабилността и интегритета на финансовата система, държавите членки могат да разрешат обмена на информация между компетентните органи и органите или ведомствата, които отговарят по закон за разкриването и разследването на нарушения в областта на дружественото право. В такива случаи държавите членки изискват да бъдат изпълнени най-малко следните условия:

а) информацията се обменя за целите на разкриването и разследването на нарушения в областта на дружественото право;

б) по отношение на получената информация се прилагат изискванията за опазване на професионалната тайна, които са най-малко равностойни на посочените в член 53, параграф 1;

в) когато информацията произхожда от друга държава членка, тя не се разкрива без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили, и в съответните случаи единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.

(4) Когато органите или ведомствата по параграф 1 изпълняват функциите си по разкриване или разследване с помощта — предвид конкретната им компетентност — на лица, които са назначени за тази цел и не са заети в публичния сектор, дадена държава членка може да разшири възможността за обмен на информация по параграф 3, първа алинея, така че да обхване и такива лица при условията, предвидени в параграф 3, втора алинея.

(5) Компетентните органи съобщават на ЕБО имената на органите или ведомствата, които могат да получават информация съгласно настоящия член.

(6) С оглед изпълнението на параграф 4 органите или ведомствата по параграф 3 съобщават на компетентните органи, които са разкрили информацията, имената и точните задължения на лицата, на които ще бъде изпратена тази информация.

Член 58 Предаване на информация по парични, системни и платежни въпроси и въпроси, свързани със защитата на влоговете

(1) Нищо в настоящата глава не възпрепятства компетентните органи да предават информация на посочените по-долу органи с оглед на изпълнението на задачите им:

а) централните банки от ЕСЦБ и други органи със сходна функция в качеството им на отговарящи за паричната политика органи — когато информацията е от значение за изпълнение на нормативно установените задачи на всеки от тях, в т.ч. провеждане на паричната политика и свързаното с нея осигуряване на ликвидност, надзор върху платежните системи и системите за клиринг и сетълмент и поддържане на стабилността на финансовата система;

б) договорни или институционални защитни схеми, посочени в член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в) в съответните случаи — други публични органи, отговарящи за наблюдението и контрола върху платежните системи;

г) ЕССР, Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 21 ) и ЕОЦКП, когато тази информация е от значение за упражняването на задълженията им по регламенти (ЕС) № 1092/2010, (ЕС) № 1094/2010 или (ЕС) № 1095/2010. Държавите членки предприемат необходимите мерки за да премахнат пречките, които възпрепятстват компетентните органи да предават информация в съответствие с първа алинея.

(2) Нищо в настоящата глава не възпрепятства посочените в параграф 1 органи или ведомства да предават на компетентните органи информацията, която може да им е необходима за целите на член 54.

(3) По отношение на получената в съответствие с параграфи 1 и 2 информация се прилагат изискванията за опазване на професионалната тайна, които са най-малко равностойни на посочените в член 53, параграф 1.

(4) При извънредна ситуация по смисъла на член 114, параграф 1 държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентните органи предоставят незабавно информация на централните банки от ЕСЦБ, когато тази информация е от значение за изпълнението на техните нормативно установените задачи, в т.ч. провеждане на паричната политика и свързаното с нея осигуряване на ликвидност, надзор върху платежните системи и системите за клиринг и сетълмент и поддържане на стабилността на финансовата система, както и на ЕССР, когато тази информация е от значение за изпълнението на неговите нормативно установени задачи.

Член 58а Предаване на информация на международни органи

(1) Независимо от член 53, параграф 1 и член 54, компетентните органи могат, при спазване на условията по параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член, да предадат някои видове информация или да я споделят със:

а) Международния валутен фонд и Световната банка за целите на оценките за Програмата за оценка на финансовия сектор;

б) Банката за международни разплащания за целите на проучванията на количественото въздействие;

в) Съвета за финансова стабилност за целите на надзорните му функции.

(2) Компетентните органи могат да споделят поверителна информация единствено по изричното искане на съответната структура и когато са спазени най-малко следните условия:

а) искането е надлежно мотивирано с оглед на специфичните задачи, изпълнявани от искащата структура в съответствие с нейния мандат;

б) в искането достатъчно точно са указани естеството, обхватът и формата на исканата информация, както и начинът за нейното оповестяване или предаване;

в) исканата информация е строго необходима за изпълнението на специфичните задачи на искащата структура и не надхвърля нормативно установените задачи, възложени на искащата структура;

г) информацията се предава или оповестява единствено на лицата, които са пряко ангажирани с изпълнението на конкретната задача;

д) за лицата, които имат достъп до информацията, се прилагат изискванията за опазване на професионална тайна, като тези изисквания са най-малко равностойни на изискванията по член 53, параграф 1.

(3) Когато искането е отправено от някой от субектите, посочени в параграф 1, компетентните органи могат да предадат само обобщена или анонимизирана информация и могат да споделят друга информация само в служебните помещения на компетентния орган.

(4) Доколкото оповестяването на информация включва обработването на лични данни, всяко обработване на лични данни от страна на искащата структура отговаря на изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета ( 22 ).

Член 59 Предаване на информация на други субекти

(1) Независимо от разпоредбите на член 53, параграф 1 и член 54 държавите членки могат, въз основа на разпоредби в националното си право, да разрешават разкриването на определена информация на други звена от централната администрация, които отговарят за правната уредба по отношение на надзора върху институциите, финансовите институции и застрахователните предприятия и на инспекторите, действащи от името на тези ведомства. Въпреки това, такова разкриване на информация може да бъде направено само когато е необходимо за целите на пруденциалния надзор и превенцията и преструктурирането на проблемни институции. Без да се засяга параграф 2 от настоящия член, по отношение на лицата, които имат достъп до информацията, се прилагат изискванията за опазване на професионалната тайна, като тези гаранции са най-малко равностойни на посочените в член 53, параграф 1. При извънредна ситуация по член 114, параграф 1 държавите членки разрешават на компетентните органи да разкрият информация, която е от значение за посочените в първа алинея от настоящия параграф звена във всички засегнати държави членки.

(2) Държава членка може да разреши разкриване на определена информация, свързана с пруденциалния надзор върху институциите, пред парламентарните си анкетни комисии, пред сметната си палата и пред други субекти с функции по проучване на своя територия при следните условия:

а) субектите имат точно определено от националното право правомощие за разследване или подробно проучване на дейностите на органите, отговарящи за надзора върху институциите или за правната уредба в областта на този надзор;

б) информацията е строго необходима за изпълнението на мандата, посочен в буква а);

в) за лицата, които имат достъп до информацията, се прилагат изискванията за опазване на професионална тайна съгласно националното право, като тези изисквания са най-малко равностойни на изискванията по член 53, параграф 1;

г) информацията, която произхожда от друга държава членка не се разкрива без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили, и се разкрива единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си. Доколкото всяко разкриване на информация, свързана с пруденциалния надзор, включва обработване на лични данни, посочените в първа алинея субекти спазват приложимите националните норми за транспониране на Директива 95/46/ЕО винаги когато обработват лични данни.

Член 60 Разкриване на информация, получена при проверки и инспекции на място

Държавите членки гарантират, че информацията, получена съгласно член 52, параграф 3, член 53, параграф 2 и член 56, и информацията, получена чрез проверки на място или инспекции, посочени в член 52, параграфи 1 и 2, не може да бъде разкривана по член 59, освен с изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили, или на компетентните органи на държавата членка, в която е била извършена проверката на място или инспекцията.

Член 61 Разкриване на информация за услугите по клиринг и сетълмент

(1) Нищо в настоящата глава не възпрепятства компетентните органи на държава членка да предоставят информацията по членове 53, 54 и 55на клирингова къща или на друга подобна призната по националното право институция за извършване на услуги по клиринг или сетълмент за един от пазарите на съответната държава членка, ако те считат за необходимо да предоставят информацията, за да осигурят правилното функциониране на тези институции в случаите на неизпълнение или на възможно неизпълнение от страна на участници на пазара. По отношение на получената информация се прилагат изискванията за опазване на професионалната тайна, които са най-малко равностойни на посочените в член 53, параграф 1.

(2) Държавите членки гарантират обаче, че информацията, получена съгласно член 53, параграф 2, не се разкрива при обстоятелствата по параграф 1 без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили.

Член 62 Обработка на лични данни

Обработката на лични данни за целите на настоящата директива се извършва в съответствие с Директива 95/46/ЕО и, където е приложимо, в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001. Раздел III Задължения на лицата, отговарящи за контрола за законосъобразност на годишните и консолидираните отчети

Член 63 Задължения на лицата, отговарящи за контрола за законосъобразност на годишните и консолидираните отчети

(1) Държавите членки предвиждат всяко лице, което е одобрено в съответствие с Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети ( 23 ) и което изпълнява в дадена институция задачите, посочени в член 51 от Директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества ( 24 ), член 37 от Директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. относно консолидираните счетоводни отчети ( 25 ) или член 73 от Директива 2009/65/ЕО, или друга нормативно установена задача, да има поне задължението да уведоми незабавно компетентните органи за всеки засягащ институцията факт или решение, които му станат известни при изпълнението на тези задачи и които:

а) представляват съществено нарушение на законовите, подзаконовите или административните разпоредби, в които са определени условията за издаване на лиценз или с които специално се урежда извършването на дейност от институциите;

б) засягат гладкото функциониране на институцията;

в) водят до отказ за заверяване на отчетите или до изразяване на резерви в това отношение. Държавите членки гарантират най-малкото, че лицето, посочено в първа алинея, има и задължението да съобщава за всеки факт или решение, които са му станали известни при изпълнение на задачата по първа алинея в предприятие, намиращо се в тесни, произтичащи от отношение на контрол връзки с институцията, в която лицето изпълнява тази задача. Държавите членки предвиждат възможността компетентните органи да изискат замяната на лицето, посочено в първа алинея, ако това лице действа в нарушение на задълженията си съгласно първа алинея.

(2) Добросъвестното разкриване пред компетентните органи от лица, одобрени по смисъла на Директива 2006/43/ЕО, на факт или решение по параграф 1 не представлява нарушение на никое ограничение за разкриването на информация, наложено по силата на договор или законова, подзаконова или административна разпоредба и тези лица не носят отговорност. Едно такова разкриване се извършва едновременно с това и пред ръководния орган на институцията освен в случаите, когато съществува непреодолима причина това да не бъде направено. Раздел IV Надзорни правомощия, правомощия за налагане на санкции и право на обжалване

Член 64 Надзорни правомощия и правомощия за налагане на санкции

(1) На компетентните органи се предоставят всички надзорни правомощия за намеса в дейността на институциите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, които са им необходими, за да изпълняват функциите си, включително по-специално правото да отнемат лиценз в съответствие с член 18, правомощията, посочени в членове 18, 102, 104 и 105, и правомощията да предприемат мерките, посочени в член 21а, параграф 6.

(2) Компетентните органи упражняват своите надзорни правомощия и правомощия за налагане на санкции в съответствие с настоящата директива и националното право по всеки един от следните начини:

а) пряко;

б) в сътрудничество с други органи;

в) от свое име чрез делегиране на правомощия на тези органи;

г) чрез отнасяне на въпросите пред компетентните съдебни органи.

(3) Решенията, вземани от компетентните органи при упражняване на надзорните им правомощия и на правомощията за налагане на санкции, съдържат мотивите, на които се основават.

Член 65 Административни санкции, периодични имуществени санкции и други административни мерки

(1) Без да се засягат надзорните правомощия на компетентните органи, посочени в член 64 от настоящата директива, и правото на държавите членки да предвиждат и налагат наказателноправни санкции, държавите членки определят правила за административните санкции, периодичните имуществени санкции и другите административни мерки за нарушение на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на решения, взети от компетентен орган въз основа на тези разпоредби или на този регламент, като предприемат всички необходими мерки за осигуряване на прилагането им. Административните санкции, периодичните имуществени санкции и другите административни мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи.

(2) Държавите членки предвиждат, че когато задълженията, посочени в параграф 1 от настоящия член, се прилагат за институции, финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност, в случай на нарушение на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива, Регламент (ЕС) № 575/2013 или решения, взети от компетентен орган въз основа на тези разпоредби или на този регламент, компетентните органи могат да налагат административни санкции, периодични имуществени санкции и други административни мерки на членовете на ръководния орган, висшето ръководство, лицата, заемащи ключови позиции, други членове на персонала, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на институцията, както е посочено в член 92, параграф 3 от настоящата директива, и други физически лица, ако съгласно националното право те носят отговорност за нарушението.

(3) Налагането на периодични имуществени санкции не пречи на компетентните органи да налагат административни санкции или други административни мерки за същото нарушение.

(4) Компетентните органи разполагат с всички правомощия за събиране на информация и разследване, необходими за изпълнение на функциите им. Тези правомощия включват:

а) правомощието да изискват от следните физически или юридически лица да им предоставят цялата информация, от която се нуждаят, за да изпълняват задачите си, включително информацията, която трябва да се предоставя периодично и в определен формат за надзорни и съответните статистически цели:

б) правомощието да провеждат всички необходими разследвания на всяко лице, посочено в буква а), подточки i)—vi), установено или намиращо се в съответната държава членка, когато това е необходимо за изпълнение на задачите на компетентните органи, включително правомощието:

(5) Чрез дерогация от параграф 1, когато в правната система на държава членка не са предвидени административни санкции, настоящият член може да се прилага по такъв начин, че санкцията да се инициира от компетентния орган и да се налага от съдебен орган, като същевременно се гарантира ефективността на тези правни средства и ефект, равностоен на административните санкции, налагани от компетентни органи. Във всички случаи налаганите санкции трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки, посочени в първа алинея, съобщават на Комисията мерките от националното право, които приемат съгласно настоящия параграф, до 10 януари 2026 г. и съобщават незабавно всички последващи изменения в тях.

Член 66 Административни санкции, периодични имуществени санкции и други административни мерки за неспазване на изискванията за издаване на лиценз и на изискванията във връзка с придобиването или прехвърлянето на съществено дялово участие, съществените прехвърляния на активи и пасиви, сливанията или разделянията

(1) Държавите членки предвиждат в законовите, подзаконовите и административните си разпоредби административни санкции, периодични имуществени санкции и други административни мерки най-малкото когато:

а) дейностите като кредитна институция са започнати, без предварително да е получен лиценз в нарушение на член 8 от настоящата директива;

б) най-малко една от дейностите, посочени в член 4, точка 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, се извършва от субект, който е над прага, определен в посочената буква, и който няма издаден лиценз за кредитна институция, с изключение на субектите, които са поискали освобождаване от изискванията съгласно член 8а от настоящата директива;

в) дейността по приемане на влогове или други възстановими средства от обществото се извършва без получаване на лиценз за кредитна институция в нарушение на член 9 от настоящата директива;

г) квалифицирано дялово участие в кредитна институция се придобива пряко или непряко или се увеличава пряко или непряко, така че делът на правата на глас или на държания капитал да достигне или да надвиши праговете, посочени в член 22, параграф 1 от настоящата директива, или кредитната институция да стане дъщерно предприятие на приобретателя, без компетентните органи да са били уведомени писмено за кредитната институция, във връзка с която приобретателят иска да придобие или да увеличи квалифицирано дялово участие, по време на срока за извършване на оценка или въпреки несъгласието на компетентните органи, в нарушение на посочения член;

д) квалифицирано дялово участие в кредитна институция се прехвърля пряко или непряко или се намалява, в резултат на което делът на правата на глас или на държания капитал да спадне под праговете, посочени в член 25 от настоящата директива, или кредитната институция да престане да е дъщерно предприятие на юридическото лице, което прехвърля квалифицираното дялово участие, без компетентните органи да са били уведомени писмено в нарушение на посочения член;

е) финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, попадащ в обхвата на член 21а, параграф 1 от настоящата директива, не подаде заявление за одобрение в нарушение на посочения член или не спази друго изискване на същия член;

ж) кандидат-приобретател по смисъла на член 27а, параграф 1 от настоящата директива не уведоми съответния компетентен орган за пряко или непряко придобиване на съществено дялово участие в нарушение на посочения член;

з) някой от субектите, посочени в член 27г от настоящата директива, не уведоми съответния компетентен орган за пряко или непряко прехвърляне на съществено дялово участие, което надвишава 15 % от приемливия капитал на този субект;

и) някой от субектите, посочени в член 27е, параграф 1 от настоящата директива, извърши съществено прехвърляне на активи и пасиви, без компетентните органи да са били уведомени, в нарушение на посочения член;

й) някой от субектите, посочени в член 27и, параграф 1 от настоящата директива, предприеме сливане или разделяне в нарушение на посочения член.

(2) За случаите, посочени в параграф 1, държавите членки предвиждат приложимите мерки да включват най-малкото следното:

а) административни санкции:

б) периодични имуществени санкции:

в) други административни мерки:

(3) Общият годишен нетен оборот, посочен в параграф 2, буква а), подточка i) от настоящия член, е сборът от следните позиции, определен в съответствие с приложения III и IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451 на Комисията ( 27 ):

а) приходи от лихви;

б) разходи за лихви;

в) разходи за акционерен капитал, платим при поискване;

г) приходи от дивиденти;

д) приходи от такси и комисиони;

е) разходи за такси и комисиони;

ж) нетни печалби или загуби от финансови активи и пасиви, държани за търгуване;

з) нетни печалби или загуби от финансови активи и пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата;

и) нетни печалби или загуби от отчитане на хеджиране;

й) нетни курсови разлики (печалба или загуба);

к) други оперативни приходи;

л) други оперативни разходи. За целите на настоящия член основата за изчислението е последната годишна надзорна финансова информация, даваща стойност на показателя, по-голяма от нула. Когато по отношение на юридическото лице, посочено в параграф 2 от настоящия член, не се прилага Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451, съответният общ годишен нетен оборот е общият годишен нетен оборот или съответстващият вид приход съгласно приложимата счетоводна рамка. Когато съответното предприятие е част от група, съответният общ годишен нетен оборот е общият годишен нетен оборот, произтичащ от консолидирания отчет на крайното предприятие майка.

(4) Средният дневен нетен оборот, посочен в параграф 2, буква б), подточка i), е общият годишен нетен оборот, посочен в параграф 3, разделен на 365.

Член 67 Други разпоредби

(1) Настоящият член се прилага поне във всеки от следните случаи:

а) институция е получила лиценз чрез представяне на невярна информация или по друг неправомерен начин;

б) институция, която е узнала за придобиването или за прехвърлянето на дялови участия в капитала ѝ, в резултат на което съответните дялови участия надхвърлят или спадат под праговете по член 22, параграф 1 или член 25, не е информирала компетентните органи за тези придобивания или прехвърляния — в нарушение на член 26, параграф 1, първа алинея;

в) институция, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар, включен в списъка, който се публикува от ЕОЦКП в съответствие с член 47 от Директива 2004/39/ЕО, не уведомява поне веднъж годишно компетентните органи за имената на акционерите и членовете, държащи квалифицирани дялови участия, и за размерите на тези участия — в нарушение на член 26, параграф 1, втора алинея от настоящата директива;

г) институция не разполага с правила за управление и неутрална по отношение на пола политика за възнагражденията, изисквани от компетентните органи в съответствие с член 74;

ж) институция не представя информация или представя непълна или неточна информация на компетентните органи за голяма експозиция, в нарушение на член 394, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

з) институция не представя информация или представя непълна или неточна информация на компетентните органи за ликвидността, в нарушение на член 415, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

й) институция не поддържа отношение на нетното стабилно финансиране в нарушение на член 413 или член 428б от Регламент (ЕС) № 575/2013 или нееднократно и системно не поддържа необходимите ликвидни активи в нарушение на член 412 от посочения регламент;

м) институция не оповестява информацията или представя непълна или неточна информация в нарушение на член 431, параграфи 1, 2 и 3 или член 451, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

н) институция извършва плащания към притежатели на инструменти, включени в собствения капитал на институцията, в нарушение на член 141 от настоящата директива ►C2 или в случаите, в които съгласно членове 28, 52 или 63 от Регламент (ЕС) № 575/2013 се забраняват такива плащания към притежатели на инструменти, включени в собствения капитал; ◄

о) е установено, че дадена институция е отговорна за сериозно нарушение на националните разпоредби, приети съгласно Директива 2005/60/ЕО;

п) институция допуска едно или повече лица, които не отговарят на изискванията по член 91, да станат или останат членове на ръководния орган;

р) институция майка, финансов холдинг майка или финансов холдинг майка със смесена дейност не предприема някое от необходимите действия за гарантиране на спазването на пруденциалните изисквания, указани в трета, четвърта, шеста или седма част от Регламент (ЕС) № 575/2013, или наложени по силата на член 104, параграф 1, буква а) или член 105 от настоящата директива на консолидирана или подконсолидирана основа;

с) институция не спазва капиталовите изисквания, определени в член 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

т) институция или физическо лице многократно не изпълнява решение, наложено от компетентния орган в съответствие с националните разпоредби за транспониране на настоящата директива или в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013;

у) институция не изпълнява изискванията относно възнагражденията, определени в членове 92, 94 и 95 от настоящата директива;

ф) институция извършва действия без предварителното разрешение на компетентния орган, когато по силата на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива или по силата на Регламент (ЕС) № 575/2013 тя е длъжна да получи такова предварително разрешение, или институция е получила такова разрешение чрез представяне на невярна информация или не изпълнява условията, при които е дадено такова разрешение;

х) институция не отговаря на изискванията по отношение на състава, условията, корекциите и приспаданията, свързани със собствения капитал, определени във втора част от Регламент (ЕС) № 575/2013;

ц) институция не отговаря на изискванията по отношение на големите ѝ експозиции към клиент или група от свързани клиенти, определени в четвърта част от Регламент (ЕС) № 575/2013;

ч) институция не отговаря на изискванията за изчисляването на отношението на ливъридж, в това число за прилагането на дерогациите, определени в седма част от Регламент (ЕС) № 575/2013;

ш) институция не представя информация или представя непълна или неточна информация на компетентния орган във връзка с данните, посочени в член 430, параграфи 1—3 и в член 430а от Регламент (ЕС) № 575/2013;

щ) институция не изпълнява изискванията за събиране и управление на данни, определени в трета част, дял III, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

аа) институция не изпълнява изискванията за изчисляване на рисковопретеглените експозиции или капиталовите изисквания, или не е въвела правилата за управление, определени в трета част, дялове II—VI от Регламент (ЕС) № 575/2013;

аб) институция не отговаря на изискванията за изчисляване на отношението на ликвидно покритие или на отношението на нетно стабилно финансиране, определени в шеста част, дялове I и IV от Регламент (ЕС) № 575/2013 и в Делегиран регламент (ЕС) 2015/61.

(2) За случаите, посочени в параграф 1, държавите членки предвиждат приложимите мерки да включват най-малкото следното:

а) административни санкции:

б) периодични имуществени санкции:

в) други административни мерки:

(3) Общият годишен нетен оборот, посочен в параграф 2, буква а), подточка i) от настоящия член, е сборът от следните позиции, определен в съответствие с приложения III и IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451:

а) приходи от лихви;

б) разходи за лихви;

в) разходи за акционерен капитал, платим при поискване;

г) приходи от дивиденти;

д) приходи от такси и комисиони;

е) разходи за такси и комисиони;

ж) нетни печалби или загуби от финансови активи и пасиви, държани за търгуване;

з) нетни печалби или загуби от финансови активи и пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата;

и) нетни печалби или загуби от отчитане на хеджиране;

й) нетни курсови разлики (печалба или загуба);

к) други оперативни приходи;

л) други оперативни разходи. За целите на настоящия член основата за изчислението е последната годишна надзорна финансова информация, даваща стойност на показателя, по-голяма от нула. Когато по отношение на юридическото лице, посочено в параграф 2 от настоящия член, не се прилага Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451, съответният общ годишен нетен оборот е общият годишен нетен оборот или съответстващият вид приход съгласно приложимата счетоводна рамка. Когато съответното предприятие е част от група, съответният общ годишен нетен оборот е общият годишен нетен оборот, произтичащ от консолидираният отчет на крайното предприятие майка.

(4) Средният дневен нетен оборот, посочен в параграф 2, буква б), подточка i), е общият годишен нетен оборот, посочен в параграф 3, разделен на 365.

Член 68 Публикуване на административните санкции

(1) Държавите членки гарантират, че компетентните органи публикуват на официалната си страница в интернет най-малко административните санкции, които не подлежат на обжалване и които са наложени за нарушаване на разпоредбите на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива или на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 575/2013 включително информация за вида и естеството на нарушението и самоличността на физическото или юридическото лице, на което е наложена санкцията, без излишно забавяне, след като съответното лице е уведомено относно тези санкции. Когато държавите членки позволят публикуването на санкции, които могат да бъдат обжалвани, компетентни органи незабавно публикуват на официалната си страница в интернет и информация дали санкцията е обжалвана и съответния резултат.

(2) Компетентните органи публикуват санкциите на анонимна основа и по начин, съответстващ на националното право, в следните случаи:

а) когато санкцията е наложена на физическо лице и след задължителна предварителна проверка се счита, че публикуването на лични данни е непропорционално;

б) когато публикуването би застрашило стабилността на финансовите пазари или текущо наказателно разследване;

в) когато публикуването би причинило — доколкото това може да се установи — непропорционални щети на засегнатите институции или физически лица. Алтернативно, когато обстоятелствата, посочени в първа алинея, е вероятно да престанат да бъдат налице в рамките на разумен срок, публикуването по параграф 1 може да бъде отложено за такъв срок.

(3) Компетентните органи правят необходимото публикуваната съгласно параграф 1 или 2 информация да остане на тяхната официална страница в интернет за срок от най-малко пет години. Личните данни се запазват на официалната страница в интернет на компетентния орган само за необходимия срок в съответствие с приложимите правила за защита на данните.

(4) До 18 юли 2015 г. ЕБО представя доклад на Комисията относно публикуването на санкциите от държавите членки на анонимна основа съгласно предвиденото в параграф 2, и по-специално когато е имало съществени различия между държавите членки в това отношение. В допълнение ЕБО представя доклад на Комисията относно всички съществени различия по отношение на продължителността на публикуване на санкции съгласно националното право.

Член 69 Обмен на информация относно санкциите и поддръжка на централна база данни от ЕБО

(1) При спазване на изискванията за опазване на професионалната тайна по член 53, параграф 1, компетентните органи информират ЕБО относно всички административни санкции, включително всички постоянни забрани, наложени съгласно членове 65, 66 и 67, включително всяко обжалване по отношение на тях и резултатите от него. ЕБО поддържа централна база данни за административни санкции, които са му били съобщени, единствено за целите на обмена на информация между компетентните органи. Тази база данни е достъпна само за компетентните органи и се актуализира въз основа на информацията, предоставена от компетентни органи.

(2) Когато компетентен орган оценява репутация за целите на член 13, параграф 1, член 16, параграф 3, член 91, параграф 1 и член 121, той проверява базата данни на ЕБО за административни санкции. Когато има промяна в състоянието или успешно обжалване, ЕБО заличава или актуализира съответните записи в базата данни, отнасящи се за случая, по искане на компетентните органи.

(3) Компетентните органи проверяват в съответствие с националното право за наличието на осъждане в свидетелството за съдимост на засегнатото лице, която има отношение към случая,. За тези цели информацията се обменя в съответствие с Решение 2009/316/ПВР и Рамково решение 2009/315/ПВР, както са въведени в националното законодателство.

(4) ЕБО поддържа страница в интернет с връзки към публикуваните административни санкции за всеки компетентен орган съгласно член 68 и показва срока, за който всяка държава членка публикува административни санкции.

Член 70 Ефективно налагане на административни санкции и други административни мерки и упражняване на правомощията за налагане на санкции от компетентните органи

(1) Държавите членки предвиждат, при определяне на вида и размера на административните санкции или други административни мерки, компетентните органи да отчитат всички приложими обстоятелства, в това число, когато е уместно:

а) тежестта и продължителността на нарушението;

б) степента на отговорност на физическото или юридическото лице, което е отговорно за нарушението;

в) финансовото състояние на физическото или юридическото лице, което е отговорно за нарушението, както се посочва, inter alia в общия оборот на юридическото лице или годишния доход на физическото лице;

г) големината на получените печалби или избегнатите загуби от физическото или юридическото лице, което е отговорно за нарушението, доколкото размерът им може да бъде определен;

д) загубите за трети страни в резултат на нарушението, доколкото могат да бъдат определени;

е) степента на съдействие, което физическото или юридическото лице, което е отговорно за нарушението, оказва на компетентния орган;

ж) предишни нарушения на физическото или юридическото лице, което е отговорно за нарушението;

з) евентуалните системни последици от нарушението;

и) предишни наказателни санкции, наложени за същото нарушение на физическото или юридическо лице, което е отговорно за посоченото нарушение.

(2) При упражняване на правомощията си за налагане на административни санкции и други административни мерки компетентните органи сътрудничат тясно помежду си, така че тези санкции и мерки да водят до преследваните от настоящата директива резултати. Те също така координират действията си, за да предотвратят кумулиране и припокриване при налагането на административни санкции и други административни мерки в трансграничен контекст.

(3) Компетентните органи могат да налагат санкции на същото физическо или юридическо лице, което е отговорно за същото действие или бездействие, в случай на кумулиране на административни и наказателни производства, свързани със същото нарушение. Подобно кумулиране на производства и санкции за същото нарушение следва обаче да бъде строго необходимо и пропорционално за постигането на различни и допълващи се цели от общ интерес.

(4) Държавите членки въвеждат подходящи механизми, които гарантират, че компетентните органи и съдебните органи са надлежно и своевременно информирани, когато се образуват административни и наказателни производства срещу същото физическо или юридическо лице, което може да бъде подведено под отговорност за същото деяние и по двете производства.

(5) До 18 юли 2029 г. ЕБО представя на Комисията доклад за сътрудничеството между компетентните органи при налагането на административни санкции, периодични имуществени санкции и други административни мерки. Освен това ЕБО оценява всички различия сред компетентните органи в налагането на административни санкции. По-специално ЕБО оценява:

а) степента на сътрудничество между компетентните органи във връзка със санкциите, които могат да се налагат при трансгранични случаи, или при кумулирането на административни и наказателни производства;

б) обмена на информация между компетентните органи при разглеждането на трансгранични случаи;

в) добрите практики, разработени от даден компетентен орган, чието възприемане в областта на административните санкции, периодичните имуществени санкции и другите административни мерки би могло да бъде от полза за други компетентни органи;

г) ефективността и достигнатата степен на сближаване по отношение на прилагането на национални разпоредби за транспониране на настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013, включително административните санкции, периодичните имуществени санкции и другите административни мерки, наложени на физически или юридически лица, за които е установено, че са отговорни за нарушението съгласно националното право.

Член 71 Сигнализиране за нарушения

(1) Държавите членки гарантират, че компетентните органи създават ефективни и надеждни механизми, с които да се насърчава подаването на сигнали до компетентните органи за потенциални или действително извършени нарушения на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) Механизмите, посочени в параграф 1 включват най-малкото:

а) специални процедури за приемане на сигнали за нарушения и за предприемане на действия по тях;

б) подходяща защита за служителите на институции, които докладват за нарушения в рамките на институцията, най-малкото срещу репресивни мерки, дискриминация или други форми на несправедливо отношение;

в) защита на личните данни както на лицето, което подава сигнал за нарушение, така и на физическото лице, за което се предполага, че е отговорно за нарушението, в съответствие с Директива 95/46/ЕО.

г) ясни правила, които осигуряват гарантирането на поверителност във всички случаи за лицето, което докладва за нарушения в рамките на институцията, освен когато разкриването му се изисква съгласно националното право в контекста на по-нататъшно разследване или последващо съдебно производство.

(3) Държавите членки изискват от институциите да разполагат с необходимите процедури, за да могат служителите им да сигнализират за нарушения в рамките на институцията по самостоятелен и независим ред. Такава процедура може да се осигури и чрез правила, предвидени от социалните партньори. Прилага се същата защита като тази, която е посочена в параграф 2, букви б), в) и г).

Член 72 Право на обжалване

Държавите членки гарантират, че решенията и мерките, които са взети съгласно законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно настоящата директива или Регламент (ЕС) № 575/2013, могат да бъдат обжалвани. Държавите членки гарантират също, че когато по заявление за издаване на лиценз, което съдържа цялата изисквана информация в съответствие с националните разпоредби за транспониране на настоящата директива, не е взето решение в срок от шест месеца след подаването му, може да бъде обжалвано.

Член 73 Вътрешен капитал

Институциите разполагат с надеждни, ефективни и всеобхватни стратегии и процеси за текущо оценяване и поддържане на размера, видовете и разпределението на вътрешния капитал, който смятат за адекватен за покриване на характера и степента на рисковете, на които са или могат да бъдат изложени. Институциите изрично вземат предвид краткосрочния, средносрочния и дългосрочния аспект с цел покриване на ЕСУ рисковете. Тези стратегии и процеси се подлагат на редовен вътрешен преглед, за да се гарантира, че ще останат всеобхватни и пропорционални на естеството, мащаба и сложността на дейностите на съответната институция. Раздел II Правила, процеси и механизми на институциите Подраздел 1 Общи принципи

Член 74 Вътрешно управление и планове за възстановяване и преструктуриране

(1) Институциите разполагат с надеждни правила за управление, включващи:

а) ясна организационна структура с точно определени, прозрачни и последователни нива на отговорност;

б) ефективни процеси за установяване, управление, наблюдение и отчитане на рисковете, на които са изложени или могат да бъдат изложени, включително ЕСУ рисковете в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;

в) адекватни механизми за вътрешен контрол, включващи надеждни административни процедури и процедури за счетоводно отчитане;

г) мрежови и информационни системи, създадени и управлявани в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2554;

д) политики и практики за възнагражденията, които са съобразени с разумното и ефективно управление на риска и го насърчават, включително като се взема предвид склонността на институциите към поемане на риск по отношение на ЕСУ рисковете. Политиките и практиките за възнагражденията, посочени в буква д) от първа алинея, трябва да са неутрални по отношение на пола.

(2) Правилата, процесите и механизмите, посочени в параграф 1 от настоящия член, са всеобхватни и пропорционални на естеството, мащаба и сложността на рисковете, присъщи за бизнес модела и дейностите на институцията. Отчитат се техническите критерии, определени в членове 76—95.

(3) ЕБО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 относно правилата, процесите и механизмите, посочени в параграф 1 от настоящия член, като взема предвид параграф 2 от настоящия член. ЕБО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 относно неутрални по отношение на пола политики за възнагражденията в институциите. В срок от две години от датата на публикуване на насоките, посочени във втора алинея, и въз основа на информацията, събрана от компетентните органи, ЕБО публикува доклад относно прилагането на неутралните по отношение на пола политики за възнагражденията от страна на институциите.

Член 75 Надзор върху политиката за възнагражденията

(1) Компетентните органи събират информацията, оповестена в съответствие с критериите за оповестяване по член 450, параграф 1, букви ж), з), и) и к) от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и информацията, предоставяна от институциите, относно разликата в заплащането на жените и мъжете, и използват тази информация за сравняване на тенденциите и практиките в областта на възнагражденията. Компетентните органи предоставят тази информация на ЕБО.

(2) ЕБО издава насоки за воденето на разумни политики за възнагражденията, които са съобразени с принципите, предвидени в членове 92—95. Насоките отразяват принципите за провеждане на разумни политики за възнагражденията, посочени в Препоръка на Комисията 2009/384/ЕО от 30 април 2009 г. относно политиките за възнагражденията в сектора на финансовите услуги ( 28 ). ЕОЦКП си сътрудничи тясно с ЕБО за разработване на насоки за политиката за възнагражденията за категориите служители, участващи в предоставянето на инвестиционни услуги и дейности по смисъла на член 4, параграф 1, точка 2 от Директива 2004/39/ЕО. ЕБО използва информацията, получена от компетентните органи в съответствие с параграф 1, с цел сравняване на тенденциите и практиките на възнагражденията на равнището на Съюза.

(3) Компетентните органи събират информация за броя на физическите лица във всяка институция, получаващи възнаграждения от 1 милион евро или повече на финансова година, обособени в класове от по 1 милион евро, включително за професионалните им задължения, съответната сфера на дейност и основните елементи на заплатата, премиите, дългосрочните ползи и пенсионните вноски. Тази информация се предава на ЕБО, който я оповестява в обобщен вид за всички държави членки по произход с използването на общ формат за представяне. ЕБО може да разработи насоки за улесняване на изпълнението на настоящия параграф и за осигуряване на последователност на събираната информация. Подраздел 2 Технически критерии за организацията и третирането на рисковете

Член 76 Третиране на рисковете

(1) Държавите членки предвиждат ръководният орган да одобрява и най-малко на всеки две години да прави преглед на стратегиите и политиката за поемане, управление, наблюдение и редуциране на рисковете, на които е изложена или може да бъде изложена институцията, включително рисковете, породени от макроикономическата среда, в която институцията действа при съответната фаза на икономическия цикъл, и рисковете, произтичащи от текущите и краткосрочните, средносрочните и дългосрочните въздействия на екологичните, социалните и управленските (ЕСУ) фактори. Като вземат предвид принципа на пропорционалност, държавите членки могат да разрешат на ръководните органи на малки и несложни институции на всеки две години да правят преглед на стратегиите и политиките, посочени в първа алинея.

(2) Държавите членки гарантират, че ръководният орган отделя достатъчно време за разглеждане на въпросите, свързани с риска. Ръководният орган участва активно и гарантира разпределянето на достатъчно ресурси за управлението на всички съществени рискове, разгледани в настоящата директива и в Регламент (ЕС) № 575/2013, както и при оценяването на активите, използването на външни кредитни рейтинги) и вътрешни модели, свързани с тези рискове. Институцията установява направления за докладване на ръководния орган, които да обхващат всички съществени рискове и политики за управление на риска и съответните им изменения. Държавите членки задължават ръководния орган да изготви специални планове и количествено измерими цели в съответствие с изискванията, установени в член 7а от Регламент (ЕС) № 648/2012, с цел да може да наблюдава и управлява риска от концентрация, произтичащ от експозициите към централни контрагенти, предлагащи услуги от съществено системно значение за Съюза или за една или повече от неговите държави членки. Държавите членки предвиждат ръководният орган да разработва и да наблюдава изпълнението на конкретни планове, които включват количествено измерими цели и процеси за наблюдение и противодействие на финансовите рискове, възникващи в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план от ЕСУ факторите, включително произтичащите от процеса на приспособяване и от тенденциите на прехода в контекста на съответните регулаторни цели и правни актове на Съюза и държавите членки във връзка с ЕСУ факторите, по-специално целите за постигане на неутралност по отношение на климата, както и когато е приложимо за институциите с международна дейност — във връзка с правните и регулаторните цели на трети държави. В количествено измеримите цели и процеси за противодействие на ЕСУ рисковете, включени в плановете, посочени във втора алинея от настоящия параграф, се вземат предвид последните доклади и мерки, предписани от Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата, по-специално във връзка с постигането на целите на Съюза в областта на климата. Когато институцията оповестява информация по ЕСУ въпроси в съответствие с Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 29 ), плановете, посочени във втора алинея от настоящия параграф, трябва да са в съответствие с плановете, посочени в член 19а или член 29а от въпросната директива, и по-специално да включват действия по отношение на бизнес модела и стратегия на институцията, които са съгласувани и за двата плана. Държавите членки предвиждат пропорционално прилагане на втора и трета алинея за ръководните органи на малки и несложни институции, като посочват в кои области може да се прилага освобождаване или опростена процедура.

(3) Държавите членки гарантират, че институциите, които са значителни по своя размер, вътрешна организация и по естеството, мащаба и сложността на своите дейности, създават комитет по риска, съставен от членове на ръководния орган, които нямат изпълнителни функции в съответната институция. Членовете на комитета по риска притежават необходимите знания, умения и експертен опит, за да разбират напълно и да наблюдават стратегията за риска и склонността към поемане на риск от институцията. Комитетът по риска съветва ръководния орган във връзка с текущата и бъдещата цялостна стратегия за риска и склонността към поемане на риск от институцията и го подпомага при надзора върху изпълнението на тази стратегия от висшето ръководство. Ръководният орган запазва общата отговорност по отношение на рисковете. Комитетът по риска следи дали в цените на пасивите и активите, предлагани на клиентите, се вземат изцяло предвид моделът на стопанска дейност и стратегията по отношение на риска на институцията. Когато цените не отразяват адекватно рисковете в съответствие с модела на стопанска дейност и стратегията по отношение на риска, комитетът по риска представя на ръководния орган план за тяхното коригиране. Компетентните органи могат да разрешат на дадена институция, която не се счита за значима по смисъла на първата алинея, да обедини комитета по риска и комитета по одитите, посочен в член 41 от Директива 2006/43/ЕО. Членовете на обединения комитет притежават знанията, уменията и опита, необходими за комитета по риска, а също и за комитета по одитите.

(4) Държавите членки гарантират, че ръководният орган в контролната му функция и комитетът по риска, когато е създаден такъв, разполагат с адекватен достъп до информация за състоянието на институцията по отношение на риска и ако е необходимо и подходящо — до функцията за управление на риска и до становища на външни експерти. Ръководният орган в контролната му функция и комитетът по риска, когато е създаден такъв, определят характера, обема и формàта на информацията за риска и колко често да я получават. С цел да подпомага установяването на добри политики и практики в областта на възнагражденията, комитетът по риска, без да засяга задачите на комитета по възнагражденията, проверява дали стимулите, осигурени от системата за възнагражденията, отчитат рисковете, включително произтичащите от въздействието на ЕСУ факторите, капитала, ликвидността, както и вероятността и разпределението на приходите във времето.

(5) Държавите членки, в съответствие с изискването за пропорционалност, предвидено в член 7, параграф 2 от Директива 2006/73/ЕО на Комисията ( 30 ), предвиждат институциите да разполагат с функции за вътрешен контрол, които са независими от оперативните функции и които имат достатъчни правомощия, статут, ресурси и достъп до ръководния орган. Държавите членки предвиждат, че:

а) функциите за вътрешен контрол гарантират надлежно установяване, измерване и отчитане на всички съществени рискове;

б) функциите за вътрешен контрол дават цялостна представа за целия спектър от рискове, на които е изложена институцията;

в) функцията за управление на риска е активно включена в изготвянето на стратегията на институцията за риска и във всички нейни решения за управление на съществения риск и упражнява контрол върху ефективното изпълнение на стратегията за риска;

г) функцията за вътрешен одит извършва независим преглед на ефективното изпълнение на стратегията на институцията за риска;

д) функцията за нормативно съответствие оценява и редуцира риска, свързан със неспазването на изискванията, и гарантира, че стратегията на институцията за риска отчита риска, свързан със неспазването на изискванията, както и че същият този риск се отчита по подходящ начин във всички решения, свързани с управлението на съществени рискове.

(6) Държавите членки предвиждат, че функциите за вътрешен контрол имат пряк достъп и могат да докладват пряко на ръководния орган в контролната му функция. За тази цел функциите за вътрешен контрол са независими от членовете на ръководния орган в управленската му функция и от висшето ръководство, и по-специално могат да изразяват съображения и да предупреждават ръководния орган в контролната му функция, когато е целесъобразно или когато развитието на специфичния риск засяга или може да засегне институцията, без да се засягат отговорностите на ръководния орган по силата на настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013. Ръководителите на функциите за вътрешен контрол са независими висши ръководители с ясно разграничени отговорности по отношение на функциите за управление на риска, нормативно съответствие и вътрешен одит. Когато естеството, мащабът и сложността на дейностите на институцията не оправдават назначаването на конкретно лице за функцията за управление на риска или функцията за нормативно съответствие, друг висш кадър, изпълняващ други задачи в рамките на институцията, може да изпълнява отговорностите на функциите за нормативно съответствие или за управление на риска, при условие че няма конфликт на интереси и че лицето, отговарящо за функцията за управление на риска и функцията за нормативно съответствие:

а) изпълнява критериите за пригодност и изискванията за знания, умения и експертен опит, необходими за съответните различни области; и

б) разполага с достатъчно време, за да изпълнява правилно и двете контролни функции. Функцията за вътрешен одит не се съчетава с никоя друга стопанска дейност или контролна функция на институцията. Ръководителите на функциите за вътрешен контрол не могат да бъдат отстранени без предварителното одобрение на ръководния орган в контролната му функция.

Член 77 Вътрешни подходи за изчисляване на капиталовите изисквания

(1) Компетентните органи насърчават институциите, които са значими предвид своя размер, вътрешна организация и естеството, мащаба и сложността на дейността им, да създадат вътрешен капацитет за оценка на кредитния риск и да засилят използването на вътрешнорейтинговия подход при изчисляването на капиталовите изисквания за кредитен риск, когато експозициите им са значими в абсолютно изражение и когато тези институции имат същевременно голям брой значими контрагенти. Настоящият член не засяга изпълнението на критериите, установени в част трета, дял I, глава 3, раздел 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) Като вземат предвид естеството, мащаба и сложността на дейността на институциите, компетентните органи следят те да не разчитат единствено или механично на външни кредитни рейтинги при оценяването на кредитоспособността на субект или финансов инструмент.

(3) Компетентните органи насърчават институциите, като вземат предвид техния размер и вътрешна организация, както и естеството, мащаба и сложността на дейността им, да изградят вътрешен капацитет за оценка на пазарния риск и да засилят използването на вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания за портфейли от позиции в търговския портфейл, както и вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания за риска от неизпълнение, когато техните експозиции към риска от неизпълнение са значими в абсолютно изражение и когато тези институции имат голям брой значими позиции в търгувани дългови или капиталови инструменти на различни емитенти. Настоящият член не засяга изпълнението на критериите, определени в трета част, дял IV, глава 1б от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(4) ►M11 ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на понятието „значими в абсолютно изражение експозиции към риска от неизпълнение“, посочено в параграф 3, първа алинея, както и на праговете за това какъв брой значими контрагенти и позиции в търгувани дългови или капиталови инструменти от различни емитенти се смята за голям. ◄ ЕБО представя на Комисията тези проекти за регулаторни технически стандарти до 1 януари 2014 г. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 78 Надзорен сравнителен анализ по отношение на подходите за изчисляване на капиталовите изисквания

(1) Компетентните органи гарантират всяко от следното:

а) институциите, на които е разрешено да използват вътрешни подходи за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции или капиталовите изисквания — да докладват резултатите от извършените от тях изчисления за експозициите или позициите си, които са включени в сравнителните портфейли;

б) институциите, които използват алтернативния стандартизиран подход по трета част, дял IV, глава 1а от Регламент (ЕС) № 575/2013 — да докладват резултатите от извършените от тях изчисления за експозициите или позициите си, които са включени в сравнителните портфейли, при условие че размерът на балансовата и задбалансовата дейност на институцията, изложена на пазарен риск, е по-голям или равен на 500 милиона евро в съответствие с член 325а, параграф 1, буква б) от посочения регламент;

в) институциите, на които е разрешено да използват вътрешни подходи съгласно трета част, дял II, глава 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и от съответните институции, които прилагат стандартизирания подход съгласно трета част, дял II, глава 2 от същия регламент — да докладват резултатите от изчисленията на подходите, използвани за определяне на размера на очакваните кредитни загуби за експозициите или позициите си, които са включени в сравнителните портфейли, когато е изпълнено някое от следните условия:

(2) Компетентните органи гарантират, че институциите представят на компетентните органи и на ЕБО резултатите от изчисленията, посочени в параграф 1, съгласно образеца, разработен от ЕБО в съответствие с параграф 8. Когато компетентните органи решат да разработят специални портфейли, те се консултират с ЕБО и гарантират, че институциите докладват резултатите от изчисленията отделно от резултатите от изчисленията за портфейлите на ЕБО.

(3) ►M11 Въз основа на информацията, предоставена от институциите в съответствие с параграф 1, компетентните органи наблюдават диапазона на размера на рисково претеглените експозиции или капиталовите изисквания, според случая, за експозициите или трансакциите в сравнителния портфейл, произтичащи от подходите на тези институции. Компетентните органи оценяват качеството на тези подходи най-малкото със същата честота за анализа на ЕБО, посочена в параграф 1, втора алинея, като обръщат особено внимание на: ◄

а) подходите, при които се наблюдават съществени разлики в капиталовите изисквания за една и съща експозиция,

б) подходите, при които има особено голяма или малка променливост и при които има също така съществено и системно подценяване на капиталовите изисквания. ЕБО изготвя доклад, за да подпомогне компетентните органи при оценяването на качеството на подходите въз основа на информацията, посочена в параграф 2.

(4) Когато отделни институции се отклоняват значително от повечето други институции или когато между подходите се наблюдават малко общи характеристики, което води до големи различия в резултатите, компетентните органи проучват причините за това и предприемат необходимите корективни мерки, ако може ясно да се определи, че подходът на институцията води до подценяване на капиталовите изисквания, което не се дължи на разликите в базисните рискове на експозициите или позициите.

(5) ►M11 Компетентните органи гарантират, че решенията им за целесъобразността на корективните мерки, посочени в параграф 4, следват принципа, че подобни мерки трябва да запазват целите на подходите в обхвата на настоящия член, и по тази причина: ◄

а) не водят до стандартизация или предпочитани методи;

б) не създават погрешни стимули; или

в) не причиняват „стадно поведение“.

(6) ЕБО може да издава насоки и препоръки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, когато смята това за необходимо, въз основа на информацията и оценките, посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, с цел подобряване на надзорните практики или практиките на институциите по отношение на подходите, попадащи в обхвата на надзорния сравнителен анализ.

(7) ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти с цел определяне на:

а) процедурите за обмен на оценки, изготвени в съответствие с параграф 3, между компетентните органи и с ЕБО;

б) стандартите за оценката, изготвена от компетентните органи съгласно параграф 3. ЕБО представя на Комисията тези проекти за регулаторни технически стандарти до 1 януари 2014 г. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(8) ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на:

а) образеца, определенията и информационно-технологичните решения, които да се прилагат в Съюза за целите на докладването съгласно параграф 2;

б) сравнителния(те) портфейл(и), посочени в параграф 1;

в) списъка на съответните институции, посочени в параграф 1, буква в). За целите на буква в), когато ЕБО определя списъка на съответните институции, той взема предвид съображенията за пропорционалност. ЕБО представя на Комисията тези проекти за технически стандарти за изпълнение до 1 януари 2014 г. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първата алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(9) До 1 април 2015 г. и след консултация с ЕБО Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно функционирането на сравнителния анализ на вътрешните модели, включително обхвата на модела. Ако е необходимо, след доклада се прави законодателно предложение.

Член 79 Кредитен риск и риск от контрагента

Компетентните органи гарантират, че:

а) отпускането на кредити се основава на разумни и ясно определени критерии и че процесът на одобряване, изменение, подновяване и рефинансиране на кредити е ясно определен;

б) институциите имат вътрешни методики, които им дават възможност да оценяват кредитния риск от експозициите към индивидуални длъжници, по ценни книжа или секюритизиращи позиции, както и кредитния риск за целия портфейл. По-специално, вътрешните методики не се основават единствено или механично на външни кредитни рейтинги. Това, че капиталовите изисквания се основават на рейтинг от агенция за външна кредитна оценка (АВКО) или на факта, че за дадена експозиция не е определен рейтинг, не освобождава институциите от задължението да потърсят допълнително друга относима информация, за да направят оценка на разпределението на вътрешния си капитал;

в) текущото администриране и наблюдение на различните портфейли и експозиции на институциите, свързани с кредитен риск, включително с цел установяване и управление на проблемните кредити и извършване на адекватни корекции на стойността и заделяне на провизии, се извършват посредством ефективни системи;

г) диверсификацията на кредитните портфейли съответства на целевите пазари на институцията и на цялостната ѝ кредитна стратегия;

д) институциите извършват предварителна оценка на всяка експозиция към криптоактиви, която възнамеряват да поемат, и на адекватността на съществуващите процеси и процедури за управление на риска от контрагента, и докладват за тези оценки на своя компетентен орган.

Член 80 Остатъчен риск

Компетентните органи гарантират, че рискът признатите техники за редуциране на кредитния риск, използвани от институцията, да се окажат по-неефективни от очакваното се отчита и контролира, включително чрез писмено изложени политики и процедури.

Член 81 Риск от концентрация

Компетентните органи гарантират, че рискът от концентрация, произтичащ от експозиции към всеки отделен контрагент, в т.ч. към централни контрагенти, групи от свързани контрагенти и контрагенти от един и същ икономически сектор или географски регион или занимаващи се с една и съща дейност или стоки, както и прилагането на техники за редуциране на кредитния риск, в т.ч. по-специално рисковете, свързани с големи косвени кредитни експозиции, например към един емитент на обезпечения, се отчита и контролира, включително чрез писмено изложени политики и процедури. За криптоактиви без емитент, който може да бъде установен, рискът от концентрация се оценява от гледна точка на експозицията към криптоактиви със сходни характеристики. Компетентните органи оценяват и наблюдават начина, по който институциите управляват риска от концентрация, произтичащ от експозиции към централни контрагенти, включително изготвените в изпълнение на член 76, параграф 2, пета алинея от настоящата директива планове, а също така и постигнатия от тях напредък по съобразяване на моделите си на стопанска дейност с изискванията, установени в член 7а от Регламент (ЕС) № 648/2012.

Член 82 Секюритизационен риск

(1) Компетентните органи гарантират, че рисковете, произтичащи от трансакции за секюритизация, по отношение на които кредитните институции се явяват инвеститори, инициатори или спонсори, включително рисковете, свързани с репутацията, каквито възникват във връзка със сложни структури или продукти, се оценяват и преодоляват чрез подходящи политики и процедури, така че да се гарантира, че икономическата същност на трансакцията е изцяло отразена в оценката на риска и в управленските решения.

(2) Компетентните органи гарантират, че институциите, които са инициатори на револвиращи секюритизационни трансакции, съдържащи клаузи за предсрочно погасяване, разполагат с планове за ликвидността, които отчитат ефекта както на планираното, така и на предсрочното погасяване.

Член 83 Пазарен риск

(1) Компетентните органи гарантират, че се прилагат политики и процеси за установяване, измерване и управление на всички значими източници и ефекти на пазарните рискове.

(2) Компетентните органи гарантират, че когато късата позиция е с падеж преди дългата позиция, институциите вземат мерки и срещу риска от недостиг на ликвидни средства.

(3) Вътрешният капитал е адекватен за покриване на значимите пазарни рискове, за които не се прилага изискване за собствения капитал. Институциите, които при изчисляването на капиталовите изисквания за позиционен риск съгласно трета част, дял IV, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, са нетирали позициите си в една или повече ценни книги, съставляващи борсов индекс, срещу една или повече позиции в обвързан с борсов индекс фючърс или друг обвързан с борсов индекс продукт, трябва да имат адекватен вътрешен капитал, за да покрият базисния риск от загуба, която може да се получи при несъответствие между изменението на стойността на фючърса или на съответния друг продукт и изменението на стойността на съставляващите индекса ценни книжа; институциите трябва да имат такъв адекватен вътрешен капитал и когато държат противоположни позиции по обвързани с борсов индекс фючърси, които не са идентични по отношение на своя падеж или на състава си, или и на двете. Когато използват третирането по член 345 от Регламент ЕС) № 575/2013, институциите гарантират, че държат достатъчен вътрешен капитал за покриване на риска от загуба, съществуващ между момента на първоначалното поемане на задължението и следващия работен ден.

(4) Компетентните органи гарантират, че институциите извършват предварителна оценка на всяка експозиция към криптоактиви, която възнамеряват да поемат, и на адекватността на съществуващите процеси и процедури за управление на пазарния риск, и докладват за тези оценки на своя компетентен орган.

Член 84 Лихвен риск, произтичащ от дейности извън търговския портфейл

(1) Компетентните органи гарантират, че институциите са въвели вътрешни системи, използват стандартизирана методика или опростена стандартизирана методика за установяване, оценка, управление и ограничаване на рисковете, произтичащи от потенциални промени в лихвените проценти, които засягат както икономическата стойност на капитала, така и нетния лихвен доход от дейности извън търговския портфейл на институцията.

(2) Компетентните органи гарантират, че институциите са въвели системи за оценка и наблюдение на рисковете, произтичащи от потенциални промени в кредитните спредове, които засягат както икономическата стойност на капитала, така и нетния лихвен доход от дейности извън търговския портфейл на институцията.

(3) Компетентният орган може да поиска от дадена институция да използва посочената в параграф 1 стандартизирана методика, когато вътрешните системи, въведени от тази институция с цел оценка на посочените в този параграф рискове, не са задоволителни.

(4) Компетентният орган може да поиска от малка и несложна институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 145 от Регламент (ЕС) № 575/2013 да използва стандартизираната методика, когато смята, че опростената стандартизирана методика не е подходяща за отразяването на лихвения риск, произтичащ от дейностите извън търговския портфейл на тази институция.

(5) ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за уточняване, за целите на настоящия член, на стандартизирана методика, която институциите могат да използват за оценка на рисковете, посочени в параграф 1 от настоящия член, включително опростена стандартизирана методика за малки и несложни институции съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 145 от Регламент (ЕС) № 575/2013, която е поне толкова консервативна, колкото стандартизираната методика. ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юни 2020 г. На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящата директива, като приема посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(6) ЕБО издава насоки, с които определя критерии за:

а) оценка на рисковете по параграф 1 от вътрешните системи на институциите;

б) установяване, управление и ограничаване на рисковете по параграф 1 от страна на институциите;

в) оценка и наблюдение на рисковете по параграф 2 от страна на институциите;

г) определяне кои от вътрешните системи, прилагани от институциите за целите на параграф 1, не са задоволителни, както е посочено в параграф 3. ЕБО издава посочените насоки до 28 юни 2020 г.

Член 85 Операционен риск

(1) Компетентните органи се уверяват, че институциите въвеждат политики и процеси за оценка и управление на експозициите към операционен риск, включително към рисковете, произтичащи от споразуменията за възлагане на дейности на външни изпълнители и преки и непреки експозиции към криптоактиви и експозиции към доставчици на услуги за криптоактиви, както и за покриване на рядко възникващи събития с голямо въздействие. Институциите определят какво е операционен риск за целите на тези политики и процедури.

(2) Компетентните органи предприемат мерки, за да гарантират, че институциите разполагат с подходящи политики и планове за действие при извънредни ситуации и за непрекъснатост на дейността, включително политики и планове за непрекъснатост на дейността на ИКТ и планове за реакция и възстановяване на ИКТ за технологията, която използват за съобщаването на информация, както и че тези планове се въвеждат, управляват и тестват в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2022/2554, така че институциите да могат да продължат работата си в случай на сериозно смущение в дейността и да ограничат загубите вследствие на такова смущение.

Член 86 Ликвиден риск

(1) Компетентните органи гарантират, че институциите разполагат с устойчиви стратегии, политики, процеси и системи за установяване, измерване, управление и наблюдение на ликвидния риск в течение на подходящи периоди с различна продължителност, включително в рамките на един ден, за да се гарантира, че институциите поддържат адекватно ниво на ликвидни буфери. Тези стратегии, политики, процеси и системи се разработват специално в зависимост от сферите на дейност, валутите, клоновете и правните субекти и включват подходящи механизми за разпределение на разходите, печалбите и рисковете, свързани с ликвидността.

(2) Посочените в параграф 1 стратегии, политики, процеси и системи са съобразени със сложността, рисковия профил и мащаба на дейност на институциите и толерантността към риск, определена от ръководния орган, и отразяват значимостта на институцията във всяка държава членка, в която тя извършва дейност. Институциите съобщават за определената толерантност към риск на всички направления на дейност, до които това се отнася.

(3) Компетентните органи гарантират, че ликвидните рискови профили на институциите съответстват на изискванията за добре функционираща и стабилна система и не ги превишават, като институции отчитат естеството, мащаба и сложността на своите действията. Компетентните органи наблюдават развитието на ликвидните рискови профили, например моделите и обемите на продуктите, управлението на риска, политиките на финансиране и финансовите концентрации. Компетентните органи предприемат ефективни действия, когато развитието на обстановката, посочено във втората алинея, може да доведе до нестабилност на отделна институция или на системата. Компетентните органи информират ЕБО относно всички действия, предприети съгласно третата алинея. ЕБО отправя препоръки, когато е необходимо, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(4) Компетентните органи гарантират, че институциите разработват методики за установяване, измерване, управление и наблюдение на позициите, свързани с финансирането. Тези методики обхващат текущите и прогнозираните значими парични потоци във и произтичащи от активи, пасиви и задбалансови позиции, включително условни пасиви, и възможния ефект от репутационния риск.

(5) Компетентните органи гарантират, че институциите разграничават, особено при извънредни ситуации, активите, предоставени като обезпечение, и свободните от тежести активи, които са винаги достъпни. Компетентните органи гарантират също така, че институциите отчитат кой правен субект държи активите, в коя държава активите са законно регистрирани в регистър или по сметка и доколко са приемливи, и контролират начините за своевременно мобилизиране на активите.

(6) Компетентните органи гарантират, че институциите вземат предвид и съществуващите законодателни, регулаторни и оперативни ограничения за евентуалното прехвърляне на ликвидни средства и свободни от тежести активи между субекти както в рамките на Европейското икономическо пространство, така и извън него.

(7) Компетентните органи гарантират, че институциите разглеждат възможността за използване на различни инструменти за редуциране на кредитния риск, включително система от лимити и ликвидни буфери, за да бъдат в състояние да устоят на редица различни кризисни обстоятелства, и за адекватно диверсифициране на структурата на финансиране и достъпа до източници на финансиране. Тези правила подлежат на редовен преглед.

(8) Компетентните органи гарантират, че институциите разглеждат алтернативни сценарии по отношение на ликвидните си позиции и на редуциращите риска фактори и поне веднъж годишно правят преглед на допусканията, на които се основават решенията им по отношение на свързаните с финансирането позиции. За тази цел алтернативните сценарии обхващат по-специално задбалансовите позиции и другите условни задължения, включително задълженията на дружествата със специална цел — секюритизация (ДСЦС), или на други субекти със специална цел, както е посочено в Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на които институцията действа като спонсор или предоставя значителна ликвидна подкрепа.

(9) Компетентните органи гарантират, че институциите отчитат възможното въздействие на други алтернативни сценарии, свързани със самата институция или с пазара като цяло, както и комбинация от тях. Институциите вземат предвид периоди с различна продължителност и кризисни обстоятелства с различен интензитет.

(10) Компетентните органи гарантират, че институциите коригират своите стратегии, вътрешни политики и лимити за ликвидния риск и разработват ефективни планове за действие при непредвидени обстоятелства, като отчитат резултатите от алтернативните сценарии, посочени в параграф 8.

(11) Компетентните органи гарантират, че институциите разполагат с планове за възстановяване на ликвидността, в които се определят адекватни стратегии и целесъобразни мерки за изпълнението им с цел преодоляване на евентуалния недостиг на ликвидни средства, включително по отношение на клоновете, установени в друга държава членка. Компетентните органи гарантират, че институциите изпитват тези планове поне веднъж годишно, актуализират ги въз основа на резултатите от алтернативните сценарии по параграф 8, предават ги на висшето ръководство, което ги одобрява, така че вътрешните политики и процеси да могат да бъдат съответно коригирани. Институциите предприемат предварително необходимите оперативни мерки, за да гарантират, че плановете за възстановяване на ликвидността могат да бъдат изпълнени незабавно. Тези оперативни мерки включват държането на обезпечение, което може незабавно да се използва за получаване на финансиране от централната банка. Това включва при необходимост държане на обезпечение във валутата на друга държава членка или на трета държава, към която институцията има експозиции, и когато е необходимо от оперативна гледна точка — на територията на приемаща държава членка или трета държава, в чиято валута институцията има експозиции.

Член 87 Риск от прекомерен ливъридж

(1) Компетентните органи гарантират, че в институциите са въведени политики и процеси за установяване, управление и наблюдение на риска от прекомерен ливъридж. Показателите за риска от прекомерен ливъридж включват коефициент на ливъридж, изчисляван съгласно член 429 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и несъответствията между активите и задълженията.

(2) Компетентните органи гарантират, че институциите вземат предпазни мерки за преодоляване на риска от прекомерен ливъридж, като надлежно отчитат възможното му нарастване поради намаление на собствения капитал на институцията в резултат на очаквани или понесени загуби, в зависимост от приложимите счетоводни правила. За тази цел институциите трябва да бъдат в състояние да устоят на редица кризисни обстоятелства, свързани с риска от прекомерен ливъридж.

Член 87а Рискове от екологичен, социален и управленски характер

(1) Компетентните органи гарантират, че институциите разполагат, като част от своите правила за управление, в т.ч. рамката за управление на риска, изисквана по член 74, параграф 1, с надеждни стратегии, политики, процеси и системи за установяване, измерване, управление и наблюдение на ЕСУ рисковете в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.

(2) Стратегиите, политиките, процесите и системите по параграф 1 трябва да са пропорционални на мащаба, естеството и сложността на ЕСУ рисковете, свързани със бизнес модела и обхвата на дейностите на институцията, и да отчитат краткосрочния и средносрочния план, както и дългосрочния времеви хоризонт от най-малко 10 години.

(3) Компетентните органи гарантират, че институциите проверяват устойчивостта си на дългосрочни отрицателни въздействия на ЕСУ факторите както при базов, така и при неблагоприятен сценарий в рамките на даден период от време, като се започне с факторите, свързани с климата. За такова тестване на устойчивост, компетентните органи гарантират, че институциите включват редица ЕСУ сценарии, отразяващи потенциалните въздействия на екологичните и социалните промени и свързаните с тях публични политики върху бизнес средата в дългосрочен план. Компетентните органи гарантират, че в процеса на тестване на устойчивостта институциите използват надеждни сценарии въз основа на сценариите, разработени от международни организации.

(4) Компетентните органи оценяват и наблюдават как институциите разгръщат на практика своите ЕСУ стратегии и управление на риска, в т.ч. плановете, включващи количествено измеримите цели и процесите за наблюдение и справяне с ЕСУ рисковете, възникващи в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, които трябва да бъдат изготвени в съответствие с член 76, параграф 2. При тази оценка се вземат предвид предлагането на свързани с устойчивостта продукти на институциите, техните политики за финансиране на прехода, свързаните политики относно предоставянето на заеми, както и ЕСУ целите и ЕСУ ограниченията. Компетентните органи оценяват надеждността на тези планове като част от процеса на надзорен преглед и оценка. Когато е уместно, за оценката, посочена в първа алинея, компетентните органи могат да си сътрудничат с органи или публични ведомства, отговарящи за надзора във връзка с изменението на климата и околната среда.

(5) До 10 януари 2026 г. ЕБО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, за да уточни:

а) минималните стандарти и референтните методики за установяване, измерване, управление и наблюдение на ЕСУ рисковете;

б) съдържанието на плановете, които трябва да бъдат изготвени в съответствие с член 76, параграф 2, което включва конкретни срокове и междинни количествено измерими цели и етапи за наблюдение и противопоставяне на финансовите рискове, произтичащи от ЕСУ факторите, включително рисковете, произтичащи от процеса на приспособяване и от тенденциите на прехода в контекста на съответните регулаторни цели и правни актове на Съюза и държавите членки във връзка с ЕСУ факторите, по-специално целта за постигане на неутралност по отношение на климата, а така също и когато е приложимо за институциите с международна дейност — правните и регулаторни цели на трети държави;

в) качествени и количествени критерии за оценка на въздействието на ЕСУ рисковете върху рисковия профил и капиталовата адекватност на институциите в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;

г) критерии за определяне на сценариите, посочени в параграф 3, в т.ч. на параметрите и допусканията, които да се използват във всеки един от сценариите, конкретните рискове и времевите хоризонти. Когато е приложимо, методиките и допусканията, потвърждаващи целите, ангажиментите и стратегическите решения, оповестени чрез съдържанието на плановете, посочени в член 19а или член 29а от Директива 2013/34/ЕС, или други съответни рамки за оповестяване и надлежна проверка, трябва да са в съответствие с критериите, методиките и целите, посочени в първа алинея от настоящия параграф, както и с допусканията и ангажиментите, включени в тези планове. ЕБО актуализира редовно насоките, посочени в първа алинея, за да отразяват постигнатия напредък в измерването и управлението на ЕСУ рисковете, както и промените в регулаторните цели на Съюза във връзка с устойчивостта. Подраздел 3 Управление

Член 88 Правила за управлението

(1) Държавите членки гарантират, че ръководният орган определя правилата за управление, които осигуряват ефективно и разумно управление на институцията, включително разделението на функциите в организацията и предотвратяването на конфликти на интереси, осъществява контрол върху прилагането им и носи отговорност за това. Тези правила отговарят на следните принципи:

а) ръководният орган трябва да носи цялата отговорност за институцията и да одобрява изпълнението на стратегическите цели, стратегията за риска и вътрешните правила за управление на институцията, и да осъществява контрол върху него;

б) ръководният орган трябва да гарантира коректността на системите за счетоводна и финансова отчетност, включително финансовия и оперативен контрол и спазването на правните изисквания и съответните стандарти;

в) ръководният орган трябва да осъществява контрол върху процеса на оповестяване и съобщаване;

г) ръководният орган трябва да отговаря за упражняването на ефективен контрол върху висшето ръководство;

д) председателят на ръководния орган на институцията в контролната му функция не може да упражнява едновременно функциите на главен изпълнителен директор в същата институция. Държавите членки гарантират, че ръководният орган наблюдава и прави периодична оценка на ефективността на правилата за управление на институцията и взема необходимите мерки за отстраняване на евентуални пропуски. Държавите членки гарантират, че данните относно кредити, отпуснати на членове на ръководния орган и на свързани с тях страни, се документират надлежно и при поискване се предоставят на компетентните органи. За целите на настоящия член изразът „свързана страна“ означава:

а-2) съпруг, регистриран партньор съгласно националното право, дете или родител на член на ръководния орган;

б-2) търговско дружество, в което член на ръководния орган или близък член на семейството му, посочен в буква а), притежава квалифицирано дялово участие от 10 % или повече от капитала или правата на глас в дружеството, или в което тези лица могат да упражняват значително влияние или заемат висши ръководни длъжности, или са членове на ръководния орган.

(2) Държавите членки гарантират, че институциите, които са значими по своя размер, вътрешна организация и характер, и по мащаба и сложността на своите дейности, създават комитет за подбор на кандидати, съставен от членове на ръководния орган, които нямат изпълнителни функции в съответната институция. Комитетът за подбор на кандидати:

а) набелязва и препоръчва за одобрение от ръководния орган или за одобрение от общото събрание кандидати за попълване на свободните места в състава на ръководния орган, взема предвид баланса на знанията, уменията, многообразието и опита на членовете на ръководния органи подготвя описание на функциите и изискванията за дадено назначение и изчислява времето, което се очаква да отделя бъдещият член на ръководния орган; Освен това комитетът за подбор на кандидати взема решения за определянето на целево ниво във връзка с представителността на по-слабо представения пол в ръководния орган и разработва политика за увеличаване броя на представителите на по-слабо представения пол в ръководния орган за постигане на посочената по-горе цел. Целта, политиката и нейното изпълнение се правят публично достояние в съответствие с член 435, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б) анализира периодично и поне веднъж годишно структурата, размера, състава и резултатите от работата на ръководния орган и отправя препоръки към него за евентуални промени;

в) анализира периодично и поне веднъж годишно знанията, уменията и опита на членовете на ръководния орган поотделно и на ръководния орган като цяло и докладва на ръководния орган съответно;

г) периодично прави преглед на политиката на ръководния орган за подбор и назначаване на висши ръководни служители и отправя препоръки към него. При изпълнението на задълженията си комитетът за подбор на кандидати във възможно най-голяма степен отчита редовно необходимостта да се гарантира, че процесът на вземане на решения на ръководния орган не се влияе от отделно лице или малка група лица по начин, който уврежда интересите на институцията като цяло. Комитетът за подбор на кандидати може да използва всякакви необходими ресурси, които счита за подходящи, включително консултации с външни експерти, и получава достатъчно финансиране за тази цел. Настоящият параграф не се прилага, когато съгласно националното право ръководният орган не разполага с компетентност в процеса на подбор и назначаване на който и да било от своите членове.

(3) Без да се засяга цялостната колективна отговорност на ръководния орган, държавите членки предвиждат институциите да изготвят, поддържат и актуализират индивидуални заявления, в които се посочват ролите и задълженията на всички членове на ръководния орган в управленската му функция, на висшето ръководство и на лицата на ключови позиции, както и описание на задълженията, в т.ч. подробности за отчетните линии, за разпределението на отговорностите, както и за лицата, които са част от договореностите за управление по член 74, параграф 1 и за техните задължения. Държавите членки предвиждат, че индивидуалните заявления за задълженията и описанието на задълженията са налични по всяко време и се предоставят своевременно, включително с цел получаване на лиценз, както е предвидено в член 8, при поискване от компетентните органи.

Член 89 Докладване по държави

(1) От 1 януари 2015 г. държавите членки изискват от всяка институция да оповестява ежегодно, по държави членки и по трети държави, в които е установена, следната консолидирана информация за съответната финансова година:

а) наименование(я), естество на дейностите и географско местоположение;

б) оборот;

в) брой на служителите на основа пълно работно време или еквивалентен принцип;

г) резултат от дейността преди облагане с данък;

д) данъци върху резултата от дейността;

е) получени държавни субсидии.

(2) Независимо от параграф 1 държавите членки изискват от институциите да оповестят информацията по параграф 1, букви а), б) и в) за първи път на 1 юли 2014 г.

(3) До 1 юли 2014 г. всички глобално системно значими институции от ЕС, получили лиценз в Съюза, признати в международен план, подават информацията, посочена в параграф 1, букви г), д) и е), до Комисията поверително. Комисията, след консултация със ЕБО, Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейският орган за ценни книжа и пазари извършва обща оценка във връзка с потенциалните отрицателни последици за икономиката от публичното оповестяване на тази информация, включително въздействието върху конкурентоспособността, инвестициите и кредитоспособността и стабилността на финансовата система. Комисията представя доклада си на Европейския парламент и на Съвета най-късно до 31 декември 2014 г. В случай че в доклада на Комисията бъдат посочени значителни отрицателни последици, тя разглежда възможността за представяне на подходящо законодателно предложение за изменение на посочените в параграф 1 задължения за публично оповестяване и може в съответствие с член 145, буква з да реши да отложи тези задължения. Комисията всяка година прави преглед на необходимостта от продължаване срока на това отлагане.

(4) Информацията, посочена в параграф 1, се одитира в съответствие с Директива 2006/43/ЕО и се публикува, ако е възможно, като приложение към годишния финансов отчет или, ако е приложимо — към консолидирания финансов отчет на съответната институция.

(5) Доколкото задълженията за оповестяване, посочени в параграф 1, бъдат предвидени в бъдещи законодателни актове на Съюза и неговият обхват надхвърля предвиденото в настоящия член, настоящият член престава да се прилага и съответно се заличава

(6) До 1 януари 2021 г. Комисията, след консултация с ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП, проверява дали информацията, посочена в параграф 1, букви а) – е), все още е подходяща, като взема предвид предишни оценки на въздействието, международни споразумения и законодателни промени в рамките на Съюза, както и дали към параграф 1 могат да се добавят други изисквания за информация. До 30 юни 2021 г., въз основа на консултациите с ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП, Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за посочената в настоящия параграф оценка и ако е целесъобразно, им представя законодателно предложение.

Член 90 Оповестяване на възвращаемостта на активите

Сред основните показатели, които институциите оповестяват в годишния си доклад, е възвращаемостта на активите, изчислена като нетната им печалба, разделена на общото балансово число.

Член 91 Ръководен орган и оценка за пригодност

(1) Институциите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, които са получили одобрение в съответствие с член 21а, параграф 1 („субектите“), носят основната отговорност да гарантират, че членовете на ръководния орган се ползват по всяко време с достатъчно добра репутация, действат честно, почтено и независимо и притежават достатъчно знания, умения и опит, за да изпълняват задълженията си и да отговарят на критериите и изискванията, предвидени в параграфи 2—6 от настоящия член, освен по отношение на временните управители, назначавани от компетентните органи съгласно член 29, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, и извънредните управители, назначавани от органите за преструктуриране съгласно член 35, параграф 1 от посочената директива. Липсата на осъдителна присъда или на текущо наказателно преследване за престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се изпълни изискването за добра репутация и за честност и почтеност.

(1а) Субектите гарантират, че членовете на ръководния орган отговарят по всяко време на критериите и изискванията, предвидени в параграфи 2—6, и оценяват пригодността на членовете на ръководния орган преди те да встъпят в длъжност и периодично след това, като вземат предвид надзорните очаквания, както е предвидено в приложимите законови и подзаконови разпоредби, насоки и вътрешни политики за пригодност. Когато обаче мнозинството от членовете на ръководния орган трябва едновременно да бъдат заменени с новоназначени членове и прилагането на първа алинея би довело до ситуация, при която оценката за пригодност на новите членове ще се извършва от членовете, чиито мандат изтича, държавите членки могат да разрешат оценката да се извърши, след като новоназначените членове са встъпили в длъжност. Когато подава заявлението до компетентния орган в съответствие с параграф 1е, субектът потвърждава също така, че тези условия са налице.

(1б) Когато въз основа на вътрешната оценка за пригодност, посочена в параграф 1а, субектите заключат, че съответният член или потенциален член не отговаря на критериите и изискванията, предвидени в параграф 1, субектите:

а) гарантират, че съответният потенциален член няма да встъпи в разглежданата длъжност, ако тази оценка приключи преди потенциалният член да встъпи в тази длъжност;

б) своевременно отстраняват такъв член от ръководния орган; или

в) предприемат своевременно необходимите допълнителни мерки, за да се гарантира, че този член е или ще стане пригоден за съответната длъжност. 1в. Субектите поддържат актуална информацията за пригодността на членовете на ръководния орган. При поискване субектите предоставят тази информация на компетентния орган чрез средства, определени от компетентния орган. 1г. Държавите членки гарантират най-малко че за следните субекти компетентният орган получава заявление за пригодност своевременно и веднага след като е налице ясно намерение за назначаване на член на ръководния орган в управленската му функция или на председателя на ръководния орган в контролната му функция, и във всички случаи най-късно 30 работни дни, преди потенциалните членове да встъпят в длъжност:

а-2) институции майки от ЕС, които отговарят на условията за големи институции;

б-2) институции майки от държава членка, които отговарят на условията за големи институции, освен когато са свързани с централен орган;

в-2) централни органи, които отговарят на условията за големи институции или упражняват надзор над големи институции, свързани с тях;

г) самостоятелни институции от Съюза, които отговарят на условията за големи институции;

д) големи дъщерни предприятия съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 147 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

е) финансови холдинги майки в държава членка, финансови холдинги майки със смесена дейност в държава членка, финансови холдинги майки от ЕС и финансови холдинги майки със смесена дейност от ЕС, в групите на които има големи институции, с изключение на попадащите в обхвата на член 21а, параграф 4 от настоящата директива. 1д. Заявлението за пригодност, посочено в параграф 1г, се придружава от:

а-3) въпросник за пригодност и автобиография;

б-3) вътрешна оценка за пригодност, посочена в параграф 1а, освен ако не се прилага втора алинея от посочения параграф;

в-3) свидетелство за съдимост веднага щом стане налично;

г-2) други документи, изисквани съгласно националното право, веднага щом станат налични;

д-2) други документи, изискани от компетентния орган, веднага щом станат налични; и

е-2) посочване на датата на назначаване и на датата, на която задълженията ще бъдат ефективно поети. Субектите предоставят заявлението за пригодност и придружаващите документи на компетентния орган чрез средства, определени от компетентния орган. Когато даден компетентен орган не разполага с достатъчно информация, за да извърши оценка за пригодност въз основа на елементите, изброени в първа алинея от настоящия параграф, той може да изиска потенциалният член да не встъпва в длъжност, преди изискваната информация да бъде предоставена, освен ако компетентният орган не се е уверил, че тази информация не е възможно да бъде предоставена. Когато компетентният орган има опасения дали потенциалният член отговаря на критериите и изискванията, предвидени в параграфи 2—6 от настоящия член, той започва засилен диалог с институцията, за да разгледа установените опасения с цел да се увери, че потенциалният член е или ще стане подходящ при встъпването си в длъжност. ЕБО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, за да определи как трябва да се провежда засиленият диалог за разглеждане на опасенията, свързани с пригодността. 1е. Държавите членки гарантират, че компетентните органи оценяват дали членовете на ръководния орган отговарят по всяко време на критериите и изискванията, предвидени в параграфи 2—6. Субектите предоставят заявлението за пригодност и друга информация, необходима за оценяването на пригодността на членовете техния компетентен орган, чрез средства, определени от компетентния орган. Компетентните органи могат да поискат допълнителна информация или документация, в т.ч. срещи или изслушвания. 1ж. Компетентните органи проверяват по-специално дали са наистина изпълнени критериите и изискванията, предвидени в параграфи 2—6 от настоящия член, когато имат основателни причини да подозират, че във връзка със субекта се извършва, е било извършено или е имало опит да се извърши изпиране на пари или финансиране на тероризма по смисъла на член 1 от Директива (ЕС) 2015/849, или че е налице повишен риск за това. 1з. Когато членовете на ръководния орган не отговарят по всяко време на критериите и изискванията, предвидени в параграфи 2—6, държавите членки предвиждат, че компетентните органи разполагат с необходимите правомощия с цел:

а-4) в случай на предварителна оценка — да не допускат тези членове да бъдат част от ръководния орган или да ги отстранят от него;

б-4) в случай на последваща оценка — да отстраняват тези членове от ръководния орган; или

в-4) да изискват от съответните субекти да предприемат необходимите допълнителни мерки, за да се гарантира, че тези членове са или ще станат подходящи за съответните длъжности. Когато станат известни някакви нови факти или други обстоятелства, които биха могли да повлияят на пригодността на членовете на ръководния орган, субектите оценяват отново пригодността на тези членове и своевременно информират компетентния орган. Когато компетентният орган узнае, че в относимата информация относно пригодността на членовете на ръководния орган е настъпила промяна и тази промяна би могла да повлияе на пригодността на съответните членове, компетентният орган оценява отново тяхната пригодност. От компетентните органи не се изисква да извършват нова оценка за пригодност на членовете на ръководния орган при подновяване на мандата им, освен когато е настъпила промяна в относимата информация, известна на компетентните органи, и тази промяна би могла да повлияе на пригодността на съответния член. 1и. Компетентните органи могат да поискат от органа, който отговаря за надзора на борбата с изпирането на пари или финансирането на тероризма в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849, да се запознае, в контекста на своите проверки и въз основа на оценка на риска, с относимата информация, засягаща членовете на ръководния орган. Компетентните органи могат също така да поискат достъп до централната база данни относно БИП/БФТ, посочена в Регламент (ЕС) 2024/1620 на Европейския парламент и на Съвета ( 32 ). Органът за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (наричан по-нататък „Органът за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма“) решава дали да предостави такъв достъп. 1й. Поне по отношение на назначаването на членове на ръководния орган на длъжност в субектите, посочени в параграф 1г, компетентните органи надлежно обмислят определянето на максимален срок за приключване на оценката за пригодност. Този максимален срок може да бъде удължен, когато е целесъобразно. 2. Всеки член на ръководния орган посвещава достатъчно време на изпълнението на задълженията си в субектите. 2а. Всеки член на ръководния орган трябва да е с добра репутация, да работи с честност, почтеност и независимост, за да преценява и оспорва по ефективен начин решенията на ръководния орган, ако е необходимо, и да упражнява ефективен контрол и наблюдение на вземането на решения на управленско ниво. Участието в ръководния орган на кредитна институция, трайно свързана с централен орган, не представлява само по себе си пречка за независимост на действията. 2б. Ръководният орган колективно притежава подходящи знания, умения и опит, за да може да разбира в достатъчна степен дейността на субекта, както и свързаните рискове, на които е изложен, и въздействието, което оказва, в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, като се отчитат ЕСУ факторите. Общият състав на ръководния орган трябва да бъде достатъчно разнообразен, за да отразява достатъчно широк спектър от експертен опит. 3. Броят на директорските длъжности, които член на ръководния орган може да заема едновременно, зависи от конкретните обстоятелства и от естеството, мащаба и сложността на дейността на субекта. От 1 юли 2014 г. членовете на ръководния орган на субект, който е значим по своя размер, вътрешна организация и естеството, мащаба и сложността на своите дейности, не могат да заемат едновременно повече от една от следните комбинации директорски длъжности, освен когато членовете на ръководния орган представляват интересите на държава членка:

а-5) една директорска длъжност с изпълнителни функции и две директорски длъжности без изпълнителни функции;

б-5) четири директорски длъжности без изпълнителни функции.

(4) За целите на параграф 3 следното се смята за една директорска длъжност:

а) директорските длъжности с изпълнителни или неизпълнителни функции, заемани в рамките на една и съща група;

б) директорските длъжности с изпълнителни или неизпълнителни функции, заемани в рамките на едно от следните:

(5) Директорските длъжности в организации, които не преследват предимно търговски цели, не се вземат предвид за целите на параграф 3.

(6) Компетентните органи могат да разрешат на членове на ръководен орган да заемат една допълнителна директорска длъжност с неизпълнителни функции.

(7) Субектите отделят достатъчно човешки и финансови ресурси за въвеждане в работата и за обучение на членовете на ръководния орган, включително относно ЕСУ рисковете и въздействията и относно риска при ИКТ, съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 52в от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(8) Държавите членки или компетентните органи изискват от субектите и техните съответни комитети за подбор на кандидатите, когато са създадени такива комитети, да включват широк набор от качества и умения, когато назначават членове на ръководния орган, и да насърчават пропорционално многообразието и баланса между половете в ръководния орган. За тази цел субектите разработват политика за насърчаване на многообразието в ръководния орган.

(9) Компетентните органи събират оповестяваната по силата на член 435, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013 информация и я използват за сравняване на практиките по отношение на многообразието. Компетентните органи предоставят тази информация на ЕБО. ЕБО използва тази информация за сравняване на практиките в Съюза по отношение на многообразието.

(10) За целите на настоящия член и на член 91а ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти за субектите, изброени в параграф 1г от настоящия член, за допълнително конкретизиране на минималното съдържание на въпросника за пригодност, автобиографиите и вътрешните оценки за пригодност, които се представят на компетентните органи за извършване на оценката за пригодност, посочена в параграф 1е от настоящия член и в член 91а, параграф 5. Държавите членки гарантират, че за субекти, различни от посочените в параграф 1г от настоящия член, са разработени подходящи стандарти. ЕБО представя на Комисията проектите за регулаторни технически стандарти, посочени в първа алинея, най-късно до 10 юли 2026 г. На Комисията се предоставя правомощието да допълни настоящата директива, като приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(11) До 10 юли 2026 г. ЕБО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, относно следното:

а) понятието „посвещаване на достатъчно време“ от страна на член на ръководния орган за изпълнението на задълженията му по отношение на конкретните особености и естеството, мащаба и сложността на дейността на субекта;

б) понятията „добра репутация, честност, почтеност и независимост“ на членовете на ръководния орган, посочени в параграф 2а;

в) понятието „колективно притежаване на подходящи знания, умения и опит“ от ръководния орган съгласно параграф 2б;

г) понятието „достатъчно човешки и финансови ресурси“, отделяни за въвеждането в работата и обучението на членовете на ръководния орган, съгласно параграф 7;

д) понятието „многообразие“, което трябва да се отчита при подбора на членовете на ръководния орган по силата на параграф 8;

е) критериите, за да се определи дали са налице основателни причини да се подозира, че във връзка със субекта се извършва, е било извършено или е имало опит да се извърши изпиране на пари или финансиране на тероризма по смисъла на член 1 от Директива (ЕС) 2015/849, или че е налице повишен риск за това. За целите на буква е) от първа алинея ЕБО си сътрудничи тясно с ЕОЦКП и с Органа за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(12) До 31 декември 2029 г. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕЦБ, прави преглед и докладва относно прилагането на параграфи 1г—1й и относно тяхната ефективност, като се уверява, че уредбата за надеждност и пригодност е подходяща за целта, отчитайки принципа на пропорционалност. ЕБО представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета. Въз основа на този доклад Комисията представя, по целесъобразност, законодателно предложение.

(13) Настоящият член и член 91а не засягат разпоредбите на държавите членки относно представителството на работниците и служителите в ръководния орган.

(14) Настоящият член и член 91а не засягат разпоредбите на държавите членки относно назначаването на членове на ръководния орган в контролната му функция от регионални или местни изборни органи или относно назначенията, когато ръководният орган не разполага с компетентност в процеса на подбор и назначаване на своите членове. В тези случаи се въвеждат подходящи предпазни мерки, за да се гарантира пригодността на тези членове на ръководния орган.

Член 91а Лица, заемащи ключови позиции и оценка за пригодност

(1) Субектите, посочени в член 91, параграф 1, носят основната отговорност за това лицата, заемащи ключови позиции, да се ползват по всяко време с достатъчно добра репутация, да работят с честност и почтеност и да притежават достатъчно знания, умения и опит, необходими за изпълнението на своите задължения. Липсата на осъдителна присъда или на текущо наказателно преследване за престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се изпълни изискването за добра репутация и за честност и почтеност.

(2) Субектите се уверяват, че лицата, заемащи ключови позиции, отговарят по всяко време на критериите и изискванията, предвидени в параграф 1, и оценяват пригодността на лицата, заемащи ключови позиции, преди те да встъпят в длъжност и периодично след това, като вземат предвид надзорните очаквания, както е предвидено в приложимите законови и подзаконови разпоредби, насоки и вътрешни политики за пригодност.

(3) Когато въз основа на вътрешната оценка за пригодност, посочена в параграф 2, субектите стигнат до заключението, че дадено лице не отговаря на критериите и изискванията, предвидени в параграф 1, субектите:

а) не назначават това лице като лице, заемащо ключова позиция, ако тази оценка приключи, преди лицето да встъпи в тази длъжност;

б) своевременно отстраняват това лице като лице, заемащо ключова позиция; или

в) предприемат своевременно необходимите допълнителни мерки, за да се гарантира, че това лице е или ще стане подходящо за съответната позиция. Субектите предприемат всички необходими мерки, за да осигурят правилното функциониране на позицията на лице, заемащо ключова позиция, включително замяна на лицето, което я заема, ако това лице престане да отговаря на критериите и изискванията за пригодност.

(4) Субектите гарантират, че информацията за пригодността на лицата, заемащи ключови позиции, се поддържа актуална. При поискване субектите предоставят тази информация на компетентния орган чрез средства, определени от компетентния орган.

(5) Държавите членки гарантират, че компетентните органи преценяват, дали ръководителите на функциите за вътрешен контрол и финансовият директор отговарят по всяко време на критериите и изискванията за пригодност, предвидени в параграф 1, когато тези ръководители и финансовият директор се назначават на позиции поне в следните субекти:

а) институциите майки от ЕС, които отговарят на условията за големи институции;

б) институциите майки от държава членка, които отговарят на условията за големи институции, освен когато са свързани с централен орган;

в) централни органи, които отговарят на условията за големи институции или упражняват надзор над големи институции, свързани с тях;

г) самостоятелни институции от Съюза, които отговарят на условията за големи институции;

д) големи дъщерни предприятия съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 147 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

е) финансови холдинги майки в държава членка, финансови холдинги майки със смесена дейност в държава членка, финансови холдинги майки от ЕС и финансови холдинги майки със смесена дейност от ЕС, в групите на които има големи институции, с изключение на попадащите в обхвата на член 21а, параграф 4 от настоящата директива.

(6) Когато ръководителите на функциите за вътрешен контрол и финансовият директор не отговарят по всяко време на критериите и изискванията, предвидени в параграф 1, държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с необходимите правомощия с цел:

а) в случай на предварителна оценка — да не допускат тези ръководители или този финансов директор да встъпят в длъжност или да ги отстранят от длъжността;

б) в случай на последваща оценка — да отстранят тези ръководители или този финансов директор или да изискат от субекта да ги отстрани от длъжността;

в) да изискват от съответните субекти да предприемат необходимите допълнителни мерки, за да се гарантира, че тези ръководители или този финансови директор са или ще станат подходящи за съответната длъжност. Когато станат известни някакви нови факти или други обстоятелства, които биха могли да повлияят на пригодността на ръководителите на функциите за вътрешен контрол и финансовия директор, субектите, посочени в параграф 5, оценяват отново пригодността на тези ръководители и този финансов директор и своевременно информират съответния компетентен орган. Когато компетентният орган узнае, че в относимата информация, засягаща пригодността на ръководителите на функциите за вътрешен контрол и финансовия директор е настъпила промяна и тази промяна би могла да повлияе на пригодността на съответните ръководители или финансов директор, компетентният орган оценява отново тяхната пригодност. От компетентните органи не се изисква да извършват нова оценка за пригодност на тези ръководители или този финансов директор при подновяване или удължаване на срока на договора им, освен когато е настъпила промяна в относимата информация, известна на компетентните органи, и тази промяна би могла да повлияе на пригодността на съответните ръководители или съответния финансов директор. Поне по отношение на назначаването на тези ръководители на функциите за вътрешен контрол и този финансовия директор на длъжности в субектите, посочени в параграф 5, компетентните органи надлежно обмислят определянето на максимален срок за приключване на оценката за пригодност. Този максимален срок може да бъде удължен, когато е целесъобразно.

(7) Компетентните органи могат да поискат от органа, който отговаря за надзора на борбата с изпирането на пари или финансирането на тероризма в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849, да се запознае, в контекста на своите проверки и въз основа на оценка на риска, със съответната информация относно ръководителите на функциите за вътрешен контрол и финансовия директор. Компетентните органи могат също така да поискат достъп до централната база данни относно БИП/БФТ, посочена в Регламент (ЕС) 2024/1620. Органът за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма решава дали да предостави такъв достъп.

(8) До 10 юли 2026 г. ЕБО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, относно следното:

а) понятията „добра репутация, честност и почтеност“, посочени в параграф 1;

б) понятието „достатъчни знания, умения и опит“, посочено в параграф 1;

в) критериите, за да се определи дали са налице основателни причини да се подозира, че във връзка със субекта се извършва, е било извършено или е имало опит да се извърши изпиране на пари или финансиране на тероризма по смисъла на член 1 от Директива (ЕС) 2015/849, или че е налице повишен риск за това. За целите на буква в) от първа алинея ЕБО си сътрудничи тясно с ЕОЦКП и с Органа за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Член 92 Политика за възнагражденията

(2) ►M5 Държавите членки гарантират, че при разработване и прилагане на политиките за общите възнаграждения, включително заплатите и пенсионните права по преценка на работодателя, за категориите служители, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на институцията, институциите спазват следните изисквания по начин, подходящ за техния размер и вътрешна организация и за естеството, мащаба и сложността на техните дейности: ◄

а) политиката за възнагражденията е съобразена със и насърчава разумното и ефективно управление на риска и не поощрява поемането на риск, който надвишава нивото на допустимия риск за институцията;

аа) политиката за възнагражденията е неутрална по отношение на пола;

б) политиката за възнагражденията отговаря на стратегията за дейността, целите, ценностната система и дългосрочните интереси на институцията и включва мерки за предотвратяване на конфликтите на интереси;

в) ръководният орган на институцията в изпълнение на контролните си функции приема и периодично подлага на преглед общите принципи на политиката за възнагражденията и отговоря за контрола на нейното изпълнение;

г) изпълнението на политиката за възнагражденията се подлага най-малко веднъж годишно на централен и независим вътрешен преглед на спазването на политиките и процедурите във връзка с възнагражденията, приети от ръководния орган в изпълнение на неговите надзорни функции;

д) служителите, които работят във функции за вътрешен контрол, са независими от стопанските единици, върху които извършват наблюдение, разполагат с подходящи правомощия и получават възнаграждения съобразно степента на постигане на целите, свързани с техните функции, независимо от резултатите на стопанските единици, които те контролират;

е) възнагражденията на ръководителите на функциите за вътрешен контрол се следят пряко от комитета по възнагражденията, посочен в член 95, а ако такъв комитет не е създаден — от ръководния орган в контролната му функция;

ж) в политиката за възнагражденията, като се отчитат националните критерии за определяне на заплатите, се прави ясна разлика между критериите за определяне на:

а-2) всички членове на ръководния орган и висшето ръководство;

б-2) служителите с управленска отговорност за функциите за вътрешен контрол или за съществените бизнес звена на институцията;

в-2) служителите, които през изминалата финансова година са получили значително възнаграждение, при следните условия:

Член 93 Институции, които получават държавна помощ

По отношение на институциите, които получават извънредна държавна помощ, освен принципите по член 92, параграф 2 се прилагат и следните принципи:

а) променливото възнаграждение е строго ограничено като процент от нетните приходи, когато е несъвместимо с поддържането на стабилна капиталова база и със своевременното прекратяване на държавната помощ;

б) съответните компетентни органи изискват от институциите да преструктурират възнагражденията по начин, който да е съобразен с необходимостта от стабилно управление на риска и дългосрочен растеж, включително при необходимост да въведат максимални размери за възнагражденията на членовете на ръководния орган на институцията;

в) на членовете на ръководния орган на институцията не се изплаща променливо възнаграждение, освен ако това не е обосновано.

Член 94 Променливи елементи на възнаграждението

(1) По отношение на променливите елементи на възнаграждението, освен принципите по член 92, параграф 2 и при същите условия, се прилагат и следните принципи:

а) когато възнаграждението е обвързано с резултатите от дейността, неговият общ размер се основава на комбинация от оценките за резултатите на отделното лице и на съответното бизнес звено, както и на цялостните резултати на институцията, като при оценката на резултатите на отделното лице се вземат предвид финансови и нефинансови критерии, в т.ч. третирането на рисковете по член 76, параграф 2;

б) оценката на резултатите се прави за период от няколко години, за да се гарантира, че оценяването се основава на дългосрочните резултати и че действителното заплащане за зависещите от резултатите елементи на възнаграждението обхваща период, отчитащ основния стопански цикъл на кредитната институция, както и нейните стопански рискове;

в) общият размер на променливото възнаграждение не ограничава способността на институцията да укрепва капиталовата си база;

г) гарантираното променливо възнаграждение не е съвместимо с разумното управление на риска или с принципа за заплащане според резултатите и не се включва в евентуални планове за възнагражденията;

д) гарантираното променливо възнаграждение се предоставя по изключение, единствено при назначаването на нови служители и при условие институцията да има стабилна и силна капиталова база, а изплащането му се ограничава до първата година на заетост;

е) осигурява се подходящ баланс между постоянните и променливите елементи на общото възнаграждение, като постоянният елемент представлява достатъчно голям дял от общото възнаграждение, така че да позволява прилагането на напълно гъвкава политика по отношение на променливите елементи на възнаграждението, включително възможност да не се изплащат променливи елементи на възнаграждението;

ж) институциите определят подходящи съотношения между постоянните и променливите елементи на общото възнаграждение, като при това се прилагат следните принципи:

з) плащанията, свързани с предсрочното прекратяване на договор, отразяват постигнатите с течение на времето резултати, като с тях не се възнаграждава неуспех или некоректно поведение;

и) възнагражденията, свързани с обезщетение или „откупуване“ по договори за предходна заетост, трябва да са съобразени с дългосрочните интереси на институцията, включително разпоредбите за задържане, отлагане, за резултатите от дейността и възможността за възстановяване на изплатени суми;

й) измерването на резултатите от дейността, използвано за изчисляване на променливите елементи на възнаграждението или групите от променливи елементи, включва корекция за всички видове настоящи и бъдещи рискове и отчита разходите за капитал и изискваната ликвидност;

к) при разпределението на променливите елементи на възнаграждението в рамките на институцията се отчитат и всички видове настоящи и бъдещи рискове;

л) съществена част от променливото възнаграждение, която при всички случаи е поне 50 % от него, се състои в баланса на следните елементи:

м) съществена част от променливия елемент на възнаграждението, която при всички случаи е поне 40 % от него, се разсрочва за период, който е не по-кратък от четири до пет години и е надлежно съобразен с естеството на стопанската дейност, свързаните с нея рискове и дейността на съответния служител. За членовете на ръководния орган и висшето ръководство на институции, които са значителни по своя размер, вътрешна организация и по естеството, мащаба и сложността на своите дейности, периодът на разсрочване не следва да бъде по-кратък от пет години. Възнаграждение, платимо при условията на договореност за разсрочване, се получава не по-бързо, отколкото на пропорционален принцип. При променлив елемент на възнаграждението с особено голям размер се разсрочва изплащането на поне 60 % от сумата. Продължителността на периода на разсрочване се определя според стопанския цикъл, естеството на стопанската дейност, свързаните с нея рискове и дейността на съответния служител;

н) променливото възнаграждение, включително отложената му част, се изплаща или предоставя само ако е оправдано от гледна точка на финансовото положение на институцията като цяло и ако е оправдано въз основа на резултатите, постигнати от институцията, стопанската единица и съответното лице. Без да се засягат общите принципи на националното договорно и трудово право, общият размер на променливото възнаграждение като цяло значително се съкращава при по-нисък или отрицателен финансов резултат на институцията, като се отчитат както текущите възнаграждения, така и намаленията на изплащаните заработени по-рано суми, в това число чрез мерки като удържане или възстановяване на изплатени суми; До 100 % от общото променливо възнаграждение подлежи на изискване за удържане или възстановяване на изплатени суми. Институциите определят специални критерии за прилагането на удържането и възстановяването на изплатени суми. Тези критерии включват по-специално случаите, при които служителят:

о) пенсионната политика отговаря на стратегията за дейността, целите, ценностната система и дългосрочните интереси на институцията; Ако служителят напусне институцията преди пенсиониране, пенсионните права по преценка на работодателя се задържат от институцията под формата на посочените в буква л) инструменти за срок от пет години. Когато служителят достигне пенсионна възраст, пенсионните права по преценка на работодателя се изплащат на служителя под формата на посочените в буква л) инструменти, като разпределението се отлага за срок от пет години;

п) служителите трябва да поемат задължение да не използват лични стратегии за хеджиране или за застраховане, свързано с възнагражденията или отговорността, с цел да намалят ефекта на отчитането на риска, заложено в договореностите за възнаграждението им;

р) променливото възнаграждение не се изплаща посредством инструменти или методи, които улесняват неспазването на настоящата директива или Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти по отношение на категориите инструменти, които отговарят на условията по параграф 1, буква л), подточка ii). ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 март 2014 г. За целите на идентифицирането на персонала, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на институцията, както е посочено в член 92, параграф 3, с изключение на персонала на инвестиционните посредници, ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които са изложени критериите за определяне на следното:

а) управленска отговорност и функции за вътрешен контрол;

б) съществена стопанска единица и значително въздействие върху рисковия профил на съответната стопанска единица; както и

в) други категории служители, които не са посочени изрично в член 92, параграф 3, чиито професионални дейности имат също толкова съществено въздействие върху рисковия профил на институцията, колкото и дейностите на посочените във въпросната разпоредба категории служители. ЕБО предоставя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 декември 2019 г. На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящата директива, като приема посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. По отношение на регулаторните технически стандарти, които се прилагат за инвестиционните посредници, правомощието, посочено в член 94, параграф 2 от настоящата директива, изменена с Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета ( 33 ), продължава да се прилага до 26 юни 2021 г.

(3) Чрез дерогация от параграф 1 изискванията, предвидени в букви л) и м) и втората алинея на буква о) от настоящия параграф, не се прилагат за:

а) институция, която не е голяма институция и чиито активи — средно и на индивидуална основа съгласно настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013 — не са надхвърляли 5 милиарда евро през последните четири години преди текущата финансова година;

б) служител, чието годишно променливо възнаграждение не надвишава 50 000 евро и не представлява повече от една трета от общото му годишно възнаграждение.

(4) Чрез дерогация от параграф 3, буква а) държавите членки могат да понижат или повишат посочения там праг, при условие че:

а) институцията, по отношение на която държавата членка прилага тази разпоредба, не е голяма институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 146 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и при извършено повишаване на прага:

б) целесъобразно е изменението на прага в съответствие с настоящия параграф да се извършва, като се отчитат естеството, обхватът и сложността на дейностите на институцията, нейната вътрешна организация или, когато е приложимо, особеностите на групата, към която тя принадлежи.

(5) Чрез дерогация от параграф 3, буква б) дадена държава членка може да реши, че служители, които имат право на годишно променливо възнаграждение под посочените в тази буква праг и дял, не са обхванати от предвиденото в нея изключение поради националните пазарни особености във връзка с практиките за възнагражденията или поради естеството на отговорностите и длъжностната характеристика на тези служители.

(6) До 28 юни 2023 г. Комисията, в тясно сътрудничество с ЕБО, извършва преглед и докладва относно прилагането на параграфи 3–5, като предоставя съответния доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно със законодателно предложение, ако е уместно.

(7) ЕБО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 за улесняване на прилагането на параграфи 3, 4 и 5 и за гарантиране на последователното им прилагане.

Член 95 Комитет по възнагражденията

(1) Компетентните органи гарантират, че институциите, които са значими по своя размер, вътрешна организация и характер, и по мащаба и сложността на своите дейности, създават комитет по възнагражденията. Съставът на комитета по възнагражденията се определя така, че да може да се произнася компетентно и независимо по политиката и практиките за възнагражденията, както и по създадените стимули за управление на риска, капитала и ликвидността.

(2) Компетентните органи гарантират, че комитетът по възнагражденията отговаря за изготвянето на решенията относно възнагражденията, включително за решенията, които оказват влияние върху риска и управлението на риска на съответната институция и които трябва да бъдат взети от ръководния орган. Председателят и членовете на комитета по възнагражденията са членове на ръководния орган, които нямат изпълнителна функция в съответната институция. Ако националното право предвижда в ръководния орган да бъдат представени и служителите, комитетът по възнагражденията включва един или повече представители на служителите. При изготвянето на такива решения комитетът по възнагражденията отчита дългосрочните интереси на акционерите, инвеститорите и другите заинтересовани страни в институцията, както и обществения интерес.

Член 96 Поддържане на страница в интернет за корпоративното управление и възнагражденията

Институциите, които поддържат страница в интернет, обясняват в нея как спазват изискванията на членове 88—95. Раздел III Процес на надзорен преглед и оценка

Член 97 Надзорен преглед и оценка

(1) Като отчитат техническите критерии по член 98, компетентните органи извършват преглед на правилата, стратегиите, процесите и механизмите, въведени от институциите в изпълнение на настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013, и оценяват:

а) рисковете, на които институциите са или могат да бъдат изложени;

в) рисковете, идентифицирани чрез стрес тестове, като се отчитат характерът, мащабът и сложността на дейността на съответната институция;

г) рисковете, установени при тестването на оперативната устойчивост на цифровите технологии в съответствие с глава IV от Регламент (ЕС) 2022/2554.

(2) Обхватът на прегледа и оценката по параграф 1 включва всички изисквания на настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3) Въз основа на прегледа и оценката по параграф 1 компетентните органи определят дали правилата, стратегиите, процесите и механизмите, въведени от институциите, и собственият капитал и ликвидните им активи осигуряват стабилно управление и покритие на техните рискове.

(4) Компетентните органи определят честотата и задълбочеността на прегледа и оценката по параграф 1, като имат предвид размера, системното значение, естеството, мащаба и сложността на дейността на съответната институция и като отчитат принципа на пропорционалност. Резултатите от прегледа и оценката се актуализират най-малко веднъж годишно за институциите, които са обхванати от плана за извършване на надзорни проверки по член 99, параграф 2. При провеждане на прегледа и оценката, посочени в параграф 1 от настоящия член, компетентните органи прилагат принципа на пропорционалност в съответствие с критериите, оповестени съгласно член 143, параграф 1, буква в). По-специално, за целите на извършването на преглед и оценка на дадена институция компетентният орган може да прецени дали са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а) институцията не е Г-СЗИ, Г-СЗИ извън ЕС или Г-СЗИ субект в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013;

б) институцията не е определена като друга системно значима институция (Д-СЗИ) в съответствие с член 131, параграфи 1 и 3 от настоящата директива;

в) институцията е част от група, в която институцията майка и по-голямата част от дъщерните институции са свързани една с друга, съгласно описаното в член 22 от Директива 2013/34/ЕС;

г) дъщерните институции, посочени в буква в) от настоящата алинея, отговарят на всяко едно от следните условия:

(5) Държавите членки гарантират, че когато при преглед се установи, че дадена институция може да породи системен риск съгласно член 23 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, компетентните органи информират незабавно ЕБО за резултатите от прегледа.

(6) Когато извършването на преглед, и по-специално оценката на правилата за управление, бизнес модела или дейностите на дадена институция, дава на компетентните органи разумно основание да се съмняват, че във връзка със съответната институция се извършва, било е извършено или е имало опит да се извърши изпиране на пари или финансиране на тероризъм, или че е налице повишен риск от тези явления, компетентният орган уведомява незабавно ЕБО и органа, който упражнява надзор над институцията в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849 и е компетентен да гарантира спазването на тази директива. В случай на потенциален повишен риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм компетентният орган и органът, който упражнява надзор над институцията в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849 и е компетентен да гарантира спазването на тази директива, поддържат връзка и уведомяват незабавно ЕБО за своята обща оценка. Компетентният орган при необходимост предприема мерки в съответствие с настоящата директива.

Член 98 Технически критерии за надзорния преглед и оценка

(1) Освен кредитния, пазарния и операционния риск прегледът и оценката, извършвани от компетентните органи в съответствие с член 97, обхващат най-малко:

а) резултатите от стрес тестовете, извършени съгласно член 177 от Регламент (ЕС) № 575/2013 от институциите, прилагащи вътрешнорейтингов подход;

б) излагането на риск от концентрация и управлението на този риск от страна на институциите, в т.ч. спазването от тяхна страна на изискванията по четвърта част от Регламент (ЕС) № 575/2013 и по член 81 от настоящата директива;

в) надеждността, адекватността и начина на прилагане на политиките и процедурите, изпълнявани от институциите за управлението на остатъчния риск, свързан с използването на признати техники за редуциране на кредитния риск;

г) степента, в която собственият капитал, притежаван от дадена институция във връзка с активите, които е секюритизирала, е достатъчен предвид икономическата същност на трансакцията, включително постигнатата степен на прехвърляне на риска;

д) експозицията към ликвиден риск, неговото измерване и управление от страна на институцията, в т.ч. разработване на анализи на алтернативни сценарии, управлението на редуциращите риска фактори (по-конкретно размера, състава и качеството на ликвидните буфери), както и ефективни планове за действие при непредвидени обстоятелства;

е) влиянието на ефектите на диверсификацията и начинът, по който тези ефекти се отчитат от системата за измерване на риска;

ж) резултатите от стрес тестовете, провеждани от институциите, използващи вътрешен модел за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск съгласно част трета, дял IV, глава 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

з) географското местонахождение на експозициите на институциите;

и) модела на стопанската дейност на институцията;

к) степента, в която институциите са въвели подходящи политики и оперативни действия, свързани с количествено измеримите цели и етапи за наблюдение, определени в плановете, които трябва да бъдат изготвени в съответствие с член 76, параграф 2.

(2) За целите на параграф 1, буква д) компетентните органи редовно извършват всеобхватна оценка на цялостното управление на ликвидния риск от страна на институциите и насърчават разработването на стабилни вътрешни методики. При извършването на тези прегледи компетентните органи отчитат ролята на институциите на финансовите пазари. Компетентните органи във всяка държава членка надлежно отчитат и възможното въздействие на своите решения върху стабилността на финансовата система във всички останали засегнати държави членки.

(3) Компетентните органи наблюдават всяка институция, за да установят дали е осигурила непряка подкрепа за секюритизация. Ако се установи, че дадена институция е предоставила скрита подкрепа в повече от един случай, компетентният орган взема необходимите мерки, отразяващи нарасналото очакване, че тя ще предоставя подкрепа на своята секюритизация в бъдеще, като по този начин няма да успее да постигне значително прехвърляне на риск.

(4) За целите на преценката, която трябва да бъде направена съгласно член 97, параграф 3 от настоящата директива, компетентните органи разглеждат въпроса дали корекциите на остойностяването на позициите или портфейлите в търговския портфейл, предвидени в член 105 от Регламент (ЕС) № 575/2013, дават възможност на институцията да продаде или хеджира позициите си в кратък срок, без да понесе съществени загуби при нормални пазарни условия.

(5) В прегледа и оценката, извършвани от компетентните органи, се включва експозицията на институциите към лихвения риск, произтичащ от дейности извън търговския портфейл. Надзорните правомощия се упражняват най-малко в следните случаи:

а) когато икономическата стойност на капитала на дадена институция съгласно посоченото в член 84, параграф 1 спадне с повече от 15 % от капитала ѝ от първи ред в резултат на внезапна и неочаквана промяна на лихвените проценти, както е предвидено във всеки от шестте шокови сценария за надзорни цели, прилагани за лихвените проценти;

б) когато нетният лихвен доход на дадена институция, посочен в член 84, параграф 1, претърпява голям спад в резултат на внезапна и неочаквана промяна на лихвените проценти, както е предвидено във всеки от двата шокови сценария за надзорни цели, прилагани за лихвените проценти. Независимо от втората алинея, компетентните органи не са задължени да упражняват надзорните си правомощия, когато считат, въз основа на прегледа и оценката по настоящия параграф, че управлението от страна на институцията на лихвения риск, произтичащ от дейности извън търговския портфейл, е адекватно и че институцията не е изложена прекомерно на лихвен риск, произтичащ от дейности извън търговския портфейл. За целите на настоящия параграф терминът „надзорни правомощия“ означава правомощията, посочени в член 104, параграф 1, или правомощието за уточняване на допускания за моделиране и параметри, различни от набелязаните от ЕБО съгласно параграф 5а, буква б) от настоящия член, които да бъдат отразени от институциите в тяхното изчисление на икономическата стойност на капитала съгласно член 84, параграф 1. 5а. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне, за целите на параграф 5, на:

а-2) шестте шокови сценария за надзорни цели, посочени в параграф 5, втора алинея, буква а), и двата шокови сценария за надзорни цели, посочени в параграф 5, втора алинея, буква б), приложими спрямо лихвените проценти във всяка валута;

б-2) с оглед на международно договорените пруденциални стандарти — общите допускания за моделирането и параметрите, с изключение на поведенчески допускания, които институциите отразяват в своите изчисления на икономическата стойност на капитала, както е посочено в параграф 5, втора алинея, буква а), които се ограничават до:

в) с оглед на международно договорените стандарти — общите допускания за моделиране и параметри, с изключение на поведенчески допускания, които институциите да използват при изчисляването на нетния доход от лихви, посочен в параграф 5, втора алинея, буква б), които се ограничават до:

г) какво представлява „голям спад“ съгласно параграф 5, втора алинея, буква б). ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юни 2020 г. На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящата директива, като приема посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(6) В прегледа и оценката, извършвани от компетентните органи, се включва експозицията на институциите към риска от прекомерен ливъридж, който се изразява чрез показателите за прекомерен ливъридж, включващи коефициента на ливъридж, изчисляван съгласно член 429 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Когато се определя адекватността на коефициента на ливъридж на институциите и адекватността на правилата, стратегиите, процесите и механизмите, които институциите са въвели за управление на риска от прекомерен ливъридж, компетентните органи вземат предвид модела на стопанската дейност на тези институции.

(7) В прегледа и оценката, извършвани от компетентните органи, се включват правилата за управление на институциите, корпоративната им култура и ценности, както и способността на членовете на ръководния им орган да изпълняват задълженията си. При извършването на прегледа и оценката компетентните органи най-малко имат достъп до дневния ред и придружителните документи за заседанията на ръководния орган и комитетите му, както и резултатите от вътрешното или външното оценяване на дейността на ръководния орган.

(8) ЕБО оценява потенциалната необходимост от включване в прегледа и оценката, извършвани от компетентните органи, на рисковете с екологичен, социален или управленски характер (рискове с ЕСУ характер). За целите на първата алинея оценката на ЕБО включва най-малкото следното:

а) разработването на единно определение за рискове с ЕСУ характер, включително за физически рискове и рискове, свързани с прехода; последните включват рисковете, свързани с амортизацията на активи поради регулаторни промени;

б) разработването на подходящи качествени и количествени критерии за оценяване на въздействието на рискове с ЕСУ характер върху финансовата стабилност на институциите в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план; тези критерии включват процеси на стрес тестове и анализи на сценарии, за да се оцени въздействието на рисковете с ЕСУ характер при сценарии с различна тежест;

в) правилата, процесите и механизмите и стратегиите, които да бъдат прилагани от институциите за идентифициране, оценяване и управление на рискове с ЕСУ характер;

г) методите и инструментите за анализ с цел оценяване на въздействието на рискове с ЕСУ характер върху кредитирането и дейностите като финансов посредник на институциите. До 28 юни 2021 г. ЕБО представя доклад с констатациите си на Комисията, Европейския парламент и Съвета. Въз основа на резултатите от доклада, ако е уместно, ЕБО може да издаде насоки, в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, относно еднаквото включване на рискове с ЕСУ характер в процеса на надзорен преглед и оценка, извършван от компетентните органи.

(9) В прегледа и оценката, извършвани от компетентните органи, се включва оценяване на процесите на институциите за управление и за управление на риска за реакция на ЕСУ рисковете, както и на експозицията на институциите към такива рискове. При определяне на адекватността на процесите и експозициите на институциите компетентните органи вземат предвид техните бизнес модели. Експозициите на институциите към ЕСУ рискове се оценяват и въз основа на плановете на институциите, които трябва да бъдат изготвени в съответствие с член 76, параграф 2. Процесите на институциите за управление и за управление на риска по отношение на ЕСУ рисковете се привеждат в съответствие с целите, определени в тези планове. Прегледът и оценката, извършвани от компетентните органи, включват оценката на плановете на институциите, които трябва да бъдат изготвени в съответствие с член 76, параграф 2, както и на постигнатия напредък по отношение на противодействието с ЕСУ рисковете, произтичащи от процеса на приспособяване към неутралността по отношение на климата и към други съответни регулаторни цели на Съюза във връзка с ЕСУ факторите.

(10) Прегледът и оценката, извършвани от компетентните органи, включват оценка на процесите на институциите за управление и управление на риска, по отношение на експозициите към криптоактиви и предоставянето на услуги за криптоактиви, включително като се вземат предвид политиките и процедурите на институциите за установяване на рисковете, както и адекватността на резултатите от оценките, посочени в член 79, буква д) и член 83, параграф 4.

Член 99 План за извършване на надзорни проверки

(1) Компетентните органи приемат поне веднъж годишно план за извършване на надзорни проверки на поднадзорните си институции. В този план се взема предвид процеса на надзорен преглед и надзорна оценка по член 97. Планът съдържа следното:

а) сведения за начина, по който компетентните органи възнамеряват да изпълняват задачите си и да разпределят ресурсите си;

б) сведения за институциите, за които се планира да бъдат обект на засилен надзор, и приетите мерки за такъв надзор съгласно параграф 3;

в) план за инспекции в обектите на институцията, включително клоновете и дъщерните ѝ предприятия, установени в други държави членки, в съответствие с членове 52, 119 и 122.

(2) В плановете за извършване на надзорни проверки се включват следните институции:

а) институциите, за които резултатите от стрес тестовете по член 98, параграф 1, букви а) и ж) и член 100 или резултатите от процеса за надзорен преглед и надзорна оценка по член 97 показват значителни рискове за текущата им финансова стабилност или свидетелстват за нарушаване на изискванията на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013;

в) всяка друга институция, за която компетентните органи смятат, че е необходима проверка.

(3) Когато е уместно съгласно член 97, се предприемат по-специално следните мерки, при необходимост:

а) увеличаване на броя или честотата на инспекциите на институцията на място;

б) осигуряване на постоянно присъствие на компетентния орган в институцията;

в) допълнително или по-често представяне на информация от страна на институцията;

г) извършване на допълнителни или по-чести прегледи на оперативните или стратегическите планове или плановете за дейността на институцията;

д) извършване на тематични проверки за наблюдение на конкретни рискове, за които има вероятност да се реализират.

(4) Приемането на план за извършване на надзорни проверки от компетентните органи на държавата членка по произход не възпрепятства компетентните органи на приемащата държава членка да провеждат за всеки отделен случай проверки и инспекции на място на дейностите, извършвани от клоновете на институции на тяхна територия в съответствие с член 52, параграф 3.

Член 100 Надзорни стрес тестове

(1) Компетентните органи извършват според случая и най-малко веднъж годишно надзорни стрес тестове на поднадзорните си институции за улесняване на процеса за преглед и оценка по член 97.

(2) ЕБО издава насоки съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, за да гарантира, че компетентните органи използват общи методики при извършването на годишните надзорни стрес тестове.

(3) Институциите и третите страни, които действат в качеството си на консултанти на институции в контекста на провеждане на стрес тестове, се въздържат от дейности, които могат да изкривят резултатите от даден стрес тест, като сравнителен анализ, обмен на информация помежду си, споразумения за общо поведение или оптимизиране на подадените от тях данни при стрес тестовете. Без да се засягат другите приложими разпоредби, предвидени в настоящата директива и в Регламент (ЕС) № 575/2013, компетентните органи разполагат с всички правомощия за събиране на информация и разследване, които са необходими за установяването на такива дейности.

(4) Чрез Съвместния комитет, посочен в член 54 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010, ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП разработват насоки, които гарантират, че съгласуваността, дългосрочните съображения и общите стандарти за оценъчните методики са неразделна част при провеждането на стрес тестове на ЕСУ рисковете. Съвместният комитет публикува тези насоки до 10 януари 2026 г. Чрез този Съвместен комитет ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП проучват по какъв начин рисковете от социален и управленски характер могат да бъдат интегрирани в стрес тестовете.

(5) ЕБО, в сътрудничество с ЕОЦКП, изготвя в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 насоки с цел определяне на съгласувана методика за включване на риска от концентрация, произтичащ от експозициите към централни контрагенти, в провежданите надзорни стрес тестове. До 25 юни 2026 г. ЕБО изготвя насоките, посочени в първа алинея от настоящия параграф.

Член 101 Текущ преглед на разрешението за използване на вътрешни подходи

(1) Компетентните органи правят редовен преглед и най-малко веднъж на три години, на спазването от страна на институциите на изискванията по отношение на подходите, за които е необходимо разрешение от страна на компетентните органи, преди използване на тези подходи за изчисляване на капиталовите изисквания в съответствие с част три от Регламент (ЕС) № 575/2013. Те обръщат особено внимание на промените в дейността на институцията и прилагането на тези подходи спрямо новите продукти. Когато бъдат установени съществени недостатъци по отношение на обхващането на рисковете от вътрешния подход на дадена институция, компетентните органи осигуряват отстраняването на недостатъците или да предприемат необходимите мерки за ограничаване на последиците от тях, в т.ч. като наложат по-високи мултипликационни коефициенти или изисквания за осигуряване на допълнителен капитал или като предприемат други подходящи и ефективни мерки.

(2) Компетентните органи анализират и преценяват по-специално дали институцията използва добре разработени и съвременни техники и практики при тези подходи.

(3) Ако за бюро за търгуване, използващо даден вътрешен модел за пазарен риск, резултатите от бек-тестването или от теста за разпределянето на печалбата и загубата показват, че моделът вече не е достатъчно точен, компетентните органи правят преглед на условията за разрешението за използване на вътрешния модел или налагат подходящи мерки, за да гарантират бързото усъвършенстване на модела.

(4) Ако на дадена институция е разрешено да използва подход, за който се изисква разрешение от компетентните органи, преди използването на такъв подход за изчисляване на капиталовите изисквания в съответствие с част три от Регламент (ЕС) № 575/2013, но институцията вече не отговаря на изискванията за прилагане на този подход, компетентните органи изискват от институцията или да докаже по задоволителен за компетентните органи начин, че неспазването на тези изисквания няма съществен ефект когато е приложимо, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 или да представи план за действие за своевременно възстановяване на спазването на изискванията и да определи срок за изпълнението му. Компетентните органи изискват от институцията да измени плана, ако има вероятност той да не доведе до пълно спазване на изискванията или ако срокът не е подходящ. Ако вероятността институцията да постигне отново спазване на изискванията в подходящ срок е малка и институцията, когато е приложимо, не е представила задоволителни доказателства, че ефектът от неспазването е несъществен, даденото ѝ разрешение да използва подхода се отменя или се ограничава до областите, в които изискванията са спазени или в които в подходящ срок може да се постигне спазване на изискванията.

(5) За да насърчава последователното прилагане на адекватни вътрешни подходи в Съюза, ЕБО анализира вътрешните подходи на различните институции, в т.ч. последователността при прилагането на определението за неизпълнение, начина, по който тези институции третират сходни рискове или експозиции. ЕБО разработва насоки съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, в които се посочват препоръчителни техники въз основа на анализа. Компетентните органи се съобразяват с този анализ и тези препоръчителни техники, когато правят преглед на разрешенията за използване на вътрешни подходи, които предоставят на институциите. Раздел IV Надзорни мерки и правомощия

Член 102 Надзорни мерки

(1) Компетентните органи изискват от дадена институция да предприеме на ранен етап необходимите мерки за преодоляване на съответните проблеми при следните обстоятелства:

а) когато институцията не отговаря на изискванията на настоящата директива или на Регламент (ЕС) № 575/2013;

б) когато компетентните органи разполагат с доказателства, че е вероятно институцията да наруши изискванията на настоящата директива или на Регламент (ЕС) № 575/2013 [в рамките на следващите 12 месеца.

(2) За целите на параграф 1 правомощията на компетентните органи включват правомощията, посочени в член 104.

Член 104 Надзорни правомощия

(1) ►M11 За целите на член 97, член 98, параграфи 1, 4, 5, 9 и 10, член 101, параграф 4 и член 102 от настоящата директива и прилагането на Регламент (ЕС) № 575/2013 компетентните органи разполагат най-малкото със следните правомощия: ◄

а) да изискват от институциите да притежават допълнителен собствен капитал над изискванията, установени в Регламент (ЕС) № 575/2013, при условията, предвидени в член 104а от настоящата директива;

б) да изискват усъвършенстване на правилата, процесите, механизмите и стратегиите, прилагани в съответствие с членове 73 и 74;

в) да изискват от институциите да представят план за възстановяване на спазването на надзорните изисквания съгласно настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013 и да определят срок за изпълнението му, включително усъвършенстване на плана по отношение на обхвата и срока;

г) да изискват от институциите да следват специална политика за провизиране или третиране на активите по отношение на капиталовите изисквания;

д) да стесняват или ограничават дейността, включително по отношение на приемането на депозити, операциите или мрежата на институциите, или да изискват освобождаването от дейности, които пораждат прекомерни рискове за надеждността на институцията;

е) да изискват редуциране на риска, присъщ на дейностите, продуктите и системите на институциите, включително на риска при възложени на външен изпълнител дейности;

ж) да изискват от институциите да ограничат променливите възнаграждения като процент от нетните приходи, когато това е несъвместимо с поддържането на стабилна капиталова база;

з) да изискват от институциите да използват нетната си печалба за укрепване на собствения си капитал;

и) да налагат ограничение или забрана върху разпределянето на печалбата или плащането на лихва от дадена институция на акционерите, членовете или държателите на инструменти на допълнителния капитал от първи ред, когато тази забрана не представлява случай на неизпълнение от страна на институцията;

й) да налагат изисквания за допълнителнa или по-честа отчетност, включително относно собствения капитал, ликвидността и ливъриджа;

к) да налагат специални изисквания за ликвидност, включително ограничения върху падежните несъответствия между активите и пасивите;

л) да изискват оповестяване на допълнителна информация;

м) да изискват от институциите да намалят рисковете, възникващи в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план от ЕСУ фактори, включително произтичащите от процеса на приспособяване и от тенденциите на преход в контекста на съответните правни и регулаторни цели на Съюза, държавите членки и трети държави, чрез корекции в техните бизнес стратегии, управление и управление на риска, за които може да бъде поискано засилване на целите, мерките и действията, включени в техните планове, които трябва да бъдат изготвени в съответствие с член 76, параграф 2;

н) да изискват от институциите да извършват стрес тестове или анализ на сценарии, за да оценят рисковете, произтичащи от експозициите към криптоактиви и от предоставянето на услуги за криптоактиви;

о) да изискат от дадена институция, когато компетентният орган счита, че е налице прекомерен риск от концентрация, произтичащ от експозициите към централен контрагент, да намали експозициите си към този централен контрагент или да преразпредели експозициите по клиринговите си сметки в съответствие с член 7а от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(2) За целите на параграф 1, буква й) компетентните органи могат да налагат на институциите изисквания за допълнителна или по-честа отчетност, само когато съответното изискване е целесъобразно и пропорционално по отношение на целта, с която се изисква информацията, и исканата информация не се дублира. За целите на членове 97—102 всяка допълнителна информация, която може да бъде изискана от институциите, се смята за дублираща се, когато същата или по същество същата информация вече е отчетена по друг начин на компетентния орган или може да бъде изготвена от компетентния орган. Компетентният орган не изисква от институцията да докладва допълнителна информация, когато вече я е получил в различна форма или на различно ниво на детайлност и тази различна форма или различно ниво на детайлност не пречат на компетентния орган да изготви информация със същото качество и надеждност като информацията, която би изготвил въз основа на допълнителната информация, която би била докладвана в противен случай.

(4) ЕБО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 за определяне на начина, по който компетентните органи могат да установят дали рискът от корекция на кредитната оценка на институциите, посочена в член 381 от Регламент (ЕС) № 575/2013, поражда прекомерен риск за надеждността им.

Член 104а Допълнително капиталово изискване

(1) Компетентните органи налагат допълнителното капиталово изискване, посочено в член 104, параграф 1, буква а), когато въз основа на прегледите, извършени съгласно членове 97 и 101, определят, че дадена институция се намира в някоя от следните ситуации:

а) институцията е изложена на рискове или на елементи на риска, които са покрити в недостатъчна степен или не са покрити, както е посочено в параграф 2 от настоящия член, от капиталовите изисквания по трета, четвърта и седма част от Регламент (ЕС) № 575/2013 и по втора глава от Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета ( 34 );

б) институцията не отговаря на изискванията, предвидени в членове 73 и 74 от настоящата директива или в член 393 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и е малко вероятно други надзорни мерки да бъдат достатъчни, за да гарантират възможността за спазване на тези изисквания в подходящ срок;

в) счита се, че корекциите, посочени в член 98, параграф 4, не позволяват в достатъчна степен на институцията да продаде или хеджира позициите си в кратък срок, без да понесе съществени загуби при обичайни пазарни условия;

г) оценката, извършена в съответствие с член 101, параграф 4, разкрива, че неспазването на изискванията за прилагане на разрешения подход има вероятност да доведе до неадекватни капиталови изисквания;

д) институцията нееднократно не успява да установи или поддържа адекватно ниво на допълнителен капитал, за да покрие размера, предвиден в препоръката, дадена съгласно член 104б, параграф 3;

е) други специфични за институцията ситуации, които според компетентния орган пораждат сериозна загриженост от гледна точка на надзора. Компетентните органи налагат допълнителното капиталово изискване, посочено в член 104, параграф 1, буква а), единствено за да покрият рисковете, свързани с дейностите на отделните институции, включително тези, които отразяват въздействието на някои икономически фактори и промени на пазара върху рисковия профил на отделната институция.

(2) За целите на параграф 1, буква а) от настоящия член се счита, че рисковете или елементите на риска са покрити в недостатъчна степен или не са покрити от капиталовите изисквания по трета, четвърта и седма част от Регламент (ЕС) № 575/2013 и по втора глава от Регламент (ЕС) 2017/2402, единствено когато размерът, видовете и разпределението на капитала, които компетентният орган счита за адекватни, като взема предвид надзорния преглед на извършената от институциите в съответствие с член 73, параграф 1 от настоящата директива оценка, са по-големи от капиталовите изисквания, установени в трета, четвърта и седма част от Регламент (ЕС) № 575/2013 и във втора глава от Регламент (ЕС) 2017/2402. За целите на първа алинея, като вземат предвид рисковия профил на всяка една институция, компетентните органи правят оценка на рисковете, на които е изложена, включително:

а) специфични за институцията рискове или техни елементи, които са изрично изключени или не са изрично включени в капиталовите изисквания по трета, четвърта и седма част от Регламент (ЕС) № 575/2013 и по втора глава от Регламент (ЕС) 2017/2402;

б) специфични за институцията рискове или техни елементи, които има вероятност да бъдат подценени, въпреки че са спазени приложимите изисквания по трета, четвърта и седма част от Регламент (ЕС) № 575/2013 и по втора глава от Регламент (ЕС) 2017/2402. Доколкото рисковете или елементите на риска са предмет на преходни разпоредби или разпоредби за унаследяване, предвидени в настоящата директива или в Регламент (ЕС) № 575/2013, те не се считат за рискове или техни елементи, които има вероятност да бъдат подценени, въпреки че са спазени приложимите изисквания по трета, четвърта и седма част от Регламент (ЕС) № 575/2013 и по втора глава от Регламент (ЕС) 2017/2402. За целите на първа алинея считаният за адекватен капитал трябва да покрива всички рискове или елементи на рисковете, определени като съществени съгласно оценката, предвидена във втора алинея от настоящия параграф, които не са покрити или са покрити в недостатъчна степен от капиталовите изисквания по трета, четвърта и седма част от Регламент (ЕС) № 575/2013 и по втора глава от Регламент (ЕС) 2017/2402. Лихвен риск, произтичащ от дейности извън търговския портфейл, може да се счита за съществен, най-малко в случаите, посочени в член 98, параграф 5, освен ако компетентните органи при осъществяването на прегледа и оценката не стигнат до заключението, че управлението от институцията на лихвения риск, произтичащ от дейности извън търговския портфейл, е адекватно и че институцията не е изложена прекомерно на лихвен риск, произтичащ от дейности извън търговския портфейл.

(3) Когато е необходим допълнителен собствен капитал поради рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж и покрити в недостатъчна степен от член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, компетентните органи определят нивото на допълнителния собствен капитал, изискван по силата на настоящия член, параграф 1, буква а) от настоящата директива, като разликата между капитала, считан за адекватен съгласно параграф 2 от настоящия член, и съответните капиталови изисквания на трета и четвърта част от Регламент (ЕС) № 575/2013 и на втора глава от Регламент (ЕС) 2017/2402. Когато е необходим допълнителен собствен капитал поради риск от прекомерен ливъридж, покрит в недостатъчна степен от член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, компетентните органи определят нивото на допълнителния собствен капитал, изискван съгласно параграф 1, буква а) от настоящия член, като разлика между капитала, смятан за адекватен по силата на параграф 2 от настоящия член, с изключение на петата алинея от него, и съответните капиталови изисквания, предвидени в трета и седма част от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(4) Институцията отговаря на допълнителното капиталово изискване, наложено от компетентния орган съгласно член 104, параграф 1, буква а) поради рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж, със собствен капитал, който отговаря на следните условия:

а) най-малко три четвърти от допълнителното капиталово изискване се изпълняват чрез капитал от първи ред;

б) най-малко три четвърти от капитала от първи ред, посочен в буква а), са съставени от базов собствен капитал от първи ред. Институцията отговаря на допълнителното капиталово изискване, наложено от компетентния орган съгласно член 104, параграф 1, буква а) поради риск от прекомерен ливъридж, с капитал от първи ред. Чрез дерогация от първа и втора алинея компетентният орган може да изиска от институцията да изпълни допълнителното капиталово изискване с по-висок процент капитал от първи ред или базов собствен капитал от първи ред, когато е необходимо и предвид специфичните обстоятелства на институцията. Собственият капитал, използван за изпълнение на допълнителното капиталово изискване по член 104, параграф 1, буква а) от настоящата директива, наложено от компетентните органи поради рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж, не се използва за изпълнение на някое от следните:

а-2) капиталовите изисквания по член 92, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б-2) комбинираното изискване за буфер;

в) препоръката за допълнителен собствен капитал, посочена в член 104б, параграф 3 от настоящата директива, когато тази препоръка се отнася за рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж. Собственият капитал, използван за изпълнение на допълнителното капиталово изискване по член 104, параграф 1, буква а) от настоящата директива, наложено от компетентните органи поради риска от прекомерен ливъридж, покрит в недостатъчна степен от член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013,не се използва за изпълнение на някое от следните:

а-3) капиталовото изискване по член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б-3) изискването за буфер на отношението на ливъридж по член 92, параграф 1а от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в-2) препоръката за допълнителен собствен капитал, посочена в член 104б, параграф 3 от настоящата директива, когато тази препоръка се отнася за риска от прекомерен ливъридж.

(5) Компетентният орган представя на всяка институция надлежна писмена обосновка за решението да наложи по силата на член 104, параграф 1, буква а) допълнително капиталово изискване, като най-малко опише изчерпателно цялостната оценка на елементите, посочени в параграфи 1—4 от настоящия член. Тази обосновка включва, в предвидения в параграф 1, буква д) от настоящия член случай, конкретно посочване на причините, поради които издаването на препоръка за допълнителен собствен капитал вече не се счита за достатъчно.

(6) Когато долната граница на капиталовото изискване, предвидена в член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, стане обвързваща за дадена институция, се прилага следното:

а) номиналната сума на допълнителния собствен капитал, който компетентният орган на институцията изисква в съответствие с член 104, параграф 1, буква а) за преодоляване на рисковете, различни от риска от прекомерен ливъридж, не трябва да се увеличава в резултат на това, че долната граница на капиталовото изискване е станала обвързваща за институцията;

б) своевременно и във всички случаи не по-късно от крайната дата на следващия процес на преглед и оценка компетентният орган на институцията прави преглед на допълнителния собствен капитал, който е изискал от институцията в съответствие с член 104, параграф 1, буква а), и премахва от него всички части, които биха довели до двойно отчитане на рисковете, вече покрити изцяло поради факта, че долната граница на капиталовото изискване е станала обвързваща за институцията;

в) веднага щом компетентният орган приключи прегледа, посочен в буква б) от настоящата алинея, буква а) от настоящата алинея спира да се прилага. За целите на настоящия член и на членове 131 и 133 от настоящата директива се смята, че долната граница на капиталовото изискване е обвързваща за дадена институция, когато общият размер на рисковата експозиция на институцията, изчислен в съответствие с член 92, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013, надвишава общата рискова експозиция, без да е приложена долната граница изчислен в съответствие с член 92, параграф 4 от посочения регламент.

(7) До 10 април 2025 г. ЕБО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, за да уточни допълнително как да се приведат в действие изискванията, предвидени в параграф 6 от настоящия член, и по-специално:

а) как компетентните органи трябва да отразят в процеса си на надзорен преглед и оценка факта, че долната граница на капиталовото изискване е станала обвързваща за дадена институция;

б) как компетентните органи и институциите трябва да съобщават и да оповестяват въздействието върху надзорните изисквания на институция, за която долната граница на капиталовото изискване е станала обвързваща.

(8) За целите на параграф 2, докато за дадена институция долната граница на капиталовото изискване е обвързваща, компетентният орган на институцията не налага допълнително капиталово изискване, което би довело до двойно отчитане на рисковете, вече покрити изцяло поради факта, че долната граница на капиталовото изискване е станала обвързваща за институцията.

Член 104б Препоръка за допълнителен собствен капитал

(1) Съгласно стратегиите и процесите, посочени в член 73, институциите определят своя вътрешен капитал на адекватно ниво на собствения капитал, което е достатъчно, за да покрие всички рискове, на които е изложена институцията, и да гарантира, че собственият капитал на институцията може да поеме потенциални загуби в резултат на стресови сценарии, включително набелязаните в рамките на надзорния стрес тест, посочен в член 100.

(2) Компетентните органи редовно правят преглед на нивото на вътрешния капитал, определено от всяка институция в съответствие с параграф 1 от настоящия член, като част от прегледите и оценките, извършени в съответствие с членове 97 и 101, включително на резултатите от стрес тестовете, посочени в член 100. В съответствие с този преглед компетентните органи определят за всяка институция общото ниво на собствения капитал, което считат за подходящо.

(3) Компетентните органи съобщават на институциите своята препоръка за допълнителен собствен капитал. Препоръката за допълнителен собствен капитал е собственият капитал, който надхвърля размера на собствения капитал, изискван по силата на трета, четвърта и седма част от Регламент (ЕС) № 575/2013, втора глава от Регламент (ЕС) 2017/2402, член 104, параграф 1, буква а) и член 128, точка 6 от настоящата директива или съгласно член 92, параграф 1а от Регламент (ЕС) № 575/2013, според случая, и който е необходим, за да се достигне общото ниво на собствения капитал, което компетентните органи считат за подходящо съгласно параграф 2 от настоящия член.

(4) Препоръката на компетентните органи за допълнителен собствен капитал съгласно параграф 3 от настоящия член е специфична за институцията. Препоръката може да обхваща рисковете, за които се отнасят допълнителното капиталово изискване, наложено съгласно член 104, параграф 1, буква а), единствено доколкото обхваща аспекти на тези рискове, които не са вече покрити от посоченото изискване.

(4а) Когато долната граница на капиталовото изискване стане обвързваща за институция, нейният компетентен орган може да направи преглед на препоръката си за допълнителен собствен капитал, обявена пред тази институция, за да се увери, че калибрирането му продължава да е подходящо.

(5) Собственият капитал, който се използва за изпълнение на препоръката за допълнителен собствен капитал, съобщена в съответствие с параграф 3 от настоящия член поради рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж, не се използва за изпълнение на някое от следните:

а) капиталовите изисквания по член 92, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б) изискването, установено в член 104а от настоящата директива, наложено от компетентните органи поради рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж, и комбинираното изискване за буфер. Собственият капитал, използван за изпълнение на препоръката за допълнителен собствен капитал, съобщена на институциите в съответствие с параграф 3 от настоящия член, поради риск от прекомерен ливъридж, не се използва за изпълнение на капиталовото изискване, посочено в член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, нито на изискването, предвидено в член 104а от настоящата директива, наложено от компетентните органи поради риск от прекомерен ливъридж, нито на изискването за буфер на съотношението на ливъридж, посочено в член 92, параграф 1а от Регламент (ЕС) № 575/2013. 6. Неспазването на препоръката, посочена в параграф 3 от настоящия член, когато дадена институция спазва съответните капиталови изисквания, заложени в трета, четвърта и седма част от Регламент (ЕС) № 575/2013 и в глава 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402, съответното допълнително капиталово изискване, посочено в член 104, параграф 1, буква а) от настоящата директива и, когато е приложимо, комбинираното изискване за буфер или изискването за буфер на отношението на ливъридж, посочено в член 92, параграф 1а от Регламент (ЕС) № 575/2013, не задейства ограниченията, посочени в член 141 или 141б от настоящата директива.

Член 104в Сътрудничество с органите за преструктуриране

Компетентните органи уведомяват съответните органи за преструктуриране за наложеното на дадена институция допълнително капиталово изискване по силата на член 104, параграф 1, буква а), както и за евентуална препоръка за допълнителен собствен капитал, съобщена на институциите в съответствие с член 104б, параграф 3.

Член 105 Специални изисквания за ликвидност

За да определят подходящия размер на изискванията за ликвидност въз основа на прегледа и оценката, извършени в съответствие с раздел III, компетентните органи преценяват дали е необходимо да се наложи специално изискване за ликвидност, за да се обхванат рисковете във връзка с ликвидността, на които е изложена или може да бъде изложена институцията, като вземат предвид следното:

а) конкретният модел на стопанска дейност на институцията;

б) правилата, процесите и механизмите на институцията по раздел II и по-специално по член 86;

в) резултатите от прегледа и оценката, извършени в съответствие с член 97. По-специално, без да се засяга член 67, компетентните органи следва да разгледат необходимостта от прилагане на административни санкции и други административни мерки, включително пруденциални такси, чиято степен най-общо зависи от несъответствието между действителната ликвидна позиция на дадена институция и всички изисквания за ликвидност и стабилно финансиране, установени на национално равнище или на равнището на Съюза.

Член 106 Специални изисквания за публикуване

(1) Държавите членки предоставят на компетентните органи правомощията:

а) да изискват от институциите да публикуват информацията, посочена в част осма от Регламент (ЕС) № 575/2013, по-често от изискваното по членове 433—433в от посочения регламент;

б) да определят срокове, в които институциите, различни от малки и несложни институции, да представят на ЕБО оповестяваната информация, която да бъде публикувана на уебсайта на ЕБО за централизирано оповестяване;

в) да изискват от институциите да използват специални средства и места за публикации, различни от уебсайта на ЕБО за централизирано оповестяване или за финансовите отчети на институциите. До 10 юли 2025 г. ЕБО, като взема предвид част осма от Регламент (ЕС) № 575/2013, издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, за да уточни изискванията, предвидени в параграф 1 от настоящия член.

(2) Държавите членки предоставят на компетентните органи правомощията да изискват от предприятията майки ежегодно да публикуват — в пълен вид или чрез препратки към равностойна информация — описание на правната си структура и управленската и организационна структура на групата институции съгласно член 14, параграф 3, член 74, параграф 1 и член 109, параграф 2.

Член 107 Съгласуваност на надзорните прегледи, оценки и надзорните мерки

(1) Компетентните органи информират ЕБО за:

а) начина на функциониране на процеса за извършване на преглед и оценка по член 97;

б) методологията, по която се вземат решенията, посочени в членове, 98, 100, 101, 102, 104 и 105 въз основа на посочения в буква а) процес. ЕБО прави оценка на информацията, представена от компетентните органи с цел постигане на последователност в надзорния преглед и процеса на оценка. Той може да поиска допълнителна информация от компетентните органи, за да завърши своята оценка на пропорционална основа, в съответствие с член 35 от Регламента Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(2) ЕБО ежегодно представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за степента на сближаване между държавите членки по отношение на прилагането на настоящата глава. За да повиши степента на сближаване, ЕБО извършва партньорски проверки в съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(3) ЕБО издава насоки за компетентните органи в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, с които по начин, съобразен с размера, структурата и вътрешната организация на институциите, както и с естеството, мащаба и сложността на техните дейности, допълнително уточнява общи процедури и методологии за процеса на надзорен преглед и оценка, посочен в параграф 1 от настоящия член и в член 97, както и за оценката на организацията и третирането на рисковете по членове 75—87, по-специално свързаните с риска от концентрация съгласно член 81. Раздел V Ниво на прилагане

Член 108 Процедура за оценка на вътрешната капиталова адекватност

(1) Компетентните органи изискват от всяка институция, която не е нито дъщерно предприятие в държавата членка, в която е лицензирана и в която е обект на надзор, нито предприятие майка, и от всяка институция, която не е включена в консолидацията по член 19 от Регламент (ЕС) № 575/2013, да изпълняват задълженията по член 73 от настоящата директива на индивидуална основа. Компетентните органи могат да отменят изискванията по член 73 от настоящата директива по отношение на дадена кредитна институция, в съответствие с член 10 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Когато компетентните органи отменят прилагането на капиталовите изисквания на консолидирана основа съгласно член 15 от Регламент (ЕС) № 575/2013, изискванията по член 73 от настоящата директива се прилагат на индивидуална основа.

(2) Компетентните органи изискват от институциите майки в дадена държава членка в степента и по начина, описани в първа част, дял II, глава 2, раздели 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, да изпълняват задълженията, предвидени в член 73 от настоящата директива на консолидирана основа.

(4) Компетентните органи изискват от дъщерните институции да изпълняват изискванията по член 73 на подконсолидирана основа, ако тези институции или предприятието майка, когато то е финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, притежават институция, финансова институция или дружество за управление на активи съгласно определението по член 2, параграф 5 от Директива 2002/87/ЕО като дъщерно предприятие в трета държава или имат дялово участие в такова предприятие.

Член 109 Правила, процедури и механизми на институциите

(1) Компетентните органи изискват от институциите да изпълняват задълженията, установени в раздел II от настоящата глава, на индивидуална основа, освен ако компетентните органи не използват дерогацията, предвидена в член 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) Компетентните органи изискват от предприятията майки и дъщерните предприятия, обхванати от настоящата директива, да изпълняват задълженията, предвидени в раздел II от настоящата глава, на консолидирана или подконсолидирана основа, да осигуряват последователност и висока степен на интеграция на правилата, процесите и механизмите, изисквани съгласно раздел II от настоящата глава, и да осигуряват всички данни и информация от значение за целите на надзора. По-конкретно те гарантират, че предприятията майки и дъщерните предприятия от обхвата на настоящата директива са въвели тези правила, процеси и механизми в дъщерните си предприятия, които не попадат в обхвата на настоящата директива, включително в установените в офшорни финансови центрове. Освен това тези правила, процеси и механизми са последователни и добре интегрирани, а въпросните дъщерни предприятия също са в състояние да предоставят всички данни и информация от значение за целите на надзора. Дъщерните предприятия, които не попадат в обхвата на настоящата директива, спазват специфичните за своя сектор изисквания на индивидуална основа.

(3) Произтичащите от раздел II от настоящата глава задължения за дъщерните предприятия, които не попадат в обхвата на настоящата директива, не се прилагат, ако институцията майка от ЕС може да докаже пред компетентните органи, че прилагането на раздел II е незаконно съгласно законите на третата държава, в която е установено дъщерното предприятие.

(4) Изискванията относно възнагражденията, предвидени в членове 92, 94 и 95, не се прилагат на консолидирана основа за следните предприятия:

а) установени в Съюза дъщерни предприятия, когато те подлежат на специфични изисквания за възнагражденията в съответствие с други правни актове на Съюза;

б) установени в трета държава дъщерни предприятия, когато те биха подлежали на специфични изисквания за възнагражденията в съответствие с други правни актове на Съюза, ако бяха установени в Съюза.

(5) Чрез дерогация от параграф 4 от настоящия член и с цел да се избегне заобикалянето на правилата, заложени в членове 92, 94 и 95, държавите членки правят необходимото изискванията, предвидени в членове 92, 94 и 95, да се прилагат на индивидуална основа за служителите на дъщерните предприятия, които не попадат в обхвата на настоящата директива, когато:

а) дъщерното предприятие е дружество за управление на активи или предприятие, което предоставя инвестиционните услуги и извършва дейностите, изброени в приложение I, раздел А, точки 2, 3, 4, 6 и 7 към Директива 2014/65/ЕС; и

б) тези служители са били упълномощени да осъществяват професионална дейност, която оказва съществено пряко въздействие върху рисковия профил или стопанската дейност на институциите от групата.

(6) Независимо от параграфи 4 и 5 от настоящия член, държавите членки могат да прилагат членове 92, 94 и 95 на консолидирана основа към по-широк обхват от дъщерни предприятия и техните служители.

Член 110 Преглед и оценка и надзорни мерки

(1) Компетентните органи следват процеса на извършване на прегледи и оценки съгласно раздел III от настоящата глава и прилагат надзорните мерки съгласно раздел IV от настоящата глава в зависимост от нивото на прилагане на изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013 съгласно част първа, дял II от същия регламент.

Член 110а Обхват на прилагане за групи инвестиционни посредници

Настоящата глава се прилага за групи инвестиционни посредници съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 25 от Регламент (ЕС) 2019/2033, когато най-малко един инвестиционен посредник в тази група попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013 съгласно на член 1, параграф 2 или 5 от Регламент (ЕС) 2019/2033. Настоящата глава не се прилага за групи инвестиционни посредници, когато нито един инвестиционен посредник в тази група не попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013 съгласно член 1, параграф 2 или 5 от Регламент (ЕС) 2019/2033. Раздел I Принципи за упражняване на надзор на консолидирана основа

Член 111 Определяне на консолидиращия надзорник

(1) Когато предприятие майка е кредитна институция майка в държава членка или кредитна институция майка от ЕС, надзорът на консолидирана основа се упражнява от компетентния орган, който упражнява надзор върху тази кредитна институция в държава членка или тази кредитна институция майка от ЕС на индивидуална основа. Когато предприятие майка е инвестиционен посредник майка в държава членка или инвестиционен посредник майка от ЕС и никое от дъщерните му предприятия не е кредитна институция, надзорът на консолидирана основа се упражнява от компетентния орган, който упражнява надзор върху този инвестиционен посредник майка в държавата членка или този инвестиционен посредник майка от ЕС на индивидуална основа. Когато предприятие майка е инвестиционен посредник майка в държава членка или инвестиционен посредник майка от ЕС и най-малко едно от дъщерните му предприятия е кредитна институция, надзорът на консолидирана основа се упражнява от компетентния орган на кредитната институция или, при няколко кредитни институции, на кредитната институция с най-голямо балансово число.

(2) Когато предприятието майка на дадена кредитна институция или инвестиционен посредник е финансов холдинг майка в държава членка, финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка, финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, надзорът на консолидирана основа се упражнява от компетентния орган, който упражнява надзор върху тази кредитна институция или инвестиционен посредник на индивидуална основа.

(3) Когато две или повече кредитни институции или инвестиционни посредници, лицензирани в Съюза, имат един и същ финансов холдинг майка в държава членка, финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка, финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, надзорът на консолидирана основа се упражнява от:

а) компетентния орган на кредитната институция, когато в групата има само една кредитна институция;

б) компетентния орган на кредитната институция с най-голямото балансово число, когато в групата има няколко кредитни институции; или

в) компетентния орган на инвестиционния посредник с най-голямото балансово число, когато в групата няма нито една кредитна институция.

(4) Когато е необходима консолидация съгласно член 18, параграф 3 или 6 от Регламент (ЕС) № 575/2013, надзорът на консолидирана основа се упражнява от компетентния орган на кредитната институция с най-голямо балансово число или, когато в групата няма нито една кредитна институция, от компетентния орган на инвестиционния посредник с най-голямо балансово число.

(5) Чрез дерогация от параграф 1, трета алинея, от параграф 3, буква б) и от параграф 4, когато компетентен орган упражнява надзор на индивидуална основа върху повече от една кредитна институция в рамките на дадена група, консолидиращият надзорник е компетентният орган, който упражнява надзор на индивидуална основа върху една или повече кредитни институции в рамките на групата, когато сборът на балансовите числа на тези поднадзорни кредитни институции е по-голям от този на кредитните институции, поднадзорни на индивидуална основа, на който и да е друг компетентен орган. Чрез дерогация от параграф 3, буква в), когато компетентен орган упражнява надзор на индивидуална основа върху повече от един инвестиционен посредник в рамките на дадена група, консолидиращият надзорник е компетентният орган, който упражнява надзор на индивидуална основа върху един или повече инвестиционни посредници в групата с най-голямо общо балансово число

(6) В отделни случаи компетентните органи могат да отменят с общо съгласие критериите по параграфи 1, 3 и 4 и да определят различен компетентен орган, който да упражнява надзор на консолидирана основа, когато прилагането на посочените там критерии би било неподходящо, предвид засегнатите кредитни институции или инвестиционни посредници и относителното значение на техните дейности в съответните държави членки или необходимостта да се гарантира последователност на надзора на консолидирана основа от един и същ компетентен орган. В такива случаи институцията майка от ЕС, финансовият холдинг майка от ЕС, финансовият холдинг майка със смесена дейност от ЕС или кредитната институция или инвестиционен посредник с най-голямото балансово число, както е приложимо, има правото да бъде изслушана, преди компетентните органи да вземат решение.

(7) Компетентните органи незабавно уведомяват Комисията и ЕБО за всяко споразумение, попадащо в приложното поле на параграф 6.

Член 112 Координиране на надзорната дейност от страна на консолидиращия надзорник

(1) В допълнение към задълженията, наложени от настоящата директива и от Регламент (ЕС) № 575/2013, консолидиращият надзорник изпълнява следните задачи:

а) съгласуване на събирането и разпространението на относима или съществена информация в условията на действащо предприятие и в извънредни ситуации;

б) в сътрудничество със съответните компетентни органи — планиране и координиране на надзорната дейност в условията на действащо предприятие, включително във връзка с посочените в дял VII, глава 3 дейности;

в) планиране и координиране на надзорната дейност в сътрудничество със съответните компетентни органи, а при необходимост и с централните банки от ЕСЦБ, при подготовката за и по време на извънредни ситуации, в т.ч. при неблагоприятно развитие на положението в институции или на финансовите пазари, като използват, доколкото е възможно, съществуващите канали за комуникация с цел улесняване на управлението на кризи.

(2) В случаите, когато консолидиращият надзорник не изпълни задачите, посочени в параграф 1, или когато компетентните органи не сътрудничат на консолидиращия надзорник в степента, необходима за изпълнението на задачите, посочени в параграф 1, всеки един от съответните компетентни органи може да отнесе въпроса до ЕБО и да поиска съдействието му съгласно член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. ЕБО може също да подпомага компетентните органи в случай на разногласие във връзка с координацията на надзорните дейности по настоящия член по собствена инициатива в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея от посочения регламент.

(3) Планирането и координирането на надзорната дейност по параграф 1, буква в) от настоящия член, включват извънредните мерки, посочени в член 117, параграф 1, буква г) и член 117, параграф 4, буква б), както и изготвяне на съвместни оценки, изпълнение на планове за непредвидени обстоятелства и информиране на обществеността.

Член 113 Съвместни решения относно пруденциалните изисквания, отнасящи се до конкретни институции

(1) Консолидиращият надзорник и компетентните органи, на които е възложен надзорът на дъщерни предприятия на институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, полагат всички възможни усилия да постигнат съвместно решение:

а) относно прилагането на членове 73 и 97 за определяне на адекватността на консолидираното ниво на собствен капитал на групата институции по отношение на финансовото състояние и рисковия профил на тази група, както и на изискуемото ниво на собствен капитал с оглед на прилагането на член 104, параграф 1, буква а) към всеки субект от групата институции и на консолидирана основа;

б) относно мерките за третиране на всички важни въпроси и съществени констатации, свързани с надзора върху ликвидността, както и с адекватността на организацията и третирането на рисковете съгласно изискванията на член 86 и във връзка с необходимостта от специфични за конкретната институция изисквания за ликвидност в съответствие с член 105;

в) относно евентуална препоръка за допълнителен собствен капитал, посочена в член 104б, параграф 3.

(2) Съвместните решения, посочени в параграф 1, се постигат:

а) за целите на параграф 1, буква а) от настоящия член — в срок от четири месеца, след като консолидиращият надзорник представи на останалите съответни компетентни органи доклад, съдържащ оценка на риска на групата институции, в съответствие с член 104а;

б) за целите на параграф 1, буква б) от настоящия член — в срок от четири месеца, след като консолидиращият надзорник представи доклад, съдържащ оценка на профила на ликвидния риск на групата институции, в съответствие с членове 86 и 105;

в) за целите на параграф 1, буква в) от настоящия член — в срок от четири месеца, след като консолидиращият надзорник представи доклад, съдържащ оценка на риска на групата институции, в съответствие с член 104б. В съвместните решения, посочени в параграф 1 от настоящия член, се отчита надлежно и оценката на риска на дъщерните предприятия, извършена от съответните компетентни органи в съответствие с членове 73, 97, 104а и 104б. Съвместните решения, посочени в параграф 1, букви а) и б) се оформят в документи, съдържащи пълните мотиви, които консолидиращият надзорник предава на институцията майка от ЕС. В случай на разногласие, по искане на някой от останалите заинтересовани компетентни органи, консолидиращият надзорник се консултира с ЕБО. Консолидиращият надзорник може да се допита до ЕБО и по собствена инициатива.

(3) Ако компетентните органи не достигнат до съвместно решение в рамките на сроковете, посочени в параграф 2 от настоящия член, решението относно прилагането на членове 73, 86 и 97, член 104, параграф 1, буква а), член 104б и член 105 от настоящата директива се взема на консолидирана основа от консолидиращия надзорник след надлежно отчитане на оценката на риска на дъщерните предприятия, извършена от съответните компетентни органи. Ако в края на срока по параграф 2 от настоящия член някой от заинтересованите компетентни органи е отнесъл въпроса до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, консолидиращият надзорник отлага вземането на решение и изчаква решението, което ЕБО може да вземе в съответствие с член 19, параграф 3 от посочения регламент, и взема своето решение в съответствие с решението на ЕБО. Сроковете, посочени в параграф 2 от настоящия член, се считат за срокове за помиряване по смисъла на Регламент (ЕС) № 1093/2010. ЕБО взема решение в рамките на един месец след сезирането на ЕБО. Въпросът не може да бъде отнесен до ЕБО след края на четиримесечния срок или след постигането на съвместно решение. Решението относно прилагането на членове 73, 86 и 97, член 104, параграф 1, буква а), член 104б и член 105 от настоящата директива се взема от съответните компетентни органи, отговарящи за надзора на дъщерните предприятия на институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или смесен финансов холдинг майка от ЕС, на индивидуална или подконсолидирана основа след надлежно отчитане на становищата и резервите, изразени от консолидиращия надзорник. Ако към края на който и да е срок, посочен в параграф 2 от настоящия член, някой от съответните компетентни органи е отнесъл въпроса до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, компетентните органи отлагат вземането на решение и изчакват решението, което ЕБО взема в съответствие с член 19, параграф 3 от посочения регламент, и вземат своето решение в съответствие с решението на ЕБО. Сроковете, посочени в параграф 2 от настоящия член, се считат за срокове за помиряване по смисъла на посочения регламент. ЕБО взема решение в рамките на един месец след сезирането на ЕБО. Въпросът не може да бъде отнесен до ЕБО след края на четиримесечния срок или след вземането на съвместно решение. Решенията се оформят в документ, съдържащ всички мотиви, и вземат предвид оценката на риска, становищата и резервите на другите компетентни органи, изразени в посочените в параграф 2 срокове. Консолидиращият надзорник предоставя документа на всички съответни компетентни органи и на институцията майка от ЕС. Когато е проведена консултация с ЕБО, всички компетентни органи вземат предвид неговото експертно мнение и мотивират всяко значително отклонение от него.

(4) Съвместните решения съгласно параграф 1 и решенията съгласно параграф 3, взети от компетентните органи при липса на съвместно решение, се признават за окончателни и се прилагат от компетентните органи в съответните държави членки. Съвместните решения по параграф 1 от настоящия член, както и всяко решение, взето при липса на съвместно решение в съответствие с параграф 3 от настоящия член, се актуализират ежегодно или, при извънредни обстоятелства, ако компетентен орган, отговарящ за надзора върху дъщерни предприятия на институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, отправи писмено и надлежно обосновано искане към консолидиращия надзорник за актуализиране на решението относно прилагането на член 104, параграф 1, буква а), член 104б и член 105. При такива извънредни обстоятелства актуализирането може да бъде разгледано на двустранна основа от консолидиращия надзорник и от отправилия искането компетентен орган.

(5) ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение с цел осигуряването на еднакви условия за провеждането на посочения в настоящия член процес на вземане на съвместни решения във връзка с прилагането на членове 73, 86 и 97, член 104, параграф 1, буква а), член 104б и член 105, така че да бъде улеснено вземането на съвместни решения. ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 юли 2014 г. На Комисията се делегира правомощието да приема посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 114 Изисквания за информация при извънредни ситуации

(1) При извънредна ситуация, включително посочената в член 18 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, или ситуация на неблагоприятно развитие на пазарите, която би могла евентуално да застраши ликвидността на пазара и стабилността на финансовата система в някоя от държавите членки, в които са лицензирани субекти от дадена група или са установени посочените в член 51 значими клонове, консолидиращият надзорник, при условията на дял VII, глава 1, раздел 2 от настоящата директива и когато е приложимо — на дял IV, глава 1, раздел 2 от Директива 2019/2034, информира възможно най-бързо за това ЕБО и органите по член 58, параграф 4 и член 59, като им предоставя цялата информация от значение за изпълнението на техните задачи. Тези задължения се прилагат за всички компетентни органи. Ако на централна банка от ЕСЦБ стане известна ситуация, предвидена в първата алинея, тя възможно най-бързо информира за това компетентните органи, посочени в член 112, и ЕБО. Компетентният орган и органът, посочен в член 58, параграф 4, използват, доколкото е възможно, съществуващите канали за връзка.

(2) Когато консолидиращият надзорник се нуждае от информация, която вече е била предоставена на друг компетентен орган, той се свързва с него, когато това е възможно, за да се предотврати дублиране на докладването на различните органи, участващи в надзора.

Член 115 Правила за координация и сътрудничество

(1) За да се улесни и утвърди ефективен надзор, консолидиращият надзорник и другите компетентни органи въвеждат писмени правила за координация и сътрудничество. Съгласно тези правила, на консолидиращия надзорник могат да бъдат възложени допълнителни задачи, както и да бъдат уточнени процедури за процеса на вземане на решения и за сътрудничество с други компетентни органи.

(2) Компетентните органи, които отговарят за издаване на лиценз на дъщерното предприятие на предприятие майка, което е институция, могат чрез двустранно споразумение в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 да делегират своите надзорни отговорности на компетентните органи, които са издали лиценз и упражняват надзор върху предприятието майка, така че те да поемат отговорността за надзора върху дъщерното предприятие в съответствие с настоящата директива. ЕБО се информира за съществуването и съдържанието на такива споразумения. Той препраща тази информация до компетентните органи на другите държави членки и до Европейския банков комитет.

(3) Когато консолидиращият надзорник е различен от компетентния орган в държавата членка, в която е установен финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, който е получил одобрение съгласно член 21а, договореностите за координация и сътрудничество, посочени в параграф 1 от настоящия член, се сключват и с компетентния орган на държавата членка, в която е установено предприятието майка.

Член 116 Колегии от надзорни органи

(1) Консолидиращият надзорник създава колегии от надзорни органи за улесняване на изпълнението на задачите, посочени в членове 112, 113 и член 114, параграф 1, и при спазване на изискванията за поверителност по параграф 2 на настоящия член и на правото на Съюза осигурява при нужда необходимата координация и сътрудничество със съответните надзорни органи на трети държави. ЕБО допринася за насърчаването и наблюдението на ефикасната, ефективна и последователна работа на колегиите от надзорни органи, посочени в настоящия член, в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. За целта ЕБО взема участие в работата по целесъобразност и бива считан за компетентен орган за тази цел. Колегиите от надзорни органи осигуряват рамка, в която консолидиращият надзорник, ЕБО и останалите заинтересовани компетентни органи изпълняват следните задачи:

а) обмен на информация помежду им и с ЕБО в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) № 1093/2010;

б) постигане на съгласие по възлагане на задачи и съответно делегиране на отговорности на доброволна основа;

в) определяне на плановете за извършване на надзорни проверки, посочени в член 99, на основата на оценка на риска на групата в съответствие с член 97;

г) увеличаване на ефективността на надзора чрез премахване на излишното дублиране на надзорни изисквания, включително във връзка с исканията за информация, посочени в член 114 и член 117, параграф 3;

д) последователно прилагане на предвидените в настоящата директива и в Регламент (ЕС) № 575/2013 пруденциални изисквания по отношение на всички субекти в рамките на група институции, без да се засягат възможностите и правото на преценка, предоставени съгласно законодателството на Съюза;

е) прилагане на член 112, параграф 1, буква в), при отчитане на дейността на други форуми, които могат да бъдат създадени в тази област. 1а. За улесняване на изпълнението на задачите, посочени в член 112, параграф 1, член 114, параграф 1 и член 115, параграф 1 от настоящата директива, консолидиращият надзорник създава също колегии от надзорни органи в случаите, когато всички трансгранични дъщерни дружества на институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС са с главно управление в трети държави, при условие че надзорните органи на третите държави подлежат на изисквания за поверителност, които са равностойни на изискванията, предвидени в глава първа, раздел II от настоящата директива и, когато е приложимо, в членове 76 и 81 от Директива 2014/65/ЕС.

(2) Компетентните органи, които участват в колегиите от надзорни органи, и ЕБО работят в тясно сътрудничество. Изискванията за поверителност съгласно дял VII, глава 1, раздел II от настоящата директива и когато е приложимо — дял IV, глава 1, раздел 2 от Директива (ЕС) 2019/2034, не възпрепятстват обмена на поверителна информация между компетентните органи в рамките на колегиите от надзорни органи. Създаването и дейността на колегиите от надзорни органи не засягат правата и отговорностите на компетентните органи съгласно настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3) Създаването и дейността на колегиите се основават на писмени правила, посочени в член 115, които се определят от консолидиращия надзорник след консултации със съответните компетентни органи.

(4) ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти с цел определяне на общите условия на работа на колегиите от надзорни органи. ЕБО предоставя на Комисията тези проекти за регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(5) ЕБО разработва проекти за технически стандарти за изпълнение с цел определяне на оперативното функциониране на колегиите от надзорни органи. ЕБО предоставя на Комисията тези проекти за технически стандарти за изпълнение до 31 декември 2014 г. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(6) В колегиите от надзорни органи могат да участват компетентните органи, които отговарят за надзора на дъщерните предприятия на кредитна институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, както и компетентните органи на приемащата държава членка, в която са установени значими клонове, както е посочено в член 51, а по целесъобразност и централните банки от ЕСЦБ, както и в съответните случаи — надзорните органи на трета държава при спазване на изисквания за поверителност, които по мнението на всички компетентни органи са еквивалентни на изискванията съгласно дял VII, глава 1, раздел II от настоящата директива и когато е приложимо — съгласно дял IV, глава I, раздел 2 от Директива (ЕС) 2019/2034. Компетентният орган в държавата членка, в която е установен финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, който е получил одобрение съгласно член 21а, може да участва в съответната колегия от надзорни органи.

(7) Консолидиращият надзорник председателства заседанията на колегията и решава кои компетентни органи да участват в дадено заседание или дейност на колегията. Консолидиращият надзорник предварително предоставя на всички членове на колегията цялата информация във връзка с организирането на заседанията, основните въпроси за обсъждане и дейностите, които предстои да се разглеждат. Консолидиращият надзорник предоставя своевременно на всички членове на колегията и цялата информация във връзка с предприетите на тези заседания действия или реализираните мерки.

(8) В решението на консолидиращия надзорник се отчита значението за тези органи на надзорната дейност, която предстои да бъде планирана или координирана, по-специално възможното въздействие върху стабилността на финансовата система в съответните държави членки, посочено в член 7, и върху задълженията, посочени в член 51, параграф 2.

(9) При спазване на изискванията за поверителност съгласно дял VII, глава 1, раздел II от настоящата директива и когато е приложимо — съгласно дял IV, глава 1, раздел 2 от Директива (ЕС) 2019/2034, консолидиращият надзорник информира ЕБО за дейността на колегията от надзорни органи, включително при извънредни ситуации, и съобщава на ЕБО цялата информация, която е от особено значение за целите на сближаването в областта на надзора. В случай на разногласие между компетентните органи относно работата на колегиите от надзорни органи всеки от съответните компетентни органи може да отнесе въпроса до ЕБО и да поиска неговото съдействие в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. ЕБО може и по собствена инициатива да подпомага компетентните органи в случай на разногласие относно работата на колегиите от надзорни органи — съгласно настоящия член и в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея от посочения регламент.

Член 116а Достъп до информацията чрез европейската единна точка за достъп

Считано от 10 януари 2030 г., държавите членки гарантират, че информацията, посочена в член 68, параграфи 1 и 2 и член 131, параграф 12 от настоящата директива, се предоставя на разположение чрез европейската единна точка за достъп (ЕЕТД), създадена съгласно Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент и на Съвета ( 35 ). За тази цел органът за събиране на данни, определен в член 2, точка 2 от посочения Регламент е компетентният орган или посоченият орган. Държавите членки гарантират, че информацията отговаря на следните изисквания:

а) подава се във формат за извличане на данни, както е определен в член 2, точка 3 от Регламент (ЕС) 2023/2859;

б) придружава се от следните метаданни:

всички наименования на физическото лице или институцията, за която се отнася информацията;

когато има такъв, идентификационен код на правен субект на институцията, както е посочено съгласно член 7, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕС) 2023/2859;

вид на информацията, както е класифицирана съгласно член 7, параграф 4, буква в) от посочения регламент;

указание дали информацията съдържа лични данни.

Член 117 Задължения за сътрудничество

(1) Компетентните органи поддържат тясно сътрудничество помежду си. Те взаимно си предоставят информация, която е съществена или относима във връзка с изпълнението на надзорните задачи на другите органи съгласно настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013. В това отношение компетентните органи предоставят при поискване цялата относима информация, както и да предоставят по собствена инициатива цялата съществена информация. Компетентните органи си сътрудничат с ЕБО за целите на настоящата директива и на Регламент (ЕС) № 575/2013, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1093/2010. Компетентните органи предоставят на ЕБО цялата необходима информация за изпълнение на задълженията му съгласно настоящата директива, съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и съгласно Регламент (ЕС) № 1093/2010, в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Информацията, посочена в първа алинея, се счита за съществена, ако може да окаже съществено влияние върху оценката на финансовата стабилност на дадена институция или финансова институция в друга държава членка. По-специално, консолидиращите надзорници на институции майки от ЕС и институции, контролирани от финансови холдинги майки от ЕС или от финансови холдинги майки със смесена дейност от ЕС, предоставят цялата относима информация на компетентните органи в други държави членки, които упражняват надзор върху дъщерните предприятия на тези предприятия майки. При определяне на обхвата на относимата информация се взема предвид значението на тези дъщерни предприятия във финансовата система на съответните държави членки. Съществената информация, посочена в първа алинея, трябва да включва по-конкретно следните елементи:

а) идентифициране на правната структура и структурата на управление на групата, в т.ч. организационната структура, която обхваща всички регулирани и нерегулирани субекти, нерегулирани дъщерни предприятия и значими клонове, принадлежащи на групата, предприятията майки, в съответствие с член 14, параграф 3, член 74, параграф 1 и член 109, параграф 2, както и на компетентните органи на регулираните субекти в групата;

б) процедури за събиране на информация от институциите в дадена група и за проверяване на тази информация;

в) неблагоприятни промени в институциите или в други субекти от дадена група, които биха могли да засегнат сериозно институциите;

г) значителни санкции и извънредни мерки, предприети от компетентните органи в съответствие с настоящата директива, включително налагането на специално капиталово изискване съгласно член 104 и налагането на всякакви ограничения за използване на усъвършенствания подход за измерване при изчислението на задължителния собствен капитал съгласно член 312, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) Компетентните органи могат да отнесат към ЕБО следните случаи:

а) когато компетентен орган не е съобщил съществена информация,

б) когато искане за сътрудничество, по-специално за обмен на относима информация, е било отхвърлено или по него не са били предприети действия в разумен срок. Без да се засяга член 258 от ДФЕС, ЕБО може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. ЕБО може и по собствена инициатива да подпомага компетентните органи при развиването на последователни практики за сътрудничество — в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея от посочения регламент.

(3) Винаги когато това е възможно, компетентните органи, които отговарят за надзора на институции, контролирани от институция майка от ЕС, се свързват с консолидиращия надзорник, когато се нуждаят от информация относно прилагането на подходите и методиките, определени в настоящата директива и в Регламент (ЕС) № 575/2013, за която има вероятност вече да е на разположение на консолидиращия надзорник.

(4) Преди да вземат решенията си — когато тези решения са от значение за надзорните задачи на други компетентни органи — съответните компетентни органи се консултират взаимно по изложените по-долу въпроси:

а) промени в акционерната, организационната или управленска структура на кредитни институции от дадена група, за които се изисква одобрение или разрешение от компетентните органи; и

б) значителни санкции или извънредни мерки, предприети от компетентните органи, включително налагането на конкретно капиталово изискване съгласно член 104 и налагането на всякакви ограничения за използване на усъвършенствани подходи за измерване при изчислението на капиталовото изискване съгласно член 312, параграф 2 Регламент (ЕС) № 575/2013. За целите на буква б) винаги се провеждат консултации с консолидиращия надзорник. Даден компетентен орган обаче може да вземе решение да не провежда консултации с други компетентните органи в спешни случаи или когато такива консултации могат да застрашат ефективността на неговото решение. В такива случаи компетентният орган незабавно информира другите компетентни органи след като вземе своето решение.

(5) Компетентните органи, звената за финансово разузнаване и органите, на които е възложено публичното задължение да упражняват надзор върху задължените субекти, посочени в член 2, параграф 1, точки 1 и 2 от Директива (ЕС) 2015/849, във връзка със спазването на същата директива, сътрудничат тясно помежду си в рамките на съответната им компетентност и си предоставят информация, която е от значение за изпълнението на възложените им задачи съгласно настоящата директива, Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива (ЕС) 2015/849, при условие че това сътрудничество и обмен на информация не засягат текуща проверка, разследване или производство съгласно наказателното или административното право на държавата членка, в която се намира компетентният орган, звеното за финансово разузнаване или органът, на който е възложено публичното задължение да упражнява надзор върху задължените субекти, посочени в член 2, параграф 1, точки 1 и 2 от Директива (ЕС) 2015/849. ЕБО може да подпомага компетентните органи в случай на разногласие във връзка с координацията на надзорните дейности по настоящия член по собствена инициатива в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(6) До 1 януари 2020 г. ЕБО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, в които определя начина за сътрудничество и обмен на информация между органите, посочени в параграф 5 от настоящия член, по-специално по отношение на трансграничните групи и в контекста на установяването на сериозни нарушения на правилата за борба с изпирането на пари.

Член 118 Проверка на информацията, отнасяща се до субекти в други държави членки

Когато при прилагането на настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013 компетентните органи на дадена държава членка желаят в конкретни случаи да проверят информацията за дадена институция, финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, финансова институция, предприятие за спомагателни услуги, холдинг със смесена дейност, дъщерно предприятие по член 125 или дъщерно предприятие по член 119, параграф 3, намиращи се в друга държава членка, те отправят искане към компетентните органи на съответната държава членка да извършат проверката. Органите, получили такова искане, реагират в рамките на своите правомощия или като сами извършват проверката, или като дадат възможност на отправилите искането органи да я извършат, или като дадат възможност да я извърши одитор или експерт. Ако желае, отправилият искането компетентен орган може да участва в проверката, когато не я провежда самостоятелно. Раздел II Финансови холдинги, финансови холдинги със смесена дейности холдинги със смесена дейност

Член 119 Включване на холдинги в консолидирания надзор

(1) При спазване на член 21а държавите членки приемат всички необходими мерки за включване на финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност в консолидирания надзор.

(2) Когато дъщерно предприятие, което е институция не е включено в надзора на консолидирана основа в някой от случаите, предвидени в член 19 от Регламент (ЕС) № 575/2013, компетентните органи на държавата членка, в която се намира дъщерното предприятие, могат да поискат от предприятието майка информация, която може да улесни надзора им върху това дъщерното предприятие.

(3) Държавите членки оправомощават своите компетентни органи, отговарящи за упражняване на надзор на консолидирана основа, да искат от дъщерните предприятия на институция, финансов холдинг, или финансов холдинг със смесена дейност, които не са включени в обхвата на надзора на консолидирана основа, информацията по член 122. В такъв случай се прилагат процедурите за предаване и проверка на информация, предвидени в посочения член.

Член 120 Надзор върху финансовите холдинги със смесена дейност

(1) Когато спрямо финансов холдинг със смесена дейност са приложими равностойни разпоредби по настоящата директива и по Директива 2002/87/ЕО, по-специално във връзка с рисково-базиран надзор, консолидиращият надзорник може след консултация с компетентните органи, отговарящи за надзора върху дъщерните предприятия, да прилага спрямо въпросния финансов холдинг със смесена дейност само Директива 2002/87/ЕО.

(2) Когато по силата на настоящата директива и на Директива 2009/138/ЕО спрямо финансов холдинг със смесена дейност се прилагат равностойни разпоредби, по-специално по отношение на рисково-базиран надзор, консолидиращият надзорник може по споразумение с надзорния орган за групата в застрахователния сектор да прилага спрямо този финансов холдинг със смесена дейност само разпоредбите на директивата, отнасящи се до най-съществения финансов сектор, както е определен в член 3, параграф 2 от Директива 2002/87/ЕО.

(3) Консолидиращият надзорник информира ЕБО и ЕОЗППЕ за решенията, които се вземат съгласно параграфи 1 и 2.

(4) С помощта на Съвместния комитет по член 54 от Регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010 ЕБО, ЕОЗППЕ и ЕОЦКП разработват насоки, чиято цел е сближаване на надзорните практики, и в срок от три години след приемането на тези насоки разработват проекти за регулаторни технически стандарти за същата цел. На Комисията се делегира правомощието за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 121 Квалификация на членовете на ръководния орган

Държавите членки изискват членовете на ръководния орган на финансов холдинг или на финансов холдинг със смесена дейност, различни от онези, които са получили одобрение в съответствие с член 21а, параграф 1, да бъдат с достатъчно добра репутация и да имат достатъчно знания, умения и опит съгласно посоченото в член 91, параграф 1, за да изпълняват тези задължения, като се отчита специфичната роля на финансовите холдинги или на финансовите холдинги със смесена дейност. Финансовите холдинги или финансовите холдинги със смесена дейност носят основната отговорност за гарантиране на пригодността на членовете на своя ръководен орган.

Член 122 Искания за информация и инспекции

(1) Докато се осъществи по-нататъшната координация на методите на консолидация, държавите членки предвиждат, когато предприятието майка на една или повече институции е холдинг със смесена дейност, компетентните органи, отговарящи за лицензирането и надзора на тези институции, като се обръщат към холдинга със смесена дейност и неговите дъщерни компании пряко или чрез дъщерни предприятия, които са институции, да изискват от тях да предоставят всякаква информация, която би била относима за целите на надзора върху тези дъщерни предприятия.

(2) Държавите членки предвиждат техните компетентни органи да могат да извършват или да уредят извършването на проверки на място от външни проверяващи за проверка на информацията, получавана от холдингите със смесена дейност и техните дъщерни предприятия. Ако холдингът със смесена дейност или едно от неговите дъщерни предприятия е застрахователно предприятие, може да се използва и процедурата по член 125. Ако холдинг със смесена дейност или едно от неговите дъщерни предприятия е разположено в държава членка, различна от тази, в която се намира дъщерното предприятие, което е институция, се извършва проверка на информацията на място в съответствие с процедурата по член 118.

Член 123 Надзор

(1) Без да се засягат разпоредбите на четвърта част от Регламент (ЕС) № 575/2013, държавите членки предвиждат, когато предприятието майка на една или повече институции е холдинг със смесена дейност, компетентните органи, отговарящи за надзора върху тези институции, да упражняват базов надзор върху трансакциите между институцията и холдинга със смесена дейност и неговите дъщерни предприятия.

(2) Компетентните органи изискват институциите да са въвели адекватни процеси за управление на риска и механизми за вътрешен контрол, включително надеждни процедури за отчитане и осчетоводяване, за да идентифицират, измерват, наблюдават и контролират по подходящ начин трансакциите с холдинга майка със смесена дейност и неговите дъщерни предприятия. Компетентните органи изискват институцията да отчита всяка значима трансакция с тези субекти, различна от трансакцията по член 394 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Тези процедури и значими трансакции подлежат на преглед от компетентните органи.

Член 124 Обмен на информация

(1) Държавите членки гарантират, че не съществуват пречки от правно естество, които да възпрепятстват обмена на каквато и да е информация, която би била от значение за целите на надзора в съответствие с член 110 и глава 3, между предприятията, включени в обхвата на надзора на консолидирана основа, холдингите със смесена дейност и техните дъщерни предприятия или дъщерните предприятия посочени в член 119, параграф 3.

(2) Когато предприятието майка и някое от неговите дъщерни предприятия, които са институции, се намират в различни държави членки, компетентните органи на всяка една от тези държави членки си обменят цялата информация от значение, която би дала възможност или би спомогнала за упражняване на надзора на консолидирана основа. Когато компетентните органи на държавата членка, в която се намира предприятието майка, не осъществяват сами надзор на консолидирана основа съгласно член 111, те могат да бъдат поканени от компетентните органи, на които е възложено да упражняват този надзор, да поискат от предприятието майка всякаква информация, която би била от значение за целите на надзора на консолидирана основа, и да им я предоставят.

(3) Държавите членки оправомощават своите компетентни органи да обменят помежду си информацията, посочена в параграф 2, с разбирането, че събирането или разполагането с информация за финансови холдинги, финансови холдинги със смесена дейност, финансови институции или предприятия за спомагателни услуги не означава, че от компетентните органи се изисква да упражняват надзорна функция спрямо тези институции или предприятия на индивидуална основа. По същия начин държавите членки оправомощават компетентните си органи да обменят информацията, посочена в член 122, с разбирането, че събирането или разполагането с информация не означава, че компетентните органи упражняват надзорна функция спрямо холдинга със смесена дейност и онези негови дъщерни предприятия, които не са кредитни институции, или спрямо дъщерните предприятия, посочени в член 119, параграф 3.

Член 125 Сътрудничество

(1) Когато институция, финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност или холдинг със смесена дейност контролира едно или повече дъщерни предприятия, които са застрахователни компании или други предприятия, предоставящи инвестиционни услуги, които подлежат на лицензиране, компетентните органи и органите, на които е възложена публичната задача да упражняват надзор върху застрахователните предприятия или върху другите предприятия, предоставящи инвестиционни услуги, осъществяват тясно сътрудничество. Без да се засягат съответните им задължения, тези органи обменят помежду си всяка информация, която би могла да облекчи задачата им и да съдейства за надзора върху дейността и цялостното финансово състояние на поднадзорните им предприятия. Когато съгласно член 111 от настоящата директива консолидиращият надзорник на група с финансов холдинг майка със смесена дейност е различен от координатора, определен в съответствие с член 10 от Директива 2002/87/ЕО, консолидиращият надзорник и координаторът си сътрудничат за целите на прилагането на настоящата директива и на Регламент (ЕС) № 575/2013 на консолидирана основа. За да се улесни и утвърди ефективно сътрудничество, консолидиращият надзорник и координаторът въвеждат писмени правила за координация и сътрудничество.

(2) Информацията, получена в рамките на надзора на консолидирана основа, и в частност обмяната на информация между компетентните органи, предвидена в настоящата директива, подлежи на изисквания за опазване на професионална тайна, които са най-малко равностойни на посочените в член 53, параграф 1 от настоящата директива по отношение на кредитните институции, или съгласно член 15 от Директива (ЕС) 2019/2034.

(3) Компетентните органи, отговорни за упражняване на надзора на консолидирана основа, съставят списъци на финансовите холдинги или финансовите холдинги със смесена дейност, посочени в член 11 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Тези списъци се предоставят на компетентните органи на останалите държави членки, на ЕБО и на Комисията.

Член 126 Санкции

В съответствие с, глава 1, раздел IV от настоящия дял, държавите членки осигуряват възможност за налагане спрямо финансови холдинги, финансови холдинги със смесена дейност или холдинги със смесена дейност, или спрямо техните фактически управители, които нарушават законите, подзаконовите нормативни актове или административните разпоредби, с които се транспонира настоящата глава, на административни санкции или други административни мерки за прекратяване на установени нарушения или за премахване на причините за тези нарушения.

Член 127 Оценка на равностойността на консолидирания надзор на трети държави

(1) Когато институция, чието предприятие майка е институция или финансов холдинг, или финансов холдинг със смесена дейност, с главно управление, чието седалище се намира в трета държава, не подлежи на надзор на консолидирана основа съгласно член 111, компетентните органи оценяват дали институцията подлежи на надзор на консолидирана основа от надзорен орган на трета държава, който да е равностоен на надзора, подчиняващ се на изложените в настоящата директива принципи и на изискванията на част първа, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Оценката се извършва от компетентния орган, който в случай на прилагане на параграф 3 би бил отговорен за надзора на консолидирана основа, по искане на предприятието майка или на някой от регулираните субекти, лицензирани в Съюза, или по инициатива на самия орган. Този компетентен орган се консултира с другите участващи компетентни органи.

(2) Комисията може да поиска от Европейския банков комитет да даде общи насоки дали има вероятност чрез правилата за надзор на консолидирана основа на надзорните органи в трети държави да се постигнат целите на надзора на консолидирана основа съгласно настоящата глава по отношение на институции, чието предприятие майка има главно управление в трета държава. Европейският банков комитет подлага на непрекъснат преглед тези насоки и взема предвид всички промени в правилата за надзор на консолидирана основа, прилагани от такива компетентни органи. ЕБО подпомага Комисията и Европейския банков комитет при изпълнението на тези задачи, включително за определяне дали е необходима актуализация на тези насоки. Компетентният орган, който извършва оценката по параграф 1, първа алинея, взема предвид тези насоки. За тази цел преди да приеме решение, компетентният орган се консултира с ЕБО.

(3) При липса на такъв равностоен надзор държавите членки прилагат mutatis mutandis спрямо съответната институция настоящата директива и на Регламент (ЕС) № 575/2013 или дават възможност на компетентните си органи да прилагат други подходящи надзорни техники, чрез които да се постигнат целите на надзора на консолидирана основа върху институциите. След консултации с другите участващи компетентни органи тези надзорни техники се съгласуват с компетентния орган, който отговаря за надзора на консолидирана основа. Компетентните органи могат в частност да изискат да бъде създаден финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност с главно управление в Съюза и да прилагат разпоредбите за надзора на консолидирана основа към консолидираната позиция на финансовия холдинг или към консолидираната позиция на институциите на финансовия холдинг със смесена дейност. Надзорните техники се разработват по такъв начин, че да се постигнат целите на надзора на консолидирана основа, съгласно предвиденото в настоящата глава, и се съобщават на останалите участващи компетентни органи, на ЕБО и на Комисията.

Член 128 Определения

За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

1. „предпазен капиталов буфер“ означава собственият капитал, който институцията трябва да поддържа съгласно член 129;

2. „специфичен за институцията антицикличен капиталов буфер“ е собственият капитал, който институцията трябва да поддържа съгласно член 130;

3. „буфер за Г-СЗИ“ означава собственият капитал, който се изисква да бъде поддържан съгласно член 131, параграф 4;

4. „буфер за Д-СЗИ“ означава собственият капитал, който може да се изисква да бъде поддържан съгласно член 131, параграф 5;

5. „буфер за системен риск“ е собственият капитал, който се изисква или може да се изиска да бъде поддържан от институцията съгласно член 133.

6. „комбинирано изискване за буфер“ е общият размер на базовия собствен капитал от първи ред, който е необходим за покриване на изискването за предпазния капиталов буфер, допълнен със следното, както е приложимо:

а) специфичен за институцията антицикличен капиталов буфер;

б) буфер за Г-СЗИ;

в) буфер за Д-СЗИ;

г) буфер за системен риск.

7. „ниво на антицикличния буфер“ е нивото, което институцията трябва да прилага, за да изчисли специфичния за нея антицикличен капиталов буфер, и което се определя съгласно член 136, член 137 или от съответния орган на трета държава, в зависимост от конкретния случай;

8. „вътрешно лицензирана институция“ е институция, лицензирана в държавата членка, за която определянето на нивото на антицикличния буфер се извършва от конкретно определен орган;

9. „индикатор за буфера“ е сравнително ниво на буфера, изчислен в съответствие с член 135, параграф 1. Институциите не използват базовия собствен капитал от първи ред, който поддържат за изпълнение на комбинираното изискване за буфер, посочено в параграф 1, точка 6 от настоящия член, за изпълнение на някое от изискванията, посочени в член 92, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013, на допълнителните капиталови изисквания, наложени съгласно член 104а от настоящата директива поради рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж, и на препоръката, съобщена съгласно член 104б, параграф 3, поради рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж. Институциите не използват базовия собствен капитал от първи ред, който поддържат за изпълнение на един от елементите на комбинираното изискване за буфер, за изпълнение на другите приложими елементи на комбинираното изискване за буфер. Институциите не използват базовия собствен капитал от първи ред, който поддържат за изпълнение на комбинираното изискване за буфер по точка 6 от първия параграф, за изпълнение на рисково-базираните елементи на изискванията по членове 92а и 92б от Регламент (ЕС) № 575/2013 и по членове 45в и 45 г. от Директива 2014/59/ЕС.

Член 129 Изискване за поддържане на предпазен капиталов буфер

(1) В допълнение към базовия собствен капитал от първи ред, който се поддържа за изпълнение на някое от капиталовите изисквания, посочени в член 92, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013, държавите членки изискват от институциите да поддържат предпазен капиталов буфер от базовия собствен капитал от първи ред, равняващ се на 2,5 % от размера на тяхната обща рискова експозиция на индивидуална и консолидирана основа, изчислен в съответствие с член 92, параграф 3 от посочения регламент и приложим в съответствие с част първа, дял II от същия регламент.

(5) Когато дадена институция не изпълнява изцяло изискването, посочено в параграф 1 от настоящия член, тя подлежи на ограниченията по отношение на разпределенията, предвидени в член 141, параграфи 2 и 3.

Член 130 Изискване за поддържане на специфичен за институцията антицикличен капиталов буфер

(1) Държавите членки изискват от институциите да поддържат специфичен за всяка институция антицикличен капиталов буфер, равняващ се на размера на тяхната обща рискова експозиция, изчислен в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, умножен по среднопретеглената стойност на нивата на антицикличния буфер, които се изчисляват съгласно член 140 от настоящата директива на индивидуална и на консолидирана основа, както е приложимо в съответствие с част първа, дял II на посочения регламент. Този буфер се състои от базов собствен капитал от първи ред.

(5) Когато дадена институция не изпълнява изцяло изискването, посочено в параграф 1 от настоящия член, тя подлежи на ограниченията по отношение на разпределенията, предвидени в член 141, параграфи 2 и 3.

Член 131 Глобални и други системно значими институции

(1) Държавите членки определят орган, който да отговаря за идентифицирането, на консолидирана основа, на Г-СЗИ и, на индивидуална, подконсолидирана или консолидирана основа — според случая, на другите системно значими институции (Д-СЗИ), които са лицензирани в тяхната юрисдикция. Посоченият орган е компетентният орган или определеният орган. Държавите членки могат да определят повече от един орган. Г-СЗИ е една от следните:

а) група, ръководена от институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или смесен финансов холдинг майка от ЕС; или

б) институция, която не е дъщерно предприятие на институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС. Д-СЗИ могат да бъдат институция или група, ръководена от институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, институция майка в държава членка, финансов холдинг майка в държава членка или финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка.

(2) Методиката за идентифициране на Г-СЗИ се основава на следните категории:

а) размер на групата;

б) взаимосвързаност на групата с финансовата система;

в) заменяемост на услугите или на финансовата инфраструктура, предоставяна от групата;

г) сложност на групата;

д) трансгранична дейност на групата, в т.ч. трансгранична дейност между държави членки и между държава членка и трета държава. Всяка категория получава еднаква тежест и се състои от количествени показатели. Чрез тази методика се получава цялостен рейтинг за всеки оценен субект, посочен в параграф 1, което дава възможност всяка Г-СЗИ да бъде установена и разпределена в дадена подкатегория съгласно определените в параграф 9. 2а. Допълнителната методика за идентифициране на Г-СЗИ се основава на следните категории:

а-2) категориите, посочени в параграф 2, букви а)—г) от настоящия член;

б-2) трансграничната дейност на групата, с изключение на дейностите на групата в участващите държави членки, както е посочено в член 4 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета ( 36 ). Всяка категория получава еднаква тежест и се състои от количествени показатели. За категориите, посочени в първа алинея, буква а) от настоящия параграф, показателите са същите като съответните показатели, определени съгласно параграф 2. Чрез допълнителната методика за идентифициране се получава допълнителен общ рейтинг за всеки оценен субект, както е посочено в параграф 1, въз основа на който компетентните или определените органи могат да предприемат една от мерките, посочени в параграф 10, буква в).

(3) Д-СЗИ се определят в съответствие с параграф 1. Системното значение се оценява на основата на най-малкото един от следващите критерии:

а) размер

б) значимост за икономиката на Съюза или на съответната държава членка;

в) значимост на трансграничните дейности;

г) взаимосвързаност на институцията или групата с финансовата система. ЕБО, след консултация с ЕССР, издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 до 1 януари 2015 г. за критериите за определяне на условията за прилагането на настоящия параграф във връзка с оценяването на Д-СЗИ. Тези насоки са съобразени с международните рамки за системно значими институции в отделните държави, както и с особеностите на Съюза и националните особености. След като се консултира с ЕССР, ЕБО докладва на Комисията до 31 декември 2020 г. относно подходящата методика за установяване и калибриране на нивата на буфера за Д-СЗИ.

(4) За всяка Г-СЗИ, на консолидирана основа, поддържа задължителен буфер за Г-СЗИ, съответстващ на подкатегорията, в която попада съответната Г-СЗИ. Този буфер се състои от и е допълващ спрямо базовия собствен капитал от първи ред.

(5) Компетентният орган или определеният орган може да изисква от всяка Д-СЗИ, на консолидирана, подконсолидирана или индивидуална основа, както е приложимо, да поддържа буфер за Д-СЗИ в размер до 3 % от размера на общата рискова експозиция, изчислен в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, като се спазват критериите за идентифициране на Д-СЗИ. Този буфер се състои от базов собствен капитал от първи ред.

(5а) При дадено разрешение от Комисията, както е посочено в трета алинея от настоящия параграф, компетентният орган или определеният орган може да изисква от всяка Д-СЗИ, на консолидирана, подконсолидирана или индивидуална основа, както е приложимо, да поддържа буфер за Д-СЗИ, по-висок от 3 % от размера на общата рискова експозиция, изчислен в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Този буфер се състои от базов собствен капитал от първи ред. До шест седмици от получаване на уведомлението, посочено в параграф 7 от настоящия член, ЕССР представя на Комисията становище относно целесъобразността на буфера за Д-СЗИ. ЕБО може също да представи на Комисията становище за този буфер в съответствие с член 16а, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. В срок от три месеца от момента, в който ЕССР изпрати на Комисията уведомлението по параграф 7, Комисията, като взема предвид оценката на ЕССР и на ЕБО, ако има такава, и ако прецени, че буферът за Д-СЗИ не оказва непропорционално отрицателно въздействие върху цялата или части от финансовата система на други държави членки или на Съюза като цяло, създавайки или представлявайки пречка за гладкото функциониране на вътрешния пазар, приема акт, с който на компетентния или определения орган се дава разрешение да приеме предлаганата мярка.

(6) Когато се поставя изискването за поддържане на буфер за Д-СЗИ, компетентният орган или определеният орган спазва следното:

а) буферът за Д-СЗИ не трябва да води до несъразмерни отрицателни последици за цялата или за части от финансовата система на други държави членки или на Съюза като цяло или да създава пречка за функционирането на вътрешния пазар;

б) буферът за Д-СЗИ трябва да се преразглежда от компетентния орган или определения орган поне веднъж годишно;

в) когато за дадена Д-СЗИ стане обвързваща долната граница на капиталовото изискване, нейният компетентен орган или определен орган прави преглед до дата не по-късно от датата на годишния преглед, посочен в буква б), на изискването за буфер за Д-СЗИ на институцията, за да се увери, че калибрирането му продължава да е подходящо. 7. Преди първоначалното или последващото определяне на буфер за Д-СЗИ компетентният орган или определеният орган уведомява ЕССР един месец преди публикуването на решението по параграф 5 и уведомява ЕССР три месеца преди публикуването на решението на компетентния орган или определения орган по параграф 5а. ЕССР незабавно препраща тези уведомления на Комисията, на ЕБО и на компетентните и определените органи на засегнатите държави членки. Такива уведомления съдържат подробно описание на:

а-2) обосновката на вероятността буферът за Д-СЗИ да бъде ефективно и пропорционално средство за намаляване на риска;

б-2) оценка на вероятното положително или отрицателно въздействие на буфера за Д-СЗИ върху вътрешния пазар, направена въз основа на информацията, с която разполага държавата членка;

в-2) нивото на буфера за Д-СЗИ, което държавата членка реши да определи.

(8) Без да се засягат член 133 и параграф 5 от настоящия член, когато Д-СЗИ е дъщерно дружество на Г-СЗИ или на Д-СЗИ, която е или институция, или група, ръководена от институция майка от ЕС, и подлежи на изискване за буфер за Д-СЗИ на консолидирана основа, приложимият на индивидуална или подконсолидирана основа буфер за Д-СЗИ не надвишава по-ниската стойност от:

а) сумата на по-високото от нивото на буфера за Г-СЗИ или Д-СЗИ, приложимо за групата на консолидирана основа, и 1 % от размера на общата рискова експозиция, изчислен в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013; и

б) 3 % от размера на общата рискова експозиция, изчислен в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или нивото, което Комисията е дала разрешение да се прилага за групата на консолидирана основа в съответствие с параграф 5а от настоящия член.

(9) Подкатегориите на Г-СЗИ са най-малко пет. Най-ниската граница и границите между съответните подкатегории се определят от рейтингите, определени в съответствие с методиката за идентифициране, посочена в параграф 2 от настоящия член. Рейтингите, определящи границата между съседни подкатегории, са ясно определени и се подчиняват на принципа за постоянно линейно увеличение на системната значимост, като за всяка подкатегория се получава линейно увеличение на изискването за допълнителен базов собствен капитал от първи ред, с изключение на петата подкатегория и всяка добавена по-висока подкатегория. За целите на настоящия параграф системната значимост е очакваното влияние от въздействието на Г-СЗИ върху глобалния финансов пазар. На най-ниската подкатегория се определя буфер за Г-СЗИ в размер на 1 % от размера на общата рискова експозиция, изчислен в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, а буферът за всяка подкатегория се увеличава със стъпка от минимум 0,5 % от размера на общата рискова експозиция, изчислен в съответствие с член 92, параграф 3 от посочения регламент.

(10) Без да се засягат параграфи 1 и 9 и като се използват посочените в параграф 9 подкатегории и рейтингови оценки, определящи границата, компетентният орган или определеният орган може, като упражнява надеждно надзорната си преценка:

а) да премести Г-СЗИ от по-ниска в по-висока подкатегория;

б) да разпредели субект, посочен в параграф 1, с цялостен рейтинг, както е посочено в параграф 2, който е по-нисък от най-високия резултат за най-ниската подкатегория, в същата или в по-висока подкатегория, като го определи за Г-СЗИ;

в) като се вземе предвид единният механизъм за преструктуриране, въз основа на допълнителния цялостен рейтинг, посочен в параграф 2а, да премести Г-СЗИ от по-висока в по-ниска подкатегория. 12. Компетентният орган или определеният орган съобщава на ЕССР наименованията на Г-СЗИ и Д-СЗИ и съответните подкатегории, в които е разпределена всяка Г-СЗИ. Уведомлението включва всички причини за упражняването или неупражняването на надзорна преценка в съответствие с параграф 10, букви а), б) и в). ЕССР незабавно препраща тези уведомления на Комисията и на ЕБО, като огласява публично наименованията. Компетентните органи или определените органи огласяват публично подкатегорията, в която е разпределена всяка Г-СЗИ. Компетентният орган или определеният орган прави ежегодно преглед на идентификацията на Г-СЗИ и Д-СЗИ и на разпределението на Г-СЗИ в съответните подкатегории, като уведомява за резултата съответната системно значима институция и ЕССР, който от своя страна незабавно препраща резултатите на Комисията и на ЕБО. Компетентният орган или определеният орган оповестява публично актуализирания списък на идентифицираните системно значими институции и подкатегорията, в която е разпределена всяка идентифицирана Г-СЗИ. 14. Когато дадена група подлежи на изискването за буфер за Г-СЗИ и буфер за Д-СЗИ на консолидирана основа, се прилага по-високият буфер. 15. Когато дадена институция подлежи на изискването за буфер за системен риск, определено в съответствие с член 133, буферът за системен риск е кумулативен към буфера за Д-СЗИ или буфера за Г-СЗИ, приложен съгласно настоящия член. Когато сборът от нивото на буфера за системен риск, изчислено за целите на член 133, параграф 10, 11 или 12, и нивото на буфера за Д-СЗИ или нивото на буфера за Г-СЗИ, приложимо спрямо същата институция, е по-висок от 5 %, се прилага процедурата, посочена в параграф 5а от настоящия член. За целите на настоящия параграф, когато решението за определяне на буфер за системен риск, буфер за Д-СЗИ или буфер за Г-СЗИ води до намаляване или запазване на предварително определените нива, предвидената в параграф 5а от настоящия член процедура не се прилага. 18. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които за целите на настоящия член се конкретизират методики, в съответствие с които компетентният орган или определеният орган идентифицира като Г-СЗИ институция или група, ръководена от институция майка от ЕС или финансов холдинг майка от ЕС, или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, и уточнява методиката за определянето на подкатегориите и разпределението на Г-СЗИ по подкатегории въз основа на системната им значимост, като се вземат предвид международно договорените стандарти. ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 юни 2014 г. На Комисията се делегира правомощието да приема посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 133 Изискване за поддържане на буфер за системен риск

(1) Всяка държава членка предвижда възможност за въвеждане на буфер за системен риск, съставен от базов собствен капитал от първи ред, за финансовия сектор или за една или повече подгрупи на този сектор за всички или за подгрупа експозиции, както е посочено в параграф 5 от настоящия член, с цел предотвратяване и редуциране на макропруденциалните или системните рискове, включително макропруденциалните или системните рискове, произтичащи от изменението на климата, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на членове 130 и 131 от настоящата директива, т.е. риск от смущения за финансовата система, които са в състояние да предизвикат тежки отрицателни последици за нея и за реалната икономика в дадена държава членка.

(2) Институцията изчислява буфера за системен риск по следния начин: където: BSR = буфер за системен риск; rT = ниво на буфера, приложимо за размера на общата рискова експозиция на институцията; ET = размер на общата рискова експозиция на институцията, изчислен в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013; i = индекс, указващ подгрупата експозиции, посочена в параграф 5; ri = ниво на буфера, приложимо за размера на рисковата експозиция на подгрупата експозиции i; и Ei = размер на рисковата експозиция на институцията за подгрупата експозиции i, изчислен в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3) За целите на параграф 1 държавите членки определят орган, който да отговаря за определянето на буфера за системен риск и за идентифицирането на експозициите и подгрупите институции, за които той се прилага. Този орган е компетентният орган или определеният орган.

(4) За целите на параграф 1 от настоящия член съответният компетентен орган или определен орган, според случая, може да изисква от институциите да поддържат буфер за системен риск от базов собствен капитал от първи ред, изчислен в съответствие с параграф 2 от настоящия член, на индивидуална, консолидирана или подконсолидирана основа, както е приложимо в съответствие с част първа, дял II от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(5) Буферът за системен риск може да се прилага за:

а) всички експозиции в държавата членка, която определя този буфер;

б) изброените по-долу секторни експозиции в държавата членка, която определя този буфер:

в) всички експозиции в други държави членки при условията на параграфи 12 и 15;

г) секторните експозиции, посочени в буква б) от настоящия параграф, в други държави членки, единствено за да се даде възможност за признаване на ниво на буфер, определено от друга държава членка в съответствие с член 134;

д) експозиции в трети държави;

е) подгрупите на независимо коя категория експозиции, посочена в буква б).

(6) ЕБО, след като се консултира с ЕССР, издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 до 30 юни 2020 г. относно съответните подгрупи експозиции, към които компетентният орган или определеният орган може да прилага буфер за системен риск съгласно параграф 5, буква е) от настоящия член.

(7) Буферът за системен риск се прилага към всички експозиции или подгрупи експозиции, посочени в параграф 5 от настоящия член, на всички институции или на една или повече подгрупи на онези институции, за които съгласно настоящата директива са компетентни органите на съответната държава членка, и се определя на стъпки за настройка от 0,5 процентни пункта или на техни кратни. За различните подгрупи институции или експозиции могат да бъдат въведени различни изисквания. Буферът за системен риск не се отнася за рисковете, които попадат в обхвата на членове 130 и 131.

(8) Когато поставя изискването за поддържане на буфер за системен риск, компетентният орган или определеният орган спазва следното:

а) буферът за системен риск не води до несъразмерни отрицателни последици за цялата или за части от финансовата система на други държави членки или на Съюза като цяло, създавайки пречка за гладкото функциониране на вътрешния пазар;

б) буферът за системен риск се преразглежда от компетентния орган или определения орган поне веднъж на всеки две години;

в) буферът за системен риск не се използва за никое от следните:

г) когато буфер за системен риск се прилага за размера на общата рискова експозиция на институция и за тази институция стане обвързваща долната граница на капиталовото изискване, нейният компетентен или определен орган прави преглед до дата не по-късно от датата на двугодишния преглед, посочен в буква б) от настоящия параграф, на изискването за буфер на институцията, за да се увери, че калибрирането му продължава да е подходящо.

(9) Компетентният орган или определеният орган, според случая, уведомява ЕССР преди публикуването на решението, посочено в параграф 13. ЕССР незабавно препраща тези уведомления на Комисията, на ЕБО и на компетентните и определените органи на засегнатите държави членки. Когато институция, за която се прилагат едно или няколко нива на буфер за системен риск, е дъщерно дружество на дружество майка, установено в друга държава членка, компетентният орган или определеният орган уведомява също органите на тази държава членка. Когато нивото на буфера за системен риск се прилага за експозиции в трети държави, компетентният орган или определеният орган, според случая, уведомява също ЕССР. ЕССР препраща незабавно тези уведомления на надзорните органи на тези трети държави. Тези уведомления съдържат подробно описание на:

а) макропруденциалните или системните рискове в държавата членка;

б) причините, поради които свързаното с макропруденциалните или системните рискове измерение застрашава стабилността на финансовата система на национално равнище, с което се обосновава нивото на буфера за системен риск;

в) обосновката на вероятността буферът за системен риск да бъде ефективно и съразмерно средство за редуциране на риска;

г) оценка на вероятното положително или отрицателно въздействие на буфера за системен риск върху вътрешния пазар, направена въз основа на информацията, с която разполага държавата членка;

д) нивото или нивата на буфера за системен риск, които компетентният орган или определеният орган, според случая, възнамерява да наложи, и експозициите, за които се прилагат тези нива, както и институциите, за които се прилагат тези нива;

е) когато нивото на буфера за системен риск се прилага за всички експозиции, основанията, поради които органът счита, че буферът за системен риск не дублира функциите на буфера за Д-СЗИ, предвиден в член 131. Когато решението за определяне на ниво на буфера за системен риск води до понижаване или запазване на нивото на буфера, определено на по-ранен етап, компетентният орган или определеният орган, според случая, спазва единствено настоящия параграф.

(10) Когато първоначалното или последващото определяне на нивото или нивата на буфера за системен риск за всяка група или подгрупа експозиции, изброени в параграф 5, за които се прилагат един или няколко буфера за системен риск, не води до комбинирано ниво на буфер за системен риск, по-високо от 3 % за някоя от тези експозиции, компетентният орган или определеният орган, според случая, уведомява ЕССР съгласно параграф 9 един месец преди публикуването на решението, посочено в параграф 13. За целите на настоящия параграф признаването на ниво на буфер за системен риск, определено от друга държава членка в съответствие с член 134, не се включва в прага от 3 %.

(11) Когато първоначалното или последващото определяне на нивото или нивата на буфера за системен риск за всяка група или подгрупа експозиции, посочени в параграф 5, за които се прилагат един или няколко буфера за системен риск, води до комбинирано ниво на буфера за системен риск, по-голямо от 3 % и по-малко от 5 % за някоя от тези експозиции, компетентният орган или определеният орган на държавата членка, който определя този буфер, иска в уведомлението, представено в съответствие с параграф 9, становищата на Комисията и на ЕССР. В срок от един месец от получаване на уведомлението, посочено в параграф 9, ЕССР представя на Комисията становище за това дали нивото или нивата на буфера за системен риск се считат за целесъобразни. В срок от два месеца от получаване на това уведомление Комисията предоставя своето становище, като взема предвид становището на ЕССР. При отрицателно становище на Комисията компетентният орган или определеният орган на държавата членка, според случая, който определя буфера за системен риск, се съобразява със становището или излага мотивите за несъобразяване с него. Когато една или повече институции, за които се прилагат едно или няколко нива на буфер за системен риск, са дъщерно дружество на дружество майка, установено в друга държава членка, ЕССР и Комисията също така посочват в становищата си дали нивото или нивата на буфера за системен риск за тези институции се считат за целесъобразни. В случай на разногласие между органите на дъщерното дружество и на дружеството майка относно нивото или нивата на буфера за системен риск, приложими за тази институция, и ако и Комисията, и ЕССР дадат отрицателни становища, компетентният орган или определеният орган, според случая, може да отнесе въпроса до ЕБО и да поиска съдействието му в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Решението за определяне на нивото или нивата на буфера за системен риск за тези експозиции се спира, докато ЕБО не вземе решение. За целите на настоящия параграф признаването на ниво на буфера за системен риск, определено от друга държава членка в съответствие с член 134, не се включва при изчислението на прага, посочен в първа алинея на настоящия параграф.

(12) Когато първоначалното или последващото определяне на нивото или нивата на буфера за системен риск за всяка група или подгрупа експозиции, посочени в параграф 5, за които се прилагат един или няколко буфера за системен риск, води до комбинирано ниво на буфера за системен риск, по-голямо от 5 % за някоя от тези експозиции, компетентният орган или определеният орган, според случая, иска разрешение от Комисията, преди да приложи буфер за системен риск. До шест седмици от получаване на уведомлението, посочено в параграф 9 от настоящия член, ЕССР представя на Комисията становище за това дали буферът за системен риск се счита за целесъобразен. ЕБО също може да представи на Комисията становище за този буфер за системен риск в съответствие с член 16а, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 до шест седмици от получаване на уведомлението. До три месеца от получаване на уведомлението, посочено в параграф 9, Комисията, като взема предвид оценката на ЕССР и на ЕБО, ако е приложимо, и ако се убеди, че нивото или нивата на буфера за системен риск не водят до непропорционални отрицателни последици за цялата или за части от финансовата система на други държави членки или на Съюза като цяло, образувайки или създавайки пречка за гладкото функциониране на вътрешния пазар, приема акт, с който разрешава на компетентния или на определения орган, според случая, да приеме предложената мярка. За целите на настоящия параграф признаването на ниво на буфера за системен риск, определено от друга държава членка в съответствие с член 134, не се включва при изчислението на прага, посочен в първа алинея на настоящия параграф.

(13) Всеки компетентен орган или определеният орган, според случая, оповестява първоначалното или последващото определяне на едно или повече нива на буфера за системен риск, като ги публикува на съответния уебсайт. При публикуването се дава най-малко следната информация:

а) нивото или нивата на буфера за системен риск;

б) институциите, за които се прилага буферът за системен риск;

в) експозициите, за които се прилага нивото или нивата на буфера за системен риск;

г) основанията за първоначалното или последващото определяне на нивото или нивата на буфера за системен риск;

д) датата, от която институциите прилагат първоначално определеното или последващо определеното ниво на буфера за системен риск; и

е) наименованията на държавите, когато експозициите в тези държави са включени в прилагането на буфер за системен риск. Когато публикуването на информацията, посочена в буква г) от първата алинея, би могло да застраши стабилността на финансовата система, тази информация не се включва при публикуването.

(14) Когато дадена институция не изпълнява изцяло изискването, посочено в параграф 1 от настоящия член, тя подлежи на ограниченията по отношение на разпределенията, предвидени в член 141, параграфи 2 и 3. Когато прилагането на ограниченията по отношение на разпределенията води до незадоволително подобрение на базовия собствен капитал от първи ред на институцията в контекста на съответния системен риск, компетентните органи могат да вземат допълнителни мерки в съответствие с член 64.

(15) Когато компетентният орган или определеният орган, според случая, реши да определи буфера за системен риск поради наличие на експозиции в други държави членки, буферът се определя по един и същ начин за всички експозиции в рамките на Съюза, освен ако буферът е определен така, че да признава нивото на буфера за системен риск, определено от друга държава членка в съответствие с член 134.

Член 134 Признаване на нивото на буфера за системен риск

(1) Други държави членки могат да признаят нивото на буфера за системен риск, определено в съответствие с член 133, и могат да прилагат това ниво спрямо вътрешно лицензирани институции за експозициите в държавата членка, определила това ниво.

(2) Когато държавите членки признават ниво на буфера за системен риск за вътрешно лицензирани институции, в съответствие с параграф 1, те уведомяват ЕССР. ЕССР незабавно препраща тези уведомления на Комисията, на ЕБО и на държавата членка, определила това ниво.

(3) Когато решава дали да признае нивото на буфер за системен риск, в съответствие с параграф 1, държавата членка взема предвид информацията, предоставена от държавата членка, определила нивото в съответствие с член 133, параграфи 9 и 13.

(4) Когато държавите членки признават ниво на буфера за системен риск за вътрешно лицензирани институции, този буфер за системен риск може да бъде кумулативен към буфера за системен риск, прилаган съгласно член 133, при условие че буферите се отнасят до различни рискове. Когато буферите се отнасят до едни и същи рискове, се прилага само по-високият буфер.

(5) Държавата членка, определила нивото на буфера за системен риск в съответствие с член 133 от настоящата директива, може да поиска от ЕССР да отправи препоръка съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 към една или повече държави членки, които може да признаят нивото на буфера за системен риск. Раздел II Определяне и изчисляване на антицикличните капиталови буфери

Член 135 Насоки на ЕССР за определяне на нивото на антицикличния буфер

(1) ЕССР може да предоставя, под формата на препоръки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010, насоки на органите, определени от държавите членки съгласно член 136, параграф 1, за установяване на нива на антицикличния буфер, както и следното:

а) принципи, от които да се ръководят определените органи при преценката си за подходящото ниво на антицикличния буфер, за да се гарантира, че органите възприемат разумен подход по отношение на съответните макроикономически цикли и насърчават разумното и последователно вземане на решения във всички държави членки;

б) общи насоки за:

в) насоки по отношение на променливи, които показват натрупването на системни рискове, свързани с периоди на прекомерен кредитен растеж, в една финансова система, и по-специално съотношението на кредитите към БВП и отклонението му от дългосрочния тренд, и на други уместни фактори, включително третирането на икономическото развитие в рамките на отделните сектори на икономиката, предоставящи информация, необходима за решенията на определените органи във връзка с подходящото ниво на антицикличния буфер по член 136;

г) насоки по отношение на променливи, включително количествени критерии, които показват, че буферът следва да бъде запазен, намален или прилагането му да бъде прекратено напълно.

(2) Когато издава препоръка съгласно параграф 1, ЕССР надлежно отчита различията между държавите членки, и по-конкретно особеностите на държавите членки с малки и отворени икономики.

(3) Когато е издал препоръка съгласно параграф 1, ЕССР я преразглежда редовно и я актуализира, когато това е необходимо, в контекста на натрупания опит от определяне на буфери съгласно настоящата директива, или на развитието в практиките, възприети на международно равнище.

Член 136 Определяне на нивото на антицикличния буфер

(1) Всяка държава членка определя публичен орган или ведомство („определеният орган“), отговорен за установяването на нивото на антицикличния буфер за тази държава членка.

(2) Всеки определен орган изчислява за всяко тримесечие индикатор за изчисляването на буфера, който да служи като референтен индикатор и да го насочва в преценката му при определяне на нивото на антицикличния буфер в съответствие с параграф 3. Индикаторът за буфера представлява съдържателно отражение на кредитния цикъл и рисковете, породени от прекомерен кредитен растеж в държавата членка, и надлежно отчита особеностите на националната икономика. Той се подготвя на базата на отклонението от дългосрочния тренд на съотношението на кредитите към БВП, като наред с другото се взема предвид:

а) показателят за растежа на нивата на кредитиране в рамките на тази юрисдикция, и по-специално показателят, отразяващ промените в съотношението между предоставените в съответната държава членка кредити и нейния БВП;

б) всяка актуална насока, подкрепяна от ЕССР съгласно член 135, параграф 1, буква б).

(3) Всеки определен орган оценява на тримесечна основа интензивността на цикличния системен риск и целесъобразността на нивото на антицикличния буфер за своята държава членка и при необходимост определя или коригира нивото на буфера. В този процес всеки определен орган взема предвид:

а) индикатора за буфера, изготвен в съответствие с параграф 2;

б) всяка актуална насока, подкрепяна от ЕССР съгласно член 135, параграф 1, букви а), в) и г), и всякакви препоръки, дадени от ЕССР за определянето на нивото на буфера;

в) други променливи, които определеният орган е преценил за подходящи за преодоляване на цикличния системен риск.

(4) Нивото на антицикличния буфер, изразено като процент от общата сума на рисковите експозиции, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на институциите, които имат кредитни експозиции в тази държава членка, е между 0 % и 2,5 %, калибриран на интервали от 0,25 процентни пункта или кратни на 0,25 процентни пункта. Ако е обосновано въз основа на съображенията, посочени в параграф 3, определеният орган може да определи за антицикличния буфер ниво над 2,5 % от общата сума на рисковите експозиции, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 за посочената в член 140, параграф 2 от настоящата директива цел.

(5) Когато определеният орган установи за първи път нивото на антицикличния буфер над нулата или когато след това определеният орган увеличи моментното ниво на антицикличния буфер, той посочва също така и датата, от която институциите трябва да прилагат този увеличен буфер при изчисляването на специфичния за тяхната институция антицикличен капиталов буфер. Тази дата не може да бъде по-късно от 12 месеца след датата, на която е оповестен увеличеният буфер съгласно параграф 7. Ако датата е преди изтичането на 12-месечния срок след оповестяването на увеличения буфер, този по-кратък срок за прилагане трябва да бъде оправдан въз основа на извънредни обстоятелства.

(6) Ако определеният орган намалява съществуващото ниво на антицикличния буфер, независимо от това дали нивото е сведено до нула или не, този орган трябва да определи и примерен период, през който не се очаква повишаване на буфера. Този примерен период обаче не е обвързващ за определения орган.

(7) Всеки определен орган публикува на тримесечие на своя уебсайт най-малко следната информация:

а) приложимото ниво на антицикличния буфер;

б) съответното съотношение между кредитите и БВП, както и неговото отклонение от дългосрочния тренд;

в) индикатора за буфера, изчислен в съответствие с параграф 2;

г) обосновка за нивото на буфера;

д) при увеличаване на нивото на буфера — датата, от която институциите прилагат това увеличено ниво на буфера при изчисляването на специфичния за всяка институция антицикличен капиталов буфер;

е) когато датата, посочена в буква д), е по-малко от 12 месеца след датата на публикуването съгласно настоящия параграф — позоваване на извънредните обстоятелства, които оправдават този по-кратък срок за започване на прилагането;

ж) при намаляване на нивото на буфера — примерния период, през който не се очаква повишаване на нивото на буфера, заедно с обосновка за този период. Определените органи предприемат всички разумни стъпки за съгласуване на момента на това публикуване. Определените органи уведомяват ЕССР за всяка промяна на нивото на антицикличния буфер и му съобщават необходимите данни, посочени в букви а)—ж) от първата алинея. ЕССР публикува на своя уебсайт всички оповестени нива на буфери и свързаните с тях данни.

Член 137 Признаване на надхвърлящи 2,5 % нива на антицикличния буфер

(1) Когато определеният орган, в съответствие с член 136, параграф 4, или съответен орган на трета държава, е установил за антицикличния буфер ниво над 2,5 % от общата сума на рисковите експозиции, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, останалите определени органи могат да признаят това ниво на буфера за целите на изчисляването от вътрешно лицензирани институции на специфичния за всяка институция антицикличен капиталов буфер.

(2) Когато определеният орган признава в съответствие с параграф 1 от настоящия член ниво на буфера, по-високо от 2,5 % от общата сума на рисковите експозиции, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, той оповестява това признаване, като го публикува на страницата си в интернет. Оповестяването включва най-малко следните данни:

а) приложимото ниво на антицикличния буфер;

б) държавата членка или третите държави, за които се прилага този буфер;

в) при увеличаване на нивото на буфера — датата, от която институциите, лицензирани в държавата членка на определения орган, трябва да прилагат това увеличено ниво на буфера при изчисляването на специфичния за всяка институция антицикличен капиталов буфер;

г) когато датата, посочена в буква в), е по-малко от 12 месеца след датата на оповестяването съгласно настоящия параграф — позоваване на извънредните обстоятелства, които оправдават този по-кратък срок за прилагане.

Член 138 Препоръка на ЕССР относно нивата на антицикличния буфер за трети държави

ЕССР може, в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010, да дава препоръка на определените органи относно подходящото ниво на антицикличния буфер за експозиции към трета държава, за която:

а) ниво на антицикличния буфер не е определено и не е публикувано от съответния орган на третата държава („съответният орган на трета държава“) за трета държава, към която една или повече институции в Съюза имат кредитни експозиции;

б) ЕССР счита, че нивото на антицикличния буфер, което е било определено и публикувано от съответния орган на трета държава за трета държава, не е достатъчно за защита на институциите на Съюза по подходящ начин от рисковете от прекомерен кредитен растеж в тази държава, или определеният орган уведомява ЕССР, че счита това ниво на буфера за недостатъчно за тази цел.

Член 139 Решение на определените органи относно нивата на антицикличния буфер за трети държави

(1) Настоящият член се прилага независимо от това дали ЕССР е дал препоръка на определените органи, както е посочено в член 138.

(2) При обстоятелствата, посочени в член 138, буква а), определените органи могат да установят нивото на антицикличния буфер, което вътрешно лицензираните институции трябва да прилагат при изчисляването на специфичния за всяка институция антицикличен капиталов буфер.

(3) Когато нивото на антицикличния буфер е определено и публикувано от съответния орган на трета държава за трета държава, определеният орган може да установи различно ниво на буфера за посочената трета държава, което вътрешно лицензираните институции трябва да прилагат при изчисляването на специфичния за всяка институция антицикличен капиталов буфер, ако те с основание смятат, че нивото на буфера, определено от съответния орган на третата държава, не е достатъчно, за да защити тези институции по подходящ начин от рисковете от прекомерен кредитен растеж в тази страна. При упражняване на правомощията по първа алинея определеният орган не може да задава ниво на антицикличния буфер под нивото, определено от съответния орган на трета държава, освен в случай че това ниво надхвърля 2,5 %, изразени като процент от общата сума на рисковите експозиции, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, на институции, които имат кредитни експозиции в тази трета държава. За да се постигне съгласуваност при определянето на буфери за трети държави, ЕССР може да даде препоръки за определянето им.

(4) Когато определен орган определи ниво на антицикличния буфер за трета държава съгласно параграф 2 или параграф 3, което повишава съществуващото приложимо ниво на антицикличния буфер, определеният орган взема решение за датата, от която вътрешно лицензирани институции трябва да прилагат това ниво на буфера при изчисляването на специфичния за всяка институция антицикличен капиталов буфер. Тази дата не може да бъде по-късно от 12 месеца от датата, на която нивото на буфера е оповестено в съответствие с параграф 5. Ако датата е преди изтичането на 12-месечния срок след оповестяването на определената стойност, този по-кратък срок за прилагане трябва да бъде оправдан въз основа на извънредни обстоятелства.

(5) Определените органи оповестяват на своите страници в интернет установяването на всяко ниво на антицикличния буфер за трета държава съгласно параграфи 2 и 3, като включват следната информация:

а) нивото на антицикличния буфер и третата държава, за която се прилага това ниво;

б) обосновка за нивото на буфера;

в) когато нивото на буфера е определено за първи път над нулата или когато е увеличено — датата, от която институциите трябва да прилагат това увеличено ниво на буфера при изчисляването на специфичния за тяхната институция антицикличен капиталов буфер;

г) когато датата, посочена в буква в) е по-малко от 12 месеца след датата на оповестяването на определената стойност съгласно настоящия параграф — позоваване на извънредните обстоятелства, които оправдават този по-кратък срок за прилагане.

Член 140 Изчисляване на специфичното за институцията ниво на антицикличния капиталов буфер

(1) Специфичното за институцията ниво на антицикличния капиталов буфер се състои от среднопретеглената величина на нивата на антицикличния буфер, които се прилагат в юрисдикциите, в които са съответните кредитни експозиции на институцията, или се прилагат за целите на настоящия член по силата на член 139, параграфи 2 или 3. Държавите членки изискват от институциите при изчисляването на посочената в алинея първа среднопретеглена величина да прилагат към всяко приложимо ниво на антицикличния буфер изискванията за общия размер на собствения капитал за кредитен риск (който се определя в съответствие с разпоредбите на част трета, дялове II и IV на Регламент (ЕС) № 575/2013, отнасящи се до съответните кредитни експозиции на въпросната територия, разделени на изискванията за общия размер на собствения капитал за кредитен риск, свързан с всичките му съответни кредитни експозиции.

(2) Когато определеният орган, в съответствие с член 136, параграф 4, определи ниво на антицикличния буфер, по-високо от 2,5 % от общата сума на рисковите експозиции, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, държавите членки гарантират, че следните нива на буфери се прилагат за съответните кредитни експозиции в държавата членка на съответния определен орган („държава членка А“) за целите на изчислението, което се изисква съгласно параграф 1, включително, когато това е относимо, за изчисляване на елемента на консолидирания капитал, свързан с въпросната институция:

а) вътрешно лицензираните институции прилагат това ниво на буфера, надвишаващо 2,5 % от общата сума на рисковите експозиции;

б) институции, които са лицензирани в друга държава членка прилагат ниво на антицикличния буфер в размер на 2,5 % от общата сума на рисковите експозиции, в случай че определеният орган в държавата членка, в която са лицензирани, не е признал надвишаващото 2,5 % ниво на буфера съгласно член 137, параграф 1;

в) институции, лицензирани в друга държава членка, прилагат нивото на антицикличния буфер, установено от определения орган на държавата членка А, в случай че определеният орган в държавата членка, в която са лицензирани, е признал нивото на буфера съгласно член 137.

(3) Когато нивото на антицикличния буфер, определено от съответния орган на трета държава за трета държава, надвишава 2,5 % от общата сума на рисковите експозиции, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, държавите членки гарантират, че следните нива на буфери се прилагат за съответните кредитни експозиции в тази трета държава за целите на изчислението, което се изисква съгласно параграф 1, включително, когато това е относимо, за изчисляване на елемента на консолидирания капитал, свързан с въпросната институция:

а) институциите прилагат ниво на антицикличния буфер в размер на 2,5 % от общата сума на рисковите експозиции в случай че определеният орган в държавата членка, в която са лицензирани, не е признал надвишаващото 2,5 % ниво на буфера в съответствие с член 137, параграф 1;

б) институциите прилагат нивото на антицикличния буфер, определено от съответния орган на трета държава, в случай че определеният орган в държавата членка, в която са лицензирани, е признал това ниво на буфера в съответствие с член 137.

(4) В „съответни кредитни експозиции“ се включват всички класове експозиции, различни от посочените в член 112, букви а) — е) от Регламент (ЕС) № 575/2013, за които е предвидено следното:

а) капиталовите изисквания за кредитен риск съгласно част трета, дял II от посочения регламент;

б) когато експозицията се държи в търговския портфейл — капиталовите изисквания за специфичен риск съгласно част трета, дял IV, глава 2 от посочения регламент или за допълнителния риск от неизпълнение и допълнителния миграционен риск, съгласно част трета, дял IV, глава 5 от посочения регламент;

в) когато експозицията представлява секюритизация — капиталовите изисквания съгласно част трета, дял II, глава 5 от посочения регламент.

(5) Институциите идентифицират географското местоположение на съответната кредитна експозиция в съответствие с регулаторни технически стандарти, приети в съответствие с параграф 7.

(6) За целите на изчислението, изисквано по параграф 1:

а) нивото на антицикличния буфер за държава членка се прилага от датата, посочена в информацията, която се публикува в съответствие с член 136, параграф 7, буква д) или член 137, параграф 2, буква в), ако резултатът от това решение е увеличаване на нивото на буфера;

б) при спазване на буква в) нивото на антицикличния буфер за трета държава се прилага 12 месеца след датата, на която промяната в нивото на буфера е оповестена от съответния орган на трета държава, независимо от това дали този орган изисква от лицензираните в тази трета държава институции да прилагат промяната в по-кратък срок, ако резултатът от това решение е увеличаване на нивото на буфера;

в) когато определеният орган на държавата членка по произход на институцията установи ниво на антицикличния буфер за трета държава в съответствие с член 139, параграф 2 или 3, или признае нивото на антицикличния буфер за трета държава съгласно член 137, това ниво на буфера се прилага от датата, посочена в информацията, публикувана в съответствие с член 139, параграф 5, буква в) или член 137, параграф 2, буква в), ако резултатът от това решение е увеличаване на нивото на буфера;

г) нивото на антицикличния буфер се прилага незабавно, ако резултатът от това решение е намаляване на нивото на буфера. За целите на буква б) се смята, че промяната на нивото на антицикличния буфер за трета държава е оповестена на датата, на която е публикувана от съответния орган на третата държава в съответствие с приложимите национални правила.

(7) ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти с цел определяне на метода за идентифициране на географското местоположение на съответните кредитни експозиции, посочени в параграф 5. ЕБО представя на Комисията проектите за технически стандарти до 1 януари 2014 г. На Комисията се предоставят правомощието за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Раздел III Мерки за запазване на капитала

Член 141 Ограничения относно разпределенията

(1) Институция, която изпълнява комбинираното изискване за буфер, не прави разпределения във връзка с базовия собствен капитал от първи ред в степен, която би намалила нейния базов собствен капитал от първи ред до ниво, при което комбинираното изискване за буфер вече не е изпълнено.

(2) Институция, която не изпълнява комбинираното изискване за буфер, изчислява максимална сума за разпределяне (МСР) в съответствие с параграф 4 и уведомява компетентния орган за това. Когато се прилага първа алинея, институцията не предприема нито едно от следните действия, преди да е изчислила МСР:

а) да прави разпределения във връзка с базовия собствен капитал от първи ред;

б) да поема задължение за изплащане на променливи възнаграждения или пенсионни права по преценка на работодателя или да изплаща променливи възнаграждения, ако задължението за плащане е поето в период, когато институцията не е изпълнявала комбинираното изискване за буфер; или

в) да извършва плащания по инструменти на допълнителния собствен капитал от първи ред.

(3) Когато дадена институция не изпълнява или не надхвърля комбинираното изискване за буфер, тя не извършва разпределения чрез действията по параграф 2, втора алинея, букви а), б) и в) в размер по-голям от МСР, изчислена в съответствие с параграф 4.

(4) Институциите изчисляват МСР, като умножат сумата, изчислена в съответствие с параграф 5, по коефициента, определен в съответствие с параграф 6. МСР се намалява със сума, произтичаща от всяко от действията, посочени в параграф 2, втора алинея, буква а), б) или в).

(5) Сумата, която се умножава в съответствие с параграф 4, се състои от:

а) всякакви междинни печалби, невключени в базовия собствен капитал от първи ред съгласно член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, след приспадане на разпределението на печалби или плащания, произтичащи от действията по параграф 2, втора алинея, букви а), б) или в) от настоящия член; плюс

б) всякакви годишни печалби, невключени в базовия собствен капитал от първи ред съгласно член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, след приспадане на разпределението на печалби или плащания, произтичащи от действията по параграф 2, втора алинея, букви а), б) или в) от настоящия член; минус

в) сумите, които ще представляват дължим данък, ако елементите, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф, не бъдат разпределени.

(6) Коефициентът се определя по следния начин:

а) когато поддържаният от институцията базов собствен капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на капиталовите изисквания, предвидени в член 92, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013, и допълнителното капиталово изискване поради рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж, посочени в член 104, параграф 1, буква а) от настоящата директива, изразен като процент от размера на общата рискова експозиция, изчислен в съответствие с член 92, параграф 3 от посочения регламент, се намира в първи квартил (т.е. най-ниския) на комбинираното изискване за буфер, коефициентът е 0;

б) когато поддържаният от институцията базов собствен капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на капиталовите изисквания, предвидени в член 92, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013, и допълнителните капиталови изисквания поради рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж, посочени в член 104, параграф 1, буква а) от настоящата директива, изразен като процент от размера на общата рискова експозиция, изчислен в съответствие с член 92, параграф 3 от посочения регламент, се намира във втори квартил на комбинираното изискване за буфер, коефициентът е 0,2;

в) когато поддържаният от институцията базов собствен капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на капиталовите изисквания, предвидени в член 92, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013, и допълнителното капиталово изискване поради рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж, посочени в член 104, параграф 1, буква а) от настоящата директива, изразен като процент от размера на общата рискова експозиция, изчислен в съответствие с член 92, параграф 3 от посочения регламент, се намира в трети квартил на комбинираното изискване за буфер, коефициентът е 0,4;

г) когато поддържаният от институцията базов собствен капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на капиталовите изисквания, предвидени в член 92, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013, и допълнителното капиталово изискване поради рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж, посочени в член 104, параграф 1, буква а) от настоящата директива, изразен като процент от размера на общата рискова експозиция, изчислен в съответствие с член 92, параграф 3 от посочения регламент, се намира в четвърти квартил т.е. най-високия) на комбинираното изискване за буфер, коефициентът е 0,6. Долните и горни граници на всеки квартил на комбинираното изискване за буфер се изчисляват по следния начин: където: Qn = пореден номер на съответния квартил.

(7) Наложените от настоящия член ограничения се прилагат само по отношение на плащания, водещи до намаляване на базовия собствен капитал от първи ред или до намаляване на печалбата, и в случаите, при които спирането на плащанията или неплащането не представлява неизпълнение или условие за започване на производство по несъстоятелност, приложимо за институцията.

(8) В случай че институцията не отговаря на комбинираното изискване за буфер и възнамерява да разпредели разпределяема печалба или да предприеме някое от действията, посочени в параграф 2, втора алинея, букви а), б) и в), тя уведомява компетентния орган и предоставя следната информация:

а) размера на капитала, поддържан от институцията, разделен както следва:

б) размера на междинните и годишните печалби;

в) МСР, изчислена в съответствие с параграф 4;

г) размера на подлежащата на разпределение печалба, която институцията възнамерява да разпредели между:

(9) Институциите поддържат правила, гарантиращи че размерът на подлежащата на разпределение печалба и МСР са правилно изчислени и могат да докажат тази точност при поискване от страна на компетентния орган.

(10) За целите на параграфи 1 и 2 разпределението във връзка с базовия собствен капитал от първи ред включва следното:

а) изплащане на парични дивиденти;

б) разпределение на напълно или частично изплатени премийни акции или други капиталови инструменти, посочени в член 26, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в) обратно изкупуване или закупуване от дадена институция на нейните собствени акции или дялове или други капиталови инструменти, посочени в член 26, параграф 1, буква а) от посочения регламент;

г) възстановяване на суми, изплатени във връзка с капиталовите инструменти, посочени в член 26, параграф 1, буква а) от посочения регламент;

д) разпределяне на елементи от капитала, посочени в член 26, параграф 1, букви б)—д) от посочения регламент.

Член 141а Неизпълнение на комбинираното изискване за буфер

Счита се, че дадена институция не изпълнява комбинираното изискване за буфер за целите на член 141, когато не притежава собствен капитал в необходимия размер и с необходимото качество, за да изпълнява едновременно комбинираното изискване за буфер и всяко от следните изисквания във:

а) член 92, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и допълнителното капиталово изискване поради рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж, съгласно член 104, параграф 1, буква а) от настоящата директива;

б) член 92, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и допълнителното капиталово изискване поради рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж, съгласно член 104, параграф 1, буква а) от настоящата директива;

в) член 92, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и допълнителното капиталово изискване поради рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж, съгласно член 104, параграф 1, буква а) от настоящата директива.

Член 141б Ограничения при разпределенията в случай на неизпълнение на изискването за буфер на отношението на ливъридж

(1) Институция, която изпълнява изискването за буфер на отношението на ливъридж съгласно член 92, параграф 1а от Регламент (ЕС) № 575/2013, не прави разпределения във връзка с капитала от първи ред в степен, която би намалила нейния капитал от първи ред до ниво, при което изискването за буфер на отношението на ливъридж вече не е изпълнено.

(2) Институция, която не изпълнява изискването за буфер на отношението на ливъридж, изчислява максимална сума за разпределяне, свързана със отношението на ливъридж (МСР-Л) в съответствие с параграф 4 и уведомява компетентния орган за това. Когато се прилага първа алинея, институцията не предприема нито едно от следните действия, преди да е изчислила МСР-Л:

а) да прави разпределения във връзка с базовия собствен капитал от първи ред;

б) да поема задължение за изплащане на променливи възнаграждения или пенсионни права по преценка на работодателя или да изплаща променливи възнаграждения, ако задължението за плащане е поето в период, когато институцията не е изпълнявала изискването за буфер на отношението на ливъридж; или

в) да извършва плащания по инструменти на допълнителния собствен капитал от първи ред.

(3) Когато дадена институция не изпълнява или не надхвърля изискването за буфер на отношението на ливъридж, тя не извършва разпределения чрез действията, посочени в параграф 2, втора алинея, букви а), б) и в) в размер, по-голям от МСР-Л, изчислена в съответствие с параграф 4.

(4) Институциите изчисляват МСР-Л, като умножат сумата, изчислена в съответствие с параграф 5, по коефициента, определен в съответствие с параграф 6. МС-Р-Л се намалява с всяка сума, произтичаща от някое от действията, посочени в параграф 2, втора алинея, буква а), б) или в).

(5) Сумата, която се умножава в съответствие с параграф 4, се състои от:

а) междинните печалби, невключени в базовия собствен капитал от първи ред съгласно член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, след приспадане на разпределението на печалби или плащания, свързани с действията по параграф 2, втора алинея, буква а), б) или в) от настоящия член; плюс

б) годишните печалби, невключени в базовия собствен капитал от първи ред съгласно член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, след приспадане на разпределението на печалби или плащания, свързани с действията по параграф 2, втора алинея, буква а), б) или в) от настоящия член; минус

в) сумите, които ще представляват дължим данък, ако елементите, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф, не бъдат разпределени.

(6) Коефициентът, посочен в параграф 4, се определя, както следва:

а) когато поддържаният от институцията капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на изискванията съгласно член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и съгласно член 104, параграф 1, буква а) от настоящата директива, когато рискът от прекомерен ливъридж не е обхванат в достатъчна степен от член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и е изразен като процент от размера на общата рискова експозиция, изчислен в съответствие с член 429, параграф 4 от посочения регламент, се намира в първи квартил (т.е. най-ниския) на изискването за буфер на отношението на ливъридж, коефициентът е 0;

б) когато поддържаният от институцията капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на изискванията съгласно член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и съгласно член 104, параграф 1, буква а) от настоящата директива, когато рискът от прекомерен ливъридж не е обхванат в достатъчна степен от член 92, параграф 1, буква г) от посочения регламент, и е изразен като процент от размера на общата рискова експозиция, изчислен в съответствие с член 429, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013, се намира във втори квартил на изискването за буфер на отношението на ливъридж, коефициентът е 0,2;

в) когато поддържаният от институцията капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на изискванията съгласно член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и съгласно член 104, параграф 1, буква а) от настоящата директива, когато рискът от прекомерен ливъридж не е обхванат в достатъчна степен от член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, и е изразен като процент от размера на общата рискова експозиция, изчислен в съответствие с член 429, параграф 4 от посочения регламент, се намира в трети квартил на изискването за буфер на отношението на ливъридж, коефициентът е 0,4;

г) когато поддържаният от институцията капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на изискванията съгласно член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и съгласно член 104, параграф 1, буква а) от настоящата директива, когато рискът от прекомерен ливъридж не е обхванат в достатъчна степен от член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, и е изразен като процент от размера на общата рискова експозиция, изчислен в съответствие с член 429, параграф 4 от посочения регламент, се намира в четвърти (т.е. най-високия) квартил на изискването за буфер на отношението на ливъридж, коефициентът е 0,6. Долните и горни граници на всеки квартил на изискването за буфер на отношението на ливъридж се изчисляват по следния начин: където: Qn = пореден номер на съответния квартил.

(7) Наложените от настоящия член ограничения се прилагат само по отношение на плащания, водещи до намаляване на капитала от първи ред или до намаляване на печалбата, и в случаите, при които спирането на плащанията или неплащането не представлява случай на неизпълнение или условие за започване на производство по несъстоятелност, приложимо за институцията.

(8) Когато дадена институция не изпълнява изискването за буфер на отношението на ливъридж и възнамерява да разпредели подлежаща на разпределение печалба или да предприеме някое от действията, посочени в параграф 2, втора алинея, букви а), б) и в) от настоящия член, тя уведомява компетентния орган и предоставя информацията, посочена в член 141, параграф 8, с изключение на буква а), подточка iii), и му съобщава размера на МСР-Л, изчислен в съответствие с параграф 4 от настоящия член.

(9) Институциите поддържат правила, гарантиращи, че размерът на подлежащата на разпределение печалба и МСР-Л са точно изчислени, и могат да докажат тази точност при поискване от страна на компетентния орган.

(10) За целите на параграфи 1 и 2 от настоящия член разпределението във връзка с капитала от първи ред включва всички елементи, изброени в член 141, параграф 10.

Член 141в Неизпълнение на изискването за буфер на отношението на ливъридж

Счита се, че дадена институция не изпълнява изискването за буфер на отношението на ливъридж за целите на член 141б от настоящата директива, ако не притежава капитал от първи ред в необходимия размер, за да изпълни едновременно изискването, посочено в член 92, параграф 1а от Регламент (ЕС) № 575/2013, и изискването, посочено в член 92, параграф 1, буква г) от същия регламент, както и изискването, посочено в член 104, параграф 1, буква а) от настоящата директива, когато рискът от прекомерен ливъридж не е обхванат в достатъчна степен от член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Член 142 План за запазване на капитала

(1) Когато дадена институция не успее да изпълни комбинираното изискване за буфер или изискването за буфер на отношението на ливъридж, когато е приложимо, тя изготвя план за запазване на капитала и го представя на компетентния орган не по-късно от 5 работни дни след като е установила, че не изпълнява посоченото изискване, освен в случаите, когато компетентният орган разреши удължен срок до десет дни. ►C2 Компетентните органи дават такова разрешение само въз основа на конкретното положение на дадена институция ◄ и при отчитане на мащаба и сложността на нейната дейност.

(2) Планът за запазване на капитала включва следното:

а) прогнозни оценки на приходите и разходите и прогнозен баланс;

б) мерки за повишаване на капитализацията на институцията;

в) план и график за увеличаване на собствения капитал с цел да се изпълни изцяло комбинираното изискване за буфер или, когато е приложимо, изискването за буфер на отношението на ливъридж;

г) всякаква друга информация, считана за необходима от компетентните органи за изготвяне на оценката, изисквана по параграф 3.

(3) Компетентният орган оценява плана за запазване на капитала и го одобрява само ако прецени, че ако планът бъде изпълнен, би имало разумна вероятност да се запази или набере достатъчен капитал, който да позволи на институцията да изпълни комбинираното изискване за буфер или, когато е приложимо, изискването за буфер на отношението на ливъридж, в срок, който компетентният орган смята за подходящ.

(4) В случай че компетентният орган не одобри плана за запазване на капитала в съответствие с параграф 3, той налага една от двете или и двете мерки, както следва:

а) изисква от институцията да увеличи размера на собствения си капитал в рамките на определен срок;

б) упражнява правомощията си по член 102 и налага по-строги ограничения за разпределенията от ограниченията по членове 141 и 141б, според случая.

Член 143 Общи изисквания относно оповестяването на информация

(1) Компетентните органи оповестяват следната информация:

а) текстовете на законите, подзаконовите актове, административните правила и общите указания, приети в тяхната държава членка в областта на пруденциалното регулиране;

б) начина на прилагане на вариантите и правото на преценка, предоставени от правото на Съюза;

в) общите критерии и методики, които те използват при прегледа и оценката, посочени в член 97, включително критериите за прилагане на принципа на пропорционалност съгласно член 97, параграф 4;

г) без да се засягат разпоредбите в дял VII, глава 1, раздел II от настоящата директива и когато е приложимо — в дял IV, глава I, раздел 2 от Директива (ЕС) 2019/2034, обобщени статистически данни по ключови аспекти на прилагането на пруденциалната уредба във всяка държава членка, включително за броя и естеството на надзорните мерки, предприети в съответствие с член 102, параграф 1, буква а) от настоящата директива, и на административните санкции, наложени в съответствие с член 65 от настоящата директива.

(2) Информацията, оповестена в съответствие с параграф 1, е достатъчна, за да даде възможност за съдържателно сравнение на подходите, възприети от компетентните органи на различните държави членки. Оповестената информация се публикува в общоприет формат и се актуализира редовно. Оповестената информация е достъпна на един електронен адрес.

(3) ЕБО разработва проекти за технически стандарти за изпълнение с цел установяване на формата, структурата, съдържанието и датата на годишното публикуване на информацията, чието оповестяване е предвидено в параграф 1. ЕБО представя на Комисията тези проекти за технически стандарти за изпълнение до 1 януари 2014 г. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 144 Специфични изисквания за оповестяването на информация

(1) За целите на пета част от Регламент (ЕС) № 575/2013, компетентните органи публикуват следната информация:

а) приетите общи критерии и методики за преглед на спазването на членове 405—409 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б) без да се засягат разпоредбите на дял VII, глава 1, раздел II — обобщено описание на резултатите от надзорния преглед и описание на наложените мерки в случай на неспазване на членове 405—409 от Регламент (ЕС) № 575/2013, констатирани на годишна основа.

(2) Компетентният орган на държава членка, упражняващ правото на преценка, предвидено в член 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, публикува следната информация:

а) критериите, прилагани от него, за да определи, че няма настоящи или прогнозни съществени практически или правни пречки за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения;

б) броя на институциите майки, които имат полза от упражняването на правото на преценка, предвидено в член 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и броя на онези от тях, които имат дъщерни предприятия в трета държава;

в) на съвкупна база за държавата членка:

(3) Компетентният орган, упражняващ правото на преценка, предвидено в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, публикува следното:

а) критериите, прилагани от него, за да определи, че няма настоящи или прогнозни съществени практически или правни пречки за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения;

б) броя на институциите майки, които имат полза от упражняването на правото на преценка, предвидено в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и броя на онези институции майки, които имат дъщерни предприятия в трета държава;

в) на съвкупна база за държавата членка:

Член 145 Делегирани актове

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 148, относно следното:

а) изясняване на определенията, посочени в член 3 и член 128 с цел осигуряване на еднаквото прилагане на настоящата директива;

б) изясняване на определенията, посочени в член 3 и член 128 с оглед отчитане на промените на финансовите пазари при прилагането на настоящата директива;

в) привеждане на терминологията и текста на определенията по член 3 в съответствие с последващи актове относно институции и други свързани с това въпроси;

г) актуализиране на сумите, посочени в член 31, параграф 1, с оглед да се вземат предвид промените в европейския индекс на потребителските цени, публикуван от Евростат, в съответствие със и към момента на преизчисленията по член 4, параграф 7 от Директива 2002/92/ЕО;

д) разширяване на съдържанието на списъка, посочен в членове 33 и 34, който се съдържа в приложение I, или адаптиране на терминологията, използвана в този списък, с оглед на промените на финансовите пазари;

е) определяне на областите, в които компетентните органи трябва да обменят информацията, посочена в член 50;

ж) адаптиране на разпоредбите на членове 76—88 и член 98, за да се отчетат промените на финансовите пазари (по-специално новите финансови продукти), или в счетоводните стандарти или изисквания, които отчитат правото на Съюза, или във връзка със сближаването на надзорните практики;

з) отлагане на задълженията за оповестяване в съответствие с член 89, параграф 3, втора алинея, когато в доклада на Комисията, представен съгласно първа алинея на посочения параграф се установяват значителни отрицателни последици;

и) адаптиране на критериите, установени в член 23, параграф 1, с цел да се отчете бъдещото развитие и да се гарантира еднакво прилагане на настоящата директива.

Член 146 Актове за изпълнение

В съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 147, параграф 2, посредством изпълнителен акт се приема промяна на размера на първоначалния капитал, предвиден в член 12 и дял IV, във връзка с промените в икономическата и паричната област.

Член 147 Европейски банков комитет

(1) При приемането на актове за изпълнение Комисията се подпомага от Европейския банков комитет. Посоченият комитет е комитет по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(2) При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 148 Упражняване на делегирането

(1) Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

(2) Делегирането на правомощия по член 145 се предоставя за неопределен срок, считано от 17 юли 2013 г..

(3) Делегирането на правомощия, посочено в член 145, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

(4) Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

(5) Делегиран акт, приет съгласно член 145, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца, след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се увеличава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 149 Възражения срещу регулаторни технически стандарти

Когато съгласно настоящата директива Комисията приема регулаторен технически стандарт, еднакъв с проекта за регулаторен технически стандарт, представен от ЕБО, срокът, в който Европейският парламент и Съветът могат да представят възражение срещу съответния регулаторен технически стандарт, е един месец от датата на нотификацията. По инициатива на Европейския парламент или Съвета този срок може да бъде удължен с един месец. Чрез дерогация от член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1093/2010 срокът, в който Европейският парламент или Съветът могат да представят възражение срещу този регулаторен технически стандарт, може при необходимост да бъде удължен с още един месец.

Член 150 Изменения на Директива 2002/87/ЕО

Член 21а от Директива 2002/87/ЕО се изменя, както следва:

а) в параграф 2 буква а) се заличава.

б) параграф 3 се заменя със следното: „3. За да се осигурят еднакви условия за прилагане на методите за изчисление, посочени в част II от приложение I към настоящата директива, във връзка с член 49, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и член 228, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, но без да се засяга член 6, параграф 4 от настоящата директива, ЕНО разработват чрез Съвместния комитет проекти за регулаторни технически стандарти в съответствие с член 6, параграф 2 от настоящата директива. ЕНО представят на Комисията тези проекти за регулаторни технически стандарти най-късно до пет месеца преди датата на прилагане, посочена в член 309, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти, в съответствие с членове 10—14 от съответно Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.“

Член 151 Обхват

(1) Разпоредбите в настоящата глава се прилагат вместо членове 40, 41, 43, 49, 50 и 51 до датата, на която изискването за ликвидно покритие стане приложимо в съответствие с делегирания акт, приет съгласно член 460 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) За да гарантира, че поетапното въвеждане на разпоредбите относно надзора върху ликвидността е напълно съобразено с разработването на единни правила относно ликвидността, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове, в съответствие с член 145, за отлагане на посочената в параграф 1 дата най-много с две години, в случай че единните правила относно ликвидността не са били въведени в Съюза, защото международните стандарти за надзор върху ликвидността не са били съгласувани към датата, посочена в параграф 1 от настоящия член.

Член 152 Изисквания за предоставяне на информация

За статистически цели приемащите държави членки могат да изискват всички кредитни институции, които имат клонове на тяхна територия, да представят периодични отчети за дейността си в приемащите държави членки пред компетентните органи на тези приемащи държави членки. При изпълнение на задълженията, наложени им по силата на член 156 от настоящата директива, приемащите държави членки могат да изискват от клоновете на кредитни институции от други държави членки да предоставят същата информация, каквато се изисква за целта от националните кредитни институции.

Член 153 Мерки, предприемани от компетентните органи на държавата членка по произход по отношение на дейностите, извършвани в приемащата държава членка

(1) Когато компетентните органи на приемащата държава членка установят, че кредитна институция, която има клон или която предоставя услуги на нейна територия, не спазва правните разпоредби, приети в същата държава членка в съответствие с настоящата директива относно правомощията на компетентните органи на приемащата държава членка, същите органи изискват от кредитната институция да отстрани неспазването на нейните задължения.

(2) Ако съответната кредитна институция не предприеме необходимите стъпки, компетентните органи на приемащата държава членка надлежно информират за това компетентните органи на държавата членка по произход.

(3) Компетентните органи на държавата членка по произход предприемат при първа възможност всички подходящи мерки, за да гарантират отстраняването на неспазването на задълженията от страна на кредитната институция. Естеството на тези мерки се съобщава на компетентните органи на приемащата държава членка.

(4) Ако въпреки мерките, предприети от държавата членка по произход или поради това, че тези мерки се окажат неподходящи или не са предвидени във въпросната държава членка, кредитната институция продължава да нарушава правните норми, посочени в параграф 1, които са в сила в приемащата държава членка, последната може, след като извести компетентните органи на държавата членка по произход, да предприеме необходимите мерки с оглед да предотврати или да санкционира продължаването на нарушението и ако е необходимо да не дава възможност на тази кредитна институция да извършва нови трансакции на нейна територия. Държавите членки гарантират, че е възможно да се връчват на кредитните институции, намиращи се на техните територии, юридическите документи, необходими за тези мерки.

Член 154 Предпазни мерки

Преди да приложат процедурата, предвидена в член 153, компетентните органи на приемащата държава членка могат, в неотложни случаи, да предприемат предпазни мерки, необходими за защита на интересите на вложителите, инвеститорите и на други лица, на които се предоставят услуги. ►C2 Комисията и компетентните органи на останалите засегнати държави членки се уведомяват за тези мерки при първа възможност. ◄ След консултации с компетентните органи на засегнатите държави членки Комисията може да вземе решение въпросната държава членка да измени или да отмени тези мерки.

Член 155 Задължения

(1) Пруденциалният надзор върху институция, включително върху дейностите, които тя извършва в съответствие с членове 33 и 34, е задължение на компетентните органи на държава членка по произход, без с това да се засягат онези разпоредби на настоящата директива, които възлагат задължения на компетентните органи на приемащата държава членка.

(2) Параграф 1 не възпрепятства осъществяването на надзор на консолидирана основа съгласно настоящата директива.

(3) При изпълнението на общите си задължения, компетентните органи в дадена държава членка отчитат надлежно възможното въздействие на своите решения върху стабилността на финансовата система във всички останали засегнати държави членки, особено при извънредни ситуации, въз основа на наличната към съответния момент информация.

Член 156 Надзор върху ликвидността

До осъществяването на по-нататъшна координация приемащата държава членка продължава да носи отговорност съвместно с компетентните органи на държавата членка по произход за надзора върху ликвидността на клоновете на кредитните институции. Без да се засягат мерките, необходими за укрепване на Европейската парична система, приемащите държави членки носят пълна отговорност за мерките, произтичащи от прилагането на техните парични политики. Такива мерки не предвиждат дискриминационно или ограничително третиране въз основа на факта, че дадена кредитна институция е получила лиценз в друга държава членка.

Член 157 Сътрудничество по отношение на надзора

Компетентните органи на съответните държави членки работят в тясно сътрудничество при осъществяване на надзора върху дейността на институциите, които извършват дейност в частност чрез клонове, установени в една или повече държави членки, различни от тези, в които се намират техните главни управления. Те си предоставят взаимно цялата информация за управлението и собствеността върху такива институции, която би могла да улесни надзора и проверката на условията за тяхното лицензиране, както и целия обем информация, която може да улесни наблюдението над такива институции, в частност информация за тяхната ликвидност, платежоспособност, гарантирането на влоговете, ограничаване на големите експозиции, административните и счетоводните процедури и механизмите за вътрешен контрол.

Член 158 Значими клонове

(1) Компетентните органи в приемаща държава членка могат да поискат от консолидиращия надзорник, в случай че е приложим член 112, параграф 1, или от компетентните органи в държавата членка по произход определен клон на дадена институция, различна от инвестиционен посредник по член 95 от Регламент (ЕС) № 575/2013, да бъде считан за значим.

(2) В искането се посочват причините за определяне на клона като значим, като се отделя особено внимание на следното:

а) дали пазарният дял на влоговете в съответния клон в приемащата държава членка надвишава 2 %;

б) възможното въздействие при спиране или прекратяване на дейността на институцията върху системната ликвидност, платежните системи, системите за клиринг и сетълмент в приемащата държава членка;

в) размера и значението на съответния клон, изразени в брой клиенти, в рамките на банковата или финансовата система на приемащата държава членка. Компетентните органи в държавата членка по произход и приемащата държава членка, както и консолидиращият надзорник, в случай че е приложим член 112, параграф 1, полагат всички възможни усилия за постигане на съвместно решение за определяне на даден клон като значим. Ако в срок до два месеца след получаването на искането по първа алинея не бъде взето съвместно решение, компетентните органи на приемащата държава членка, в рамките на допълнителен срок от два месеца, вземат сами решение дали съответният клон е значим. При вземане на решението компетентните органи на приемащата държава членка отчитат всички изразени от консолидиращия надзорник или от компетентните органи на държавата членка по произход становища и резерви. Посочените във втора и трета алинея решения се оформят в документ, съдържащ пълните мотиви, предоставят се на съответните компетентни органи, признават се за окончателни и се прилагат от компетентните органи на съответните държави членки. Определянето на даден клон за значим не засяга правата и задълженията на компетентните органи съгласно настоящата директива.

(3) Компетентните органи на държавата членка по произход предоставят на компетентните органи на приемащата държава членка, в която е открит значим клон, информацията по член 117, параграф 1, букви в) и г) и изпълняват задачите по член 112, параграф 1, буква в) в сътрудничество с компетентните органи на приемащата държава членка.

(4) Ако даден компетентен орган в държавата членка по произход узнае за извънредна ситуация, както е посочено в член 114, параграф 1, той възможно най-бързо информира за това органите, посочени в член 58, параграф 4 и в член 59, параграф 1.

(5) Когато член 116 не е приложим, ►C2 компетентните органи, които упражняват надзор върху институция със значими клонове в други държави членки, създават и председателстват колегия от надзорни органи с цел улесняване вземането на съвместно решение за определянето на клон за значим съгласно параграф 2 от настоящия член и обмена на информация по член 50. ◄ Създаването и работата на колегията се основават на писмени правила, определени от компетентния орган на държавата членка по произход след консултация със заинтересованите компетентни органи. Компетентният орган на държавата членка по произход решава кои компетентни органи да участват в дадено заседание или дейност на колегията.

(6) Решението на компетентния орган на държавата членка по произход отчита значението за тези органи на надзорната дейност, която предстои да бъде планирана или координирана, по-специално възможното въздействие върху стабилността на финансовата система в съответните държави членки, както е посочено в член 153, параграф 3, и задълженията, посочени в параграф 2 от настоящия член.

(7) Компетентният орган на държавата членка по произход предварително предоставя на всички членове на колегията цялата информация относно организирането на тези заседания, основните въпроси за обсъждане и дейностите, които предстои да се разглеждат. Компетентният орган на държавата членка по произход предоставя своевременно на всички членове на колегията и цялата информация във връзка с предприетите на тези заседания действия или предприетите мерки.

Член 159 Проверки на място

(1) Приемащите държави членки предвиждат когато дадена институция, получила лиценз в друга държава членка, извършва дейността си чрез клон, компетентните органи на държавата членка по произход да могат, след като са известили компетентните органи на приемащата държава членка, да извършват сами или чрез посредници, проверки на място на информацията по член 50.

(2) За целите на тези проверки на място на клоновете компетентните органи на държавата членка по произход могат да използват и някоя от другите процедури, предвидени в член 118.

(3) Параграфи 1 и 2 не засягат правото на компетентните органи на приемащата държава членка, при изпълнение на задълженията им по настоящата директива, да извършват проверки на място на клонове, установени на тяхна територия.

Член 159а Преходни разпоредби относно одобряването на финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност

Финансовите холдинги майки и финансовите холдинги майки със смесена дейност, които вече съществуват към 27 юни 2019 г. подават заявление за одобрение съгласно член 21а до 28 юни 2021 г. Ако финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност не подаде заявление за одобрение до 28 юни 2021 г., се вземат подходящи мерки съгласно член 21а, параграф 6. По време на преходния период, посочен в първия параграф от настоящия член, компетентните органи разполагат с всички необходими надзорни правомощия, които са им предоставени по силата на настоящата директива по отношение на финансови холдинги или финансови холдинги със смесена дейност, които подлежат на одобряване в съответствие с член 21а, за целите на консолидирания надзор.

Член 160 Преходни разпоредби за капиталов буфер

(1) Настоящият член изменя изискванията, предвидени в членове 129 и 130 за преходен период, считано от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2018 г.

(2) За периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2016 г.:

а) предпазният капиталов буфер се състои от базов собствен капитал от първи ред, възлизащ на 0,625 % от общата стойност на размерите на рисково претеглените експозиции на институцията, изчислени в съответствие с член 87, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б) специфичният за институцията антицикличен капиталов буфер не надхвърля 0,625 % от общата стойност на размера на рисково претеглените експозиции на институцията, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3) За периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2017 г.:

а) предпазният капиталов буфер се състои от базов собствен капитал от първи ред, възлизащ на 1,25 % от общата стойност на размера на рисково претеглените експозиции на институцията, изчислени в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б) специфичният за институцията антицикличен капиталов буфер не надхвърля 1,25 % от общата стойност на размера на рисково претеглените експозиции на институцията, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(4) За периода от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2018 г.:

а) предпазният капиталов буфер се състои от базов собствен капитал от първи ред, възлизащ на 1,875 % от общата стойност на размера на рисково претеглените експозиции на институцията, изчислени в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б) специфичният за институцията антицикличен капиталов буфер не надхвърля 1,875 % от общата стойност на размера на рисково претеглените експозиции на институцията, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(5) Изискването за план за запазване на капитала и ограниченията по отношение на разпределението по членове 141 и 142 се прилагат през преходния период от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2018 г., в случай че институцията не изпълнява комбинираното изискване за буфер, като се отчитат изискванията, посочени в параграфи 2—4 от настоящия член.

(6) Държавите членки могат да наложат по-кратък преходен период от посочения в параграфи 1-4 и по този начин да въведат предпазния капиталов буфер и антицикличния капиталов буфер, считано от 31 декември 2013 г.. Когато дадена държава членка наложи такъв по-кратък преходен период, тя уведомява за решението си съответните страни, включително Комисията, ЕССР, ЕБО и съответната колегия от надзорни органи. Този по-кратък преходен период може да бъде признат от други държави членки. Когато друга държава членка признае този по-кратък преходен период, тя уведомява за това Комисията, ЕССР, ЕБО и съответната колегията от надзорни органи.

(7) Когато дадена държава членка наложи по-кратък преходен период за антицикличния капиталов буфер, по-краткият период се прилага само при изчисляването на специфичния за институцията антицикличен капиталов буфер от институции, лицензирани в държавата членка, за която отговаря определеният орган.

Член 161 Преглед и доклад

(1) Комисията извършва периодичен преглед на прилагането на настоящата директива, за да гарантира, че прилагането й не води до явна дискриминация между институциите въз основа на тяхната правна форма или модел на собственост.

(2) След извършен преглед в тясно сътрудничество с ЕБО, до 30 юни 2016 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, придружен в зависимост от случая от законодателно предложение, относно разпоредбите за възнагражденията в настоящата директива и в Регламент (ЕС) № 575/2013, като взема предвид развитието на международно равнище и със специално внимание върху следното:

а) ефикасността, прилагането и изпълнението им, включително установяването на евентуални пропуски, произтичащи от прилагането на принципа на пропорционалност по отношение на тези разпоредби.

б) въздействието на спазването на принципа в член 94, параграф 1, буква ж) по отношение на

Член 162 Транспониране

(1) До 31 декември 2013 г. държавите членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на настоящата директива. Държавите членки прилагат тези разпоредби от 1 януари 2014 г. Държавите-членки съобщават на Комисията и на ЕБО текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, обхваната от настоящата директива. Когато документите, придружаващи уведомлението за предвидените от държавите членки мерки за транспониране, са недостатъчни за цялостна оценка на съответствието на разпоредбите за транспониране с определени разпоредби от директивата, Комисията може по искане на ЕБО с оглед изпълнението на неговите задачи съгласно Регламент (ЕС) № 1093/2010 или по собствена инициатива да изиска от държавите членки да предоставят по-подробна информация относно транспонирането и прилагането на тези разпоредби и на настоящата директива.

(2) Чрез дерогация от параграф 1 дял VII, глава 4 се прилага от 1 януари 2016 г.

(3) Законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазване на член 94, параграф 1, буква ж), изискват от институциите да прилагат изложените в този член принципи към възнаграждението ►C1 за предоставени услуги или извършена работа, считано от 2014 г. нататък, независимо дали възнаграждението се дължи въз основа на договори, сключени преди или след 1 януари 2014 г. ◄

(4) Когато държавите членки приемат разпоредбите, предвидени в параграфи 1 и 2, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. В тях се включва и изявление, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивите, отменени с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Начинът на позоваване и текстът на посоченото изявление се определят от държавите членки.

(5) Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, член 131 се прилага от 1 януари 2016 г. Държавите членки изпълняват член 131, параграф 4 от 1 януари 2016 г. по следния начин:

а) 25 % от буфера за Г-СЗИ, определен съгласно член 131, параграф 4 — през 2016 г.;

б) 50 % от буфера за Г-СЗИ, определен съгласно член 131, параграф 4 — през 2017 г.;

в) 75 % от буфера за Г-СЗИ, определен съгласно член 131, параграф 4 — през 2018 г.; и

г) 100 % от буфера за Г-СЗИ, определен съгласно член 131, параграф 4— през 2019 г. ►C1 Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член член 133 се прилага, считано от 1 януари 2014 г. ◄

Член 163 Отмяна

Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО се отменят, считано 1 януари 2014 г. Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и на Регламент (ЕС) № 575/2013 и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II към настоящата директива и w приложение IV към Регламент (ЕС) № 575/2013.

Член 164 Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 165 Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Приложение I

СПИСЪК НА ДЕЙНОСТИТЕ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ВЗАИМНО ПРИЗНАВАНЕ 1. Приемане на влогове и други възстановими средства. 2. Кредитиране, включително: потребителски кредити, договори за кредит, свързани с недвижимо имущество, факторинг със или без право на обратен иск, финансиране на търговски трансакции (включително форфетиране). 3. Финансов лизинг. 4. Платежни услуги съгласно определението в член 4, точка 3 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета ( 37 ). 5. Издаване и администриране на други платежни средства (например пътнически чекове и банкови трати), доколкото такава дейност не е обхваната от точка 4. 6. Гаранции и ангажименти. 7. Търгуване за собствена сметка и за сметка на клиенти с: а) инструменти на паричния пазар (чекове, менителници, депозитни сертификати и други); б) валутен обмен; в) финансови фючърси и опции; г) валутни и лихвени инструменти; д) прехвърлими ценни книжа. 8. Участие в емисии на ценни книжа и предоставяне на услуги във връзка с такива емисии. 9. Консултиране на предприятия относно структурата на капитала, отрасловата стратегия и свързани с това въпроси и съвети, както и услуги във връзка със сливания и закупуване на предприятия. 10. Парична брокерска дейност. 11. Управление на портфейли и консултиране. 12. Съхранение и управление на ценни книжа. 13. Услуги, свързани с оценка на кредитната история на клиенти. 14. Услуги за доверително пазене. 15. Издаване на електронни пари, включително на токени за електронни пари, съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 7 от Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета ( 38 ). 16. Издаване на токени, обезпечени с активи, съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 6 от Регламент (ЕС) 2023/1114. 17. Услуги за криптоактиви съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 16 от Регламент (ЕС) 2023/1114. Когато съдържат позоваване на финансовите инструменти, предвидени в раздел В от приложение I към посочената директива, услугите и дейностите, изложени в раздели А и Б от приложение I към Директива 2004/39/ЕО, са обект на взаимно признаване в съответствие с настоящата директива.

Приложение II

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО Настоящата директива Директива 2006/48/ЕО Директива 2006/49/ЕО Член 1 Член 1, параграф 1 Член 2, параграф 1 Член 2, параграф 2 Член 2, параграф 3 Член 2, параграф 4 Член 1, параграф 2 Член 2, параграф 5 Член 2 Член 2, параграф 6 Член 1, параграф 3 Член 3 Член 4 Член 3, параграф 1, точка 53 Член 4, точка 49 Член 4, параграф 1 Член 4, параграф 2 Член 4, параграф 3 Член 4, параграф 4 Член 4, параграф 5 Член 35, параграф 1 Член 4, параграф 6 Член 4, параграф 7 Член 4, параграф 8 Член 5 Член 128 Член 6 Член 42б, параграф 1 Член 7 Член 40, параграф 3 Член 8, параграф 1 Член 6, параграф 1 Член 8, параграф 2 Член 6, параграф 2 Член 8, параграф 3 Член 6, параграф 3 Член 8, параграф 4 Член 9 Член 5 Член 10 Член 7 Член 11 Член 8 Член 12, параграф 1 Член 9, параграф 1, първа алинея Член 12, параграф 2 Член 9, параграф 1, втора алинея Член 12, параграф 3 Член 9, параграф 1, трета алинея Член 12, параграф 4 Член 9, параграф 2 Член 13, параграф 1 Член 11, параграф 1 Член 13, параграф 2 Член 11, параграф 2 Член 14, параграф 1 Член 12, параграф 1 Член 14, параграф 2 Член 12, параграф 2 Член 14, параграф 3 Член 12, параграф 3 Член 15 Член 13 Член 16, параграф 1 Член 15, параграф 1 Член 16, параграф 2 Член 15, параграф 2 Член 16, параграф 3 Член 15, параграф 3 Член 17 Член 16 Член 18 Член 17, параграф 1 Член 19 Член 18 Член 20, параграф 1 Член 14 Член 20, параграф 2 Член 14 Член 20, параграф 3 Член 20, параграф 5 Член 17, параграф 2 Член 21 Член 3 Член 22, параграф 1 Член 19, параграф 1 Член 22, параграф 2 Член 19, параграф 2 Член 22, параграф 3 Член 19, параграф 3 Член 22, параграф 4 Член 19, параграф 4 Член 22, параграф 5 Член 19, параграф 5 Член 22, параграф 6 Член 19, параграф 6 Член 22, параграф 7 Член 19, параграф 7 Член 22, параграф 8 Член 19, параграф 8 Член 22, параграф 9 Член 19, параграф 9 Член 23, параграф 1 Член 19a, параграф 1 Член 23, параграф 2 Член 19a, параграф 2 Член 23, параграф 3 Член 19a, параграф 3 Член 23, параграф 4 Член 19a, параграф 4 Член 23, параграф 5 Член 19a, параграф 5 Член 24, параграф 1 Член 19b, параграф 1 Член 24, параграф 2 Член 19b, параграф 2 Член 25 Член 20 Член 26, параграф 1 Член 21, параграф 1 Член 26, параграф 2 Член 21, параграф 2 Член 27 Член 21, параграф 3 Член 28, параграф 1 Член 4 Член 28, параграф 2 Член 9 Член 29, параграф 1 Член 5, параграф 1 Член 29, параграф 2 Член 5, параграф 2 Член 29, параграф 3 Член 5, параграф 3 Член 29, параграф 4 Член 5, параграф 2 Член 30 Член 6 Член 31, параграф 1 Член 7 Член 31, параграф 2 Член 8 Член 32, параграф 1 Член 10, параграф 1 Член 32, параграф 2 Член 10, параграф 2 Член 32, параграф 3 Член 10, параграф 3 Член 32, параграф 4 Член 10, параграф 4 Член 32, параграф 5 Член 10, параграф 5 Член 33 Член 23 Член 34, параграф 1 Член 24, параграф 1 Член 34, параграф 2 Член 24, параграф 2 Член 34, параграф 3 Член 24, параграф 3 Член 35, параграф 1 Член 25, параграф 1 Член 35, параграф 2 Член 25, параграф 2 Член 35, параграф 3 Член 25, параграф 3 Член 35, параграф 4 Член 25, параграф 4 Член 35, параграф 5 Член 25, параграф 5 Член 35, параграф 6 Член 25, параграф 5 Член 35, параграф 7 Член 25, параграф 5 Член 36, параграф 1 Член 26, параграф 1 Член 36, параграф 2 Член 26, параграф 2 Член 36, параграф 3 Член 26, параграф 3 Член 36, параграф 4 Член 26, параграф 4 Член 36, параграф 5 Член 26, параграф 5 Член 36, параграф 6 Член 26, параграф 5 Член 36, параграф 7 Член 26, параграф 5 Член 37 Член 36 Член 38 Член 27 Член 39, параграф 1 Член 28, параграф 1 Член 39, параграф 2 Член 28, параграф 2 Член 39, параграф 3 Член 28, параграф 3 Член 39, параграф 4 Член 28, параграф 4 Член 39, параграф 5 Член 28, параграф 4 Член 39, параграф 6 Член 28, параграф 4 Член 40, първа алинея Член 29, първа алинея Член 40, втора алинея Член 40, трета алинея Член 41, параграф 1 Член 30, параграфи 1 и 2 Член 41, параграф 2 Член 42 Член 32 Член 43, параграф 1 Член 33, първа алинея Член 43, параграф 2 Член 43, параграф 3 Член 43, параграф 4 Член 43, параграф 5 Член 44 Членове 31 и 34 Член 45 Член 35 Член 46 Член 37 Член 47, параграф 1 Член 38, параграф 1 Член 47, параграф 2 Член 38, параграф 2 Член 47, параграф 3 Член 38, параграф 3 Член 48, параграф 1 Член 39, параграф 1 Член 48, параграф 2 Член 39, параграф 2 Член 48, параграф 3 Член 39, параграф 3 Член 48, параграф 4 Член 39, параграф 4 Член 49, параграф 1 Член 40, параграф 1 Член 49, параграф 2 Член 40, параграф 2 Член 49, параграф 3 Член 41, параграф 3, трета алинея Член 50, параграф 1 Член 42, първа алинея Член 50, параграф 2 Член 50, параграф 3 Член 50, параграф 4 Член 50, параграф 5 Член 42, втора алинея Член 50, параграф 6 Член 42, трета и шеста алинея Член 50, параграф 7 Член 42, четвърта и седма алинея Член 50, параграф 8 Член 42, пета алинея Член 51, параграф 1 Член 42a, параграф 1 Член 51, параграф 2 Член 42a, параграф 2 Член 51, параграф 3 Член 42a, параграф 3 Член 51, параграф 4 Член 42a, параграф 3 Член 51, параграф 5 Член 42a, параграф 3 Член 51, параграф 6 Член 52, параграф 1 Член 43, параграф 1 Член 52, параграф 2 Член 43, параграф 2 Член 52, параграф 3 Член 52, параграф 4 Член 53, параграф 1 Член 44, параграф 1 Член 53, параграф 2 Член 44, параграф 2 Член 53, параграф 3 Член 54 Член 45 Член 55 Член 46 Член 56 Член 47 Член 57, параграф 1 Член 48, параграф 1, първа алинея Член 57, параграф 2 Член 48, параграф 1, втора алинея Член 57, параграф 3 Член 48, параграф 2, първа и втора алинея Член 57, параграф 4 Член 48, параграф 2, трета алинея Член 57, параграф 5 Член 48, параграф 2, пета алинея Член 57, параграф 6 Член 48, параграф 2, четвърта алинея Член 58 Член 49, първа алинея Член 58, параграф 2 Член 49, втора алинея Член 58, параграф 3 Член 49, четвърта алинея Член 58, параграф 4 Член 49, пета алинея Член 59, параграф 1 Член 50 Член 59, параграф 2 Член 60 Член 51 Член 61, параграф 1 Член 52, първа алинея Член 61, параграф 2 Член 52, втора алинея Член 62 Член 63, параграф 1 Член 53, параграф 1 Член 63, параграф 2 Член 53, параграф 2 Член 64 Член 65 Член 66 Член 67 Член 68 Член 69 Член 70 Член 71 Член 72 Член 55 Член 73 Член 123 Член 74, параграф 1 Член 22, параграф 1 Член 74, параграф 2 Член 22, параграф 2 Член 74, параграф 3 Член 22, параграф 6 Член 74, параграф 4 Член 75, параграф 1 Член 22, параграф 3 Член 75, параграф 2 Член 22, параграф 4 Член 75, параграф 3 Член 22, параграф 5 Член 76, параграф 1 Приложение V, точка 2 Член 76, параграф 2 Член 76, параграф 3 Член 76, параграф 4 Член 76, параграф 5 Член 77 Член 78 Член 79 Приложение V, точки 3, 4 и 5 Член 80 Приложение V, точка 6 Член 81 Приложение V, точка 7 Член 82, параграф 1 Приложение V, точка 8 Член 82, параграф 2 Приложение V, точка 9 Член 83, параграф 1 Приложение V, точка 10 Член 83, параграф 2 Приложение IV, точка 5 Член 83, параграф 3 Приложение I, точки 38 и 41 Член 84 Приложение V, точка 11 Член 85, параграф 1 Приложение V, точка 12 Член 85, параграф 2 Приложение V, точка 13 Член 86, параграф 1 Приложение V, точка 14 Член 86, параграф 2 Приложение V, точка 14a Член 86, параграф 3 Член 86, параграф 4 Приложение V, точка 15 Член 86, параграф 5 Приложение V, точка 16 Член 86, параграф 6 Приложение V, точка 17 Член 86, параграф 7 Приложение V, точка 18 Член 86, параграф 8 Приложение V, точка 19 Член 86, параграф 9 Приложение V, точка 20 Член 86, параграф 10 Приложение V, точка 21 Член 86, параграф 11 Приложение V, точка 22 Член 87 Член 88, параграф 1 Приложение V, точка 1 Член 88, параграф 2 Член 89 Член 90 Член 91 Член 92, параграф 1 Приложение V, точка 23, втора алинея Член 92, параграф 2, уводно изречение Приложение V,, точка 23, уводно изречение Член 92, параграф 2, буква a) Приложение V, точка 23, буква a) Член 92, параграф 2, буква б) Приложение V, точка 23, буква б) Член 92, параграф 2, буква в) Приложение V, точка 23, буква в) Член 92, параграф 2, буква г) Приложение V, точка 23, буква г) Член 92, параграф 2, буква д) Приложение V, точка 23, буква д) Член 92, параграф 2, буква е) Приложение V, точка 23, буква е) Член 92, параграф 2 буква ж) Член 93 Приложение V, точка 23, буква к) Член 94, параграф 1, буква a) Приложение V, точка 23, буква ж) Член 94, параграф 1, буква б) Приложение V, точка 23, буква з) Член 94, параграф 1, буква в) Приложение V, точка 23, буква и) Член 94, параграф 1, буква г) Член 94, параграф 1, буква д) Приложение V, точка 23, буква й) Член 94, параграф 1, буква е) Приложение V, точка 23, буква л) Член 94, параграф 1, буква ж) Член 94, параграф 1, буква з) Приложение V, точка 23, буква м) Член 94, параграф 1, буква и) Член 94, параграф 1, буква й) Приложение V, точка 23, буква н) Член 94, параграф 1, буква к) Приложение V, точка 23, буква н) Член 94, параграф 1, буква л) Приложение V, точка 23, буква o) Член 94, параграф 1, буква м) Приложение V, точка 23, буква п) Член 94, параграф 1, буква н) Приложение V, точка 23, буква р) Член 94, параграф 1, буква o) Приложение V, точка 23, буква с) Член 94, параграф 1, буква п) Приложение V, точка 23, буква т) Член 94, параграф 1, буква р) Приложение V, точка 23, буква у) Член 94, параграф 2 Член 150, параграф 3б Член 95 Приложение V, точка 24 Член 96 Член 97, параграф 1 Член 124, параграф 1 Член 97, параграф 2 Член 124, параграф 2 Член 97, параграф 3 Член 124, параграф 3 Член 97, параграф 4 Член 124, параграф 4 Член 98, параграф 1 Приложение XI, точка 1 Член 98, параграф 2 Приложение XI, точка 1a Член 98, параграф 3 Приложение XI, точка 2 Член 98, параграф 4 Приложение XI, точка 3 Член 98, параграф 5 Член 124, параграф 5 Член 98, параграф 6 Член 98, параграф 7 Член 99 Член 100 Член 101 Член 102, параграф 1 Член 136, параграф 1 Член 102, параграф 2 Член 103 Член 104 Член 136 Член 105 Член 106, параграф 1 Член 149 Член 106, параграф 2 Член 107 Член 108, параграф 1, първа алинея Член 68, параграф 2 Член 108, параграф 1, втора алинея Член 3 Член 108, параграф 1, трета алинея Член 108, параграф 2 Член 71, параграф 1 Член 108, параграф 3 Член 71, параграф 2 Член 108, параграф 4 Член 73, параграф 2 Член 109, параграф 1 Член 68, параграф 1 Член 109, параграф 2 Член 73, параграф 3 Член 109, параграф 3 Член 110, параграф 1 Член 124, параграф 2 Член 110, параграф 2 Член 23 Член 111, параграф 1 Член 125, параграф 1 Член 2 Член 111, параграф 2 Член 125, параграф 2 Член 2 Член 111, параграф 3 Член 126, параграф 1 Член 111, параграф 4 Член 126, параграф 2 Член 111, параграф 5 Член 126, параграф 3 Член 111, параграф 6 Член 126, параграф 4 Член 112, параграф 1 Член 129, параграф 1, първа алинея Член 112, параграф 2 Член 129, параграф 1, втора алинея Член 112, параграф 3 Член 129, параграф 1, трета алинея Член 113, параграф 1, буква a) Член 129, параграф 3, първа алинея Член 113, параграф 1, буква б) Член 113, параграф 2, буква a), първа алинея Член 129, параграф 3 алинея 2 Член 113, параграф 2, буква б), първа алинея Член 113, параграф 2, втора алинея Член 129, параграф 3, втора алинея Член 113, параграф 3, трета алинея Член 129, параграф 3, трета алинея Член 113, параграф 3 Член 129, параграф 3, четвърта — седма алинея Член 113, параграф 4 Член 129, параграф 3, осма и девета алинея Член 113, параграф 5 Член 129, параграф 3, десета и единадесета алинея Член 114 Член 130 Член 115 Член 131 Член 116, параграф 1 Член 131a, параграф 1, първа, втора и трета алинея Член 116, параграф 2 Член 131a, параграф 1, четвърта алинея Член 116, параграф 3 Член 131a, параграф 2, първа алинея Член 116, параграф 4 Член 131a, параграф 2, втора и трета алинея Член 116, параграф 5 Член 131a, параграф 2, четвърта и пета алинея Член 116, параграф 6 Член 131a, параграф 2, шеста алинея Член 116, параграф 7 Член 131a, параграф 2, седма алинея Член 116, параграф 8 Член 131a, параграф 2, осма алинея Член 116, параграф 9 Член 131a, параграф 2, девета алинея Член 117, параграф 1 Член 132, параграф 1, първа — шеста алинея Член 117, параграф 2 Член 132, параграф 1, седма и осма алинея Член 117, параграф 3 Член 132, параграф 2 Член 117, параграф 4 Член 132, параграф 3 Член 118 Член 141 Член 119, параграф 1 Член 127, параграф 1 Член 119, параграф 2 Член 127, параграф 2 Член 119, параграф 3 Член 127, параграф 3 Член 120 Член 72a Член 121 Член 135 Член 122 Член 137 Член 123, параграф 1 Член 138, параграф 1 Член 123, параграф 2 Член 138, параграф 2, първа алинея Член 124 Член 139 Член 125 Член 140 Член 2 Член 126 Член 142 Член 127 Член 143 Член 128 Член 129 Член 130 Член 131 Член 132 Член 133 Член 134 Член 135 Член 136 Член 137 Член 138 Член 139 Член 140 Член 141 Член 142 Член 143 Член 144 Член 144, параграф 1 Член 122a, параграф 9 Член 144, параграф 2 Член 69, параграф 4 Член 144, параграф 3 Член 70, параграф 4 Член 145 Член 150, параграф 1 Член 146 Член 150, параграф 1a Член 147, параграф 1 Член 151, параграф 1 Член 147, параграф 2 Член 151, параграф 2 Член 148, параграф 1 Член 151a, параграф 3 Член 148, параграф 2 Член 151a, параграф 1 Член 148, параграф 3 Член 151б Член 148, параграф 4 Член 51a, параграф 2 Член 148, параграф 5 Член 151в Член 149 Член 150 Член 151 Член 152 Член 29 Член 153 Член 30 Член 154 Член 33 Член 155 Член 40 Член 156 Член 41 Член 157 Член 42 Член 158 Член 42a Член 159 Член 43 Член 160 Член 161, параграф 1 Член 156, шеста алинея Член 161, параграф 2 Член 156, четвърта алинея Член 161, параграф 3 Член 161, параграф 4 Член 161, параграф 5 Член 161, параграф 6 Член 161, параграф 7 Член 161, параграф 8 Член 161, параграф 9 Член 162, параграф 1 Член 162, параграф 2 Член 162, параграф 3 Член 162, параграф 4 Член 157, параграф 1, трета алинея Член 162, параграф 5 Член 162, параграф 6 Член 163 Член 158 Член 164 Член 159 Член 165 Член 160 Приложение I Приложение I