Чл. 1
(1) С наредбата се определят изискванията за означаване вида на материалите, които се използват в основните части на обувките, предназначени за продажба на потребителите.
(2) Изискванията за означаване вида на материалите се отнасят до обувките и до техните основни части по чл. 4, ал. 1, когато те се предлагат отделно.
Чл. 2
Наредбата не се прилага за:
1. употребявани обувки;
2. обувки - лични предпазни средства, попадащи в обхвата на разпоредбите на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни средства, приета с Постановление № 94 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 48 от 2002 г.; изм., бр. 13 от 2003 г.), въвеждаща Директива 89/686/ЕИО;
3. обувки, попадащи в обхвата на разпоредбите на Наредбата за опасните химични вещества и препарати, подлежащи на забрана или ограничения при търговия и употреба, приета с Постановление № 130 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 69 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 62 от 2004 г. и бр. 97 от 2005 г.), въвеждаща Директива 76/769/ЕИО;
4. обувки, имащи характер на играчки.
Чл. 3
(1) Производителят или неговият упълномощен представител, установени на територията на Европейската общност (ЕО), са длъжни да етикетират стоките по чл. 1, ал. 2 съгласно изискванията на наредбата.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да осигурят съответствието на информацията, давана чрез етикетирането, с действително вложените материали.
(3) Когато производителят или неговият упълномощен представител не са установени на територията на ЕО, отговорността за спазване изискванията на ал. 1 и 2 е на лицето, което първо пуска на пазара на ЕО стоките по чл. 1, ал. 2.
(4) Търговците са длъжни да продават само обувки, етикетирани в съответствие с разпоредбите на наредбата.
Чл. 4
(1) Чрез етикетирането се дава информация за всяка от следните три части на обувките:
1. лицева част (сая);
2. подплата и стелка;
3. външно ходило.
(2) За означаване частите на обувките съгласно изискванията на чл. 6 се използват съответните пиктограми или текстови означения, посочени в приложение № 1.
Чл. 5
(1) Чрез етикетирането се дава информация за вида на материалите, от които са изработени частите по чл. 4, ал. 1.
(2) За означаване вида на материалите съгласно изискванията на чл. 6 се използват съответните пиктограми или текстови означения, посочени в приложение № 2.
(3) Видът на материалите на лицевите части на обувките се определя съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, без да се вземат предвид допълненията или подсилванията, като кантове, предпазители за глезените, орнаменти, катарами, петлици, метални накрайници за връзки за обувки или подобни допълнения.
(4) Видът на материалите на външните ходила се определя въз основа на обема на използвания материал в съответствие с чл. 6, ал. 1.
Чл. 6
(1) Чрез етикетирането се дава информация за материалите, определени съгласно приложение № 2, които съставляват най-малко 80 на сто от повърхността на лицевата част или от подплатата и стелката и най-малко 80 на сто от обема на външното ходило.
(2) Ако нито един материал не съставлява най-малко 80 на сто, се дава информация за двата преобладаващи материала в състава на обувката.
(3) Пиктограмите, отнасящи се до материалите, трябва да са нанесени непосредствено до пиктограмите, отнасящи се до трите части на обувките, съгласно чл. 4 и приложение № 1.
(4) Информацията трябва да е нанесена най-малко на една от обувките от всеки чифт.
(5) Етикетирането трябва да бъде видимо, сигурно прикрепено и достъпно. Размерите на пиктограмите и текстовите означения трябва да бъдат достатъчно големи, за да се възприема лесно съдържащата се в тях информация и да не въвежда потребителя в заблуждение.
(6) При необходимост при етикетирането на обувките се допуска нанасянето на допълнителна текстова информация, придружаваща изискваната от наредбата информация.
(7) Когато при етикетирането се използва текстово означение, текстът трябва да е на български език или и на български език.
(8) В случаите, когато информацията при етикетирането е предоставена само чрез пиктограми, търговците са длъжни да информират потребителите за значението на пиктограмите.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на наредбата:
1. “Обувки” са всички продукти с прикрепени ходила, предназначени да предпазят или да покрият крака (включително основните им части по чл. 4, ал. 1, когато се предлагат отделно), като:
2. “Лицева част (сая)” е горното лице на структурния елемент, който е прикрепен към външното ходило.
3. “Подплата и стелка” са вътрешното покритие на лицевата част и вътрешното покритие на ходилото, образуващи вътрешността на обувката.
4. “Външно ходило” е долната част на обувката, която е подложена на износване и е прикрепена към лицевата част.
5. “Кожа” е общ термин за кожа от едър рогат добитък (ЕРД) или други животни с нейната оригинална влакнеста структура, запазена в по-голяма или в по-малка степен, издъбена, за да бъде устойчива на гниене. Косъмът или вълната могат да бъдат или да не бъдат отстранени. Кожата се изработва от кожа от ЕРД или от други животни чрез разцепване или разделяне на слоеве преди или след дъбене. Когато издъбената кожа от ЕРД или от други животни е раздробена механично и/или химично на влакнести частици, малки прахообразни частици, които със или без комбинация от свързващи вещества се произвеждат под формата на листове или други форми, такива листове и форми не са кожа. Ако кожата има нанесено по какъвто и да е начин повърхностно покритие или залепен повърхностен слой, тези повърхностни слоеве не трябва да бъдат с дебелина повече от 0,15 mm. Така дефинирани, всички кожи покриват без ограничение други правни изисквания, например Вашингтонската конвенция. Когато като допълнителна текстова информация, посочена в чл. 6, ал. 7, се употребява терминът “кожа със запазен (естествен) лицев слой”, той се отнася за кожа с оригинална зърнеста структура на повърхността, получена чрез отстраняване на епидермиса й, ако никаква част от повърхността не е отстранена чрез шлайфане, фалцване или цепене.
6. “Кожа с покритие” е кожа, при която повърхностното покритие не превишава 1/3 от общата й дебелина, но не е по-малко от 0,15 mm.
7. „Текстилни материали“ са всички продукти, попадащи в обхвата на Регламент (ЕC) № 1007/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти по отношение на техния влакнест състав и за отмяна на Директива 73/44/ЕИО на Съвета и на директиви 96/73/ЕО и 2008/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 272 от 18.10.2011 г.).
8. “Етикетиране” е нанасянето на необходимата информация по наредбата чрез отпечатване, чрез релефно означение или чрез използване на прилепен или прикрепен етикет.
9. “Пиктограма” е графично изображение.
10. “Лично предпазно средство” е всяко устройство или средство, предназначено за носене или държане от едно лице, с цел да го предпазва от една или множество опасности, които могат да застрашават неговото здраве, както и безопасността му.
§ 1а
Наредбата въвежда разпоредбите на Директива 94/11/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки в областта на етикетирането на материалите, използвани в основните компоненти на обувките, предназначени за продажба на потребителите, последно изменена и допълнена с Директива 2006/96/ЕО и Директива 2013/15/ЕC на Съвета от 13 май 2013 г. за адаптиране на някои директиви в областта на свободното движение на стоки поради присъединяването на Република Хърватия (ОВ, L 158 от 10.06.2013 г.).
Заключителни разпоредби
§ 2
Наредбата се приема на основание чл. 12, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
§ 3
Наредбата отменя Наредбата за означаване на вида на материалите, използвани в основните части на обувките, приета с Постановление № 92 на Министерския съвет от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 37 от 2001 г.; изм., бр. 78 от 2005 г.),.
§ 4
Контролът по прилагането на наредбата се възлага на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и енергетиката, на нейните регионални структури и на звената за защита на потребителите към общинската администрация по реда на глава десета “Контрол” от Закона за защита на потребителите.
§ 5
Наредбата влиза в сила от 10 юни 2006 г.
§ 6
Разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и 3 влизат в сила от 1 януари 2007 г.
§ 7
До 1 януари 2007 г.:
(1-dup) Производителят или неговият упълномощен представител, когато са установени в Република България, са длъжни да етикетират стоките по чл. 1, ал. 2 съгласно изискванията на наредбата.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да осигурят съответствието на информацията, давана чрез етикетирането, с действително вложените материали.
(3) Когато производителят или неговият упълномощен представител не са установени в Република България, отговорността за спазване изискванията на ал. 1 и 2 е на лицето, което първо пуска на българския пазар стоките по чл. 1, ал. 2.
Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2, чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 3 (Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)
Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2, чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 3 Пиктограми и текстови означения за частите на обувките Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя
Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 (Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)
Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 Пиктограми и текстови означения за материалите Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя