Постановление № 183 от 7 май 2021 г. за приемане на План за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г.

Чл. 1

Приема План за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г. съгласно приложение № 1.

Чл. 2

Приема графици и разчети за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г. съгласно приложение № 2 (поверително).

§ 1

Отменя се Постановление № 382 на Министерския съвет от 2015 г. за приемане на План за развитие на въоръжените сили до 2020 г. (обн., ДВ, бр. 3 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 58 и 96 от 2016 г., бр. 51 от 2017 г., бр. 56, 106 и 108 от 2018 г., бр. 86 и 101 от 2019 г. и бр. 86 от 2020 г.).

§ 2

Постановлението се приема на основание чл. 22, ал. 2, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

§ 3

Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на отбраната.

§ 4

Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. За министър-председател: Томислав Дончев и.д. Главен секретар на Министерския съвет: Красимир Божанов

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 1 ПЛАН

за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г. УВОД Стратегическата среда на сигурност в средносрочна перспектива ще се характеризира с нарастваща динамика, ускоряване и усложняване на дестабилизиращите процеси и все по-трудно идентифициране на произхода и обхвата на заплахите и рисковете. Хибридните заплахи се затвърждават като основен фактор за все по-негативно въздействие върху националната и съюзната сигурност, като в този контекст ще се размива границата между състоянието на мир и криза. НАТО и ЕС ще продължат да бъдат основни стълбове на архитектурата на сигурност в глобален и регионален мащаб, като НАТО ще остане най-мощният съюз за колективна отбрана в света. В този контекст въоръжените сили ще развиват отбранителни способности, гарантиращи националната и съюзната сигурност, позволяващи провеждането на операции по определените мисии. С настоящия план ще се продължи развитието на въоръжените сили, реализирано в хода на изпълнението на Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 година, при който фокусът беше насочен към усъвършенстване на отбранителните способности, оптимизиране на структурите и окомплектоване с личен състав. На оперативно ниво беше формирано Съвместното командване на специалните операции, което осигури по-висока съгласуваност със съюзниците и постигане на архитектурна близост със структурите на Силите за специални операции в Алианса. Предприетите промени на тактическо ниво подпомогнаха снижаването на темповете за нарастване на некомплекта, особено в основни формирования, пряко ангажирани за постигане на Целите за способности. Планът за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г. е разработен в съответствие с Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 (по-нататък Програма 2032) и определя параметрите за развитие и основните насоки за изграждане на отбранителните способности на въоръжените сили до 2026 г.

I. Общи положения. Планът за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г. (по-нататък План) е разработен на основание чл. 60е от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и във връзка с т. 9 от Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032, приета с Решение на 44 Народно събрание, обн. в ДВ, бр. 13 от 16.02.2021 г. Планът се приема от Министерския съвет на основание чл. 22, ал. 2, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

1. Предназначение. Планът е основен средносрочен стратегически документ на въоръжените сили, който отразява приетата от Народното събрание на Република България Програма 2032, като организира и осигурява нейното изпълнение и регламентира изграждането и развитието на отбранителни способности в първия етап от реализирането є. В Плана са определени практическите стъпки във времето до 2026 г., с които ще се реализира Програма 2032 така, че да се изградят и поддържат способностите на въоръжените сили, адекватни на средата на сигурност.

2. Цел на Плана. Целта на Плана е да създаде условия за изпълнението на конституционните задължения на въоръжените сили на Република България, както и на поетите национални ангажименти към колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС. Реализирането на тази цел ще се осъществи чрез: – изграждане, поддържане и развиване на минимално необходимите приоритетни отбранителни способности на въоръжените сили в периода 2021 – 2026 г., като част от способностите с дефицит и способностите за поддържане и развитие за периода 2021 – 2032 г.; – въвеждане на нова функционална структура на въоръжените сили; – изменения в организационната структура и числеността на въоръжените сили; – трансформиране на системата за ръководство, командване и управление на въоръжените сили, нейните елементи и функциониране; – оптимизиране на системите за логистична поддръжка, комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана, както и военно-образователната система; – адекватно финансово осигуряване на дейностите, заложени в Плана.

3. Обхват на Плана и етапи за развитие и реорганизиране на въоръжените сили. Планът обхваща основните дейности за развитие на въоръжените сили през периода 2021 – 2026 г., а в частта за изграждане на нови способности, модернизация и превъоръжаване и след 2026 г. Развитието и реорганизирането на въоръжените сили ще се извърши в три етапа. През първия етап (2021 – 2022 г.) основните дейности ще бъдат насочени към: – въвеждане на новата функционална структура на въоръжените сили; – адаптиране архитектурата на командната структура на стратегическо и оперативно ниво; – реорганизация на въоръжените сили на оперативно и тактическо ниво; – попълване на некомплекта от личен състав във военните формирования с много висока степен на готовност, декларираните и подлежащите на сертифициране структури като принос към колективната отбрана на НАТО, съгласно приетите Цели за способности; – стартиране/реализиране на инвестиционни проекти; – утилизация на излишните бойни припаси и освобождаване от ненужна инфраструктура и войскови имоти с отпаднала необходимост. През втория етап (2023 – 2024 г.) основните дейности ще бъдат насочени към: – реорганизация на въоръжените сили на тактическо ниво; – попълване на некомплекта от личен състав във военни формирования с висока степен на готовност; – ускоряване утилизацията на излишните бойни припаси и освобождаването от ненужна инфраструктура и войскови имоти с отпаднала необходимост. През третия етап (2025 – 2026 г.) основните дейности ще бъдат насочени към: – достигане на необходимите оперативни способности на структурите на оперативно ниво; – реорганизация на въоръжените сили; – попълване на некомплекта от личен състав във военни формирования от въоръжените сили; – продължаване на модернизацията и изграждане на нови и развитие на съществуващи способности; – завършване на процесите по утилизация на излишните бойни припаси и освобождаване от ненужна инфраструктура и войскови имоти с отпаднала необходимост. При изменения в нормативната уредба, касаещи Плана, същият ще се актуализира, за да отрази тези изисквания. На две години (в началото на 2023 г. и 2025 г.) ще се извършва преглед за изпълнение на Плана. В зависимост от неговата реализация, ресурсно осигуряване, изпълнението на инвестиционните проекти за модернизация и темповете на освобождаване от излишни имоти, имущества, въоръжения, техника и боеприпаси ще се оцени необходимостта от неговата актуализация през втория и съответно третия етап. Етапите за реорганизиране и развитие на структурите във въоръжените сили ще бъдат в пряка зависимост от темповете, с които се реализират проектите за модернизация на въоръжените сили, както и от сроковете за освобождаване от излишни материални ресурси. Планираните мероприятия за развитие на въоръжените сили ще се изпълняват при условия и по ред, определени в закон, акт на Министерския съвет или в акт на министъра на отбраната. През 2026 г. ще се разработи План за развитие на въоръжените сили на Република България до 2032 година, който ще определи развитието на въоръжените сили през втория етап на действие на Програма 2032.

4. Допускания. Остават валидни дефинираните в Националната отбранителна стратегия роля, мисии и задачи на въоръжените сили. Мисиите са основата за планирането, изграждането и развитието на въоръжените сили за периода на План 2026. НАТО и ЕС запазват ролята си на основни гаранти в архитектурата на европейската сигурност. Националната сигурност на Република България се осъществява в рамките на колективната отбрана на НАТО и ОПСО на ЕС. За постигане на оптимален баланс между необходими отбранителни способности и изпълнение на мисиите и задачите на въоръжените сили, през периода 2021 – 2024 г. разходите за отбрана ще съответстват на параметрите на Националния план за нарастване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г. За периода след 2024 г. се предвижда прогнозните разходи за отбрана да се поддържат на ниво не по-малко от 2% от БВП, в зависимост от нарастването на икономическите възможности на страната. За изпълнение на възложените мисии и задачи въоръжените сили към края на 2032 г. ще поддържат обща численост не по-малко от 43 000 души, в това число 3 000 души доброволен резерв.

5. Принципи и подходи за развитие на въоръжените сили. • Принципи: – приемственост и устойчивост в развитието на отбранителните способности на въоръжените сили; – ясен процес на вземане на решения при разграничени отговорности, прозрачност и устойчиви приоритети; – ефективност и ефикасност на управленските и изпълнителските дейности; – изграждане и развитие на реално необходими способности и освобождаване от тези с отпаднала необходимост, с отчитане на настъпилите изменения и динамиката в средата на сигурност; – Целите за способности, съгласувани в процеса на отбранително планиране на НАТО, са ключов елемент за изгражданите национални способности; – разширяване на двустранното и многостранното сътрудничество с въоръжените сили на съюзниците и страните от региона; – постигане на оптимален баланс между планираните способности за изпълнение на мисиите и задачите на въоръжените сили и разполагаемите ресурси за отбрана. • Подходи: – адаптиране на системата за командване и управление на въоръжените сили на трите нива – стратегическо, оперативно и тактическо; – при изпълнение на Целите за способности усилията ще бъдат приоритетно насочени към тези с настъпил или настъпващ срок на готовност, както и към целите, свързани с изграждането и подготовката на декларираните формирования и реалното им участие в операции; – нарастване на оперативната съвместимост на войските и силите; – реорганизиране на структурите на тактическо ниво ще се осъществява, като се отчитат характеристиките на предвижданото за придобиване въоръжение, техника и други материални ресурси, както и структурата и числеността на декларираните формирования; – повишаване на ефективността и ефикасността при управление на отбранителните ресурси и оптимално изразходване на бюджетните средства; – модернизацията на въоръжените сили ще се осъществи чрез реализиране на основните инвестиционни проекти от дългосрочния „Инвестиционен план-програма до 2032 година“; – реализацията на Плана ще се осъществява чрез отбранителните програми, утвърдени в Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия; – поддържащи и допълнителни задачи ще се извършват само с вече изградени способности.

6. Роля, мисии и задачи на въоръжените сили. Ролята на въоръжените сили е да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната, да защитават нейната териториална цялост, да участват в колективната отбрана на НАТО и в Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Прегледът на отбраната потвърди валидността в дългосрочен план на трите основни мисии на въоръжените сили: • Мисия „Отбрана“ – въоръжените сили гарантират националния суверенитет и независимост и в условията на колективна отбрана защитават териториалната цялост на страната и на страните – членки на НАТО, за установяване на стабилна среда на сигурност. • Мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ – въоръжените сили участват в мисии и операции на НАТО и ЕС в отговор на кризи, в мисии на ООН, ОССЕ и други коалиционни формати, за предотвратяване на конфликти, борба с тероризма, укрепване и разширяване на доверието, сигурността и сътрудничеството в областта на отбраната. • Мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ – въоръжените сили поддържат способности за превенция, ранно предупреждение и неутрализиране на потенциални рискове и заплахи за националната сигурност; оказване на хуманитарна помощ и спасителни действия на национална територия и в морските пространства на страната и извън нея; неутрализиране на невзривени бойни припаси; оказване помощ, при необходимост, за овладяване на миграционни кризи и охрана на границата, противодействие на тероризма, защита на стратегически обекти; провеждане на спасителни, евакуационни и неотложни аварийно-възстановителни работи за овладяване и/или преодоляване на последствия при бедствия, терористични атаки, опасно разпространение на инфекциозни заболявания и други рискове за сигурността на българските граждани и националните ценности, както и при справянето с епидемии от различни заболявания; участие в подготовката на населението и инфраструктурата за отбрана и действия при кризи от невоенен характер.

7. Ниво на амбиция по мисиите на въоръжените сили. Националното ниво на амбиция за използване на въоръжените сили е: – По мисия „Отбрана“ Въоръжените сили гарантират суверенитета и независимостта на страната в национален формат и защитават нейната териториална цялост в системата за колективна отбрана на НАТО. Националните органи и институции изпълняват задълженията като страна домакин. При изпълнение на съюзни задължения и действия на територията на други страни – членки на НАТО, въоръжените сили участват със сухопътни, военновъздушни, военноморски формирования, формирования за специални операции и логистични способности от комплекта, предварително определен и договорен в рамките на процеса на отбранително планиране на НАТО. В този комплект основна способност е механизирана бригада от Сухопътните войски (СВ) и формирования от другите видове въоръжени сили, силите за специални операции и родовете войски. – По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ В количествени параметри този принос се изразява в участие в мисии и операции с ротация на един усилен батальон (батальонна бойна група) или повече на брой малки формирования от видовете въоръжени сили и Силите за специални операции (до 1000 души). Военноморските сили (ВМС) участват, в рамките на ресурсния еквивалент на един патрулен кораб, за период до шест месеца, в рамките на една година. Военновъздушните сили (ВВС) участват с транспортна авиация, без ротация, за период до шест месеца, в рамките на една година. Съвместното командване на специалните операции (СКСО) участва с щабен състав и тактическа група за специални операции. За участие в мисиите и операциите се осигурява национален поддържащ елемент. – По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ Въоръжените сили предоставят подготвени формирования в рамките на съществуващите способности за поддържане на сигурността и овладяване и/или преодоляване на последствия от бедствия, както и при справянето с епидемии от различни заболявания. Определените структури от въоръжените сили поддържат готовност за действие извън територията на областта, в която са дислоцирани, както и в друг район или зона в зависимост от обстановката. Създадени са условия за предоставяне на налични инфраструктурни обекти и леглова база за настаняване на хора, останали без подслон при кризисни ситуации. Силите и средствата от въоръжените сили се привличат за изпълнение на задачи по тази мисия съгласно разработените планове. Нивото на амбиция по всяка мисия се основава на конкретни съюзнически отговорности и ангажименти, изпълнението на други национални задачи, свързани със сигурността на страната.

II. Поддържане на съществуващите и развитие на нови отбранителни способности. По време на прегледа бяха разработени шест планиращи сценария, покриващи общи ситуации за използването на военния инструмент в разрешаване на кризи и конфликти. Концепциите за провеждане на операции по тях определиха задачите на въоръжените сили. Тези задачи и условия за изпълнение дефинираха 188 минимално необходими способности на въоръжените сили, както и основните военни формирования във въоръжените сили, които да ги изграждат, развиват и поддържат. В национален аспект ще се развиват способности на въоръжените сили в четири от петте измерения на бойното пространство, фокусирани върху гарантиране суверенитета, сигурността и независимостта на страната, защитата на териториална цялост и ангажиментите на страната по Вашингтонския договор. По отношение на космическото пространство въоръжените сили ще използват споделените способности на съюзниците от Алианса и на други участници в конкретната операция или мисия. В съответствие с нивото на национална амбиция във въоръжените сили ще се изграждат, развиват и поддържат балансирани способности за планиране и ефективно използване на войските и силите. Финансовата рамка за периода на планиране осигурява само част от необходимите средства за изграждане, поддръжка и развитие на идентифицираните минимално необходими способности, което наложи приоритизирането им и отлагане реализирането на някои техни елементи. За периода до 2032 г. е възможно реализирането на 38 способности и проекти, ключово важни за изпълнението на задачите по трите мисии на въоръжените сили. Използвайки максимално възможностите на агенциите на НАТО, различните програми, проекти и инициативи на Алианса и ЕС, двустранното и многостранното сътрудничество, включително стратегическото партньорство със САЩ, в периода 2021 – 2026 г. ще стартира развитието на 25 от способностите, като приоритет за въоръжените сили ще бъдат: – Придобиване на трикоординатни радари за близко и далечно наблюдение; – Придобиване на дистанционно управляеми системи във видовете въоръжени сили, включително и за осигуряване на системата за командване и управление на стратегическо и оперативно ниво; – Развитие на способностите за участието ни в Инициативата за готовност на НАТО; – Изграждане на система за ПВО на механизирана бригада и ПВО на ключови военни инфраструктурни обекти; – Развитие на способностите, включени в предложенията на НАТО за пакет Цели за способности; – Развитие на способностите за поразяване с високоточни оръжия в цялата зона на операцията. Последователността на финансиране и изпълнение на проектите, осигуряващи изграждането, поддръжката и развитието на приоритетните способности, ще се определи детайлно в Инвестиционния план-програма до 2032 г. като единна интегрирана рамка на капиталовите разходи, внасяща ред и прозрачност в разходването на средства за инфраструктура, придобиване, логистична поддръжка и модернизация на въоръжение, техника и оборудване.

III. Структура на въоръжените сили. Сложната и динамична среда на сигурност и необходимостта от адекватен отговор на заплахите и предизвикателствата наложиха разработването на новата Военна стратегия на НАТО, която определи военностратегическите цели и стратегическите задачи на Алианса. За изпълнение на дефинираните цели и задачи беше разработена Концепция за възпиране и отбрана на Евроатлантическата зона. За успешното прилагане на Концепцията е необходимо страните членки да споделят единно разбиране за нейната значимост и положат усилия за нейното реализиране. Едно от направленията, в които трябва да насочим усилията си за реализиране на Концепцията, е оптимизиране на структурата на въоръжените сили.

1. Функционална структура на въоръжените сили. Във функционално отношение въоръжените сили ще се състоят от Сили за сдържане и Сили за отбрана, съответстващи на приетата категоризация на военните формирования, съгласно системата на НАТО. Сили за сдържане са военни формирования, от въоръжените сили с висока мобилност, с висока степен на готовност, способни да участват в пълния спектър от операции по мисиите на въоръжените сили. Част от силите за сдържане формират Сили за незабавно действие, които са военни формирования от въоръжените сили с много висока степен на готовност. Предназначението на силите за незабавно действие е да осигурят първоначален бърз военен отговор в кризисна ситуация. Сили за отбрана са военни формирования, необходими за допълване на въоръжените сили във военно време с ограничена мобилност, с висока и по-ниска степен на готовност, способни да участват в операции по мисия „Отбрана“ за защита на териториалната цялост на страната, както и за поддръжка на съюзни сили. Броят на формированията от Силите за сдържане и Силите за отбрана се определя в съответствие с изискванията за изграждане на възпиращ и отбранителен капацитет.

2. Организационна структура на въоръжените сили. Организационната структура на въоръжените сили включва Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, които не прилагат Закона за администрацията. В състава на въоръжените сили влизат и военнослужещите от Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, които прилагат Закона за администрацията. Планирането и изграждането на структурите и военните формирования от въоръжените сили за периода на действие на Плана се извършва въз основа на йерархичен класификатор на структурите и военните формирования. При формирането на нова структура/военно формирование се разработва план за изпълнение на поетапното й въвеждане във въоръжените сили до достигане на пълна готовност за изпълнение на възложените мисии и задачи.

IV. Ръководство, командване и управление. Запазват се обособените политическо ниво за ръководство и контрол на отбраната и три нива на ръководство, командване и управление на въоръжените сили: стратегическо, оперативно и тактическо. Политическото ниво на ръководство и контрол на отбраната включва Народното събрание, президента на републиката, Министерския съвет и министъра на отбраната. То задава политиките по отношение на сигурността и отбраната, свежда политическите указания към стратегическото ниво и осъществява контрол за тяхното изпълнение. Политическото ниво поставя задачи и на другите министерства, ведомства и държавни структури, имащи законово разпоредени отговорности по отбраната на страната, и осъществява контрол по тяхното изпълнение. Стратегическото ниво на ръководство, командване и управление на въоръжените сили се осъществява от президента на републиката (в качеството му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили за военно време), министъра на отбраната и началника на отбраната, подпомагани от Щаба на отбраната и общата и специализираната администрации на Министерството на отбраната. Началникът на отбраната, подпомаган от стратегическия военен щаб (Щаба на отбраната), трансформира политическите указания във военни действия, мисии и операции; предоставя военна експертиза за вземане на обосновани политически решения в областта на отбраната; ръководи изграждането на отбранителните способности и развитието на въоръжените сили, предварителното планиране и планиране в отговор на криза; ръководи, координира и синхронизира процесите на оперативното ниво; осъществява координацията и взаимодействието с военните органи на НАТО и ЕС. Оперативното ниво на командване и управление включва командирите на Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции, Командването за логистична поддръжка и Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана, подпомагани от техните щабове. Усилията на оперативното ниво се съсредоточават за планиране, подготовка и провеждане на самостоятелни или съвместни операции за постигане на заповяданите цели; подготовка на войските и силите; поддържане на всеобхватна ситуационна осведоменост; взаимодействие и координиране на действията на тактическите формирования. В съвместна операция Съвместното командване на силите осъществява оперативното командване и управление на придадените за операцията компоненти, оценява изпълнението на фазите от операцията и организира взаимодействието и координацията със съюзния оперативен командир. Тактическото ниво на командване и управление включва командирите (началниците), подпомагани от техните щабове, които осъществяват тактическо командване и управление на подчинените им военни формирования от състава на Съвместното командване на силите, видовете въоръжените сили, Съвместното командване на специалните операции, Командването за логистична поддръжка, Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Тактическото ниво (Компоненти от видовете въоръжени сили, Съвместното командване на специалните операции и формирования) води операции и тактически действия за постигане на заповяданите цели. Командната структура на въоръжените сили представлява съвкупност от структурни елементи, образуващи йерархия в трите нива на командване и управление (стратегическо, оперативно и тактическo). Тя определя разделение на правомощията в процеса на функциониране на системата за командване и управление и се изразява във връзките и взаимоотношения между нивата и звената на управление в тяхното единство и подчиненост. Командната структура на въоръжените сили включва: Върховното главно командване (във военно време), Министерството на отбраната с интегриран в него Щаб на отбраната, Съвместното командване на силите, Командване на Сухопътните войски, Командване на Военновъздушните сили, Командване на Военноморските сили, Съвместно командване на специалните операции, Командване за логистична поддръжка и Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана. Развитието на командната структура ще се фокусира върху адаптиране на архитектурата на стратегическо и оперативно ниво, насочено към бърз преход от изпълнение на задачи в мирно време към такива при криза и конфликт, както и към повишаване на гъвкавостта в определянето на ефективна система за командване и управление за всяка конкретна операция. Оперативното ниво ще се трансформира към организация, максимално близка до необходимата за провеждане на мисии и операции, в което командирите на командванията и видовете въоръжени сили са непосредствено подчинени на началника на отбраната и осъществяват командването и управлението на подчинените им военни формирования. На тактическо ниво командванията на формированията ще се адаптират за използване на пълните възможности на постъпващите нови образци въоръжение и техника и в съответствие с тенденциите в съюзните изисквания за оперативна съвместимост. Прилагането на архитектурния подход в изграждането на системата за командване и управление ще оптимизира ефективното използване на способностите за постигане на оперативните цели. Командната верига на въоръжените сили е съставна част на системата за командване и управление, която показва последователност или ред на подчиненост от най-старшия до най-младшия командир/началник, посредством която се осъществява командването и управлението, при спазване принципите на организационна подчиненост, интегриране, единоначалие и йерархия в правомощията на командирите и началниците. Характерът на изпълняваните задачи налага трансформиране на командната верига на въоръжените сили, така че тя да осигурява необходимата гъвкавост и свобода на действие на компонентите и формированията, като поставя мисийното командване като същностна, концептуална основа на командването и управлението. Този подход ще създаде условия за ефективно постигане на целите и ефикасност в използването на ресурсите. За всяка операция началникът на отбраната, използвайки командната структура на въоръжените сили, определя елементите в конкретна система за командване и управление, осигуряваща постигането на целите чрез ефективни действия на компонентите и формированията, надеждна поддръжка и осигуряване. Основните фактори, определящи архитектурата на системата за командване и управление, са типът на планираната операция, осигуряване на плавен и управляем преход между фазите.

V. Численост на въоръжените сили. За изпълнение на възложените мисии и задачи въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малка от 43 000 души, в това число 3000 души доброволен резерв. Към 31 декември 2026 г. съотношението на личния състав за мирно време, без доброволния резерв, по категории военнослужещи и цивилни служители ще бъде, както следва: – военнослужещи/цивилни служители – 81 на сто/19 на сто; – военнослужещи – офицери, офицерски кандидати, сержанти/старшини, войници/матроси – 23 на сто/2 на сто/32 на сто/43 на сто; – офицери1 по военни звания – полковник/капитан I ранг, подполковник/капитан II ранг, майор/капитан III ранг, младши офицерски звания – 7 на сто/13 на сто/20 на сто/60 на сто. Относителният дял на числеността на структурите от Българската армия ще бъде, както следва: – Съвместно командване на силите и военни формирования на пряко подчинение на командира на Съвместното командване на силите – 3 на сто; – Сухопътни войски – 45 на сто; – Военновъздушни сили – 22 на сто; – Военноморски сили – 13 на сто; – Съвместно командване на специалните операции и военни формирования на пряко подчинение на командира на Съвместното командване на специалните операции – 4 на сто; – Командване за логистична поддръжка и военни формирования на пряко подчинение на командира на Командването за логистична поддръжка – 8 на сто; – Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана и военни формирования на пряко подчинение на командира на Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана – 5 на сто. С постигането на тези съотношения ще се подобри ефикасността на изпълнение на задачите в рамките на разполагаемите прогнозни финансови ресурси за периода 2021 – 2026 г. За намаляване на съществуващия некомплект от личен състав във въоръжените сили, както и за създаване на условия за повишаване на мотивацията на хората в отбраната, наемането и задържането им на служба, усилията ще бъдат съсредоточени върху предприемане и прилагане на мерки, насочени към: – провеждане на конкурси за приемане на военна служба и непосредствено обучение на военнослужещите по начална военна подготовка в Единен център в НВУ „Васил Левски“; 1 В съотношенията на офицерите по звания не се включват военнослужещите от служба „Военно разузнаване“, служба „Военна полиция“, военните академии и висшите военни училища. – определяне на нови времеви параметри за преминаването на военната служба, договорите за нея и промяна на условията, размерите и реда за изплащане на допълнителните възнаграждения; – промяна в модела за кариерно развитие на военнослужещите, с ясно очертани етапи, съобразени с придобиването на образование и квалификация; – разработване на адекватна политика по осигуряване ползването на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната, включително и определяне на компенсационни суми, съразмерни на пазарните наемни цени по гарнизони; – разработване на компенсационни механизми за служба в икономически развитите райони на страната. За военно време въоръжените сили ще се допълват с военни формирования и структури в съответствие с решение на Народното събрание. Военните формирования ще се комплектуват/доокомплектуват със запасни и техника-запас съгласно Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. За подобряване на мобилизационните способности на страната и повишаване готовността на въоръжените сили за защита на Отечеството ще се въведат нови възможности за доброволна служба във въоръжените сили за българските граждани – „срочна служба в доброволния резерв“. Срочната служба в доброволния резерв ще включва период от време (до 6 месеца), през който пълнолетен български гражданин преминава военна подготовка и изпълнява задачи в състава на военни формирования от въоръжените сили като резервист, което ще спомогне за реализиране на подготовката на по-голям брой български граждани за защита на Отечеството и ще подобри и окомплектоването на военните формирования с резервисти и със запасни.

VI. Комплектуване с основно въоръжение и бойна техника. Комплектуването на въоръжените сили с основно въоръжение и бойна техника е съгласно таблицата. ТАБЛИЦА за комплектуване на въоръжените сили с основно въоръжение и техника

VII. Логистична поддръжка. Логистичната поддръжка на въоръжените сили ще се извършва чрез оптимално съчетаване на ресурсните възможности на националната икономика с формите на многонационалната логистична поддръжка. Ще се използват по-активно възможностите на агенциите на НАТО и възможностите, свързани с участие в програми, проекти и инициативи на Алианса и ЕС, както и със съюзници в двустранен или многостранен формат. Насоката е към изграждане и функциониране на гъвкава и ефективна логистична поддръжка, ориентирана към реалните потребности на въоръжените сили. Развитието на Системата за логистично осигуряване, както и нейната релевантност със Системата за командване и управление на въоръжените сили, изисква оптимизиране на процесите по координиране и осигуряване на планирането, взаимодействието и изпълнението на логистичните дейности, свързани с приемане, съхранение, обслужване, раздаване и транспортиране на материални ресурси от всички класове, както в зоната на операцията, така и извън нея. За осъществяване реализацията на тези дейности на оперативно ниво се формира Командване за логистична поддръжка в състава на Българската армия, пряко ангажирано, както с логистичното осигуряване на националните сили, така и с изпълнение на необходимия спектър от дейности по оказване на военна помощ на съюзнически сили на територията на страната. В съответствие с обособените нива за ръководство, командване и управление на въоръжените сили Системата за логистично осигуряване се изгражда на трите нива: стратегическо, оперативно и тактическо. Основен орган за управление на логистичното осигуряване на стратегическо ниво е дирекция „Логистика“ в Щаба на отбраната. Дирекцията е орган за изготвяне на военно-експертни оценки в областта на логистиката. Дирекцията подпомага министъра на отбраната и началника на отбраната при осъществяване на техните правомощия по ръководство и командване на въоръжените сили по изпълнение на трите мисии. Планира, координира и контролира логистичното осигуряване на стратегическо ниво. Управлението на логистичното осигуряване в Българската армия на оперативно ниво се осъществява от Командването за логистична поддръжка и отдели/отделения „Логистика“ от състава на СКС, командванията на видовете въоръжени сили, СКСО и ККИПКО. Отделите/отделенията „Логистика“ в СКС, СВ, ВВС, ВМС, СКСО и ККИПКО подпомагат дейността на командирите си в планирането, организирането и управлението на всички дейности, свързани с логистичното осигуряване на подчинените им военни формирования. На тактическо ниво, в непосредствено подчинение на командирите на СКС, СВ, ВВС, ВМС, СКСО, КЛП и ККИПКО се изграждат логистични формирования със способности, осигуряващи изпълнението на техните функции и задачи. Във видовете въоръжени сили и родовете войски за организиране на логистичната поддръжка, в непосредствено подчинение на командирите на бригади/бази/полкове/батальони и приравнени на тях са изградени изпълнителски логистични структури, съобразно спецификата на вида въоръжена сила (род войска) и способностите, които те трябва да притежават за осигуряване на войските и силите при изпълнение на поставените им задачи. Приоритет за Системата за логистично осигуряване на въоръжените сили е изграждането и постигането на пълни оперативни способности на Командването за логистична поддръжка. Основните дейности по поддръжка от страната домакин ще бъдат свързани със: – формиране, поддържане и развитие на структури със способности за оказване на военна помощ по поддръжка като страна домакин; – организиране на дейностите по приемане, разполагане и по следващо придвижване на сили на НАТО на територията на страната; – създаване на оптимална организация за използване на граждански и военни ресурси, осъществяване на координация между държавните органи при оказване на поддръжка от Република България като страна домакин на сили на НАТО при провеждане на учения и операции на територията на страната. Промените в средата на сигурност и нарасналите изисквания на Алианса към Република България за предоставяне на поддръжка като страна домакин (ПСД) на съюзнически войски и сили налагат приоритетното изграждане на изпълнителски структури на тактическо ниво със способности, осигуряващи изпълнение на дейностите по оказване на военна помощ, като съставна част на ПСД. Съхранението на големи количества излишни материални ресурси е проблем, изискващ ангажирането на личен състав за тяхното съхранение, поддържане и охрана, както и съответните финансови ресурси за тази цел. Налице е необходимост от оптимизиране на базите за съхранение на материални ресурси от състава на КЛП в периода 2023 – 2026 г. Реализирането на тези дейности ще допринесе за освобождаване на райони и съкращаване на разходите за тяхната поддръжка и ще пренасочи логистичния персонал, извършващ дейности по тяхното съхранение, обслужване и охрана към други логистични формирования за изграждане и развитие на способности по осигуряване на развръщането и поддръжката на въоръжените сили и реализиране дейностите по приемане, разполагане и по следваща поддръжка на съюзнически сили на територията на страната. Управлението на Системата за логистично осигуряване ще се извършва чрез използване на автоматизирана информационна система за обмен на логистична информация и планиране на логистичната поддръжка. Ще продължи поддържането и развитието на необходимите медицински способности и структури за постигане на очакваното ниво на медицинско осигуряване на въоръжените сили. За осъществяване на ефективно медицинско осигуряване на въоръжените сили е изградена единна система, която включва органи за планиране на медицинското осигуряване в щабовете на трите нива на системата за командване и управление на въоръжените сили и Военномедицинска академия (ВМА). Силите и средствата за медицинското осигуряване се формират на смесен принцип – от състава на ВМА и във формированията от въоръжените сили. Основните усилия за оптимизиране на медицинското осигуряване до 2026 г. сe насочват към създаване на нови диагностични, лечебни и евакуационни възможности, както и за усъвършенстване на специалната подготовка на различни категории медицински състав. Ветеринарномедицинската дейност по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, дейности по смисъла на чл. 25 от Закона за храните, както и дейности по смисъла на чл. 7 от Закона за управление на агрохранителната верига в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, ще се осъществяват от Научноприложния център по военна епидемиология и хигиена от състава на ВМА като специализирано звено, на което са делегирани правомощия с Решение № РД 11-2421/23.10.2020 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

VIII. Комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана. Системата за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана на командването и управлението на въоръжените сили се осигурява чрез органите и структурите за планиране, изграждане, развитие, експлоатация и поддръжка на комуникационните, информационните и навигационните системи и системите за киберотбрана в щабовете, войските и силите на стратегическо, оперативно и тактическо ниво на управление в стационарни и полеви условия. Комуникационно-информационната система (КИС) е средата за функциониране на системата за командване и управление на въоръжените сили и осигурява информационния обмен, необходим за взаимодействието на Министерството на отбраната с други министерства и ведомства, както и с НАТО и ЕС. Организационната единица, отговорна за комуникационно-информационните системи и киберотбрана на стратегическото ниво, подпомага министъра на отбраната при осъществяването на ръководството на структурите, изграждащи Интегрираната комуникационно-информационна система за управление на страната при кризи. Архитектурата на КИС на въоръжените сили включва комуникационно-информационни възли (КИВ), обхванати от електронна съобщителна инфраструктура, мрежи, съоръжения, комуникационни, информационни и навигационни елементи, сензорна мрежа, система за управление на КИС на ВС, система за осигуряване и система за защита. Всички системи и мрежи се подчиняват на общи стандарти за предоставяне на електронни съобщителни услуги и критерии за оперативна и техническа съвместимост. КИС на въоръжените сили се състои от стационарна комуникационна и информационна система, КИС на Съвместното командване на силите – мобилна комуникационна и информационна система, КИС/КИНС на видовете ВС, които съвместно с комуникационните и информационните системи на държавните органи, институции и местната администрация изграждат Интегрирана КИС (ИКИС) на страната за осигуряване на надеждна комуникационна и информационна поддръжка на системата за управление на страната и въоръжените сили в мирно време, при извънредно положение, военно положение или положение на война. Постоянно действащата КИС на ВС осигурява обмен на информацията между щабовете и формированията, поддържа се в денонощно работоспособно състояние чрез носене на постоянно дежурство от щатен личен състав в стационарните КИВ. Изградената КИС работи по утвърдените схеми, графици и данни за мирно време. КИВ поддържат способности за приемане и предаване на директиви, разпореждания, донесения, други документи и оперативна графическа информация (включително като част от интегрираната система за ПВО и ПРО на НАТО (NATINAMDS). Способностите на системата за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана на командването и управлението на въоръжените сили ще се развиват в следните направления: усъвършенстване на политиките по киберотбрана в съответствие с националната рамка и тази на НАТО и ЕС; създаване на органи по киберотбрана на стратегическо, оперативно и тактическо ниво и развитие на структурите по киберотбрана; развитие и поддръжка на техническа инфраструктура за научни изследвания, обучение и тренировки по киберотбрана; усъвършенстване на информационните системи и разширяване на обхвата на мрежовата инфраструктура чрез изграждане и поддръжка на мрежа от центрове за данни на основата на облачните технологии; подобряване на способностите за наблюдение, анализ, реагиране при комуникационни и информационни инциденти и кибератаки и възстановяване ресурсите на комуникационните, информационните и навигационните системи; технологично актуализиране на навигационните и сензорните системи в съответствие с тенденциите в НАТО и ЕС; унифициране на услугите на КИС на въоръжените сили и съвместяването им с услугите на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност; постигане на необходимата оперативна съвместимост на КИС мрежите на страната с тези от НАТО и ЕС; разширяване на обхвата и функционалностите на мрежите за обмен на класифицирана информация на НАТО до тактическото ниво; увеличаване на способностите на мрежите за обмен на национална класифицирана информация чрез разширяването и защитата им с национално одобрени криптографски средства; усвояване и ускорено въвеждане в експлоатация на съвременни информационни и комуникационни технологии. Приоритет за ръководството на въоръжените сили е изграждането и постигането на пълни оперативни способности на Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана.

IX. Образование, наука и обучение. Военно-образователната система подготвя кадри за нуждите на въоръжените сили, системата за национална сигурност и националното стопанство съобразно развитието на военното дело чрез широко прилагане на информационните технологии, симулации и изграждане на съвременни WEB базирани среди. Военно-образователната система е изградена като централизирана подсистема на системата за подготовка на кадри за въоръжените сили за всички категории военнослужещи за стратегическите, оперативните и тактическите звена и разполага с необходимите инфраструктура, сграден фонд, академичен състав и учебно-материална и полигонна база. Елементите на военно-образователната система са пряко подчинени на министъра на отбраната и включват: • Военна академия „Георги Стойков Раковски“; • Национален военен университет „Васил Левски“; • Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“; • Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“; • Институт по отбрана „Професор Цветан Лазаров“; • Военномедицинска академия. Към висшите военни училища функционират професионални сержантски/старшински колежи, които са неразделна част от елементите на военно-образователната система. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, Националният военен университет „Васил Левски“, Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ са акредитирани и оценени от Националната агенция за оценяване и акредитация, имат действащи системи за управление на качеството и отговарят на националните и на европейските изисквания за придобиване на висше образование. Същите поддържат и ще развиват специфични способности за изпълнение на следните дейности: – обучение за придобиване на висше образование по акредитирани професионални направления и специалности от регулираните професии, както и за придобиване на научна степен „доктор на науките“; – придобиване и повишаване на квалификация и професионална подготовка на военнослужещи, цивилни служители, служители от други министерства и ведомства и на граждани; – професионално обучение в професионалните сержантски/старшински колежи на военнослужещи със средно образование; – извършване на научноизследователска и иновационна дейност и на приложни изследвания; – обучение в областта на сигурността и отбраната на страната, свързани с други задачи, възложени от министъра на отбраната. Институтът по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ е научна организация за научни изследвания, научно-приложна дейност и научно-техническо осигуряване в интерес на отбраната на страната в съответствие с утвърдените национални и съюзни стандарти в НАТО и Европейския съюз. Институтът провежда обучение за придобиване на степен на висше образование в образователна и научна степен „доктор“, както и за придобиване на научна степен „доктор на науките“. Военномедицинската академия осъществява следдипломно обучение на лекари и фармацевти за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, клинично и практическо обучение на студенти, курсанти и стипендианти, специализирана военномедицинска подготовка, обучение за придобиване на степен на висше образование в образователна и научна степен „доктор“, както и за придобиване на научна степен „доктор на науките“. Обучаващите се във Военна академия „Г. С. Раковски“ и висшите военни училища студенти запълват свободния капацитет от обучаеми, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация. Във Военна академия „Г. С. Раковски“ и висшите военни училища да продължи реализацията на възможността за разкриване на спомагателни длъжностни разписания за цивилни служители до 20 на сто от числеността по основни длъжностни разписания, като финансовото осигуряване ще бъде за сметка на реализираните собствени приходи. Усилията във военно-образователната система в периода ще бъдат насочени към развитие на процесите, свързани със: – обучение на висококвалифицирани специалисти за нуждите на въоръжените сили, подготвени за прилагане на съвременни тактики по водене на бойни действия в съчетание с използване на дистанционно управляеми системи и изкуствен интелект; – актуализиране на настоящата и разработване на нова учебнопланова документация по специалностите от професионално направление „Военно дело“ с оглед развитието на технологиите и военното дело в съответствие със стандартите на НАТО и ЕС; – интегриране на професионалната подготовка в учебните планове на специалностите „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ и „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво“ от професионално направление „Военно дело“; – повишаване квалификацията на офицерите с военно звание „капитан“/„капитан-лейтенант“ и „майор“/„капитан III ранг“ чрез обучение в курс, свързан с подготовката за кандидатстването им във Военна академия „Г. С. Раковски“ по специалността „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво“ или приравнена на нея специалност в чужбина; – промяна статута на курсантите. Привеждане подготовката на сержантския/старшинския състав в съответствие с държавните образователни стандарти чрез преминаване на обучението само в професионални сержантски/старшински колежи, което ще се реализира посредством увеличение на числеността на колежите, за сметка на структурите от въоръжените сили с отпаднали функции и задачи по тяхната подготовка.

X. Дислокация и инфраструктура. Мирновременната дислокация на военните формирования от въоръжените сили е консолидирана в централната част на Република България (с изключение на структурите от Военноморските сили), което гарантира своевременно развръщане при участие в операции по мисиите на въоръжените сили. Също така дислокацията е съобразена и с демографските особености в географските райони с цел попълване на войските и силите с човешки ресурси. Близостта на формированията до основните линии за комуникация в страната осигурява свобода на придвижването по основните маршрути за движение. Базите за съхранение на материални ресурси са разположени на територията на цялата страна, с което се осигурява разсредоточеност на запасите и осигуреност на формированията от въоръжените сили на териториален принцип при изпълнение на задачите. Във войскови райони на военните формирования са разположени елементи на инфраструктурата за отбрана (сграден фонд, складове, работилници, гаражи, както и военни летища, пристанища, полигони, учебни центрове, стрелбища и т.н.), обслужващи ежедневната дейност и бойната подготовка на военните формирования. Общо елементите от основната инфраструктура включват разгъната застроена площ (РЗП) около 3 917 973 кв. м към 2021 г. В хода на преструктурирането към края на 2026 г. войсковите райони ще бъдат намалени, което ще доведе до редуциране на площта на елементите на основната инфраструктура с около 90 142 кв. м, както и до икономии на финансови средства за поддръжка и ремонти. Към 2026 г. РЗП на елементите от основната инфраструктура ще бъде 3 827 831 кв. м. Подчинените формирования на Съвместното командване на силите са дислоцирани в 40 войскови района, които ще бъдат редуцирани след формиране на Командването за логистична поддръжка. Командването за логистична поддръжка ще се формира основно от бригада „Логистика“ и структурите за контрол на придвижването от Съвместното командване на силите. Инфраструктурата на Командването за логистична поддръжка ще включва 28 бр. войскови района, като в годините до 2026 г. поетапно ще се освобождава инфраструктура с разгърната застроена площ (РЗП) – 71 448 кв. м. Сухопътните войски са позиционирани в 69 бр. войскови района. Наличната инфраструктура на Военновъздушните сили е разположена в 52 войскови района и части от такива, от които 32 са основни, а в останалите са разположени съоръжения, осигуряващи войсковата дейност (близки и далечни приводни станции, свързочни възли, трафопостове, помпени станции). Инфраструктурните съоръжения на Военноморските сили са дислоцирани в 41 войскови района: 21 от тях са от казармен тип, 6 – от складов тип, 2 – пристанища, 1 летище и 11 от друг тип. Инфраструктурните съоръжения на Съвместното командване на специалните операции са дислоцирани в 4 войскови района. Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана управлява инфраструктура, разположена в 51 войскови района. Инфраструктурата за отбрана на другите структури от въоръжените сили (служба „Военна полиция“, служба „Военно разузнаване“, Военномедицинска академия, Национална гвардейска част, Военно-географска служба, Централно военно окръжие, Централен артилерийски технически изпитателен полигон и елементите на военно-образователната система) няма да претърпи съществени изменения по отношение на дислокация и РЗП на основната инфраструктура. Както необходимата, така и инфраструктурата с отпаднала необходимост, ще изисква значителен финансов ресурс. За необходимата инфраструктура ще бъдат нужни средства за ремонт, поддръжка и модернизиране, а за излишната – средства за охрана, заплащане на данъци и такси, бракуване и премахване на негодни сгради, поддръжка и др. В периода 2021 – 2026 г. Министерството на отбраната ще продължи да се освобождава от част от имотите (тези с отпаднала необходимост) чрез продажби и предоставяне безвъзмездно на ведомства и общини за задоволяване на обществени потребности, като по този начин ще се редуцират частично разходите за имотите с отпаднала необходимост, като прогнозни разчети не могат да бъдат направени.

XI. Ресурсно осигуряване на въоръжените сили. Ресурсното осигуряване на планираните мероприятия и дейности в Плана са изготвени съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021 – 2023 г. (РМС № 778 от 29.12.2020 г.) и Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032, както и финансовата макрорамка на Министерството на отбраната за периода 2021 – 2032 г. Ресурсното осигуряване следва да бъде насочено основно към следните направления: – приоритетно осигуряване на изграждането, развитието и поддържането на способностите, включени в Приоритизирания списък от способности на въоръжените сили с дефицит и способности на въоръжените сили за поддържане и развитие и предложение за финансиране на изграждането на способности в периода 2020 – 2032 г.; – ресурсно осигуряване на изпълнението на инвестиционните проекти за модернизация на въоръжените сили от Портфолио проекти на Министерството на отбраната (МО), структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия; – ресурсно осигуряване на изпълнението на приетите от Република България Цели за способности от пакета Цели за способности на НАТО – 2021 (ЦС – 2021), както и на декларираните сили и способности за колективна отбрана на НАТО и ЕС; – ресурсно осигуряване на изпълнението на дейностите, свързани с реализиране на програми, инвестиционни проекти и договори, подпомагащи постигането на националното ниво на амбиция и декларираните способности за колективна отбрана в НАТО и ЕС. Ресурсното осигуряване на въоръжените сили се разделя на три етапа, което е синхронизирано с етапите за изпълнение на Плана. Първи етап – обхваща периода 2021 – 2022 г. – За 2021 г. разходите за отбрана (в т. ч. средства от централния бюджет и трансфера за държавните висши военни училища) представляват 1,62% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Намаляване на разходите за отбрана под утвърдените прагове в Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г. (Националния план) ще доведе до негативно въздействие върху способностите на ВС, окомплектоването с личен състав, подготовката, както и върху поетите ангажименти към НАТО и ЕС и декларираните военни формирования за НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС (ОПСО на ЕС). – За 2022 г. планираните разходи за отбрана следва да бъдат на ниво 1,70% от БВП съгласно Националния план, което ще позволи да продължи попълването на вакантните места, подготовката на декларираните военни формирования съгласно стандартите на НАТО и изпълнението на ЦС – 2021. За периода са предвидени средства в централния бюджет за реализиране на следните инвестиционни проекти на въоръжените сили: „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб“, „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“, изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет, изпълнението на международни договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет и други инвестиционни проекти. Съотношението между разходите за личен състав, издръжка и капиталовите разходи спрямо общите разходи на Министерството на отбраната следва да е 56:15:29, като не по-малко от 20% от разходите за отбрана се предвижда да бъдат планирани за придобиване на ново въоръжение и техника. Втори етап – обхваща периода 2023 – 2024 г. – За 2023 г. планираните разходи за отбрана следва да бъдат 1,85% от БВП съгласно Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г. От изключителна важност е планирането и финансирането на отбранителните способности на въоръжените сили да се извършват стриктно съгласно разчетите за придобиване и изграждане на необходимите способности поради комплексния характер и дългосрочния период за изпълнение. – За 2024 г. се предвижда в резултат на постепенното увеличение прогнозният бюджет на Министерството на отбраната да достигне ниво от 2% от БВП съгласно Националния план. Разпределение на разходите за личен състав, издръжка и капиталовите разходи спрямо общите разходи на Министерството на отбраната следва да е в съотношение 60:20:20. Разполагаемите ресурси за отбрана ще позволят да се постигне по-ефективно и ефикасно изпълнение на мисиите и задачите на въоръжените сили, както и адекватно изпълнение на поетите ангажименти на Република България по отношение на ЦС – 2021. Предвидени са средства в централния бюджет за реализация на следните инвестиционни проекти на въоръжените сили: „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб“, „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“, изпълнението на международни договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет и други инвестиционни проекти. Трети етап – обхваща периода 2025 – 2026 г. За периода 2025 – 2026 г. прогнозните разходи за отбрана следва да се поддържат на ниво не по-малко от 2% от БВП в зависимост от нарастването на икономическите възможности на страната. Съотношението между разходите за личен състав, издръжка и капиталовите разходи спрямо общите разходи на Министерството на отбраната следва да се поддържа на ниво 60:20:20. Това съотношение на разходите съответства на средните норми за страните от ЕС. При спазване на прогнозната финансова рамка на Министерството на отбраната до 2026 г., освен стартиралите през предните два етапа инвестиционни проекти за модернизация, следва приоритетно да се осигуряват ресурси за отбранителните способности от списъка на приоритетните за изграждане способности до 2032 г., както и за инвестиционните проекти, включени в Инвестиционния план-програма, с акцент върху декларираните сили и изпълнението на приетите Цели за способности на НАТО. Планираните средства за капиталови разходи в дългосрочен период ще позволят пълното изпълнение на инвестиционните проекти, стартиране на други приоритетни проекти за изграждане на необходимите отбранителни способности, както и продължаване на процеса на модернизация във въоръжените сили.