Наредба за образуване на средствата за работна заплата за третото и четвъртото тримесечие на 1997 г.

Чл. 1

С тази наредба се определят условията, редът и начинът за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества и в другите предприятия и организации с над 50 на сто държавно или общинско участие (в т.ч. смесени дружества с чуждестранно участие), наричани по-нататък „търговски дружества“.

1. мерките за недопускане, ограничаване и ликвидиране на шарката по овцете и козите;

2. задълженията на ветеринарномедицинските органи, кметовете, собствениците и търговците на овце и кози и на продукти от тях по профилактиката и борбата срещу шарката.

(1) С тази наредба се определят:

(2) Шарката по овцете и козите е заразно контагиозно заболяване, причинявано от вируси от вида Capripoxivirus.

Чл. 2

Търговски дружества, които приключват съответното тримесечие на 1997 г. с печалба по счетоводния баланс и от началото на третото тримесечие на 1997 г. обслужват изискуемите си задължения за съответното тримесечие по: главници и лихви за ползвани банкови кредити; задължения към държавния или общинския бюджет (данък върху печалбата, данък върху общия доход, вноски от печалбата за общината и задължения по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., по сключени по съответния ред договори), вноските за фонд „Обществено осигуряване“, за фонд „Професионална квалификация и безработица“ и към доставчици, а ако имат просрочени такива задължения за предишни периоди, както и дивиденти за държавното участие, редовно ги обслужват според сключените договори за тяхното погасяване, образуват средствата си за работна заплата в съответствие с финансово-икономическото си състояние и получените приходи.

1. в страната износител не е установена шарка най-малко 1 година преди износа;

2. животните, предназначени за внос, са родени и отгледани на територията на страната износител и не са ваксинирани срещу шарка.

(1) Вносът на овце и кози се разрешава само при следните условия:

(2) След вноса им животните подлежат на задължителна 30-дневна гранична карантина в карантинни бази, одобрени от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС).

Чл. 3

(1) Търговските дружества, които приключват отчетното тримесечие на 1997 г. с печалба по счетоводния баланс, но имат едно или повече от задълженията по чл. 2, образуват базисните си средства за работна заплата, като размерът на начислените средства за тримесечието, прието за база, се коригира с коефициент, както следва:

1. когато за базисно тримесечие се ползва съответното тримесечие на 1996 г.:

2. когато за базисно тримесечие се ползва предходното тримесечие на 1997 г.:

1. произхождат от страни, в които не е съществувала шарка най-малко 1 година преди вноса;

2. са добити под контрол на държавен ветеринарен лекар в одобрени от компетентните ветеринарномедицински органи предприятия.

(2) Търговските дружества по ал. 1 в началото на третото тримесечие на 1997 г. в зависимост от спецификата и характера на дейността си сами избират базисния период за образуване на средствата за работна заплата, който може да бъде съответното тримесечие на 1996 г. или предходното тримесечие на 1997 г. Избраният базисен период не може да се променя до края на 1997 г.

(3) Коефициентите по ал. 1 се прилагат и от търговски дружества, които получават субсидии от държавния или общинските бюджети, но са на печалба по счетоводния баланс и обслужват редовно задълженията, посочени в чл. 2.

(4) Търговски дружества по ал. 1, които в изпълнение на сключени договори увеличават обема на производството, реализацията и продажбите си, в резултат на което увеличават числеността на персонала си, могат да образуват базисните си средства за работна заплата за четвъртото тримесечие на 1997 г., като средната работна заплата за базисното тримесечие се умножи по фактическия средносписъчен брой на персонала (без лицата в отпуск по майчинство и изпратените на работа в чужбина) за отчетното тримесечие и получената сума се коригира с коефициента по ал. 1 или с коефициент по чл. 4, ал. 1.

(1) Внос на мляко и сурови хранителни продукти от овце и кози се разрешава само ако:

(2) Внос на технически суровини от овце и кози – сурови кожи, вълна, козина и др., се разрешава от страни, в които не е съществувала шарка най-малко 2 години преди вноса и тези суровини са добити по реда на т. 2 на ал. 1.

Чл. 4

(1) Търговски дружества, които приключват съответното тримесечие на 1997 г. със загуба по счетоводния баланс, включително и тези, които получават субсидии от държавния или общинските бюджети, но подобряват финансовия си резултат спрямо предходното тримесечие и от началото на 1997 г. обслужват изискуемите си задължения за съответното тримесечие по: главници и лихви за ползвани банкови кредити; задължения към държавния или общинските бюджети (данък върху печалбата, данък върху общия доход, вноски от печалбата за общината и задължения по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., по сключени по съответния ред договори); вноските за фонд „Обществено осигуряване“, фонд „Професионална квалификация и безработица“ и към доставчици, а ако имат просрочени такива задължения за предишни периоди, както и дивиденти за държавното участие, редовно ги обслужват според сключените договори за тяхното погасяване, образуват базисните си средства за работна заплата, като размерът на начислените средства за предходното тримесечие се коригира с коефициент, получен чрез норматив 0,4 за всеки процент увеличение или намаление на обема на продажбите на стоки и услуги на едно лице по съпоставими цени за отчетното спрямо предходното тримесечие.

1. месото е от неваксинирани срещу шарка животни, които произхождат от райони, незасегнати от заболяването, и е добито съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 2;

2. хранителните и техническите продукти са претърпели обработка, гарантираща обезвреждането на вируса на шарката.

(2) Подобрението на финансовия резултат по ал. 1 се установява като разлика между абсолютния размер на финансовия резултат през отчетния период и размера на финансовия резултат през базисния период на основата на раздели I, II и III от Отчета за приходите и разходите – приложение към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството.

(3)

(4) Процентът на увеличение или намаление на обема на продажбите на стоки и услуги на едно лице по съпоставими цени за съответните отрасли и дейности се изчислява по методика на Националния статистически институт.

(5) В търговски дружества с продължителен цикъл на производство за приходи през отчетното тримесечие се приемат и авансово получените суми, когато изчисляват коефициента по ал. 1.

(6) Търговски дружества, които поради спецификата и характера на дейността си не са в състояние да изчислят коефициента по ал. 1 през отчетния период, не могат да превишават размера на начислените средства за работна заплата за предходното тримесечие.

(7) В търговските дружества, в които през отчетното тримесечие на 1997 г. се извършват основни или аварийни ремонти и инвестиции за модернизация и обновяване на производствени мощности и на номенклатурата на продукцията, довели до преустановяване работата на основни производствени мощности за повече от 15 на сто от календарните дни на тримесечието, в резултат на което се намалява обемът на производството и на продажбите, коефициентът по ал. 1 не се прилага.

(1) От страни, засегнати от шарка, по изключение се допуска внос на месо, хранителни и технически продукти, когато:

(2) Продуктите по ал. 1 се съхраняват в складове и се преработват в предприятия, одобрени и контролирани от НВМС.

(3) Вносните технически суровини се съхраняват и преработват съгласно указанията на районните ветеринарномедицински служби (РВМС) и при условията, посочени в приложение № 1.

Чл. 5

Търговски дружества, които поради сезонността на дейността си назначават или освобождават персонал, образуват базисните си средства за работна заплата за отчетното тримесечие на 1997 г., като средната работна заплата за предходното тримесечие се умножи по фактическия средносписъчен брой на персонала (без лицата в отпуск по майчинство и изпратените на работа в чужбина) за отчетния период и получената сума се коригира с коефициента по чл. 3, ал. 1 или с коефициента по чл. 4, ал. 1 в зависимост от финансово-икономическото им състояние и получените приходи, освен в случаите по чл. 4, ал. 7.

По неуредените въпроси относно разрешаването на вноса и транзита на овце и кози и на продукти от тях се прилага Наредба № 1 за граничен ветеринарен контрол и карантина (обн., ДВ, бр. 41 от 1990 г.; изм., бр. 31 от 1993 г.).

Чл. 6

(1) Търговски дружества, които приключват отчетното тримесечие на 1997 г. със загуба по счетоводния баланс и влошават финансовия си резултат спрямо предходното тримесечие, както и тези, които имат едно или повече от задълженията по чл. 4, ал. 1, независимо за кой период се отнасят, не могат да увеличават средствата си за работна заплата, и числеността на персонала, достигнати през предходното тримесечие.

(2) Търговските дружества по ал. 1 предприемат мерки за намаляване на разходите за работна заплата в общите разходи за дейността.

1. контрол върху регистрацията, маркирането, отглеждането, развъждането, движението и търговията с овце, кози и продукти, добити от тях;

2. контрол върху кланиците, складовете и предприятията за добив и съхранение на хранителни и технически продукти от овце и кози.

(3) Търговските дружества, на които Министерският съвет или други държавни органи определят фиксирани цени на произвежданите от тях стоки и услуги, могат да образуват базисните си средства за работна заплата за четвъртото тримесечие на 1997 г. по реда на чл. 5.

1. периодичен и серологичен контрол на стадата от овце и кози в рисковите за поява на шарка райони;

2. ваксинация на овцете и козите – само при условията на чл. 13, ал. 3.

(4) Алинея 3 се прилага от търговските дружества, на които средната месечна заплата през третото тримесечие на 1997 г. не превишава размера на 5 минимални месечни работни заплати за страната.

(1) За недопускане поява и разпространение на шарка компетентните ветеринарномедицински органи провеждат общи и специфични профилактични мерки.

(2) Общите мерки са:

(3) Специфичните мерки са:

Чл. 7

Коефициентът, отразяващ увеличение или намаление на обема на продажбите на стоки и услуги на едно лице, не се прилага от търговските дружества от финансово-кредитната система.

(1) В селищата и общините, граничещи с държави, в които има огнища на шарка, се води ежемесечен отчет, регистрация, клиничен преглед и серологичен контрол на овцете и козите.

(2) Ежегодно кметовете на граничните селища и общини съвместно с ръководителите на държавните ветеринарни участъци районират пашата и водопоя с оглед пространствената изолация между стадата на селището и стадата на съседните населени места.

(3) Пашата и водопоят в двукилометровата гранична зона се разрешават, забраняват и контролират от НВМС.

(4) Продажба на овце и кози от селищата и общините по ал. 1 за други райони на страната се разрешава след 30-дневна карантина на изолирано от другите животни място в стопанството, от което произхождат. През карантинния период се провеждат серологично изследване и клиничен преглед за шарка.

(5) Клане на овце и кози от посочените в предходните алинеи селища и общини се извършва в кланици, определени от РВМС след предварителен клиничен преглед за шарка.

(6) Кожи, вълна и мляко от овце и кози от граничните селища и общини се изкупуват само от регистрирани в РВМС търговци и се преработват от определени от НВМС предприятия под контрола на държавен ветеринарен лекар.

Чл. 8

Търговските дружества, които по Търговския закон са в процес на пълна или частична ликвидация, както и тези, обявени в несъстоятелност, образуват средствата си за работна заплата за съответното тримесечие на 1997 г. на основата на достигнатата средна брутна работна заплата през предходното тримесечие и фактическия средносписъчен брой през отчетното тримесечие на останалия на работа персонал (без лицата в отпуск по майчинство).

1. кметовете:

2. ветеринарномедицинските органи:

3. търговците на овце и кози, суровини и продукти от тях:

4. собствениците на овце и кози:

5. ръководителите на предприятия за добив, преработка и съхранение на суровини и продукти от овце и кози:

По изпълнението на мерките, посочени в чл. 6, кметовете, ветеринарномедицинските специалисти, собствениците и търговците на овце и кози и на продукти от тях имат следните задължения:

Чл. 9

При прилагането на наредбата от начислените средства за работна заплата през базисното тримесечие и отчетното тримесечие се изключват:

1. начислените суми за обезщетения, установени в чл. 220, 222 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда;

2. възнагражденията, изплатени на членовете на надзорните, управителните и контролните съвети, на съветите на директорите, на изпълнителните директори, търговските управители (прокуристите), управителите и контрольорите в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие;

3. възнагражденията на лицата, изпратени на работа в чужбина;

4. сумите за условия на труд, изчислени по минималния размер, определен в чл. 4, ал. 2 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. (обн.За персонала, работещ в подземните мини, се приспада пълният размер на сумите за условия на труд, начислени съгласно договорените в колективния трудов договор., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 и 63 от 1994 г., бр. 29 и 72 от 1996 г. и бр. 24 от 1997 г.);

5. внесените от работниците и служителите за тяхна сметка суми за доброволно социално осигуряване, които не са обложени с данък върху общия доход;

6. възнагражденията на наетите лица по граждански договори.

7. сумите за положен извънреден труд по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 от Кодекса на труда, начислени в размери съгласно договорените в колективния трудов договор.

1. незабавно да уведомят участъковия ветеринарен лекар;

2. да изолират съмнително болните и да запазят труповете на умрелите животни;

3. да преустановят движението, търговията и клането на овце и кози и продажбата на продукти от тях.

Собствениците и пастирите на овце и кози при съмнение за заболяване са длъжни:

Чл. 10

Когато размерът на средната брутна работна заплата на търговското дружество за базисното тримесечие не може да се установи, размерът на средствата за работна заплата се определя, като фактическият средносписъчен брой на персонала за отчетното тримесечие на 1997 г. се умножи по средната брутна работна заплата за съответната дейност по статистическата отчетност за страната за периода, приет за базисен. Информация за средната брутна работна заплата за съответната дейност за периода, приет за базисен, се получава от Националния статистически институт.

1. епизоотологично проучване и клиничен преглед с измерване на температурата (термометриране) на овцете и козите в стадото;

2. при установяване клинични признаци на шарка незабавно да уведоми директора на регионалната ветеринарномедицинска служба, който да изпрати съобщение до ГУ на НВМС;

3. до потвърждаване или отхвърляне на диагнозата да постави под оборна карантина всички животни в населеното място.

След получаване на сигнал за шарка участъковият ветеринарен лекар трябва да извърши следното:

§ 1

При превишаване на базисните средства за работна заплата, определени по реда на чл. 3, 4, 5, 6 и 11, се прилага чл. 16, ал. 2, т. 22 от Закона за данък върху печалбата (обн., ДВ, бр. 59 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 110 от 1996 г. и бр. 16 и 49 от 1997 г.).

§ 2

Наредбата не се прилага през третото и четвъртото тримесечие на 1997 г., когато е подадена данъчната декларация в съответствие с чл. 41а от Закона за данък върху печалбата.

§ 3

Министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагането на наредбата, а председателят на Националния статистически институт дава указания по прилагането на Методиката за преизчисляване по съпоставими цени обема на продажбите на стоки и услуги на едно лице по отрасли и дейности. МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ГОРИТЕ И АГРАРНАТА РЕФОРМА НАРЕДБА № КО-03-508 от 21 юли 1997 г. за профилактика и борба с шарката по овцете и козите

Чл. 1

Чл. 2

Чл. 3

Чл. 4

Чл. 5

Чл. 6

Чл. 7

Чл. 8

Чл. 9

Чл. 10

Чл. 11

(1) Диагноза шарка се поставя след епизоотологично проучване, клиничен преглед и патологоанатомични данни и се потвърждава от лабораторни изследвания.

(2) Изследват се кръвен серум от клинично болни и преболедували овце и кози, изменени части от кожа и от вътрешни органи. Тези лабораторни изследвания се извършват в Централния научноизследователски ветеринарномедицински институт в София.

(3) При необходимост се правят и допълнителни вирусологични изследвания и биопроба.

Чл. 12

(1) Лабораторната диагностика на заболяването включва следните методи:

1. идентификация на вирусния агент чрез:

2. серологични тестове чрез:

(2) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол върху диагностичната лаборатория, в която се работи с вирус на шарката, за установяване съответствието и с минималните стандарти на ФАО.

Чл. 13

(1) При потвърждаване на диагнозата заболяването се обявява със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Профилактичните и противоепизоотичните мерки, посочени в заповедта, се прилагат от ветеринарномедицинските органи със съдействието на областния управител и кметовете на общини и кметства, застрашени или засегнати от шарка по овцете и козите.

(2) Мерките по ал. 1 се прилагат в три зони – заразена зона „А“, застрашена зона „Б“ и предпазна зона „В“.

(3) При възникване на вторични епизоотични огнища, създаващи опасност от разпространение на шарка на голяма територия, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по искане на генералния директор на НВМС издава заповед за извършването на спешна ваксинация.

(4) В заповедта по ал. 3 се определя и географският регион, в който ще се проведе спешната ваксинация, и се посочват:

1. видовете животни, подлежащи на ваксиниране, и тяхната възраст;

2. датата на реваксинация;

3. ограниченията върху придвижването на ваксинираните животни и продукти от тях;

4. специалната идентификация и точната регистрация на ваксинираните животни.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба поддържа резерв от ваксини срещу шарка. Средствата за тях ежегодно се предвиждат по реда на чл. 8а от Закона за ветеринарното дело.

(6) Националната ветеринарномедицинска служба в най-кратък срок разработва програма за изколване на всички ваксинирани животни.

(7) Собствениците на унищожени животни, продукти от тях и фуражи се обезщетяват по реда на Наредба № 24 от 1996 г. за обезщетяване на собствениците на животни, унищожени с профилактична и диагностична цел (ДВ, бр. 75 от 1996 г.).

Чл. 14

(1) Заразената зона „А“ включва епизоотичното огнище на шарката (т.е. всички овце и кози в засегнатото стопанство), стадата в заразеното селище и всички населени места в радиус 3 км около огнището.

(2) В зона „А“ се провеждат следните мероприятия:

1. с кметска заповед се налага усилена възбрана, при която:

2. епизоотичното огнище се обслужва денонощно от ветеринарномедицински специалист;

3. около огнището и на входно-изходните артерии на селищата от зоната се поставят денонощни полицейски постове, които проверяват транспортните средства за превозване на овце и кози и на продукти от тях; в района на огнището се поставят предупредителни знаци за заразна болест по животните;

4. извършва се регистриране и маркиране на неидентифицираните овце и кози;

5. спират се всички кръвни манипулации, профилактични имунизации и масови противопаразитни третирания;

6. извършва се индивидуален клиничен преглед с мерене на температурата (термометриране) и серологично изследване на всички овце и кози; проверява се дали реалният брой на животните отговаря на броя на регистрираните в кметството; прегледът се извършва чрез поваляне на животното и внимателно оглеждане на главата и обезкосмените части между предните и задните крака;

7. прегледите по т.б. се извършват ежедневно в продължение на 21 дни, а след това – през 7 дни в продължение на 2 месеца; серологичното изследване се извършва по утвърдена от НВМС схема, като се започне от стадата в засегнатото селище и се продължи в останалите стада в зоната в зависимост от степента на застрашеност;

8. болните и контактните овце и кози от заболялото стадо се убиват и се загробват или обезвреждат в екарисаж; на дъното на гробовете и върху труповете се посипва хидратна вар; труповете се заравят и се засипват с най-малко 1 мпръст;

9. теренът около мястото на загробването се дезинфекцира и се изолира с ограда, непозволяваща преминаването на животни;

10. с разрешение от ГУ на НВМС се извършва санитарно клане на здрави животни от заразените и контактни стада; добитите продукти се обезвреждат по начин, гарантиращ унищожаване вируса на шарката;

11. всички продукти от животински произход, фуражи, малоценни предмети и инвентар от заразеното стопанство се унищожават; примитивните сгради от слама се събарят и изгарят;

12. след унищожаване на животните задължително се дезинфекцира ликвидираното огнище;

13. непосредствено след унищожаването се извършва дезинфекция на четири пъти през интервал 2 – 3 дни на всички лагери за почивка, кошари, пътища, дворове, водопои и други обекти, посещавани от заболялото стадо;

14. пред дворовете на стопаните и пред кошарите в засегнатото от шарка селище се поставят дезинфекционни вани;

15. предприемат се мерки за ограничаване броя и движението на скитащи кучета;

16. води се разяснителна работа сред населението – на обществени места се поставят плакати и табла, пред всяко заразено стопанство се поставят предупредителни знаци, водят се беседи по радиоточки, публикуват се статии в местните вестници;

17. ваксинираните животни и техните приплоди се отглеждат изолирано и 30 дни след ваксинацията се изколват и оползотворяват в кланища; добитите продукти се насочват за термична обработка, а кожите се дезинфекцират и обработват химически;

18. кожи, добити от болни и преболедували животни, се унищожават на място чрез закопаване или изгаряне;

19. кожите и вълната, добити от овце и кози, заклани преди констатиране на заболяването, и от овце и кози от здравите стада в зоната се изкупуват и дезинфекцират на място или опаковани в полиетиленови чували се транспортират в закрити и уплътнени превозни средства за преработка в производствени предприятия при карантинни условия и под контрол на държавен ветеринарен лекар;

20. всички складове за кожи и вълна, дараци, млекосъбирателни предприятия и мандри се запечатват до изтичане на 30 дни от ликвидиране на огнището; след този срок се извършва трикратна дезинфекция на помещенията и инвентара в тях и ограниченията, свързани с усилената възбрана, се вдигат;

21. млякото от здравите стада се пастьоризира и преработва на място във всяко стопанство или се транспортира в определено от РВМС предприятие;

22. кланиците и транжорните се поставят под ветеринарномедицински контрол;

23. наличните суровини и продукти в предприятията се изпращат за термична или химична обработка; извършва се основна дезинфекция и след това се разрешава клане на животни и преработка на продукти от тях.

Чл. 15

(1) Застрашената зона „Б“ включва останалите селища от общината, в която се намира заразеното селище, както и населените места от други общини, разположени в радиус до 15 км от епизоотичното огнище.

(2) В зона „Б“ се провеждат следните мероприятия:

1. налага се усилена възбрана при спазване на условията, посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1;

2. извършват се индивидуални клинични прегледи през 10 дни в срок до 2 месеца след последния случай на шарка и приключване на оздравителните мероприятия в епизоотичното огнище;

3. всички кланици и предприятия за добив, преработка, съхранение и реализация на продукти от овце и кози се поставят под постоянен ветеринарно-санитарен контрол;

4. кметът и държавният ветеринарен лекар извършват райониране на пашата и водопоя; забранява се пашата на разстояние, по-малко от 200 м от междуселски и републикански пътища, магистрали, бензиностанции, кланици и предприятия, преработващи и съхраняващи продукти от животински произход;

5. създава се буферна зона от 2 км между зони „А“ и „Б“, в която не се допуска паша и отглеждане на овце и кози;

6. пасищата и буферната зона се поставят под надзор на назначени от НВМС пазачи; по пътищата органите на полицията извършват проверки на превозните средства за недопускане транспортирането на овце и кози и продукти от тях;

7. всички кожи извън кланичен добив и вълна от частните стопанства се изкупуват от определени от РВМС търговци и се насочват за преработка в предприятия под постоянен контрол от държавен ветеринарен лекар;

8. млякото от овцете и козите се оползотворява при условията на чл. 14, ал. 2, т.21.

(3) В зона „А“ и в зона „Б“ до вдигане на възбраната се забранява смесване на стадата от овце и кози и придвижването им до друго населено място, освен ако се изпращат за принудително клане.

Чл. 16

(1) Вдигането на ограничителните мерки при шарката по овцете и козите в зони „А“ и „Б“ се извършва със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа 30 дни след ликвидиране на огнището (чрез стемпинг-аут или клане на ваксинираните) и провеждане на заключителните дезинфекции на стопанството и животните. След това се преминава към едномесечна условна възбрана.

(2) В периода на условната възбрана продължава забраната на търговията с овце и кози и продукти от тях, с изключение на предназначените за клане животни и на продукти, преминали през термична обработка.

(3) През условната възбрана в стопанствата в зона „А“ овцете и козите се изкъпват двукратно през 15 дни с дезинфекционни средства – йодофори. Извършват се и серологични изследвания на всички стада в зона „Б“.

Чл. 17

(1) Предпазната зона „Б“ включва стопанствата и селищата, разположени в съседство със зона „Б“.

(2) В зона „Б“ се провеждат следните мероприятия:

1. въвежда се постоянен ветеринарномедицински контрол върху пазарите, складовете и предприятията за съхранение и преработка на кожи, вълна, мляко и други продукти от овце и кози;

2. спира се търговията с овце и кози, освен на предназначените за клане, в определени от РВМС предприятия под контрол на държавен ветеринарен лекар;

3. районират се пашата и водопоят и не се допуска паша в близост до пътища, магистрали, кланици и предприятия за преработка и съхранение на продукти от животински произход;

4. извършват се индивидуални клинични прегледи на всеки 15 дни до вдигане на ограничителните мерки;

5. през периода на условната възбрана се извършват сондажни серологични изследвания.

Чл. 18

По време и след ликвидиране на огнището се извършват дезинфекции, дезинсекции и дератизации, посочени в приложение № 2.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Йодофори“ са дезинфекционни съединения, съдържащи йод.

2. „Стемпинг-аут“ е убиване на животните в епизоотичното огнище по безкръвен начин.

3. „Контагиозно заболяване“ е заболяване, предаващо се чрез контакт между болни и здрави животни.

4. „Усилена възбрана“ е временна забрана движението на хора, транспортни средства, фуражи, животни и продукти от тях до ликвидиране на заразата.

5. „Условна възбрана“ е комплекс от временни ветеринарно-санитарни мерки срещу инфекционни заболявания извън заразеното огнище за предпазване на здравите стопанства от поява на епизоотия.

§ 2

Тази Наредба се издава на основание чл. 35 от Закона за ветеринарното дело. Министър: В. Върбанов

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3

Ветеринарно-санитарни изисквания при внос на сурова непрана вълна и необработени кожи от овце и кози I. Изисквания за вълна 1. Суровата вълна се опакова от износителя в полиетиленови обвивки или в зебло и се превозва в предварително почистени и дезинфекцирани, плътно затворени транспортни средства. 2. Вълната се съхранява в отделен склад на преработващото предприятие. 3. На входа на предприятието се изграждат ветеринарно-санитарен филтър за работниците и дезинфекционна площадка за обработка на влизащите и излизащите превозни средства. 4. След разтоварването им превозните средства се дезинфекцират с 2 ‰-ов воден разтвор на формалдехид, 3 ‰-ов воден разтвор на дезинфект „В“, 3 ‰-ов воден разтвор на тризон, 2 ‰-ов воден разтвор на хлорамин или 2 ‰-ов воден разтвор на натриева основа при разход 0,5 л/м2 и време на действие най-малко 4 часа. 5. Непосредствено преди технологичната обработка на вълната всяка бала се попарва от всички страни със струя загрята до температура 160°С пара. Всеки м2 от повърхността на балите се обработва в продължение на една минута при разход на пара 0,3 л/м2. Вътрешността на балите се обработва със загрята до същата температура пара, след което те се пренасят в производствените помещения за сортиране. Опаковките се изгарят или обеззаразяват с 2 ‰-ов воден разтвор на натриева основа, а теловете се обгарят. 6. Вълната се изпира във вани с воден разтвор на калцинирана сода с концентрация 10 гр/л при температура не по-ниска от 55°С. 7. След изпирането ѝ вълната се суши в сушилен агрегат. Температурата в агрегата трябва да бъде 110°С, а времето на преминаване на вълната през него не по-малко от 5 минути. 8. В края на работния ден всички отпадъци от обработката на вълната се събират и изгарят. Подът на помещенията се дезинфекцира с 2 ‰-ов воден разтвор на натриева основа. Качеството на извършваните дезинфекции се гарантира чрез контролни смивки, които се извършват от държавните ветеринарномедицински органи. 9. Под контрола на РВМС в преработващото предприятие периодично се извършват дезинсекции и се поддържат постоянни отровни точки срещу гризачите. II. Изисквания за кожи 1. Мероприятията по т. 1, 2, 3, 4, 8 и 9 на раздел I се отнасят и за транспортните средства и предприятията за кожи. 2. Постъпващите за преработка кожи се изследват за антракс. 3. Дезинфекционната обработка на пресни (мокри) кожи се извършва по следния начин: върху тънък пласт от суха смес, състояща се от 100 тегловни части ситна готварска сол и 7 тегловни части натриев флуоросиликат, се поставя подлежащата на дезинфекция кожа. Тя се полива обилно с 1 ‰-ов воден разтвор на натриев флуоросиликат, след което се посипва със суха смес с посоченото съдържание. Върху посипаната със смес кожа се поставя следващата и процедурата се повтаря, докато се натрупат всички кожи. Съотношението трябва да бъде 40 кг суха смес на 100 кг пресни кожи. Обеззаразяването се постига за период 12 дни при температура на околната среда не по-ниска от 12°С. 4. Дезинфекционната обработка на изсушени кожи се извършва по следния начин: кожите се потапят във воден разтвор на готварска сол с концентрация 900 – 906 гр/л, към който се прибавя калцинирана сода в количество, достатъчно да се получи 5 ‰-ов разтвор, с температура не по-ниска от 15 – 20°С. Времето за обеззаразяване е 24 часа. Съотношението разтвор към кожи е 4:1.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 18

Дезинфекции, дезинсекции и дератизации срещу шарка по овцете и козите 1. Първата дезинфекция в огнището се извършва след освобождаване на помещението от животните с 3‰-ов воден разтвор на натриева основа или 3‰-ов воден разтвор на формалдехид (формалин, вераформ, формоцел, фезиаформ, фезиасепт и др.). При температури, по-ниски от 10°С, се работи с топли разтвори. 2. При тази дезинфекция стените и таванът на помещението за животните се обработват с разтвори при разход 0,5 – 1 л/м2, а подът – с разход 1 – 2 л/м2. 3. Животните се изкъпват с 3 ‰-ов воден разтвор на дезинфект „В“ или други йодофори. 4. Заключителните дезинфекции се извършват след щателно механично почистване до отстраняване на най-малките замърсявания. Оставеният инвентар и работното облекло се обеззаразяват чрез потапяне в 10 ‰-ов воден разтвор на формалдехиден препарат за не по-малко от 24 часа при съотношение на предмети към дезинфектант 1:4. Помещенията се обработват по начина, посочен в т. 1, и се белосват с 20 ‰-ов варов разтвор, към който е добавен 1 ‰-ов разтвор на натриева основа. 5. Евентуални ремонти в помещенията се правят преди заключителните дезинфекции. 6. Контрол за качеството на заключителните дезинфекции се извършва чрез вземане на смивки след приключването им. 7. Обектите се приемат от назначена от кмета на общината комисия от ветеринарни специалисти, която съставя протокол. 8. Дератизациите се извършват с ланират или ланитокс чрез поддържане на постоянни отровни точки срещу гризачите. 9. Дезинсекциите се извършват с алфакрон или алфатокс в обитаваните помещения, фуражните складове, лагерите за почивка, пасищата и водопоите. 10. Използващите се при оздравителните мероприятия транспортни средства и техника се дезинфекцират ежедневно след приключване на работа.