Правилник за прилагане на Закона за задграничните паспорти

Чл. 1

(1) За преминаване на държавната граница на НР България и пребиваване в чужбина се издават следните видове задгранични паспорти:

1. обикновен задграничен паспорт — на лица, които пътуват в чужбина по лични причини или постоянно живеят в чужбина, с валидност 5 години;

2. служебен паспорт — на лица, които са командировани или изпратени на работа, специализация или обучение в чужбина от учрежденията и организациите, с валидност 5 години. Служебен паспорт се издава и на членовете на семействата на лицата, изпратени на работа в чужбина със служебен паспорт, издаден от Министерството на външните работи;

3. дипломатически паспорт — на лица по ред съгласно наредба на Министерския съвет и на членовете на техните семейства, с валидност 5 години;

4. моряшки паспорт — на лица по ред съгласно Закона за моряшките паспорти (ДВ, бр. 42 от 1994 г.).

(2) Задграничният паспорт е валиден за всички държави.

(3) Задграничният паспорт подлежи на връщане след изтичане на срока на неговата валидност, при смърт на лицето, на което е издаден и при освобождаване или лишаване от българско гражданство.

Чл. 2

За преминаване на държавната граница на НР България освен паспортите по чл. 1 се издават следните заместващи документи:

1. пътен лист (пасаван) — на български граждани за завръщане в НР България, с валидност до 6 месеца;

2. служебен пропуск — за преминаване на държавната граница въз основа на международните договори на НР България със съседни държави, с валидност до 2 години;

3. пътен лист за окончателно напускане на НР България на лица, освободени от българско гражданство.

Чл. 3

Образците за задгранични паспорти и заместващи ги документи и данните, които следва да съдържат, се утвърждават от министъра на вътрешните работи и министъра на външните работи.

Чл. 4

Вългарски граждани може да притежава само един обикновен задграничен паспорт.

Чл. 5

Задграничният паспорт не може да се преотстъпва или да се дава в задог, както и да се ползува или приема в задог от друго лице.

Чл. 6

Който се е завърнал в НР България е пътен лист (пасаван) и не притежава документ за самоличност, може да удостоверява самоличността си с пътния лист в течение на 1 месец, като в този срок е длъжен да се снабди с документ за самоличност.

Чл. 7

(1) Задгранични паспорти и заместващи ги документи се издават от:

1. Министерството на външните работи — дипломатически и служебни паспорти на лица съгласно наредба на Министерския съвет;

2. Министерството на вътрешните работи — обикновени задгранични паспорти, служебни пропуски и пътни листове за окончателно напускане на НР България;

3. дипломатическите и консулските представителства на Република България издават пътен лист (пасаван) за завръщане в страната на български граждани, които не притежават задграничен паспорт;

(2) органите на Министерството на вътрешните работи могат да продължават валидността на задграничните паспорти за срок от 5 години.

(3) Дипломатическите и консулските представителства на НР България могат да продължават валидността на задграничните паспорти за срок до 1 година, а на постоянно живеещите в чужбина — за срок от 5 години, за което уведомяват органа, издад паспорта.

Чл. 8

(1) Задграничен паспорт се издава по молба-декларация до органите на Министерството на вътрешните работи по местожителство срещу представен документ за самоличност.

(2) Към молбата-декларация се прилагат:

1. снимка с размери 3 × 4 см, направена през последните 2 години, ляв полуанфас — 3 броя;

2.

3. писмено съгласно от съответното военно управление — за младежите, навършили 17 години, които не са отбили редовната си военна служба и не са освободени от нея а отбилите и освободените – военноотчетна книжка;

4. документ за платена паспортна такса.

5. удостоверение за раждане, ако лицето е под 18 години.

Чл. 8а

За преиздаване или подмяна на паспорт освен документите по чл. 8 се представят:

1. при промени на лични данни, повреден паспорт и при изтичане срока на валидността – старият паспорт;

2. при унищожен, изгубен или отнет паспорт – доказателства и декларация за обстоятелствата, довели до унищожаването, кражбата, изгубването или отнемането му;

3. в случаите, при които лицето се е завърнало в страната с пасаван, нов паспорт му се издава след получаване по служебен път от Министерството на външните работи на заявлението, въз основа на което е издаден пасаванът.

Чл. 9

За издаване на служебни паспорти по чл. 7, ал. 1, т. 2 в зависимост от целта на служебното пътуване освен заявлението се представя и заповед за командировка, трудов договор с български работодател за работа в чужбина или документ от ведомството, което изпраща на обучение, специализация или лечение.

Чл. 10

(1) Молбата-декларация за издаване на обикновен задграничен паспорт или изходна виза се подава лично от молителя. По изключение, когато молителят е възпрепятствуван, молбата може да се подаде и от друго лице след удостоверяване на неговата самоличност и представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(2) Молбата-декларация за издаване на задграничен паспорт или изходна виза на малолетни, непълнолетни и поставени под запрещение лица се подава от родителите, попечителите или настойниците. Ако те не са в НР България или са възпрепятствувани да направят това, молбите може да се подават и от лицата, които се грижат за отглеждането и възпитанието на лицата.

(3) За издаване на задграничен паспорт или изходна виза на малолетни и непълнолетни от прекратени поради развод или унищожени бракове молбата-декларация се подава в присъствието и на двамата родители или се представя ваедно с нотариално заверен подпис за съгласието на отсъствуващия родител. Когато единият от родителите не е съгласен, изисква се препис от влязло в сила съдебно решение по чл. 72 от Семейния кодекс. Не се изисква съгласие от родител, който е лишен от родителски права. Лишаването от родителски права се установява с препис от съдебното решение.

Чл. 11

Документите, заместващи задграничния паспорт, се издават по ред, определен от министъра на вътрешните работи и министъра на външните работи.

Чл. 12

Отметки в задграничен паспорт могат да правят само органите, издали паспорта, органите на Министерството на вътрешните работи на граничните контролно-пропускателни пунктове, дипломатическите и консулските представителства и Българската народна банка.

Чл. 13

(отменен)

(1) Българските граждани, след като получат задгранични паспорти, се снабдяват с изходни визи. Не се изискват изходни визи за държавите съгласно приложението. Изменения в приложението може да се правят от министъра на вътрешните работи и министъра на външните работи.

(2) Изходни визи се издават от органа, който е издал паспорта.

Чл. 14

(отменен)

Изходните визи са:

1. еднократни — за едно излизане в чужбина. Срокът за преминаване на държавната граница на НР България е 90 дни от датата на издаването на визата. Този срок може да бъде продължаван;

2. многократни — за неопределен брой излизания в чужбина за срок от 2 години. Издават се за пътуване със служебен паспорт, като се сназват следните условия:

Чл. 15

(отменен)

(1) Органът, издал задграничния паспорт, вписва в изходната виза срока за пребиваване в чужбина, посочен от гражданите в молбата-декларация. Този срок може да бъде 3, 6 или 12 месеца.

(2) След изтичането на срока за пребиваване, записан в изходната виза, притежателят на паспорта е длъжен да се завърне в НР България или да поиска продължаване на този срок от съответното дипломатическо или консулско представителство на НР България в чужбина.

Чл. 16

(отменен)

За получаване на изходни визи за следващи пътувания се представят задграничен паспорт, молба-декларация съгласно чл. 7 от закона или заповед за командировка за пътуващите със служебен паспорт и документите по чл. 8, ал. 2, без снимки.

Чл. 17

(отменен)

(1) Дипломатическите или консулските представителства на НР България могат да продължават сроковете за пребиваване, записани в изходните визи, на български граждани, временно пребиваващи в чужбина, без съгласуване с отдел „Консулски“ на Министерството на външните работи.

1. при тежко заболяване, важни семейни и други уважителни причини — за срок до 6 месеца;

2. на български учащи се в чужбина — за срок до 3 месеца след завършване на редовния курс на обучение.

(2) Дипломатическите и консулските представителства на НР България могат да продължават сроковете за пребиваване, записани в изходните визи, на български работници и специалисти в чужбина въз основа на документ за продължаване на договора.

Чл. 18

(1) Искане за получаване на чуждестранна входна и транзитна виза за обикновен задграничен паспорт се прави от гражданите, а за служебен паспорт, издаден от Министерството на вътрешните работи — от съответното учреждение или организация. Гражданите могат да отправят искането за входна или транзитна виза и чрез отдел „Консулски“ на Министерството на външните работи.

(2) Искане за получаване на чуждестранна входна виза към дипломатически и служебен паспорт, издаден от Министерството на външните работи, се прави чрез отдел „Консулски“ на Министерството на външните работи.

(3) За държавите, с които НР България е сключила договори за безвизов режим, както и за държави, които са обявили едностранно безвизов режим, транзитни и входни визи не се изискват.

Чл. 19

(отменен)

Паспорт на постоянно живеещ в чужбина български гражданин се издава:

1. на български граждани, напуснали НР България преди 9 септември 1944 г., на техните деца и внуци, както и на живеещите в чужбина на основание на сключен брак с чужд гражданин и на техните деца;

2. на всички останали български граждани след 5 години от датата на напускане на НР България.

Чл. 20

(1) За издаване на задграничен паспорт на постоянно живеещ в чужбина български гражданин, както и за подмяна на паспорта поради унищожаване, повреждане, загубване или промяна на личните данни заинтересуваното лице представя в съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България документите, указани в чл. 8 и чл. 8а, т. 1 и 2.

(2) Дипломатическото или консулското представителство на НР България изпраща в срок не по-късно от 1 месец един екземпляр от посочените в ал. 1 документи в отдел „Задгранични паспорти“ на Министерството на вътрешните работи за издаване на паспорта.

(3) Задгранични паспорти на постоянно живеещи в чужбина български граждани може да се издават и от органите на Министерството на вътрешните работи в населеното място, в което са вписани в регистрите на населението, въз основа на подадени лично от лицата документи по чл. 8, ал. 2 и чл. 8а.

Чл. 21

Статут „постоянно живеещ в чужбина“ придобиват българските граждани, които отговарят на едно от следните условия:

1. да са изминали 5 години от датата на напускане на Република България и трайното им установяване в друга държава;

2. да са сключили брак с чужденец и да са напуснали Република България;

3. да притежават чуждестранен паспорт и да живеят извън Република България;

4. да са получили разрешение за постоянно пребиваване съгласно законите на друга държава и да са се установили в тази държава.

Чл. 22

Задграничният паспорт на български гражданин, постоянно живеещ в чужбина, който е освободен или лишен от българско гражданство, се предава в дипломатическото или консулското представителство на НР България в съответната страна, което го изпраща в отдел „Задгранични паспорти“ на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 23

(1) Български гражданин, постоянно живеещ в чужбина, влиза в НР България с български задграничен паспорт, удостоверява самоличността си с този паспорт и напуска страната с него.

(2) Български гражданин, притежаващ чуждестранен паспорт, е длъжен да го обяви пред органите за граничен контрол.

Чл. 24

Временно пребиваващ в чужбина български гражданин, чийто задграничен паспорт е повреден, унищожен или загубен, се завръща в страната с издаден от дипломатическото или консулското представителство на НР България в съответната страна пътен лист (пасаван). На този гражданин може да се издаде по изключение и обикновен задграничен паспорт, когато неотложни служебни причини налагат това.

Чл. 25

(1) Органът, който е издал задграничния паспорт, може да отнеме паспорта по причини, посочени в чл. 7 от закона, а органите на Министерството на вътрешните работи при граничните контролно-пропускателни пунктове могат да изземат задграничния паспорт по искане на органа, издал паспорта. На лицето се издава документ, удостоверяващ отнемането или изземването.

(2) Паспортът, иззет от органите на Министерството на вътрешните работи при граничните контролно-пропускателни пунктове, се изпраща в 3-дневен срок на органа, който е издал паспорта.

Чл. 26

(1) Обикновеният задграничен паспорт се съхранява от гражданина до изтичането на срока на неговата валидност. След изтичане на този срок гражданинът връща паспорта на органа, който го е издал.

(2) Дипломатическият и служебният паспорт се съхраняват от учреждението или организацията, по чието искане са издадени паспортите.

(3) Служебният паспорт се връща на органа, който го е издал, след изтичане на срока на неговата валидност или отпадане на необходимостта от ползуването му.

Чл. 27

(1) При промени в личните данни на притежателя на задграничния паспорт той е длъжен да съобщи за тях на органа, издал паспорта.

(2) Паспортът се подменя, когато се повреди, унищожи или преди изтичане на срока на неговата валидност. При загубване, повреждане, унищожаване или отнемане на паспорта гражданинът незабавно уведомява органа, който го е издал, а в чужбина — дипломатическото или консулското представителство на НР България. Срокът на задграничния паспорт може да бъде продължен до датата на изтичане на неговата валидност. Срокът на задграничния паспорт може да бъде продължен само веднъж на 5 години, след изтичането на който срок се издава нов паспорт.

(3) Всеки, който намери български задграничен паспорт, е длъжен незабавно да го предаде на органите на Министерството на вътрешните работи.

(4) Повредените откраднатите, загубените и унищожените паспорти, както и паспортите на освободените от гражданство лица се обявяват за невалидни от органа, който ги е издал.

Чл. 28

(1) Преминаването през държавната граница на НР България се извършва само през граничните контролно-пропускателни пунктове, където се представят задграничните паспорти и заместващите ги документи за проверка. В тях се полагат гранични печати за излизане и влизане, с което се удостоверяват датите на пътуването. Печати се полагат и на граничните листове, които се попълват задължително от всички български граждани, пътуващи зад граница.

(2) При всяко пътуване със служебен паспорт, издаден от Министерството на вътрешните работи, пътуващият представя на органите за граничен паспортен контрол командировъчна заповед. За пътуващите с дипломатически и служебни паспорти, издадени от Министерството на външните работи, командировъчна заповед не се изисква.

Чл. 29

Български гражданин, пребиваващ в чужда държава за повече от 1 месец, съобщава в 30-дневен срок в дипломатическото или консулското представителство на НР България датата на пристигането и отпътуването, както и населеното място, в което ще пребивава.

Чл. 30

(1) Отказът да се издаде задграничен паспорт или изходна виза, както и решението за отнемане на задграничния паспорт или анулиране на изходната виза се обкалват по реда на Закона за административното производство.

(2) Налбата по предходната алинея се подава чрез органа, взел решението.

§ 1

За административните услуги по издаването на задгранични паспорти, заместващи ги документи и изходни визи се събират държавни такси по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на М-вото на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 71 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 13 от 1978 г., бр. 18 от 1979 г., бр. 67 от 1980 г., бр. 65 от 1983 г., бр. 85 от 1988 г. и бр. 68 от 1988 г.) и по Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на М-вото на външните работи (обн., ДВ, бр. 52 от 1985 г.; попр., бр. 61 от 1985 г.; изм., бр. 43 от 1989 г.) съгласно Закона за държавните такси.

§ 2

(отменен)

Когато е извършено пътуване в държава, за която се изисква изходна виза и такава виза не е издадена, такава се заплаща след завръщането в НР България в двоен размер.

§ 3

Министърът на вътрешните работи в изнистърът на външните работи могат да дават указания по въпроси във връзка с нридаването на правилника.

§ 4

Този правилник се издава във основа на чл. 16 от Закона за задграничните паспорти и отменя Правилника за прилагане на Закона за задграничните паспорти (обн., ДВ, бр. 92 от 1973 г.; изм. бр. 50 от 1983 г. и бр. 14 от 1989 г.).

Приложение 1 Приложение към чл. 13, ал. 1 Списък на държавите, за които изходни визи не се изискват

1. Народна социалистическа република Албания. 2. Социалистическа република Виетнам. 3. Германска демократична република. 4. Китайска народна република. 5. Корейска народнодемократична република. 6. Република Куба. 7. Народнодемократична република Лаос. 8. Монголска народна република. 9. Полска народна република. 10. Социалистическа република Румъния. 11. Съюз на съветските социалистически републики. 12. Унгарска народна република. 13. Чехословацка социалистическа република. 14. Социалистическа федеративна република Югославия. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 41 ОТ 18 АВГУСТ 1989 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТАРИФА № 4 ЗА ТАКСИТЕ, КОИТО СЕ СЪБИРАТ В СИСТЕМАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, И НА НАРЕДБАТА ЗА ГРАНИЧЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ ВАЛУТНИТЕ ЦЕННОСТИ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Раздел I Изменение на Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 71 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 13 от 1978 г., бр. 18 от 1979 г., бр. 67 от 1980 г., бр. 65 от 1983 г., бр. 85 от 1986 г. и бр. 68 от 1988 г.) § 1. Раздел II се изменя така: „Раздел II ТАКСИ ПО ЗАКОНА ЗА ЗАДГРАНИЧНИТЕ ПАСПОРТИ Чл. 2. (1) За издаване на задграничен паспорт или изходна виза, независимо от основанията за пътуване, се събират следните такси: 1. за издаване на задграничен паспорт 100 лв.; 2. за продължаване валидността на задграничен паспорт 50 лв.; 3. за издаване на еднократна изходна виза със срок на пребиваване в чужбина: до 3 месеца 20 лв.; до 6 месеца 40 лв.; до 12 месеца 60 лв.; 4. за издаване на еднократна изходна виза за служебно пътуване 50 лв.; 5. за издаване на многократна изходна виза 200 лв.; 6. за издаване на задграничен паспорт на български гражданин, постоянно живеещ в чужбина, когато подава документи в паспортната служба на Министерството на вътрешните работи 200 лв.; 7. за издаване на пътен лист за окончателно напускане на страната на лице, освободено от българско гражданство 100 лв.; 8. за подмяна (преиздаване) на задграничен паспорт с валиден срок 50 лв. (2) За издаване на задграничен паспорт поради загубване се събира такса както за нов паспорт. (3) За продължаване на срока на изходната виза такса не се събира. Чл. 3. (1) За издаване на служебен задграничен паспорт или изходна виза за командировка, обучение, работа или специализация в чужбина министерствата, другите ведомства, народните съвети, организациите и държавните фирми заплащат такса за всяко лице при всяко пътуване. (2) Таксите по предходната алинея се внасят в клоновете на Българската народна банка. В заповедта за командироване, обучение, работа или специализация се вписват и точната сума на внесената паспортна такса за всяко лице при всяко пътуване, както и номерът и датата на бордерото, с което е внесена. Чл. 4. (1) Таксите по чл. 2 се заплащат с увеличение от 50 на сто, когато задграничните паспорти или изходните визи се издават, по искане на лицата, в срок от 3 дни или в извънработно време. (2) Увеличението по предходната алинея не се прилага за пътуващите по повод на тежка болест или смърт на роднина и други, нетърпящи отлагане причини. Чл. 5. Освобождават се от заплащане на такси за издаване на задграничен паспорт и изходна виза, за продължаване валидността на паспорта и за продължаване срока за пребиваване в чужбина, записан в изходната виза: 1. изпратените на лечение по решение на Министерството на народното здраве и социалните грижи, както и техните придружители; 2. лицата до 16-годишна възраст; 3. навършилите 70-годишна възраст, постоянно живеещи в НР България; 4. изпратените на обучение студенти и аспиранти, когато издръжката им е от държавния бюджет; 5. изпратените от Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз на трудови бригади в чужбина; 6. командированите за оказване на помощ при природни бедствия и крупни промишлени и други аварии. Чл. 6. При отказ за издаване на задграничен паспорт или изходна виза събраната такса се връща по реда на чл. 30 от Закона за събиране на държавните вземания.“

§ 2

Раздел III се изменя така: „Раздел III ТАКСИ ПО УКАЗ № 2772 ЗА ПАСПОРТИТЕ И АДРЕСНАТА РЕГИСТРАЦИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ НА НР БЪЛГАРИЯ И ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА АДРЕС И МЕСТОРАБОТА НА ЛИЦА В СТРАНАТА Чл. 7. (1) За издаване на паспорт на гражданин на НР България се събира такса от 2 лв. (2) За издаване на нов паспорт на гражданин на НР България, ако лицето не може да представи стария, се събира и допълнителна такса от 10 лв. (3) Таксите по предходните алинеи не се събират от лицата, навършили 70-годишна възраст, а по ал. 2 — и от лица, чиито паспорти са изгубени, повредени или унищожени по независещи от тях причини. Чл. 8. (1) За подадено писмено искане за установяване на адрес и месторабота на лице се събира такса от 1 лв. (2) При издаване на удостоверение за установен адрес или месторабота на лице се събира такса от 2 лв.“

§ 3

Раздел IV се изменя така: „Раздел IV ТАКСИ ПО ЗАКОНА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ В НР БЪЛГАРИЯ Чл. 9. (1) За издадена на държавната граница входна или транзитна виза на чужденец за влизане или преминаване през НР България се събират таксите за екстрени визи, предвидени в Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на М-вото на външните работи (обн., ДВ, бр. 52 от 1985 г.; попр., бр. 61 от 1985 г.; изм., бр. 43 от 1989 г.) по Закона за държавните такси. (2) При продължаване на срока за пребиваване на чужденец в НР България се събират следните такси: 1. до 6 месеца 32 лв.; 2. до 1 година 64 лв. (3) Срокът, за който се събира таксата по предходната алинея, се изчислява от датата на изтичане на последното разрешение за пребиваване на чужденеца в НР България. Чл. 10. (1) При разрешаване на постоянно пребиваване на чужденец в НР България се събира еднократно такса в размер 200 лв. (2) Таксата по предходната алинея се събира при издаване на първото удостоверение за самоличност, след разрешаване на постоянното пребиваване на чужденеца. Чл. 11. (1) При издаване на удостоверение за самоличност на чужденец се събира такса от 2 лв. (2) При издаване на ново удостоверение за самоличност, ако чужденецът не може да представи старото, се събира и допълнителна такса от 10 лв. Чл. 12. (1) При издаване на виза на чужденец за напускане на НР България се събират следните такси. 1. за изходна виза 15 лв.; 2. за изходно-входна виза със срок за пребиваване в чужбина: до 3 месеца 20 лв.; до 6 месеца 40 лв.; до 12 месеца 60 лв.; 3. за многократна изходно-входна виза 200 лв. (2) Когато изходната или изходно-входната виза по предходната алинея се издава по спешност, таксите се събират, както следва: 1. за екстрени визи със 100 на сто увеличение; 2. за бързи визи с 50 на сто увеличение. Чл. 13. Таксите по чл. 9, 10 и 12 се събират за всеки чужденец, навършил 16-годишна възраст, независимо от това, дали притежава отделен, или е вписан в групов документ за задгранично пътуване. Чл. 14. (1) При подаване на писмено искане за издаване на документ за удостоверяване на гражданство, на регистрация, на срок за пребиваване, на влизане или преминаване през НР България, както и за удостоверяване на други събития и факти, свързани с пребиваването на чужденец в нашата страна, се събира такса от 1 лв. (2) При издаване на документ, удостоверяващ посочените в предходната алинея събития и факти за чужденец, се събира такса от 2 лв. Чл. 15. При издаване и продължаване срока на удостоверение за пътуване зад граница на лица без гражданство, както и за изходните визи при пътуване с тези удостоверения се събират такси при условията и по реда на раздел II. Чл. 16. Лицата без гражданство, когато пътуват зад граница с български удостоверения, не се освобождават от такси в случаите, предвидени в чл. 5, т. 1, 3 и 4. Чл. 17. Не се събират такси: 1. за екстрени входни или транзитни визи и на продължаване на сроковете за пребиваване, за постоянно пребиваване, за обикновени, бързи и екстрени изходни, изходно-входни и многократни изходно-входни визи, както и за молби и удостоверения от гражданите на социалистическите страни и на страните, с които НР България е договорила взаимно освобождаване от такси; 2. за продължаване на сроковете за пребиваване до 3 месеца от датата на влизане в страната от чужденеците, влезли в НР България с входни визи или предплатени туристически ваучери, от гражданите на страните, с които НР България има сключени спогодби за премахване на визите, както и от чужденеците, които не могат да напуснат страната в разрешения им срок поради независещи от тях причини; 3. по чл. 11, ал. 2 от чужденеците, чинто удостоверения за самоличност са изгубени, повредени или унищожени по независещи от тях причини; 4. от лицата до 16-годишна възраст, както и от чужденеците, гостуващи на държавни и обществени органи и организации, определени от Министерския съвет.“

§ 4

В заглавието и в чл. 2 думата „граничен“ се заличава.

§ 5

Член 4 се изменя така: „4. За частта от декларираната, получена в страната валута, която се използува при пътуване в чужбина, в 30-дневния срок от получаването и съгласно чл. 21, ал. 3 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол местните лица представят митническа декларация.“

§ 6

В чл. 6, ал. 1 думите „10 лева“ се заменят с „50 лева“.

§ 7

Член 7 се изменя така: „7. Местните лица, пътуващи за чужбина, могат да носят изделия от благородни метали, включително с монтирани върху тях скъпоценни камъни, само за лично ползуване по време на престоя зад граница, като са длъжни да ги върнат при завръщането си в НР България.“

§ 8

Член 11 се изменя така: „11. За носените от местни лица чуждестранна валута и други валутни ценности митническите органи заверяват митническата декларация, която се предава на пътника, и изпращат приложения към нея отрязък в банковия клон по местоживеене на лицето.“

§ 9

Член 12 се изменя така: „12. С внесените в страната и декларирани чуждестранна валута и други валутни ценности местните лица се разпореждат съгласно чл. 21 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол в 30-дневен срок от влизането в страната.“

§ 10

Член 13 се отменя.

§ 11

В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 съюзът „и“ пред думите „скъпоценни камъни“ се заменя със запетая, а след думите „скъпоценни камъни“ се добавя „както и чуждестранни банкноти, монети и чекове на обща стойност над 5 хил. лв.“.

2. В ал. 2 след думата „чекове“ се добавя „на обща стойност до 5 хил. лв.“.

§ 12

Алинея 4 на чл. 15 след думата „размерн“ се изменя така: „както и за чуждестранните банкноти, монети и чекове на сбща стойност над 5 хил. лв. чуждестранното лице попълна декларация в 2 екземпляра, единият от които остава у лицето със задължение да го представи пред министерските власти при напускане на страната. Чуждестранните лица са длъжни да изнесат внесените от тях по декларацията валутни ценности или да представят документ за изкупуването или обмяната им в Българската народна банка или от упълномощено от нея обменно бюро“.

§ 13

В чл. 16, ал. 2, изречение първо след думата „монети“ се добавя „над задължителната сума, определена за обмяна на ден“.

§ 14

В чл. 19 накрая се добавя „както и чуждестранна валута, придобита в НР България“.

§ 15

Член 20 се изменя така: „20. С получените чрез пощенски и други пратки от чужбина чуждестранни банкноти и други валутни ценности местните лица се разпореждат в 30-дневен срок от получаването им в страната в съответствие с чл. 21 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол.“

§ 16

В чл. 23 числото „240“ се заменя с „250“.

§ 17

В чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 8 и чл. 17, ал. 3 думите „Министерството на финансите“ и „министърът на финансите“ се заменят съответно с „Министерството на икономиката и планирането“ и „министърът на икономиката и планирането“. За председател на Министерския съвет: Григор Стоячков