Правилник за устройството и дейността на Националния център по обществено здраве при Министерството на здравеопазването

Чл. 1

(1) Националният център по обществено здраве, наричан по-нататък „центърът“, е юридическо лице към Министерството на здравеопазването на бюджетна издръжка с предмет на дейност: анализ на системи и модели за здравно обслужване; разработване на проекти за осъществяване на националната здравна стратегия и промоция на мерки за укрепване на здравето.

(2) Центърът осъществява своята дейност самостоятелно или във взаимодействие с други органи и заведения на Министерството на здравеопазването и други институции и организации в страната и в чужбина.

Чл. 2

Центърът осъществява следните основни функции:

1. по развитието и прилагането на националната здравна политика:

2. по анализа и развитието на системите и моделите за здравно обслужване:

3. по профилактиката на болестите и промоция на здравето:

Чл. 3

(1) По посочените в чл. 2 функции центърът е:

1. консултативен и експертен орган на Министерството на здравеопазването и подпомага други държавни органи и органите на местното самоуправление с консултативна и експертна работа;

2. структура за приложна изследователска дейност и за повишаване на квалификацията на специалисти от здравеопазването и други отрасли;

3. консултант и методичен ръководител на здравната мрежа.

(2) Центърът осъществява и международно сътрудничество със Световната здравна организация и други организации по предмета на своята дейност.

Чл. 4

Центърът изпълнява следните основни задачи:

1. систематизира и анализира актуалния международен опит в областта на общественото здраве, изграждането и развитието на здравеопазните системи и опита от здравните реформи в европейския регион и други страни;

2. изучава и анализира националния опит в областта на здравната политика и осъществяването на здравната реформа в страната;

3. разработва, обосновава и предлага проекти и модели за изграждането, организацията и управлението на здравеопазната система, за изискванията за балансирано развитие на здравеопазването и различните форми на собственост;

4. разработва критерии, технологии и подходи за оценка и подобряване на качеството на диагностично-лечебните, рехабилитационните, профилактичните и промотивните дейности в здравеопазването;

5. разработва социологични и демоскопски аспекти на общественото здраве и изследва етномедицинските проблеми с оглед диференцираното задоволяване на здравните потребности и адекватното използване на здравните ресурси;

6. съдейства и подпомага развитието на междусекторното сътрудничество по проблемите на здравословния начин на живот, за формиране на движения, коалиции, групи, центрове за разпространение на здравни знания, обучение в умения, консултации във връзка с профилактиката на болестите и промоцията на здравето;

7. разработва приложни модели и подходи за оценка на проекти и резултати в дейността на здравната мрежа;

8. организира симпозиуми, конференции, сесии, работни групи и други по проблемите на общественото здраве и участва в национални и международни научни прояви;

9. организира различни форми за квалификация на специалисти от здравеопазната система и извън нея;

10. подготвя, публикува и разпространява печатни и аудио-визуални материали, свързани с обучението на специалисти и разпространяването на здравни знания сред гражданите;

11. разработва проекти и предложения за нормативни актове по предмета на своята дейност.

Чл. 5

(1) Структурата на центъра включва секции и сектори, както и административни, финансови, стопански и други спомагателни звена.

(2) При изпълнение на своите функции центърът сътрудничи с районните центрове за здравеопазване, медицинските и други висши училища и научни заведения.

Чл. 6

(1) Ръководството на центъра се осъществява от директор. Трудовият договор с директора на центъра се сключва с министъра на здравеопазването.

(2) Директорът:

1. ръководи и отговаря за цялостната дейност на центъра и го представлява пред всички държавни органи и учреждения, организации, фирми, институти, физически и юридически лица в страната и в чужбина;

2. има функции на работодател в съответствие с Кодекса на труда по отношение на всички служители в центъра и определя размера на индивидуалните им трудови възнаграждения и другите материални стимули в съответствие със законодателството и наличните фондове;

3. се разпорежда с кредитите, предоставени от бюджета и други източници.

Чл. 7

(1) В центъра функционира директорски съвет, който е съвещателен орган и се състои от директора, ръководителите на секции и главния счетоводител.

(2) Директорският съвет има консултативни функции по отношение на осъществяване и координиране дейността на центъра, управлението на неговия щат, бюджет и материална база.

(3) При обсъждане на въпроси със социален и трудовоправен характер в директорския съвет могат да участват и представители на синдикатите.

Чл. 8

Общото събрание на центъра се състои от всички служители и има следните функции:

1. приема решения за начина на използване на средствата, определени за социално-битови мероприятия;

2. осъществява други функции, предписани със закон.

Чл. 9

(1) Към центъра функционира научно-учебен съвет, който обсъжда и дава становище по:

1. приложните изследователски проекти съгласно функциите на центъра;

2. резултатите от приложните разработки и начините на тяхното прилагане в практиката;

3. представяните от центъра анализи и други материали, предназначени за Министерството на здравеопазването и други държавни органи и здравната мрежа;

4. проектите и програмите за конференции, симпозиуми, работни групи, курсове и семинари за обучение;

5. организирането на медийната политика и комуникациите на центъра;

6. професионалното развитие на специалистите с висше образование във връзка с тяхната изследователска, преподавателска, консултативна и експертна дейност.

(2) Съставът на научно-учебния съвет се утвърждава от директора, който е и негов председател.

§ 1

Този правилник се издава на основание § 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 268 на Министерския съвет от 1998 г. за структурни промени в здравеопазването (ДВ, бр. 146 от 1998 г.). а) пътно превозно средство, придружено от неговото(ите) ремарке(та) или полуремарке(та); б) композиция от открити и/или закрити железопътни вагони; в) кораби, представляващи обща композиция; г) контейнери, натоварени на превозно средство по смисъла на тази точка.“