Глава 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1
(1) С наредбата се определят изискванията при проектиране, изграждане и експлоатация на електрически уредби, захранвани с променливо напрежение до 1000 V или с постоянно напрежение до 1500 V, в сгради на основното застрояване с жилищно, обществено-обслужващо, производствено, смесено и друго предназначение, във второстепенни, стопански и други постройки на допълващото застрояване, във временни строежи и преместваеми обекти, както и на електрически уредби, които са свързани с предназначението на сградите, но са разположени извън тях, наричани за краткост „електрически уредби в сгради".
(2) Наредбата се прилага при изграждането на нови и при реконструкцията на електрически уредби в сгради с нормална пожарна опасност. За електрически уредби в сгради с пожароопасни и/или взривоопасни зони се спазват и изискванията на Наредба № 2 от 1987 г. за противопожарните строително-технически норми (обн., ДВ, бр. 58 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 33 от 1994 г.).
(3)
(4) Продуктите, предвидени с одобрения проект и влагани при изграждането на електрически уредби в сгради, трябва да са с оценено съответствие със съществените изисквания към тях при условията, по реда и процедурите, определени с наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите.
Чл. 2
Наредбата не се прилага при проектиране, изграждане и експлоатация на:
1. сгради с електрически уредби, мрежи и системи за производство, пренос и разпределение на електрическа енергия;
2. електрически уредби за улично осветление;
3. електрически уредби за въглищни, рудни и нерудни находища; 4.електрически огради;
5. електрически уредби на подвижния състав на електрифицирания транспорт, на автомобили, на бордовете на водоплавателни и въздухоплавателни средства;
6. електрически уредби на машини и съоръжения;
7. мълниезащитни уредби на сгради.
Чл. 3
При проектирането на електрически уредби в сгради трябва да се осигуряват:
1. безопасност при изграждането, нормалната експлоатация и аварийните режими, които е било възможно да бъдат предвидени;
2. надеждност при експлоатацията;
3. ремонтопригодност;
4. енергийна ефективност.
Чл. 4
При изграждането на електрически уредби в сгради се осигурява защита срещу поражения от електрически ток на работещите и на лицата, които имат регламентиран достъп до строителната площадка.
Чл. 5
(1) При състояние на нормална експлоатация и при аварийни режими, които е било възможно да бъдат предвидени, електрическите уредби в сгради трябва да осигуряват защита на живота и здравето на хората и опазване на тяхното имущество основно чрез:
1. защита срещу поражения от електрически ток;
2. защита срещу топлинни въздействия;
3. защита срещу свръхтокове;
4. защита срещу пренапрежения.
5. защита при спадане на напрежението;
6. защита чрез разединяване и изключване.
(2) За специални електрически уредби или условия могат да се прилагат и допълнителни защити. Глава втора ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ УРЕДБИ В СГРАДИ
(3) Мерките за защита по ал. 1 се прилагат за цялата електрическа уредба, за част или елемент от нея. Когато някои условия за дадена защитна мярка не могат да бъдат спазени, се вземат допълнителни мерки, така че комбинацията от защитни мерки да осигурява същото ниво на защита, както цялостното изпълнение на условията за дадената мярка.
Раздел 1. Електрическо захранване и структура
Чл. 6
(1) Основните характеристики на електрическото захранване са:
1. номинално напрежение; 2.вид на тока;
3. проспектен ток на късо съединение на входа на електрическата уредба на сградата;
4. възможност за съответствие с потребностите на електрическата уредба, включително необходимата мощност за захранване.
(2) Основните характеристики по ал. 1 се оценяват, когато се използва външен захранващ източник, и се определят, когато се използва автономен (собствен) източник. Те се прилагат както за главното електрозахранване на сградата, така и за захранванията за безопасност и за резервните захранвания, когато такива захранвания са необходими.
Чл. 7
(1) Захранване за безопасност и резервно захранване се проектират, когато необходимостта от тях е наложена от:
1. органите за пожарна и аварийна безопасност;2. условия, определящи необходимост от евакуация от помещенията в случай на извънредна нужда;
3. икономически обоснована необходимост за ограничаване на негативни последствия при смущения в електрозахранването.
(2) Захранванията по ал. 1 трябва да имат капацитет, надеждност и комплектност, съответстващи на определената им функция.
Чл. 8
За захранване на електрически уредби в сгради в зависимост от вида на схемата на свързване със земя се използват:
1. схема ТМ при която има една точка, свързана директно със земя, а достъпните токопроводими части на електрическата уредба са свързани към тази точка посредством защитни проводници; прилагат се три вида схеми ТМ в зависимост от състоянието на неутралния проводник и на защитния проводник, както следва:
2. схема ТТ, при която има една точка на захранването, свързана директно със земя, а достъпните токопроводими части на електрическата уредба са свързани към заземители, електрически отделени от заземяването на захранването;
3. схема 1Т, при която всички тоководещи части са изолирани от земя, или една точка е свързана със земя посредством импеданс, а достъпните токопроводими части на електрическата уредба са свързани към заземители или поотделно, или общо, или са присъединени към заземителя на захранването;
4. постояннотокови схеми.
Чл. 9
(1) Всяка електрическа уредба трябва да се структурира в отделни клонове за:
1. избягване на опасности и ограничаване на последствията от дефект;
2. улесняване на проверките, изпитванията и техническата експлоатация.
(2) За частите на електрическата уредба, които трябва да функционират отделно, така че техните функции да не се нарушават при излизане от строя на други вериги, се предвиждат отделни разпределителни вериги.
Раздел 2. Външни въздействия
Чл. 10
(1) При проектирането и изграждането на електрически уредби в сгради се отчитат външните въздействия, на които могат да бъдат подложени както цялата уредба, така и нейни части. ВИЖ този материал
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1
По смисъла на тази наредба:
1. “Безопасно свръхниско напрежение” (с означение на български език “БСНН”, съответно на английски език “SELV”) е свръхниско напрежение, което се получава от източник със защитно разделяне - например трансформатор за безопасност или еквивалентен източник, при което нито една точка от вторичната верига няма връзка със земята, а достъпните за допиране токопроводими части не са преднамерено свързани със земята или със защитен проводник.
2. “Предпазно свръхниско напрежение” (с означение на български език “ПСНН”, съответно на английски език “PELV”) е безопасно свръхниско напрежение, което се получава от източник със защитно разделяне - например трансформатор за безопасност или еквивалентен източник, при което вторичната верига може да има точка, свързана със земята, а достъпните токопроводими части могат да са заземени или свързани със защитен проводник.
3. “Функционално свръхниско напрежение” (с означение на български език “ФСНН”, съответно на английски език “FELV”) е свръхниско напрежение, което се получава от източник без защитно разделяне - например трансформатор само с основна изолация, а достъпните токопроводими части са свързани със защитния проводник на първичната верига. Функционалното свръхниско напрежение се използва само за функционални цели, а не за цели на безопасността.
4. “Напрежение без пулсации” е изправено напрежение, чиито пулсации не превишават 10 % ефективна стойност, като най-голямата стойност на максимума не превишава 70 V за номинално постоянно напрежение 60 V и съответно 140 V за номинално постоянно напрежение 120 V.
5. “Допирно напрежение” (“напрежение при допир”) е напрежение, възникващо при повреда на изолация между части, едновременно достъпни за допиране.
6. “Изчислително допирно напрежение” е най-високото допирно напрежение, което може да възникне при повреда на изолация с незначителен импеданс в електрическата уредба.
7. “Допустимо допирно напрежение” (UL) е най-високото допирно напрежение, за което се допуска да се задържи неограничено дълго време при определени условия на външни въздействия.
8. “Достъпна токопроводима част” (“корпус”) е токопроводима част на електрическо съоръжение, която е достъпна за допиране и която нормално не е под напрежение, но може да попадне под напрежение при повреда на изолация.
9. “Непринадлежаща (чужда) на уредбата част” е токопроводима част, която не е част от електрическа уредба, но е в състояние да разпространява потенциал, обикновено потенциала на земята.
10. “Изравняване на потенциалите” е електрическа връзка между различни достъпни токопроводими части и непринадлежащи (чужди) на уредбата части, осигуряваща им един и същ потенциал или приблизително равни потенциали.
11. “Електрическа верига” (“верига”) е част от електрическа уредба, защитена срещу свръхтокове чрез едно или повече защитни устройства.
12. “Крайна верига” (“токов кръг”) е електрическа верига, свързана директно към потребители на електрическа енергия или към инсталационни контакти.
13. “Изчислителен ток на веригата” (Ib) е стойност на тока, която трябва да се отчита при избора на характеристиките на частите на веригата. При непрекъсната работа изчислителният ток съответства на допустимия ток на натоварване на веригата при нормална работа. При прекъсвана работа се разглежда еквивалентният в термично отношение ток, който при непрекъсната работа загрява частите на веригата до същата температура.
14. “Допустим ток за проводник” (Iz) е установената стойност на тока, който може да преминава през проводника при определени условия, като неговата установена температура не превишава определена стойност.
15. “Свръхток” е всеки ток, който превишава номиналния ток.
16. “Ток на претоварване” е свръхток, който може да се появи в електрически изправна верига.
17. “Разединяване” е действие, чрез което се осигурява изключване на напрежението на цялата уредба или на част от нея, като за целите на безопасността уредбата или съответната част от нея се отделя от всички източници на електрическа енергия.
18. “Изключване за механично обслужване” е действие, с което се прекъсва електрическото захранване на част или на части от съоръжение с оглед избягване на опасности, различни от тези, дължащи се на електрически ток или на електрическа дъга, по време на неелектрически работи върху съоръжението.
19. “Аварийно изключване” е действие за възможно най-бързо отстраняване на внезапно възникнала опасност.
20. “Квалифицирано лице” е лице, което има подходящо образование и достатъчен опит, за да избягва опасности и да предотвратява рискове, които може да създаде електричеството.
21. “Инструктирано лице” е лице, на което са дадени достатъчно инструкции или което е надзиравано от квалифицирано лице, за да избягва опасности и да предотвратява рискове, които може да създаде електричеството.
22. “Лице без подготовка” е лице, което не е нито квалифицирано, нито инструктирано.