Към съдържанието
Правото

Постановление № 71 от 16 юли 1990 г. за някои временни мерки за защита на конкуренцията и потребителите

ДВ, бр. 76 от 1990 г. В сила Непроверен

Текстът е разпознат (OCR) от сканиран брой на „Държавен вестник“ и може да съдържа грешки при разпознаването.

Докладвай грешка

Чл. 1

(1) Държавните органи по цените определят или регистрират цени на стоки и услуги съгласно списъци — приложения № 1, 2, 3 и 4. Цените на всички стоки и стокови групи, невключени в тези списъци, се образуват и договарят съобразно търсенето и предлагането.

(2) Стоките и услугите, които се реализират на вътрешния пазар по цени, договорени съобразно търсенето и предлагането, не се субсидират от държавния бюджет.

(3) Определените от държавните органи цени са задължителни за всички юридически и физически лица, освен в случаите, предвидени в чл. 119, ал. 1 от Указ № 56 за стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 4 от 1989 г.; попр., бр. 16 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 38, 39 и 62 от 1989 г., бр. 21 и 31 от 1990 г.). Те периодично се привеждат в съответствие с измененията в пазарните условия и ставките за данъка върху оборота и акциза.

Чл. 2

(1) при договарянето на цените въз основа на търсенето и предлагането фирмите не могат да ги увеличават или задържат чрез злоупотреба с монополното положение и пазарния дефилт, ограничаване на конкуренцията или неполната конкуренция. Не се допуска цените да се образуват и договарят в нарушение на чл. 57 от правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 10 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 97 от 1989 г. и бр. 34 от 1989 г.).

(2) по смясъла на това постановление монополно е положението на всяка фирма, която в националния или в отделен местен пазар има изключителната възможност или право да извършва определена стопанска дейност, както и когато самостоятелно или заедно със свои зависими фирми произвежда, продава или купува повече от 50 на сто от стоките или услугите от даден вид. Злоупотреба с монополното положение и ограничаване на конкуренцията има, когато в противоречие с обществения интерес се извършват денствия, които увреждат интересите на потребителите, като:

1. създаване на затруднения за стопанска дейност на други юридически или физически лица, препятствуване разълнието на пазара или достъп на до него, налагане на явно неравноправен подход към различни съдоговорители;

2. поставяне сключването или изпълнението на договор в зависимост от приемането от другата страна на допълнителни условия, които по своя характер не са свързани с предмета на договора или с неговото изпълнение (сключване на насрещен договор, налагане придооиването на други стоки, ползуване на услуги или получаване на други предимства);

3. сключване на споразумения за установяване на предажия (покупни) цени или други, отнасящи се към еделката условия, във вреда на купувача, поделине на пазара за снабдяване или пласамент, включително споразумения да се продава само на определени клиенти или да се купува само от определени доставчици;

4. създаване недостиг на стоки и услуги чрез тяхното задържане, унищежаване или повреждане, насочване към греработка, изкупуване на стоки от конкурентите и други подобни с цел повишаване или задържане на цените или извличане на друга изгода във вреда на потребителите;

5. налагане реализацията на стоки и услуги с качество, асортимент, комплектност и гаранция за потребителите, неотговарящи на производствените възможности или на първоначално обявените и договорени цени.

(3) по смясъла на това постановление нелоялна конкуренция е всяко действие при осъществяване на стопанска дейност, което противоречи на добросъвестната търговска практика и с него се увреждат или могат да бъдат увредени интересите на конкурентите, като:

1. злепоставяне на доброто име и доверието към конкурентите или предлаганите от тях стоки и услуги;

2. обявяване чрез реклама или по друг начин на несъществуващи качества на стоките и услугите в сравнение с тези на конкурентите или прикриване на съществени недостатъци и опасни свойства на стоките и услугите;

3. приписване на несъществуващи недостатъци на стоките и услугите на конкурентите;

4. предлагане на стоки и услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат потребителите до заблуждение относно потребителските свойства и други съществени характеристики на стоките и услугите;

5. използуване на чуждо фирмено наименование, търговска марка или особени обозначения и символи на друга фирма или лице по начин, който може да заблуди потребителя;

6. неверни съобщения за цени, за намаляване на цени и за други благоприятни търговски условия за предлагане или покупка на стоки и услуги;

7. неизпълнение или едностранно прекратяване на договора с цел сключване на подобен договор с други лица, с което се влошават конкурентните възможности на другата страна.

Чл. 3

При установяване на неправомерно нарастване на договорно определените цени, поради злоупотреба с монополното положение и паварния дефицит, ограничаване на конкуренцията или поради нелоялна конкуренция:

1. Министерският съвет по предложение на Комитета по цените и Министерството на търговията и услугите утвърждава:

2. Комитетът по цените съгласувано с Министерството на търговията и услугите:

3. държавните органи за контрол по цените налагат санкциите, предвидени в Указ № 115 за предотвратяване незаконото увеличение на цените (ДВ, бр. 11 от 1988 г.), като разпореждат възстановяване на надвзетите суми на ощетените или внасянето им в приход на бюджета и налагат глоба. При системни и груби нарушения цялата сума от продадените стоки и извършените услуги се отнема в полза на бюджетите.

Чл. 4

(1) Цените и условията за прилагането им задължително се обявяват на потребителите.

(2) Държавните органи по цените и фирмите производители предварително и публично информират за своите проекти за изменение на цените на отделни стоки, стокови групи и услуги и ги отразяват в цениците каталози съгласно чл. 60 от Правилника за прилагане на Указ № 56 за етопанската дейност.

(3) Стоките, предназначени за вътрешния пазар, се етикетират от производителите, а вновните — от вътрешнотърговските фирми. С етикетите се осигурява информация за: цената, вида на вложените материали, стандартизационния документ, допустимите отклонения в плюс или в минус (за стоките, за които в стандартизационните документи е предвидено това), начините за съхраняване, употреба и поддържане, датата на производство и срока на годност. За хранителните стоки се дава информация и за ползуваните продукти, вида на употребените разрешени заместители, съдържанието на основните хранителни вещества, калоричност и др.

(4) Задължението за преетикетиране се установява в договора между производителите и вътрешнотърговските фирми.

(5) Вътрешнотърговските фирми не могат едностранно без съгласнето на производителя да повишават продажните цени, установени със съответния договор. Те създават свои правила за движението и реализацията на стоките.

Чл. 5

(1) За нарушения на това постановление виновните лица се наказват съгласно чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, ако не подлежат на по-тежко наказание.

(2) Нарушенията по предходната алинея се установяват с актове на контролните органи по цените, а наказателните постановления се издават от съответните ръководители на тези органи.

Чл. 6

(1) Централното статистическо управление организира обща и диференцирано по стоки и стокови групи статистическа отчетност за равнището и динамиката на цените, за индекса на потребителските цени, за влиянието им върху темпа на инфлацията и издръжката на живота и за монополното положение на фирмите по основни групи и видове стоки.

(2) Министерството на финансите, Министерството на икономиката и планирането, Комитетът по цените, Комитетът по труда и социалното осигуряване и съответните други държавни органи анализират информацията по предходната алинея, разработват прогнози и предлагат на правителството мерки за преодоляване и предотвратяване на неблагоприятните тенденции и социални последици от измененията на цените и монополното положение на фирмите.

Чл. 7

Предлага на Федерацията на потребителите и на другите обществени организации и сдружения по своя инициатива да извършват наблюдения върху равнището и динамиката на цените, върху инфлационните процеси и тяхното влияние върху жизненото равнище, както и да внасят съответни предложения пред държавните органи и фирмите.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 1

Цените на стоките и услугите по точки 12, 13, 14, 15, 16, 21, 25, 29 и 54 от приложение № 1; точки 1, 2, 3, 5, 6, 7, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 17, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 31, 32 и 33 от приложение № 2 и точка 4 от приложение № 4 се образуват и договарят съобраване търсенето и предлагането след уточняване на етапите за провеждане на икономическата реформа.

§ 2

Отменят се списъци — приложения № 1, 2, 3 и 4 към Наредбата за цените (обн., ДВ, бр. 3 от 1988 г.; изм., бр. 15 и 27 от 1989 г., бр. 13, 15 и 28 от 1990 г.). Председател на Министерския съвет: Андрей Луханов дейност, производство, изкупуване и продажба на селскостопанска продукция, програмни продукти“.

Заключителни разпоредби

Препратки от акта

Препратки към акта

  • pzr от Постановление № 34 от 1 март 1991 г. На основание чл. 86, ал. 2 и 3 от Указ № 56 за стопанската дейност и за недопускане неправомерно нарастване на цените поради злоупотреба с монополното положение, ограничаване на конкуренцията, нелоялна конкуренция или други незаконни действия препраща към чл. 4

Докладвай грешка

Разминаване с „Държавен вестник“, липсващо изменение или грешка при разпознаването.