Наредба за условията и реда за дългосрочно командироване в чужбина на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България и на служители в други бюджетни организации (наредба за условията и реда за дългосрочно командироване в чужбина на служители в дипломатическите и консулските представителства на република българия и на служители в други бюджетни организации)

Чл. 1

С наредбата се уреждат специфичните условия и редът за дългосрочно командироване в чужбина на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България и на служители в други бюджетни организации.

Чл. 2

(1) По реда на наредбата за срок не помалък от една година и с тяхното предварително писмено съгласие се командироват:

1. ръководителите на дипломатическите и консулските представителства и постоянните представители на Република България при международните организации;

2. членовете на дипломатическия персонал на дипломатическите и консулските представителства;

3. икономическите съветници в службите по търговско-икономическите въпроси;

4. административно-техническият и обслужващият персонал на дипломатическите и консулските представителства.

5. военнослужещи на кадрова военна служба и граждански лица от Министерството на отбраната в щабове и органи на международни организации;

6. служителите в българските държавни средни училища в чужбина и българските преподаватели в чуждестранни училища и университети;

7. служителите в българските културни институти в чужбина на бюджетна издръжка;

8. служителите в Центъра на промишлеността на Република България в Москва, Руската федерация.

9. задгранични представители на Министерството на вътрешните работи;

10. други служители на ведомства и организации на бюджетна издръжка.

(2) Когато интересите на работата налагат това, ръководителят на изпращащата администрация може да прекрати едностранно дългосрочната командировка и преди изтичането на една година.

(3) В случаите, когато служителите не изпълняват задълженията си, произтичащи от дългосрочното им командироване, ръководителят на изпращащата администрация предсрочно прекратява дългосрочната командировка по своя преценка или по искане на министъра на външните работи.

Чл. 3

(1) Наредбата не се прилага за местни лица, сключили договор за работа в дипломатическо или консулско представителство на Република България, в българско държавно средно училище в чужбина или в български културен институт в чужбина на бюджетна издръжка и Центъра на промишлеността на Република България в Москва.. Тяхното правно положение се регламентира от законодателството на приемащата държава, освен ако то допуска прилагане на българското законодателство.

(2) Договорите за работа с лицата по ал. 1 се сключват след писмено разрешение на ръководителя на изпращащата администрация, дадено въз основа на мотивиран доклад.

Чл. 4

(отменен)

(1) При необходимост министърът на външните работи може да сключи срочен трудов договор или да назначи по служебно правоотношение за определен срок член на семейството на командирован служител, живеещ заедно с него в приемащата държава, и да го командирова в същото дипломатическо или консулско представителство по предложение на ръководителя на представителството и с писменото съгласие на лицето.

(2) При прекратяване на командировката на служителя се прекратява и командировката на командирования по реда на ал. 1.

Чл. 5

(1) Членовете на семейството на командирован служител в дипломатическо или консулско представителство на Република България имат право да сключват трудов или друг договор за работа в приемащата държава само след писмено съгласие на министъра на външните работи на Република България.

(2) Съгласието по ал. 1 се дава въз основа на лична молба, придружена със становище на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство.

Чл. 6

Членовете на семейството на командирован служител в дипломатическо или консулско представителство на Република България нямат право да извършват стопанска дейност за лична изгода, от свое или от чуждо име на територията на приемащата държава.

Чл. 7

(1) Командированите служители в дипломатически или консулски представителства и членовете на техните семейства, пребиваващи в приемащата държава, са длъжни:

1. да съдействат за утвърждаване авторитета на Република България в международните отношения и за провеждане на външната политика;

2. да спазват законите и да уважават нравите и обичаите на приемащата държава;

3. да не извършват действия, които биха накърнили доброто име на Република България;

4. да не разгласяват обстоятелства и факти, свързани с дейността на представителството или на негови служители, което би довело до увреждане интересите на Република България;

5. да поддържат отношения на взаимно уважение и зачитане на останалите служители в представителството;

6. да пазят и поддържат с грижата на добър стопанин имотите на Република България в приемащата държава.

(2) В своята дейност и при изпълнение на задълженията, произтичащи от дългосрочното командироване, служителите изпълняват указанията на ръководителя на изпращащата администрация и на министъра на външните работи при непосредственото управление и подчинение на ръководителя на съответното дипломатическо или консулско представителство.

Чл. 8

(1) Извънредните и пълномощни посланици и постоянните представители на Република България при международните организации, Eвропейските общности и НАТО се командироват от министъра на външните работи след назначаването им с указ от Президента на Република България.

(2) Генералните консули на Република България се командироват от министъра на външните работи след приемането на решение на Министерския съвет за назначаването им.

Чл. 9

Времето, през което служителят е командирован като ръководител на дипломатическо или консулско представителство или като постоянен представител на Република България при международни организации, се признава за служебен стаж.

Чл. 10

(1) Министърът на външните работи или главният секретар издава заповед за командироване и за прекратяване на командировката на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България.

(2)

(3)

(4)

(5) Заповед за командироване или за продължаване срока на командировката на служители от други министерства или административни структури без ранг на министерство се издава от ръководителя на изпращащата администрация след получено съгласие от министъра на външните работи или от министъра на външните работи по предложение на ръководителя на съответната администрация.

(6) Министърът на външните работи по предложение на ръководителя на изпращащата администрация определя на служителите по ал. 5 дипломатически ранг за срока на командировката в зависимост от спецификата на поставените задачи и минималния трудов и/или служебен стаж, както следва:

1. зааташе - 1 година стаж;

2. за трети секретар - 3 години стаж;

3. за втори секретар - 6 години стаж;

4. за първи секретар - 10 години стаж;

5. за съветник - 15 години стаж;

6. за пълномощен министър - по предложение и преценка на министъра на външните работи, при не по-малко от 21 годинистаж.

(7) Заповедта за прекратяване на командировката на лицата по ал. 5 се издава от съответния министър или ръководител, като препис от нея се изпраща незабавно на министъра на външните работи.

(8) Средствата, полагащи се на командирования по реда на глава трета, както и за цялостната му издръжка в чужбина за времето на командировката са за сметка на изпращащата администрация.

Чл. 10а

(1) При необходимост министърът на външните работи може да сключи трудов договор за определен срок с член на семействотона командирован в дипломатическото или консулското представителство служител, живеещ заедно с него в приемащата държава, и да го командирова в същото дипломатическо или консулско представителство по предложение на ръководителя на представителството и с писменото съгласие на лицето.

(2) При условията и по реда на ал. 1 срочният трудов договор може да бъде сключен и от главния секретар.

(3) Предсрочно прекратяване на командировката се допуска при условията на чл. 2, ал. 2.

(4) При прекратяване на командировката на служителя се прекратява и командировката на командирования по реда на ал. 1.

Чл. 11

Командированите по реда на тази глава от наредбата трябва да отговарят на следните условия:

1. да са български граждани;

2. да притежават необходимите професионални умения, езикова квалификация и други, свързани със спецификата на приемащата държава и с характера на изпълняваните задачи;

3. здравословното им състояние, установено по надлежния ред, да позволява изпълняването на задачите в приемащата държава.

Чл. 12

Заповедта за командировка определя всички съществени условия, свързани с изпълняването на задачите в дипломатическото или консулското представителство на Република България, и задължително съдържа:

1. собствено, бащино и фамилно име на командированото лице, длъжност и месторабота;

2. страна и град, в които се командирова;

3. задачата, за изпълнението на която служителят се командирова в чужбина;

4. дипломатически ранг (за дипломатическите служители);

5. датата, от която започва командировката, както и крайния ѝ срок;

6. брой на дните, осигурени за пътуване до и от местоназначението, но не повече от два дни;

7. финансови условия: размер на командировъчните пари, условия за пътуване, вид на транспортното средство и маршрут;

8. специфични права и задължения на командирования, както и други условия, свързани с изпълнението на службата в чужбина.

Чл. 13

Ръководителят на изпращащата администрация може с писмено съгласие на служителя да го премести в друго дипломатическо или консулско представителство до изтичането на срока, посочен в заповедта за командироване.

Чл. 14

За времето на командировка в дипломатическо или консулско представителство служителят получава освен възнаграждението си по служебно или по трудово правоотношение и командировъчни пари в чужда валута.

Чл. 15

(1) Командировъчните пари се определят от базисен размер за съответната държава съгласно приложение № 1 в зависимост от характера на възлаганите задачи и дипломатическия ранг (категорията ) съгласно приложение № 2.

(2) На служител, командирован по реда на чл. 10а, ал. 1, се определят командировъчни пари в размер до 15 на сто от базисния размер, определен за приемащата държава.

Чл. 16

(1) Командировъчните пари се изплащат ежемесечно, считано от датата на започване на командировката, до деня, в който изтича крайният ѝ срок, включително дните за пътуване на базата на календарните дни за месеца, включително почивните и празничните дни.

(2) Командировъчните пари по чл. 15, ал. 1 и 2 не се изплащат при отсъствие на служителя от приемащата държава в работните дни, освен когато е командирован по реда на чл. 20.

(3) Размерът на сумите, полагащи се за непълен месец, се изчислява в зависимост от календарните дни за съответния месец, като при окончателно завръщане или преместване по реда на чл. 13 се включват и дните за пътуване. За дните на пътуване квартирни пари не се изплащат.

(4) В началото на командировката служителят има право на авансово изплащане на неповече от 50 на сто от командировъчните пари за един месец.

(5) Ръководителят на изпращащата администрация определя реда и начина на отчитане и контрол на изплащаните командировъчни пари.

Чл. 17

(1) При заболяване, препятстващо изпълнението на служебните задължения, командировъчните пари се изплащат за срок до 90 календарни дни в размер 80 на сто – когато отпускът поради временна неработоспособност се ползва в приемащата държава, и в размер 30 на сто – при ползване на отпуск поради временна неработоспособност в Република България.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 командировката се прекратява. Дългосрочната командировка се прекратява и при отпуск поради бременност и раждане считано от датата, от която започва да се ползва отпускът.

Чл. 18

(1) Командированият е длъжен да уведоми предварително министъра на външните работи и ръководителя на изпращащата администрация дали членове на семейството му ще живеят заедно с него в приемащата държава по време на командировката, както и да уведомява незабавно за всяка промяна, настъпила по време на командировката.

(2) Разходите за издръжка, медицинско обслужване и обучение на живеещите заедно с командирования членове на неговото семейство са за негова сметка.

Чл. 19

(1) Пътните разходи на командирования се поемат от изпращащата администрация в следните случаи:

1. при първото пътуване до местоназначението и при окончателното завръщане;

2. при преместване по реда на чл. 13;

3. при смъртен случай на съпруг/съпруга, на негови или на съпруга/съпругата му родители, деца, брат, сестра;

4. при служебно пътуване до Република България и обратно.

(2) На ръководителите на дипломатическите и консулските представителства и на постоянните представители при международни организации, както и на придружаващите ги членове на техните семейства се осигурява пътуване в бизнескласа в случаите по чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2.

(3) При пътуване с лично превозно средство в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 командированият служител има право на пътни пари в левове в размер 50 на сто от стойността на самолетен билет – икономична класа, по най-изгодната тарифа.

Чл. 20

(1) При командировка в приемащата държава извън населеното място, където е установено дипломатическото или консулското представителство, служителят има право на пътни и квартирни, както и на допълнителни дневни пари в размер 50 на сто от определените за съответната държава съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 80 и 86 от 2004 г. и бр. 36 от 2005 г.).

(2) Служителят се командирова от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство.

(3) Служителите в службите по търговско-икономическите въпроси и в службата на военния аташе се командироват с писмено разрешение от изпращащата администрация.

(4) При командировка в трета държава служителят има право на пътни, квартирни и допълнителни дневни пари съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за съответната държава, в която се командирова. Командироването се извършва от ръководителя на изпращащата администрация.

(5) На ръководителите на дипломатическото или консулското представителство квартирни пари се изплащат по фактически размери срещу представени разходооправдателни документи.

(6) При служебно пътуване до Република България за период до 14 дни на служителите се изплащат командировъчни пари по чл. 15, а в случаите, когато командировката е до населено място извън столицата - и пътни и квартирни съгласно Наредбата за командировките в страната, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г. и бр. 40 от 1999 г.).

Чл. 21

(1) При ползване на отпуск се прилагат разпоредбите на действащото българско законодателство.

(2) През време на ползването на отпуск командировъчни пари не се изплащат, с изключение на случаите по чл. 17.

Чл. 22

(1) За времето на командировката изпращащата администрация е задължена да осигури на служителя подходящо жилище или средства за наем в зависимост от служебните му задължения, броя и състава на членовете на живеещото заедно с него семейство и местните условия съгласно приложение № 3.

(2) За наемането на жилище, както и при настаняване в жилище - собственост на Република България, ръководителят на дипломатическото или консулското представителство назначава комисия, която преценява условията, норматива за жилищна площ и обзавеждане съгласно приложение № 3 и изготвя протокол с предложение.

(3) Договорът за наемане на жилище се сключва след утвърждаване от ръководителя на представителството на протокола на комисията и съгласието на изпращащата администрация. Копие от всеки протокол и сключен договор се изпраща в изпращащата администрация. Не се допуска сключване на договори за наем с включени комунално-битови разходи в наемната цена. Ако по обективни причини това е наложително и няма или не могат да бъдат инсталирани измервателни уреди, служителят заплаща разходите за комунално-битови услуги по реда на ал. 9.

(4) В срок 6 месеца от настаняването в жилище - собственост на Република България, служителят внася за своя сметка гаранция в размер 50 на сто от базисния размер на дневните командировъчни пари за 30 календарни дни, определен във валута за съответната държава, в полза на Министерството на външните работи за обезпечаване на евентуални задължения, свързани с имота.

(5) Когато в договора за наем не е изрично включена клаузата за депозит (гаранция), внасяна от служителя (наемателя) в полза на наемодателя, служителят в срок 6 месеца от датата на сключване на договора внася в дипломатическото представителство/консулското представителство сума в размер на месечния наем за обезпечаване на евентуални задължения, свързани с имота.

(6) Гаранцията по ал. 4 и 5 се възстановява на служителя в 30-дневен срок след приключване на командировката и приспадане на всички комунално-битови разходи, такси и щети в случай на възникнали такива.

(7) При първоначално пристигане до наемането на жилище или настаняването в жилище - собственост на Република България, изпращащата администрация поема разходите за временно настаняване на командирования служител и на членовете на семейството му в хотел в рамките на норматива за едномесечен наем, определен в приложение № 3.

(8) Изпращащата администрация заплаща разходите за наем на жилище, инсталационните такси за телефон, както и таксите за монтиране на необходимите измервателни уреди за комунално-битови услуги.

(9) Сметките за ползваните телефонни и комунално-битови услуги с включени всички данъци и такси за тези услуги се заплащат от командирования. Когато няма отделни измервателни уреди, служителят, живеещ в сграда - собственост на Република България, заплаща всеки месец сума в касата на представителството на базата на разпределителни протоколи, изготвени от комисията по ал. 2.

(10) Преди приключване на командировката служителят е длъжен да осигури заплащането на всички телефонни и комунално-битови разходи за времето на командировката, чийто падеж ще настъпи след окончателното му завръщане.

(11) Разходите за сметките по ал. 9 на лицата по чл. 8 и на управляващите дипломатическо представителство, акредитирани в приемащата държава с писма на министъра на външните работи, се поемат от изпращащата администрация с изключение на разходите за телефонни разговори.

(12) Жилището и обзавеждането (ако е мебелирано) се предават на командирования служител и се приемат от него с инвентарен опис от комисията по ал. 2.

(13) Всички щети, свързани с ползването на жилището и обзавеждането, възникнали вследствие на лошо стопанисване по вина на командирования или на членовете на семейството му, се заплащат от него.

(14) При прекратяване на договора за наем и напускане на наетото жилище служителят изисква документ от наемодателя, че няма никакви претенции, свързани с освободеното жилище.

(15) При освобождаване на жилище - собственост на Република България, на служителя се издава документ от длъжностното лице, изпълняващо финансово-отчетнически функции в представителството, за наличието или за липсата на задължения във връзка с ползваното от него жилище.

(16) Разходите, свързани с ползването и подобренията в жилище - собственост на Република България, предоставено за безвъзмездно ползване на командированите служители при спазване на нормативните изисквания съгласно приложение № 3, които са искани или са извършвани от тях, са за сметка на служителите, след като са съгласувани и разрешени от ръководителя на представителството и не водят до нанасяне на щети на жилището и обзавеждането.

(17) Разходите за освежаване и боядисване на жилищата - собственост на Република България, при първоначалното настаняване на дългосрочно командирован служител през минимум 3-годишен период, както и разходите по текущото поддържане са за сметка на изпращащата администрация.

Чл. 23

(1) Изпращащата администрация заплаща на командирования по чл. 10 разходи по пренасянето на личен непридружаван багаж - въздушно карго, до 100 кг в началото и в края на командировката и при преместване по реда на чл. 13 срещу представени разходооправдателни документи.

(2) Разходите за пренасяне на личен непридружаван багаж при ползване на карго извън случаите по ал. 1 се заплащат срещу представени разходооправдателни документи до размера на цената на 100 кг въздушно карго.

(3) Разходи, свързани с транспорт до и от карго терминала, опаковка, оформяне на документи, такси за обработка и освобождаване, складови разноски и други подобни се заплащат от командирования.

Чл. 24

При смъртен случай всички свързани с това разходи, включително разходите за транспортиране до Република България на командирования, както и на живеещите дотогава с него в чужбина членове на семейството се поемат от изпращащата администрация.

Чл. 25

(1) За срока на командировката изпращащата администрация сключва договор с официално лицензирана застрахователна компания за медицинска застраховка на командирования служител в приемащата държава, осигуряваща прегледи, болничен престой и лечение в приемащата държава за възникнали заболявания от злополуки, акутни и инфекциозни заболявания, разходи за репатриране по болест и стоматологично лечение, с изключение на изработването на зъбни протези и влагане на благородни и металокерамични материали.

(2) На командирован служител по чл. 10а, ал. 1 изпращащата администрация възстановява извършените разходи за медицинска застраховка за времето на командировката.

Чл. 26

Когато в приемащата държава възникне и продължи повече от месец заплаха за живота и сигурността на служителите в дипломатическото или консулското представителство, министърът на външните работи съгласувано с министъра на финансите предлага на Министерския съвет да разреши временно изплащане на служителите на сума не по-малка от 15 на сто от базисния размер на командировъчните пари за съответната държава.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. „Местни лица“ са както граждани на приемащата държава, така и законно пребиваващи в нея български граждани и граждани на трети страни.

2. „Дипломатически представителства“ са посолствата, постоянните представителства при международните правителствени организации, Мисията на Република България към Европейските общности и Делегацията към НАТО и дипломатическите бюра.

3. „Консулски представителства“ са генералните консулства и консулствата.

4. „Ръководители на дипломатически или консулски представителства“ са извънредните и пълномощни посланици и постоянните представители на Република България при международните организации, генералните консули, управляващите и временно управляващите тези представителства.

5. “Изпращаща администрация” е администрацията, която командирова, или тази, по чието предложение министърът на външните работи командирова съгласно чл. 10, ал. 3.

6. „Членове на семейството“ на командирован служител са:

7. Не са членове на семейството на командирован служител децата, сключили брак, както и децата, чийто брак е прекратен. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2

За неуредените случаи се прилага действащото българско законодателство и международните договори, по които Република България е страна.

§ 3

(1) Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на образованието и науката, министъра на културата и туризма и на министъра на икономиката.

(2) Указания по прилагането на наредбата дава министърът на външните работи.

Приложение 1 Таблица за определяне на командировъчните пари във валута на служителите, командировани в чужбина при условията и по реда на наредбата

ТАБЛИЦА на базисния размер на дневните командировъчни пари във валута при командироване на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина № по ред Държава Валута Дневни пари 1 2 3 4 Европа

1. Австрия евро 85

2. Азербайджан щатски долари 75

3. Албания евро 77

4. Армения щатски долари 72

5. Беларус щатски долари 80

6. Белгия евро 85

7. Босна и Херцеговина евро 77

8. Великобритания английски лири 55

9. Германия евро 87

10. Грузия щатски долари 77

11. Гърция евро 82

12. Дания евро 85

13. Естония евро 77

14. Ирландия евро 88

15. Исландия щатски долари 70

16. Испания евро 85

17. Италия евро 85

18. Латвия евро 77

19. Литва евро 77

20. Люксембург евро 85

21. Македония евро 77

22. Малта евро 85

23. Молдова щатски долари 70

24. Норвегия евро 85

25. Полша евро 82

26. Португалия евро 85

27. Румъния евро 77 1 2 3 4

28. Русия щатски долари 80

29. Словакия евро 77

30. Словения евро 77

31. Турция щатски долари 75

32. Украйна щатски долари 75

33. Унгария евро 82

34. Финландия евро 85

35. Франция евро 85

36. Холандия евро 85

37. Хърватска евро 77

38. Чехия евро 82

39. Швейцария швейцарски франкове 154

40. Швеция евро 85

41. Югославия евро 77 Азия

42. Афганистан щатски долари 85

43. Бангладеш щатски долари 85

44. Бирма щатски долари 70

45. Виетнам щатски долари 87

46. Индия щатски долари 85

47. Индонезия щатски долари 82

48. Ирак щатски долари 75

49. Иран щатски долари 75

50. Израел щатски долари 90

51. Йемен щатски долари 75

52. Йордания щатски долари 81

53. Казахстан щатски долари 92

§ 4

Камбоджа щатски долари 87

§ 5

Кипър германски марки 160

§ 6

Киргизстан щатски долари 80

§ 7

Китай щатски долари 85

§ 8

КНДР щатски долари 85

§ 9

Корея щатски долари 94

60. Кувейт щатски долари 87

61. Лаос щатски долари 87

62. Ливан щатски долари 84

63. Малайзия щатски долари 85

64. Монголия щатски долари 85

65. Обединени арабски емирства щатски долари 80

66. Пакистан щатски долари 80

67. Сингапур щатски долари 85

68. Сирия щатски долари 77

69. Таджикистан щатски долари 80

70. Тайланд щатски долари 85

71. Тайван щатски долари 80

72. Туркменистан щатски долари 85

73. Узбекистан щатски долари 85

74. Филипини щатски долари 80

75. Хонконг щатски долари 80

76. Шри Ланка щатски долари 85

77. Япония японски йени 15 000 Африка

78. Алжир щатски долари 72

79. Ангола щатски долари 77

80. Бенин щатски долари 90

81. Ботсвана щатски долари 82

82. Габон щатски долари 90

83. Гана щатски долари 89

84. Гвинея щатски долари 90

85. Гвинея Бисау щатски долари 77

86. Горна Волта щатски долари 77

87. Египет щатски долари 75

88. Етиопия щатски долари 77

89. Заир щатски долари 78

90. Замбия щатски долари 82

91. Зимбабве щатски долари 78

92. Кения щатски долари 84

93. Конго щатски долари 82

94. Кот Д'Ивоар щатски долари 84 1 2 3 4

95. Либерия щатски долари 82

96. Либия щатски долари 72

97. Мавритания щатски долари 87

98. Мали щатски долари 89

99. Мароко щатски долари 72

100. Мозамбик щатски долари 84

101. Нигер щатски долари 87

102. Нигерия щатски долари 87

103. Руанда щатски долари 85

104. Сенегал щатски долари 87

105. Сомалия щатски долари 77

106. Судан щатски долари 80

107. Танзания щатски долари 87

108. Того щатски долари 85

109. Тунис щатски долари 73

110. Уганда щатски долари 85

111. ЮАР щатски долари 81 Америка

112. Аржентина щатски долари 93

113. Боливия щатски долари 90

114. Бразилия щатски долари 93

115. Венецуела щатски долари 90

116. Гвиана щатски долари 90

117. Еквадор щатски долари 90

118. Канада щатски долари 90

119. Колумбия щатски долари 90

120. Коста Рика щатски долари 90

121. Куба щатски долари 90

122. Мексико щатски долари 90

123. Никарагуа щатски долари 90

124. Перу щатски долари 90

125. САЩ щатски долари 90

126. Уругвай щатски долари 90

127. Чили щатски долари 90 Австралия

128. Австралия щатски долари 86

Приложение 2 Процент от базисния размер на дневните командировъчни пари

ТАБЛИЦА за определяне на командировъчните пари във валута на служителите, командировани в дипломатическите и консулските представителства на Република България № по ред Процент към командировъчните пари Служители с дипломатически ранг Други служители Образование 1 2 3 4 5

1. 130 акредитиран посланик в повече от 2 страни

2. 120 акредитиран посланик висше

3. 100 неакредитиран посланик генерален консул висше

4. 95 пълномощен министър аташе по отбраната ръководител на дипломатическо бюро висше висше 1 2 3 4 5

5. 90 съветник военен аташе висше висше

6. 80 първи секретар помощник военен аташе висше висше завеждащ „Финансово-административна служба“ I категория завеждащ „Ко-муникации“ висше висше

7. 75 втори секретар висше висше завеждащ „Финансово-административна служба“ II категория завеждащ „Ко-муникации“ висше висше II категория секретар по проучване и информационна работа I категория преводач на правителствена делегация висше висше

8. 70 трети секретар висше висше завеждащ „Финансово-административна служба“ III категория секретар по проучване и информационна работа висше висше II категория преводач на секретар на военен аташе висше висше

9. 66 аташе висше висше секретар по проучване и информационна работа III категория преводач на сътрудник I категория касиер-домакин на дипломатическо представителство висше висше

10. 62 стажант-аташе средно висше преводач III категория сътрудник II категория касиер-домакин висше висше средно 1 2 3 4 5

11. 58 домакин домакинснабдител сътрудник III категория въоръжена охрана на представителство телеписттелефонист технически секретар готвач на дипломатическо представителство шофьор на ръководител на представителство средно

12. 54 средно средно

13. 50 технически изпълнител деловодител библиотекар телефонист информатор шофьорснабдител шофьорпортиер шофьор готвачпортиер средно

14. 44 готвач средно професионално средно професионално средно техник чистач чистачпазач пазач градинар градинарпазач средно основно основно Забележки:

1-dup. Министърът на външните работи съгласувано с министъра на финансите утвърждава показатели и нормативи за определяне категорията на категорийните длъжности.

2-dup. Временно управляващите дипломатически представителства, акредитирани в приемащата държава с писма на министъра на външните работи, както и ръководителите на консулства и дипломатически бюро получават командировъчни пари с 10 на сто по-висок коефициент от полагащите им се за притежавания от тях дипломатически ранг. Временно управляващите адинтерим започват да се ползват от това право след изтичането на 6 месеца от заемането на длъжността.

3-dup. Министърът на външните работи може за срока на командировката да определя дипломатически ранг на служители, на които такъв не е присъден от атестационната комисия при Министерството на външните работи, когато това се налага за изпълнение на задълженията по наредбата.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 22, ал. 1 от наредбата

Нормативи за наемане на жилища и за обзавеждането им

I. Жилищна площ

1. Определят се следните минимални нормативи за броя и вида на помещенията:

2. По преценка на ръководителя на представителството в съответната страна могат да се предоставят за сметка на бюджета на представителството едно допълнително жилищно помещение за представителни цели на пълномощен министър, аташе по отбраната, съветник и военен аташе.

3. При наличие на собствена база по преценка на ръководителя на представителството служителят се настанява в свободните апартаменти независимо от нормативите за жилищна площ.

4. Определят се следните пределни размери на наема при наемане на жилища: № по ред Страни Вид на мебелировката и максимален размер на наема, определен в процент от размера на командировъчните пари във валута, съгласно НУРДКСДКП по държави чужда мебели-ровка смесена мебели-ровка наша мебели-ровка 1 2 3 4 5 1. Нигерия 200 180 150 2. Сингапур, Филипини, ОАЕ, САЩ 110 100 90 3. Китай, Кувейт, Корея (Сеул), Италия 100 90 80 4. Австралия, Франция, Ливан, Тайланд 80 70 60 5. Финландия, Югославия, Словения, Словакия, Хърватска, Босна и Херцеговина, Македония, Либия, Аржентина, Венецуела, Канада 70 60 50 1 2 3 4 5

6. Швейцария, Египет, Мароко, Сирия, Израел 60 50 40

7. Всички останали страни до 40

II. Обзавеждане

5. Определя се следното минимално обзавеждане на отделните помещения:

6. В жилищата, в които има вградена мебел, не се полага съответното обзавеждане по норматива.

7. Обзавеждането на наетите жилища се извършва в зависимост от наличните средства по бюджета на съответното представителство.

8. Обзавеждането на наетите жилища в Европа и Близкия изток да се извършва съобразно финансовата изгода на Република България, а за останалите страни да се имат предвид транспортните и митническите условия.

9. Разходите за жилищна площ и обзавеждане извън нормативите са за сметка на служителя. При доказана необходимост изпращащата администрация може да разреши закупуване на обзавеждане над определеното в раздел II за своя сметка. 70953