Наредба № 2 от 7 януари 2000 г. за лицензиите и разрешенията, издавани от

Чл. 1

Тази наредба урежда условията и реда за издаване на лицензии за извършване на банкова дейност от Българската народна банка, наричана по-нататък за краткост централната банка, и за издаване на разрешения по чл. 19 и 19б от Закона за банките.

Чл. 2

(1) Централната банка издава:

1. лицензия за местна банка;

2. лицензия на чуждестранна банка за извършване на банкова дейност на територията на страната чрез клон.

(2) Лицензия за местна банка се издава на учредяващо се акционерно дружество, което отговаря на условията за извършване на банкова дейност съгласно Закона за банките и тази наредба и разполага с внесен от акционерите капитал в размер на минимално изисквания съгласно Закона за банките.

(3) Лицензия на чуждестранна банка за извършване на банкова дейност на територията на страната чрез клон се издава на чуждестранна банка, която отговаря на условията по чл. 12 от Закона за банките и която към момента на издаването на лицензията разполага със собствен капитал не по-малък от минимално изисквания собствен капитал съгласно българското законодателство.

Чл. 3

(1) Лицензията за местна банка дава право за извършване на сделките по чл. 1, ал. 1 и 2 от Закона за банките, освен ако централната банка не ограничи изрично осъществяването на отделни сделки.

(2) Лицензията по ал. 1 дава право за извършване на разрешените сделки само на територията на страната, освен ако в нея изрично се позволява извършването на сделките и в чужбина.

(3) Лицензията на чуждестранна банка за извършване на банкова дейност чрез клон дава право да се осъществяват разрешените сделки и на територията на страната.

(4) Освен ако не е разпоредено друго, ли-цензията за извършване на банкова дейност дава право за осъществяване на дейност като застрахователен агент по смисъла на Закона за застраховането.

Чл. 4

Лицензията се издава от управителя на централната банка по предложение на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“.

Чл. 5

Разрешенията по чл. 19, ал. 4, т. 3 и 4 от Закона за банките се издават от управителя на централната банка по предложение на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, а във всички останали случаи от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“.

Чл. 6

Преди да подаде заявление за издаване на лицензия по чл. 2, заявителят провежда предварителни консултации с управление „Банков надзор“.

Чл. 7

(1) Заявлението за издаване на лицензия за банка се подава до управителя на централната банка чрез подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“. То трябва да съдържа наименованието, седалището и адреса на управление на банката, както и изчерпателно посочване на сделките по чл. 1, ал. 1 и 2 от Закона за банките, които банката ще извършва в страната и съответно в чужбина.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. заверен препис от протокола с решенията на учредителното събрание на банката;

2. устав, който съдържа разпоредби за сделките, които банката ще извършва, пълномощията за подписване и представляване на банката и данни за системата на вътрешния контрол;

3. списък на акционерите;

4. заверени преписи на протоколите от заседанията на избраните органи на банката;

5. план за деловата дейност, който съдържа описание на целите, политиката и стратегията на новоучредената банка, както и:

6. документи, удостоверяващи размера на записания капитал, както и че всеки от записалите акции е внесъл по банкова сметка на учреденото дружество най-малко 25 на сто от общата номинална стойност на записаните акции.

(3) Когато заявителят иска да извършва сделки по чл. 1, ал. 2, т. 4 от Закона за банките, към заявлението се прилагат:

1. план за деловата дейност на банката като инвестиционен посредник, който съдържа информация за сектора от пазара, който тя възнамерява да покрие със своите услуги, както и очакваната печалба за срок три години;

2. трите имена, единният граждански номер, местожителството, адресът, както и сведения за професионалната квалификация и опит на лицата, които непосредствено ще извършват сделките с ценни книжа;

3. копие от общите условия, приложими към договорите с клиентите;

4. информация за системата за водене на отчетност, както и мерките за съхраняване на ценните книжа и паричните средства на клиентите и за отделяне на собствения портфейл от ценни книжа от този на инвеститорите, които банката смята да прилага в дейността си, съгласно изискванията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и нормативните актове по прилагането му;

5. информация за вътрешната организация и за вътрешните правила съгласно изискванията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и нормативните актове по прилагането му.

(4) Адресът на централата на банката трябва да съвпада с адреса на управление в страната по седалище на банката.

Чл. 8

(1) Всяко физическо лице, което е записало 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас, представя следните данни и документи:

1. име (собствено, бащино и фамилно);

2. единен граждански номер и място на раждане;

3. националност;

4. номер и серия на документа за самоличност (лична карта), дата и място на издаване;

5. адрес по местоживеене и местожителство на лицето;

6. упражнявана професия или занятие;

7. декларация, удостоверяваща следните обстоятелства:

8. свидетелство за съдимост или друг аналогичен документ, в случаите, когато лицето не е български гражданин;

9. списък на банките, в които лицето има открити сметки.

(2) Всяко юридическо лице, което е записало 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас, представя следните документи:

1. удостоверение от търговския или друг публичен регистър за вписване на лицето;

2. устав или други аналогични учредителни документи;

3. заверен препис от решението на компетентния орган съгласно закона, устава или учредителния договор за участие на лицето в капитала на банката;

4. финансови отчети – баланс, отчет за приходи и разходи, доклади на одитора за последните три години;

5. декларация, удостоверяваща изискванията по ал. 1, буква „г“, подписана от лицата, които съгласно закон, устав или учредителен договор управляват и представляват юридическото лице;

6. списък на банките, в които лицето има открити сметки.

Чл. 9

(1) Всяко физическо лице, което е записало 10 и над 10 на сто от акциите с право на глас, представя освен данните по чл. 8, ал. 1 и:

1. описание на професионалната дейност на лицето през последните 10 години;

2. декларация, удостоверяваща следните обстоятелства:

(2) Всяко юридическо лице, което е записало 10 и над 10 на сто от акциите с право на глас, представя освен данните по чл. 8, ал. 2 и:

1. описание на деловата дейност на предприятието през последните 10 години;

2. препоръка за добросъвестно изпълнение на задълженията, издадена от банка, която обслужва дейността на лицето, подписана от лица, които са упълномощени да я управляват и представляват;

3. декларация, удостоверяваща изискванията по ал. 1, буква „в“, подписана от лицата, които съгласно закон, устав или учредителен договор управляват и представляват юридическото лице;

4. данни за предприятията, с които заявителят има тесни връзки.

Чл. 10

(1) В случаите, когато лице, записало 25 и над 25 на сто от акциите с право на глас, е чуждестранна банка, или е дружество, което има за дъщерно дружество чуждестранна банка, или е контролирано от лице, което контролира и чуждестранна банка, централната банка:

1. се консултира предварително с компетентния орган за банков надзор по седалището на чуждестранната банка; и

2. изисква представяне на съответното разрешение за извършване на инвестицията, свързана с учредяването на банка в България, когато такова разрешение е необходимо, съгласно съответното чуждестранно законодателство.

(2) Заявителят по ал. 1 представя подробна информация за структурата на групата, в която участва.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1, към плана за делова дейност по чл. 7, ал. 2, т. 5, чуждестранната банка прилага становище относно предвиждания принос към развитие на конкуренцията на пазара на банкови услуги в Република България.

(4) Централната банка може да изисква от лицето по ал. 1 представянето на актуални копии на закони и подзаконови актове, приложими в страната по седалището на чуждестранната банка, които уреждат функциите и правомощията на компетентния орган за банков надзор.

Чл. 11

(1) Всяко физическо лице, което е избрано за член на надзорния съвет, представя следните данни и документи:

1. име (собствено, бащино и фамилно), единен граждански номер, националност и постоянен адрес;

2. свидетелство за съдимост или аналогичен документ, когато се отнася до чуждестранно лице;

3. декларация, удостоверяваща следните обстоятелства:

(2) Всяко юридическо лице, което е избрано за член на надзорния съвет, представя:

1. удостоверение, издадено от съответния съд за вписването му в търговски или друг публичен регистър;

2. данни за трите имена на физическото лице, упълномощено да представлява юридическото лице в надзорния съвет, както и препис-извлечение от решението на компетентния орган за определянето му.

(3) Физическото лице, което ще представлява юридическо лице в надзорния съвет, представя документите по ал. 1.

Чл. 12

Всяко лице, избрано за член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите, представя:

1. сертификат за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело, издаден предварително по реда на Наредба № 20 от 1997 г. за издаване на сертификати по чл. 9, ал. 2 от Закона за банките (обн., ДВ, бр. 91 от 1997 г.; попр., бр. 93 от 1997 г.);

2. декларация, удостоверяваща следните обстоятелства:

Чл. 13

(1) Чуждестранна банка, която иска да получи лицензия за извършване на банкова дейност на територията на страната чрез клон, подава до управителя на БНБ чрез подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, писмено заявление, което съдържа:

1. мотивирано посочване на причините за създаване на клона на банката в страната;

2. изчерпателно посочване на видовете банкови сделки, които чуждестранната банка иска да извършва чрез клона на територията на страната;

3. наименованието, седалището и адреса на централата на банката; адресът на централата на банката трябва да бъде в страната, чийто компетентен надзорен орган е издал лицензията за извършване на банкова дейност и където банката действително извършва банкова дейност.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. заверен препис от акта за регистрация на банката с актуални данни за седалището и адреса на управление, предмета на дейност, размера на капитала, системата на управление и лицата, които представляват и управляват банката;

2. заверен препис от разрешението за извършване на банкова дейност, издадено от компетентния орган за банков надзор по седалището на банката, включващ и описание на разрешените банкови сделки;

3. списък на лицата, с които банката е свързана;

4. заверен препис от устава, съответно дружествения договор и други учредителни документи на банката;

5. заверен препис от решението на компетентния орган на управление на чуждестранната банка за откриване на клон на територията на Република България;

6. план за деловата дейност на клона, който освен данните, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 5, съдържа и подробно описание на функциите на клона и връзките му с централата на банка при вземане на решения относно дейността му на територията на страната;

7. финансовите годишни отчети на банката за последните три години;

8. заверен препис от акта на компетентния орган на управление на банката за избора (назначението) на поне две лица, които ще управляват и представляват клона на банката в страната;

9. писмено съгласие за откриване на клон, издадено от компетентния орган за банков надзор в страната по седалището на банката;

10. писмена декларация от компетентния управителен орган на банката, че ще представя годишните отчети, както и полугодишна информация за капиталовата адекватност на банката;

11. писмено изявление на местния надзорен орган на банката, което съдържа:

12. поемане на ангажимент за своевременно уведомяване на централната банка за:

(3) Когато заявителят иска да извършва и сделки по чл. 1, ал. 2, т. 4 от Закона за банките, към заявлението се прилагат и документите по чл. 7, ал. 3.

(4) Заявителят представя в актуализиран вид копия от нормативните актове, уреждащи банковата дейност в страната по неговото седалище, включващи изискванията за разумен банков надзор, както и функциите и правомощията на съответния компетентен орган за банков надзор.

Чл. 14

Всяко лице, което е избрано, съответно назначено да управлява клона и да представлява чуждестранната банка, представя:

1. документ, удостоверяващ, че лицето има постоянно местоживеене или местопребиваване в страната; лице, което към момента на подаването на заявление по чл. 13, ал. 1 няма постоянно местоживеене или местопребиваване в страната, представя съответния документ след съдебната регистрация на клона;

2. свидетелство за съдимост или друг аналогичен документ, когато лицето не е български гражданин, удостоверяващ, че лицето не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

3. информация за:

4. заверен препис от диплома или друг аналогичен документ за завършено висше образование;

5. две препоръки от предишни работодатели, за които лицето е работило поне три години последователно;

6. декларация, удостоверяваща следните обстоятелства:

Чл. 15

(1) Всеки клон на чуждестранна банка е длъжен, след получаване на лицензия за извършване на банкова дейност на територията на Република България, да публикува на всеки 12 месеца, най-малко в един централен всекидневник, годишен финансов отчет на чуждестранната банка на самостоятелна и консолидирана основа, както и доклад на одиторите на банката.

(2) Документите, чиято публикация се изисква по предходната алинея, се представят във формата, определена съгласно законовите разпоредби в страната по седалище на чуждестранната банка.

Чл. 16

(1) В срок до 6 месеца от получаване на заявлението и всички необходими документи централната банка уведомява писмено заявителя, че ще издаде лицензия, ако се изпълнят условията по ал. 2, или отказва издаването на лицензия.

(2) Лицензия за местна банка се издава, ако в срок до 6 месеца от получаване на уведомлението по ал. 1 заявителят удостовери, че са изпълнени следните условия:

1. записалите акции лица са направили вноски, общата стойност на които е не по-малка от минимално изискуемия съгласно Закона за банките капитал; вноските срещу записаните акции са преведени по набирателна сметка, открита в съгласувана с централната банка местна банка;

2. за назначените администратори са представени биографични справки и документи, удостоверяващи наличието на необходимата квалификация и професионален опит за дейността, която ще изпълняват;

3. осигурени са подходящи сгради и помещения за извършване на банкова дейност и необходимото техническо оборудване;

4. представени са вътрешни правила за:

5. създадена е служба за вътрешен контрол и са представени данни за:

Чл. 17

(1) Лицензията може да изключи извършването на банкови сделки или дейности, за които централната банка прецени, че заявителят не е квалифициран.

(2) При издаването на лицензия за местна банка централната банка може да разреши извършването на сделки и в чужбина, ако заявителят удостовери че разполага със:

1. достатъчно на брой служители с подходяща квалификация и професионален опит за извършване на банкови сделки в чужбина;

2. високотехнологично оборудване и информационно осигуряване, необходими за осъществяването на банкова дейност в чужбина, както и за управлението и контрола на присъщите на тази дейност рискове.

Чл. 18

Лицензията се издава върху специална хартия с воден знак, изобразяващ емблемата на централната банка, със знамето на Република България, с восъчен печат на централната банка и съдържа следните реквизити:

1. наименованието „лицензия“;

2. органа, който издава лицензията;

3. лицето, на което се издава лицензията;

4. правните основания за издаване на лицензията;

5. разрешената дейност, съответно сделките, извършването на които централната банка е ограничила;

6. териториалния обхват на лицензията;

7. подпис на управителя на централната банка.

Чл. 19

(1) Лицата, получили лицензия, могат да започнат да осъществяват банкова дейност, след като представят на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, следните документи и сведения:

1. заверен препис от съдебното решение за вписването на банката, съответно на клона на чуждестранната банка, в търговския регистър;

2. документ, удостоверяващ че банката е внесла встъпителна вноска във Фонда за гарантиране на влоговете в банките; клоновете на чуждестранни банки представят документ по предходното изречение, ако спрямо тях са налище условията, предвидени в чл. 2, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките;

3. заверено копие на документ, удостоверяващ право на собственост върху помещенията, в които ще се извършва банковата дейност, или договор за наем;

4. документ, който удостоверява, че помещенията по т. 3 отговарят на изискванията за охрана и сигурност;

5. удостоверение за противопожарна безопасност на банковите помещения, издадено от специализираните регионални органи за противопожарна охрана;

6. подробно описание на системата за информационно осигуряване на банката, включващо мерките за защита и прехвърляне на информацията, техническите и програмните инструменти и технологиите, които ще се прилагат в банката.

(2) Средствата по чл. 16, ал. 2, т. 1 могат да се ползват от банката след вписването на лицензията в регистъра по чл. 40, ал. 1 или съответно могат да се изтеглят от заявителя след влизането на решението за отказ в сила.

Чл. 20

(1) Централната банка отказва издаване на лицензия за местна банка на основанията, предвидени в чл. 16, ал. 1 от Закона за банките.

(2) В случая по чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за банките централната банка отказва издаването на лицензия и когато прецени, че съществува опасност:

1. финансовият холдинг да постави препятствия при осъществяването на надзор на консолидирана основа;

2. бъдещата банка да бъде засегната от рисковете, произтичащи от небанковата дейност на своите учредители;

3. наличието на тесни връзки между банката и други лица да възпрепятства упражняването на банковия надзор.

Чл. 21

(1) Централната банка отказва издаването на лицензия на чуждестранна банка да извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон, когато прецени, че:

1. осъществяваният върху чуждестранната банка надзор от компетентния местен надзорен орган не съответства на изискванията, установени със Закона за банките и издадените за неговото приложение нормативни актове, или въпреки че формално съответства на тези изисквания, не е ефективен по съдържание и по обхват;

2. чуждестранната банка-заявител не отговаря на изискването за реномираност;

3. компетентният местен орган за банков надзор в страната по седалище на чуждестранната банка е изпратил становище за незадоволителна платежоспособност, ликвидност или други показатели, свързани с изискванията на разумното банкиране, и препоръчва отказ от издаване на лицензия.

(2) Централната банка може да откаже издаването на лицензия и когато установи, че компетентният орган за банков надзор в страната по седалище на чуждестранната банка не прилага принципа на реципрочност при осигуряването на достъп на български банки до съответния чуждестранен банков пазар.

Чл. 22

(1) Централната банка отнема издадена лицензия на основанията, предвидени в чл. 21, ал. 1 и 2 от Закона за банките.

(2) Назначените квестори, ликвидатори или синдици са длъжни в тридневен срок да върнат в Българската народна банка отнетата лицензия.

(3) Преди отнемане на лицензията на клона на чуждестранната банка централната банка може да проведе предварителни консултации с компетентния орган за банков надзор в страната по седалище на банката.

(4) При отнемане на лицензията на местна банка централната банка уведомява в тридневен срок от влизането на решението в сила компетентните органи за банков надзор на страните, в които тази банка или нейни дъщерни банки извършват банкова дейност.

Чл. 23

(1) Местно или чуждестранно лице може да придобие пряко или косвено акции в местна банка, които му осигуряват 10 и над 10 на сто от акциите с право на глас, след като получи писмено разрешение от централната банка, освен в случая по чл. 19, ал. 2 от Закона за банките, когато разрешението трябва да бъде поискано в едномесечен срок от придобиването на акциите.

(2) Всяко физическо лице, което иска да придобие пряко или косвено акции в размера по ал. 1, посочва в заявлението си броя, вида, номиналната и общата стойност на акциите, които възнамерява да придобие, както и дела им в капитала на банката. Към заявлението се прилагат документите по чл. 9, ал. 1, както и:

1. данни за акциите на банката, които заявителят, всички свързани с него лица или лицата, с които той е в тесни връзки, вече притежават;

2. декларация, удостоверяваща дали в полза на заявителя или на свързано с него лице е учредявано лично или вещно обезпечение от страна на банката.

(3) Всяко юридическо лице, което иска да придобие пряко или косвено акции по ал. 1, посочва в заявлението си броя, вида, номиналната и общата стойност на акциите, които възнамерява да придобие, както и дела им в капитала на банката. Към заявлението се прилагат документите по чл. 9, ал. 2, както и данните и документите по ал. 2, т. 1 и 2. Декларацията по т. 2 се подписва от лицата, които по закон, устав или учредителен договор управляват и представляват юридическото лице.

(4) При издаване на разрешение централната банка проверява дали източниците и размерът на притежаваното от заявителя имущество или развиваната от него дейност (делова активност) по своя мащаб и финансови резултати съответстват на заявеното за придобиване акционерно участие в банката и не създават съмнение относно надеждността и годността му при необходимост да окаже капиталова подкрепа на банката.

(5) Централната банка отказва издаване на разрешение, ако установи, че са налице основанията по чл. 16, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за банките. Централната банка отказва издаването на разрешение и когато прецени, че:

1. съществува опасност банката да бъде засегната от небанковата дейност на заявителя;

2. наличието на тесни връзки на заявителя с други лица може да възпрепятства упражняването на банков надзор;

3. е налице съмнение за пране на пари;

4. представената от заявителя информация не осигурява достатъчна яснота за това, кои лица упражняват пряк или косвен контрол върху заявителя, или за тяхното финансово състояние и характера на деловата им дейност;

5. заявителят или лицата, които упражняват пряк или косвен контрол върху него, не са доказали своята надеждност и финансова стабилност;

6. представената информация за сделките, чрез които ще бъде придобито акционерното участие на заявителя в банката или чрез които е установен пряк или косвен контрол върху заявителя, поражда съмнение за привидност на тези сделки.

(6) За разрешенията по чл. 196 от Закона за банките се прилагат съответно разпоредбите на този член и на чл. 24 от тази наредба.

Чл. 24

(1) В случаите, когато заявител, който иска да придобие 25 и над 25 на сто от акциите с право на глас, е чуждестранна банка или е дружество, което има за дъщерно дружество чуждестранна банка, или е контролирано от лице, което контролира и чуждестранна банка, централната банка:

1. се консултира предварително с компетентния местен надзорен орган на чуждестранната банка;

2. изисква представянето на съответно писмено разрешение за извършване на инвестицията в България, ако това се изисква съгласно съответното чуждестранно законодателство.

(2) Централната банка надлежно уведомява компетентния местен надзорен орган на чуждестранната банка за взетото решение по заявлението по ал. 1.

Чл. 25

(1) Всяко местно или чуждестранно лице, което прехвърли акции с право на глас в местна банка и в резултат на това прехвърляне дяловото му участие спадне съответно под 50, 33, 20 и 10 на сто, уведомява в десетдневен срок централната банка относно:

1. размера на дяловото му участие, което е притежавал преди прехвърлянето;

2. размера на дяловото му участие, което продължава да притежава след прехвърлянето.

(2) Банката уведомява централната банка в срок не по-късно от 10 дни след узнаването на промените по ал. 1.

Чл. 26

(1) Местна банка може да придобие самостоятелно или заедно със свързано лице, пряко или косвено, дялово участие в местно или чуждестранно дружество, което не е банка, след получаването на писмено разрешение от централната банка, когато:

1. това участие е квалифицирано дялово участие;

2. стойността на това участие надхвърля 15 % от собствения капитал на банката.

(2) Освен в случаите по чл. 19, ал. 6 от Закона за банките не е необходимо разрешение и когато участието по ал. 1, т. 1 се изразява в акции, които банката е придобила като инвестиционен посредник за чужда сметка на организиран пазар на ценни книжа.

(3) За придобиването на дялови участия по ал. 2 банката надлежно уведомява централната банка в едномесечен срок.

(4) Към заявлението за получаване на разрешение по ал. 1 банката представя и следните документи:

1. данни за дяловото участие в дружеството, което банката вече притежава;

2. данни за вида, броя, номиналната и общата стойност на акциите (дяловете), дела им в капитала на дружеството, както и цената на придобиването;

3. документи и сведения за дружеството, които съдържат:

4. списък на всички дялови участия на банката в небанкови дружества, който съдържа следните данни за всяко отделно дружество:

5. актуални данни за размера на собствения капитал на банката към датата на подаване на заявлението по ал. 1;

6. икономическа обосновка на необходимостта от придобиването на дяловото участие;

7. декларация, удостоверяваща наличието или отсъствието на свързаност на банката с акционери или членове на управителни и контролни органи на небанковото дружество, подписана от лицата, които управляват и представляват банката; при наличие на свързаност се посочват имената, съответно наименованията и адресите на свързаните лица.

Чл. 27

(1)

(2) Централната банка може да разреши придобиването на дялово участие по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 само при условие, че размерът на инвестицията е изцяло покрит със собствени средства на банката и тези средства няма да намалят капиталовата база на банката под изискуемия минимум.

(3) Централната банка отказва да издаде разрешение, когато:

1. придобиването на дялово участие по чл. 26, ал. 1, т. 1 или 2 самостоятелно или със свързано лице може да влоши капиталовата адекватност, ликвидността или качеството на активите на банката;

2. поради предмета на дейност на дружеството или неговото финансово състояние или поради свързаността му с други лица се създава възможност за рязко увеличаване на кредитния риск и загуби за банката;

3. банката не разполага със средствата по ал. 2.

Чл. 28

Разпоредбите на чл. 26 и 27 се прилагат на консолидирана основа, съответно за банкова група и финансов холдинг.

Чл. 29

(1) Местна банка, която иска да получи разрешение за откриване на клон в чужбина, подава до централната банка писмено заявление, което съдържа:

1. наименование на страната, където банката възнамерява да открие клон и неговото седалище;

2. имената на най-малко две лица, които са назначени да управляват клона и да представляват банката в чужбина.

(2) Към заявлението по ал. 1 се представят и следните документи:

1. заверен препис от решението на компетентния управителен орган на банката за откриването на клона в съответната страна;

2. заверен препис от решението на компетентния управителен орган на банката за назначението на лицата, които ще управляват клона и ще представляват банката в чужбина;

3. план за деловата дейност, който освен информацията по чл. 7, ал. 2, т. 5 съдържа и икономическа обосновка на необходимостта от откриване на клон на банката в съответната страна.

(3) Всяко лице, което е назначено да управлява клона на банката в чужбина, представя:

1. свидетелство за съдимост или друг аналогичен документ, когато лицето не е български гражданин, удостоверяващ, че лицето не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

2. данни за:

3. декларация, удостоверяваща следните обстоятелства:

Чл. 30

(1)

(2) Централната банка отказва да издаде разрешение, когато:

1. съществува опасност финансовото състояние на банката да се влоши в резултат на откриването на клон в чужбина;

2. в представения план за деловата дейност по чл. 29, ал. 2, т. 3 се предвижда осъществяването на банкови сделки, които са извън обхвата на лицензията на банката;

3. предлаганата организационна структура на клона не осигурява неговото надеждно и стабилно управление;

4. упражнявания банков надзор в съответната страна не е достатъчно ефективен;

5. съществуват правни или административни пречки за осъществяване на надзор върху клона от страна на централната банка.

Чл. 31

След получаване на разрешение от компетентния надзорен орган – домакин в съответната страна, банката в десетдневен срок изпраща копие от разрешението на централната банка.

Чл. 32

Местна банка, която иска да получи разрешение за изменение на наименованието си, обозначено в лицензията, подава писмено заявление до централната банка, към което прилага:

1. заверен препис от решението на компетентния орган на банката;

2. мотивирано посочване на причините за промяна на съществуващото наименование на банката.

Чл. 33

Чуждестранна банка, която иска да промени наименованието, обозначено в лицензията за извършване на банкова дейност чрез клон на територията на страната, подава заявление в централната банка, към което прилага документи, удостоверяващи промяната в наименованието на банката в страната по нейното седалище.

Чл. 34

(1)

(2) Централната банка отказва да издаде разрешение за изменение на наименованието, означено в лицензията, когато предложеното ново наименование на банката наподобява наименованието на съществуваща банка в страната.

Чл. 35

(1) Местна банка, която иска да получи разрешение за преобразуване чрез вливане, сливане или разделяне, подава писмено заявление до централната банка, към което прилага всички посочени в чл. 7, 8, 9, 10, 11 и 12 документи и сведения, както и:

1. заверен препис от решението на компетентния орган на банката за съответната форма на преобразуване на банката;

2. мотивирано посочване на причините за преобразуването.

(2)

(3) Централната банка може да откаже издаването на разрешение за преобразуване на основанията, предвидени в чл. 20, ал. 1, ал. 2, т. 1 и 3, както и когато прецени, че съществува опасност:

1. бъдещата банка, съответно банки, да бъде засегната от рисковете, произтичащи от небанковата дейност на своите акционери;

2. преобразуването да влоши капиталовата адекватност, ликвидността и качеството на активите на банката, съответно банките;

3. преобразуването да доведе до нарушаване на изискванията на чл. 23, 25, 26, 29, 30 и 47 от Закона за банките и издадените за тяхното приложение наредби на централната банка.

Чл. 36

(1) Местна банка, която иска да получи разрешение за извършване на банкови сделки извън обхвата на издадената ѝ лицензия, подава писмено заявление до централната банка, към което прилага:

1. изменения устав, който съдържа новите банкови сделки, придружен с копие от решението на общото събрание за изменение на устава;

2. обосновка на необходимостта от разширяване на предмета на дейност на банката;

3. сведения за професионалния опит и квалификация на лицата, които пряко ще извършват новите банкови сделки;

4. сведения за наличието на технологично оборудване и информационно осигуряване, необходимо за извършване на новите банкови сделки.

(2) Чуждестранна банка, която иска да извършва нови банкови сделки чрез клон на територията на страната, подава писмено заявление до централната банка, към което прилага:

1. документи, удостоверяващи правото ѝ да извършва тези сделки в страната по нейното седалище;

2. сведенията по ал. 1, т. 3 и 4.

(3)

(4) Централната банка отказва да издаде разрешение, когато:

1. прецени, че професионалната квалификация и опит на лицата по ал. 1, т. 3, както и финансовото състояние на заявителя не позволяват надеждно извършване на новите банкови сделки;

2. установи, че чуждестранната банка няма право да извършва посочените в заявлението сделки в страната по своето седалище.

(5) Местна банка може да започне извършването на разрешените банкови сделки, след като представи на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, заверен препис от съответните промени в търговския регистър.

Чл. 37

(1) Местна банка, която иска да получи разрешение за увеличаване на капитала с непарични вноски, подава писмено заявление до централната банка, към което прилага:

1. заверен препис от решението на компетентния орган на банката за увеличение на капитала с непарични вноски и за изменение на устава, което съдържа подробно описание на имуществото, предмет на непаричните вноски, лицата, които ги правят, и номиналната стойност на акциите, предоставяни срещу вноските;

2. оценка на вещите лица, извършена по реда на чл. 72 от Търговския закон;

3. изменения устав, съдържащ пълно описание и оценка на имуществата, предмет на непаричните вноски.

(2)

(3) Централната банка отказва да издаде разрешение, когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 3 от Закона за банките, както и на чл. 2, чл. 193 и 230 от Търговския закон.

(4) След издаването на разрешението банката представя на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, заверен препис от съответните промени в търговския регистър.

Чл. 38

(1) Местна банка, която иска да получи разрешение за обратно изкупуване на издадени от нея акции, подава писмено заявление до централната банка, към което прилага:

1. заверен препис от решението на общото събрание на акционерите на банката за обратно изкупуване на издадените от банката акции, в което е посочена целта на обратното изкупуване;

2. мотивирано посочване на причините и необходимостта от обратно изкупуване на издадените от банката акции.

(2)

(3) Централната банка отказва да издаде разрешение, когато:

1. не са спазени изискванията на чл. 187а от Търговския закон;

2. обратното изкупуване на акциите от банката би довело до нарушаване на изискванията на чл. 23, 25, 26, 29, 30 и 47 от Закона за банките и издадените за тяхното приложение наредби на централната банка.

(4) След издаването на разрешението банката представя на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, заверен препис от съответните промени в търговския регистър.

Чл. 39

(1) Местна банка, която иска да получи разрешение за намаляване на капитала си, подава писмено заявление до централната банка, към което прилага:

1. заверен препис от решението на общото събрание на акционерите за намаляване на капитала, в което е посочена целта на намаляването;

2. мотивирано посочване на причините и необходимостта от намаляване на капитала.

(2)

(3) Централната банка отказва да издаде разрешение по този член, когато:

1. намаляването на капитала е направено в нарушение с изискванията на чл. 199 – 203 от Търговския закон;

2. намаляването на капитала би довело до нарушаване на изискванията на чл. 23, 25, 26, 29, 30 и 47 от Закона за банките и издадените за тяхното приложение наредби на централната банка.

(4) След издаването на разрешението банката представя на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, заверен препис от съответните промени в търговския регистър.

Чл. 40

(1) Издадените по реда на тази наредба лицензии и разрешения по чл. 29, 32, 35 и 36 се вписват в специален регистър в централната банка, който се поддържа в управление „Банков надзор“.

(2) Вписването на издадена лицензия се извършва след представяне на документите по чл. 19.

(3) Регистърът по ал. 1 е публичен. За предоставянето на подробно допълнително извлечение, съдържащо данни за обстоятелствата, вписани в регистъра, централната банка събира такса в размер 50 лв.

Чл. 41

За административните разходи, свързани с разглеждането на заявленията и документите за получаване на лицензии и разрешения по реда на тази наредба, централната банка събира такси, както следва:

1. за издаване на лицензия на местна банка за извършване на банкова дейност на територията на страната и в чужбина – 4 хиляди лева;

2. за издаване на лицензия на местна банка за извършване на банкова дейност на територията на страната – 3 хиляди лева;

3. за издаване на лицензия на чуждестранна банка за извършване на банкова дейност на територията на страната чрез клон – 4 хиляди лева;

4. за издаване на разрешение за придобиване на дялово участие в местна банка по чл. 23 – 2 хиляди лева;

5. за издаване на разрешение за придобиване на дялово участие в небанково дружество по чл. 26 – 2 хиляди лева;

6. за издаване на разрешение за откриване на клон на местна банка в чужбина – 2 хиляди лева;

7. за издаване на разрешение за изменение на именованието, обозначено в лицензията – 500 лева;

8. за издаване на разрешение за преобразуване на банка – 3 хиляди лева;

9. за издаване на разрешение за промяна на обхвата на издадената лицензия – хиляда лева;

10. за издаване на разрешение за увеличаване на капитала на местна банка с непарични вноски – 500 лева;

11. за издаване на разрешение за намаляване на капитала на местна банка – 500 лева;

12. за издаване на разрешение за обратно изкупуване на издадени от местна банка акции – 500 лева.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Компетентен надзорен орган“ е органът за банков надзор в страната по седалище на банката.

2. „Местен надзорен орган“ е органът за банков надзор в страната по седалище на банката и който е издал лицензията за извършване на банкова дейност.

3. „Надзорен орган – домакин“ е органът за банков надзор в страната, в която банката е открила клон или представителство.

4. „Тесни връзки“ са налице, когато две или повече физически или юридически лица са свързани помежду си посредством:

§ 2

Документите и сведенията, които се изискват по реда на тази наредба, се представят в централната банка с легализиран превод на български език, в случай че са издадени на чужд език. При несъответствие между текстовете за верни се приемат данните в българския превод.

§ 3

(1) Тази наредба се издава на основание § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките и отменя Наредба № 2 от 1993 г. за разрешенията (лицензиите), издавани от Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 29 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 20 и 91 от 1994 г., бр. 9 от 1996 г.).

(2) Подуправителят, ръководещ управление „Банков надзор“, дава указания по прилагането на тази наредба. Управител: Св. Гаврийски