Правилник за прилагане на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите

Чл. 1

Инвалидността на лицата над 16-годишна възраст се установява от трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) и от Централната трудово-експертна лекарска комисия (ЦТЕЛК), а на лицата до 16-годишна възраст – с решение на лекарска консултативна комисия (ЛКК) при детско отделение на съответната обединена районна болница или на специализирана болница, или отделение по профила на заболяването по ред, определен от министъра на здравеопазването.

Чл. 2

(1) Здравните и образователните дейности за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите се извършват от юридически и физически лица, имащи право на съответната дейност по реда на Закона за народното здраве и Закона за народната просвета.

(2) Дейности за рехабилитация и социална интеграция на инвалиди извън посочените в ал. 1 се извършват от физически и юридически лица, на които е издадено разрешение по реда на този правилник.

(3)

Чл. 3

(1) Разрешението за дейности по рехабилитация и социална интеграция е документ, издаден от председателя на фонд „Рехабилитация и социална интеграция“.

(2) Разрешението не може да се отстъпва или прехвърля.

Чл. 4

Лицата, които желаят да получат разрешение, представят във фонд „Рехабилитация и социална интеграция“:

1. молба;

2. описание на дейностите, които ще се извършват;

3. копие от съдебното решение за вписване в регистъра при съответния окръжен съд от нормативния или административния акт за тяхното учредяване;

4. доказателства за данъчна регистрация за данъчнозадължените лица;

5.

6.

7.

8.

Чл. 5

(1) Документите по чл. 4 се разглеждат от петчленна комисия.

(2) Комисията по ал. 1 се назначава със заповед на председателя на фонд „Рехабилитация и социална интеграция.“

(3) Комисията взема решения с обикновено мнозинство.

(4) Комисията:

1. разглежда молбите по реда на постъпването им;

2. при необходимост иска становище от компетентните държавни органи за социалния ефект от дейностите, за които се иска разрешение;

3. в срок до 14 дни след датата на постъпване на документите комисията прави мотивирано предложение до председателя на фонда за издаване или отказване на разрешение.

(5) При установена неточност или непълнота в документите по чл. 4 комисията уведомява лицето в 3-дневен срок и дава указания за отстраняването им.

(6)

(7) В срок до 14 дни след постъпване на предложението на комисията председателят на фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ издава разрешението, като в случаите на отказ излага писмени мотиви.

(8) Представените документи по чл. 4 се съхраняват във фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ съгласно Закона за държавния архивен фонд и са достъпни за всички заинтересувани лица.

(9) Отказът на председателя на фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ за издаване на разрешение подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 6

Срокът на разрешението е 5 години. След изтичането на този срок притежателят на разрешението подава нова молба за подновяването му и всички необходими документи.

Чл. 7

(1) Издадените разрешения се вписват в специален регистър, който се съхранява във фонд „Рехабилитация и социална интеграция“.

(2) Регистърът съдържа:

1. името, седалището и адреса на лицето, получило разрешение;

2. видовете дейности по рехабилитация и социална интеграция;

3. номера и датата на издаване на разрешението;

4. датата на подновяване или отнемане на разрешението.

Чл. 8

При подновяване или преиздаване на разрешение поради загубване или повреждане се заплаща такса в размер минималната месечна работна заплата.

Чл. 9

Сумите от платените такси постъпват в приход на фонд „Рехабилитация и социална интеграция“.

Чл. 10

(1) Контролът върху дейността на физическите и юридическите лица, получили разрешение, се осъществява от длъжностни лица, упълномощени от министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта.

(2)

(3)

(4) При констатирани нарушения председателят на фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ издава заповед за отнемане на разрешението заедно с писмени мотиви, които се съобщават на заинтересуваните в срок до 7 дни след датата на издаването на заповедта.

Чл. 11

При отнемане на разрешението лицето може да кандидатства за получаване на ново след изтичане на 12 месеца от датата на отнемането му.

Чл. 12

Заповедта на председателя за отнемане на разрешението подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 13

Профилактика на предотвратимата инвалидност и медицинска рехабилитация на инвалидите се извършват съгласно законовите и подзаконовите нормативни актове по здравеопазването.

Чл. 14

(1) Всяко юридическо и физическо лице, което наема на работа лица по трудов договор, е длъжно да осигури безопасни и здравословни условия на труд с оглед опазване на трудоспособността, здравето и живота им.

(2) Задълженията по ал. 1 са валидни и при организирането и провеждането на обучение във всички видове учебни заведения, организации и школи за квалификация.

Чл. 15

Медицинска рехабилитация на инвалидите се извършва по предписание на лекуващите лекари във всички рехабилитационни звена от системата на Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, клиниките и отделенията на висшите медицински училища и институти.

Чл. 16

Инвалидите получават безплатни животоспасяващи и животоподдържащи лекарствени средства и консумативи по ред, определен в наредба на министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 17

(1) Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, науката и технологиите и общинските съвети създават консултативно-диагностични центрове, които:

1. дават становище за възможностите за интегрираното обучение по чл. 12, ал. 2 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите;

2. насочват децата инвалиди към подходящи форми на обучение, рехабилитация и социална интеграция въз основа на диагнозата и препоръките на лекуващия лекар;

3. консултират родителите (осиновителите, настойниците) за участието им в рехабилитацията и социалната интеграция на децата инвалиди.

(2) Услугите в държавните и общинските консултативно-диагностични центрове са безплатни.

Чл. 18

(1) Държавните органи по труда и социалните грижи, а при необходимост и общинските съвети откриват социални учебно-професионални комплекси (СУПК) за специализирано професионално-техническо обучение на инвалиди като самостоятелни юридически лица със статут на социални учебни заведения.

(2) В СУПК се обучават инвалиди над 15-годишна възраст по подходящи за тях специалности съобразно предписанията на медицинските органи по чл. 1.

(3) Социалните учебно-професионални комплекси осигуряват следните видове обучение:

1. за първоначална професионална подготовка на инвалиди;

2. за развитие на основни умения за лица със сетивни увреждания;

3. за повишаване на квалификацията и преквалификацията на инвалиди.

(4) Приетите за обучение в СУПК ползват пансион, който работи целогодишно, както и безплатно медицинско обслужване.

(5) Обучението в СУПК се осъществява по утвърдени от министъра на труда и социалните грижи учебни планове и програми, разработени съвместно с Министерството на образованието, науката и технологиите, Министерството на здравеопазването и организациите на инвалиди и за инвалиди.

(6) Министерството на труда и социалните грижи издава правилник за организацията и дейността на СУПК и приема нормативи за персонала и за обзавеждане.

Чл. 19

(1) Общинските служби за социално подпомагане осигуряват жилищно настаняване и подпомагане на лицата, завършили СУПК, които нямат близки, задължени по закон да се грижат за тях.

(2) Бюрата по труда със съдействието на общинските служби за социално подпомагане и в съответствие с предписанията на ТЕЛК и ЦТЕЛК насочват към подходящи свободни работни места лицата, завършили СУПК.

Чл. 20

Инвалидите в трудоспособна възраст имат право на интегрирано обучение за професионална квалификация (начална професионална подготовка, повишаване на квалификацията и преквалификация).

Чл. 21

(1) Безработните инвалиди, регистрирани като активно търсещи работа, имат право на обучение за професионална квалификация с посредничеството на бюрата по труда.

(2) Безработните инвалиди подават в бюрото по труда:

1. писмена молба, в която се посочват видът и личните предпочитания към обучението;

2. решение на ТЕЛК (ЦТЕЛК);

3. документ за завършен курс на обучение в специално училище или център за начална рехабилитация за лица със сетивни увреждания.

(3) Безработните инвалиди се насочват към подходяща форма на обучение от служител на бюрото по труда, специализиран за работа с инвалиди, след оценка на професионалната пригодност по данните от документите по ал. 2 и личните качества и предпочитания на инвалида.

(4) Обучението на регистрираните безработни инвалиди се извършва със средства от фонд „Професионална квалификация и безработица“.

(5) Изборът на учебно-квалификационна организация за обучението по ал. 1 се извършва в съответствие с Наредба № 6 на министъра на труда и социалните грижи от 1995 г. за реда, условията и изискванията за организиране провеждането на квалификационно и мотивационно обучение (ДВ, бр. 75 от 1995 г.).

(6) В случаите, когато обучението по ал. 1 се осъществява на реално работно място, бюрото по труда сключва договор с работодателя, при когото се извършва обучението, като се посочват видът и продължителността на обучението, конкретната професия (специалност), правата и задълженията на страните, санкциите при неизпълнение на договореностите, източникът и начинът за финансиране на обучението.

Чл. 22

(1) Националната служба по заетостта по предложение на работодателите организира разработването и осъществява методическо ръководство по прилагането на специализирани програми за професионална квалификация на работещите инвалиди за запазване на работните места при преструктуриране на производството и при внедряване на нова техника и технологии в предприятието.

(2) Програмите по ал. 1 се утвърждават от министъра на труда и социалните грижи.

(3) Утвърдените програми се финансират със средства от фонд „Професионална квалификация и безработица“.

Чл. 23

(1) Министърът на труда и социалните грижи и министърът на здравеопазването издават съвместна наредба за определяне на минималния относителен дял на работни места за трудоустрояване по отрасли по чл. 20, ал. 1 ЗЗРСИИ.

(2) Работодателите приспособяват работните места съобразно предписанията на органите на трудово-лекарската експертиза.

(3) Министерството на труда и социалните грижи организира и провежда изследвания на условията за труд и трудова рехабилитация на инвалидите.

Чл. 24

(1) Работодателите, които желаят да назначат трудоустроени лица над определения минимален относителен дял по чл. 20, ал. 1 ЗЗРСИИ, подават писмена молба в бюрото по труда, в която посочват:

1. броя на допълнителните работни места, обявени за трудоустрояване;

2. времето, за което се откриват допълнителните работни места;

3. изискваната професия (специалност и вид на квалификацията).

(2) Работодателите подават всеки месец информация за броя на назначените трудоустроени лица по ал. 1 и копие от решенията на органите на трудово-лекарската експертиза.

(3) За всяко трудоустроено лице, назначено по трудов договор над минималния относителен дял по чл. 20, ал. 1 ЗЗРСИИ, работодателят получава от фонд „Професионална квалификация и безработица“ сума в размер на минималната работна заплата, установена за страната, за времето, за което е назначено трудоустроеното лице, но за не повече от 12 месеца.

(4) За изплащане на сумата по ал. 3 работодателите сключват договор с бюрото по труда, в който се посочват данните по ал. 1, срокът за назначаване, сроковете за изплащане на дължимите суми от бюрото по труда и санкциите при неизпълнение на договора.

(5) В процента на трудоустроените в специализираните предприятия, кооперации и обособени производствени единици по чл. 21, ал. 3 ЗЗРСИИ се включват лицата:

1. с установена група инвалидност;

2. с временно намалена трудоспособност, установена от лекарска консултативна комисия, вкл. и за лица с трайно увреждане на слуха над 35 децибела;

3. които се грижат за инвалиди, нуждаещи се от постоянна чужда помощ.

(6) Полагането на грижи за инвалиди от лицата по ал. 5, т. 3 се удостоверява със:

1. решение на ЛКК и ТЕЛК (ЦТЕЛК) за необходимост от постоянна чужда помощ;

2. социална анкета от общинската служба за социално подпомагане по местоживеене на лицето.

Чл. 25

(1) Изпълнението на задълженията за откриване на работни места за трудоустрояване, вкл. и на цехове, може да стане чрез сключване на договор за откриването им в специализираните предприятия и кооперации на инвалидите.

(2) Работодателите могат да сключат дългосрочен договор за възлагане на поръчки за изработка на изделия и услуги, изкупуване на продукция или коопериране на производството със специализирани предприятия и кооперации на инвалиди.

Чл. 26

Нормирането, отчитането и заплащането на труда на инвалидите в специализираните предприятия, кооперации, цехове и звена се определят по вътрешните правила за организация на работната заплата в тях, изработени в съответствие със специфичните правила за отчитане и заплащане на труда, приети с наредба на Министерския съвет.

Чл. 27

(1) Работодателите се подпомагат от рехабилитационни екипи, които:

1. насочват трудоустроените лица към подходящи работни места;

2. дават предписания за ергономични условия на работното място;

3. разработват индивидуални рехабилитационни програми за трудоустроените лица съобразно предписанията на ЛКК и ТЕЛК (ЦТЕЛК).

(2) Рехабилитационните екипи по ал. 1 се ръководят от заместник-директор по производството и включват за членове лекар, рехабилитатор, специалист по охрана на труда и представител на синдикатите (за кооперациите на инвалиди – представител на социалната комисия).

Чл. 28

(1) Ежегодно до 31 август на текущата година национално представените организации на и за инвалиди и организациите на работодателите на трудоустроени лица могат да подават пред министерствата потребители предложения за следващата година, съдържащи видовете произвеждани стоки и услуги и капацитетните възможности в специализираните предприятия и кооперации на инвалидите.

(2) Министерствата потребители представят получените при тях предложения в Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция, който предлага на Министерския съвет списък на стоки и услуги за възлагането им чрез държавни поръчки на специализираните предприятия и кооперации.

(3) Национално представените организации на и за инвалидите и организациите на работодателите на трудоустроени лица могат да внасят в Министерския съвет предложения за поблагоприятен режим на внос и износ на стоки.

Чл. 29

(1) Трудово-лечебни бази се откриват със заповед на кмета на общината съгласувано с министъра на труда и социалните грижи към социални заведения, дневни центрове за занимания и други форми за социално обслужване за лица с умствени, психически или физически увреждания, в които се осъществява трудова терапия и рехабилитация.

(2) В трудово-лечебните бази се извършват селскостопански, занаятчийски и други дейности или услуги съобразно целта на рехабилитационната дейност, здравословното състояние и възможностите на обслужваните лица и регионалните икономически условия.

(3) При извършване на дейностите по ал. 2 се спазват индивидуалните медицински предписания за участниците в трудовата рехабилитация и действащите норми за безопасност и хигиена на труда.

(4) Заведенията и центровете по ал. 1 могат да сключват договори с физически или юридически лица за съвместна дейност или за изкупуване на продукцията.

(5) Произведената продукция в натура или приходите от продажбата ѝ се използват за издръжка на специализираното заведение, към което е открита трудово-лечебната база.

(6) Участниците в трудово-терапевтичната дейност получават възнаграждение в размер, определен с вътрешните правила за определяне на работната заплата в заведението или другите форми на социално обслужване.

(7) Министърът на труда и социалните грижи и министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на финансите издават наредби за организацията и дейността на трудово-лечебните бази.

Чл. 30

Министърът на териториалното развитие и строителството издава наредба, с която се определят изискванията за:

1. проектиране на сгради, за които трябва да се осигури възможност за ползването им от инвалиди;

2. проектиране на хоризонталните комуникационни елементи пред жилищните, обществените и производствените сгради и на улиците и пешеходните зони и на съоръженията, свързващи различни нива в селищната среда, предназначени за ползването им от инвалиди.

Чл. 31

Общините създават подходяща жилищна и архитектурна среда в населените места за ползването ѝ от инвалиди чрез:

1. изработваните нови и измененията на действащите градоустройствени планове;

2. мероприятия за отстраняване на съществуващите архитектурни бариери и изграждане на комуникационни и други елементи, осигуряващи свободно използване от инвалидите на обществените сгради и селищната среда;

3. определяне на:

Чл. 32

(1) Общинските съвети приемат решение за финансиране изграждането на подходяща среда в населените места за ползване от инвалиди.

(2) Разрешенията за строеж на обектите по чл. 31, т. 3, буква „а“ се издават при условие, че с проектите се осигурява възможност за достъп и ползване на обектите от инвалиди.

Чл. 33

(1) Министърът на транспорта и министърът на териториалното развитие и строителството издават наредба за ползване на транспортни услуги от инвалиди и предлагат на Комитета по стандартизация и метрология за одобряване стандарти за изделия, облекчаващи участието на инвалиди в пътнотранспортното движение.

(2) Изискванията на актовете и стандартите по ал. 1 са задължителни за общинските органи и другите юридически и физически лица, извършващи транспортна дейност, изграждащи и поддържащи комуникационната система на населените места, както и за работодателите на трудоустроените инвалиди.

Чл. 34

Комитетът по стандартизация и метрология съгласно Закона за стандартизацията:

1. разработва и утвърждава стандарти за обзавеждане на специализирани вътрешни съоръжения и приспособления в жилищата, работните помещения и обществените сгради, предвидени за ползване от инвалиди;

2. утвърждава стандартите за други изделия, предложени от министерства и други ведомства, свързани с осигуряване на подходяща среда в населените места за ползването ѝ от инвалиди.

Чл. 35

(1) Инвалидите със затруднения в придвижването ползват услуги на специализиран транспорт.

(2) Специализираните транспортни услуги могат да се извършват от диспечерски служби към териториалните центрове за социални грижи или от физически и юридически лица, получили разрешение по реда на този правилник.

(3) Специализираният транспорт се осъществява:

1. със специализирани транспортни средства в населените места;

2. по комбинирана схема микробус – влак – микробус в страната.

Чл. 36

(1) Общините откриват клубове за социални контакти на пенсионери и инвалиди и осигуряват издръжката им.

(2) Организацията и дейността на клубовете се уреждат с наредба на министъра на труда и социалните грижи.

Чл. 37

(1) Инвалидите, навършили 16-годишна възраст, с ограничена трудоспособност, установена от ТЕЛК (ЦТЕЛК), имат право на гарантирана месечна помощ, докато работят, за допълване на личните им доходи до размера на минималната работна заплата, установена за страната.

(2) За получаване на помощта по ал. 1 инвалидите с ограничена трудоспособност подават в общинската служба за социално подпомагане по местоживеене:

1. молба-декларация, съдържаща данни за средномесечните лични доходи през последните 12 месеца, вкл. доходи от наеми, дивиденти, лихви, продажби, сделки с ценни книжа, патенти и други годишни доходи;

2. решение на ТЕЛК (ЦТЕЛК).

(3) Ръководителят на общинската служба за социално подпомагане издава решение за отпускане на месечна социална помощ за срок една година, в което се посочва размерът на помощта към датата на отпускането ѝ.

(4) Инвалидите получават помощта по ал. 1 от общинската служба за социално подпомагане ежемесечно по банков път или по график, определен от ръководителя му.

(5) Работодателите в специализираните предприятия и кооперации за инвалиди могат да получават от общинските служби за социално подпомагане помощите за работещите инвалиди по месечен опис на заетите лица, които имат издадено решение от ръководителя на общинската служба за социално подпомагане.

(6) Работодателите получават помощите по банков път и ги отпускат по ведомост в срок 3 работни дни след получаването на сумата по описа.

(7) Изплатените средства за гарантираната месечна социална помощ на инвалидите се възстановяват ежемесечно от фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ по сметката на общинските служби за социално подпомагане с опис на изплатените суми през съответния календарен месец, заверен от ръководителя на общинския център.

Чл. 38

(1) Инвалидите, навършили 16-годишна възраст, имат право на месечна добавка за социална интеграция, диференцирана съобразно степента на увреждането им, установена от ТЕЛК (ЦТЕЛК), както следва:

1. петнадесет на сто от минималната работна заплата, установена за страната – за трета група инвалидност;

2. двадесет на сто от минималната работна заплата, установена за страната – за втора група инвалидност;

3. двадесет и пет на сто от минималната работна заплата, установена за страната – за първа група инвалидност.

(2) Добавката за социална интеграция се изплаща от общинските служби за социално подпомагане по местоживеене.

(3) За получаване на добавка за социална интеграция по ал. 2 инвалидите подават в общинската служба за социално подпомагане молба-декларация и решение на ТЕЛК (ЦТЕЛК) за определена група инвалидност.

(4) Ръководителят на общинската служба за социално подпомагане определя график за изплащане на добавките за социална интеграция.

(5) Изплатените средства за добавки за социална интеграция на инвалидите ежемесечно се възстановяват от фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ в бюджета на общинските служби за социално подпомагане по опис на изплатените добавки през съответния календарен месец, заверен от ръководителя на общинския център.

Чл. 39

(1) Инвалидите, настанени в здравни и социални заведения на пълна или частична държавна издръжка, не получават добавка за социална интеграция.

(2) Заведения на пълна или частична държавна издръжка са всички държавни и общински заведения за постоянно пребиваване, в които настанените лица нощуват и получават храна и социално-битови услуги, със или без заплащане на такса.

Чл. 40

(1) Родителите (осиновителите) на децата инвалиди имат право на месечна детска добавка в размер 36 на сто от минималната работна заплата.

(2) На родителите (осиновителите), осигурени за всички осигурителни случаи, и на тези, които са пенсионери, месечната детска добавка по ал. 1 се изплаща за сметка на държавния бюджет по реда на Правилника за прилагане на Указа за насърчаване на раждаемостта.

(3) На неосигурените родители (осиновители) месечните добавки за деца инвалиди се изплащат от фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ чрез общинските служби за социално подпомагане срещу представяне на молба-декларация по образец съгласно приложение № 3 и решение на Лекарската консултативна комисия. Общинските служби за социално подпомагане ежемесечно представят във фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ описвания за необходимите средства.

(4) Неосигурените родители (осиновители) са длъжни да уведомяват писмено общинската служба за социално подпомагане за настъпили промени: даване на детето в заведения на пълна държавна издръжка или за осиновяване; смърт; отнемане на родителските права или други промени, водещи до лишаване от право на месечна детска добавка.

(5) Изплащането на месечните добавки за неосигурени родители (осиновители) започва от началото на месеца, следващ месеца, през който е възникнало правото върху тях. Изплащането се прекратява от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната по ал. 4.

Чл. 41

Инвалидите и другите лица, нуждаещи се от технически пособия за самообслужване и трудова дейност, имат право на целева помощ за покупка и ремонт на лични технически помощни средства.

Чл. 42

(1) Видовете технически помощни средства, за които лицата по чл. 41 ползват целева помощ, медицинските условия за отпускането им, експлоатационните им срокове и необходимите медицински документи са посочени в списък – приложение № 1.

(2) Министерският съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика съгласувано с ръководителите на Комисия по търговия и защита на потребителите и на Националния осигурителен институт утвърждава методика за образуване на цените и определя пределни търговски надценки за изработване, покупка и ремонт на технически помощни средства по списъка съгласно приложение № 1.

Чл. 43

Целева помощ се отпуска само при получаване и ремонт на технически помощни средства, които са произведени, закупени или ремонтирани от физически или юридически лица, притежаващи разрешение за съответната дейност.

Чл. 44

Целевата помощ за покупка и ремонт на технически помощни средства се отпуска от общинската служба за социално подпомагане по местоживеене на лицето срещу предоставяне на молба-декларация и необходимите медицински документи, посочени в приложение № 1.

Чл. 45

(1) Ръководителят на общинската служба за социално подпомагане в срок до 14 дни след подаване на молбата издава разрешение на лицето за изработване, покупка или ремонт на необходимото техническо помощно средство или дава писмено мотивиран отказ.

(2) Разрешението по ал. 1 е валидно за срок 3 месеца. Когато увреждането е трайно, ново разрешение се издава на основание на първоначално издадените медицински документи.

(3) При належащи нужди, удостоверени от медицинските органи, ръководителят на Националната служба за социално подпомагане може да издава разрешение за покупка или ремонт на технически помощни средства извън посочените в приложение № 1. Разрешението се издава в срок 1 месец след датата на подаване на молбата.

(4) В случаите, когато диабетно болните са на конвенционално лечение с инсулин, но диабетът протича лабилно и това е удостоверено от медицинските органи, ръководителят на Националната служба за социално подпомагане може да издава разрешение за увеличаване броя на полагащите се тест-ленти по т. 16, буква „б“ от приложение № 1 към чл. 42, ал. 1 и 2 и към чл. 44 от правилника.

Чл. 46

(1) Средствата, отпуснати за целеви помощи при изработване, покупка или ремонт на технически помощни средства, се превеждат по сметката на организацията, получила разрешение за извършване на съответната дейност.

(2) Лицата, които са купили технически помощни средства във връзка с прекарано заболяване или претърпяна злополука в чужбина, както и лицата, получили от Министерството на здравеопазването разрешение за лечение в чужбина, имат право на парична компенсация в размер на съответната цена за техническото помощно средство в Република България.

(3) Паричната компенсация по ал. 2 се предоставя срещу платежен документ за закупеното техническо помощно средство, придружен с официален превод на български език.

Чл. 47

Общинските служби за социално подпомагане водят следната задължителна документация:

1. досие на лицата, подали молба за целева помощ, съдържащо името, адреса, ЕГН и данните от медицинските документи;

2. регистрационен дневник на лицата, получили разрешение, в който се отбелязват номер-рът на разрешението, контролният номер на техническото помощно средство, датата на производството му и датата на получаването му;

3. картотека на извлечения от регистъра на физическите и юридическите лица, получили разрешение от Министерството на труда и социалните грижи за производство, продажба и ремонт на технически помощни средства.

Чл. 48

(1) Лицата по чл. 41, нуждаещи се от технически помощни средства, имат право на допълнителна помощ за пътни разходи в страната, когато тези средства не могат да бъдат изработени, закупени или ремонтирани по местоживеенето им и тяхното присъствие е необходимо.

(2) За получаване на допълнителната помощ по ал. 1 лицето представя:

1. билет за използваното превозно средство – влак II класа или автобус;

2. документ от физическото или юридическото лице, което изработва или поправя техническото помощно средство, потвърждаващ, че лицето се е явило за вземане на мярка, проба или за получаване на готовото техническо помощно средство.

(3) Допълнителна помощ по ал. 1 получават придружителите на децата под 18 години.

Чл. 49

Техническите помощни средства, получени по реда на този правилник, не могат да бъдат заменяни, продавани или дарявани на трети лица без разрешение на общинските служби за социално подпомагане.

Чл. 50

(1) Разходите за отпускане и ремонт на личните технически помощни средства са за сметка на фонд „Рехабилитация и социална интеграция“.

(2) Средствата по ал. 1 се превеждат ежемесечно на общинските служби за социално подпомагане по опис на издадените разрешения.

Чл. 51

(1) Инвалидите, чието придвижване е затруднено, имат право на целева помощ за покупка на лично моторно превозно средство в размер на:

1. десет минимални работни заплати – за инвалиди със среден месечен доход на член от семейството до 3 минимални работни заплати;

2. осем минимални работни заплати – за инвалиди с доход на член от семейството от 3 до 5 минимални работни заплати;

3. пет минимални работни заплати – за инвалиди с доход на член от семейството над 5 минимални работни заплати.

(2) Видовете увреждания, при които инвалидите имат право на целева помощ за покупка на лично моторно превозно средство, се определят по списък – приложение № 2.

(3) Инвалидите, които притежават лично моторно превозно средство, но не са използвали целева помощ за покупката му, могат да я изразходват за приспособяване на личното моторно превозно средство и за място за паркиране.

(4) За получаване на целевата помощ инвалидите подават в общинския център:

1. фактура за стойността на покупката (ремонта);

2. молба-декларация, съдържаща данни за средния доход в семейството през последните 12 месеца;

3. решение, издадено от ЛКК за децата до 16 години, на ТЕЛК (ЦТЕЛК).

(5) Целевата помощ по ал. 1 се отпуска с решение на ръководителя на общинската служба за социално подпомагане след извършване на покупката (ремонта) на личното моторно превозно средство.

Чл. 52

Инвалидите имат право на финансови облекчения при внос на лично моторно превозно средство по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 53

(1) Инвалидите, които се придвижват с инвалидни колички, имат право на целева помощ за преустройство на жилище в размер на:

1. пет минимални работни заплати – за инвалиди със среден месечен доход на член от семейството до 3 минимални работни заплати;

2. три минимални работни заплати – за инвалиди с доход на член от семейството от 3 до 5 минимални работни заплати;

3. две минимални работни заплати – за инвалиди с доход на член от семейството над 5 минимални работни заплати.

(2) За получаване на целевата помощ по ал. 1 инвалидите подават в общинския център:

1. фактура за стойността на ремонта по видове разходи;

2. молба-декларация, съдържаща данни за средния доход в семейството през последните 12 месеца;

3. решение, издадено от ЛКК за децата до 16 години, на ТЕЛК (ЦТЕЛК).

(3) Социалният работник извършва оглед и удостоверява със социална анкета, че преустройството е извършено с цел осигуряване свободно придвижване на инвалида.

(4) Целевата помощ по ал. 1 се отпуска по предложение на социалния работник с решение на ръководителя на общинската служба за социално подпомагане.

Чл. 54

Разходите на общинските служби за социално подпомагане за отпускане на целеви помощи по чл. 51 и 53 се възстановяват ежемесечно от фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ по опис на изплатените помощи.

Чл. 55

(1) Общинските служби за социално подпомагане осигуряват на инвалидите дневни социални услуги без откъсване от нормалната семейна среда, като:

1. гледане на инвалиди по домовете;

2. домашен социален патронаж;

3. обществени трапезарии и диетични столове;

4. дневни центрове за занимания;

5. специализирани магазини;

6. битови и комунални услуги;

7. административноправни и посреднически услуги съобразно индивидуалните им потребности.

(2) Услугите по ал. 1 се извършват и от физически и юридически лица, неправителствени организации и религиозни общности, получили разрешение от Министерството на труда и социалните грижи по реда на този правилник.

Чл. 56

(1) Общините съгласувано с Министерството на труда и социалните грижи откриват специализирани заведения за инвалиди със специфични здравни, социални или семейни проблеми, като:

1. домове за умствено увредени лица;

2. домове за психически увредени лица;

3. домове за лица с физически увреждания;

4. домове за лица с комбинирана патология;

5. домове за временно настаняване;

6. наблюдавани жилища.

(2) Физически и юридически лица, неправителствени организации и религиозни общности, получили разрешение по реда на този правилник, могат да откриват специализирани заведения за инвалиди.

(3) Дееспособните инвалиди се настаняват в специализираните заведения по тяхно искане при условие, че са изчерпани всички възможности за относително самостоятелен живот в обичайната им среда.

(4) Инвалидите, които са под пълно или ограничено запрещение, се настаняват в специализираните заведения след вземане на съгласие на органите по настойничеството или попечителството съгласно Семейния кодекс.

Чл. 57

(1) Национално представените организации на инвалиди и за инвалиди по критериите за представителството в Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция съгласно Правилника за дейността на Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция и критериите за представителство в него (ДВ, бр. 46 от 1996 г.) имат право на субсидия от държавния бюджет.

(2) Предложения за субсидии, съпроводени с доклад и разчет, се представят на Министерството на финансите съгласно бюджетни насоки и в сроковете, определени от министъра на финансите за представяне на проектобюджетите на държавните органи.

§ 1

Този правилник се издава на основание § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (ДВ, бр. 112 от 1995 г.).

§ 2

Министерствата и ведомствата, които имат задължение за издаване на нормативни актове по прилагането на правилника, ги приемат в срок 3 месеца от обнародването му в „Държавен вестник“.

§ 3

Министерствата и ведомствата в срока по § 2 да приведат нормативните си актове в съответствие с този правилник, съответно да отменят онези, които са уредени с него или му противоречат.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 42, ал. 1 и 2 и чл. 44

Списък на видовете помощни средства, условията за отпускането им, необходимите документи и експлоатационните им срокове № по ред Видове помощни средства Условия за отпускане Необходими документи Експлоатационен срок Забележка 1 2 3 4 5 6 1. Протези за долни (горни) крайници, вкл. с електронно устройство

а) първични временни протези

b) първа постоянна протеза

v) постоянна протеза Пълна (частична) липса на долен (горен) крайник Медицински протокол от оторизиран лекар ортопед 6-12 месеца с право на подмяна на приемната гилза 1 година с право на една поправка 2 години за работещите (учещите) с право на два ремонта 4 години за останалите лица с право на 4 ремонта 1 година за децата до 18-годишна възраст с право на един ремонт По преценка на оторизирания лекар ортопед експлоатационните срокове могат да се намаляват в зависимост от промяната във функционалната годност на протезата и състоянието на ампутирания чукан. Необходимостта от подмяна на протезата се удостоверява с констативен протокол, подписан от оторизирания ортопед и лицензираното физическото или юридическото лице, изработващо протезите Важи забележката по т. 1 2. Ортези

а-dup) ортопедични апарати По медицински индикации Медицински протокол от оторизиран лекар ортопед С право на 1 ремонт 2 години за работещите (учещите) с право на 2 поправки 4 години за останалите лица с право на 4 ремонта 1 година за децата до 18-годишна възраст с право на 1 ремонт 6 броя с различна големина в зависимост от възрастта на детето Важи забележката по т. 1

b-dup) профилирани гащички или пелени за деца, развили луксация на тазобедрената става

v-dup) корсети и шини По медицински индикации Медицинско удостоверение от ортопед или хирург 1 година 3. Ортопедични обувки и приспособления за корекция

а-dup2) ортопедични обувки Скъсяване на долен крайник с 5 и повече см при липса на части, деформация или увреждане на ходилото, затрудняващи придвижването, или ако за функционалното или козметичното коригиране на крайника са необходими такива обувки Медицинско удостоверение от ортопед или хирург 1 чифт годишно с право на 1 безплатен ремонт (2 чифта за 2 години с право на 2 поправки) За лицата до 18-годишна възраст – 1 чифт на 6 месеца с право на една поправка (2 чифта за 12 месеца с право на 2 поправки)

b-dup2) профилактични функционални обувки По медицински индикации при „диабетно стъпало“ Протокол от ендокринологична ЛКК, в която участва лекар ортопед 1 чифт годишно с право на един безплатен ремонт (2 чифта за 2 години с право на 2 поправки) За лицата до 18-годишна възраст – 1 чифт на 6 месеца с право на една поправка (2 чифта за 12 месеца с право на 2 поправки) 1 2 3 4 5 6

в) индивидуални коригиращи приспособления и стелки По медицински индикации при „диабетно стъпало“ Протокол от ендокринологична ЛКК (ТЕЛК), в която участва лекар ортопед 1 чифт годишно (2 чифта за 2 години) За лицата до 18-годишна възраст – 1 чифт на 6 месеца (2 чифта за 12 месеца) 4. Принадлежности за ползване на протези Наличие на протеза Медицински протокол от оторизиран лекар ортопед

а-dup3) 2 броя протезни рула 1 година

б) 12 броя протезни чорапи 1 година

в-dup) 6 броя протективни чорапи 1 година

г) 3 козметични ръкавици за протези за горен крайник 1 година

д) един брой акумулаторни батерии за протеза за горен крайник с електронно устройство 1 година

е) един чифт обувки за протези 1 година 5. Еластични чорапи и превръзки – 4 броя По медицински индикации Медицинско удостоверение от ортопед или хирург 1 година 6. Бандажи – 1 брой По медицински индикации Медицинско удостоверение от ортопед или хирург 1 година 7. Инхалатор

а-dup4) портативен инхалатор – 1 брой По медицински индикации Протокол от специализирана ЛКК 1 година

б-dup) инхалатор ултразвуков за домашна употреба По медицински индикации Протокол от специализирана ЛКК 5 години 8. Слухови апарати

а-dup5) задушен слухов апарат По медицински индикации Протокол от специалисти аудиолог от катедрите по УНГ-болести към висшите медицински институти 5 години Подменя се преди изтичане на експлоатационния срок, ако нуждата за това е удостоверена с протокол от катедрите по УНГ-болести (специалист аудиолог) или с констативен протокол от фирмата, която ги подменя „ б) джобни слухови апарати с въздушна или костна проводимост По медицински индикации 5 години в) слухов апарат, вграден в очила, с въздушна или костна проводимост По медицински индикации 5 години г) слухов апарат за едностранно и двустранно слухопротезиране на деца По медицински индикации 3 години д) вътрешни, вътреканални дигитални слухови апарати По медицински индикации 5 години е) батерии за слухов апарат По медицински индикации 20 броя батерии за 1 година ж) ремонт на слухов апарат По медицински индикации Протокол от специалист аудиолог един ремонт на всеки 2 години 1 2 3 4 5 6 9. Говорен апарат По медицински индикации Протокол от оторино-ларингологична ЛКК 5 години Подменя се, ако нуждата за това е установена с констативен протокол от фирмата, която го подменя Важи забележката по т. 9 10. Заместващи и козметични средства По медицински индикации Медицинско удостоверение от офталмолог 5 години a) очни протези По медицински индикации Медицинско удостоверение от офталмолог 5 години b) гръдни епитези По медицински индикации Медицинско удостоверение от онколог или хирург 5 години v) протези за нос и уши По медицински индикации Медицинско удостоверение от ото-ларинголог или хирург 5 години g) зъбни протези обикновени, плакови, изработени без употреба на злато или платина Отпускат се, ако увреждането е в резултат на трудова злополука или на професионално заболяване Медицинско удостоверение от стоматолог 5 години 11. Перука – 1 брой По медицински индикации Медицинско удостоверение от дерматолог 1 година 12. Очила Отпускат се, ако увреждането е от трудова злополука или от професионално заболяване, травматично увреждане или усложнение или от усложнение при общо заболяване. Не се отпускат при миопатия или хиперметропия Медицинско удостоверение от офталмолог 5 години Важи забележката по т. 9 b) бинокулярни, бифокални, бинокловидни „ Медицинско удостоверение от офталмолог 5 години 13. Патерици, бастуни, ходилки и проходилки По медицински индикации, удостоверяващи постоянната нужда от ползването им Медицинско удостоверение от ортопед или хирург 3 години Бели и сензорни бастуни за незрящи лица 14. Инвалидни колички Частична (пълна) парализа на двата долни крайника или други увреждания, при които самостоятелно придвижване е невъзможно или противоречиво Протокол от специализирана ЛКК 5 години с право на един основен ремонт и комплект гуми и лагери на всеки 2 години a) рингови (стандартни), с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб и др. „ Протокол от специализирана ЛКК „ b) задвижвани с чужда помощ „ Протокол от специализирана ЛКК „ v) акумулаторни колички Увреждане на горните крайници, което не позволява използване на количките по буква „а“, и ако лицето е физически и психически годно да управлява такава количка Протокол от специализирана ЛКК 10 години с право на 2 основни ремонта, комплект гуми и лагери на всеки 2 години и комплект акумулаторни батерии на всеки 3 години 1 2 3 4 5 6 15. Тоалетни столове и стол за баня Условията по т. 14 Протокол от специализирана ЛКК Протокол от ендокринологична ЛКК 5 години 16. Помощни средства и принадлежности за лечение и самоконтрол на захарния диабет

а-dup6) глюкомери По медицински индикации при лечение с инсулин „ 5 години „ b) тест-ленти за глюкомери По медицински индикации – при конвенциално лечение с инсулин – при инензифицирано лечение с инсулин „ 1 година 150 тест-ленти v) тест-ленти за визуално определяне нивото на кръвната захар По медицински индикации при лечение с перорални средства или диета Протокол от ендокринологична ЛКК 1 година 150 тест-ленти „ г) реактиви за изследване на захар в урината По медицински индикации при конвенционално лечение с инсулин, перорални средства или диета „ 1 година 300 тест-ленти „ д) тест-ленти за изследване на ацетон в урината По медицински индикации – при лечение с инсулин – при лечение с перорални средства или диета „ 1 година „ e) автоматични инсулинови спринцовки По медицински индикации съгласно приложение № 9 към чл. 23, ал. 4 от Наредба № 46 от 11 декември 1995 г. „ 3 години „ 17. Инфузионни помпи за прилагане на десферал По медицински индикации Медицинско удостоверение от хематолог 3 години 18. Специализирани помощни средства и принадлежности a) антидекубитални възглавници или дюшеци По медицински индикации Медицинско удостоверение от съответния лекар специалист 2 години b) масички за инвалидни колички, щипки за захващане на предмети от разстояние, стеснители за инвалидни колички и други помощни средства По медицински индикации Медицинско удостоверение от съответния лекар специалист 5 години v) приспособления за управление на леки автомобили от лица с дисфункция на долни и горни крайници По медицински индикации Медицинско удостоверение за водач на МПС Експлоатационният срок на автомобила Приложение № 2 към чл. 51, ал. 2 Списък на заболяванията и уврежданията, при които инвалидите имат право на целева помощ за покупка на лично моторно превозно средство 1. Лъжлива става на бедрото или подбедрицата при общи и местни противопоказания за оперативно лечение. 2. Анкилоза или рязко изразена контрактура на едната или на двете тазобедрени стави. 3. Едностранна тежка коксартроза, довела до трайна контрактура с ограничение на флексията в амплитуда 30°, или двустранна тежка коксартроза, довела до трайна контрактура с ограничение на флексията в аплитуда 50°. 4. Скъсяване на единия долен крайник анатомично или функционално със 7 и повече сантиметра. 5. Анкилоза на колянната става във флексия под ъгъл, по-голям от 30°. 6. Халтава колянна или тазобедрена става с абнормни, пасивни без активни движения. 7. Облитериращи заболявания на артериалните съдове на долен крайник, довели до трофични изменения и затрудняващи походката. 8. Трайна парализа на ходилото или подбедрицата, както и тежка пареза на същите с остатъчни функционални движения в ставите и пръстите. 9. Трайна долна моноплегия, както и тежка долна монопареза. 10. Анкилоза на двете тазобедрени стави. 11. Контрактура на едната или на двете коленни стави, по-голяма от 30°. 12. Деформация на стъпалото в положение на принудителна дорзифлексия над 10° и плантофлексия над 30°. 13. Имплантирани еднопротези на тазобедрената, колянната или глезенната става и състояние след реимплантация на същата при функционални нарушения в моноподалния строеж, степента на мускулната компенсация, стила и издръжливостта, в обема на движенията и стабилността на имплантанта. 14. Двустранни високи конгенитални луксации при оформен функционален дефицит на строежа, придвижването и издръжливостта. 15. Значително изразена деформация на гръбначния стълб и торакса със статична декомпенсация на строежа и придвижването и минимални отклонения в сагитална, фронтална, трансверзална и аксиална проекция от 50°. 16. Вродени деформитети на долните крайници с нарушение на моно- и биоподалния стоеж, придвижването, силата и издръжливостта. 17. Хемофилия артропатия с нарушаване на стабилността и мотолитета на крайниците. 18. Артрогрипоза при декомпенсация на придвижването и стоежа. 19. Тежко изразен двустранен елефантиазис, затрудняващ придвижването. 20. Трайна долна параплегия. 21. Генерализирани форми на Бехтерев със засягане на тазобедрените стави. 22. Трайна хемиплегия (вкл. круциата), както и тежка хемипареза. 23. Средно изразена долна парапареза или хемипареза (вкл. круциата) със значително нарушение на двигателните функции. 24. Прогресивна мускулна дистрофия. 25. Късни и трайни последствия от травматично увреждане на гръбначния мозък или кауда еквина с рязко изразени двигателни нарушения или тежко разстройство функциите на тазовите органи. 26. Миопатии с определена група инвалидност. 27. Мултиплена склероза с определена група инвалидност. 28. Ампутация или дезартикулация на единия горен крайник над метакарпофалангиалните стави. 29. Ампутация или дезартикулация на единия долен крайник през или над метатарзалните стави. Забележка. При заболявания и увреждания, които не са посочени в това приложение, но значително ограничават двигателните способности, функционалното увреждане се идентифицира (приравнява) към посочените по-горе.