Чл. 1
(1) Приема:
1. средни месечни брутни работни заплати на едно лице от персонала по министерства, областни администрации и други бюджетни организации, финансирани централно от държавния бюджет, съгласно приложение № 1;
2. средни месечни брутни работни заплати на едно лице от персонала в организациите и звената на отраслите и дейностите образование, здравеопазване, култура и социално подпомагане, финансирани от общинските бюджети, съгласно приложение № 2;
3. единна таблица на размерите на началните основни месечни работни заплати по длъжностни степени за работещите по трудово правоотношение съгласно приложение № 3;
4. таблица на ръководните длъжности, чиито основни месечни работни заплати се определят в процент към основната месечна заплата на народен представител, съгласно приложение № 4;
5. таблица на длъжностните наименования и длъжностните степени, които се ползват според категорията на съответната администрация, съгласно приложение № 5;
5а. таблица на длъжностните наименования и длъжностните степени за заетите в организациите, дейностите и звената на бюджетна издръжка, които не прилагат Закона за държавния служител, съгласно приложение № 5а;
6. таблица на длъжностите и размерите на началните основни месечни работни заплати по длъжностни степени за заетите в науката и образованието съгласно приложение № 6;
7. таблица на длъжностните наименования и размерите на началните основни месечни работни заплати за висшия, полувисшия и средния медицински и друг персонал с висше образование, зает в здравните и лечебните заведения към Министерството на здравеопазването, общините и Министерството на транспорта, съгласно приложение № 7.
(2) За администрациите със специфичен характер, необхванати в ал. 1, т. 1 и 2, както и за финансираните от други източници министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите определят съвместно средни месечни брутни работни заплати на едно лице от персонала по предложение на ръководителите на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити.
(3) Организациите и звената със специфичен характер, необхванати в приложенията към ал. 1, т. 5, 5а, 6 и 7, за специфичните длъжности прилагат длъжностни наименования, предвидени с акт на организацията, след съгласуване със съответния ръководител на министерство, организация, областен управител или кмет на община. Размерите на началните основни месечни работни заплати за тези длъжности се диференцират с колективен трудов договор и/или с вътрешни правила за работна заплата и не могат да бъдат пониски от утвърдените за съответните длъжностни степени с единната таблица за определяне размерите на началните основни месечни работни заплати по приложение № 3.
(4) За специфичните длъжности, определени с нормативен акт, се ползват съответните длъжностни наименования.
Чл. 2
(1) Годишният размер на средствата за работна заплата на организациите и дейностите на бюджетна издръжка, включително за администрациите от централната и териториалната изпълнителна власт, се формира с натрупване от началото на годината на основата на разчетената с държавния бюджет и с общинските бюджети численост на персонала, без броя на длъжностите по чл. 8, и определените по реда на постановлението средни месечни брутни работни заплати на едно лице от персонала за съответния период.
(2) Средствата за работна заплата, установени по реда на ал. 1 за съответния период, се ползват за определяне и изплащане на основните работни заплати, на допълнителни и други трудови възнаграждения по Кодекса на труда, по друг закон или нормативен акт, с колективен трудов договор и/или с вътрешни правила за работна заплата или с индивидуалния трудов договор.
(3) Разликата между формираните по ал. 1 средства за работна заплата и фактически начислените през годината, както и целесъобразни икономии по другите разходи се ползват за еднократно допълнително материално стимулиране в края на годината в размер до една месечна брутна работна заплата на отделно лице.
(4) Алинея 3 се прилага, доколкото с акт на Министерския съвет за организации и дейности със специфичен характер не са утвърдени други разпоредби за формирането и разходването на средствата за работна заплата.
(5) В случаите, когато в бюджетните кредити за заплати за 2000 г. са включени плащания за предходната година, за допълнително материално стимулиране може да се ползва разликата между утвърдените с бюджета за 2000 г. кредити за работна заплата и фактически начислените през годината, както и целесъобразни икономии по другите разходи.
(6) Промените в разходната част на общинския бюджет, произтичащи от прилагането на ал. 3 и 5, се отразяват с решение на съответния общински съвет.
(7) Алинеи 3, 5 и 6 се прилагат в случаите, когато бюджетните организации са изпълнили всичките си задължения, включително по текущите месечни възнаграждения, както и по доставките и услугите към външните доставчици.
(8) Разпределянето на средствата за еднократно допълнително материално стимулиране и определянето на индивидуалните размери се извършват по ред и начин, установени в колективния трудов договор или с вътрешните правила за работна заплата.
(9) Паричните награди или стойността на предметните целеви награди, дадени по силата на устройствените правилници или вътрешните правила за работна заплата, се определят в рамките на средствата по ал. 2 и не се включват в максималния размер на еднократното допълнително материално стимулиране по ал. 3.
Чл. 3
В съответствие със Закона за висшето образование и Закона за Българската академия на науките ръководствата на гражданските държавни висши училища и на Българската академия на науките самостоятелно определят числеността на персонала и средните месечни брутни работни заплати на едно лице, като:
1. се ръководят от предоставените им субсидии от държавния бюджет;
2. използват собствени средства, набрани по самостоятелните им бюджети;
3. спазват размерите на началните заплати, определени по длъжности в приложение № 6.
Чл. 4
В съответствие със Закона за радиото и телевизията управителните съвети на Българското национално радио и на Българската национална телевизия самостоятелно определят числеността на персонала, средните месечни брутни работни заплати на едно лице и средствата за работна заплата.
Чл. 5
Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, без кметовете на общините, в рамките на утвърдените средства и средни месечни брутни работни заплати на едно лице от персонала за съответните системи, отрасли и дейности определят съобразно структурата и квалификацията на персонала конкретните размери на средната месечна брутна работна заплата на едно лице от персонала по второстепенни и от по-ниски степени разпоредители с бюджетни кредити по реда на чл. 9 от Наредбата за договаряне на работната заплата, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 1991 г.; изм., бр. 30 и 40 от 1993 г.).
Чл. 6
(1) Общинските съвети по предложение на кметовете на общините в съответствие със Закона за местното самоуправление и местната администрация утвърждават средствата за работна заплата и средните месечни брутни работни заплати на едно лице от персонала за работещите в общинската администрация и в звената към нея по реда на чл. 9 от Наредбата за договаряне на работната заплата.
(2) Министърът на здравеопазването, съответно министърът на образованието и науката, министърът на културата и министърът на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите диференцират средните месечни брутни работни заплати на едно лице от персонала за заетите съответно в здравеопазването включително за персонала на лечебните заведения, преобразувани по Закона за лечебните заведения, в образованието, в културата и в социалното подпомагане съгласно приложение № 2 по общини съобразно квалификационния състав и образователната структура на персонала.
(3) Общинските съвети определят средните месечни брутни работни заплати на едно лице от персонала и средствата за работна заплата на организациите, дейностите и заведенията, финансирани от общинските бюджети, като спазват разчетената средна месечна брутна работна заплата по реда на ал. 2.
Чл. 7
(1) Конкретните размери на индивидуалните месечни работни заплати на работещите по трудово правоотношение се договарят и определят с индивидуалните трудови договори в рамките на средствата за работна заплата, установени по чл. 2, ал. 1 и 2, както следва:
1. на персонала в органите на държавната власт, в местното самоуправление и местната администрация и в техните структури и звена – по ред и начин, установени с колективния трудов договор и/или с вътрешните правила за работна заплата;
2. на персонала, зает в системата на средното образование – по ред и начин, утвърдени с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувана с министъра на финансите и с министъра на труда и социалната политика, при условията и по реда на постановлението, както и с отрасловото (браншовото) споразумение;
3. на висшия персонал в здравеопазването работещ в здравни заведения по смисъла на § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за народното здраве и в лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения – по ред и начин, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването, както и с отрасловото (браншовото) споразумение;
4. за останалия персонал, необхванат в т. 2 и 3 – по длъжности и длъжностни степени, утвърдени с отраслови (браншови) споразумения и/или с колективни трудови договори и с вътрешни правила за работна заплата.
(2) Индивидуалните размери на основните месечни работни заплати при пълно работно време не могат да бъдат по-ниски от началните основни месечни работни заплати за съответната длъжност и степен.
(3) Основните месечни работни заплати на заетите в бюджетните организации и дейности се увеличават от 1 януари 2000 г., а на постъпилите след тази дата лица – от датата на постъпването, с не по-малко от 4,5 на сто в рамките на определените по реда на чл. 2, ал. 1 и 2 средства за работна заплата.
(4) Възнаграждението на главния инспектор, инспекторите, ревизорите и експертите в инспектората по чл. 35 от Закона за съдебната власт към Министерството на правосъдието се определят съгласно разпоредбите на Закона за съдебната власт.
(5) От 1 октомври 2000 г. индивидуалните основни месечни работни заплати в бюджетните организации и дейности се определят в рамките на увеличените средни месечни брутни работни заплати на едно лице и средствата за работна заплата, определени по реда на чл. 2, ал. 1 и 2.
Чл. 7а
(1) На лицата, които към 30 ноември 2000 г. се намират в трудови или служебни правоотношения с организации или дейности на бюджетна издръжка, да се изплати през декември еднократно допълнително възнаграждение в размер една месечна брутна работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор или с акта за назначаване.
(2) Алинея 1 се прилага и за лицата, работещи в лечебни заведения – търговски дружества, преобразувани по Закона за лечебните заведения и финансирани от съответните бюджети до 31 декември 2000 г.
(3) Размерът на еднократното допълнително възнаграждение се определя пропорционално на отработените работни дни от 1 януари до 30 ноември 2000 г. в организации или дейности на бюджетна издръжка.
(4) За отработени дни по ал. 3 се считат и дните на платен отпуск независимо от неговото основание, начина и източника на заплащане. В брутната месечна работна заплата по ал. 1 се включват основното месечно възнаграждение и допълнителното месечно възнаграждение за продължителна работа (добавката за прослужено време), както и възнаграждението за научна степен, определени с индивидуалния трудов договор или с акта за назначаване.
(5) Алинея 1 не се прилага за лицата, назначени извън утвърдената с бюджета численост на персонала.
(6) Определените средни месечни брутни работни заплати на бюджетните организации и дейности през 2000 г. не се увеличават с размера на изплатеното еднократно допълнително възнаграждение по ал. 3.
Чл. 8
За някои ръководни длъжности от централната и териториалната изпълнителна власт основните месечни работни заплати се определят от работодателя или от общинския съвет в процент към основната месечна работна заплата на народен представител съгласно приложение № 4.
Чл. 9
(1) Администрациите от изпълнителната власт разработват разписание на длъжностите, което да съответства на утвърдената им численост на персонала, по образец съгласно приложение № 8.
(2) На базата на разписанието на длъжностите се изготвят поименни разписания на длъжностите за лицата, заети по трудови правоотношения, по образец съгласно приложение № 9.
(3) За незаетите длъжности се резервират средства за работни заплати в размер, както следва:
1. за длъжностите по раздел I от приложение № 4 – 80 на сто от основната месечна работна заплата на народен представител и 15 на сто за допълнителни и други трудови възнаграждения;
2. за останалия персонал – не по-малък от началната основна месечна работна заплата за длъжността и 10 на сто за допълнителни и други трудови възнаграждения.
(4) Разписанието на длъжностите и поименните щатни разписания се утвърждават от ръководителя на съответната администрация.
Чл. 10
Обезщетенията по чл. 220, 222 и 224 от Кодекса на труда и по чл. 61, чл. 104, ал. 2, 3 и 4, чл. 105, ал. 3 и чл. 106, ал. 2, 3 и 4 от Закона за държавния служител на лицата, работили съответно по трудово или по служебно право-отношение и освободени от съответните администрации, се осигуряват от бюджетите на министерствата и ведомствата, от самостоятелните бюджети на висшите училища, на общините и на другите бюджетни организации и звена, като се изплащат и отчитат по разходен подпараграф 02-03 от Единната бюджетна класификация за 2000 г.
Допълнителна разпоредба
§ 1
Бюджетни организации и дейности по смисъла на постановлението са:
1. органите на държавното управление, на местното самоуправление и местната администрация и техните структурни звена независимо от формата и източника на финансиране;
2. другите държавни и общински организации и звена, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет или от общинските бюджети;
3. специализираните организации и звена, които работят на извънбюджетна сметка, както и фондовете, създадени със закон или с друг нормативен акт, независимо от източниците на финансиране, доколкото друго не е указано в постановлението, в закон или в друг нормативен акт.
Заключителни разпоредби
§ 2
(1) Необходимите средства за прилагане на постановлението се осигуряват в рамките на одобрените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. средства по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, трансфера от републиканския бюджет по самостоятелните им бюджети и извънбюджетни сметки, от собствени приходи на общините и от фонд „Професионална квалификация и безработица“ и в изпълнение на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет.
(2) Средствата, необходими за прилагане на чл. 7, ал. 5, се предоставят от републиканския бюджет за 2000 г. За бюджетните организации, които работят на извънбюджетни сметки, както и за фондовете, които получават субсидия от бюджета, средствата от републиканския бюджет за увеличаване на заплатите от 1 октомври 2000 г. се предоставят в размер, съответстващ на частта на субсидията в общия размер на разходите.
(3) Средствата, включително тези за осигурителните вноски, необходими за прилагане на чл. 7а, се предоставят от републиканския бюджет за 2000 г. За бюджетните организации, които работят на извънбюджетни сметки, както и за фондовете, които получават субсидия от бюджета, средствата от републиканския бюджет за еднократното допълнително възнаграждение се предоставят в размер, съответстващ на частта на субсидията в общия размер на разходите. Неусвоените средства се възстановяват до 20 декември 2000 г. по сметката, от която са получени.
(4) Министърът на финансите извършва произтичащите от ал. 2 и 3 промени по адресните бюджети и бюджетните взаимоотношения с общините, без тези на вноска за 2000 г. на основание чл. 35, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на държавния бюджет.
(5) Общините на вноска получават целеви средства от републиканския бюджет за изплащане на еднократното допълнително възнаграждение по чл. 7а.
§ 3
При несъответствие между категориите администрации, определени с това постановление, и тези по раздел II – „Категоризация на администрациите“, от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приета с Постановление № 106 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 53 от 1999 г.; изм., бр. 107 от 1999 г.), се прилага приложение № 5 към чл. 1, ал. 1, т. 5 от постановлението.
§ 4
Министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите дават указания по изпълнението на постановлението и решават в рамките на определените им компетенции възникнали специфични въпроси по прилагането му.
§ 5
Постановлението влиза в сила от 1 януари 2000 г.