Чл. 1
Ръководителите на фирмите с транспортна дейност, съгласувано с Министерството на транспорта, по изключение могат да преизчисляват средствата за работна заплата за 1989 г. по реда на чл. 96 от Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност и в следните случаи:
1. при изменение на обема и структурата на превозите в натурално изражение и обема на ремонтите, произтичащо от решения на правителството или на екстрени за народното стопанство обстоятелства;
2. при увеличение на числеността на персонала в резултат на завръщането на български граждани от Република Турция на незаети работни места.
Чл. 2
Средствата за работна заплата за текущото поддържане и ремонта на превозните средства и транспортните съоръжения с изтекъл амортизационен пробег и амортизационен срок и за възстановяване на употребявани резервни части се изплащат от фонд „Развитие и технологично обновяване“ на фирмите и не подлежат на регулиране по реда на чл. 94 и 97 от Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност.
Чл. 3
За присъждане на трета квалификационна степен за шофьорите да не се прилага изнскването за средно специално или по-високо образование по чл. 3, т. 1, буква „в“ от Постановление № 66 на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи от 1987 г. (обн., ДВ, бр. 11 от 1988 г.; изм., бр. 34 от 1990 г.).
Чл. 4
Разрешава на транспортните фирми да определят основната заплата на новопостъпилите шофьори и сервизни работници на основата на оценка на работните места и притежаваната правоспособност или квалификация.
Чл. 5
(1) Определя единен минимален норматив за размера на възнаграждението за един отработен нощен час или част от него, както следва:
1. 0,60 лв. за работещите на три- или четирисменен режим на работа, за работещите в транспорта, съобщенията и здравеопазването, както и за случаите, когато се работи през целия месец само нощна смяна;
2. 0,40 лв. за всички останали отрасли на народното стопанство.
(2) Фирмите и другите организации могат да увеличават определените размери на възнаграждението за един отработен нощен час до 100 на сто по критерии и показатели, включени във вътрешните правила за работната заплата.
Чл. 6
На работниците със сумирано изчисляване и отчитане на работното време, когато работят по предварително изготвен график на установените с Нодекса на труда официални празници, се изплаща за всеки отработен час или част от него допълнително трудово възнаграждение в размер 100 на сто от основното им трудово възнаграждение.
Чл. 7
Преустановява се прилагането на заангажирано време в транспорта.
Чл. 8
Срокът за износване на униформеното облекло на работещите в транспортните фирми започва да тече от деня на придобиване на право за ново униформено облекло.
Чл. 9
Членовете на семействата на работещите в автотранспортните фирми за общо ползуване, включително пълнолетните им деца — ученици или редовни студенти, имат право на безплатно пътуване по вътрешноградския и междуселищния автомобилен транспорт за общо ползуване от местоживеенето до местоработата (местоучението) и обратно.
Чл. 10
Събраните суми от наложените глоби за нарушения на разпоредбите в системата на пътяническия транспорт остават изцяло в приход на съответната транспортна фирма.
Чл. 11
Председателят на Комитета по труда и социалното осигуряване и министърът на транспорта по изключение да актуализират утвърдения с Решение № 12 на Бюрото на Министерския съвет от 1981 г. Списък на длъжностите за работници и служители от железопътния транспорт, на които се дават звания за работа при специален режим във връзка с утвърденото ново наименование на длъжностите и отразяването на спецификата на транспортните професии. Измененията да се извършат в рамките на средствата за работна заплата на Фирмата „Български държавни железници“.
Чл. 12
Комитетът по труда и социалното осигуряване, съгласувано с Министерството на транспорта, до 31 май 1990 г. да разработи единни критерии за определяне правото и размерите на командировъчните дневни пари за работещите в системата на транспорта и да внесе предложение за изменение и допълнение на Наредбата за командировките в страната.
Заключителни разпоредби
§ 1
В Наредбата за допълнителните трудови възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд (обн., ДВ, бр. 9 и 10 от 1987 г.; изм., бр. 33 от 1987 г., бр. 54 и 81 от 1988 г., бр. 3 и 101 от 1989 г. и бр. 34 от 1990 г.) се правят следните изменения:
1. Алинен 1 и 2 на чл. 139 се изменят така: „Чл. 139. (1) Условията, редът за получаване (ползуване) на безплатна храна по този раздел на наредбата, професиите и длъжностите, както и дневната стойност на храната, която е в размер „до“, се определят от ръководителите на заинтересуваните фирми и организации и съответния профсъюзен орган.
(2) Замяната на безплатната храна с пари се забранява. В стойността на безплатната храна не се включват режийни и други разходи. Стойността на тази храна не се облага с данък върху общия доход.
2. В т. 1 на ал. 1 на чл. 141 изразът „до 6,00 лв.“ се заменя с „до 7,00 лв.“.
3. В буква „а“ на т. 2 на ал. 1 на чл. 103 накрая се добавя „Хлебозавод № 6, кв. „Ботунец“ — София“;
4. В буква „6“ на т. 4 на ал. 1 на чл. 103 накрая се добавя „с изключение на Хлебозавод № 6, кв. „Ботунец“ — София“.
§ 2
Член 9 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1980 г. се изменя така: „Чл. 9. (1) При пенсиониране на работниците и служителите, работещи на специален режим, с трудов стаж в експлоатацията на железопътния транспорт над 25 години за мъжете и над 20 години за жените и за тези, които са в първа категория труд, на длъжности, определени с Решение № 12 на Бюрото на Министерския съвет от 1981 г., да се изплащат 6 месечни щатни (тарифни) заплати. (2) При настъпила смърт шестте щатни (тарифни) заплати да се изплащат на наследниците на починалите работници и служители пропорционално в зависимост от трудовия стаж, прослужен на длъжността, за която е въведен специален режим на работа. (3) Получилите 6 месечни заплати по реда на ал. 1 работници и служители нямат право на обезщетение по чл. 222 от Кодекса на труда.“
§ 3
Разпоредбите на чл. 2, 3, 4, 5, 6 и § 1 от това постановление се прилагат за всички отрасли и дейности в народното стопанство.
§ 4
Министерството на транспорта да извърши в съответните нормативни актове измененията, произтичащи от чл. 9 и 10 от това постановление.
§ 5
Това постановление е в сила от 1 януари 1990 г. с изключение на чл. 5, 6, 7 и 8 и § 1 и 2. Председател на Министерския съвет: Авдрей Луканов