Чл. 1
С тази наредба се утвърждава медицински стандарт по медицинската специалност „Детска психиатрия“ съгласно приложението.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
Лечебните заведения привеждат дейността си в съответствие с тази наредба в срок до 6 месеца от влизането й в сила.
§ 2
Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Заключителни разпоредби
Приложение 1 Приложение към член единствен 1. Основна характеристика на медицинската специалност „Детска психиатрия“.
1.1. Дефиниция, основни цели и задачи.
1.1.1. Дефиниция. „Детска психиатрия“ е медицинска специалност с обект диагноза, лечение и превенция на психичните разстройства при лица на възраст от 0 до 18 години. Детската психиатрия има висока обществена значимост. Голяма част от психичните разстройства при възрастните имат ранни симптоми и специфични характеристики още в детска възраст. Своевременното им идентифициране и лечение е свързано с превенция на социалната маргинализация, риска от насилие, суицидния риск и е част от превенцията на злоупотребата и зависимостта от психоактивни вещества и на тежките психични разстройства. Психичните разстройства в детска възраст често остават недиагностицирани и нелекувани, което е свързано с риск от по-тежко протичане, усложнения, дезадаптация и последващи значителни финансови разходи в системите на здравеопазването, социалните грижи, образованието и съдебната система.
1.1.2. Основни цели.
1.1.3. Основни задачи.
1.2. Видовете дейности, осъществявани от лекарите с призната специалност „детска психиатрия“ (детски психиатри).
1.2.1. Планови консултации (на родители във връзка с психични проблеми при пациенти от 0 до 18 години). Лекарите детски психиатри извършват планови консултации на пациенти с психични разстройства по искане на родителите или настойниците им. Основни за диагностичния процес са: психиатричното интервю с родителите; психиатричното интервю (наблюдение) с детето; получаване на информация със съгласието на родителите и от други източници (например детската градина и училището). Чрез консултацията детският психиатър се ориентира за естеството на психичния проблем при детето, за наличие на психично разстройство или съмнение за такова. Детско-психиатричният преглед (консултация) изисква значително време. Той включва разговор с родителите и детето, постепенно въвеждане на детето в условията на диагностичния процес, специализирано родителско интервю и наблюдение и интервю с детето.
1.2.2. Спешни консултации. Показания за спешно консултиране са налице при себеопасно, опасно и рисково поведение от страна на детето в различни възрасти, което може да се дължи на диагностицирано или предполагаемо психично разстройство. В редица случаи тези спешни консултации прерастват в кризисни интервенции. Спешните консултации могат да бъдат извършени и при отсъствие на родител (настойник), но с участието на социален работник от дирекция „Социално подпомагане“, при осигуряване на последващото уведомяване на родителите (настойниците).
1.2.3. Кризисни интервенции. Обект на кризисната интервенция са както децата, така и родителите. Кризисната интервенция може да включва повече членове от семейното и извънсемейно обкръжение на детето. Извършва се най-често по спешност, като може да приключи и с хоспитализация. Насочена е към разрешаването на потенциално опасен за живота или физическата цялост, психопатологично обоснован или не, поведенчески или емоционален проблем при детето/родителите/семейството.
1.2.4. Назначаване на допълнителни изследвания и консултации – при анализ на наличните поведенчески, емоционални и други психични симптоми, с оглед на диференциално-диагностични съображения, във връзка с планирано медикаментозно лечение или при съмнение за друго съпътстващо заболяване.
1.2.5. Съветване на родители: даване на информация за психичното разстройство или проблем при детето, както и на съвети за цялостния подход към него; прогнозата и интервенциите; съвети за организиране на дома и ежедневието, включително за осигуряване на безопасност и индивидуализиране на подхода на обучение.
1.2.6. Психообучение на родители и деца – предоставяне в достъпен вид на подробна информация за психичното разстройство и възможностите за повлияването му, както и за ролята и участието на родителите.
1.2.7. Назначаване и водене на психиатрична медикаментозна терапия в планов порядък: назначаване на предварителни изследвания; избор на лекарствен продукт и схема за дозирането му; изграждане на по-нататъшна стратегия за медикаментозно лечение според наличния резултат. Назначаване и водене на психиатрична медикаментозна терапия в спешен порядък – медикаментозна терапия за справяне с психомоторна възбуда и друго (себе)опасно поведение, свързано с психично разстройство, показано за медикаментозна терапия.
1.2.8. Насочване за и/или водене на психотерапия – след диагностично уточняване и при наличие на показания детският психиатър определя индикациите за психотерапия, евентуалния й вид и евентуалното съчетаване с медикаментозно лечение. Детският психиатър може да провежда психотерапия или да проследява и при необходимост да коригира психотерапевтични интервенции (при наличие на квалификация за това).
1.2.9. Консултиране (методическа помощ) на други медицински специалисти, немедицински такива и институции, работещи с деца: общопрактикуващи лекари, психиатри, педиатри, детски невролози, психолози, училищни психолози, социални работници или институции и структури за закрила на детето.
1.2.10. Експертна дейност.
1.2.11. Ключови елементи на профилактичния и диагностично-лечебния процес в детската психиатрия.
1.3. Интердисциплинарни дейности.
1.3.1. „Детска психиатрия“ и „Психиатрия“.
1.3.2. „Детска психиатрия“ и „Педиатрия“.
1.3.3. „Детска психиатрия“ и „Обща медицина“.
1.3.4. „Детска психиатрия“ и „Детска неврология“.
1.3.5. „Детска психиатрия“ и психология.
2. Изисквания към лицата, осъществяващи професионална дейност по специалност „Детска психиатрия“.
2.1. Лекари с призната специалност „Детска психиатрия“ извършват диагностично-лечебни дейности с пациенти (от 0 до 18 години) и родителите им в пълен обем (съгласно т. 1.2). Те оказват консултативно-методична помощ на общопрактикуващите лекари, педиатрите, психиатрите и другите медицински специалисти, както и експертна дейност.
2.2. Лекарите, специализанти по „Детска психиатрия“, извършват диагностично-лечебни дейности с пациенти (от 0 до 18 години) и родителите им в обем, определен от ръководителя на специализацията и/или непосредствения им обучител в структурата, в която провеждат специализацията си. Лекарите специализанти работят под непосредственото наблюдение и контрол на лекар с призната специалност „Детска психиатрия“.
2.3. Лекарите с призната специалност „Психиатрия“ могат да оказват диагностично-лечебна помощ на пациенти от 0 до 18 години с психични разстройства в следните случаи:
2.4. Общопрактикуващите лекари извършват:
2.5. Изисквания към медицинските специалисти, осъществяващи здравни грижи в областта на детската психиатрия. Тези специалисти трябва да имат познания за детското развитие, проявите на психопатология и разбиране за възрастовите особености на рисковото поведение. Медицинските сестри участват в консултативно-приемния и диагностично-лечебния процес под ръководството на детски психиатър. Те провеждат специализирано наблюдение и активно осигуряват безопасност на приетите от 0 до 18 години.
3. Изисквания за осъществяване на дейността.
3.1. Изисквания за осъществяване на дейност по „Детска психиатрия“ в извънболничната медицинска помощ. Дейност по специалност „Детска психиатрия“ може да се осъществява в индивидуална практика за специализирана медицинска помощ, групова практика за специализирана медицинска помощ, медицински център и диагностично-консултативен център.
3.2. Изисквания за осъществяване на дейност по детска психиатрия в амбулатории за специализирана извънболнична медицинска помощ.
3.3. Изисквания за осъществяване на дейност по специалност „Детска психиатрия“ в структури на лечебни заведения за болнична помощ и други лечебни заведения. Дейност по медицинската специалност „Детска психиатрия“ може да се осъществява в многопрофилни болници за активно лечение, специализирани болници за активно лечение, центрове за психично здраве и лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Дейност по „Детска психиатрия“ в многопрофилните болници за активно лечение, специализираните болници за активно лечение и центровете за психично здраве се осъществява в дневно отделение/клиника и/или отделение/клиника с болнични легла по „Детска психиатрия“ от второ или трето ниво на компетентност. Дневното отделение/клиника по специалност „Детска психиатрия“ е структура без болнични легла, с определен брой места за осигуряване на индивидуализирани дневни посещения и съвкупност от диагностични и терапевтични дейности по индивидуална диагностична и/или терапевтична програма на приетите лица от 0 до 18 години с участието на родителите им. В тази структура се осъществява диагностично-лечебна дейност в условията на най-малко ограничаваща среда, без откъсване от естествената среда на лицата от 0 до 18 години, които пребивават в тази структура по-малко от 24 часа в денонощието. Отделението/клиниката по „Детска психиатрия“ с болнични легла осигурява възможност за непрекъснат (24-часов) престой на лица от 0 до 18 години за повишено наблюдение, осигуряване на безопасност и активно психофармакологично лечение. Пациентите се приемат за стационарно лечение със или без придружител. Решението за прием със или без придружител се взема от приемащия или лекуващия лекар от отделението/клиниката, след обсъждане с началника на структурата, според състоянието на пациента. Структурите по „Детска психиатрия“ на лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения следва да отговарят на изискванията, предвидени за структури по „Детска психиатрия“ от второ или трето ниво на компетентност, в случай че осъществяват лечебно-диагностична дейност, предвидена да се осъществява в структура от второ или трето ниво на компетентност.