Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски)

Чл. 1

(1) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, и 2 от Кодекса за социално осигуряване се изчисляват и внасят върху получените начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване се внасят върху получените начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения, намалени с нормативно признатите разходи по чл. 29, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване се изчисляват и внасят върху получените брутни възнаграждения.

(2) Осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155 - 157, 159, 161 162, 166, 168- 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(3) Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя за лицата, които не са отработили всичките дни през месеца или са се намирали в отпуски, извън посочените в ал. 2, се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване през месеца. В тези случаи минималният месечен осигурителен доход се определя, като минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се раздели на броя на работните дни през месеца и получената сума се умножи по броя на отработените дни и дните на отпуските, посочени в ал. 2, за които е изплатено, начислено, но неизплатено или неначислено възнаграждение..

(4) Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, когато съгласно условията на трудовия договор или чл. 138, ал. 2 от Кодекса на труда лицето е работило при непълно работно време, се определя пропорционално на отработените часове и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване.. В тези случаи минималният месечен осигурителен доход се определя, като минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се раздели на броя на законоустановените работни часове за месеца и получената сума се умножи по броя на отработените часове за месеца и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване.. По този ред се определя и минималният месечен осигурителен доход, когато лицето се е намирало в отпуски извън посочените в ал. 2 или не е отработило всички работни дни през месеца.

(5) Осигурителните вноски за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества еднолични търговци, неперсонифицирани дружества, както и за синдиците и ликвидаторите, се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение,, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато лицето не е работило през целия месец по договор за управление и контрол, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на дните, през които е работило, и дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване през месеца.

(6) Осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от Кодекса за социално осигуряване, както и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване през месеца.

(7) Осигурителните вноски за специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето, се внасят върху полученото, възнаграждение, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Когато лицето не е работило през целия месец, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата, определена пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване през месеца.

(8) Не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху:

1. пътните, дневните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1994 г. и бр. 25 от 1999 г.) или изплатените за сметка на възложителя на лица, работещи без трудови правоотношения;

2. стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда;

3. стойността на безплатната храна, предоставена в натура на членовете на корабните екипажи за дните в експлоатация, на риболовците за дните на улов, а на водолазите - и за дните при спускане под водата, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните и здравните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и екипите по кръвонабиране, както и на военнослужещите съгласно чл. 224, ал. 1, т. 3 и на цивилните служители съгласно чл. 286, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

4. стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;

5. стойността на специалното работно облекло и на личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт или колективен трудов договор;

6. сумите за лихви, които се изплащат по реда на чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда;

7. обезщетенията по чл. 200 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2 и 3, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и 3 и чл. 331 от Кодекса на труда, § 71 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 95 от 2003 г.) и § 118 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.);

8. обезщетенията по чл. 158, ал. 2, чл. 168, чл. 172, ал. 1, чл. 173, 199, чл. 227, ал. 1 – 5, чл. 229, ал. 1, чл. 232, чл. 233, ал. 1 и 5 и чл. 294, сумите, изплатени за храна, доволствия, облекло и порционни пари по чл. 224, чл. 286, ал. 1 и чл. 298, ал. 1 и 2, както и за парични или предметни награди и отличия по чл. 240, ал. 1 – 4 и чл. 288, за пътуване по чл. 226 и за транспортни разходи по чл. 229, ал. 2 и компенсационни суми по чл. 226в, ал. 1 и чл. 298а, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и обезщетенията по чл. 98, ал. 1, сумите за пътуване по чл. 103, ал. 4 и за парични или предметни награди и отличия по чл. 126, 128, 133, 134 и чл. 135, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет с Постановление № 46 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2010 г.);

9. обезщетенията по чл. 204, ал. 4, чл. 212, ал. 4, чл. 247, 252, 254 и 255 и сумите по чл. 203, ал. 5, чл. 204, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 208, ал. 1, чл. 210, чл. 212, ал. 5, чл. 214, чл. 215, ал. 2, чл. 216 и чл. 252, ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

10. обезщетенията по чл. 61, 78, чл. 81б, ал. 4, т. 1 и 2 чл. 100, ал. 4,, чл. 104, чл. 105, ал. 3 чл. 106, ал. 3 и 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител и сумите за предметни награди по чл. 88, ал. 3 от Закона за държавния служител.

11. обезщетенията по чл. 225, 226, чл. 277, ал. 3 и чл. 354 от Закона за съдебната власт;

12. сумите и доволствията по чл. 74, ал. 1 - 4, разноските по чл. 76, компенсационните суми по чл. 81, стойността на паричните и/или предметните награди при условията и до размерите по чл. 86 и 87 и обезщетенията по чл. 112, 117 и 119 - 120 от Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”.

Чл. 1а

(1) Осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от Кодекса за социално осигуряване се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа или уволнението, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.

(2) Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от Кодекса за социално осигуряване, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.

Чл. 2

(1) Осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване в пари или в натура.

(2) Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.

(3) Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

(4) Сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.

Чл. 2а

Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт.

Чл. 3

(1) Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде поголям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. За лицата, работещи по трудови правоотношения и по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от Кодекса за социално осигуряване, месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен по реда на чл. 1, ал. 2 – 6. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.

(2) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(3) Годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. При определяне на годишния осигурителен доход се вземат предвид:

1. за едноличните търговци, упражняващи трудова дейност; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция, чийто облагаем доход се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица – облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размерът на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ и застраховки „Живот“, ако са свързани с инвестиционен фонд; при определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет;

2. за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества – възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти;

3. за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция, на които облагаемият доход се определя по реда на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица – облагаемият доход по чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, получен от упражняване на трудовата дейност; при определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет;

4. за самоосигуряващите се лица, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по реда на Закона за местните данъци и такси - еднолични търговци или регистрирани като упражняващи свободна професия, или занаятчийска дейност - доходът, получен от упражняването на съответната дейност, определен по условията на т. 1 и 3.

(4) Самоосигуряващо се лице, което с данъчна декларация за предходната година декларира доходи, получени за извършена трудова дейност през минали години или има определен по-висок или по-нисък облагаем доход с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, формира с коригиращата справка по чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване нов размер на окончателния осигурителен доход за съответната минала година.

(5) Самоосигуряващо се лице, което с данъчна декларация за предходната година декларира доходи, получени за извършена трудова дейност през минали години, формира с коригиращата справка по чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване нов размер на окончателния осигурителен доход за съответната минала година.

(6) При годишното определяне на осигурителния доход се изчисляват и внасят осигурителни вноски само в размера, определен за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

(6) Окончателният размер на годишния осигурителен доход се вписва в осигурителните книжки на лицата.

Чл. 3а

(1) За морските лица осигурителните вноски се внасят върху избран от тях месечен осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(2) Върху възнагражденията на морските лица и другите доходи от трудова дейност не се дължат осигурителни вноски и не се определя окончателен размер на месечния осигурителен доход.

Чл. 4

Когато лицето работи по допълнителен или по втори трудов договор, или без трудово правоотношение, при изплащане на възнаграждението декларира сумата, върху която са направени осигурителни вноски по всеки от договорите.

Чл. 4а

За периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване лицето представя пред осигурителя/работодателя декларация за месечния размер на осигурителния доход, върху който е било осигурявано, или декларира обстоятелството, че не е било осигурявано.

Чл. 5

(отменен)

(1) Среднодневното брутно възнаграждение, от което се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се определя, като сборът от сумите на среднодневното брутно трудово възнаграждение и/или от среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, и/или среднодневната минимална работна заплата и/или среднодневното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, умножени по броя на работните дни, за които се отнасят, се раздели на общия брой на работните дни за 6-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на неработоспособността.

(2) Среднодневната минимална работна заплата за страната или среднодневният осигурителен доход при изчисляване на паричното обезщетение по ал. 1 се определя, като минималната месечна работна заплата, установена за страната, или осигурителният доход се раздели на броя на работните дни на съответния месец.

(3) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е работило при различни работодатели, размерът на полученото трудово възнаграждение се установява с удостоверение, издадено от съответния работодател, съгласно приложението. Ако на лицето е била издадена осигурителна книжка, получаваното възнаграждение или осигурителният доход се удостоверява с нея.

(4) Ако лицето, работило при различни работодатели, за някои от тези дни не представи удостоверение или осигурителна книжка, при изчисляване на паричното обезщетение се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната. След представяне на удостоверението или осигурителната книжка паричното обезщетение се изчислява от действително получените възнаграждения или осигурителен доход.

(5) Паричните обезщетения на лица, които са осигурени за всички социални рискове или за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изчисляват поотделно от възнаграждението и/или осигурителния доход за всеки от договорите или за дейността, за която лицето се е осигурявало за своя сметка.

(6) Ако през периода, от който се изчисляват паричните обезщетения, лицето е било осигурено върху минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, при определяне на обезщетението се взема предвид среднодневният минимален месечен осигурителен доход, върху който е осигурявано лицето.

(7) Сборът от осигурителните доходи, от които се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, за периода от който се изчисляват паричните обезщетения.

Чл. 6

(отменен)

(1) За работещите по трудови и служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения среднодневното нетно възнаграждение се установява, като полученото месечно възнаграждение след намаляването му с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимите данъци, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на работните дни, за които се отнасят.

(2) За изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, среднодневното нетно възнаграждение се установява, като полученото възнаграждение за всеки отделен месец след намаляването му с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с удържания авансов данък, когато такъв се е дължал, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на броя на работните дни, за които се отнасят възнаграждението.

(3) За самоосигуряващите се за тяхна сметка лица среднодневното нетно възнаграждение се установява, като избраният от тях месечен доход, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, върху който са изчислени и внесени авансовите осигурителни вноски, се раздели на броя на работните дни за съответния месец.

(4) Дневният размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване или за бременност и раждане не може да надвишава средната стойност, получена от сбора на сумите от среднодневните нетни възнаграждения, установени по ал. 1 – 3, умножени съответно по броя на работните дни, за които се отнасят, и се раздели на броя на работните дни, за които е получено възнаграждението или са внасяни вноски върху осигурителен доход.

(5) Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният му размер се умножи по броя на работните дни, включени в периода на временна неработоспособност, като сумата за първия работен ден от временната неработоспособност, но не за повече от 15 дни за една календарна година, която е за сметка на разходите на осигурителите, се начислява отделно от сумите, които са за сметка на фонд „Общо заболяване и майчинство“.

Чл. 7

(отменен)

По реда на чл. 5 се изчислява и паричното обезщетение при трудоустрояване, ако лицата са работили по-малко от 6 месеца до деня на трудоустрояването.

Чл. 8

(отменен)

За работници и служители, които поради характера на извършваната работа сами определят работното си време и нямат установено трудово възнаграждение, броят на изработените дни в месеца във връзка с определянето на продължителността на осигурителния стаж за придобиване право на парични обезщетения се определя, като полученото трудово възнаграждение през месеца се раздели на минималната дневна заплата, установена за страната. Определените по този ред дни не могат да са повече от работните дни за съответния месец.

Чл. 10

(отменен)

(1) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, помощите и другите обезщетения по държавното обществено осигуряване се изплащат по реда и в сроковете по чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

(2) Териториалните поделения на Националния осигурителен институт могат да извършат плащанията по ал. 1 на лицата, придобили право за получаването им след приключване на производство по ликвидация или прекратяване на осигурителя.

(3) Териториалните поделения на Националния осигурителен институт могат да извършат плащанията по ал. 1 на лицата, придобили право за получаването им, или да разпоредят на осигурителя да ги плати, когато те не са изплатени по вина на осигурителите, след внасяне на дължимите осигурителни вноски върху тези суми.

§ 2

При определяне на осигурителния доход от 1 юли 2010 г. до 31 декември 2012 г. вместо възнаграждението за дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване за периода от 1 юли до 31 декември 2010 г. и възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване за периода от 1 януари до 31 декември 2012 г. се взема предвид възнаграждението за дните по § 22о, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.

§ 3

Наредбата се приема на основание чл. 6, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване и влиза в сила от 1 януари 2000 г.

§ 4

Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите.

Приложение 1 Приложение към чл. 5, ал. 3

Изх. № ..... от дата ..... година ..... ..... (предишен работодател) идентификационен код по БУЛСТАТ УДОСТОВЕРЕНИЕ Удостоверяваме, че на ..... , (трите имена) ЕГН ....., са изплатени трудови възнаграждения и е ползвал отпуски за посочените месеци преди прекратяването на трудовия договор, които се зачитат за осигурителен стаж, както следва: Година, календарен месец Брой на отработените дни, включително дните на платен отпуск, дни Брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението за платен отпуск, върху което са дължими и внесени осигурителни вноски, лв. Сума на нетното възнаграждение, лв. Среднодневно нетно възнаграждение к.4 : к.2, лв. Работни дни в отпуск поради временна неработоспособност или бременност и раждане Сума на паричното обезщетение, лв. Среднодневен размер на паричното обезщетение к.8 : к.6, лв. Работни дни в неплатен отпуск или в отпуск за отглеждане на дете и други работни дни, за които лицето не подлежи на осигуряване за всички социални рискове общо, дни в т.ч. за платени за сметка на осигурителя, дни 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Общо За посочения период редовно са внасяни дължимите осигурителни вноски за всички социални рискове. Изготвил: (трите имена и длъжност) Гл. счетоводител: (трите имена и подпис) Ръководител: (подпис и печат)