Член 1 Предмет
С настоящата директива се установяват минимални правила за определянето на престъпленията и наказанията в областта на сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, детската порнография и установяването на контакт с деца за сексуални цели. С нея също така се въвеждат разпоредби с цел засилване на превенцията по отношение на тези престъпления и засилване на защитата на жертвите от тях.
Член 2 Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
а) „дете“ означава всяко лице на възраст под 18 години;
б) „възраст за изразяване на съгласие за сексуални действия“ означава възрастта, под която в съответствие с националното право е забранено извършването на сексуални действия с дете;
в) „детска порнография“ означава:
всякакъв материал, който нагледно изобразява дете, участващо в прояви на реално или симулирано открито сексуално поведение;
всяко изображение на половите органи на дете за предимно сексуални цели;
всякакъв материал, който нагледно изобразява лице, което изглежда като дете, което участва в прояви на реално или симулирано открито сексуално поведение, или всяко изображение на половите органи на лице, което изглежда като дете, за предимно сексуални цели; или
реалистични изображения на дете, участващо в прояви на открито сексуално поведение, или реалистични изображения на половите органи на дете за предимно сексуални цели;
г) „детска проституция“ означава използването на дете за сексуални действия, при което се дават или обещават пари или друга форма на възнаграждение или отплата в замяна на участието на детето в сексуални действия, без значение дали това плащане, обещание или отплата са насочени към детето или към трето лице;
д) „порнографско представление“ означава представяне на живо, предназначено за публика, включително посредством информационни и комуникационни технологии, на:
дете, участващо в прояви на реално или симулирано открито сексуално поведение; или
половите органи на дете за предимно сексуални цели;
д-2) „юридическо лице“ означава образувание, което има юридическа правосубектност съгласно приложимото право, с изключение на държави или публични органи, които упражняват държавна власт, и на публични международни организации.
Член 3 Престъпления, свързани със сексуално насилие
(1) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че умишлените деяния, посочени в параграфи 2—6, са наказуеми.
(2) Склоняването за сексуални цели на дете, което не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, да е свидетел на сексуални действия, дори и то да не участва в тях, се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от една година.
(3) Склоняването за сексуални цели на дете, което не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, да е свидетел на сексуално насилие, дори и то да не участва в него, се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от две години.
(4) Извършването на сексуални действия с дете, което не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от пет години.
(5) Извършването на сексуални действия с дете, когато:
е извършена злоупотреба с установени отношения на доверие, власт или влияние върху детето, се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от осем години, ако детето не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, и не по-малко от три години, ако детето е навършило тази възраст; или
е извършена злоупотреба с особено уязвимо положение на детето, по-специално поради умствено или физическо увреждане или положение на зависимост, се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от осем години, ако детето не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, и не по-малко от три години, ако детето е навършило тази възраст; или
е използвана принуда, сила или заплашване, се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от десет години, ако детето не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, и не по-малко от пет години, ако детето е навършило тази възраст.
(6) Използването на принуда, сила или заплашване спрямо дете с цел то да участва в сексуални действия с трето лице се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от десет години, ако детето не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, и не по-малко от пет години, ако детето е навършило тази възраст.
Член 4 Престъпления, свързани със сексуална експлоатация
(1) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че умишлените деяния, посочени в параграфи 2—7, са наказуеми.
(2) Склоняването или наемането на дете за участие в порнографски представления, или извличането на печалба или експлоатирането по друг начин на дете с такава цел се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от пет години, ако детето не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, и не по-малко от две години, ако детето е навършило тази възраст.
(3) Използването на принуда или сила спрямо дете с цел участие в порнографски представления или заплашването на дете с такава цел се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от осем години, ако детето не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, и не по-малко от пет години, ако детето е навършило тази възраст.
(4) Съзнателното присъствие на порнографски представления, в които участва дете, се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от две години, ако детето не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, и не по-малко от една година, ако детето е навършило тази възраст.
(5) Склоняването или наемането на дете за детска проституция или извличането на печалба, или експлоатирането по друг начин на дете с такава цел се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от осем години, ако детето не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, и не по-малко от пет години, ако детето е навършило тази възраст.
(6) Използването на принуда или сила спрямо дете с цел детска проституция или заплашването на дете с такава цел се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от десет години, ако детето не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, и не по-малко от пет години, ако детето е навършило тази възраст.
(7) Извършването на сексуални действия с дете в условията на детска проституция се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от пет години, ако детето не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, и не по-малко от две години, ако детето е навършило тази възраст.
Член 5 Престъпления, свързани с детска порнография
(1) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че умишлените деяния, посочени в параграфи 2—6, са наказуеми, когато са извършени неправомерно.
(2) Придобиването или притежаването на детска порнография се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от една година.
(3) Съзнателното получаване на достъп до детска порнография посредством информационни и комуникационни технологии се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от една година.
(4) Дистрибуцията, разпространението или предаването на детска порнография се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от две години.
(5) Предлагането, доставянето или осигуряването на детска порнография се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от две години.
(6) Създаването на детска порнография се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от три години.
(7) Държавите-членки решават по своя преценка дали настоящият член да се прилага за случаи, свързани с детска порнография, посочени в член 2, буква в), подточка iii), когато лицето, изглеждащо като дете, е в действителност на 18 или повече години в момента на изобразяването.
(8) Държавите-членки решават по своя преценка дали параграфи 2 и 6 от настоящия член да се прилагат за случаи, при които е установено, че порнографският материал, посочен в член 2, буква в), подточка iv), е създаден и се притежава само от създателя за негова лична употреба, доколкото никакъв порнографски материал по член 2, буква в), подточки i), ii) или iii) не е използван за целите на създаването му и при условие че няма риск от разпространение на материала.
Член 6 Установяване на контакт с деца за сексуални цели
(1) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следното умишлено деяние е наказуемо: предложението, посредством информационни и комуникационни технологии, от страна на възрастен да се срещне с дете, което не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, с цел извършване на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф 4 и член 5, параграф 6, когато това предложение е последвано от материални действия, водещи до такава среща, се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от една година.
(2) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки опит за извършване на престъпленията, посочени в член 5, параграфи 2 и 3, посредством информационни и комуникационни технологии от страна на възрастен чрез установяване на контакт с дете, което не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, за да получи от него детска порнография, изобразяваща това дете, е наказуем.
Член 7 Подбудителство, помагачество и опит
(1) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че подбудителството или помагачеството за извършване на някое от престъпленията, посочени в членове 3—6, са наказуеми.
(2) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че опитът за извършване на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграфи 4, 5 и 6, член 4, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7 и член 5, параграфи 4, 5 и 6, е наказуем.
Член 8 Сексуални действия по взаимно съгласие
(1) Държавите-членки решават по своя преценка дали член 3, параграфи 2 и 4 да се прилагат към сексуалните действия по взаимно съгласие между деца, които са на сходна възраст и със сходно психологическо и физическо развитие или зрялост, доколкото при тези действия няма насилие.
(2) Държавите-членки решават по своя преценка дали член 4, параграф 4 да се прилага към порнографско представление, което се провежда в рамките на връзка по взаимно съгласие, когато детето е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, или между деца, които са на сходна възраст и със сходно психологическо и физическо развитие или зрялост, доколкото при тези действия няма насилие или експлоатация или не са дадени пари или друга форма на възнаграждение или отплата в замяна на порнографското представление.
(3) Държавите-членки решават по своя преценка дали член 5, параграфи 2 и 6 да се прилагат към създаването, придобиването или притежаването на материал с участието на деца, които са навършили възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, когато този материал е създаден и се притежава със съгласието на тези деца и само за лична употреба на засегнатите лица, доколкото при тези действия няма насилие.
Член 9 Квалифициращи обстоятелства
Доколкото посочените по-долу обстоятелства не са част от състава на престъпленията, посочени в членове 3—7, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че в съответствие с приложимите разпоредби на националното право следните обстоятелства могат да се считат за квалифициращи обстоятелства във връзка със съответните престъпления, посочени в членове 3—7:
а) престъплението е извършено спрямо дете в особено уязвимо положение, например с дете с умствено или физическо увреждане, в положение на зависимост или в състояние на физическа или умствена неспособност;
б) престъплението е извършено от член на семейството, от лице, което съжителства с детето, или от лице, което е злоупотребило с установени отношения на доверие или власт;
в) престъплението е извършено от няколко лица, които са действали заедно;
г) престъплението е извършено в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 г. относно борбата с организираната престъпност ( 12 );
д) извършителят вече е осъждан за престъпления от същия характер;
е) извършителят умишлено или по непредпазливост е застрашил живота на детето; или
ж) престъплението включва тежка проява на насилие или е причинило значителна вреда на детето.
Член 10 Лишаване от право на упражняване на професия или дейност вследствие на присъда
(1) За да се избегне рискът от повторно извършване на престъпления, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че физическо лице, което е било осъдено за някое от престъпленията, посочени в членове 3—7, може временно или постоянно да бъде лишено от правото да упражнява най-малко професионални дейности, които включват преки и редовни контакти с деца.
(2) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че работодателите, когато наемат на работа лице за професионални или организирани доброволчески дейности, свързани с преки и редовни контакти с деца, имат правото да поискат информация в съответствие с националното право, чрез всякакви подходящи средства, като например достъп при поискване или чрез засегнатото лице, за съществуването на осъдителни присъди за някое от престъпленията, посочени в членове 3—7, вписани в регистрите за съдимост, или за наличието на всякакво лишаване от право на упражняване на професия или дейност, свързани с преки и редовни контакти с деца, произтичащо от такива осъдителни присъди.
(3) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че за целите на прилагането на параграфи 1 и 2 от настоящия член информацията за съществуването на осъдителни присъди за някое от престъпленията, посочени в членове 3 - 7, или за лишаване от право на упражняване на професия или дейност, свързани с преки и редовни контакти с деца, произтичащо от такива осъдителни присъди, се предава в съответствие с процедурите, посочени в Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите-членки ( 13 ), при поискване в съответствие с член 6 от посоченото рамково решение и със съгласието на засегнатото лице.
Член 11 Изземване и конфискация
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентните им органи имат правомощия да изземват и конфискуват средства и облаги от престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5.
Член 12 Отговорност на юридически лица
(1) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за някое от престъпленията, посочени в членове 3—7, извършено в тяхна полза от лице, което действа самостоятелно или като член на орган на юридическото лице и което заема ръководна длъжност в това юридическо лице, въз основа на:
а) пълномощие да представлява юридическото лице;
б) правомощия да взема решения от името на юридическото лице; или
в) правомощия за упражняване на контрол в рамките на юридическото лице.
(2) Държавите-членки предприемат също така необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице по параграф 1 е направила възможно извършването от негов подчинен на някое от престъпленията, посочени в членове 3—7, в полза на това юридическо лице.
(3) Отговорността на юридическите лица съгласно параграфи 1 и 2 не засяга образуването на наказателно производство срещу физическите лица, които са извършители, подбудители или помагачи в престъпленията, посочени в членове 3—7.
Член 13 Санкции за юридически лица
(1) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическо лице, подведено под отговорност съгласно член 12, параграф 1, подлежи на санкции, които са ефективни, пропорционални и възпиращи и които включват глоби от наказателен или друг характер и може да включват други санкции, като например:
а) лишаване от правото да се ползва от публични облаги или помощи;
б) временно или постоянно лишаване от правото да упражнява търговска дейност;
в) поставяне под съдебен надзор;
г) съдебна ликвидация; или
д) временно или постоянно затваряне на предприятия, използвани за извършване на престъплението.
(2) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическо лице, подведено под отговорност съгласно член 12, параграф 2, се наказва със санкции или мерки, които са ефективни, пропорционални и възпиращи.
Член 14 Отказ от наказателно преследване или от налагане на наказания по отношение на жертвата
В съответствие с основните принципи на своите правни системи държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че техните компетентни органи разполагат с правомощия да освобождават от наказателна отговорност или да не налагат наказания на деца жертви на сексуално насилие и сексуална експлоатация заради участието им в престъпните дейности, които са били принудени да извършват като пряка последица от подлагането им на някое от действията, посочени в член 4, параграфи 2, 3, 5 и 6 и член 5, параграф 6.
Член 15 Разследване и наказателно преследване
(1) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че разследването и наказателното преследване на престъпленията, посочени в членове 3—7, не зависят от съобщаване или обвинение от страна на жертвата или неин представител и че наказателното производство може да продължи, дори ако съответното лице се откаже от твърденията си.
(2) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да направят възможно наказателното преследване на престъпленията, посочени в член 3 и член 4, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7, и на всяко тежко престъпление, посочено в член 5, параграф 6, когато е била използвана детска порнография по смисъла на член 2, буква в), подточки i) и ii), през достатъчен срок след навършване на пълнолетие от страна на жертвата, като този срок е съобразен с тежестта на въпросното престъпление.
(3) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, звената или службите, отговорни за разследването или наказателното преследване на престъпленията, посочени в членове 3—7, разполагат с ефективни инструменти за разследване, като например използваните в случаи, свързани с организираната престъпност или с други тежки престъпления.
(4) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да дадат възможност на разследващите звена или служби да се опитат да установят самоличността на жертвите на престъпленията, посочени в членове 3—7, по-специално чрез анализиране на материали, съдържащи детска порнография, като снимки и аудиовизуални записи, предавани или предоставяни чрез информационни и комуникационни технологии.
Член 16 Съобщаване на подозрения за сексуална експлоатация или сексуално насилие
(1) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че правилата за поверителност, наложени от националното право спрямо някои специалисти, чието основно задължение е работата с деца, не представляват пречка пред възможността тези специалисти да съобщават на службите, отговарящи за закрила на детето, за всяка ситуация, в която имат разумни основания да считат, че дадено дете е жертва на престъпленията, посочени в членове 3—7.
(2) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да насърчат всяко лице, което, действайки добросъвестно, узнава или подозира, че е извършено някое от престъпленията, посочени в членове 3—7, да съобщава на компетентните служби за това.
Член 17 Компетентност и координиране на наказателното преследване
(1) Държавите-членки предприемат необходимите мерки за установяване на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в членове 3—7, когато:
а) престъплението е извършено изцяло или отчасти на тяхна територия; или
б) извършителят е техен гражданин.
(2) Дадена държава-членка уведомява Комисията, когато реши да установи допълнителна компетентност по отношение на престъпление, посочено в членове 3—7, извършено извън нейната територия, inter alia, когато:
а) престъплението е извършено срещу неин гражданин или лице, чието обичайно местопребиваване е на нейна територия;
б) престъплението е извършено в полза на юридическо лице със седалище на нейна територия; или
в) извършителят има обичайно местопребиваване на нейна територия.
(3) Държавите-членки гарантират, че са компетентни и по отношение на случаи, когато престъпление, посочено в членове 5 и 6, и доколкото това е приложимо — в членове 3 и 7, е извършено посредством информационни и комуникационни технологии, достъпът до които е осъществен от тяхна територия, независимо дали тези технологии са разположени на тяхна територия.
(4) Във връзка с параграф 1, буква б) от настоящия член за наказателното преследване на престъпленията, посочени в член 3, параграфи 4, 5 и 6, член 4, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7 и член 5, параграф 6, извършени извън територията на съответната държава-членка, всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че нейната компетентност не зависи от условието деянията да съставляват престъпление на мястото на извършването им.
(5) Във връзка с параграф 1, буква б) от настоящия член за наказателното преследване за престъпленията, посочени в членове 3—7, извършени извън територията на съответната държава-членка, всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че нейната компетентност не зависи от условието наказателното преследване да може да започне само след съобщаване от страна на жертвата на мястото на извършване на престъплението или след уведомяване от страна на държавата, в която е извършено престъплението.
Член 18 Общи разпоредби относно мерките за помощ, подкрепа и защита на децата жертви
(1) На децата жертви на престъпленията, посочени в членове 3—7, се оказва помощ, подкрепа и защита в съответствие с членове 19 и 20, като се отчита висшият интерес на детето.
(2) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че на съответното дете се оказват помощ и подкрепа от момента, в който компетентните органи имат сериозни основания да считат, че е възможно то да е пострадало от някое от престъпленията, посочени в членове 3—7.
(3) Държавите-членки гарантират, че когато възрастта на лицето, срещу което са извършени престъпленията, посочени в членове 3—7, не е установена и има причини да се предполага, че лицето е дете, това лице се смята за дете, за да може да му се предостави незабавен достъп до помощ, подкрепа и защита в съответствие с членове 19 и 20.
Член 19 Помощ и подкрепа за жертвите
(1) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят помощ и подкрепа на жертвите преди и по време на наказателното производство, както и в рамките на подходящ срок след приключването му, за да им се предостави възможност да упражняват правата, установени в Рамково решение 2001/220/ПВР и в настоящата директива. Държавите-членки предприемат по-специално необходимите стъпки, за да осигурят защита на децата, които съобщават за случаи на насилие в тяхното семейство.
(2) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че помощта и подкрепата за дете жертва не зависи от неговото желание да сътрудничи на наказателното разследване, наказателното преследване или по време на съдебната фаза на наказателното производство.
(3) Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че конкретните действия за оказване на помощ и подкрепа на децата жертви, за да могат те да се ползват от правата си по настоящата директива, се предприемат след индивидуална оценка на особените обстоятелства на всяко отделно дете жертва, като се отчитат надлежно мнението, нуждите и опасенията на детето.
(4) Децата жертви на някое от престъпленията, посочени в членове 3—7, се считат за особено уязвими жертви съгласно член 2, параграф 2, член 8, параграф 4 и член 14, параграф 1 от Рамково решение 2001/220/ПВР.
(5) Когато това е необходимо и възможно, държавите-членки предприемат мерки за оказване на помощ и подкрепа на семейството на детето жертва при упражняването на правата му по настоящата директива, когато семейството се намира на територията на държавите-членки. По-конкретно, когато това е необходимо и възможно, държавите-членки прилагат член 4 от Рамково решение 2001/220/ПВР по отношение на семейството на детето жертва.
Член 20 Защита на децата жертви в наказателното разследване и производство
(1) Като отчитат ролята на жертвите в съответната съдебна система, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че в наказателното разследване и производство компетентните органи назначават специален представител на детето жертва, когато според националното право носителите на родителски права са лишени от възможността да представляват детето в резултат на конфликт на интереси между тях и детето жертва или когато детето не е придружено или е разделено от семейството. (2) Като отчитат ролята на жертвите в съответната съдебна система, държавите-членки гарантират, че децата жертви незабавно получават достъп до правни консултации и до процесуално представителство, включително с цел търсене на обезщетение. Когато жертвата няма достатъчно финансови средства, правните консултации и процесуалното представителство са безплатни.
(3) Без да се засяга правото на защита, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при наказателно разследване, свързано с някое от престъпленията, посочени в членове 3—7:
а) разпитите на децата жертви се провеждат без неоснователно забавяне след съобщаването на фактите на компетентните органи;
б) при необходимост разпитите на децата жертви се провеждат в помещения, предназначени или приспособени за тази цел;
в) разпитите на децата жертви се провеждат от специалисти, специално обучени за тази цел, или посредством такива специалисти;
г) ако е възможно и целесъобразно, всички разпити на детето жертва се извършват от едни и същи лица;
д) броят на разпитите е ограничен до възможния минимум и те се провеждат само доколкото това е необходимо за целите на наказателното разследване и производство;
е) детето жертва може да бъде придружено от законния си представител или, ако е целесъобразно, от възрастен по избор на детето, освен ако не е взето обосновано решение за противното по отношение на това лице. 4. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при наказателно разследване на някое от престъпленията, посочени в членове 3—7, всички разпити на детето жертва, или когато това е уместно — на детето свидетел, могат да бъдат записвани аудиовизуално и тези аудиовизуални записи на разпитите могат да бъдат използвани като доказателство в съдебната фаза на наказателното производство в съответствие с правилата на тяхното национално право. 5. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че в съдебната фаза на наказателно производство, свързано с някое от престъпленията, посочени в членове 3—7, може да бъде разпоредено:
а-2) изслушването да се проведе при закрити врати;
б-2) детето жертва да може да бъде изслушано в съдебната зала, без то да присъства, по-специално чрез използване на подходящи комуникационни технологии. 6. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, когато те са в интерес на децата жертви и като се имат предвид други първостепенни интереси, за да защитят неприкосновеността на личния живот, самоличността и образа на децата жертви и да попречат на публичното разпространяване на всякаква информация, която може да доведе до разкриване на тяхната самоличност.
Член 21 Мерки срещу рекламирането на възможности за насилие и за туризъм с цел секс с деца
Държавите-членки предприемат подходящи мерки за предотвратяване или забрана на:
а) разпространението на материали, които рекламират възможността за извършване на някое от престъпленията, посочени в членове 3—6; и
б) организирането за други лица, независимо дали с търговска цел или не, на пътувания с цел извършване на някое от престъпленията, посочени в членове 3—5.
Член 22 Програми или мерки за превантивна намеса
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, които се опасяват, че биха могли да извършат някое от престъпленията, посочени в членове 3—7, могат да получат достъп, когато това е целесъобразно, до ефективни програми или мерки за намеса, предназначени да оценят и предотвратят риска от извършване на такива престъпления.
Член 23 Превенция
(1) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, например чрез образование и обучение, с цел възпиране и намаляване на търсенето, което поощрява различните форми на сексуална експлоатация на деца.
(2) Държавите-членки предприемат подходящи действия, включително чрез интернет, като информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността за проблема, програми за научни изследвания и образователни програми, когато е уместно — в сътрудничество със съответните организации на гражданското общество и други заинтересовани страни, с цел да се повиши осведомеността и да се намали рискът за децата да станат жертви на сексуално насилие или експлоатация.
(3) Държавите-членки следва да насърчават редовното обучение на служителите, за които е вероятно да влязат в контакт с деца жертви на сексуално насилие или експлоатация, включително полицейските служители на предна линия, което да ги направи способни да определят децата жертви и потенциалните деца жертви на сексуално насилие или експлоатация и да работят с тях.
Член 24 Програми или мерки за намеса на доброволна основа в хода на наказателно производство или след него
(1) Без да се засягат програмите или мерките за намеса, наложени от компетентните съдебни органи в съответствие с националното право, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят наличието на ефективни програми или мерки за намеса с цел предотвратяване или свеждане до минимум на рисковете от повтаряне на престъпленията от сексуален характер срещу деца. Тези програми или мерки са достъпни по всяко време на наказателното производство, във или извън местата за лишаване от свобода в съответствие с националното право.
(2) Програмите или мерките за намеса, посочени в параграф 1, отговарят на конкретните нужди, свързани с развитието на децата, които извършват сексуални престъпления.
(3) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните лица могат да получат достъп до посочените в параграф 1 програми или мерки за намеса:
а) лицата, срещу които е образувано наказателно производство за някое от престъпленията, посочени в членове 3—7, при условия, които нито нарушават, нито противоречат на правото на защита или изискванията за справедлив и безпристрастен процес, и по-специално при надлежно зачитане на принципа на презумпцията за невиновност; както и
б) лицата, осъдени за някое от престъпленията, посочени в членове 3—7.
(4) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, посочени в параграф 3, се подлагат на оценка на опасността, която представляват, и на възможните рискове от повторно извършване на някое от престъпленията, посочени в членове 3—7, за да се определят подходящите програми или мерки за намеса.
(5) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, посочени в параграф 3, на които са били предложени програми или мерки за намеса в съответствие с параграф 4:
а) са напълно информирани за основанията за предложението;
б) са съгласни да участват в програмите или мерките при пълно познаване на фактите;
в) могат да откажат и, ако са осъдени лица, биват информирани за възможните последици от такъв отказ.
Член 25 Мерки срещу уебсайтове, съдържащи или разпространяващи детска порнография
(1) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират бързото премахване на интернет страници, съдържащи или разпространяващи детска порнография, които са хоствани на тяхна територия, и полагат усилия да постигнат премахването на такива страници, хоствани извън тяхна територия.
(2) Държавите-членки могат да предприемат мерки, за да блокират достъпа до интернет страници, които съдържат или чрез които се разпространява детска порнография, на потребители на интернет на тяхна територия. Тези мерки трябва да бъдат установени посредством прозрачни процедури и да осигуряват подходящи гаранции, най-вече за да се гарантира, че ограничението е необходимо и пропорционално и че потребителите са уведомени за причините за това ограничение. Тези гаранции включват и възможност за съдебна защита.
Член 26 Замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР
Рамково решение 2004/68/ПВР се заменя по отношение на държавите-членки, участващи в приемането на настоящата директива, без да се засягат задълженията на тези държави-членки във връзка със сроковете за транспониране на това рамково решение в националното право. За държавите-членки, които участват в приемането на настоящата директива, позоваванията на Рамково решение 2004/68/ПВР се считат за позовавания на настоящата директива.
Член 27 Транспониране
(1) Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 18 декември 2013 г.
(2) Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите, с които транспонират в националното си право задълженията, възложени им с настоящата директива.
(3) Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
Член 28 Доклади
(1) До 18 декември 2015 г. Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за оценка на степента, в която държавите-членки са предприели необходимите мерки, за да спазят настоящата директива, придружен при необходимост от законодателно предложение.
(2) До 18 декември 2015 г. Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за оценка на прилагането на мерките, посочени в член 25.
Член 29 Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 30 Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с Договорите.