(1) По искане на длъжника към държавното обществено осигуряване за вземанията, установявани и събирани от Националния осигурителен институт, може да се разреши разсрочване на плащането на дължимите суми съгласно одобрен погасителен план.
(2) Разсрочването се допуска, когато се установи, че наличните парични средства на длъжника не са достатъчни за погасяване на задълженията му към фондовете на държавното обществено осигуряване, но след преценка на дейността му може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще може да се издължи и да заплаща текущите задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване и другите публични задължения.
(3) За периода на разсрочването длъжникът дължи лихвата по чл. 113.
(4) Разсрочване не се разрешава по отношение на търговец, за когото има решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност, както и след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Към искането по ал. 1 се прилагат:
1. доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника и перспективна програма за развитие – за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
2. декларация и за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;
3. погасителен план за разсрочване на задълженията;
4. отчет за приходите и разходите на длъжника за предходната отчетна финансова година;
5. баланс за предходната отчетна финансова година и за последния отчетен период;
6. справка за задълженията на осигурителя към датата на искането за разсрочване, която включва:
7. други документи по преценка на разсрочващия орган.
(6) Когато искането за разсрочване е направено от физическо лице, към него се прилага декларация за доходите му през последните 12 месеца преди календарния месец, в който е направено искането.
(7) Решението за разсрочване се издава от:
1. ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт – за задължения до 10 000 лв. за срок до една година а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до две години;
2. управителя на Националния осигурителен институт – за задължения от 10 000 до 100 000 лв. за срок до 3 години а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до 5 години;
3. Надзорния съвет на Националния осигурителен институт – за задължения над 100 000 лв. за срок до 3 години а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до 5 години.
(8) С разрешението се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в това число последиците от неспазването им.
(9) За периода на разсрочването спира да тече давността за вземанията на държавното обществено осигуряване.
(10) Отказът за разсрочване не подлежи на обжалване.
(11) Отказът за разсрочване или отсрочване на задължения на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12)