Наредба № Н-4 от 30 март 2026 г. за организацията на профилактиката и контрола на инфекциите, свързани с медицинското обслужване

Чл. 1

С тази наредба се уреждат организацията на профилактиката и контролът на инфекциите, свързани с медицинското обслужване (вътреболнични инфекции).

Чл. 2

(1) Инфекции, свързани с медицинското обслужване (ИСМО), са:

1. инфекциите, придобити от пациент, във връзка с медицинско обслужване, по повод на друго заболяване;

2. инфекциите, придобити от медицински или друг персонал на лечебното заведение, в т.ч. студенти и други обучаващи се лица, във връзка с обслужването на пациентите.

(2) Наредбата не се прилага за случаи на остри заразни болести, когато инфекцията е съществувала или е била в инкубационен период към момента на постъпване на пациента в лечебното заведение и няма връзка с предшестващо медицинско обслужване.

Чл. 3

(1) Инфекции, свързани с медицинското обслужване, се установяват:

1. по време на хоспитализация в лечебно заведение;

2. по време на извънболнично лечение, изследвания и профилактични прегледи;

3. след изписване от лечебно заведение или приключване на извънболнично лечение или изследване за срокове, посочени в приложение № 3а към чл. 3, ал. 4 на Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести (ДВ, бр. 62 от 2005 г.).

(2) Критериите за установяване на ИСМО са посочени в приложение № 3а към чл. 3, ал. 4 на Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести.

Чл. 4

(1) Инфекциите с повече от една локализация при един пациент се считат за отделни ИСМО, когато са обусловени от различен причинител.

(2) Промяната в характеристиката на причинителя или добавянето на нов към вече установения причинител на инфекция се счита за нова ИСМО.

Чл. 5

(1) Профилактиката на ИСМО е прилагане на комплексен подход за защита на пациентите и персонала на лечебните заведения от възникването и разпространението на ИСМО чрез предпазни и изолационни мерки, ограничаване до възможния минимум на инвазивните манипулации и приложение на подходяща антибиотична и имунопрофилактика.

(2) Дейностите по профилактика на ИСМО се осъществяват от:

1. всички медицински специалисти, работещи в лечебното заведение;

2. немедицинския персонал, чиято дейност е свързана с риск от възникване и предаване на ИСМО;

3. специализанти, студенти и други обучаващи се в лечебното заведение.

(3) Методическото ръководство на дейността по профилактика на ИСМО в лечебните заведения се осъществява от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и от съответната регионална здравна инспекция (РЗИ).

Чл. 6

(1) Всички лечебни заведения прилагат стандартните и допълнителни предпазни мерки съгласно приложение № 1 с цел ограничаване разпространението на ИСМО.

(2) Контролът за прилагане на мерките по ал. 1 се извършва съгласно методите, посочени в приложение № 2.

(3) Лечебните заведения участват в провежданите от Европейския съюз проучвания относно ИСМО, антибиотичната употреба и антимикробната резистентност (АМР).

Чл. 7

Дейностите по контрол на ИСМО се осъществяват от:

1. ръководителя на лечебното заведение;

2. лицето/ата по чл. 9, ал. 1;

3. ръководителите на клиники, отделения и лаборатории;

4. главната медицинска сестра и старшите медицински сестри (акушерки/рехабилитатори);

5. лабораторията по микробиология, обслужваща лечебното заведение;

6. комисиите по вътреболнични инфекции (ВБИ) в лечебните заведения за болнична помощ, създадени по реда на чл. 74, ал. 1, т. 3 от Закона за лечебните заведения;

7. екип по антибиотична политика по чл. 14;

8. звеното за централно снабдяване със стерилни материали (ЦССМ) по чл. 15.

Чл. 8

(1) Ръководителят на лечебното заведение отговаря за организацията на профилактиката и контрола на ИСМО, като:

1. осигурява необходимите условия за спазване на утвърдените медицински стандарти, включително чрез осигуряване и поддържане на материално-техническа база, оборудване и медицински изделия за безопасни условия на труд и безопасни грижи за пациентите;

2. осигурява условия за обучение на персонала;

3. утвърждава годишен план за профилактика и контрол на ИСМО по предложение на комисията по ВБИ;

4. утвърждава годишна програма за ограничаване на АМР по предложение на екипа по антибиотична политика;

5. утвърждава правила за организацията на работата на звеното за ЦССМ;

6. създава необходимите условия и организация за:

7. предприема мерки за ограничаване на възникнала ИСМО;

8. информира незабавно РЗИ при възникване на епидемичен взрив от ИСМО и отговаря за изпълнението на направените предписания.

(2) Изискванията към съдържанието и структурата на плана за профилактика и контрол на ИСМО и програмата за ограничаване на АМР в лечебните заведения по чл. 9, ал. 1 са посочени в приложение № 4.

(3) Изискванията към съдържанието и структурата на програмата за профилактика и контрол на ВБИ и АМР в лечебните заведения, извън тези по чл. 9, ал. 1, са посочени в приложение № 5.

Чл. 9

(1) Ръководителите на лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи за пълнолетни лица, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, хосписите, както и на медицинските центрове, медико-денталните центрове, диагностично-консултативните центрове и денталните центрове с разкрити до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа, определят едно или повече лица по контрол на инфекциите, които могат да бъдат:

1. лекар с призната специалност „Епидемиология на инфекциозните болести“, „Клинична микробиология“ или „Инфекциозни болести“ или лекар с призната специалност, преминал обучение в областта на профилактиката и контрола на ИСМО; или

2. инспектор по обществено здраве, медицинска сестра, акушерка или рехабилитатор, преминали обучение в областта на профилактиката и контрола на ИСМО.

(2) Лицата по ал. 1:

1. подпомагат работата на комисията по ВБИ;

2. контролират прилагането в лечебното заведение на стандартните и допълнителните предпазни мерки;

3. контролират дейността на звеното за ЦССМ по отношение спазване на противоепидемичния режим на работа и правилното извършване на дейностите по обеззаразяване на медицински изделия;

4. контролират вписването на всяка злополука или инцидент, свързан с употребата на остри предмети, в дневник за регистриране на професионална експозиция към кръвно преносими инфекции съгласно приложение № 6, предлагат мерки за предотвратяване на наранявания и следят за провеждането на постекспозиционната профилактика;

5. участват във визитации, обсъждания и колегиуми, провеждани в структурите на лечебното заведение;

6. извършват проучвания за разкриване на случаите на ИСМО и представят резултатите за обсъждане в комисията по ВБИ;

7. контролират своевременното регистриране и съобщаване на случаи на ИСМО в лечебното заведение и правилното водене на книгата за регистрация на ИСМО в структурите на лечебното заведение;

8. предлагат на комисията по ВБИ провеждане на незабавни противоепидемични мерки за ограничаване и ликвидиране на възникнал епидемичен взрив от ИСМО, както и въвеждане на допълнителни мерки за предотвратяване на аналогични епидемични взривове в лечебното заведение;

9. отговарят за съобщаването на специфичните здравни проблеми, които подлежат на задължителна регистрация, съобщаване и отчет по реда на Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести в посочените срокове и за регистрираните случаи на наранявания с остри предмети;

10. консултират и участват в обучението на персонала на лечебното заведение по проблемите на ИСМО;

11. участват в разработването на годишния план за профилактика и контрол на ИСМО.

(3) При установено нараняване на служител лицата по ал. 1 изготвят доклад за професионална експозиция, който съдържа:

1. дата и час на експозицията;

2. описание на инцидента;

3. описание на източника на експозиция;

4. данни за експонираното лице (ваксинации, реакции на ваксинацията);

5. данни за проведените консултации и изследвания;

6. предприети действия.

(4) Докладът по ал. 3 се съставя в два екземпляра, като единият се предава на служителя, а другият се съхранява в лечебното заведение.

Чл. 10

Ръководителите на клиники, отделения и лаборатории организират провеждането на мерките за профилактика, контрол и регистрация на ИСМО в съответните структури и подпомагат дейността на лицето/ата по чл. 9, ал. 1.

Чл. 11

Главната медицинска сестра и старшите медицински сестри (акушерки/рехабилитатори) отговарят за спазването на мерките за профилактика и контрол на ИСМО и на изискванията на противоепидемичния режим на работа в съответната структура, както и за контрола върху дейностите по почистване и дезинфекция.

Чл. 12

Микробиологичната лаборатория, обслужваща лечебното заведение:

1. участва при формиране на политиката на лечебното заведение в областта на профилактиката и контрола на ИСМО и антибиотичната политика;

2. осъществява методическо ръководство, организира и контролира дейността по вземане, съхранение и транспорт на проби за микробиологично изследване;

3. консултира интерпретацията на резултатите от микробиологичните изследвания и назначаването на антибиотична терапия;

4. извършва изследване на антимикробната лекарствена чувствителност на изолираните микроорганизми, както и допълнителни тестове за определяне типа на резистентност, съобразно актуалния стандарт за определяне на антимикробна чувствителност в ЕС (EUCAST);

5. мониторира и докладва структурата на антимикробната резистентност пред комисията по ВБИ;

6. уведомява лицето/ата по чл. 9, ал. 1 и съответната структура при изолиране на щам с множествена резистентност от клиничен материал;

7. изпраща в срок до края на месец февруари в НЦЗПБ информация за етиологичната структура и резистентността на микроорганизмите, циркулиращи в лечебното заведение през предходната година, и за употребата на антибиотици в лечебното заведение;

8. изпраща в националните референтни лаборатории към НЦЗПБ микробни изолати с множествена антимикробна резистентност или с новопоявил се тип резистентност, както и щамове с важно клинико-епидемиологично значение, които представляват риск от възникване и разпространение на ИСМО, с цел определяне генетичните механизми на резистентност и за доказване на клонална обвързаност при обследване на вътреболнични взривове;

9. участва в обучението на персонала по превенция и контрол на ИСМО и ограничаване разпространението на АМР.

Чл. 13

Комисията по ВБИ осъществява функциите по чл. 78 от Закона за лечебните заведения.

Чл. 14

(1) Екипът по антибиотична политика е мултидисциплинарен екип, който се състои от лекари с призната специалност „Клинична микробиология“, „Инфекциозни болести“ и/или „Хирургия“, фармацевт, лице по чл. 9, ал. 1 и други.

(2) Екипът по ал. 1 разработва антибиотичната политика на лечебното заведение, изготвя списък за групиране на използваните антибиотици и правила за антибиотична профилактика и осъществява мониторинг на антибиотичната употреба.

Чл. 15

(1) Звеното за ЦССМ е специализирано звено в лечебно заведение по чл. 9, ал. 1, в което се извършва обеззаразяване на медицински изделия, използвани в същото или в други лечебни заведения.

(2) Изискванията към организацията и дейността на звеното за ЦССМ са посочени в приложение № 7.

Чл. 16

(1) При съмнение за случай на ИСМО персоналът на съответното лечебно заведение или на съответната структура предприема незабавно необходимите противоепидемични мерки за прекъсване на пътя на предаване на инфекцията, без да изчаква лабораторното й потвърждение.

(2) Изолация на пациент с ИСМО се предприема при необходимост след преценка на риска от предаване на инфекцията на други лица и в зависимост от клиничното му състояние.

(3) При случай на ИСМО ръководителят на лечебното заведение или на съответната структура съвместно с лицето/ата по чл. 9, ал. 1 определя и прилага мерки за ограничаване на разпространението на ИСМО сред пациентите и персонала едновременно с провеждането на диагностично-лечебните дейности.

(4) При инвазивни медицински манипулации и при случай на Clostridioides difficile инфекция се прилагат пакетните мерки съгласно приложение № 8.

(5) При пациенти с инвазивни устройства или нуждаещи се от напълно компенсиращи здравни грижи се прилагат хигиенни грижи за деколонизация съгласно приложение № 9.

Чл. 17

(1) Селективен скрининг за безсимптомно носителство на множествено-резистентни причинители (резистентни към карбапенеми чревни бактерии Carbapenem – resistant Enterobacterales – CRE, резистентни на метицилин Staphylococcus aureus (MRSA), други микроорганизми с епидемичен потенциал, в случай на епидемична обстановка) се провежда, след оценка на риска и регистриран епидемичен взрив в лечебното заведение, при пациенти:

1. с предишна колонизация на множествено-резистентни микроорганизми, включително CRE;

2. контактни на пациенти с колонизация или инфекция с CRE;

3. с анамнеза за предходна хоспитализация;

4. хоспитализирани в структура с висок потенциал за развитие на ИСМО (структура по анестезиология и интензивно лечение, хирургия, неврохирургия, урология, акушерство и гинекология, неонатология, педиатрия, ортопедия и травматология, инфекциозни болести, онкология, хемодиализа).

(2) При пациентите, при които са изолирани множествено-резистентни причинители, се прилагат стандартни и изолационни предпазни мерки, подходяща деколонизация и лечение при необходимост.

Чл. 18

(1) Когато за лице от персонала са налице данни за заразно заболяване или носителство на патогенни микроорганизми или щамове с епидемиологично значение и те представляват риск за пациенти и персонал, комисията по ВБИ прави предложение до ръководителя на лечебното заведение за:

1. временно преустановяване на участието на лицето в рискови процедури и/или процедури при пациенти с намалени защитни сили;

2. преместването му в друга структура на лечебното заведение, в която няма риск от заразяване на пациенти и персонал, до оздравяване или саниране на носителството.

(2) При повишена заболяемост от ИСМО по решение на комисията по ВБИ се извършва насочено изследване на персонала от засегнатите структури и се провеждат съответните противоепидемични мерки, включително саниране на носителите.

(3) При новопостъпващ медицински персонал в структури по анестезиология и интензивно лечение, хирургия, ортопедия и травматология, урология, неонатология, акушерство и гинекология, хемодиализа, инвазивна кардиология, онкохематология, както и в структури, в които се извършва трансплантация, се изследва носен и гърлен секрет и фекална проба за носителство на патогенни и множествено-резистентни микроорганизми.

(4) Положителните лица по ал. 3 се преместват в други структури на лечебното заведение, в които няма риск от заразяване на пациенти и персонал, до саниране на носителството.

(5) При постъпване на нови служители, студенти и други обучаващи се в структурите по ал. 3 лица старшата медицинска сестра (акушерка или рехабилитатор) на съответната структура провежда инструктаж относно прилагането на стандартни и допълнителни противоепидемични мерки. Провеждането на инструктажа се удостоверява с подпис на инструктираното лице.

Чл. 19

(1) За всеки случай на инфекция, съмнителна за ИСМО, ръководителят на съответната структура незабавно уведомява лицето/ата по чл. 9, ал. 1 с оглед на:

1. изясняване произхода и механизма на предаване на инфекцията;

2. предприемане на мерки за предотвратяване разпространението на инфекцията.

(2) При изолиране от клиничен материал на микроорганизми, в т.ч. при изолиране от различни пациенти на еднакви по вид и тип на резистентност щама, микробиологът от лабораторията, обслужваща лечебното заведение, уведомява незабавно лекуващия лекар и лицето/ата по чл. 9, ал. 1 и отразява това в журнала за микробиологични изследвания.

(3) При установяване на данни или съмнение за ИСМО по време на аутопсия лекарят, извършващ аутопсията, ги отбелязва в аутопсионния протокол, взема материал за микробиологично изследване и незабавно уведомява ръководителя на съответната структура и лицето/ата по чл. 9, ал. 1.

Чл. 20

(1) При епидемичен взрив от ИСМО ръководителят на съответната структура незабавно уведомява ръководителя на лечебното заведение и лицето/ата по чл. 9, ал. 1.

(2) В случаите по ал. 1 ръководителят на лечебното заведение сформира екип по управление на взрива, който включва председателя на комисията по ВБИ, лицето/ата по чл. 9, ал. 1, ръководителя на лабораторията по микробиология, ръководителя на засегнатата структура и други.

(3) Ръководителят на екипа по управление на взрива информира РЗИ и НЦЗПБ и организира: вземането, съхраняването и изпращането на съответните микробни изолати или клинични материали в националните референтни лаборатории на НЦЗПБ съобразно вида на причинителя на взрива, ако са налични такива.

(4) Националният център по заразни и паразитни болести извършва идентификация и епидемиологично типизиране на причинителите и изразява становище относно:

1. наличие на геномно несвързани изолати, произхождащи от независими източници;

2. установяване на клонална връзка на микробни изолати, които произлизат от общ „прародител“, като част от същата верига на репликация и предаване;

3. доказване на механизма на придобиване и предаване на множествената резистентност;

4. определяне на генотипа на множествената резистентност.

(5) Становището по ал. 4 се изпраща на лечебното заведение, микробиологичната лаборатория, изпратила микробните изолати, и на съответната РЗИ.

Чл. 21

След подадена информация от лекаря, диагностицирал пациент с ИСМО, старшата медицинска сестра (акушерка или рехабилитатор) или друго определено от ръководителя на съответната структура лице вписва в книгата за ИСМО:

1. всички случаи на ИСМО, установени при възникването им в съответната структура;

2. случаите, установени след превеждане на пациента в съответната структура;

3. случаи, съобщени от други лечебни заведения, когато има основателни данни, че инфекцията е свързана с престоя в съответната структура.

Чл. 22

При възникване на ИСМО при пациент в резултат на предшестващо медицинско обслужване лицето, установило инфекцията, своевременно уведомява ръководителя на съответното лечебно заведение и РЗИ.

§ 1

По смисъла на тази наредба „саниране на носителство“ е очистването на макроорганизма от носителство на патогенни микроорганизми чрез етиотропни средства – антибиотици, химиотерапевтици и имунопрепарати.

§ 2

В Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести (обн., ДВ, бр. 62 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 52 от 2011 г., бр. 56 от 2014 г., бр. 5 от 2019 г., бр. 33, 40 и 55 от 2022 г., бр. 32 от 2025 г. и бр. 4 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2 ал. 3 се отменя.

2. Създава се раздел IIIа с чл. 28а: „Раздел IIIа Регистрация, съобщаване и отчет на случаите, представляващи специфични здравни проблеми Чл. 28а. (1) Лечебните заведения изпращат на регионалната здравна инспекция до 5-о число на месеца, следващ всяко тримесечие, сведения за всички регистрирани специфични здравни проблеми по чл. 2, ал. 2 за изтеклото тримесечие. (2) Регионалните здравни инспекции обобщават получените сведения по ал. 1 до 10-о число на месеца, следващ всяко тримесечие, и изпращат информацията на НЦОЗА. (3) Националният център по обществено здраве и анализи изготвя годишно сведение за регистрираните в страната специфични здравни проблеми и го изпраща на МЗ и на НЦЗПБ до 10 февруари на следващата година. (4) До края на февруари РЗИ изготвя годишен епидемиологичен анализ на специфични здравни проблеми, възникнали в лечебните заведения на територията на областта за предходната година, и го изпраща на НЦЗПБ и на МЗ. (5) До края на април НЦЗПБ изготвя годишен епидемиологичен анализ на специфични здравни проблеми, възникнали в лечебните заведения в страната за предходната година, изпраща го на МЗ и го публикува на интернет страницата си.“

§ 3

В Наредба № 7 от 2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“ (обн., ДВ, бр. 90 от 2016 г.; изм., бр. 63 от 2021 г.), в приложението към чл. 1, ал. 1, в раздел ІV „Изисквания при оказване на медицинска помощ по педиатрия в структури на лечебни заведения за болнична помощ“, подраздел „Б. Второ ниво на компетентност“, в т. 2.3.3.1.3 думите „съгласно Наредба № 3 от 2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции (ДВ, бр. 43 от 2013 г.)“ се заличават.

§ 4

В Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (обн., ДВ, бр. 83 и 92 от 2010 г., бр. 53 от 2011 г.; изм. с Решение № 15323 от 2011 г. на ВАС на РБ – бр. 15 от 2012 г., бр. 32 от 2013 г.; изм. с Решение № 16747 от 2013 г. на ВАС на РБ – бр. 37 от 2014 г., бр. 22, 86 и 103 от 2016 г., бр. 63 от 2021 г., бр. 103 от 2022 г. и бр. 81 от 2025 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 31, ал. 2 думите „Наредба № 2 от 2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции (обн., ДВ, бр. 8 от 2005 г.; изм., бр. 69 от 2010 г.) и на утвърдения медицински стандарт по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции“ се заменят с „наредбата по чл. 60, ал. 4 от Закона за здравето“.

2. В приложение № 1 към чл. 13 „Здравни изисквания към помещенията на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, както и осигуряване на противоепидемичен режим в тях“, в раздел „II. Специфични изисквания“, в т. 2 думите „Наредба № 2 от 2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции (обн., ДВ, бр. 8 от 2005 г.; изм., бр. 69 от 2010 г.) и утвърдения медицински стандарт по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции“ се заменят с „наредбата по чл. 60, ал. 4 от Закона за здравето“.

§ 5

В Наредба № 4 от 2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ (oбн., ДВ, бр. 21 от 2021 г.; изм., бр. 63 от 2021 г.), в приложението към член единствен, раздел 3 „Изисквания към лечебните заведения за осъществяване на дейността по специалността ПВЕХ“, в т. 3.2.1.1.7 думите „медицинския стандарт за вътреболнични инфекции“ се заменят с „наредбата по чл. 60, ал. 4 от Закона за здравето“.

§ 6

Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от регионалните здравни инспекции.

§ 7

Наредбата се издава на основание чл. 60, ал. 4 от Закона за здравето и отменя Наредба № 2 от 2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции (обн., ДВ, бр. 8 от 2005 г.; изм., бр. 69 от 2010 г.) и Наредба № 3 от 2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции (ДВ, бр. 43 от 2013 г.).

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 Стандартни и допълнителни предпазни мерки

I. Стандартни предпазни мерки

1. Стандартните предпазни мерки се прилагат при очакван контакт с кръв, с всички видове телесни субстанции, секрети и екскрети, с изключение на пот, независимо от установеното наличие или липса на кръв в тях, както и с увредена кожа и лигавица.

2. Стандартните предпазни мерки се прилагат задължително при всички пациенти независимо от диагнозата и инфекциозния статус и са предназначени да ограничат риска от предаване на ИСМО. Стандартните предпазни мерки включват комплекс от безопасни методи на работа и лични предпазни средства с бариерни функции.

II. Допълнителни предпазни мерки.

1. Допълнителни предпазни мерки се прилагат при инфекции, предавани по аерогенен път, по въздушно-капков път и чрез контакт. Комбинации от отделните видове допълнителни предпазни мерки се прилагат при инфекции с няколко различни пътища на предаване.

2. При прием на пациент в лечебно заведение задължително се извършва преценка за необходимостта от изолация и вида на изолацията.

3. Незабавно се изолират пациенти със следните клинични състояния:

4. Изолацията се извършва в самостоятелна стая с преддверие и санитарен възел с тоалетна, мивка и баня, като обслужването е при затворена врата. При възможност и преценка на епидемиолог, микробиолог или инфекционист преддверието трябва да има вентилация с положително налягане и филтрация на въздух (напр. с HEPA филтри). При възможност при инфекции, предавани по аерогенен път, изолацията се извършва в стая с отрицателно налягане.

5. Продължителността на изолацията се определя от специалиста по т. 4 в зависимост от продължителността на отделяне на причинителя на инфекцията.

6. Допълнителни предпазни мерки при инфекции, предавани чрез контакт. С тези мерки се цели прекъсване на разпространението на ИСМО, предавани чрез пряк или непряк контакт: чревни инфекции (Clostridioides difficile, норовирус и др.), кожни инфекции с лезии, както и колонизация/инфекция от патогени с множествена антимикробна резистентност (напр. MRSA, ванкомицин-резистентни ентерококи), инфекции, причинени от респираторен синцитиален вирус и др.

7. Допълнителни предпазни мерки при инфекции, предавани по въздушно-капков път. Инфекции, предавани по въздушно-капков път, са: менингококова инфекция, пневмококова инфекция, епидемичен паротит, коклюш, рубеола, грип и др.

8. Допълнителни предпазни мерки при инфекции, предавани по аерогенен път. Инфекции, предавани по аерогенен път, са активни форми на белодробна туберкулоза, морбили, варицела, белодробна чума и др.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 6, ал. 2 Методи за контрол на почистване, дезинфекция и стерилизация

I. Методи за контрол на почистване. Контролът на почистването се извършва с експресни методи, които дават оценка на санитарно-хигиенното състояние на мониторираните повърхности. Когато се прилагат за вътрешен контрол на процесите на обеззаразяване, при незадоволителни резултати се осъществява контрол и чрез подходящи микробиологични методи. Използването на методи за контрол на почистването не отменя извършването и на микробиологичен вътрешен контрол.

1. АТФ метод (луминометричен метод) – отчита наличието на аденозин трифосфат по различни повърхности, медицински инструменти, апаратура и други обекти. Оценката на почистването се основава на отчетеното количество АТФ.

2. Метод с флуоресциращ ултравиолетов гел – оценява правилното обтриване/забърсване на повърхностите.

3. Протеинов тест – използва се за контрол на белтъчното замърсяване по различни повърхности (работни плотове, апаратура, инструментариум, пособия за обслужване на пациенти и др.). Оценката на почистването се извършва въз основа на различната интензивност в оцветяването, съответстващо на количеството белтък по мониторираната повърхност.

II. Методи за контрол на дезинфекцията. Микробиологичните методи за контрол на дезинфекционните мероприятия се използват както за вътрешен, така и за външен контрол от страна на РЗИ.

1. Метод на отпечатъкови микробни култури. Този метод оценява бактериалната контаминация върху различни повърхности – ръце, работни плотове, често докосвани повърхности, апаратура, предмети за обслужване на пациента, постелъчен инвентар, бельо. Извършва се чрез готови за употреба контактни петри за контрол на дезинфекциите. Отпечатъкът се взима с лек натиск в продължение на 2-3 секунди от обектите, подлежащи на контрол. Петритата се култивират на 37 °C за 48 часа. Резултатът се отчита като брой CFU/plate (Colony Forming Units per plate) – кое1/петри.

2. Метод чрез смивове с тампон. Този метод оценява микробната контаминация на труднодостъпни места, като ъгли, канали, ръбове, дръжки и др. Прилага се, когато отпечатъковият метод е трудно или невъзможно да бъде приложен. Извършва се чрез стерилен тампон, напоен със стерилен физиологичен разтвор, с който се обтрива площ от 10/10 cm (100 cm2), непосредствено след което се разсява върху твърда хранителна среда. Пробите се култивират на 37 °C за 48 часа. Резултатът се отчита като брой CFU/plate.

3. Метод на промиване с физиологичен разтвор. Този метод се прилага при медицински инструментариум и обекти с вътрешен лумен (канал). Със стерилна пипета през лумена се прокарва 5 – 10 ml стерилен физиологичен разтвор, който се събира в стерилна епруветка и се култивира на 37 °C за 48 часа. След дезинфекция върху инструментите не трябва да има патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteraiceae, Candida spp., Streptococcus pyogenеs, Streptococcus agalactiae, Streptococcus pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis.

4. Метод за определяне на микробно число в дезинфектанти и работни дезинфекционни разтвори в процеса на тяхната употреба. Методът се прилага за контрол на дезинфектанти и дезинфекционни разтвори, предназначени за забърсване на повърхности, както и такива, в които се потапят/накисват различни обекти – прибори и пособия за обслужване на пациенти, съдове и прибори за хранене, лабораторни стъклени изделия, инструментариум, постелъчен инвентар, бельо, кърпи и пособия за почистване и дезинфекция. Проби се вземат в стерилни съдове. Методът се извършва, като към 1 ml от използвания дезинфектант или дезинфекционен разтвор се добавят 9 ml неутрализатор (или физиологичен разтвор). Хомогенизира се добре и се посява по 0,2 ml върху петри с кръвен агар и диференцираща среда. Разсява се със стерилна шпатула до изсушаване на повърхността на средата. Пробите се култивират на 37 °C за 48 часа. Броят колонии (без спороносните) в едно петри се умножава по 50, за да се намери количеството микроорганизми в 1 ml проба. Броят на микроорганизмите не трябва да надвишава 200 CFU/ml и не трябва да се изолират патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Streptococcus pneumoniaе, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Streptococcus pyogenes, Streptococcus agalactiae. _____________ 1 Кое (колония образуваща единица) – единица, използвана в микробиологията за оценка на броя на жизнеспособните микроорганизми – бактерии и дрожди/фунги.

5. Метод за контрол на микробното замърсяване на въздуха.

6. Честотата на контрол на дейностите по почистване и дезинфекция се определя от ръководителя на лечебното заведение по предложение на лицето/ата по чл. 9, ал. 1, но не по-малко от веднъж месечно.

III. Критерии за оценка на качеството на дезинфекциите на различни повърхности.

1. Дезинфекция на ръце на медицински персонал. След третиране на ръцете с дезинфектант и след изтичане на времето на въздействие не се установява наличие на патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis.

2. Дезинфекция на текстилни консумативи, работно облекло и болнично бельо. Върху дезинфекцирани материали, облекло и бельо не трябва да се изолират и откриват патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis. Ако броят на микроорганизмите върху един отпечатък е над 25 (без спороносните) или има дори една колония от изброените микроорганизми, дезинфекцията на бельото се счита за неефективна. Перилният процес е ефективен, ако броят на микроорганизмите в перилната вода е под 50 CFU/ml и не се изолират изброените микроорганизми. Бельото в структурите за недоносени деца, трансплантация, термични травми и интензивни грижи, както и операционното бельо и операционното облекло, използвано в операционен блок, се стерилизират, след което от тях не трябва да се изолират жизнеспособни микроорганизми.

3. Дезинфекция на повърхности (обзавеждане, работни плотове, подове и стени, често докосвани повърхности). Критериите са в зависимост от мястото, откъдето са взети пробите. В операционни зали общото микробно число върху един отпечатък трябва да бъде до 25 CFU/plate, за подове – до 50 CFU/plate. Не се допуска наличие на патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis. В другите структури (без кърмачески и за новородени) се допуска изолиране на единични колонии от изброените микроорганизми в не повече от 20 % от изолираните проби.

4. Дезинфекция на медицински инструментариум. След дезинфекцията върху инструментите не трябва да има патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Candida spp., Streptococcus haemolyticus B, Streptococcus pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis. Хирургичен инструментариум, както и други критични медицински изделия, които навлизат в стерилни телесни кухини и кръвоносна система, подлежат на стерилизация като крайна стъпка от процеса на обеззаразяване. След стерилизацията от тях не трябва да се изолират жизнеспособни микроорганизми.

5. Дезинфекция на специална медицинска апаратура. След дезинфекция на специалната медицинска апаратура не трябва да се изолират патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Streptococcus pneumoniaе, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus,Streptococcus pyogenes, Streptococcus agalactiae, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis. Критичните обекти (медицински изделия, които навлизат в стерилни телесни кухини – лапароскопи, артроскопи, цистоскопи и др.) подлежат на стерилизация като крайна стъпка от процеса на обеззаразяване. След стерилизацията от тях не трябва да се изолират жизнеспособни микроорганизми.

6. Дезинфекция на предмети за обслужване на пациента. След дезинфекция на предметите за обслужване на пациента от тях не трябва да се изолират патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis.

7. Дезинфекция на лабораторни стъклени изделия. След дезинфекцията на лабораторните стъклени изделия не трябва да се изолират патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Candida spp., Streptococcus haemolyticus B, Streptococcus pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis.

8. Дезинфекция на съдове за хранене. След дезинфекцията на съдовете за хранене от тях не трябва да се изолират патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Candida spp., Streptococcus pyogenes, Streptococcus agalactiae, Streptococcus pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis. В структурите за новородени и кърмачета съдовете за хранене трябва да бъдат подложени на стерилизация, след което от тях не трябва да се изолират жизнеспособни микроорганизми.

IV. Контрол на обеззаразяването, извършвано в автоматизирани машини.

1. Контрол на почистването в ултразвукови вани:

2. Контрол на обеззаразяването (почистване и дезинфекция) в миялно-дезинфекционни машини (МДМ).

V. Контрол на стерилизацията.

1. Процесът на стерилизация се контролира чрез:

2. При микробиологичен контрол на стерилизирани обекти, независимо от използвания метод на стерилизация, от тях не трябва да се изолират жизнеспособни микроорганизми.

3. Стерилизационната камера подлежи на почистване всяка седмица чрез методи и средства съгласно препоръките на производителя.

VI. Методи на стерилизация и контрол.

1. Стерилизация с влажна топлина (пара под налягане/автоклавиране).

2. Стерилизация със сух горещ въздух.

3. Нискотемпературна стерилизация с пари на водороден пероксид със или без плазмена фаза.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 8, ал. 1, т. 6, буква „д“ Превенция на нараняванията с остри и режещи предмети, включително убождания с игли

1. Лечебните заведения осигуряват и използват еднократни стерилни игли и спринцовки за всеки пациент, за всяка манипулация и за всеки лекарствен продукт. При възможност използваните медицински изделия следва да са с интегриран обезопасителен механизъм със следните характеристики:

1.1. да се активира с една ръка;

1.2. да не променя техниката на съответната манипулация;

1.3. да е съвместим с използваните медицински изделия.

2. Не се допуска поставяне на капачка върху използвана игла, както и ръчно отделяне на иглата от спринцовката.

3. Употребените еднократни игли и спринцовки се изхвърлят без разчленяване, веднага след манипулация, в контейнер за опасен отпадък съгласно изискванията на Наредба № 1 от 2015 г. за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения (ДВ, бр. 13 от 2015 г.).

4. Когато за целите на рециклирането се налага отделяне на иглата от спринцовката, контейнерът за опасни отпадъци се оборудва с устройство за отстраняване на игли, което изключва риска от убождане на медицинския персонал.

5. Употребените остри инструменти за многократна употреба се почистват на място веднага след тяхното използване и/или се събират в контейнер с твърди стени до момента на тяхната крайна деконтаминация. Крайната деконтаминация се извършва по възможност в миялно-дезинфекционни машини.

6. За осигуряване на безопасността на пациента от нараняване се вземат мерки за предотвратяване на внезапни движения.

7. Употребата и боравенето с остри предмети се ограничава до минимум, когато това е възможно. Остри предмети не се предават директно от ръка в ръка, като се прилагат бездопирни техники на работа.

8. За подготовка на медицински изделия, лекарствени продукти и разтвори се осигурява обособено място, без контаминация с кръвни продукти и биологични материи.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 8, ал. 2 Изисквания към съдържанието и структурата на плана за профилактика и контрол на ИСМО и програмата за ограничаване на АМР в лечебните заведения за болнична помощ; центровете за психично здраве; центровете за кожно-венерически заболявания; комплексните онкологични центрове; домовете за медико-социални грижи за пълнолетни лица; центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания и хосписите

I. Годишният план за профилактика и контрол на ИСМО има следната структура и съдържание:

1. Оценка на риска от инфекции за пациенти и трети лица по лечебно-диагностични структури.

2. Оценка на риска от инфекции за персонала (имунозащитеност и мерки за подобряване на ситуацията чрез имунизации, лични предпазни средства и др.).

3. Приоритети и конкретни мерки за контрола на ИСМО през годината, включително мерки за надзор и контрол на инфекции, причинени от микроорганизми с нарастващо епидемиологично значение и наранявания с остри и режещи предмети.

4. Оценка на готовността за ранен отговор при епидемични ситуации.

5. План за управление на епидемични взривове, който включва:

6. План за повишаване квалификацията на персонала в областта на контрола на инфекциите, включително:

7. Стандартни оперативни процедури (СОП) за:

8. Дезинфекционна политика на лечебното заведение, включително стандартни процедури за дезинфекция на кожа, повърхности и медицински изделия (инструменти, апаратура и др.).

9. Управление на болничните отпадъци:

10. Изследователска и друга научна дейност, участие в проекти и различни проучвания и медицински събития по проблемите на ИСМО и АМР.

II. Годишната програма за ограничаване на АМР има следната структура и съдържание:

1. компетенции за предписване на различни групи антибиотици;

2. списък на есенциалните антибиотици;

3. препоръки за периоперативна антибиотична профилактика;

4. препоръки за емпирично приложение на антибиотици;

5. организация на микробиологичното обслужване, включително:

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 8, ал. 3 Изисквания към съдържанието и структурата на програмата за профилактика и контрол на ИСМО и АМР в лечебни заведения, извън тези по чл. 9, ал. 1

Програмата за профилактика и контрол на ИСМО и АМР в лечебни заведения, извън тези по чл. 9, ал. 1, има следната структура и съдържание:

1. Оценка на риска от инфекции за пациенти и трети лица и за персонала (имунозащитеност и мерки за подобряване на ситуацията чрез имунизации, лични предпазни средства и др.).

2. Мерки за повишаване на квалификацията на персонала в областта на контрола на инфекциите.

3. Правила за:

3.1. използване на лични предпазни средства;

3.2. асептични техники при обслужване на пациентите;

3.3. почистване, дезинфекция и стерилизация на медицински изделия и апаратура за многократна употреба;

3.4. постекспозиционна профилактика (мерки при експозиция на кръв и телесни течности, работа с остри предмети);

3.5. превенция, докладване и контрол на случаите на наранявания с остри предмети.

4. Дезинфекционна политика (кожа, повърхности, инструменти, апаратура, болнично бельо и др.).

5. Управление на отпадъци.

6. Политика за ограничаване разпространението на АМР за:

6.1. емпирично приложение на антибиотици и антибиотична профилактика в хирургията;

6.2. вземане и транспорт на проби за микробиологично изследване.

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 9, ал. 2, т. 4

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 15, ал. 2 Изисквания към организацията и дейността в звеното за централно снабдяване със стерилни материали

Звеното за централно снабдяване със стерилни материали представлява зона с регламентиран и контролиран достъп. Външни посетители и придружаващи лица се допускат само с придружител съгласно вътрешните стандартни процедури на лечебното заведение или на съответната структура.

I. Обработката и стерилизацията на медицинските изделия в звеното за ЦССМ се организира и документира по начин, който позволява пълна проследимост на отделните работни стъпки (процеси) в следната последователност:

1. Предварителна обработка – включва почистване или почистване и дезинфекция, събиране, разглобяване, транспортиране в затворени контейнери на изделията до мястото на същинската обработка и междинно съхранение.

2. Почистване, дезинфекция, изплакване и сушене.

3. Проверка за чистота и техническа годност, като в зависимост от резултата:

4. Техническа поддръжка и проверка на функционалната годност.

5. Опаковане и обозначаване.

6. Стерилизация.

7. Допускане за употреба.

8. Съхранение и транспорт до мястото на употреба.

II. Изисквания при обеззаразяването на медицинските изделия в звеното за ЦССМ:

1. Спазват се указанията на производителя относно обработката на медицинските изделия, включително препоръчваните методи за почистване, дезинфекция, изплакване, сушене, стерилизация, транспортиране и съхранение.

2. Всички методи за обработка на медицински изделия се описват подробно („стъпка по стъпка“) в съответни стандартни оперативни процедури (технически фишове, инструкции и др.), включително специфичните методи и тестове за изпитване.

3. Информационни табла, плакати и други материали, свързани с изискванията към работния процес, се поставят на видими и леснодостъпни места с цел осигуряване на информираност на персонала.

III. Транспорт и транспортни пътища. Превозването на медицинските изделия се извършва в затворени контейнери и в затворени транспортни средства. Контейнерите и транспортните средства подлежат на ежедневно почистване и дезинфекция.

IV. Междинно съхранение. При междинното съхранение се прилага принципът „първи влязъл, първи излязъл“ – медицинските изделия, постъпили първи в звеното за обработка, се предават първи за почистване и дезинфекция.

V. Обеззаразяване (почистване, дезинфекция, изплакване):

1. Зоната на обеззаразяване в звеното за ЦССМ е зоната, в която се извършват почистването и дезинфекцията на медицинските изделия. Тази зона е отделена от зоните за стерилизация и съхранение на стерилните изделия. Обеззаразяването на текстилните материали се извършва в отделно помещение.

2. Зоната за обеззаразяване:

3. В зоната за обеззаразяване се осигурява еднопосочен работен поток както на персонала, така и на медицинските изделия.

4. Количките с медицинските изделия се разтоварват в зоната за обеззаразяване, след което се почистват и дезинфекцират преди напускане на зоната.

5. Работещите в зоната за обеззаразяване:

6. Изплакване на медицинските изделия:

VI. Проверка на функционалната годност:

1. От следващите етапи на обработка се изключват:

2. За смазване на медицински изделия се допускат само медицински смазки, които не влияят върху ефикасността на стерилизацията.

3. Контейнерите (вторични твърди опаковки) за многократна употреба подлежат на визуална и функционална проверка преди всяка стерилизация съобразно указанията на производителя.

4. Не се допуска използването на „барабани“ и други твърди опаковки, които не позволяват автоматичното им затваряне след стерилизация и запазване стерилността на тяхното съдържание.

VII. Опаковане и обозначаване (етикетиране) на медицински изделия:

1. Опаковането на медицинските изделия се извършва възможно най-рано след обеззаразяването и проверката на функционалната годност.

2. Опакованото медицинско изделие се обозначава по начин, който позволява неговото разпознаване.

3. Опаковката на медицинско изделие, подлежащо на стерилизация, съдържа обозначение на: метод на стерилизацията, дата и час на стерилизацията; номер на партидата на стерилизацията; срок на годност на стерилизацията; номер на оператор.

4. Обозначаването на информацията по т. 3 не трябва да влияе на качествата на опаковката.

VIII. Допускане за употреба на стерилни медицински изделия:

1. Допускането до употреба се одобрява с подписа на ръководителя на звеното за ЦССМ или на упълномощено от него лице.

2. Не се допускат до употреба стерилизирани медицински изделия, за които:

3. Допуснатите до употреба стерилизирани медицински изделия се обозначават по начин, който ясно ги отличава от нестерилизираните медицински изделия и от стерилизираните медицински изделия, които още не са допуснати до употреба.

4. Контейнерите, с които медицинските изделия се стерилизират, са снабдени с индикатор на заключващата система, показващ дали са били отваряни след стерилизация.

IX. Съхранение на стерилни материали в лечебното заведение:

1. Помещенията за съхранение/складиране и оборудването за складиране и транспорт трябва да бъдат поддържани в добро техническо състояние.

2. Оборудването за складиране (стелажи и шкафове) трябва да позволява:

3. Помещението или съоръжението (стелаж, шкаф) за съхранение на стерилни изделия и материали трябва да е отделено от помещението или съоръжението за съхранение на нестерилни материали.

4. При подреждане на материалите не се допуска смесване на стерилни медицински изделия, които са допуснати за употреба, с такива, които не са допуснати.

5. Не се допуска складирането на стерилни материали върху пода на помещението.

6. Стерилните медицински изделия с първичните опаковки могат да бъдат съхранявани във вторични предпазни или в транспортни опаковки/контейнери, обозначени по подходящ начин.

X. Транспортиране до лечебно-диагностичните структури:

1. Транспортирането се осъществява в чисти и затворени транспортни контейнери (колички) по начин, гарантиращ опазване целостта на опаковките на стерилните медицински изделия.

2. Доставянето в лечебно-диагностичната структура става с доставен лист, в който са обозначени видът и количествата на медицинските изделия, получателят и датата на доставяне.

XI. Съхранение на стерилни материали в лечебно-диагностичните структури:

1. Стерилните материали се съхраняват на определено за целта място в съответната лечебно-диагностична структура, което е защитено от директна слънчева светлина, влага, прах и други замърсявания.

2. Не се допуска сгъване или подгъване на опаковките на съхраняваните медицински изделия в лечебно-диагностичните структури, както и в медицинските превозни средства (линейки, реанимобили, хеликоптери и др.).

3. Начинът на съхранение на стерилни материали в лечебно-диагностичните структури подлежи на редовна проверка от звеното за ЦССМ.

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 16, ал. 4 Пакетни мерки при медицински грижи за пациенти на инвазивни процедури

I. Пакетни мерки при превенция на катетър-свързан сепсис:

1. Пътищата за контаминация на катетрите са основно четири:

2. Потенциалните източници на контаминация, изискващи особено внимание, са капачките на шишенцата с лекарствени продукти, особено гумените тапи, които са покрити с прах. Задължително се почистват с дезинфектант на алкохолна основа, преди пробождане с игла.

3. При възможност се използват еднодозови опаковки на лекарствени продукти и разтвори. При използване на многодозов флакон не се допуска оставяне на игла в запушалката му, с изключение на случаите, когато се използва специална игла за многодозови флакони или банки с вграден антибактериален филтър. В тези случаи съобразно изискванията на използваната игла се определя и максималният срок на използване на флакона, който се отбелязва върху него.

4. За промиване на вътресъдови катетри се използват еднодозови флакони, сакчета и ампули с физиологичен разтвор.

5. Пакетни мерки при периферен венозен катетър (ПВК):

6. Пакетни мерки при централен венозен катетър (ЦВК):

II. Пакетни мерки за превенция на вентилация-асоциирана пневмония:

1. поддържане на главата на пациента повдигната на поне 30 градуса;

2. ежедневна преценка на готовността за екстубация и прекъсване на седативната терапия;

3. профилактика на дълбоката венозна тромбоза, ако няма контраиндикации;

4. рутинна ежедневна хигиена на устната кухина с антисептичен разтвор, съдържащ хлорхексидин или друго антисептично вещество;

5. аспирация на субглотичните секрети при пациенти на вентилация повече от 48 часа.

III. Пакетни мерки за превенция на катетър-свързани уроинфекции:

1. ежедневна преценка на необходимостта от катетъра;

2. използване само на стерилна затворена система за отвеждане на урината без разединяване на катетъра и дренажната тръба;

3. изпразване, когато торбата е пълна до 3/4 от обема, използване на чист контейнер за всеки пациент;

4. ежедневен тоалет на перинеалната област, без добавка на антисептици;

5. лични предпазни средства и хигиена на ръцете преди и след грижи за катетъра.

IV. Пакетни мерки при инфекции на хирургичното място:

1. Пакетни мерки „Грижи за пациент в хирургично отделение преди и след операцията“:

2.1. Антибиотичната профилактика е съобразена с локалната антибиотична политика.

2.2. Подходящият за профилактика антибиотик се прилага до 60 минути преди операцията (разреза на кожата).

2.3. Продукт за оперативно поле се използва за подготовка на кожата (повидон-йод се използва при чувствителност).

2.4. Температурата на пациентите се подържа над 36 °С в периоперативния период (изключение при сърдечна хирургия).

2.5. При диабетици нивото на глюкозата се поддържа <11 mmol/L по време на операцията.

2.6. Сатурацията на хемоглобина на пациента се поддържа над 95 % (или на максимално възможното ниво при дихателна недостатъчност).

2.7. Раната се покрива със стерилна превръзка в края на операцията.

V. Пакетни мерки за предотвратяване на контаминацията при вземане на кръв за хемокултура:

1. Върхът (под капачката) на бутилката за хемокултура се дезинфектира (деконтаминира) с алкохолен дезинфектант и се изчаква да изсъхне.

2. Хигиенна дезинфекция на ръцете се извършва преди процедурата за вземане на кръв за хемокултура с дезинфектант на алкохолна основа.

3. Кожният участък се обработва с продукт за дезинфекция на кожа преди медицински манипулации и се изчаква да изсъхне.

4. Асептичните техники, вкл. използване на ръкавици, са задължителни, като критичните места не се докосват. Извършва се задължително дезинфекция на кожния участък.

5. Първо се взема кръв за хемокултури (в случай че се взема кръв и за други изследвания).

VI. Пакетни мерки за предотвратяване на разпространението на инфекциите с Clostridioides difficile:

1. При съмнение за постантибиотична диария при пациент незабавно изпращане на фекална проба за микробиологично изследване.

2. Установяване на процедури за бързо и точно лабораторно изследване за Clostridioides difficile и осигуряване на своевременно съобщаване на резултатите на съответния медицински персонал.

3. Незабавно настаняване на пациента в самостоятелна стая-изолатор със собствен санитарен възел или индивидуален комод (тоалетен стол).

4. Прилагане на лични предпазни средства при грижи и контакт с пациент с Clostridioides difficile инфекция:

5. Извършване на щателно и редовно почистване и дезинфекция на стаите за пациенти и общите части с биоциди със спороцидно действие.

Приложение 9 Приложение № 9 към чл. 16, ал. 5 Хигиенни грижи за деколонизация на пациенти с инвазивни устройства или нуждаещи се от напълно компенсиращи здравни грижи

1. Колонизация на кожата с микроорганизми – причинители на ИСМО (Staphylococcus aureus, Pseudomonas aeruginosa, Enterococcus spp., Candida albicans и др.), се установява най-често при лежащоболни пациенти с иназивни устройства, вкл. интубирани пациенти, както и напълно зависими пациенти, нуждаещи се от непрекъснати, компенсиращи грижи за поддържане на личната хигиена в леглото (особено в интензивни структури).

2. Редовната хигиенна грижа предотвратява намножаването на микроорганизмите върху кожата и лигавиците на пациента, като намалява риска от микробна колонизация и развитие на инфекции, включително с резистентни към антибиотици болнични патогени (аспирационна пневмония, инфекции, причинени от Грам-отрицателни бактерии и Clostridioides difficile).

3. Хигиенните грижи се извършват въз основа на предварително разработен план, включващ:

3.1. оценка на състоянието на кожата и потребностите от хигиенни грижи;

3.2. определяне на отговорен персонал за извършване на хигиенните грижи и неговото обучение;

3.3. определяне на методите за хигиенни здравни грижи и необходимия набор индивидуални за всеки пациент принадлежности, средства и консумативи; кратност на процедурите;

3.4. определяне на отговорни лица за контрол и методи за контрол на дейностите, свързани с хигиенните грижи.

4. Хигиенните грижи за деколонизация на пациенти с инвазивни устройства или нуждаещи се от напълно компенсиращи здравни грижи включват:

4.1. хигиенна дезинфекция на ръцете;

4.2. използване на пълен набор лични предпазни средства;

4.3. извършване на хигиенни грижи при постъпване в лечебното заведение – извършва се по преценка на лекаря и/или медицинската сестра и при необходимост включва изкъпване на болния чрез автоматизирана система за къпане или по конвенционален метод с обикновен сапун или антисептичен продукт (напр. на база хлорхексидин);

4.4. поддържащи хигиенни грижи – прилагат се при пациенти с необходимост от краткосрочни и дългосрочни (повече от 10 дни) хигиенни грижи и включват: