Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства

Чл. 1

(1) С наредбата се уреждат условията и редът за извършването на задължителното застраховане по застраховките „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците, за сключване на граничната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за издаване на сертификат „Зелена карта“ и редът за тяхното отчитане.

(2) С наредбата се урежда единната унифицирана номерация за:

1. полиците по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;

2. полиците по гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;

3. сертификатите „Зелена карта“;

4. полиците по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците.

(3)

(4) С наредбата се урежда съдържанието на полиците по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

(5) С наредбата се определят редът и начинът за издаване и получаване на удостоверенията за предявени застрахователни претенции.

Чл. 2

Договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и за задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците се сключват само по условията на Кодекса за застраховането наричана по-нататък Наредба № 54, и тази наредба.

Чл. 3

(отменен)

(1) За едно и също моторно превозно средство и в рамките на лимитите по чл. 266 от Кодекса за застраховането застраховател няма право да сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при наличието на друга такава, при условие че сроковете на валидност на двете застраховки изцяло или частично съвпадат.

(2) Гаранционният фонд обезпечава технологично изпълнението на забраната по ал. 1.

Чл. 4

(1) Застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съдържа само реквизитите по чл. 345, ал. 1, т. 7, 9, 10, 11 и ал. 4 от Кодекса за застраховането, както и:

1. наименованието на застрахователя;

2. седалището и адрес на управление на застрахователя, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват седалището и адреса на управление на застрахователя в третата държава и на клона в Република България;

3. номер на акта на компетентния орган, с който е издаден лиценз за извършване на застрахователна дейност от застрахователя, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват номера на акта на компетентния орган по седалището на застрахователя в третата държава и на Комисията за финансов надзор;

4. ЕИК за застрахователите със седалище в Република България, съответно номер на регистрация в търговски или друг подобен регистър за застрахователите със седалище в държава членка или в трета държава;

5. името и адреса, съответно наименованието, седалището, адреса на управление и ЕИК, съответно код по БУЛСТАТ на застраховащия;

6.

7. данни за превозното средство: категория и марка на превозното средство, регистрационен номер и номер на рама на превозното средство, вид на регистрацията – постоянна или временна, срок на валидност на регистрацията, и цвят на превозното средство;

8. поредния номер на застрахователната полица, образуван по реда на чл. 40, ал. 2;

9. текст със следното съдържание: „Териториален обхват на покритието: Територията на Република България, както и на всички други държави, чието национално бюро на застрахователите е член на системата „Зелена карта“, както и на територията на трета държава, когато вредите са били причинени на лица от държава членка, в случаите на пътуване между териториите на две държави членки и при условие, че не е налице национално застрахователно бюро, което да носи отговорност за тази територия, през целия срок на договора, в това число във всеки период в рамките на този срок, когато превозното средство се намира на територията на някоя от посочените държави.“;

10. текст със следното съдържание: „Обект на застраховане: Съгласно Кодекса за застраховането застрахована е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на превозното средство, за които вреди застрахованите отговорят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.“;

11. текст със следното съдържание: „Застрахователна сума (лимит на отговорност): Съгласно действащите разпоредби на Кодекса за застраховането към датата на възникване на застрахователно събитие.“;

12. срок на договора, с начало и край, определени до минута на съответния час, ден и година с посочване на застрахователния период;

13. период на застрахователно покритие с начало и край, определени до минута на съответния час, ден и година;

14. ред за уреждане на отношенията при забавяне на плащането или неплащане на дължима премия.

Застрахователят е длъжен при спазване на изискванията на Кодекса за застраховането към всяка полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да предостави на застраховащия сертификат „Зелена карта“, знак на Гаранционния фонд по чл. 487, ал. 1 от Кодекса за застраховането, двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие по чл. 487, ал. 4 от Кодекса за застраховането.

Независимо от изискванията на ал. 6 застрахователят не е длъжен да издаде сертификат „Зелена карта“ към застрахователната полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за трамвай, съответно за тролейбус, когато съгласно техническата спецификация на превозното средство то не може да се движи на собствен ход, без да е свързано с проводници на електрическата мрежа, както и в случаите на застрахователна полица по чл. 483, ал. 5 от Кодекса за застраховането.

Застрахователят е длъжен да осигури възможност чрез интернет страницата си на всеки застрахован достъп до образец на двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие по чл. 487, ал. 4 от Кодекса за застраховането, който да може да бъде изтеглен и разпечатан. На интернет страницата трябва да има и подробни указания относно начина на попълване на този двустранен констативен протокол.

(2) В случаите, когато със застрахователната полица застрахователят покрива разширено доброволно покритие над минималната застрахователна сума по Кодекса за застраховането, текстът по ал. 1, т. 11 не се вписва в полицата, а в нея се вписва договореният между страните размер на застрахователната сума, като се отбелязва, че застраховката осигурява и покритието съгласно закона в другите държави членки, когато то е по-високо от договореното.

(3) Когато със застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се предоставя покритие, по една или повече допълнителни доброволни застраховки, за покритието се издава добавък (допълнително споразумение) или се включва в застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в обособена част, така че да не възпрепятства спазването на ал. 1.

(4)

(4) Когато със застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се предоставя покритие по чл. 481а от Кодекса за застраховането, в нея се включва текст със следното съдържание: „Застраховката предоставя покритие при използването на превозното средство в прояви и дейности, свързани с автомобилни спортове, включително надпревари, състезания, тренировки, изпитвания и демонстрации, в рамките на ограничени и обозначени зони в Република България или в друга държава членка.“ Когато страните искат да ограничат предоставеното покритие до определени категории прояви и дейности за ограничаването, се издава добавък (допълнително споразумение) или се включва в застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в обособена част, така че да не възпрепятства спазването на ал. 1.

(5) При разсрочване на застрахователната премия в полицата се записват датата на падежа и точният размер на всяка разсрочена вноска, както и последиците от неплащане или от неточно плащане.

Чл. 5

Застрахователите могат преди сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да предоставят на застраховащия за попълване въпросник по чл. 345, ал. 2 от Кодекса за застраховането относно обстоятелствата, имащи значение за естеството и размера на риска.

Чл. 6

(отменен)

(1) В случай на неточно обявено или премълчано обстоятелство, за което застрахователят е поставил писмено въпрос, застрахователят не може да прекрати договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на основания по чл. 189, ал. 1 и 3, чл. 190, ал. 2 или чл. 191 от Кодекса за застраховането.

(2) Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.

(3) В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл. 189, ал. 1 съответно по чл. 190, ал. 1 от Кодекса за застраховането да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят уведомява потребителя за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.

(4) Предоставянето на информация пред застрахователя относно територията, на която моторното превозно средство обичайно се използва, не ограничава прилагането на чл. 258, ал. 2 от Кодекса за застраховането и застраховката остава в сила за цялата територия на Република България, на другите държави – членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, и на третите държави, чиито национални бюра на застрахователите са страна по Споразумението между националните бюра на застрахователите на държавите – членки на Европейското икономическо пространство, и други асоциирани страни (Многостранното споразумение).

(5) Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията по чл. 258, ал. 2 от Кодекса за застраховането, във всеки период в рамките на срока на договора, не представлява значително изменение на риска по смисъла на чл. 192, ал. 2 от Кодекса за застраховането.

(6) Застрахователят не може под никаква форма да договаря или да изисква допълнителна премия или доплащане на премия или други плащания във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън пределите на Република България и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на Многостранното споразумение, в това число под формата на възстановяване на отстъпка, предоставена при сключването на застраховката.

(7) Тарифата на всеки застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите трябва ясно да указва, че договорите осигуряват покритие за територията на всички държави по чл. 4, ал. 1, т. 9, през целия срок на договора, в това число във всеки период в рамките на този срок, когато моторното превозно средство се намира на територията на някоя от посочените държави.

Чл. 7

(1) В случаите на първоначална регистрация на превозно средство при придобиване на ново превозно средство на територията на Република България, на превозно средство с регистрация в държава членка или в Конфедерация Швейцария или на превозно средство с валидна регистрация извън държава членка или Конфедерация Швейцария, или на употребявано превозно средство без регистрационен номер, включително с изтекъл такъв, застрахователният договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключва преди регистрацията на превозно средство от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, като в застрахователната полица се вписва само номерът на рама. След получаване на свидетелство за регистрация и табели с регистрационен номер от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи застраховащият е длъжен писмено да ги обяви пред застрахователя в 7-дневен срок от получаването им.

(2)

(2) Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на индивидуално електрическо превозно средство се сключва само след неговата регистрация по реда, установен в действащото законодателство.

Чл. 8

(1)

(2) Полицата за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 483, ал. 5 от Кодекса за застраховането сe издава от застрахователя само по регистрационния номер на временните табели срещу представяне от страна на търговеца на удостоверение от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, от което е виден регистрационният номер на комплекта временни табели, които ще бъдат предоставени на търговеца.

(3) Гаранционният фонд обезпечава техническата възможност за издаването на застрахователните полици по ал. 2.

(4) Застраховател няма право да сключва за един и същ регистрационен номер на временна табела задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при наличието на друга такава, при условие че сроковете на валидност на двете застраховки изцяло или частично съвпадат.

Чл. 9

Застрахователният договор по чл. 8, ал.1 се прекратява автоматично:

1. с изтичане срока на валидност на временните табели с регистрационен номер и разрешението за временно движение;

2. при унищожаване, загубване, кражба или отнемане от компетентните органи на временните табели с регистрационен номер;

3. прекратяване или смърт на търговеца, извършващ внос и продажба на превозни средства.

Чл. 10

(1) Застрахователят снабдява лицето, което е сключило задължителната застраховка, със знак, издаден от Гаранционния фонд.

(2) Знакът по ал. 1 съдържа запазената марка на Гаранционния фонд, уникален номер и датата, на която изтича срокът на застраховката. При разсрочено плащане на премията знакът по ал. 1 удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия.

(3) Знакът по ал. 1 се изработва така, че да е само за еднократно използване. Образецът и графичната защита на знака се определят от съвета на фонда.

(4) Гаранционният фонд поддържа регистър на издадените, анулираните и невалидните знаци. Управителният съвет на Гаранционния фонд издава правила за обявяване на анулираните и невалидните знаци.

(5) При изгубване, кражба или унищожаване на знака по ал. 1 застрахователят по молба на застраховащия или на друго лице, което държи превозното средство на законно основание предоставя нов знак, който е валиден до изтичането срока на застраховката, съответно срока, за който е платена застрахователната премия. При предоставянето на нов знак застрахователят може да иска заплащането на неговата стойност, съответстваща на цената по ал. 8.

(6) Гаранционният фонд възлага отпечатването на знаците по ал. 1 на изпълнител, определен от съвета на фонда.

(7) Всеки застраховател заявява писмено пред Гаранционния фонд необходимия му брой от знаците по ал. 1.

(8) Застрахователят заплаща заявения от него брой от знаците по ал. 1 по установената в договора между Гаранционния фонд и изпълнителя по ал. 6 цена. Плащането се извършва по сметка на изпълнителя.

(9) Застрахователят получава от Гаранционния фонд заявения брой от знака по ал. 1 след представянето на документ, удостоверяващ плащането по ал. 8. Гаранционният фонд отказва изпълнението на заявка на застраховател, който не е платил заявен от него брой от знака по ал. 1.

Чл. 11

(1) Знакът по чл. 10 представлява самозалепващ се стикер с три отрязъка, съответно № 1, № 2 и № 3, с еднакъв номер и контролен талон, като:

1. отрязък № 1 се залепва върху предното стъкло на превозното средство от страната на водача, така че да е осигурена добра видимост;

2. отрязък № 2 се залепва върху екземпляра от застрахователната полица, който се отчита и съхранява при застрахователя;

3. отрязък № 3 се залепва върху контролния талон на обозначеното за това място.

(2) Водачът на превозното средство е длъжен винаги да носи със себе си контролния талон и да го предоставя заедно със застрахователната полица при проверка от контролните органи.

(3) Погрешно попълнен или погрешно перфориран знак или знак с нарушена цялост се обявява от застрахователя в Информационния център на Гаранционния фонд и се заменя с нов. Обявяването и подмяната се извършват от застрахователя.

(4) Номерът на изгубен или откраднат знак се обявява за невалиден в Информационния център от застрахователя, който го е предоставил. Застрахователите ежедневно предоставят на Гаранционния фонд информация за анулираните и невалидните знаци за предходния ден.

(5) Когато превозното средство технологично не разполага с предно стъкло и е невъзможно отрязък № 1 от знака да бъде залепен на указаното в ал. 1, т. 1 място, същият отрязък се залепва на застрахователната полица, която се носи от водача на превозното средство и при проверка се представя заедно с контролния талон.

Чл. 12

(отменен)

При настъпване на застрахователно събитие, при което са причинени вреди на трети лица, застрахованият е длъжен в 7-дневен срок писмено да уведоми застрахователя за събитието, както и да изпълни задълженията си по чл. 270 от Кодекса за застраховането. Уведомяването може да се извърши и от увреденото лице.

За целите на определянето на застрахователната премия при сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователите използват данните от регистъра на предявените и изплатени застрахователни претенции по застраховките по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 към Кодекса за застраховането по реда на чл. 10 от Наредба № 54 чрез вътрешна електронна административна услуга за извличане на данни, предоставена от Гаранционния фонд по реда на чл. 11 от Наредба № 54.

Чл. 12

Чл. 13

(1) Застрахователят е длъжен да приеме и регистрира с входящ номер и дата всяко уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и всяка претенция и да регистрира с входящ номер и дата на представяне всички документи, удостоверяващи основанието на претенцията и размера на вредата, включително и датата за явяване за представяне на превозното средство за оглед.

(2) Представянето на превозно средство за оглед и оценка се удостоверява с протокол за оглед или протокол за явяване, на които е вписана датата на явяване.

Чл. 14

При уведомяване на застрахователя от застрахования за предявен към него иск по чл. 430, ал. 1, т. 4 от Кодекса за застраховането уведомлението следва да съдържа данни за датата, годината и номера на делото, пред кой съд е образувано и размера на иска. Застрахованият е длъжен да поиска привличане на застрахователя в процеса, когато законът допуска това.

Чл. 15

(отменен)

В случаите, при които гражданската отговорност на застрахованите се определя от съдебните органи, след влизането в сила на присъдата или решението правоимащите задължително представят на застрахователя заверен препис от влезлите в сила съдебни актове заедно с мотивите и изпълнителен лист в оригинал.

Чл. 16

Сключени спогодби между застрахованите и увредените лица относно размера на обезщетението пораждат задължение за застрахователя само ако са одобрени от него или ако са сключени със знанието и съгласието на представител по чл. 430, ал. 3 от Кодекса за застраховането. За спогодби се считат и постигнатите споразумения между страните по наказателни дела за размера на обезщетенията по граждански искове, включително и одобрените от съда споразумения по такива дела.

Чл. 17

Когато увреденото лице не е навършило пълнолетие или е лице, което е поставено под запрещение, застрахователното обезщетение се заплаща от застрахователя по банкова сметка с титуляр това лице.

Чл. 18

(отменен)

(1) Вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от моторното превозно средство по време на движение и/ или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на влекача.

(2) Вреди, нанесени от ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и не е функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение, както и при самозадвижване, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на ремаркето.

Чл. 19

(отменен)

(1) Застрахователният договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива вредите, които застрахованият е причинил на трети лица, за които застрахованият отговаря съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

(2) В случаите на застрахователно събитие, настъпило на територията на Република България, при определяне на лицата, имащи право на застрахователно обезщетение, не се считат за трети лица по чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането лицето, което отговаря за причинените вреди, както и правоимащите лица в резултат на неговата смърт.

Чл. 20

(отменен)

(1)

(2) Обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства съгласно приложения № 1 – 6 от Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 25 от 2006 г.; изм., бр. 36 от 2006 г., бр. 55 от 2007 г., бр. 3 от 2008 г., бр. 55 от 2011 г. и бр. 97 от 2013 г.)

(3) Застрахователят изплаща и необходимите и целесъобразни разноски за спасяване на увреденото имущество, в това число и транспортни разходи, както и тези за товарни и разтоварни дейности в рамките на застрахователната сума.

Чл. 21

(1)

(2)

(3)

Чл. 22

(1) Лице, което при влизане на територията на Република България управлява превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава и няма застраховка, покриваща отговорността за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на превозното средство, валидна за територията на Република България, е длъжно да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт (наричана по-нататък „гранична застраховка“).

(2) Гранична застраховка е длъжно да сключи и лице, управляващо превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава, което е влязло на територията на Република България с валидна застраховка по ал. 1, чийто срок изтича, преди лицето да е напуснало територията на страната, освен когато тази застраховка е била продължена или подновена.

(3) Граничните застраховки по ал. 1 се сключват в съответствие с чл. 34 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с ПМС № 104 от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм., бр. 24 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2004 г.; изм., бр. 90 и 96 от 2005 г., бр. 85 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 106 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., бр. 14 и 100 от 2009 г., бр. 22 и 61 от 2010 г.). Граничните застраховки по ал. 2 се сключват без използване на услугите на застрахователни посредници.

(4)

(5)

Чл. 23

(отменен)

(1) Граничната застраховка се сключва за срок, който не може да бъде по-кратък от 30 дни и по-дълъг от 92 дни.

(2) Когато срокът на покритието по договор за гранична застраховка изтича, преди лицето да е напуснало територията на Република България, то е длъжно да сключи нов такъв договор преди изтичането на срока му.

Гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на индивидуално електрическо превозно средство, регистрирано в трета държава, се сключва по реда на чл. 22.

Чл. 23

Чл. 24

Към полицата за гранична застраховка се издава сертификат „Зелена карта“, освен при сключване на гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на индивидуално електрическо превозно средство.

Чл. 25

(1) Доколкото не е установено друго в този раздел, за граничната застраховка се прилага уредбата за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно Кодекса за застраховането. Премията по гранична застраховка не може да се разсрочва.

(2) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи гарантира плащанията по граничните застраховки съгласно условията на международните договори, по които е страна.

(3) Застрахователните договори за гранична застраховка задължително се включват в покритието по презастрахователните договори по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключвани от застрахователите.

(4) Всеки застраховател приема отделна тарифа по граничната застраховка.

Чл. 26

(1) Сертификатът „Зелена карта“ е международен сертификат, представляващ удостоверителен документ за наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издаден от името на национално бюро на застрахователи в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета на Комитета по сухопътен транспорт на Икономическата комисия на Организацията на обединените нации за Европа.

(2) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи определя, при спазване на международните договори, по които бюрото е страна, и на актовете на органите на Съвета на бюрата, единен образец на полиците за гранична застраховка на автомобилистите и на сертификатите „Зелена карта“, както и организира, администрира и контролира тяхното изготвяне, отпечатване и издаване .

(3) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи приема правила на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за сертификат „Зелена карта“ и гранична застраховка, които са задължителни за всички негови членове.

Чл. 27

(1) Членовете на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи имат право да издават сертификат „Зелена карта“ само на превозни средства, които обичайно се намират на територията на Република България, освен в случаите на гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

(2) По изричното искане на член на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и след решение на управителния съвет на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи всеки член може да бъде упълномощен да издава сертификати „Зелена карта“ в държава, в която не съществува национално застрахователно бюро по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, при спазване на условията, установени във Вътрешните правила на Съвета на бюрата.

Чл. 28

(отменен)

(1) Застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и сертификат „Зелена карта“ за едно моторно превозно средство се издават само от един и същ застраховател.

(2) Допълнителното покритие за трети държави се предоставя с полицата по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или с добавък към нея, срещу заплащане на допълнителна премия, за което застрахователят издава сертификат „Зелена карта“.

(3) По искане на потребителя сертификат „Зелена карта“ се издава от застрахователя и когато покритието е с териториален обхват само за държавите членки и другите държави, чиито бюра са подписали Многостранното споразумение, като в този случай сертификатът се издава безплатно.

(4) Застрахователят не е длъжен да издава сертификат „Зелена карта“, когато застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с териториален обхват само за държавите членки и другите държави, чиито бюра са подписали Многостранното споразумение, е съставена на български и на английски език.

Чл. 29

(отменен)

(1) Когато заедно със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се издава и сертификат „Зелена карта“ и при договорено разсрочено плащане на застрахователната премия, застрахователят е длъжен да издаде сертификат „Зелена карта“ за целия срок, за който е събрана застрахователна премия.

(2) Застраховател не може да издава сертификат „Зелена карта“ за целия срок на полицата по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ако не е събрана изцяло застрахователната премия.

(3) Когато сертификат „Зелена карта“ е издаден в нарушение на ал. 2 за срок, по-дълъг отколкото е платена застрахователната премия, застрахователят носи отговорност по предоставеното покритие за трети държави в срока, посочен в сертификата.

(4) Когато застрахователната премия е платена изцяло, сертификатът „Зелена карта“ се издава за целия срок на застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съответно за целия срок на допълнителното покритие за трета държава, ако той не съвпада със срока на основното покритие.

Чл. 30

(1) Сертификатът „Зелена карта“ се издава от застрахователя за срок най-малко от 15 дни.

(2) В случай че сертификатът „Зелена карта“ е издаден за срок, по-кратък от 15дни, и ако бъде ангажирана отговорността на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по такъв сертификат „Зелена карта“ съгласно Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи има право да възстанови от съответния застраховател платените суми към увредените лица или други национални бюра.

Чл. 31

Застрахователят няма право да зачерква нито една държава в полето за териториална валидност освен в сертификат „Зелена карта“, който се издава към Гранична застраховка, в който се зачеркват третите държави, включително тези от тях, които са подписали Многостранното споразумение.

Чл. 32

Забранява се изнасянето през граничните контролно-пропускателни пунктове на Република България на непопълнени бланки на сертификати „Зелена карта“ освен от застрахователен посредник, който е изрично писмено упълномощен за това от съответния застраховател.

Чл. 33

(1) Превозвачите, извършващи обществен превоз на пътници с начална и крайна точка на пътуването на територията на Република България, сключват задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците при възникване на застрахователен интерес. Възникване на застрахователен интерес е налице от датата на получаване на разрешително за извършване на обществен превоз или от датата на изтичане на сключен застрахователен договор за тази застраховка.

(2) Договорът за задължителната застраховка „Злополука“ по ал. 1 се сключва за срок не по-кратък от една година.

(3) Изискването по ал. 1 се отнася и за превозвачите, чиито средства за обществен превоз са спрени от експлоатация от съответните държавни органи, след като отново бъдат пуснати в експлоатация с разрешение на тези органи.

Чл. 34

Застрахователната полица по задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците освен реквизитите по чл. 184, ал. 3, т. 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10 и ал. 5 от Кодекса за застраховането следва да съдържа и:

1. наименование на застрахователя;

2. седалище и адрес на управление, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват седалището и адреса на управление на застрахователя в третата държава и на клона в Република България;

3. номер на акта на компетентния орган, с който е издаден лиценз за извършване на застрахователна дейност, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват номера на акта на компетентния орган по седалището на застрахователя в третата държава и на компетентния орган в Република България;

4. ЕИК за застрахователите със седалище в Република България, съответно номер на регистрация в търговски или друг подобен регистър за застрахователите със седалище в държава членка или в трета държава;

5. името и адреса, съответно наименованието, седалището, адреса на управление и ЕИК, съответно код по БУЛСТАТ на превозвача на пътници със средства за обществен превоз;

6. името и адреса, съответно наименованието, седалището, адреса на управление и ЕИК, съответно код по БУЛСТАТ на застраховащия;

7. поредния номер на застрахователната полица, образуван по реда на чл. 40, ал. 2.

Чл. 35

Застрахователят е длъжен да снабди превозвача с удостоверение за сключената задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците за всяко превозно средство на превозвача, което трябва да съдържа обстоятелствата по чл. 34 и срока на валидност на застраховката. Превозвачът е длъжен да постави удостоверението на видно място в превозното средство.

Чл. 36

(1) При настъпване на застрахователно събитие превозвачът е длъжен да уведоми застрахователя. Уведомяването може да извърши и пострадалият пътник или трето лице. Превозвачът е задължен в 10-дневен срок от настъпването на злополуката да предостави заверено копие от акт за злополука на пострадалия пътник с подробно описание на случая. Пострадалият пътник е задължен да предостави на застрахователя акта за злополука, когато е получил такъв от превозвача. Акт за злополука може да не се съставя, ако тя е отразена в акт на компетентен орган по контрола на съответния вид транспорт, като в този случай превозвачът снабдява пострадалия пътник или ползващите се по чл. 38 лица със заверено копие от този документ.

(2) Застрахователят е длъжен да приеме и регистрира с входящ номер и дата всяко уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и всяка претенция, и да регистрира с входящ номер и дата на представяне всички документи, удостоверяващи основанието на претенцията и размера на вредата, включително и датата за явяване за преглед на пострадалото лице. Прилага се и чл. 106 от Кодекса за застраховането.

(3) Явяването за преглед на пострадалото лице се удостоверява с протокол за преглед или протокол за явяване, на които е вписана датата на явяване.

(4) При поискване застрахователят е длъжен да предостави на пострадалото лице заверено копие от общите условия по застрахователния договор и заверено извлечение от полицата, съдържащо информацията по чл. 35, както и други клаузи, които имат значение за определяне и осъществяване на правата на пострадалото лице, ако такива са договорени, без да се нарушава застрахователната тайна.

Чл. 37

(1) За злополука се счита всяко събитие по чл. 459, ал. 2 от Кодекса за застраховането, настъпило по време на пътуване, включително при качване или слизане от превозното средство, по повод на което е сключена задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците.

(2) За покрит риск се считат също:

1. изкълчванията, обтяганията или скъсванията на тъкани, причинени от внезапно напрягане на собствени сили;

2. инфекциите, при които заразната материя е проникнала в организма на пострадалото от злополука лице;

3. телесните увреждания или смъртта, настъпили по време на превоза при спасяване на своя или на чужд живот или на имущество.

Чл. 38

(1) При смърт на застраховано лице, настъпила вследствие на злополука, покрита по задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, застрахователят изплаща застрахователната сума по договора.

(2) При трайна загуба на работоспособност по задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците на застрахованото лице се изплаща такъв процент от застрахователната сума по договора, какъвто е процентът на трайната загуба на работоспособност.

(3)

(4) Когато застрахованото лице е имало определен процент трайна загуба на работоспособност преди настъпването на злополуката, този процент не се взема под внимание при определяне трайната загуба на работоспособност в резултат на злополуката.

(5) Застрахователната сума или съответната част от нея се изплаща на застрахованото лице, а при смърт на застрахованото лице – на законните му наследници.

(6)

(7) Когато застрахованото лице или неговите наследници не са навършили пълнолетие или са лица, които са поставени под запрещение, застрахователното обезщетение се заплаща от застрахователя по банкова сметка с титуляр съответното лице.

Чл. 39

(1) За изплащане на застрахователната сума или на съответна част от нея на застрахователя се представят следните документи:

1. писмено искане;

2. билет, карта или друг документ в оригинал, доказващ, че пострадалият е бил пътник;

3. документ по чл. 36, ал. 1;

4. препис от акта за смърт и заверено копие от удостоверение за наследници или протокол на ТЕЛК;

5. болнични листове, протоколи на ЛКК и други документи, както и обяснения, поискани от застрахователя.

(2) В случай на изплатено обезщетение за трайна загуба на работоспособност в резултат на злополука и последваща смърт на застрахованото лице в резултат на злополуката дължимата застрахователна сума за смърт се намалява с размера на изплатеното обезщетение.

Чл. 40

(1) Застрахователни полици по задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сертификат „Зелена карта“, гранична застраховка и „Злополука“ на пътниците имат единна унифицирана номерация за всички застрахователи, която се генерира от единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска по чл. 575, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

(2) Поредният номер на всяка застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и по задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците съдържа:

1. BG – код на държавата в системата на „Зелената карта“;

2. ZZ – уникалния идентификационен код на застрахователя, предоставен от Гаранционния фонд, състоящ се от две позиции;

3. I – вида на застраховката;

4. YY- годината на начало на застрахователната полица, последните две цифри от съответната година, през която влиза в сила полицата;

5. 999999999 – поредния номер на полицата, състоящ се от девет позиции.

(3) Номерът на сертификата „Зелена карта“, който се записва в предвиденото поле, се формира от номера на полицата по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и от допълнителен индекс от две позиции, указващ поредния номер на всеки издаден сертификат „Зелена карта“ към съответната полица.

(4) Поредният номер на всяка полица по гранична застраховка съдържа:

1. BG – код на държавата в системата на „Зелената карта“;

2. ZZ – уникалния идентификационен код на застрахователя, предоставен от Гаранционния фонд, състоящ се от две позиции;

3. FI – вида на застраховката;

4. YY – годината на начало на застрахователната полица, последните две цифри от съответната година, през която влиза в сила полицата;

5. 999999 – поредния номер на полицата, състоящ се от шест позиции.

(5) Поредният номер на сертификат „Зелена карта“, който се издава заедно с гранична застраховка, съвпада с поредния номер на полицата на гранична застраховка и се вписва в поле 4 на сертификата.

(6)

1. пореден номер на всяка застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и по задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, който съдържа:

2. пореден номер на сертификата „Зелена карта“, който се записва в предвиденото поле и се формира от номера на полицата по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, генериран по реда на т. 1 и от допълнителен индекс от две позиции, указващ поредния номер на всеки издаден сертификат „Зелена карта“ към съответната полица;

3. пореден номер на всяка полица по гранична застраховка, който съдържа:

(6) В случаите по чл. 8, ал. 9, изречение второ от Наредба № 54 информационните системи на застрахователите генерират номерата на застрахователните полици по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сертификат „Зелена карта“, гранична застраховка и застраховка „Злополука“ на пътниците, както следва:

(7) В срок от четири часа от разпореждането по чл. 8, ал. 9, изречение трето от Наредба № 54 за възстановяване на процеса на генериране на застрахователни договори застрахователите са длъжни да отчетат в Гаранционен фонд всички издадени полици по ал. 6 в съответствие с приложението към чл. 7, ал. 2 от Наредба № 54.

Чл. 41

(1) Отчитането на задължителното застраховане от застраховател, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, се извършва по реда и при условията на Наредба № 54.

(2) Всеки застраховател, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предоставя на единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска по чл. 575, ал. 1 от Кодекса за застраховането на Гаранционния фонд ежедневно информация за:

1. обявените за невалидни знаци по чл. 10, които са унищожени, изгубени или откраднати, за които застрахователят е уведомен през предходния ден;

2. обявените за анулирани през предходния ден знаци по чл. 10, които са били погрешно попълнени, погрешно перфорирани, с нарушена цялост, или във връзка с анулиране на запис, корекция, промяна, прекратяване по полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;

3. обявените за анулирани или невалидни през предходния ден сертификати „Зелена карта“.

(3) За целите на противодействието на застрахователните измами Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и всеки застраховател, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и застраховка „Каско“ на моторно превозно средство в Република България, има право на достъп до следните данни от регистъра на заведените и изплатените претенции по чл. 571, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането:

1. дата и място на застрахователното събитие;

2. държава на застрахователното събитие;

3. тип на събитието;

4. вид на вредите;

5. увреден обект – регистрационен номер и VIN;

6. увредено лице – имена и персонален идентификатор (ЕГН или дата на раждане);

7. застраховател (наименование, ЕИК);

8. флаг за регрес.

(4) Достъпът до данните по ал. 3 се предоставя по конкретна заявка от застрахователя само във връзка с предявена пред него застрахователна претенция, регистрирана в Гаранционния фонд по реда на чл. 13 от Наредба № 54, по отношение на увредено лице или превозно средство в съответствие с правила, приети от Управителния съвет на Гаранционния фонд и одобрени от Комисията за финансов надзор.

Чл. 42

(1) Данни за прекратяване на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в Република България могат да се подават само в деня на прекратяването на договора.

(2) Гаранционният фонд обезпечава технологично изпълнението на изискването по ал. 1.

Чл. 43

(1) Освен в случаите по чл. 572 от Кодекса за застраховането Гаранционният фонд предоставя въз основа на писмено искане на застраховател:

1. обобщена информация за пазара на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която не разкрива сведения за потребители и превозните средства, за които има сключена застраховка при конкретен застраховател;

2. във връзка с възникване и упражняване на правото му по чл. 410 от Кодекса за застраховането – сведения за застрахователя, сключил задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя безплатно.

(3) Регистрите на Гаранционния фонд по чл. 571, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7 от Кодекса за застраховането са публични, като Гаранционният фонд осигурява безплатен достъп до тях чрез интернет страницата си.

Чл. 44

(1) Гаранционният фонд е длъжен да обезпечи техническа възможност за прилагането на чл. 332, ал. 4 от Кодекса за застраховането за сключването на застрахователни договори чрез страница в интернет на застраховател или застрахователен посредник.

(2) Гаранционният фонд обезпечава технологично изпълнението на забраната по чл. 484 и чл. 489, ал. 5 и 6 от Кодекса за застраховането, включително по чл. 7, ал. 2.

(3) Гаранционният фонд обезпечава изпълнението на изискванията на чл. 574 от Кодекса за застраховането.

Чл. 44а

(1) Удостоверението за предявени застрахователни претенции се издава съгласно утвърден образец по Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1855 на Комисията от 3 юли 2024 г. за определяне на правила за прилагането на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образеца за удостоверение за предявени застрахователни претенции (OВ, L 2024/1855 от 4 юли 2024 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1855“.

(2) Допълнителната информация по чл. 502, ал. 3, т. 6 от Кодекса за застраховането в удостоверението за предявени застрахователни претенции съгласно част А, раздел Е, т. 21 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1855 включва:

1. код на държавата на събитието (произшествието) съгласно стандарт БДС EN ISO 3166-1, а в случай на събитие в Република България – и код съгласно Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици;

2. вид на причинените вреди (вреди на имущество или имуществени или неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт);

3. данни за претенциите, предявени пред Гаранционния фонд за вреди, причинени при използване на превозното средство, когато е било незастраховано;

4. данни за причинителя на пътнотранспортното произшествие, включително когато е причинено при използване на незастраховано превозно средство:

5. данни за собственика (собствениците) на превозното средство:

6. данни за ползвателя на превозното средство:

7. данни за обичайния водач на превозното средство, когато е различен от собственика:

(3) Информацията по ал. 2 по отношение на превозни средства, които обичайно се намират на територията на Република България, се предоставя във форма съгласно приложение № 1.

Чл. 44б

(1) Удостоверението за предявени застрахователни претенции се издава от Гаранционния фонд на база превозно средство.

(2) Искане за издаване на удостоверение за предявени застрахователни претенции може да се подаде от лице, което е сключвало застраховка по отношение на превозното средство или е било собственик или ползвател на превозното средство съгласно свидетелството за регистрация на превозното средство през последните пет години преди датата на искането.

(3) Искането по ал. 2 се подава по образец съгласно приложение № 2 и съдържа идентификатор на лицето (ЕГН/ЛНЧ/ЕИК/БУЛСТАТ), както и идентификационен номер на превозното средство (VIN)/номер на рама или регистрационен номер на превозното средство.

(4) Гаранционният фонд осигурява възможност за безплатно подаване на искане по ал. 2 и за получаване на удостоверение за предявени застрахователни претенции:

1. на адреса на управление на Гаранционния фонд;

2. чрез системата за сигурно електронно връчване, подписано с квалифициран електронен подпис (КЕП) или с персонален идентификационен код (ПИК), издаден от Националната агенция за приходите;

3. чрез интернет страница на Гаранционния фонд посредством електронна услуга – подписано с КЕП.

(5) Всеки застраховател, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, осигурява възможност за безплатно подаване на искане по ал. 2 и получаване на издадено удостоверение за предявени застрахователни претенции във всеки офис на застрахователя, включително в офисите на неговите застрахователни агенти. Искането до застрахователя се подава само в писмена форма на хартиен носител, като до края на същия работен ден застрахователят го насочва до Гаранционния фонд посредством електронна услуга. Застрахователят отпечатва удостоверението по ал. 7, издадено от Гаранционния фонд, посредством електронната услуга и го предоставя на хартиен носител на заявителя.

(6) След получаване на искане по реда на ал. 4 или 5 Гаранционният фонд извлича информация за относимите застрахователни договори от регистъра по чл. 571, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането и за регистрираните по тях застрахователни претенции от регистъра по чл. 571, ал. 1, т. 2 от същия кодекс.

(7) Гаранционният фонд издава удостоверението за предявени застрахователни претенции за последните пет години преди датата на подаване на искането по ал. 2 въз основа на информацията относно застрахователните договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по които заявителят е бил собственик или ползвател на превозното средство съгласно свидетелството за регистрация на превозното средство, или приобретател съгласно документ за промяна на собствеността, представен в МВР от собственика според свидетелството за регистрация на превозното средство, или обичаен водач на превозното средство, или е сключвал договора за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на същото превозно средство.

(8) Удостоверението за предявени застрахователни претенции съдържа уникален машинно четим код, който позволява автоматично свързване и разчитане от интернет страницата на Гаранционния фонд, и се предоставя на заявителя по електронен път или на хартиен носител при наличие на такова искане.

(9) Гаранционният фонд съхранява електронен архив на издадените удостоверения за предявени застрахователни претенции за срок от една година.

Чл. 45

Лицата, които са извършили нарушение на наредбата, както и лицата, които са допуснали извършването на такива нарушения, се наказват при условията и по реда на част осма от Кодекса за застраховането.

§ 1

(отменен)

В случай че застраховател, предлагащ задължителните застраховки по тази наредба, предоставя при или по повод тяхното сключване стока или услуга под каквато и да е форма, независимо от това, дали е бил санкциониран за това, или е преустановил предлагането, стойността на тези стоки или услуги се взема предвид при преценката на достатъчността на премията по чл. 65 от Кодекса за застраховането за застраховките, по повод на които стоките или услугите са били предоставени.

§ 2

Държавите, членуващи чрез своите национални бюра в системата „Зелена карта“, са:

1. държавите – членки на Европейския съюз, а именно: Република Австрия, Кралство Белгия, Република България, Федерална република Германия, Република Гърция, Кралство Дания, Република Естония, Ирландия, Кралство Испания, Италианска република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Велико херцогство Люксембург, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Полша, Португалска република, Румъния, Словашка република, Република Словения, Унгария, Република Финландия, Френска република, Република Хърватия, Чешка република, Кралство Швеция;

2. държави, членуващи в Европейското икономическо пространство, а именно: държавите – членки на Европейския съюз, както и Република Исландия, Кралство Норвегия и Княжество Лихтенщайн, отговорността за чиято територия се носи от Националното бюро на Конфедерация Швейцария;

3. трети държави, подписали Многостранното споразумение между националните бюра на застрахователите на държавите – членки на Европейското икономическо пространство, и на други асоциирани държави, сключено в Ретимно, Крит, на 30 май 2002 г., наричано „Многостранното споразумение“, а именно: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Конфедерация Швейцария, Княжество Андора, Република Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора;

4. други трети държави, а именно: Република Албания Република Беларус, Кралство Мароко, Република Молдова, Република Северна Македония Руска федерация, Тунизийска република, Република Турция, Украйна.

§ 3

(отменен)

(1) Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 25 от 2006 г.; изм., бр. 36 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 55 от 2007 г., бр. 3 от 2008 г.; изм., бр. 55 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2013 г.) се отменя с изключение на чл. 15, ал. 4 и приложения № 1 – 6.

(2) В срок до 31.12.2014 г. Съветът на Гаранционния фонд приема и предлага на Комисията за финансов надзор проект на методика по чл. 1, ал. 3.

(3) До приемане на методиката по чл. 1, ал. 3 от тази наредба се прилага методиката по чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.

§ 4

Наредбата се издава чл. 504, чл. 345, ал. 6, чл. 502, ал. 2, ал. 3, т. 6 и ал. 5 и чл. 571, ал. 6, предложение второ от Кодекса за застраховането и е приета с Решение № 149-Н от 16 октомври 2014 г. на Комисията за финансов надзор.

§ 5

За заварените случаи към момента на влизане в сила на чл. 3, ал. 1 на повече от една действащи, както и изтекли (по които са възникнали застрахователни събития), задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователите, страни по съответните договори, отговарят солидарно за изплащане на обезщетението, като увредените лица и застрахованото лице могат да искат изплащане на цялото обезщетение от всеки застраховател.

§ 6

За заварените случаи към момента на влизане в сила на чл. 25, при които за едно и също моторно превозно средство има валидно сключена застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при един застраховател и издаден сертификат „Зелена карта“ при друг застраховател, както и изтекли такива (по които са възникнали застрахователни събития), и застрахователното събитие е извън територията на България, и ако:

1. събитието е възникнало на територията на трета държава, за която издаденият сертификат „Зелена карта“ има териториално покритие, отговорен за изплащане на обезщетението е застрахователят, който го е издал;

2. събитието е възникнало на територията на държава членка, отговорен за изплащане на обезщетението е застрахователят, който е издал застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

§ 7

Гаранционният фонд извършва всички необходими действия с оглед прилагането на чл. 3, ал. 2 и чл. 8, ал. 3 в двумесечен срок от влизането в сила на наредбата.

§ 8

Застрахователите привеждат образците на издаваните от тях полици по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в едномесечен срок от влизането в сила на наредбата.

§ 9

Управителният съвет на Гаранционния фонд приема правилата по чл. 10, ал. 4 в едномесечен срок от влизането в сила на наредбата.

§ 10

Член 11, ал. 4 и чл. 40, ал. 3 и 4 влизат в сила в шестмесечен срок от влизането в сила на наредбата. До влизането в сила на разпоредбите по изречение първо се прилага досегашният ред.

§ 11

Застрахователите приемат и оповестяват методиката по чл. 21, ал. 3 в шестмесечен срок от влизане в сила на наредбата.

§ 12

(1) Застрахователите започват да подават информацията по чл. 41, ал. l, т. l в частта гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, т. 2 и 3, ал. 4 и 7 в шестмесечен срок след влизане в сила на наредбата. До влизане в сила на разпоредбите по изречение първо се прилага досегашният ред.

(2) В срок от осем месеца от влизане в сила на наредбата застрахователите представят в информационния център на Гаранционния фонд данни за всички предявени претенции и изплатени обезщетения по застраховки по т. 3 и т. 10.1 от раздел ІІ, буква „А“ на приложение № 1 от Кодекса за застраховането, с действие на договора след 1.01.2010 г. Данните по изречение първо съдържат информация, определена с решение на комисията въз основа на предложение от управителния съвет на Гаранционния фонд. Данните се подават по начин и във формат, определен от управителния съвет на Гаранционния фонд във връзка с изискванията на системата за автоматизирана обработка на информацията, като се гарантират автентичността и сигурността на подадените данни.

(3) В срок до 31 декември 2015 г. застрахователите представят в информационния център на Гаранционния фонд данни за всички предявени претенции и изплатени обезщетения по застраховки по т. 3 и т. 10.1 от раздел ІІ, буква „А“ на приложение № 1 от Кодекса за застраховането, които са предявени или изплатени след 1.01.2010 г. по полиците с действие на договор преди 1.01.2010 г. Данните по изречение първо съдържат информация, определена с решение на комисията въз основа на предложение от управителния съвет на Гаранционния фонд. Данните се подават по начин и във формат, определен от управителния съвет на Гаранционния фонд във връзка с изискванията на системата за автоматизирана обработка на информацията, като се гарантират автентичността и сигурността на подадените данни.

§ 13

В чл. 20, ал. 1 т. 3 от Наредба № 2 от 2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 90 от 2003 г.; изм., бр. 12 и 101 от 2006 г., бр. 82 от 2007 г. и бр. 37 от 2008 г.) се изменя така: „3. публикуван чрез интернет на страницата на емитента или когато е приложимо, чрез интернет на страниците на инвестиционните посредници и банки, участващи в публичното предлагане на ценните книжа;“. Председател: Стоян Мавродиев

Приложение 1

Приложение № 1 към чл. 44а, ал. 3 Форма за предоставяне на допълнителната информация по чл. 502, ал. 3, т. 6 от Кодекса за застраховането към удостоверението за предявени застрахователни претенции съгласно част А, раздел Е, т. 21 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1855 *При липса на празноти в застрахователното покритие се вписва 00/00/0000 – 00/00/0000. *Не се попълва, когато стойността по т. 21.1.1 е 00/00/0000 – 00/00/0000.

Приложение 2

Приложение № 2 към чл. 44б, ал. 3 Искане за издаване на удостоверение за предявени застрахователни претенции по чл. 502 от Кодекса за застраховането Долуподписаният/ата ....................................................................................................................................... (имена съгласно документ за самоличност) ЕГН ЛНЧ (маркира се вярното) заявявам да ми бъде издадено удостоверение за предявени застрахователни претенции по чл. 502 от Кодекса за застраховането по отношение на превозно средство: Изразявам съгласие за обработката на предоставените от мен лични данни. Подпис на заявителя: (при подаване на хартиен носител)