Правилник за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи

Чл. 1

С правилника се урежда прилагането на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Чл. 2

Транспортните, специалните и помощните средства, използвани от службите на МВР при осъществяване на дейността им, са снабдени със светлинна или звукова сигнализация или имат надпис с наименованието на службата. Министърът на вътрешните работи определя опознавателните знаци, други табели, надписи и емблеми и мястото на поставянето им.

Чл. 3

Националната служба „Сигурност“ (НСС) се състои от:

1. Дирекция на Националната служба „Сигурност“;

2. регионални звена „Сигурност“.

Чл. 4

Националната служба „Полиция“ (НСП) се състои от:

1. Дирекция на Националната служба „Полиция“;

2. регионални звена „Полиция“.

Чл. 5

Националната служба „Борба с организираната престъпност“ (НСБОП) се състои от:

1. Дирекция на Националната служба „Борба с организираната престъпност“;

2. регионални звена „Борба с организираната престъпност“.

Чл. 6

Националната служба „Пожарна и аварийна безопасност“ (НСПАБ) се състои от:

1. Дирекция на Националната служба „Пожарна и аварийна безопасност“;

2. регионални звена „Пожарна и аварийна безопасност“.

Чл. 6а

Дирекция “Миграция” при МВР се състои от:

1. дирекция “Миграция”;

2. регионални звена “Миграция” при СДВР и РДВР.

Чл. 7

По предложение на директорите на основните структурни звена по чл. 9 ЗМВР в съответствие с техните функционални задължения и промените в оперативната обстановка министърът на вътрешните работи създава и закрива структурни звена.

Чл. 7а

Дейностите, свързани с международното оперативно полицейско сътрудничество, включително презграничното наблюдение и презграничното преследване, се осъществяват самостоятелно или съвместно от националните служби с полицейски правомощия, териториалните дирекции и съответните служби на други държави, когато това е предвидено в ратифициран от Република България международен договор.

Чл. 8

(1) Регионалните звена „Сигурност“, „Полиция“, „Борба с организираната престъпност“ и „Пожарна и аварийна безопасност“ се включват в структурата на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) и на регионалните дирекции на вътрешните работи (РДВР) и се създават и закриват от министъра на вътрешните работи с щата на териториалната служба.

(2) Министърът на вътрешните работи определя районите на действие на районните полицейски управления (РПУ), полицейските участъци (ПУ), районните служби за пожарна и аварийна безопасност (РСПАБ) и противопожарните участъци (ППУ) по предложение на директорите на териториалните служби в рамките на съответната териториална служба.

Чл. 9

(1) Структурните звена на Националната служба „Гранична полиция“ (НСГП) и на Националната служба „Жандармерия“ (НСЖ) се създават и закриват от министъра на вътрешните работи и не се включват в структурата на Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи.

(2) При осъществяване на съвместни дейности и задачи между звената по ал. 1 и структурни звена на териториалните служби координацията се извършва от директора на съответната териториална служба.

Чл. 10

(1) Регионалният граничен сектор е специализирано звено за охрана на част от държавната граница, за провеждане на оперативно-издирвателна дейност, за осъществяване на граничния режим и паспортно-визовия контрол.

(2) Граничният полицейски участък (ГПУ) е структурно звено на регионалния граничен сектор, което осъществява дейностите по ал. 1 в част от района на действие на регионален граничен сектор.

(3) Граничният полицейски участък (ГПУ) е структурно звено на регионалния граничен сектор, което осъществява дейностите по ал. 1 в част от района на действие на регионален граничен сектор.

(4) Граничният полицейски участък (ГПУ) е структурно звено на регионалния граничен сектор, което осъществява дейностите по ал. 1 в част от района на действие на регионален граничен сектор.

Чл. 11

(1) Жандармерийското съединение е специализирано звено за охрана на стратегически и особено важни обекти, за борба с терористични и диверсионни групи, за охрана на обществения ред и борба с престъпността и изпълнява своите функции и задачи в зона за отговорност, включваща териториите на няколко административни единици, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.

(2) Жандармерийската част е структурно звено за охрана на стратегически и особено важни обекти и дипломатически представителства, за борба с терористични и диверсионни групи, за охрана на обществения ред и за борба с престъпността извън населените места в зоната за отговорност.

(3) Жандармерийското подразделение със специално предназначение е високомобилно структурно звено на жандармерийското съединение (жандармерийската част) за изпълнение на задачите по ал.1 и 2.

(4) Структурата на специализираното авиационно поделение се определя от министъра на вътрешните работи по предложение на директора на Националната служба „Жандармерия“.

Чл. 12

(1) Центровете за специализация и професионална подготовка се създават и закриват от министъра на вътрешните работи.

(2) Структурните звена на учебните заведения, научноизследователските и научно-приложните институти на МВР се определят с щата.

Чл. 13

(1) Организацията и управлението на службите на МВР и на техните звена се осъществяват на принципа на централизма.

(2) Заместник-министрите и главният секретар на МВР съобразно възложените им функции по управление:

1. могат да правят мотивирани предложения по чл. 135, ал. 1 и по чл. 245;

2. следят служебно за случаите, когато наложеното наказание не съответства на извършеното нарушение или има отказ да се наложи дисциплинарно наказание въпреки извършеното нарушение, и предприемат мерки за правилно прилагане на дисциплинарната практика.

Чл. 14

Структурните звена в дирекциите на националните служби се ръководят от началници, които:

1. организират, ръководят и отговарят за съответното направление на дейност;

2. информират и се отчитат пред директора и заместник-директорите.

Чл. 15

Директорите и заместник-директорите на националните служби, както и началниците по чл. 14 осъществяват методическо ръководство, помощ и контрол на регионалните звена „Сигурност“, „Полиция“, „Борба с организираната престъпност“ и „Пожарна и аварийна безопасност“.

Чл. 16

(1) Структурните звена на националните служби „Гранична полиция“ и „Жандармерия“ се ръководят от началници.

(2) Началниците по ал. 1:

1. осъществяват общо и непосредствено ръководство, като планират, организират и ръководят дейността на съответното звено;

2. организират изпълнението на заповедите на висшестоящите началници;

3. отговарят пред съответния висшестоящ началник за цялостната дейност на ръководените от тях звена, а пред неговите заместници – съобразно възложените им функции.

(3) Специализираното авиационно поделение се ръководи от началник, който е пряко подчинен на директора на Националната служба „Жандармерия“.

Чл. 17

(1) Регионалните звена „Сигурност“, „Полиция“, „Борба с организираната престъпност“ и „Пожарна и аварийна безопасност“ се ръководят от началници, които са пряко подчинени на директора на териториалната служба.

(2) Началниците на регионалните звена по ал. 1:

1. организират, ръководят и отговарят за дейността по съответните направления;

2. организират изпълнението на заповедите на директорите на териториалните служби;

3. информират и се отчитат пред директорите на териториалните служби за резултатите от дейността;

4. координират и методически ръководят дейността на районните полицейски управления (РПУ) и на районните служби „Пожарна и аварийна безопасност“;

5. информират директорите на националните служби по съответното направление на дейност.

Чл. 18

(1) Районните полицейски управления и районните служби „Пожарна и аварийна безопасност“ се ръководят от началници, които са пряко подчинени на директорите на териториалните служби.

(2) Началниците по ал. 1 пряко и непосредствено ръководят дейността на органите по направление на дейност в района..

Чл. 19

(1) Полицейските и противопожарните участъци се ръководят от началници, пряко подчинени на началниците на РПУ и на районните служби „Пожарна и аварийна безопасност“.

(2)

Чл. 20

(отменен)

Структурните звена на оперативно-техническите служби се ръководят от началници, които са подчинени на съответния началник на оперативно-техническата служба.

Чл. 21

Структурните звена с административни функции, създадени по чл. 7, се ръководят от началници, подчинени на съответния директор на дирекцията, към която са създадени.

Чл. 22

(1) Органите на Националната служба „Сигурност“ предоставят получената от тях информация на компетентните държавни органи с оглед предотвратяване на посегателства срещу националната сигурност.

(2) Предоставянето на информация на висшите органи на държавна власт и на държавното управление се извършва чрез министъра на вътрешните работи..

(3) Предоставянето на информация на други държавни органи за осъществяване на функциите им по управление в областта на националната сигурност се извършва от директора на националната служба или от упълномощени от него длъжностни лица.

Чл. 23

Исканията на Националната служба „Сигурност“ по чл. 58 ЗМВР се отправят писмено, а информацията се предоставя в писмен вид или на други подходящи информационни носители.

Чл. 24

Взаимодействието на Националната служба „Сигурност“ с чужди специални служби във връзка с националната сигурност и за противодействие на международния тероризъм и други форми на международната организирана престъпност се осъществява от Дирекцията на националната служба в съответствие с международните задължения на страната и необходимостта от това.

Чл. 25

(1) В изпълнение на дейността по чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗМВР органите на Национална служба „Сигурност":

1. осигуряват в контраразузнавателно и информационно отношение защитата на стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност;

2. дават разрешения за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти и дейности.

(2) Националната служба „Сигурност“ не осъществява дейностите по ал. 1, т. 1 и 2 в Министерството на отбраната.

Чл. 26

(1) Стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, се определят от Министерския съвет по предложение на съответния министър или ръководител на ведомство след предварително съгласуване с директора на националната служба.

(2) Защитата на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност включва:

1. организиране и контрол на физическа защита (охрана) на обекти;

2. информационна закрила, осъществявана чрез административни, организационни, технически и криптографически мерки.

Чл. 27

Националната служба „Сигурност“ оказва съдействие и осъществява контрол и на недържавни органи и организации, които имат разрешение за работа в стратегически обекти, при създаването, организирането и функционирането на техните съответни звена.

Чл. 28

(1) Разрешенията по чл. 25, т. 2 се дават от Дирекцията на НСС и от съответните регионални звена „Сигурност“ съгласувано с дирекцията.

(2) Органите на сигурността, издали разрешенията, както и директорът на НСС и неговите заместници ги отнемат, когато констатират, че е налице някое от условията по чл. 32, ал. 1.

(3)

Чл. 29

За работа в стратегически обекти и дейности извън територията, където вече е дадено разрешение, се издава отделно разрешение.

Чл. 30

При освобождаване на служители от длъжност в стратегически обекти и дейности органите на Националната служба „Сигурност“ се уведомяват, като се посочва и причината за освобождаването.

Чл. 31

(1) Разрешенията за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти и дейности се дават на граждани, които отговарят на нормативноопределени условия и за тях е поискано такова разрешение.

(2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и при провеждане на конкурси по реда на Кодекса на труда и на други нормативни актове.

Чл. 32

(1) Разрешенията по чл. 31 не се дават, а издадените се отнемат, когато се установи, че кандидатите са:

1.

2. непълнолетни;

3. осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;

4. страдащи от психически заболявания, установени и документирани по съответния ред;

5. лица, за които има данни, че извършват дейност, застрашаваща националната сигурност.

(2)

(3)

(4)

Чл. 33

(1) Предложенията за назначаване и за участие в конкурси на лица, които постъпват в стратегически обекти, или за извършване на стратегически дейности от значение за националната сигурност, предварително се съгласуват с Дирекцията на НСС или с регионалните звена „Сигурност“. Искането се отправя писмено и в него се посочват трите имена, адресът, единният граждански номер и длъжността, която ще заема кандидатът.

(2) Дирекцията на НСС и регионалните звена „Сигурност“ в 10-дневен срок дават писмен отговор на искането.

Чл. 34

(отменен)

(1) След съгласуване с Дирекцията на НСС ръководителите на министерствата и другите ведомства утвърждават списък на длъжностите, които налагат заемащите ги лица да работят с данни и документи, съдържащи държавна тайна.

(2) Списъкът по ал. 1 се изработва по образец на Дирекцията на НСС. При необходимост се правят мотивирани предложения за допълнение на утвърдения списък, а при по-големи щатни промени или реорганизации се изработва нов.

Чл. 35

(отменен)

(1) Предложенията за лицата, които ще заемат длъжности, изискващи работа с материали, съдържащи държавна тайна, се съгласуват:

1. за министерствата и другите централни ведомства – с Дирекцията на НСС;

2. за всички останали държавни органи и организации – с регионалните звена „Сигурност“.

(2) Ръководителите на държавните органи и организации изпращат писмено предложение до Дирекцията на НСС или до съответния началник на регионалното звено „Сигурност“, в което посочват:

1. имената, адреса и единния граждански номер на лицето;

2. длъжността от утвърдения списък, за която се предлага кандидатът.

(3) Към молбата се прилага снимка на кандидата.

Чл. 36

(отменен)

Без съгласуване със секретни материали могат да работят: народните представители; съдиите, прокурорите и следователите; министрите и ръководителите на ведомства и техните заместници; длъжностните лица, избрани от Народното събрание; длъжностните лица, назначавани с указ на Президента на републиката или с решение на Министерския съвет; началниците на канцелариите на Президента и на вицепрезидента на републиката; главният административен секретар на Президента; началниците на кабинетите на министър-председателя, на заместник министър-председателите и на министрите; началниците на отдели в Народното събрание, в Министерския съвет и в Администрацията на Президента; главните секретари на министерствата и другите ведомства; секретарите и съветниците на Президента и на вицепрезидента и съветниците в Министерския съвет; областните управители; висшият команден състав на Въоръжените сили.

Чл. 37

(отменен)

(1) Органите на НСС са длъжни в едномесечен срок да дадат отговор на органите и организациите, които по установения ред са представили свои служители или кандидати за работа с материали, съдържащи държавна тайна.

(2) Преди получаването на писменото разрешение от органите на сигурността ръководителите и другите длъжности лица от съответното ведомство нямат право да уведомяват служителите или кандидатите, че са предложени да работят с данни, съставляващи държавна тайна, както и да им разрешават достъп до такива данни.

(3) При заемането на длъжността новоназначените служители попълват декларация за наказателната отговорност, която ще носят при нарушаване на установения ред за опазване на държавната тайна.

Чл. 38

Писменият отказ за даване на разрешение за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти се съобщава на ведомството, отправило искането, и на служителя, съответно на кандидата за заемане на длъжността.

Чл. 39

(отменен)

(1) Секретни материали и документи са тези, които съдържат данни, включени в Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България.

(2) В съответствие със списъка по ал. 1 държавните органи и организации изработват конкретни по степен на секретност списъци на фактите, сведенията и предметите, които са държавна тайна в системата на съответния орган или организация.

Чл. 40

(отменен)

Предоставянето на факти и сведения, съставляващи държавна тайна, в изпълнение на международните договори, по които Република България е страна, се извършва по съответния ред и само при наличие на задължителни разпоредби за секретност и защита на информацията, предвидени в тези договори.

Чл. 41

(отменен)

(1) Степените на секретност са следните:

1. строго секретно от особена важност;

2. строго секретно;

3. секретно.

(2) Други степени и терминология за секретността не се разрешават.

Чл. 42

(отменен)

(1) Степента на секретност се определя от изпълнителя и от съответния ръководител, подписващ документа, на основание на Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България.

(2) Секретните материали, получени от други органи и организации, се движат и съхраняват с такава степен на секретност, с каквато са получени.

Чл. 43

(отменен)

(1) Степента на секретност се изменя от изпълнителя или от съответния ръководител, определил степента на секретност.

(2) Когато документите са заведени на отчет като секретни, но впоследствие се установи, че не съдържат данни, съставляващи държавна тайна, съответният ръководител по ал. 1 ги обявява за несекретни с писмена резолюция.

Чл. 43а

(1) В изпълнение на дейността по чл. 51 ЗМВР Национална служба „Сигурност" извършва проучване за надеждност на лицата и издава, отказва да издаде или отнема издадени разрешения за работа с класифицирана информация съгласно Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).

(2) Ръководителите на организационните единици изпращат искането за провеждане на процедура по проучване за надеждност на своите служители съгласно ЗЗКИ, както и останалите необходими документи по глава шеста, раздел II от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация, както следва:

1. за служители от министерствата и централните ведомства — в Дирекцията на Национална служба „Сигурност";

2. за останалите организационни единици-в регионалните звена „Сигурност".

(3) След извършване на всички дейности по проучването регионалните звена изпращат предложение за издаване или отказ за издаване на разрешение в Дирекцията на Национална служба „Сигурност" при спазване на сроковете по ЗЗКИ.

(4) Задължението по ал. 3 се изпълнява и в случаите, когато е налице основание за отнемане на издадено разрешение.

Чл. 44

Органите на НСС осъществяват превантивна дейност, като предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, застрашаващи националната сигурност.

Чл. 45

Полицейските органи извършват контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденците в Република България в рамките на своите правомощия съгласно закона.

Чл. 46

(1) За осъществяване на общата профилактика на правонарушенията полицейските органи разработват и осъществяват комплекс от мероприятия за разкриване и отстраняване на причините и условията за извършване на престъпления и други правонарушения.

(2) За осъществяване на индивидуалната профилактика на правонарушенията полицейските органи осъществяват действия по отношение на лица, за които може да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, създаващи заплаха за обществения ред.

(3) За предотвратяване на замислени или подготвени престъпления полицейските органи разработват и осъществяват мероприятия за установяване на лицата, замислили или подготвящи престъпления, и тяхното разубеждаване.

(4) За пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, за предотвратяване на общественоопасните му последици и за ограничаване на техните размери.

(5) Органите по ал. 1 осъществяват сигнална и разяснителна дейност за предотвратяване на престъпления и други правонарушения, като информират държавните органи, физическите и юридически лица за причините и условията, способстващи за тяхното извършване, и издават задължителни предписания и разпореждания.

Чл. 47

(1) При осъществяване на дейността по чл. 60, т. 9 ЗМВР компетентните полицейски органи издават документи за самоличност при условия и по ред, определени със закон.

(2)

(3) Полицейските органи могат да извършват проверка на документите за самоличност в предвидените в закона случаи.

Чл. 48

(1) При осъществяване на дейността по чл. 60, т. 11 ЗМВР полицейските органи конвоират лица с изключение на:

1. лица, по отношение на които е взета мярка за неотклонение „задържане под стража", освен в случаите, когато мярката е взета за срок до 24 часа от дознател като орган на полицейско производство;

2. лица, изтърпяващи наказание в местата за лишаване от свобода-до органите на съдебната власт, предварителните арести и местата за лишаване от свобода;

3. лица с влязла в сила присъда-до местата за лишаване от свобода;

4. лица, по отношение на които е решено или постановено принудително довеждане от орган на съдебна власт;

5. лица, по отношение на които е наредено предварително задържане;

6. непълнолетни лица-бегълци от поправителни домове или домове за временно настаняване на малолетни или непълнолетни лица, отклонили се от възпитателни училища интернати или от социално-педагогически интернати или неявили се в тях;

7. малолетни лица;

8. издирени и установени от органите на МВР лица по т. 1 - 7.

(2) Издирените и установени лица по ал. 1, т. 1 - 5, както и лицата, по отношение на които е взета мярка за неотклонение „задържане под стража" от прокурор, се предават в най-близкия следствен арест или териториално звено за охрана на Министерството на правосъдието.

(3) Организацията и редът за съпровождане на непълнолетни лица в случаите по ал. 1, т. 6 се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 49

(1) Дирекцията на НСП съобразно своите правомощия, осъществява конвойна дейност на територията на Република България и в чужбина.

(2) Конвойните звена в териториалните служби осъществяват конвойна дейност на територията на цялата страна.

(3) При необходимост конвойна дейност може да се осъществява и от други органи на МВР, имащи полицейски правомощия.

Чл. 50

(отменен)

Ведомствата и органите, възложили конвоирането, осигуряват необходимите документи и финансови средства за осъществяване на конвойната дейност.

Чл. 51

Организацията за осъществяване на конвойната дейност се определя от министъра на вътрешните работи.

Чл. 51а

При осъществяване на дейността по чл. 60, т. 12 ЗМВР на полицейските органи, изпълняващи разпореждане или оказващи съдействие за освидетелстване или задължително лечение на болни лица, се предоставят специализиран транспорт и медицинско лице от здравното заведение, което осигурява медицинското обслужване.

Чл. 52

За реализирането на функциите по чл. 60, т. 6 13, 14 и 15 ЗМВР Дирекцията на НСП:

1. събира, систематизира и анализира информация за състоянието, структурата и динамиката на престъпността и за резултатите от дейността на полицейските звена от страната;

2. планира, разработва и предлага на ръководството на МВР мерки за повишаване ефективността на борбата с престъпността и охраната на обществения ред;

3. разработва и предлага нормативни актове, отнасящи се до усъвършенстване на полицейската дейност;

4. подпомага и контролира дейността на полицейските звена, свързана с борбата срещу престъпността и с охраната на обществения ред;

5. подпомага и координира дейността на регионалните звена „Полиция“ при разкриване на тежки престъпления;

6. организира повишаването на професионалната квалификация на личния състав;

7. извършва комплексни, контролни и тематични проверки по спазването и изпълнението на законовите и подзаконовите нормативни актове по направление на дейност.

8. събира, обработва и съхранява информация за пътнотранспортните произшествия, отчета на водачите на МПС, регистрацията на пътни превозни средства и административно-наказателната дейност.

Чл. 53

(1) В случаите, определени от закон, полицейските органи имат право да задържат лица.

(2) Задържаните лица се отвеждат в поделенията на МВР или в други определени за това места.

(3) Задържаните малолетни и непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.

(4) Оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 54

(1) За лицата по чл. 53, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:

1. името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта;

2. основанието за задържането;

3. данни, идентифициращи задържаното лице;

4. датата и часът на задържането;

5. ограничаването на правата на лицето по чл. 71 ЗМВР, както и:

(3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 5, букви „б" - „е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.

(4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

(5) Заповедта за задържане се завежда в специален регистър.

(6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице.

Чл. 55

(1) При извършване на личен обиск по смисъла на чл. 73 ЗМВР полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност.

(2) Мерките по ал. 1 се изразяват в готовност на проверяващия орган във всеки момент да въздейства върху обискираните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие.

Чл. 56

При извършване на проверката на лични вещи по смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗМВР полицейските органи следят проверяваните лица да не изхвърлят вещи и предмети.

Чл. 57

(1) Проверката на превозни средства по смисъла на чл. 74, ал. 2 ЗМВР включва:

1. проверка на документите за самоличност на лицата;

2. проверка на свидетелството за правоуправление;

3. проверка на документите на превозното средство и на превозвания товар;

4. проверка на превозното средство.

(2) Проверката на моторни превозни средства (МПС) се извършва при неработещ двигател.

Чл. 58

(1) Проверката на помещения по смисъла на чл. 76 ЗМВР по възможност трябва да се извършва от няколко полицейски служители.

(2) Преди извършване на проверката по ал. 1 се вземат мерки за уведомяване на най-близкото полицейско звено.

(3) При започване на проверката помещенията се претърсват за наличие на хора.

(4) При проверката се установява самоличността и ако са налице основанията, предвидени в закона, на лицата се извършва личен обиск, проверяват се личните им вещи и се задържат.

(5) В случаите, когато лицата се нуждаят от неотложна помощ, се вземат необходимите мерки.

Чл. 59

При използване на помощни средства, предвидени в ЗМВР, полицейските органи съставят писмен доклад.

Чл. 60

(1) Заведенията за отрезвяване се създават по реда на чл. 68, ал. 2 от Закона за народното здраве.

(2) Организацията, функциите, дейността и охраната на специалните домове за настаняване на чужденци, подлежащи на принудително отвеждане до границите на Република България или на експулсиране, се уреждат от министъра на вътрешните работи.

Чл. 61

(1) Длъжностните лица от заведенията за отрезвяване оказват първоначална медицинска помощ на приетите лица в рамките на квалификацията си и при необходимост търсят съдействие от съответните здравни заведения за оказване на специализирана помощ.

(2) Лицата в тежка степен на опиянение или с травми и наранявания се отвеждат в здравни заведения за оказване на специализирана медицинска помощ.

(3) Приетите в заведенията за отрезвяване лица се регистрират в специален регистър и им се съставя регистрационен картон.

(4) Срокът за престой на настанените лица в заведенията и помещенията за отрезвяване е до 24 часа, а ако някои от тях се нуждаят от продължителна медицинска помощ, те се настаняват в здравни заведения.

Чл. 62

(1) По искане на Българската народна банка, общините и обектите с национално значение с полицейските органи се сключват възмездни договори за охрана по реда на чл. 81а, ал. 1 от ЗМВР.

(2) Договорите по чл. 81а, ал. 1 ЗМВР се сключват от ръководителите на съответните структурни звена – юридически лица на МВР, след разрешение от министъра на вътрешните работи.

Чл. 63

(1) Органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна, информационна, организационна и превантивна дейност по установяване на местни и транснационални престъпни структури, по тяхното наблюдение, разкриване и пресичане на престъпната им дейност.

(2)

Чл. 64

(1) За наблюдение, разкриване и пресичане дейността на организирани престъпни групи за извършване на престъпления срещу митническия режим органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност, като:

1. установяват, наблюдават, контролират и неутрализират дейността на лица и организирани престъпни групи, изграждащи и обслужващи канали за контрабанден внос и износ на стоки, суровини и съоръжения, извършването на незаконни сделки с контрабандни стоки, както и инвестирането на средства, получени от контрабанда;

2. взаимодействат със специализираните служби на чужди държави и с компетентните държавни органи за блокиране механизмите на контрабандния внос и износ.

(2) Органите на НСБОП провеждат опера-тивно-издирвателна дейност за наблюдение, разкриване и пресичане на престъпления срещу паричната и кредитната система, като установяват и контролират лицата и организираните престъпни групи, които ги извършват.

(3) За наблюдение, разкриване и пресичане на престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност, като:

1. установяват произхода на средствата при осъществени крупни финансови сделки;

2. установяват и контролират организирани престъпни групи, осъществяващи незаконен износ и внос на парични знаци, изпиране на пари, укриване на данъчни задължения и измами, свързани с ДДС;

3. осъществяват взаимодействие със специализираните служби на други държави за изясняване на данни за произход на капитали;

4. осъществяват взаимодействие със съответните компетентни органи за установяване на данъчни нарушения и престъпления.

(4) Органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност за наблюдение, разкриване и пресичане на организирана престъпна дейност, свързана с присвоявания и измами на имущество от фондове на Европейския съюз, като:

1. установяват и контролират дейността на длъжностни лица, разпореждащи се с имущество от фондовете;

2. осъществяват взаимодействие със специализираните служби на други държави в тази област.

Чл. 65

Органите на НСБОП извършват опе-ративно-издирвателна дейност за разкриване и пресичане на терористични действия, като:

1. проучват сигнали за подготвяне или извършване на престъпления по чл. 108а от Наказателния кодекс;

2. провеждат действия за разкриване и пресичане дейността на организирани престъпни групи, подготвящи или извършващи престъпления по чл. 108а от Наказателния кодекс; 3.установяват връзките на местни организирани престъпни групи с лица, принадлежащи към международни престъпни структури, използващи насилствени методи, и противодействат срещу евентуалната им съвместна терористична дейност на територията на страната;

4. наблюдават, установяват и контролират дейността на временно пребиваващи в страната лица, обявени за международно издирване във връзка с участие в терористични актове на чужда територия;

5. по искане на съответните служби на други държави, с които са сключени споразумения за сътрудничество, или в изпълнение на други международни договори, по които Република България е страна, наблюдават лица, подозирани в терористична дейност;

6. оказват съдействие на Националната служба за охрана при Президента на Републиката.

Чл. 66

Органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност за разкриване и пресичане на корупция в държавната и местната администрация, като:

1. установяват, контролират и документират дейността на длъжностни лица, поставили се в услуга на престъпни групи и организации;

2. издирват и проследяват натрупването и преобразуването на имуществата, получени от длъжностни и други престъпления.

Чл. 67

За разкриване и пресичане на незаконния трафик на хора органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност, като:

1. самостоятелно или в сътрудничество със специализираните служби на други държави установяват и контролират престъпни групи и организации, извършващи нелегална миграция;

2. наблюдават престъпни групи и организации, извършващи търговия с хора с цел сексуална експлоатация.

Чл. 68

При осъществяване на оперативно-издирвателна дейност по разкриване и пресичане на незаконния трафик на растения, съдържащи наркотични вещества, на наркотични вещества и прекурсори и техните аналози органите на НСБОП:

1. установяват и контролират места, използвани от международни наркотрафикантски организации за временно складиране на растения, съдържащи наркотични вещества, на наркотични вещества и прекурсори за тяхното производство на територията на страната;

2. наблюдават и контролират лица, поставили се в услуга на наркотрафикантски организации;

3. осъществяват взаимодействие със специализираните служби на други държави и с компетентните държавни органи за изясняване на данни за незаконен трафик на наркотични вещества и за контрабандни доставки на растения, съдържащи наркотични вещества и пре-курсори, използвани за производството им;

4. подпомагат компетентните органи на други държави при разследване на лица за незаконен трафик на растения, съдържащи наркотични вещества, на наркотични вещества и прекур-сори и техните аналози;

5. в сътрудничество със специализираните служби на други държави осъществяват контролирани доставки;

6. оперативно установяват и контролират дейността на временно пребиваващи в страната лица, обявени за международно издирване във връзка с участие в незаконен трафик на растения, съдържащи наркотични вещества, на наркотични вещества и прекурсори и техните аналози на чужда територия;

7. пресичат незаконен трафик на растения, съдържащи наркотични вещества, на наркотични вещества и прекурсори и техните аналози на територията на страната;

8. осъществяват контрол върху дейността на лица, които влагат в производство и извършват вносно-износна и реекспортна дейност на растения, съдържащи наркотични вещества и прекурсори, за недопускане незаконното им отклоняване от декларираната цел; 9.установяват незаконни лаборатории за синтезиране на наркотични вещества и цехове за таблетирането им;

10. противодействат на незаконното засяване, отглеждане и изкупуване на растения, съдържащи наркотични вещества, които могат да бъдат използвани за производство на наркотични вещества;

11. подпомагат компетентните органи за предприемане на мерки, целящи намаляване търсенето на наркотични вещества.

Чл. 69

При осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за разкриване и пресичане на незаконен трафик на взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси, на ядрени материали, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения, на токсични и химически вещества и техните прекурсори, на биологични агенти и токсини, както и на стоки и технологии с възможна двойна употреба органите на НСБОП:

1. наблюдават, установяват и контролират организирани престъпни групи, използващи силата на заплахата като метод за постигане на престъпни цели;

2. самостоятелно и във взаимодействие със съответните служби на други държави и с компетентните държавни органи проверяват и изясняват данни за незаконни сделки и международно организиран трафик.

Чл. 70

За разкриване и пресичане на престъпления чрез и в компютърни мрежи и системи органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност, като:

1. установяват, наблюдават и контролират организирани престъпни групи, извършващи престъпления чрез глобални компютърни мрежи или компютърни системи;

2. самостоятелно или във взаимодействие със съответните служби на други държави установяват и пресичат създаването, представянето, предлагането, продаването и даването под наем на произведения с детска порнография, разпространяващи се чрез и в компютърни мрежи и системи;

3. провеждат действия за разкриване и пресичане на дейността на организирани престъпни групи, извършващи компютърни престъпления.

Чл. 71

Органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност по наблюдение, разкриване и пресичане на организирана престъпна дейност срещу авторското право, търговските марки и патентите, като при необходимост взаимодействат с компетентните държавни органи.

Чл. 72

При осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за наблюдение, разкриване и пресичане използването на сила или внушаване на страх за сключване на сделки и извличане на облаги от това органите на НСБОП наблюдават и контролират лицата, извършващи охранителна, застрахователна и друга свързана с това дейност, като:

1. наблюдават и контролират организирани престъпни групи, използващи насилствени методи, и провеждат действия за неутрализирането им;

2. разкриват и пресичат дейността на организирани престъпни групи, извършващи изнудване, вземане на заложници, престъпления с общо-опасни средства и други насилствени действия.

Чл. 73

За наблюдение, разкриване и пресичане на деянията по влагане или придобиване на неправомерни облаги от хазарт органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност, като:

1. установяват произхода на средствата, послужили за създаването на заведения за хазартни игри;

2. проверяват данните за изпиране на пари чрез участие в хазартни игри;

3. подпомагат дейността на компетентните органи за установяване на данъчни нарушения и престъпления при създаването и функционирането на заведения по т. 1.

Чл. 74

При упражняване на правомощията си по оперативно-издирвателна, организационна и превантивна дейност органите на НСБОП провеждат съгласувани действия със съответните служби на други държави на основата на международни договори, по които Република България е страна, и осъществяват непосредствено информационен обмен.

Чл. 75

(1) Национална служба „Борба с организираната престъпност" събира и обобщава информацията за иззетите количества наркотични вещества и техните аналози, растения, съдържащи наркотични вещества и прекурсори, и за унищожените площи с растения, съдържащи наркотични вещества, и я предоставя на Националната служба по наркотичните вещества при Министерството на здравеопазването.

(2) Национална служба „Борба с организираната престъпност" съвместно с органите на Агенция „Митници" и на Национална служба „Гранична полиция" осъществява контролирани доставки по ред, определен от министъра на вътрешните работи и от министъра на финансите.

Чл. 76

Дирекцията на НСБОП изследва и анализира причините и условията за състоянието на организираната престъпност и осъществява дейностите по чл. 46.

Чл. 77

Дирекцията на НСБОП осъществява методическо ръководство, помощ и контрол на регионалните звена „Борба с организираната престъпност“, като:

1. подпомага непосредствено планирането и осъществяването на оперативно-издирвателната дейност;

2. изготвя методически и практически указания относно организацията на оперативно-издирвателната и информационно-аналитичната дейност;

3. предоставя периодично обобщена информация за състоянието на обстановката по направленията на дейност;

4. организира курсове за преподготовка с участието на експерти от специализирани служби на други държави.

Чл. 77а

Дирекция „Борба с организираната престъпност" инициира създаването на междуведомствените екипи с участието на представители на службите на МВР и други компетентни държавни органи, координира дейността им и централизира постъпващата информация.

Чл. 77б

(1) Охраната на границата е система от дейности за наблюдение, контрол и обозначаване на границата на Република България.

(2) Граничният режим e нормативно установеният ред за преминаване на границата и за осъществяване на дейности в граничната ивица и граничната зона с цел защита на националната сигурност, обществения ред, политическите, икономическите и социалните интереси на Република България.

Чл. 78

(1) Гранична зона е територия с дълбочина 15 км, която на сухоземната граница се определя от линията на държавната граница, а на морската и речната граница-от линията на брега, и в която Национална служба „Гранична полиция" осъществява правомощията си по охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим.

(2) Гранична ивица е частта от граничната зона, разположена непосредствено по протежение на линията на сухоземната граница, с дълбочина до 300 м, считано от линията на държавната граница.

(3) Островите и българската част от водите на граничните реки се включват в граничната ивица. Тази разпоредба не се прилага за река Дунав.

(4) Точното очертаване и определяне на дълбочината на граничната ивица се извършва от министъра на вътрешните работи съгласувано с областните управители и кметовете.

(5) Извършването на стопанска или друга дейност в граничната ивица се съгласува с началника на съответния регионален граничен сектор (РГС).

Чл. 79

(1) Държавната граница на Република България, преминаваща по река, не се премества както при изменения на очертанията на нейните брегове или нивото на водата, така и при отклонение на коритото на реката в една или друга посока, ако друго не е уредено в международни договори, по които Република България е страна.

(2) На железопътните и шосейните мостове, бентове и други съоръжения, които преминават през граничните участъци на плавателни и неплавателни реки, държавната граница се установява по средата на тези съоръжения или по тяхната технологична ос в зависимост от преминаването на държавната граница по водата, ако друго не е уредено в международни договори, по които Република България е страна.

(3) Държавната граница на Република България на местността се обозначава с ясно видими гранични знаци, чието местоположение е определено в документите за демаркиране на границата между Република България и съседните държави.

(4) формите, размерите и надписите на граничните знаци по ал. 3 и редът за тяхното поставяне се определят от законодателството на страната и от международните договорености.

(5) За обозначаване на линията на държавната граница Национална служба „Гранична полиция" осъществява геоинформационна дейност чрез:

1. геодезическо определяне, поставяне и поддържане в изправност на граничните знаци;

2. обозначаване и проверка на линията на държавната граница;

3. изработване на едромащабни карти и документация на държавната граница, както и създаване и поддържане на геодезическо-картографски фонд.

(6) За поддържане на видимостта и предпазване на граничните знаци по ал. 3 по взаимна договореност между Република България и съседните държави се съгласува дълбочината на установената гранична ивица от двете страни на държавната граница.

Чл. 80

Излитането и кацането на български и чуждестранни въздухоплавателни средства се извършват на аерогарите (аеродрумите), открити за международни полети, където е осигурена възможност за извършване на граничен контрол. Друг ред на излитане и кацане на въздухоплавателни средства се допуска само с разрешение на българските компетентни органи.

Чл. 81

Лицата, транспортните средства, стоките и друго имущество, преминаващи през държавната граница на Република България, подлежат на граничен, митнически, санитарно-карантинен, ветеринарен, растително-санитарен контрол и контрол за изнасяне на културни ценности по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 82

За нарушител на държавната граница се счита:

1. лице, пресякло или опитващо се да пресече държавната граница на Република България по какъвто и да е начин извън пунктовете за пропускане или в пунктовете за пропускане, но в нарушение на правилата за нейното преминаване;

2. лице, проникнало или опитващо се да проникне на чуждестранни и български транспортни средства при нерегламентирано преминаване на държавната граница на Република България;

3. чуждестранен невоенен или военен плавателен съд – в случаите, определени със закон;

4. въздухоплавателно средство и друг летателен апарат – в случаите, определени със закон.

Чл. 83

(1) При установяване на издирвано транспортно средство органите на НСГП го задържат и предават в съответното РПУ, като незабавно уведомяват дирекцията на НСГП.

(2) Органите на НСГП задържат превозно средство в случаи, когато:

1. то е обявено за издирване;

2. има наложена забрана за напускане на страната;

3. има издаден акт от органите на съдебната власт.

Чл. 84

(1) През държавната граница могат да се пренасят огнестрелни оръжия, боеприпаси и взривни вещества при условия и по ред, определени със закон.

(2) Пренасяните през границата без съответното разрешение оръжия, боеприпаси или взривни вещества се изземват и незабавно се предават на органите на НСГП.

(3) Оръжието, боеприпасите и взривните вещества, открити в български или чужди граждани, които нямат разрешение за пренасяне през държавната граница, се изземват, като се съставя протокол.

Чл. 85

За поддържането в изправност на граничните знаци и граничната линия на държавната граница на Република България и за спазване на граничния режим, както и за уреждане на възникнали гранични нарушения на определени участъци на основание чл. 102 ЗМВР и международни договори се назначават гранични представители от състава на НСГП.

Чл. 85а

(1) Всяко лице при преминаване през държавната граница е длъжно да се подложи на граничен паспортно-визов контрол, като се ръководи от указанията и разпорежданията на органите за граничен контрол.

(2) Лицето по ал. 1 е длъжно да представи редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и да докаже наличието на необходимите условия за преминаване на границата.

(3) Лицето по ал. 1 е длъжно да предостави необходимите лични данни за нуждите на граничния контрол.

Чл. 85б

(1) Органите на Национална служба „Гранична полиция" осъществяват граничен паспортно-визов контрол на лица чрез задължителна проверка на:

1. документите за задгранично пътуване;

2. наличието на виза и другите необходими условия, ако такива се изискват по силата на нормативен акт или международен договор, по който Република България е страна;

3. редовността на документите по т. 1 и 2.

(2) При необходимост органите по ал. 1 могат да извършват проверка на лицата за наличието на вещи, чието притежаване е забранено, на издирвани вещи или на вещи, които представляват заплаха за сигурността и обществения ред. При извършване на проверките могат да се използват и технически средства.

(3) При проверките по ал. 1 и 2 органите на Национална служба „Гранична полиция" извършват задължителна справка в автоматизираните информационни фондове за установяване на лица с наложени забрани, издирвани лица или лица, представляващи опасност за националната сигурност и обществения ред, при условията и по реда на ЗМВР.

(4) фактът на преминаване границата на Република България се отбелязва в документа за задгранично пътуване или в заместващия го документ чрез полагане на щемпели, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

(5) Преминаването на границата се регистрира в информационните фондове по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 85в

(1) Органите на Национална служба „Гранична полиция" извършват граничен контрол на превозни средства чрез:

1. проверка на документите им;

2. извършване на цялостна проверка на превозното средство;

3. справка в автоматизираните информационни фондове.

(2) Преминаването на превозни средства през границата се регистрира в информационните фондове по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 85г

Органите на Национална служба „Гранична полиция" извършват проверка на лица и превозни средства за наличието на взривни вещества, огнестрелни оръжия и други об-щоопасни средства при преминаване на държавната граница.

Чл. 85д

(1) Граничният паспортно-визов контрол се извършва в граничните зони и в зоните на ГКПП.

(2) Зоната на ГКПП обхваща територията, на която са разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземните съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка на лица, превозни средства и стоки, преминаващи през зоните за граничен контрол.

(3) Граничен контрол може да се извършва и на територията на друга държава, когато това е предвидено в ратифициран международен договор, по който Република България е страна, в движещ се влак или на борда на плавателно средство по повод предстоящо или осъществено преминаване на държавната граница. Органите на Национална служба „Гранична полиция" могат да извършват предварителен граничен паспортно-визов контрол на борда на въздухоплавателно средство.

Чл. 85е

На международни летища и пристанища, на които има техническа възможност, Национална служба „Гранична полиция" извършва граничен контрол чрез разделяне на път-никопотока.

Чл. 85ж

(1) Органите на Национална служба „Гранична полиция" издават пропуски на лицата, работещи или осъществяващи дейност в зоната на ГКПП.

(2) Органите по ал. 1 могат да извършват проверки на физически и юридически лица за издаване на пропуск за осъществяване на дейност в зоната на ГКПП.

(3) Лицата, работещи на ГКПП, предоставят доброволно необходимите за проучването лични данни.

Чл. 86

В изпълнение на правомощията си органите на НСГП:

1.

2.

3. разкриват и предотвратяват опити за незаконно преминаване на държавната граница от укрити в транспортни средства лица и за незаконно внасяне и изнасяне на оръжие, общоопасни средства, наркотични вещества и други стоки;

4. проследяват и регистрират движението на плавателни средства в българския участък на река Дунав.

Чл. 86а

Органите на Национална служба „Гранична полиция" разкриват и разследват престъпления, свързани с незаконно преминаване на границата и нелегалния трафик на хора, при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 86б

(1) Органите на Национална служба „Гранична полиция" могат да настаняват принудително в специални помещения или в специални домове чужденци, подлежащи на принудително отвеждане или на експулсиране по Закона за чужденците в Република България.

(2) На лицата, настанени при условията на ал. 1, не могат да им бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.

Чл. 87

(1) В изпълнение на правомощията си органите на НСГП съставят актове за извършени административни нарушения, издават наказателни постановления и налагат принудителни административни мерки съгласно закона.

(2) Длъжностните лица, имащи правата по ал. 1, се определят от министъра на вътрешните работи.

(3) В изпълнение на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗМВР командирите на граничните полицейски кораби имат и правомощия, определени със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, включително и в българската част на водите на граничните реки и други водоеми.

Чл. 88

В границите на своята компетентност НСГП извършва оперативно-издирвателна дейност самостоятелно и по реда, определен от чл. 9, ал. 2.

Чл. 88а

Транспортните и туроператорски-те дружества, които осъществяват международна търговска дейност, при поискване са длъжни да предоставят на органите на Национална служба „Гранична полиция":

1. разписания, списъци на пътници и друга информация, имаща отношение към охраната на границата и граничния контрол;

2. достъп до техни помещения, съоръжения и транспортни средства, когато това се налага за изпълнение на определените функции и задачи на Национална служба „Гранична полиция".

Чл. 88б

(1) Национална служба „Гранична полиция" осъществява сътрудничество и взаимодействие с митническата администрация и с другите ведомства от граничния контрол чрез обмен на информация, съвместни проверки и други.

(2) Национална служба „Гранична полиция" си сътрудничи и взаимодейства с ведомствата по въпросите на убежището, бежанците и пребиваването на чужденци за осъществяване на ефективен миграционен контрол.

(3) Взаимодействието по ал. 1 и 2 се осъществява въз основа на ежегодни двустранни и многостранни споразумения, подписани от ръководителите на службите и ведомствата и одобрени от съответните министри.

Чл. 88в

(1) В зоните по чл. 94 ЗМВР органите на Национална служба „Гранична полиция" оказват съдействие на специализираните държавни органи при изпълнение на нормативните актове, регламентиращи опазването на околната среда, защитените територии, флората, фауната, както и живота и здравето на населението.

(2) Сътрудничеството се осъществява по реда на чл. 88б, ал. 3.

Чл. 88г

В рамките на своята компетентност Национална служба „Гранична полиция" може да сключва споразумения за сътрудничество с неправителствени организации в областта на контрола на миграционните потоци, противодействието на нелегалната миграция, контрабандата и трафика на хора.

Чл. 88д

Центърът за специализация и професионална подготовка към Национална служба „Гранична полиция" извършва специализирано обучение за нуждите на граничната охрана в съответствие със ЗМВР.

Чл. 89

(1) Стратегически обекти са тези административни, промишлени, транспортни или комуникационни обекти, от нормалното функциониране на които зависи дейността на органите на държавното управление и работата на основните отрасли от икономиката на страната.

(2) Особено важни обекти са онези административни, промишлени, транспортни, комуникационни и други обекти, нарушеното функциониране на които води до поставяне в опасност управлението на отделен район от страната или работата на звена от икономиката за определен период.

Чл. 90

(1) Охраната на стратегически и особено важни обекти се осъществява със системи за физическа защита, които могат да включват персонал за физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителни известителни системи, телевизионна техника, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства, служебни животни и съответно оборудвани служебни помещения.

(2) Физически бариери са всички видове огради, оградни съоръжения, решетки, метални или усилени с метал врати, капандури и прозорци, укрепващи метални елементи, механични заключващи устройства, тунелни проходни съоръжения, които осигуряват безопасното придвижване на състезатели и служебни лица до и от игралното поле на стадиони и др.

(3) Оградни съоръжения са всички видове врати, заключващи устройства към тях, спиращи, контролиращи и задържащи достъпа съоръжения, разположени преди, след и на самата ограда неподвижно или задвижвани ръчно или автоматично.

(4) Спиращи достъпа съоръжения са подвижни и неподвижни, ограничаващи или спиращи движението на моторни превозни средства или на лица, съоръжения по пътя им към контролно-пропускателните пунктове с цел улесняване на проверката им, като различни видове бариери, рогатки, парапетни ограничители, разположени зигзагообразно стоманобетонни блокове, неравности по пътната настилка и др.

(5) Контролиращи достъпа съоръжения са всички видове биологични, електронни или магнитни четящи устройства, кодирани бутонни устройства и други, които при подадена им команда деблокират спиращите съоръжения или врати. Тези устройства могат и да запазват информацията за контролирания достъп.

(6) Задържащи достъпа съоръжения са съоръженията за възпрепятстване достъпа на лица до охранявания обект, които се разполагат в близост или върху физическите бариери, в това число:

1. физически (кльонови допълнения – единични и двойни, шипове, бодливи рулони от тел, ламели, мрежи и др.);

2. звукозаглушаващи;

3. светлиннозаслепяващи;

4. химически вещества, които образуват дим, пяна, представляват залепващи вещества и др.

(7) Сигнално-охранителни известителни системи са централни или местни пултове, контролни панели, датчици, средства за сигнализация и устройства за предаване на сигнали на разстояния, които подават сигнал при евентуален опит да бъдат преодолени или разрушени физическите бариери от системи за физическа защита на даден строеж.

(8) Телевизионна техника е система от телевизионни камери, монитори, видеомагнетофони, видеомултиплексори, превключватели и други, с които се наблюдават, констатират и/или заснемат извършителите на опити за проникване или проникналите в даден строеж.

(9) Комуникационни средства са всички видове директни проводни, телефонни и радиовръзки, които се ползват от персонала за физическа защита, за ръководство, предислоциране и повикване на допълнителни сили за предотвратяване на противозаконно проникване или за преследване на незаконно проникналите в даден строеж.

Чл. 91

(1) Жандармерийските звена при приемането на стратегически или особено важен обект за охрана разработват план за охрана и отбрана, съгласуван със съответното ведомство.

(2) Планът по ал. 1 определя реда за действие на звената на НСЖ по осигуряване на физическата защита на обектите, пропускателния режим, реда за временно пребиваване на територията на обекта и взаимодействието с националните, териториалните и оперативно-техническите служби, поделенията на Министерството на отбраната, други лица и организации при нормални и извънредни ситуации.

(3) Планът по ал. 1 се утвърждава от директора на НСЖ, от директора на съответната териториална служба и от ръководителя на съответното ведомство.

(4) При необходимост, след съгласуване с органите на местната власт, около обектите може да се установи зона с ограничен достъп. Границата на зоната се обозначава с ясно видими знаци (табели). В границите на зоната не се включват пътищата за общо ползване и жилищни сгради.

(5) На подстъпите към охраняваните обекти могат да се изградят инженерно-технически съоръжения.

Чл. 92

Отговорен за изпълнение на плана по чл. 91 е началникът на жандармерийското звено.

Чл. 93

Дейностите по чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗМВР се осъществяват при провеждане на действия от НСЖ за ликвидиране на терористични и диверсионни групи, осигуряване на зоните с ограничен достъп до стратегически и особено важни обекти и при участие в опазването на обществения ред.

Чл. 94

Ползването или прекъсването на комуникационни връзки се извършва при изпълнение на задачите по чл. 105, ал. 1, т. 2 ЗМВР съгласувано с компетентните органи, както и при преследване на особено опасни извършители на криминални деяния.

Чл. 95

В границите на своята компетентност НСЖ извършва оперативно-издирвателна дейност самостоятелно и по реда, определен в чл. 9, ал. 2.

Чл. 96

Специализираното авиационно поделение може да изпълнява отделни задачи на службите на МВР по писмена заявка, съгласувана с директора на НСЖ и утвърдена от заместник-министър или от главния секретар съобразно възложените им функции по управление.

Чл. 97

(1) Пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност се организират и осъществяват от НСПАБ самостоятелно или съвместно с аварийно-спасителните служби и специализираните сили и средства на държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява и на основание чл. 120а от ЗМВР.

(3) Дейността по ал. 1 се осъществява и на основание чл. 120а от ЗМВР.

(4) Дейността по ал. 1 се осъществява и на основание чл. 120а от ЗМВР.

Чл. 97а

Договорите за осигуряване на пожарна и аварийна безопасност по чл. 120а, ал. 1 ЗМВР се сключват от ръководителите на съответните структурни звена — юридически лица на МВР, след разрешение от министъра на вътрешните работи.

Чл. 98

(1) Влизането за гасене на пожари и за извършване на аварийно-спасителни дейности в помещения и обекти, за които има специален режим, се извършва в съответствие с установения пропускателен режим.

(2) По искане на чуждестранните представителства и физическите лица, които се ползват с имунитет, органите за пожарна и аварийна безопасност провеждат гасителни и спасителни действия в техните служебни и жилищни помещения и на превозните им средства.

(3) Когато непосредствено са застрашени други сгради и съоръжения, със съгласието на ръководителя на чуждестранното представителство или на чуждестранното физическо лице, ползващо се с имунитет, органите за противопожарна охрана провеждат гасителни и спасителни действия и в техните служебни и жилищни помещения.

Чл. 99

За осъществяване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност и поддържане на постоянна оперативна готовност НСПАБ:

1. организира непрекъснато денонощно дежурство с личен състав и техника; редът за организацията на дежурството се определя от министъра на вътрешните работи;

2. поддържа в постоянна оперативна готовност наличната техника и средства за пожарогасене и аварийно-спасителна дейност;

3. организира и контролира подготовката на личния състав;

4. разработва планове за пожарогасене и оказване на помощ при стихийни бедствия и производствени аварии;

5. разработва съвместно с министерства, ведомства, общини и лица, осъществяващи търговска дейност, планове за взаимодействие;

6. съгласува планове за действия на лица, осъществяващи търговска дейност, за гасене на пожари и ликвидиране на аварии;

7. изучава оперативната обстановка в обектите на територията на охранявания район;

8. определя вида и количеството на техниката и материално-техническите средства.

Чл. 100

За осъществяване на пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност в населените места общините и кметствата са длъжни:

1. да предоставят на териториалните звена за пожарна и аварийна безопасност обзаведени сгради и помещения, противопожарна техника, технически и гасителни средства по нормативи, утвърдени от министъра на вътрешните работи;

2. да създават условия за успешно пожарогасене и аварийно-спасителна дейност на територията на общините и кметствата.

3. съгласувано с органите на НСПАБ да разработват специфични правила за пожарна и аварийна безопасност в съответните населени места и да провеждат дейности, осигуряващи пожарната и аварийната безопасност.

Чл. 101

За осъществяване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност на обекти на държавни органи, организации и юридически лица ръководителите им са длъжни:

1. да създават условия за успешно пожарогасене и аварийно-спасителна дейност на територията на обектите, дружествата и ведомствата;

2. да осигуряват условия на звената на НСПАБ за запознаване с оперативната обстановка и провеждане на пожаро-технически учения на територията на техните обекти.

Чл. 102

(1) Държавният противопожарен контрол е комплекс от контролни, разпоредителни, принудителни и административно-наказателни дейности, осъществявани от органите на НСПАБ.

(2) Органите на НСПАБ провеждат държавен противопожарен контрол, като:

1. извършват проверки за правилното прилагане на противопожарните строително-технически норми при планирането и застрояването в строителните граници на населените места и строежите в земеделски земи, както и при проектирането и строителството на сгради, съоръжения и инсталации и съгласуват инвестиционните проекти за строежи;

2. дават становище за прилагане на строителни материали и изделия, влагани в строежите, както и на машини, съоръжения и изделия, предназначени за работа в пожаро- и взривоопасна среда, от местно производство и от внос;

3. дават писмени становища за пожарна безопасност на строежите и участват в работата на държавните приемателни комисии;

4. съвместно с други министерства и ведомства разработват строителни и технически правила, норми и наредби, свързани с осигуряване пожаробезопасната експлоатация на строежите и обектите;

5. съгласуват нормативни актове на други министерства и ведомства, отнасящи се до противопожарната осигуреност на строежите и обектите;

6. извършват проверки на обекти в експлоатация за контролиране изпълнението на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност.

7. извършват контрол за съответствие на оценени продукти, техника, автоматика, гаси-телни средства и други с изискванията за пожарна и аварийна безопасност.

(3)

Чл. 103

Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни:

1. да спазват установените противопожарни правила и норми, както и специфичните правила за съответните населени места, и да оказват съдействие на органите на НСПАБ;

2. да изпълняват издадените по чл. 117, т. 3 ЗМВР писмени разпореждания на органите по пожарна и аварийна безопасност;

3. да съгласуват с НСПАБ: проектите за строежите, предназначени за работа в пожаро- и взривоопасна среда; строителни материали и изделия – местно производство и от внос; машини, съоръжения и изделия, предназначени за работа в пожаро- и взривоопасна среда – местно производство и от внос;

4. да провеждат дейности, осигуряващи пожарната и аварийната безопасност на обекта;

5. в едномесечен срок след получаването на писмен сигнал за наличието на нарушения на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност да уведомяват органите за пожарна и аварийна безопасност, отправили сигнала, за предприетите мерки за отстраняване на нарушенията.

Чл. 104

(отменен)

(1) Специализираните звена за пожарна и аварийна безопасност по чл. 120 ЗМВР осъществяват държавен противопожарен контрол в обектите, за които са създадени.

(2) За служителите от специализираните звена за пожарна и аварийна безопасност се прилагат разпоредбите на чл. 62.

Чл. 105

(1) При налагане на принудителни административни мерки по чл. 278 ЗМВР органите на НСПАБ спират експлоатацията, строителството и/или реконструкцията на обектите.

(2) Изпълнението на принудителната административна мярка се извършва от органа, осъществяващ държавния противопожарен контрол, въз основа на заповед, която за обектите с национално значение се издава от министъра на вътрешните работи, а в останалите случаи – от директора на НСПАБ или от директора на СДВР и на РДВР.

Чл. 106

Научно-приложната дейност по чл. 113 ЗМВР се осъществява от научно-приложен институт по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 107

(1) Численият състав на МВР се определя от Министерския съвет и включва броя на държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица, на военнослужещите на наборна военна служба и на лицата, работещи по трудово правоотношение.

(2) Численият състав на МВР се води на отчет в дирекция „Човешки ресурси“. Той се разпределя по служби и дирекции с щатовете съобразно утвърдените структури.

(3) Министърът на вътрешните работи може да създава извън числения състав по ал. 1 допълнителни щатове за длъжности на лица, работещи по трудово правоотношение, за производствени, ремонтни, социални и обслужващи дейности в рамките на осигурените средства.

Чл. 108

(1) Министърът на вътрешните работи в рамките на числения състав поддържа резерв от офицерски и сержантски бройки бройки за държавни служители – граждански лица, и бройки за лица, работещи по трудово правоотношение, който се използва при извънредни промени в оперативната обстановка.

(2) Резервът по ал. 1 се води на отчет в дирекция „Човешки ресурси“.

Чл. 109

(1) Министърът на вътрешните работи утвърждава щатове за участие в международните мисии, за обучение и за други дейности, по които се преназначават служителите за съответния срок.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 служителите се преназначават на длъжности в съответствие с квалификацията им.

Чл. 110

(1) Службите и дирекциите на МВР разработват своите функционални задължения и структура въз основа на законовите разпоредби.

(2) Функционалните задължения обединяват детайлизираните задачи и дейности на структурните звена.

(3) Структурите на службите и дирекциите на МВР са съобразени и произтичат от функционалните им задължения и от състоянието на оперативната обстановка.

(4) Функционалните задължения и структурата на съответната служба или дирекция се разработват от техните ръководители и след съгласуване с дирекция „Човешки ресурси“, със заместник-министъра, на когото са възложени съответните функции по управление, и с главния секретар се утвърждават от министъра на вътрешните работи.

(5) Методики за категоризиране на териториалните структурни звена по направления на дейност се разработват от дирекциите на национални служби и след съгласуване с дирекция „Човешки ресурси“ се утвърждават от министъра на вътрешните работи.

Чл. 111

Структурите на службите на МВР се изграждат върху следните принципи:

1. минимален брой на йерархичните нива;

2. осигуряване на възможно най-кратък път за обмен на информация;

3. стабилност, с възможност за изменение в определени граници в съответствие с промените в оперативната обстановка;

4. икономичност при разпределянето на числения състав.

Чл. 112

Щатните разписания (щатовете) се разработват въз основа на утвърдените функционални задължения и структури на службите и дирекциите.

Чл. 113

(1) Щатът изразява организационната структура на службите и дирекциите на МВР, определя числения им състав, длъжностите, пределните звания за държавните служители – офицери и сержанти, минимално изискуемите рангове за държавните служители – граждански лица, и необходимото образование.

(2) Щатовете се разработват от дирекция „Човешки ресурси“ по предложение на директорите на основните структурни звена по чл. 9 ЗМВР.

Чл. 114

(1) Определянето на отделните структурни звена и числения им състав в щатовете се извършва въз основа на утвърдени от министъра на вътрешните работи нормативи за численост и управляемост.

(2) Нормативите по ал. 1 се разработват от службите и дирекциите на МВР по направление на дейност.

(3) Дирекция „Човешки ресурси“ осъществява контрол и методическа помощ при разработването на нормативите за численост и управляемост.

Чл. 115

(1) Министърът на вътрешните работи утвърждава класификатори на длъжностите за: държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица, и за лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР.

(2) Министърът на вътрешните работи определя основните и междинните длъжности и приравнява останалите към тях.

Чл. 116

Нови щатове се изготвят и утвърждават при промяна в структурата на основните структурни звена на МВР.

Чл. 117

(1) В Министерството на вътрешните работи се изготвят и утвърждават типови и специфични длъжностни характеристики.

(2)

Чл. 118

(1) Длъжностната характеристика съдържа:

1. изискванията за заемане на длъжността;

2. длъжностните задължения.

(2) В изискванията за заемане на длъжността се посочват необходимият образователен ценз, специалността, трудовият стаж, както и други изисквания в зависимост от спецификата на длъжността. За ръководните длъжности се определят по-високи изисквания за образование, специализация и трудов стаж.

(3) Длъжностните задължения определят дейностите (задачите), които се възлагат за изпълнение на съответния служител.

Чл. 119

(1) Типови длъжностни характеристики се изготвят за длъжностите, които са включени в щатовете на повече от една служба или дирекция. Те се разработват от дирекция „Човешки ресурси“ по предложение на директорите на служби или дирекции по чл. 9 ЗМВР по направление на дейност и се утвърждават от министъра на вътрешните работи.

(2) За длъжностите, невключени в ал. 1, се изготвят специфични длъжностни характеристики. При необходимост те могат да се допълват със задължения, предвидени в длъжностни характеристики за сходни длъжности. Специфичните длъжностни характеристики се утвърждават от директорите () на служби или дирекции по чл. 9 ЗМВР след съгласуване със дирекция „Човешки ресурси“.

Чл. 120

Служителите от звената „Човешки ресурси“ са длъжни да запознаят всеки новоназначен и преназначен служител с неговата длъжностна характеристика. Изготвеният по този повод протокол се съхранява в личното кадрово дело или служебното досие на служителя.

Чл. 121

Контролът по спазването на щатната дисциплина се осъществява от дирекция „Човешки ресурси“.

Чл. 122

(1) За държавни служители в МВР се приемат кандидати само с българско гражданство, които отговарят на изискванията на чл. 193, ал. 2 ЗМВР и на следните условия:

1. да не са по-възрастни от 40 години — за офицери и сержанти, освен за заемане на длъжности от хабилитирани лица след конкурс;

2. да притежават една от следните образователно-квалификационни степени: „доктор“, „магистър“, „бакалавър“ и „специалист по...“ или средно образование;

3. да са физически здрави и психологически годни за съответното направление на дейност в МВР;

4.

5.

(2) Условията и редът за проверка на професионалната и психофизическата годност за съответните длъжности се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 122а

(отменен)

Условията и редът за проверка на професионалната и психо-физическата годност на държавните служители – граждански лица, за съответните длъжности се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 123

(1) Кандидатите представят следните документи:

1. молба;

2. автобиография;

3. документ за отслужена наборна военна служба – за мъжете, кандидатстващи за офицерска или сержантска длъжност;

4. трудова книжка или друг документ за трудов стаж;

5. документ за завършена степен на образование, квалификация и/или правоспособност;

6. свидетелство за съдимост.

(2) Езиковата и общата култура и интелектуалното ниво на кандидатите се проверяват чрез методика, утвърдена от министъра на вътрешните работи.

(3) Кандидатите подписват декларации за наличието само на българско гражданство и за обстоятелствата по чл. 7, ал. 1 и 2 и по чл. 111, ал. 2 от Закона за държавния служител.

(4) Кандидатите задължително се подлагат на медицинско изследване за здравословното им състояние.

(5) Физическата годност на кандидатите се установява по нормативи, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

(6) Психологичната годност на кандидатите за съответната длъжност и направление за работа се установява от Института по психология на МВР.

Чл. 124

Редът за проучване и утвърждаване на кандидатите се определя от министъра на вътрешните работи.

Чл. 125

(1) Попълването на съответните служби на МВР с военнослужещи на наборна военна служба се извършва по предварителна заявка (разчет), утвърдена от началника на Генералния щаб на Българската армия.

(2) Превеждането на военнослужещите на наборна военна служба при необходимост се извършва по предложение на директорите на националните служби, утвърдено от съответния заместник-министър или от главния секретар съобразно възложените им функции по управление.

(3) Правомощията на държавните служители от НСГП, НСЖ и НСПАБ, осъществяващи ръководни и контролни функции по отношение на военнослужещите на наборна военна служба, се определят от министъра на вътрешните работи в съответствие с уставите на въоръжените сили.

Чл. 126

(1) След утвърждаването кандидатите за държавни служители се назначават на съответната длъжност със заповед, като на държавните служители се присвоява звание, а на гражданските лица се присъжда ранг.

(2) Офицери, притежаващи образователно-квалификационна степен „специалист по...“, се назначават на длъжности, чието пределно звание е „майор“.

Чл. 127

(1) държавните служители подписват акт за встъпване в длъжност не по-късно от 30 дни от датата на издаване на заповедта, ако в нея не е посочен друг срок.

(2) Заповедите за назначаване на държавните служители, неподписали акта за встъпване в длъжност в срока по ал. 1, се отменят.

Чл. 128

(1) При назначаването държавните служители подават декларации за имуществото и доходите, както и за липсата на обстоятелства по чл. 213, ал. 1 и 3 ЗМВР по утвърдени от министъра на вътрешните работи образци.

(2) Ежегодно до 31 март държавните служители подават декларациите по ал. 1, а при промяна на обстоятелства по чл. 213, ал. 1 и 3 ЗМВР—в 7-дневен срок от промяната.

(3) Декларациите по ал. 1 и 2 се прилагат в личните кадрови дела (ЛКД и в служебните досиета) на служителите.

Чл. 129

При отказ да положат клетва или да подпишат декларациите по чл. 201, ал. 1 ЗМВР назначените офицери и сержанти не встъпват в длъжност, а издадената заповед се отменя.

Чл. 130

(1) Министърът на вътрешните работи определя:

1. вида на униформеното облекло и отличителните знаци;

2. кръга от офицери и сержанти, които осъществяват правомощията си по ЗМВР в униформено облекло;

3. случаите на носене на униформено облекло от служители извън посочените по т.2.

(2) Военнослужещите на наборна военна служба в МВР носят службата си в униформено облекло, определено от министъра на вътрешните работи.

(3) На държавните служители – офицери, сержанти или граждански лица се зачислява служебно оръжие след встъпването им в длъжност. Редът за носенето и съхраняването на оръжието се определя от министъра на вътрешните работи.

(4) Държавните служители – офицери, сержанти или граждански лица имат право да носят оръжие само когато носят служебните си карти.

(5) На новоназначените офицери и сержанти, изпратени на курс за начална специална подготовка, служебното оръжие се зачислява след завършването на курса.

(6) Зачисляването, носенето и съхраняването на оръжие от военнослужещите на наборна военна служба се извършват в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и уставите на въоръжените сили.

Чл. 131

При сключване на трудов договор лицата, работещи по трудово правоотношение подписват декларация за опазване на държавната и служебната тайна.

Чл. 132

(1) Извънщатните служители се привличат за съдействие на органите на МВР със заповед.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава от директорите на службите и дирекциите по чл. 9 ЗМВР за срок 1 година.

(3) За лицата по ал. 1 се прилагат кадровите изисквания по чл. 122, ал. 1, т. 2, 3,, като при постъпването подписват декларация за опазване на държавната и служебната тайна.

(4) На извънщатните служители може да се зачисли оръжие, когато характерът на дейността и изпълняваните задачи налагат това.

(5) Министърът на вътрешните работи определя правомощията на извънщатните служители.

Чл. 133

(1) За държавните служители – офицери и сержанти, извънщатните служители на МВР и лицата, работещи по трудово правоотношение, се съставя и се води лично кадрово дело.

(2) За държавните служители – граждански лица в МВР, се съставя и се води служебно досие по реда на чл. 17, ал. 1 – 3 от Закона за държавния служител.

(3) Редът за съхраняване и ползване на личните кадрови дела и служебните досиета се определя от министъра на вътрешните работи.

(4) При преминаване на държавна служба от МВР в друга администрация на последната се изпращат заверени копия от материалите в служебните досиета, в които не се съдържат данни, съставляващи държавна или служебна тайна.

Чл. 134

(1) Преназначаването на държавните служители се извършва през цялата година.

(2) Преназначаването се извършва при служебна необходимост или по желание на служителя.

(3) При преназначаването службата започва от деня на подписването на акта за встъпване в длъжност.

Чл. 135

(1) За преназначаване на офицери и сержанти по служебна необходимост се изготвя мотивирано предложение.

(2) Предложения за преназначаване на длъжностите „директор на териториална служба“, „командир на специализиран отряд за борба с тероризма (СОБТ)“, „“, „“, „и ректор на Академията на МВР“ и „директор“ на научноизследователски или научно-приложен институт се правят от главния секретар на Министерството на вътрешните работи в съответствие с чл. 199, ал. 2 ЗМВР.

Чл. 136

(1) При преназначаване на офицер или сержант на по-висока длъжност се взема и неговото съгласие. При отказ държавният служител не се преназначава.

(2)

Чл. 137

(1) Преназначаване на офицер или сержант на по-ниска длъжност се извършва въз основа на комплексна оценка за резултатите от служебната му дейност, изготвена от комисия, определена от органа по чл. 200, ал. 1 ЗМВР и по реда на чл. 205 ЗМВР.

(2) Пореда на ал. 1 се извършва преназначаване и когато на офицера или сержанта е дадена оценка в резултат на служебна проверка или при ревизия.

(3) При изготвянето на оценките по ал. 1 и 2 или на ревизионния акт задължително се вземат предвид изискванията на длъжностната характеристика за съответната длъжност.

(4) Офицера или сержанта се запознава с оценките по ал. 1 и 2 или с ревизионния акт. Възраженията на държавният служител се отразяват в предложението за преназначаването му.

Чл. 138

(1) Предложенията и заповедите за преназначаване на държавните служители от една служба в друга се изготвят от директора на приемащата служба и се съгласуват със службата, от която се преназначава държавният служител.

(2) Преназначаването по желание на офицера или сержанта от една служба в друга се извършва при съгласие на директорите на съответните служби при условията и по реда на чл. 135 и 136.

Чл. 139

Промените в трудовите договори с лицата, работещи по трудово правоотношение се извършват съобразно разпоредбите на трудовото законодателство от длъжностните лица по чл. 200, ал. 3 ЗМВР.

Чл. 140

(1) държавните служители могат да бъдат назначени за временно изпълняващи длъжност, когато:

1. длъжността е вакантна или държавният служител, който заема длъжността, отсъства продължително време, извън случаите на платен годишен отпуск или командировка в страната;

2. временното изпълнение ще продължи най-малко 30 дни без прекъсване;

3. държавният служител не е по длъжност заместник на титуляра.

(2) За временното изпълнение държавният служител получава възнаграждението за по-високата длъжност.

(3) Заповедта по ал.1 се издава от органа, който има право да назначава на съответната длъжност.

Чл. 141

(1) Органите по чл. 200, ал. 1 ЗМВР могат да отстраняват временно от длъжност държавни служители в случаите и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, с писмена заповед.

(2) По време на отстраняването от длъжност държавният служител не се повишава в звание или в ранг и не му се изплаща възнаграждение.

(3) С връчването на заповедта за отстраняване по ал. 1 на отстранения държавен служител се изземват служебната карта, личният знак и оръжието.

(4) При отпадане на основанието по ал. 1 се възстановяват всички права на отстранените офицери или сержанти от датата на отстраняването.

Чл. 142

(1) На държавните служители се присвояват звания в съответствие с чл. 203 ЗМВР.

(2) Присвояване на по-горно сержантско звание се извършва при назначаване на по-висока длъжност.

(3) Повишаването в звание на държавните служители, за които срокът за прослужване изтича до края на календарната година, се извършва за празника на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 142а

(1) На държавните служители – граждански лица в МВР, се присъждат рангове от органа по назначаване.

(2) При назначаване на държавна служба органът по ал. 1 може да присъжда и ранг, повисок от минималния.

Чл. 143

(1) държавните служители могат да бъдат предсрочно повишавани в звание за проявен героизъм или за постигнати високи резултати в служебната дейност.

(2) Предсрочното повишаване в звание за постигнати високи резултати в служебната дейност може да се извърши не по-рано от изтичане на половината от срока, предвиден за прослужване в съответното звание.

(3) Предсрочното повишаване в звание се допуска само в следващо по-горно звание по мотивирано предложение от органа по чл. 200, ал. 1 ЗМВР.

Чл. 144

Към званията на офицерите, притежаващи научни звания и степени, се добавя съответното научно звание, а след името се вписва и научната степен.

Чл. 145

(1) Присвояване на първо офицерско звание на сержанти се допуска при:

1. проявен героизъм;

2. постигнати високи служебни резултати.

(2) Предложенията за присвояване на първо офицерско звание на сержантите по чл. 204, ал. 1 ЗМВР се изготвят от длъжностните лица по чл. 200, ал. 1 ЗМВР.

(3) Сержантите, на които е присвоено първо офицерско звание, се преназначават на офицерски длъжности. На тях може да се присвоява следващо по-горно звание при условията на ал. 1.

(4) Пределното звание на офицерите, на които е присвоено звание при условията на ал. 1, е „капитан“.

(5)

Чл. 146

(1) Не се предлагат за повишаване в звание офицери и сержанти :

1. достигнали пределно звание за длъжността, която заемат;

2. наказани с „порицание“, което не е отменено към датата на празника на МВР за съответната календарна година.

(2) Времето, прослужено при наложено наказание „понижаване в звание“, не се зачита при изчисляване на срока за повишаване в следващо звание.

Чл. 147

При повторно назначаване на офицерите или сержантите се запазват званията по ЗМВР и ЗОВС, които са имали до освобождаването им от служба.

Чл. 147а

При повторно назначаване на държавни служители – граждански лица, те запазват ранговете, които са имали до освобождаването им от служба.

Чл. 148

(1) Редът за разпределяне на работното време по чл. 212 ЗМВР се установява от министъра на вътрешните работи.

(2)

(3) Времето за почивка на държавните служители, включително на работещите на смени, когато им е осигурена такава, не се включва в продължителността на работното време.

(4) Времето за бойна и мобилизационна подготовка и за участие в изпълнението на задачи, свързани с нея, на държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица, и на лицата, работещи по трудово правоотношение не се включва в работното време.

Чл. 149

(1) Редът за ползване на отпуските от държавните служители се определя от министъра на вътрешните работи.

(2) Неплатеният отпуск на държавните служители по чл. 229, ал. 1, т. 6 ЗМВР се разрешава от органа по ал. 1 със заповедта за включването им в мисиите.

Чл. 150

(отменен)

За времето на ползване на платен отпуск по чл. 230, ал. 1 ЗМВР и за 2 или повече живи деца по чл. 230, ал. 2 ЗМВР възнаграждението се определя по реда на чл. 229, ал. 3, т. 1 ЗМВР, а за гледане на болен член от семейството – по чл. 229, ал. 3, т. 2 ЗМВР.

Чл. 151

(отменен)

Офицерите и сержантите – жени, за времето на ползване на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване получават основното си месечно възнаграждение, а за отглеждане на малко дете – минималната работна заплата, установена за страната.

Чл. 152

(1) При регистриране на държавен служител като кандидат за президент или вицепрезидент, за народен представител, за кмет или общински съветник изпълнението на държавната служба се прекъсва и отношението със служителя се урежда по реда на чл. 52, ал. 1—3 от Закона за избиране на народни представители или на чл. 47 от Закона за местните избори.

(2) Когато лице по ал. 1 е избрано за президент или вицепрезидент, за народен представител или за кмет, след прекратяването на пълномощията му има право да заеме предишната си длъжност.

Чл. 153

(1) При освобождаване от служба на държавните служители се изплаща обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 3МВР.

(2) За годината на освобождаване от служба обезщетението по ал. 1 се изплаща пропорционално на прослужените месеци.

(3) Размерът на обезщетението по ал. 1 се определя по реда на чл. 264.

Чл. 154

Редът за изплащането на пътни пари при отиване и връщане от платен годишен отпуск по чл. 229, ал. 5 3МВР се определя от министъра на вътрешните работи.

Чл. 155

(отменен)

Обучението и квалификацията на служителите от МВР се извършва в Академията на МВР, в сержантските училища, в центровете за специализация, в граждански и военни академии и училища в страната и в чужбина.

Чл. 156

(отменен)

(1) Подготовката на кадри с висше специално образование за нуждите на министерството се осъществява в Академията на МВР.

(2) За курсанти в Академията на МВР се приемат и донаборници.

(3) Условията и редът за кандидатстване и приемане за обучение в Академията на МВР се определят ежегодно с наредба, утвърдена от министъра на вътрешните работи.

Чл. 157

(1) Новоназначените служители се изпращат на курсове за първоначална професионална подготовка в учебните заведения на МВР за придобиване на първоначална професионална квалификация по съответното направление на дейност.

(2) Курсовете за професионална подготовка на служителите в учебните заведения на МВР се провеждат по годишен план-график, изготвен от дирекция „Човешки ресурси" по предложение на органите по чл. 200 ЗМВР и утвърден от главния секретар на Министерството на вътрешните работи.

(3) Незавършилите курсовете за първоначална професионална подготовка се уволняват на основание чл. 253, ал. 1, т. 5 ЗМВР.

(4) За новоназначените служители, за които курсът за първоначална професионална подготовка не е задължителен, се организира въвеждащо обучение.

Чл. 158

Правата и задълженията на обучаващите се в учебните заведения на МВР се определят с правилниците за устройството и дейността им.

Чл. 159

(отменен)

За новоназначените служители, за които курсът за начална специална подготовка не е задължителен, в учебните заведения на МВР се организират и провеждат курсове за изучаване на нормативната уредба, регламентираща дейността на министерството.

Чл. 160

(1) Обучението на служителите за придобиване на образователно-квалификационна и образователна и научна степен на висшето образование се извършва с писмено разрешение на органа по назначаването, ако интересът на службата налага това.

(2) Интерес на службата по ал. 1 е налице само когато притежаването на степен на висшето образование е условие за заемането на съответна длъжност.

(3) Служителите, получили разрешение по ал. 1, имат право на отпуск за обучение по реда на чл. 230 ЗМВР.

(4) Придобиването на степен на висшето образование не налага преназначаването на служителя на съответна длъжност.

Чл. 161

(отменен)

(1) Освободените от служба преди изтичането на срока по чл. 146, ал. 1 3МВР възстановяват разходите за обучение пропорционално на неизслужения срок.

(2) Отстранените от обучение и напусналите по собствено желание по време на обучението по чл. 146, ал. 2 3МВР възстановяват направените разходи за обучение до отстраняването им.

Чл. 162

(1)

(2) За органите по чл. 200 ЗМВР се организират курсове за повишаване на квалификацията по предложение на главния секретар, утвърдено от министъра на вътрешните работи.

(3) Професионалната подготовка в учебните заведения на МВР се извършва в курсове за:

1. първоначална професионална подготовка;

2. професионална преквалификация;

3. повишаване на професионалната квалификация;

4. професионална специализация;

5. ръководни служители по чл. 195, т. 2 ЗМВР.

(4)

Чл. 163

(отменен)

На курсове за повишаване на квалификацията, за специализация и преквалификация във военни училища и академии се изпращат офицери от службите на МВР, на които длъжностните характеристики изискват съответната военна подготовка.

Чл. 164

Професионалната подготовка на служителите от МВР, които изпълняват специфични функции и задачи, може да се извършва в обучаващи институции извън системата на МВР със заповед на министъра на вътрешните работи, а когато институциите са на други държави — и въз основа на сключено споразумение в областта на обучението.

Чл. 165

(отменен)

Курсовете за специализация, за повишаване на квалификацията и за преквалификация се провеждат съгласно годишен планграфик, утвърден от главния секретар на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 166

При преназначаване на офицери и сержанти на длъжност в друго направление на дейност те задължително преминават курс за преквалификация.

Чл. 167

(1) Обучение по чужди езици се провежда в учебните заведения на МВР при условия и по ред, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

(2) В центрове за изучаване на чужди езици извън системата на МВР се изпращат служители в случаите, когато в министерството не се провежда подготовка по съответния език.

Чл. 168

Повишаването на професионалната квалификация чрез професионална подготовка по чл. 162 и 164 е основание за предсрочно повишаване на държавните служители—граж-дански лица, в ранг след оценка на служебната им дейност по чл. 203, ал. 5 ЗМВР.

Чл. 169

(1) Професионалната квалификация на служителите от МВР се поддържа чрез професионална подготовка без откъсване от работа.

(2) Професионалната подготовка без откъсване от работа включва:

1. специална и практическа подготовка;

2. физическа подготовка;

3. бойно-приложна подготовка;

4. стрелкова подготовка.

(3) Професионалната квалификация по ал. 1 се оценява ежегодно при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 170

(1) Тематиката за професионалната подготовка на служителите от МВР се разработва по направления и линии на работа от структурните звена по чл. 9 ЗМВР, като задължително се съобразява с особеностите на оперативната обстановка.

(2) Службите и дирекциите по ал. 1 изготвят тематични планове за организацията и провеждането на професионалната подготовка без откъсване от работа.

(3) Професионалната подготовка без откъсване от работа на служителите от МВР се организира и провежда от ръководния състав на службите и дирекциите.

Чл. 171

(отменен)

Професионалната подготовка на служителите от МВР и тяхната психофизическа годност се проверяват и оценяват периодично при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 172

(1) Обучението, квалификацията, преквалификацията и професионалната подготовка на служителите от МВР се организират, контролират и ръководят от дирекция „Човешки ресурси“.

(2) За подпомагане на дейността по ал. 1 към дирекция „Човешки ресурси“ се създава учебно-методически съвет. Устройството и дейността му се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 173

Преминаването на службата на военнослужещите на наборна военна служба е в съответствие със ЗОВС и с уставите на въоръжените сили.

Чл. 174

Началните и максималните размери на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 175

(1) На извънщатните служители се заплаща месечно сума в размер до 85 000 лв..

(2) Конкретният размер на сумата по ал. 1 се определя със заповедта за привличането на извънщатния служител.

(3) Сумите по този член се изплащат в рамките на средствата за тази цел по бюджета на МВР.

Чл. 176

Социалното и медицинското осигуряване на летателния състав от НСЖ се извършват в съответствие с правилата за летателния състав на въоръжените сили.

Чл. 177

(1) Медицинският институт на МВР оказва безплатна медицинска помощ на:

1. служители на МВР;

2. пенсионираните като държавни служители от МВР, пенсионираните поради инвалид-ност-поради трудова злополука и професионална болест, настъпила във връзка с работата им в МВР;

3. пенсионираните служители, работили през последните 10 години по трудово правоотношение в МВР;

4. членовете на семействата и родителите на лицата по т. 1, 2 и 3.

(2) Други здравноосигурени лица се обслужват в Медицинския институт на МВР по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 178

(1) Право на получаване на месечни компенсационни суми съгласно чл. 225 ЗМВР имат държавните служители при следните условия:

1. да са преместени поради служебна необходимост в друго населено място;

2. да са картотекирани по установения с Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) ред като ползващи жилище при условията на свободно договаряне и да не притежават собствено жилище в населеното място, където са преместени.

(2) Държавните служители, преместени поради служебна необходимост в друго населено място, могат да ползват правото по ал. 1, ако са освободили ползваното ведомствено жилище или са предоставили собственото си жилище за настаняване на други нуждаещи се служители.

(3) Алинея 2 се прилага, ако семейството на офицера или сержанта го е последвало при преместването му.

Чл. 179

(1) Компенсационните суми по чл. 225 ЗМВР се изплащат в размери, определени с таблица – приложение № 1.

(2) Необходимите средства за изплащане на компенсационните суми се осигуряват от бюджета на МВР.

(3) За изплащане на месечни компенсационни суми се представят следните документи:

1. молба-декларация по образец – приложение № 2;

2. удостоверение за степен на жилищна нужда, издадено от съответната жилищна комисия.

(4) Декларирането на неверни данни относно семейното и имотното състояние в декларацията по ал. 3, т. 1 е основание за наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.

Чл. 180

Компенсационните суми се изплащат месечно в службата, където служи държавният служител, по списък въз основа на заповед на органа по чл. 200, ал. 1 ЗМВР.

Чл. 181

Получаването на компенсационни суми се прекратява в случаите:

1. служителят или член на семейството му придобие собствено жилище в населеното място, където работи, или бъде настанен в жилище с наем, определен съгласно ППЗДС;

2. служителят откаже да бъде настанен в жилище или общежитие, което му е предоставено и отговаря на нормите за жилищно задоволяване съгласно ППЗДС.

Чл. 106а

(1) При осъществяването на дейността си по чл. 121а, ал. 2, т. 2 ЗМВР директорът, заместник-директорът или упълномощени от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от дирекция “Миграция” издават или отказват издаването на разрешения за дългосрочно пребиваване и продължават срока на пребиваване при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

(2) По определения от закона ред началниците на регионалните звена “Миграция” (РЗ “Миграция”) издават и отказват издаването на разрешения за продължително пребиваване на чужденци и продължават срока на тяхното пребиваване.

(3) Издадените разрешения за дългосрочно пребиваване се отнемат при условията на ЗЧРБ след писмено съгласуване с директора на дирекция “Миграция”.

(4) Министърът на вътрешните работи определя реда за взаимодействие и координация между компетентните органи в МВР при осъществяване на дейността им по издаване на визи и разрешения за пребиваване и по контрол на чужденците.

Чл. 106б

Органите на дирекция “Миграция” осъществяват дейността си по чл. 121а, ал. 2, т. 3 ЗМВР при условията и по реда на ЗЧРБ и Наредба № I-13 за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на специалните домове за временно настаняване на чужденци (ДВ, бр. 12 от 2004 г.).

Чл. 106в

При осъществяване на дейността си по чл. 121а, ал. 2, т. 4, когато се налага проверка на помещения, органите на дирекция “Миграция” след приключване на проверката съставят протокол по реда на чл. 76, ал. 2 ЗМВР.

Чл. 106г

(1) За регулиране и ефективен контрол на миграционните процеси по въпросите на убежището, бежанците и чужденците дирекция “Миграция” осъществява сътрудничество и взаимодействие с други ведомства чрез обмен на информация, съвместни проверки и други.

(2) Сътрудничеството и взаимодействието по ал. 1 се осъществяват въз основа на съвместни инструкции със съответните министерства и ведомства.

(3) В рамките на своята компетентност дирекция “Миграция” може да сключва споразумения за сътрудничество с неправителствени организации в областта на контрола и регулирането на миграционните процеси.

(4) Дирекция “Миграция” упражнява правомощията си по ал. 1 - 3 в съответствие с чл. 121а, ал. 2, т. 5 ЗМВР.

Чл. 106д

(1) В съответствие с правомощията си по чл. 121а, ал. 2, т. 7 ЗМВР органите на дирекция “Миграция” организират и осъществяват дейност по съпровождането на чужденци на територията на Република България или в чужбина в случаите, когато спрямо чужденеца е наложена принудителна административна мярка експулсиране или принудително отвеждане до границата на Република България.

(2) При необходимост органите на НСП, изпълняващи конвойна дейност, могат да оказват съдействие и помощ на органите по ал. 1 при съпровождането на чужденци.

(3) Съпровождането на чужденци извън територията на страната в предвидените от закона случаи се осъществява по силата на сключен от Република България международен договор за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица. При липса на такъв международен договор правилата за съпровождане извън границата на страната се уреждат с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 106е

(1) При изпълнение на дейността по чл. 121а, ал. 1, т. 8 - 11 ЗМВР дирекция “Миграция”:

1. събира, систематизира и анализира информацията за състоянието и динамиката на миграционните процеси и за резултатите от дейността на регионалните звена на дирекцията;

2. планира, разработва и предлага на ръководството на МВР мерки за повишаване ефективността на дейността по регулиране на миграционните процеси;

3. разработва и предлага нормативни актове, отнасящи се до усъвършенстването на дейността на дирекцията;

4. подпомага и контролира дейността на регионалните звена;

5. организира повишаването на професионалната квалификация на личния състав;

6. извършва комплексни, контролни и тематични проверки по спазването и изпълнението на законовите и подзаконовите нормативни актове по дейността.

(2) При осъществяването на правомощията си по чл. 121а, ал. 2, т. 14 ЗМВР органите на дирекция “Миграция” изпращат подаденото от чужденеца заявление заедно с приложените към него документи до съответното звено на НСП за издаване на български документ за самоличност. Персонализираният документ за самоличност се връща на органите на дирекция “Миграция”, които са приели заявлението, за връчване лично на заявителя.

Чл. 106ж

В определените от ЗЧРБ случаи органите на дирекция “Миграция” анулират издадена виза чрез зачертаване с две диагонални черти и полагат щемпел на дирекцията.

Чл. 182

(1) Наградите са лични и колективни.

(2) Видът на наградата се определя съобразно конкретния личен или колективен принос за изпълнението на служебните задължения и от значимостта на постигнатите трайни резултати.

Чл. 183

(1) Най-високата професионална награда в Министерството на вътрешните работи е почетен знак.

(2) С почетен знак министърът на вътрешните работи награждава служители за проявен героизъм, смелост и себеотрицание, за конкретен съществен принос и висок професионализъм при изпълнението на служебни задачи с изключително значение в борбата срещу престъпността, опазването на обществения ред и сигурността в Република България, както и за опазването на живота и здравето на гражданите, имуществото и културните ценности от пожари.

(3) Наградата по ал. 1 се дава на служители и за безукорно поведение, постигнати трайни резултати в служебната работа и продължителна служба в МВР.

Чл. 184

(1) Почетният знак има три степени:

1. почетен знак I степен се дава на служители, които се отличават с безупречно и високо професионално изпълнение на служебните си задължения и имат не по-малко от 15 години стаж в МВР;

2. почетен знак II степен се дава на служители, които са постигнали високи резултати в служебната си дейност и имат не по-малко от 10 години стаж в МВР;

3. почетен знак III степен се дава на служители, които имат високи резултати, отличават се с инициативност и професионализъм при решаването на служебните задачи и имат не по-малко от 5 години стаж в МВР.

(2) Награждаването с по-високата степен на почетен знак е възможно само ако служителите вече са получили по-ниската му степен.

(3) Служителите не могат да бъдат награждавани повече от един път с една и съща степен на почетен знак.

(4) Награждаването с почетен знак в случаите на чл. 183, ал. 3 се извършва във връзка с празника на МВР или при пенсиониране.

Чл. 185

(1) С почетен знак могат да бъдат награждавани посмъртно служители, загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения.

(2) В случаите на чл. 183, ал. 2 и при пенсиониране почетен знак може да се дава независимо от сроковете по чл. 184, ал. 1.

Чл. 186

С огнестрелно оръжие се награждават служители за проявен героизъм, смелост и себеотрицание и висок професионализъм и граждани с принос в борбата срещу престъпността.

Чл. 187

(1) С парична или предметна награда се награждават по всяко време на годината служители и колективи за професионално изпълнение на важни служебни задачи, както и за трайни професионални резултати.

(2) В рамките на утвърдения по бюджета фонд „Награди“ на Министерството на вътрешните работи и неговите служби с парична или предметна награда могат да награждават:

1. министърът на вътрешните работи – до 240 000 лв. – за индивидуална, и до 480 000 лв., когато наградата е колективна;

2. главният секретар на Министерството на вътрешните работи, заместник-министрите и директорите на национални служби – до 180 лв. – за индивидуална, и до 300 лв., когато наградата е колективна;

3. директорите на териториалните служби и на дирекциите от специализираната и общата администрация, командирът на СОБТ, ректорът на Академията на МВР и директорите на научноизследователските и научноприложните институти – до 120 лв.

(3) Ръководните служители по ал. 2 могат да награждават и с предметни награди до съответния размер.

Чл. 188

(1) С обявяване на благодарност се награждават служители и колективи, проявили инициативност и постигнали високи професионални резултати при изпълнението на функциите си.

(2) Право да награждават с обявяване на благодарност имат органите по чл. 200 ЗМВР.

Чл. 189

(1) С писмена похвала се награждават служители, които имат съществен принос за изпълнението на конкретна професионална задача.

(2) Наградата по ал. 1 се дава с писмена заповед на ръководните служители на длъжност от началник на сектор и нагоре.

Чл. 190

(1) Награждаването с почетен знак, с огнестрелно оръжие, с парична или предметна награда и с обявяване на благодарност се извършва въз основа на мотивирано предложение до органа, който има право да даде съответната награда.

(2) Предложение за награждаване могат да правят преките и висшестоящите началници.

(3) Предложенията за награждаване на длъжностните лица по чл. 200 ЗМВР се правят от главния секретар и заместник-министрите.

Чл. 191

(1) Предложенията за награждаване с парична награда предварително се съгласуват със съответните финансови звена.

(2) Предложенията за награждаване с огнестрелно оръжие предварително се съгласуват със съответните звена за материално-техническо осигуряване.

Чл. 192

(1) Служителите, наградени с почетен знак, могат да го носят върху униформено и цивилно облекло от дясната страна на гърдите.

(2) Наградата „почетен знак“ не може да се преотстъпва на други лица.

Чл. 193

(1) Дирекция „Човешки ресурси“ и звената „Човешки ресурси“ водят на отчет наградените служители.

(2) Предложението и препис от заповедта за награждаване се прилагат към ЛКД или служебното досие на служителя.

(3) Препис от заповедта за награждаване се изпраща на дирекция „Човешки ресурси“ за нуждите на автоматизираната информационна система „Кадри“.

Чл. 194

(1) Служителите, наградени с почетен знак, получават карта, а наградените с обявяване на благодарност от министъра, главния секретар и заместник-министрите – грамота, с която се удостоверява награждаването.

(2) На наградените с огнестрелно оръжие се издава удостоверение.

(3) Картите за почетен знак, грамотите за обявяване на благодарност и удостоверенията на наградените с огнестрелно оръжие се издават от директора на дирекция „Човешки ресурси“.

Чл. 195

Наградените с огнестрелно оръжие са длъжни да го регистрират по установения ред в едноседмичен срок след получаването му. Служителите имат право да носят оръжието само когато носят служебните си карти.

Чл. 196

При налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на служител, награден с почетен знак или с огнестрелно оръжие, наградата се отнема със заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл. 197

(1) Дисциплинарната отговорност е лична.

(2) Всеки държавен служител отговаря за виновно извършени действия или бездействия в нарушение на служебните задължения, свързани със заеманата длъжност.

(3) Ръководните служители са отговорни за състоянието на дисциплината в ръководените от тях структурни звена.

Чл. 198

За нарушения на служебната дисциплина на държавните служители се налагат дисциплинарните наказания, предвидени в чл. 238 ЗМВР.

Чл. 199

(1) Дисциплинарно наказание „мъмрене“ се налага за маловажни нарушения на служебната дисциплина. То се изразява в отправяне на предупреждение с посочване на обстоятелствата, за които се налага наказанието.

(2) Наказанието се налага за срок до 3 месеца.

Чл. 200

(1) Дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ се налага за:

1. извършване на маловажно нарушение в срок една година от налагането на дисциплинарно наказание „мъмрене";

2. небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед;

3. неправомерно поведение спрямо граждани и длъжностни лица;

4. неморално поведение;

5. пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност;

6. неспазване на реда в службата, закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа за 1 работен ден или неуплътняване на работното време.

(2) Наказанието се изразява в отправяне на предупреждение на държавния служител, че при повторно извършване на подобно деяние ще бъде санкциониран с по-тежко наказание.

(3) Наказанието се налага за срок от 3 до 6 месеца в зависимост от тежестта на нарушението.

Чл. 201

(1) Дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за:

1. повторно извършване на нарушение, за което е наложено наказание „писмено предупреждение“;

2. системни или сериозни пропуски в служебната дейност или нарушения на служебната дисциплина, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите или затруднили дейността на други служби, държавни органи или организации;

3. неспазване или нарушаване на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на оръжие, взривни вещества, боеприпаси, имущество, картотеки и документи;

4. неупражняване на контрол над подчинени;

5. злепоставяне на служители от МВР, грубо нарушаване на служебната етика или поведение, уронващо престижа на държавните служители в МВР;

6. укриване или омаловажаване на извърнедни произшествия или дисциплинарни нарушения, извършени от служители на МВР;

7. действия, насочени към възпрепятстване или ограничаване на професионалните или синдикалните права или на правото на защита, предвидени в ЗМВР;

8. превишаване правомощията на органа.

9. неизпълнение на служебни задължения или на заповеди на ръководни служители;

10. явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употреба на алкохол или на наркотично вещество.

(2) Порицанието се изразява в обявяване на наложеното наказание и предупреждаване на държавния служител, че при извършване на друго подобно или по-тежко дисциплинарно нарушение ще му бъде наложено наказание „уволнение“.

(3) Наказанието се налага за срок от 6 месеца до 1 година в зависимост от тежестта на нарушението.

(4) До изтичане на срока на наложеното наказание „порицание“ държавният служител не може да бъде повишен в длъжност и в по-горно звание или ранг.

Чл. 202

(1) Дисциплинарно наказание „понижаване в звание или „понижаване в ранг за срок от 6 месеца до една година"“ се налага за нарушения по чл. 201, ал. 1, в резултат на които са настъпили значителни вредни последици.

(2) Наказанието се изразява в понижаване с една степен в звание или в ранг за срок от 6 месеца до една година, до изтичането на който държавният служител не може да бъде произведен в по-горно звание или повишен в по-горен ранг.

(3) Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение".

Чл. 203

(отменен)

При наличие на данни за извършени дисциплинарни нарушения по предходните членове прекият началник е длъжен преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да изслуша офицера или сержанта или да приеме писмените му обяснения, като събере и оцени посочените доказателства.

Чл. 204

(1) Дисциплинарно наказание „уволнение“ се налага задължително в случаите, посочени в чл. 239, ал. 1 ЗМВР.

(2) Други тежки нарушения на служебната дисциплина, които са несъвместими с оставането на служба и за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, са:

1. нарушение, изразяващо се в неподаване на декларацията за промяна в обстоятелствата по чл. 213, ал.1 и 3 ЗМВР в срока по чл. 128, ал. 2;

2. нарушаване на правилата за опазване на класифицираната информация, съставляваща държавна или служебна тайна;

3. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична изгода или за изгода на трети лица;

4. злоупотреба с власт или доверие;

5. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, министерството, обществени организации или на отделни граждани;

6. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на наложено дисциплинарно наказание „порицание“, за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко наказание;

7. извършване на друго дисциплинарно нарушение при наложено наказание „понижаване в звание или ранг“.

8. нарушение на забрана по чл. 214, ал. 1 ЗМВР.

Чл. 205

(отменен)

(1) В случаите, когато офицерите и сержантите са извършили тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 239 ЗМВР и на чл. 204, ал. 2, задължително се прави служебна проверка.

(2) Служебната проверка започва с писмена заповед на съответния началник при получени данни за извършено дисциплинарно нарушение. Със заповедта се запознава офицерът или сержантът.

Чл. 206

(1) Повод за започване на производство за налагане на дисциплинарно наказание могат да бъдат:

(2) Ако в данните по ал. 1 не е посочен извършителят на нарушението, началникът разпорежда да се извърши проверка за неговото установяване.

Чл. 207

(1) По анонимни сигнали не се предприемат никакви действия.

(2) Анонимни са и сигналите, при които посочените лица и адреси са недействителни.

Чл. 208

(отменен)

(1) Служебна проверка не се извършва, а образуваната се прекратява, когато:

1. деянието не е дисциплинарно нарушение;

2. от извършването на нарушението е изтекла 1 година;

3. за същото деяние на същия офицер или сержант вече е наложено дисциплинарно наказание или е назначена служебна проверка.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3 новопостъпилите материали се прилагат към преписката, ако проверката продължава.

Чл. 209

(отменен)

(1) Служебната проверка се спира с писмена заповед, когато:

1. извършителят е неизвестен, но не по-късно от изтичането на срока по чл. 208. ал. 1, т. 2;

2. по уважителни причини офицерът или сержантът, извършил нарушението, не може да участва в проверката.

(2) Проверката се възобновява с писмена заповед.

Чл. 210

(1) При преназначаване от една служба в друга на държавен служител, срещу когото е започнало производство по налагане на дисциплинарно наказание, то приключва там, където е образувано, и преписката се изпраща по съответния ред на приемащата служба за вземане на решение.

(2) За командировани служители се прилага редът по ал. 1.

Чл. 211

(1) Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът по чл. 240, ал. 2 ЗМВР разполага с достатъчно данни относно извършеното нарушение и самоличността на нарушителя.

(2) За разкриване на истината могат да се използват всички начини и средства, които са допустими от закона.

(3) Сроковете по чл. 236 ЗМВР не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск, наложена му е мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“.

Чл. 212

(1) Дисциплинарното нарушение се установява от прекия началник, който е първият или по-горният по степен ръководен служител на извършителя на дисциплинарното нарушение.

(2) Изслушването на провинилия се служител се отразява в протокол, който се подписва от органа по ал. 1 и от служителя. Отказът на служителя да подпише протокола се удостоверява с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители.

(3) Органът по ал. 1 не е длъжен да изслуша служителя, извършил нарушението, когато той е дал писмени обяснения.

(4) В случаите, когато органът по ал. 1 е и наказващ орган, след установяване на извършеното дисциплинарно нарушение и изпълнение на процедурата по ал. 1 — 3 той оценява събраните доказателства и издава мотивирана заповед за налагане на съответното дисциплинарно наказание.

(5) Когато органът по ал. 1 не е наказващ орган по смисъла на чл. 240, ал. 2 ЗМВР, след като установи извършеното нарушение, той незабавно писмено уведомява наказващия орган, като прилага всички събрани материали. В този случай, ако служителят е дал писмени обяснения, наказващият орган ги приема и по своя преценка може да изиска допълнителни писмени обяснения или да изслуша извършилия нарушението служител.

(6) За подпомагане вземането на решение наказващият орган може да изисква становища от дирекциите „Човешки ресурси" и „Правно-нормативно обслужване" и от аналогичните звена в другите служби и дирекции на МВР.

Чл. 213

(1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

(2) Мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици.

(3) Със заповедта за дисциплинарно наказание държавният служител се запознава по реда на чл. 240, ал. 6 ЗМВР.

(4) При отказ на наказания да подпише заповедта тя му се обявява в присъствието на двама служители, които удостоверяват това с подписите си, или наказаният се уведомява с препоръчано писмо с обратна разписка.

(5)

(6) Преди изтичане на срока за обжалване наказващият орган може да отстрани допуснатите в заповедта непълноти. На заинтересуваните се съобщава за нанесените промени.

(7) Очевидни фактически грешки, допуснати в заповедта за наказание, могат да се поправят от органа, който я е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Със заповедта се запознава държавният служител, който може да я обжалва по общия ред.

Чл. 214

(1) Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание могат да се обжалват по административен ред само пред висшестоящия орган.

(2) Жалба могат да подават само наказаните служители.

(3) Не се допуска подаването на петиции и други колективни жалби срещу заповеди за наложени наказания.

(4)

Чл. 215

Жалбата се подава в 7-дневен срок от връчването на заповедта за налагане на наказание до висшестоящия орган.

Чл. 216

(1) Жалбата се подава в писмена форма чрез органа, чиято заповед се обжалва.

(2) В жалбата се посочват:

1. органът, чрез който се подава;

2. органът, до който се подава;

3. званието, името и длъжността на жалбоподателя;

4. заповедта, която се обжалва;

5. фактическите и правните твърдения и исканията на жалбоподателя.

(3) Към жалбата се прилагат писмени доказателства, на които се позовава жалбоподателят. В нея може да се иска събиране на доказателства за определени факти и обстоятелства, които не са взети предвид или са били неизвестни при издаването на заповедта.

Чл. 217

(1) Подадената след срока по чл. 215 жалба не се приема и се връща на подателя срещу разписка от органа, чрез който се подава жалбата.

(2) В 7-дневен срок от връщането на жалбата може да се иска възстановяване на срока, ако той е пропуснат поради важни и непредвидени обстоятелства, като се прилага и върнатата жалба.

(3) Длъжностното лице, компетентно да разгледа жалбата, преценява основателността на искането за възстановяване на срока, като приема или оставя без разглеждане жалбата, за което уведомява жалбоподателя.

Чл. 218

(отменен)

Рапортите по чл. 214, ал. 4 се подават в сроковете и по реда, предвидени за жалбите.

Чл. 219

(1) В 7-дневен срок от получаването на жалбата наказващият орган за наказание, може да я измени или отмени, ако намери основания за това. В тези случаи той уведомява заинтересувания държавен служител, който може да я обжалва. Новата заповед за наказание подлежи на обжалване по реда, предвиден в този раздел.

(2) Когато наказващият орган не намери основание за пререшаване на въпроса, той изпраща незабавно жалбата с цялата преписка на висшестоящия орган.

Чл. 220

(1) Ако в 7-дневен срок жалбата не е изпратена на висшестоящия ръководен служител, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до него или да го уведоми за забавянето писмено.

(2) Висшестоящият орган изисква преписката служебно.

(3) Когато не е изслушан държавният служител или не са приети писмените му възражения, органът, разглеждащ жалбата по наложеното наказание, го отменя, без да разглежда случая по същество.

(4) Разпоредбите на ал. 3 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани или не са били дадени по негова вина.

Чл. 221

(1) Висшестоящият орган се произнася в едномесечен срок от получаване на жалбата. Той може да отмени изцяло или отчасти заповедта за налагане на наказание или да я потвърди.

(2) Когато отмени наложеното наказание, но следва да издаде друга заповед, органът по ал. 1 я издава. При необходимост той разпорежда събирането на допълнителни доказателства.

(3) В случаите по ал. 1 не може да се налага по-тежко наказание от първоначално определеното.

Чл. 222

(1) Решението на висшестоящия орган е окончателно и не подлежи на обжалване.

(2)

(3) Решението на органа по ал. 1 се изпраща на наказващия орган, който запознава жалбоподателя с него срещу подпис, като се отбелязва и датата.

Чл. 223

Подаването на жалбата не спира изпълнението на наложеното дисциплинарно наказание.

Чл. 224

Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ могат да се обжалват и пред съда по реда на Закона за административното производство.

Чл. 225

(1) Когато заповедта за освобождаване бъде отменена, държавният служител се възстановява на предишната или на друга равностойна длъжност в министерството, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се яви да заеме съответната длъжност.

(2) Когато в срока по ал. 1 държавният служител не се яви, за да заеме съответната длъжност, той се освобождава от служба на основание чл. 253, ал. 1, т. 7 ЗМВР, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

(3) Заповед за назначаване на нова длъжност се издава в случаите, когато държавният служител е изпълнил изискването по ал. 1, но не съществува възможност да бъде възстановен на предишната длъжност.

(4) В случаите, когато държавният служител се възстановява на същата длъжност, заповед не се издава, а се подписва акт за встъпване.

Чл. 226

Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание се обявяват само пред равни и по-старши от наказания служител.

Чл. 227

Заповедта се изпълнява от началниците на структурни звена, изрично посочени в нея.

Чл. 228

(1) Препис от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и за неговото изменяне или отменяне се прилага към ЛКД на служителя, като екземпляр от нея се изпраща и в служба „Личен състав“ в 5-дневен срок от датата на връчването ѝ.

(2) Предложение за отменяне на заповед за наказание, издадена в нарушение на установените със ЗМВР и с правилника правила, могат да правят и директорът на дирекция „Човешки ресурси“ – за всички служители и началниците на звената „Човешки ресурси“ в съответните служби и дирекции – за сержантите или държавните служители — граждански лица, със средно образование.

(3) Събраните писмени доказателства при установено дисциплинарно нарушение се прилагат в личното кадрово дело (ЛКД) или в служебното досие на наказания служител.

Чл. 229

(1)

(2) Органът, наложил наказанието, може предсрочно да го отмени като постигнало целите си, ако е изтекъл най-малко половината от неговия срок.

(3) В случаите по ал. 2 за отменянето се издава изрична мотивирана заповед.

Чл. 230

(1) Наказанието се има предвид при характеризиране на дисциплинарното поведение на държавния служител в едногодишен срок от налагането му.

(2) В срока по ал. 1 се преценява „повторност“ и „системност“ на извършените дисциплинарни нарушения.

Чл. 231

(1) При имуществената отговорност на държавните служители вредата и нейният размер се определят чрез доклад за финансов одит или с акт на специално назначена комисия.

(2) Комисията по ал. 1 се назначава от министъра на вътрешните работи или от длъжностното лице, което има право да издава заповед за търсене на имуществена отговорност.

(3) За резултатите от проверката комисията съставя констативен протокол, към който се прилагат събраните материали и доказателства, а също и обясненията на служителя. Отказът на служителя да даде обяснения се установява с изричното изявление на лицето или с подписите на двама свидетели, или с писмо с обратна разписка.

Чл. 232

Пълната имуществена отговорност се реализира по реда на Гражданския процесуален кодекс от службите – юридически лица, на които е причинена вредата.

Чл. 233

(1) Ограничената имуществена отговорност се реализира по административен ред със заповед, която съдържа:

1. номера и датата на издаването ѝ;

2. длъжностното лице, което я издава;

3. номера и датата на акта, с който е установена вредата;

4. званието или ранга, трите имена и длъжността на причинителя на вредата;

5. кратко обяснение на фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, времето и мястото на причиняването ѝ, както и доказателствата, които я обосновават;

6. размера на вредата;

7. срока за възражения;

8. подписа на длъжностното лице и печат.

(2) В заповедта могат да бъдат посочени и срокове за удържане на дължимата сума.

Чл. 234

Размерът на ограничената имуществена отговорност се определя на базата на брутното месечно трудово възнаграждение на държавния служител за месеца, предхождащ причиняването на вредата, а ако това не може да се установи – към месеца, предхождащ откриването на вредата.

Чл. 235

Заповедите по чл. 250 ЗМВР се издават в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от 1 година от датата на причиняването ѝ, а когато вредата е причинена от ръководен служител – не по-късно от 5 години от причиняването ѝ.

Чл. 236

Заповедта по чл. 250 ЗМВР се връчва незабавно на задълженото лице, което с подписа си удостоверява връчването ѝ. Отказът му да подпише се удостоверява с подписите на двама свидетели.

Чл. 237

В случай на оспорване на заповедта по реда на чл. 250, ал. 3 ЗМВР незабавно се уведомяват длъжностните лица, които са я издали. Юрисконсултите на съответните служби – юридически лица, чиито служители са причинили вредата, предприемат действия за започване на съдебно производство за осъществяване на имуществената отговорност на задълженото лице.

Чл. 238

Ако задълженото лице в определения срок не оспори основанието или размера на отговорността, сумата, определена със заповедта, се удържа от заплатата му в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 239

Препис от заповедта за ограничена имуществена отговорност се изпраща на финансовото звено на съответната служба – юридическо лице, за завеждане на отчет за удържане на сумата от заплатата на задълженото лице.

Чл. 240

Когато задълженото лице бъде преместено на работа в друга служба на МВР, извлечение от партидата му се изпраща на финансовото звено при новата месторабота за събиране на остатъка от сумата.

Чл. 241

(1) При освобождаване от служба неиздължената сума по ограничената имуществена отговорност се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи.

(2) Ако дължимата сума не може да се събере по реда на ал. 1, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 242

Партидата на задълженото лице във финансовото звено не се закрива, докато не бъде изплатена цялата сума. Погасяването на задължението се контролира от съответното финансово звено.

Чл. 243

Лихви върху дължимите суми по заповед за реализиране на ограничена имуществена отговорност не се дължат.

Чл. 244

Събраните по заповеди за ограничена имуществена отговорност суми се внасят в приход на бюджета на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 245

(отменен)

Освобождаването на офицерите и сержантите от служба в МВР се извършва по искане на служителя или въз основа на мотивирано предложение по чл. 254, ал. 2 ЗМВР от съответните органи по чл. 205, ал. 3 ЗМВР.

Чл. 246

(отменен)

Освобождаването на офицери и сержанти от служба в Министерството на вътрешните работи се извършва по всяко време на годината.

Чл. 247

(1) държавните служители, които са навършили пределна възраст по чл. 253, ал. 1, т. 1 ЗМВР, се освобождават независимо дали са придобили право на пълна пенсия.

(2) Доцентите, старши научните сътрудници II степен, професорите и старши научните сътрудници I степен след освобождаването им от длъжност могат да сключат договор в съответствие с Кодекса на труда и Закона за висшето образование.

Чл. 248

(отменен)

(1) Офицерите и сержантите, придобили право на пенсия за изслужено време, могат да бъдат освободени от служба на това основание въз основа на подаден от тях рапорт.

(2) Офицерите и сержантите, които са придобили право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, могат да бъдат освободени от служба преди навършване на пределната възраст по предложение на административния орган.

(3) Към рапорта или предложението за освобождаване от служба поради пенсиониране се прилага справка за трудовия стаж.

Чл. 249

(1) Държавните служители се освобождават от служба по здравословни причини въз основа на медицинско удостоверение, издадено от Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) към Медицинския институт – МВР, в което се установява по безспорен начин, че характерът на заболяването не позволява на служителя да изпълнява служебните си задължения в МВР.

(2) Решението на ЦЕЛК – МВР, е окончателно и не подлежи на обжалване.

(3) Освобождаването от служба по здравословни причини се извършва от датата на издаване на заповедта, но не по-късно от 30 дни от заключението на ЦЕЛК – МВР. За периода от заключението на ЦЕЛК – МВР, до датата на издаване на заповедта на държавния служител се разрешава отпуск по болест.

Чл. 250

(1) Освобождаването от служба по чл. 253, ал. 1, т.2 и 4 ЗМВР се извършва въз основа на писмено искане на държавния служител до органа по чл. 199 или чл. 200, ал. 1 ЗМВР чрез началника на съответната служба или структурно звено.

(2) В искането по ал. 1 се посочва датата за освобождаване от служба, която не може да бъде по-късно от 30 дни.

Чл. 251

(1) Причини, които правят лицето негодно да изпълнява служебните си задължения в министерството по смисъла на чл. 253, ал. 1, т. 5 ЗМВР, са:

1. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание „лишаване от свобода“, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс и не е задължително налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 253, ал. 1, т. 8 ЗМВР;

2. загубване на качества за ефективно изпълнение на служебните задължения, установено въз основа на комплексна оценка, оценка от вътрешноведомствена проверка или ревизия;

3. системност или повторност на дисциплинарни нарушения, за които на служителя вече са налагани дисциплинарни наказания, ако не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“;

4. незавършване на курса за първоначална професионална подготовка;

5. неподаване на декларации по чл. 128 или когато въз основа на подадените декларации се установи несъвместимост със службата в МВР;

6. психологична несъвместимост за работа в МВР, установена от Института по психология на МВР.

7. наложено наказание по чл. 37, т.6 и 7 от Наказателния кодекс.

(2)

1. наличие на обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 6;

2. наложено наказание по чл. 37, т. 5, 6 и 7 от Наказателния кодекс.

Чл. 252

Държавните служители се освобождават от служба поради съкращаване на щата, когато не е възможно да бъдат назначени на друга длъжност или не са съгласни да заемат предложената им нова длъжност в същото основно структурно звено на МВР.

Чл. 253

(отменен)

(1) Освобождаването по мотивирано предложение се извършва, след като органът по чл. 200, ал. 1 ЗМВР или упълномощено от него длъжностно лице в присъствието на представител на дирекция „Човешки ресурси“ и на непосредствения началник запознава офицера или сержанта с мотивите за освобождаването му от служба.

(2) Възраженията на офицера или сержанта се отразяват в предложението.

(3) Предложенията за освобождаване от служба на офицери заедно с постъпилите по тях възражения се изпращат в дирекция „Човешки ресурси“ за издаване на заповед.

(4) Освобождаването от служба на началниците на регионалните звена по чл. 11, ал. 5 ЗМВР се извършва след съгласуване с директорите на съответните национални служби.

Чл. 254

(отменен)

Освобождаването от длъжност на офицерите и сержантите се извършва с писмена заповед на органа, който има право да назначава на съответната длъжност, освен ако предложението е направено от главния секретар или от заместник-министрите на МВР.

Чл. 255

Заповедта за освобождаване от служба съдържа:

1. наименованието на органа, който я издава;

2. правните и фактическите основания за освобождаването;

3. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнение.

Чл. 256

(1) Заповедта за освобождаване от служба се връчва срещу подпис на държавния служител, като се отбелязва датата на връчване.

(2) Отказът на държавния служител да получи срещу подпис заповедта по ал. 1 се удостоверява с подписите, трите имена и длъжностите на двама свидетели.

(3) При невъзможност заповедта да бъде връчена по реда на ал. 1 и 2 тя се изпраща на постоянния адрес на държавния служител с препоръчано писмо с обратна разписка.

(4) Когато в мотивите на заповедта се съдържат факти и сведения, съставляващи държавна тайна, на служителя се връчва препис-извлечение от заповедта, което не съдържа тези факти и сведения.

Чл. 257

Всрока на предизвестието по чл. 255, ал. 1 ЗМВР на държавните служители може да се разрешава ползването на отпуск.

Чл. 258

(1) След връчването на заповедта за освобождаване от служба държавните служители подписват акт са сдаване на длъжността и връщат служебната карта, личния знак и зачисленото им оръжие.

(2) До връщането на зачисленото им имущество и документи на освободените от служба лица се издава временен пропуск със срок не по-дълъг от 30 дни.

Чл. 259

Заповедите за освобождаване от служба се връчват и се изпълняват от дирекция „Човешки ресурси“ и от съответните звена в структурните звена по чл. 9 ЗМВР, които изпращат документите на съответните военни окръжия в 5-дневен срок.

Чл. 260

Заповедите за освобождаване от служба, с изключение на издадените на основание чл. 253, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗМВР, могат да се обжалват по реда, посочен в чл. 258 ЗМВР.

Чл. 261

На държавните служители, освободени от служба на основание чл. 253, ал. 1, т. 2, 3 и 9 ЗМВР, могат да се издават карти. Видът на картите, лицата, редът и условията за издаването им се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 262

В случаите на освобождаване от служба поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, при последващо назначаване и освобождаване от служба прослуженото време на длъжности по чл. 262, ал. 1 ЗМВР до дисциплинарното уволнение не се взема предвид при определяне размера на еднократното парично обезщетение по чл. 261, ал. 1 ЗМВР.

Чл. 263

При определяне размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от служба на служителите по чл. 192, ал. 1, т. 1 ЗМВР поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжностите по чл. 262, ал. 1, се взема предвид и приравненият трудов стаж.

Чл. 264

(отменен)

(1) Размерът на еднократното парично обезщетение при освобождаване от служба се определя от основното месечно възнаграждение, получено преди датата на освобождаването, от начисленото върху него допълнително възнаграждение за продължителна служба, както и от допълнителните възнаграждения с постоянен характер от предходния месец или от последния месец, през който са получени.

(2) Основното месечно възнаграждение по ал. 1 е определеното за съответната длъжност от датата, посочена в акта на Министерския съвет по чл. 218, ал. 2 ЗМВР.

Чл. 265

(1) На наследниците на загинали лица, привлечени за съдействие на органите на МВР, се отпуска еднократна помощ в размер 3 брутни месечни възнаграждения на базата на трудовото възнаграждение, което пострадалият е получавал.

(2) Когато пострадалото лице не е работило или трудовото му възнаграждение е било по-ниско от възнаграждението за длъжността „полицай“, помощта по ал. 1 се определя на базата на брутното месечно възнаграждение за тази длъжност.

(3)

(4) Средствата за изплащане на помощите по този член са за сметка на бюджета на МВР.

Чл. 266

Бюджетът на МВР включва всички приходи и разходи, свързани с цялостната дейност на органите на МВР.

Чл. 267

(1) Средствата за покриване на разходите за безплатните пътувания на държавните служители от МВР по вътрешноградския транспорт в страната се осигуряват от бюджета на МВР и се предоставят по ред, определен от министъра на финансите, министъра на транспорта и министъра на вътрешните работи.

Чл. 268

За нарушения на правилника виновните лица носят отговорност по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Чл. 269

(1) Нарушенията се установяват с актове на съответните длъжностни лица от МВР.

(2) Наказателните постановления се издават от определените от министъра на вътрешните работи органи.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.

§ 1

По смисъла на правилника:

1. „Държавна граница" е линията, която огражда територията на Република България. Вертикалната повърхност, минаваща по тази линия, определя границите на въздушното пространство и земните недра на страната.

2. „Преминаване на границата" е пресичането на линията на границата на Република България.

3. „Граничен контрол" е контролът, който се осъществява по отношение на лицата, превозните средства и стоките по повод преминаване на държавната граница или присъствието им в граничната зона.

§ 2

държавните служители от бившите национални служби „Гранични войски“ и „Вътрешни войски“ със статут на кадрови военнослужещи се преназначават по реда на чл. 205 ЗМВР по щатните разписания на НСГП и НСЖ и им се присвояват съответни звания по чл. 203 ЗМВР.

§ 3

Правилникът се приема на основание § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи.

§ 4

Изпълнението на правилника се възлага на министъра на вътрешните работи.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 179, ал. 1

Таблица за определяне на компенсационните суми, изплащани на държавните служители по реда на чл. 225 ЗМВР Коефициент на базата на минималната работна заплата № За селищата За едно-членно семейство За дву-членно семейство За три-членно семейство За четири-членно семейство За пет-членно семейство 1. София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Плевен, Стара Загора, Шумен 0,77 1,03 2,07 2,47 2,89 2. Останалите бивши окръжни градове и градовете Свищов, Дупница, Асеновград, Троян и вилните зони към градовете по т. 1 0,64 0,90 1,86 2,28 2,63 3. Останалите градове и присъединените населени места и вилни зони към градовете по т. 2 0,52 0,77 1,24 1,55 1,85 4. Всички останали села и вилни зони 0,38 0,64 1,08 1,40 1,71

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 179, ал. 3, т. 1

Гр. (с.)....., област..... ДО ДИРЕКТОРА (НАЧАЛНИКА) НА ..... МОЛБА-ДЕКЛАРАЦИЯ от ..... (звание, име, фамилия) служещ в ..... Моля нареждането Ви съгласно МЗ № ..... да ми се изплаща компенсационна сума за ползване на жилище на свободен наем. ДЕКЛАРИРАМ, че: 1. Живея на свободен наем в жилище (част от жилище), намиращо се в гр. (с.)....., обл. (кв.)....., ж.к....., ул. „...“, № ....., бл. №....., вх. ...., ет....., ап..... 2. Жилището е собственост на ..... (трите имена на хазаина) с когото съм (не съм) в родствени връзки, и същият ми е ..... (вид на родството) 3. Жилището се състои общо от ..... (брой на стаите и сервизните помещения) 4. Заплащам свободен месечен наем в размер ..... (цифром) (словом) 5. В наетото жилище живеем .....-членно семейство, което представлява: а) аз ..... (трите имена) б) съпруга ..... (име) ..... (месторабота) в) невстъпили в брак деца: ..... (син, дъщеря) ..... (име) ..... (възраст) години ..... (син, дъщеря) ..... (име) ..... (възраст) години ..... (син, дъщеря) ..... (име) ..... (възраст) години ..... (син, дъщеря) ..... (име) ..... (възраст) години ..... (син, дъщеря) ..... (име) ..... (възраст) години ..... (син, дъщеря) ..... (име) ..... (възраст) години ..... (син, дъщеря) ..... (име) ..... (възраст) години 6. Притежавам собствено жилище в гр. (с.) ....., ж.к. (ул.) ....., бл. № ....., вх. ...., ет. ...., ап....., състоящо се от ..... (брой на стаите и сервизните помещения) Същото изцяло (частично) съм освободил и е предоставено за ползване чрез отдаване под наем съгласно приложеното писмо № ..../..... г. на ..... гр. .... 7. Ползвам под наем ведомствено жилище на ..... в гр. (с.)....., ж.к. (ул.)....., бл. № ....., вх. ...., ет. ...., ап. ...., състоящо се от ..... (брой на стаите и сервизните помещения) Същото изцяло (частично) съм освободил и е предоставено за ползване чрез отдаване под наем съгласно приложеното писмо № ...../..... г. на ..... гр. .... 8. За неверни данни нося отговорност съгласно Наказателния кодекс. 9. Прилагам: Удостоверение № ...../..... г. на ....., гр. ...., че съм картотекиран в ..... група жилищна нужда. ПОДПИС:..... ..... г. гр. (с.) ..... НЕОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ ДЪРЖАВНИ ВЕДОМСТВА, УЧРЕЖДЕНИЯ И ОБЩИНИ МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ГОРИТЕ И АГРАРНАТА РЕФОРМА ЗАПОВЕД № РД-42-784 от 9 септември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 21 ЗППДОБП нареждам: 1. Да се открие процедура за приватизация на „Горстрой“ – ЕООД, Берковица, област Монтана. 2. Да не се извършват разпоредителни сделки с дълготрайните активи на предприятието, сключване на договори за дялово участие, съвместна дейност, обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредити. Министър: В. Върбанов 34545 МИНИСТЕРСТВО НА ПРОМИШЛЕНОСТТА ЗАПОВЕД № РД-21-774 от 16 септември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 20, ал. 2, чл. 23 и чл. 25, ал. 2, т. 3 ЗППДОБП, чл. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции – собственост на държавата и общините, и за безвъзмездно получаване на акции – собственост на държавата, както и Заповед № РД-09-414 от 1996 г. на министъра на културата във връзка с РМС № 12 от 1998 г. и Заповед № РД-21-482 от 16.VI.1998 г. нареждам: 1. Да се извърши продажба до 80 % от дяловете на „Отечество“ – ЕООД, София, чрез преговори с потенциални купувачи, като разпределението на дяловете за касова продажба и за удовлетворяване на претенции по чл. 18 ЗППДОБП се конкретизира в информационната документация. 2. На заинтересуваните лица да бъде представена за закупуване информационна документация, в която са определени условията за участие в преговорите и възможност за представяне на оферти в 14-дневен срок от датата на обнародването на заповедта в „Държавен вестник“. Информацията се закупува и офертите се представят в посочения срок на адрес: София, ул. Раковски 147, ет. 2, ап. 5. 3. Датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ да се счита за начална дата за продажба на дяловете до 20 на сто от регистрирания капитал на дружеството при облекчени условия. Заявления за придобиване на дялове при облекчени условия се подават в дружеството в тримесечен срок от началната дата. Министър: Ал. Божков 34411 ЗАПОВЕД № РД-21-775 от 16 септември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 20, ал. 2, чл. 23 и чл. 25, ал. 2, т. 3 ЗППДОБП, чл. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции – собственост на държавата и общините, и за безвъзмездно получаване на акции – собственост на държавата, както и Заповед № РД-09-417 от 1996 г. на министъра на културата във връзка с РМС № 12 от 19.III.1998 г. и Заповед № РД-21-482 от 16.VI.1998 г. нареждам: 1. Да се извърши продажба до 80 % от дяловете на „Център по полиграфия“ – ЕООД, София, чрез преговори с потенциални купувачи, като разпределението на дяловете за касова продажба и за удовлетворяване на претенции по чл. 18 ЗППДОБП се конкретизира в информационната документация. 2. На заинтересуваните лица да бъде представена за закупуване информационна документация, в която са определени условията за участие в преговорите и възможност за представяне на оферти в 14-дневен срок от датата на обнародването на заповедта в „Държавен вестник“. Информацията се закупува и офертите се представят в посочения срок на адрес: София, ул. Раковски 147, ет. 2, ап. 5. 3. Датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ да се счита за начална дата за продажба на дяловете до 20 на сто от регистрирания капитал на дружеството при облекчени условия. Заявления за придобиване на дялове при облекчени условия се подават в дружеството в тримесечен срок от началната дата. Министър: Ал. Божков 34412 ЗАПОВЕД № РД-21-776 от 16 септември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 20, ал. 2, чл. 23 и чл. 25, ал. 2, т. 3 ЗППДОБП, чл. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции – собственост на държавата и общините, и за безвъзмездно получаване на акции – собственост на държавата, както и Заповед № РД-09-172 от 1997 г. на министъра на културата във връзка с РМС № 12 от 19.III.1998 г. и Заповед № РД-21-482 от 16.VI.1998 г. нареждам: 1. Да се извърши продажба до 80 % от дяловете на ИК „Хр. Ботев“ – ЕООД, София, чрез преговори с потенциални купувачи, като разпределението на дяловете за касова продажба и за удовлетворяване на претенции по чл. 18 ЗППДОБП се конкретизира в информационната документация. 2. На заинтересуваните лица да бъде представена за закупуване информационна документация, в която са определени условията за участие в преговорите и възможност за представяне на оферти в 14-дневен срок от датата на обнародването на заповедта в „Държавен вестник“. Информацията се закупува и офертите се представят в посочения срок на адрес: София, ул. Раковски 147, ет. 2, ап. 5. 3. Датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ да се счита за начална дата за продажба на дяловете до 20 на сто от регистрирания капитал на дружеството при облекчени условия. Заявления за придобиване на дялове при облекчени условия се подават в дружеството в тримесечен срок от началната дата. Министър: Ал. Божков 34413 ЗАПОВЕД № РД-21-777 от 16 септември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 20, ал. 2, чл. 23 и чл. 25, ал. 2, т. 3 ЗППДОБП, чл. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции – собственост на държавата и общините, и за безвъзмездно получаване на акции – собственост на държавата, както и Заповед ции – собственост на държавата, както и Заповед № РД-09-737 от 1997 г. на министъра на културата във връзка с РМС № 12 от 19.III.1998 г. и Заповед № РД-21-482 от 16.VI.1998 г. нареждам: 1. Да се извърши продажба до 80 % от дяловете на „Пирин филм“ – ЕООД, Благоевград, чрез преговори с потенциални купувачи, като разпределението на дяловете за касова продажба и за удовлетворяване на претенции по чл. 18 ЗППДОБП се конкретизира в информационната документация. 2. На заинтересуваните лица да бъде представена за закупуване информационна документация, в която са определени условията за участие в преговорите и възможност за представяне на оферти в 14-дневен срок от датата на обнародването на заповедта в „Държавен вестник“. Информацията се закупува и офертите се представят в посочения срок на адрес: София, ул. Раковски 147, ет. 2, ап. 5. 3. Датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ да се счита за начална дата за продажба на дяловете до 20 на сто от регистрирания капитал на дружеството при облекчени условия. Заявления за придобиване на дялове при облекчени условия се подават в дружеството в тримесечен срок от началната дата. Министър: Ал. Божков 34417 ЗАПОВЕД № РД-21-778 от 16 септември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 21, ал. 1, чл. 33 във връзка с чл. 30, ал. 1 ЗППДОБП, както и Заповед № РД-09-737 от 1997 г. на министъра на културата във връзка с РМС № 12 от 19.III.1998 г. и Заповед № РД-21-482 от 16.VI.1998 г. нареждам: 1. Да се извърши продажба чрез преговори с потенциални купувачи на обособени части от „Пирин филм“ – ЕООД, Благоевград, както следва: 1.1. зимно кино „А. Попов“ – гр. Сандански; 1.2. лятно кино – гр. Сандански; 1.3. лятно кино – гр. Гоце Делчев; 1.4. зимно кино „А. Попов“ – Петрич; 1.5. лятно кино (1/7 и.ч. и земя) – Петрич. 2. В 7-дневен срок от датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ заинтересуваните лица закупуват информационна документация, в която са определени условията за участие в преговорите, и представят оферти за закупуване на обявените обособени части от „Пирин филм“ – ЕООД, Благоевград, на адрес – София, ул. Раковски 147, ет. 2, ап. 5. 3. Да не се извършват разпоредителни сделки, включително да не се сключват договори за дялово участие, наем, съвместна дейност и обезпечаване на вземания, както и договори за кредит с имуществото на обособените части. Министър: Ал. Божков 34414 ЗАПОВЕД № РД-21-779 от 16 септември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 20, ал. 2, чл. 23 и чл. 25, ал. 2, т. 3 ЗППДОБП, чл. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции – собственост на държавата и общините, и за безвъзмездно получаване на акции – собственост на държавата, както и Заповед № РД-09-737 от 1997 г. на министъра на културата във връзка с РМС № 12 от 19.III.1998 г. и Заповед № РД-21-482 от 16.VI.1998 г. нареждам: 1. Да се извърши продажба до 80 % от дяловете на „Смолян филм“ – ЕООД, Смолян, чрез преговори с потенциални купувачи, като разпределението на дяловете за касова продажба и за удовлетворяване на претенции по чл. 18 ЗППДОБП се конкретизира в информационната документация. 2. На заинтересуваните лица да бъде представена за закупуване информационна документация, в която са определени условията за участие в преговорите и възможност за представяне на оферти в 14-дневен срок от датата на обнародването на заповедта в „Държавен вестник“. Информацията се закупува и офертите се представят в посочения срок на адрес София, ул. Раковски 147, ет. 2, ап. 5. 3. Датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ да се счита за начална дата за продажба на дяловете до 20 на сто от регистрирания капитал на дружеството при облекчени условия. Заявления за придобиване на дялове при облекчени условия се подават в дружеството в тримесечен срок от началната дата. Министър: Ал. Божков 34415 ЗАПОВЕД № РД-21-780 от 16 септември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 20, ал. 2, чл. 23 и чл. 25, ал. 2, т. 3 ЗППДОБП, чл. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции – собственост на държавата и общините, и за безвъзмездно получаване на акции – собственост на държавата, както и Заповед № РД-09-737 от 1997 г. на министъра на културата във връзка с РМС № 12 от 19.III.1998 г., Решение № 731 от 22.VI.1998 г. на Агенцията за приватизация и Заповед № РД-21-482 от 16.VI.1998 г. нареждам: 1. Да се извърши продажба до 80 % от дяловете на „Хасково филм“ – ЕООД, Хасково, чрез преговори с потенциални купувачи, като разпределението на дяловете за касова продажба и за удовлетворяване на претенции по чл. 18 ЗППДОБП се конкретизира в информационната документация. 2. На заинтересуваните лица да бъде представена за закупуване информационна документация, в която са определени условията за участие в преговорите и възможност за представяне на оферти в 14-дневен срок от датата на обнародването на заповедта в „Държавен вестник“. Информацията се закупува и офертите се представят в посочения срок на адрес София, ул. Раковски 147, ет. 2, ап. 5. 3. Датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ да се счита за начална дата за продажба на дяловете до 20 на сто от регистрирания капитал на дружеството при облекчени условия. Заявления за придобиване на дялове при облекчени условия се подават в дружеството в тримесечен срок от началната дата. Министър: Ал. Божков 34418 ЗАПОВЕД № РД-21-781 от 16 септември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 21, ал. 1, чл. 33 във връзка с чл. 30, ал. 1 ЗППДОБП, както и Заповед № РД-09-737 от 1997 г. на министъра на културата във връзка с РМС № 12 от 19.III.1998 г., Решение № 731 от 22.VI.1998 г. на Агенцията за приватизация и Заповед № РД-21-482 от 16.VI.1998 г. нареждам: 1. Да се извърши продажба чрез преговори с потенциални купувачи на обособени части от „Хасково филм“ – ЕООД, Хасково, както следва: 1.1. бар „Пулсар“ – Хасково, по реда на чл. 35 ЗППДОБП; 1.2. кино „Клокотница“ – Хасково; 1.3. КВК „България“ – Хасково; 1.4. зимно кино „Дружба“ (1/2 и.ч.) – Димитровград; 1.5. зимно кино „Бурденис“ – Свиленград. 2. В 7-дневен срок от датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ заинтересуваните лица закупуват информационна документация, в която са определени условията за участие в преговорите, и представят оферти за закупуване на обявените обособени части от „Хасково филм“ – ЕООД, Хасково, на адрес – София, ул. Раковски 147, ет. 2, ап. 5. 3. Да не се извършват разпоредителни сделки, включително да не се сключват договори за дялово участие, наем, съвместна дейност и обезпечаване на вземания, както и договори за кредит с имуществото на обособените части. Министър: Ал. Божков 34416 МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА ЗАПОВЕД № ПР-18-В от 18 септември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 2, т. 2 ЗППДОБП във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 1 и чл. 2 от Наредбата за конкурсите, чл. 2, ал. 1 от ПМС № 155 от 1992 г. и заповеди № ПР-18 и № ПР-18-Б от 1998 г. за приватизация на „Годеч транспорт“ – ЕООД, Годеч, нареждам: 1. Да се проведе повторен конкурс за продажба на 70 % от дяловете на „Годеч транспорт“ – ЕООД, Годеч. 2. Утвърждавам конкурсната документация и следните конкурсни условия: приоритетни условия по реда на посочването: а) офертна цена – съгласно конкурсната документация; б) начин на плащане – 50 % от покупната цена се заплаща по сметката на Министерството на транспорта, а за остатъка от цената се приемат и предложения за заплащане в държавни дългосрочни облигации по вътрешния и външния дълг и инвестиционни бонове; в) срок на плащане на цената – 50 % от покупната цена да се заплати преди подписване на договора по сметката на министерството, а останалата част от нея – в срок до 30 дни от подписване на договора, с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3 ЗППДОБП; г) представяне на проект за развитие на дружеството за срок 3 години, вкл. инвестиции по предназначение и години и програма за трудова заетост, предвиждаща запазване на средносписъчния брой на персонала или разкриване на нови работни места; д) забрана за прехвърляне на закупените по реда на този конкурс дялове в срок на предложения проект за развитие на дружеството, а в случаите по чл. 25, ал. 3 ЗППДОБП и до окончателното изплащане на цената; е) запазване основния предмет на дейност на дружеството за срок 3 години от датата на прехвърляне на собствеността; ж) купувачът да изкупи дяловете, неизкупени от лицата по чл. 5, ал. 2 ЗППДОБП и останали след удовлетворяване на реституционни претенции – по цена и начин на плащане съгласно конкурсната документация; общи условия: а) собствеността на дяловете се прехвърля след заплащане на пълния размер на продажната цена, с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3 ЗППДОБП; б) в случай на участие в конкурса на юридическо лице по чл. 25, ал. 3 ЗППДОБП предложението за участие в конкурса да съдържа съгласно чл. 25, ал. 5 ЗППДОБП и предложение за обезпечаване плащането на неизплатената част от цената. 3. В срок до 15 дни от датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ участниците в конкурса: а) закупуват конкурсната документация в Министерството на транспорта, ул. Левски 9, ет. 10, стая 1005, срещу 150 000 лв.; б) внасят депозит в размер не по-малък от 27 079 500 лв. по сметка на Министерството на транспорта № 5000124839, код 66196611 – ЦУ на БНБ, София; в) подават предложения за участие в конкурса в Министерството на транспорта, ул. Левски 9, ет. 10, стая 1005, до 17 ч.; г) могат да извършват оглед всеки работен ден срещу документ за закупена конкурсна документация. Министър: В. Краус 34684 ЗАПОВЕД № ПР-43-Б от 18 септември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 2, т. 2 ЗППДОБП във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 1 и чл. 2 от Наредбата за конкурсите, чл. 2, ал. 1 от ПМС № 155 от 1992 г. и Заповед № ПР-43 от 1998 г. за приватизация на „Смесени превози“ – ЕООД, гр. Две могили, нареждам: 1. Да се извърши продажба чрез конкурс на 70 % от дяловете на „Смесени превози“ – ЕООД, гр. Две могили. 2. Утвърждавам конкурсната документация и следните конкурсни условия: приоритетни условия по реда на посочването: а) офертна цена – съгласно конкурсната документация; б) начин на плащане – 50 % от покупната цена се заплаща по сметката на Министерството на транспорта, а за остатъка от цената се приемат предложения за заплащане в държавни дългосрочни облигации по вътрешния и външния дълг и инвестиционни бонове; в) срок на плащане на цената – 50 % от покупната цена да се заплати преди подписване на договора по сметката на министерството, а останалата част от нея – в срок до 30 дни от подписване на договора, с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3 ЗППДОБП; г) представяне на проект за развитие на дружеството за срок 3 години, вкл. инвестиции по предназначение и години, програма за трудова заетост, предвиждаща запазване на средносписъчния брой на персонала или разкриване на нови работни места; д) забрана за прехвърляне на закупените по реда на този конкурс дялове в срок на предложения проект за развитие на дружеството, а в случаите по чл. 25, ал. 3 ЗППДОБП и до окончателното изплащане на цената; е) запазване основния предмет на дейност на дружеството за срок 3 години от датата на прехвърляне на собствеността; ж) купувачът да изкупи дяловете, неизкупени от лицата по чл. 5, ал. 2 ЗППДОБП и останалите след удовлетворяване на реституционни претенции – по цена и начин на плащане съгласно конкурсната документация; общи условия: а) собствеността на дяловете се прехвърля след заплащане на пълния размер на продажната цена, с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3 ЗППДОБП; б) в случай на участие в конкурса на юридическо лице по чл. 25, ал. 3 ЗППДОБП предложението за участие в конкурса съдържа съгласно чл. 25, ал. 5 ЗППДОБП и предложение за обезпечаване плащането на неизплатената част от цената. 3. В срок до 15 дни от датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ участниците в конкурса: а) закупуват конкурсната документация в Министерството на транспорта, ул. Левски 9, ет. 10, стая 1001, срещу 150 000 лв.; б) внасят депозит в размер не по-малък от 16 971 000 лв. по сметка на Министерството на транспорта № 5000124839, код 66196611 – ЦУ на БНБ, София; в) подават предложения за участие в конкурса в Министерството на транспорта, ул. Левски 9, ет. 10, стая 1001, до 17 ч.; г) могат да извършват оглед всеки работен ден срещу документ за закупена конкурсна документация. Министър: В. Краус 34683 ЗАПОВЕД № Пр-56-А от 24 септември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 3 и чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 33 ЗППДОБП, чл. 1, ал. 2, т. 3 и чл. 3 от Наредбата за търговете и Решение № 713 от 1998 г. на Агенцията за приватизация (ДВ, бр. 77 от 1998 г.) нареждам: 1. Обявявам търг с явно наддаване за продажба на „Автобаза Манолово“, обособена част от „Динамика“ – ЕООД, Казанлък, на 22.Х.1998 г. в 14 ч. в Министерството на транспорта, София, ул. Левски 11, стая 1006. 2. Начална тръжна цена – 92 430 000 лв. 3. Начин на плащане – достигната на търга цена, от която е приспаднат внесеният депозит, се заплаща преди подписване на договора в левове по сметка на Министерството на транспорта № 5000124823, код 66196611 – ЦУ на БНБ, София. 4. До участие в търга се допускат кандидати, внесли депозит в размер 9 243 000 лв. по сметка на Министерството на транспорта № 5000124839, код 66196611 – ЦУ на БНБ, София. 5. Тръжната документация за участие в търга се закупува в срок до 17 ч. на 21.Х.1998 г. в Министерството на транспорта, ул. Левски 11, ет. Х, стая 1007, срещу 50 000 лв. 6. Утвърждавам тръжната документация и договора за продажба като част от нея. 7. Оглед на обекта може да се извърши всеки работен ден от 9 до 16 ч. до деня, предхождащ провеждането на търга, срещу представяне на документ за закупена тръжна документация. 8. За участие в търга се допускат кандидати, регистрирали се за участие до 13 ч. на 22.Х.1998 г. За регистрация се представят документите, описани в тръжната документация. 9. При неявяване на нито един кандидат за участие в търга повторен търг ще се проведе на 29.Х.1998 г. в 14 ч. в Министерството на транспорта при същите условия. Министър: В. Краус 34697 ЗАПОВЕД № Пр-54-А от 24 септември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 3 и чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 33 ЗППДОБП, чл. 1, ал. 2, т. 3 и чл. 3 от Наредбата за търговете и Решение № 713 от 1998 г. на Агенцията за приватизация (ДВ, бр. 77 от 1998 г.) нареждам: 1. Обявявам търг с явно наддаване за продажба на „Автобаза Търговска – Индустриална зона – Казанлък“, обособена част от „Динамика“ – ЕООД, Казанлък, на 20.Х.1998 г. в 14 ч. в Министерството на транспорта, София, ул. Левски 11, стая 1006. 2. Начална тръжна цена – 146 000 000 лв. 3. Начин на плащане – достигната на търга цена, от която е приспаднат внесеният депозит, се заплаща преди подписване на договора в левове по сметка на Министерството на транспорта № 5000124823, код 66196611 – ЦУ на БНБ, София. 4. До участие в търга се допускат кандидати, внесли депозит в размер 14 600 000 лв. по сметка на Министерството на транспорта № 5000124839, код 66196611 – ЦУ на БНБ, София. 5. Тръжната документация за участие в търга се закупува в срок до 17 ч. на 19.Х.1998 г. в Министерството на транспорта, ул. Левски 11, ет. Х, стая 1009, срещу 50 000 лв. 6. Утвърждавам тръжната документация и договора за продажба като част от нея. 7. Оглед на обекта може да се извършва всеки работен ден от 9 до 16 ч. до деня, предхождащ провеждането на търга, срещу представяне на документ за закупена тръжна документация. 8. За участие в търга се допускат кандидати, регистрирали се за участие до 13 ч. на 20.Х.1998 г. За регистрация се представят документите, описани в тръжната документация. 9. При неявяване на нито един кандидат за участие в търга повторен търг ще се проведе на 27.Х.1998 г. в 14 ч. в Министерството на транспорта при същите условия. Министър: В. Краус 34698 ЗАПОВЕД № ПР-57 от 14 септември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗППДОБП отменям заповедите за откриване на процедура за приватизация на следните дружества: 1. „Бургаспътстрой“ – АД, Бургас – Заповед № ПР-9 от 13.III.1997 г. (ДВ, бр. 25 от 1997 г.); 2. „Биндер“ – АД, Сливен – Заповед № ПР-76 от 6.XII.1996 г. (ДВ, бр. 108 от 1996 г.); 3. „Пътстрой“ – АД, Ловеч – Заповед № ПР-28 от 8.V.1997 г. (ДВ, бр. 42 от 1997 г.); 4. „Пътинженеринг“ – АД, Плевен – Заповед № ПР-77 от 6.XII.1996 г. (ДВ, бр. 108 от 1996 г.); 5. „Пътинженеринг – М“ – АД, Монтана – Заповед № ПР-24 от 8.V.1997 г. (ДВ, бр. 42 от 1997 г.); 6. „Пътстройинженеринг“ – АД, Стара Загора – Заповед № ПР-75 от 6.XII.1996 г. (ДВ, бр. 108 от 1996 г.); 7. „Пътстройкомплект“ – АД, Перник – Заповед № ПР-8 от 13.III.1997 г. (ДВ, бр. 25 от 1997 г.); 8. „Пътностроителна фирма“ – АД, Ямбол – Заповед № ПР-20 от 8.V.1997 г. (ДВ, бр. 23 от 1997 г.). Министър: В. Краус 34288 МИНИСТЕРСТВО НА ТЪРГОВИЯТА И ТУРИЗМА ЗАПОВЕД № РД-21-1511 от 9 септември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 4а, чл. 33 във връзка с чл. 30, ал. 1 и чл. 21 ЗППДОБП във връзка с чл. 2, ал. 1 от ПМС № 155 от 1992 г. и чл. 2, т. 2 и чл. 3 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация нареждам: 1. Да се приватизира магазин № 380 в Бургас, ул. Гурко, обособена част от имуществото на „Пиргосплод“ – ЕАД, Бургас. 2. Да се извърши анализ на правното състояние и приватизационна оценка на обекта по т. 1. 3. Да не се извършват разпоредителни сделки с дълготрайните активи по т. 1, както и сключване на договори за дялово участие, наем, съвместна дейност, обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредит. 4. В двуседмичен срок от обнародването на заповедта изпълнителният директор на „Пиргосплод“ – ЕАД, Бургас, да представи в Министерството на търговията и туризма документите и информацията, необходими за извършване на приватизационната сделка. Министър: В. Василев 34029 ЗАПОВЕД № РД-21-1512 от 9 септември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 4а, чл. 33 във връзка с чл. 30, ал. 1 и чл. 21 ЗППДОБП във връзка с чл. 2, ал. 1 от ПМС № 155 от 1992 г. и чл. 2, т. 2 и чл. 3 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация нареждам: 1. Да се приватизира магазин № 710 в Бургас, комплекс „Меден рудник“, бл. 45, зона „В“, обособена част от имуществото на „Пиргосплод“ – ЕАД, Бургас. 2. Да се извърши анализ на правното състояние и приватизационна оценка на обекта по т. 1. 3. Да не се извършват разпоредителни сделки с дълготрайните активи по т. 1, както и сключване на договори за дялово участие, наем, съвместна дейност, обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредит. 4. В двуседмичен срок от обнародването на заповедта изпълнителният директор на „Пиргосплод“ – ЕАД, Бургас, да представи в Министерството на търговията и туризма документите и информацията, необходими за извършване на приватизационната сделка. Министър: В. Василев