(1) В осигурителния договор за осигуряване във фонд за допълнително доброволно осигуряване може да се ограничи правото на осигуреното лице:
1. да изтегли или да прехвърли внесените в негова полза за сметка на друг осигурител средства за допълнително доброволно пенсионно осигуряване;
2. да прехвърли внесените в негова полза за сметка на работодател или лица по чл. 230, ал. 3, т. 3 средства за доброволно пенсионно осигуряване.
(2) Ограниченията по ал. 1, т. 2 не се прилагат, когато:
1. осигурителният договор е прекратен;
2. трудовото правоотношение, служебното правоотношение или договорът за управление или контрол са прекратени.
(3) При осигуряването на своите работници и служители и на лицата, с които са сключени договори за възлагане на управление и контрол, лицата по чл. 230, ал. 3, т. 2 и 3 и предприятията осигурители, създадени съгласно законодателството на Република България, могат да прилагат срок на изчакване не по-дълъг от 6 месеца от възникването на правоотношението със съответното лице.
(4) Когато се прилага срок на изчакване, лицата по чл. 230, ал. 3, т. 2 и 3 и предприятията осигурители, създадени съгласно законодателството на Република България, при поискване предоставят на своите работници и служители и на лицата, с които са сключени договори за възлагане на управление и контрол, в 7-дневен срок писмена информация относно прилагания срок на изчакване и последиците от него при прекратяване на правоотношението.
(5) В случаите на осигуряване по професионална схема ограниченията на правата на осигурените лица и тяхното отпадане се уреждат в колективния трудов договор, съответно в колективното споразумение за професионалната схема, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.