Чл. 1
(1) Наредбата се прилага по отношение на чужденците, командировани в Република България за определен срок от чуждестранен работодател за:
1. осъществяване на дейност в изпълнение на договор за предоставяне на услуги, страни по който са чуждестранният работодател и местното лице, приемащо командирования чужденец;
2. изпълнение на конкретни задачи във връзка с дейността на създадените от чуждестранния работодател дружества и/или клонове в Република България.
(2) Наредбата не се прилага за членове на екипажи в търговското корабоплаване.
Чл. 2
Командирован чужденец е лице, което е в трудово правоотношение с работодател със седалище в чужбина и е изпратено от него за осъществяване на дейностите по чл. 1, ал. 1 на територията на Република България за срок до една година.
Чл. 3
(1) Командировани чужденци се допускат при осигуряване и спазване условията на действащото българско законодателство по отношение на:
1. максималната продължителност на работната седмица и работния ден и минималната продължителност на дневната, междудневната и седмичната почивка;
2. минималния размер на работната заплата;
3. допустимост на извънредния труд и минимален размер на неговото заплащане;
4. минималния размер на платения годишен отпуск;
5. здравословните и безопасните условия на труд;
6. специалната закрила на непълнолетните, жените, бременните жени и кърмачките и лицата с намалена работоспособност;
7. равнопоставеността на жените и мъжете;
8. недопускането на дискриминация.
(2) В случаите, когато министърът на труда и социалната политика е разпространен по реда на чл. 516, ал. 3 от Кодекса на труда със съответен акт във всички предприятия от отрасъла или бранша прилагането на колективен трудов договор на отраслово или браншово равнище, сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, чуждестранният работодател спазва договорените условия на труд, които са по-благоприятни от минимално предвидените в българското законодателство.
(3) В случаите на монтаж на съоръжения, когато това е неразделна част от договор за доставка и монтажът е необходим за въвеждане в експлоатация на доставените съоръжения, не се прилагат условията по ал. 1, т. 2, 3 и 4, ако командированият чужденец е изпратен за не повече от 8 календарни дни.
(4) Когато в българското законодателство се предвиждат по-неблагоприятни условия по отношение на продължителността на платения годишен отпуск и на допълнителния отпуск от условията на съответното законодателство на държавата, на чиято територия е седалището на чуждестранния работодател на командирования в Република България чужденец, местното лице му гарантира по-благоприятните условия.
Чл. 4
Чужденците, командировани на територията на Република България за осъществяване на дейностите по чл. 1, ал. 1, се допускат при условията и по реда на Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България (НУРИООРРЧРБ), приета с Постановление № 77 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 39 от 2002 г.).
Чл. 5
Местното лице, приемащо командирования чужденец, осигурява условията по чл. 3, като писмено уведомява за това съответната дирекция „Бюро по труда“ и подава документи за издаване на разрешения за работа по реда на чл. 11 НУРИООРРЧРБ.
Чл. 6
Чуждестранният работодател представя чрез местното лице писмото-потвърждение по чл. 11, ал. 2, т. 3 НУРИООРРЧРБ.
Чл. 7
(1) Агенцията по заетостта осъществява сътрудничество и обмен на информация съгласно чл. 68 от Закона за насърчаване на заетостта.
(2) Агенцията по заетостта поддържа база от данни за командированите чужденци на територията на Република България.
Чл. 8
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ осъществява специализирана контролна дейност по спазването на условията на труд по чл. 3.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на наредбата „местно лице“ е регистрирано по българското законодателство физическо или юридическо лице, което за своята дейност ползва услугите на командирован чужденец.
Заключителни разпоредби
§ 2
Наредбата се приема на основание чл. 70, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта.
§ 3
Наредбата влиза в сила два месеца след обнародването ѝ в „Държавен вестник“.
§ 4
Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на труда и социалната политика, на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.