Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (наредба за пенсиите)

Чл. 1

(1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални документи. Заявлението може да се подава лично, чрез законния представител, чрез последния осигурител, чрез осигурителна каса или чрез упълномощено лице до териториалното поделение на НОИ по постоянния адрес на заявителя.

(2) Общо заявление за отпускане на наследствена пенсия от наследници с различен адрес от един наследодател се разглежда от териториалното поделение на НОИ, в което е подадено, ако поне един от наследниците има постоянен адрес в района му.

(3) Заявление за отпускане на пенсия по международен договор може да се подава и до службата, на която е възложено прилагането на международните договори в областта на социалното осигуряване.

(4) Сведенията за самоличността на заявителя, за гражданското му състояние и други данни във връзка с отпускането на пенсията, включително за пенсиите по международен договор, се вписват в заявлението.

(5) При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи служителят от териториалното поделение на НОИ в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите. Когато в 3-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи, а при необходимост и на данните от персоналния регистър на НОИ.

(6) При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи за пенсия по международен договор службата, на която е възложено прилагането на международните договори в областта на социалното осигуряване, в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите. Когато в 6-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни спогодби, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи.

Чл. 2

Към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се представят:

1. документи за осигурителен (трудов) стаж и за прекратяване на осигуряването;

2. документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до датата на пенсионирането. За времето от 1 януари 2000 г. се вписва годишното брутно трудово възнаграждение или доходът, върху който са внесени осигурителните вноски.

Чл. 3

(1) Към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност се представят:

1. при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и при пенсиите за трудова злополука или професионална болест – документите по чл. 2 до датата на инвалидизирането, с изключение на документите за прекратяване на осигуряването;

2.

3. експертно решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК);

4. при пенсиите за военна инвалидност за лицата по чл. 85, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се представя и удостоверение от съответното поделение за датата на постъпването и уволнението от служба и за званието на лицето;

5. при пенсиите за военна инвалидност за лицата по чл. 85, ал. 2 КСО, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили – документ от съответното поделение, удостоверяващ обстоятелствата, при които е пострадало лицето;

6. при пенсиите за гражданска инвалидност – документ, удостоверяващ обстоятелствата, при които лицето е заболяло или е пострадало; документът се съставя от кмета или от упълномощено от него длъжностно лице – в случаите по чл. 87, т. 1 КСО, и от кмета или от ръководителя на учреждението, в което служи органът на властта, причинил страданието – в случаите по чл. 87, т. 2 КСО.

(2) Заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест се свързва служебно от териториалното поделение на НОИ с досието за трудова злополука или професионална болест.

Чл. 4

Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия или добавка по чл. 84 КСО от наследодател, който не е бил пенсионер, освен документите, необходими за определяне на лична пенсия съобразно вида ѝ, се представят и следните документи:

1. удостоверение за наследниците;

2. за деца над 18- до навършването на 26-годишна възраст, ако продължават да учат – удостоверение от съответното учебно заведение, а ако са на наборна военна служба – военноотчетна книжка или удостоверение от съответното поделение;

3. за деца, инвалидизирани до 18-, съответно до 26-годишна възраст по време на обучението или наборната военна служба – експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) Районната експертна лекарска консултативна комисия (РЕЛКК) с всички необходими данни за определяне на правото и срока на пенсията;

4. за преживелите съпрузи, които не са навършили изискващата се възраст и са неработоспособни – експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с данните, необходими за определяне на правото и срока на пенсията;

5. за децата – декларация, че не са осиновени, а за преживелите съпрузи – декларация, че не са встъпили в граждански брак;

6. за родителите – декларация, че не получават лична пенсия и не са лишени от родителски права, както и документ, удостоверяващ, че са родители – удостоверение за раждане, съдебно решение или удостоверение от общината;

7. за родителите на лица, починали по време на наборна военна служба – и документ, издаден или заверен от съответното поделение, удостоверяващ, че смъртта е настъпила по време на наборната служба.

Чл. 5

Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който е бил пенсионер, се представят документите по чл. 4, т. 1 – 6, а към заявлението за отпускане на добавка по чл. 84 КСО – документите по т. 1 и 5.

Чл. 6

(1) Към заявлението за отпускане на социална пенсия за старост от лица, навършили 70-годишна възраст, се представя декларация по утвърден образец за семейно и имотно състояние и годишният доход на член от семейството. При определяне на годишния доход за членове на семейството се считат съпругът, съпругата и децата до 18-годишна възраст, ако не са встъпили в брак, както и децата над тази възраст, ако са неработоспособни, нямат други доходи и не са встъпили в брак.

(2) Към заявлението за отпускане на социална пенсия за инвалидност от лица, навършили 16-годишна възраст, с намалена работоспособност повече от 71 на сто, се представя експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с данните, необходими за определяне на правото, размера и срока на пенсията.

(3) Териториалните поделения на НОИ и териториалните поделения на Националната служба за социално подпомагане след отпускането на пенсията извършват периодично проверки дали са налице условията за изплащането по чл. 89, ал. 1 КСО.

Чл. 7

(1) Персоналните пенсии по чл. 92 КСО се отпускат с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите.

(2) Персонални пенсии в изключителни случаи по смисъла на чл. 92 КСО могат да се отпускат на следните категории лица:

1. деца без право на наследствена пенсия от починал родител;

2. жени, навършили възрастта по чл. 68, ал. 4 КСО, родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на 18-годишната им възраст;

3. лица, навършили възрастта по чл. 68, ал. 4 КСО, които са полагали грижи в продължение на повече от 10 години за инвалиди – членове на техните семейства, постоянно нуждаещи се от чужда помощ; за членове на семейството се считат съпругът, съпругата, както и техните възходящи и низходящи по права линия.

(3) Лицата по ал. 2 следва да отговарят на изискванията за доход по чл. 89, ал. 1 КСО, а лицата по ал. 2, т. 2 и 3 е необходимо да имат и осигурителен стаж най-малко 3 години.

(4) Предложението за отпускане на персонални пенсии се изготвя въз основа на:

1. заявление от лицето, адресирано до НОИ, което включва мотивите за отпускане на персоналната пенсия, данни за самоличността на лицето и за гражданското му състояние;

2. разпореждане на длъжностното лице от териториалното поделение на НОИ, с което се отказва отпускането на пенсия; когато няма постановено такова разпореждане, лицето представя документи, установяващи липса на основание за отпускане на друг вид пенсия, или декларация, че няма достатъчно положен осигурителен стаж;

3. решение, прието на сесия на общинския съвет, за внасяне на предложение в Министерския съвет;

4. декларация за семейното и имотното състояние и за годишния доход на член от семейството за 12 месеца преди искането на пенсия;

5. за лицата по ал. 2, т. 2 – и документ, че са родили и отгледали 5 и повече деца до 18-годишна възраст, удостоверение от общината (кметството), че не са били лишавани или ограничавани родителските им права и че децата не са били настанявани в държавни заведения за отглеждане за срок, по-голям от една година, освен по здравословни причини;

6. за лицата по ал. 2, т. 3 – и решение на ТЕЛК (НЕЛК) РЕЛКК, удостоверяващо, че болният за целия 10-годишен период е бил инвалид с намалена работоспособност над 90 на сто, който постоянно се е нуждаел от чужда помощ;

7. за лицата по ал. 2, т. 2 и 3 – документ за придобит осигурителен стаж не по-малко от 3 години.

8. за лицата по ал. 2, т. 1 – удостоверение за наследници.

(5) Персоналните пенсии се отпускат в размер 90 на сто от социалната пенсия за старост.

(6) Заявлението и приложените към него документи, послужили за отпускане на персонална пенсия, се съхраняват в НОИ, с изключение на документите за осигурителен стаж, които се връщат на лицата.

Чл. 8

При определяне на годишния доход по чл. 89, ал. 1 КСО не се включват:

1. добавките, компенсациите индексациите и еднократните плащания, изплащани към пенсиите, с изключение на добавката по чл. 46, ал. 4 от отменения Закон за пенсиите;

2. помощите, отпуснати при условията и по реда на социалното подпомагане.

3. семейните помощи за деца по чл. 2, т. 1 и 2 от Закона за семейни помощи за деца и месечните добавки по чл. 40, ал. 1 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.

Чл. 9

(1) По първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия се съставя пенсионно досие с номер – единният граждански номер на заявителя. Към досието се прилагат: заявлението за пенсия; документите за осигурителен доход; удостоверение за наследници; лични декларации; всички последващи заявления и жалби на лицето; експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК) РЕЛКК; постановени актове, касаещи осигурителните права на лицето.

(2) Пенсионното досие се съхранява в териториалното поделение на НОИ, чрез което се изплаща пенсията.

(3) Пенсионното досие на лицата, получаващи пенсии по международен договор в областта на социалното осигуряване, се съхранява в службата, на която е възложено прилагането на тези договори, а в териториалното поделение на НОИ, което изплаща пенсията, се образува спомагателно досие.

Чл. 10

(1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ. Длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася в шестмесечен срок от подаването на заявлението.

(2) Пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г. се отпускат и изплащат в минималния размер за съответния вид пенсия до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането.

(3) Наследствените пенсии, които се изчисляват от пенсии за трудова дейност на наследодателя, се отпускат и изплащат по реда на ал. 2, като първоначалният им размер не може да бъде помалък от 90 на сто от социалната пенсия за старост.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 длъжностното лице по пенсионно осигуряване се произнася в едномесечен срок след подаването на заявлението.

(5) Пенсиите по международен договор, по който страна е Република България, се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни спогодби в едномесечен срок от получаването на всички необходими документи и данни във връзка с подаденото заявление за пенсия.

(6) Длъжностните лица по ал. 1 и 5 издават разпореждане за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии в едноседмичен срок от установяването на дължимата сума.

(7) Препис от разпореждането по ал. 1 – 6 се връчва пряко на лицето или чрез пощенската станция срещу подпис и съответно датиране.

Чл. 11

Спирането на пенсията по чл. 95 КСО се извършва, както следва:

1. по чл. 95, т. 1 – от датата на заявлението или от друга дата, ако такава е посочена;

2. по чл. 95, т. 2 – от датата, до която е отпусната пенсията за инвалидност;

3. по чл. 95, т. 3 – от първо число на месеца, за който не е получена пенсията;

4. по чл. 95, т. 4 – от датата на отпускане на новата пенсия, която е несъвместима съгласно чл. 101 КСО.

Чл. 12

(1) Органът, издал разпореждането за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на пенсиите и добавките към тях, както и за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, може да го поправя, изменя или отменя, когато са констатирани:

1. явни фактически грешки;

2. технически грешки – неправилно определяне на пенсията поради аритметични грешки в сборовете на осигурителния (трудовия) стаж, трудовото възнаграждение (осигурителния доход), погрешно изчислен размер или грешки, допуснати при подаване на данни за електронна обработка на информацията;

3. пропуски – не са взети предвид представени документи, имащи значение за определяне размера на пенсията;

4. основанията по чл. 99 КСО.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 – 3 разпореждането се поправя от деня на отпускането, изменянето, осъвременяването, спирането, възобновяването, прекратяването, възстановяването на пенсиите и добавките към тях или възстановяването на неправилно изплатените суми за пенсии. Лицата се уведомяват за извършените поправки и изменения в разпореждането, което може да се обжалва по реда на чл. 13.

(3) Когато по реда на ал. 1 се определи пенсия или добавка към нея в по-голям размер, разликата се изплаща и за минало време, но за не повече от 3 години назад от датата на постановяване на разпореждането.

(4) Когато по реда на ал. 1 се определи пенсия или добавка към нея в по-малък размер, надвзетите суми се възстановяват при спазване разпоредбите на чл. 114 и 115 КСО.

(5) В случай на изменяне на пенсията в резултат на прилагане разпоредбите на международен договор получените в повече суми се удържат от лицата без лихва.

Чл. 13

(1) Разпорежданията за пенсии и добавки към тях по чл. 98, ал. 1, изречение първо от КСО могат да се обжалват в тримесечен срок от получаването им пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.

(2) Разпорежданията по чл. 98, ал. 1, изречение второ от КСО могат да се обжалват в тримесечен срок от получаването им пред управителя на НОИ.

(3) Разпорежданията по чл. 98, ал. 2, изречение първо от КСО могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.

(4) Решенията на ръководителя на териториалното поделение на НОИ могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред съответния окръжен съд, а решенията на управителя на НОИ – пред Софийския градски съд.

(5) Решенията на окръжния (Софийския градски) съд подлежат на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 14

(1) Пенсионерите и наследниците им са длъжни да съобщават на органите по пенсионно осигуряване в едномесечен срок от узнаването или настъпването на всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията, както и адреса си при промяна.

(2) Пенсионер, който не съобщи в срока по ал. 1 за настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на пенсията или върху размера ѝ, и продължава да я получава, връща неправилно получената сума с лихвата по чл. 113 КСО.

Чл. 15

(1) Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 януари 2000 г. до 1 януари 2005 г. за мъжете и до 1 януари 2009 г. за жените се придобива:

1. от 1 януари 2000 г. – при възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 98 за мъжете и 88 за жените;

2. от 1 януари 2001 г. – при възраст 61 години за мъжете и 56 години за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 99 за мъжете и 89 за жените;

3. от 1 януари 2002 г. – при възраст 61 години и 6 месеца за мъжете и 56 години и 6 месеца за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 100 за мъжете и 90 за жените;

4. от 1 януари 2003 г. – при възраст 62 години за мъжете и 57 години за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 100 за мъжете и 90 за жените;

5. от 1 януари 2004 г. – при възраст 62 години и 6 месеца за мъжете и 57 години и 6 месеца за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 100 за мъжете и 90 за жените;

6. от 1 януари 2005 г. – при възраст 63 години за мъжете и 58 години за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 100 за мъжете и 91 за жените;

7. от 1 януари 2006 г. – при възраст 58 години и 6 месеца и сбор от осигурителния стаж и възрастта 92 за жените;

8. от 1 януари 2007 г. – при възраст 59 години и сбор от осигурителния стаж и възрастта 93 за жените;

9. от 1 януари 2008 г. – при възраст 59 години и 6 месеца и сбор от осигурителния стаж и възрастта 94 за жените;

10. от 1 януари 2009 г. – при възраст 60 години и сбор от осигурителния стаж и възрастта 94 за жените.

(2) В случай че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочения в ал. 1, право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж, и навършване на 65-годишна възраст за мъжете и жените.

(3) При преценяване на правото и определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща в трета категория.

Чл. 16

(1) При осигурителен стаж от различни категории труд трудовият стаж от първа и втора категория се превръща в осигурителен стаж от трета категория по реда на чл. 104, ал. 2 – 7 КСО.

(2) От 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а – 66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.; изм., бр. 123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж, както следва:

1. по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к – от първа категория;

2. по т. 66г, 66е, 66з и 66и – от втора категория.

(3) За работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.

Чл. 17

(1) За осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69 КСО се зачита:

1. изслуженото време на кадрова военна служба;

2. изслуженото време във ведомствата по чл. 69, ал. 2 КСО.

(2) Трудовият стаж по ал. 1 се зачита за първа категория труд.

Чл. 18

(1) При преценяване правото на пенсия на лицата по чл. 69 КСО осигурителният стаж, извън този по чл. 17, може да допълва без превръщане трудовия стаж, при условие че е придобит преди уволнението им от посочените служби.

(2) Осигурителният стаж по ал. 1 може да допълва трудовия стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69, ал. 1 и 2 КСО само при наличието на 16 години и 8 месеца действително изслужени по чл. 17.

(3) При пенсиониране по условията на чл. 69 КСО осигурителният стаж по чл. 17 се зачита при взаимно допълване.

(4) Уволнените и непридобили право на пенсия по чл. 69 КСО се пенсионират по реда на чл. 68 и § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КСО.

Чл. 19

(1) Учителски трудов стаж е осигурителният стаж, положен на длъжността учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. За учителски трудов стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа.

(2) Учителски трудов стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа.

(3) Учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление № 63 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ., бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от 1991 г.).

(4) Право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 и 4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от учителска длъжност или от длъжност по ал. 2 са изпълнили условията за пенсиониране по тези разпоредби.

(5) На лицата придобили право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 и 4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране в намален размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. След навършване на тази възраст пенсията им за осигурителен стаж и възраст се изплаща в пълен размер от фонд „Пенсии“.

(6) На лицата, пенсионирани по условията на § 5, ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до изпълнение на условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 - 3 КСО, но не по-късно от навършване на 65-годишна възраст. След изпълнение на условията по чл. 68, ал. 1 - 3 КСО или навършване на 65-годишна възраст пенсията се изплаща за сметка на фонд “Пенсии”.

Чл. 20

При изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст пропорционалната част от процента за месеците осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 КСО се закръгля до втората цифра след десетичния знак. Когато третата цифра е под 5 – не се взема предвид, а когато е 5 и над 5 – втората цифра след десетичния знак се увеличава с една единица: 1 месец = 0,08 7 месеца = 0,58 2 месеца = 0,17 8 месеца = 0,67 3 месеца = 0,25 9 месеца = 0,75 4 месеца = 0,33 10 месеца = 0,83 5 месеца = 0,42 11 месеца = 0,92 6 месеца = 0,50 12 месеца = 1,00

Чл. 21

(1) Преизчисляване на пенсията по реда на чл. 102 КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, се извършва по заявление на пенсионера не повече от веднъж в една календарна година. Новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението по реда на чл. 70, ал. 1 КСО – за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, съответно по чл. 75, ал. 1 КСО – за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и по чл. 79 КСО – за пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.

(2) При представяне и на осигурителен доход за стажа, придобит след пенсионирането, пенсията се преизчислява, ако това е по-благоприятно за лицето. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 КСО, съответно по чл. 75 – 77 и чл. 79 КСО, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането.

(3) Лицата, на които са отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст или пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест след 1 януари 2000 г., могат да поискат изчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г., ако това е поблагоприятно за тях. Промяната на тригодишния период може да се прави само веднъж след отпускането на пенсията, като размерът ѝ се определя от датата на заявлението. Преизчисляването на пенсията се извършва от датата на заявлението. Такава промяна могат да поискат и лицата с отпуснати пенсии за изслужено време и старост, до 31 декември 1999 г.

(4) Лицата, на които са отпуснати пенсии за инвалидност, изчислени от трудово възнаграждение или осигурителен доход до 31 декември 1999 г., и нямат осигурителен стаж след тази дата, могат да поискат преизчисляване на пенсията по реда на чл. 75 - 77 и 79 КСО, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва от датата на заявлението.

Чл. 21а

(1) При определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70 КСО на лицата по чл. 127, ал. 1 КСО осигурителният доход за периода след 31 декември 2001 г., а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г. се намалява с коефициент, представляващ среднопретегленото съотношение между осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване и вноската за фонд „Пенсии“ за съответния период.

(2) Среднопретегленото съотношение по ал. 1 се намира, като вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване се раздели на вноската за фонд „Пенсии“ за съответния период и получените съотношения се умножат по броя на месеците, за които се отнасят. Сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в периода.

Чл. 22

Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа, както и за инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпване на работа – от датата на заявлението по чл. 94 КСО. При пенсия за инвалидност поради общо заболяване към тази дата лицето трябва да има изискващия се осигурителен стаж по чл. 74 КСО.

Чл. 23

Когато лицето има осигурителен стаж от различни категории, при определянето на продължителността му за правото и размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване осигурителният стаж не се превръща от една категория в друга.

Чл. 24

Слепите по рождение и ослепелите преди постъпването им на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при наличие на осигурителен стаж, независимо от продължителността му, придобит към датата на подаване на заявлението.

Чл. 25

При определяне размера на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на лица, които нямат 3 години трудов стаж до 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент се изчислява по реда на чл. 70 КСО от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.

Чл. 25а

На лицата по чл. 74, ал. 1, т. 1 КСО, които имат осигурителен стаж до една година, пенсиите се определят в минималните размери по чл. 75, ал. 4 КСО. Пенсиите се определят по реда на чл. 75 - 77 КСО от датата, на която е подадено заявлението, след навършване на една година осигурителен стаж.

Чл. 26

(1) Признатият стаж по чл. 75, ал. 2 КСО се намалява с продължителността на придобития осигурителен стаж след датата на инвалидизиране.

(2) Когато придобитият осигурителен стаж след датата на инвалидизиране се представя заедно със заявлението за първоначално отпускане на пенсията в 6-месечния срок по чл. 94 КСО, размерът на пенсията при отпускането ѝ се определя според наличния осигурителен стаж към датата на инвалидизиране, а от датата на заявлението се изменя с придобития осигурителен стаж след датата на инвалидизиране.

(3) Когато придобитият осигурителен стаж след датата на инвалидизиране се представя заедно със заявлението за първоначално отпускане на пенсията след 6-месечния срок, размерът на пенсията при отпускането ѝ се определя според наличния осигурителен стаж към датата на заявлението.

(4) При пенсии по международен договор, при които размерът на пенсията се определя само за българския осигурителен стаж, признатият стаж по чл. 75, ал. 2 КСО се намалява с продължителността на осигурителния стаж след датата на инвалидизиране, придобит съгласно законодателството на другата държава.

(5) Алинея 4 не се прилага, ако в международния договор, който е в сила за Република България, е предвиден друг начин за определяне размера на пенсията.

Чл. 27

Териториалната експертна лекарска комисия (Националната експертна лекарска комисия) се произнася по въпроса за причинната връзка между заболяването (смъртта) и условията на труда, описани в досието за злополука (професионална болест) или в заместващото го съдебно решение.

Чл. 28

(1) В случаите по чл. 101, т. 1 от Наредбата за експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 61 от 2000 г.), правото и размерът на пенсията се определят спрямо новата дата на инвалидизиране само при постъпило заявление от лицето, ако това е поблагоприятно за него.

(2) В случаите по чл. 101, т. 2 и 3 от Наредбата за експертиза на работоспособността правото и размерът на пенсията за инвалидност се преценяват спрямо новата дата на инвалидизиране.

Чл. 29

(1) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 75 – 77 КСО.

(2) Когато пенсията по международен договор се определя само за български осигурителен стаж по-малък от една година и към датата на инвалидизиране осигуреното лице е навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със съответната пропорционална част, която съставляват месеците български осигурителен стаж от процента по чл. 75, ал. 1 КСО.

Чл. 30

(1) Пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, които не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, се отпуска за времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК (НЕЛК).

(2) Пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, се отпуска пожизнено.

(3) Преосвидетелстването на лицата със загубена работоспособност се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната.

(4) Когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната.

(5) Когато след преосвидетелстването е определен по-висок процент на загубена работоспособност, но размерът на пенсията се окаже по-малък от получавания до момента, се запазва размерът на пенсията, който се е изплащал при по-ниския процент на загубена работоспособност.

(6) При преосвидетелстване на лица, на които пенсиите са отпуснати пожизнено, пенсията се изменя или прекратява от датата на преосвидетелстването.

Чл. 31

(1) Право на наследствена пенсия имат както родените в брака, така и извънбрачните и осиновените деца.

(2) При осиновяване осиновените деца нямат право на пенсия от рождените си родители и обратно, освен в случаите, когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя.

(3) При прекратяване на осиновяването осиновените деца възстановяват правото си на пенсия от рождените си родители и обратно.

Чл. 32

(1) Считат се за неработоспособни наследниците с определена от ТЕЛК (НЕЛК) РЕЛКК с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност.

(2) При преценяване правото на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодател, който не е бил пенсионер, се счита, че той със смъртта си отговаря на изискването за навършена възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО.

Чл. 33

Наследниците на безвестно отсъстващ пенсионер или осигурен, който има право на пенсия, получават временно наследствена пенсия след влизането в сила на решението на съда за обявяване на отсъствието. Пенсията се отпуска от датата, от която съдът е приел лицето за безвестно отсъстващо. Тази пенсия става постоянна, след като смъртта на лицето се обяви по съдебен ред. Ако отсъстващият се окаже жив, наследствената пенсия се възстановява в приход на бюджета на Държавното обществено осигуряване без лихва.

Чл. 34

(1) Деца, които учат след навършване на 18-годишна възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО, са:

1. ученици, които продължават образованието си след навършване на 18-годишна възраст в училищата, създадени по реда на Закона за народната просвета, независимо от степента и формата на обучение; те установяват това обстоятелство в началото на всяка учебна година с документ от съответното учебно заведение;

2. лица, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и организациите по чл. 47 от същия закон; те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация;

3. лица, които учат в чужбина; те установяват това обстоятелство с документи, издадени от учебните заведения в чуждата страна в началото на всеки семестър или учебна година съобразно срока, за който са издадени и легализирани по съответния ред.

(2) За учащи се считат лицата, които са прекъснали обучението си поради тежко и продължително заболяване, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете до навършване на 3-годишна възраст, но общо за не повече от 2 години.

(3) Лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на първата редовна поправителна сесия за курса.

Чл. 35

(1) При смърт на двамата родители (осиновители) наследствената пенсия на децата се определя от сбора на пенсиите на починалите, без да се вземат предвид другите наследници с право на пенсия, ако има такива. На последните се определя следващата им се пенсия, като се взема предвид общият брой на наследниците с право на пенсия, включително децата.

(2) Когато единият наследодател е получавал или е имал право на пенсия, която не може да преминава в наследствена, и няма право на друг вид пенсия по условията на КСО, наследствената пенсия се определя в размерите по чл. 81, ал. 1 КСО само от пенсията на другия родител.

(3) Когато и двамата наследодатели са получавали пенсии или са имали право на пенсии, които не могат да преминават в наследствени, и нямат право на друг вид пенсия по условията на КСО, децата нямат право на наследствена пенсия по глава шеста, раздел III от КСО.

Чл. 36

(1) Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО и не получават лична пенсия.

(2) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, имат право на наследствена пенсия независимо от възрастта им. Те получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията по чл. 82, ал. 4 КСО.

Чл. 37

(1) За осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО, а за самоосигуряващите се лица – времето, за което са внесени осигурителни вноски.

(2) Осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна. Този стаж се установява по оригинални документи, издадени от компетентните органи на съответната чужда държава.

(3) При отпускане на пенсии по международен договор, когато осигурителният стаж, придобит в двете страни, съвпада, той се зачита за положен в Република България, ако трудовата дейност фактически е извършвана на нейна територия.

Чл. 38

(1) Осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години за времето, през което лицата са били осигурени, и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски за:

1. всички осигурени социални рискове;

2. всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест;

3. всички осигурени социални рискове без безработица;

4. инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест;

5. инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

(2) За времето преди 1 януари 2003 г. осигурителният стаж за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 КСО се зачита и изчислява, както следва:

1. за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са отработили най-малко половината от законоустановеното за тях работно време за деня и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време;

2. осигурителният стаж на лицата, които са отработили по-малко от посоченото в т.1 работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на законоустановената за тях дневна продължителност на работното време; при тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време;

3. осигурителният стаж на лицата, които са получили възнаграждение, по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като изплатената сума се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната;

4. за един месец осигурителен стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, се зачита месецът, през който са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната; ако през месеца е получено възнаграждение, по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.

(3) За времето след 31 декември 2002 г. за осигурителен стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 14, 6 и 7 и ал. 2 КСО се зачита и изчислява:

1. за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т.1-4 и 6 и ал. 2 са отработили пълното законоустановено за тях работно време за деня и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, а за работниците и служителите-върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност;

2. осигурителният стаж на лицата по т. 1, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време; при тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време;

3. за осигурителен стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, се зачита времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност за периода на работа по договорите;

4. за осигурителен стаж на лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 КСО, както и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност за периода, през който е извършена трудова дейност;

5. времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, на неплатения отпуск до 30 работни дни в една календарна година и на платените отпуски по Кодекса на труда или по други закони; когато лицето е работило при непълно работно време, тези отпуски се зачитат за осигурителен стаж пропорционално на пълната продължителност на работното време;

6. времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на тру-да-изцяло, независимо от продължителността на работното време.

(4) Когато при изчисляването по реда на ал. 2 и 3 се получи остатък, по-голям от половината от дневното работно време, определено съгласно Кодекса на труда или друг нормативен акт, той се зачита за един ден осигурителен стаж.

(5) Времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с нормативно признатите разходи, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече от срока на договора.

(6) Когато лицето е работило без трудово правоотношение и е подлежало на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 6 КСО, осигурителният стаж за работа без трудово правоотношение се определя, като полученото възнаграждение след намаляването с нормативно признатите разходи се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.

(7) За един месец осигурителен стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 се зачита месецът, през който те са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната и върху нея са внесени или са дължими осигурителни вноски. Ако през месеца възнаграждението, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.

(8) За осигурителен стаж на самоосигурява-щите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски.

(9) При изчисляване на осигурителния стаж на лицата, които са работили при определено с Кодекса на труда или с друг нормативен акт работно време, един пълен месец осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж всичките работни дни.

(10) Ако зачетените за осигурителен стаж дни през отделни месеци на годината са помалко от работните дни за месеца, осигурителният стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на дните, зачетени за осигурителен стаж, включително дните на ползвания законоустановен отпуск, се раздели на 21 при 5-дневна работна седмица и на 25 при 6-дневна работна седмица. Към изчисления по този начин осигурителен стаж се прибавят и пълните месеци, зачетени за осигурителен стаж, през годината.

(11) Ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец.

(12) Една година осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж 12 месеца.

(13) Среднодневната минимална работна заплата за страната се определя, като минималната работна заплата, установена за страната, се раздели на броя на работните дни за съответния месец.

(14) Осигурителният стаж на лекторите преподаватели, които работят по трудово правоотношение в едно или повече учебни заведения, в читалища или други организации, се определя, като за един месец осигурителен стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 75 часа, а във висшите училища - 50 часа, и са внесени или дължими осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато са изработени по-малко от 75, съответно 50, часа, общият брой на изработените часове се разделя на 3, съответно на 2, и осигурителният стаж се зачита в дни, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съобразно зачетеното за осигурителен стаж време.

Чл. 39

(1) На наетите на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното, както и на работещите надомно за осигурителен стаж преди 1 януари 2003 г. се зачитат:

1. годината, през която са реализирали доход в размер не по-малък от 12 минимални месечни работни заплати за страната, ако за всеки месец поотделно са получили възнаграждение не по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната;

2. месеците в годината, през която е получено по-малко от посоченото в т.1 трудово възнаграждение, като сумата, получена за годината, се раздели на съответната минимална месечна работна заплата;

3. дните за месеца, през който е получена по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната, се зачитат, като получената сума се раздели на съответното минимално дневно възнаграждение.

(2) За един месец осигурителен стаж на лицата по ал. 1 след 31 декември 2002 г. се зачита времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност.

Чл. 40

(1) Осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.

(2) Документът по ал. 1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

(3) Осигурителният доход се установява с осигурителна книжка или с документ по утвърден образец за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски.

(4) За времето след 31 декември 2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово или по служебно правоотношение, е равна на продължителността на трудовия или на служебния стаж, в трудовата или в служебната книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: „Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов (служебен) стаж." Ако в трудовата или в служебната книжка не е направено посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, издаден от осигурителя.

(5) В случаите, когато документите по ал. 2 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.

(6) Когато няма данни за получаваното трудово възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г.-минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества.

(7) Когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период.

(8) След предварително разрешение от териториалните поделения на НОИ документи за осигурителен стаж и доход издават ведомствата, предприятията и организациите, които съхраняват изплащателните ведомости или други финансово-счетоводни документи в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си и няма правоприемник. Този ред не се прилага, когато съхраняването на изплащателните ведомости и издаването на документи за осигурителен стаж и доход е уредено с нормативен акт или с акт на Министерския съвет.

Чл. 41

Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски.

Чл. 42

Осигурителният стаж на лицата по чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО се установява с документ, издаден от началника на съответния затвор, трудово-поправително общежитие или поправителен дом.

Чл. 43

(1) Зачита се за осигурителен стаж времето след 1 януари 1996 г., през което родител или осиновител на дете инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или служебно правоотношение и не е бил осигурен.

(2) Правото по ал. 1 се ползва от родител или осиновител на дете инвалид, чието състояние налага постоянни грижи и детето не е настанено в лечебно или социално заведение.

(3) Обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи, се установява с решение на РЕЛКК.

Чл. 43а

(1) Зачита се за осигурителен стаж времето след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) не са били осигурени или не са получавали пенсия, тъй като са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ.

(2) Обстоятелството, че инвалидите са със загубена работоспособност над 90 на сто и постоянно се нуждаят от чужда помощ, се установява с експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК).

Чл. 44

За осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.

Чл. 45

Времето на обучение по § 9, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на КСО се зачита за осигурителен стаж от трета категория. То се установява с диплома за завършено висше или полувисше образование, документ за внесени осигурителни вноски и документ, удостоверяващ срока на обучението.

Чл. 46

(1) Средномесечният осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или са дължими осигурителни вноски. Средномесечният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.

(2) Зачита се за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход:

1. времето на наборната или алтернативна служба;

2. времето на отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете без право на парично обезщетение и на платения и неплатения отпуск за отглеждане на малко дете;

3. времето на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки;

4. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, за което са внесени осигурителни вноски;

5. времето след 1 януари 1996 г., през което родител (осиновител) на дете-инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или по служебно правоотношение и не е бил осигурен;

6. времето след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия;

7. времето след 1 април 1997 г., през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г..

8. времето до 31 декември 1999 г. включително, през което лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 КСО са били без работа, с изключение на периодите, през които са получавали обезщетение по Кодекса на труда.

(3) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск или законна стачка, се взема предвид:

1. за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя – полученото възнаграждение за този отпуск, върху което са внесени осигурителни вноски;

2. за времето на отпуск поради временна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване след 1 януари 2000 г. – обезщетението, върху което са внесени осигурителни вноски; когато това време е преди 1 януари 2000 г., се взема предвид доходът, от който е изчислено обезщетението, съгласно действащите разпоредби при ползването на отпуска;

3. за времето на неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж, или на законна стачка – минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.

(4) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3 КСО, се взема предвид доходът, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски.

(5) В осигурителния доход се включват средствата за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски.

(6) Когато лицето е осигурено по едно правоотношение за всички социални рискове и пострада при трудова злополука или професионална болест по правоотношението, за което е осигурено само за трудова злополука и за професионална болест, средномесечният осигурителен доход, от който се изчислява пенсията за трудова злополука или професионална болест, може да се определи и от дохода, върху който са правени осигурителните вноски за всички социални рискове, ако това е по-благоприятно за него.

(7) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, през което лицата са били осигурени по чл. 4, ал. 1 и 2 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО, изплатените възнаграждения, за които не са внесени осигурителни вноски, се вземат предвид при определяне на осигурителния доход за пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г..

(8) При определяне на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 КСО не се включват начислените, но неизплатени възнаграждения.

Чл. 47

(1) При определяне размера на пенсията по условията на международен договор в областта на социалното осигуряване по чл. 70 КСО индивидуалният коефициент се изчислява само от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж, придобит в Република България, при спазване разпоредбите на наредбата.

(2) Когато осигурителният стаж, зачетен съгласно българското законодателство, не се включва при определяне на осигурителния доход съгласно чл. 70а КСО, за изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО се взема предвид минималната месечна работна заплата, установена за страната, за съответния период.

(3) При определяне размера на пенсията съгласно чл. 70 КСО по условията на международен договор в областта на социалното осигуряване, предвиждащ отпускане на пенсия на лица, които нямат осигурителен стаж и доход в Република България, доходът за изчисляване на индивидуалния коефициент се формира от размера, определен на базата на минималната месечна работна заплата, установена за страната, за месеца, от който се отпуска пенсията, в зависимост от последната заемана от лицето длъжност:

1. за нискоквалифицирани работници, помощно-обслужващ персонал, технически изпълнители и охрана – една минимална работна заплата;

2. за квалифицирани работници, технически сътрудници и специалисти със средно образование или със специална правоспособност – една и половина минимална работна заплата;

3. за ръководни служители и специалисти с висше образование – две минимални работни заплати;

4. за ръководители на институции, дружества или други организации – три минимални работни заплати.

(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат, ако в международен договор, който е в сила за Република България, е предвиден друг начин за определяне размера на пенсията.

Чл. 48

(1) Когато изчисленият размер на пенсията е по-малък от минималния размер за съответния вид, определен в КСО, той се приравнява към него.

(2) При пенсии по международен договор, когато размерът на пенсията, изплащана от Република България, е по-малък от минималния размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него, когато условията за придобиване право на пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в Република България.

Чл. 49

(1) Добавката по чл. 84 КСО се изчислява от пенсията или от сбора на пенсиите на починалия съпруг, които е получавал или на които е имал право, при спазване разпоредбата на чл. 101, ал. 3 КСО.

(2) При изчисляване на добавката по ал. 1 не се вземат предвид изплащаните добавки към пенсията на починалия съпруг (съпруга).

(3) Добавката по чл. 84 КСО към пенсията на пенсионер, който има повече от един брак, прекратен поради смърт, се определя от пенсията или от сбора на пенсиите на последния починал съпруг (съпруга) с право на пенсия.

(4) Добавката по чл. 84 КСО се определя и изплаща в размер 20 на сто от социалната пенсия за старост, ако починалият съпруг (съпруга) е получавал пенсия, която не може да преминава в наследствена.

(5) Ако за отпускане на добавката по чл. 84 КСО не са представени документи за възнагражденията на починалия съпруг (съпруга), тя се изчислява в размер 20 на сто от минималния размер за съответния вид пенсия.

(6) При встъпване в брак добавката по чл. 84 КСО се прекратява от датата, на която е сключен бракът.

(7) До 31 декември 2003 г. включително добавката по чл. 84 КСО се изчислява от ограничения по § 6, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КСО размер на получаваните една или повече от една пенсия на починалия съпруг (съпруга).

Чл. 49а

Съпругът (съпругата) на безвестно отсъстващ пенсионер или на осигурен, който има право на пенсия, получава добавка по чл. 84 от КСО при спазване условията на чл. 33 и 49 относно отпускането и възстановяването.

Чл. 49б

Месечната добавка към пенсиите по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица се определя от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст за предходната календарна година.

Чл. 50

(1) Пенсиите и добавките към тях се изплащат от териториалните поделения на НОИ чрез пощенските станции и банковите клонове в страната.

(2) Документите за изплащане на пенсиите за следващия месец се изпращат от Главна дирекция “Информационни системи на НОИ” на териториалните поделения на НОИ до 25-о число на месеца.

(3) Изплащането на пенсии в чужбина се извършва от НОИ чрез банките по чл. 29 КСО, обслужващи валутните сметки на института.

(4) Разплащанията с чуждестранни осигурителни институти за изплатени пенсии въз основа на международен договор в областта на социалното осигуряване се извършват от НОИ.

Чл. 51

(1) Пенсиите и добавките към тях се изплащат от пощенските станции по постоянния или настоящия адрес на пенсионерите по реда и начина, определени в наредбата.

(2) Управителят на НОИ в изключителни случаи при изплащане на допълнителни суми към пенсиите може да разреши изплащането им чрез пощенските станции по различен от предвидения ред в чл. 54 и 63.

Чл. 52

(1) Пощенските станции изплащат пенсиите и добавките към тях по изплащателен картон по утвърден образец в периода от 7-о до 20-о число на месеца, за който се отнасят. Когато 7-о и 20-о число са неработни дни, изплащането започва в началото и завършва в края на следващия работен ден. Неизплатените в посочения срок пенсии и добавки могат да се изплащат през следващия месец в срока за изплащане на пенсиите.

(2) Изплащането се извършва по график, определен от началника на пощенската станция и утвърден от началника на районната пощенска станция и ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Графикът се обявява на гражданите.

Чл. 53

(1) Пощенската станция не изплаща пенсията, когато:

1. пенсионерът е починал;

2. срокът за изплащането ѝ, вписан в изплащателния картон, е изтекъл;

3. има нареждане от териториалното поделение на НОИ;

4. пълномощното е нередовно;

5. пенсионният запис не е подписан от съответните длъжностни лица.

(2) Когато на пенсионер са издадени повече от един изплащателен картон, пенсията не се изплаща и се уведомява съответното териториално поделение на НОИ.

Чл. 60

По изплащателни картони, по които изплащането на пенсиите е прекратено, пощенската станция не може да извършва плащания, включително за минало време. Ако по такива картони има неполучени пенсии, изплащането им се извършва с пенсионен запис от териториалното поделение на НОИ.

Чл. 61

(1) Пенсията и добавките към нея се изплащат лично на пенсионера или на упълномощеното от него лице при условията и по реда на чл. 64.

(2) Когато пенсионерът е малолетен или е поставен под пълно запрещение, пощенската станция изплаща пенсията на законния му представител – родителя или настойника му.

Чл. 62

(1) Пенсията може да бъде изплащана в дома на пенсионера по постоянния или настоящия адрес след заявление от лицето до началника на пощенската станция, ако получава пенсия за загубена работоспособност или има навършена 70-годишна възраст.

(2) В случаите по ал. 1 пенсия и добавките към нея до двукратния размер от социалната пенсия за старост може да се изплаща срещу подпис, без пълномощно, на съпруг (съпруга), на пълнолетни деца или на родители на пенсионера, които следва да докажат това свое качество и да представят документите за самоличност на получателя и на пенсионера.

(3) Пенсията и добавките към нея до двукратния размер на социалната пенсия за старост, на лицата с пенсия за загубена работоспособност или с навършена 70-годишна възраст може да се изплаща в пощенските станции при условията и по реда на ал. 2.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 в графа „Бележки по изплащането“ на изплащателния картон задължително се отбелязват родствената връзка и името на лицето, на което е изплатена сумата, както и данните от документа за самоличност. Касиерът платец сравнява подписа в документа за самоличност на лицето, което получава сумата, с подписа му в картона. При неправилно изплащане на пенсия сумата се възстановява на териториалното поделение на НОИ по реда на чл. 92, ал. 5.

Чл. 63

(1) Изплащането на пенсия за минало време, за част от месеца и ако е спряна с корекционна ведомост или писмо за спиране изплащането ѝ за текущия месец се извършва с пенсионен запис. С пенсионен запис се изплаща и неполучена пенсия от починал пенсионер. Записът се подписва от инспектор и контрольор. По договаряне между НОИ и „Български пощи“ – ЕАД, плащания на суми за минало време вместо с пенсионен запис могат да се преведат на съответната пощенска станция с отделна ведомост или с редовната ведомост за изплащане на пенсиите, в която тези суми се вписват в отделна графа.

(2) Пенсионният запис за сума над десеткратния размер на социалната пенсия за старост се подписва и от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, и от ръководителя на териториалното поделение на НОИ и се заверява с печата на териториалното поделение.

(3) Пенсионен запис по ал. 2 за пенсия, отпусната по международна спогодба, се подписва от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни спогодби в НОИ, и се заверява с печата на НОИ.

(4) Пенсионните записи се описват по реда на издаването им във ведомост за предадените пенсионни записи за изплащане на пенсиите, която се съставя в 3 екземпляра – по един за териториалното поделение на НОИ, за районната пощенска станция и за Контролната инспекция на съобщенията.

(5) Ведомостите за предадените пенсионни записи за изплащане на пенсиите, изготвени, проверени и подписани от съответните длъжностни лица – инспектор и контрольор, както и от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ се номерират с поредни годишни номера.

(6) На всеки пенсионен запис се поставя номер, състоящ се от две отделни числа, от които първото показва годишния пореден номер на ведомостта, в която е описан, а второто – поредния номер на записа в нея. Поправки и зачертавания в пенсионните записи не се допускат.

(7) Вторите и третите екземпляри на ведомостта за пенсионни записи заедно с пенсионните записи се предават на териториалното поделение „Български пощи“ с опис.

(8) Пенсионните записи се предават от териториалното поделение „Български пощи“ на пощенските станции в 3-дневен срок от получаването им от териториалното поделение на НОИ.

(9) Сумата на пенсионните записи, предадени с опис на териториалното поделение „Български пощи“, се превежда от териториалното поделение на НОИ по определена за това набирателна сметка за пенсии на териториалното поделение „Български пощи“ в деня на предаването им не по-късно от предпоследния работен ден на съответния месец.

(10) Пенсиите, преведени с пенсионен запис, се изплащат при поискване в 20-дневен срок от получаването в пощенската станция, като се спазват разпоредбите на чл. 53, 62 и 64.

(11) Ако пенсионният запис не се изплати в 20-дневен срок от датата на получаването в пощенската станция, той се връща на териториалното поделение на НОИ, издало записа, като се посочват причините за неизплащането му.

Чл. 64

(1) Когато пенсионер не може да получи лично пенсията си, тя може да се изплати на упълномощено от него лице. Пълномощното следва да е с нотариално заверен подпис. В чужбина подписът на упълномощителя се заверява от българските дипломатически и консулски представителства.

(2) Данните от документа за самоличност на упълномощения, както и номерът и датата на издаване на пълномощното се вписват в графа „Бележки по изплащането“ на изплащателния картон.

(3) Когато упълномощителят оттегли пълномощното или упълномощи друго лице да получава пенсията му, своевременно следва да уведоми пощенската станция или банковия клон за това обстоятелство.

(4) Пенсия за текущия месец или пенсионен запис (за част от месеца, за цял месец или набрана сума от пенсия) може да се получи чрез изрично пълномощно без нотариална заверка на подписа. В тези случаи се изискват личните документи за самоличност на упълномощителя и на упълномощения. По такъв вид пълномощно може да се извърши плащане най-много 3 пъти в една календарна година, като всеки път се представя отделно пълномощно. В него упълномощителят декларира, че не е ползвал това право повече от 3 пъти през календарната година.

(5) Пълномощното по ал. 4 се задържа в пощенската станция и се съхранява 3 години след изтичането на годината, през която е изплатена пенсията. След този срок то се унищожава, при условие че е извършена финансова ревизия на пощенската станция. Когато пенсията се изплаща със запис, пълномощното се прилага към записа.

Чл. 65

(1) При промяна на адреса на получаване на пенсията пенсионерът уведомява териториалното поделение на НОИ за изплащане на пенсията на новия адрес.

(2) При промяна на адреса на пенсионера в района на друго териториално поделение на НОИ за повече от 6 месеца пенсионерът може да подаде заявление до териториалното поделение на НОИ, въз основа на което пенсионната му преписка и пенсионната картотека се изпращат в района на новия адрес, придружени със съпроводително писмо.

Чл. 66

(1) При временно пребиваване до 6 месеца в друго населено място пенсионерът може да поиска със заявление съответната пощенска станция да му превежда пенсията на настоящия адрес. В този случай в определения срок за изплащане на пенсиите пощенската станция превежда пенсията на посочения адрес лично на пенсионера с пощенски или телеграфен запис с известие за изплащане. На празното поле в горната част на записа се записва „пенсия за месец.... 2000 г.“ или се слага щемпел. В този случай пенсионерът заплаща пощенските разходи за превода и за известието за изплащане. При изплащане на пенсията се спазват разпоредбите на чл. 53 и 64.

(2) Преведената сума със записа и платените пощенски разходи се вписват в изплащателния картон, като вместо подпис на пенсионера се вписват номерът и датата на записа, с който е преведена пенсията.

(3) Разписката и полученото известие за изплащане на пенсията се прилагат към заявлението на пенсионера, а на съответното място в изплащателния картон се вписва датата на изплащането на пенсията.

(4) Ако пощенският запис, с който е преведена пенсията, не се изплати в 20-дневен срок от датата на получаването в пощенската станция, той се връща на станцията по мястото на издаване. Същата станция възстановява пълния размер на пенсията по записа на териториалното поделение на НОИ, като посочва причините за неизплащането на пенсията.

Чл. 67

(1) По писмено заявление на пенсионера до териториалното поделение на НОИ, което изплаща пенсията му, тя се превежда по разплащателен или спестовен безсрочен личен влог в посочения от него банков клон, включен със собствен код в Банковата интегрирана система за електронни разплащания (БИСЕРА).

(2) В заявлението по ал. 1 се вписват: банковият клон и кодът, номерът на влога по утвърдена от Българската народна банка система, трите пълни имена на пенсионера по документите за самоличност, единният граждански номер, адресът, на който се получава пенсията, и пощенският код на пощенската станция.

(3) Заявленията за превеждане на пенсии по влог, получени в териториалното поделение на НОИ до 25-о число на месеца, се изпълняват от първо число на втория месец след месеца, през който е подадено заявлението.

Чл. 68

Когато от превежданата по влог пенсия се правят удръжки съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс и на Данъчния процесуален кодекс, както и удръжка по чл. 85 и 86, териториалното поделение на НОИ прави удръжките, след което превежда по влога остатъка от пенсията.

Чл. 69

При извършен превод в по-голям от полагащия се размер съответният банков клон възстановява сумите на териториалното поделение на НОИ само в случай че по влога има налични суми за възстановяване на неправилно извършения превод.

Чл. 70

(1) При смърт на пенсионера териториалното поделение на НОИ издава на законните наследници удостоверение, в което се вписват последният месец, за който починалият е имал право на пенсия, както и месецът, до който включително е преведена пенсията по влога. В случай че на банковия клон е преведена пенсия, отнасяща се за време след месеца, през който е починал пенсионерът, размерът на неправилно преведената сума се вписва в удостоверението, като тази сума се възстановява от банковия клон на териториалното поделение на НОИ.

(2) В случаите, при които банковият клон е уведомен от териториалното поделение на НОИ за смъртта на титуляря на влога и са преведени суми за пенсията след месеца, през който е починал пенсионерът, банковият клон възстановява пълния размер на преведените суми на териториалното поделение на НОИ.

Чл. 71

(1) За ежемесечното завеждане на влоговите сметки в банките Националния осигурителен институт освен ведомост за изплащане на пенсиите изготвя в 2 екземпляра по банкови клонове пълни списъци на пенсионерите, на които пенсиите и добавките към тях се превеждат по влог. Списъците се изготвят по-отделно за всеки вид влог и съдържат единния граждански номер, трите имена на пенсионера, номера на влога и сумата на превода.

(2) Списъците по ал. 1 се уточняват с ведомостта за изплащане на пенсиите в териториалните поделения на НОИ и с вписаните в корекционна ведомост пенсии, като се зачертават редовете на пенсионерите, за които не се следват преводи. Коригират се също и крайните сборове на сумите, подлежащи на превод.

(3) За предоставяне на информацията по ал. 1 на технически носител е необходимо да има сключен договор между НОИ и съответната банка.

(4) Пенсия за минало време, за част от месеца или ако е спряна с корекционна ведомост или с писмо за спиране на изплащането до края на текущия месец, се превежда от 1-во до 30-о число на месеца по допълнително изготвен списък.

Чл. 72

Териториалното поделение на НОИ превежда на съответния банков клон с платежно нареждане по определена от него обща сметка за всички пенсионери, включени в списъка по чл. 71 следващите се общи суми на пенсиите по разплащателен или спестовен влог. Към платежното нареждане се прилагат и списъци на пенсионерите за банковите клонове, с които няма сключен договор. Сумата на пенсиите на влог се превежда на съответния банков клон в първите 3 работни дни от началото на периода по чл. 52, ал. 1.

Чл. 73

Получените заверения на преводи на пенсии по влог се осчетоводяват в банковия клон по общия ред.

Чл. 74

(1) Банковият клон не заверява влоговата сметка на пенсионера, когато:

1. има данни, че пенсионерът е починал;

2. има заявление от пенсионера за закриване на сметката му.

(2) В случаите по ал. 1 преведената за месеца сума се възстановява на териториалните поделения на НОИ.

Чл. 75

При закриване на влога по искане на титуляря, на законния му представител или упълномощено лице остатъкът по сметката се изплаща по реда, установен за влоговете.

Чл. 76

(1) В случаите, когато се закрива влог, по който се превежда пенсия, банковият клон уведомява териториалното поделение на НОИ. Когато в банковия клон е представено удостоверение по чл. 70 от териториалното поделение на НОИ, уведомление не се изисква.

(2) При смърт на титуляря и закриване на влога, по който е превеждана пенсията му, банковият клон изплаща остатъка по влога на наследниците след представяне на удостоверението по чл. 70.

(3) При неправилно изплатени суми поради неспазване разпоредбата на ал. 2 банковият клон възстановява тези суми на териториалното поделение на НОИ.

Чл. 77

Всички други взаимоотношения между банката и титуляря на сметката се уреждат с договора за откриване на влога.

Чл. 78

(1) Пенсии в чужбина се изплащат от НОИ въз основа на международен договор в областта на социалното осигуряване със съответната страна.

(2) Изплащането на пенсии в чужбина се извършва чрез банка, определена по реда на чл. 29 КСО.

Чл. 79

Изплащането на пенсии в чужбина се извършва на основание на издадено разпореждане съгласно чл. 98, ал. 1 КСО.

Чл. 80

(1) Пенсиите се превеждат чрез чуждестранния осигурителен институт по посочената от него банкова сметка или директно на лицата съобразно разпоредбите на международния договор.

(2) По искане на лицата пенсиите се превеждат директно:

1. по лична сметка в банка, намираща се на територията на страната, където лицето живее постоянно, или с поименен чек на адрес, намиращ се на територията на страната, където лицето живее постоянно, съгласно изискванията на обслужващата банка;

2. по лична сметка в банка, намираща се на територията на Република България, по реда на чл. 67 - 77.

(3) Ако месечният размер на пенсията заедно с добавките е под размера на социалната пенсия за старост, преводите могат да се извършват и на по-дълги периоди след писмено съгласие на лицето.

(4) Преводи на пенсии в чужбина се извършват в евро, освен ако в международния договор е предвидена друга конвертируема валута.

Чл. 81

(1) Лицата, живеещи в чужбина и получаващи пенсии по българското законодателство, следва да представят декларация за живот съгласно разпоредбите на съответния международен договор. Ако пенсионерът не изпрати попълнена декларация, изплащането на пенсията се спира.

(2) Спрените пенсии по ал. 1 се възобновяват след получаването на декларацията от датата на спирането.

(3) В случаите по чл. 80, ал. 2, т. 1 и 2 пенсията се изплаща за минало време до края на месеца, през който е заверена декларацията за живот.

(4) От лицата, учещи в чужбина и получаващи пенсии по международен договор в областта на социалното осигуряване, се изискват документи, издадени от учебните заведения в чуждата страна в началото на всеки семестър или учебна година съобразно срока, за който са издадени.

Чл. 82

Смяна на адреса на пенсионер, който получава пенсията си в чужбина, се извършва по писмено заявление от лицето или по искане от чуждестранния осигурителен институт с разпореждане по чл. 98, ал. 1 КСО.

Чл. 83

(1) Пенсии, отпуснати по международни договори, на български граждани, както и на чужди граждани, постоянно или продължително пребиваващи в Република България, се изплащат от териториалните поделения на НОИ по реда на чл. 51 - 77 и 84 - 95 на основание на разпореждане съгласно чл. 98, ал. 1 КСО.

(2) Пенсии, отпуснати по международни договори от чуждестранни осигурителни институти на чужди граждани, постоянно или продължително пребиваващи в Република България, се изплащат чрез НОИ или се превеждат от чуждестранния осигурителен институт директно на лицата чрез превод по личните им банкови сметки.

Чл. 84

Към пенсиите се изплащат добавки, определени в разпореждането по чл. 98, ал. 1 КСО.

Чл. 85

(1) За надвзета пенсия се издава разпореждане по реда на чл. 98, ал. 2 КСО.

(2) Когато размерът на пенсията е над минималната месечна работна заплата, установена за страната, месечните удръжки се извършват в размерите, определени в чл. 341 от Гражданския процесуален кодекс, от териториалното поделение на НОИ, което изплаща пенсията.

(3) Когато размерът на пенсията е под минималната месечна работна заплата, месечната удръжка не може да надвишава 1/6 от размера на получаваната пенсия.

(4) Когато пенсията е прекратена, дължимите суми се събират по реда на Данъчния процесуален кодекс. В този случай териториалното поделение на НОИ дава нареждане с писмо до съответния орган за образуване на изпълнително дело, който в 3-дневен срок от получаване на писмото уведомява териториалното поделение на НОИ за номера и годината на изпълнителното дело.

(5) Неоснователно получени суми за пенсии след смъртта на пенсионера се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО.

(6) Събраните суми се внасят в приход на съответния фонд на общественото осигуряване.

Чл. 86

(1) След сключване на договор между НОИ и съответната банка от пенсиите могат да се правят удръжки за погасяване на заеми при условията, предвидени в договора за отпускане на заема от банковия клон.

(2) За направените удръжки от териториалните поделения на НОИ по отпуснатите заеми съответните банкови клонове заплащат комисионна такса върху месечните преводи на териториалните поделения на НОИ, договорена между централното управление на НОИ и съответната банка. Банковите клонове превеждат договорената такса до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят преводите.

Чл. 87

(1) Когато по запорно съобщение е преведена сума, по-голяма от дължимата, тя се възстановява на териториалното поделение на НОИ след писмено уведомление.

(2) Когато запорът е за издръжка, наложителят на запора се уведомява за месеца, от който започва да се прави удръжката. Такова уведомление се прави и при промяна или прекратяване на удръжката.

Чл. 88

При определяне размера на удръжката се вземат предвид размерът на пенсията в това число пенсия и други плащания, отпуснати от чуждестранни осигурителни институти, както и другите доходи, ако пенсионерът получава такива, при спазване разпоредбите на чл. 341 от Гражданския процесуален кодекс. От пенсионера се изисква декларация за установяване на доходите.

Чл. 89

Когато е необходимо да се документират видът, размерът и срокът на получаваната пенсия и добавките към нея, териториалното поделение на НОИ издава удостоверение.

Чл. 90

Когато се изплащат пенсия и/или добавки за непълен месец, полагащата се сума за частта от месеца се определя, като размерът на месечната пенсия (добавка) се раздели на броя на календарните дни в месеца и полученото се умножи по броя на дните, за които се полага пенсия (добавка).

Чл. 91

(1) За изплащане на неполучена пенсия от починал пенсионер наследниците му подават заявление до териториалното поделение на НОИ, към което прилагат удостоверение за законните наследници. Неполучената пенсия се изплаща на упълномощеното от всички наследници лице или се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред.

(2) Изплащането на пенсия, отпусната по международен договор, неполучена от починал пенсионер, постоянно живял в чужбина, се извършва по реда на чл. 78.

Чл. 92

(1) Териториалното поделение на НОИ превежда сумите за изплащане на пенсиите по набирателна сметка на териториалното поделение „Български пощи“, открита в банковия клон, който обслужва териториалното поделение на НОИ. Сметните отношения на териториалното поделение на НОИ с териториалното поделение „Български пощи“ за изплатените пенсии през месеца се уреждат до края на същия месец.

(2) За извършване на работата по изплащане на пенсиите чрез пощенската мрежа НОИ чрез териториалните си поделения заплаща на териториалните поделения „Български пощи“ 8,5 на хиляда върху подлежащите на изплащане през месеца пенсии. Те се превеждат до 7-о число на следващия месец.

(3) Дължимият данък добавена стойност върху сумата по ал. 2 се превежда от териториалното поделение на НОИ на териториалното поделение „Български пощи“ едновременно със сумата по ал. 2.

(4) Преводите по ал. 2 и 3 се извършват въз основа на фактура, която териториалното поделение „Български пощи“ издава след приключване изплащането на пенсиите през месеца.

(5) При неправилно изплатена пенсия по вина на служител от пощенската станция тя се възстановява на териториалното поделение на НОИ от териториалното поделение „Български пощи“.

Чл. 93

(1) При извършване на финансови ревизии от контролните органи в пощенските станции за констатирани случаи на неправилно изплатени и отчетени пенсии се уведомява съответното териториално поделение на НОИ.

(2) Пенсионните органи извършват проверки в пощенските станции за правилното прилагане на наредбата съвместно с органи на териториалните поделения „Български пощи“. Редът и начинът за извършване на проверките се регламентират в съвместна инструкция.

Чл. 94

(1) Пощенските станции могат да правят справки на пенсионерите или на техните пълномощници само за изплатените им пенсии.

(2) Справки по отношение на остатъците по заеми и постъпления на суми по влогове на пенсионери се извършват в съответните банкови клонове.

(3) Всички други справки относно пенсии се правят само от съответните териториални поделения на НОИ.

Чл. 95

Пенсионерът избира само един от начините за получаване на пенсията (пенсиите) и добавките към нея – чрез пощенска станция или банков клон.

Чл. 96

Службите по гражданско състояние към общините до 5-о число на всеки месец представят в териториалните поделения на НОИ данни за починалите лица за предходния месец, които съдържат единния граждански номер (ЕГН) и трите имена на лицата.

§ 1

„Възрастта по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване“ е възрастта по чл. 68, ал. 1 – 3 КСО.

§ 2

„Действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето изцяло се е осигурявало за своя сметка.

§ 3

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 1999 г. по отменените Закон за пенсиите, Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори и Закон за общественото осигуряване от 1949 г., се приравняват по КСО, както следва:

1. за изслужено време и старост и за старост – на пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО;

2. за инвалидност поради общо заболяване – на пенсии за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО;

3. за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване – на пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл. 78 КСО;

4. военноинвалидни – на пенсии за военна инвалидност по чл. 85 КСО;

5. гражданскоинвалидни – на пенсии за гражданска инвалидност по чл. 87 КСО;

6. социалните по чл. 45а, ал. 1, буква „а“ по отменения Закон за пенсиите – на социални пенсии за инвалидност по чл. 90 КСО;

7. социалните по чл. 45а, ал. 1, буква „б“ по отменения Закон за пенсиите – на социални пенсии за старост по чл. 89 КСО;

8. персоналните по чл. 456 и пенсиите по 45в по отменения Закон за пенсиите – на персонални пенсии по чл. 92 КСО;

9. за особени заслуги – на пенсии за особени заслуги по чл. 91 КСО.

§ 4

(1) От 1 януари 2000 г. пенсиите за инвалидност по отменените Закон за пенсиите и Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори, отпуснати при I, II или III група инвалидност, както и социалните пенсии, отпуснати въз основа на определена група инвалидност, се приравняват, както следва:

1. при I група инвалидност – на намалена работоспособност над 90 на сто;

2. при II група инвалидност – на намалена работоспособност от 71 до 90 на сто;

3. при III група инвалидност – на намалена работоспособност от 50 до 70 на сто.

(2) Военноинвалидните пенсии, отпуснати по процент на загубена работоспособност, както и пенсиите по чл. 12, 28 и 30а от отменения Закон за пенсиите се изплащат в размера на социалната пенсия за старост по чл. 89, ал. 2 КСО.

§ 4а

До 31 декември 2005 г. включително за дата на заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност да се счита датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ или в службата по чл. 1, ал. 3 в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК), което дава основание за отпускане на пенсия за инвалидност.

§ 5

Пенсиите на лицата по § 2, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КСО, за които едногодишният срок по чл. 20 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите е изтекъл преди 31 декември 1999 г., се изплащат от датата на подаване на заявлението.

§ 6

При прилагането на § 3 от преходните и заключителните разпоредби на КСО преценката на правото на пенсия се извършва по условията на чл. 6 и 7 от отменения Закон за пенсиите, а размерът на пенсията се определя по КСО.

§ 7

За преценяване правото на пенсия по § 4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО трудовият стаж от първа категория допълва трудовия стаж от втора категория без превръщане.

§ 8

Преизчисляването на пенсиите по § 7 от преходните и заключителните разпоредби на КСО, отпуснати по условията на първа и втора категория труд, се извършва, като стажът до 31 декември 1999 г. се зачита – 3 години трудов стаж от първа категория или 4 години трудов стаж от втора категория за 5 години трудов стаж от трета категория. Когато пенсията е отпусната по специфичните условия на т. 66а – 66л включително от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, стажът към 31 декември 1999 г. се приравнява на първа или втора категория труд по реда, действащ до 1 януари 2000 г.

§ 9

Наредбата се приема на основание чл. 9, ал. 11 и чл. 106 от Кодекса за социално осигуряване и влиза в сила от 1 януари 2000 г.

§ 10

Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на Националния осигурителен институт.

Приложение 2 Приложение № 2 към член единствен, т. 2