Наредба № 26 ОТ 2 ОКТОМВРИ 1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт

Чл. 1

(1) Рекултивацията на нарушени терени обхваща комплекс от инженерни, мелиоративни, селскостопански, горскостопански и други дейности, изпълнението на които води до възстановяване на нарушените терени и до подобряване на ландшафта.

(2) С рекултивацията се възстановява годността на земята за земеделско или горскостопанско ползване.

(3) При невъзможност се създава друг вид ползване, като се оформя подходящ ландшафт.

Чл. 2

(1) На рекултивация подлежат терените, посочени в чл. 11, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗО33).

(2) На рекултивация подлежат и терени над подземни рудници, конфигурацията на които е нарушена от експлоатацията на рудниците.

(3) Подходящи материали за създаване на горния пласт при рекултивация на нарушени терени са:

1. хумусният пласт;

2. подхумусният хоризонт от почвения профил, съдържащ малки количества хумус и обитаем от микроорганизми;

3. по-дълбоките пластове, които след обработка са годни за развитие на растителност: нетоксични глини и пясъци, льос, льосовидна глина, глинест льос, изветрели и полуизветрели скали.

(4) Рекултивацията на нарушените терени се извършва чрез:

1. разстилане на хумусен пласт върху предварително подравнен терен;

2. прибавяне на подходящи подобрители към геоложките материали на повърхността на терена, като пепел от сгуроотвалите, лигнитен прах, зеолити, пясък, изкуствени или естествени торове и др., за създаване на условия за нормално развитие на растителните видове.

Чл. 3

(1) Изискванията при извършване на рекултивация на нарушени терени са:

1. когато нарушеният терен се предвижда за земеделско ползване:

2. когато нарушеният терен е предназначен за залесяване:

3. когато нарушеният терен е предназначен за ползване като водна площ:

(2) Когато нарушеният терен се рекултивира за друг вид ползване, той се подравнява във вид, незагрозяващ ландшафта. Разстилане на хумусен пласт се допуска само върху площите, предвидени за озеленяване.

Чл. 4

Рекултивацията се извършва на два етапа:

1. техническа рекултивация, при която се извършват почистване и подготовка на терена; изземване и транспортиране на земни маси по тяхното предназначение; подравняване и оформяне на терена в окончателния му вид; добавяне на подобрители; изземване, транспортиране и разстилане на хумусния пласт; изграждане на временни и постоянни пътища; изграждане на противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения; оформяне на водните площи;

2. биологична рекултивация, при която се извършват:

Чл. 5

(1) Рекултивацията на терените, отчуждени за държавни или общински нужди, се извършва от инвеститора на обекта за негова сметка.

(2) Рекултивацията на терените, собственост на юридическо или физическо лице, се извършва от собственика на земята.

Чл. 6

(1) Юридическо или физическо лице може да рекултивира със собствени средства държавна или общинска земя.

(2) Рекултивация на държавна земя се разрешава от министъра на земеделието и хранителната промишленост – за земеделските земи, и от председателя на Комитета по горите – за земите от горския фонд. Рекултивацията на общинска земя се разрешава от кмета на съответната община.

Чл. 7

(1) Строителство на сгради и съоръжения, както и разкриване на рудници и кариери върху земеделска земя от първа до шеста категория се извършват само след отнемане на хумусния пласт.

(2) Хумусният пласт се отнема от цялата площадка (терен, трасе) на обекта с изключение на площите, предвидени за озеленяване.

(3) Не се отнема хумусният пласт от земите, предназначени за гробища, залесяване и включване в санитарно-охранителни и други защитни зони, както и когато мощността му е до 10 см.

(4) Когато земята е предназначена за разсадници, оранжерии и за индивидуално жилищно и вилно строителство, хумусният пласт се отнема само от площите, върху които е предвидено изграждане на сгради и съоръжения, вкл. открити площадки с трайно покритие.

Чл. 8

(1) Хумусният пласт се използва за рекултивация на нарушени терени, а при липса на такива – за подобряване на слабопродуктивни земи.

(2) Отнетият хумусен пласт от земи, предвидени за рудници и кариери, се използва за рекултивация на същите площи по време или след приключване на експлоатацията, както и за рекултивация на други нарушени терени.

(3) Отнетият хумусен пласт при прокарване на подземни тръбопроводи се използва за рекултивация на изкопите след засипването им.

Чл. 9

(1) Минималната дебелина на разстлания хумусен пласт върху рекултивирани нарушени терени, предназначени за земеделско ползване, е не по-малко от 30 – 35 см след слягането.

(2) При подготовка на откоси за залесяване или за затревяване може да се разстила хумусен пласт с дебелина не по-малко от 15 см след слягането.

(3) При терени с наклон над 3° се предвиждат противоерозионни мероприятия.

(4) Не се допуска разстилане на хумусен пласт върху засолени почви и токсични земни пластове.

Чл. 10

(1) Когато хумусният пласт не може да бъде оползотворен непосредствено след отнемането му, той се съхранява на хумусни депа.

(2) Не се допуска унищожаване или замърсяване на хумусния пласт.

(3) Хумусният пласт се съхранява за срок до 15 години, като височината на хумусните депа е до 10 м.

(4) Съхраняването на хумусния пласт на депо за срок по-голям от 3 години задължително се съпровожда със затревяване, като се използват култури с дълбока коренова система.

Чл. 11

(1) Отнемането, транспортирането, съхраняването и разстилането на хумусния пласт от земеделска земя, отчуждена за държавни или общински нужди, се извършват от инвеститора на обекта за негова сметка.

(2) Хумусният пласт от земеделска земя, собственост на юридическо или физическо лице, се отнема, съхранява и оползотворява от собственика на земята.

Чл. 12

(1) Използването на хумусния пласт за други цели или съхраняването му за срок над 15 години може да стане след задължително съгласуване с Министерството на околната среда с разрешение на:

1. министъра на земеделието и хранителната промишленост, когато хумусният пласт е отнет от държавни земеделски земи или от земи, отчуждени за държавни нужди;

2. кмета на съответната община, когато:

3. председателя на Комитета по горите, когато хумусният пласт е отнет от горски площи или е предвиден за рекултивация на площи за горскостопанско ползване.

(2) Хумусен пласт, замърсен с тежки метали, металоиди, радионуклеиди, органични и други замърсители над пределно допустимите концентрации, се използва по специални технологии, одобрени от министъра на земеделието и хранителната промишленост и от министъра на околната среда.

Чл. 13

(1) Терени за рекултивация, за оползотворяване на хумуса и площадки за хумусни депа се определят едновременно с площадката (трасето) на основния обект по реда на чл. 20 ЗОЗЗ и раздел I на глава пета от правилника за прилагането му.

(2) Когато не е спазена разпоредбата по ал. 1, теренът (площадката) се определя по реда на глава четвърта от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ).

Чл. 14

(1) Терените (площадките) се съгласуват със заинтересуваните ведомства, посочени в чл. 35 ППЗОЗЗ.

(2) Всеки терен (площадка) се утвърждава с решение на Комисията за земеделските земи, което е основание за изготвяне или възлагане разработването на съответния проект.

Чл. 15

(1) Рекултивацията на нарушени терени, подобряването на земеделски земи и оползотворяването на хумусния пласт се извършват въз основа на проекти.

(2) Проектите по ал. 1 се разработват едновременно с проекта за основния обект.

(3) Когато не е спазена разпоредбата по ал. 2, се разработва отделен самостоятелен проект.

(4) Проектите се разработват по установения в нормативните документи ред.

Чл. 16

(1) При открит добив на полезни изкопаеми заедно с проекта за експлоатация се изработва и проект за рекултивация на рудника (насипището, кариерата), като:

1. задължително проектът за експлоатация се съобразява с изискванията за последващата рекултивация на терена;

2. насипването се извършва така, че да не се допуска смесване на материалите, насипване на токсични материали на повърхността и да не се допускат неравности, оскъпяващи рекултивацията;

3. развитието на мините (кариерните) работи осигурява етапното рекултивиране на освободените от експлоатацията площи.

(2) Проектът за рекултивация съдържа отделни сметки за техническа и биологическа рекултивация, като сметката за биологическа рекултивация е разпределена за изпълнение по години.

Чл. 17

Проектите за рекултивация на нарушени терени, за подобряване на земи и за оползотворяване на хумусния пласт се съгласуват с министъра на околната среда, министъра на земеделието и хранителната промишленост – за земеделските земи, председателя на Комитета по горите – за земите от горския фонд, и съответната общинска администрация.

Чл. 18

(1) Проектът за рекултивация на нарушени терени или за подобряване на земи се разглежда и утвърждава от експертния съвет, посочен в чл. 10, ал. 2 ППЗОЗЗ, след което се одобрява от:

1. инвеститора на обекта – когато се рекултивират или подобряват терени, отчуждени за държавни или общински нужди и стойността на рекултивацията (подобряването) е включена в сметната стойност на обекта;

2. кмета на общината – когато рекултивираният (подобреният) терен е общинска собственост и когато рекултивацията (подобряването) се извършва с общински средства по чл. 32 ЗОЗЗ;

3. министъра на земеделието и хранителната промишленост или негов заместник – когато рекултивираният (подобреният) терен е държавна собственост и когато рекултивацията (подобряването) се извършва с държавни средства по чл. 31 ЗОЗЗ;

4. председателя на Комитета по горите или негов заместник – когато се рекултивират (подобряват) земи от горския фонд.

(2) Проектите за оползотворяване на хумусния пласт за обекти за държавни или общински нужди се одобряват по реда, посочен в ал. 1.

(3) Проектите за оползотворяване на хумусния пласт от земи, собственост на юридически или физически лица, се одобряват от кмета на съответната община, на чиято територия се намира обектът.

Чл. 19

(1) Техническата рекултивация, подобряването на земи и оползотворяването на хумусния пласт се приемат едновременно с приемането на съответния обект или като самостоятелен етап по реда, посочен в Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи.

(2) Появилите се дефекти в техническата рекултивация се установяват от комисията, приела рекултивираната площ.

(3) През първите 5 години дефектите се отстраняват от инвеститора на обекта, респ. изпълнителя на техническата рекултивация.

(4) Инвеститорът на обекта предава на собственика (ползвателя) на земята проекта за биологическа рекултивация, като осигурява и превежда необходимите средства за изпълнението ѝ.

Чл. 20

(1) Техническа рекултивация, подобряване на земи и оползотворяване на хумусен пласт, извършени от юридическо или физическо лице, се приемат от комисия, назначена от кмета на съответната община.

(2) В състава на комисията се включват представители на заинтересуваните ведомства.

(3) Протоколът на комисията се одобрява от кмета на общината.

Чл. 21

(1) Рекултивираната земя, предназначена за земеделско ползване, се категоризира по реда на Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение.

(2) Рекултивираната държавна земеделска земя се причислява към държавния поземлен фонд, а рекултивираната общинска земеделска земя – към общинския поземлен фонд на съответната община.

(3) Рекултивираната земя за залесяване се причислява към горския фонд.

Чл. 22

(1) Когато инвеститорът на обект за държавни или общински нужди е заплатил държавната такса, стойността на земята на бившите ѝ собственици и е извършил рекултивацията със средства от стойността на обекта, той може да поиска земята да му бъде предадена за безвъзмездно земеделско ползване.

(2) Земята се предоставя със заповед на:

1. министъра на земеделието и хранителната промишленост или негов заместник, когато е причислена към държавния поземлен фонд;

2. кмета на съответната община, когато земята е причислена към общинския поземлен фонд.

(3) В заповедта за предоставяне по ал. 2 се определят размерът и границите на земята, срокът и условията за нейното ползване. Неразделна част от заповедта е заверена скица с нанесени размер и граници на предоставената земя.

(4) Рекултивираната земя може да не бъде предоставена за безвъзмездно ползване, когато рекултивацията е извършена със средства от фондовете по чл. 31 и 32 ЗОЗЗ или за сметка на държавната такса по чл. 30 от същия закон.

Чл. 23

(1) Когато юридическо или физическо лице рекултивира или подобри със собствени средства държавна или общинска земя, то може да поиска земята да му бъде предоставена за земеделско ползване.

(2) Земя за земеделско ползване се предоставя с договор между министъра на земеделието и хранителната промишленост, респ. кмета на съответната община и юридическото или физическото лице.

(3) В договора се определят срокът и условията за ползването на земята.

(4) Неразделна част от договора е скица, заверена от двете страни, с нанесени размер и граници на предоставената за ползване земя.

Чл. 24

(1) Собственикът, респ. ползвателят, на технически рекултивираната земеделска земя изпълнява проекта за биологическа рекултивация.

(2) Изпълнението на проектите за биологическа рекултивация се контролира от регионалните служби „Земя и поземлена собственост“, регионалните служби за растителна защита, карантина и агрохимия и общинските администрации.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Ландшафт“ е хармонично съчетание на природните компоненти (релеф, климат, почва, растителност), очертано от естествени граници.

2. „Почвен профил“ е съвкупност от почвени морфогенетични хоризонти, характеризиращи определено почвено различие.

3. „Хумусен пласт“ е слой от един или повече почвени хоризонти със съдържание на хумус, равно или по-голямо от 1 % (или със съдържание на ограничен въглерод, равно или по-голямо от 0,6 %).

4. „Подхумусен хоризонт“ – почвен хоризонт, лежащ непосредствено под хумусния хоризонт (или хоризонти), със съдържание на хумус, равно или по-голямо от 0,5 % (или със съдържание на ограничен въглерод, равно или по-голямо от 0,3 %), определено в средна проба.

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 16 от Закона за опазване на земеделските земи (ДВ, бр. 35 от 1996 г.) и отменя Наредба № 3 от 1994 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи и оползотворяване на хумусния пласт (ДВ, бр. 21 от 1994 г.).

§ 3

Редът, посочен в тази наредба, се спазва за всички обекти, за които отнемането и оползотворяването на хумусния пласт, рекултивирането на нарушените терени или подобряването на земите не е започнало до влизането ѝ в сила.

§ 4

Указания по прилагането на наредбата дават министърът на земеделието и хранителната промишленост – за земеделските земи, и председателят на Комитета по горите – за земите от горския фонд, съгласувано с министъра на околната среда. Министър на земеделието и хранителната промишленост: Кр. Трендафилов За министър на околната среда: Й. Пеловски Лотос“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление София, община „Красно село“, ж.к. Лагера, ул. Плиска, бл. 1, вх. Г, ет. 4, ап. 70, и с предмет на дейност: търговска дейност с всякакви стоки, незабранени със закон, вносно-износна дейност, всякакви други дейности, незабранени със закон. Дружеството е с капитал 50 000 лв. и се управлява и представлява от управителя Емил Стефков Данчев.