Чл. 1
С тази наредба се определя редът за установяване и удостоверяване на обстоятелствата, при които може да се извърши вземане на органи, тъкани и клетки от починало лице.
Чл. 2
(1) Вземане на органи, тъкани и клетки от починало лице може да се извърши, когато:
1. лицето е с установена самоличност;
2. смъртта е установена съгласно Наредба № 14 от 2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт (ДВ, бр. 39 от 2004 г.);
3. в здравноосигурителната книжка на лицето не е вписано несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след неговата смърт, в случаите, когато има издадена такава;
4. името на лицето не е вписано в служебния регистър на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ по чл. 39, ал. 1, т. 2 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки;
5. задължително е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки и липсва представен писмен отказ в разумно кратък срок от негови:
(2) Когато трупът е на лице под 18 години или на лице, което е било поставено под запрещение, съгласието за вземане на органи, тъкани или клетки се удостоверява писмено от неговите родители, настойник или попечител чрез попълване на декларация по образец съгласно приложение № 1.
(3) Когато трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза, възможността за вземане на органи, тъкани и клетки се удостоверява с разрешение от съдебномедицински експерт по образец съгласно приложение № 2.
Чл. 3
Обстоятелствата по чл. 2 се установяват от лекар, участвал в медицинското обслужване на починалото лице.
Чл. 4
Установяване на самоличността и възрастта на починалото лице се извършва от лекар, участвал в медицинското му обслужване, който полага подпис върху копие от документа му за самоличност.
Чл. 5
Смъртта на лицето се удостоверява със “Съобщение за смърт” по образец ЕСГРАОН-ТДС № 3.
Чл. 6
Наличието на изразено приживе несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки се удостоверява чрез:
1. копие на здравноосигурителната книжка на починалото лице, когато има издадена такава, подписано от лекаря по чл. 3;
2. попълнена справка по образец съгласно приложение № 3 за проверка в служебния регистър на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ на лицата, изразили несъгласие за даряване на органи, тъкани и клетки след смъртта.
Чл. 7
(1) Лекарят по чл. 3 съобщава на съпруг или родител, дете, брат или сестра на починалото лице за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки и определя разумно кратък срок, в който тези лица могат да представят писмен отказ за вземане на органи, тъкани или клетки, като срокът се отразява предварително в протокола по ал. 2.
(2) Удостоверяването на обстоятелството, че е съобщено на съпруг или родител, дете, брат или сестра на починалото лице, за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки се осъществява чрез попълване на протокол по образец съгласно приложение № 4.
Чл. 8
(1) Документите по чл. 2, ал. 2 и 3, чл. 4, 6 и чл. 7, ал. 2 се съхраняват в лечебното заведение, извършило вземането на органи, тъкани или клетки, за срок от 30 години.
(2) Отговорното лице по чл. 15г от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки изпраща копие от документите по ал. 1 в Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ в срок до 7 дни след извършеното вземане на органи, тъкани или клетки за регистриране на процедурите.
Заключителни разпоредби
§ 1
Наредбата се издава на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
§ 2
Тази наредба отменя Наредба № 16 от 2004 г. за условията и реда за даване на съгласието на някой от близките за вземане на органи, тъкани и клетки от човешки труп (ДВ, бр. 44 от 2004 г.). Министър: Р. Гайдарски