Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели

Чл. 1

(1) С тази наредба се определят изискванията към качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

(2) Наредбата има за цел да защити здравето на хората от неблагоприятните ефекти на замърсяването на питейната вода, като регламентира изисквания към качеството и безопасността й, и да подобри достъпа до вода, предназначена за питейно-битови цели.

Чл. 2

(1) Тази наредба не се прилага за:

1. натурални минерални води, признати като такива от компетентните държавни органи, по реда на Закона за храните;

2. води, които са лекарствен продукт по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;

3. вода, чието качество не влияе нито пряко, нито косвено върху здравето на потребителите и която е предназначена само за технически цели и се разпределя чрез отделна водопроводна инсталация, която не е свързана с вътрешната разпределителна система за питейна вода в обществени и производствени обекти, включително и в обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни, в случаите, когато органите за официален контрол върху храните по чл. 109 или 110 от Закона за храните са преценили, че качеството на водата за технически цели не може да повлияе върху безопасността на готовата храна;

4. водата от индивидуални и обществени местни водоизточници, освен ако тя не се използва за търговска или социална дейност, с цел питейна употреба.

(2) Органите на Държавния здравен контрол (ДЗК) информират заинтересованото население във всички случаи по ал. 1, т. 4, като във възможно най-кратък срок дават необходимите препоръки за всички възможни мерки, които могат да се предприемат за недопускане на риск за здравето при ползване на водата, както и при наличие на потенциална опасност за човешкото здраве.

(3) За водата по ал. 1, т. 3 бизнес операторите по смисъла на чл. 9 от Закона за храните декларират, че при водоснабдяването на обекта се изпълняват процедурите, основаващи се на принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР), включително по отношение на внедрени процедури за предприемане на коригиращи действия съгласно приложимото право на Европейския съюз в областта на храните.

(4) За българските морски плавателни съдове, които обезсоляват вода, превозват пътници и действат като водоснабдителни организации, се прилагат само разпоредбите на чл. 1 – 7, чл. 9 – 11г и относимите разпоредби от приложенията.

(5) Бутилираната вода, предназначена за питейни цели, отговаря на изискванията на наредбата по чл. 5 от Закона за храните и на относимите изисквания на тази наредба.

Чл. 3

(1) Водоснабдителните организации са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят снабдяването на населението с безопасна и чиста питейна вода.

(2) По смисъла на наредбата питейната вода е безопасна и чиста, когато:

1. не съдържа микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на човека;

2. отговаря на минималните изисквания, определени в приложение № 1, таблици А1, Б и Д; и

3. са изпълнени изискванията на чл. 5 – 10 и чл. 13.

(3) Водоснабдителните организации предприемат всички необходими действия, за да не се допусне вторично влошаване на качествато на питейната вода при ремонт на водоснабдителни системи, режимно водоснабдяване и при пускане в експлоатация на нови водоизточници.

(4) С цел предпазване на водата за питейно-битови цели от замърсяване около питейните водоизточници и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване задължително се създават зоните, определени съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите и охранителните пояси съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 2024 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 61 от 2024 г.).

Чл. 4

Изпълнението на изискванията на тази наредба се основава на принципа на предпазливостта и по никакъв начин не трябва да допуска пряко или косвено влошаване на съществуващото качество на питейната вода по показатели, които имат отношение към здравето, както и увеличаване замърсяването на природните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

Чл. 4а

(1) В населени места, селищни образувания за курортни нужди и курортни комплекси доставяне на вода за питейно-битови цели с цистерни се допуска по изключение и за ограничен период от времe в случаи на бедствия и аварии, водещи до прекъсване на водоподаването или до силно влошаване качеството на питейната вода, както и при режимно водоснабдяване.

(2) При изпълнение на задълженията по ал. 1 водоснабдителните организации са длъжни да предприемат необходимите мерки доставяната с цистерни вода да отговаря на всички изисквания на наредбата и да не създава риск за здравето на потребителя.

Чл. 5

(1) Питейната вода трябва да отговаря на стойностите на показателите, определени в приложение № 1, таблици А, Б, В, Г.1, Г.2 и Д.

(2) Стойностите на показателите от приложение № 1, таблици В и Г, служат за целите на постоянния и периодичен мониторинг и за изпълнение на задълженията по чл. 10

(3) Министерството на здравеопазването чрез националните центрове по проблемите на обществено здраве и въз основа на научни данни и препоръките на Световната здравна организация определя максимално допустими стойности на показатели, които не са включени в приложение № 1, в случаите, при които при оценката на риска по чл. 6б и 6в за определени населени места и/или региони се установи, че в питейната вода има риск да се съдържат микроорганизми, паразити и други вещества, чийто брой или концентрация представляват потенциална опасност за здравето на човека, и в тази връзка се идентифицира необходимостта от мониторинг на тези показатели в питейната вода на крана при потребителя.

(4) Стойностите по ал. 3 по отношение на допълнителните показатели трябва да изпълняват изискванията на чл. 3, ал. 2, т. 1.

Чл. 6

(1) Стойностите на показателите по приложение № 1 трябва да бъдат спазени на следните места:

1. за вода, доставяна чрез водоснабдителната мрежа – на мястото на изтичането и от крана при потребителя;

2. за вода, доставяна в цистерна – на мястото на изтичането и от цистерната;

3. за вода, предназначена за продажба в бутилки, кутии или други опаковки – на мястото на бутилиране или наливане на водата в кутии или други опаковки;

4. за вода в обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни – на местата, където тя се използва в обекта;

5. за морски плавателни съдове по смисъла на чл. 2, ал. 4 на местата, където водата се използва за питейно-битови цели.

(2) Задълженията на водоснабдителните организации по предходната алинея, чл. 3, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 се считат за изпълнени, когато се докаже, че в резултат на състоянието на вътрешната разпределителна система и/ или на поддръжката ѝ е налице несъответствие между качеството на водата, доставяна чрез водоснабдителната мрежа, и показателите по приложение № 1.

(3) Собствениците и/или ползвателите на обекти с обществено предназначение, като детски и учебни заведения, лечебни заведения, заведения за обществено хранене и др., при които несъответствията с изискванията за качеството на водата, доставяна чрез водоснабдителната мрежа, се дължат на вътрешната разпределителна система, са длъжни да предприемат необходимите мерки за привеждане качеството на питейната вода в съответствие с показателите по приложение № 1.

(4) В случаите по ал. 2, когато поради състоянието и /или поддръжката на вътрешната разпределителна система има риск качеството на водата, доставяна чрез водоснабдителната мрежа, да не съответства на показателите по приложение № 1:

1. водоснабдителните организации са длъжни да информират собствениците на имоти за възможните за предприемане мерки за отстраняване на несъответствията с цел намаляване или предотвратяване на риска;

2. водоснабдителните организации въвеждат подходящ метод за обработка и технологии за пречистване на водата преди разпределението й във водопроводната мрежа с оглед промяна естеството или свойствата на водата и редуциране или отстраняване на риска от възникване на отклонения при потребителите;

3. водоснабдителните организации по подходящ начин дават информация и съвети на засегнатите потребители за всички други допълнителни действия, които те трябва да предприемат, за да се постигне корекция на отклоненията при крайния потребител.

Чл. 7

(1) Водоснабдителните организации провеждат или възлагат извършването на мониторинг по показателите по приложение № 1, таблици А1, Б, В, Г1 и Г2, разпределени в група А и група Б съгласно приложение № 2 част Б, с цел да се провери дали водите, доставяни на потребителите, отговарят на изискванията на наредбата, и по специално, че не превишават максималните и параметричните стойности, определени в съответствие с изискванията на приложение № 1, както и да се проследи ефективността на провежданата обработка и дезинфекция. Лабораторните изпитвания за целите на мониторинга се извършват или възлагат на акредитирани лаборатории по БДС EN ISO/IEC 17025 „Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране“ или други еквивалентни международно признати стандарти.

(2)

(3)

(3) Взетите проби питейна вода следва да са показателни за качеството й през цялата година.

(4) В случаите, когато дезинфекцията е етап на подготовката или разпределението на питейната вода, системно се извършва проверка на ефективността по остатъчния дезинфектант и микробиологичните показатели, съгласно приложение № 2 част Б,, таблица А. Прилаганата схема за обработка на питейната вода трябва да свежда до минимум възможността от замърсяването ѝ с вторични продукти на дезинфекцията.

(5) Минималната честота за вземане на проби и изпитване се определя съгласно приложение № 2 част Б,, таблици Б.За радиологичните показатели по приложение № 1, таблица Г. 1 и Г. 2 честотата на мониторинга се определя съгласно изискванията на приложение № 2а. 1, с изключение на показателите по приложение № 1, таблица Г, за които минималната честота за вземане на проби и изпитване е веднъж на 5 години.

(6) За водата по чл. 6, ал. 1, т. 3 вземане на проби и изпитване се извършва съгласно принципите на Системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки (HACCP) съгласно Регламент (ЕО) № 852/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (обн., специално българско издание, гл. 13, том 44), както и принципите за официален контрол, предвидени в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (обн., ОВ, L 165 от 2014 г.).

Чл. 8

Органите на ДЗК проверяват чрез контролен мониторинг съответствието на подаваната към потребителите питейна вода по показателите за качество, определени в приложение № 1, и честота, определена съгласно разработен план за контролен мониторинг в размер до 50 % от посочените изисквания в приложение № 2 част Б,, таблица Б.1.

Чл. 9

(3) Програмите за мониторинг на водоснабдителните организации трябва да отговарят на изискванията на приложение № 2, част А, и на следните минимални условия: 1. да удостоверяват, че прилаганите мерки за контролиране на рисковете за човешкото здраве по цялата водоснабдителна верига – от водосбора/зоната за подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване през водовземането, пречистването и съхранението до разпределението – действат ефективно и че водата в мястото на определяне на съответствието по чл. 6, ал. 1 е безопасна и чиста; 2. да осигуряват информация относно качеството на питейната вода, така че да може да се докаже, че се спазват задълженията по чл. 3 и 4 и определените в приложение № 1 стойности на показателите, вкл. и тези, определени след извършена оценка на риска за водоснабдителната система в съответствие с чл. 6в и приложение № 1а; 3. да съдържат план за контрол на веществата и съединенията, включени в списъка за наблюдение по приложение № 1б, изготвен въз основа на оценката на риска по чл. 6б; 4. да осигуряват информация за целите на идентифициране на опасностите и опасните събития във връзка с изискванията на чл. 6б, ал. 3, т. 2; 5. да осигуряват оперативен контрол, извършван в съответствие с приложение № 2, част А, т. 3; 6. да идентифицират най-подходящите начини за намаляване на риска за човешкото здраве. (4) Програмите за мониторинг на водоснабдителните организации по обхват и честота трябва да отговарят на минималните изисквания по приложения № 2, 2а и 2б, като се вземат под внимание и специфичните регионални условия при всяка зона на водоснабдяване. Програмите подлежат на непрекъснат процес на преразглеждане, както и на ежегодна актуализация или препотвърждаване.

Чл. 10

(1) Във всички случаи на несъответствие на качеството на питейната вода с определените по приложение № 1 изисквания водоснабдителните организации незабавно информират органите на ДЗК с цел преценка на здравния риск и провеждат или възлагат проучване с цел установяване на причината за несъответствието. Водоснабдителните организации информират органите на ДЗК за резултатите от проучването своевременно в срок не по-дълъг от 3 дни след приключване на проучването.

(2) Когато независимо от мерките, предприети в изпълнение на общите задължения по чл. 3 и 4, качеството на питейната вода не отговаря на показателите по приложение № 1, съответната водоснабдителна организация предприема приоритетно в най-кратки срокове действия за отстраняване на несъответствието и възстановяване качеството на водата за питейно-битови цели. Тези задължения не се отнасят за случаите по чл. 6, ал. 2 като взема предвид наред с останалите обстоятелства и степента, в която е била превишена съответната максимална или параметрична стойност, и потенциалната опасност за здравето.

(3) В случаите, в които се установят несъответствия на показателите, определени в приложение № 1, таблица Д, които са в резултат на вътрешната разпределителна система, водоснабдителните организации чрез мерките по чл. 6, ал. 4 и органите на държавния здравен контрол чрез мерките по чл. 6г, ал. 6 оказват съдействие на собствениците на сградата за предприемане на коригиращи действия от тяхна страна.

(4) В случай че питейната вода представлява потенциална опасност за здравето поради несъответствие със стойностите на показателите по приложение № 1 или друга причина, органите на ДЗК забраняват подаването на питейна вода или ограничават употребата й, като незабавно уведомяват потребителите за това и им предоставят необходимите съвети. При необходимост могат да се предприемат и други действия за опазване на здравето.

(5) Въз основа на оценката на здравния риск, който произтича от забраната за подаването на питейна вода или ограничаване ползването на питейна вода, местните компетентни органи преценяват какви конкретни действия трябва да се реализират за опазване здравето на населението в случаите по ал. 3 като редовно актуализират съветите по ал. 4..

(6) В случай на несъответствие с изискванията от приложение № 1, таблица В, органите на ДСК преценяват дали съществува здравен риск и изискват от водоснабдителните организации предприемане на действия за възстановяване качеството на питейната вода с оглед защита здравето на потребителите.

(7) Във всички случаи, когато несъответствията представляват опасност за здравето, водоснабдителните организации и органите на ДЗК информират потребителите за причините, довели до възникване на несъответствията, и предприетите коригиращи действия.

(8) Водоснабдителните организации и органите на държавния здравен контрол уведомяват потребителите, след като се установи, че вече не съществува потенциална опасност за здравето на човека, и ги информират за възстановяването на нормалното водоснабдяване.

Чл. 11

(1) В случаите, когато не съществува алтернативна възможност за водоснабдяване и подаване на водата за питейно-битови цели в зоната на водоснабдяване, министърът на здравеопазването може да разреши ползването на вода за питейно-битови цели с отклонение от изискванията по приложение № 1, таблица Б до определена от него максимална стойност, без да се допуска опасност за здравето на потребителите.

(2) Разрешенията по ал. 1 се издават за следните случаи:

1. нов водосбор/зона за подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване;

2. нов източник на замърсяване, установен във водосбора/зоната за подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване, или по показатели, които до момента не са откривани, или за които не са установявани отклонения;

3. непредвидена и изключителна ситуация в съществуващ водосбор/зона за подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване, която може да доведе до ограничено във времето превишаване на допустимите максимални стойности за показателите.

(3) Отклонението се разрешава за възможно най-кратък период от време, не по-дълъг от три години.

(4) В края на периода се извършва преглед и оценка на изпълнението на действията за отстраняване на отклонението и постигнатия напредък.

Чл. 11а

(1) При изключителни обстоятелства в случаите по чл. 11, ал. 2, т. 1 и 2 министърът на здравеопазването може да разреши повторно удължаване на срока за ползване на вода за питейно-битови цели с отклонение въз основа на информацията от извършения преглед и оценка на действията по чл. 11, ал. 4 и становище от директора на РЗИ.

(2) В случаите по ал. 1 министърът на здравеопазването предоставя на Европейската комисия подробна информация по чл. 11, ал. 4, както и мотиви за повторното удължаване на срока за ползване на вода за питейно-битови цели с отклонение.

Чл. 11б

Продължителността на отклонението по чл. 11а, ал. 1 се разрешава за период не по-дълъг от три години.

Чл. 11в

(1) Разрешенията по чл. 11 и 11а се издават въз основа на постъпило заявление от съответната водоснабдителна организация, в което се посочват:

1. наименованието и адресът на водоснабдителната организация;

2. мотивите за искане на разрешение за ползване на вода за питейно-битови цели с отклонение, в които се посочва кое от обстоятелствата по чл. 11, ал. 2 налага исканото отклонение;

3. показателят, за който се иска разрешаване на отклонение, и данните от предходен мониторинг, включително и на природната вода, която се добива с цел питейно-битово водоснабдяване;

4. зоната на водоснабдяване, засегнатият географски район, общото количество вода, доставяно в денонощие, броят население, обектите за производство на храни, козметични и фармацевтични продукти, които използват водата;

5. данни за водосбора/зоната за подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване, проведените хидрогеоложки проучвания, евентуалните причини, довели до отклонението, за което се иска разрешение, като част от извършената и предоставена оценка на риска по водосборите/зоните за подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване;

6. резюме на плана за необходимите мерки за отстраняване на отклонението, включително график за дейностите, оценка на разходите, програма за отчитане на предвидените в графика дейности и условия за преразглеждане на плана;

7. подходящата схема за мониторинг с повишена честота на вземане на проби, ако е необходимо;

8. други данни, включително резултати от изследвания и измервания.

(2) Когато предоставените данни по ал. 1 не дават достатъчна информация за вземане на решение, министърът на здравеопазването може да изисква по-подробни сведения за обстоятелствата по т. 1 – 8, като заявителят се уведомява и се определя 30-дневен срок за предоставяне на допълнителната информация. В този случай сроковете за произнасяне по ал. 3 спират да текат.

(3) В случаите по чл. 11 и 11а в срок до 30 работни дни от подаване на заявление по ал. 1, съответно от изтичане на срока по ал. 2, министърът на здравеопазването се произнася по подаденото по ал. 1 заявление, като издава разрешение или мотивиран отказ.

(4) Отказът по ал. 3 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 11г

(1) Разрешението за ползване на вода за питейно-битови цели с отклонение съдържа:

1. основанията за издаване на разрешението;

2. показателя, за който се отнася отклонението, и данни от предходен мониторинг;

3. максималната стойност, до която се разрешава отклонение от съответната допустима стойност на показателя, определена с наредбата;

4. зоната на водоснабдяване, засегнатия географски район, общото количество вода, доставяно в денонощие, броя население, обекти за производство на храни, които използват водата;

5. подходяща схема за мониторинг с повишена честота на вземане на проби, ако е необходимо;

6. резюме на плана за необходимите мерки за отстраняване на отклонението, включително график за дейностите, оценка на разходите програма за отчитане на предвидените в графика дейности и условия за преразглеждане на плана;

7. срок, за който се разрешава отклонението.

(2) В случаите, когато несъответствието с допустимите стойности на показателите по приложение № 1 е незначително и предприетите в съответствие с чл. 10, ал. 2 действия са достатъчни за отстраняване на проблема в срок от 30 дни, директорът на съответната РИОКОЗ може да разреши ползване на вода за питейно-битови цели с отклонение, като определи максималната стойност, до която се допуска отклонението, и срок за отстраняването му.

(3) Алинея 2 не се прилага, когато в дадена зона за водоснабдяване е установено несъответствие с допустимата стойност по един и същ показател в продължение на повече от 30 дни общо през последните 12 месеца.

(4) При издаване на разрешение за ползване на вода за питейно-битови цели с отклонение, с изключение на случаите по ал. 2, РИОКОЗ и съответната водоснабдителна организация са длъжни своевременно и по подходящ начин съвместно да информират засегнатите потребители за издаденото разрешение и условията по него, като осигурят даване на съвети и консултации за рисковите групи от населението.

(5)

Чл. 12

За питейна вода, предназначена за продажба в бутилки, кутии или други опаковки, не се разрешават отклонения от изискванията по приложение № 1.

Чл. 13

(1) В процеса на обработка на питейна вода се използват само химикали за пречистване и филтърни средства, сертифицирани за контакт с питейна вода от акредитирани органи по сертификация и/или одобрени от Министерството на здравеопазването по реда на чл. 13б.

(2) За дезинфекция на питейни води се използват биоциди от продуктов тип 5 съгласно Приложение V от Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (OB, L 167 от 2012 г.), които имат издадено разрешение по реда на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси и/или по реда на Регламент (ЕС) № 528/2012.

(3) Продуктите по ал. 1 и 2 не трябва:

1. да застрашават пряко или косвено опазването на здравето на човека;

2. да оказват негативно влияние върху цвета, мириса или вкуса на водата;

3. да благоприятстват микробния растеж, с изключение на случаите, когато това е част от приложения метод на обработка;

4. да замърсяват водата с вещества, мигриращи от контактуващи с нея филтърни средства, остатъци от химикали и дезинфектанти, както и със съдържащи се в тях примеси и съставки, в концентрации, които превишават количеството, необходимо за постигане целите на тяхното приложение, и/или които представляват опасност за здравето.

(4) За дезинфекция на водоснабдителните системи и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване се използват биоциди от продуктов тип 4 съгласно Приложение V от Регламент (ЕС) № 528/2012, които имат издадено разрешение по реда на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси и/или по реда на Регламент (ЕС) № 528/2012.

Чл. 13а

(1) Химикалите за пречистване и филтърните средства преминават процедурите по чл. 13, ал. 1, 2 и 4, като в хода на тези процедури следва да са извършени изпитвания относно качеството и безопасността им, включително и на тяхната чистота, проведени от лаборатории, акредитирани по EN ISO/IEC 17025. Обхватът на акредитация следва да включва изпитване на продукти – химикали за пречистване и филтърни средства, по съответните приложими показатели.

(2) За целите на ал. 1 се използват съответните български и/или европейски стандарти за специфични химикали за пречистване на вода, предназначена за питейно-битови цели, или филтърни средства, когато има такива, или други международно признати стандарти.

Чл. 13б

(1) За издаване на одобрение за използването на химикали и филтърни средства, които влизат в контакт с питейна вода, заявителят или негов представител подава в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) заявление на български език до министъра на здравеопазването заедно със заявление за получаване на експертна хигиенна оценка на химикалите и филтърните средства, предназначени за пречистване на питейна вода, към което прилага следните документи:

1. данни за единния идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или документ за еквивалентна регистрация по смисъла на законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или по законодателството на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. търговско наименование и/или идентификатор на продукта;

3. име и адрес на производителя на продукта;

4. вид (течен, прахообразен, др.) и категория на продукта (коагулант, флокулант, филтриращ материал, друго);

5. информация за областта и начина на употреба на продукта и/или за процеса (когато е приложимо), инструкция за употреба, дозиране, вкл. максимална доза на заявения химикал за пречистване;

6. обосновано допустимо остатъчно количество при крана на потребителя (когато е приложимо и според състава);

7. информация за пълния химичен състав на продукта (качествен и количествен – до 100 %; с CAS и ЕС № и относителен дял (w/w %) на отделните съставки в продукта);

8. информационни листове за безопасност на всяка съставка и на продукта, изготвени съгласно изискванията на Приложение II към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (OB, L 396 от 2006 г.);

9. протоколи от изпитване, проведено през последната календарна година преди подаване на заявлението, издадени от акредитирана лаборатория по EN ISO/IEC 17025 с обхват за питейни води за съответния изпитван химикал и предоставящи резултати от приложени методи за изпитване на всички компоненти в заявения химикал за пречистване (в т.ч. активно вещество, примеси и пр.);

10. протоколи от изпитване, проведено през последната календарна година преди подаване на документите, издадени от акредитирана лаборатория по EN ISO/IEC 17025 и предоставящи резултати от приложени методи за изпитване на вещества от филтърните средства, за които съществува вероятност от миграция в контактуващата вода;

11. сертификат за допустим контакт с питейна вода с валидност най-малко една година от датата на подаване на заявлението, издаден от акредитиран орган по сертификация от държава – членка на Европейския съюз, или от международен сертификационен орган, ако е наличен;

12. при наличие – документ за одобрение на продукта в други държави членки или други оценки от държави извън Европейския съюз.

(2) В случаите, в които заявителят по ал. 1 не е производител на химикалите и филтърните средства, предназначени за пречистване на питейна вода, към заявлението се прилага заверено копие на документ, подписан от производителя, в който се посочва, че данните по ал. 1, т. 7 са идентични с тези на производителя и могат да се ползват от заявителя в полза на трета страна и Министерството на здравеопазването.

(3) Пълният пакет документи се подава в един екземпляр на хартиен и на електронен носител.

Чл. 13в

(1) Директорът на НЦОЗА в 15-дневен срок от получаване на заявлението за издаване на експертна хигиенна оценка и документите по чл. 13б в случаите, когато същата се отнася за филтърни системи и иновативни продукти, изпраща документите на декана на Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) за становище.

(2) При необходимост директорът на НЦОЗА изисква становище от представители на други научни организации и/или от други ведомства, организации и институции.

(3) При констатиране на непълноти в представените документи в срок до 10 дни от получаването им деканът на Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия и/или лицата по ал. 2, от които е поискано становище, уведомяват директора на НЦОЗА.

(4) Директорът на НЦОЗА уведомява заявителя за констатираните непълноти в представените документи и определя срок не по-дълъг от три месеца за отстраняването им.

(5) Директорът на НЦОЗА може да удължи еднократно срока по ал. 4, когато заявителят представи обосновано искане за това.

(6) В случаите по ал. 4 и 5 сроковете по ал. 7 и 8 спират да текат.

(7) В 60-дневен срок от датата на получаване на документите по чл. 13б, съответно от датата на получаване на информацията по ал. 4, деканът на Хидротехническия факултет и/или лицата по ал. 2, от които е поискано становище, изготвят и предоставят на директора на НЦОЗА становище по компетентност, което включва и предложение за одобряване използването на заявения продукт в процеса на обработка на питейна вода или мотивиран отказ.

(8) Въз основа на предоставените документи по чл. 13б, информацията по ал. 4 и становището по ал. 7 директорът на НЦОЗА в срок до 40 дни от получаване на предложението по ал. 7 изготвя експертна хигиенна оценка на химикалите за пречистване и филтърните средства за прилагането им в процеса на обработка на питейна вода.

Чл. 13г

(1) В 7-дневен срок от изготвянето на експертната хигиенна оценка НЦОЗА я изпраща на министъра на здравеопазването заедно с подаденото заявление за одобрение и преписката по изготвянето на хигиенната оценка, както и обобщено становище, съдържащо предложение за одобряване използването на заявения продукт в процеса на обработка на питейна вода или мотивиран отказ.

(2) Министърът на здравеопазването или оправомощено от него лице в 7-дневен срок от датата на получаване на заявлението и преписката по ал. 1 одобрява използването на заявения продукт в процеса на обработка на питейна вода или прави мотивиран отказ.

(3) Одобрението по ал. 2 се издава за срок от 3 години. Същото губи правно действие при промяна на всяко едно от обстоятелствата в информацията, предоставена по чл. 13б или в процедурата по издаване на експертна хигиенна оценка.

(4) Министърът на здравеопазването или оправомощено от него лице издава мотивиран отказ по ал. 2 при отрицателна експертна хигиенна оценка на химикалите и филтърните средства, предназначени за пречистване на питейна вода, или при отрицателно становище по ал. 1.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 13д

(1) При изграждане на нови, както при ремонт или реконструкция на съществуващи, водоснабдителни системи и сградни водопроводни инсталации за водовземане, пречистване, съхранение или разпределение на вода, предназначена за питейно-битови цели, се използват продукти, устройства и съоръжения за контакт с питейната вода, изработени от материали, които не влошават качеството на водата по отношение съответствието й с показателите по приложение № 1. Материалите трябва да отговарят на следните изисквания:

1. не застрашават пряко или косвено опазването на здравето на човека;

2. нямат негативно влияние върху цвета, мириса или вкуса на водата;

3. не благоприятстват микробния растеж;

4. не водят до мигриране на замърсители във водата в концентрации, които превишават количеството, необходимо за постигане целите на тяхното приложение, и/или които представляват опасност за здравето; тези изисквания се отнасят и до примесите с произход от материалите, използвани за контакт с питейна вода.

(2) Групите материали за контакт с питейна вода и минималните изисквания към тях са посочени в приложение № 4.

(3) Конкретните минимални хигиенни изисквания за материалите, които влизат в контакт с водата, предназначена за питейно-битови цели, се приемат с актове на Европейската комисия, която изготвя и европейски положителни списъци на изходни вещества, състав или съставки, включително границите на специфичната миграция и научните предпоставки, свързани с веществата или материалите.

(4) За целите на включването или изключването на изходни вещества, състав или съставки от европейските положителни списъци икономическите оператори подават заявления до Европейската агенция по химикали (ECHA).

Чл. 13е

(1) При проектирането и изграждането на нови, както при ремонт или реконструкция на съществуващи, водоснабдителни системи и сградни водопроводни инсталации се използват строителни продукти с характеристики, оценени в съответствие с изискванията на Наредба № РД-02-20-1 от 5.02.2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

(2) Оценката с минималните хигиенни изисквания на материалите, от които са изработени строителните продукти по ал. 1, се извършва съгласно процедурите и методите за изпитване и одобряване на крайни материали, използвани в продукти, които влизат в контакт с вода, предназначена за питейно-битови цели, и процедурите за оценяване на съответствието и маркировката им по реда, определен с актовете на Европейската комисия.

Чл. 14

(1) Водоснабдителните организации предоставят данните от извършения мониторинг по чл. 7 на съответната РИОКОЗ.

(2) Данните по ал. 1 се предоставят ежемесечно най-късно до 20-о число на следващия месец по зони на водоснабдяване съгласно изготвен от Министерството на здравеопазването електронен формат, в съответствие с изискванията за докладване на Европейската комисия.

(3) Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве извършва преглед и оценка на постъпилите от съответните водоснабдителни организации данни и при необходимост изисква допълване или корекция на данните.

(4) За всяка една зона на водоснабдяване РИОКОЗ добавя към получените от водоснабдителните организации данни данните от извършения от инспекцията мониторинг по чл. 8.

(5) Данните от извършения от водоснабдителните организации и РИОКОЗ мониторинг за всяка зона на водоснабдяване се предоставят ежемесечно на Министерството на здравеопазването най-късно до 30-о число на следващия месец съгласно изготвен от Министерството на здравеопазването електронен формат, в съответствие с изискванията за докладване на Европейската комисия.

(6) Министерството на здравеопазването извършва преглед и оценка на постъпилите по ал. 5 данни и при необходимост изисква допълване или корекция на данните.

(7) Регионалните здравни инспекции въз основа на обобщени данни и информация по ал. 1, 8 и 9, получени от водоснабдителните организации, и данните от проведения контролен мониторинг ежегодно изготвят обобщен доклад за качеството на водата за питейно-битови цели, който предоставят на Министерството на здравеопазването в срок до първи март на следващата календарна година.

(8) Докладите по ал. 7 съдържат и информация относно случаите на превишаване на стойностите на показателите, определени в приложение № 1, резултатите от мониторинга, събрани в съответствие с чл. 6в и 7, и информация за коригиращите действия, предприети в съответствие с чл. 10.

(9) Докладите по ал. 7 включват и информация относно инциденти, свързани с питейна вода, които са причинили потенциален риск за здравето на човека, без значение дали е било установено несъответствие със стойностите на показателите, който потенциален риск е продължил повече от 10 последователни дни и е засегнал най-малко 1000 души, включително причините за тези инциденти и коригиращите действия, предприети в съответствие с чл. 10.

Чл. 14а

(1) Без да се засягат разпоредбите на глава втора на Закона за опазване на околната среда Министерството на здравеопазването въз основа на получените по реда на чл. 14 данни изготвя ежегодно обобщен национален доклад за качеството на водата за питейно-битови цели, като взема предвид разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 3 и 4, чл. 5, чл. 9, ал. 1, чл. 10 и чл. 11г, ал. 4.

(2) За изготвянето на доклада по ал. 1 при необходимост Министерството на здравеопазването може да изисква допълнителна информация от водоснабдителните организации и РИОКОЗ.

(3) Без да се засягат разпоредбите на глава втора на Закона за опазване на околната среда Министерството на здравеопазването на всеки три години изготвя сборен национален доклад, съставен от съответните доклади по ал. 1, който се публикува в рамките на една година след края на отчетния период. Първият доклад се изготвя за периода 2002 – 2004г.

(4) Министерството на здравеопазването предоставя на Европейската комисия доклада по ал. 3 в срок от два месеца след неговото публикуване, като с първия доклад се предоставя и информация по прилагането на чл. 6, ал. 4 и приложение № 1, таблица Б, забележка (10).

(5) В случай че Европейската комисия е разработила конкретни насоки за докладване от страните членки, Министерството на здравеопазването може да изпълни задълженията по ал. 4 чрез предоставяне на данните по чл. 14 и друга информация съгласно утвърден електронен формат.

(6) Министерството на здравеопазването създава и ежегодно актуализира набор от данни, съдържащ информация относно всички издадени разрешения за ползване на вода с отклонение в съответствие с чл. 11, в това число информацията, посочена в чл. 11г.

Чл. 15

(1) Водоснабдителните организации и органите на ДЗК са длъжни да осигуряват достъп на потребителите до адекватна и актуална информация за качеството на питейната вода.

(2) Водоснабдителните организации изготвят и поддържат информация за обществеността съгласно приложение № 5.

Чл. 16

(отменен)

Министерството на здравеопазването събира и анализира информацията за питейните води с допуснати отклонения от изискванията на наредбата по реда на чл. 11, ал. 1, 2 и 3, за обстоятелствата по чл. 6, ал. 4 и може да предоставя събраната информация и обобщения национален доклад по чл. 14, ал. 3, когато това се налага за изпълнение на задължения на българското правителство по международни договори в тази област.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Питейна вода“ е вода за питейно-битови цели:

2. „Вътрешна разпределителна система“ е системата от тръбопроводи, фитинги, арматури и съоръжения, инсталирани в частта от площадковата водоразпределителна мрежа и/или сградната водопроводна инсталация, от водочерпните прибори за питейна вода при потребителите до арматурно-водомерния възел, както в обществени, така и в частни обекти, за поддръжката на които доставчикът на водата не носи отговорност по силата на действащата нормативна уредба.

3. „Местен водоизточник“ е всеки водоизточник, който може да се използва за пиене и/или водоналиване, но не е включен във водоснабдителната система на населените места или не се използва за самостоятелно (автономно) питейно-битово водоснабдиване на отделни обществени и производствени обекти, където постоянно или временно пребивават или работят хора.

4. „Обществен местен водоизточник“ е местен водоизточник с изградени съоръжения за ползване на водата, които не са включени във водоснабдителната система на населените места или в системи за самостоятелно (автономно) питейно-битово водоснабдяване, и който е обществено достъпен и традиционно се използва за пиене и/или водоналиване.

4а. „Индивидуален водоизточник“ е водоизточник, който се използва за водовземане по смисъла на чл. 43, ал. 2 от Закона за водите.

5. „водоснабдителни организации“ са В и К операторите по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги или други юридически лица, които експлоатират водоснабдителна система за питейно-битово водоснабдяване.

6.

7. „Зона на водоснабдиване“ е географски очертан район, в рамките на който се добива или разпределя питейна вода с приблизително еднакви качества, доставяна от един или повече водоизточници.

8. „Радиоактивно вещество“ е всяко вещество, което съдържа един или повече радионуклиди, чиято активност или концентрация не може да бъде пренебрегната с оглед на радиационната защита.

9. „Индикативна доза“ е очакваната ефективна доза за една година на поглъщане, получена като резултат от всички радионуклиди, чието наличие е установено във водоснабдителна мрежа, доставяща вода за питейно-битови цели, както с естествен, така и с изкуствен произход, с изключение на тритий, калий-40, радон и кратко живеещи разпадни продукти на радона.

10. „Параметрична стойност“ е стойност на радиоактивни вещества в питейната вода, над която органите на ДЗК преценяват дали наличието на радиоактивни вещества във водата, предназначена за питейно-битови цели, представлява риск за човешкото здраве, което налага предприемането на действия, като в случай на необходимост водоснабдителните организации предприемат коригиращи мерки с цел подобряване качеството на водата до равнище, отговарящо на изискванията за защита на човешкото здраве от гледна точка на радиационната защита.

11. „Приоритетни обекти“ са големи недомакински обекти с множество потребители, които са потенциално изложени на рискове, свързани с водата, по-конкретно обектите, посочени в чл. 6г, ал. 1.

12. „Обект за производство на храни“ е предприятие за производство на храни по смисъла на определението в чл. 3, т. 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

13. „Бизнес операторите с храни“ е стопански субект в хранителната промишленост съгласно определението в чл. 3, т. 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

14. „Опасност“ е биологичен, химичен, физичен или радиологичен агент във водата (естествено присъстващ и/или попаднал в нея като замърсител) или друг аспект, характеризиращ състоянието на водата, който би могъл да причини увреждане здравето на човека.

15. „Опасно събитие“ е всеки процес и/или събитие, които водят до поява на опасности във водоснабдителната система или възпрепятстват отстраняването на такива опасности.

16. „Риск“ е комбинация от вероятността от възникване на опасно събитие и сериозността на последствията в случай на настъпване на опасността и на опасното събитие във водоснабдителната система.

17. „Изходно вещество“ е преднамерено добавено вещество за производството на органични материали или на смеси за циментови материали.

18. „Състав“ е химическият състав на метали, емайл, керамични или други неорганични материали.

19. „Уязвими и маргинализирани групи“ е термин, който обхваща бежанците, номадските общности, бездомните хора и културните малцинства, като ромите и пътуващите общности, независимо дали водят уседнал начин на живот, или не.

20. „Водоснабдителна система“ е съвкупност от съоръжения за добиването на природни води, пречистването и/или обеззаразяването им до необходимото качество, съхраняването, транспортирането, разпределянето и доставянето им до имотите на потребителите.

21. „Хипервръзка“ е препратка, чрез която от текстов документ/уебстраница се препраща към раздел, изображение, забележка, текст в самия документ или към файл и други подобни, разположени извън документа/уебстраницата.

22. „Водосборите/зоните за подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване“ са зоните, определени по наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване.

§ 1а

С тази наредба се въвеждат изискванията на Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за човешка консумация (ОВ, Специално издание 2007 г., Глава 15, том 04), Директива 2013/51/ЕВРАТОМ на Съвета от 22 октомври 2013 г. за определяне на изискванията за защита на здравето на населението по отношение на радиоактивни вещества във водата, предназначена за консумация от човека (ОВ, L 296 от 2013 г.) и Директива (ЕС) 2015/1787 на Комисията от 6 октомври 2015 г. за изменение на приложение II и приложение III към Директива 98/83/ЕО относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (OB, L 260, 7.10.2015 г.) и Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (преработена) (ОВ, L 435 от 2020 г.).

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 135, т. 3, чл. 155а, ал. 4 и чл. 189 от Закона за водите.

§ 3

До въвеждането като БДС на посочените в приложение № 3, таблица А методи за изпитване за определяне на съответните показатели се използват БДС 17335-93 и БДС 17336-93. Тези методи могат да се прилагат в срок до 5 години след въвеждането като БДС на методите, посочени в приложение № 3, таблица А.

§ 4

В срок 7 години от влизане в сила на наредбата могат да се прилагат БДС за методи за изпитване на вода за пиене, които не отговарят на посочените в приложение № 3, таблици Б и В изисквания.

§ 5

(отменен)

Минималната честота за вземане на проби и изпитване на показателите от приложение № 1, таблица Г, е един път на 3 години за всички случаи по приложение № 2, таблици Б.1 и Б.2, за период до 7 години от влизане в сила на тази наредба.

§ 6

Разпоредбите на чл. 11, ал. 1, 2, 3, 7 и 8 се прилагат от 1 януари 2010 г. До влизане в сила на тези изисквания разрешения за използване на води за питейно-битови цели от нови водоизточници с отклонения от тази наредба се издават само от главния държавен санитарен инспектор по реда на чл. 11, ал. 4 и 5.

§ 7

(1) За показателите от приложение № 1, таблици Б и В – алуминий, трихалометани, електропроводимост и клостридиум перфрингенс, разпоредбите на наредбата се прилагат от 1 януари 2005 г.

(2) За показателите от приложение № 1, таблици Б, В и Г – антимон, бензен, бенз(а)пирен, бор, бромати, 1,2-дихлоретан, живак, никел, общ органичен въглерод, пестициди, пестициди общо, полициклични ароматни въглеводороди, тетрахлоретан, трихлоретан и тритий, разпоредбите на наредбата се прилагат от 1 януари 2007 г.

§ 8

Контролът по спазване изискванията на тази наредба се осъществява от органите на ДЗК по реда на Закона за водите и Закона за здравето, от кметовете на общини по отношение изпълнение на изискванията на чл. 17 и от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по отношение изискванията на чл. 2, ал. 4.

Приложение 1 Таблица А „Микробиологични показатели“

Микробиологични показатели Таблица А. 1 За вода по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1, 2 и 4. Показател Стойност брой KOE(1)/ml Ешерихия коли (E. coli) 0/100 Ентерококи 0/100 Таблица А. 2 За вода по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 3. Показател Стойност брой KOE/ml Ешерихия коли (E. coli) 0/250 Ентерококи 0/250 Псевдомонас аеругиноза 0/250 Брой колонии (микробно число) при 22 °C 100(2) Брой колонии (микробно число) при 37 °C 20(2) (1)KOE – колонообразуващи единици. (2)Стойностите на микробните числа са за 1 ml. Таблица Б Химически показатели Показател MC(1) Единица Забележки 1 2 3 4 Акриламид 0,10 µg/l Забележка(2) Антимон 5,0 µg/l Арсен 10 µg/l Бензен 1,0 µg/l Бенз(а)пирен 0,010 µg/l Бор 1,0 mg/l Бромати 10 µg/l Забележка(3) Винилхлорид 0,50 µg/l Забележка(2) 1,2-Дихлоретан 3,0 µg/l Епихлорхидрин 0,10 µg/l Забележка(2) Живак 1,0 µg/l Кадмий 5,0 µg/l Мед 2,0 mg/l Никел 20 µg/l Нитрати 50 mg/l Забележка(4) Нитрити 0,50 mg/l Забележка(4) Олово 10 µg/l Пестициди 0,10 µg/l Забележка(5)(6) Пестициди (общо) 0,50 µg/l Забележка(5)(7) Полициклични ароматни въглеводороди 0,10 µg/l Забележка(8) Селен 10 µg/l Тетрахлоретен и трихлоретен 10 µg/l Забележка(9) 1 2 3 4 Трихалометани (общо) 100 µg/l Забележка(10) Флуориди 1,5 mg/l Хром 50 µg/l Цианиди 50 µg/l Забележки: (1) MC – максимална стойност. (2) Като теоретична концентрация за миграция на остатъчен мономер във водата, определена по изчислителен път въз основа на спецификацията за контактуващия с питейната вода полимерен материал. (3) Без да се влошава дезинфекцията на водата, стойността трябва да се поддържа възможно най-ниска. За вода по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1, 2 и 4 MC трябва да бъде достигната до десетата година от влизане на наредбата в сила. Между петата и десетата година е валидна MC 25 mg/l. (4) При съвместно присъствие на нитрати и нитрити сборът от съотношенията на аналитично определената концентрация към съответната MC трябва да бъде по-малък или равен на единица. По отношение на тези показатели трябва да бъдат изпълнени условията: (1) (нитрати)/50 + (нитрити)/3 ≤ 1, където стойностите са в mg/l; (2) на изход от пречиствателната станция концентрацията на нитритите трябва да е до 0,10 mg/l. (5) „Пестициди“ означава: – органични инсектициди – органични хербициди – органични фунгициди – органични нематоциди – органични акарициди – органични алгициди – органични родентициди – органични слимициди – свързани продукти (напр. растежни регулатори) и съответните метаболити, разпадни продукти и реактиви. Мониторират се само пестициди, за които съществува вероятност да попаднат в даден водоизточник. (6) Стойността се отнася за всяко отделно активно вещество, метаболит или реакционен продукт на пестицидите. MC за алдрин, диелдрин, хептахлор и хептахлор епоксид е 0,030 µg/l. (7) Като сума от концентрациите на всички отделни пестициди, открити в процеса на мониторинг, определени количествено. (8) Като сума от концентрациите на: бензо(b)флуорантен бензо(k)флуорантен бензо(ghi)перилен индено(1,2,3-cd)пирен. (9) Като сума от концентрациите на посочените вещества. (10) Като сума от концентрациите на: хлороформ бромоформ дибромхлорметан бромдихлорметан. Таблица В Показатели с индикаторно значение Показател МС Единица Забележка Активна реакция \geq 6,5 \text{ и } \leq 9,5 pH единици Забележка(1) и (2) Алуминий 200 \mu\text{g/l} Амониев йон 0,50 \text{mg/l} Вкус Приемлив за потребителите и без значими колебания спрямо обичайното за показателя Електропроводимост 2000 \mu\text{S cm}^{-1} (при 20 °C) Забележка(1) Желязо 200 \mu\text{g/l} Калций 150 \text{mg/l} Забележка(3) Магнезий 80 \text{mg/l} Забележка(3) Манган 50 \mu\text{g/l} Мирис Приемлив за потребителите и без значими колебания спрямо обичайното за показателя Мътност Приемлива за потребителите и без значими колебания спрямо обичайното за показателя Забележка(4) и (5) Натрий 200 \text{mg/l} Общ органичен въглерод Без значими колебания спрямо обичайната стойност на показателя Забележка(6) Обща твърдост 12 \text{mg}\Sigma\text{qv/l} Забележка(3) Остатъчен свободен хлор 0,3 – 0,4 \text{mg/l} Забележка(7) Перманганатна окисляемост 5,0 \text{mg O}_2/\text{l} Забележка(8) Сулфати 250 \text{mg/l} Забележка(1) Фосфати 0,5 \text{mg/l} Хлориди 250 \text{mg/l} Забележка(1) Цвят Приемлив за потребителите и без значими колебания спрямо обичайното за показателя Цинк 5,0 \text{mg/l} Клостридиум перфрингенс (вкл. спори) 0/100 KOE/ml Забележка(9) Колиформи 0/100 KOE/ml Забележка(10) Брой колонии (микробно число) при 22 °C Без значими колебания спрямо обичайната стойност на показателя за съответната вода Забележки: (1) Водата не трябва да е агресивна. (2) За негазирана вода, предназначена за бутилиране, наливане в кутии или други опаковки, се допуска долна граница до 4,5 pH единици, а за естествено или изкуствено газирана вода pH може да бъде и по-ниско. (3) Показателите се определят само за вода от подземни водоизточници, за които няма данни. (4) В случай на обработка на вода от повърхностни водоизточници стойността на показателя на изхода на пречиствателната станция не трябва да превишава стойност, еквивалентна на 1 нефелометрична единица мътност, според метода за определяне на показателя. (5) Определянето на показателя е съгласно § 4 ПЗР от наредбата. (6) Показателят може да не се определя за зони за водоснабдяване, в които се доставят по-малко от 10 000 \text{m}^3 вода в денонощие. (7) Показателят се определя в първия и всички междинни пунктове на хлориране след осъществен 30-минутен контакт с водата. (8) Показателят се определя във всички случаи, когато не се изследва общ органичен въглерод. (9) Определя се, когато водата е от повърхностен водоизточник или има данни, че се повлиява от такъв. При несъответствие с определените изисквания за качество съгласно чл. 10, ал. 1 се провежда проучване на водоизточника за наличие на патогенни микроорганизми, включително криптоспоридии, и риска за консуматорите. Резултатите от всички подобни изследвания се включват в годишните отчети. (10) За вода по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 3 изискването за показателя е 0/250 KOE/ml. Таблица Г Радиологични показатели Показател МС Единица Забележки Тритий 100 Bq/l Забележка(1) Радий226 0,15 Bq/l Естествен уран 0,06 mg/l Обща индикативна доза 0,10 mSv/year Забележка(2) Обща бета-активност 2,0 Bq/l Забележка(3) Забележки: (1) Не участва в определянето на общата индикативна доза. (2) С изключение на тритий, калий-40, радон и разпадните му продукти. (3) Използва се за целите на радиационния контрол и не участва в определянето на общата индикативна доза.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2

Приложение № 2 към чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 5 Част А Общи цели и програми за мониторинг на водата, предназначена за питейно-битови цели: 1. Изготвените в съответствие с чл. 9, ал. 1 програми за мониторинг на водата, предназначена за питейно-битови цели, трябва да: а) удостоверяват, че прилаганите мерки за контролиране на рисковете за здравето на човека по цялата водоснабдителна верига – от водосбора през пречистването и съхранението до разпределението, действат ефективно и че водата, предназначена за питейно-битови цели, в местата на определяне на съответствието по чл. 6, ал. 1 е безопасна и чиста; б) осигуряват информация относно качеството на водата, доставяна за питейно-битови цели, така че да може да се докаже, че се спазват задълженията по чл. 3 и стойностите на показателите, определени в съответствие с чл. 5; в) идентифицират най-подходящите начини, коригиращи действия и мерки за намаляване на риска за здравето на човека. 2. Изготвените в съответствие с чл. 9, ал. 1 програми за мониторинг съдържат един от следните елементи или комбинация от тях: а) пробонабиране и лабораторен анализ на отделни водни проби; б) измервания, документирани чрез постоянен процес на мониторинг; в) данни от извършени инспекции на водосбора от компетентните органи, инспекции на съоръженията за водовземане, пречистване, съхранение и разпределение, без да се нарушават изискванията за контрол, предвидени в чл. 6б и приложение № 1в, и/или; г) инспекции на документацията за функционалността и ремонтите на оборудването. 3. Програмите трябва да включват и програма за оперативен контрол, който осигурява бърз преглед на оперативните резултати и на проблемите, свързани с качеството на водите, и позволява своевременното предприемане на предварително планирани коригиращи действия. Програмите за оперативен контрол се отнасят единствено до водоснабдяването и в тях се отчитат резултатите от идентифицирането на опасностите и опасните събития и оценката на риска за водоснабдителната система, като целта им е да се потвърди ефективността на всички мерки за контрол на водовземането, пречистването, разпределението и съхранението. Оперативният контрол включва показателя „мътност“ на изхода на пречиствателната станция за питейни води с цел редовен контрол на ефикасността на пречистването чрез процеси на филтриране в съответствие с референтните стойности и честотата, посочени в следната таблица (не е приложимо за подземните води, когато мътността е причинена от желязо и манган): Програмата за оперативен контрол включва и контрол на следните показатели в необработената вода с цел контрол на ефикасността на процесите на обработка срещу микробиологични рискове: Забележка: (1) Този показател се измерва, ако оценката на риска покаже, че това е подходящо. Ако в необработените води е установен в концентрации > 50 PFU/100 ml, следва да бъде анализиран след последователните етапи на обработка, за да се определи коефициентът на редукция (log) от бариерите на място и да се оцени дали рискът от проникване на патогенни вируси се контролира в достатъчна степен. Част Б Мониторинг 1. Мониторингът по показатели от група А обхваща минимума показатели по таблица А и се допълва при необходимост с актуални за региона показатели със съвместно решение на водоснабдителните организации и РЗИ. 2. Мониторингът по показатели от група Б обхваща всички показатели по приложение № 1 с изключение на показателите от група А. С цел опазване на общественото здраве показателите от групи А и Б се мониторират едновременно в една и съща проба минимум веднъж годишно в малките зони на водоснабдяване и два до три пъти годишно в големите зони на водоснабдяване, освен ако оценката на риска не показва необходимост от по-голяма честота. Таблица А Минимум показатели за анализ от група А Забележки: (1) Определя се, ако се използва като химикал за пречистване на водата. (2) Определя се, ако за дезинфекция се използва хлорамин. (3) Честотата на мониторинга на тези показатели не може да бъде намалявана поради резултатите от оценката на риска и се контролират минимум с честота, посочена в таблица Б.1. Таблица Б.1 Минимална честота за пробовземане и анализ за целите на мониторинга на съответствието на питейна вода по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1, 2 и 4 Забележки: (1) Водните обеми са средни обеми, които се изчисляват като средни количества за календарната година. За определяне на минималната честота вместо водните обеми може да се използва броят на населението в зоната на водоснабдяване на базата на консумация 200 l/жител дневно. (2) Посочената минимална честота се изчислява, както следва: напр. 4300 m3/ден = 16 проби (четири за първите 1000 m3/ден + 12 за останалите 3300 m3/ден). (3) Мониторингът по радиологичните показатели, посочени в приложение № 1, таблица Г.1, за вода по чл. 6, ал. 1, т. 3, се извършва не по-малко от веднъж годишно независимо от обема на водата, предназначена за наливане в бутилки, кутии или други опаковки. (4) Зона на водоснабдяване е по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 9, ал. 6

Приложение № 3 към чл. 9, ал. 13 Методи за анализ Част А Микробиологични показатели, за които са специфицирани методи за анализ Забележка: (1) За контрола на проверката въз основа на риска и с цел допълване на методите за култивиране могат да се използват и други методи, като ISO/TS 12869, методи за бързо култивиране, методи, различни от култивирането, и методи, основани на молекулното тегло, по-специално qPCR. Част Б Химични и индикаторни показатели, за които са специфицирани характеристики за метрологично качество 1. За определените в таблица 1 показатели специфицираните характеристики за метрологично качество са свързани с това, че използваният метод за анализ трябва минимум да може да послужи за измерване на концентрации, равни на зададената стойност на показателя с праг на количествено определяне, както е посочено в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 14 от Закона за водите, в размер, равен или по-малък от 30 % от съответната стойност на показателя, и неопределеност на измерването, както е посочена в таблица 1. Резултатът трябва да бъде изразен със същия брой десетични знаци както при стойността на съответния показател в приложение № 1, таблици Б и В. 2. Посочената в таблица 1 неопределеност на измерването не трябва да бъде използвана като допълнителен допустим интервал към определените в приложение № 1 стойности на показателите. Таблица 1 Минимално метрологично качество, изразено чрез характеристиката „неопределеност на измерването“ Забележки: (1) Неопределеността на измерването е неотрицателен параметър, характеризиращ дисперсията на количествените стойности, приписани на измерваната величина и базиращи се на използваната информация. Критерият за метрологично качество по отношение на неопределеността на измерването (k = 2) е даден като процент от стойността на показателя или съответно по-добра стойност. Неопределеността на измерването трябва да се оценява спрямо нивото на стойността на показателя, освен ако е посочено нещо друго. (2) Ако не може да бъде достигната предписаната стойност на неопределеността на измерването, следва да бъде избрана най-добрата налична техника (с горна граница до 60 %). (3) Методът трябва да позволява да се откриват цианиди под всякакви форми. (4) Стойностите на точността, прецизността и неопределеността на измерването са изразени в pH единици. (5) Референтен метод: БДС EN ISO 8467. (6) Стойностите на характеристиките за метрологично качество за отделните пестициди са индикативни. За редица пестициди е възможно да се постигнат ниски стойности на неопределеност на измерването, дори до 30 %, но за някои пестициди могат да бъдат допуснати по-високи стойности до 80 %. (7) Посочените характеристики за метрологично качество се отнасят за отделните вещества, влизащи в състава на показателя, и се определят на база 25 % от посочената в приложение № 1 максимална стойност на показателя. (8) Посочените характеристики за метрологично качество се отнасят за отделните вещества, влизащи в състава на показателя, и се определят на база 50 % от посочената в приложение № 1 максимална стойност на показателя. (9) Неопределеността на измерването следва да се оценява при ниво на общия органичен въглерод 3 mg/l. Следва да се използват указанията CEN 1484 Guidelines for the determination of TOC and dissolved organic carbon (DOC) (Указания за определяне на общ органичен въглерод и на разтворен органичен въглерод). (10) Неопределеността на измерването следва да се оценява при ниво 1,0 NTU (нефелометрични единици за мътност) в съответствие със стандарт БДС EN ISO 7027. 3. Сума на PFAS. Следните вещества се анализират въз основа на техническите насоки по отношение на методите за анализ на контрола на пер- и полифлуороалкилирани вещества, разработени от Европейската комисия: – Перфлуорбутанова киселина (PFBA); – Перфлуорпентанова киселина (PFPA); – Перфлуорхексанова киселина (PFHxА); – Перфлуорхептанова киселина (PFHpA); – Перфлуороктанова киселина (PFOА); – Перфлуорононанова киселина (PFNA); – Перфлуородеканова киселина (PFDA); – Перфлуороундеканова киселина (PFUnDA); – Перфлуорододеканова киселина (PFDoDA); – Перфлуоротридеконова киселина (PFTrDA); – Перфлуоробутансулфонова киселина (PFBS); – Перфлуорпентaнcyлфонова киселина (PFPS); – Перфлуорхексансулфонова киселина (PFHxS); – Перфуорхептансулфонова киселина (PFHpS); – Перфлуороктансулфонова киселина (PFOS); – Перфлуорононансулфонова киселина (PFNS); – Перфлуородекансулфонова киселина (PFDS); – Перфлуороундекансулфонова киселина; – Перфлуорододекансулфонова киселина; – Перфлуоротридекансулфонова киселина. Тези вещества се подлагат на мониторинг, когато при оценката на риска и управлението на риска за водосборите/зоните за подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване, извършени в съответствие с чл. 6б, се стигне до заключението, че има вероятност те да бъдат налични в дадено водоснабдяване.

Приложение 2а

Приложение № 2а към чл. 7, ал. 5 Мониторинг на радиоактивните вещества 1. Общи принципи и честота на мониторинга. За радиологичните показатели, за които са определени параметрични стойности, респективно контролни нива в приложение № 1, таблици Г. 1 и Г. 2, е необходимо да се извършва мониторинг. При наличие на естествени радионуклиди в питейната вода, когато резултатите от проведен предходен мониторинг са показали стабилна концентрация на радионуклидите, органите на ДЗК и водоснабдителните организации могат да вземат съвместно решение за намаляване честотата на мониторинга съгласно приложение № 2, таблица Б.1, при отчитане риска за човешкото здраве. В случаите, когато за конкретна зона на водоснабдяване са проведени представителни проучвания, мониторинг и/или изследвания на водата или е налице друга надеждна информация, които да установяват, че радонът, тритият и индикативната доза са под съответните параметрични стойности, посочени в приложение № 1, таблица Г. 1, и при условие, че няма настъпила промяна, свързана с водоснабдяването, която има вероятност да повлияе върху концентрацията на радиоактивните вещества в питейната вода, мониторингът на радиоактивните вещества може да се извършва най-малко веднъж на пет години. В този случай водоснабдителните организации и органите на ДЗК съвместно уведомяват МЗ за взетото решение мониторингът на радиологичните вещества да се извършва веднъж на пет години, като предоставят данни от проведени проучвания, предходен мониторинг или изследване, които доказват, че качеството на водата е постоянно и не се очаква в конкретната зона на водоснабдяване стойностите на радиологичните показатели за определения петгодишен период да надвишат нормативно определените. Министерството на здравеопазването извършва преглед и оценка на представените данни и при необходимост изисква допълване или корекция на данните и потвърждава или не потвърждава взетото от водоснабдителните организации и органите на ДЗК решение, за което ги уведомява писмено. При потвърждаване на решението Министерството на здравопазването представя на Европейската комисия основанията за взетото решение, като предоставя цялата документация, включително и данните от всяко проведено проучване, мониторинг или изследване. В случаите, когато Министерството на здравеопазването е потвърдило взетото решение, разпоредбите относно изискванията за минималната честота на вземанията на проби и на анализите съгласно приложение № 2, таблица Б. 1, не се прилагат. Когато за съответната зона на водоснабдяване няма данни от извършени проучвания, предходен мониторинг и/или изследвания на водата или друга надеждна информация, които да установяват, че радиологичните показатели са под съответните параметрични стойности, посочени в приложение № 1, таблица Г. 1, мониторингът на тези показатели се извършва съобразно посочените по-долу принципи: 2. Радон. За да се определят степента и естеството на възможното излагане на въздействието на радон чрез питейната вода, произхождаща от различни видове подземни водоизточници в различни геоложки райони, водоснабдителните организации и/или органите на ДЗК извършват или възлагат провеждането на представителни проучвания за съответната зона на водоснабдяване. Проучванията се извършват така, че основните параметри, по-специално геоложките и хидроложките характеристики на района, радиоактивността на скалите или почвата и видът подземен водоизточник, да могат да бъдат установени и използвани за насочване на бъдещите действия към зони на водоснабдяване с възможно по-високо ниво на експозиция на радон. Мониторинг на концентрацията на радон се извършва, когато на база на резултатите от представителните проучвания или друга надеждна информация има основание да се смята, че параметричната стойност, определена съгласно приложение № 1, таблица Г. 1, може да бъде надвишена. В тези случаи мониторингът се провежда с честота съгласно приложение № 2, таблица Б. 1. 3. Тритий. Мониторинг на тритий в питейната вода се извършва в зони на водоснабдяване, при които в рамките на водосборния басейн на съответния водоизточник има антропогенен източник на тритий или на други изкуствени радионуклиди и не може да се докаже, въз основа на други програми за наблюдение или проучване, че нивото на тритий е под параметричната стойност, посочена в приложение № 1, таблица Г.1. Когато е необходимо да се провежда мониторинг на тритий, той се извършва с честотата, посочена в приложение № 2, таблица Б.1. В случаите, когато концентрацията на тритий надвишава параметричната стойност по приложение № 1, таблица Г.1, е необходимо извършване на изследване за наличие на други изкуствени радионуклиди. Радионуклидите, които ще се измерват при установяване на концентрации на тритий, надвишаващи параметричната стойност, се определят от органите на ДЗК и водоснабдителните организации, като се взема предвид цялата необходима информация за вероятните източници на радиоактивност. 4. Индикативна доза. Мониторинг на питейната вода по отношение на индикативната доза се извършва, когато е наличен източник на изкуствена или повишена естествена радиоактивност и не може да се докаже въз основа на други представителни програми за мониторинг или други изследвания, че нивото на индикативната доза в съответната зона на водоснабдяване е под параметричната стойност съгласно приложение № 1, таблица Г.1. В тези случаи, както и при липса на данни от предходен мониторинг в съответната зона на водоснабдяване се извършва най-малко еднократен анализ за определяне нивата на обща алфа- и обща бета-активност, при необходимост и на съответните радионуклиди, съгласно приложение № 1, таблица Г.2. Този анализ следва да се проведе не по-късно от една година от влизане в сила на наредбата. В случай че се установи надвишаване на параметричната стойност на индикативната доза, което се дължи на изкуствени радионуклиди, мониторингът по отношение на същите продължава да се извършва с честотата, посочена в приложение № 2, таблица Б.1. Когато се установи надвишаване на параметричната стойност на индикативната доза, което се дължи на естествени радионуклиди, мониторингът на общата алфа- и бета-активност и на естествените радионуклиди се извършва най-малко четири пъти годишно за зоните на водоснабдяване, в които се добива и разпределя над 1000 куб. м вода за 24 часа и/или се водоснабдяват над 5000 човека. За останалите зони на водоснабдяване мониторингът се извършва с честота съгласно приложение № 2, таблица Б.1. Проверка на индикативната доза се извършва и във всички случаи на промяна, свързана с водоснабдяването, която има вероятност да повлияе върху концентрацията на радиоактивните вещества в питейната вода. 5. Пречистване на водата. Когато се извършва пречистване на питейната вода за намаляване на нивото на радионуклиди във водата, се извършва мониторинг с честотата, посочена в приложение № 2, таблица Б.1, за да се осигури продължителната ефикасност на пречистването. 6. Минимална честота на вземане на проби и анализи. Минималната честота на вземане на проби и анализи при мониторинга на питейната вода, доставяна чрез водоснабдителната мрежа или цистерна или използвана в обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни, се определят съобразно посочените в т. 1 – 4 принципи и приложение № 2, таблица Б.1. 7. Осредняване. Когато параметричната стойност е надвишена в дадена проба, органите на ДЗК и водоснабдителните организации съвместно определят доколко повторното вземане на проби е необходимо, за да се гарантира, че измерените стойности са представителни за средната обемна активност за цяла година.

Приложение 2б

Приложение № 2б към чл. 9, ал. 1 Мониторинг на индикативната доза и аналитични работни характеристики 1. Мониторинг за спазване на индикативната доза. Мониторингът по отношение индикативната доза на питейната вода може да се извършва чрез определяне на общата алфа- и общата бета-активност или чрез определяне на конкретни радионуклиди или отделен радионуклид: а) мониторингът на инидикативната доза чрез определяне на общата алфа-активност и общата бета-активност се извършва в съответствие с приложение № 1, таблица Г.2 и приложение № 2а, т. 4; б) при извършване на мониторинг на индикативната доза чрез определяне на конкретни радионуклиди или отделен радионуклид, в случай че за определен радионуклид обемната активност надвишава 20 % от съответната вторична концентрация или концентрацията на тритий надвишава параметричната стойност, посочена в приложение № 1, таблица Г.1, се изисква извършване на анализ за допълнителни радионуклиди, които се определят от органите на ДЗК и водоснабдителните организации, като се взема предвид цялата необходима информация за вероятните източници на радиоактивност. 2. Изчисляване на индикативната доза. Индикативната доза се изчислява чрез измерената концентрация на радионуклидите и дозовите коефициенти съгласно Наредбата за основните норми за радиационна защита, приета с ПМС № 229 от 2012 г., препоръките на Международната комисия за радиационна защита или на базата на по-нови данни, признати от органите на държавния здравен контрол, на основата на годишния прием на вода (730 l за възрастни). Когато е изпълнено следното неравенство, може да се приеме, че индикативната доза е по-малка от параметричната стойност от 0,1 mSv, и да се счете, че не се изисква допълнително изследване: , където: Вторична концентрация за радиоактивност във водата, предназначена за питейно-битови цели (1) (1) В таблицата са включени стойности за най-често срещаните естествени и изкуствени радионуклиди; това са точни стойности, изчислени за доза от 0,1 mSv, за годишен прием от 730 литра и при използване на дозовите коефициенти, определени в таблица А от приложение ІІІ към Директива 96/29/Евратом; вторичните концентрации за други радионуклиди могат да се изчислят на същата база и стойностите могат да се актуализират въз основа на по-нови данни, признати от органите на държавния здравен контрол. (2) Посочените в таблицата стойности се отнасят само за радиологичните характеристики на урана. Максималната стойност по отношение химичната токсичност на естествения уран е посочена в приложение № 1, таблица Б. 3. Работни характеристики и методи за анализ. За посочените параметри и радионуклиди използваният метод за анализ трябва като минимум да позволява измерване на обемните активности при установената по-долу граница на откриваемост: Забележки: (1) Границата на откриваемост се изчислява в съответствие със стандарт ISO 11929: Определяне на характерните граници (праг за вземане на решение, граница на откриваемост и граници на доверителен интервал) за измервания на йонизиращи лъчения – основи и приложения с вероятности за грешки от 1-ви и 2-ри род, 0,05 всяка. (2) Неопределеностите на измерването се изчисляват и докладват като комбинирани стандартни неопределености или като разширени стандартни неопределености с фактор на покриване 1,96 в съответствие с Ръководството на ISO за изразяване на неопределеността на измерванията. (3) Границата на откриваемост за тритий и за радон е 10 % от параметричната им стойност от 100 Bq/l. (4) Границата на откриваемост за общата алфа-активност и общата бета-активност е 40 % от контролното ниво, съответно от 0,1 и 1,0 Bq/l. (5) Границата на откриваемост се прилага само за първоначална проверка на индикативната доза за нови водоизточници. Когато първоначалната проверка покаже, че не е много вероятно Ra-228 да превишава 20 % от вторичната концентрация, границата на откриваемост може да бъде повишена до 0,08 Bq/l за рутинните измервания, специфични за нуклида Ra-228, докато не се изиска последваща повторна проверка.

Приложение 2в

(отменен)

Чл. 17

(1) Без да се засягат чл. 192 от Закона за водите и принципите на субсидиарност и пропорционалност, като същевременно отчитат местните, регионалните и културните перспективи и условия за водоразпределението, кметовете на общини и водоснабдителните организации предприемат необходимите мерки за подобряване или поддържане на достъпа на всички хора до питейна вода, и по-специално на уязвимите и маргинализираните групи.

(2) Кметовете на общини:

1. идентифицират хората без достъп или с ограничен достъп до питейна вода, включително уязвимите и маргинализираните групи, както и причините за липсата на такъв достъп;

2. оценяват възможностите за подобряване на достъпа за тези хора;

3. информират тези хора за възможностите за свързване към разпределителната мрежа или за алтернативните начини за достъп до питейна вода;

4. предприемат мерки съвместно с водоснабдителните организации, които считат за необходими и подходящи за осигуряване на достъп до питейна вода за уязвимите и маргинализираните групи.

(3) Не се допускат обособяването, проектирането, изграждането и експлоатацията на нови населени места, селищни образувания, вилни селища, курорти и курортни комплекси, жилищни зони и територии, нови райони и микрорайони в градовете, многофамилни жилищни сгради и сгради със смесено предназначение с жилищни помещения в тях, жилищни комплекси, обекти с обществено предназначение по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето без осигурен достъп до питейна вода.

(4) При липсата на изградени водоснабдителни мрежи поземлените имоти се водоснабдяват с вода за питейно-битови цели чрез системи за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване по смисъла на Закона за водите и при спазване разпоредбите на Закона за устройство на територията и на Закона за здравето.

(5) В населените места при изграждането на чешми за обществено ползване същите се захранват с питейна вода.

(6) В административните и обществените сгради в населените места се осигурява достъп до питейна вода, като се отчитат специфичните местни условия, като климат и географски условия.

(7) Чрез подходящи интелигентни приложения или чрез други средства, като указателни табели и официалните интернет страници на общините, кметовете на населени места предоставят информация на населението за най-близко разположените обществени чешми, захранени с питейна вода.

(8) Средствата, необходими за изпълнението на мерките по ал. 1, се гарантират от държавния бюджет и по европейски програми за развитие на съответните райони и интеграцията на уязвимите и маргинализираните групи.

Чл. 18

Водоснабдителните организации предоставят на своите абонати редовно, най-малко веднъж годишно, в подходяща и леснодостъпна форма, например на фактурите или посредством цифрови средства, като интелигентни приложения, без да се налага абонатите специално да я изискват, следната информация:

1. обобщена годишна информация за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, включително индикативните показатели;

2. цената на литър или кубичен метър на доставяната вода, предназначена за питейно-битови цели;

3. количеството вода, употребено от домакинството – най-малко за всяка година или период на фактуриране, заедно с годишните тенденции на потреблението на домакинството, ако е технически осъществимо и ако водоснабдителната организация разполага с тази информация;

4. сравнение на годишното потребление на вода на домакинството със средното потребление на домакинствата, когато е приложимо съгласно т. 3;

5. връзка към уебсайта, на който е публикувана информацията, посочена в приложение № 5.

Чл. 19

(1) Без да се засягат разпоредбите на Закона за опазване на околната среда и Закона за достъп до пространствени данни, със съдействието на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС):

1. Националният статистически институт създава набор от данни, съдържащ информация за относителен дял на населението, свързано към общественото водоснабдяване, на национално ниво; този набор от данни се актуализира на всеки шест години; тази информация не включва бутилираните води или водите в контейнери;

2. Министерството на регионалното развитие и благоустройството създава и актуализира на всеки шест години набор от данни, който съдържа информация относно оценката на риска и управлението на риска по отношение на водосборните басейни за места за водовземане, извършени в съответствие с чл. 6б; този набор от данни включва информация за:

3. Министерството на здравеопазването, Министерството на туризма и Министерството на образованието и науката създават и актуализират на всеки шест години набор от данни, който съдържа информация относно оценката на риска за вътрешните разпределителни системи в приоритетните обекти по чл. 6г, ал. 1, извършена в съответствие с чл. 6г, който включва следните елементи:

4. кметовете на общини създават набор от данни, съдържащ информация относно мерките, предприети за подобряване на достъпа до питейна вода и насърчаване на използването на водата, предназначена за питейно-битови цели, в съответствие с чл. 17; този набор от данни се актуализира на всеки шест години.

(2) Информацията по ал. 1, както и информацията по чл. 11г, се изготвя във формат, който е достъпен за ползване от Европейската комисия, Европейската агенция по околна среда и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията.

(3) Когато е възможно, при представяне на информацията по ал. 1 и по чл. 11г се използват услугите за пространствени данни съгласно Закона за достъп до пространствени данни.