Закон за защита на конкуренцията

Чл. 1 Предмет

(1) Този закон има за цел да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност.

(2) За целите по ал. 1 законът урежда защита срещу споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно и господстващо положение на пазара и всякакви други актове и действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в страната и/или да засегнат търговията между държавите - членки на Европейския съюз, както и срещу нелоялна конкуренция. Законът урежда и контрола върху концентрациите между предприятия или нелоялни търговски практики между стопански субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.

(3) Този закон урежда отношенията във връзка с прилагането на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в т. ч. сътрудничеството с Европейската комисия и националните органи по конкуренция на държавите - членки на Европейския съюз, по прилагането на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, наричан по-нататък “Регламент (ЕО) № 1/2003”, и Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО), наричан по-нататък “Регламент (ЕО) № 139/2004”.

(4) Този закон урежда правомощията на Комисията за защита на конкуренцията като компетентен орган по чл. 3, т. 6 от Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 345/1 от 27 декември 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/2394“, при заблуждаваща реклама и неразрешена сравнителна реклама по чл. 32 от закона.

(5) Този закон урежда правомощията на Комисията за защита на конкуренцията по Регламент (ЕС) 2022/1925 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2022 г. за достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор и за изменение на директиви (EС) 2019/1937 и (ЕС) 2020/1828 (Акт за цифровите пазари) (OB, L 265/1 от 12 октомври 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/1925“, и по Регламент (ЕС) 2022/2560 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно чуждестранните субсидии, които нарушават вътрешния пазар (OB, L 330/1 от 23 декември 2022 г.) във връзка с глава 3 „Концентрации“ от регламента, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/2560“, включително и сътрудничеството по прилагането на същите регламенти с Европейската комисия, компетентните национални органи на държавите – членки на Европейския съюз, и националните правоприлагащи органи.

Чл. 2 Приложно поле

(1) Този закон се прилага по отношение на:

1. предприятия и сдружения на предприятия, които извършват дейността си на територията на Република България или извън нея, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната;

2. държавни органи, включително органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната;

3. предприятия, на които държавата или общината е възложила извършването на услуги от обществен интерес, доколкото прилагането на закона не препятства фактически или юридически изпълнението на задачите, които са им възложени, и конкуренцията в страната не се засяга в значителна степен;

4. физически лица, които извършват или съдействат за извършване на нарушения по този закон.

5. физически и юридически лица, групи от физически или юридически лица или публични органи, които при покупката на селскостопански и хранителни продукти упражняват нелоялни търговски практики в отношенията с доставчиците във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, когато доставчикът и/или купувачът са установени на територията на Европейския съюз.

(2) Комисията за защита на конкуренцията се състои от председател, двама заместник-председатели и осем членове, които се избират и освобождават от Народното събрание.

(3) Председателят на комисията трябва да има висше юридическо или икономическо образование с 10-годишен трудов стаж по специалността. Половината от членовете на комисията трябва да бъдат юристи с не по-малко от 5-годишен трудов стаж по специалността.

Чл. 3 Статут

(1) Комисията за защита на конкуренцията, наричана по-нататък “комисията”, е независим специализиран държавен орган на бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител с бюджет. Комисията е юридическо лице със седалище София.

(2) Комисията е националният орган на Република България, отговорен за прилагането на правото на Европейския съюз в областта на конкуренцията.

(3) Комисията упражнява правомощията си по този закон без право на намеса и даване на инструкции в работата й от страна на всички органи на държавната власт, включително органи на изпълнителната власт, на местното самоуправление или частноправни субекти, като това не засяга спазването на приетите от Народното събрание на Република България и от Министерския съвет стратегии, програми и планове за развитие на съответните сектори на икономиката.

Чл. 4 Състав

(1) Комисията се състои от седем членове, в т. ч. Членовете на комисията се избират след проведена публична процедура и не могат да бъдат преизбирани веднага за още един мандат. председател, заместник-председател и петима членове, които се избират и освобождават от Народното събрание за срок 7 години.

(2) Председателят на комисията трябва да е правоспособен юрист с юридически стаж не по-малко от 10 години и да отговаря на изискванията по ал. 4.

(3) За заместник-председател и членове на комисията се избират български граждани с висше юридическо или икономическо образование със стаж по специалността не по-малко от 5 години, с високи професионални и нравствени качества, които не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер. Те не могат да бъдат облагодетелствани под каквато и да е форма от предприятия и да заемат друга платена длъжност, освен когато упражняват научна, преподавателска или арбитражна дейност.

(4) Председателят, заместник-председателят и членовете на комисията полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2 от Конституцията на Република България.

(5) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание. Заместник-председателят получава основно месечно възнаграждение в размер 95 на сто, а членовете - 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на комисията.

(6) Процедурата по ал. 1 за избор на председател, заместник-председател и членове на комисията се провежда от парламентарната комисия, отговаряща за икономическата политика, по приети от Народното събрание и публично оповестени правила. Кандидатури се предлагат от народните представители с приложени мотиви, документи и/или препоръки, обосноваващи професионалните качества на кандидатите, включително тяхната експертиза в областта на правната защита на конкуренцията, обществените поръчки или концесиите, или на икономиката.

Чл. 5 Прекратяване на правомощията

(1) Правомощията на председателя, заместник-председателя и членовете на комисията се прекратяват преди изтичане на мандата им:

1. по тяхно искане;

2. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 6 последователни месеца;

3. поради несъвместимост с изискванията по чл. 4, ал. 4, настъпила след избора;

4. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности;

5. при смърт.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 правомощията се прекратяват с решение на Народното събрание.

(3) При настъпване на обстоятелство по ал. 1 председателят на комисията уведомява Народното събрание. Когато обстоятелството по ал. 1 се отнася до председателя, уведомление може да направи всеки член на комисията.

(4) В едномесечен срок от получаване на уведомлението по ал. 4 Народното събрание взема решение за предсрочно прекратяване на правомощията и избира нов член на комисията до приключване на съответния мандат.

(5) До два месеца преди изтичането на мандата на председателя, заместник-председателя и членовете на комисията Народното събрание избира нови председател, заместник-председател и членове.

(6) В случай че при изтичане на мандата на председателя, заместник-председателя и членовете на комисията изборът по ал. 5 не е осъществен, те продължават да изпълняват своите правомощия до встъпване в длъжност на новите членове.

(7) Правомощията на членовете на комисията не могат да бъдат прекратени на основания, свързани с точното изпълнение на техните задължения или упражняването на техните правомощия при прилагането на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Чл. 6 Устройство и дейност

(1) Устройството и дейността на комисията се уреждат с правилник, който се обнародва в “Държавен вестник”.

(2) Комисията в своята дейност се подпомага от администрация.

Чл. 7 Администрация на комисията

(1) Съставът, структурата, правата и задълженията на администрацията на комисията се определят с правилника по чл. 6, ал. 1.

(2) За ефективното изпълнение на своите правомощия комисията разполага с необходимия квалифициран персонал, технически и технологични ресурси.

(3) Правоотношенията със служителите от администрацията възникват и се уреждат в съответствие с разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда.

Чл. 8 Компетентност

(1) Комисията за защита на конкуренцията:

1. установява нарушения по този закон, както и по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

2. налага предвидените от закона санкции;

3. установява, че не е извършено нарушение по този закон или че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4. сътрудничи с Европейската комисия и другите национални органи по конкуренцията на държавите - членки на Европейския съюз, по реда на Регламент (ЕО) № 1/2003 Регламент (ЕО) № 139/2004, Регламент (ЕС) 2017/2394 при заблуждаваща реклама и неразрешена сравнителна реклама с Европейската комисия и националните правоприлагащи органи по Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти (OB, L 111/59 от 25 април 2019 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2019/633“ както и с Европейската комисия и компетентните национални органи на държавите – членки на Европейския съюз, по реда на Регламент (ЕС) 2022/1925 и във връзка с глава 3 „Концентрации“ на Регламент (ЕС) 2022/2560.;

5. издава предвидените в закона разрешения;

6. предлага на компетентните държавни органи и органи на местното самоуправление да отменят или изменят издадени от тях административни актове, които водят или могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията;

7. налага временни мерки в предвидените в закона случаи;

8. одобрява поемането на задължения от предприятия или налага мерки за възстановяване на конкуренцията по отношение на предприятия, чието поведение се проучва по чл. 15 и 21 от този закон и/или по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и на мерки за запазване на конкуренцията по чл. 86 от този закон;

9. постановява прекратяване на нарушенията, включително като налага подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията;

10. извършва секторни анализи на конкурентната среда;

11. се произнася по други искания, свързани с този закон;

12. взаимодейства с държавните органи, включително с органите на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление, както и с институции и неправителствени организации чрез участие в разработването на проекти на нормативни актове, изразяване на становища по проекти, както и по действащи нормативни и общи административни актове, обмен на информация и други форми на сътрудничество;

13. предлага и организира провеждането на инициативи, свързани с популяризиране правилата на конкуренцията;

14. приема устройствен правилник, както и други актове, предвидени в закона;

15. води електронен регистър за издаваните актове.

16. упражнява други правомощия, предвидени в закон.

(2) Комисията упражнява своите правомощия по този закон и прилага чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз в съответствие с правото на Европейския съюз и при спазването на неговите общи принципи и тези на Хартата на основните права на Европейския съюз.

Чл. 9 Председател на комисията

(1) Председателят на комисията:

1. представлява комисията или оправомощава лица, които да я представляват;

2. организира и ръководи дейността на комисията;

3. насрочва и ръководи заседанията на комисията;

4. утвърждава щатното разписание на администрацията на комисията;

5. сключва, изменя и прекратява трудовите и служебните правоотношения със служителите от администрацията;

6. организира и привежда в изпълнение влезлите в сила решения на комисията;

7. утвърждава актове на комисията извън актовете по чл. 8, ал. 1, т. 14;

8. изпълнява бюджета;

9. информира обществеността за дейността на комисията чрез средствата за масово осведомяване;

10. осъществява международното сътрудничество на Република България с международни организации или с органи от други държави в областта на защитата на конкуренцията.

11. може да създава съвети като експертни консултативни звена по въпросите за осигуряване на защитата и условията за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност, както и работни групи за изпълнение на конкретни задачи в същата област;

12. упражнява други правомощия, предвидени в закон.

(2) При осъществяване на своите функции председателят се подпомага от заместник-председател. При отсъствие на председателя той се замества съгласно негова заповед от заместник-председателя, а при отсъствие и на заместник-председателя – от определен със заповед на председателя член на комисията.

Чл. 10 Конфликт на интереси

(1) Членовете на комисията и служителите в администрацията й упражняват своите правомощия, съответно изпълняват своите задължения, безпристрастно и в интерес на ефективното прилагане на този закон и на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(2) Член на комисията или служител от администрацията й не може да участва в производство по този закон, когато е заинтересован от изхода му или когато са налице основателни съмнения в неговата безпристрастност.

(3) Членът на комисията или служителят се отвежда по свой почин или по искане на страните.

(4) В едногодишен срок от датата на прекратяването на правомощията им или на служебното им правоотношение членовете на комисията и служителите в администрацията й не могат да участват във висящи производства по този закон, образувани по време на изпълнение на техните правомощия или задължения, в качеството им на упълномощени представители на предприятия, нито да бъдат консултанти по неприключили производства по закона, като в противен случай това ще се счита за конфликт на интереси с предходните функции, които са изпълнявали.

Чл. 11 Професионална тайна

(1) Членовете на комисията, служителите в администрацията и външните експерти и специалисти нямат право да разпространяват информация, която представлява професионална тайна.

(2) Разкриването на информация, представляваща професионална тайна, може да се извърши от комисията само в изпълнение на задълженията й на национален орган по конкуренцията на държава - членка на Европейския съюз, по реда на Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/2004 на правоприлагащ орган по Директива (ЕС) 2019/633 и на компетентен орган по чл. 3, т. 6 от Регламент (ЕС) 2017/2394.

Чл. 12 Имуществена отговорност

Членовете на комисията, както и служителите в администрацията на комисията не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им функции и правомощия по закона, освен ако са извършили умишлено престъпление от общ характер.

Чл. 13 Бюджет на комисията

(1) Бюджетът на комисията се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за публичните финанси.

(2) По бюджета на комисията постъпват приходи от:

1. такси и разноски по този закон, Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите;

2. имуществени санкции и глоби по влезли в сила решения на комисията;

3. трансфер от централния бюджет;

4. други източници от дейности, разрешени със закон.

(3)

1. осигуряване на материални и нематериални активи – специализирано техническо оборудване, хардуер, софтуер, лицензи и други;

2. наемане на външни експерти и специалисти по провежданите от комисията предварителни проучвания и производства по реда на този закон, на Закона за концесиите и на Закона за обществените поръчки;

3. създаване на програми за обучения в областта на конкурентното право на публични органи и други заинтересовани организации;

4. повишаване на квалификацията и стимулиране на служителите на комисията.

(3) Средствата по ал. 2 следва да са достатъчни за изпълнение на правомощията и задълженията на комисията, включително за:

(4)

(5) При разработване на бюджетната прогноза за съответната година комисията планира в своя бюджет разходи, които позволяват тя да проведе по всяко време разследване за евентуални нарушения на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, на нарушения по Регламент (ЕС) 2017/2394 при заблуждаваща реклама и неразрешена сравнителна реклама и по глава седма „б“, както и да осъществява ефективно международно сътрудничество включително в рамките на Европейската мрежа по конкуренция с оглед на взаимодействието, предвидено в глава единадесета на закона, с Европейската комисия и компетентните национални органи по Регламент (ЕС) 2017/2394 при заблуждаваща реклама и неразрешена сравнителна реклама и Регламент (ЕС) 2022/1925 и Регламент (ЕС) 2022/2560, както и с Европейската комисия и националните правоприлагащи органи по Директива (ЕС) 2019/633.

Чл. 14 Годишен доклад

(1) Комисията изготвя годишен доклад за дейността си, който предоставя на Народното събрание не по-късно от 30 май следващата година.

(2) Комисията издава годишния доклад по ал. 1 и го публикува на страницата си в интернет.

(3) Годишният доклад на комисията по ал. 1 в частта, която съдържа броя на получените искания, образуваните и приключилите производства по глава седма „б“, се изпраща предварително на Европейската комисия не по-късно от 15 март на следващата година. За всяко приключило производство докладът съдържа обобщено описание на случая и на решението на комисията при спазване на изискванията на чл. 55 и чл. 49, ал. 3.

Чл. 15 Обща забрана

(1) Забранени са всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като:

1. пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия;

2. разпределяне на пазари или източници на снабдяване;

3. ограничаване или контролиране на производството, търговията, техническото развитие или инвестициите;

4. прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;

5. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или от сключването на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение.

(2) Лице, което е в трудовоправно отношение, не може без съгласието на своя работодател да извършва стопанска дейност нито за своя, нито за чужда сметка в пределите на осъществявания предмет на дейност на работодателя. Смята се, че съгласието е дадено, ако при сключване на трудовия договор на работодателя е било известно, че лицето извършва дейността и не е уговорено изрично прекратяването ѝ. При нарушение на тази забрана работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие.

Чл. 16 Споразумения с незначителен ефект

(1) Забраната по чл. 15, ал. 1 не се прилага за споразумения, решения и съгласувана практика с незначителен ефект върху конкуренцията.

(2) Ефектът е незначителен, когато общият дял на предприятията - участници на пазара на стоките или услугите - предмет на споразумението, решението или съгласуваната практика, не надвишава:

1. десет на сто от съответния пазар, ако участниците са конкуренти помежду си;

2. петнадесет на сто от всеки от съответните пазари, ако участниците не са конкуренти помежду си.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато споразуменията, решенията или съгласуваната практика имат за цел или резултат:

1. пряко или косвено определяне на цени;

2. разпределяне на пазари и/или клиенти;

3. ограничаване на производството и продажбите.

(4) За прилагането на ал. 2 и 3 комисията приема правила, които се публикуват в регистъра по чл. 68, ал. 1.

Чл. 17 Освобождаване от забраната

(1) Не са забранени споразумения, решения и съгласувани практики по смисъла на чл. 15, ал. 1, които допринасят за подобряване на производството или разпределението на стоки или предоставянето на услуги или за развитието на техническия и/или икономическия прогрес, като предоставят на потребителите справедлив дял от получените ползи, и които:

1. не налагат на участващите предприятия ограничения, които не са необходими за постигане на тези цели, и

2. не дават възможност на участващите предприятия да предотвратят конкуренцията на съществена част от съответния пазар.

(2) Доказването на обстоятелствата по ал. 1 е задължение на предприятията или сдруженията от предприятия, които се позовават на тях.

Чл. 18 Групово освобождаване от забраната

(1) Определени категории споразумения, решения и съгласувани практики, които отговарят на изискванията по чл. 17, могат да бъдат освободени от забраната по чл. 15 с решение на комисията, което не подлежи на обжалване. То се публикува в регистъра по чл. 68.

(2) Когато комисията установи в резултат на проучване, че дадено споразумение, решение или съгласувана практика, попадащи в обхвата на решението по ал. 1, не са в съответствие с изискванията по чл. 17, тя постановява, че решението за групово освобождаване не се прилага в конкретния случай, като не налага предвидената в закона санкция за нарушение по чл. 15 и посочва срок, в който страните трябва да приведат споразумението си в съответствие с чл. 17 или да го прекратят.

(3) Когато комисията установи в резултат на проучване, че определено споразумение, решение или съгласувана практика има несъвместим с чл. 81, ал. 4 от Договора за създаване на Европейската общност ефект върху територията на страната или на част от нея, притежаваща всички характеристики на отделен географски пазар, тя постановява, че разпоредбите на съответния регламент на Европейския съюз за групово освобождаване от забраната по чл. 101, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз не се прилагат в конкретния случай, като не налага предвидената в закона санкция за нарушение по чл. 101, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз и посочва срок, в който страните трябва да приведат споразумението си в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 4 от Договора за създаване на Европейската общност или да го прекратят.

Чл. 19 Монополно положение

(1) Монополно е положението на предприятие, което по закон има изключителното право да извършва определен вид стопанска дейност.

(2) Монополно положение може да се предоставя само със закон в случаите по чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България.

(3) Всяко друго предоставяне на монополно положение извън случаите по ал. 2 е недействително.

Чл. 20 Господстващо положение

(1) Господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.

(2) В случай че предприятието, което е обект на проучване, притежава на съответния пазар пазарен дял от най-малко 50 на сто, в тежест на съответното предприятие е да докаже, че спрямо него не са налице обстоятелствата по ал. 1.

Чл. 20а Съвместно господстващо положение

(1) Съвместно господстващо положение е налице, когато между две или повече предприятия съществуват икономическа взаимозависимост или други фактори, водещи до създаване на връзка между тях, която им позволява да действат заедно в значителна степен независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи и да попречат на конкуренцията на съответния пазар.

(2) Икономическата взаимозависимост или факторите, водещи до създаване на връзка между съответните предприятия по ал. 1, се установяват при наличие на всяко едно от следните обстоятелства:

1. характеристиките на съответния пазар улесняват координиране на поведението на предприятията на пазара, без необходимост от изрично споразумение;

2. наличие на устойчивост и предвидимост на поведението на предприятията;

3. липса на насрещен натиск от страна на конкуренти, търговски партньори и потребители, водещ до ограничаване на ефективната конкуренция на пазара.

(3) При преценката си по ал. 1 и 2 комисията може да вземе предвид:

1. структурата, степента на концентрация на съответния пазар и пазарните дялове на участниците;

2. нивото на прозрачност на съответния пазар и възможността за системно и безпрепятствено наблюдение на поведението на конкурентите;

3. наличието на бариери за навлизане и потенциална конкуренция;

4. хомогенност на стоките или услугите на съответния пазар; и

5. други релевантни икономически и правни фактори.

(4) В случай че предприятията, които са обект на проучване, притежават заедно на съответния пазар пазарен дял от най-малко 60 на сто, в тежест на съответните предприятия е да докажат, че спрямо тях не са налице обстоятелствата по ал. 1.

(5) Наличието на съвместно господстващо положение не изисква доказване на споразумение или съгласувана практика между предприятията по смисъла на чл. 15.

Чл. 21 Забрана за злоупотреба с монополно, господстващо или съвместно господстващо положение

Забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като:

1. пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия;

2. ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите;

3. прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;

4. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение;

5. необоснован отказ да се достави стока или да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност.

Чл. 21а Забрана за налагане на прекомерно високи цени

(1) Забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, изразяващо се в налагане на прекомерно високи цени, с което може да се предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да се засегнат интересите на потребителите.

(2) Забраната по ал. 1 не се прилага за цени, които се регулират от държавен орган в рамките на неговата компетентност по закон.

Чл. 21б Обхват на забраната за налагане на прекомерно високи цени

(1) Забраната по чл. 21а се прилага, когато липсва обоснована връзка на цената с икономическата стойност на продукта и/или услугата.

(2) При определяне на прекомерност на цената комисията прилага един или повече от следните критерии:

1. критерий „разходи плюс“ – когато продажната цена значително надвишава икономически обоснованите разходи и разумна норма на печалба;

2. сравнителен критерий – когато цената съществено надвишава цените на същите или сходни стоки или услуги в други държави – членки на Европейския съюз;

3. исторически критерий – когато е налице значително увеличение на цената от предприятието за кратък период без обективна икономическа причина;

4. критерий за икономическа стойност – когато цената е непропорционална спрямо икономическата стойност на стоката или услугата;

5. други релевантни икономически и правни критерии.

(3) Прилагането на критериите по ал. 2 се извършва въз основа на икономически анализ и методика, утвърдена от Министерския съвет по предложение на комисията.

Чл. 21в Неприложимост на забраната по чл. 21 и 21а

Забраната по чл. 21 и 21а не се прилага в случай, че предприятието докаже наличие на обективни икономически причини, включително:

1. увеличение на производствените разходи;

2. промени в логистичните разходи;

3. външни пазарни фактори;

4. други доказуеми икономически обстоятелства.

Чл. 22 Определение

(1) Концентрация между предприятия е налице при настъпване на трайна промяна в контрола:

1. при сливане или вливане на две или повече независими предприятия, или

2. когато едно или няколко лица, упражняващи вече контрол върху най-малко едно предприятие, придобият чрез покупка на ценни книжа, дялове или имущество, чрез договор или по друг начин пряк или косвен контрол върху други предприятия или части от тях.

(2) За концентрация по смисъла на ал. 1 се смята и създаването на съвместно предприятие, трайно изпълняващо всички функции на икономически независим субект.

(3) Контролът се изразява в придобиване на права, сключване на договори или други начини, които поотделно или заедно и с оглед на съществуващите фактически обстоятелства и приложимия закон дават възможност за упражняване на решаващо влияние върху определено предприятие чрез придобиване на:

1. правото на собственост или на ползване върху цялото или върху част от имуществото на предприятието;

2. права, включително въз основа на договор, които осигуряват възможност за решаващо влияние върху състава, гласуването или решенията на органите на предприятието.

Чл. 23 Изключения

Не се смятат за концентрация случаите, в които:

1. кредитни и други финансови институции или застрахователни предприятия, чиято дейност включва сделки с ценни книжа за тяхна или за чужда сметка, притежават временно ценни книжа на определено предприятие с цел да ги препродадат, но само при условие че:

2. контролът се придобива от лице, което съгласно действащото законодателство изпълнява определени функции, свързани с ликвидацията или с обявяването в несъстоятелност на предприятието;

3. действията по чл. 22, ал. 4 се извършват от финансови холдинги, но само когато придобитият от холдинга контрол се упражнява единствено за поддържане на пълната стойност на инвестициите, а не и за пряко или косвено определяне на конкурентното поведение на предприятията, в които холдингът участва.

Чл. 24 Уведомяване за концентрация

(1) Концентрациите подлежат на задължително предварително уведомяване пред комисията, ако сумата от общите обороти на всички предприятия - участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финансова година, надхвърля 25 млн. лв., и

1. общият оборот на всяко едно от поне две от предприятията - участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финасова година, надхвърля 3 млн. лв., или

2. общият оборот на предприятието - обект на придобиване на територията на Република България през предходната финасова година, надхвърля 3 млн. лв.

(2) За концентрация може да бъде подадено доброволно предварително уведомление пред комисията и когато не са изпълнени условията за задължително предварително уведомяване по ал. 1.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 предприятията уведомяват комисията за концентрацията след сключването на договора, публичното оповестяване на търговото предложение или придобиването на контрол, но преди предприемането на реални действия по изпълнение на сделката. В определени случаи по искане на страните комисията може да извърши оценка на концентрациите преди сключването на договора или публичното оповестяване на търговото предложение, ако страните представят достатъчно доказателства за намеренията си за сключването на договор или са оповестили публично намерението си да направят търгово предложение.

(4) Комисията с мотивирано определение може да изиска да бъде подадено уведомление за концентрация в срок до 6 месеца от осъществяване на сделката, когато:

1. сумата от общите обороти на всички предприятия – участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финансова година надхвърля 25 млн. лв., и

2. сделката поражда съмнения, че в резултат на осъществяването на концентрация съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение.

(5) В случаите по ал. 4 предприятията уведомяват комисията за концентрацията в указания в определението срок.

Чл. 25 Изчисляване на оборота

(1) Общият оборот включва нетните приходи от продажби на предприятие - участник в концентрацията през предходната финансова година, представляващи сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, генерирани от обичайната дейност на предприятието, намалени с търговските отстъпки, отбивите, рабатите и данъка върху добавената стойност. В оборота не се включват приходите от продажба на продукция, стоки и услуги между предприятия, принадлежащи към една и съща икономическа група.

(2) Когато концентрацията се състои в придобиване на част или части от едно или повече предприятия, независимо дали тези части представляват самостоятелни юридически лица, се взема предвид само оборотът, отнасящ се до тази част или части, които са предмет на концентрацията.

(3) Оборот по смисъла на този член е:

1. за кредитни и други финансови институции - сумата от следните приходни пера, след приспадане на данъка върху добавената стойност, и при необходимост - други данъци, свързани с тези пера:

2. за застрахователни предприятия - стойността на брутните премии, които обхващат получените средства и вземания по застрахователни договори, издадени от или от името на застрахователните предприятия, включително разходи за презастрахователни премии след приспадане на данъци и вноски или начислени такси по отношение на сумите на индивидуалните премии или общия размер премии.

(4) Общият оборот на предприятието се изчислява като сума от съответните обороти на:

1. съответното предприятие участник;

2. предприятията, контролирани пряко или непряко съгласно чл. 22, ал. 4 от предприятието участник;

3. предприятията, контролиращи пряко или непряко съгласно чл. 22, ал. 4 съответното предприятие участник;

4. други предприятия, контролирани пряко или непряко съгласно чл. 22, ал. 4 от предприятие, упражняващо контрол върху съответното предприятие участник;

5. предприятията, които са съвместно контролирани от предприятията, посочени в т. 1 - 4.

(5) Когато някое от предприятията по ал. 4, т. 1 - 4 упражнява съвместен контрол върху друго предприятие, при изчисляването на общия оборот:

1. не се отчита оборотът - резултат от продажбата на продукти или предоставянето на услуги между съвместното предприятие и предприятията по ал. 4, т. 1 - 4;

2. се взема предвид оборотът в резултат от продажбата на продукти и предоставянето на услуги между съвместни предприятия и всяко трето предприятие; този оборот се разпределя поравно между предприятията, упражняващи съвместен контрол.

Чл. 26 Оценка и разрешение за концентрация

(1) Концентрация, по чл. 24, се оценява, за да се определи ефектът й върху конкуренцията на съответния пазар.

(2) При оценката на концентрацията комисията държи сметка за необходимостта от поддържане и развитие на конкуренцията на съответния пазар, като се вземат предвид обстоятелства като структура на съответните пазари и на действителната и потенциалната конкуренция между предприятията, намиращи се във и извън рамките на Европейския съюз, съответно Република България, положението на предприятията на съответните пазари преди и след концентрацията, икономическата и финансовата сила на участниците в концентрацията, наличието на сила на купувача, възможни алтернативи за избор на доставчици и клиенти, техния достъп до доставки или до пазари, технически и икономически прогрес, осигуряващ ползи за потребителите в резултат на концентрацията, тенденциите в търсенето и предлагането на съответните стоки и услуги, интересите на потребителите, правни, административни, икономически или други бариери за навлизане на съответните пазари, както и други относими към конкретния случай обстоятелства.

(3) При създаването на съвместно предприятие по смисъла на чл. 22, ал. 2 се оценява дали концентрацията има за цел или резултат координиране на конкурентното поведение на предприятия, които остават независими.

(4) Комисията разрешава концентрацията, ако тя не води до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение.

(5) Комисията може да разреши концентрация, която, дори и да води до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на установяване или засилване на господстващо положение, цели модернизиране на съответната стопанска дейност, подобряване на пазарните структури, по-добро задоволяване интересите на потребителите и като цяло положителният ефект има превес над отрицателното въздействие върху конкуренцията на съответния пазар.

Чл. 27 Секторни анализи на конкурентната среда

(1) Комисията извършва секторен анализ в случаите, в които конкуренцията в даден сектор, отрасъл, подотрасъл или регион може да бъде предотвратена, ограничена или нарушена.

(2) В рамките на анализа по ал. 1 комисията може да определи съответните пазари и да изследва техните характеристики и структура, бариерите за навлизане, участниците на пазара, степента на пазарна концентрация, динамиката в сектора, нормативната уредба, саморегулациите и да прави изводи за състоянието на конкурентната среда.

Чл. 27а Секторни анализи на пазари с висока обществена значимост

(1) Комисията извършва секторни анализи на пазари с висока обществена значимост, включително:

1. селскостопански и бързооборотни хранителни продукти;

2. горива;

3. енергетика;

4. телекомуникации;

5. фармация.

(2) Анализите по ал. 1, т. 1 и 2 се публикуват ежегодно по реда на чл. 68.

Чл. 28 Застъпничество за конкуренцията

За да защити свободната инициатива в стопанската дейност и да предотврати ограничаването или нарушаването на конкуренцията, комисията извършва оценка за съответствието с разпоредбите на този закон на:

1. проекти на нормативни или нормативни административни и общи административни актове;

2. действащи нормативни или нормативни административни и общи административни актове;

3. проекти на актове на сдружения на предприятия, които регулират дейността на членовете им.

Чл. 28а Проследимост по веригата за доставки

(1) За осигуряване на условия за секторен анализ, наблюдение на пазарната среда, проследимост по веригата за доставки и ранно установяване на данни за нелоялни търговски практики, нарушения на конкуренцията или други нарушения по компетентност се създава електронен централен регистър за проследимост по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, както и на други продукти на етап търговия на едро от бизнес операторите до дистрибуцията до краен потребител, определени с наредбата по ал. 4.

(2) Бизнес операторите са длъжни да подават към регистъра по ал. 1 информация в електронен вид за веригата за доставки от всяко първо пускане в стокооборот на пазара в страната на селскостопански и хранителни продукти и всяка последваща дистрибуция на етап търговия на едро.

(3) Регистърът по ал. 1 се води и поддържа от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. Информацията в регистъра за ценовите нива е достъпна само за съответните държавни органи, които могат да извършват проверка в рамките на своята компетентност.

(4) Информацията, която се вписва, условията и редът за воденето, поддържането и ползването на регистъра по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

(5) Регистърът по ал. 1 осигурява автоматизирано събиране, обработване, съпоставяне и анализ на данни, включително чрез алгоритмични и/или изкуственоинтелектни средства, за откриване на индикатори за пазарни деформации, нелоялни търговски практики, нарушения на конкуренцията, нарушения на потребителските права, данъчни, митнически, санитарни, фитосанитарни или други рискове за нарушения по компетентност, които да послужат за проверка от компетентните органи.

(6) В наредбата по ал. 4 се определят и условията, при които може да се изисква подаването на определена информация за вписване в регистъра по ал. 1, по отношение на:

1. веригата за доставки на храни на етап търговия на дребно;

2. доставките на първични продукти и храни съгласно чл. 37, ал. 1 и 2 и чл. 38 от Закона за храните.

(7) Обменът на данни на регистъра по ал. 1 с други регистри и бази данни се урежда с наредбата по ал. 4.

(8) Наредбата по ал. 4 съдържа описание на продуктите и групите продукти – обект на проследяване, както и реда на тяхното поетапно включване в регистъра по ал. 1.

(9) Последващото включване на други продукти и/или групи продукти в регистъра по ал. 1 се осъществява след включването им в наредбата по ал. 4.

(10) Достъпът и обменът на лични данни в регистъра по ал. 1 се осъществяват при спазване изискванията за защита на личните данни.

Чл. 29 Обща забрана

Забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.

Чл. 30 Увреждане на доброто име на конкурентите

Забранява се увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид.

Чл. 31 Въвеждане в заблуждение

Забранява се въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти.

Чл. 32 Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама

(1) Забраняват се заблуждаващата реклама, както и неразрешената сравнителна реклама.

(2) Рекламодателят и рекламната агенция, изготвила рекламата, носят отговорност за заблуждаваща и за неразрешена сравнителна реклама.

Чл. 33 Заблуждаваща реклама

(1) Заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент.

(2) При определянето на рекламата като заблуждаваща се взимат предвид и:

1. характеристиките на стоките и услугите, като: наличност, вид, изработка, състав, начин и дата на производство на стоките или изпълнение на услугите, годност за употреба, начини за употреба, количество, географски и търговски произход, резултати, които могат да се очакват от тяхната употреба, резултати и съществени характеристики от изпитванията или извършените проби върху стоките или услугите;

2. цената или начинът на формирането й и условията за доставка на стоките и изпълнение на услугите;

3. данни за рекламодателя или рекламиращия, като: име или фирма, адрес или седалище, адрес на управление, имущество, права върху индустриална и интелектуална собственост, получени награди или отличия.

Чл. 34 Сравнителна реклама

(1) Сравнителна реклама е всяка реклама, която пряко или косвено идентифицира конкурента или предлагани от него стоки или услуги.

(2) Сравнителната реклама е разрешена, когато:

1. не е заблуждаваща по смисъла на чл. 33 от този закон и не е нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, 68е, 68ж от Закона за защита на потребителите;

2. сравнява стоки или услуги, задоволяващи еднакви потребности или предназначени за една и съща цел;

3. сравнява обективно една или повече характерни черти на стоките и услугите, които са съществени, сравними и представителни за тези стоки и услуги, включително техните цени;

4. не води до объркване на рекламодателя с неговите конкуренти или на търговски марки, търговски имена, други отличителни белези, стоки или услуги на рекламодателя с тези на неговите конкуренти;

5. не води до дискредитиране или опетняване на търговските марки, търговските имена, други отличителни белези, стоките, услугите, дейностите или положението на конкурентите;

6. сравнява стоки с едно и също наименование за произход;

7. не извлича нелоялно предимство от известността на търговската марка, търговското име или други отличителни белези на конкурентите или от наименованието за произход на конкуриращи се стоки;

8. не представя стоките или услугите като имитация или копие на стоки или услуги със запазена търговска марка или име.

(3) При преценката дали една сравнителна реклама е разрешена, освен обстоятелствата по ал. 2 се вземат предвид и разпоредбите на чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1143 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно географските означения за вина, спиртни напитки и селскостопански продукти, както и за храните с традиционно специфичен характер и незадължителните термини за качество за селскостопанските продукти, за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) 2019/787 и (ЕС) 2019/1753 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1151/2012 (OB, L 2024/1143 от 23 април 2024 г.).

Чл. 34а

Заблуждаваща реклама и неразрешена сравнителна реклама, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 2017/2394, са нарушения в рамките на Европейския съюз, широко разпространени нарушения или широко разпространени нарушения със съюзно измерение.

Чл. 35 Имитация

(1) Забранява се предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата.

(2) Забранява се използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите.

(3) Забранява се използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите.

Чл. 36 Нелоялно привличане на клиенти

(1) Забранява се осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти.

(2) Забранява се предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, с изключение на: рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи количества.

(3) Забранява се извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от: решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанки; събиране на серия от купони и други подобни; разиграване на игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга. Комисията на основание чл. 8, ал. 1, т. 14 приема правила, с които определя в кои случаи стойността на обещаваната награда значително надвишава цената на продаваната стока или услуга.

(4) Забраняват се продажбите на стоки или предлагането на услуги на вътрешния пазар в значителни количества за продължителен период от време на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията на стоките, съответно от разходите за реализацията на услугите, с цел нелоялно привличане на клиенти.

Чл. 37 Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни

(1) Забранява се узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика.

(2) Забранява се използването или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана.

Чл. 37а

(1) Забранява се всяко действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на по-слабата страна при договарянето и на потребителите. Недобросъвестни са действия или бездействия, които нямат обективно икономическо основание, като необоснован отказ да се доставят или закупят стоки или услуги, налагане на необосновано тежки или дискриминационни условия, или неоснователно прекратяване на търговски отношения.

(2) Наличието на по-силна позиция при договаряне се определя с оглед характеристиките на структурата на съответния пазар и конкретното правоотношение между засегнатите предприятия, като се отчита степента на зависимост между тях, характерът на дейността им и разликата в нейния мащаб, вероятността за намиране на алтернативен търговски партньор, включително съществуването на алтернативни източници на снабдяване, канали за разпространение и/или клиенти.

Чл. 37б Абсолютни забрани

(1) Забранява се всяко действие или бездействие на купувач в отношенията с доставчик във веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти, ако е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на доставчика, включително и следните нелоялни търговски практики в отношенията между купувачите и доставчиците във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти като:

1. плащане от купувач на доставчик:

2. отказ на купувача от поръчки за нетрайни селскостопански и хранителни продукти с по-малко от 30 дни предизвестие, така че да не може основателно да се очаква доставчикът да намери друг начин за търговска реализация или за употреба на тези продукти;

3. едностранна промяна от купувача на условия по договора за доставка, свързани с честотата, метода, мястото, времето или обема на доставката или снабдяването, стандартите за качество, условията на плащане или цените, срока, както и по отношение на предоставянето на услугите, посочени в чл. 37в;

4. искане на купувача от доставчика на плащания, които не са свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти на доставчика;

5. искане от купувач за плащане от доставчика при влошаване на качеството, бракуване и/или липси на селскостопански и хранителни продукти, които са настъпили в помещенията на купувача или след като собствеността е прехвърлена на купувача, когато това не се дължи на причини, за които доставчикът носи отговорност;

6. отказ от купувач да потвърди в писмен вид условията по договора, за които доставчикът е поискал писмено потвърждение, с изключение на случаите, когато договорът за доставка се отнася за доставянето на продукти от член на организация на производителите, включително кооперация, на организацията на производителите, в която доставчикът членува, ако устройственият акт на тази организация на производителите или правилата и решенията, установени в устройствения акт или произтичащи от него, съдържат разпоредби с действие, сходно с действието на условията по договора за доставка;

7. неправомерно придобиване, използване или разкриване от купувача на търговска тайна на доставчика по смисъла на Закона за защита на търговската тайна;

8. предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права, включително като подава жалба или сътрудничи в проучване по реда на тази глава;

9. искане от купувача към доставчика за компенсация за разходите по разглеждане на жалби на клиенти, свързани с продажбата на продуктите на доставчика, въпреки че не е налице основание за ангажиране на отговорността на доставчика;

10. забрана или ограничаване от купувача на доставчика по договора да предлага или да закупува стоки или услуги на или от трети лица;

11. забрана, ограничаване или налагане на санкции от купувача на доставчика по договора за предоставяне на същите или по-добри търговски условия на трети лица;

12. едностранно и неоснователно прекратяване на договора от купувача или прекратяване без предизвестие в разумен срок, достатъчен за доставчика да покрие инвестиционните си разходи и с оглед на предишните търговски отношения на страните по договора.

13. налагане от купувача на търговски условия, които доставчикът не би приел при наличие на други възможности за реализация на продуктите;

14. налагане от купувача на договорни условия, които създават необосновано предимство за купувача, в резултат на което се увреждат или могат да бъдат увредени интересите на доставчика;

15. едностранно налагане от купувача на селскостопански и хранителни продукти на доставчика на цени, плащания, условия на продажба или начини на продажба, които са дискриминационни и необосновани;

16. едностранно налагане от купувача на такси за предлагане продукцията на доставчика на селскостопански и хранителни продукти в търговското помещение на купувача;

17. едностранно налагане от купувача на селскостопански и хранителни продукти на доставчика на отстъпки, предоставяне на спомагателни услуги, реклами, такси, обратни услуги и други допълнителни услуги, всички изброени пряко или косвено, свързани с храните или тяхната реализация;

18. искане от купувача на последващи, ретроактивни и/или условни бонуси, отстъпки или плащания, които не са включени във фактурната цена към момента на доставката и не са свързани с конкретна, измерима и доказуема насрещна услуга;

19. прилагане на търговски модел, при който реалната придобивна цена се формира чрез скрити, последващи или непрозрачни плащания, бонуси, компенсации или прихващания и/или доставчикът не може да установи по ясен начин реалната стойност на сделката към момента на доставката;

20. прехвърляне върху доставчика на търговски риск от непродадени количества, промоционални кампании, намаления на крайни цени, вътрешни търговски решения на купувача или загуби след приемане на стоката;

21. изискване доставчикът да участва финансово в промоция, намаление или търговска кампания, организирана по инициатива на купувача, без предварително писмено споразумение за срок, обхват, количества, цена и финансов ефект;

22. обвързване на достъпа до търговска мрежа с предоставяне на отстъпки, бонуси, безплатни количества, рекламни услуги, логистични услуги или други плащания, които не отразяват реална и доказуема икономическа стойност;

23. изискване или налагане на доставчик да участва в промоционално намаление на стока, при условие че по-малко от 50 на сто от общия размер на намалението се поема за сметка на купувача;

24. изискване или налагане на доставчик участие в намалението в размер, надвишаващ 10 на сто от доставната цена, когато намалението е по инициатива на купувача;

25. дискриминация между търговски партньори, изразяваща се във:

26. налагане от купувача на доставчика на задължение селскостопански и хранителни продукти да бъдат доставяни, съхранявани, излагани или продавани единствено в амбалаж, опаковка, касетки, контейнери, тарелки, мрежи, чували, гацa, насипен вид или друг формат, определен от купувача, когато това води или може да доведе до заличаване, прикриване, замяна или отслабване на търговската марка, фирмената идентичност, произхода или разпознаваемостта на доставчика, освен когато това е изрично предварително договорено между страните във връзка с производство, доставка или реализация на продукти под собствена търговска марка на купувача;

27. отказ на купувача без обективна и писмено мотивирана причина да приеме стока на доставчика в собствен, сходен, технически съвместим и съответстващ на изискванията за безопасност, логистика, транспорт, съхранение и етикетиране амбалаж, опаковка или съд за еднократна или многократна употреба, обозначен с търговската марка, логото, фирменото наименование или друг отличителен знак на доставчика, освен когато използването на различен формат е предварително договорено във връзка с реализация на продукти под собствена търговска марка на купувача;

28. изискване продукт, доставен от доставчика в брандирана опаковка, амбалаж или разфасовка, да бъде разопакован, разфасован, предлаган насипно, наливно, витринно или в друг небрандиран вид, когато това води или може да доведе до заличаване, прикриване, замяна или затрудняване установяването на търговската марка, произхода, производителя или доставчика на продукта от крайния потребител, освен когато:

29. изваждане от асортимент, ограничаване на обеми, влошаване на позициониране, отказ от промоционално участие или замяна на продукт на доставчика с продукт под собствена марка на купувача или на свързано с него лице, когато това представлява ответно търговско действие или не е основано на предварително определени, обективни и проверими критерии;

30. прилагане от купувача на ценова промяна по искане на доставчика, при която намаленията на доставните цени се приемат и отразяват незабавно, когато са в полза на купувача, а увеличенията на доставните цени се отлагат без обективна икономическа причина, и това води или може да доведе до необосновано икономическо предимство за купувача или до прехвърляне на икономически риск върху доставчика;

31. предприемане или заплашване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчик, включително прекратяване или неподлежащо на обективна обосновка ограничаване на договора, изваждане от асортимент, намаляване на поръчки, влошаване на позициониране или забавяне на плащания, когато доставчикът отказва да приеме нелоялна търговска практика, упражнява свои права или съдейства на компетентен орган.

(2) За целите на сроковете за плащане договорените срокове за доставка по ал. 1, т. 1, буква „а“ във всеки случай са не по-дълги от един месец.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1 за дата на определяне на платимата сума се приема датата на издаване на фактурата или датата на получаването й от купувача. Когато платимата сума се определя от купувача, сроковете за плащане, посочени в ал. 1, т. 1, буква „а“, започват да текат от изтичането на договорения срок за доставка, в който доставките са направени, а сроковете за плащане по ал. 1, т. 1, буква „б“ започват да текат от датата на доставката.

(4) За нелоялни търговски практики се смятат и всички действия или бездействия на купувача, при които не са налице обстоятелствата на фактическите състави по ал. 1, т. 1 – 31 и чл. 37в и могат да застрашат или увредят интересите на доставчика по недобросъвестен начин.

Чл. 37в Условни забрани

(1) Забранени за прилагане са следните търговски практики, освен когато са изпълнени условията по ал. 2:

1. връщане от купувача на непродадени продукти, без той да е заплатил за тях и/или за изхвърлянето им;

2. заплащане от доставчика като условие за складирането, излагането или включването в продуктовата гама на негови продукти или предлагането на пазара на такива;

3. искане от купувача за заплащане от доставчика на всички или част от разходите за намалени цени на селскостопански и хранителни продукти, продавани от купувача в рамките на промоция, освен ако преди промоцията, която се прави по инициатива на купувача, купувачът уточни срока на промоцията и очакваните количества селскостопански и хранителни продукти, които ще бъдат поръчани по намалени цени;

4. искане от купувача за заплащане от доставчика на рекламни дейности на купувача;

5. искане от купувача за заплащане от доставчика за маркетингови дейности на купувача;

6. заплащане от доставчика на купувача за оборудване и/или поддържане на помещения, използвани за продажбата на продуктите;

7. искане от купувача за заплащане от доставчика на транспортни и/или логистични разходи.

(2) Практиките по ал. 1 не са забранени само когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. договорени са предварително и писмено с ясни, недвусмислени и икономически обосновани условия в договора за доставка или в последващо споразумение;

2. определени са конкретният предмет, срок, обхват, цена и начин на изпълнение;

3. услугата или действието е реално предоставено;

4. стойността е икономически обоснована и пропорционална;

5. доставчикът е получил документ, удостоверяващ изпълнението;

6. плащането е отразено по прозрачен начин в счетоводните и търговските документи.

(3) Когато купувачът изисква плащане по ал. 1, той е длъжен предварително да предостави на доставчика писмен разчет, съдържащ:

1. правното и икономическото основание на плащането;

2. конкретна насрещна услуга;

3. начин на формиране на стойността;

4. очакван резултат;

5. срок и обхват;

6. количества, продукти и обекти, за които се отнася;

7. начин на доказване на изпълнението;

8. плащанията за единица стока или общия размер на плащанията, в зависимост от случая;

9. разходите за плащане, както и информация за това на какво се основават.

Чл. 37г Обхват на забраните за нелоялни търговски практики

(1) Забраните по чл. 37б и 37в се прилагат по отношение на нелоялни търговски практики, свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти от:

1. доставчик, който има годишен оборот, не по-голям от 3 911 000 лв., на купувач, който има годишен оборот, по-голям от 3 911 000 лв.;

2. доставчик, който има годишен оборот, по-голям от 3 911 000 лв. и по-малък от 19 558 000 лв., на купувач, който има годишен оборот, по-голям от 19 558 000 лв.;

3. доставчик, който има годишен оборот, по-голям от 19 558 000 лв. и по-малък от 97 791 000 лв., на купувач, който има годишен оборот, по-голям от 97 791 000 лв.;

4. доставчик, който има годишен оборот, по-голям от 97 791 000 лв. и по-малък от 293 374 000 лв., на купувач, който има годишен оборот, по-голям от 293 374 000 лв.;

5. доставчик, който има годишен оборот, по-голям от 293 374 000 лв. и по-малък от 684 540 000 лв., на купувач, който има годишен оборот, по-голям от 684 540 000 лв.;

6. доставчик, чийто годишен оборот не надвишава 684 540 000 лв., на купувач, който е публичен орган.

(2) Годишният оборот по ал. 1 се определя в съответствие с чл. 4, 4б и 4г от Закона за малките и средните предприятия, включително съгласно дефинициите за независимо предприятие, за предприятия партньори и свързани предприятия и други приложими разпоредби, свързани с годишния оборот, на същия закон.

(3) Годишният оборот на предприятие – доставчик и купувач, включва нетния размер на приходите от обичайната дейност на предприятието през предходната финансова година.

Чл. 37д Изключения

(1) Забраната по чл. 37б, ал. 1, т. 1 не засяга:

1. последиците от просрочени плащания и средствата за правна защита, предвидени в чл. 303а и 309а от Търговския закон;

2. договаряне между купувач и доставчик на клауза за споделяне на стойността по смисъла на чл. 172а от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ, L 347/671 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1308/2013“.

(2) Забраната по чл. 37б, ал. 1, т. 1 не се прилага по отношение на плащания:

1. от купувач към доставчици в рамките на Схемата за училищен плод и мляко съгласно чл. 23 от Регламент (ЕС) № 1308/2013;

2. от лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и държавните лечебни заведения – търговски дружества, по отношение на които се прилагат сроковете за плащане по чл. 3, ал. 6 от Закона за лечебните заведения;

3. по договори между доставчици на грозде или гроздова мъст за производство на вино и техните преки купувачи, при условие че:

(3) Забраните по чл. 37б и 37в не се прилагат по отношение на договорите между доставчици и потребители.

Чл. 37е Защита по друг ред

Образуването на производство по тази глава не е пречка всяка от страните по договора за доставка да защити правата си по друг установен ред.

Чл. 38 Основание за образуване на производство

(1) Производството пред комисията се образува по:

1. решение на комисията;

2. искане на прокурор;

3. искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон;

4. искане за освобождаване от санкция;

5. искане на лицата, чиито интереси са засегнати от актове, издадени в противоречие с този закон;

6. уведомление за концентрация на предприятия;

7. искане на друг национален орган по конкуренцията на държава - членка на Европейския съюз, или на Европейската комисия по чл. 20, параграф 5 и чл. 22 от Регламент (ЕО) № 1/2003, както и по чл. 12 и чл. 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 139/2004 както и искане на Европейската комисия по чл. 22 и 23 от Регламент (ЕС) 2022/1925 и чл. 14 от Регламент (ЕС) 2022/2560 във връзка с глава 3 „Концентрации“ от същия регламент;

8. искане за становище на държавен орган, включително орган на изпълнителната власт или орган на местното самоуправление.

9. искане от доставчици на селскостопански и хранителни продукти, от организации на производители на селскостопански продукти, от организации на доставчици или сдружения на такива организации по искане на един или повече от техните членове или на един или повече от членовете на членуващи в тях организации, включително от други организации с правен интерес да представляват доставчици по искане на доставчик и в негов интерес, при условие че такива организации са юридически лица с нестопанска цел.

(2) При констатиране на допуснати нередовности искането или уведомлението се оставя без движение и на молителя или уведомителя се изпраща съобщение за отстраняването им в 7-дневен срок. Ако те не бъдат отстранени в срок, председателят на комисията с разпореждане отказва да образува производство.

(3) Искането по ал. 1, т. 4 се подава по образец, утвърден с решението на комисията по чл. 101, ал. 6. Самоличността на молителя се запазва в тайна.

(4) Когато комисията е сезирана с искане по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 9, председателят с мотивирано разпореждане може да откаже да образува производство, ако случаят не попада в обхвата на приоритетите за правоприлагане, определени с правила, приети от комисията и публикувани на нейната интернет страница.

(5) Разпореждането по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на чл. 64, ал. 3.

Чл. 38а Предварително проучване

(1) Комисията може да извършва предварително проучване по постъпили искания по чл. 38, ал. 1, т. 2 – 5 и т. 9, по получени сигнали и по други въпроси от своята компетентност.

(2) При предварителното проучване комисията има правомощията по чл. 45, т. 1, 2 и т. 5 – 7.

(3) Председателят на комисията със свое разпореждане може да публикува заключенията от предварителното проучване с оглед запознаването на обществеността с резултатите.

Чл. 39 Образуване на производството

(1) Председателят на комисията с разпореждане образува производство и определя член на комисията, който наблюдава проучването.

(2) Председателят със заповед определя работен екип от състава на администрацията, който извършва проучването.

(3) В работния екип по ал. 2 могат да бъдат включени и външни специалисти, притежаващи специални знания и професионален опит съобразно спецификата, предмета и обхвата на производството. Те могат да участват в цялостното проучване или да им бъде възложено изпълнението само на конкретни задачи.

(4) Външните специалисти по ал. 3 не могат да бъдат заинтересовани пряко или косвено от изхода на производството и осъществяват възложените им от председателя задачи безпристрастно и в интерес на ефективното прилагане на този закон и на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(5) Условията и редът за назначаване на външните специалисти по ал. 3, включително осигуряване на спазването на изискванията по ал. 4 и по чл. 11, ал. 1, се определят в Устройствения правилник на Комисията за защита на конкуренцията.

Чл. 40 Спиране на производството

(1) Комисията с определение може да спре производството, когато окончателното й произнасяне зависи от решаване на въпрос или спор от компетентността на друг орган или на комисията по друго образувано пред нея производство.

(2) Комисията с определение може да спре производството и в случаите по чл. 13 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и чл. 22, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 139/2004.

(3) Определенията по ал. 1 и ал. 2, предложение първо подлежат на обжалване по реда на чл. 64, ал. 3.

(4) Производството се възобновява с определение служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му.

Чл. 41 Прекратяване на производството

Не се образува производство, а образуваното се прекратява с решение на комисията:

1. когато комисията не е компетентна да се произнесе;

2. когато е изтекла установената в закона давност;

3. в случаите по чл. 11, параграф 6 и чл. 13 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и по чл. 22, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 139/2004;

4. когато уведомителят или ответната страна бъдат заличени, не могат да бъдат открити или не съществуват;

5. когато уведомителят оттегли искането си за разрешаване на концентрация;

6. в случаите по чл. 75, ал. 2.

Чл. 42 Давност

(1) Давността за нарушения по този закон е:

1. три години - за нарушение на разпоредбите, свързани с искания на информация или с извършване на проверки;

2. пет години - за всички останали нарушения.

(2) Давността започва да тече от деня на извършване на нарушението, а в случай на продължавано нарушение - от деня, в който нарушението е преустановено.

(3) С образуването на производство за установяване на нарушение от комисията давностният срок по ал. 1 прекъсва.

(4) По време на производството и до влизане в сила на решението на комисията давност не тече.

(5) Давността за установяване от комисията на нарушение и налагане на санкции за нарушение по чл. 101 или 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз се прекъсва по време на производство по правоприлагане пред национален орган по конкуренция на друга държава – членка на Европейския съюз, или Европейската комисия, във връзка с нарушение, засягащо същото споразумение, решение на сдружение на предприятие или съгласувана практика или друго поведение, забранено в чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(6) Прекъсването на давността по ал. 5 се извършва с уведомяването на поне едно предприятие, срещу което е образувано производството по този закон, за първото официално действие по разследването. Прекъсването на давността се прилага за всички предприятия или сдружения на предприятия, участвали в нарушението.

(7) В случаите по ал. 5 нова давност започва да тече от деня, в който влезе в сила решението на съответния национален орган по конкуренция или на Европейската комисия, с което се установява нарушение, налага се санкция или се одобряват поети задължения, или се постанови, че няма основание за предприемане на действия.

(8) Уведомлението за първото официално действие по разследването, получено от национален орган по конкуренция съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003, се предоставя на другите национални органи по конкуренция в рамките на Европейската мрежа по конкуренция.

(9) За давността комисията следи служебно.

Чл. 43 Участници в производството

(1) Страни в производството пред комисията са лицата, по чието искане или уведомление е образувано производството, както и лицата, за които се твърди, че са извършили нарушение по този закон.

(2) Комисията може да конституира заинтересовани лица по тяхно мотивирано искане:

1. във всеки момент на производството по глави девета и дванадесета;

2. в срок до 30 дни от деня на публикуване на решението за започване на задълбочено проучване на концентрация по глава десета.

Чл. 44 Проучване

(1) Проучването се извършва от работния екип, определен по чл. 39, ал. 2, и се наблюдава от член на комисията, който при необходимост дава указания.

(2) Проучването се осъществява при спазване разпоредбите на тази глава и по реда на глави девета, десета, единадесета и дванадесета.

(3) Проучването и определянето на положението на предприятията на съответния пазар се извършва в съответствие с приета от комисията методика.

Чл. 45 Правомощия при извършване на проучването

При проучването наблюдаващият член на комисията и работният екип, определен по чл. 39, ал. 2, имат право да:

1. изискват информация и веществени, писмени, цифрови и електронни доказателства, независимо от носителя, на който са съхранени;

2. снемат устни или писмени обяснения;

3. извършват проверки на място;

4. възлагат извършването на експертизи от външни експерти;

5. изискват информация или съдействие от други национални органи по конкуренцията на държавите - членки на Европейския съюз, както и от Европейската комисия.

6. изискват информация и съдействие от правоприлагащи органи на държавите – членки на Европейския съюз, и от Европейската комисия при упражняване на правомощията при трансгранични разследвания в областта на нелоялните търговски практики;

7. изискват информация и съдействие от други компетентни национални органи, от компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и от Европейската комисия по реда на Регламент (ЕС) 2017/2394.

Чл. 46 Задължение за съдействие

Всички физически и юридически лица, включително предприятия, сдружения на предприятия, държавни органи и органи на местното самоуправление, неправителствени организации и Националният статистически институт, са длъжни да оказват съдействие на комисията при изпълнение на правомощията й по този закон, както и по Регламент (ЕО) № 1/2003, Регламент (ЕО) № 139/2004 и Регламент (ЕС) 2017/2394 Регламент (ЕС) 2022/1925 и Регламент (ЕС) 2022/2560.

Чл. 47 Събиране на информация

(1) Лицата, от които е поискано съдействие по силата на този закон, както и по Регламент (ЕО) № 1/2003, Регламент (ЕО) № 139/2004 и Регламент (ЕС) 2017/2394, не могат да се позовават на производствена, търговска или друга защитена от закон тайна.

(2) Когато информацията съдържа данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът, предвиден в Закона за защита на класифицираната информация.

(3) Когато информацията съдържа лични данни, се прилага редът, предвиден за тяхната защита.

(4) Лицата, от които е поискана информация, трябва да я представят в определен от комисията срок.

(5) Лицата, от които е поискано снемане на устни или писмени обяснения, трябва да се явят пред комисията в определения срок.

(6) Информацията, която се предоставя от лицата в хода на производството, трябва да е пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща.

(7) Комисията може да приеме за доказани фактите, относно които страната или заинтересованото лице са възпрепятствали събирането на поисканата от тях информация.

(8) Задължението за предоставяне на информация в производствата по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз се отнася за информацията, която обичайно е достъпна за лицата.

Чл. 48 Използване на информацията

(1) Всяка информация, събрана в хода на производството, може да бъде използвана само за целите на този закон.

(2) Страните могат да използват информацията, съдържаща се в материалите, събрани във връзка с освобождаване и намаляване на санкция по реда на чл. 101, единствено когато това е необходимо, за да упражнят правото си на защита в производства по съдебен контрол на решение, с което комисията е установила нарушение по чл. 15 или 21 от този закон и/или по чл. 101 или 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(3) Информация, изготвена от лица, които не са страни в производството по глава девета, и предоставена специално за неговите цели, както и информация, която комисията е подготвила и изпратила на страните в хода на производството, не може да се използва от тях в производства пред съд, преди комисията да е приключила производството с решение по отношение на всички страни.

Чл. 49 Снемане на устни обяснения

(1) Устните обяснения в хода на проучването се снемат и протоколират от работния екип.

(2) Протоколът се подписва от лицето, което е дало обясненията, както и от работния екип по производството.

(3) Когато спрямо лице, което е дало обяснения или е предоставило данни за извършено нарушение по този закон, са налице достатъчно основания да се предполага, че от разкриването на самоличността му биха настъпили сериозни неблагоприятни последици за упражняваната от него дейност или за личността му, комисията взема мерки за запазване в тайна на неговата самоличност по ред, предвиден във вътрешни правила, приети от комисията.

Чл. 50 Проверки на място

(1) Комисията може да извършва всякакви внезапни проверки на място на предприятия, сдружения на предприятия или купувачи на селскостопански и хранителни продукти след получаване на разрешение по чл. 51.

(2) Проверките по ал. 1 се извършват от определени със заповед на председателя на комисията служители в нейната администрация и при необходимост – от външни специалисти с професионални познания в сферата на компютърните технологии, съобразно целта и обхвата на проверката, които имат правомощия да:

1. влизат в помещенията, превозните средства и другите обекти, използвани от предприятията, сдруженията на предприятия или купувачите на селскостопански и хранителни продукти;

2. преглеждат всички документи и записи, свързани с дейността на предприятията, сдруженията на предприятия или купувачите на селскостопански и хранителни продукти, независимо от носителя, на който са съхранени;

3. изземват или получават на хартиен, цифров или електронен носител всякакви копия или извлечения от документи и записи, независимо от носителя, на който се съхраняват, а когато това е невъзможно, да изземват оригиналите, както и други веществени доказателства;

4. изземват или получават електронни, цифрови и форенсик доказателства, както и данни за трафика от всички видове носители на компютърни данни, компютърни системи и други носители, както и да изземват средства за предаване на информация;

5. получават достъп до всякакви носители на информация, включително сървъри, достъпът до които може да се осъществява чрез компютърни системи или други средства, намиращи се в проверяваните помещения;

6. запечатват за определен срок помещения, превозни средства и други обекти, използвани от проверяваните предприятия, сдружения на предприятия или купувачи на селскостопански и хранителни продукти, търговски или счетоводни книги или други носители на информация;

7. снемат устни обяснения от всеки представител или член на управителните органи или от персонала на предприятията, сдруженията на предприятия или купувачите на селскостопански и хранителни продукти относно обстоятелства, свързани с предмета и целите на проверката.

(3) Комисията може да извършва проверки по ал. 1 в помещения, превозни средства и в други обекти, различни от посочените в ал. 2, т. 1, включително в домовете на всеки представител или член на управителните органи или на персонала на предприятия или на сдружения на предприятия, в случай на основателни съмнения, че документи или други записи, които са свързани със стопанската дейност и с предмета на проверката, се съхраняват там. При проверките лицата, определени със заповед на председателя на комисията, имат правомощията по ал. 2, т. 2, 3, 4, 5 и 7.

(4) При извършване на проверките на място органите на полицията оказват съдействие съобразно правомощията си по Закона за Министерството на вътрешните работи. Редът за организиране и провеждане на съвместните действия се определя с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на комисията.

(5) Откритите документи и доказателства могат да бъдат иззети, ако съдържат данни, пораждащи основателни съмнения за други нарушения по чл. 15, 21, 24, 34а, 37б и 37в от този закон или по чл. 81 или 82 от Договора за създаване на Европейската общност. След приключване на проверката те незабавно се предоставят на комисията за приемане на решение по чл. 38, ал. 1, т. 1 както и по Регламент (ЕС) 2022/1925 и Регламент (ЕС) 2022/2560.

(6) Алинея 3 не се прилага в производства, образувани за установяване на нарушения по чл. 34а, 37б и 37в.

Чл. 51 Съдебно разрешение

(1) Проверките на място се извършват с разрешение на съдия от Административния съд - София област, по искане на председателя на комисията.

(2) Искането за разрешение съдържа:

1. целта на проверката и наименованието на предприятието, сдружението на предприятия или купувача на селскостопански и хранителни продукти, за което се иска разрешение да бъде проверено, а в случаите на искане за извършване на проверка по чл. 50, ал. 3 – посочване на обектите;

2. естеството на твърдените нарушения, а при производство по глава десета - същността на концентрацията и участниците в нея и при производства по глава единадесета – практиките от конкретен участник на съответния анализиран пазар, които могат да доведат до съществено предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в анализирания сектор, отрасъл, подотрасъл или регион;

3. обосновка на причините, които налагат извършването й.

(3) В случаите по чл. 93 към искането за разрешение се прилагат решението на комисията за оказване на съдействие, както и искането за съдействие.

(4) Административен съд – София област, се произнася по искането в деня на постъпването му с определение. В определението съдът посочва точното наименование на предприятието, сдружението на предприятия или купувача на селскостопански и хранителни продукти, което или който подлежи на проверка. Разрешението се отнася за всички помещения, превозни средства и други обекти, които се използват от проверяваното предприятие, сдружение на предприятия или от купувача на селскостопански и хранителни продукти. В определението, с което се разрешава проверка по чл. 50, ал. 3, съдът посочва конкретните обекти.

(5) Когато е необходимо да се извършат едновременно проверки в няколко предприятия, сдружения на предприятия, купувачи на селскостопански и хранителни продукти или обекти по чл. 50, ал. 3, председателят на комисията може да подаде едно общо искане, а съдът се произнася с отделни определения за всяко предприятие или сдружение на предприятия.

(6) Определенията по ал. 4 и 5 или отказът да се издадат такива подлежат на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в тридневен срок. Срокът започва да тече от уведомяването на комисията, съответно - на предприятието, сдружението на предприятия или купувача на селскостопански и хранителни продукти. Обжалването не спира изпълнението.

Чл. 52 Процедура за събиране на доказателства при проверките на място

(1) Събирането на доказателства при проверките на място се извършва от оправомощените лица в присъствието на представители на предприятието, сдружението на предприятия или на купувача на селскостопански и хранителни продукти, негови служители или други лица, които са упълномощени и имат право да присъстват в помещенията или превозните средства или са заварени по време на проверката в тях.

(2) Копията на иззетите документи се заверяват от служителите на комисията и от представителите на предприятията, сдруженията на предприятия или купувачите на селскостопански и хранителни продукти или от упълномощено длъжностно лице. При отказ на представителите да направят заверката тя се прави само от служителите на комисията.

(3) Електронните копия на иззетите документи, цифровите, електронните и форенсик доказателства се запечатват по подходящ начин.

(4) Оригиналните документи, веществените доказателства и информацията на електронни или цифрови носители се изземват в състоянието, в което са открити по време на проверката, и се връщат на предприятията, сдруженията на предприятия или купувача на селскостопански и хранителни продукти след влизането в сила на решението на комисията.

(5) При поискване на предприятията, сдруженията на предприятия или купувачите на селскостопански и хранителни продукти, от които са иззети оригинални документи, те могат да бъдат върнати и преди да е влязло в сила решението на комисията. Във всички случаи комисията връща иззетите оригинални документи, когато упражняването на права по тях е свързано с фактическото им държане.

(6) В случаите по ал. 5 комисията ползва копия от оригиналните документи, заверени от представителите на комисията и на предприятията, сдруженията на предприятия или купувачите на селскостопански и хранителни продукти, от които са иззети оригиналите.

(7) За иззетите доказателства по ал. 2, 3 и 4 се съставя протокол на място с пълен и точен опис на иззетото. Протоколът се подписва по реда на ал. 2 и се предоставя на лицата, от които са иззети доказателствата.

Чл. 53 Експертизи от външни експерти

(1) Когато за изясняване на обстоятелства по производството на комисията са необходими специални знания, тя може по искане на страните или по своя инициатива с определение да възложи извършване на експертиза от външен експерт. В определението се посочват експертът, задачата на експертизата, както и срокът за представяне на експертното заключение.

(2) Експертът не може да е лице, заинтересовано пряко или косвено от изхода на производството.

(3) Експертът представя своето заключение пред комисията, която го приема с определение. При оспорване на заключението комисията може да възложи експертизата на друго или на повече вещи лица.

(4) Допълнителна експертиза се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторна експертиза - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

(5) Комисията не е длъжна да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството.

Чл. 54 Сътрудничество при проучване с националните органи по конкуренция, с Европейската комисия и с други органи от Европейския съюз

(1) Комисията си сътрудничи с Европейската комисия и с другите национални органи по конкуренцията на държавите членки, като получава и оказва съдействие и обменя информация по реда на Регламент (ЕО) № 1/2003 и чл. 11, параграф 6, чл. 12 и чл. 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 139/2004.

(2) Комисията си сътрудничи с Европейската комисия и с националните правоприлагащи органи по Директива (ЕС) 2019/633, получава и оказва съдействие, обменя информация, участва в провеждането на срещи и оказва взаимопомощ при упражняване на правомощията си по трансгранични разследвания на нарушения по глава седма „б“.

(3) Комисията си сътрудничи, като получава и оказва съдействие, обменя информация и си оказва взаимна помощ с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия по реда на Регламент (ЕС) 2017/2394.

(4) Органът, който използва обменената информация, осигурява същата степен на защита относно тази информация, каквато осигурява националният орган по конкуренцията на държавата членка, който я предоставя.

(5) Комисията си сътрудничи с Европейската комисия и с националните правоприлагащи органи по Регламент (ЕС) 2022/1925 и по Регламент (ЕС) 2022/2560, като получава и оказва съдействие, обменя информация, участва в провеждането на срещи. При извършване на проверки от името на или съвместно с Европейската комисия или компетентните национални правоприлагащи органи се спазва предвиденият за това ред в Регламент (ЕС) 2022/1925 и в Регламент (ЕС) 2022/2560. В тези случаи комисията има правомощията по чл. 23, параграфи 2 и 4 от Регламент (ЕС) 2022/1925 и по чл. 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2560.

Чл. 54а Съдействие за уведомяване

(1) Комисията си сътрудничи с другите национални органи по конкуренция на държавите – членки на Европейския съюз, като получава и оказва съдействие във връзка с изпращане на уведомления по искане и от името на запитващия орган за:

1. твърдения за извършено нарушение на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз и решения по прилагането на тези членове;

2. всякакви процедурни актове, които подлежат на съобщаване съгласно националното право на държавата членка на запитващия орган;

3. документи, свързани с прилагането на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително отнасящи се до изпълнението на решения за налагане на санкции или периодични имуществени санкции.

(2) Законосъобразността на актовете по ал. 1 се обжалва пред компетентните органи на държавата членка на запитващия орган съгласно правото на тази държава членка.

(3) Валидността на уведомленията по ал. 1 се обжалва пред компетентните органи на държавата членка на запитания орган съгласно правото на тази държава членка.

Чл. 55 Достъп до материалите по производството

(1) Страните и конституираните заинтересовани лица в производството имат право на достъп до всички материали, събрани в хода на проучването, с изключение на материалите, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. Не се предоставя достъп до вътрешни документи на комисията, включително кореспонденция с Европейската комисия и други национални органи по конкуренцията на държавите - членки на Европейския съюз с Европейската комисия и с националните правоприлагащи органи по Директива (ЕС) 2019/633 и с Европейската комисия и компетентните национални органи по Регламент (ЕС) 2017/2394 Регламент (ЕС) 2022/1925 и Регламент (ЕС) 2022/2560, а на конституираните заинтересовани лица – и до материалите, събрани във връзка с освобождаване и намаляване на санкция по реда на чл. 101.

(2) Всяко лице, което предоставя информация на комисията в хода на производството, посочва материалите, за които твърди, че съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна и трябва да се смятат от комисията за поверителни. В тези случаи лицето мотивира твърденията си и предоставя същите материали и във вариант, в който са заличени данните, които смята за поверителни. Ако комисията сметне, че дадена информация не е поверителна, тя се произнася с определение и уведомява лицето за това. Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 64, ал. 3.

(3) Комисията отказва да предостави достъп на страните и конституираните заинтересовани лица до информация, представена от лицата по чл. 38, ал. 1, т. 9, за която считат, че ако бъде оповестена, би навредила на техните интереси. В тези случаи лицето изрично посочва информацията и материалите, за които твърди, че съдържат информация, която засяга неговите интереси, като мотивира твърденията си и представя същите материали във вариант със заличени данни.

(4) Материали, посочени като съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закона тайна, могат да бъдат разкрити и използвани от комисията, в случай че са от съществено значение за доказване на нарушението или за упражняване на правото на защита на ответната страна. Комисията може да разкрие информация, необходима за доказване или за преустановяване на нарушения съгласно чл. 33, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2394.

(5) Процедурата, уреждаща достъпа, използването и съхраняването на документите, представляващи производствена, търговска или друга тайна, защитена от закон, се урежда с правила, приети от комисията.

Чл. 56 Временни мерки

(1) В случай че при проучване по глава девета има данни за наличие на нарушение, в неотложни случаи, поради риск от сериозни и непоправими вреди за конкуренцията, комисията може по своя инициатива или по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушението, да разпореди незабавно прекратяване на практиката от предприятието или сдружението на предприятия или да преустанови или измени прилаганите търговски условия или да наложи други структурни или поведенчески мерки, които са необходими с оглед целите на този закон. Комисията не може да налага мерки, които са от компетентността на други органи и са предвидени в други закони.

(2) Временните мерки по ал. 1 могат да бъдат наложени във всеки момент от хода на производството. Комисията налага временните мерки с мотивирано определение, в което посочва целта на мярката и обосновава вида й и нейната неотложност. Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 64, ал. 3. Обжалването не спира изпълнението на временната мярка като съдът се произнася във възможно най-кратък срок.

(3) Срокът на действие на временните мерки е до три месеца от постановяването им. При необходимост този срок може да бъде удължен по реда на ал. 2. Временните мерки могат да бъдат в сила до приемане на решение от комисията по същество.

(4) Комисията може да отмени временната мярка и преди изтичане срока на действието й, в случай че незаконосъобразната практика бъде прекратена и бъде предотвратено увреждането на конкуренцията.

(5) Комисията уведомява Европейската комисия и националните органи по конкуренцията на държавите – членки на Европейския съюз, за постановените от нея временни мерки по производствата за нарушение на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Чл. 57 Приключване на проучването

(1) След приключване на проучването работният екип представя на наблюдаващия член на комисията доклад, съдържащ фактически и правен анализ на случая, както и предложение за начина на приключване на производството.

(2) Наблюдаващият член на комисията уведомява председателя за приключване на проучването. Председателят с резолюция насрочва закрито заседание на комисията, на което се решава последващият ход на производството.

Чл. 58 Заседания на комисията

(1) Заседанията на комисията са открити и закрити.

(2) Страните могат да ползват правна защита.

(3) В открито заседание на комисията не се допуска представяне на доказателства, освен ако те са новооткрити или нововъзникнали.

(4) В открито заседание по преценка на комисията могат да се призовават външните експерти, представили експертно заключение, както и други лица, държавни органи и органи на местното самоуправление.

(5) С мотивирано разпореждане на председателя на комисията заседанията може да се провеждат от разстояние при спазване на изискванията на чл. 59 за кворум, като се осигурява пряко и виртуално участие на страните и участниците в производството. Комисията уведомява страните, когато заседанието ще се проведе от разстояние.

Чл. 59 Кворум

(1) Заседанията са редовни, когато присъстват най-малко 4 от членовете на комисията.

(2) Комисията постановява решения и определения с явно гласуване и с мнозинство от 4 гласа. В случай че на заседанието присъстват по-малко от 7 членове, решението, съответно определението, се постановява само ако за него са гласували най-малко 4 от членовете на комисията.

Чл. 60 Решения на комисията

(1) Комисията в закрито заседание приема решение, с което:

1. постановява започването на задълбочено проучване;

2. установява извършеното нарушение и нарушителя;

3. налага имуществени санкции, периодични санкции и/или глоби;

4. освобождава от санкция или намалява размера на санкцията в съответствие с чл. 101;

5. установява, че не е извършено нарушение на закона или че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

6. прекратява производството;

7. възобновява производството, когато е прекратено по чл. 75, ал. 2;

8. одобрява поети задължения и определя срок за изпълнението им;

9. освобождава определени категории споразумения, решения и съгласувани практики от забраната по чл. 15;

10. постановява, че съответното решение за групово освобождаване не се прилага в конкретния случай, и посочва срок, в който страните да приведат споразумението си в съответствие с чл. 17 или да го прекратят;

11. оттегля правото да се използва съответният регламент на Европейския съюз за групово освобождаване от забраната по чл. 101, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в случай че са налице условията по чл. 29 от Регламент (ЕО) № 1/2003, и посочва срок, в който страните да приведат споразумението си в съответствие с изискванията по чл. 81, ал. 4 от Договора за създаване на Европейската общност или да го прекратят;

12. постановява прекратяване на нарушението, включително като налага подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията;

13. постановява, че дадена сделка не представлява концентрация;

14. разрешава концентрацията;

15. разрешава концентрацията при предложени промени от страните;

16. разрешава концентрацията под условие;

17. забранява концентрацията;

18. отменя решението, с което е разрешена концентрация;

19. предлага на компетентните органи да изменят или отменят съответния административен акт;

20. приема становище по проект или по действащ нормативен или административен акт;

21. приема секторен анализ;

22. постановява оказване на съдействие;

23. постановява приключване на производството по оказване на съдействие;

24. решава и други въпроси в рамките на своята компетентност.

(2) Комисията изготвя и обявява решението си с мотивите към него в 14-дневен срок след провеждане на закритото заседание по ал. 1. Решението се мотивира и се подписва от членовете на комисията, гласували в закритото заседание.

Чл. 61 Особено мнение

(1) Член на комисията, който не е съгласен с решението, го подписва с особено мнение.

(2) Особеното мнение се мотивира и се прилага към решението.

Чл. 62 Съдържание на решението

(1) Решението на комисията е писмено и съдържа:

1. наименованието на органа, който го е издал;

2. фактическите и правните основания за постановяването му;

3. диспозитивна част, в която се установява наличието или липсата на нарушение по този закон; наличието на нарушение или липсата на основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз; определят се правата и задълженията на страните, видът и размерът на имуществената санкция или на глобата, ако се налага такава;

4. данни за срока и органа, пред който може да се обжалва.

(2) В решението се посочва и срок за доброволно изпълнение на наложената имуществена санкция или глоба.

Чл. 63 Определение на комисията

Комисията постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество, доколкото друго не е предвидено в този закон.

Чл. 64 Обжалване на решенията и определенията

(1) Решенията на комисията, ако в закона не е предвидено друго, могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Административния съд – София област от страните и от всяко трето лице, което има правен интерес. Решенията се обжалват в 14-дневен срок, който започва да тече от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а за третите лица - от публикуването им в електронния регистър на комисията. Решенията на съда подлежат на касационно обжалване пред Върховния административен съд.

(2) Държавните такси за касационно обжалване пред Върховния административен съд се определят в размера на таксите, дължими за производствата пред Комисията за защита на конкуренцията. Държавните такси за отмяна на влезли в сила съдебни актове и по частни жалби се определят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Определенията на Комисията, за които това е предвидено, могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност от страните в производството по реда за обжалване на решенията на Комисията. Определенията се обжалват в 7-дневен срок от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административния съд – София област.

Чл. 65 Влизане в сила на решенията и определенията

Решенията и определенията на комисията влизат в сила, когато:

1. не подлежат на обжалване;

2. не са обжалвани в срока по чл. 64 или жалбата е оттеглена;

3. подадената жалба не е уважена.

Чл. 66 Изпълнение на решенията

(1) Решенията на комисията, с които се забранява концентрация между предприятия или се постановява прекратяване на нарушението, включително чрез налагане на поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията или се постановява преустановяване на прилагането на нелоялни търговски практики по глава седма „б“, подлежат на незабавно изпълнение.

(2) Комисията може въз основа на искане на страните по производството да постанови незабавно изпълнение на актовете по чл. 82, 85 и 88.

Чл. 67 Контрол по изпълнение на решенията

(1) Страните са длъжни своевременно да информират комисията за изпълнението на решение, с което се постановява прекратяване на нарушение, наложени са поведенчески и/или структурни мерки, постановено е преустановяване на прилагането на нелоялни търговски практики или изпълнение на други условия или задължения.

(2) Комисията може по своя инициатива да осъществява последващ контрол и да извърши последваща оценка на въздействието на решението по ал. 1, като може да образува ново производство и да постанови ново решение.

Чл. 68 Електронен регистър

(1) Комисията поддържа електронен регистър за издадените от нея актове.

(2) В регистъра се публикуват решенията на комисията, с които се приключва производството, както и решенията за започване на задълбочено проучване на концентрация по чл. 82, ал. 4, т. 4.

(3) В регистъра се публикуват и съобщения за образувани производства за разрешаване на концентрации по глава пета и за проучвания по глави девета и дванадесета други съобщения и определения, за които това е предвидено в актовете по чл. 8, ал. 1, т. 14, както и съобщения и уведомления до страни в производства, които не могат да бъдат открити на посочения от тях адрес.

(4) Решенията по ал. 2 се публикуват в срок до 14 дни от постановяването им, а съобщенията по ал. 4 - в срок до 7 дни от образуването на производството или от извършването на проверката на място по чл. 50.

Чл. 69 Такси и разноски

(1) За производствата по закона се дължат държавни такси и разноски. Размерът на таксите се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на комисията.

(2) За производствата по закона се дължат държавни такси и разноски. Държавните такси пред Комисията за защита на конкуренцията за производствата по закона се утвърждават от Министерския съвет.

(3) Сумите за възнаграждение на външни експерти и специалисти се внасят предварително от страната, която ги е поискала, в размер, определен от комисията. При назначаване на експертиза по инициатива на комисията сумите за възнаграждения се заплащат от комисията.

(4) Когато постанови решение за установяване на извършено нарушение по закона, комисията възлага на нарушителя направените по производството разноски, ако са поискани от другата страна както и заплатените от комисията суми за възнаграждение на външни експерти и специалисти.

(5) Когато комисията постанови решение, с което установи, че не е извършено нарушение, или когато производството е прекратено поради оттегляне на искането или при липса на правен интерес, комисията възлага направените разноски на лицето, по чието искане е образувано производството, ако са поискани от другата страна. Във всички останали случаи разноските остават за страните така, както са направени.

Чл. 70 Образуване на производство

(1) Производството по установяване на нарушения и налагане на санкции по глави трета и четвърта от този закон и по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз се образува на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 - 4.

(2) Производството по ал. 1 се образува в 30-дневен срок от постъпване на искането, съответно от решението на комисията.

(3) Решението за образуване на производство по инициатива на комисията на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 не подлежи на обжалване.

Чл. 71 Съдържание на искането

(1) Искането по чл. 38, ал. 1, т. 3 трябва да е на български език и да съдържа:

1. името/наименованието и данни за регистрацията/единния граждански номер на молителя и на лицето, срещу което е оплакването;

2. адреса/седалището и адреса на управление на молителя и на лицето, срещу което е оплакването;

3. описание на обстоятелствата, на които се основава искането и твърдяното нарушение;

4. в какво се състои искането;

5. доказателствата в подкрепа на искането;

6. подписа на лицето, което подава искането, или на неговия представител;

7. документ за платена държавна такса.

(2) Искането по ал. 1 се подава по образец, утвърден от комисията.

Чл. 72 Проучване

Комисията извършва проучване по производството, като упражнява правомощията си по чл. 45.

Чл. 73 Доклад на работния екип

(1) След събиране на достатъчно доказателства относно последващия ход на производството работният екип, определен по чл. 39, ал. 2, изготвя доклад и го представя на наблюдаващия член на комисията.

(2) Наблюдаващият член на комисията уведомява председателя за изготвения доклад. Председателят с резолюция насрочва закрито заседание на комисията в 14-дневен срок от приключване на проучването, на което се решава по-нататъшният ход на производството.

Чл. 74 Закрито заседание

(1) След разглеждане на доклада по чл. 73 комисията в закрито заседание постановява:

1. решение, с което установява, че не е извършено нарушение или че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

2. определение, с което връща преписката за допълнително проучване със задължителни указания за работния екип, определен по чл. 39, ал. 2;

3. определение, с което предявява твърденията за извършено нарушение на закона от ответната страна.

(2) В определението по ал. 1, т. 3 се посочва срок не по-кратък от 30 дни, в който молителят и ответната страна имат право да представят своите писмени възражения по предявените твърдения, а конституираните заинтересовани лица - своето становище. В определението се посочва, че страните и заинтересованите лица имат право на достъп до материалите по преписката по реда на чл. 55 в срока за представяне на възражения или становища, както и право да бъдат изслушани от комисията по реда на чл. 76 в открито заседание.

(3) В случая по ал. 1, т. 3 на всяка страна се предоставя версия, която не съдържа производствена, търговска или друга защитена от закона тайна на останалите страни в производството, а конституираните заинтересовани лица се уведомяват за постановеното определение по ал. 1, т. 3. Срокът за представяне на възражения и становища по ал. 2 започва да тече от деня на получаване на определението или писменото уведомление за него.

(4) Едновременно с представянето на възраженията си страните са задължени да представят и всички доказателства, с които разполагат в своя подкрепа.

(5) В случаите по ал. 1, т. 1 страните се уведомяват за решението на комисията, както и че имат достъп до материалите по преписката по реда на чл. 55.

Чл. 74а Признаване на нарушение от ответната страна

(1) До изтичане на срока по чл. 74, ал. 2 ответна страна може да подаде искане за постигане на споразумение, което съдържа потвърждение на нарушението или отказ от оспорване на участие в него.

(2) Процедурата за постигане на споразумение се урежда с правила, приети от комисията.

Чл. 75 Поемане на задължения от ответната страна

(1) Ответната страна по чл. 74, ал. 2 може да предложи да поеме задължения, с които да се постигне преустановяване на поведението, във връзка с което е образувано производството.

(2) Комисията може да одобри с решение тези задължения. В този случай комисията прекратява производството, без да установява наличие на нарушение, като постановява, че вече не съществуват основания за продължаване на производството. С решението комисията може да определи и срок на действие на поетите задължения.

(3) Преди да приеме решението по ал. 2, комисията публикува съобщение в регистъра по чл. 68, в което се съдържа обобщение на предмета на производството и на предложените задължения. В съобщението се посочва срок, не по-дълъг от 30 дни от публикацията, в който всеки участник на съответния пазар и/или техни обединения могат да представят информация и становище във връзка с предложените задължения.

(4) Комисията не може да приеме решение за поемане на задължения в случай на тежко нарушение на закона.

(5) Комисията осъществява контрол за изпълнението на поетите задължения, като може да упражнява правомощията по чл. 45.

(6) Комисията може по искане или по своя инициатива да възобнови производството, прекратено по ал. 2, когато:

1. настъпи промяна по отношение на някои от обстоятелствата, на които се основава решението по ал. 2;

2. предприятията не изпълняват поетите задължения;

3. се установи, че решението се основава на предоставена непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация.

Чл. 76 Изслушване на страните и заинтересованите лица в открито заседание на комисията

(1) Страните и заинтересованите лица имат право да бъдат изслушани от комисията в открито заседание преди постановяване на решение по същество.

(2) Комисията по своя преценка може да изслуша и други лица.

(3) Председателят с резолюция насрочва открито заседание, на което комисията изслушва страните и заинтересованите лица, които са поискали това в срока по чл. 74, ал. 2, както и лицата по ал. 2. Откритото заседание се насрочва за ден, определен не по-рано от 14 дни след изтичане на срока за представяне на възраженията или становищата по предявените твърдения за извършени нарушения. Страните и заинтересованите лица се уведомяват за насроченото открито заседание за изслушването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Страните и заинтересованите лица, както и лицата по ал. 2 се изслушват от комисията при закрити врати.

(5) Заседанието на комисията започва с решаване на предварителните въпроси относно редовността на процедурата.

(6) На страните и на заинтересованите лица могат да се задават въпроси по ред, определен от председателя.

(7) Когато сметне, че обстоятелствата по случая са изяснени, председателят на комисията предоставя възможност на страните за становища.

(8) След изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят на комисията закрива заседанието.

Чл. 77 Закрито заседание

(1) След изслушването на страните председателят на комисията насрочва в 6-месечен срок закрито заседание. На него комисията постановява решение, с което:

1. установява извършеното нарушение и нарушителя;

2. налага имуществени санкции, периодични санкции и/или глоби;

3. установява, че не е извършено нарушение по този закон или че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4. постановява прекратяване на нарушенията, включително като налага подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията;

5. постановява, че решението за групово освобождаване не се прилага в конкретния случай и определя срок за привеждането му в съответствие с чл. 17 или прекратяване;

6. постановява, че разпоредбите на съответния регламент на Европейския съюз за групово освобождаване от забраната по чл. 101, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз не се прилагат в конкретния случай, и определя срок за привеждането му в съответствие с чл. 81, ал. 4 от Договора за създаване на Европейската общност или прекратяване.

(2) В случай на фактическа и/или правна сложност председателят може да удължи срока по ал. 1 с два месеца.

(3) Комисията с определение може да:

1. приеме нови твърдения за извършено нарушение по закона по реда на чл. 74, ал. 1, т. 3;

2. върне за допълнително проучване преписката със задължителни указания.

(4) С решението си по ал. 1, т. 4 комисията налага структурни мерки само когато няма поведенческа мярка, която да е равностойна по своя ефект, или когато такава равностойна по своя ефект поведенческа мярка би била в по-голяма тежест за съответното предприятие, отколкото структурната мярка.

(5) Страните се уведомяват за постановеното решение по ал. 1 по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 78 Образуване на производство

(1) Производството за оценка на концентрацията се образува на основание чл. 38, ал. 1, т. 6. Уведомлението за концентрация се подава съвместно от предприятията, които се сливат или вливат, или са създали съвместно предприятие, съответно от предприятието, придобиващо контрол по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 2.

(2) Производството по ал. 1 се образува в срок от 5 работни дни от постъпване на уведомлението, освен ако са налице основанията по чл. 38, ал. 2.

(3) Комисията може да образува производство и по своя инициатива на основание чл. 38, ал. 1, т. 1, когато концентрацията е извършена без разрешение, или при условия и по начин, различни от тези, при които е била разрешена, когато разрешението е отменено от комисията. Решението на комисията за образуване на производство не подлежи на обжалване или когато не е подадено уведомление по чл. 24, ал. 4 в указания от комисията срок.

(4) Уведомление за концентрация по този закон се подава и в случаите, когато компетентността на комисията следва от производство по чл. 4 и 9 от Регламент (ЕО) № 139/2004.

Чл. 79 Съдържание на уведомлението

(1) Уведомлението по чл. 78, ал. 1 съдържа информация за:

1. предприятията - участници в концентрацията;

2. предприятията и лицата, контролиращи пряко или косвено участващите в концентрацията предприятия;

3. предприятията, върху които участниците в концентрацията упражняват контрол по смисъла на чл. 22, ал. 4;

4. характера, правната форма и целта на концентрацията;

5. съответните пазари, на които оперират участниците в концентрацията;

6. пазарните дялове и сумата от общите обороти на предприятията - участници в концентрацията;

7. бариерите за навлизане на съответните пазари;

8. основните конкуренти, доставчици и купувачи;

9. обосновка на обстоятелствата по чл. 26, ал. 4 или 5.

10. предложения за промени в условията на концентрацията.

(2) В уведомлението по ал. 1 се съдържа и искане комисията да разреши концентрацията.

(3) Уведомлението се попълва по образец, утвърден от комисията.

(4) Образецът по ал. 4 и указанията за попълването му се утвърждават с решение на комисията и се публикуват на страницата й в интернет.

Чл. 80 Ускорено проучване

(1) След образуване на производството по чл. 78, ал. 1 комисията извършва оценка на концентрацията чрез ускорено проучване, като упражнява правомощията по чл. 45, т. 1, 2, 4 и 5.

(2) В 7-дневен срок от публикацията по чл. 68, ал. 4 всяко трето заинтересовано лице може да представи информация или становище относно ефекта на концентрацията върху конкуренцията на съответния пазар.

(3)

(4) При наличие на данни относно съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция комисията указва на лицата по чл. 78, ал. 1 да предложат промени в условията на концентрацията включващи мерки, които са необходими за запазване на ефективната конкуренция и за ограничаване на отрицателните въздействия на концентрацията върху засегнатия пазар, в случай че с подаване на уведомлението не са предложени такива.

Чл. 81 Срокове за оценка на концентрацията при ускореното проучване

(1) Оценката при ускореното проучване се извършва в срок до 25 работни дни, в който комисията се произнася с решение по чл. 82, ал. 4.

(2) Срокът започва да тече от работния ден, следващ деня на образуване на производството.

(3) При необходимост от предоставянето на допълнителна информация от уведомяващите предприятия сроковете по ал. 1 спират да текат.

(4) По искане на уведомяващите предприятия комисията може да удължи срока по ал. 1 с до 10 работни дни за изготвяне на предложения във връзка с концентрацията съгласно чл. 80, ал. 4.

(5) Независимо дали срокът по ал. 1 е удължен на основание ал. 4, той се удължава с още 10 работни дни считано от деня, в който уведомителят предостави на комисията пълна информация във връзка с предлаганите предложения във връзка с концентрацията съгласно чл. 80, ал. 4.

Чл. 82 Приключване на оценката при ускореното проучване

(1) След приключване на ускореното проучване работният екип, определен по чл. 39, ал. 2, изготвя доклад, който представя на наблюдаващия член на комисията.

(2) Наблюдаващият член на комисията уведомява председателя за приключване на ускореното проучване. Председателят с резолюция насрочва закрито заседание на комисията, на което се решава по-нататъшният ход на производството.

(3) Комисията в закрито заседание се произнася с решение, с което:

1. постановява, че сделката не представлява концентрация;

2. разрешава концентрацията по чл. 26, ал. 4;

3. разрешава концентрацията съгласно измененията включително мерките за запазване на ефективната конкуренция и за ограничаване на отрицателното въздействие на концентрацията върху засегнатия пазар, предложени от участниците в концентрацията;

4. постановява в случаите на уведомяване по чл. 24, ал. 4, че сделката не води до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на съответния пазар;

5. започва задълбочено проучване по реда на чл. 83.

(4) Комисията може да отмени решението си по ал. 4, т. 1 - 3, когато то се основава на непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация.

(5) До постановяване на решение от комисията по ал. 4 се забраняват всякакви фактически и правни действия, свързани с предвижданата концентрация. Тази забрана не се прилага в случай на търгово предложение или на поредица от сделки с ценни книжа, допуснати до търговия на регулирани пазари на финансови инструменти, чрез които се придобива контрол по смисъла на чл. 22, ал. 4 от различни продавачи, при условие че комисията е уведомена съгласно чл. 24, ал. 3 без забавяне, както и че придобилото ценните книжа лице не упражнява свързаното с тях право на глас, освен за да запази стойността на направената инвестиция.

(6) Комисията уведомява по реда на Административнопроцесуалния кодекс лицата по чл. 78, ал. 1 за постановеното решение по ал. 4 и за възможността да се запознаят с материалите по преписката.

(7) Решението по ал. 4, т. 4 не подлежи на обжалване.

Чл. 83 Задълбочено проучване

(1) Задълбочено проучване на концентрацията се извършва, когато:

1. в резултат на оценката, извършена при ускореното проучване, комисията установи, че концентрацията поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването й съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение;

2. предложените при ускореното проучване изменения на условията на концентрацията, включително мерките за запазване на ефективната конкуренция и за ограничаване на отрицателното въздействие на концентрацията върху засегнатия пазар, не са подходящи или достатъчни или тяхната оценка изисква задълбочено проучване;

3. е необходимо становище на специализиран държавен орган, на който със закон е възложено регулиране на дейности в съответния сектор;

4. в резултат от ускореното проучване комисията установи, че се пораждат сериозни съмнения относно действителния собственик на придобиващото контрол предприятие или източника на финансиране на сделката.

(2) В 30-дневен срок от публикацията в електронния регистър на решението за започване на задълбочено проучване по чл. 68, ал. 2 всяко заинтересовано лице може да представи информация или становище относно ефекта на концентрацията върху конкуренцията на съответния пазар.

(3) Комисията извършва задълбоченото проучване на концентрацията, като упражнява правомощията по чл. 45.

Чл. 84 Срок за задълбоченото проучване на концентрацията

(1) Комисията извършва задълбоченото проучване и приключва производството в срок до 90 работни дни след публикацията в електронния регистър по чл. 68, ал. 2.

(2) В случай на предложени мерки по чл. 86 сроковете, предвидени в ал. 1, се удължават с 15 работни дни. Удължаването на срока започва да тече от деня, следващ деня, в който комисията получи пълна информация във връзка с предложените мерки.

(3) В случаи, представляващи фактическа и правна сложност, срокът по ал. 1 може да се удължи с не повече от 25 работни дни.

Чл. 85 Закрито заседание

(1) След събиране на достатъчно доказателства относно последващия ход на производството работният екип, определен по чл. 39, ал. 2, изготвя доклад и го представя на наблюдаващия член на комисията.

(2) Наблюдаващият член на комисията уведомява председателя за изготвения доклад. Председателят с резолюция насрочва закрито заседание на комисията, която постановява:

1. решение, с което разрешава концентрацията по чл. 26, ал. 4 или 5;

2. определение, с което приема предварителните си заключения за ефекта на концентрацията върху конкуренцията.

(3) В определението по ал. 2, т. 2 се посочва срок не по-кратък от 14 дни, в който уведомителят и заинтересованите лица могат да представят становище по предварителните заключения на комисията. В определението се посочва, че страните и заинтересованите лица имат право на достъп до материалите по преписката по реда на чл. 55 в срока за представяне на становище, както и право да бъдат изслушани от комисията по реда на чл. 87.

(4) В случая по ал. 2, т. 2 на лицата по чл. 78, ал. 1 се изпраща определението на комисията, а заинтересованите лица, конституирани по реда на чл. 43, ал. 2, т. 2, се уведомяват за постановеното определение. Срокът за представяне на становища по ал. 4 започва да тече от деня на получаване на копието от определението или на писменото уведомление за него.

(5) Едновременно с представянето на становище по предварителните заключения страните и заинтересованите лица са длъжни да представят и всички доказателства, с които разполагат в своя подкрепа.

(6) В случая по ал. 2, т. 1 страните се уведомяват по реда на Административнопроцесуалния кодекс за постановеното решение и за възможността да се запознаят с материалите по преписката.

Чл. 86 Мерки за запазване на конкуренцията

(1) Комисията може да одобри мерки, предложени от лицата по чл. 78, ал. 1, пряко свързани с изпълнението на концентрацията, които са необходими за запазване на ефективната конкуренция и ограничаване на отрицателното въздействие на концентрацията върху засегнатия пазар.

(2) Комисията може да назначи особен представител.

(3) Особеният представител по ал. 2 е независим контролиращ управител, който следи за изпълнението на одобрените от комисията мерки и служи за гарант, че концентрацията ще бъде осъществена с необходимата степен на сигурност.

(4) Процедурата по одобряване на мерки и назначаване на особен представител се урежда с правила, приети от комисията.

Чл. 87 Изслушване на страните и заинтересованите лица на открито заседание

(1) Страните и заинтересованите лица имат право да бъдат изслушани от комисията в открито заседание преди постановяване на решение по същество.

(2) След изтичане на срока за представяне на становища по чл. 85, ал. 4 председателят с резолюция насрочва открито заседание, на което комисията изслушва страните и заинтересованите лица. Откритото заседание се насрочва за ден, определен не по-рано от 14 дни след изтичане на срока за представяне на становища по предявените възражения. Страните и заинтересованите лица се уведомяват за насроченото открито заседание за изслушването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Страните и заинтересованите лица се изслушват от комисията при закрити врати.

(4) Заседанието на комисията започва с решаване на предварителните въпроси относно редовността на процедурата.

(5) На страните и на заинтересованите лица могат да се задават въпроси по ред, определен от председателя.

(6) Когато сметне, че обстоятелствата по случая са изяснени, председателят предоставя възможност на страните за становища.

(7) След изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят закрива заседанието.

Чл. 88 Приключване на задълбоченото проучване

(1) След изслушването на страните председателят насрочва закрито заседание. Комисията постановява решение, с което:

1. разрешава концентрацията;

2. разрешава концентрацията, при условие че бъдат изпълнени мерки, пряко свързани с изпълнението на концентрацията и необходими за запазване на ефективната конкуренция и ограничаване на отрицателното й въздействие върху засегнатия пазар;

3. постановява в случаите на уведомяване по чл. 24, ал. 4, че сделката не води до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на съответния пазар, или налага на участниците в сделката поведенчески и/или структурни мерки, необходими за възстановяване на ефективната конкуренция, включително като постанови разделяне на обединените капитали, дялове или активи и/или прекратяване на общия контрол;

4. забранява концентрацията.

(2) До постановяване на решение на комисията по ал. 1 се забраняват всякакви фактически и правни действия, свързани с предвижданата концентрация. Тази забрана не се прилага в случай на търгово предложение или на поредица от сделки с ценни книжа, допуснати до търговия на регулирани пазари на финансови инструменти, чрез които се придобива контрол по смисъла на чл. 22, ал. 4 от различни продавачи, при условие че комисията е уведомена съгласно чл. 24, ал. 3 без забавяне, както и че придобилото ценните книжа лице не упражнява свързаното с тях право на глас, освен за да запази стойността на направената инвестиция.

(3) Комисията може да отмени решението си по ал. 1, т. 1 и 2, когато то се основава на непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация, както и когато участниците не изпълнят мерките, постановени в решението на комисията по ал. 1, т. 2.

(4) Страните се уведомяват за решението на комисията по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 89 Приключване на производство, образувано по инициатива на комисията

(1) Когато комисията е образувала производство по своя инициатива в случаите по чл. 78, ал. 4, тя може да реши:

1. че не е налице нарушение на задължението по чл. 24;

2. да наложи имуществена санкция за неизпълнение на задължението по чл. 24, както и съответните мерки по чл. 90.

(2) Проучването по ал. 1 се извършва по реда на глава осма, както и по чл. 74 и 76.

Чл. 90 Мерки за възстановяване на ефективната конкуренция

Комисията може независимо от имуществените санкции по чл. 89, ал. 1, т. 2 да наложи на участниците в сделката други поведенчески и/или структурни мерки, необходими за възстановяване на ефективната конкуренция, включително като постанови разделяне на обединените капитали, дялове или активи и/или прекратяване на общия контрол, ако установи, че:

1. е извършена концентрация в нарушение на постановено решение по чл. 88, ал. 1, т. 4, или

2. концентрация, която трябва да бъде забранена или разрешена под условие, е извършена:

Чл. 91 Производство за извършване на секторен анализ

(1) Производство за извършване на секторен анализ на конкурентната среда се образува с решение на комисията на основание чл. 38, ал. 1, т. 1.

(2) Председателят с разпореждане възлага наблюдението на производството на член на комисията. Проучването се извършва от работния екип, определен по чл. 39, ал. 2.

(3) При извършване на проучването работният екип упражнява правомощията по чл. 45, т. 1, 2, 4 и 5 и по чл. 45, т. 3 – когато в резултат от анализ на събрана в хода на производството информация възникнат сериозни съмнения за наличието на практики от конкретни участници на съответния пазар, които могат да доведат до съществено предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в анализирания сектор, отрасъл, подотрасъл или регион.

(4) Комисията може в хода на проучването с определение да приеме предварителни заключения относно състоянието на конкуренцията в анализирания сектор. В определен от комисията срок от публикуването на определението всички заинтересовани страни, участници в сектора или техни обединения и сдружения могат да предоставят информация или становище по предварителните заключения.

(5) След приключване на проучването работният екип представя анализа на члена на комисията, наблюдаващ производството. Председателят насрочва разглеждането на анализа в закрито заседание на комисията.

(6) Комисията приема секторния анализ с решение, с което може да:

1. постанови да се образува производство за установяване на нарушение по чл. 15, 21 и 24 от този закон и/или по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

2. предложи на компетентните държавни органи, включително органите на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление, мерки за подобряване на конкурентната среда в сектора;

3. предостави анализа за ползване от Народното събрание и/или от Министерския съвет при подготовката на стратегии, програми, планове за развитие на съответните сектори на икономиката и др.

(7) Решението на комисията по ал. 1, както и решението по ал. 6 не подлежат на обжалване.

(8) Органите по ал. 6, т. 2 са длъжни в тримесечен срок от уведомяването за решението да информират писмено комисията за конкретните мерки за подобряване на конкурентната среда, които ще предприемат, и сроковете за тяхното реализиране.

Чл. 92 Производство по застъпничество за конкуренцията

(1) Производството по застъпничество за конкуренцията се образува на основание чл. 38, ал. 1, т. 1, 5 и 8.

(2) Председателят с разпореждане възлага наблюдаването на производството на член на комисията. Проучването се извършва от работния екип, определен по чл. 39, ал. 2.

(3) При извършване на проучването работният екип упражнява правомощията по чл. 45, т. 1, 2, 4 и 5.

(4) След приключване на проучването работният екип изготвя доклад, който се представя на наблюдаващия производството член на комисията. Председателят насрочва разглеждането на доклада в закрито заседание на комисията.

(5) Комисията приема с решение становище, с което:

1. дава оценка на съответствието на проекти или действащи актове по смисъла на чл. 28 с разпоредбите на този закон;

2. предлага на компетентните органи или на сдружения на предприятия да изменят или отменят съответния акт.

(6) Решенията на комисията по ал. 1 и 5 не подлежат на обжалване.

(7) Органите и сдруженията по ал. 5, т. 2 са длъжни в тримесечен срок от уведомяването за решението да информират писмено комисията за действията, които ще предприемат по отправените от комисията предложения за изменение или отмяна на съответния акт.

Чл. 93 Производство по изпълнение на задълженията на комисията за съдействие съгласно актове на Европейския съюз

(1) Производството по изпълнение на задълженията на комисията за съдействие по Регламент (ЕО) № 1/2003, по Регламент (ЕО) № 139/2004, Регламент (ЕС) 2022/1925 и Регламент (ЕС) 2022/2560 се образува на основание чл. 38, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 54 по искане на Европейската комисия или от национален орган по конкуренцията на държава членка, съответно компетентен национален орган на държавите – членки на Европейския съюз, или национален правоприлагащ орган.

(2) Въз основа на искането по ал. 1 се изготвя доклад до председателя на комисията, съдържащ предложение за предприемане на необходимите действия за удовлетворяване на искането за съдействие.

(3) Председателят на комисията с разпореждане се произнася по предложението за предприемане на необходимите действия. В случай че председателят на комисията разпореди да се окаже съдействие, в разпореждането си определя предмета на производството в съответствие с искането по ал. 1.

(4) Председателят на комисията със заповед определя служителите, които осъществяват правомощията по чл. 45 от този закон, съответно по чл. 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 или по чл. 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 139/2004.

(5) Служителите и другите придружаващи лица, упълномощени или назначени от запитващия национален орган по конкуренция, могат да присъстват и активно да помагат при проверки на място и снемане на устни обяснения под надзора на служителите на комисията.

(6) След изпълнение на разпореждането по ал. 4 се изготвя доклад до председателя на комисията за извършените действия.

(7) Председателят на комисията внася доклада по ал. 6 в закрито заседание, на което комисията постановява решение за приключване на производството по оказване на съдействие.

(8) Решението по ал. 7 не подлежи на обжалване.

Чл. 93а Процедура при съдействие за уведомяване и за изпълнение на решения за налагане на санкции или на периодични имуществени санкции

(1) Исканията по чл. 54а и 103а се изпълняват без неоправдано забавяне въз основа на единен документ, съпътстван от копие на акта, който трябва да бъде нотифициран или изпълнен.

(2) Eдинният документ съдържа:

1. името, известния адрес на адресата на акта и всякаква друга информация относно идентифицирането на адресата;

2. обобщение на относимите факти и обстоятелства;

3. обобщение на приложеното копие на акта, който трябва да бъде нотифициран или изпълнен;

4. наименованието, адреса и други данни за контакт на запитания орган;

5. срока, в рамките на който следва да се извърши нотифицирането или изпълнението, като например законови или давностни срокове.

(3) За исканията по чл. 103а, освен изискванията по ал. 1, единният документ съдържа и:

1. информация относно решението, което позволява изпълнение в държавата членка на запитващия орган;

2. датата, на която решението е влязло в сила;

3. размера на санкцията или на периодичната имуществена санкция;

4. информация, показваща разумните усилия, положени от запитващия орган за изпълнение на решението на негова територия.

(4) Единният документ представлява единственото основание за действията по нотифициране или изпълнение, предприети от запитания орган, при спазване на изискванията по ал. 1. Не е необходим никакъв друг акт за неговото признаване, допълване или заместване в държавата членка на запитания орган. Запитаният орган взема всички необходими мерки за изпълнението на това искане, освен ако запитаният орган се позовава на ал. 5.

(5) Единният документ се изпраща от запитващия орган на запитания орган на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка на запитания орган, освен ако запитаният орган и запитващият орган не са договорили двустранно за всеки случай поотделно, че единният документ може да бъде изпратен на друг език. Когато това се изисква съгласно националното право на държавата членка на запитания орган, запитващият орган предоставя превод на акта, който трябва да бъде нотифициран, или на решението, с което се позволява изпълнението на санкцията или на периодичната имуществена санкция, на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка на запитания орган. Това не засяга правото на запитания орган и на запитващия орган да договорят за всеки случай поотделно, че този превод може да бъде предоставен на друг език.

(6) Запитаният орган не е длъжен да изпълни искане, посочено в чл. 54а или 103а, ако:

1. искането не отговаря на изискванията на настоящия член, или

2. запитаният орган е в състояние да представи разумни основания, които показват, че изпълнението на искането би било в очевидно противоречие с обществения ред в държавата членка, в която се търси изпълнение.

(7) Запитаният орган уведомява запитващия орган, в случай че възнамерява да отхвърли искане за съдействие по чл. 54а или 103а или се нуждае от допълнителна информация.

(8) По искане на запитания орган запитващият орган поема изцяло всички разумни допълнителни разходи, включително за превод и труд, както и административните разходи във връзка с предприетите действия по чл. 54а или 103а.

(9) Запитаният орган може да си възстанови пълния размер на разходите, направени във връзка с посочените в чл. 103а действия, от сумите по санкциите или периодичните имуществени санкции, събрани от името на запитващия орган, включително за превод и труд, както и административните разходи. При невъзможност запитаният орган да събере сумите по имуществените санкции и периодичните имуществени санкции, той може да поиска запитващият орган да поеме направените разходи.

(10) Запитаният орган може да си възстановява направените разходи във връзка с изпълнението на тези решения от предприятието, спрямо което се изпълнява санкцията или периодичната имуществена санкция.

(11) Запитаният орган си възстановява дължимите суми в паричната единица на своята държава членка съгласно законите, подзаконовите актове и административните процедури в тази държава членка. При необходимост запитаният орган в съответствие със своето национално право и национална практика преобразува санкциите или периодичните имуществени санкции в паричната единица на държавата членка на запитания орган по обменния курс, приложим към датата, на която са били наложени санкциите или периодичните имуществени санкции.

(12) Имуществените санкции, наложени с акта по ал. 2, т. 3, издаден от друг орган по конкуренция на държава – членка на Европейския съюз, за които е поискано трансгранично изпълнение от комисията, се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(13) Всички събрани по принудителен ред суми се превеждат по сметка на комисията, която удържа направените от нея разходи и след това преобразува остатъка в паричната единица на държавата членка на запитания орган по обменния курс, приложим към датата, на която са били наложени санкциите или периодичните имуществени санкции.

Чл. 94 Образуване на производство, проучване и приключване на производството

(1) Производството за установяване на нарушение и налагане на санкция по глава седма се образува на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и 3. Производството за установяване на нарушение и налагане на санкция по глава седма „б“ се образува на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и 9. Решението за образуване на производство по инициатива на комисията на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 не подлежи на обжалване.

(2) Искането по чл. 38, ал. 1, т. 3 и 9 се подава по образец, утвърден от комисията, и трябва да отговаря на изискванията на чл. 71, ал. 1. В случаите по чл. 38, ал. 1, т. 9 към искането трябва да е приложен и годишен финансов отчет на доставчика за предходната финансова година.

(3) При констатиране на нередовности на искането по чл. 38, ал. 1, т. 9 в 30-дневен срок от неговото постъпване, комисията изпраща на подателя на искането съобщение за тяхното отстраняване в 7-дневен срок. В случай че нередовностите не бъдат отстранени в предоставения срок, председателят на комисията с разпореждане отказва да образува производството.

(4) Подателят на искането по чл. 38, ал. 1, т. 9 се уведомява в 7-дневен срок от постановяване на разпореждането, с което председателят на комисията отказва да образува производство по реда на ал. 3 и на чл. 38, ал. 4. В уведомлението се посочват мотивите за отказа.

(5) Председателят на комисията с разпореждане образува производството, за което уведомява молителя, и определя член на комисията, който наблюдава проучването. То се извършва от работния екип, определен по реда на чл. 39, ал. 2.

(6) Комисията може да конституира заинтересовани лица по тяхно мотивирано искане или по собствена инициатива.

(7) При проучването по глава седма комисията упражнява правомощията по чл. 45, т. 1, 2 и 4, а в случаите по чл. 34а – и правомощията по чл. 45, т. 3 и 7.

(8) При проучване по глава седма „б“ комисията упражнява правомощията по чл. 45, т. 1, 2, 3, 4 и 6.

(9) При проучване в случаите на заблуждаваща и неразрешена сравнителна реклама по чл. 34а комисията като компетентен орган упражнява пряко правомощията, предвидени в чл. 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2394.

(10) Когато лицата по чл. 38, ал. 1, т. 9, подали искането, посочат, че разкриването на самоличността на молителя или на членове на организации на производители, на доставчици или техни сдружения или членове на членуващи в тях организации или на доставчици, от чието име е подадено искане от други организации с правен интерес, както и на всяка друга информация, за която считат, че ако бъде оповестена, би навредило на техните интереси, комисията взема мерки за подходяща защита.

(11) Лицата, подали искане по чл. 38, ал. 1, т. 9, посочват всяка информация, за която изискват защита, като условията и редът за защита на тази информация се уреждат с правила по реда на чл. 55, ал. 5, приети от комисията.

(12) Условията и редът за защита на самоличността на лицата по чл. 38, ал. 1, т. 9 се уреждат по реда, предвиден във вътрешни правила по чл. 49, ал. 3, приети от комисията.

(13) Преди приключване на проучването комисията уведомява по реда на Административнопроцесуалния кодекс страните и конституираните заинтересовани лица за възможността в 14-дневен срок от съобщаването да се запознаят с материалите по преписката при условията на чл. 55. В 7-дневен срок от запознаването страните и заинтересованите лица могат да представят становище.

(14) След приключване на проучването работният екип изготвя доклад, който се представя на наблюдаващия производството член на комисията.

(15) Председателят на комисията с резолюция насрочва разглеждането на доклада в открито заседание на комисията. Страните се уведомяват по реда на Административнопроцесуалния кодекс за възможността да се запознаят с материалите по преписката при условията на чл. 55 в 7-дневен срок, както и за датата на заседанието. На заседанието се изслушват страните в производството и заинтересованите лица. Комисията по своя преценка може да изслуша и други лица.

Чл. 94а Алтернативно разрешаване на спорове

С оглед на разрешаване на спора по образуваното производство по глава седма „б“ и преди окончателното произнасяне комисията може да предложи на страните да използват медиация или друг алтернативен способ за доброволно уреждане на спора.

Чл. 95 Тежест на доказване

В случаите по чл. 32 рекламодателят е този, който трябва да докаже, че рекламата не съдържа белези, които я правят забранена.

Чл. 96 Срокове

(1) Проучването по глава седма приключва в двумесечен срок от образуването на производството.

(2) Проучването по производство, образувано по глава седма „б“, приключва в 6-месечен срок от образуването на производството.

(3) В случаи, представляващи фактическа и правна сложност, срокът по ал. 1 и 2 може да бъде удължен с 30 дни.

Чл. 97 Временни мерки

(1) Комисията по искане на страните конституираните заинтересовани лица или по своя инициатива, когато съществува риск от сериозно увреждане на интересите на потребителите, конкурентите или доставчиците на селскостопански и хранителни продукти, може във всеки момент от хода на производството да приложи временна мярка:

1. забрана за разпространението на рекламата, преди да е станала публично достояние, когато рекламата не е разпространена още, но разпространението й е предстоящо и неизбежно;

2. спиране на разпространението на рекламата.

3. спиране прилагането на нелоялна търговска практика по глава седма „б“.

4. спиране прилагането на нелоялните практики по чл. 30, 31, 35 и 36.

(2) Временната мярка по ал. 1 се прилага с определение, което подлежи на незабавно изпълнение. Временната мярка се прилага до приемане на решението на комисията по същество. Определението може да се обжалва по реда на чл. 64, ал. 3. Жалбата не спира изпълнението на определението, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 98 Решение на комисията

(1) Във връзка с производството по глава седма или седма „б“ комисията приема решение, с което:

1. установява извършеното нарушение и нарушителя и налага имуществена санкция или глоба;

2. постановява прекратяване на нарушението;

3. установява, че не е извършено нарушение на закона;

4. прекратява производството.

Производството се прекратява:

(2) Комисията може независимо от имуществените санкции за нарушение по чл. 32 да разпореди рекламодателят и/или рекламната агенция да огласи за своя сметка и по подходящ начин решението по ал. 1, т. 1 или част от него, както и съответната коригирана реклама.

(3) Когато производството е образувано по сигнал, лицето, подало сигнала, се уведомява за приетото от комисията решение.

(4) Решението по ал. 1, с което се установява извършено нарушение на чл. 37, не е пречка за предявяване на иск пред съда по реда на Закона за защита на търговската тайна.

Чл. 99 Административнонаказателна отговорност

(1) За нарушаване разпоредбите по този закон, ако деянието не е престъпление, се носи административнонаказателна отговорност.

(2) Имуществените санкции, периодичните санкции и глобите по закона се налагат с решение на комисията, което подлежи на обжалване по реда на чл. 64, ал. 1.

Чл. 100 Имуществени санкции

(1) Комисията налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за:

1. нарушение по чл. 15, 21 или 21а от този закон или по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

2. осъществяване на концентрация при неизпълнение на задължението по чл. 24;

3. осъществяване на концентрация при условия и по начин, различни от тези, при които комисията е постановила решение по чл. 82, ал. 4, т. 2 и 3, чл. 85, ал. 2, т. 1 и чл. 88, ал. 1, т. 1 и 2;

4. осъществяване на концентрация, която е била забранена от комисията с решение по чл. 88, ал. 1, т. 4;

5. осъществяване на концентрация, подлежаща на задължително предварително уведомяване по чл. 24, преди произнасяне на комисията с решение по чл. 82, ал. 4, чл. 85, ал. 2, т. 1 и чл. 88, ал. 1, освен ако са налице хипотезите по чл. 82, ал. 5, изречение второ и чл. 88, ал. 2, изречение второ;

6. нарушение по глава седма и по глава седма „б“;

7. неизпълнение на решения или определения на комисията.

(2)

(3) За нарушение по чл. 15 от този закон и/или чл. 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз от страна на сдружение на предприятия, свързано с дейностите на неговите членове, комисията налага имуществена санкция на сдружението в размер до 10 на сто от сумата на общия оборот на всеки член на сдружението, който развива дейност на пазара, засегнат от нарушението, за предходната финансова година.

(4) Когато се налага санкция по ал. 3 не само на сдружение, но и на неговите членове, оборотът на неговите членове, на които е наложена санкция, не следва да се взема предвид при изчисляването на санкцията на сдружението.

(5) Комисията налага имуществена санкция в размер до едно на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за:

1. неизпълнение на задължението за съдействие по чл. 46;

2. противопоставяне на проверка по реда на чл. 50;

3. нарушаване на целостта или унищожаване на печатите, поставени при извършване на проверка на място по чл. 50;

4. несвоевременно предоставяне или предоставяне на непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация в нарушение на задълженията по чл. 47, ал. 4 и 6;

5. неизпълнение на задължението по чл. 47, ал. 5;

6. неизпълнение на задълженията по чл. 67.

(6)

(7) В решението, с което се налага имуществена санкция по ал. 4, т. 1 и 3, се посочва срок, в който страната трябва да изпълни задължението си за съдействие или за предоставяне на пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща информация или за явяване за снемане на обяснения.

(8) При определяне размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Конкретният размер на санкцията се определя от комисията в съответствие с приета от нея методика, публикувана на страницата й в интернет.

(9) Комисията налага периодични имуществени санкции на предприятие или сдружение на предприятия в размер до 5 на сто от среднодневния общ оборот за предходната финансова година за всеки ден неизпълнение на:

1. решение на комисията за прекратяване на нарушенията, включително чрез наложени подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията по реда на чл. 77, ал. 1, т. 4 или на чл. 90;

2. определение на комисията за налагане на временни мерки по чл. 56 и 97;

3. решение на комисията за одобряване на поети задължения по чл. 75, ал. 2 и по чл. 88, ал. 1, т. 2.

(10)

(11) Комисията налага периодични имуществени санкции на предприятие или сдружение на предприятия в размер до едно на сто от среднодневния общ оборот за предходната финансова година за всеки ден на:

1. неизпълнение на задължението за съдействие по чл. 46 след изтичане на срока, посочен в решението по ал. 7;

2. непредоставяне на пълна, точна, достоверна или незаблуждаваща информация по чл. 47, ал. 6 след изтичане на срока, посочен в решението по ал. 7;

3. противопоставяне на проверка по реда на чл. 50.

(12)

(13) Периодичните санкции по ал. 9 и 11 се налагат за всеки ден до прекратяване на противоправното действие или бездействие.

(14) Имуществените санкции за нарушение по ал. 1, т. 1 могат да бъдат наложени и на лице, което:

1. упражнява контрол върху предприятието нарушител, или

2. е придобило негови активи вследствие на преобразуване, при което предприятието нарушител е престанало да съществува като юридически субект, или

3. е икономически правоприемник на дейността, чрез която е извършено нарушението.

Чл. 100а Имуществени санкции при неподаване на данни

(1) При неподаване на данни за вписване в регистъра по чл. 28а, ал. 1, както и при подаване на невярна, непълна или заблуждаваща информация, когато това води или може да доведе до прикриване на нелоялна търговска практика, на нарушителя се налага имуществена санкция:

1. за предприятия с годишен оборот до 2 500 000 евро – от 2 500 до 25 000 евро;

2. за предприятия с годишен оборот от 2 500 000 до 25 000 000 евро – от 10 000 до 100 000 евро;

3. за предприятия с годишен оборот от 25 000 000 до 250 000 000 евро – от 25 000 до 250 000 евро;

4. за предприятия с годишен оборот над 250 000 000 евро – от 50 000 до 500 000 евро или до 1 на сто от общия оборот за предходната финансова година, когато тази сума е по-висока.

(2) При повторно нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение, имуществената санкция е в размер до два пъти максималния размер по ал. 1, но не повече от 2 на сто от общия оборот за предходната финансова година.

(3) При системни нарушения се налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година. Системни нарушения са три или повече нарушения по ал. 1, извършени за период от две години.

(4) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. Наказателните постановления се издават от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията или от оправомощени от него длъжностни лица.

(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 101 Освобождаване от санкция и намаляване на санкции

(1) Комисията може по искане на предприятие по чл. 38, ал. 1, т. 4 да го освободи от имуществена санкция за извършено нарушение по чл. 15 от този закон и/или по чл. 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз, изразяващо се в участие в таен картел, при условие че разкрие участието си в картела и преди останалите участници в него предостави доказателство, въз основа на което комисията може да:

1. осъществи проверка на място; необходимо е към този момент комисията да не е разполагала с достатъчно данни и доказателства, за да отправи искане за издаване на съдебно разрешение по реда на чл. 51;

2. докаже твърдяното нарушение; необходимо е към този момент комисията да не е предоставила на друго предприятие условно освобождаване от санкции преди извършването на проверка на място или преди да е имала достатъчно данни за отправяне на искане за издаване на съдебно разрешение по реда на чл. 51, както и да не е разполагала с достатъчно доказателства, за да постанови решение за установяване на нарушение.

(2) Всяко предприятие може да получи освобождаване от имуществена санкция, когато отговаря на условията по ал. 1, изпълнило е изискванията, предвидени в програмата по ал. 6, и не е предприемало действия, за да принуди останалите предприятия да участват в картела.

(3) Комисията може да намали имуществената санкция на предприятие за извършено нарушение по чл. 15 от този закон и/или по чл. 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз, изразяващо се в участие в таен картел, при условие че то доброволно разкрие участието си в тайния картел, представи доказателство, което има съществено значение за доказване на нарушението, и спазва всички условия, определени в програмата по ал. 6.

(4) Ако предприятието по ал. 3 представи достатъчно доказателства, които комисията използва за доказването на допълнителни факти, свързани с нарушението, което води до увеличение на имуществените санкции на предприятията участници в тайния картел в сравнение със санкциите, които биха били наложени без наличието на тези доказателства, комисията не взема предвид тези допълнителни факти при определянето на санкцията на предприятието по ал. 3.

(5) Освобождаването от санкция или намаляването на санкцията за нарушение по чл. 15 от този закон и/или по чл. 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз се допуска при наличие на следните условия:

1. предприятието е преустановило участието си в тайния картел най-късно непосредствено след като е подало своето искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, освен ако комисията е преценила, че продължаването на това участие е необходимо за проучването;

2. предприятието сътрудничи доброволно, непрекъснато и пълноценно с комисията от момента на подаването на искането до приключването на производството;

3. предприятието не е унищожило, подправило или укрило доказателства за твърдения таен картел и не е разкрило намерението си да подаде искане за освобождаване от санкция или намаляване на санкцията.

(6) Условията и редът за освобождаване от санкция или за намаляване на санкцията се определят в Програмата за освобождаване от санкции или намаляване на санкциите и правилата за прилагането й, приети с решение на комисията.

(7) Комисията намалява имуществената санкция на предприятието в случаите по чл. 74а съгласно методика, утвърдена с приетите от нея правила.

Чл. 102 Глоби

(1) Физическите лица, съдействали за извършването на нарушения по закона, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват с глоба в размер от 500 до 50 000 лв.

(2) На лицата, които не предоставят в срок поисканите доказателства или пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща информация по чл. 47, ал. 6, се налага глоба в размер от 500 до 25 000 лв.

(3) В решението, с което се налага глобата по ал. 2, се определя и срок, в който да се предоставят исканите доказателства и информация. При неспазване на срока на лицето може да се наложи периодична глоба в размер 500 лв. на ден, но не повече от 20 000 лв.

(4) При определяне размера на глобата се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, качеството, в което е действало лицето, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Конкретният размер на глобата се определя от комисията в съответствие с методиката по чл. 100, ал. 8.

(5) Не се налага глоба на членовете на управителните и контролните органи и на други служители от предприятието, подало искане по чл. 101, ал. 1, както и на лица, които към момента на извършване на нарушението са имали такова качество, при условие че:

1. искането на предприятието отговаря на условията по чл. 101, ал. 1;

2. лицата сътрудничат активно на комисията в производството, и

3. искането по чл. 101, ал. 1 е подадено преди уведомяването на лицата за образуваното производство.

Чл. 103 Изпълнение

(1) Имуществените санкции и глоби, наложени въз основа на влезли в сила решения на комисията, се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) В случай че е наложена санкция на сдружение на предприятия въз основа на сумата от общия оборот на неговите членове и то не е в състояние да изпълни плащането, сдружението изисква от своите членове да направят вноски за покриване на размера на санкцията в определения от комисията срок.

(3) Когато вноските по ал. 2 не бъдат направени в пълен размер в определения срок, комисията може да изиска плащане от което и да е от предприятията, чиито представители са били членове на управителните или контролните органи на сдружението.

(4) В случай че е изчерпана възможността по ал. 3, но има непогасена част от санкцията, комисията може да изиска плащане от който и да е от членовете на сдружението, осъществявали дейност на пазара, на който е извършено нарушението.

(5) Имуществената отговорност на всеки член на сдружението не може да надвишава 10 на сто от общия му оборот за предходната финансова година.

(6) Плащане по ал. 4 не се изисква от предприятия, които докажат, че не са приложили решението на сдружението и активно са се разграничили от него, преди да е започнало производството пред комисията.

Чл. 103а Съдействие за изпълнение на решения за налагане на санкции или периодични имуществени санкции

(1) Комисията си сътрудничи с другите национални органи по конкуренция във връзка със събиране на имуществени санкции или периодични имуществени санкции по влезли в сила решения, като по искане:

1. получава и оказва съдействие, когато запитващият орган е установил, че предприятието или сдружението на предприятия, на което е наложена санкцията, не разполага с достатъчно активи в държавата членка на запитващия орган;

2. може да получава и оказва съдействие в случаите, които не попадат в обхвата на т. 1, включително когато предприятието или сдружението на предприятия, на което е наложена санкцията, не е установено в държавата членка на запитващия орган; в тези случаи не е необходимо запитващият орган да представя информация, показваща усилията му да осигури изпълнение на решението на своя територия.

(2) Законосъобразността на решение, което трябва да бъде изпълнено, и на единния документ, позволяващ изпълнение в държавата членка на запитания орган, се обжалва пред компетентните органи на държавата членка на запитващия орган съгласно правото на тази държава членка.

(3) Мерките за изпълнение, предприети в държавата членка на запитания орган, се обжалват пред компетентните органи на държавата членка на запитания орган съгласно правото на тази държава членка.

(4) По отношение на давностните срокове за изпълнението на решенията за налагане на санкции или на периодични имуществени санкции се прилага националното право на държавата членка на запитващия орган.

Чл. 104 Искове за обезщетение

(отменен)

(1) За причинени вреди вследствие на извършени нарушения по този закон виновното лице дължи обезщетение.

(2) Право на обезщетение имат всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях.

(3) Исковете за обезщетение се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(4) Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно това, дали решението на комисията е валидно и законосъобразно. Обвързваща сила за гражданския съд като валидно и законосъобразно има и решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена. В тези случаи правото да се иска обезщетение се погасява в срок 5 години от влизането в сила на решението на Върховния административен съд или на решението на комисията.

Чл. 105 Искове за обезщетение

(1) За причинени вреди вследствие на извършени нарушения по този закон виновното лице дължи обезщетение.

(2) Право на обезщетение в пълен размер имат всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях.

(3) Исковете за обезщетение се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(4) Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя. Обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя има и решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена.

Чл. 106 Обезщетение в пълен размер

(1) Обезщетението в пълен размер поставя увреденото лице в положението, в което то би се намирало, ако нарушението на правото на конкуренцията не е било извършено.

(2) Обезщетението в пълен размер обхваща правото на обезщетение за претърпяната загуба и за пропуснатите ползи заедно с дължимата законна лихва.

(3) Обезщетението в пълен размер не може да бъде прекомерно спрямо претърпяната вреда.

Чл. 107 Прехвърляне на надценки

(1) Всеки, който е претърпял вреди, независимо дали е пряк, или непряк купувач, има право на обезщетение.

(2) Обезщетение може да се търси и когато нарушението на правото на конкуренцията е свързано с доставка за предприятието, което е извършило нарушението.

(3) Обезщетението за претърпените загуби на всяко ниво от веригата на доставки не може да надвишава надценката на това ниво.

(4) Увреденото лице има право на обезщетение за пропуснати ползи, включително при пълно или частично прехвърляне на надценката по веригата на доставки.

(5) Съдът определя размера на надценката, която е била прехвърлена на друго ниво на веригата на доставки.

Чл. 108 Възражение за прехвърлена надценка

Ответник по иск за обезщетение за вреди може да възрази, че ищецът е прехвърлил цялата или част от надценката по веригата на доставки. Ответникът следва да докаже фактите, на които основава своето възражение.

Чл. 109 Непреки купувачи

(1) При преценка на основателността на иска за обезщетение за вреди и за определяне на размера на обезщетението съдът отчита дали и до каква степен на ищеца е прехвърлена надценка. Съществуването и размерът на това прехвърляне се доказват от ищеца.

(2) До доказване на противното се приема, че е налице прехвърляне на надценка, когато непрекият купувач е доказал, че:

1. ответникът е извършил нарушение на правото на конкуренцията;

2. нарушението на правото на конкуренцията е довело до надценка за прекия купувач, и

3. непрекият купувач е закупил стоките или услугите – предмет на нарушението, или е закупил стоки или услуги, получени или съдържащи такива стоки и услуги.

Чл. 110 Искове за обезщетение за вреди от ищци от различни нива на веригата на доставки

(1) При преценката на отговорността на нарушителя при искове за вреди, предявени от ищци от различни нива на веригата за доставки, са относими следните обстоятелства:

1. наличието на искове за обезщетение за вреди, които са свързани със същото нарушение, но са предявени от ищци от други нива на веригата на доставки;

2. съдебните решения по исковете за обезщетение за вреди, посочени в т. 1;

3. публично достъпна информация относно прилагането на правото на конкуренцията от страна на компетентните органи.

(2) Алинея 1 не засяга правомощията на националните съдилища съгласно чл. 30 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OB, L 351/1 от 20 декември 2012 г.).

Чл. 111 Давност

(1) Давността започва да тече от деня на преустановяване на нарушението, при условие че ищецът знае или може да се предполага, че знае за:

1. поведението, което представлява нарушение на правото на конкуренцията;

2. причинените му вреди, и

3. нарушителя.

(2) Давността се прекъсва с образуване на производство по установяване на извършено нарушение от орган за защита на конкуренцията. По време на производството пред комисията давност не тече, като нова давност започва да тече след изтичането на една година от влизането в сила на решението, с което се установява извършено нарушение, или от приключването на производството пред органа.

(3) При иск за обезщетение на вреди срещу освободено от санкция лице давността започва да тече от момента, в който се установи, че обезщетение в пълен размер не може да бъде получено от останалите нарушители, които са солидарно отговорни за причинените вреди.

(4) При извънсъдебно уреждане на спор относно претенция за вреди давност не тече, докато трае уреждането на спора, и само по отношение на участващите в него страни.

Чл. 112 Извънсъдебно уреждане на спор относно претенция за вреди

(1) Съдът, сезиран с иск за обезщетение за вреди, може да спре за срок до две години образуваното пред него производство, когато страните участват в извънсъдебно уреждане на спора, който е предмет на делото.

(2) При постигане на извънсъдебно уреждане на спора претенцията на съответното увредено лице относно вредите, причинени му от нарушението, се намалява с дела на споразумелия се с него съизвършител на нарушението. Останалата част от претенцията на увреденото лице може да се предяви само срещу неучаствали в уреждането на спора съизвършители.

(3) Когато неучаствали в уреждането на спора съизвършители не могат да заплатят обезщетение за вредите, съответстващи на останалата част от претенцията на увреденото лице, участвало в уреждането на спора, последното може да предяви останалата част от претенцията си срещу участвалия в уреждането на спора съизвършител. Прилагането на настоящата разпоредба може да бъде изрично изключено от страните при уреждане на спора.

Чл. 113 Определяне размера на вредите

(1) По искане на съда комисията в рамките на своята компетентност му оказва съдействие във връзка с определяне размера на вредите, когато това е необходимо за защита интересите на увреденото лице.

(2) До доказване на противното се предполага, че картелът причинява вреди.

(3) Ако се установи, че ищецът е претърпял вреди, съдът присъжда обезщетение по реда на чл. 162 от Гражданския процесуален кодекс, дори когато, въз основа на наличните доказателства, е невъзможно с точност да се определи размерът на причинените вреди.

Чл. 114 Действие на решенията на органите за защита на конкуренцията или на съдилищата на държавите – членки на Европейския съюз

(1) Влязло в сила решение на орган за защита на конкуренцията или на съд на друга държава – членка на Европейския съюз, с което се установява нарушение на правото на конкуренция, може да бъде представено като доказателство в производство за обезщетение на вреди. До доказване на противното съдът следва да приеме за уставен факта на нарушението и нарушителя.

(2) По отношение на действието на решенията на Европейската комисия се прилага член 16 от Регламент (ЕО) № 1/2003.

Чл. 115 Солидарна отговорност

(1) Когато нарушението на правото на конкуренцията е извършено от две или повече предприятия или сдружения на предприятия, те носят солидарна отговорност за вредите, причинени от нарушението.

(2) Без да се засяга правото на обезщетение в пълен размер, когато съизвършител е малко или средно предприятие по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, то носи отговорност единствено пред своите преки и непреки купувачи или доставчици, когато:

1. пазарният му дял от съответния пазар е бил под 5 на сто през целия период на нарушението, и

2. прилагането на правилата за солидарна отговорност би застрашило по непоправим начин неговата икономическа жизнеспособност и би довело до това неговите активи да загубят цялата си стойност.

(3) Изключението по ал. 2 не се прилага, когато:

1. малкото или средното предприятие е имало водеща роля при извършването на нарушението или е принудило други предприятия да участват в него, или

2. се установи, че малко или средно предприятие вече е извършвало нарушение на правото на конкуренцията.

(4) Освободено от санкция лице носи солидарна отговорност, както следва:

1. пред преките и непреките си купувачи или доставчици, и

2. пред други увредени лица само когато не може да бъде получено обезщетение в пълен размер от другите предприятия, които са участвали в същото нарушение.

Чл. 116 Регресен иск

(1) Съизвършител, който е изпълнил повече от своя дял, има право на регресен иск срещу всеки от останалите съизвършители за разликата съобразно тяхната относителна отговорност за вредите, причинени от нарушението на правото на конкуренцията. Сумата, дължима от съизвършител, който е освободено от санкция лице, не може да надхвърля размера на вредите, които той е причинил на своите преки или непреки купувачи или доставчици.

(2) В случаите на вреди, причинени на лица, различни от преките или непреките купувачи или доставчици на нарушителите, сумата, дължима на останалите съизвършители от освободено от санкция лице, се определя съобразно неговата относителна отговорност за тези вреди.

(3) Съизвършител на нарушение на правото на конкуренция, неучаствал в извънсъдебно уреждане на спор за вреди, причинени от нарушението, няма право на регресен иск срещу съизвършител, участвал в уреждането на спора.

(4) При определяне размера на сумата, която съдът може да присъди на съизвършител, участвал в извънсъдебно уреждане на спора, по негов регресен иск срещу друг съизвършител, се вземат предвид както относителната отговорност на нарушителите за причинените вреди от нарушението, така и размерът на всички обезщетения, изплатени при извънсъдебното уреждане на спора.

Чл. 117 Представяне на доказателства

(1) При мотивирано искане на ищеца, основаващо се на разумно достъпни факти и доказателства, съдът може да разпореди на ответника или на трето лице да представят доказателствата от значение за делото, които са под техен контрол. С право да поиска представяне на доказателства от значение за делото разполага и ответникът. Настоящата алинея не засяга правомощията на съда съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при събиране на доказателства по граждански или търговски дела (ОВ, L 174/1 от 27 юни 2001 г.).

(2) Съдът разпорежда представяне на доказателства, които са посочени възможно най-точно и конкретно в доказателственото искане.

(3) Съдът преценява пропорционалността на доказателственото искане, отчитайки законните интереси на всички засегнати страни и трети лица, като взема предвид:

1. степента, в която претенцията на ищеца или защитата на ответника се подкрепят от фактите и доказателствата, които обосновават искането за представяне на доказателства;

2. обхвата и разходите по представянето на доказателства, особено за третите лица, като не допуска неконкретизирани искания за представяне на доказателства, които не са от значение за страните по делото;

3. дали доказателствата, чието представяне се иска, съдържат поверителна информация, особено такава, която се отнася до трети лица, и съществуващия режим за защита на тази поверителна информация.

(4) Съдът разпорежда представянето на доказателства, съдържащи поверителна информация, в случаите, в които счита, че те са от значение за иска за обезщетение за вреди. Съдът предприема ефективни мерки за защита на доказателствата, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закона тайна.

(5) Съдът прилага приложимото право на Европейския съюз и националното законодателство на Република България за опазване на професионалната тайна.

(6) Преди да разпореди представянето на доказателства, съдът може да даде възможност на лицата, от които се изисква тяхното представяне, да бъдат изслушани.

(7) Недопустим е отказ за предоставяне на доказателства поради възможността същите да бъдат използвани срещу лицето, от което са поискани, при искове за обезщетение за вреди вследствие на нарушение на правото на конкуренцията.

Чл. 118 Представяне на доказателства, събрани по преписка на орган за защита на конкуренцията

(1) Когато разпорежда представяне на доказателства, събрани по преписка на орган за защита на конкуренцията, съдът преценява пропорционалността на доказателственото искане в съответствие с чл. 117, ал. 3, като отчита и следните обстоятелства:

1. дали искането е формулирано конкретно с оглед на характера, предмета и съдържанието на документите, или е формулирано като искане от общ характер;

2. дали страната, поискала представянето им, го е направила във връзка с иск за обезщетение за вреди пред национален съд, и

3. необходимостта от гарантиране на ефективността на прилагането на правото на конкуренция от страна на публичните органи в съответствие с ал. 2 и 4 или по искане на орган за защита на конкуренцията в съответствие с ал. 9.

(2) Съдът разпорежда на органа за защита на конкуренцията представянето на доказателства, съдържащи се в негова преписка, когато дадена страна или трето лице не е в състояние да представи тези доказателства.

(3) Не се допуска събирането на доказателства, които представляват вътрешни документи на органа за защита на конкуренцията, включително кореспонденцията му с други органи за защита на конкуренцията.

(4) Съдът може да разпореди представянето на следните доказателства само след като орган за защита на конкуренцията е приключил образуваното пред него производство с постановяването на решение или на друго основание:

1. информация, която е била изготвена от физическо или юридическо лице специално за производство пред орган за защита на конкуренцията;

2. информация, която е била изготвена от орган за защита на конкуренцията и е била изпратена на страните в хода на воденото от него производство;

3. заявления за постигане на споразумение, които са оттеглени.

(5) Не се допуска събирането на следните доказателства:

1. искане за освобождаване от санкция или намаляване на санкции, и

2. искане за постигане на споразумение.

(6) По искане на ищеца съдът може да провери дали съдържанието на доказателствата, посочени в ал. 5, съответства на определенията по § 1, т. 34 и 36 от допълнителните разпоредби. Не се предоставя достъп на други страни или на трети лица до тези доказателства. При извършване на проверката съдът може да поиска съдействие единствено от компетентния орган за защита на конкуренцията. Подателите на исканията по ал. 5 имат право да бъдат изслушани пред съда.

(7) В случай че ал. 5 се прилага само за части от исканите доказателства, съдът ги оценява в останалата им част съгласно ал. 1 – 6.

(8) Орган за защита на конкуренцията може по своя преценка да представи писмени възражения относно пропорционалността на искането за представяне на доказателства пред съда. Ограничения за използването на доказателства, получени единствено чрез достъп до преписката на орган за защита на конкуренцията

Чл. 119

(1) Доказателствата, изброени в чл. 118, ал. 5, които са получени от физическо или юридическо лице единствено чрез упражняване на правото му на достъп до преписката на орган за защита на конкуренцията, са недопустими по искове за обезщетение за вреди.

(2) Доказателствата, изброени в чл. 118, ал. 4, които са получени от физическо или юридическо лице единствено чрез упражняване на правото му на достъп до преписката на орган за защита на конкуренцията, са недопустими по искове за обезщетение за вреди, преди органът за защита на конкуренцията да приключи воденото от него производство с постановяване на решение или на друго основание.

(3) Доказателства, които са получени от физическо или юридическо лице единствено чрез упражняване на правото му на достъп до преписката на орган за защита на конкуренцията и които не попадат в обхвата на ал. 1 или 2, могат да бъдат използвани само по иск за обезщетение за вреди, предявен от това лице или от физическо или юридическо лице, което е встъпило в неговите права, включително лице, придобило неговото право на иск.

Чл. 120 Имуществени санкции и глоби

(1) Физическите лица, които са страни, трети лица или техните представители се наказват от съда с глоба в размер от 500 до 50 000 лв. в случай на:

1. неизпълнение на разпореждане на съда за представяне на доказателства;

2. унищожаване на доказателства от значение за делото;

3. неизпълнение на задълженията, наложени с разпореждане на съда, за защита на поверителна информация;

4. нарушаване на ограниченията за използване на доказателства, предвидени в чл. 118 и 119.

(2) Юридическите лица, които са страни, трети лица или техните представители се наказват от съда с имуществена санкция в размер от 5000 до 500 000 лв. в случай на:

1. неизпълнение на разпореждане на съда за представяне на доказателства;

2. унищожаване на доказателства от значение за делото;

3. неизпълнение на задълженията, наложени с разпореждане на съда, за защита на поверителна информация;

4. нарушаване на ограниченията за използване на доказателства, предвидени в чл. 118 и 119.

(3) Съдът може и да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства, както и да присъди разноските по делото в тежест на неизправната страна.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. “Вътрешни документи” са: документите, създадени от комисията и/или администрацията в хода на производствата по този закон (проекти, становища, доклади на работни екипи, докладни записки и други); документите, представляващи кореспонденция на комисията с Европейската комисия, с органите по конкуренцията на държавите - членки на Европейския съюз с националните правоприлагащи органи по Директива (ЕС) 2019/633, с компетентните национални органи по Регламент (ЕС) 2017/2394; други документи на комисията и/или администрацията, свързани с оперативната й дейност.

2. “Добросъвестна търговска практика” са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави.

3. “Електронно доказателство” е доказателството, събрано от предприятие или сдружение на предприятия при извършване на проверка в електронна форма чрез копиране на електронни документи и електронни изявления.

4. “Заинтересовано лице” е лице, предприятие или сдружение на предприятия, чиито интереси могат да бъдат засегнати от нарушение на закона.

5. „Картел“ е споразумение и/или съгласувана практика между две или повече предприятия с цел координиране на тяхното конкурентно поведение на съответния пазар или повлияване на съответните параметри на конкуренция чрез практики, като например определяне или координиране на покупните или продажните цени или други условия на търговия, включително по отношение на правата на интелектуална собственост, определяне на квоти за производството или продажбите, подялба на пазари и клиенти, включително манипулиране на публични търгове или конкурси, ограничения на вноса или износа или антиконкурентни действия срещу други конкуренти.

6. “Периодична имуществена санкция” е парична санкция, определена като конкретна сума, която се налага за всеки ден на предприятие, за да бъде принудено то да преустанови нарушение на закона или да изпълни конкретно действие, постановено от комисията въз основа на правомощията й по този закон.

7. “Предприятие” е всяко физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правната и организационната си форма.

8. “Продължавано нарушение” е нарушението, при което две или повече деяния - действия или бездействия, се осъществяват през непродължителни периоди от време при една и съща фактическа обстановка, при която последващите се явяват продължение на предшестващите.

9. “Производствена или търговска тайна” са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.

10. “Професионална тайна” е:

11. “Реклама” е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения.

12. “Сдружение на предприятия” е сдружение на професионална основа и други форми на сдружение на независими предприятия, което не осъществява отделно самостоятелна стопанска дейност и съответно не разпределя печалба.

13. “Стопанска дейност” е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара.

14. “Съгласувана практика” са координирани действия или бездействия на две или повече предприятия.

15. “Съответен пазар” се състои от:

16. “Тежко нарушение” е нарушение по чл. 15 и 21 от този закон и/или по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, което оказва или би могло да окаже значително и трайно във времето въздействие върху конкурентната среда на съществена част от националния пазар както и всички случаи на картел.

17. “Форенсик доказателство” е доказателство, събрано при проверка на място чрез специална техника (форенсик лаборатория) за възстановяване, удостоверяване на автентичност и анализ на цифрова информация, представляващо точно копие (форенсик имидж) на конкретния носител на тази информация.

18. “Цифрово доказателство” е информация с доказателствена стойност, която е съхранявана или предавана в цифров формат.

19. „Нарушение на правото на конкуренцията“ е нарушение на чл. 101 или 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз или на чл. 15 или 21 от този закон.

20. „Нарушител“ е предприятието или сдружението на предприятия, което е извършило нарушение на правото на конкуренция.

21. „Национално право на конкуренцията“ са разпоредбите на националното право, които принципно уреждат същите обществени отношения като тези по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз и които се прилагат по едно и също дело, успоредно с правото на конкуренция на Съюза, съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003, като се изключват разпоредбите на националното право, в които се предвижда наказание глоба за физически лица, освен доколкото глобите са наказателна мярка, чрез която се осигурява прилагането на правилата в областта на конкуренцията, приложими към предприятията.

22. „Съизвършител“ е участник в нарушение на правото на конкуренцията, извършено от повече от един нарушител.

23. „Иск за обезщетение за вреди“ е иск, с който пред съд се предявява претенция за претърпени вреди от лице, което твърди, че е увредено, или коeто действа от името на едно или няколко лица, които твърдят, че са увредени, или от физическо или юридическо лице, което е правоприемник на лице, което твърди, че е увредено, включително лицето, придобило правото на иск.

24. „Претенция за претърпени вреди“ е претенция за обезщетение за вреди, причинени вследствие на нарушение на правото на конкуренцията.

25. „Увредено лице“ е физическо или юридическо лице, което е претърпяло вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на конкуренция.

26. „Национален орган за защита на конкуренцията“ е орган, определен от държава членка съгласно член 35 от Регламент (ЕО) № 1/2003 като отговорен за прилагането на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

27. „Орган за защита на конкуренцията“ е Европейската комисия или орган, определен от държава членка съгласно член 35 от Регламент (ЕО) № 1/2003 като отговорен за прилагането на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз на нейна територия, или и двете, в зависимост от контекста.

28. „Национален съд“ е съд или юрисдикция на държава членка по смисъла на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

29. „Съд, упражняващ съдебен контрол“ е национален съд, който при общия ред за обжалване разполага с правомощието да упражнява съдебен контрол върху актовете на национален орган за защита на конкуренцията или върху съдебни актове, постановени по актове на национален орган за защита на конкуренцията, независимо дали този съд има правомощието да установява нарушения на правото на конкуренцията.

30. „Решение за установяване на нарушение“ е решение на орган за защита на конкуренцията или на съд, упражняващ съдебен контрол, с което се установява нарушение на правото на конкуренция.

31. „Окончателно решение за установяване на нарушение“ е решение за установяване на нарушение, което не подлежи на обжалване или вече не може да бъде обжалвано по общия ред.

32. „Доказателства“ са всички видове доказателства независимо от източника им, допустими пред сезирания национален съд, и по-специално документи и всички други вещи, съдържащи информация, независимо от носителя, на който тя се съхранява.

33. „Програма за освобождаване от санкция или намаляване на санкции“ е програма, свързана с прилагането на член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз или на чл. 15, въз основа на която участник в таен картел, независимо от другите предприятия, участващи в картела, сътрудничи при разследването, провеждано от орган за защита на конкуренцията, като доброволно предоставя данните, с които разполага, относно картела и ролята на участника в него, в замяна на което, чрез решение или чрез прекратяване на производството, участникът се освобождава от санкция за участието му в картела или размерът на неговата санкция се намалява.

34. „Искане за освобождаване от санкция или за намаляване на санкции“ е устно или писмено доброволно изявление, направено пред орган за защита на конкуренцията от предприятие или физическо лице, или от тяхно име, в което се описват известните им данни относно даден картел и ролята на предприятието или на физическото лице в него, като изявлението е изготвено с цел участие в програма за освобождаване от санкция или за намаляване на санкции, като не включва вече съществуваща информация.

35. „Вече съществуваща информация“ са данни, които съществуват независимо от производство пред орган за защита на конкуренцията, без оглед на това, дали такава информация се съдържа в преписката на органа за защита на конкуренцията.

36. „Искане за постигане на споразумение“ е доброволно изявление, направено от предприятие или от негово име пред орган за защита на конкуренцията, което съдържа потвърждение от предприятието или отказ от оспорване на неговото участие в нарушение на правото на конкуренция, както и неговата отговорност за това нарушение на правото на конкуренция, като изявлението е изготвено с цел прилагане на опростена или ускорена процедура.

37. „Освободено от санкция лице“ е предприятие или физическо лице, което е било освободено от санкция от орган за защита на конкуренцията в рамките на програма за освобождаване от санкция или за намаляване на санкции.

38. „Надценка“ е разликата между действително платената цена и цената, която би била определена при липса на нарушение на правото на конкуренция.

39. „Извънсъдебно уреждане на спор“ е всеки способ, който дава възможност на страните за разрешаване на спор относно претенция за претърпени вреди по извънсъдебен ред.

40. „Доброволна спогодба“ е споразумение, постигнато чрез решаване на спор по взаимно съгласие.

41. „Пряк купувач“ е физическо или юридическо лице, което е придобило пряко от нарушителя продукти или услуги, които са предмет на нарушение на правото на конкуренцията.

42. „Непряк купувач“ е физическо или юридическо лице, което е придобило непряко от нарушителя, а от пряк купувач или от последващ купувач продукти или услуги, които са предмет на нарушение на правото на конкуренцията, или продукти или услуги, съдържащи или получени от такива продукти или услуги.

43. „Верига на доставки“ е налице, когато стоки или услуги се прехвърлят последователно на различни нива на търговията, в първоначален или в преработен вид, до реализирането на краен продукт на пазара.

44. „Производство по правоприлагане“ е производство пред орган по конкуренция за прилагането на чл. 101 или 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз до приключване на това производство от посочения орган по конкуренция с решение, с което се установяват нарушения по този закон, както и по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз; налагат се предвидените от закона санкции; постановява се прекратяване на нарушенията, включително като се налагат подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията; установява се, че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз; налагат се временни мерки в предвидените в закона случаи; одобрява се поемането на задължения от предприятия, в случай че е взето от национален орган по конкуренция, или с решение съгласно чл. 7, 9 или 10 от Регламент (ЕО) № 1/2003, в случай че е взето от Европейската комисия, или докато органът по конкуренция не заключи, че няма основания за по-нататъшни действия от негова страна.

45. „Таен картел“ е картел, чието съществуване е частично или напълно прикрито.

46. „Освобождаване от санкции“ е освобождаване от санкции, които иначе биха били наложени на предприятие за неговото участие в таен картел, с цел да се възнагради сътрудничеството му с орган по конкуренция в рамките на програма за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер.

47. „Намаляване на санкции“ е намаляване на размера на санкцията, която иначе би била наложена на предприятие за участието му в таен картел, с цел да се възнагради сътрудничеството му с орган по конкуренция в рамките на програма за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер.

48. „Освобождаване от санкции или намаляване на техния размер“ е както освобождаване от санкции, така и намаляване на техния размер.

49. „Заявител“ е предприятие, което подава искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер в рамките на програма за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер.

50. „Запитващ орган“ е национален орган по конкуренция, който подава искане за оказване на взаимно съдействие по чл. 54, 54а, 93, 93а и 103а.

51. „Запитан орган“ е национален орган по конкуренция, който получава искане за оказване на взаимно съдействие, а в случай на искане за съдействие по чл. 54, 54а, 93, 93а и 103а е компетентният публичен орган, който носи основната отговорност за прилагането на подобни решения съгласно национални законови и подзаконови разпоредби и административни практики.

52. „Икономическо правоприемство“ е налице, когато независимо дали предприятието нарушител съществува, или е заличено преди постановяването на окончателно решение за налагане на имуществени санкции, дейността, с която е извършено нарушението, е прехвърлена или се извършва от друг оператор при обстоятелства, които попадат извън обичайните пазарни условия и които могат да бъдат обяснени единствено с опит да бъде избегната отговорност за извършените нарушения. При всички случаи налице е икономическо правоприемство, когато предприятие, с което извършителят на нарушението се намира под общ контрол, поеме дейността, с която е извършено нарушението.

53. „Селскостопански и хранителни продукти“ са продуктите, изброени в приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз, и продукти, неизброени в това приложение, но получени от преработката на продуктите, изброени в приложението, за употреба като храни.

54. „Нетрайни селскостопански и хранителни продукти“ са селскостопански и хранителни продукти, които поради своето естество или поради етапа на преработка, на който се намират, е вероятно да станат негодни за продажба в рамките на 30 дни след прибирането на реколтата, производството или преработката.

55. „Купувач на селскостопански и хранителни продукти“ е всяко физическо или юридическо лице независимо от неговото място на установяване или всеки публичен орган, които купуват селскостопански и хранителни продукти, включително група от такива физически и юридически лица.

56. „Доставчик на селскостопански и хранителни продукти“ е всеки селскостопански производител или всяко физическо или юридическо лице, независимо от мястото им на установяване, които продават селскостопански и хранителни продукти. Понятието „доставчик“ може да включва група от такива селскостопански производители или група от такива физически и юридически лица, като организации на производителите, организации на доставчици и сдружения на такива организации.

57. „Публичен орган“ са националните, регионалните или местните органи, публичноправните организации или сдружения от един или няколко такива органи или от една или няколко такива публичноправни организации.

58. „Нарушения, които попадат в обхвата на Регламент 2017/2394“ са:

59. „Европейската мрежа по конкуренция“ е мрежа от публични органи, образувана от националните органи по конкуренция и Европейската комисия с цел да предостави форум за обсъждане и сътрудничество по отношение на прилагането и привеждането в изпълнение на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

60. „Краен потребител“ е последният потребител на даден хранителен продукт, който няма да използва храната като част от операция или дейност на предприятие за производство на храни.

61. „Бизнес оператор“ е:

62. „Търговия на едро със селскостопански и хранителни продукти“ е етап от дистрибуцията на селскостопански и хранителни продукти, включващ всички дейности по придобиване, съхраняване, предоставяне и/или продажба на селскостопански и хранителни продукти, които не са предназначени за директно предоставяне на крайния потребител, а са предвидени за по-нататъшна препродажба, производство, преработка, внос или износ от други бизнес оператори (търговци на едро, производители и/или износители).

63. „Прекомерно висока цена“ е цена, която значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумна норма на печалба и е несправедлива сама по себе си или спрямо съпоставими продукти и услуги.

§ 2

Този закон въвежда:

1. Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама.

2. Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (OB, L 349/1 от 5 декември 2014 г.).

3. Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар (OB, L 11/3 от 14 януари 2019 г.).

4. Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти (OB, L 111/59 от 25 април 2019 г.).

§ 3

Когато длъжност в администрацията на комисията се заема от служител с висше юридическо образование, служебният му стаж се признава за юридически стаж по смисъла на Закона за съдебната власт и Закона за адвокатурата.

§ 4

Този закон предвижда мерки по прилагане на:

1. Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 345/1 от 27 декември 2017 г.);

2. Регламент (ЕС) 2022/1925 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2022 г. за достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор и за изменение на директиви (EС) 2019/1937 и (ЕС) 2020/1828 (Акт за цифровите пазари) (OB, L 265/1 от 12 октомври 2022 г.);

3. Регламент (ЕС) 2022/2560 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно чуждестранните субсидии, които нарушават вътрешния пазар (OB, L 330/1 от 23 декември 2022 г.) по отношение на глава 3 „Концентрации“.

§ 4

Законът за защита на конкуренцията (обн., ДВ, бр. 52 от 1998 г.; Решение № 22 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 112 от 1998 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 28 от 2002 г., бр. 9 и 107 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 37, 59 и 86 от 2006 г. и бр. 64 от 2007 г.) се отменя.

§ 5

(1) С цел спазване на принципа на приемственост в работата на комисията при провеждане на първия избор на членове на Комисията за защита на конкуренцията по чл. 4, ал. 1 трима от четиримата членове на комисията се избират за срок три години.

(2) Членовете на Комисията за защита на конкуренцията, в т. ч. председателят и заместник-председателите, към датата на влизане в сила на закона продължават да изпълняват функциите си до встъпване в длъжност на новоизбраните членове на комисията.

§ 6

(1) Заварените при влизането в сила на закона незавършени производства по преписки пред Комисията за защита на конкуренцията се приключват по досегашния ред.

(2) Молби, постъпили по отменения Закон за защита на конкуренцията, по които не е образувано производство в комисията, се разглеждат по реда на този закон.

§ 7

(1) Заварените при влизането в сила на закона незавършени производства пред Комисията за защита на потребителите се приключват по реда, предвиден в Закона за защита на потребителите.

(2) Сигнали, жалби и молби, постъпили в Комисията за защита на потребителите във връзка с нарушения по глава трета “Заблуждаваща и сравнителна реклама” на Закона за защита на потребителите, по които не е образувано производство, се разглеждат по реда на този закон.

§ 8

Заварените висящи дела се приключват по реда, действащ при тяхното образуване.

§ 9

В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 28 от 2004 г.; изм., бр. 53 от 2004 г., бр. 31, 34 и 105 от 2005 г., бр. 18, 33, 37 и 79 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 94 и 98 от 2008 г.) в чл. 122в се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата “петима” се заменя с “четирима”.

2. Алинеи 2 и 3 се изменят така: “(2) Комисията за защита на конкуренцията постановява решения и определения с явно гласуване и с мнозинство от 4 гласа. В случай че на заседанието присъстват по-малко от 7 членове, решението се постановява само ако за него са гласували най-малко 4 от членовете на комисията. (3) Член на комисията не може да участва в производството по проучване по този закон, когато е заинтересован от изхода му или когато са налице основателни съмнения в неговата безпристрастност. Членът на комисията се отвежда по свой почин или по искане на страните.”

3. Алинея 5 се отменя.

§ 10

В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 36 от 2006 г.; изм., бр. 53, 65 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59 и 109 от 2007 г. и бр. 50 и 67 от 2008 г.) в чл. 90 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата “ петима” се заменя с “четирима”.

2. Алинеи 2 и 3 се изменят така: “(2) Комисията за защита на конкуренцията постановява решения и определения с явно гласуване и с мнозинство от 4 гласа. В случай че на заседанието присъстват по-малко от 7 членове, решението се постановява само ако за него са гласували най-малко 4 от членовете на комисията. (3) Член на комисията не може да участва в производството по проучване по този закон, когато е заинтересован от изхода му или когато са налице основателни съмнения в неговата безпристрастност. Членът на комисията се отвежда по свой почин или по искане на страните.”

3. Алинея 5 се отменя.

§ 11

В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ., бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г. и бр. 36 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 1, ал. 2, т. 3 думите “заблуждаваща и неразрешена сравнителна реклама” се заличават.

2. Глава трета “Заблуждаваща и сравнителна реклама” с чл. 32 - 42 се отменя.

3. В чл. 68г, ал. 4 думите “чл. 68е” се заменят с “чл. 68д”.

4. В чл. 68д, ал. 2, т. 6 думите “единния граждански номер” се заменят с “номера на документ за самоличност”.

5. В чл. 68е, ал. 4, т. 2 думите “единния граждански номер” се заменят с “номера на документ за самоличност”.

6. В глава четвърта, раздел IV “Нелоялни търговски практики” се създава чл. 68л: “Чл. 68л. (1) Когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. (2) Председателят на Комисията за защита на потребителите може в определен от него кратък срок да задължи търговеца да докаже, че прилаганата търговска практика не е нелоялна. (3) В случаите по чл. 68г, ал. 4 и когато нелоялната практика произтича от дейности, свързани с реклама, независимо от имуществената санкция, председателят на Комисията за защита на потребителите може да разпореди рекламодателят и/или рекламната агенция да огласи за своя сметка и по подходящ начин акта, с който е установено нарушението, както и съответната коригирана реклама. (4) Председателят на Комисията за защита на потребителите предприема мерките по ал. 1 - 3 служебно или по повод направено искане от страна на потребител.”

7. В чл. 152, ал. 2, т. 2 думите “единния граждански номер” се заменят с “номера на документ за самоличност”.

8. В чл. 165, ал. 4, т. 2 думите “заблуждаващата и неразрешената сравнителна реклама, както и върху” се заличават.

9. В чл. 186:

10. Членове 202 и 203 се отменят.

11. В чл. 210а след думите “За нарушение на” се добавя “чл. 68в”, а думите “ал. 1 и 2” се заличават.

12. Създава се чл. 210в: “Чл. 210в. Който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 4 се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.”

13. В § 13а от допълнителните разпоредби т. 2 се отменя.

§ 12

В срок три месеца след влизането в сила на закона комисията приема устройствения правилник по чл. 6, ал. 1, а в срок 6 месеца - актовете, предвидени в закона.

§ 13

Изпълнението на закона се възлага на Комисията за защита на конкуренцията.