Чл. 1
(1) Утвърждава за юни 1991 г. компенсация в размер 455 лв. към минималната работна заплата от 165 лв.
(2) Ръководителите на предприятията и организациите от 1 юни 1991 г. до преминаването към договаряне на работната заплата в преговори със синдикатите да определят начина, реда и конкретния размер на компенсациите на работниците и служителите с работна заплата над минималната. Размерът на компенсацията не може да бъде по-малък от 455 лв.
Чл. 2
(1) Средствата за компенсации по чл. 1 се включват в средствата за работна заплата на предприятията и организациите.
(2) Размерът на средствата за работна заплата, определени по реда на чл. 94, ал. 2 от Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност, за второто тримесечие на 1991 г. се увеличава с 31,2 на сто, но не по-малко от сумата, необходима за изплащане на минималната компенсация по чл. 1, ал. 1. По реда на чл. 94, ал. 6 от същия правилник за второто тримесечие на 1991 г. не се облагат с данък и изплатените компенсации към работната заплата за април и май 1991 г. по реда на Постановление № 8 на Министерския съвет от 1991 г. за либерализиране на цените и социалната защита на населението (обн., ДВ, бр. 9 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 13, 18, 27, 33, 38, 45 и 49 от 1991 г.) и Постановление № 85 на Министерския съвет от 1991 г. за допълнителна социална защита на населението при либерализирането на цените (ДВ, бр. 38 от 1991 г.).
(3) В организациите на бюджетна издръжка компенсациите към работната заплата от юни 1991 г. са в рамките на утвърдените им бюджетни средства, но не по-малко от 455 лв. месечно. При определяне на начина, реда и конкретния размер на компенсациите в бюджетните организации месечните средства за работна заплата могат да се увеличават до 17,5 на сто спрямо начислените за май 1991 г., но не по-малко от средствата, необходими за изплащане на минималната компенсация.
Чл. 3
(1) Определя за юни 1991 г. нови размери на компенсационните добавки към следните видове плащания:
1. към паричните обезщетения за отглеждане на дете по дял III от Кодекса на труда от 1951 г. и към паричните помощи за бременност, раждане и отглеждане на дете по Указа за насърчаване на раждаемостта, изплащани в размер на минималната работна заплата от 165 лв. – 420 лв.;
2. към обезщетенията и помощите, изплащани за безработица – 455 лв.;
3. към стипендиите на аспирантите – 415 лв.
(2) От 1 юли 1991 г. не се изплащат компенсациите по ал. 1 към паричните обезщетения и помощи, които по закон или по друг нормативен акт се изчисляват на основата на минималната работна заплата.
Чл. 4
Към паричните обезщетения и помощи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст по чл. 3 же от Указа за насърчаване на раждаемостта в размер 10 лв. от 1 юни 1991 г. се определя компенсация в размер 130 лв.
Чл. 5
Към паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, бременност и раждане, изчислени върху трудовото възнаграждение до 1 юни 1991 г., се определя допълнителна компенсация в размер 24 на сто от сбора на обезщетението и компенсацията по Постановления № 8 и № 85 на Министерския съвет от 1991 г.
Чл. 6
Компенсациите към месечните добавки за деца, и за учащи се над 18-годишна възраст се изплащат в размерите, определени по реда на чл. 4 от Постановление № 8 на Министерския съвет и чл. 2 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 1991 г.
Чл. 7
(1) Към изплатените пенсии за юни 1991 г. да се изплатят допълнително:
1. за наследствените пенсии и за пенсиите, несвързани с трудова дейност – 26 лв.;
2. за пенсиите за изслужено време и старост или за старост, отпуснати при непълен трудов стаж – 47 лв.;
3. за останалите пенсии – 68 лв.;
4. за добавките за чужда помощ – 13 лв.
(2) Пенсионерите, които получават повече от една пенсия, имат право само на една компенсация, която е по-благоприятна, съобразно вида на получаваната пенсия.
Чл. 8
Лицата, получаващи пенсия въз основа на група инвалидност, когато работят, получават пълния размер на компенсацията към пенсията по чл. 7 и компенсацията към работната заплата в размер 75 на сто от сумите, определени по чл. 1.
Чл. 9
(1) Компенсациите по това постановление се отнасят за пълен работен (календарен) месец.
(2) При непълен работен (календарен) месец компенсациите се преизчисляват пропорционално на отработените (календарните) дни и на дните на отпуск поради временна нетрудоспособност.
Чл. 10
Компенсацията към работната заплата се включва в облагаемата с данък върху общия доход сума и върху нея се правят начисления за държавното обществено осигуряване.
Заключителни разпоредби
§ 1
Това постановление се прилага от всички фирми, организации и ведомства.
§ 2
В рамките на компенсациите по чл. 1 и 3 се включват компенсациите за съответните плащания, предвидени с Постановления № 8 и № 85 на Министерския съвет от 1991 г.
§ 3
Компенсациите по това постановление се начисляват към полагащите се плащания, считано от 1 юни 1991 г. При нарастване на цените на дребно на стоките и услугите с повече от 10 на сто над прогнозните размерът на компенсациите подлежи на преразглеждане.
§ 4
В случаите, когато средствата на фирмите и другите организации не достигат, полагащите се компенсации по това постановление са дължими през следващите периоди.
§ 5
Предприятията и организациите могат авансово да изплатят полагащите се компенсации върху работната заплата по това постановление през юни 1991 г.
§ 6
Министерството на науката и висшето образование, Министерството на народната просвета и Министерството на финансите да внесат до 30 септември 1991 г. в Министерския съвет проект на постановление за начина и реда на отпускане и изплащане на стипендии на учащите се през учебната 1991 – 1992 г.
§ 7
Министерството на труда и социалните грижи дава разяснения по прилагането на това постановление. Възникналите спорни въпроси се решават в Националната постоянна тристранна комисия за съгласуване на интересите. Председател на Министерския съвет: Димитър Попов