Чл. 1
С тази наредба се определят:
1. минималните зоохигиенни изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свине за разплод и угояване;
2. задълженията на собствениците на свине за изпълнение на изискванията по т. 1;
3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, свързани с контрола по спазване на тази наредба.
Чл. 2
(1) Помещенията, в които се отглеждат свине за разплод или за угояване, трябва да отговарят на следните минимални зоохигиенни изисквания:
1. да са изградени от материали, които лесно могат да се почистват, дезинфекцират и не оказват вредно въздействие върху животните;
2. да имат обезопасена електрическа инсталация и електроуреди;
3. да осигуряват необходимия въздухообмен чрез естествена вентилация или вентилационна система, поддържаща скорост на движение на въздуха 0,2 – 0,5 м/сек и относителна влажност 70 – 85 %;
4. вредните газове да не надвишават следните концентрации:
5. да осигуряват възможност на животните да лягат и стават без затруднение; при групово отглеждане на подрастващи прасета и прасета за угояване на всяко от тях да бъде осигурена свободна подова площ най-малко:
6. за всяка женска свиня след първо заплождане и за всяка бременна свиня майка, когато се отглеждат в отделни групи от 6 до 40 животни, да бъде осигурена свободна подова площ най-малко:
7. да осигуряват видимост между отделните животни;
8. да имат подове, които отговарят на следните изисквания:
9. да имат изкуствено осветление – не помалко от 40 лукса през деня с намаляваща през нощта интензивност до 30 лукса;
10. максимално ниво на шум – не повече от 85 децибела;
11. да имат съоръжения за хранене и поене на животните, изградени по начин, който не допуска замърсяване на фуража и водата;
12. да са конструирани по начин, който осигурява на животните:
13. да осигуряват възможност на животните за постоянен достъп до достатъчно количество слама, сено, дървесина, дървени стърготини, гъбен компост, торф или смес от такива материали при условие, че те не застрашават здравето им.
(2) Когато свинете се отглеждат групово в помещения с бетонен решетъчен под, максималната ширина на отворите и минималната ширина на преградките трябва да бъде съответно:
1. 11 мм и 50 мм – за бозаещи прасета;
2. 14 мм и 50 мм – за подрастващи прасета;
3. 18 мм и 80 мм – за прасета за угояване;
4. 20 мм и 80 мм – за женски свине след първо заплождане и свине майки.
(3) Когато животните по ал. 1, т. 6 се отглеждат в групи:
а) до 6 животни – свободното подово пространство се увеличава с 10 %;
б) над 40 животни – свободното подово пространство може да се намали с 10 %.
Чл. 3
Собствениците или ръководителите на свиневъдни обекти:
1. проверяват ежедневно здравословното състояние на животните;
2. незабавно отделят в помещение със суха постеля наранени или показващи признаци на заболяване животни, открити при проверките по т. 1, и уведомяват обслужващия ветеринарен лекар;
3. отделят от групата свинете с повишена агресивност и прояви на канибализъм и уведомяват обслужващия ветеринарен лекар, който трябва да извърши медикаментозното им третиране;
4. ежедневно почистват и периодично дезинфекцират помещенията, боксовете, съоръженията и инвентара;
5. най-малко веднъж дневно хранят животните с фураж, който съответства на тяхната възраст, технологична група и тегло, и им осигуряват постоянно прясна вода за пиене;
6. осигуряват достъп на всички свине на възраст над две седмици до хранилките и поилките;
7. ежедневно проверяват автоматичните линии и механичните съоръжения (ако в обекта има такива) и незабавно отстраняват възникналите повреди, а ако това е невъзможно – осигуряват хранене, поене и поддържане на зоохигиенните изисквания по други начини;
8. не използват методи на отглеждане, при които свинете майки и женските свине след първо заплождане се държат вързани.
Чл. 4
(1) При отглеждане на различните категории свине трябва да се спазват следните специфични изисквания:
1. за нерези:
2. за свине майки и женски свине след първо заплождане:
3. за бозаещи прасета:
4. за подрастващи прасета и прасета за угояване:
(2) Изискванията по ал. 1, т. 2, буква „б“ не се прилагат за стопанства, в които се отглеждат по-малко от 10 свине майки.
(3) В случаите, когато животните от категориите по ал. 1 проявяват постоянна агресия, жертвите на агресия, болните или наранените свине по възможност се отглеждат временно в индивидуални боксове, които позволяват на животното да се обръща без затруднение (с изключение на случаите, в които има изрично предписание от ветеринарен лекар животното да стои неподвижно).
Чл. 5
(1) Забранява се извършването на манипулации, които водят до увреждане здравословното състояние на животните, промяна на костната им система или загуба на части от тялото.
(2) При необходимост ветеринарномедицински специалист извършва:
1. изпиляване или подрязване до гладка цяла повърхност на третите резци на прасетата до седмия ден след раждането;
2. скъсяване на бивните на нерезите – за предотвратяване наранявания на други животни;
3. купиране на част от опашката;
4. кастриране на мъжки свине без разкъсване на тъканите;
5. поставяне халка на зурлата – когато свинете се отглеждат на открито.
(3) Манипулациите по ал. 2, т. 1 и 3 се извършват само когато е наранено вимето на свинята майка или ушите и опашките на други свине.
(4) След седмия ден от раждането манипулациите по ал. 2, т. 3 и 4 се извършват от ветеринарен лекар с прилагане на анестезия и аналгезия и се вземат мерки за предотвратяване на прояви на извратен апетит и агресия.
(5) Всички манипулации се извършват при спазване правилата на асептика и антисептика.
Чл. 6
Собствениците или ръководителите на свиневъдни обекти организират обучение на гледачите за спазване на правилата за хуманното отношение към животните.
Чл. 7
(1) Контролните органи на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) извършват проверки за спазване изискванията на наредбата.
(2) Проверките по ал. 1 се извършват самостоятелно, едновременно с проверки с друга цел по чл. 5, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност или по сигнал за нарушения.
(3) Ежегодно НВМС изготвя програма, която включва броя на свиневъдните обекти, които ще бъдат проверявани за спазване на изискванията на тази наредба.
Чл. 8
Свиневъдните обекти се регистрират по реда на чл. 14 от Наредба № 28 от 2002 г. за идентификация на свине и регистрация на свиневъдните обекти (ДВ, бр. 75 от 2002 г.).
Чл. 9
(1) При констатиране на нарушения на изискванията по тази наредба контролните органи на НВМС издават предписания за отстраняването им.
(2) Когато нарушенията не бъдат отстранени в определения в предписанията срок, контролните органи на НВМС спират експлоатацията на обекта за срок, определен по тяхна преценка, но не по-дълъг от 6 месеца, и отбелязват причините за спирането в регистрите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 28 от 2002 г. за идентификация на свине и регистрация на свиневъдните обекти.
(3) След отстраняване на нарушенията собственикът на обекта подава до РВМС молба за повторното му въвеждане в експлоатация. Въвеждането се извършва след проверка от контролните органи на НВМС.
Чл. 10
Собственици на свиневъдни обекти, които не желаят повече да осъществяват тази дейност, подават до РВМС молба за заличаване на обекта от регистрите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 28 от 2002 г. за идентификация на свине и регистрация на свиневъдните обекти.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на тази наредба:
1. „Свиня“ е животно от семейство „Суиде“, род „Суис“.
2. „Нерез“ е мъжка свиня в полова зрялост, предназначена за разплод.
3. „Свиня майка“ е раждала свиня в полова зрялост, предназначена за разплод.
4. „Бозаещо прасе“ е прасе в периода от раждането до отбиването.
5. „Подрастващо прасе“ е небозаещо прасе на възраст до 10 седмици.
6. „Прасе за угояване“ е прасе на възраст над 10 седмици до клането или използването му за разплод.
7. „Свиневъден обект“ е всяко място, където се отглеждат или настаняват свине.
8. „Женска свиня след първо заплождане“ е нераждала свиня в полова зрялост, предназначена за разплод.
9. „Зоохигиена“ е наука за опазване здравето на животните и гарантиране на тяхното благосъстояние чрез създаване на оптимални условия за отглеждане и хранене, съответстващи на техните физиологични нужди.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2
Наредбата отменя Наредба № 26 от 1999 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на свине (ДВ, бр. 99 от 1999 г.).
§ 3
От 1 януари 2003 г. изискванията по чл. 2, ал. 1, т. 6, т. 8, буква „д“ и ал. 2 и 3 и чл. 4, ал. 1, т. 1, буква „б“ и т. 2, букви „а“ – „г“ се прилагат във всички новопостроени или въведени в експлоатация след тази дата свиневъдни обекти.
§ 4
От 1 януари 2005 г. изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 1, буква „б“ се прилагат за всички свиневъдни обекти.
§ 5
Изискването по чл. 4, ал. 1, т. 1, буква „б“ за свиневъдните обекти, въведени в експлоатация преди влизане в сила на тази наредба, се прилага от 1.I.2005 г., а до тази дата площта на боксовете за отглеждане на нерези е най-малко 5 кв. м.
§ 6
От 1 януари 2013 г. изискванията по чл. 2, ал. 1, т. 6, т. 8, буква „д“ и ал. 2 и 3 и чл. 4, ал. 1, т. 2, букви „а“ – „г“ се прилагат за всички свиневъдни обекти.
§ 7
Изискването по чл. 4, ал. 1, т. 2, буква „а“ за свиневъдните обекти, въведени в експлоатация преди влизане в сила на тази наредба, се прилага от 1.I.2013 г., а до тази дата свинете майки и женските свине след първо заплождане се отглеждат поединично в бокс с площ най-малко 2,5 кв. м.
§ 8
Тази наредба се издава на основание § 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Министър: М. Дикме