Закон за събиране на държавните вземания

Чл. 1

Държавни вземания по смисъла на този закон са:

1. данъци, патенти, акцизи, такси, мита, вноски за бюджета и за държавното обществено оснгуряване, надвзети пенсии и суми по начети в полза на държавния бюджет;

2. глоби, парични конфискации, съдебни разноски и вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата и наказателни постановления, издадени от несъдебни органи;

3. средства, отпуснати от държавния бюджет, чийто срок за погасяване е изтекъл.

Чл. 2

Този закон се прилага и когато в закон или указ е предвидено вземането да се събере по реда за събиране на държавните вземания.

Чл. 3

Събирането на държавните вземания се извършва въз основа на влезли в сила актове на компетентни органи, с които е установен техният вид, основание и размер.

Чл. 4

(1) Държавните вземания по чл. 1, т. 1 и 3 се събират от финансовите органи при общинските народни съвети и кметствата.

(2) Държавните вземания по чл. 1, т. 2 с размер над 200 лв. се събират от съдия-изпълнителите по реда на Гражданския процесуален кодекс, а вземанията с размер до 200 лв. — от финансовите органи при общинските народни съвети.

(3) Държавни вземания по чл. 1, по които длъжници са юридически лица, могат да се събират пряко от банките чрез прехвърляне на дължините суми от разплащателните сметки на длъжниците.

Чл. 5

Държавните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски.

Чл. 6

(1) Вземанията на държавата, посочени в чл. 1, се погасяват с изтичането на петгодишна давност, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

(3) Давността се прекъсва с всяко действие на органа по събирането, предприето за принудително изпълнение на вземането.

(4) От прекъсването на давността започва да тече нова петгодишна давност.

(5) Независимо от спирането и прекъсването на давността вземането не се събира, след като са изтекли 15 години от деня, в който е станало изискуемо.

Чл. 7

Държавните вземания се плащат доброволно в определените от съответния закон или друг нормативен акт срокове чрез плащане в брой срещу издаден документ или чрез превод на сумата от длъжника.

Чл. 8

(1) Когато държавно вземане не бъде платено в определения срок, органът по събирането, преди да пристъпи към принудително изпълнение, връчва на длъжника срещу подпис писмена покана да изплати в 7-дневен срок задължението си.

(2) Ако държавното вземане не бъде изплатено в срока по предходната алинея, органът по събирането пристъпва към принудителното му събиране.

Чл. 9

(1) Юридическите и физическите лица, задължени при изплащане на суми на граждани и организации да определят, удържат и внасят в приход на бюджета данъци и такси, отговарят солидарно с длъжника за неудържаното и невнесено в бюджета задължение.

(2) Юридическо и физическо лице, което изплати вземания на длъжника, върху които е наложен запор от органите по събирането, отговаря солидарно с длъжника за неудържаната от него сума по запора.

Чл. 10

(1) Невнесените от юридически и физически лица в срок държавни вземания се събират принудително чрез изпълнение по техните сметки в банките.

(2) Събирането на вземанията се извършва чрез писмено разпореждане на органите по чл. 4, ал. 1 и 2 до банките за прехвърляне на дължнимите суми от разплащателната сметка на длъжника по съответната сметка на бюджета.

(3) Когато по сметките няма достатъчно средства, остатъкът от задълженията се изплаща от следващите постъпления при спазване на определената с нормативните актове поредност.

(4) Принудителното събиране на държавните вземания може да се насочи и върху вземания на длъжника от трети лица, ако задължението не е оспорено.

(5) Когато държавните вземания, дължими от юридически лица, не могат да се съберат по реда на ал. 2, 3 и 4, изпълнението се насочва върху техните движими и недвижими вещи и вещни права по условията и реда, предвидени в дялове I и II на част пета от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 11

(1) Принудителното събиране на държавни вземания от граждани се извършва чрез удръжки от трудовото им възнаграждение, от разплащателната им сметка или от други вземания на длъжника, или чрез продажба на негови движими и недвижими вещи и вещни права.

(2) Изпълнението не може да бъде насочено срещу предвидените в Гражданския процесуален кодекс и в други закони вещи и права като неподлежащи на принудително изпълнение, както и върху вещи, които не подлежат на конфискация по Наказателния кодекс.

Чл. 12

Принудителното събиране на държавното вземане се спира, без да се начисляват лихви:

1. по нареждане на съда;

2. при изпадане на длъжника в недееспособност до назначаването на настойник или попечител;

3. при отбиване от длъжника на редовната военна служба до завършването ѝ, както и при повикване на учебен сбор;

4. в други предвидени от закона случаи.

Чл. 13

Производството по събиране на държавните вземания се прекратява, когато:

1. длъжникът представи писмени доказателства, че сумата е платена;

2. актът, въз основа на който е установено държавното вземане, бъде обезсилен или отменен;

3. починалият длъжник няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството;

4. задължението бъде опростено;

5. вземането е погасено по давност и длъжникът е поискал прекратяване на производството.

Чл. 14

(1) Запор върху вземания, които длъжникът има от трето лице, се налага чрез връчване на запорно съобщение.

(2) Запорното съобщение се изготвя в три екземпляра — за органа, наложил запора, за длъжника и за третото лице.

Чл. 15

(1) Описът на вещите се извършва от финансовия орган в присъствието на длъжника, а при негово отсъствие — в присъствието на съпруга на длъжника или на пълнолетно лице, с което живее в едно домакинство, и двама свидетели.

(2) Описът по предходната алинея се съставя в два екземпляра — единият за финансовия орган и вторият за длъжника. Описът се подписва от съставителя и от лицата по предходната алинея.

(3) Когато длъжникът пречи да се извърши описът, финансовият орган може да поиска съдействие от съответното териториално поделение на Министерството на вътрешните работи.

(4) Ако длъжникът продължава да противодействува, финансовият орган уведомява съответния прокурор за привличане на длъжника към наказателна отговорност.

(5) Личен обиск на длъжника и на лицата, с които живее в едно домакинство, не се допуска.

Чл. 16

Когато при извършване на описа длъжникът или трето лице, което има правен интерес, направи възражение за неправилни действия по отношение описването на вещите, възраженията се отбелязват в описа. Длъжностното лице, извършило описа, дава писмено мнение по тези възражения.

Чл. 17

(1) Описаните движими вещи освен валутните ценности, ако не бъдат пренесени за продажба в магазини, се предават с протоколопис от финансовия орган на длъжника за пазене.

(2) Ако длъжникът откаже да приеме описаните вещи или органът, извършил описа, счете, че те не следва да се предоставят на длъжника, вещите се предават за пазене на друго лице срещу протоколопис.

(3) На лицата, приели вещите за пазене, се заплаща възнаграждение. Размерът на възнаграждението, както и направените разходи по опазването на вещите се определят и заплащат от финансовия орган, който е извършил описа.

(4) Валутните ценности — злато, сребро, платина и металите от платиновата група в монети, слитъци и суров вид, скъпоценни камъни, чужда валута, платежни документи в чужда валута и чужди ценни книжа, се предават за съхранение в Българската народна банка, като това се отбелязва в описа.

(5) Старинните предмети и предметите на изкуството, които имат музейно или научно значение, се предават безвъзмездно на съответните научни институти, музеи и организации. С тяхната стойност се намалява задължението на длъжника.

Чл. 18

(1) Описаните движими вещи се оценяват по определените цени на дребно. Вещи, за които няма определена цена, се оценяват по тяхната пазарна цена, като и в двата случая се спада процент за овехтяване и изхабяване.

(2) Оценката се извършва от вещи лица, възнагражденията на които се определят и заплащат от финансовия орган.

Чл. 19

(1) Недвижимите имоти се оценяват по действуващата към момента на извършване на описа тарифна цена, а подобренията, за които няма определена цена — по действителната им стойност, определена от вещо лице.

(2) Недвижимите имоти и вещи права върху тях на чуждестранни лица и на дружества с чуждестранно участие се оценяват по тяхната пазарна стойност.

Чл. 20

(1) Изземването се извършва от финансовия орган в присъствието на длъжника, пазача и двама свидетели. При отсъствие на длъжника изземването се извършва в присъствие на съпруга или на пълнолетно лице, с което длъжникът живее в едно домакинство.

(2) За изземването на вещи се съставя акт в два екземпляра — по един за длъжника и за финансовия орган.

Чл. 21

Иззетите движими вещи се продават по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 22

Валутните ценности се продават по ред, установен с наредба, издадена от министъра на икономиката и планирането.

Чл. 23

(1) Недвижимите имоти се продават чрез общинските народни съвети по реда на глава втора от Закона за собствеността на гражданите. Когато те се намират в населени места, за които Министерският съвет е изключил този ред, продажбата се извършва от общинския народен съвет по местонахождение на имота, като се прилагат правилата за публична продан на недвижимите имоти по Гражданския процесуален кодекс.

(2) Недвижимите имоти на чуждестранни лица и на дружества с чуждестранно участие се изкупуват от държавата, като със стойността им се погасява задължението на длъжника.

(3) Ако недвижимите имоти не могат да се продадат, те се изземват и предават на общинския народен съвет при цена 80 на сто от първоначалната им оценка и с тази стойност се погасява задължението на длъжника.

(4) В случаите по предходната алинея, ако имотът не е прехвърлен на друго лице, бившият му собственик може в 5-годишен срок от изземването да поиска връщането на имота от общинския народен съвет, като заяви, че е готов да внесе задължението, включително лихвите до изземването и разноските във връзка с изземването на имота, както и стойността на направените в него подобрения.

(5) Изпълнителният комитет на общинския народен съвет е длъжен да вземе решение в едномесечен срок от искането за връщане. Отказът или непроизнасянето в срок могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

(6) Ако се уважи искането, бившият собственик е длъжен да внесе сумите по ал. 4 в 14-дневен срок от съобщението. За времето от изземването до връщането на имота не се начисляват лихви за държавното вземане, срещу които имотът е бил иззет. Ако сумата не бъде внесена в този срок, решението за връщане на имота се обезсилва по право.

Чл. 24

Всички разходи, включително данъчните такси по принудителното изпълнение, са за сметка на длъжника.

Чл. 25

Получената сума от продажбата се внася за погасяване задължението на длъжника. От нея се погасяват най-напред разноските по извършване на описа и продажбата, а след това държавните вземания по реда на чл. 5.

Чл. 26

Когато стойността на продадените или иззетите вещи надвишава размера на задължението и разноските по събирането, разликата в повече се прихваща за други държавни вземания по чл. 1 или се връща на длъжника.

Чл. 27

(1) Длъжник, който е недоволен от действие на финансовия орган, и трето лице, чието право е нарушено от изпълнението, могат да обжалват пред районния съд изпълнителното действие в 7-дневен срок от извършването му чрез финансовия орган при общинския народен съвет.

(2) Длъжникът прилага към жалбата си препис за финансовия орган, а третото лице — преписи за длъжника и за финансовия орган.

(3) Ръководителят на финансовия орган при общинския народен съвет разглежда жалбата в 14-дневен срок и ако не отмени обжалваното действие, я изпраща с писмено становище на районния съд.

(4) Жалбата спира действията по събирането.

Чл. 28

(1) Подадената жалба се разглежда от съда в открито заседание по реда на глава тридесет и шеста от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Решението на съда не подлежи на обжалване.

Чл. 29

Районният съдия връща на финансовия орган преписката със заверен препис от решението.

Чл. 30

(1) Недължимо платените или събрани суми за държавни вземания се прихващат за погасяване на други изискуеми задължения към държавата, а ако няма такива задължения, се връщат на правоимащите по тяхно искане.

(2) Финансовият орган при общинския народен съвет извършва проверка в 14-дневен срок от постъпване на писмената молба за връщане на неправилно събраните или внесени суми и ако молбата е основателна, извършва действията по предходната алинея.

Чл. 31

Неправилно иззети вещи се връщат служебно в 14-дневен срок от отмяната на действията по изземването. Ако вещите са били продадени, на правоимащия се връща получената сума от продажбата или те се заменят с други — подобни по вид и стойност, с негово съгласие.

Чл. 32

Отказът да се върнат недължимо платени или събрани суми или иззети вещи се обжалва пред съда, който се произнася по жалбата по реда на чл. 27 и 28.

Чл. 33

(1) По искане на длъжника при изключителен случай на временна материална затрудненост плащането на държавното вземане може да се разсрочи за срок до 3 години.

(2) Разсроченото вземане се събира с лихвата за закъснение.

Чл. 34

Разсрочването се разрешава:

1. за задължения на български юридически лица и на чуждестранни лица и дружества с чуждестранно участие:

2. за задължения на български граждани в на техни еднолични и колективни фирми:

Чл. 35

При стихийни бедствия и в други случаи, при които са нанесени значителни щети на длъжника, министърът на икономиката и планирането може да дава отсрочка на плащането на държавните вземания без лихви за закъснение. Искането за отсрочка се прави писмено чрез съответния финансов орган.

Чл. 35а

По реда на този раздел не могат да се отсрочват и разсрочват задължения към фонд „Обществено осигуряване“.

Чл. 36

(1) Прехвърляне или учредяване на вещни права от граждани върху недвижими имоти, моторни превозни средства и селскостопански машини със значителна стойност, както и прехвърляне на наследствени права се извършват след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя за дължимите държавни вземания.

(2) Когато прехвърлителят или учредителят има задължения към държавата, действията по предходната алинея могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът:

1. представи гаранция в недвижими имоти или пари, обезпечаващи събирането на цялото задължение;

2. писмено декларира, че е съгласен задълженията към държавата да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето (учредяването) на вещното право и купувачът внесе дължимата сума по депозитна сметка на общинския народен съвет. Ако сумата срещу прехвърлянето (учредяването) на вещното право не достига за изплащане на дължимите държавни вземания, действието се извършва само ако продажната цена отговаря на тарифната цена за недвижими имоти, а за движимите вещи — на цената на дребно с приспадане на овехтяването.

(3) Когато прехвърлянето или учредяването на вещни права на недвижими имоти се извършва чрез общинския народен съвет, ако не се представи декларация по ал. 1, се прилага справка за дължимите от прехвърлителя данъци, такси и други държавни вземания. Справката се осигурява от службата, която извършва сделката, освен в случаите, когато прехвърлителят е жител на друга община.

(4) Когато действията по ал. 1 се извършват чрез пълномощник, се представя декларация от прехвърлителя (учредителя) или по искане на пълномощника се издава удостоверение за дължимите държавни вземания.

Чл. 37

(1) Преди да се извърши разпределението на суми над 1000 лв. по изпълнително дело, постъпили по запор или от продажба на движими вещи, съдия-изпълнителят е длъжен да поиска сметка от финансовия орган при общинския народен съвет (кметството) за дължимите данъци, такси и други държавни вземания от длъжника по изпълнителното дело.

(2) Когато подлежащата на разпределение сума произхожда от продажба на недвижими вещи, съдия-изпълнителят изисква подробна справка от финансовия орган за дължимите данъци, такси и други държавни вземания.

(3) Съдия-изпълнителят изплаща на взискателя и присъединилите се кредитори определената за всеки от тях сума по извършеното разпределение, когато тя е над 1000 лв., след като всеки от тях подаде декларация, че не дължи данъци, такси и други държавни вземания.

Чл. 38

Финансов орган, потариус или съдия, който състави акт, без да изиска представянето на декларация по чл. 36, и длъжностно лице, което е задължено да изисква подаването на такава декларация, но не направи това, отговаря солидарно с длъжника за заплащането на държавните вземания, които не са събрани.

Чл. 39

Лицата, които вписват неистински данни по декларациите, изисквани съгласно този закон, носят отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс, ако деянието не представлява потежко престъпление.

§ 1

Принудителното събиране на държавните вземания се извършва по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс, доколкото в този закон не е предвидено друго.

§ 2

Юридическите и физическите лица, изплатили суми съгласно чл. 9 и 38, събират вземането си по реда на този закон на основание изпълнителен лист, издаден от съда въз основа на документ, установяващ плащането на задължението. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛОЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3

Събирането на държавни вземания, за които към датата на влизане в сила на този закон са предприети действия, посочени в чл. 11, се извършва по досегашния ред.

§ 4

В чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (обн., Изв., бр. 91 от 1957 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 52 от 1965 г.) се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „лихва 0,05 на сто“ се заменят с „лихва 0,03 на сто“.

2. Създава се нова ал. 3: „Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.“

§ 5

В чл. 30, ал. 4 от Закона за данък върху оборота (обн., Изв., бр. 91 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 62 от 1956 г., бр. 76 и 91 от 1957 г., бр. 12 от 1958 г., бр. 11 от 1960 г. и ДВ, бр. 99 от 1963 г.) се заличават думите „и заведението се закрива“.

§ 6

Отменя се чл. 323, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

§ 7

Изпълнението на закона се възлага ма министъра на икономиката и планирането.