Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост

Чл. 1

(1) С наредбата се определят:

1. съществените изисквания за електромагнитна съвместимост (ЕМС) към съоръженията;

2. процедурите за оценяване и начините за удостоверяване на съответствието на съоръженията със съществените изисквания към тях;

3. редът за издаване на разрешения на лицата за извършване оценяване на съответствието и проверки за спазване на условията, при които е издадено разрешението;

(2)

(1) С тази наредба се определят условията и редът за разследване на авиационни произшествия, сериозни инциденти и инциденти (по-нататък наричани „произшествия“, където не се налага конкретизация за тежестта на случая) с български и чуждестранни военни въздухоплавателни средства на територията на Република България, намиращи се там съгласно поетите от Република България международни ангажименти.

(2) Разследването на произшествия с български и чуждестранни военни въздухоплавателни средства, регламентирано с тази наредба, е независимо от съдебното разследване на такива злополуки.

(3) Единствената цел на разследването на произшествията е предотвратяването им в бъдеще. Установяването на степента на нечия вина или отговорност не е предмет на тази дейност. Препоръките за предотвратяване на произшествия в бъдеще не водят до презумпция за виновност или отговорност.

(4) Изискванията на тази наредба се прилагат от авиацията от въоръжените сили на Република България и са задължителни за всички организации и лица в Република България, осъществяващи проектиране, производство, експлоатация и ремонт на военни въздухоплавателни средства, както и на средства за управление и осигуряване на полетите.

Чл. 2

Наредбата не се прилага за:

1. радиосъоръжения, използвани от радиолюбители по смисъла на Наредба № 1 от 31 юли 1996 г. за радиолюбителската служба в Република България (ДВ, бр. 67 от 1996 г.), които не са предназначени за пускане на пазара;

2. моторни превозни средства;

3. трактори за селско и горско стопанство;

4. активни имплантируеми медицински изделия;

5. медицински изделия;

6. диагностични медицински изделия „ин витро“;

7. съоръжения, съдържащи само резистивни товари без автоматично превключващи устройства;

8. батерии и акумулатори;

9. кабели и проводници.

(1) Наредбата се прилага във всички случаи на произшествия с български и чуждестранни военни въздухоплавателни средства на територията на Република България.

(2) При произшествие с българско военно въздухоплавателно средство на чужда територия, намиращо се там съгласно поетите от Република България международни ангажименти, министърът на отбраната изпраща упълномощен представител за участие в разследването в държавата на мястото на събитието, в случай че същата го разследва.

(3) Ако държавата на мястото на произшествие с българско военно въздухоплавателно средство няма да извършва разследване, произшествието се разследва от упълномощен по разследването представител на министъра на отбраната съгласно изискванията на тази наредба.

Чл. 3

Съоръженията се пускат на пазара или се пускат в действие само ако имат нанесена маркировка за съответствие съгласно Наредбата за маркировката за съответствие със съществените технически изисквания към продуктите, приета с Постановление № 164 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 66 от 2000 г.), и отговарят на изискванията на тази наредба, когато са правилно монтирани и поддържани и се използват по предназначение.

(1) Дейностите, свързани с предотвратяване на произшествия, организирането на разследване на произшествия с български и чуждестранни военни въздухоплавателни средства, събирането и анализът на информацията за авиационната безопасност с превантивни цели и контролът върху разследването на произшествия с военни въздухоплавателни средства се осъществяват от специализирано звено по безопасност на полетите, определено от министъра на отбраната.

(2) Специализираното звено по безопасност на полетите е организационно-щатна единица във въоръжените сили, комплектована със специалисти, имащи квалификация по безопасност на полетите.

Чл. 4

(1) Съоръжения, проектирани и произведени в съответствие с български стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, се считат за съответстващи на съществените изисквания по чл. 5, ал. 1.

(2) Съоръженията, проектирани и произведени в съответствие с национални стандарти във връзка с наредбата, когато не съществуват хармонизирани европейски стандарти, се считат за съответстващи на съществените изисквания по чл. 5, ал. 1.

(1) Дейностите, свързани с безопасността на полетите във формированията, организиращи и провеждащи авиационна дейност, се извършват от специализирани органи или от специалисти по безопасността на полетите.

(2) Специализираните органи по безопасност на полетите осъществяват методическо ръководство и контрол на дейността за осигуряване безопасността на полетите в обединенията, съединенията, частите и подразделенията на въоръжените сили.

(3) В органите по безопасност на полетите не могат да се назначават кадрови военнослужещи, освободени от длъжност поради високо ниво на аварийност в подчинените им структури, както и такива, имащи отношение към произшествия поради лична недисциплинираност.

Чл. 5

(1) Съоръженията трябва да бъдат конструирани така, че при правилното им използване по предназначение:

1. генерираните от тях електромагнитни смущения да не превишават нивото, позволяващо на радио-, далекосъобщителни и други съоръжения да функционират, както е предвидено;

2. максималното ниво на електромагнитните смущения, генерирани от съоръженията, да бъде такова, че да не пречи на функционирането на следните основни видове съоръжения:

3. да имат съответното ниво на устойчивост на електромагнитни смущения, за да се гарантира правилното им функциониране в типичната електромагнитна обстановка, за която са предназначени, като се вземат предвид нивата на електромагнитните смущения, генерирани от други съоръжения, функциониращи в същата електромагнитна обстановка и отговарящи на стандартите по чл. 4, ал. 1.

(2) Информацията, необходима, за да се осигури използването на съоръженията по предназначение, трябва да се съдържа в придружаващите ги инструкции за използване.

(1) Обучението на специалистите по безопасност на полетите се извършва във висшите училища в Република България, както и в специализирани курсове в чужбина.

(2) На завършилите обучение в специализираните курсове по безопасност на полетите се издава сертификат.

Чл. 6

(1) Когато производителят е приложил стандартите по чл. 4, съответствието на съоръженията с изискванията на наредбата се удостоверява с декларация за съответствие, съставена от производителя или от неговия упълномощен представител.

(2) Декларацията за съответствие трябва да съдържа:

1. наименованието и адреса на производителя или неговия упълномощен представител;

2. общо описание на съоръжението;

3. номерата на стандартите по чл. 4, ако са приложени, и/или описание на техническите решения, приети за постигане на съответствие със съществените изисквания;

4. номера на сертификата за изследване на типа и наименованието на лицето по чл. 8, ал. 2, което го е издало, в случаите, когато такъв е издаден;

5. името и длъжността на лицето, упълномощено да подпише декларацията от името на производителя или на неговия упълномощен представител.

(3) Декларацията по ал. 1 се съхранява от производителя или от неговия упълномощен представител в продължение на 10 години, считано от датата на пускането на съоръжението на пазара, и се представя при поискване от органите за надзор на пазара.

(4) Производителят или неговият упълномощен представител нанася маркировката за съответствие.

(5) Когато производителят не е установен на територията на Република България и няма упълномощен представител по чл. 4, ал. 3 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), задължението по ал. 3 е на лицето, което пуска съоръжението на пазара.

Политиката по безопасност на полетите представлява система от официално приети схващания, формирани на основата на натрупания практически опит и теоретични знания у нас и в развитите в авиационно отношение държави. Тя е насочена към предотвратяване на произшествия и прилагане на международно приетите стандарти по безопасност на полетите.

Чл. 7

(1) Когато производителят не е приложил или е приложил частично стандартите по чл. 4 или когато такива стандарти липсват, съответствието на съоръженията с изискванията на наредбата се удостоверява с техническо досие, съставено от производителя или от неговия упълномощен представител.

(2) Техническото досие трябва да съдържа:

1. общо описание на съоръжението;

2. описание на техническите решения и/или списък на стандартите, които са приложени за постигане на съответствие със съществените изисквания;

3. протоколи от изпитванията (резултати от изчисления, получени при изпитванията) за ЕМС;

4. технически доклад или удостоверение за съответствие, издаден от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието по реда на глава четвърта;

5. копие от инструкция за употреба.

(3) За да издаде технически доклад или удостоверение за съответствие, лицето, получило разрешение за оценяване на съответствието, трябва да прегледа техническото досие на съоръжението. За елементите от съоръжението, за които не са приложени стандартите по чл. 4, лицето, получило разрешение за оценяване на съответствието, трябва да провери дали избраните от производителя процедури за осигуряване на съответствието са подходящи и са правилно приложени.

(4) Техническото досие се съхранява от производителя или от неговия упълномощен представител за период 10 години, считано от датата на пускането на съоръжението на пазара, и трябва да се представя при поискване от органите за надзор на пазара.

(5) Съответствието на съоръженията с техническото досие се удостоверява по реда на чл. 6.

(6) Когато производителят не е установен на територията на Република България и няма упълномощен представител по чл. 4, ал. 3 ЗТИП, задължението по ал. 4 е на лицето, което пуска съоръжението на пазара.

(1) Политиката по безопасност на полетите се ръководи от министъра на отбраната.

(2) Политиката по безопасност на полетите се осъществява от командирите и началниците, организиращи авиационна дейност с военни въздухоплавателни средства, чрез оценяване степента на риска и постигане на баланс с целите и приоритетите в авиационната дейност.

(3) Специализираните органи по безопасност на полетите контролират изпълнението на политиката по безопасност на полетите чрез разкриване на потенциалните рискови фактори и анализ на информацията от авиационната дейност.

Чл. 8

(1) Съответствието на следните радиосъоръжения с изискванията на наредбата се удостоверява по реда на чл. 6, след като производителят или неговият упълномощен представител е получил сертификат за изследване на типа на:

1. предавателите, работещи на честоти под 9 kHz;

2. предавателите по чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства, приета с Постановление № 175 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 79 от 2002 г.).

(2) Сертификатът за изследване на типа се издава от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието по реда на глава четвърта.

Целта на политиката по безопасност е установяването на общи принципи, правила и процедури, съответстващи на развитието на авиационната наука и практика.

Чл. 9

(1) ЕО Изследването на типа се извършва по заявление, подадено от производителя или от неговия упълномощен представител до избрано от него лице по чл. 8, ал. 2.

(2) Заявлението трябва да съдържа:

1. име и адрес на производителя или на неговия упълномощен представител;

2. писмена декларация, че не е подавано заявление за оценяване на съответствието до друго лице по чл. 8, ал. 2;

3. техническата документация съгласно чл. 10.

1. научност и обективност;

2. конкретност и оперативност;

3. обмен на информация;

4. превантивна дейност;

5. обучение и усъвършенстване;

6. планиране;

7. запазване на човешките, материалните и финансовите ресурси при осъществяване на авиационна дейност;

8. постоянно контролиране и управление на риска при провеждане на авиационна дейност.

(3) Заявителят предоставя на лицето по чл. 8, ал. 2 един образец от съоръжението (типа).

(4) Даден тип може да покрива няколко варианта на съоръжението, ако различията между вариантите не засягат характеристиките му по отношение на ЕМС.

(5) Лицето по чл. 8, ал. 2 може да поиска повече образци, ако това е необходимо за програмата за изпитване.

(1) Основен принцип в политиката по безопасност на полетите е, че при провеждане на авиационната дейност органите по чл. 3 и 4 нямат ръководни, командни и управленски функции. Прилагането на този принцип се осъществява чрез участието им при формирането на политиката по безопасност, контрола и изготвянето на препоръки за безпроизшествено провеждане на тази дейност.

(2) При прилагане на политиката по безопасност на полетите командирите и началниците от всички степени и органите по чл. 3 и 4 се ръководят от следните принципи:

Чл. 10

(1) Техническата документация трябва да дава възможност за оценяване съответствието на радиосъоръженията по чл. 8, ал. 1 със съществените изисквания и да съдържа информация за тяхното проектиране, производство и функциониране.

(2) Техническата документация трябва да съдържа:

1. общо описание на типа;

2. конструкторски и производствени чертежи и схеми на предавателното радиосъоръжение и на неговите компоненти, възли, вериги и др.;

3. описания и обяснения, необходими за поясняване на посоченото в т. 2, включително за функционирането на предавателното радиосъоръжение;

4. списък на стандартите по чл. 4, които са приложени изцяло или частично, и описание на приетите решения за осигуряване на съответствието със съществените изисквания, когато не са приложени стандартите по чл. 4;

5. резултати от изчисления, извършени проверки и др.;

6. протоколи от изпитвания.

(1) Политиката по безопасност на полетите се реализира чрез разработване на програми за безопасност.

(2) Главните щабове на видовете въоръжени сили и формированията, организиращи и провеждащи авиационна дейност, разработват програми за безопасност на полетите. Ежегодно тези програми се актуализират в съответствие с бюджета за следващата година.

Чл. 11

Лицето по чл. 8, ал. 2:

1. проучва техническата документация, проверява дали типът е произведен в съответствие с нея и идентифицира елементите, които са били проектирани в съответствие с изискванията на стандартите по чл. 4, ал. 1, както и тези, които са били проектирани без прилагане на съответните изисквания на тези стандарти;

2. когато не са приложени стандартите по чл. 4, ал. 1, извършва или възлага извършването на подходящите изследвания и необходимите изпитвания, за да провери дали приетите от производителя решения осигуряват съответствие със съществените изисквания;

3. извършва или възлага извършването на подходящите изследвания и необходимите изпитвания, за да провери дали съответните стандарти по чл. 4, ал. 1, които производителят е избрал да прилага, са били действително приложени;

4. съгласува със заявителя мястото, където ще се извършват необходимите изследвания и изпитвания.

1. командира или началника на формированието с цел съпоставяне на изискванията на програмата с ефективността от нейното прилагане;

2. старшата инстанция с цел съпоставяне на ефективността от прилагане на програмата във формированието с изискванията на програмата на старшата инстанция.

Специалистите от органите по безопасност на полетите системно оценяват приложението на програмите по безопасност на полетите на всички нива. Препоръките за прилагането на програмите по безопасност се предоставят в писмен вид на:

Чл. 12

(1) Когато типът отговаря на съществените изисквания, лицето по чл. 8, ал. 2 издава на заявителя сертификат за изследване на типа.

(2) Сертификатът трябва да съдържа наименованието и адреса на производителя и на заявителя, ако е различен от производителя, заключенията от изследванията и изпитванията, условията за неговата валидност и данните, необходими за идентифициране на одобрения тип.

(3) Към сертификата се прилага списък на съответните части на техническата документация.

(4) Копие от сертификата по ал. 3 се държи на разположение от лицето по чл. 8, ал. 2.

(5) Когато лицето по чл. 8, ал. 2 откаже да издаде на производителя сертификат за изследване на типа, то посочва писмено подробни мотиви за отказа и процедура за възражение.

(1) Предотвратяването на произшествия е основно направление в дейността по осигуряване на безопасност на полетите.

(2) Командирите и началниците от всички степени провеждат политиката по безопасност на полетите чрез изпълнение на програмите за безопасност.

(3) Специалистите от органите по безопасност на полетите анализират опасните фактори и изготвят препоръки.

Чл. 13

(1) Заявителят трябва да уведоми лицето по чл. 8, ал. 2, оценило съответствието и притежаващо техническата документация, отнасяща се до сертификата за изследване на типа, за всички изменения на одобреното съоръжение по чл. 8. ал. 1, които трябва да бъдат допълнително одобрени чрез изследване, ако тези изменения могат да повлияят на съответствието със съществените изисквания или на предписаните условия за използване на съоръжението.

1. оценява състоянието на безопасността на полетите;

2. организира воденето и самостоятелното съхраняване на документи от извършени разделвания;

3. поддържа информационна система с база данни от произшествия, както и система за анонимно докладване на рискове и опасности във военната авиация.

(2) Резултатите от допълнителното одобрение по ал. 1 се дават като допълнение към първоначалния сертификат за изследване на типа.

(1) Специализираното звено по чл. 3, ал. 1:

(2) Лицата, подали доклади по системата за анонимно докладване на рискове и опасности във военната авиация до специализираното звено по чл. 3, ал. 1, се ползват с анонимност, а информацията от тях не се огласява, с изключение на случаите на престъпление.

(3) Достъп до документацията от извършени разделвания имат министърът на отбраната на Република България, началникът на Генералния щаб на Българската армия, началникът на главния щаб на вида въоръжени сили, упълномощеният по разделването и специализираното звено по чл. 3, ал. 1.

Чл. 14

(1) Всяко лице издало сертификат за изследване на типа, уведомява другите лица по чл. 8, ал. 2 за издадените и обявените за невалидни сертификати за изследване на типа и за допълненията към сертификатите.

(2) Другите лица по чл. 8, ал. 2 могат да получават копия от сертификатите за изследване на типа за ЕМС и/или допълненията към тях. Приложенията към сертификатите се държат на разположение на тези лица.

1. лицата, имащи пряко отношение към летателната и техническата експлоатация на военното въздухоплавателно средство, организацията, провеждането и осигуряването на полетите;

2. записите от полетните записващи устройства или копия от тях.

(1) Специализираното звено по чл. 3, ал. 1 изготвя и разпространява всеки месец специализиран информационен бюлетин, в който се обобщават и анализират всички допуснати през периода произшествия с български военни въздухоплавателни средства, както и произшествия с чуждестранни военни въздухоплавателни средства на територията на Република България.

(2) В информационния бюлетин се включват само данни, които имат непосредствено отношение към анализа на произшествията. В него не се огласяват:

Чл. 15

Заедно с техническата документация производителят или неговият упълномощен представител трябва да, съхранява копия от сертификатите за изследване на типа с изискванията за ЕМС и техните допълнения в продължение на най-малко 10 години от датата на производство на последното съоръжение.

(1) В случай на произшествие с българско или чуждестранно военно въздухоплавателно средство на територията на Република България, загуба на радиовръзка с екипаж и пропадане на отметката от него на екраните на радиолокационните станции лицата от група за ръководство на полетите и органите за обслужване на въздушното движение и управление на въздушното пространство са длъжни незабавно да докладват за събитието на командира на формированието и до командния пункт на формированието, в което военното въздухоплавателно средство се води на отчет, както и до формированието-домакин.

(2) В случаите на авиационно произшествие или сериозен инцидент с военно въздухоплавателно средство командирът на формированието, в което се числи българското военно въздухоплавателно средство, или командирът на формированието-домакин на чуждестранното военно въздухоплавателно средство незабавно уведомява с най-бързото средство за свръзка специализираното звено по чл. 3, ал. 1.

(3) В случай на авиационно произшествие или сериозен инцидент командирът на авиационното формирование незабавно докладва на прекия си командир и началника на главния щаб на вида въоръжени сили.

(4) Задълженията по предходните алинеи се изпълняват и в случаите на авиационно произшествие или сериозен инцидент с гражданско въздухоплавателно средство, което използва военното летище. В този случай командирът на формированието или старшият авиационен началник оказват съдействие на упълномощения по разследването и на членовете на комисията съгласно изискванията на чл. 13, ал. 2 и 3 от Наредба № 13 от 1999 г. на министъра на транспорта за разследване на авиационни произшествия (ДВ, бр. 12 от 1999 г.).

(5) При авиационно произшествие или сериозен инцидент с българско военно въздухоплавателно средство на територията на чужда държава ръководителят на придружаващия го екип от авиационни специалисти чрез Министерството на отбраната незабавно уведомява специализираното звено по чл. 3, ал. 1.

Чл. 16

Лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за оценяване съответствието на съоръженията за електромагнитна съвместимост, трябва да отговаря на изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗТИП, на БДС ЕN 45011 и БДС ЕN ISO/IEC 17025 в зависимост от процедурите и продуктите, за които кандидатства, и:

1. да може да изпълнява дейностите по чл. 7, ал. 3 или процедурата “ЕО изследване на типа” по чл. 11;

2. да има методики и инструкции за изпитване на съоръженията, когато не се прилагат стандартите по чл. 4, в зависимост от дейностите, които изпълнява по т. 1;

3. да има наръчник и процедури на системата по качеството.

1. времето на събитието;

2. мястото на събитието;

3. кратко описание на известните до момента обстоятелства, довели до реализиране на събитието;

4. членовете на екипажа, брой на пътниците, вид на въздухоплавателното средство и превозвания товар;

5. какви действия са предприети до момента и резултатите от проведените аварийно-спасителни работи;

6. какви допълнителни неотложни мерки е необходимо да се предприемат.

(1) В случаите по чл. 15, ал. 2 и 4 специализираното звено по чл. 3, ал. 1 незабавно докладва на министъра на отбраната:

(2) При авиационно произшествие или сериозен инцидент с чуждестранно военно въздухоплавателно средство специализираното звено по чл. 3, ал. 1 чрез Министерството на отбраната незабавно уведомява военните мисии в посолствата на държавите, както следва:

1. държавата на регистрация на военното въздухоплавателно средство;

2. държавата на производителя на военното въздухоплавателно средство;

3. държавата на проектанта на военното въздухоплавателно средство;

4. въвлечената страна.

Чл. 17

(1) Лицето по чл. 16 подава до председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН) писмено заявление, в което се посочват продуктите и процедурите, за които желае да получи разрешение. Към заявлението се прилагат:

1. удостоверение за актуално съдебно състояние, когато лицето е регистрирано по Търговския закон, или копие от акта за създаването, когато лицето е създадено с акт на Министерския съвет;

2. справка в табличен вид, съдържаща видовете продукти, приложимите за тях съществени изисквания, хармонизираните стандарти или методиките и инструкциите за измерване и изпитване, които ще се прилагат при оценяване на съответствието;

3. копия от трудови и граждански договори на персонала, документи за завършено образование, допълнително придобита квалификация и професионална автобиография, както и справка относно неговата компетентност и опит за извършване оценяване на съответствието по заявения обхват;

4. справка за техническите средства за извършване на изпитвания като част от процедурите за оценяване на съответствието, с които разполагат собствените му лаборатории и/или лабораториите, с които има сключени договори;

5. копие от сключените договори с подизпълнители, когато има такива;

6. копие от сертификатите за акредитация на лабораториите, когато има такива;

7. декларации на лицето и на наетия от него персонал за обстоятелствата по чл. 10, ал. 1, т. 3, 5 и 8 ЗТИП;

8. удостоверение от съответните компетентни органи за обстоятелствата по чл. 10, ал. 1, т. 7 и 9 ЗТИП;

9. копие от договора за застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на неизпълнение на задълженията му, свързани с дейностите по оценяване на съответствието;

10. списък на стандартите по чл. 4, които притежава, отнасящи се до продуктите, посочени в заявлението;

11. методики и инструкции за изпитване на продуктите, когато не се прилагат стандартите по чл. 4;

12. наръчник и процедурите на системата по качеството;

13. документираните процедури за оценяване на съответствието, за които кандидатства;

14. документ за платена такса за установяване съответствието на документите с изискванията на чл. 10, ал. 1 и 2 ЗТИП по чл. 27, ал. 1 от Тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрология и технически надзор по Закона за държавните такси, утвърдена с Постановление № 97 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 10 от 2000 г., бр. 94 и 115 от 2002 г. и бр. 17 и 49 от 2003 г.).

1. информира държавата на мястото на събитието за участието на упълномощен представител от българска страна при разследване на събитието;

2. осигурява изпращането на необходимата информация за екипажа и въздухоплавателното средство в държавата, където е настъпило събитието;

3. при поискване от държавата, провеждаща разследването, предоставя допълнителна информация, която пряко или косвено е могла да окаже влияние върху експлоатацията на въздухоплавателното средство.

(2) В случаите по чл. 11, ал. 2 ЗТИП лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за оценяване на съответствието, подава до председателя на ДАМТН заявлението по ал. 1, придружено от:

1. документите по ал. 1, т. 1 - 6, 8 - 11, 13 и 14;

2. сертификат за акредитация от орган по акредитация в зависимост от продуктите и процедурите, за които кандидатства:

(3) При положителен резултат от проверките на документите по ал. 1 и 2 кандидатът за издаване на разрешение за оценяване на съответствието внася такси за извършване проверка на място за установяване на техническата компетентност и способността за изпълнение на заявените процедури, определени в чл. 27, ал. 1 от Тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на ДАМТН по Закона за държавните такси.

(1) В случаите на авиационно произшествие или сериозен инцидент с българско военно въздухоплавателно средство на територията на чужда държава специализираното звено по чл. 3, ал. 1 чрез Министерството на отбраната:

(2) В случаите на авиационно произшествие или сериозен инцидент с военно въздухоплавателно средство, произведено или проектирано в Република България, министърът на отбраната уведомява държавата на мястото на събитието за присъствието на упълномощен представител при разследването.

Чл. 18

(1) Оценяването на изпълнението на изискванията на чл. 16 се извършва съгласно процедура, утвърдена от председателя на ДАМТН, която се предоставя на заявителя.

1. характер на произшествието;

2. тип на военното въздухоплавателно средство;

3. военно звание, име, презиме и фамилия на командира на екипажа;

4. дата и час на събитието;

5. летище на излитане;

6. наличие и характер на товара на борда;

7. място на събитието, местоположение на въздухоплавателното средство спрямо известен географски ориентир, както и географски координати;

8. брой на членовете на екипажа и пътниците, намиращи се на борда на въздухоплавателното средство, брой на загиналите и на получилите телесни повреди;

9. техническо състояние на въздухоплавателното средство след събитието;

10. фактически метеорологични условия по време на полета;

11. известните към момента обстоятелства за събитието;

12. щети от произшествието, нанесени на обекти върху земната повърхност;

13. данни за организацията и резултатите от проведените аварийно-спасителни работи;

14. обхват на разследването в зависимост от конкретното събитие и необходимост от участие в разследването на специалисти от други държави;

15. физически характеристики на района на произшествието.

(2) В срок 6 месеца от получаването на документите по чл. 17 председателят на ДАМТН издава разрешение за извършване оценяване на съответствието на съоръженията или отказва издаването му с мотивирана заповед.

(3) При издаване на разрешението за оценяване на съответствието на съоръженията се заплащат такси, определени в чл. 27, ал. 1 от Тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрология и технически надзор по Закона за държавните такси.

(4) Разрешението за оценяване на съответствието не може да се прехвърля или преотстъпва на други физически или юридически лица.

(1) Уведомлението по чл. 16, ал. 2 се съставя на един от работните езици на ICAO с отчитане на езика на съответния получател, ако това не предизвиква прекалено забавяне при изготвянето му, и съдържа следната информация:

(2) Уведомлението по ал. 1 не се задържа, дори ако има недостатъчно информация за събитието.

(3) Забранява се предаването на предполагаеми сведения за причините за произшествие.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. „Съоръжение“ е всяко електротехническо и електронно устройство, включително оборудването и инсталацията, съдържащо електрически или електронни компоненти, което може да бъде източник на електромагнитни смущения или чието функциониране може да бъде засегнато от такива смущения.

2. „Смущаващо електромагнитно въздействие“ е всяко електромагнитно явление, което може да влоши техническите характеристики на съоръжението. Смущаващото електромагнитно въздействие може да бъде електромагнитен шум, нежелан сигнал или изменение в параметрите или характеристиките на средата на разпространение.

3. „Електромагнитна съвместимост“ е способността на съоръжението да функционира със задоволително качество в работната му електромагнитна обстановка и да не създава недопустими смущаващи електромагнитни въздействия за нито едно от съоръженията, работещи в същата електромагнитна обстановка.

4. “Устойчивост (на смущаващи въздействия)” е способността на съоръжението да работи без влошаване на работните характеристики при наличие на смущаващи електромагнитни въздействия.

5. „Сертификат за изследване на типа“ е документ, с който лицето по чл. 8, ал. 2 удостоверява, че предавателното радиосъоръжение отговаря на приложимите за него изисквания за електромагнитна съвместимост.

§ 1а

(1) Когато Република България е страна по влeзли в сила споразумения за взаимно признаване на резултатите от оценяване на съответствието и приемане на промишлените продукти, сключени с Европейските общности и техните държави членки или с държавите от Европейското икономическо пространство/Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), в случаите, когато производителят не е установен и няма упълномощен представител на територията на Република България или на Европейския съюз, задълженията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 се изпълняват от лицето, което пуска съоръженията на пазара.

(2) От датата на влизане в сила на договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз:

1. когато производителят не е установен и няма упълномощен представител на територията на Европейския съюз, задълженията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 се изпълняват от лицето, което пуска съоръженията на пазара;

2. техническият доклад или удостоверението за съответствие по чл. 7, ал. 2, т. 4 се издава от компетентно лице, нотифицирано пред Европейската комисия.

§ 2

Наредбата се приема на основание чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите.

§ 3

Наредбата влиза в сила 12 месеца след обнародването ѝ в „Държавен вестник“, с изключение на глава четвърта. МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НАРЕДБА № Н-11 от 4 септември 2001 г. за разследване на авиационни произшествия и инциденти

Чл. 1

Чл. 2

Чл. 3

Чл. 4

Чл. 5

Чл. 6

Чл. 7

Чл. 8

Чл. 9

Чл. 10

Чл. 11

Чл. 12

Чл. 13

Чл. 14

Чл. 15

Чл. 16

Чл. 17

Чл. 18

Чл. 19

(1) За всяко произшествие с българско или чуждестранно военно въздухоплавателно средство в специализираното звено по чл. 3, ал. 1 задължително се изпраща предварителен доклад не по-късно от 24 часа след събитието.

(2) Предварителният доклад се изготвя по образец съгласно приложение № 1 от специализираните органи по безопасност на полетите или от специалиста по безопасност на полетите във формированието, където се числи българското военно въздухоплавателно средство, или във формированието-домакин на чуждестранното военно въздухоплавателно средство.

(3) Предварителният доклад за авиационно произшествие се изготвя в три екземпляра и се изпраща:

1. екземпляр № 1 – в специализираното звено по чл. 3, ал. 1;

2. екземпляр № 2 – в старшата инстанция;

3. екземпляр № 3 – в архива на формированието.

(4) Забранява се включването в предварителния доклад на предполагаеми сведения за причините за авиационното произшествие.

Чл. 20

(1) Веществените доказателства от авиационно произшествие или сериозен инцидент се съхраняват и запазват от повреди, загубване или унищожаване, включително чрез фотографиране, филмиране или друг подходящ начин.

(2) Забранява се преместването на въздухоплавателното средство, останките от него, неговия товар, както и отнемането им по всякакъв друг начин без разрешение на упълномощения по разследването.

(3) Въздухоплавателното средство, останките от него, товарът, следите по терена и другите веществени доказателства за целите на разследването се охраняват, включително при и след преместването им извън района на събитието.

(4) При постъпило искане от държавата на регистрация, чието военно въздухоплавателно средство е претърпяло авиационно произшествие на територията на Република България, въздухоплавателното средство, веществените доказателства, намиращи се в него, и всякакви други доказателства се запазват без изменение до огледа им от упълномощения представител на тази страна, доколкото това е практически осъществимо и не възпрепятства разследването. Изключение правят случаите, когато е необходимо да се извлекат пострадали изпод отломките.

(5) Въздухоплавателното средство може да бъде преместено само в случаите, когато то или неговите отломки се намират върху железопътна, шосейна, водна магистрала или на летище и възпрепятстват безопасното движение на транспортни средства или кацането на други въздухоплавателни средства. При преместването се вземат всички необходими мерки за съхраняването на въздухоплавателното средство или неговите отломки в това състояние, в което са се намирали на мястото на авиационното произшествие. До преместването им те се фотографират по различни способи за получаване на ориентиращи и детайлни снимки от различни положения на земята, а при необходимост и от въздуха.

(6) При постъпило искане от държавата на проектанта, държавата на производителя на военното въздухоплавателно средство или въвлечената страна за огледа му от упълномощен представител на тази държава се прилагат разпоредбите на ал. 4.

(7) Въздухоплавателното средство, неговите части и всичко, намиращо се в него, което повече не е необходимо за разследването, се предоставят за достъп на упълномощените лица от държавата на регистрация на военното въздухоплавателно средство. В случай, когато въздухоплавателното средство или негови части се намират в район, достъпът до който не се разрешава, те се изнасят на подходящо място.

(8) Веществените доказателства от авиационното произшествие с българско или чуждестранно военно въздухоплавателно средство се съхраняват до приключване на разследването.

Чл. 21

Въздухоплавателното средство, останките от него, товарът, следите по терена и други веществени доказателства се освобождават от охрана от упълномощения по разследването след съгласуване с органите за съдебно разследване.

Чл. 22

В случай на авиационно произшествие командирът на формированието, където се числи българското военно въздухоплавателно средство, или командирът на формированието-домакин на чуждестранното военно въздухоплавателно средство уведомява медицинските органи, Националната служба „Пожарна и аварийна безопасност, Националната служба „Жандармерия“, Националната служба „Полиция“, Държавната агенция „Гражданска защита“ и органите на местната администрация за необходимостта от: 1. защита на останките от пожар, по-нататъшни повреди и други вредни въздействия; 2. поставяне под охрана на въздухоплавателното средство и останките; 3. предприемане на мерки за съхранение на трудно забележими и нетрайни доказателства – лед, сажди и др. чрез фотографиране, филмиране или други подходящи начини. Глава пета РАЗСЛЕДВАНЕ Раздел I Действия на длъжностни лица до пристигане на комисията за разследване Чл. 23. (1) До пристигане на комисията за разследване на авиационно произшествие или сериозен инцидент с българско или чуждестранно военно въздухоплавателно средство в района на отговорност за аварийно-спасителни работи командирът на формированието или старшият авиационен началник уведомява медицинските органи, Националната служба „Пожарна и аварийна безопасност“, Националната служба „Полиция“, Националната служба „Жандармерия“, Държавната агенция „Гражданска защита“ и органите на местната власт за необходимостта от: 1. осигуряване на необходимата медицинска помощ за пострадалите при произшествието; 2. защита на останките от пожар и по-нататъшни повреди; 3. установяване на наличие на радиация или други вредни въздействия; 4. поставяне под охрана на въздухоплавателното средство и останките; 5. предприемане на мерки за съхранение на трудно забележими и нетрайни доказателства – лед, сажди и др., чрез фотографиране, филмиране или други подходящи начини; 6. осигуряване на информация за имената и адресите на всички очевидци, показанията на които могат да бъдат от полза в хода на разследването. (2) Задълженията по ал. 1 се изпълняват и при произшествие с гражданско въздухоплавателно средство. Чл. 24. До пристигане на упълномощения по разследването се забранява извършването на каквито и да е работи на мястото на произшествието с изключение на свързаните със съхранение на веществените доказателства и евакуация на ранени и загинали. Чл. 25. (1) При получаване на съобщение за авиационно произшествие или сериозен инцидент с военно въздухоплавателно средство командирът на авиационното формирование (старшият авиационен началник) е длъжен до пристигане на упълномощения по разследването: 1. да докладва незабавно по команден ред длъжността, военните звания и фамилиите на командира и членовете на екипажа; броя на пътниците, намиращи се на борда на военното въздухоплавателно средство (ако са му известни); типа на военното въздухоплавателно средство; изпълняваната полетна задача; метеорологичните условия, известните обстоятелства, последствията от авиационното произшествие или сериозния инцидент и предприетите мерки; 2. до пристигането на органите на полицията да организира охраната на мястото на авиационното произшествие или сериозния инцидент, да осигури неприкосновеността на военното въздухоплавателно средство, на неговия товар или разрушени части с изключение на случаите, когато е необходимо да се извлекат пострадали изпод отломките; 3. преместването на военното въздухоплавателно средство до пристигане на упълномощения по разследването се допуска само в случаи, когато въздухоплавателното средство или негови отломки се намират върху железопътна, шосейна, водна магистрала или на летището и препятстват безопасното движение на транспортни средства или кацането на въздухоплавателни средства; при преместването се вземат всички необходими мерки за съхраняването на военното въздухоплавателно средство и неговите отломки в това състояние, в което то се е намирало на мястото на произшествието; 4. до преместването на военното въздухоплавателно средство и отломките му да организира фотографирането по способи за ориентиращи и детайлни снимки от различни положения на земята, а при необходимост и от въздуха, както и да организира съставянето на протокол на огледа на мястото на авиационното произшествие, в който се фиксират положението и общото състояние на въздухоплавателното средство и отломките му, ъгълът на стълкновение със земята и с надземните препятствия; в кабината на екипажа се фотографират и документират показанията на приборите, положението на превключвателите, изключвателите, ръчките за управление; 5. да пристигне на мястото на произшествието и да определи необходимите допълнителни мерки за спасяване на членовете на екипажа и пътниците, гасенето на пожара или предотвратяването на неговата поява и съхраняването на веществените доказателства; 6. да предприеме мерки за спасяване и съхраняване на полетните записващи устройства, на документите, оказали се на мястото на произшествието, да организира търсенето на отломките от военното въздухоплавателно средство в околната местност и да осигури тяхното съхраняване на местонахождението им; ако полетното записващо устройство се намира в агресивна среда или в мястото на пожара, да организира незабавното му изваждане, като по възможност предварително се фотографира мястото на изваждане, и се предприемат мерки за съхраняване на информацията; да организира съставянето на протокол за изваждането и за външното състояние на полетното записващо устройство; 7. да осигури документално фиксиране на веществените доказателства, които могат да бъдат загубени до пристигането на упълномощения по разследването, чрез фотографиране, филмиране, съставяне на схеми и т. н.; 8. при наличие на борда на военното въздухоплавателно средство на агрегати, съдържащи радиоактивни изотопи, да организира проверка за степента на радиация на мястото на произшествието, откриване и съхранение на тези агрегати на безопасно за личния състав място, спазвайки всички необходими мерки за сигурност; да осигури средства за индивидуална защита; след бракуване на въздухоплавателното средство да организира предаването на вредните вещества и материали в специализирано хранилище; 9. да организира съхраняване на летателната, техническата и друга документация, имаща отношение към даденото произшествие (планови таблици за полети, метеорологична документация, летателни и медицински книжки на командира и членовете на екипажа, документация на лицата от групата за ръководство на полетите, запечатване на записите с радиоразговорите, събиране на формулярите и журналите за подготовка на военното въздухоплавателно средство, документацията на горивото, маслата, специалните течности и газове, материалите от последната тарировка на бордовите средства за обективен контрол, журналите за радиообмена и отчитане работата на радиотехническите средства, снемане и запечатване на регистриращите записи от екраните на радиолокационни станции, запечатване на инструмента, контролните проби от горивото, средствата за наземно осигуряване на полетите, които са използвани при подготовката на военното въздухоплавателно средство, и др.); 10. да организира записването на метеорологичните условия по време на авиационното произшествие на летището, площадката, полигона, по маршрута на полета и на мястото на авиационното произшествие; 11. да организира установяването на очевидците на произшествието и съставянето на списък, който да представи на упълномощения по разследването. (2) Командирът на формированието (старшият авиационен началник) при получаване на съобщение за произшествие с чуждестранно военно въздухоплавателно средство в зоната му на отговорност е длъжен до пристигане на упълномощения по разследването да изпълни мероприятията по ал. 1. Чл. 26. Абсолютно се забранява до пристигането на упълномощения по разследването да се отварят и прослушват наземните и бордовите средства за обективен контрол, да се отварят и дешифрират записите от полетните записващи устройства, да се правят допълнения, изменения или поправки в документацията, отнасяща се до организиране, провеждане и осигуряване на полета. Раздел II Разследване на авиационни произшествия и сериозни инциденти Чл. 27. (1) Всяко авиационно произшествие и сериозен инцидент с военно въздухоплавателно средство се разследва от комисия. (2) При авиационно произшествие и сериозен инцидент с българско или чуждестранно военно въздухоплавателно средство министърът на отбраната назначава комисията по предложение на специализираното звено по чл. 3, ал. 1. (3) При авиационно произшествие и сериозен инцидент с българско или чуждестранно военно въздухоплавателно средство за председател на комисията се назначава упълномощения по разследването със заповед на министъра на отбраната. Председателят на комисията организира и провежда разследването и контролира неговия ход. Чл. 28. Упълномощеният по разследване на произшествието координира действията на комисията с действията на органите на военните прокуратури. Чл. 29. (1) Съставът на комисията по чл. 27 се определя в зависимост от характера и тежестта на авиационното произшествие или сериозния инцидент. (2) Не могат да бъдат назначавани за членове на комисията за разследване лица, които: 1. са роднини по права или съребрена линия до втора степен с участниците или потърпевшите в произшествието; 2. отговарят функционално и непосредствено за летателната годност и експлоатация на военното въздухоплавателно средство, претърпяло авиационно произшествие или сериозен инцидент, за организирането, провеждането и осигуряването на полета, за обслужването на въздушното движение, както и за поддръжката и функционирането на летището; 3. са на служба във формированието, където се извършва разследването. Чл. 30. (1) В зависимост от характера и мястото на събитието, обема и сложността на задачите, решавани при разследването, за подпомагане работата на комисията извън състава, определен по реда на чл. 29, се сформират експертни групи и подкомисии подръководството и координацията на упълномощения по разследването. (2) Сформираните експертни подкомисии и групи по реда на ал. 1 могат да бъдат: 1. група по провеждане на полета – подготвя информация за траекторията и параметрите на полета на военното въздухоплавателно средство непосредствено преди произшествието; анализира всички въпроси, свързани с подготовката на екипажа и хода на полета, действията на екипажа в крайната фаза на полета и след произшествието; координира работата си с групите по човешките фактори, по полетните записващи устройства и по показанията на очевидците; 2. група по метеорологичните условия – събира и анализира всички метеорологични данни, които имат отношение към произшествието, включително информация от екипажи, намирали се във въздуха по време на събитието; координира работата си с групите по провеждане на полета, по обслужване на въздушното движение и по показанията на очевидците; 3. група по обслужване на въздушното движение и по управление на въздушното пространство, по комуникационните, информационните и навигационните системи (КИНС) за осигуряване на полетите – събира и анализира данни по всички въпроси, свързани с обслужването на въздушното пространство, работата на комуникационните, информационните и навигационните системи, осигуряващи полета, които имат връзка с произшествието; изготвя схема с траекторията на полета въз основа на обработената информация; координира работата си с групите по провеждане на полета и по полетните записващи устройства; 4. група по показанията на очевидците – установява контакт и провежда разговори и беседи с всички лица, наблюдавали полета и събитието с военното въздухоплавателно средство; събира различни сведения, които могат да подпомогнат работата на комисията за изясняване на обстоятелствата при произшествието; оформя в писмен вид получените описания, обяснения и сведения; 5. група по полетните записващи устройства – открива местонахождението на полетните записващи устройства и ги съхранява в подходящи условия; след разрешение на упълномощения по разследването извършва разчитане, анализ и оценка на информацията за полета; във всички случаи разчитането на информацията от полетните записващи устройства се извършва само от правоспособни лица; координира работата си с групите по провеждане на полета, по обслужване на въздушното движение, по управление на въздушното пространство и по комуникационни, информационни и навигационни системи, по силовата установка, по оборудването и системите и по показанията на очевидците; 6. група по конструкцията на военното въздухоплавателно средство – определя местоположението на военното въздухоплавателно средство и неговите отломки, изследва системите му за управление и идентифицира секциите, компонентите и частите от него; координира работата си с групите по провеждане на полета, по силовата установка и по оборудването и системите; 7. група по силовата установка – изследва двигателите и системите, осигуряващи тяхната работа и управление; установява признаците за тяхната нормална или нарушена работа в полет; координира работата си с групите по провеждане на полета и по конструкцията на военното въздухоплавателно средство; 8. група по оборудването и системите – изследва всички компоненти от оборудването, системите и въоръжението на военното въздухоплавателно средство; оценява състоянието и експлоатационната му годност, положението на превключвателите за режимите на работа, както и показанията на бордовите индикатори; координира работата си с групите по провеждане на полета, по конструкцията на военното въздухоплавателно средство, по силовата установка и по полетните записващи устройства; 9. група по отчетните документи – на базата на документацията установява летателната годност на военното въздухоплавателно средство; определя как е извършвано техническото обслужване и подготовката за полета; координира работата си с групите по провеждането на полета, по конструкцията на военното въздухоплавателно средство, по силовата установка и по оборудването и системите; 10. група по човешките фактори – определя местонахождението и извършва разпознаване на членовете на екипажа и пътниците, като констатира получените телесни повреди вследствие на произшествието; изследва фактите и оценява проблемите при евакуацията и оцеляването им; анализира данни и сведения, свързани с медицинската годност, възможната загуба на работоспособност, общото физическо и психическо състояние на всеки от членовете на екипажа; изследва въздействието на факторите на полета и външната среда върху състоянието и действията им; координира работата си с групите по провеждане на полета, по конструкцията на военното въздухоплавателно средство, по оборудването и системите и по показанията на очевидците; 11. група по търсенето, спасяването, евакуацията и пожарогасенето – изучава обстоятелствата и действията при търсенето, спасяването и евакуацията на екипажа и пътниците и оценява дейността на службите за пожарна и аварийна безопасност; прави изводи за качеството и ефективността при използване на техниката и специалното оборудване; координира работата си с групите по показанията на очевидците, по конструкцията на военното въздухоплавателно средство, по силовата установка и по човешките фактори. (3) Упълномощеният по разследването определя председателите на подкомисиите. (4) Като експерти в работата на комисията по разследване на авиационни произшествия могат да се привличат представители на министерства, предприятия и организации, занимаващи се с проектиране, производство, експлоатация и ремонт на въздухоплавателни средства, обслужване на въздушното движение и управление на въздушното пространство, подготовка на авиационни специалисти и т. н. Чл. 31. (1) Упълномощеният по разследването и членовете на комисията имат право на незабавен достъп до: 1. мястото, където е станало произшествието, и местата, където са останките на военното въздухоплавателно средство; 2. летището, включително сградите и съоръженията; 3. всички места, използвани или свързани с производството, ремонта или поддържането на военното въздухоплавателно средство, негови агрегати или части; 4. сградите и съоръженията, в които се намират службите за обслужване на въздушното движение, авиационните, телекомуникационните и радионавигационните средства, както и станциите за метеорологично обслужване; 5. самолетните хангари и пистите за излитане и кацане; 6. съдържанието на полетните записващи устройства и всякакви други записи; 7. всякаква информация, съхранявана във формированието, където се числи военното въздухоплавателно средство, в старшите инстанции, включително и в главните щабове на видовете въоръжени сили, в чието подчинение е военното въздухоплавателно средство, както и до организации и лица, разполагащи с такава информация; 8. резултатите от изследването или от тестовете, направени върху проби, взети от: а) телата на жертвите; б) лицата, участващи в експлоатацията на военното въздухоплавателно средство. (2) Упълномощеният по разследването и членовете на комисията имат право да провеждат интервюта и анкети с очевидци на събитието. Чл. 32. (1) При разследване на авиационно произшествие и сериозен инцидент председателят на комисията за разследване е длъжен да: 1. организира и ръководи разследването; всички негови разпореждания и указания, отнасящи се до разследването, подлежат на задължително изпълнение от длъжностните лица във формированието, където е станало произшествието, както и от всички лица, привличани в разследването; 2. огледа мястото на авиационното произшествие и да даде оценка за действията на длъжностните лица за проведените аварийно-спасителни работи; 3. вземе решение за мястото на обработка на материалите от полетните записващи устройства; 4. инструктира членовете на комисията по техника на безопасност при работа на мястото на авиационното произшествие; 5. организира разработването на плана за разследване на авиационното произшествие или сериозен инцидент и да го утвърди; 6. утвърди състава на експертните подкомисии, предложени му от съответните председатели; 7. осигури съгласуваност в работата на експертните подкомисии, групи и координация на действията им в хода на разследването; 8. провежда заседания на комисията, на които да приеме докладите за резултатите от работите, проведени от членовете на комисията, и в съответствие с това да координира по-нататъшната работа; 9. осъществява контрол за пълното, своевременното, всестранното и обективното провеждане на разследването на авиационното произшествие или сериозен инцидент и правилното оформяне на документите; 10. извърши анализ на събраните данни за събитието и на заседание на комисията да формулира причините; 11. организира изготвянето в установените срокове на протокол за разследване на авиационното произшествие или сериозен инцидент, като на заключителното заседание протоколът се обсъди и подпише от него и от членовете на комисията за разследване; 12. представи протокола за разследване на началника на главния щаб на вида въоръжени сили, в чието подчинение се намира авиационното формирование, след което да го представи на министъра на отбраната за утвърждаване; 13. организира изготвянето в установените срокове на информационния доклад за авиационното произшествие или сериозен инцидент и изпращането му във формированията, организиращи и провеждащи авиационна дейност. (2) Председателят на комисията за разследване има право да: 1. взема решения за сформиране на експертни групи и подкомисии по основните направления на разследването и след предложения на председателите на експертните подкомисии да утвърждава техния състав; 2. изисква от длъжностните лица да предоставят необходимата документация, свързана с авиационното произшествие или сериозен инцидент; 3. привлича за участие в разследването или за консултации експерти и специалисти от висши военни училища; 4. взема решения и да изпраща в научноизследователски институти и лицензирани фирми или държава, които притежават необходимото оборудване и специалисти, материалите от полетните записващи устройства, от наземните средства за обективен контрол, детайли и агрегати от разрушеното военно въздухоплавателно средство и други обекти, свързани с авиационното произшествие или сериозен инцидент, за провеждане на аналитични, лабораторни и други изследвания; да съгласува сроковете за изготвяне на заключенията в съответствие с уредените в тази наредба срокове за разследване на авиационно произшествие или сериозен инцидент; 5. изисква и получава обяснения от всички лица, свързани по някакъв начин с авиационното произшествие или сериозен инцидент; 6. разрешава евакуацията на повреденото военно въздухоплавателно средство от мястото на събитието. Чл. 33. (1) Председателят на експертна подкомисия за разследване на авиационно произшествие е длъжен да: 1. организира работата на експертната подкомисия в съответствие с плана за разследване, утвърден от председателя на комисията; 2. осигури пълнота и обективност на разследването; 3. осигури съгласуваност в работата на експертите в съответната подкомисия и координация на съвместните действия с другите експертни подкомисии; 4. докладва на председателя на комисията за хода на разследването; 5. представя в определените в плана за разследване срокове отчети за проведените изследвания. (2) Председателят на експертна подкомисия за разследване на авиационно произшествие има право да: 1. дава разпореждания и указания на специалистите от състава на експертната подкомисия и контролира тяхната работа; 2. изисква от длъжностните лица във формированието, в което е станало събитието, необходимите материали, справки и доклади, отнасящи се до него; 3. прави предложения до председателя на комисията за необходимостта от допълнителна информация и материали, необходими за хода на разследването; 4. привлича за участие в работата на съответната експертна подкомисия след съгласуване с председателя на комисията за разследване експерти от другите подкомисии. Чл. 34. (1) Специалистът от експертната подкомисия за разследване е длъжен да: 1. провежда пълно и обективно изследване на обстоятелствата и причините за авиационното произшествие или сериозен инцидент по профила на своята специалност и в съответствие с плана за работа; 2. извършва анализ на фактическите данни; 3. разглобява авариралата авиационна техника за отправянето ѝ на изследвания (изпитвания) – при необходимост, с разрешение на председателя на комисията; 4. участва в съставянето на програми и провеждането на изследвания (изпитвания) по т. 3; 5. докладва на председателя на експертната подкомисия за резултатите от проведените изследвания и анализи с предоставяне на съответните материали, изводи и предложения; 6. участва в съставянето и обсъждането на протоколите и отчетите на съответната експертна подкомисия. (2) Специалистът от експертната подкомисия за разследване има право да: 1. прави предложения до председателя на подкомисията за подобряване работата на комисията; 2. прави предложения до председателя на подкомисията за привличане на допълнителни специалисти и експерти и за изискване на материали, необходими за провеждане на разследването; 3. представи на председателя на комисията за разследване на авиационното произшествие или сериозен инцидент писмено мотивирано „особено мнение“ – при несъгласие с изводите на експертната комисия. Чл. 35. (1) При разследване на авиационно произшествие или сериозен инцидент с чуждестранно военно въздухоплавателно средство упълномощеният представител на държавата на експлоатация има право да: 1. посещава мястото на събитието; 2. оглежда останките; 3. получава информация относно разказите на очевидците и да предлага тематика за беседите с тях; 4. има пълен достъп до веществените доказателства; 5. получи копие от документите по разследването; 6. участва в разчитането на информацията от записите на параметрите на полета от полетните записващи устройства; 7. участва в мероприятия извън мястото на произшествието, имащи отношение към разследването; 8. изказва становища при формирането на работните версии и хипотези за причините за произшествието в хода на разследването; 9. участва в съвещания в хода на разследването, включително при анализа на информацията, формулиране на изводите, причините и препоръките по безопасност. (2) Всички права по ал. 1 имат и упълномощеният представител на държавата на производителя, на държавата на проектанта на военното въздухоплавателно средство и въвлечената страна. Чл. 36. (1) Разследването на авиационно произшествие или сериозен инцидент с българско и/или чуждестранно военно въздухоплавателно средство в зависимост от тежестта на събитието следва да приключи в срок: 1. повреда (авиационно произшествие клас С) – до 10 дни; 2. авария (авиационно произшествие клас В) – до 15 дни; 3. катастрофа (авиационно произшествие клас А) – до 20 дни; 4. сериозен инцидент – до 7 дни. (2) Когато мястото на произшествието е в трудно достъпна местност или има необходимост от назначаване на допълнителни експертизи, по решение на упълномощения по разследването срокът за разследване може да се удължи, но с не повече от 15 дни, а за сериозен инцидент – с не повече от 5 дни. Чл. 37. (1) При разследване на авиационно произшествие или сериозен инцидент с военно въздухоплавателно средство на територията на Република България за начало на работа на комисията се приема датата на събитието. (2) При авиационно произшествие или сериозен инцидент с българско военно въздухоплавателно средство на територията на чужда държава, намиращо се там съгласно поетите от Република България международни ангажименти, и в случай, че разследването се извършва от комисия, назначена със заповед на министъра на отбраната на Република България, за начало на работа на комисията се приема датата на пристигането ѝ на мястото на произшествието. (3) За приключване работата на комисията се счита датата на подписване на протокола за разследване. Раздел III Работа на комисията за разследване на авиационно произшествие и сериозен инцидент Чл. 38. (1) Работата на комисията за разследване се осъществява по план, утвърден от упълномощения по разследването. Планът може да се изменя и допълва в процеса на разследване. (2) Планът за работа на експертните подкомисии и групи се утвърждава от упълномощения по разследването. Чл. 39. Членовете на комисията имат право да участват в заседанията на всяка от експертните подкомисии или групи. Чл. 40. Комисията приема решения по проблемите на разследването, като упълномощеният по разследването има право на окончателно решение. Чл. 41. За целите на разследването упълномощеният по разследването анализира и дейността в управленията, отделите и службите на старшите инстанции. Чл. 42. (1) При необходимост от провеждане на аналитични, лабораторни и други изследвания в хода на разследването упълномощеният по разследването определя обектите на тези изследвания, които заедно с описание на обстоятелствата на събитието, необходимата техническа документация и заданието за провеждане на изследването се изпращат в научно-изследователски организации след предварително съгласуване на минималния срок и условията за извършване на изследването с тях. (2) Протоколът с резултатите от проведените изследвания се подписва от специалистите, участващи в изследванията. Чл. 43. (1) За решаването на конкретни задачи, изискващи знания в специални области на науката и техниката, към разследването могат да се привличат експерти с необходимите знания, които работят извън Министерството на отбраната. (2) След пристигането на експерта председателят на съответната подкомисия му връчва писмено задание със списък на въпросите, изискващи разяснения в съответствие с плана за работа на комисията. (3) Експертът провежда своята работа самостоятелно или в състава на експертните групи. Чл. 44. (1) Работата на всяка от подкомисиите и групите завършва със съставяне на протокол, който се подписва от членовете на подкомисиите, групите и председателите им. (2) При несъгласие на член на подкомисията или групата с изводите той го подписва със забележка „С особено мнение“. Особеното мнение се излага писмено и съдържа конкретните мотиви за несъгласието, тяхната обосновка и предложение. Чл. 45. В работата на комисията задължително се внасят за обсъждане: 1. протоколът от огледа на мястото на произшествието; 2. оценката на техническото състояние на полетните записващи устройства; 3. условията за възникване и развитие на аварийна (катастрофална) ситуация; 4. формираните версии за произшествието; 5. схемата на причинно-следствените връзки на разкритите опасни фактори; 6. недостатъците, разкрити в хода на разследването по всички направления на проведените изследвания, и тяхното влияние за възникването и развитието на аварийна (катастрофална) ситуация и изхода на полета; 7. причините за произшествието; 8. препоръките на комисията за отстраняване на разкритите опасни фактори. Чл. 46. (1) Резултатите от проведените работи в експертните подкомисии и групи се оформят в протоколи, които се обсъждат на заседание на комисията. (2) При съгласие на членовете на комисията с извършените работи и получените като резултат фактически данни протоколът се приема и се прилага към материалите от разследването. Ако комисията не приеме протокола, той се връща на съответната подкомисия или група за доработка. (3) По решение на упълномощения по разследването може да се извърши запис на заседанието на комисията. Чл. 47. (1) Работата на комисията приключва с изготвяне на протокол за разследване на авиационно произшествие или сериозен инцидент по образец съгласно приложение № 2. (2) Протоколът за разследване на авиационното произшествие се изготвя в съответствие със сроковете, указани в чл. 36. (3) Протоколът за разследване на авиационното произшествие се изготвя в единствен екземпляр с гриф „Секретно“. Чл. 48. (1) Протоколът за разследване на авиационното произшествие или сериозен инцидент се подписва от председателя и всички членове на комисията. (2) При несъгласие на член от комисията с изводите той го подписва със забележка „С особено мнение“. Особеното мнение се излага писмено и съдържа конкретните мотиви за несъгласието, тяхната обосновка и предложение. Особеното мнение се прилага към протокола за разследване. Чл. 49. (1) Протоколът за разследване на авиационно произшествие или сериозен инцидент се подписва с мнение и от началника на главния щаб на вида въоръжени сили, в чието подчинение е авиационното формирование. (2) При несъгласие с изводите на комисията лицето по ал. 1 подписва протокола със забележка „С особено мнение“. Особеното мнение се излага писмено и съдържа конкретните мотиви за несъгласието, тяхната обосновка и предложение. Особеното мнение се прилага към протокола за разследване. Чл. 50. (1) В случай на подписване на протокола за разследване от член на комисията или от началника на главния щаб на вида въоръжени сили със забележка „С особено мнение“ министърът на отбраната може да назначи доразследване на авиационното произшествие съгласно сроковете по чл. 36, но за не повече от 15 дни. (2) При доразследването упълномощеният по разследването допълнително привлича експерти и назначава експертизи. Заключенията и изводите на комисията след приключване на доразследването са окончателни и се оформят съгласно чл. 47 и 48. Чл. 51. Протоколът за разследване на авиационното произшествие или сериозен инцидент се утвърждава от министъра на отбраната и се съхранява по реда на чл. 13. Чл. 52. (1) След приключване на разследването с чуждестранно военно въздухоплавателно средство се изготвя протокол за разследване съгласно изискванията на чл. 47 и 48. (2) Протоколът за разследване на авиационно произшествие с чуждестранно военно въздухоплавателно средство се подписва с мнение и от началника на главния щаб на вида въоръжени сили, в чието подчинение е формированието-домакин. (3) Протоколът за разследване на авиационно произшествие с чуждестранно военно въздухоплавателно средство се утвърждава от министъра на отбраната. (4) Утвърденият от министъра на отбраната протокол за разследване с чуждестранно военно въздухоплавателно средство се съхранява по реда на чл. 13. Чл. 53. (1) Към протокола за разследване се прилагат протоколите и всички материали от работата на експертните подкомисии и групи, резултатите от изследванията и експертизите, както и допълнителната информация, с която разполага комисията. (2) Ако след приключване на разследването се установят съществени, неизвестни и неанализирани факти, отнасящи се до произшествието, разследването се възобновява по решение на министъра на отбраната. (3) Когато е проведено разследване на произшествие по искане на чужда държава, за възобновяването му се иска нейното съгласие. Раздел IV Разследване на инциденти Чл. § 4. (1) Разкриването на инциденти е задължение на всички длъжностни лица, участващи в организирането, провеждането, осигуряването и контролирането на полетите. (2) Изходни данни за разкриване на инциденти са: 1. материалите от средствата за обективния контрол; 2. личните наблюдения и доклади на дежурните длъжностни лица; 3. забележките на командирите, началниците и инспектиращите; 4. забележките, записани в дневниците на лицата от групата за ръководство на полетите (ръководител на полетите, старши инженер, дежурен щурман и др.); 5. данните от бордовата и техническа документация; 6. свидетелските показания на очевидци. Чл. § 5. (1) Решение за класифициране на едно събитие като сериозен инцидент или инцидент взема командирът на авиационното формирование или формированието-домакин. (2) Старшата инстанция има право да преквалифицира дадено събитие в зависимост от тежестта на случая. Чл. § 6. Разследването на инцидент с чуждестранно военно въздухоплавателно средство се извършва по реда на глави трета и пета. Чл. § 7. (1) Уведомяването за инцидент в авиационно формирование се извършва след края на летателната смяна по команден ред, като се докладва до старшите щабове и не по-късно от 24 ч. след това се изготвя предварителен доклад за инцидента съгласно приложение № 1. (2) Забранено е да се правят и записват предположения за причините за инцидента преди приключване на разследването. Чл. § 8. (1) Всеки инцидент с военно въздухоплавателно средство се разследва от комисия. (2) При инцидент с чуждестранно военно въздухоплавателно средство комисията се назначава от министъра на отбраната в състав, предложен от специализираното звено по чл. 3, ал. 1. (3) При инцидент с чуждестранно военно въздухоплавателно средство за председател на комисията се назначава упълномощен по разследването. (4) При инцидент с българско военно въздухоплавателно средство, когато е участвало лице от командния състав на формированието или старшите инстанции, по предложение на специализираните органи по безопасност на полетите по чл. 4 или на специализираното звено по чл. 3, ал. 1, комисията се назначава от началника на главния щаб на вида въоръжени сили или от министъра на отбраната. (5) В останалите случаи при инцидент с българско военно въздухоплавателно средство комисията се назначава от командира или началника на формированието, където се числи военното въздухоплавателно средство. Чл. § 9. (1) За начало на разследването на инцидент се счита моментът на края на летателната смяна. (2) За край на разследването се счита изготвянето на протокол за разследване на инцидент – съгласно приложение № 3. Чл. 60. (1) Срокът за разследване на инцидент е 3 дни. (2) По предложение на разследващия или на командира на формированието разрешение за удължаване на срока за разследване на инцидент може да даде назначилият комисията за разследване, но с не повече от 2 дни. (3) В случаите, изискващи провеждането на специални изследвания, окончателните изводи за причините за инцидента се правят след получаване на резултатите от изследванията. (4) Разследването на инцидентите като правило завършва до началото на следващите полети. Чл. 61. Контролът по разкриване на инцидентите и правилната им класификация се осъществява от старшия авиационен началник и от органите по безопасност на полетите. Чл. 62. Предварителният доклад за инцидент се изготвя по реда на чл. 19. Чл. 63. След приключване на разследването на инцидент се изготвя протокол за разследване на инцидент (приложение № 3), който се изпраща в специализираното звено по чл. 3, ал. 1. В протокола задължително се включват: 1. обстоятелствата, довели до възникването на особената ситуация в полет; 2. правилните действия на членовете на екипажа, непозволили задълбочаването на особената ситуация и прерастването ѝ в аварийна; 3. правилните действия на лицата от групата за ръководство на полетите и от органите за обслужване на въздушното движение и за управление на въздушното пространство, непозволили задълбочаването на особената ситуация и прерастването ѝ в аварийна; 4. предложения за изготвяне на профилактични мероприятия за недопускане на повторяемост поради същите причини. Чл. 64. Протоколът за разследване на инцидент се изготвя в три екземпляра и се изпраща: 1. в специализираното звено по чл. 3, ал. 1 – екземпляр № 1; 2. в старшата инстанция – екземпляр № 2; 3. в архива на формированието – екземпляр № 3. Чл. 65. В случай, че разследването на авиационния инцидент е установило причините за него, преди изпращането на предварителния доклад се изготвя и изпраща единствено протокол за разследване на инцидент. Чл. 66. Авиационните произшествия, сериозните инциденти и инцидентите във формированието се водят на отчет в специален дневник (приложение № 4). Глава шеста ДОКЛАДИ Чл. 67. В зависимост от характера на разследването произшествие се изготвят предварителен, окончателен и информационен доклад. Чл. 68. (1) В случай на авиационно произшествие, сериозен инцидент или инцидент с българско или чуждестранно военно въздухоплавателно средство във формированието, където се числи военното въздухоплавателно средство, или във формированието-домакин се изготвя предварителен доклад и не по-късно от 24 часа след настъпване на събитието се изпраща в специализираното звено по чл. 3, ал. 1. (2) При авиационно произшествие, сериозен инцидент или инцидент с чуждестранно военно въздухоплавателно средство на територията на Република България след получаването на доклада по ал. 1 специализираното звено по чл. 3, ал. 1 изготвя не по-късно от 10 дни след настъпване на събитието предварителен доклад на един от работните езици на ИСАО с отчитане на езика на съответния получател. Предварителният доклад се изготвя и съдържа информация по смисъла на чл. 18 и се изпраща чрез Министерството на отбраната в държавите по реда на чл. 16, ал. 2. Чл. 69. (1) След приключване на разследването на авиационно произшествие или сериозен инцидент с военно въздухоплавателно средство и утвърждаване от министъра на отбраната на протокола за разследване специализираното звено по чл. 3, ал. 1 въз основа на протокола изготвя информационен доклад. Информационният доклад се изпраща в авиационните формирования не по-късно от 10 дни след утвърждаване на протокола за разследването. (2) След приключване на разследването на произшествие с чуждестранно военно въздухоплавателно средство и утвърждаване на протокола от министъра на отбраната специализираното звено по чл. 3, ал. 1 изготвя окончателен доклад. Окончателният доклад се изготвя на един от работните езици на ИСАО с отчитане на езика на съответния получател и се изпраща чрез Министерството на отбраната във: 1. държавата, поискала разследването; 2. държавата на регистрация; 3. държавата на проектанта; 4. държавата на производителя; 5. всички държави, от които има загинали граждани или такива, които са получили сериозни телесни повреди в произшествието; 6. държавите, предоставили информация, оборудване или експерти; 7. международната организация за безопасност на полетите с военни въздухоплавателни средства съгласно сключените междудържавни споразумения, страна по които е Република България; 8. въвлечената страна. (3) В случаите, когато е проведено разследване по искане на чужда държава, проектът за окончателен доклад се изпраща за съгласуване на държавата, поискала разследването, и на всички държави, взели участие в него. Получените забележки се прилагат към доклада. Ако в течение на 60 дни от изпращането не се получат забележки към окончателния доклад, той се предоставя на страните по ал. 2. (4) Не се публикуват проекти на доклади, части от тях и каквито и да е документи, получени в хода на разследването на произшествие, провеждано от друга държава без официалното ѝ съгласие. Глава седма ПРЕВЕНЦИЯ НА АВИАЦИОННИТЕ ПРОИЗШЕСТВИЯ И ИНЦИДЕНТИ Чл. 70. Информирането на авиационните формирования за произшествие с военно въздухоплавателно средство се осъществява с цел своевременно осъществяване на мерки за предотвратяване на произшествия по известни или новоразкрити причини. Чл. 71. (1) Информацията за разследваните произшествия се подразделя на оперативна и периодична. (2) Оперативната информация се изпраща до авиационните формирования чрез информационни доклади, шифрограми, засекретени телеграми, по телефона или чрез други информационни средства. Тя съдържа обстоятелствата, причините за произшествията, както и действията на членовете на екипажа и длъжностните лица от групата за ръководство на полетите, непозволили прерастването на особената ситуация в сложна и аварийна. (3) Периодичната информация включва: 1. специализиран месечен информационен бюлетин за допуснатите произшествия с български военни въздухоплавателни средства, както и произшествия с чуждестранни военни въздухоплавателни средства на територията на Република България; 2. указания с препоръки за недопускане на неправилни действия от летателните екипажи, от лицата от групата за ръководство на полетите и от органите за обслужване на въздушното движение и за управление на въздушното пространство; 3. указания с препоръки за поддържане на надеждността на авиационната техника и недопускане на повторяемост на отказите в полет. Чл. 72. В информационния бюлетин се включват само данни, които имат непосредствено отношение към анализа на произшествията. В него не се огласяват: 1. лицата, имащи пряко отношение към летателната и техническата експлоатация на военното въздухоплавателно средство, организацията, провеждането и осигуряването на полетите; 2. записи от полетните записващи устройства и копия от тях; 3. мнения или изявления, изказани при анализиране на информацията, свързана с произшествието. Чл. 73. За всички произшествия и неправилни действия, допуснати в хода на летателната смяна, се информира целият личен състав по категории в касаещия го обем, до началото на следващите полети. Чл. 74. (1) Службите по безопасност на полети в авиационните формирования изготвят месечен анализ за състоянието на безопасността на полетите. В него се анализират инцидентите, нарушенията и неправилните действия на личния състав при организиране, провеждане и осигуряване на полетите. Той е основа за формулирането на изводи и разработването на допълнителни мероприятия за повишаване на безопасността на полетите. (2) Анализът се утвърждава от командира на авиационното формирование. Чл. 75. (1) Органите по безопасност на полети в авиационните обединения и съединения изготвят тримесечен анализ за състоянието на безопасността на полетите. В него се анализират авиационните произшествия и инциденти, нарушенията и неправилните действия на личния състав при организиране, провеждане и осигуряване на полетите. Той е основа за определяне на тенденцията за тяхното развитие, за организиране и провеждане на мероприятия, изключващи авиационни произшествия и инциденти по аналогични причини. (2) Анализът се утвърждава от командира на авиационното съединение или обединение. Не по-късно от 15 дни след изготвянето му анализът се изпраща във: 1. специализираното звено по чл. 3, ал. 1 – екземпляр № 1; 2. архива на авиационното формирование – екземпляр № 2; 3. подчинените авиационни формирования – екземпляр № 3. Чл. 76. (1) Специализираното звено по чл. 3, ал. 1 изготвя шестмесечен и годишен анализ за нивото на безопасността на полетите в авиацията на въоръжените сили на Република България. В тях се анализира цялата информация за безопасността на полетите; определя се тенденцията за нейното развитие и очакваните рискови фактори; набелязват се основните направления и препоръки за повишаването ѝ. (2) Анализът по ал. 1 се изготвя в срок до 25 дни и се утвърждава от министъра на отбраната, като се съхранява съгласно чл. 13, ал. 1. Анализът се изпраща в Генералния щаб на Българската армия, в главните щабове на видовете въоръжени сили, имащи в подчинение авиационни формирования, както и във формированията, организиращи и провеждащи авиационна дейност. Чл. 77. Анализът по чл. 76 съдържа следните раздели: 1. изводи от оценка на обстановката и условията за провеждане на летателната дейност в авиационните формирования; фактори, усложняващи изпълнението на поставените задачи; 2. характер и особености на решаваните в авиационните формирования задачи за учебнобойна подготовка през изминалия период; основни резултати от тяхното изпълнение; 3. анализ на допуснатите авиационни произшествия и инциденти; повторяемост и новоразкрити опасни фактори; предприети мерки за недопускане на повторяемост; 4. сравнителна оценка на безопасността на полетите за анализирания период с предходния и с този за предишната година по следните показатели: а) фактори-причини; б) категории летателен състав; в) етапи на полета; г) метеорологични условия и други обобщаващи критерии; 5. състояние на профилактичната дейност по безопасността на полетите; 6. ефективност на разработените и изпълнени мероприятия за предотвратяване на произшествия; 7. тенденции и очаквани рискови фактори; набелязване на основните направления и препоръки за повишаване на нивото на безопасност на полетите. Чл. 78. Командирите на формирования, организиращи и провеждащи авиационна дейност, отговарят за разработването, изпълнението на профилактични мероприятия по безопасност на полетите и контрола. Чл. 79. Профилактичните мероприятия по безопасност на полетите се разработват от: 1. главните щабове на видовете въоръжени сили – управленията и отделите, организиращи, провеждащи и осигуряващи полети с военни въздухоплавателни средства; 2. щабовете на авиационните обединения и съединения – отделите, отделенията и службите, организиращи, провеждащи и осигуряващи полети в подчинените формирования; 3. щабовете на авиационните формирования – отделенията и службите, организиращи, провеждащи и осигуряващи полетите във формированието. Чл. 80. При разработването на мероприятията се отчитат всички разкрити отклонения във функционирането на авиационната система, в т. ч. и тези, които не са оказали непосредствено влияние върху възникването и развитието на аварийната (катастрофална) ситуация в дадения полет, но представляват заплаха за безопасността на полетите. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „авиационно произшествие с военно въздухоплавателно средство“ е събитие, свързано с използването на военното въздухоплавателно средство, което е настъпило от момента на качване на борда на някое лице с намерение да извърши полет до момента, когато всички хора са напуснали военното въздухоплавателно средство, в течение на което: а) е настъпила смъртта на някое от тези лица или те са получили сериозни телесни повреди в резултат на пребиваване на борда на военното въздухоплавателно средство или на директен контакт с някоя част от него, включително с отделените от военно въздухоплавателно средство такива, или непосредствено въздействие на струята на реактивните двигатели, освен в случаите, когато телесните повреди са получени поради естествени причини, извършено е самонараняване или нараняване от други лица; б) военното въздухоплавателно средство е получило повреди или е разрушено, в резултат на което е нарушена здравината на конструкцията, влошени са техническите или летателните характеристики и се изисква капитално-възстановителен ремонт или замяна на силови елементи с изключение на случаите на отказ или повреда на двигател, когато е повреден само двигателят, неговите обтекатели или спомагателни агрегати или са повредени само въздушните винтове, краищата на крилото, антените, гумите, спирачните устройства, обтекателите или когато по обшивката има неголеми вдлъбнатини или пробойни, които не оказват влияние върху безопасността на полета и летателните характеристики на военното въздухоплавателно средство; в) военното въздухоплавателно средство е изчезнало безследно или се е оказало на такова място, където достъпът до него е абсолютно невъзможен; 2. „сериозен инцидент с военно въздухоплавателно средство“ е събитие, обусловено от възникването на особена ситуация, която се е задълбочила в аварийна ситуация, но не е завършило с авиационно произшествие; 3. „инцидент с военно въздухоплавателно средство“ е събитие, обусловено от възникването на особена ситуация, която се е задълбочила в сложна, или е свързано с нарушения в нормалното функциониране на системите му, екипажа, персонала от службите за управление и осигуряване на полетите, или въздействие на външни геофизични фактори; повреда на военното въздухоплавателно средство, отстраняването на която се извършва със силите на авиационното формирование без подмяна на силови елементи, възли и изделия, се класифицира като инцидент; 4. „особена ситуация“ е ситуацията, възникнала в полет в резултат от действието на опасни фактори; 5. „усложнени условия на полета“ е особена ситуация, при която полетът може да завърши благополучно без особени усилия и екстрени действия на екипажа; 6. „сложна ситуация“ е особена ситуация в полет, при която възможностите и квалификацията на екипажа, лицата от групата за ръководство на полетите и резервите в работоспособността на авиационната техника са достатъчни за предотвратяване на авиационно произшествие; 7. „аварийна ситуация“ е ситуация в полет, при която възможностите и квалификацията на екипажа, лицата от групата за ръководство на полета и резервите в работоспособността на авиационната техника могат да се окажат недостатъчни за предотвратяване на авиационното произшествие, като загубата или повредата на военното въздухоплавателно средство се явява най-вероятният изход на полета; 8. „катастрофална ситуация“ е ситуация в полет, при която предотвратяването на смъртта на екипажа (пътниците) и/или загубата на военното въздухоплавателно средство е практически невъзможна; 9. „полетно записващо устройство“ е записващ уред, монтиран на борда на военното въздухоплавателно средство, в качеството на допълнителен източник на информация, необходима при разследване на произшествие; 10. „държава на производителя“ е държавата, която има юрисдикция по отношение на организацията и отговорността за окончателното сглобяване на военното въздухоплавателно средство; 11. „държава на проектанта“ е държавата, която има юрисдикция по отношение на организацията и отговорността за проектирането и конструирането на военното въздухоплавателно средство; 12. „държава на мястото на събитието“ е държавата, на чиято територия е настъпило произшествието; 13. „държава на регистрация“ е държавата, в чийто регистър е вписано военното въздухоплавателно средство; 14. „въвлечена страна“ е държавата, на/над чиято територия се е случило произшествието; страната, провеждаща операцията; страната, притежаваща военното въздухоплавателно средство, въвлечено в произшествието; държавата, която притежава оборудването, съоръженията и/или лицата, въвлечени в произшествието, и родната страна на офицера по обмена, въвлечен в разследване на произшествието; 15. „предварителен доклад“ е съобщение, предназначено за срочно изпращане на сведения и обстоятелства, установени в началния момент на събитието; 16. „причина“ е действие, бездействие, събитие, условие или тяхното съчетание, които са довели до произшествие; 17. „разследване“ е процес, включващ събиране и анализ на информацията за произшествието, подготовка на заключения, включително установяване на причините и изработване на препоръки за подобряване на безопасността и предотвратяване на произшествия в бъдеще поради същите причини; 18. „препоръки за безопасност“ са предложения на разследващия произшествието упълномощен орган, направени въз основа на информацията, получена при разследването, с цел предотвратяване на произшествия в бъдеще; 19. „сериозна телесна повреда“ е телесна повреда, която: а) изисква хоспитализация за повече от 48 часа в течение на 7 дни от получаването на телесната повреда; б) е довела до счупване на кости (с изключение на прости счупвания на пръсти на ръцете и краката или на носа); в) е свързана с разкъсвания на тъкани, предизвикващи силно кръвотечение, повреди на нерви, мускули или сухожилия; г) е свързана с нараняване на който и да е вътрешен орган; д) е свързана с изгаряния втора или трета степен или каквото и да е изгаряне на повече от 5% от повърхността на тялото; е) е свързана с потвърден факт на въздействие на вредни (инфекциозни) вещества или на поразяваща радиация; 20. „съветник“ е лице, привлечено за участие в разследването, въз основа на притежаване на съответна квалификация с цел оказване помощ на упълномощения по разследването; 21. „упълномощен представител“ е лице, представляващо държавата на експлоатация (на производителя, на проектанта) на военното въздухоплавателно средство, назначено с административен акт за участие в разследване, провеждано от (в) друга държава. § 2. Когато в резултат на произшествие са нанесени телесни повреди, завършили със смърт до 30 дни след произшествието, те се класифицират като смъртни случаи. § 3. Въздухоплавателното средство се смята за безследно изчезнало, когато официалното издирване е прекратено и не е установено местонахождението на останките.

§ 4

За приемственост в статистиката авиационните произшествия в зависимост от тежестта на техните последствия се подразделят на:

1. „катастрофа“ – произшествие, при което е настъпила смърт на човек;

2. „авария“ – произшествие, при което не е настъпила смърт на човек, но военното въздухоплавателно средство е разрушено напълно или повредено до степен, при която е невъзможно възстановяването му;

3. „повреда“ – произшествие, при което не е настъпила смърт на човек, а военното въздухоплавателно средство е повредено, при което е възможно възстановяването му чрез капитално-възстановителен ремонт.

§ 5

Към авиационните произшествия не се отнасят:

1. бойните загуби – разрушаване на военно въздухоплавателно средство или смърт на хора, намиращи се на борда му, в резултат на бойно въздействие;

2. смърт на хора, намиращи се на борда на военно въздухоплавателно средство по време на полета, несвързана с неговото разрушаване, с нарушаване функционирането на системите му или под въздействие на външни геофизически фактори;

3. разрушаване на военно въздухоплавателно средство, в т. ч. и със смърт на хора, намиращи се на борда му, при отвличане, опит за отвличане или при неразрешен полет;

4. смърт на хора (от глад, жажда, студ, въздействие на околната среда и т. н.), намирали се на борда на военно въздухоплавателно средство, извършило принудително кацане, несвързана с неговото разрушаване и след неговата евакуация;

5. смърт на хора, ненамиращи се на борда на военно въздухоплавателно средство, както и повреда на земята, неотнасяща се към дадено произшествие, но явяваща се негово следствие.

§ 6

Списъкът на сериозните инциденти с военни въздухоплавателни средства е посочен в приложение № 5.

§ 7

Списъкът на инцидентите с военни въздухоплавателни средства е посочен в приложение № 6.

§ 8

В случаите на разрушаването на военни въздухоплавателни средства смъртта на хора, намиращи се на борда им, при изпълнение на бойни полети без въздействието върху военното въздухоплавателно средство на бойни средства на противника, а така също при изпълнение на задачи, свързани с извънредни обстоятелства, по решение на министъра на отбраната на Република България указаните събития се разследват по реда, предвиден в тази наредба.

§ 9

Министърът на отбраната със заповед определя класификацията на групите фактори – причини за авиационни произшествия и инциденти.

§ 10

Наредбата се издава на основание на чл. 35, ал. 1, т. 20 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

§ 11

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“. Министър: Н. Свинаров

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 19 и 57

ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОКЛАД за ..... (вид авиационно произшествие, сериозен инцидент или инцидент) в ..... с ..... с борден № ..... (№ на форми- (тип на военното рованието) въздухоплавателно средство) в ..... на ..... при полети ..... (време: (дата, (каква мете- местно, месец, орологична GMT) година) обстановка) I. СЪСТАВ НА ГРУПА ЗА РЪКОВОДСТВО НА ПОЛЕТИТЕ Ръководител полети „КУЛА“: ..... (звание, име, презиме, фамилия) Ръководител полети „ПОДХОД“: ..... (звание, име, презиме, фамилия) Ръководител полети „БОЙНО УПРАВЛЕНИЕ“: ..... (звание, име, презиме, фамилия) Военно ръководство на полетите „КОНТРОЛ“: ..... (звание, име, презиме, фамилия) Ръководител полети „КООРДИНАЦИЯ“: ..... (звание, име, презиме, фамилия) Дежурен метеорологично и орнитологично осигуряване: ..... (звание, име, презиме, фамилия) други ръководител полети „Полигон“, помощник ръководител полети, дежурен щурман и др.: ..... II. ЕКИПАЖ № по ред Звание, име, презиме, фамилия Заемана длъжност Класна квалификация 1. 2. III. ОБСТОЯТЕЛСТВА Указва се етапът на полета, упражнението от летателната програма за рода авиация, известните към момента обстоятелства за събитието, наличието на пътници на борда, наличието и характерът на товара на борда, последствията за екипажа и пътниците, последствията за военното въздухоплавателно средство, щетите на земната инфраструктура от събитието, данни за организацията и проведените аварийно-спасителни работи. Командир на формированието ..... (звание) (подпис) (фамилия) ..... (дата) (месец) (година) Началник на органа по безопасност на полетите във формированието ..... (звание) (подпис) (фамилия) ..... (дата) (месец) (година)

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 47

УТВЪРЖДАВАМ: МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ..... /..... / (подпис) (фамилия) ..... (дата) (месец) (година)