Чл. 1
С тази наредба се урежда редът за установяване и прилагане на намалено работно време за работниците и служителите, които работят при вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия.
Чл. 2
(1) Предложения за установяване на намалено работно време се правят от работодателите и се внасят в Министерството на труда и социалните грижи и в Министерството на здравеопазването.
(2) Предложенията следва да съдържат:
1. описание на технологичния процес и свързаните с него рискови фактори, видовете дейности и производства и работните места, за които се отнася предложението;
2. данни за професионалните и общите заболявания и за трудовия травматизъм през последните 5 години с анализ на причините и връзката им с конкретната работна среда;
3. информация за организационно-техническите възможности за намаляване и отстраняване на съществуващите вредности и сроковете за реализирането им;
4. броя на работниците и служителите по длъжности и професии, за които се отнася предложението.
(3) Към предложенията се прилагат:
1. сертификати за контрол, издадени от юридически лица (органи), акредитирани от Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация“;
2. документацията по оценката на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите съгласно изискванията на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (ДВ, бр. 47 от 1999 г.).
3. становище на съответните синдикални организации;
4. становище на областната инспекция по труда и на РИОКОЗ.
Чл. 3
Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването изискват становище по постъпилите предложения и от съответното министерство или друго ведомство съобразно отрасловата му компетентност.
Чл. 4
Министърът на труда и социалните грижи и министърът на здравеопазването в края на всяко шестмесечие внасят в Министерския съвет обобщен доклад със становище по постъпилите предложения.
Чл. 5
Министерството на труда и социалните грижи уведомява съответните вносители за неприетите предложения.
Чл. 6
Работниците и служителите ползват намалено работно време само в дните, когато работят не по-малко от половината от установеното работно време в производства, дейности и работни места, за които е въведено намалено работно време. Това изискване не се отнася за работещите при йонизиращи лъчения.
Чл. 7
Продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи и намалено работно време, е равна на дневната, но не повече от установената в чл. 140, ал. 1 от Кодекса на труда.
Чл. 8
При отстраняване на вредните фактори или специфичните условия на труд, на чиято основа е установено намаленото работно време, работодателят е длъжен да направи предложение за отменянето му. Намаленото работно време се отменя по реда на неговото установяване.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
Актовете на Министерския съвет, с които на основание чл. 41 от Кодекса на труда от 1951 г. и чл. 137, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда от 1986 г. до влизането в сила на тази наредба е установено намалено работно време без определен срок, действат до 31 декември 1994 г.
В ал. 1 на чл. 3 думите „Инспекцията за трудовоправна и социална защита при общинския съвет на професионалните съюзи“ се заменят с „Инспекцията по труда“, а в края на алинеята точката се заменя със запетая и се добавят думите „издадено от лекарскоконсултативна комисия от здравно заведение по местоживеене“.
§ 2
Тази наредба се издава на основание чл. 137, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
В чл. 4 думите „се осигурява“ се заменят с „работодателят е длъжен да осигури извършването на“.
§ 3
Министърът на труда и социалните грижи и министърът на здравеопазването съобразно своята компетентност дават указания за решаване на възникнали въпроси по прилагането на тази наредба.
В ал. 3 на чл. 5 думите „Ръководството на предприятието“ се заменят с „Работодателят“.
§ 4
Контролът по прилагането на тази наредба се възлага на контролните органи на Министерството на труда и социалните грижи. Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за работата на лицата, ненавършили 15-годишна възраст (обн., ДВ, бр. 8 от 1987 г.; попр., бр. 33 от 1987 г.)
В § 1 на заключителните разпоредби думите „и § 16 от заключителните разпоредби“ се заличават.