Наредба за етикетиране на аерозолните флакони и изискванията към тях

Чл. 1

(1) С наредбата се определят:

1. изискванията за етикетиране на аерозолни флакони;

2. общите и специфичните изисквания към аерозолните флакони по отношение на конструкция, вместимост, съдържание, механична устойчивост, допустимо налягане;

3. методите за изпитване на основните характеристики на аерозолните флакони.

4. правилата за класифициране на съдържанието на аерозолен флакон, наричано по-нататък „аерозол“, по отношение на неговата запалимост.

(2) Наредбата не се прилага за:

1. аерозолни флакони с обем, по-малък от 50 ml;

2. метални аерозолни флакони с обем, по-голям от 1000 ml;

3. стъклени аерозолни флакони, защитени с пластмасово покритие или с друга трайна защита, с обем, по-голям от 220 ml, както и пластмасови аерозолни флакони, които не се раздробяват при избухване, с обем, по-голям от 220 ml;

4. незащитени стъклени аерозолни флакони с обем, по-голям от 150 ml, както и пластмасови аерозолни флакони, които могат да се раздробят при избухване, с обем, по-голям от 150 ml.

Чл. 2

(1) Комисията за защита на потребителите (КЗП) не може да забрани или да ограничи продажбите на аерозолни флакони на основание на наредбата, ако те удовлетворяват изискванията, определени в нея.

(2) Комисията за защита на потребителите може временно да забрани или да определи специални условия за продажбата на един или повече аерозолни флакони в страната, когато въз основа на независими данни установи, че те представляват заплаха за безопасността или здравето на потребителите, независимо че удовлетворяват изискванията на наредбата.

Чл. 2а

(1) Независимо от задължението за спазване на изискванията по отношение на опасностите, свързани със запалимостта и налягането, лицето, което пуска аерозолни флакони на пазара, гарантира, че е извършен анализ за определяне на опасностите от съответните аерозолни флакони.

(2) Анализът по ал. 1, при необходимост, включва преценка на риска от вдишване на спрей, излизащ от аерозолния флакон при нормални и предвидими условия на употреба, като пространственото разпределение на капките по големина се отчита заедно с физичните и химичните свойства на съдържанието на флакона.

(3) Лицето, което пуска аерозолни флакони на пазара, гарантира, че те са проектирани, изработени, изпитани и, при необходимост, са изготвени специални указания за тяхната употреба въз основа на анализа по ал. 1.

Чл. 3

(1) Лицата, които пускат на пазара аерозолни флакони, са длъжни да ги етикетират съгласно изискванията на наредбата.

(2) Търговците са длъжни да продават само аерозолни флакони, етикетирани в съответствие с разпоредбите на наредбата.

Чл. 4

(1) Етикетът на всеки аерозолен флакон трябва да съдържа следните данни:

1. наименованието и адреса или търговската марка на лицето, което пуска на пазара аерозолните флакони;

2. означения, които дават възможност да се идентифицира партидата;

3. символът “3” (обърнат епсилон), удостоверяващ съответствието с изискванията на наредбата;

4.

5. надпис за допълнителни предпазни мерки, предупреждаващи за специфични опасности за потребителя при употреба на продукта;

6. нетно съдържание като маса и като обем.

7.

8.

9.

10. препоръка за безопасност Р102 по част 1, таблица 6.1 от Приложение IV към Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (OB, L 353, 31.12.2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1272/2008“, когато аерозолната опаковка е потребителски продукт.

(2) Когато аерозолните флакони са придружени от отделни инструкции за употреба, в инструкциите се включва и информацията по ал. 1, т. 5.

(3) Когато аерозолен флакон съдържа запалими компоненти, но аерозолът не е класифициран като „запалим“ или „изключително запалим“, на етикета се поставя и надпис, указващ количеството запалими компоненти: „X % от масата на съдържанието са запалими“.

Чл. 5

Когато аерозолният флакон съдържа аерозол, класифициран като „незапалим“ в съответствие с критериите по Раздел IIIб, етикетът трябва да съдържа думата „Внимание“ и другите елементи за аерозолите от категория 3 съгласно таблица 2.3.1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008.

Чл. 5а

Когато аерозолният флакон съдържа аерозол, класифициран като „запалим“ в съответствие с критериите по Раздел IIIб, етикетът трябва да съдържа думата „Внимание“ и другите елементи на етикета за „Запалими аерозоли категория 2“ съгласно таблица 2.3.1 от Приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008.

Чл. 5б

Когато аерозолният флакон съдържа аерозол, класифициран като „изключително запалим“ в съответствие с критериите по Раздел IIIб, етикетът трябва да съдържа думата „Опасно“ и другите елементи на етикета за „Запалими аерозоли категория 1“ съгласно таблица 2.3.1 от Приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008.

Чл. 6

(отменен)

(1) Когато лицето, отговорно за пускането на пазара на аерозолни флакони, притежава резултати от изпитвания и други данни, удостоверяващи липсата на риск от запалване при нормални или предвидими условия на употреба на аерозолни флакони със запалимо съдържание (Х), се допуска информацията по чл. 5 да бъде заменена с обозначение за количеството запалим материал, съдържащ се в аерозолния флакон, чрез следния предупредителен надпис: “Х % от масата на съдържанието е запалима”.

(2) Резултатите и данните по ал. 1 се предоставят на контролните органи.

(3) Лицето, отговорно за пускането на пазара на аерозолни флакони, предоставя копие от документите по ал. 1 на контролните органи на държавите - членки на Европейската общност, при поискване.

Чл. 7

Допуска се информацията по чл. 4 – 5б да бъде нанесена на отделен, прикрепен към аерозолния флакон, етикет, когато размерите на аерозолния флакон са малки и обемът му е не по-голям от 150 ml.

Чл. 8

(1) Надписите при етикетирането на аерозолните флакони трябва да бъдат на български или и на български език.

(2) Надписите при етикетирането трябва да бъдат видими, неизтриваеми и изписани с четливи букви.

Чл. 9

На етикета може да се нанася и допълнителна информация, изисквана по реда на други нормативни актове, включително Регламент (ЕО) № 1272/2008.

Чл. 10

При етикетирането на аерозолни флакони не трябва да се използват маркировка или надписи, които могат да бъдат възприети като символа “3” (обърнат епсилон).

Чл. 11

Напълнените аерозолни флакони при нормални условия на употреба и съхранение трябва да отговарят на изискванията, посочени в приложение № 1.

Чл. 12

(1) Пулверизаторът трябва да осигурява херметичното затваряне на аерозолния флакон при нормални условия на транспорт и съхранение.

(2) Пулверизаторът трябва да бъде защитен, например с капак, за да е предпазен от всякакво отваряне по невнимание и при повреда.

Чл. 13

Механичната устойчивост на аерозолните флакони не трябва да се намалява под въздействие на съдържащите се в тях вещества дори и при продължително съхранение.

Чл. 13а

Обемът на течността при температура 50°C не трябва да превишава 90% от нетната вместимост.

Чл. 14

(1) Методите за изпитване на аерозолните флакони, чието прилагане трябва да се осигури от лицата, които пускат на пазара аерозолни флакони, са посочени в т. 1 от приложение № 2.

(2) Методите за изпитване на аерозолните флакони, които се прилагат за целите на контрола, са посочени в т. 2 от приложение № 2.

Чл. 14а

(1) Методите за краен контрол на пълни аерозолни флакони, посочени в т. 1.4.1, буква „б“ и т. 1.4.1, буква „в“ от приложение № 2, се одобряват от компетентен орган.

(2) Когато методите по ал. 1 не са одобрени от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, лицата, които пускат на пазара аерозолни флакони, подават заявление за одобрение до националния компетентен орган. Към заявлението се прилага техническа документация с описание на метода.

(3) Лицето по ал. 2 съхранява за целите на надзора одобрението на компетентния орган, техническата документация с описание на метода и протоколите от изпитвания на адреса, посочен на етикета в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 1.

Чл. 14б

За аерозолни флакони, при които след напълване и преди първоначална употреба съдържанието претърпява физична или химична трансформация, променяйки налягането си, се прилагат методите за краен контрол при ниска температура в съответствие с т. 1.4.1, буква „в“ от приложение № 2.

Чл. 15

(1) Аерозолът се класифицира като „незапалим“, „запалим“ или „изключително запалим“ в зависимост от неговата топлина на изгаряне и масата на запалимите компоненти.

(2) Аерозолът не трябва да съдържа пирофорни, самонагряващи се и реагиращи с вода вещества и смеси.

Чл. 15а

(1) Топлината на изгаряне на аерозола се определя по утвърдени технологични правила, описани в стандарти или в научна литература, или чрез прилагане на изчислителен метод, посочен в т. 1 от приложение № 3.

(2) Когато топлината на изгаряне се използва като параметър за оценка на запалимостта на аерозол, лицето, което пуска аерозолен флакон на пазара, гарантира, че е изготвена документация с описание на метода за определяне топлината на изгаряне.

(3) Документацията по ал. 2 трябва да е достъпна на адреса по чл. 4, ал. 1, т. 1, а когато този адрес е на територията на Република България, документацията трябва да е на български език.

Чл. 15б

(1) Аерозолът се класифицира като „изключително запалим“, когато съдържа 85 % или повече запалими компоненти и топлината на изгаряне е равна или превишава 30 kJ/g.

(2) Аерозолът се класифицира като „незапалим“, когато включва не повече от 1 % запалими компоненти и топлината на изгаряне не превишава 20 kJ/g.

(3) Аерозолът освен в случаите по ал. 1 и 2 се класифицира съгласно процедурите за класификация, посочени в т. 2 от приложение № 3, или се класифицира като „изключително запалим“. Изпитванията за запалимост се извършват съгласно т. 3 от приложение № 3.

Чл. 16

(1) Комисията за защита на потребителите незабавно информира Европейската комисия (ЕК) и компетентните органи на държавите членки за взетите решения по чл. 2, ал. 2.

(2) Към уведомленията по ал. 1 КЗП прилага и мотивирано основание за взетите решения.

Чл. 17

При становище от страна на ЕК за необходимост от изменения в законодателството на Европейската общност (Директива 75/324/ЕЕС) КЗП прилага решението си по чл. 2, ал. 2 до влизането в сила на измененията.

Чл. 18

За нарушаване разпоредбите на наредбата на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и на юридическите лица - имуществена санкция съгласно чл. 198 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Чл. 19

В случаите, когато контролните органи констатират нарушение на разпоредбите на наредбата, разходите по направените анализи и експертизи са за сметка на лицата, пуснали продуктите на пазара.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. “Аерозолни флакони” са флакони, неподлежащи на вторична употреба, изработени от метал, стъкло или пластмаса, съдържащи сгъстен газ, втечнен или разтворен под налягане, със или без течност, паста или пудра, снабдени с механизъм за разпръскване, даващ възможност за разпръскване на твърди или течни частици, като суспензия във вид на газ, пяна, паста, пудра или течност.

2. “Етикетиране” е нанасянето на необходимите информация и обозначения по наредбата чрез отпечатване върху продукта или чрез използване на прилепен или прикрепен етикет.

3. “Налягане” е вътрешното налягане, изразено с единица “бар” (bar) (относително налягане).

4. “Изпитвателно налягане” е налягането, на което може да бъде подложен празен аерозолен флакон в продължение на 25 секунди без изтичане или в случая на метални или пластмасови флакони - без видими или постоянни изкривявания, с изключение на метални флакони с незначителна симетрична деформация на основата или деформация на профила на горната обвивка, когато флаконът е издържал изпитването на избухване.

5. “Налягане на избухване” е минималното налягане, което предизвиква избухването или разкъсването на аерозолния флакон.

6. “Обща вместимост на флакона” е обемът в милилитри на отворен флакон до ръба на отваряне.

7. “Нетна вместимост” е обемът в милилитри на напълнен и затворен аерозолен флакон.

8. “Обем на течността” е обемът на негазообразните фази в напълнен и затворен аерозолен флакон.

9. “Условия на изпитване” са стойностите на изпитвателното налягане и налягането на избухване, определени хидравлично при 20 °C ± 5 °C.

10.

11. „Запалим компонент“ е запалима течност, запалимо твърдо вещество или запалим газ.

12. „Запалима течност“ е течност с температура на възпламеняване, непревишаваща 93°C.

13. „Запалимо твърдо вещество“ е твърдо вещество или смес, която е лесно възпламенима или може да причини или улесни запалване в резултат на триене. Лесно възпламеними твърди вещества са прахообразни, гранулирани или пастообразни вещества или смеси, които представляват опасност, ако се запалват при краткотраен контакт с източник на запалване и ако пламъкът се разпространява бързо.

14. „Запалим газ“ е газ или газова смес, която има граница на запалимост с въздуха при температура 20°C и налягане 1,013 bar.

15. „Компетентен орган“ е органът, определен във всяка държава членка по Директива 94/55/ЕО на Съвета от 21 ноември 1994 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на автомобилния превоз на опасни товари (OB, L 319, 12.12.1994 г., стр. 7 - 13, специално българско издание: глава 07, том 03, стр. 128 - 135).

16. „Вещество“ е вещество по смисъла на определението по чл. 2, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1272/2008.

17. „Смес“ е смес по смисъла на определението по чл. 2, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1272/2008.

§ 1а

Наредбата въвежда разпоредбите на Директива 75/324/ЕИО на Съвета от 20 май 1975 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани с аерозолни опаковки (ОВ, L 147, 9.6.1975 г., Специално издание 2007 г. на ОВ, глава 13, том 2, стр. 128 - 135), изменена с Директива 94/1/ЕО на Комисията от 6 януари 1994 г. относно уеднаквяване на някои технически въпроси, предвидени в Директива 75/324/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани с аерозолни опаковки (OB, L 23, 28.1.1994 г., стр. 28 - 29, специално българско издание: глава 13, том 13, стр. 272 - 273), Регламент (ЕО) № 807/2003 на Съвета от 14 април 2003 г. относно адаптирането към Решение № 1999/468/ЕО на разпоредбите за комитетите, които подпомагат Комисията при упражняване на изпълнителните й правомощия, установени в инструментите на Съвета, приети съгласно консултативната процедура (единодушие) (OB, L 122, 16.5.2003 г., стр. 36 - 62, специално българско издание: глава 01, том 04, стр. 160 - 18), Директива 2008/47/ЕО на Комисията от 8 април 2008 г. за изменение с цел адаптиране към техническия прогрес, на Директива 75/324/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани с аерозолни опаковки (OB, L 96, 9.4.2008 г., стр. 15 - 28) и Регламент (ЕО) № 219/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета на някои актове, за които се прилага процедурата, предвидена в член 251 от Договора, във връзка с процедурата по регулиране с контрол - Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол - втора част (OB, L 87, 31.3.2009 г., стр. 109 - 154), Директива 2013/10/ЕС на Комисията от 19 март 2013 г. за изменение на Директива 75/324/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани с аерозолни опаковки, с цел адаптиране на разпоредбите й за етикетиране към Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (ОВ, L 77, 20.3.2013 г.), Директива (ЕС) 2016/2037 на Комисията от 21 ноември 2016 г. за изменение на Директива 75/324/ЕИО на Съвета по отношение на максималното допустимо налягане на аерозолните опаковки и за адаптиране на разпоредбите ù за етикетирането към Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (OB, L 314, 22.11.2016 г.).

§ 2

Наредбата се приема на основание чл. 12, т. 1 от Закона за защита на потребителите и въвежда разпоредбите на Директива 75/324/ЕС (изменена с Директива 94/1/ЕС и с Регламент 807/2003).

§ 3

Контролът по прилагането на наредбата се възлага на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, на нейните регионални структури и на звената за защита на потребителите към общинската администрация по реда на глава десета “Контрол” от Закона за защита на потребителите.

§ 4

Наредбата влиза в сила от 10 юни 2006 г. с изключение на чл. 6, ал. 3 и на раздел IV, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 11 Специфични изисквания към аерозолните флакони

1. Специфични изисквания към метални аерозолни флакони

1.1. Вместимост Общата вместимост на тези флакони не може да превишава 1000 ml.

2. Специфични изисквания към стъклени аерозолни флакони

2.1. Флакони с пластмасово покритие или трайно защитени флакони. Флакони от този тип могат да бъдат използвани за напълване със сгъстени, втечнени или разтворени газове.

2.2. Незащитени стъклени флакони Аерозолни незащитени стъклени флакони трябва да се пълнят само с втечнени или разтворени газове.

3. Специфични изисквания към пластмасови аерозолни флакони.

3.1. Пластмасови аерозолни флакони, които могат да се раздробят при избухване, трябва да отговарят на изискванията за незащитени стъклени аерозолни флакони.

3.2. Пластмасови аерозолни флакони, които не се раздробяват при избухване, трябва да отговарят на изискванията за стъклени аерозолни флакони със защитно покритие.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 14 Методи за изпитване на аерозолни флакони

1. Изисквания

1.1. Хидравлично изпитване на празни флакони

1.2. Изпитване на избухване за празни метални флакони Лицето, което пуска аерозолните флакони на пазара, трябва да гарантира, че налягането на избухване е поне с 20 % по-голямо от посоченото изпитвателно налягане.

1.3. Изпитване на падане на защитени стъклени флакони Производителят трябва да гарантира, че флаконите удовлетворяват изпитвателните изисквания, посочени в т. 2.1.2 от приложение № 1.

1.4. Краен контрол на пълни аерозолни флакони

2. Контролни изпитвания

2.1. Изпитване на празен флакон Прилага се изпитвателно налягане за 25 s на 5 флакона, произволно избрани от хомогенна партида от 2500 празни флакона, т. е. произведени от един и същ материал при едни и същи условия на производствения процес, или от партида, състояща се от продукция, произведена за 1 час. Ако някой от тези флакони не издържи изпитването, на същото изпитване се подлагат други десет произволно избрани флакона от същата партида. Ако някой от допълнителните аерозолни флакони не издържи изпитването, цялата партида се приема за негодна за употреба и се бракува.

2.2. Изпитвания на пълни аерозолни флакони Контролни изпитвания за херметичност се провеждат чрез потапяне на представителна извадка от пълни аерозолни флакони във водна баня. Температурата на водата и времето за потапяне трябва да бъдат такива, че да осигурят достигането на постоянна температура 50 °C на съдържанието на аерозолните флакони за времето, което се изисква с цел гарантиране невъзможност за избухвания или разкъсвания. Всяка партида от аерозолни флакони, която не е издържала тези изпитвания, се приема за негодна за употреба и се бракува.

Приложение 3

Приложение № 3 към чл. 15а, ал. 1 и чл. 15б, ал. 3 Запалимост

1. Метод за изчисляване на топлината на изгаряне (ΔНc) Този метод се прилага, когато не са използвани утвърдени технологични правила, описани в стандарти (като например ASTM D 240, ISO 13943 86.1 до 86.3 и NFPA 30B) или в научна литература. Топлината на изгаряне (ΔНc) в килоджаули на грам (kJ/g) се изчислява като произведение на теоретичната топлина на изгаряне (ΔНcomb) и ефективността на горене. Ефективността на горене обикновено е по-малка от 1,0 (типичната ефективност на горене е 0,95 или 95 %). За съставни аерозоли топлината на изгаряне е сумата от претеглените топлини на изгаряне на отделните компоненти, както следва: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя , където: ΔНc е топлината на изгаряне (kJ/g) на продукта; wi% - масовата част на компонента i на продукта; ΔНc(i) - специфичната топлина на изгаряне (kJ/g) на компонента i на продукта.

2. Процедури за класификация на аерозоли

2.1. Запалими аерозоли под формата на спрей Аерозоли под формата на спрей се класифицират при отчитане топлината на изгаряне и въз основа на резултатите от изпитването за разстояние на запалване, както следва:

2.2. Запалими аерозоли под формата на пяна Аерозоли под формата на пяна се класифицират въз основа на резултатите от изпитването за запалимост на пяна.

3. Изпитвания за запалимост на аерозоли

3.1. Изпитване на аерозолни спрейове за разстояние на запалване

3.2. Изпитване на запалване в затворено пространство

3.3. Изпитване за запалимост на аерозолна пяна