Чл. 1
(1) С тази наредба се определят знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарна охрана, изискванията към тях и условията за използването им.
(2) Наредбата се прилага независимо от установените с други нормативни актове специфични знаци, използвани:
1. при означаването, съхраняването, транспортирането и извършването на товаро-разтоварни работи на опасни товари;
2. в автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт.
Чл. 2
(1) Знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарната охрана съдържат информация за опасности и изисквания за специфично поведение на работещите.
(2) Основни елементи на знаците за безопасност на труда и противопожарна органа са формата, цветът и графичният символ.
Чл. 3
Цветовете, използвани за даване на информация по тази наредба, са съгласно приложение № 1.
Чл. 4
В зависимост от информацията, която съдържат, знаците са:
1. забраняващи – недопускащи поведение, водещо до възникване или излагане на опасност;
2. предупреждаващи – съдържащи предупреждение за опасност;
3. задължаващи – предписващи специфично поведение;
4. указателни – даващи информация за местоположението на аварийни изходи, места за първа помощ, спасителни и противопожарни средства и маршрутите към тях.
Чл. 5
В зависимост от изпълнението им знаците са:
1. знаци-табели (приложение № 2);
2. знаци-лепенки (приложение № 4);
3. светещи знаци (приложение № 5);
4. цветове и цветови съчетания (приложения № 1 и 6).
Чл. 6
По вид сигналите са:
1. звукови (приложение № 7);
2. сигнали, подавани с ръка (приложение № 8);
3. словесни съобщения (приложение № 9).
Чл. 7
Противопожарните съоръжения се означават съгласно приложение № 3.
Чл. 8
Знаците и сигналите за безопасност и противопожарна охрана се използват на работните места, където съществуват опасности, които не могат да бъдат отстранени чрез технически средства, средства за колективна защита или други методи.
Чл. 9
(1) При наличие на повече от една опасност, за да се осигури цялостна информация за необходимото поведение на работещите, се прилага комбиниране на знаци и сигнали.
(2) Комбиниране на знаци и сигнали се прилага и при наличие на една опасност, когато е необходима допълнителна информация.
Чл. 10
(1) Знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарна охрана се използват по начин, осигуряващ правилното им възприемане от работещите.
(2) При поставяне на едно място на повече знаци трябва да се изключва възможността за неправилното им възприемане.
(3) В случаите, когато наличието на повече знаци на едно място може да доведе до погрешно възприемане на информацията, не се допуска:
1. поставяне на светещ знак на фона на силен източник на светлина;
2. използване на два звукови сигнала по едно и също време;
3. използване на звуков сигнал при наличие на подобен на сигнала звуков фон или при силен шум.
Чл. 11
Използването на знаците и сигналите за безопасност и противопожарна охрана не премахва задълженията за спазването на установените изисквания по безопасност на труда и противопожарна охрана.
Чл. 12
Работодателите и лицата, които ръководят и управляват трудовите процеси:
1. означават работните места, където съществува опасност, със знаците и сигналите по тази наредба;
2. при необходимост в района на обектите, предприятията и организациите освен знаците по тази наредба поставят и специфичните знаци по чл. 1, ал. 2;
3. включват в обучението на работещите видовете знаци и сигнали по безопасност на труда и противопожарна охрана, изискванията и условията за тяхното ползване;
4. поддържат знаците за безопасност и устройствата за подаване на сигнали с оглед запазване на функционалните им качества.
Чл. 13
(1) В обекти, където работят слепи хора, използваните знаци се дублират със звукови сигнали и словесни съобщения;
(2) В обекти, където работят глухи хора, звуковите сигнали и словесните съобщения се дублират с други знаци по наредбата.
Чл. 14
При неизпълнение или нарушаване на изискванията на тази наредба се прилагат принудителните административни мерки и се търси административнонаказателна отговорност по глава деветнадесета от Кодекса на труда и по Закона за противопожарната охрана.
Заключителни разпоредби
§ 1
Тази наредба се издава на основание чл. 276 от Кодекса на труда, чл. 6 от Закона за противопожарната охрана и чл. 16, т. 13 от Правилника за прилагане на Закона за противопожарната охрана.
Член 9 се изменя така: „Чл. 9. Първичният капитал се образува от сбора на: внесения капитал; фонд „Резервен“ (общите резерви) по смисъла на чл. 22 от Закона за банките и кредитното дело; други резерви с общо предназначение, образувани за сметка на печалбата на банката след облагането ѝ с данък върху печалбата, намален със: нематериалните активи; загубата за текущата и от минали години; номиналната стойност на обратно изкупените от банката собствени акции.“
§ 2
Контролът по изпълнението на тази наредба се възлага на органите за спазване на трудовото законодателство и на специализираните органи за противопожарна охрана.
Член 10 се изменя така: „Чл. 10. (1) Допълнителните капиталови резерви се включват в капиталовата база на банката само ако отговарят на следните общи изисквания: 1. тези средства са изцяло на разположение на банката и тя може да ги ползва без каквито и да било ограничения за покриване на загуби от дейността си; 2. тяхното наличие е отразено в счетоводните отчети на банката и е заверено от независим експерт-счетоводител; 3. Българската народна банка може да упражнява постоянно наблюдение върху тяхното съществуване и ползване. (2) Допълнителните капиталови резерви включват: 1. отчетените печалби от текущата дейност на банката, които са обложени с данъци и подлежат на разпределение, но не са разпределени; 2. резервите със специално предназначение, образувани от печалбата на банката след облагането ѝ с данъци; 3. сумите, привлечени от банката чрез дългово/капиталови (хибридни) инструменти, при условие че тези инструменти отговарят на следните особени изисквания: а) сумите по тях са платени изцяло; б) изплащането им не е ограничено със срок; в) тяхното изплащане не е обезпечено под никаква форма от банката; г) в случай на ликвидация на банката изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло претенциите на всички останали кредитори; д) вземанията по тези инструменти относно главницата (номинала) не могат да станат изискуеми, без да е налице писмено разрешение на Българската народна банка; е) условията, при които тези средства са привлечени от банката, ѝ дават правото да отлага изплащането на дохода по тях, ако тя не е формирала печалба или печалбата ѝ е недостатъчна; 4. сумите, привлечени като подчинен срочен дълг, в размер не повече от 50 на сто от първичния капитал, при условие че този дълг отговаря на следните особени изисквания: а) сумите по дълга са платени изцяло; б) изплащането му не е обезпечено под никаква форма от банката; в) първоначалният му срок до падежа е не по-къс от 5 години; г) предсрочното му изплащане не може да се извърши без предварителното писмено разрешение на Българската народна банка; д) договорът не може да предвижда възможност за предсрочна изискуемост на дълга; е) ако са уговорени лихви или други доходи, изплащането им не може да се извърши преди падежа на дълга; ж) в случай на ликвидация на банката изплащането му е допустимо, след като се удовлетворят изцяло претенциите на всички останали кредитори. (3) През последните 5 години до падежа размерът на подчинения срочен дълг се включва и отчита в допълнителните капиталови резерви с намаление от 20 на сто годишно. След падежа на дълга той се изключва изцяло при изчисляването на капиталовата база. (4) Включването на суми, привлечени чрез дългово/капиталови (хибридни) инструменти и/или като подчинен срочен дълг, в допълнителните капиталови резерви се разрешава от Управителния съвет на Българската народна банка въз основа на писмено заявление, придружено със съответните документи, доказващи наличието на изискванията по ал. 2, т. 3 и 4. Управителният съвет на Българската народна банка се произнася по искането в 30-дневен срок.“
§ 3
Приложенията към наредбата ще бъдат публикувани в бюлетин „Безопасност на труда“, издание на Главната инспекция по труда към Министерството на труда и социалните грижи, и в издание на Министерството на вътрешните работи.
Член 11 се изменя така: „Чл. 11. (1) Капиталовата база на банката се образува от сбора на първичния капитал и допълнителните капиталови резерви, намален със сумите по ал. 4. (2) Допълнителните капиталови резерви се включват в капиталовата база с размер не поголям от сумата на първичния капитал. (3) В капиталовата база на банката по ал. 1 не се включват задължителните специални резерви (законови провизии), образувани съгласно чл. 26 от Закона за банките и кредитното дело. (4) Сборът на сумите по ал. 1 се намалява със: 1. сумите, инвестирани в акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дългово/капиталови (хибридни) инструменти и в подчинен срочен дълг в полза на дружества, неконсолидирани в баланса на банката, в които банката притежава акции или дялове, които ѝ осигуряват блокираща квота от гласовете или ѝ дават право най-малко на 10 на сто от гласовете в общото събрание; 2. сумите, инвестирани в акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дългово/капиталови (хибридни) инструменти, в подчинен срочен дълг на лица, които извършват банкови сделки с разрешение (лицензия) на Българската народна банка; 3. недостига на задължителните специални резерви (законови провизии), които банката трябва да образува съгласно чл. 26 от Закона за банките и кредитното дело и Наредба № 9 от 1993 г. за класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви (законови провизии) от банките (ДВ, бр. 64 от 1993 г.).“
§ 4
Наредбата влиза в сила от 1 януари 1996 г. Министър на труда и социалните грижи: М. Коралски Министър на вътрешните работи: Л. Начев БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 1993 г. за капиталовата адекватност на банките (обн., ДВ, бр. 39 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 19 от 1994 г. и бр. 2 от 1995 г.)
Член 12 се изменя така: „Чл. 12. (1) Безрискови активи са: 1. паричните суми в брой или по сметки в Българската народна банка и разплащателните сметки в банки; 2. вземанията срещу правителството на Република България или Българската народна банка, както и вземанията, изцяло гарантирани от тях; 3. вземанията срещу правителства или централни банки на държави, определени от Българската народна банка съгласно приложение № 1; 4. вземанията срещу международни институции, определени от Българската народна банка съгласно приложение № 2; 5. вземания, изцяло обезпечени с ценни книжа на правителството на Република България, на Българската народна банка, на правителства, централни банки и международни институции, посочени в т. 3 и 4; 6. вземанията, обезпечени със злато; 7. вземанията, обезпечени изцяло с депозити при банката в левове или в чуждестранна валута, за която Българската народна банка обявява всеки работен ден централен курс. (2) Безрисковите активи не се включват в рисковия компонент на балансовите позиции на банката.“
§ 1
§ 2
§ 3
§ 4
§ 5
В чл. 13 се правят следните промени:
1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Нискорискови активи са: 1. вземанията срещу местни банки и клонове на чуждестранни банки в България; 2. вземанията по пътнически чекове, чекове за инкасиране и други инструменти, които незабавно могат да бъдат събрани; 3. вземанията срещу банки, посочени в списък на БНБ, чието седалище е в държави по чл. 12, ал. 1, т. 3, при условие че тези вземания не са включени в собствения им капитал; 4. вземанията със срок до една година срещу банки от държави извън списъка по чл. 12, ал. 1, т. 3, при условие че тези вземания не са включени в собствения им капитал.“
2. В ал. 2 думите „1/5 част“ се заменят с „20 на сто“.
§ 6
В чл. 14 ал. 1 се изменя така: „(1) Среднорискови активи са: 1. вземанията, обезпечени с първа по ред ипотека върху недвижима вещ в страната или върху кораб. Ипотекираната вещ трябва да има установима пазарна цена, да е изцяло покрита със застраховка и стойността ѝ да е най-малко с 25 на сто по-голяма от размера на обезпеченото вземане; 2. недвижими имоти, притежавани от банката.“
§ 7
В чл. 15 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Високорискови активи са: 1. откритите валутни позиции по смисъла на чл. 25 от Закона за банките и кредитното дело; 2. всички други активи, които не са посочени в чл. 12, 13 и 14.“
2. Алинея 2 се изменя така: „(2) В рисковия компонент на балансовите позиции не се включват: 1. нематериалните активи; 2. загубата от текущата и от минали години; 3. сумите по чл. 11, ал. 4, т. 1 и 2; 4. вземанията по записани дялови вноски.“
§ 8
Член 16 се изменя така: „Чл. 16. (1) Когато дадено вземане е покрито частично с обезпечение по смисъла на чл. 12, 13 и 14, само покритата с обезпечение част се отнася в съответната група с по-ниско рисково тегло. (2) Когато за покриване на дадено вземане на банката са образувани изцяло или частично задължителни специални резерви (законови провизии) по смисъла на чл. 26 от Закона за банките и кредитното дело, тази позиция участва в рисковия компонент на активите с нетната си отчетна стойност (балансовата стойност на актива минус размера на образуваните специални резерви).“
§ 9
Заглавието и текстът на чл. 17 се изменят така: „Приравняване на задбалансовите позиции в балансови и включването им в рисковия компонент на активите Чл. 17. (1) Всички задбалансови позиции се приравняват на балансови с частта от отчетната си стойност, посочена в чл. 18, ал. 2, чл. 19, ал. 2, чл. 20, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и 2. (2) Сумите, получени от приравняването на задбалансовите позиции в балансови, се включват в рисковия компонент по чл. 23 с размер, определен съгласно рисковата категория по чл. 12 – 15, към която те биха били отнесени в зависимост от обезпечението и качеството на страната, срещу която в полза на банката възниква вземане при реализиране на задбалансовия ѝ ангажимент, освен в случаите на ал. 3. (3) Сумите, получени от приравняването на задбалансови позиции, които не могат да бъдат отнесени към определена рискова категория, се отчитат като високорискови активи и се включват в рисковия компонент по чл. 23 с пълната си отчетна стойност.“
§ 10
Член 18 се изменя така: „Чл. 18. (1) Високоликвидни задбалансови позиции са: 1. гаранциите, издадени от банката, които имат характер на заместител на кредита; 2. банковите акцепти и менителничните поръчителства (авали) по задължения на клиенти; 3. неотменяемите стенд-бай акредитиви, които имат характер на заместител на кредита; 4. джирата върху записи на заповед и менителници, по които не са задължени други банки; 5. сделките, по които срещу банката може да се предявят обратни искове; 6. активите, закупени при условията на сделки форуърд, форуърд/форуърд депозити, частично платените ценни книги по маржови сметки при брокери; 7. договорите с уговорка за обратна продажба, по които банката като получател на актива е задължена на определена дата да го прехвърли обратно; 8. всички други позиции, по които има висока вероятност за изискуемост на поетото от банката задължение. (2) Високоликвидните задбалансови позиции участват с пълния размер на отчетната си стойност във формирането на рисковия компонент.“
§ 11
Член 19 се изменя така: „Чл. 19. (1) Средноликвидни задбалансови позиции са: 1. откритите и потвърдените от банката акредитиви; 2. ангажиментите по сделки NIF и RUF; 3. обезпеченията и гаранциите (гаранции за търгове, за добро изпълнение, митнически гаранции), които нямат характер на заместител на кредита; 4. неотменяемите стенд-бай акредитиви, които нямат характер на заместител на кредита; 5. неупражнените възможности за получаване на кредит от банката по договори за кредитни линии, за овърдрафт, за покупка на ценни книги, по договорите за линии за откриване на акредитиви и стенд-бай акредитиви и други подобни с първоначален срок над една година; 6. договорите с уговорка за обратна продажба, по силата на които прехвърлителят на актива има възможност да поиска от банката като получател на актива да го прехвърли обратно; 7. всички други позиции, по които има средна вероятност за изискуемост на поетото от банката задължение. (2) Средноликвидните задбалансови позиции участват с 50 на сто от отчетната си стойност във формирането на рисковия компонент.“
§ 12
Член 20 се изменя така: „Чл. 20. (1) Нисколиквидни задбалансови позиции са: 1. откритите обезпечени акредитиви и ангажиментите по сделки на клиенти на банката, които ангажименти се прекратяват с изтичането на определен срок или с настъпването на друго условие, предвидени в сделката; 2. неупражнените възможности за получаване на кредит от банката по договори за кредитни линии, за овърдрафт, за покупка на ценни книги, по договорите за линии за откриване на акредитиви и стенд-бай акредитиви и други подобни, чийто първоначален срок е до една година или които могат да бъдат прекратени по всяко време едностранно от банката без предизвестие; 3. всички други позиции, по които има ниска вероятност за изискуемост на поетото от банката задължение. (2) Нисколиквидните задбалансови позиции участват с 20 на сто от отчетната си стойност във формирането на рисковия компонент.“
§ 13
Член 21 се изменя така: „Чл. 21. (1) Неликвидни задбалансови позиции на банките са онези, които се водят зад баланса pro memoriam за нуждите на банковата статистика или за следенето на падежната структура на главниците и лихвите на отпуснати от банката кредити, както и всички задбалансови позиции, които не могат да доведат до плащане от страна на банката. (2) Неликвидните задбалансови позиции не се приравняват на балансови активи и не участват в образуването на рисковия компонент на активите на банката.“
§ 14
Заглавието и текстът на чл. 22 се изменят така: „Задбалансови позиции, отразяващи сделки, свързани с промяна на валутни курсове и лихвени проценти Чл. 22. (1) Задбалансовите позиции, които отразяват сключени договори, свързани с движението на валутни курсове, като валутни фючърси, лихвен суап в кръстосани валути, форуърдни валутни договори, закупени валутни опции и други подобни, участват във формирането на рисковия компонент с процент от отчетната си стойност в зависимост от първоначалния срок на договора, както следва: 1. до 1 година – 2 на сто; 2. от 1 до 2 години – 5 на сто; 3. над 2 години – 3 на сто допълнително за всяка отделна година. (2) Задбалансовите позиции, които отразяват сключени договори, свързани с движението на лихвени проценти, като лихвени фючърси, лихвен форуърд, закупени лихвени опции, базисни суапи и други подобни, участват във формирането на рисковия компонент с процент от отчетната си стойност в зависимост от първоначалния срок на договора, както следва: 1. до 1 година – 0,5 на сто; 2. от 1 до 2 години – 1 на сто; 3. над 2 години – 1 на сто допълнително за всяка отделна година.“
§ 15
В чл. 26 се правят следните изменения:
1. В ал.2 думите „30 април“ се заменят с „31 март“.
2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Началниците на управления „Банков надзор“ и „Информационни технологии“ дават задължителни указания относно съставянето и представянето на отчета за рисковия компонент и адекватността на капитала.“
§ 16
В чл. 28 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите „Българската народна банка“ се добавя „за това обстоятелство, както и да предложи оздравителна програма със срокове за привеждане на капиталовата адекватност в съответствие с изискванията на Закона за банките и кредитното дело и на тази наредба, която програма се утвърждава от Управителния съвет на Българската народна банка“.
2. Създава се нова ал. 2: „(2) При неизпълнение на утвърдената програма по ал. 1 Управителният съвет на Българската народна банка прилага мерките по чл. 56, ал. 1 от Закона за банките и кредитното дело.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) В периода на изпълнение на програмата по ал. 1 банката не може да разпределя дивиденти и отнася пълния размер на печалбата след облагането ѝ с дължимите данъци във фонд „Резервен“.“
§ 17
В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1. Точки 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 18 се заличават, а досегашните точки 3, 13, 14, 15, 16 и 17 стават съответно точки 1, 3, 4, 5, 6 и 7.
2. Създава се нова т. 2: „2. „Установима пазарна цена“ е установяваната периодично от независими експерти цена на ипотекираната или заложената вещ с цел да се определи цената ѝ, по която към дадения момент и при съществуващите местни пазарни условия вещта може да се реализира в кратки срокове без затруднения в случай на принудително изпълнение и с получените средства може да се покрие изцяло вземането във връзка с предоставения кредит.“
§ 18
Тази наредба е приета с Решение № 148 на Управителния съвет на Българската народна банка от 1 юни 1995 г. и влиза в сила от 1 януари 1996 г. с изключение на разпоредбата на чл. 11, ал. 4, т. 3, която влиза в сила от 1 октомври 1996 г. Управител: Т. Вълчев 58727 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ ЗАПОВЕД № I-4637 от 24 август 1995 г. На основание чл. 13 във връзка с чл. 12 от Закона за ветеринарното дело и промяната в епизоотичната обстановка по отношение на болестта шап по двукопитните в Русия НАРЕЖДАМ :
1. Временно забранявам вноса на живи двукопитни животни, продукти и суровини от тях, фуражи и фуражни компоненти, непретърпели термина преработка, с произход от азиатската част на Русия и Московска област.
2. Отменям Заповед № I-4439 от 14 юли 1995 г. (ДВ, бр. 62 от 1995 г.) и Заповед № I-4591 от 11 август 1995 г. (ДВ, бр. 73 от 1995 г.).
3. Заповедта влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“. За министър: М. Лазарова 58904 МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ТЕХНОЛОГИИТЕ ЗАПОВЕД № РД-14-82 от 9 август 1995 г. На основание чл. 11 от Закона за народната просвета и чл. 14 от правилника за прилагането му разрешавам на ЕТ „Павел Янев – скуул“, представляван от Павел Павлов Янев, да открие от учебната 1995 – 1996 г. частно основно училище с изучаване на английски език от първи до осми клас. Адресът на училището е София, кв. Симеоново, ул. Крайречна 9 (дирекция и първа учебна база) и с. Пасарел, сградата на 202 основно училище (втора учебна база). Училището придобива право да издава удостоверение за завършен клас, свидетелство за завършена начална степен на образование и диплома за завършена основна степен на образование. Министър: Ил. Димитров