Глава 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1
Тази наредба урежда основните изис- квания, на които трябва да отговарят устрой- ството, дейността и вътрешният ред на лечеб- ните заведения за болнична помощ, диспанс- ерите и домовете за медико-социални грижи.
Чл. 2
Лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи осъществяват видовете лечебни дейности, посочени в издаденото и разрешение от министъра на здравеопазването по реда на чл. 48, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Чл. 3
Пациентите имат право на свободен достъп до лечебните заведения за болнична помощ и диспансерите по реда на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (ДВ, бр. 45 от 2006 г.).
Чл. 4
(отменен)
Диспансерите са специализирани лечеб- ни заведения за извънболнична, а при разкрити в него легла и за болнична помощ, в които лекари с помощта на друг персонал активно издирват, диагностицират, лекуват и периодично наблюда- ват болни с определени заболявания.
Чл. 5
(отменен)
В домовете за медико-социални гри- жи се осъществяват продължително медицин- ско наблюдение и специфични грижи за лица от различни възрастови групи с хронични заболя- вания и медико-социални проблеми.
Чл. 6
Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на стандартите за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.
Глава 2. УСТРОЙСТВО НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕ- НИЯ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ, ДИСПАН- СЕРИТЕ И ДОМОВЕТЕ ЗА МЕДИКО-СОЦИ- АЛНИ ГРИЖИ
Чл. 7
Местоположението на болницата, диспансера и дома за медико-социални гри- жи, конструктивните им характеристики, ко- муникациите, пречиствателните съоръжения и произтичащото от предмета на дейност медицинско оборудване отговарят на Закона за териториалното и селищно устройство и действащите в страната хигиенно-санитарни норми и изисквания.
Чл. 8
(1) Всяка болница се състои от четири функционално обособени структурни блока:
1. консултативно-диагностичен, който включва:
2. стационарен, който включва клиники и/или отделения с легла;
3. болнична аптека;
4. административно-стопански.
(2) В болници, в които се извършват оперативни дейности, се създават необходимият вид и брой операционни зали.
(3) Болниците, в които се създават общи и специализирани трудово-експертни лекарски комисии, се определят със заповед на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
Чл. 9
(1) В многопрофилните болници има най-малко четири отделения или клиники по различни основни медицински специалности.
(2) В многопрофилните болници за активно лечение с областен, междуобластен и национален обхват задължително се създават патологоанатомично и съдебномедицинско отделение без легла, както и спешно отделение с легла за диагностично изясняване до 24 часа. Такива отделения могат да бъдат създадени и във всяко друго лечебно заведение за болнична помощ.
Чл. 10
(1) Основно дигностично-лечебно структурно звено в лечебните заведения за болнична помощ е отделението (клиниката), което се състои от болнични стаи, диагностични кабинети, манипулационни зали и помощни помещения.
(2) Посочените в ал. 1 структури на отделението (клиниката) се оборудват по начин, позволяващ на екип от лекари (лекари по дентална медицина) с помощта на други медицински и немедицински специалисти и помощен персонал максимално ефективно да диагностицират и лекуват хоспитализираните пациенти.
Чл. 11
(1) Броят и видът на отделенията (клиниките) и леглата в тях се определят според конкретните нужди на лечебния процес.
(2)
(2) Броят на леглата в отделението (клиниката) не може да бъде по-малък от 10.
(3)
(3) Изискването за минимален брой легла не се отнася за отделенията (клиниките) по интензивно лечение.
Чл. 12
Броят на болничните легла трябва да бъде съобразен с действащите в страната санитарни изисквания.
Чл. 13
(1) Всеки диспансер се състои от четири функционално обособени структурни блока:
1. консултативно-диагностичен, който включва:
2. стационарен, ако това е изрично посочено в разрешението за осъществяване на лечебна дейност на диспансера;
3. аптека за диспансерите със стационарни структури;
4. административно-стопански.
(2) В диспансерите, в които се извършват оперативни дейности, се създават необходимият вид и брой операционни зали.
(3) Диспансерите, в които се създават общи и специализирани трудово-експертни лекарски комисии, се определят със заповед на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
Чл. 14
В дома за медико-социални грижи могат да бъдат обособени следните структурни и функционални звена:
1. приемно;
2. отделения или сектори с легла;
3. административно-стопански блок.
Чл. 15
В лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите със стационар и домовете за медико-социални грижи се създават съобразно потребностите изолатори със стаи с легла.
Чл. 16
На територията на лечебните заведения за болнична помощ могат да се разкриват лечебни заведения за извънболнична помощ и аптеки, както и търговски обекти за продажба на печатни издания, хранителни продукти и предмети за битово обслужване.
Чл. 17
Условията и редът за ползване на помещенията, както и наемните отношения по чл. 16 се уреждат с писмен договор.
Глава 3. ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ, ДИСПАНСЕРИТЕ И ДОМОВЕТЕ ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ
Раздел 1. Организация на дейностите по приема на пациенти
Чл. 18
(1) Редът за приемане на пациентите в лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи се определя с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.
(2) Приемът се осъществява в консултативно-диагностичния блок, където:
1. въз основа прецизиране, основаващо се на критериите за спешност, пациентите се:
2. се попълва определената от министъра на здравеопазването медицинска документация;
3. се извършват диагностично-лечебни дейности, включително при спешни състояния.
4. се извършва пълна или частична санитарна обработка на пациента.
Раздел 2. Организация на диагностичната, лечебната и рехабилитационната дейност и на грижите за пациентите
Чл. 19
(1) Диагностичната, лечебната и рехабилитационната дейност в лечебните заведения за болнична помощ и диспансерите се осъществява в консултативно-диагностичния и стационарния блок.
(2) Домовете за медико-социални грижи осъществяват грижите за болни в отделенията, секторите с легла или дома на пациента.
(3)
За дейността на отделенията по хемодиализа в лечебните заведения за болнична помощ се прилагат съответно разпоредбите на раздел трети от Правилника за устройството и дейността на диализните центрове.
Чл. 20
(отменен)
Ръководителят и главната медицинска сестра на болницата, диспансера или дома за медико-социални грижи организират дейностите по чл. 19, ал. 1 в съответствие с добрите стандарти на медицинската наука и практика и отговарят за тяхната своевременност, достатъчност и качество. За целта те ползват консултативната помощ на съветите и комисиите, посочени в чл. 74, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Чл. 21
(1) Дейностите по чл. 19, ал. 1 във всяко отделение (клиника) и лаборатория се осъществяват от екип с ръководител началник отделение (клиника), който е лекар (стоматолог) с призната специалност, отговаряща на профила на отделението (клиниката), и старша медицинска сестра, която е бакалавър по здравни грижи.
(2) Екипът се състои от лекари (стоматолози), специалисти, завършили колежи, и помощен персонал.
(3) Съставът на екипа по ал. 2 се определя от ръководителя на лечебното заведение по предложение на началника на отделението (клиниката).
(4) Правата, задълженията и отговорностите на началник клиниката (началник отделението), главната медицинска сестра, старшата медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) се определят въз основа на изисквания на Министерството на здравеопазването и са утвърдени от управителя, съответно изпълнителния директор на лечебното заведение.
(5) Длъжностните характеристики на работещите в лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи лекари (стоматолози), други медицински специалисти (мед. сестра, акушерка, фелдшер, рехабилитатор, персонал) се утвърждават от управителя, съответно изпълнителния директор на лечебното заведение, по предложение на началника на клиниката (отделението).
Чл. 21б
(1) Спешно отделение е специализирана структура, в която се извършват диагностично-лечебни дейности при пациенти със спешно състояние.
(2) Спешното отделение е разположено на обособена територия в лечебното заведение за болнична помощ с непосредствен достъп за транспортни средства.
(3) Дейностите в спешно отделение се осъществяват от екип с ръководител началник на отделение, който е магистър по медицина с призната специалност “Спешна медицина”. До провеждане на конкурс за началник на отделението може да бъде назначавано и лице с призната специалност по “анестезиология и интензивно лечение”, “кардиология”, “токсикология”, “ортопедия и травматология”, “хирургия”, “детски болести” или “нервни болести”.
(4) Екипът в спешно отделение се състои от лекари, медицински сестри и помощен персонал.
(5) Организацията на дейността на спешното отделение се определя с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.
Чл. 21в
Министерството на здравеопазването заплаща за оказаната медицинска помощ на пациенти, които са преминали през спешно отделение с престой до 24 часа и не са хоспитализирани по ред, определен от министъра на здравеопазването.
Чл. 22
(отменен)
(1) За прилагане на методи за диагностика и лечение, които водят до временна промяна на съзнанието на човека, като хипнози и упойвания, се взема предварително съгласието на лицата, върху които ще се прилагат, а ако те са недееспособни – на техните законни представители или попечители.
(2) Изключение от посоченото в ал. 1 се допуска при необходимост от провеждане на животоспасяващи медицински процедури.
Чл. 23
(отменен)
Лекарите (стоматолозите), работещи в лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи, са длъжни да разясняват по подходящ начин на пациента или неговите законни представители характера на заболяването, обема на необходимите диагностични изследвания и лечебни методи с произтичащите от тях рискове, както и вероятния изход от заболяването.
Раздел 3. Организация на дейностите при изписване на пациент от лечебно заведение за болнична помощ, диспансер или дом за медико-социални грижи
Чл. 24
(1) При изписване на пациент от лечебно заведение за болнична помощ, диспансер или дом за медико-социални грижи се издава епикриза в два екземпляра – за пациента и за лечебното заведение за първична извънболнична помощ, където лицето е регистрирано.
(2) При необходимост от активно наблюдение или продължаване на лечението му в амбулаторни (домашни) условия това следва изрично да се запише в епикризата.
Чл. 25
При изписване на бацилоносител се изпраща известие до Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, на чиято територия е настоящият адрес на лицето.
Чл. 26
При изписване на болни, чието състояние налага придружител, същите се предават на близките им.
Раздел 4. Организация на дейностите по предаване трупа на починал пациент
Чл. 27
(1) Трупът на починал пациент престоява в болничната стая два часа, като се полагат грижи за запазване на външния му вид.
(2) След изтичане на периода, посочен в ал. 1, трупът се изпраща в патологоанатомично отделение заедно с „История на заболяването“ и епикриза.
Чл. 28
Лекарят, констатирал смъртта, попълва „Съобщение за смърт“ в два екземпляра, които се изпращат на длъжностното лице по гражданското състояние в общината, на чиято територия е лечебното заведение.
Чл. 29
(отменен)
(1) На починалите в болнични заведения, диспансери и домове за медико-социални грижи задължително се извършва аутопсия. Изключения се допускат само при писмено желание на близките и след разрешение от ръководителя на лечебното заведение.
(2) Когато трупът подлежи на съдебна медицинска експертиза, патологоанатомична аутопсия не се извършва.
Чл. 30
(1) Трупът се предава на близките от лекар в патологоанатомичното отделение след представяне на „Акт за смърт“, издаден от общината.
(2) Редът за предаване на труповете се определя със заповед на ръководителя на лечебното заведение.
Глава 4. ВЪТРЕШЕН РЕД В ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ, ДИСПАНСЕРИТЕ И ДОМОВЕТЕ ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ
Чл. 31
(1) Вътрешният ред в лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи се урежда с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на заведението, който се утвърждава от ръководителя на лечебното заведение.
(2) Организацията за недопускане и ранно откриване на вътреболнични инфекции, както и мерките за ликвидирането им се урежда с правилник, съгласуван с Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве и утвърден от ръководителя на заведението.
Чл. 32
(1) Стерилизацията на операционното бельо, инструментариум, превързочни материали, пособия за инвазивна диагностика и посуда за хранене се извършва с одобрена от Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве стерилизационна техника.
(2) Методите и средствата за текуща и крайна дезинфекция, както и редът за осъществяване на правилата за асептика и антисептика се определят с писмено указание на ръководителя на заведението, съгласувано с Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве.
Чл. 33
Редът за изписване на лекарства, тяхното съхраняване и раздаване на пациентите, както и начинът за водене на съответната документация се определят със заповед на ръководителя на заведението.
Чл. 34
Храненето на пациентите, лекуващи се в стационарни условия, се организира и провежда по ред и начин, определени със заповед на ръководителя на заведението.
Чл. 35
Работещите в лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи се задължават:
1. да спазват правилата за вътрешния ред;
2. да проявяват колегиалност помежду си, както и висока култура във взаимоотношенията си с пациентите;
3. да пазят медицинската тайна освен в предвидените от закона случаи.