Наредба № 47 от 20 април 2006 г. за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол

Чл. 1

(1) С тази наредба се определят изискванията към ветеринарните проверки при внасяне на продукти в страната, които обхващат :

1. общите изисквания към граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП);

2. специфичните изисквания към някои ГИВП;

3. условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол (ГИВК), при внасяне на суровини и храни от животински произход, посочени в приложение към чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общите ветеринарномедицински изисквания при внасяне на суровини и храни от животински произход.

(2) Изискванията по тази наредба се отнасят и за внасяне в страната на сено и слама, които поради произхода си и последващото си местоназначение могат да създадат риск от разпространение на инфекциозни болести по животните.

(3) Суровините, посочени в ал. 2, които произхождат от страни, посочени в приложение № 1, подлежат на ветеринарни проверки на документацията съгласно чл. 16, ал. 3, на лабораторни проверки по чл. 18, ал. 7 и на физически проверки по чл. 18 - 20 в предвидените в тази наредба случаи.

(4) Изискванията по тази наредба се прилагат за продуктите, изброени в ал. 2, които поради произхода си и последващото си местоназначение могат да създадат риск от разпространение на инфекциозни заболявания по животните.

(5) Условията и редът за провеждане на граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни се уреждат с отделна наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 1а

(1) Всички решения от официален ветеринарен лекар (ОВЛ), издадени по реда на тази наредба, се съобщават на отговорните за пратките лица, за които се отнасят.

(2) По искане на лицето, за което се отнася решението, или негов представител решенията по ал. 1 му се изпращат в писмена форма с указване на реда и начина за обжалване.

Чл. 2

(1) Изискванията на тази наредба не се прилагат за:

1. продукти, които са част от личния багаж на пътниците, предназначени за лична консумация, в количества до един килограм, и произхождат от страни или райони на страни, от които внасянето не е забранено;

2. малки пратки, които не са обект на търговия, в количества до един килограм, и произхождат от страни или райони на страни, от които внасянето не е забранено;

3. продукти на борда на самолети или кораби, които са предназначени за консумация от екипажа и от пътниците и не се въвеждат на територията на страната; когато тези продукти или отпадъци от тях се разтоварват, те:

4. продукти, които са преминали термична обработка, в херметически затворени кутии със стойност Fc равно на 3 или повече от 3, и:

5. продукти-мостри за изложби, при условие че не са предназначени за търговия и след писмено съгласие от генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) или упълномощено от него лице;

6. предназначени за специални изследвания или анализи, при условие че след извършена проверка от НВМС се установи безспорно, че тези продукти не се доставят за консумация от хора;

(2) Когато изложбите и изследванията по ал. 1, т. 5 и 6 приключат, неизползваните продукти се унищожават под контрол на органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК), а в случаите по т. 6 - или се връщат при определени условия, посочени от НВМС.

(3) Предназначението на продуктите по ал.1, т.6 се удостоверява с документ, издаден от компетентен орган на страната износител. Изискванията по тази наредба не се прилагат за продукти по чл. 205, ал. 1 ЗВД.

(4) Продуктите по ал. 1 се внасят само ако произхождат от трети страни, части или региони от тях, които са включени в списъци на Европейската комисия и отговарят на изискванията на наредбите по чл. 57, ал. 4 ЗВД.

(5) При внасяне на пратки по ал. 1 се спазват изискванията, отнасящи се до опазване здравето на животните и общественото здраве, предвидени в съответните нормативни актове на Общността.

Чл. 3

Граничните инспекционни ветеринарни пунктове се одобряват по реда на чл. 185, ал.2 ЗВД.

Чл. 4

(1) Министърът на земеделието и горите със заповед утвърждава списък на одобрените от ЕК ГИВП, който съдържа информация за:

1. местоположението на пункта - на пристанище, летище, шосе или жп линия;

2. категориите продукти, за които пунктът е одобрен;

3. наличието на допълнителни ограничения относно някои продукти от категориите по т. 2.

(2) Списъкът по ал.1 се изменя със заповед на министъра на земеделието и горите при:

1. закриване на ГИВП по чл. 5, ал. 1;

2. откриване на нов ГИВП по реда на тази наредба.

Чл. 5

(1) Министърът на земеделието и горите със заповед закрива ГИВП, когато :

1. не отговаря на изискванията на тази наредба;

2. е установено наличието на сериозен риск за здравето на хората или животните.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) уведомява Европейската комисия и компетентните органи на държавите членки за заповедта по ал.1 и за настъпилите промени в списъка по чл. 4.

Чл. 6

(1) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове:

1. се разполагат възможно най-близо до мястото на въвеждане на стоките на митническата територия на страната;

2. се разполагат в зоната на ГКПП;

3. се състоят от съоръжения, сгради или инспекционни центрове;

4. са под контрол на официален ветеринарен лекар, който отговаря за извършването на ветеринарните проверки.

(2) По изключение поради специфични географски условия ГИВП може да бъде разположен на известно разстояние от точката на въвеждане или в случай на железопътен транс порт - да бъде разположен на първата гара, определена със заповед на министъра на земеделието и горите.

Чл. 7

Граничният инспекционен ветеринарен пункт може да разполага с повече от едно съоръжение, сгради или инспекционни центрове за провеждане на необходимите проверки, за които е одобрен, когато това е необходимо поради географското положение, разположението на граничния пункт или поради ефективността на провеждане на гранични ветеринарни проверки.

Чл. 8

(1) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове разполагат със:

1. квалифициран персонал, обучен да извършва ветеринарни проверки на всяка пратка от продуктите;

2. квалифициран персонал, който взема и обработва проби от пратките с продукти, представени на ГИВП за проверка;

3. помещения за персонала, отговорен за извършване на ветеринарните проверки;

4. помещения и приспособления за вземане на проби;

5. помещения и приспособления за обработка на взетите проби и извършване на рутинни анализи, съобразени с микробиологичните стандарти;

6. обслужване от специализирана лаборатория, в която могат да се извършват изследвания на пробите, взети на ГИВП;

7. помещения и хладилни складове за съхранение на части от пратките, взети за изследване, и продукти, за които официалният ветеринарен лекар на ГИВП не е разрешил внасяне;

8. оборудване за бърза обмяна на информация чрез компютризирана система и по-специално с другите ГИВП;

9. помещение с комуникационно оборудване, включващо телефон, факс, терминал за компютризираната система за обмен на информация, фотокопирна машина, пълна документация и архив, свързани с проверките на продуктите;

10. служебни помещения - съблекални, тоалетни с мивки, предназначени за персонала на ГИВП и се ползват само от служители, които са ангажирани с ветеринарните проверки;

11. оградена или снабдена с покрив площ за разтоварване на пратките от транспортните средства;

12. помещение за извършване на ветеринарните проверки и за вземане на проби за допълнителни изследвания; не се изисква мястото за вземане на проби да бъде отделено от помещението за проверки;

13. складови помещения или места, където под контрола на официалния ветеринарен лекар, докато се изчакват резултатите от лабораторни или други изследвания, се съхраняват задържани пратки - охладени, замразени или при стайна температура;

14. оборудване за унищожаване на отпадъци от животински произход или договор с екарисаж, който да поема извозването и унищожаването на пратки с продукти;

15. оборудване или достъп до оборудване за измерване теглото на пратките, които подлежат на проверки;

16. оборудване за отваряне и изследване на пратките;

17. оборудване за почистване и дезинфекция, отговарящо на нуждите на ГИВП, или ефективна система за почистване и дезинфекция по договор с външни лица, които документират извършеното почистване и дезинфекция;

18. оборудване за поддържане на температурата на необходимото ниво в помещенията за съхранение на продукти при температурен режим.

(2) Изискването за покрив по ал. 1, т. 12 не е задължително, когато с плавателните съдове се превозват:

1. пратки, които се състоят от вълна, която не е в контейнери;

2. насипен непакетиран обработен животински протеин, който не е предназначен за човешка консумация;

3. насипен тор или гуано;

4. наливни течни масла и мазнини - в цистерни или бидони.

Чл. 9

(1) Помещенията за разтоварване, контролиране или съхранение на продуктите са със:

1. гладки стени с миещо се покритие и подове, лесни за почистване и дезинфекция и с подходяща система за отвеждане на водата;

2. чист и лесен за почистване таван;

3. подходящо естествено и изкуствено осветление;

4. топла и студена вода във всички помещения за проверки.

(2) Помещенията в ГИВП за извършване на проверки разполагат със:

1. маса с гладка миеща се повърхност, лесна за почистване и дезинфекция;

2. инструменти за вземане на проби - електрически трион, нож, отварачка за консерви и контейнери за съхранение на пробите;

3. ясно означени запечатващи ленти или номерирани пломби или етикети за проследяване на произхода на взетата проба;

4. термометри за измерване на температурата на повърхността и в дълбочина на продуктите, везни и pH-метри за пресните продукти;

5. апаратура за размразяване или микровълнова печка;

6. оборудване за временно съхраняване на взетите проби при определен температурен режим преди транспортирането им до лаборатория;

7. подходящи контейнери за превозване на пробите по т. 6 до лаборатория.

Чл. 10

Освен на изискванията по този раздел ГИВП, одобрени за внасяне на определени категории продукти, отговарят и на специфичните изисквания по раздел IV.

Чл. 11

(1) Граничният инспекционен ветеринарен пункт, одобрен за продукти за човешка консумация, които се съхраняват при определени температурни режими, секторът, свързващ площите за транспортиране и разтоварване, се защитава или изолира от външната среда.

(2) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове разполагат с отделни площадки за разтоварване, помещения за проверки и съ храняване, предназначени поотделно за продуктите за човешка консумация и за продукти, които не са предназначени за човешка консумация.

(3) Площадките за разтоварване по ал. 2 могат да бъдат общи, при условие че :

1. граничният инспекционен ветеринарен пункт е одобрен само за опаковани продукти;

2. по време и след разтоварването продуктите за човешка консумация и тези, които не са предназначени за човешка консумация, са отделени така, че да не се допусне кръстосано замърсяване.

(4) Площадките за разтоварване, помещенията за проверка и складиране могат да бъдат общи за всички продукти, за които пунктът е одобрен, при условие че:

1. през пункта се внасят до 500 пратки на година;

2. пратките се обработват по различно време;

3. след обработката помещенията се почистват и дезинфекцират преди пристигането на следващата пратка.

Чл. 12

(1) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове, одобрени за категории продукти, които се съхраняват под определен температурен режим - охладени, замразени или при температура на околната среда, се осигуряват и със съответния брой хладилници или складове за едновременно съхраняване на продуктите, до които официалният ветеринарен лекар на ГИВП има достъп по всяко време на денонощието.

(2) Съхраняването на продукти в самостоятелни контейнери, постоянно монтирани на местата за разтоварване, се допуска, при условие че контейнерите са свързани към мястото за разтоварване по такъв начин, че разтоварването се извършва чрез ръкав, който осигурява защита от климатичните условия.

(3) Пратките от всяка категория продукти могат да се съхраняват в транспортното средство, в което пратката е била превозена до ГИВП, само под контрола на официалния ветеринарен лекар на ГИВП, разположен на шосе, железопътна линия или пристанище.

(4) Използването на търговски складови съоръжения в близост до ГИВП и в рамките на едно и също пристанище или митническа територия се допуска, при условие че:

1. използването е под контрола на официалния ветеринарен лекар на ГИВП;

2. задържаните продукти се съхраняват в отделни заключващи се помещения, камери или зони, преградени от всички останали продукти.

(5) Дълбоко замразена сперма и ембриони, които се транспортират при температура на околната среда в запечатани контейнери, поддържащи необходимата температура, се подлагат на ветеринарни проверки само на ГИВП, одобрени за продукти, които не са предназначени за човешка консумация, и проверките се извършват при температура на околната среда.

Чл. 13

(1) Официалният ветеринарен лекар (ОВЛ) на ГИВП извършва:

1. проверки на документи;

2. проверки за идентичност и физически проверки, вземане на проби и извършване на общи изследвания;

3. административни задачи и процедури;

4. дезинфекция на влизащите в страната транспортни средства съгласно чл. 190 ЗВД.

5. актуализация на базата данни съгласно чл. 1, ал. 1 на Решение на Съвета 92/438/ЕС.

(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 официалният ветеринарен лекар може да се подпомага от помощници - ветеринарни техници или лица, завършили курс на обучение, организиран от НВМС , като той носи отговорност за крайните решения.

(3) При осъществяване на дейностите по ал. 1 ОВЛ си сътрудничи с другите органи на ГКПП.

Чл. 14

(1) Всеки ГИВП разполага със:

1. актуализиран списък на страните и частите от тях по чл. 61, ал. 1, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД);

2. копие от образците на ветеринарни сертификати за внасяне в страната, обнародвани в “Държавен вестник”;

3. актуализиран списък на предприятията по чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗВД;

4. актуализиран списък на ГИВП по чл. 4, ал. 1;

5. актуализиран списък на складовете по чл. 43 и на лицата по чл. 45, ал. 1;

6. актуализиран списък на предприятията по чл. 28, ал. 1;

7. действащите нормативни актове относно ветеринарните проверки на продукти;

8. копие от документи за ограничаване или забрана за внос на продукти в Европейския съюз.

(2) На всеки ГИВП се води:

1. регистър на всички пратки, за които внасянето е било отказано и които са били изнесени извън страната или унищожени или за които ГВИ е разрешил използването или преработката им за цели, различни от човешка консумация; регистърът трябва да съдържа данните, посочени в приложение № 2;

2. регистър, който съдържа данните, посочени в приложение № 3;

3. регистър на всички проби, взети на ГИВП за лабораторни изследвания, заедно с протоколите с получените резултати;

4. регистър на пратките, за които внасянето е отказано, който съдържа данните по приложение № 4;

5. дневник, в който се отразяват резултатите от проверките по чл. 15, ал. 4.

(3) Регистърът по ал. 1, т. 4 се съхранява минимум 18 месеца след датата на проверката и ако се налага, се съхранява на електронен носител.

(4) В регистъра по ал. 2, т. 1 се отбелязват всички случаи, при които има поставен краен срок от страна на официалния ветеринарен лекар от ГИВП за предприемане на определени действия или отговор относно пратки, които са отказани, изпратени транзитно продукти по чл. 26 или когато се изискват допълнителни действия.

(5) На всеки ГИВП се води дневник за проведените обучения на служители по провеждане на ветеринарни проверки.

Чл. 15

(1) Всяка пратка продукти, предназначена за внасяне или транзитно преминаване през територията на Република България от трети страни, подлежи на граничен ветеринарномедицински контрол.

(2) Граничният ветеринарномедицински контрол по ал. 1 обхваща:

1. проверка на документацията;

2. проверка за идентичност;

3. физическа проверка.

(3) Граничният ветеринарномедицински контрол по ал. 1 се извършва от официални ветеринарни лекари на ГИВП.

(4) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП съвместно с митническите органи извършва редовни ветеринарни проверки на свободните зони, свободните и митническите складове и корабните доставчици на територията на ГИВП, резултатите от които се вписват в дневника по чл. 14, ал. 2, т. 5.

(5) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП извършва проверки на отпадъците от животински произход, разтоварени от транспортните средства на територията на ГИВП, и разпорежда тяхното унищожаване или обезвреждане.

(6) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП е длъжен да е запознат със:

1. условията и реда за унищожаване на отпадъци от животински произход;

2. списъците на свободните зони, свободните и митническите складове.

Чл. 15а

(1) Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на ветеринарните експерти от Европейската комисия при осъществяване на проверки от тях на територията на Република България, и изпълнява дадените указания и предписания във връзка с изпълнение на изискванията на европейското законодателство към ГИВП..

(2) Националната ветеринарномедицинска служба участва в обсъждане на резултатите от проверките по ал. 1 преди изготвянето на окончателния доклад от проверяващите.

Чл. 16

(1) Проверката на документацията включва:

1. проверка за съответствието на информацията в придружаващия пратката ветеринарен сертификат с информацията в другите документи, отнасящи се до пратката, и в предварително дадената информация в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2;

2. проверка за наличие на отказ за допускане на пратката от друг ГИВП чрез компютърна система за обмен на информация.

(2) Когато пратките се превозват по море или по въздух, ОВЛ на ГИВП проверява дали данните, които се съдържат по чл. 29, ал. 1, съответстват на манифестите на кораба или самолета.

(3) Проверките на документацията по ал. 1 се извършват съгласно приложение № 5.

Чл. 17

(1) Проверката за идентичност включва проверка на съответствието на пратката с информацията, посочена в сертификатите или в документите, които придружават пратката, както и :

1. наличието на необходимите печати и здравни маркировки, които идентифицират страната и предприятието на произход и тяхното съответствие с отразеното в документите, които придружават пратката;

2. съответствието на етикетирането с нормативните изисквания;

3. наличието на пломбите на транспортните средства.

(2) Когато продуктите се транспортират в контейнери, проверката за идентичност включва и проверка на целостта на пломбите, поставени от компетентните власти на страната на произход, както и съответствието на номерата на пломбите с тези, отразени в документите, които придружават пратката.

(3) Алинея 2 не се прилага за обемисти пратки, както е посочено в Директива на Съвета 92/118/ЕИО от 17 декември 1992 г., и които не подлежат на изискванията, посочени в Анекс А (1) към Директива 89/662/ЕИО и по отношение на изискванията за патогените, посочени в Директива 90/425/ЕИО.

Чл. 18

(1) Физическа проверка се извършва в съответствие с изискванията на ал. 2, чл. 19 и чл. 20, за да се установи дали продуктите:

1. отговарят на изискванията на общността за внасяне;

2. могат да се използват съгласно предназначението, посочено в документите, които придружават пратката.

3. отговарят на специфичните изисквания за съответния продукт, което се установява при отваряне на опаковките.

(2) Проверките по ал. 1 се извършват преди каквито и да е лабораторни изследвания и вземания на официални проби, изискващи по-ранни резултати.

(3) Физическата проверка се осъществява чрез:

1. органолептична проверка на мириса, цвета, консистенцията и вкуса (когато е възможно) на продукта, за да се провери наличието на отклонения, които правят продукта негоден за употребата, посочена във ветеринарния сертификат, като при това:

2. прости физически или химически тестове - рязане, размразяване, варене;

3. вземане на проби от всяка пратка за лабораторни изследвания.

(4) По време на проверката на продуктите официалният ветеринарен лекар на ГИВП има право по собствена преценка да намали максималния брой на проверените проби и в зависимост от вида на продуктите и обстоятелствата може да извърши по-задълбочена и обхватна проверка особено при съмнения за отклонения от изискването за качество и безопасност на продуктите.

(5) Физическата проверка обхваща:

1. проверка на съответствието на броя на опаковките, посочени в придружаващия сертификат с теглото на пратката, отчитайки теглото на една опаковка;

2. сравняване на реалното тегло на пратката с посоченото във ветеринарния сертификат или документ;

3. проверка на опаковките и пликовете с цел да се установи дали отговарят на изискванията за опаковане на съответния вид продукт;

4. проверка на температурата и на температурния режим по време на транспортирането;

5. проверка на пакетите или пробите в случай на обемисти продукти преди сензорния преглед, физическите, химическите и лабораторните тестове; тестовете обхващат целия диапазон от проби от цялата пратка, която при необходимост може да бъде частично разтоварвана, за да се достигне до всичките й части.

(6) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП удостоверява, че проверката е завършена чрез затваряне и поставяне на официален печат на всички отворени опаковки и чрез повторно поставяне на пломба на всички отворени контейнери, като номерата на пломбите се записват и в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2, и в останалите документи, които придружават пратката.

(7) За всяка пратка, предназначена за внасяне и подлежаща на ветеринарни проверки, официалният ветеринарен лекар на ГИВП прави справка чрез компютризираната система за обмен на информация.

(8) Лабораторните изследвания по ал. 3, т. 3 се извършват съгласно приложение № 6.

(9) Физическата проверка на продуктите се провежда при условия, позволяващи извършването на необходимата инспекция и изпитване.

(10) При физическата проверка допълнително се извършват:

1. проверка на температурата на продукта;

2. проверки за аномалии във външен вид, консистенция, цвят, мирис и когато е приложимо - вкус; за замразени или дълбоко замразени продукти инспекцията се извършва след размразяване на продуктите; за замразени и дълбоко замразени продукти проверката се извършва след размразяване на продукта.

Чл. 18а

(1) Честотата на физическите проверки се определя съгласно Решение на Комисията 94/360.

(2) Генералният директор на НВМС може да поиска от Европейската комисия намаляване на честотата на физическите проверки за продукти въз основа на резултати от предишни проверки, за които условията на внос са хармонизирани, ако отговарят на следните условия:

1. произхождат от трети страни или региони от трети страни, предлагащи задоволителни здравни гаранции по отношение на проверките в мястото на произхода на продуктите, предназначени за внасяне в Република България или на територията на друга държава членка;

2. са произведени в предприятие, включено в списък, изготвен от Европейската комисия, или в предприятие, одобрено в съответствие с Решение на Съвета 95/408/ЕО, от 22 юни 1995 г., което е проверено от Европейския съюз или от съответния компетентен орган на страната на произход;

3. за които са издадени сертификати за внасяне.

(3) Без да се нарушават изискванията по ал. 2, всяка пратка продукти индивидуално подлежи на проверка за идентичност и физическа проверка по реда на чл. 17 и 18.

Чл. 19

(1) За осъществяване на физическа проверка транспортните средства се разтоварват изцяло само в следните случаи:

1. товаренето е извършено по начин, който не позволява достъп до цялата пратка при частично разтоварване;

2. проверките на пробите са показали несъответствия с изискванията за качество и безопасност;

3. ветеринарните проверки на предишна пратка със същия произход са били с незадоволителен резултат;

4. по искане на официалния ветеринарен лекар на ГИВП.

(2) Товаренето и разтоварването се извършват по такъв начин, че да се предпазят продуктите от замърсяване.

(3) В случаи на съмнение относно пратката ОВЛ на ГИВП извършва допълнителни ветеринарни проверки с цел установяване на съответствие с ветеринарномедицинските изисквания за внасяне в страната, както и допълнителни физически проверки и лабораторни изследвания на продуктите, след като пратката е изцяло разтоварена.

Чл. 20

(1) Лабораторните изследвания по чл. 18, ал. 2, т. 3 се извършват за определяне на:

а) остатъци от замърсители;

б) патогенни микроорганизми;

в) замърсяване с вещества, опасни за хората, животните и околната среда;

г) доказателства за промяна.

(2) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП информира органите на ДВСК по местоназначение за изследването на пратките по ал. 1 и записва резултатите от изследването в сертификата.

(3) Пратките не се освобождават до получаване на отрицателни резултати от изследванията:

1. когато лабораторните изследвания са направени поради съмнение за нередности или предишните изследвания са дали положителни резултати;

2. когато изследването се отнася до вещества или патогенен агент, които представляват директна или непосредствена опасност за здравето на животните или хората.

(4) Пратката може да бъде освободена при лабораторни изследвания на взети произволни проби, които не могат да дадат незабавни резултати и няма непосредствена опасност за здравето на хората и животните.

(5) Когато са взети произволни проби от пратки, непредставляващи опасност за здравето на хората и животните, пратката може да бъде освободена преди получаването на лабораторните резултати, което се посочва в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2.

(6) Националната ветеринарномедицинска служба ежемесечно уведомява Европейската комисия за резултатите от лабораторните изследвания по чл. 18, ал. 2, т. 3.

Чл. 21

(1) Всички физически проверки и проверките за идентичност, с изключение на проверките на пломбите, се извършват в помещенията за ветеринарни проверки.

(2) Проверките по ал. 1 се извършват по начин, при който не се допуска кръстосано замърсяване, и в съответствие с температурния режим, при който продуктите се транспортират.

(3) Проверките на неопаковани продукти за човешка консумация се извършват при условия, които осигуряват защита от климатичните условия.

Чл. 22

(1) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП допуска пратка с продукти, предназначена за внасяне в Република България, ако се придружава от оригинален ветеринарен сертификат или оригинален ветеринарен документ, издаден от компетентен държавен орган, отнасящ се до пратката.

(2) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП допуска пратка с продукти, предназначена за внасяне в друга държава членка, посочена в Приложение 1 на Директива на Съвета 97/78, ако се придружава от оригинален ветеринарен сертификат или оригинален ветеринарен документ, издаден от компетентен държавен орган, отнасящ се до пратката.

(3) Митническите органи разрешават поставянето на продуктите под режим внасяне, при условие че са извършени ветеринарните проверки, издаден е ветеринарен сертификат по чл. 24, ал. 1, т. 2 и са заплатени таксите за ветеринарен контрол съгласно тарифата по чл. 14, ал. 2 ЗВД.

(4) Пратки, предназначени за транзитно преминаване, както и пратки, които не отговарят на ветеринарните изисквания за внасяне и са предназначени за съхранение в регистрирани складове по чл. 40, ал. 1, т. 2, чл. 43 или чл. 45, ал. 3 и имат за крайно предназначение територия извън Република България, се придружават от оригиналните ветеринарни сертификати или оригиналните ветеринарни документи.

(5) На ГИВП се съхраняват копия на документите, които придружават пратките по ал. 4. Копията се правят при пристигането на пратките на ГИВП.

Чл. 22а

(1) Ветеринарният сертификат по чл. 22, ал. 1, придружаващ пратките, предназначени за внасяне в Република България, отговаря на изискванията на приложение № 7.

(2) Сертификатът по ал. 1 удостоверява, че продуктите отговарят на:

1. изискванията на Закона за храните и Наредбата за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 35 от 2006 г.);

2. специалните условия за внасяне по чл. 56 и 61 ЗВД.

(3) Сертификатите по ал. 1 съдържат друга информация, когато това се изисква с нормативен акт, отнасящ се до опазване здравето на хората и животните.

(4) Изключения от изискванията по ал. 1 се допускат в случаите, когато това се изисква от Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните към Европейския съюз, при които гаранциите по ал. 2 могат да бъдат дадени по друг начин.

Чл. 23

(1) Лицето, отговорно за товара, е длъжно да попълни първата част на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 и да я изпрати на ОВЛ на ГИВП 24 h преди пристигане на пратката или да изпрати подробно описание на пратката, включително и на пратки по чл. 29, ал. 1.

(2) Сертификатът по ал. 1 се попълва в четири екземпляра - един оригинал и три копия, като едното копие се изпраща на митническите органи, а оригиналът и другите две копия - на официалния ветеринарен лекар на ГИВП.

(3) Сертификатът или документът по чл. 22, ал. 1 относно здравето на животните или здравето на хората, който придружава пратката с продукти:

1. е оригинален;

2. се отнася за страна, която не е членка на ЕС, или част от нея, за която няма забрана за внасяне;

3. съответства на образеца, одобрен за съответната страна по произход;

4. се състои само от един лист;

5. е изцяло попълнен;

6. датата на издаването му съвпада с датата на натоварване на продуктите, предназначени за внасяне в страната;

7. е изготвен само за един получател;

8. се отнася до предприятие по чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗВД;

9. е съставен и на български език;

10. е подписан от ОВЛ или от представител на официалния компетентен орган, чието име и длъжност са попълнени четливо с главни букви;

11. е официален здравен печат на страната по произход, различен по цвят от шрифта на документа.

(4) При издаване на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 се спазват разпоредбите на Наредба № 11 от 2003 г. за изискванията при издаване на ветеринарномедицински документи за живи животни, суровини и продукти от животински произход (ДВ, бр. 21 от 2003 г.).

(5) При спазване на изискванията по ал. 1 и 2 информацията по приложение № 8, която се съдържа в сертификата, може да се изпрати предварително и чрез телекомуникационни или други системи за електронно предаване на данни след съгласието на компетентните служби, имащи отношение към пратката. Информацията, изпратена по електронен път, трябва да бъде идентична с информацията, посочена в част 1 от образеца по приложение № 8.

(6) Извън случаите по тази наредба съставянето, използването, предаването и съхранението на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 може да се извършва по електронен път по преценка на НВМС.

Чл. 24

(1) След извършване на ветеринарните проверки ОВЛ на ГИВП :

1. задържа оригиналните документи по чл. 22 и предоставя заверено копие от тях на лицето, отговорно за пратката;

2. попълва част 2 от ветеринарния сертификат по приложение № 8;

3. допуска се внасянето на пратката, при условие че сертификатът по ал. 1, т. 2 е подписан от ОВЛ или от друг официално упълномощен ветеринарен лекар, действащ под ръководството на ОВЛ;

4. дава на вносителя копие от сертификата по т. 2;

5. изпраща на митническите органи оригиналния сертификат по т. 2; това може да стане и от лицето, отговорно за товара.

(2) Ветеринарният сертификат по ал. 1, т. 2 придружава пратките, докато:

1. са под митнически надзор;

2. пристигнат до първото предприятие получател, в което се произвеждат, съхраняват или преработват суровини и храни от животински произход за човешка консумация, или до първия център или организация, които произвеждат, съхраняват, преработват или търгуват с животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях - в случай на внасяне;

3. се намират под митнически надзор до едно или повече предприятия до момента, в който отговорното за товара лице поиска митническо освобождаване на пратката.

(3) Ако пратката с продукти е разделена на части, правилата по ал. 1 и 2 се прилагат за всяка отделна част.

(4) Оригиналните документи по чл. 22 и копие от сертификата по ал. 1, т. 2 се съхраняват на ГИВП най-малко 3 години от датата на представянето им.

(5) Оригиналът на сертификата по ал. 1, т. 2 за пратки, които са допуснати за внасяне, се състои от две неразделни една от друга части - част 1 и част 2, които трябва да бъдат попълнени, подпечатани и подписани.

(6) Информацията от ветеринарния сертификат по ал. 1, т. 2 може да бъде предавана чрез телекомуникационни средства или компютризирана система.

Чл. 25

Митническите органи дават митническо направление на стоките само в съответствие с условията, посочени в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2.

(2) Официалният ветеринарен лекар проверява митническото направление на стоките само в съответствие с условията, посочени в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2.

Чл. 25а

(1) Когато след допускането за внасяне съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 пратките остават под митнически надзор и впоследствие се допускат за свободно обръщение, се прилага процедурата по чл. 23 - 25.

(2) В случаите, когато пратката по ал. 1 се разделя на части, оригиналът на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 се представя на митническата служба, отговорна за склада или предприятието, в което се разделя пратката.

(3) Копие от сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 остава в склада или предприятието по ал. 2.

(4) Компетентното лице, отговорно за склада или предприятието по ал. 2, може да издаде заверено копие на оригинала на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2, което да придружава всяка част от пратката и в него да са указани промените в количеството и теглото.

(5) Собственикът или управителят на склада или предприятието, където се разделя пратката, води дневник, за да се гарантира възможността за проследяване на отделните части на пратката. Дневникът съдържа вида на пратката, датата на пристигане, частите, на които се разделя, датата на изпращане на отделните части, мястото, от което пристигат и за където се изпращат.

(6) Записите и копията на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 се съхраняват в продължение на три години.

Чл. 25б

(1) Първото митническо освобождаване се извършва само ако отговорното за товара лице предоставя оригинал на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 в митническия отдел, отговарящ за обекта, в който се намира пратката. Това може да се извърши и по електронен път със съответното разрешение на компетентния орган.

(2) Когато се поиска митническо освобождаване по ал. 1, собственикът или управителят на предприятието трябва:

а) да запази копие от сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2, който придружава пратката;

б) да въведе данните на получаване на пратката;

в) да впише датата на митническото освобождаване или ако пратката е разделена на части - датите на митническото освобождаване съгласно чл. 25а, ал. 2 - 4.

Чл. 25в

(1) Продуктите, които според законодателството на Европейския съюз се контролират от ГИВП до предприятието по местоназначение в съответствие с ветеринарния сертификат по чл. 24, ал. 1, т. 2, се превозват във водонепропускливи транспортни средства или контейнери, които се запечатват при напускане на ГИВП и остават под митнически надзор до пристигане в предприятието по местоназначение в съответствие с процедура Т5, посочена в Регламент на Комисията № 2454/93 от 2 юли 1993 г.

(2) В случаите по ал. 1:

1. официалният ветеринарен лекар на ГИВП информира ветеринарните лекари от ДВСК, които контролират предприятието по местоназначение, относно мястото на произход и за местоназначението на продуктите чрез компютъризираната система за обмен на информация;

2. продуктите се подлагат на съответната преработка съобразно ветеринарните изисквания на Европейския съюз;

3. собственикът или управителят на предприятието уведомява официалния ветеринарен лекар, който контролира предприятието, за пристигането на пратката;

4. собственикът или управителят на предприятието на местоназначението или на междинния склад на пристигане уведомява ОВЛ в предприятието на местоназначението или на междинния склад на пристигане за местоназначението на продуктите;

5. в срок до 15 дни от пристигане на пратката в предприятието или в междинния склад ОВЛ, който го контролира, уведомява ОВЛ на ГИВП за пристигането на пратката по местоназначение и вписването й в дневника на предприятието;

6. ветеринарният лекар от ДВСК, който контролира предприятието по местоназначение или междинния склад извършва проверка дали продуктите са пристигнали в предприятието по местоназначение, включително и проверка на неговата входяща документация;

7. когато ОВЛ по т. 6 установи, че продуктите, декларирани като предназначени за одобрено предприятие, не са пристигнали в местоназначението си, без да нарушава разпоредбите на чл. 34, предприема необходимите мерки за търсене на съответната отговорност от лицето, отговорно за товара.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя на Европейската комисия списък на предприятията за преработка на продуктите по ал. 2, находящи се на територията на Република България.

(4) Когато предприятието не отговори на изискванията за обявяване, НВМС може да го заличи от списъка и да му потърси съответната отговорност, като уведомява за това Европейската комисия.

(5) Списъкът с одобрените предприятия и актуализирането му се публикува от Европейската комисия.

Чл. 25г

(1) Преди внасяне на пресни рибни продукти, които в съответствие с изискванията на Регламент на Съвета (ЕИО) № 1093/94 от 6 май 1994 г. са разтоварени от риболовен кораб, плаващ под флаг на трета страна, преминават ветеринарните проверки, които се извършват за рибните продукти, разтоварени от риболовен кораб, плаващ под флаг на държава членка.

(2) По изключение от изискванията, посочени в чл. 1, ал. 3 от Наредба № 46 от 2006 г. за общите ветеринарномедицински изисквания за внасяне на храни от животински произход (ДВ, бр. 43 от 2006 г.), ако Постоянният ветеринарен комитет към ЕС реши, се допуска:

(3) След решение на Постоянния ветеринарен комитет към ЕС могат да не се прилагат разпоредбите по чл. 6, ал. 1, т. 4, като се вземе предвид персоналът, отговорен за проверките и издаването на сертификатите, също и разпоредбите по чл. 15, ал. 1 - 2 и чл. 24, ал. 1 за ГИВП, където рибата се представя.

(4) В случаите по ал. 2, т. 1 не се прилага разпоредбата по чл. 1, ал. 3 от Наредба № 46 от 2006 г. за общите ветеринарномедицински изисквания за внасяне на храни от животински произход (ДВ, бр. 43 от 2006 г.).

Чл. 26

(1) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП чрез компютризираната система за обмен на информация изпраща до РВМС, на територията на която е мястото на получаване на продуктите, допълнителна информация, когато:

1. продуктите са предназначени за държава членка или част от нея, за която има специфични ветеринарномедицински изисквания;

2. резултатите от взетите проби за анализ не са известни, когато пратката напуска ГИВП в случаите по чл. 20, ал. 4;

3. внасянето е разрешено за специфични цели.

(2) Когато продуктите по ал. 1, т. 1 и 3 са предназначени за друга държава членка, ОВЛ предприема всички мерки, за да се увери, че пратката е пристигнала до нейното предназначение в тази държава членка.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя на Европейската комисия списък на предприятията за преработка на продуктите по чл. 26, ал. 1, т. 3, находящи се на територията на Република България.

Чл. 27

Продуктите по чл. 26, т. 1 и 3 подлежат на проверка на документацията, проверка за идентичност и физическа проверка на ГИВП, през който се въвежда в страната, и се транспортират до мястото по местоназначения при спазване на изискванията по чл. 28.

Чл. 28

(1) При внасяне на неодран дивеч с ценна кожа се спазват следните изисквания: извършва се проверка за идентичност и физическа проверка независимо от изследванията за остатъчни вещества в предприятието по местоназначение, които се провеждат от ветеринарните лекари към ДВСК по местоназначение, и резултатите, от които се изпращат до ГИВП, през който е внесена пратката.

(2) Пратките по ал. 1 се превозват съгласно изискванията по чл. 25в, ал. 1.

Чл. 28а

(1) Резултатите от проверките по чл. 27 и 28 се изпращат на ОВЛ на ГИВП, през който са внесени продуктите.

(2) В зависимост от резултата по ал. 1 могат да се предприемат мерки по чл. 36.

Чл. 29

(1) Когато пратки, предназначени за внасяне в Република България или друга държава членка, пристигат в един ГИВП, а са предназначени да се внесат през друг ГИВП, разположен на същата територия или на територията на друга държава членка, пратките се подлагат на проверка за идентичност и физическа проверка на ГИВП по местоназначение, при условие че транспортирането е по море или въздух.

(2) В случаите, когато на ГИВП, разположен на територията на пристанище или летище, се извършва директно прехвърляне на пратки от един самолет на друг или от един кораб на друг или пратките се разтоварват на кея или на пистата за кратко време, лицето, отговарящо за товара, трябва в момента на пристигане да уведоми ОВЛ, отговарящ за ГИВП, за приблизителното време на разтоварване на пратката, граничния инспекционен ветеринарен пункт по местоназначение и при необходимост - за точното местонахождение на пратката.

(3) В случая по ал. 2 и при съмнения за съществуващ риск за здравето на хората и животните се извършва проверка на ветеринарния сертификат, ветеринарния документ или друг документ, които придружават пратката.

(4) Извън случаите по ал. 2:

1. пратките се складират на митническата територия на едно и също пристанище или летище под контрола на ОВЛ на ГИВП, докато бъдат експедирани до друг ГИВП по въздух или вода;

2. извършва се проверка на документацията;

3. извършва се проверка за идентичност и физическа проверка, когато има риск за здравето на хората и животните.

(5) В случаите по ал. 4, т. 1 за пристанище минималният период е 7 дни, а максималният - 20 дни. За летище минималният период е 12 h, а максималният е 48 h.

(6) В случаите, когато максималните периоди, посочени в ал. 5, са изтекли, съответните пратки се подлагат на граничен ветеринарномедицински контрол на ГИВП на въвеждане в съответствие с чл. 15.

Чл. 29а

(1) За да се гарантира, че всички продукти, внасяни в Република България, са преминали ветеринарни проверки, НВМС и ОВЛ работят съвместно с Агенция “Митници”, Национална служба “Полиция” и Национална служба по растителна защита при събирането на цялата информация относно внасянето на продукти от животински произход, което включва:

1. информация, достъпна за митническите служби;

2. информация за манифеста на плавателния съд (кораб, лодка), влака или самолета;

3. други източници на информация, достъпни за сухопътните, железопътните, пристанищните или летищните търговски оператори.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба има достъп до базите данни или до съответни части от базата данни, отнасящи се до информацията по ал. 1, с които разполагат митническите служби.

(3) За да се осигури сигурност на данните и да се ускори предаването на информация, системите за информационни технологии, използвани от НВМС, се интегрират, доколкото е възможно и където е уместно, с информационните системи на митническите служби и с тези на търговските оператори по ал. 1, т. 3.

Чл. 30

(1) Когато при ветеринарните проверки се установи, че продуктите не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне, официалният ветеринарен лекар със съгласието на лицето, отговорно за товара, или негов представител разпорежда:

1. връщане на пратките;

2. незабавно унищожаване на пратките.

(2) Мерките по ал. 1 се налагат с разпореждане, което не подлежи на обжалване.

Чл. 31

(1) Пратките се връщат през същия ГИВП, през който са въведени, и със същото транспортно средство в срок до 60 дни от въвеждането. Пратките се изнасят за местоназначение, което лицето, отговорно за товара, е определило.

(2) До изнасянето на пратките или до потвърждаване на причините за изнасянето пратките се съхраняват под надзора на официалния ветеринарен лекар от ГИВП и за сметка на лицето, отговорно за товара.

(3) Официалният ветеринарен лекар от ГИВП анулира сертификата, като поставя щемпел с надпис “невалиден” на ветеринарните сертификати и документите, придружаващи пратките, които се изнасят.

Чл. 32

(1) Пратката се унищожава, когато:

1. връщането й е невъзможно или срокът по чл. 31, ал. 1 е изтекъл;

2. лицето, отговорно за товара, писмено декларира съгласието си за унищожаване.

(2) Продуктите се унищожават на ГИВП под контрола на официалния ветеринарен лекар от ГИВП или в най-близкия до ГИВП екарисаж, като се транспортират до там съгласно изискванията за транспортиране на странични животински продукти.

(3) Разходите по връщането, унищожаването или използването на продуктите за други цели са за сметка на лицето, отговорно за товара.

Чл. 33

(1) Когато се установи, че пратките не са преминали през задължителен граничен ветеринарномедицински контрол, ветеринарните лекари от ДВСК задържат пратката и издават разпореждане за унищожаване или връщане обратно при спазване изискванията по чл. 31, ал. 1 и чл. 32.

(2) Разпореждането по ал. 1 не подлежи на обжалване.

Чл. 34

(1) Официалният ветеринарен лекар от ГИВП или органите на ДВСК извършват допълнителни проверки, когато възникнат съмнения относно:

1. съответствието на въведените продукти с ветеринарномедицинските изисквания; или

2. идентичността или действителното предназначение на продуктите; или

3. дадените гаранции в документите, придружаващи пратката, относно здравето на хората и животните и гаранциите за този вид продукт.

(2) Продуктите по ал. 1 остават под надзора на органите на ДВСК до получаването на резултатите от проверките.

(3) Ако съмненията по ал. 1 се потвърдят, при следващо въвеждане в страната пратките с продукти със същия произход се прилагат разпоредбите по чл. 36.

Чл. 35

(1) Чл. 35. (1) При наличие на заразна болест по животните в дадена страна или поради други причини, които могат да доведат до опасност за здравето на хората и животните, особено ако такива са констатирани по време на ветеринарните проверки на животни и продукти на ГИВП, се предприемат някои от следните мерки, приети от ЕК по своя инициатива или по молба на НВМС:

(2) Когато при ветеринарните проверки възникне съмнение, че пратката с продукти представлява опасност за здравето на хората и животните, ОВЛ на ГИВП предприема следните мерки:

1. отнема и унищожава пратката;

2. информира чрез компютризираната система за обмен на информация другите ГИВП за появилата се опасност.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за резултатите и произхода на пратката по ал. 2.

Чл. 36

(1) Когато при ветеринарните проверки се установят сериозни или повторни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне, ОВЛ на ГИВП предприема следните мерки:

1. информира НВМС и всички ГИВП за вида на продуктите;

2. задържа следващите 10 пратки с продукти със същия произход и ги подлага на задълбочена проверка на документацията, проверка за идентичност и физическа проверка, включително вземане на проби и лабораторни изследвания по чл. 20, ал. 1.

(2) Когато при проверките по ал. 1, т. 2 се потвърди несъответствие на продуктите с ветеринарномедицинските изисквания за внасяне, се прилагат разпоредбите по чл. 30.

(3) Допълнителните проверки по ал. 1, т. 2 се извършват и когато се установи превишаване на количеството остатъци съгласно Наредбата за установяване на максимално допустими граници на остатъчни вещества от фармакологично активни субстанции от състава на ветеринарномедицински препарати в суровини и продукти от животински произход, предназначени за човешка консумация (ДВ, бр. 94 от 2002 г.).

(4) За всички случаи по ал. 1 генералният директор на НВМС информира Европейската комисия.

Чл. 37

(1) Транзитното преминаване на продукти през територията на Република България се допуска, при условие че:

1. продуктите идват от трета страна, от която внасянето и транзитното преминаване не са забранени на териториите на държавите членки и са предназначени за друга трета страна;

2. транзитът е предварително разрешен от ОВЛ на ГИВП на държава членка, на който продуктите са представени за първи път.

3. собственикът или лицето, отговорно за товара, предварително се е задължило да приеме обратно пратката, ако страната на местоназначение откаже внасяне на продуктите, и да ги унищожи в съответствие с чл. 32.

(2) При транзитно преминаване :

1. пратките се придружават от документите по чл. 22, ал. 1 заедно с легализиран превод на оригинала;

2. извършва се проверка на документацията и проверка за идентичност.

(3) Проверките по ал. 2 могат да не се извършват, когато продуктите се превозват по въздух или по море, при условие че:

1. пратката не се разтоварва; в този случай проверката на документацията обхваща проверка на бордовата документация;

2. пратката се прехвърля от един самолет на друг или от един кораб на друг на митническата територия на едно и също пристанище или летище; когато има риск за здравето на хората и животните, пратката се подлага на физически проверки.

(4) При съмнение за съществуването на риск за здравето на хората и животните или за допуснати нарушения се извършват допълнителни физически проверки.

Чл. 38

(1) Когато пратката, предназначена за транзитно преминаване, се превозва по шосе, с влак или по воден път, тя:

1. се поставя под митнически надзор в съответствие със Закона за митниците заедно с документите по чл. 22, ал. 1 и сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2, който удостоверява пункта, от който пратката ще напусне територията на страната;

2. се транспортира в пломбирани транспортни средства или контейнери, без да се разтоварва или разделя след напускането на ГИВП на пристигане; не се разрешава манипулиране на пратката по време на транспортиране;

3. напуска територията на Европейския съюз през ГИВП не повече от 30 дни след напускане на входящия ГИВП.

(2) Официалният ветеринарен лекар на входящия ГИВП посредством компютризираната система за обмен на информация информира изходящия ГИВП, че е допуснал транзита на пратката с продукти.

(3) Официалният ветеринарен лекар на изходящия ГИВП удостоверява в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2, че пратката с продукти е напуснала територията на Европейския съюз, и изпраща копие от него до входящия ГИВП.

(4) Когато официалният ветеринарен лекар на входящия ГИВП не бъде информиран за излизането на пратката от територията на Европейския съюз съгласно ал. 3, той информира митническите органи и се предприемат необходимите действия за разследване и откриване местоположението на пратката.

(5) Всички разходи по прилагане на този член са за сметка на лицето, отговорно за товара, или неговия представител. Тези разходи не подлежат на възстановяване от компетентните власти.

(6) Официалният ветеринарен лекар може да не спази изискванията за претоварване в случаите по чл. 29, ал. 2 и 3 с цел повторно товарене без последващо спиране на територията на държави членки при спазване на правила, одобрени от Постоянния ветеринарен комитет към Европейската комисия.

(7) Транзитно преминаване на пратка с рибни продукти се допуска само през ГИВП по ал. 3, който е включен в списъка по чл. 4, ал. 1.

(8) Транзитно преминаване на пратка с продукти от животински произход, различни от посочените в ал. 7, се допуска през ГИВП по ал. 3, който е включен в списъка по чл. 4, ал. 1, с изключение на ГИВП, одобрени само за инспекция на рибни продукти.

(9) При транзитно преминаване на пратки с продукти по ал. 7 ОВЛ или друг обучен за извършване на проверки служител проверява на изходящия ГИВП дали получената пратка съответства на пратката, преминала през входящия ГИВП, и че отговаря на информацията, посочена в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2.

(10) След извършване на проверките по ал. 9 сертификатът по чл. 24, ал. 1, т. 2 се заверява с израза “изпълнението на формалностите за напускане на територията на Европейския съюз и извършването на проверките на транзитно преминаващи пратки се удостоверява съгласно чл. 38, ал. 3”, подпечатва се с печата на ГИВП, поставя се дата, след което се подписва от ОВЛ или специално обучения служител.

Чл. 39

(1) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП може да допусне внасяне на пратки в складове в свободна зона, свободен или митнически склад само при условие че:

1. лицето, отговорно за товара, предварително е декларирало, че продуктите са предназначени за свободна употреба в държава членка или ако имат друга крайна употреба, тя да се посочи конкретно в декларацията, независимо дали отговарят или не на изискванията за внасяне;

(2) Когато в декларация по ал. 1, т. 1 не е посочена ясно и конкретно крайната употреба, на продуктите, се счита, че същите са предназначени за свободна употреба в Общността. В тези случаи продуктите се подлагат на проверките по чл. 15, ал. 2.

(3) В случаите по ал. 2 извършването на физическа проверка не е необходимо, ако при документната проверка се установят нарушенията на изискванията, освен ако има съмнения, че пратката представлява опасност за здравето на животните и хората.

(4) Когато при ветеринарните проверки се установи, че в декларацията по ал. 1, т. 1 са вписани неверни обстоятелства, се прилагат разпоредбите по чл. 30 .

Чл. 40

(1) Внасяне в свободна зона, свободен или митнически склад на продукти, които не отговарят на ветеринарните изисквания за внасяне, се допуска при следните условия:

1. продуктите идват от трета страна, от която внасянето и транзитното преминаване не са забранени на териториите, посочени в списъка по чл. 61, ал. 1, т. 1 ЗВД, и са предназначени за друга трета страна;

2. складовете в свободните зони, свободните и митническите складове са одобрени за съхранение на такива продукти

3. при транспортирането до и от свободната зона, свободния и митническия склад, продуктите са придружени със сертификат по чл. 24, ал. 1, т. 2;

4. продуктите се транспортират до складовете в превозни средства, които се почистват и дезинфекцират след всяка употреба;

5. продуктите пристигат в посоченото местоназначение в придружаващия сертификат най-късно до 30 дни след изпращането им; когато пратките не са пристигнали в складовете през този период, се търси съдействието на митническите власти за установяване местонахождението на пратката;

6. върху всяка отделна част от пратката се отбелязва номерът на съответстващия сертификат по приложение № 8, за да се улесни нейното идентифициране.

(2) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП прави копия на придружаващите пратката документи и ги съхранява в ГИВП.

(3) При внасяне на продукти по ал. 1 ОВЛ на ГИВП извършва проверка, включително чрез свързване със съответната РВМС, за да се увери, че обектите по ал. 1, т. 2 и лицата по чл. 45, ал. 1 са регистрирани за съответния вид продукти.

(4) Официалният ветеринарен лекар, отговарящ за склада по ал. 1, т. 2, от който се изпращат продуктите, уведомява ОВЛ, отговарящ за склада по местоназначение, чрез компютъризираната система за обмяна на информация.

(5) По изключение от разпоредбата по ал. 1, т. 3 продуктите, които не отговарят на ветеринарните изисквания, може да се придружават със сертификат по приложение № 4, при условие че се транспортират директно от склад до трансграничен плавателен съд или през специално одобрен за целта склад съгласно чл. 45, ал. 5, т. 5.

Чл. 40а

Пратки с продукти, които не отговарят на ветеринарните изисквания и са транспортирани директно от ГИВП до трансграничен плавателен съд, се съпровождат със сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1.

Чл. 41

(1) Когато пратки се превозват в транспортни средства, които не са пломбирани от митническите органи, и ако има риск за здравето на хората и животните, ОВЛ не допуска внасянето им в свободна зона, свободен склад и митнически склад.

(2) Когато пратка с продукти се разделя на отделни части в склад в свободна зона, свободен склад или митнически склад, официалният ветеринарен лекар от ДВСК издава нов сертификат за всяка част от пратката. Всички нови сертификати съдържат препратка към оригиналния сертификат по чл. 24, ал. 1, т. 2, който е придружавал продуктите до пристигането им в склада. Сертификатът по чл. 24, ал. 1, т. 2 се съхранява от официалния ветеринарен лекар от ДВСК.

(3) Продуктите напускат свободната зона, свободния и митническия склад, при условие че се изнасят в друга страна, превозват се до друг склад по чл. 45, ал. 3 или се унищожават.

(4) В случаите по ал. 3 продуктите се:

1. изпращат в друга страна в съответствие с чл. 37, ал. 1, т. 3, ал. 2 и чл. 38, ал. 1 - 4;

2. превозват до склад по чл. 45, ал. 3 под митнически надзор и със сертификат по образец от приложение № 9, в който са обозначени името и местоположението на склада;

3. транспортират до мястото за унищожаване, след като са били денатурирани.

(5) Превозването по ал. 4 се извършва във водонепропускливи транспортни средства или контейнери, които са запечатани и пломбирани от ветеринарните органи.

(6) Всички разходи по този раздел са за сметка на лицето, отговорно за товара, или негов представител. Тези разходи не подлежат на възстановяване от компетентните власти.

(7) Пратки по чл. 40, ал. 1 не могат да бъдат прехвърляни между свободни и митнически складове.

(8) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя на Европейската комисия списъци на:

1. лицата по чл. 45, ал. 1;

2. свободни зони, свободни и митнически складове.

Чл. 42

(1) В складовете в свободните зони, свободните и митническите складове ОВЛ от ДВСК:

1. извършват контрол за спазване на ветеринарно-санитарните изисквания;

2. не допускат съхранение в общи помещения на продукти, неотговарящи и отговарящи на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне;

3. проверят продуктите на входа, изхода и при самото им приемане;

4. не допускат извършване на промени, подмени или каквито и да било промени в опаковките, подготовката за пускане на пазара или обработката им.

5. с цел да се провери източникът и местоназначението на пратките:

6. не допуска нарушаване на целостта на отделните опаковки, когато пратката е разделена на части;

7. в случай на съмнение за риск за здравето на хората или животните извършва физическа проверка.

(2) Пратките, които не отговарят на ветеринарните изисквания, се подлагат на проверки по ал. 1, т. 5 - 7 и могат да напускат складовете само с разрешение на ОВЛ.

(3) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП проверява спазването на разпоредбите по ал. 1, т. 5 - 7 и по ал. 2.

Чл. 43

(1) Чл. 43. (1) Складовете в свободните зони, свободните и митническите складове се регистрират в НВМС, след като компетентният орган установи, че отговарят на всички ветеринарно-санитарни изисквания съгласно чл. 12, ал. 5 от Закона за храните.

(2) Складовете по ал. 1 се регистрират, при условие че:

1. представляват затворено пространство с вход и изход;

2. е осигурен постоянен контрол от управителя на склада;

3. цялата зона е под постоянен митнически контрол, ако складът е разположен в свободна зона;

4. отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания за съхранение на такива продукти;

5. разполагат с помещения и/или хладилници за отделно съхранение на продуктите, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне; по изключение се допуска съхранение в едно и също помещение на продукти, отговарящи и неотговарящи на ветеринарномедицинските изисквания, при условие че в помещението има приспособление за отделно заключване на неотговарящите продукти.

6. разполагат с помещение за официалния ветеринарен лекар от ДВСК, който контролира обекта;

7. е осигурен контрол от официален ветеринарен лекар от ДВСК;

8. разполагат с факс апарат и телефон.

(3) Складовете по ал. 1 подлежат на държавен ветеринарносанитарен контрол.

Чл. 44

(1) Управителят на склада е длъжен да осигурява проследяване на пратките и дава възможност да се извършват проверки на оставащите в склада части от всяка пратка.

(2) В дневника по ал. 1 се вписват:

а) влизащите и излизащите пратки с продукти;

б) подробна информация за естеството и количеството на пратките с име и адрес на получателя;

в) за влизащи пратки - страната на произход, ГИВП на пристигане и ГИВП, през който пратката ще напусне територията на страната;

г) номерът на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2;

д) за излизащите пратки - регистрационният номер и адресът на склада на местоназначение по чл. 45, ал. 3;

е) за излизащите пратки - плавателният съд или страната по местоназначение и ГИВП, през който пратката напуска страната.

(3) Дневникът по ал. 1 се съхранява най-малко 3 години.

Чл. 44а

(1) Официалният ветеринарен лекар в склада по чл. 43, ал. 1, чл. 40а и чл. 45, ал. 3 уведомява ОВЛ на пристанището, от което се доставят продуктите, и ОВЛ на пристанището по местоназначение, като предварително им изпраща сертификата по приложение № 9.

(2) Когато пратката от склада по ал. 1 е предназначена за пристанище, което се намира в друга държава членка, копие от сертификата по приложение № 9 се изпраща на компетентните органи на пристанището на местоназначение.

(3) След осъществяването на доставката на продуктите на борда на плавателния съд сертификатът по приложение № 9 се подписва и от ОВЛ на ГИВП или от упълномощен представител на собственика на плавателния съд, след което се връща на ОВЛ в склада като доказателство за извършване на доставка.

Чл. 45

(1) Снабдяването на кораби с продукти по чл. 40, ал. 1 за консумация от екипажа и пътниците се осъществява само от лица, получили разрешение от генералния директор на НВМС.

(2) Лицата по ал. 1 подават до генералния директор на НВМС заявление, към което прилагат удостоверение за регистрация на складово помещение по ал. 3.

(3) Генералният директор на НВМС издава разрешение на лицата по ал. 1 в 15-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2, при условие че притежават регистрирани по реда на Закона за храните складови помещения, които отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания за съхранение на продукти, а когато помещенията са разположени в свободна зона - на изискванията по чл. 43.

(4) Отказът за издаване на разрешение по ал. 3 подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред министъра на земеделието и горите, чието решение е окончателно.

(5) Лицата, получили разрешение по ал. 3, са длъжни да:

1. изпълняват разпоредбите по чл. 39, ал. 1 и 2, чл. 40, ал. 1, чл. 41, ал. 1 и 6, чл. 42, 43 и 44;

2. не допускат продукти по чл. 40, ал. 1 за консумация в страната;

3. уведомяват незабавно официалния ветеринарен лекар от ДВСК при всяко пристигане на продукти в склада;

4. снабдяват само с продукти, които не подлежат на по-нататъшна обработка, освен ако продуктите отговарят на ветеринарномедицинските изисквания;

5. доставят продуктите директно на борда на кораба или в специално одобрен склад на пристанището по местоназначение, като декларират, че продуктите няма да напуснат зоната на пристанището за друго предназначение;

6. информират ГИВП на пристанището, от което продуктите се доставят, чрез сертификата по приложение № 8, и ГИВП по местоназначение за предстоящото изпращане на пратката и за датата на доставка на продуктите чрез копие на същия сертификат;

7. декларират, че продуктите са достигнали крайното си местоназначение, като представят сертификата по приложение № 8 на собственика на кораба или негов представител за подпис след доставянето на продуктите на борда на кораба; след подписа сертификатът се връща на ветеринарния лекар, който го е издал, като доказателство за извършената доставка;

8. водят дневник, в който вписват всяко влизане и излизане на продукти от склада и за доставката им по местоназначение; дневникът трябва да дава възможност да се извършват проверки на оставащите в склада части от всяка пратка.

(6) Информацията в дневника по ал. 5, т. 7 се съхранява най-малко 3 години от датата на влизането, излизането или доставката на продуктите.

Чл. 46

(1) Продуктите от склада на произход се транспортират до пристанището по местоназначение под митнически надзор в съответствие със Закона за митниците.

(2) Транспортирането по ал. 1 се извършва при следните условия:

1. продуктите се придружават от ветеринарен сертификат по приложение № 9; сертификатът може да се използва за пратка, която съдържа продукти от няколко пратки с различен произход; продуктите по чл. 40, ал. 1 се придружават от документите по чл. 22, ал. 1 и сертификата по приложение № 9;

2. продуктите се транспортират в превозни средства, които се почистват и дезинфекцират след всяка употреба;

3. транспортните средства са пломбирани, като пломбите са такива, че се чупят при отваряне на превозното средство или контейнера.

(3) Пратките с продукти трябва да пристигнат до складовете по местоназначение най-късно до 30 дни след изпращането им. Когато пратките не са пристигнали в складовете в този период, се търси съдействието на митническите власти за установяване местонахождението на пратката.

Чл. 47

(1) Корабите за трансграничен морски транспорт се снабдяват с продукти, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания, само ако продуктите се използват за хранене от екипажа и пътниците извън териториалните води на Европейския съюз.

(2) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП на пристанището, от което продуктите се доставят, уведомява ОВЛ на ГИВП на пристанището по местоназначение чрез компютризираната система за обмен на информация непосредствено с изпращането на продуктите.

(3) Складовете по чл. 45, ал. 3 и ал. 5, т. 5 са под постоянния контрол на ОВЛ.

(4) Когато лицата по чл. 45, ал. 1 не спазват изискванията по този член, НВМС им отнема полученото разрешение.

Чл. 48

Продуктите, за които митническите направления са различни от тези по чл. 25 и чл. 38, ал. 3, се подлагат на проверка за идентичност и физическа проверка, при условие че не се унищожават или връщат обратно.

Чл. 49

(1) Пратките с продукти от български произход, изнесени за друга страна, но отказани от нея, се връщат в Република България, при условие че:

1. всяка пратка е придружена с оригиналния ветеринарен сертификат или негово копие, чиято автентичност е удостоверена от органа, който го е издал, заедно с подробно описание на причините за отказ и гаранции, че са спазени изискванията за съхранение и за транспорт и че продуктите не са преминали обработка;

2. при превозване с пломбирани контейнери пратката се придружава от декларация от превозвача, с която се удостоверява, че съдържанието им не е било разтоварвано или манипулирано;

3. продуктите се подлагат от ОВЛ на ГИВП на проверка на документацията и на проверка за идентичност, а в случаите на чл. 34 - и на физическа проверка.

4. продуктите се транспортират директно до предприятието, където е издаден оригиналният ветеринарен сертификат при условията на чл. 28, ал. 1.

(2) При връщане в държава членка на произход транзитното преминаване през територията на Република България или друга държава членка се допуска само ако то е разрешено от ОВЛ на ГИВП, където пратката първоначално е пристигнала.

(3) При условията на ал. 1 и 2 продуктите се транспортират съгласно чл. 28, ал. 1 до предприятието по произход на продуктите във водонепропускливи транспортни средства, пломбирани от ОВЛ на ГИВП, така че пломбата да се унищожи при отварянето на контейнера.

(4) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП информира чрез компютризираната система за обмен на информация органите на ДВСК по местоназначение за връщането на пратките с продукти.

(5) Разходите по този член са за сметка на лицето, отговорно за товара.

(6) В случаите по ал. 1 ОВЛ на ГИВП допуска повторно влизане на продуктите, произхождащи от държава членка при условие, че компетентният орган, издал оригиналния сертификат, е съгласен да приеме обратно пратката и са спазени изискванията на предходните алинеи.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. “Внасяне” е въвеждане през одобрени ГИВП на суровини и храни от животински произход, идващи от трети страни, подлежащи на ветеринарномедицински контрол, предназначени за свободно движение на територията на Република България.

2. “Граничен инспекционен ветеринарен пункт” е всеки граничен инспекционен ветеринарен пункт, конструиран и одобрен в съответствие с изискванията на тази наредба за извършване на ветеринарни проверки на продукти, които се въвеждат на митническата територия на Република България.

2а. “Държава членка” е държава, включена в Анекс 1 на Директива на съвета 97/78.

3. “Компетентни органи” са органите на граничния инспекционен ветеринарен контрол по Закона за ветеринарномедицинската дейност.

4. “Лице, отговорно за товара” е физическо или юридическо лице или техен представител, което отговаря за пратката във всеки един момент съгласно Закона за митниците и Правилника за прилагане на Закона за митниците.

5. “Митническо направление на стоки” е:

6. “Пратка” е количество продукти от един и същ вид, описани в един ветеринарен сертификат и/или друг документ и транспортирани в едно превозно средство, което идва от една и съща страна или част от тази страна.

6а. “одобрено предприятие (или друг обект)” е предприятие (или друг обект), регистрирано по реда на Закона за храните, след като компетентният орган установи съответствието му с ветеринарно-санитарните изисквания.

7. “Проверка на документацията” е установяване автентичността и валидността на ветеринарни сертификати, ветеринарни или други документи, които придружават всяка пратка с продукти.

8. “Проверка за идентичност” е установяване чрез визуална инспекция на съответствието между посоченото в документите, придружаващи пратката, и продуктите.

9. “Продукти” са продуктите по приложение № 1 от Наредбата за общите ветеринарномедицински изисквания при внасяне на суровини и храни от животински произход.

10. “Физическа проверка” е проверка за установяване състоянието на самите продукти и спазване на условията за транспорт и която включва проверка на опаковките, температурата на превозване и вземане на проби за лабораторно изследване.

11. Fc е времето, за което количеството на микроорганизмите в продукта се понижава до определеното от стерилизационния режим ниво или се постига пълното им унищожаване; изразява се в условни минути.

12. “Кръстосано замърсяване” е замърсяване на повърхността на субстрати при физически допир.

§ 1а

Тази наредба въвежда разпоредбите по чл. 14, т. 1 - 4 и приложение № 6 от Регламент 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета, определящ специфичните правила за организацията на официалния контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация; чл. 1 - 5 и Приложението на Решение на Комисията 2000/571 относно методите за извършване на ветеринарни проверки на продукти от трети страни, предназначени за въвеждане в свободни зони, свободни складове, митнически складове или оператори, снабдяващи трансгранични плавателни съдове; чл. 2, чл. 3, т. 3 - 4, чл. 4, т. 1 - 4, чл. 5, т. 1 - 3, чл. 6, т. 1 - 3, чл. 7, т. 1 - 4, чл. 8, т. 1 - 6, чл. 9, т. 1, чл. 10, т. 1, чл. 11, т. 1 - 3, чл. 12, т. 1 - 10, чл. 13, т. 1 - 5, чл. 14, т. 1, чл. 15, т. 1 - 5, чл. 16, т. 1 - 2, чл. 17, т. 1 - 5, чл. 19, т. 2 - 3, чл. 20, т. 1, чл. 22, т. 1 - 2, чл. 23, т. 2, чл. 24, т. 1 - 2, чл. 25, т. 2, Приложение 1, Приложение 2, Приложение 3 от Директива 97/78 относно принципите, от които се ръководи организацията на ветеринарните проверки на продукти, влизащи в Общността от трети страни; Приложение от Решение на Комисията 97/152 относно информацията, която следва да се въведе в компютризирания файл за пратки с животни или продукти от животински произход от трети страни, които са предназначени за реекспедиция; Приложение от Решение на Комисията 97/394 относно определяне на минимални данни, изисквани за базата данни за животни и продукти от животински произход, въведени в Общността; Приложение 3 от Решение на Комисията 94/360 за намаляване на честотата на физическите проверки върху пратки с някои продукти при внасяне от трети страни, които следва да се прилагат в съответствие с Директива на Съвета 90/675; чл. 1 - 7, чл. 8, т. 1 - 2, чл. 9 - 10, Приложения 1 - 5 от Регламент 136/2004 относно процедурите за извършване на ветеринарни проверки на продукти, внасяни от трети страни, на граничните контролно-пропускателни пунктове на Общността; чл. 1 - 2, чл. 3, т. 1 - 4, чл. 4 и Приложението на Решение на Комисията 2001/812 относно изискванията за одобряване на гранични инспекционни пунктове, отговорни за ветеринарни проверки на продукти, въвеждани в Общността от трети страни.

§ 2

За термините, отнасящи се до ветеринарните проверки и търговия между държави - членки, се прилагат дефинициите, посочени в ЗВД и наредбата по чл. 70 ЗВД.

§ 3

Наредбата се издава на основание чл. 188, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

§ 4

Наредбата влиза в сила от 1 октомври 2006 г., с изключение на раздели II, III, IV и V, които влизат в сила от 1 септември 2006 г., и чл. 2, ал. 4 и 5, чл. 13, ал. 1, т. 5, чл. 14, ал. 1, т. 8, чл. 17, ал. 3, чл. 18а, чл. 20, ал. 6, чл. 22, ал. 2, чл. 22а, ал. 4, чл. 23, ал. 3, т. 8, чл. 25в, 25г, чл. 26, ал. 1, т. 1, ал. 2, чл. 29, ал. 1, чл. 38, ал. 1, т. 1 и 3, ал. 3 - 4, ал. 6 и ал. 10, чл. 39, ал. 1, т. 1, ал. 2 - 3, чл. 41, ал. 8, чл. 49, ал. 1 - 2 и ал. 6, т. 2а от допълнителните разпоредби и т. 4 от приложение № 7, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.

§ 5

Отменя се Наредба № 16 от 2003 г. за общите изисквания към ветеринарните проверки при въвеждане на продукти на митническата територия на страната (ДВ, бр. 41 от 2003 г.).

§ 6

Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба. Министър: Н. Кабил

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2, т. 1 Информация за пратки от животински продукти, които се изнасят извън митническата територия на Република България

1. Граничен инспекционен ветеринарен пункт: а) име и код от компютризираната система за обмен на информация на ГИВП; б) име на отговорния ветеринарен лекар. 2. Пратка: а) вид и код на стоката (от компютризираната система за обмен на информация); б) брой/количество/единици; в) здравен сертификат: • сериен номер; • дата; • име и длъжност на ветеринарния лекар, подписал сертификата; • служба, от която идва ветеринарният лекар; • страна на произход; • номер на ветеринарния сертификат по чл. 19, ал. 1. 3. Търговци: а) име и адрес на животновъдния обект и/или предприятието на произход и неговият номер; б) име и адрес на износителя; в) име и адрес на вносителя. 4. Движение на пратката: а) страна по произход; б) страна, от която стоката се изпраща за Република България; в) район на произход; г) страна по местоназначение (страната, за която се изпраща стоката); д) получател и адрес на местоназначението; е) начин на транспортиране: • по въздух (номер на полета); • по шосе или железопътен транспорт (регистрационен номер на превозното средство; номер на вагона); • по море (име на кораба); • номер на контейнера (ако е приложимо). 5. Изнасяне на пратката: а) дата и ако е възможно, час на изнасяне; б) място, откъдето пратката се изнася (ако е различно от граничния инспекционен пункт, на който пратката е въведена); в) местоназначение; г) начин на транспортиране: • по въздух (номер на полета); • по шосе или железопътен транспорт (регистрационен номер на превозното средство; номер на вагона); • по море (име на кораба); • номер на контейнера. 6. Причина за изнасяне на пратката: 6.1. Проверка на документацията: а) извън компетенцията на инспекционния пункт; б) липса на сертификат/лиценз; в) невалиден сертификат/лиценз: • представяне на копие вместо оригинал; • други формални грешки; г) документни грешки (несъответствия): • страна по произход; • район; • предприятие; • допълнителни гаранции; • защитна клауза. 6.2. Проверки за идентичност: • несъответствие между сертификата/документа и стоката; • липса на сертификат/документ; • негативен резултат от визуалната инспекция: • стока; • средства за транспортиране; • хуманно отношение към животните. 6.3. Физически проверки Стоките не отговарят на изискванията: • проверка от ветеринарния лекар; • лабораторни изследвания; • хуманно отношение към животните. 7. Коментари

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2, т. 2 Информация за продуктите

1. Идентификация на ГИВП - име и код от компютризираната система за обмен на информация на ГИВП. 2. Идентификация на пратката: а) вид на стоката и код от компютризираната система за обмен на информация; б) брой/количество/единици; в) номер на ветеринарния сертификат по чл. 18, ал. 1; г) страна на произход (ISO код); д) име и номер на предприятието на произход; е) страна по местоназначение (ISO код). 3. Извършени проверки: а) проверка на документацията (да/не/не отговаря на изискванията); б) проверка за идентичност (да/не/не отговаря на изискванията); в) физическа проверка (да/не/не отговаря на изискванията); г) лабораторно изследване (да/не/не отговаря на изискванията). 4. Резултат/заключение: а) пратката приета (дата); б) пратката върната (дата); в) пратката унищожена (дата); г) обработена (дата).

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2, т. 4 Група на Страна на Номер на Номер на Причина Забе-

продуктите произход1 пратката отказа за отказа лежки на внос (въвежда се код - А, В, С)2 1 - Номер на предприятието, от което е получена прат- ката, за която вносът е отказан. 2 - Кодове: А - резултатът от проверката на документацията е неза- доволителен; В - резултатът от физическата проверка е незадоволи- телен от гледна точка здравето на животните; С - резултатът от физическата проверка е незадоволи- телен от гледна точка здравето на хората.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 24, ал. 1, т. 2 (Всяка промяна или изтриване върху този документ от неупълномощено лице го прави невалиден)

Сертификат за ветеринарни проверки при внасяне на продукти от животински произход №........................ Част I. Данни за представената пратка1 1. Граничен инспекционен пункт, на който се извършват ветеринарните проверки: ............................................................................................... 2. № от компютризираната система за обмен на информация:...... 3. Страна на произход: ............... ISO код ............. 4. Страна, откъдето идва пратката:............................................ ISO код ................................................................................... 5. Износител:........................................................................... 6. Получател:.......................................................................... 7. Лице, отговорно за товаренето:............................................. Вносител: ............................................................................... 8. Адрес на доставяне:............................................................. (страна, предприятие, адрес) 9. Пристигане на ГИП:.............................................................. (предполагаема дата) 10. Ветеринарни документи: №: ......................................................................................... Дата на издаване:.................................................................... Предприятие на произход:......................................................... Ветеринарен регистрационен №:................................................ 11. Име на плавателния съд:.................................................... Номер на полета:..................................................................... Номер на сметката за товарене/№ на сметката за въздушен превоз: № на вагон/превозно средство/ремарке: ................................... 12. Вид на хранителните продукти:............................................ Брой и вид на опаковките:........................................................ Температура на съхранение:..................................................... (температура и начин на съхранение - охладено, замразено, стайна) Код по КН Бруто тегло Нето тегло (най-малко пър- (кг) (кг) вите 4 символа) 13. № на пломбата: ................................................................. 14. № на контейнера: ............................................................... 15. Прехвърляне към: ГИП: ...................................................................................... № от компютризираната система за обмен на информация:.......... Страна, която не членка на ЕС:................................................. ISO код: .................................................................................. 16. За транзит до страна, която не е членка на ЕС: Страна: .......................... ISO код: Изходящ ГИП:.......................................................................... Код по компютризираната система за обмен на информация:........ 17. Отговаря на Не отговаря на изискванията: изискванията:.......................................  18. За реимпорт:....................................................................... 19. За вътрешния пазар: За човешка За храна за консумация:  животни:...........................  1 Попълва се от вносителя или негов представител. За фармацевтични За технически цели: ... цели:...................................  Други:  20. За пратки, неотговарящи на изискванията: Митнически Рег. №:.................................. склад:  Свободна зона или свободен склад:................... ... Рег. №:.................................. Снабдител на кораб: ................ Рег. №:... Кораб: ... Име:...................................... Пристанище: ......................... Декларация: Аз, долуподписаният, отговорен за товаренето на описаната пратка, декларирам, че попълнената информация в част 1 на този документ е вярна и пълна. Съгласен съм, че описаната пратка отговаря на изискванията на Наредба № 46 от 2006 г. за общите ветеринарномедицински изисквания при внасяне на суровини и храни от животински произход, включително че са платени ветеринарните такси за проверка, за връщане на пратката, отказана след транзит през България до страна, която не е членка на ЕС, или разходи за унищожаване, ако е необходимо. Място и дата на деклариране:.................................................... Име на подписания:.................................................................. Подпис:................................................................................... Сертификат за ветеринарни проверки при внасяне на продукти от животински произход Част II. Решение относно пратката2 №:................................. 21. Предишна декларация: да ...................... . №: .................... не ..............................  22. Проверка на документацията: задоволителна ..............  незадоволителна....................  23. Проверка за идентичност: без отваряне или пълна на пратката...................................  проверка.......................  задоволителна  незадоволителна....................................  24. Физическа проверка: задоволителна.......................  незадоволителна..................  Не е извършена: режим на намалени проверки..................... ... други...........................................  25. Лабораторни тестове: да.....................................  не‰.........................................  Тествани за: случайна проба.................  съмнителна..............................  Резултат: задоволителен...................  незадоволителен.......................  Допуснато, докато излезе резултат.................  26. Допуска се за прех- върляне към: ГИП..................................  № от компютризираната система за обмен на информация:.......... Страна, която не е членка на ЕС.....................  ISO код: .................................... 27. Допуска се за тран- зитна процедура:.......‰ 2 Попълва се само от официалния ветеринарен лекар на ГИВП. До страна, която не е членка на ЕС: ........................ ISO код: ................................. Изходящ ГИП: ............................................................................................... № по компютризираната система за обмен на информация:.......... 28. Допуска се за вътрешния пазар: За свободно движение Човешка кон- Храна за жи- Фармацевтични сумация................ ... вотни............... .. цели......................  Технически цели...................... ... Други ..............  29. Допуска се съгласно процедурите по чл. 26, ал. 1, чл. 27, 28 и 49 от Наредба № 47 от 2006 г. за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Реимпорт на продукти, произведени в България .............................................................................................  30. Допуска се за специални складови процедури (чл. 40 и чл. 45 - 47) Митнически склад....................................  Свободна зона или свободен склад.......................................  Доставчик за кораб.................................  Директно за кораб‰................................  31. Не се допуска: реекспорт.............. ... унищо- трансфор- жаване............. .... миране............ ‰ От дата:................................................ 32. Причини за отказа: липса/невалиден неодобрена сертификат.......................... ... страна..................................  неодобрено забранени предприятие........................ ... продукти...............................  неправилен грешна здравна документ............................ ... маркировка...........................  липса на химическа хигиена............................... ... контаминация........................  микробиологична контаминация...................... ... други....................................  33. Детайли за направлението под контрол: № на одобрение (ако е приложимо): .......................................... Адрес: .................................................................................... 34. Пратката е с поставена нова пломба №:.............................. 35. Пълна идентификация на ГИП/компетентните власти и официален печат: 36. Аз, долуподписаният официален ветеринарен лекар или посочен официален представител, декларирам, че ветеринарните проверки на тази пратка са били проведени в съответствие с изискванията на ветеринарното законодателство. Подпис:................................................................................... Име (с главни букви):............................................................... Дата: ...................................................................................... 37. Изходен транзитен ГИП: Спазването на изискванията за излизане от територията на страната и проверките, извършени на транзитните хранителни продукти, са направени в съответствие с чл. 38, ал. 3 и 4 от Наредба № 47 от 2006 г. за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Дата:........................................ Печат: 38. Съответни митнически документи: 39. Допълнителна декларация: № .............................................

Приложение 9 Приложение № 9 към чл. 41, ал. 4, т. 2 Ветеринарен сертификат

Изх. № .......................... Ветеринарен сертификат, който служи за придружаване на пратки с продукти от склад, одобрен съгласно чл. 43 и 44, или оператор, получил разрешително от Националната ветеринарномедицинска служба съгласно чл. 45 от Наредба № 47 от 2006 г. за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол, директно до плавателен съд или през специално одобрен склад съгласно чл. 45, ал. 5, т. 5 от същата наредба. Отговорно ведомство............................................................... 1. Произход (склад или граничен инспекционен пункт, от който се изпращат продуктите): ............................................................................................... Адрес и номер на одобрението на склада на произход/име на граничния инспекционен пункт на изпращане/име и номер на разрешителното на склада по чл. 45 (когато е приложимо): ............................................................................ ............................................................................................... 2. Местоназначение на продуктите: ........................................... Име на плавателния съд: ......................................................... Пристанище, на което акостира плавателният съд: ............................................................................................... Пристанище и номер на одобрението на специално одобрените складови помещения (в случай че се използват такива): 3. Подробно описание на пратката1: Дата на изпращане: ................................................................. Вид Страна Брой Тегло Номер на сертификата на про- на про- на опа- изход (съгласно чл. 24, ал. 1, дукта произ- ковки т. 2 от Наредба № 47 от 2006 г. ход за изискванията към страничните инспекционниветеринарни бруто нето пунктове иусловията и реда за провеждане на граниченинспекционен ветеринаренконтрол 4. Атестация Аз, долуподписаният, удостоверявам, че описаните продукти са разрешени за изпращане за плавателния съд или склада в съответствие с чл. 45, ал. 5, т. 5 от Наредба № 47 от 2006 г. за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Изготвен на ........................... в........................................... (дата) (място) ............................................................................................... (подпис на официалния ветеринарен лекар)2 ............................................................................................... (с главни букви име и длъжност) 5. Потвърждение за пристигане на пратката Аз, долуподписаният, потвърждавам пристигането на описаната в т. 3 пратка, съхранявана на борда на посочения в раздел 2 плавателен съд. Изготвен на ............................... в ......................................... (дата) (място) ............................................................................................... (подпис на официалния ветеринарен лекар/официал- ния представител на капитана на кораба)2 ............................................................................................... (с главни букви име, длъжност и титла) 1 Ако е необходимо, описанието на продуктите можеда се продължи в допълнение към сертификата. 2 Подписът и печатът трябва да се различават по цвятот основния текст на документа. Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя

Приложение 6

Приложение № 6 към чл. 18, ал. 8 При лабораторно изследване на продуктите се прилагат следните правила: 1. Националната ветеринарномедицинска служба подлага представените й за внасяне пратки с продукти на мониторингов план с цел да се следи спазването на законодателството на Европейската общност и където е приложимо - на националните правила, за да се установи наличието на остатъчни вещества, патогенни организми или други вещества, опасни за хората, животните или околната среда. Тези мониторингови планове трябва да бъдат съобразени с естеството на продуктите и риска, който те представляват, като се вземат предвид всички съответни параметри на мониторинга - както честотата и броят на пристигащите пратки, така и резултатите от предишния мониторинг. 2. Когато се провеждат лабораторни изследвания на произволен принцип в рамките на упоменатите в т. 1 планове за мониторинг и когато няма непосредствен риск за общественото здраве или здравеопазването на животните - изследваната пратка може да бъде пусната в свободно обръщение преди получаването на лабораторните резултати. Във всички случаи сертификатът по приложение № 8, придружаващ пратката, трябва да бъде означен по съответния начин и компетентната служба на местоназначение - уведомена съобразно чл. 26 - 28. 3. В случаите, когато се провеждат лабораторни изследвания във връзка със съмнения за нередности, налице е информация, предходно уведомление от системата за бързо сигнализиране за храни и фуражи (RASFF), има мярка за сигурност или когато изследването е свързано с вещество или патогенен агент, представляващ пряк или непосредствен риск за здравеопазването на животните и общественото здраве, тогава ОВЛ на ГИВП, който е провел изследването или НВМС, трябва да спре издаването на ветеринарно разрешение и освобождаването на пратката, докато не се получат задоволителни резултати от лабораторните тестове. В същото време пратката остава под контрола на службите и под отговорността на ОВЛ или назначения от него официален служител на ГИВП, където са проведени ветеринарните проверки. 4. Националната ветеринарномедицинска служба информира всеки месец Европейската комисия за благоприятни или неблагоприятни резултати от лабораторни изследвания, които са били проведени на българските ГИВП.

Приложение 7

Приложение № 7 към чл. 22а, ал. 1 1. Когато представителят на компетентния орган на трета страна, която е износител, издава ветеринарен сертификат, който придружава пратката с продукти от животински произход, предназначени за внасяне в Република България, той трябва да подпише ветеринарния сертификат и да осигури поставянето на официален печат върху него. Ако сертификатът се състои от повече от една страница, това изискване се прилага за всяка една страница. 2. В случаи на кораби-фабрики компетентният орган може да упълномощи капитана или друг офицер на кораба да подпише ветеринарния сертификат. 3. Сертификатът трябва да е изготвен на официалния език или езици на третата страна, която е износител, и на български език или да бъде придружен от заверен превод на съответния език или езици. 4. (В сила от 1.I.2007 г.) По искане на държавата членка на местоназначение сертификатите трябва също да се придружават от заверен превод на официалния език или езици на упоменатата държава членка. Със съгласието на държавата членка може да бъде използван официален език на Европейския съюз вместо собствения й език. 5. При пристигането си на ГИВП пратките се придружават от оригинален ветеринарен сертификат. 6. Сертификатът трябва да е съставен от: a) един лист; или б) две или повече страници, които съставляват един цял и неделим лист; или в) поредица от страници, номерирани така, че да става ясно, че всяка страница е част от обща поредица (например “страница 2 от четири страници”). 7. Сертификатите трябва да имат уникален идентификационен номер. Когато сертификатът е съставен от няколко страници, този номер трябва да се вижда на всяка една страница. 8. Сертификатът трябва да бъде издаден преди пратката, за която се отнася, да излезе извън контрола на компертентния орган на третата страна, която е износител.