Наредба № 16 от 12 август 1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини

Чл. 1

С тази наредба се определят:

1. нормите за допустими емисии на летливи органични съединения (ЛОС), изпускани в атмосферния въздух от инсталации и съоръжения за съхранение и товарене или разтоварване на бензини, включително при технологични операции, свързани с товарене или разтоварване на подвижни цистерни за превоз на бензини между терминалите или между терминалите и бензиностанциите, и се предвиждат мерки за намаляване на количеството бензинови пари, изпускани в атмосферния въздух по време на зареждането на моторните превозни средства на бензиностанциите;

2. редът и методите за извършване на контрола върху ефективността на системите, съответстващи на Етап II на улавянето на бензиновите пари (УБП);

3. редът, начинът и изискванията за оправомощаване на лица за проверка на ефективността на улавяне на бензинови пари при експлоатация на системите, съответстващи на Етап II на УБП.

Чл. 2

(1) Органите по чл. 19 от Закона за опазване чистотата на атмосферния въздух извършват контрол за спазване нормите за допустими емисии съгласно методика.

(2) Методиката за определяне емисиите на ЛОС при съхранение, товарене и разтоварване на бензини се утвърждава от министъра на околната среда и водите съгласувано с министъра на промишлеността, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването.

Чл. 3

(1) Инсталациите за съхранение на бензини в терминалите се проектират, оборудват и експлоатират по начин, който осигурява изпълнението на техническите изисквания, посочени в приложение № 1.

(2) Общите годишни емисии на ЛОС, получени в резултат на съхранение и товарене или разтоварване на бензини във всяка отделна инсталация за съхранение, в рамките на съответния терминал не може да превишават целевата норма за допустими емисии от 0,01 тегловни процента от производителността на съответната инсталация.

Чл. 4

(отменен)

Разпоредбите на чл. 3 се прилагат, както следва:

1. от датата на влизане в сила на наредбата към всички нови инсталации за съхранение в терминалите;

2. от 31.XII.2005 г. към всички действащи инсталации за съхранение в терминали с производителност по-голяма от 50 хиляди тона годишно;

3. от 31.XII.2007 г. към всички действащи инсталации за съхранение в терминали с производителност по-голяма от 25 хиляди тона годишно;

4. от 31.XII.2009 г. към всички останали действащи инсталации за съхранение на бензини в терминалите.

Чл. 5

(1) Инсталациите за товарене или разтоварване на бензини в терминалите се проектират, оборудват и експлоатират в съответствие с техническите изисквания, посочени в приложение № 2.

(2) Общите годишни емисии на ЛОС, получени в резултат на товарене или разтоварване на подвижни цистерни в терминалите, не може да превишават целевата норма за допустими емисии от 0,005 тегловни процента от производителността на съответните терминали.

Чл. 6

Всички терминали с инсталации за товарене или разтоварване на автоцистерни се оборудват само с площадки за дънно пълнене, които отговарят на техническите изисквания, посочени в приложение № 3.

Чл. 7

(отменен)

(1) Разпоредбите на чл. 5 и 6 се прилагат:

1. от датата на влизане в сила на наредбата към новите инсталации за товарене или разтоварване на подвижни цистерни;

2. от 31.XII.2005 г. към действащи инсталации за товарене или разтоварване на подвижни цистерни в терминали с производителност по-голяма от 150 000 тона годишно;

3. от 31.XII.2007 г. към действащи инсталации за товарене или разтоварване на автоцистерни и железопътни цистерни в терминали с производителност по-голяма от 25 000 тона годишно;

4. от 31.XII.2009 г. към всички останали действащи инсталации за товарене или разтоварване на автоцистерни и железопътни цистерни в терминалите.

(2) Изискванията за дънно пълнене, посочени в приложение № 3 се прилагат към всички товарни площадки в действащи инсталации за товарене или разтоварване на автоцистерни в терминалите не по-късно от 31.XII.2009 г.

(3)

Чл. 8

(1) При конструиране и експлоатация на подвижни цистерни за превоз на бензини се спазват следните технически изисквания:

1. осигуряване задържането на остатъчните пари след разтоварване на бензините;

2. осигуряване приемането и задържането на парите, подавани обратно към подвижни цистерни от инсталациите за съхранение в терминалите; за железопътните цистерни това изискване е задължително само в случаите на разтоварване на бензини в терминали или бензиностанции с междинно съхранение на пари;

3. конструктивното оборудване на подвижните цистерни за задържането на посочените в т. 1 и 2 пари до тяхното следващо товарене, с изключение на случаите на изпускане на пари през предпазните клапани за налягане.

(2) Подвижните цистерни подлежат на периодични прегледи и проверки като цяло и на отделните елементи от тяхното оборудване при условията и по реда на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), Единните правила за международен жп превоз на опасни товари (RID), Правилника за превоз на опасни товари по река Дунав и съответните разпоредби по тяхното прилагане.

(3) Разработването на стандартизационен документ се осигурява от заинтересуваните лица при условията и по реда на Закона за националната стандартизация.

Чл. 9

(отменен)

(1) В случаите когато непосредствено след разтоварване на бензини подвижните цистерни се използват за превоз на други товари (различни от бензини) и ако не е възможно да бъде осъществена регенерация или междинно съхранение на парите, се допуска тяхното вентилиране в географски области, в които вероятността съответните емисии да доведат до определени отрицателни въздействия върху околната среда и здравето на населението е незначителна.

(2) В рамките на територията на дадена РИОСВ географските области по ал.1, в които се допуска вентилиране на бензинови пари, се определят от директора на съответната РИОСВ съгласувано със структурните звена на Национална служба „Пожарна и аварийна безопасност“.

Чл. 10

(отменен)

Разпоредбите на чл. 8, ал. 1 се прилагат, както следва:

1. от датата на влизане в сила на наредбата към всички нови подвижни цистерни; към новите автоцистерни се прилагат изискванията на приложение № 3;

2. от 31.XII.2005 г. към регистрираните железопътни цистерни и танкери в случаите на товарене на последните в терминали, чиито инсталации за товарене или разтоварване отговарят на изискванията на чл. 5;

3. към регистрираните автоцистерни, които се преоборудват с оглед осигуряване на възможността за тяхното дънно пълнене, в съответствие с техническите изисквания, дадени в приложение № 3.

Чл. 11

При измервателни операции, включващи използването на потапящи се щрихови мерки за определяне на нивото на течността, разпоредбите на чл. 8, ал.1 не се прилагат към:

1. подвижни цистерни, пуснати в експлоатация;

2. нови подвижни цистерни, пуснати в експлоатация през първите 5 години, след датата на влизане в сила на тази наредба.

Чл. 12

(1) Съоръженията за зареждане на инсталациите за съхранение на бензини в бензиностанциите се проектират, оборудват и експлоатират в съответствие с техническите изисквания, посочени в приложение № 4.

(2) Общите годишни емисии на ЛОС, получени в резултат на товаренето на бензини в инсталации за съхранение, не може да превишават целевата норма за допустими емисии от 0,01 тегловни процента от производителността на съответните бензиностанции.

Чл. 13

(отменен)

(1) Разпоредбите на чл. 12 се прилагат, както следва:

1. от датата на влизане в сила на наредбата към новите бензиностанции;

2. от 31.XII.2005 г. към:

3. от 31.XII.2007 г. към действащите бензиностанции с производителност по-голяма от 500 кубични метра годишно;

4. от 31.XII.2009 г. към всички останали действащи бензиностанции.

(2)

Чл. 14

(отменен)

(1) Разпоредбите на чл. 12 не се прилагат към бензиностанции с производителност по-малка от 500 кубични метра бензини годишно, в случаите когато последните са разположени в географски области, в които вероятността съответните емисии да доведат до определени отрицателни въздействия върху околната среда и здравето на населението е незначителна.

(2) В рамките на територията на дадена РИОСВ географските области по ал.1 се определят от директора на съответната РИОСВ съгласувано със структурните звена на Национална служба „Пожарна и аварийна безопасност“.

Чл. 14а

(1) Всяка нова бензиностанция се оборудва със система, съответстваща на Етап II на УБП.

(2)

(3) Всички съществуващи бензиностанции трябва да са оборудвани със система, съответстваща на Етап II на УБП.

(4)

(5) Алинеи 1 и 3 не се прилагат за бензиностанции, които се използват само и единствено във връзка с производството и доставянето на нови моторни превозни средства.

Чл. 14б

Чл. 14б. Всички бензиностанции трябва да отговарят на следните изисквания:

1. ефективността на улавяне на бензиновите пари на системите, съответстващи на Етап ІІ на УБП, трябва да е по-голяма или равна на 85 %, което се удостоверява от производителя и/или доставчика в съответствие със стандарт EN 16321-1:2013;

2. при прехвърлянето на бензиновите пари в резервоар на бензиностанцията съотношението пари/бензин трябва да бъде по-голямо или равно на 0,95, но по-малко или равно на 1,05.

Чл. 14в

(1) Ефективността на улавяне на бензиновите пари при експлоатация на системите, съответстващи на Етап II на УБП, се установява чрез проверка дали съотношението пари/бензин отговаря на изискванията на чл. 14б, т. 2 съгласно методика на Българския институт по метрология (БИМ), както следва:

1. периодично, най-малко веднъж годишно в съответствие със стандарт EN 16321-2:2013;

2. след ремонт на системите, съответстващи на Етап II на УБП.

(2) В случаите, когато е инсталирана система за автоматично следене, ефективността на улавяне на бензиновите пари се изпитва:

1. периодично, най-малко веднъж на три години;

2. след ремонт на системите, съответстващи на Етап II на УБП.

(3) Всяка система по ал. 2 следва да открива автоматично неизправности в правилното функциониране на системата, съответстваща на Етап II на УБП, и на самата система за автоматично следене, да показва на оператора на бензиностанцията неизправностите и автоматично да спира подаването на бензин от неизправната бензиноколонка, ако неизправността не бъде отстранена в рамките на седем дни.

Чл. 14г

(1) Контролът на ефективността на улавяне на бензиновите пари при експлоатация на системите, съответстващи на Етап ІІ на УБП, се упражнява чрез проверки от:

1. председателя на БИМ;

2. оправомощени от председателя на БИМ лица, които са трета независима страна и имат изградена и внедрена система за качество съгласно БДС EN ISO/IEC 17020.

(2) Таксите за проверките по ал. 1 се определят в Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология, приета с ПМС № 95 от 2013 г. (ДВ, бр. 40 от 2013 г.).

(3) Когато при проверките по чл. 14в, ал. 1 и 2 се установи съответствие на системата, съответстваща на Етап II на УБП, с изискванията на чл. 14б, т. 2, лицата по ал. 1 маркират бензиноколонката със стикер в зелен цвят съгласно приложение № 6.

(4) Когато при проверките по чл. 14в, ал. 1 и 2 се установи несъответствие на системата, съответстваща на Етап II на УБП, с изискванията на чл. 14б, т. 2, лицата по ал. 1 маркират бензиноколонката със стикер съгласно приложение № 7.

(5) В случаите по ал. 4 лицето, което експлоатира бензиностанцията, спира от експлоатация бензиноколонката до възстановяване на съответствието с изискванията на чл. 14б, т. 2,.

(6) Проверките по ал. 1, т. 1 се извършват в 14-дневен срок от датата на заявяването им, в случай че атмосферните условия отговарят на нормативно определените изисквания за извършването им – температура на околната среда от 5 °С до 25 °С.

Чл. 14д

(1) В 7-дневен срок от пускане в действие на системата, съответстваща на Етап II на УБП, лицето, което експлоатира бензиностанцията, подава заявление по образец, утвърден от председателя на БИМ, до лицата по чл. 14г, ал. 1, които извършват проверка в съответствие с изискванията на чл. 14в. Заявление в същия срок се подава и от датата на приключване на ремонта при повреда на системата, съответстваща на Етап II на УБП, или от датата на изтичането на едногодишния или тригодишния срок от извършване на предишната периодична проверка.

(2) Лицата, които експлоатират бензиностанции, водят прошнурован, прономерован и заверен от съответната РИОСВ дневник съгласно приложение № 8 за състоянието на системата, съответстваща на Етап II на УБП.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „бензин“ е всеки продукт на дестилацията на нефт с парен натиск по Reid (определен съгласно БДС ЕН 12) не по-малък от 27,6 килопаскала (kPa), независимо от съдържанието на добавки в него, и предназначен за използване като гориво в моторни превозни средства (МПС), с изключение на втечнените нефтени газове;

2. „бензинови пари“ са всички газообразни съединения, получавани в резултат на изпарението на бензин;

3. „инсталация за съхранение“ е всеки неподвижен резервоар, използван за съхранение на бензини в терминали или бензиностанции или бензиностанции;

4. „терминал“ е всяко съоръжение, включително отделните инсталации за съхранение, използвано за съхранение или товарене /разтоварване на бензини в пътни, железопътни или плаващи цистерни;

5. „подвижна цистерна“ е всяка преносима автоцистерна, железопътна цистерна или танкер, плаващ по вътрешни водни пътища, използвана за превоз на бензини между терминали или между терминали и бензиностанции;

6. „бензиностанция“ е всяко съоръжение, в което се извършва зареждане на бензини в горивните резервоари на отделните МПС, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на бензини;

7. „съществуваща бензиностанция“ е бензиностанция, въведена в експлоатация или която има действащо разрешение за строеж или одобрен инвестиционен проект, който не е изгубил правното си действие, или за която е започнало производство по одобряване на инвестиционен проект преди 1 януари 2012 г.;

8. „нова бензиностанция“ е бензиностанция, за която е започнало производство по одобряване на инвестиционен проект или за която възложителят е подал пред компетентния орган заявление за въвеждане на обекта в експлоатация след 1 януари 2012 г.; за започнато производство по одобряване на инвестиционен проект се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган;

9. „нова подвижна цистерна“ е всяка подвижна цистерна, пусната в експлоатация след датата на влизане в сила на тази наредба;

10. „производителност на терминал“ е най-голямото годишно количество бензин през 1997, 1998 и 1999 г., разтоварено от определена инсталация за съхранение в рамките на съответния терминал, който е въведен в експлоатация преди 25.05.2000 г.;

11. „инсталация за регенерация на пари“ е всяко съоръжение, предназначено или използвано за регенерация на пари до превръщането им в бензини, включително и буферните системи (системите за дишане) на отделните резервоари в терминалите;

12. „целева норма за допустими емисии“ е такава норма за допустими емисии, която се използва за цялостна оценка на съответствието на дадена инсталация или съоръжение с конкретните технически изисквания, посочени в приложенията към тази наредба; това не е норма за допустими емисии, спрямо която се оценяват експлоатационните параметри на отделните инсталации, терминали и бензиностанции;

13. „междинно съхранение на пари“ означава временното съхранение на парите в резервоари с неподвижен покрив, в рамките на съответния терминал, с цел техния последващ превоз и регенерацията им в друг терминал; преносът на пари от една инсталация за съхранение към друга, в рамките на един терминал, не представлява междинно съхранение на пари;

14. „инсталация за товарене или разтоварване“ е всяко съоръжение, в рамките на определен терминал, което е предназначено и се използва за товарене или разтоварване на бензини в/от подвижни цистерни; инсталациите за товарене на автоцистерни могат да бъдат оборудвани с една или повече товарни площадки;

15. „товарна площадка“ е всяко съоръжение, в рамките на един терминал, което в даден момент може да бъде използвано за товарене или разтоварване на бензини в една единствена автоцистерна.

16. „система, съответстваща на Етап II на улавянето на бензиновите пари“ е оборудване, предназначено за улавянето на бензиновите пари от резервоара за гориво на моторно превозно средство по време на зареждането в бензиностанция и което прехвърля тези бензинови пари в резервоар на бензиностанцията или ги връща към бензиноколонката за нова продажба;

17. „ефективност на улавянето на бензиновите пари“ е количеството бензинови пари, уловени от системата, съответстваща на Етап II на УБП, отнесено към количеството бензинови пари, които биха били изпуснати в атмосферата при липсата на такава система, и изразено в проценти;

18. „съотношение пари/бензин“ е съотношението при атмосферно налягане между обема на бензиновите пари, преминаващи през системата, съответстваща на Етап II на УБП, и обема на подавания за зареждане бензин;

19. „производителност на бензиностанция“ е общото годишно количество бензин, разтоварено от подвижни цистерни (контейнери) в бензиностанцията;

20.

§ 1а

С тази наредба се въвеждат изискванията на Директива 94/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно ограничаването на емисиите на летливи органични съединения (ЛОС), изпускани при съхранението и превоза на бензини от терминали до бензиностанции (ОВ, специално българско издание от 2007 г., глава 12, том 01) и на Директива 2009/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно Етап II на улавянето на бензиновите пари при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанции (ОВ L 285, 31.10.2009 г.).

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 9, ал. 1 от ЗЧАВ.

§ 3

Инструкции по прилагане на наредбата дава министърът на околната среда и водите съгласувано с министъра на промишлеността, министъра на териториалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и министъра на здравеопазването.

§ 4

Наредбата влиза в сила 9 месеца след датата на обнародването в „Държавен вестник“.

§ 5

Методиката за определяне емисиите на ЛОС при съхранение и товарене на бензини по чл. 2 се утвърждава в срок от 12 месеца считано от датата на влизане в сила на тази наредба.

§ 6

В случаите когато международните споразумения, по които Република България е страна, го изискват, МОСВ изготвя съответните доклади, свързани с резултатите от прилагането на тази наредба. Процедурата по изготвянето на посочените доклади се определя със заповед на министъра на околната среда и водите съгласувано със заинтересуваните ведомства. Министър на околната среда и водите: Е. Манева Министър на промишлеността: Ал. Божков Министър на транспорта: В. Краус Министър на регионалното развитие и благоустройството: Евг. Бакърджиев Министър на здравеопазването: П. Бояджиев

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1

Изисквания към инсталациите за съхранение в терминалите 1. Външната стена и покривът на надземните резервоари следва да имат покритие, чиято отразяваща способност, по отношение на общата слънчева радиация, е не по-малка от 70 %. Операциите по нанасяне на покритието се извършват в рамките на периодичната поддръжка на резервоарите (инсталациите за съхранение) през период не по-голям от 3 години: 1.1. горното изискване не се отнася до резервоари, които са оборудвани с инсталации за регенерация на парите, отговарящи на условията по т. 2 от приложение № 2; 1.2. отразяващата способност на покритието на външната стена и покрива на надземните резервоари се определя съгласно методиката по чл. 2. 2. Резервоарите с външен плаващ покрив се оборудват с първично уплътнение, което да обхваща пространството между стената на резервоара и външната периферия на плаващия покрив, и вторично уплътнение, разположено над първото такова. Видът на използваните уплътнения следва да осигурява задържането на 95 % от общото количество пари в сравнение със съответните резервоари с неподвижен покрив със същите размери, които не разполагат с устройства за задържане на парите (т.е. резервоари с неподвижен покрив, които са оборудвани единствено с клапани за регулиране на вътрешното налягане). 3. Вслучаите на задължителна регенерация на парите при товарене или разтоварване на бензини съгласно чл. 5 и 6 на тази наредба (виж също приложение № 2) всички нови инсталации за съхранение в съответните терминали следва да бъдат: 3.1. резервоари с неподвижен покрив, свързани с инсталация за регенерация на парите в съответствие с изискванията на приложение № 2; или 3.2. резервоари с подвижен покрив (външен или вътрешен), оборудвани с първични и вторични уплътнения, отговарящи на техническите изисквания на т. 2. 4. Действащите резервоари с неподвижен покрив следва да отговарят на следните условия: 4.1. да бъдат свързани с инсталации за регенерация на парите, отговаряща на изискванията на приложение № 2; или 4.2. да разполагат с вътрешен подвижен покрив (с първично уплътнение), който осигурява задържането на не по-малко от 90 % от парите, в сравнение със съответните резервоари с неподвижен покрив, със същите размери. 5. Изискванията относно инсталациите (устройствата за регенерация) задържане на пари, посочени в т. 3 и 4, не се прилагат към резервоари с неподвижен покрив в терминали, в които е разрешено междинно съхранение на пари, съгласно т. 1 на приложение № 2.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1

Изисквания към инсталациите за товарене или разтоварване на бензини в терминалите 1. Изтласкваните при товарене или разтоварване на подвижни цистерни пари следва да бъдат подавани обратно посредством херметична система към съответните инсталации за тяхната регенерация, в рамките на терминалите. Горното изискване не се прилага при товарене или разтоварване на подвижни цистерни по открит способ в съответствие със съответните срокове по чл. 7, ал. 1: 1.1. в терминали с инсталации за товарене или разтоварване на танкери се допуска замяна на инсталациите за регенерация на парите с такива за тяхното изгаряне, в случаите когато е технически невъзможно или опасно да се осъществи регенерация на парите, вследствие на техния обем; в такива случаи към изпусканите отпадъчни газове, получени в резултат на изгарянето, се прилагат съответните норми за допустими емисии съгласно Наредба № 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ, бр. 51 от 1998 г.); концентрацията на пари в отпадъчните газове от инсталациите за тяхното изгаряне не може да превишава нормата за допустими емисии по т. 2; 1.2. в терминали с производителност по-малка от 25 000 т годишно се допуска замяна на изискването за регенерация на парите с тяхното междинно съхранение в рамките на съответния терминал, при изпълнение на съответните изисквания съгласно приложение № 4. 2. Концентрацията на пари в отпадъчните газове от инсталации и съоръжения за тяхната регенерация (от газовите системи на терминалите) след съответната корекция за разреждане по време на третирането не може да превишава нормата за допустими емисии (средночасова) от 35 г/куб. м (при нормални условия) за произволно избран период от 60 мин: 2.1. измерванията (контролни или собствени) за определяне изпълнението на горната норма за допустими емисии се извършват по регламентирани методи, установени със стандартизационни документи или методики, утвърдени от министъра на околната среда и водите съгласно Наредба № 6 от 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (ДВ, бр. 31 от 1999 г.); 2.2. периодичността на извършване на измерванията се определя съгласно Наредба № 6 за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници; 2.3. измерванията се извършват в продължение на един работен ден (с продължителност не по-малка от 7 ч.) при нормална производителност на инсталациите за товарене или разтоварване; 2.4. при периодични измервания се извършват не по-малко от 4 индивидуални измервания в рамките на всеки последователен период от 60 мин.; 2.5. общата допустима грешка при измерванията, дължаща се на вида на използваните средства и методи за измерване (включително и процедурите за калибриране), не може да превишава 10 % от стойността на определяните величини; 2.6. долният праг на чувствителност на използваните средства за измерване не може да превишава 3 г/куб. м; 2.7. точността на измерванията следва да бъде поне 95 % от стойността на измерваните величини. 3. Собствениците или ползвателите на инсталации за съхранение и товарене или разтоварване на бензини изработват оперативни планове за периодична проверка и контрол за течове по свързващите линии и тръбопроводите (за всяка отделна инсталация): 3.1. контролът по изпълнението на оперативните планове се осъществява от РИОСВ, на чиято територия са разположени съответните терминали; 3.2. оперативните планове за контрол на действащи инсталации за съхранение и товарене или разтоварване на бензини се представят на директора на РИОСВ, на чиято територия са разположени инсталациите, не покъсно от 9 месеца от датата на влизане в сила на тази наредба. 4. Операциите по товарене или разтоварване на бензини, провеждани на съответната товарна площадка, се прекъсват при регистрирано изтичане на пари. Съоръженията, които са необходими за прекъсване на операциите по товарене или разтоварване, следва да бъдат инсталирани на съответните товарни площадки. 5. При товарене или разтоварване на подвижни цистерни по открит способ (например през горната им част) изходящото отвърстие се държи в близост до дъното на цистерната, за да се избегне суспендирането на течността по време на операцията.

6. Изискването на т. 5 се прилага и след 31.ХII.2009 г. единствено към инсталациите за товарене или разтоварване на бензини (от/в железопътни цистерни и/или танкери) в действащите терминали с производителност, по-малка от 10 хиляди тона годишно,.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 6

Технически изисквания към автоцистерните за дънно товарене и разтоварване, задържане на парите и защита срещу преливане 1. Щуцери 1.1. разположения върху товарната площадка Щуцер, който осигурява течнофазовата връзка, следва да бъде женски щуцер, съответстващ на 4-инчов (101,6 мм) мъжки адаптор, инсталиран върху превозното средство и отговарящ на техническите спецификации, определени със: – препоръчителна практика на API 1004/Седмо издание, ноември 1988 г.; – дънно пълнене (товарене) и задържане на парите при превозни средства, които са оборудвани с цистерни от типа МС-306 (раздел 2.1.1.1 – вид на адапторите, използвани при дънно пълнене); 1.2. щуцерът, осигуряващ газовофазната връзка (на системата за задържане на парите) и разположен върху товарната площадка, следва да бъде женски щуцер (с палец), който съответства на 4-инчов (101,6 мм) мъжки щуцер (с палец), инсталиран върху превозното средство и отговарящ на техническите спецификации, определени със: – препоръчителна практика на API 1004/Седмо издание, ноември 1998 г.; – дънно пълнене (товарене) и задържане на парите при превозни средства, които са оборудвани с цистерни от типа МС-306 (раздел 4.1.1.2 – тип на адапторите, използвани в системите за задържане и отвеждане на парите). 2. Изисквания към товаренето/разтоварването 2.1. нормалната производителност на отделните товарни площадки по отношение на течната фаза следва да бъде 2300 л в минута (при каквито и да било обстоятелства – не повече от 2500 л в минута); 2.2. по време на експлоатация на терминалите в условия на върхово натоварване системите за задържане на парите, с които са оборудвани техните товарни площадки (в това число и инсталациите за регенерация на парите), следва да генерират противоналягане не поголямо от 55 милибара, в газофазния щуцер, от страната на превозното средство; 2.3. върху всички предварително одобрени (като отговарящи на изискванията) за дънно пълнене МПС се поставя идентификационна табела, посочваща разрешения брой товарни рами, които могат да оперират (зареждат) едновременно цистерната, без това да предизвиква изпускане на пари през клапаните за регулиране на вътрешното налягане, монтирани в отделните отсеци, при условие че максималното противоналягане (обратно налягане) от инсталацията за товарене към превозното средство е 55 милибара, съгласно условията на предходната подточка. 3. Свързване на устройствата за регистриране на заземяване/преливане Товарната площадка следва да бъде оборудвана с устройства за контролиране и регистриране на възможно преливане. Тези устройства (устройство) след тяхното свързване с превозното средство следва да генерират обезопасен сигнал, който да разрешава началото на товаренето (пълненето), но само при условие, че в нито един отделен отсек сензорите не регистрират прекомерно високи нива на запълване: 3.1. превозното средство следва да бъде свързано с контролното устройство, разположено върху товарната площадка, посредством 10-пинов електрически конектор, промишлен стандарт; мъжкият конектор следва да бъде разположен върху превозното средство, а женският такъв да бъде прикачен към подвижната рама, свързана с контролното устройство на площадката за товарене; 3.2. датчиците срещу преливане (отчитащи височината на запълване) откъм страната на превозното средство могат да бъдат двужични термисторни сензори, двужични оптични сензори или петжични оптични сензори, или съвместим техен еквивалент, при условие че е гарантирано обезопасяване на системата (нейното безотказно функциониране); използваните термистори следва да имат отрицателен температурен коефициент; 3.3. контролните устройства на товарните площадки трябва да гарантират използването както на дву-, така и на петжични системи от превозните средства; 3.4. превозното средство се свързва с товарната площадка посредством обикновен кабел за обратна връзка от сензорите срещу преливане, който се свързва с пин 10 от мъжкия конектор през шасито, на превозното средство; пин 10 от женския конектор следва да бъде свързан с ключа, който затваря контролиращото устройство, което от своя страна е свързано с линията за заземяване, на товарната площадка; 3.5. върху всички предварително одобрени (като отговарящи на изискванията) за дънно пълнене подвижни цистерни следва да бъде поставена идентификационна табела (виж подточка 2. 3), която да посочва вида на инсталираните сензори за регистриране на преливане (например дали те са дву- или петжични). 4. Разполагане на връзките 4.1. конструкцията на инсталациите и съоръженията за товарене (на течната фаза) и задържане на парите следва да отговаря на следния комплект от връзки (конектори), разположен върху превозното средство; 4.1.1. височината на централната линия в адаптора на връзката за течната фаза следва да бъде: не по-голяма от 1,4 м (при празна цистерна); не по-малка от 0,5 м (при пълна цистерна), като препоръчаната височина е между 0,7 и 1,0 м; 4.1.2. хоризонталното разстояние между отделните адаптори следва да бъде не по-малко от 0,25 м (предпочитаното минимално разстояние е 0,3 м); 4.1.3. всички адаптори за течната фаза следва да бъдат разположени в пакет, чиито размери не превишават 2,5 м на дължина; 4.1.4. адапторът за газовата фаза (към системата за задържане на парите или инсталацията за тяхната регенерация), за предпочитане, следва да бъде разположен от дясната страна на адапторите за течната фаза и на височина не по-висока от 1,5 м (при празна цистерна) и не по-ниска от 0,5 м (при пълна цистерна); 4.2. конекторът за заземяване/преливане следва да бъде разположен от дясната страна на течните адаптори и на височина не по-висока от 1,5 м (при празна цистерна) и не по-ниска от 0,5 м (при пълна цистерна); 4.3. всички посочени връзки (устройства за свързване) следва да бъдат разположени от една и съща страна на превозното средство. 5. Предпазни ключалки 5.1. регистриране на преливане/заземяване: 5.1.1. началото на товаренето (зареждането) се разрешава само при условие, че е подаден разрешителен сигнал от комбинираното устройство за контрол на преливане/заземяване; 5.1.2. при регистрирано преливане или загуба на заземяването на превозното средство контролиращото устройство в товарната площадка следва да затваря клапана, който регулира товаренето от инсталацията; 5.2. регистриране на задържането на парите: Товаренето (зареждането) се позволява само при условие, че свързващият шланг на инсталацията за регенерация/междинно съхранение на парите е свързан с превозното средство и е осигурено свободното преминаване на изтласкваните пари от превозното средство към инсталацията за регенерация/междинно съхранение на съответната товарна площадка.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 12, ал. 1

Изисквания към инсталациите за товарене или разтоварване и съхранение в бензиностанциите и терминалите с междинно съхранение на пари 1. Парите, изтласквани при товаренето на бензини в инсталации за тяхното съхранение в бензиностанциите, следва да бъдат задържани и подавани обратно към подвижните цистерни посредством херметична свързваща система. 2. Парите, изтласквани от резервоари с неподвижен покрив при товаренето на бензини в инсталации за тяхното съхранение, в терминали с междинно съхранение на парите, следва да бъдат задържани и подавани обратно към подвижните цистерни посредством херметична свързваща система. 3. Операциите по товарене на бензини, посочени в т. 1 и 2, могат да се извършват само при условие, че са налице съответните съоръжения, осигуряващи спазването на установените в тези точки изисквания, и е осигурено правилното функциониране на последните. 4. Инсталациите за товарене или разтоварване на бензини от автоцистерни в инсталации за съхранение в бензиностанциите и терминалите с междинно съхранение на парите се оборудват в съответствие с техническите изисквания на приложение № 3.

Приложение 5

(отменен)

Приложение 6

Приложение № 6 към чл. 14г, ал. 3 В окръжността се изписва текст „Съответства на Етап ІІ на УБП“ и отдолу се поставя датата, когато е констатирано съответствието Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

Приложение 7

Приложение № 7 към чл. 14г, ал. 4 Знак за забрана за употреба на бензиноколонка, неотговаряща на чл. 14б, т. 2 По окръжността се изписва текст „Бензиноколонката не отговаря на „Етап ІІ на УБП“.

Приложение 8

Приложение № 8 към чл. 14д, ал. 4 Дневник за състоянието на системата, съответстваща на Етап II на УБП, съгласно изискванията на Наредба № 16 от 1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини

Чл. 14е

(1) Оправомощаването на лица за извършване на проверки на ефективността на УБП при експлоатация на системите, съответстващи на Етап II на УБП, включва:

1. преглед на заявлението и приложените документи към него;

2. оценка на място относно компетентността на персонала за прилагане на методите за проверка, описани в методиката на БИМ, и внедряването на системата за управление на качеството в съответствие с БДС EN ISO/IEC 17020;

3. издаване на заповед за оправомощаване и вписване в списъка на лицата, които са оправомощени да извършват проверка или за издаване на заповед за отказ.

(2) Етапите по ал. 1 се извършват след предварително платена такса за съответния етап съгласно Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология.

Чл. 14ж

(1) Лицата, които кандидатстват за оправомощаване за извършване на проверки на системите, съответстващи на Етап II на УБП, подават в БИМ заявление по образец, утвърден от председателя на БИМ, и публикувано на електронната страница на института.

(2) Към заявлението се прилагат на хартиен или електронен носител:

1. декларация по образец – приложение № 9, че заявителят изпълнява изискванията на чл. 30к, ал. 3, т. 3, 4 и 5 от ЗЧАВ за проверката, за която кандидатства;

2. копие на документите от системата за управление на качеството в съответствие с БДС EN ISO/IEC 17020, на хартиен и на електронен носител;

3. в случаите, когато не са издадени от БИМ – заверено копие на свидетелствата за калибриране на еталоните и средствата за измерване, като при електронно подаване на документи се допуска заверено сканирано копие;

4. заверено от заявителя копие от акт за определяне на служител, който пряко ръководи извършването на проверките;

5. трите имена, номер, серия, регистрационен номер и дата на издаване на диплома за завършено средно професионално образование за специалистите, които ще извършват проверките, както и видът и номерът на договора/ите, по които са наети лицата;

6. трите имена, номер, серия, регистрационен номер и дата на издаване на диплома за висше образование за завършена образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност, приложима за проверката, за лицето, което пряко ръководи извършването на проверките, както и видът и номерът на договора, по който е наето лицето;

7. трите имена, номер, серия, регистрационен номер и дата на издаване на диплома за висше образование за завършена образователно-квалификационна степен „бакалавър“ за лицето, определено за отговорник по качеството на структурното звено, което извършва проверките, както и видът и номерът на договора, по който е наето лицето;

8. списък на еталони, средства за измерване и спомагателно оборудване, които да позволяват прилагането на методите, определени в методиката на БИМ, които са с осигурена проследимост – съгласно приложение № 10;

9. документ за платена държавна такса за преглед на документите, когато плащането не е извършено по електронен път.

Чл. 14н1

(1) В 14-дневен срок от постъпване на искане от оправомощено лице за временно спиране на дейността председателят на БИМ издава заповед, в която посочва периода на спиране и срока, в който оправомощеното лице трябва да върне предоставените му знаци за проверка в БИМ.

(2) Когато оправомощеното лице за извършване на проверки не върне предоставените му знаци за проверка съгласно заповедта по ал. 1, те се обявяват за невалидни и информацията за това се публикува на интернет страницата на БИМ в срок до 5 дни от изтичането на срока за връщане.

(3) В периодa на временно спиране на оправомощаването оправомощеното лице не трябва да извършва дейности по проверка на системите, съответстващи на Етап II на УБП.

Чл. 14н2

(1) Оправомощеното лице за извършване на проверки може да подаде искане за възобновяване на оправомощаването до председателя на БИМ в срок до 30 дни преди изтичане на периода на временното спиране по чл. 14н1.

(2) Председателят на БИМ издава заповед за възобновяване на оправомощаването по ал. 1 преди датата на изтичането на временното спиране.

(3) Редът и начинът за издаването на заповедта по ал. 2 се определят в процедурите на БИМ по чл. 14р, ал. 1.

Чл. 14н3

(1) В 7-дневен срок от издаване на заповедта за оправомощаване, заповедта за прекратяване или заповедта за временно спиране на оправомощаването БИМ вписва:

1. оправомощеното лице в списък на лицата, оправомощени да извършват проверка на ефективността на УБП при експлоатация на системите, съответстващи на Етап II на УБП;

2. лицето, на което оправомощаването е прекратено, или лицето, на което оправомощаването е временно спряно – в списък на лицата, на които е прекратено или временно спряно оправомощаването за извършване на проверки.

(2) Списъкът по ал. 1, т. 1 съдържа:

1. наименование, адрес, телефон, факс, електронен адрес на лицето;

2. номера и датата на заповедта за оправомощаване;

3. срока на валидност на заповедта за оправомощаване;

4. вида на проверката, за която е оправомощено лицето;

5. индивидуалните номера на проверителите на оправомощеното лице;

6. метод/и за извършване на проверката.

(3) Списъкът по ал. 1, т. 2, освен изброеното в ал. 2, съдържа и:

1. номер на заповедта за отнемане/временното спиране на оправомощаването;

2. основание и мотиви за отнемането/временното спиране на оправомощаването;

3. начална дата на временното спиране;

4. крайна дата на временното спиране.

Чл. 14п

Лицата, оправомощени за проверка, са длъжни два пъти годишно – до 15 януари и до 15 юли, да отчитат писмено пред БИМ дейността си – съответно за предходен период от шест календарни месеца.

Чл. 14р

(1) Българският институт по метрология извършва планов или извънпланов надзор на оправомощените лица за извършване на проверки по ред и начин, определени в процедури на БИМ, публикувани на интернет страницата му.

(2) Плановият надзор се извършва най-малко веднъж на всеки 12 месеца за периода на оправомощаването за извършване на проверки след платена такса от оправомощеното лице съгласно Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология.

(3) При извършване на надзор по ал. 1 оправомощените лица заплащат разходите за командировки на експертите от БИМ.

Приложение 9

Приложение № 9 към чл. 14ж, ал. 2, т. 1 Образец ДЕКЛАРАЦИЯ от ..................................................................................... В качеството си на управител/изпълнителен директор на .......................................................................... Декларирам, че: ................................................................................................ ................................................................................................ (наименование на лицето, което кандидатства за оправомощаване) 1. Не участва, включително наетият от него персонал, в проектирането, производството, доставката, вноса, дистрибуцията, монтирането, използването и ремонтирането на системите, съответстващи на Етап II на УБП, за проверката на които кандидатстваме. 2. Не участва в капитала, управлението или контрола на търговски дружества, които извършват дейностите по т. 1. 3. Няма в капитала или в органите на управление и контрол участие на лица, които са имали и/или имат участие в капитала или в органите на управление и контрол на лица, чието оправомощаване е отнето, в срок една година преди подаване на заявлението за оправомощаване. Декларирам, че проверките ще се извършват безпристрастно и обективно. Дата .......................................... Декларатор: ............................. (име, подпис)

Приложение 10

Приложение № 10 към чл. 14ж, ал. 2, т. 8 Списък на оборудването (еталони, средства за измерване и спомагателно оборудване) на ................................................................................... (наименование на фирмата) І. ЕТАЛОНИ И СРЕДСТВА ЗА ИЗМЕРВАНЕ (СИ) Указания за попълване на таблицата: ...................................................................................................................................... КОЛОНА 3 – посочва се обхватът, в който е калибриран еталонът или СИ, в т. ч. точките на калибриране, ако е приложимо. КОЛОНА 4 – посочва се неопределеността за съответните точки на калибриране. КОЛОНА 6 – посочва се периодът, който органът е определил за рекалибриране на еталона или СИ. КОЛОНА 7 – посочват се параметрите/характеристиките, за които еталонът или СИ участва при осигуряване на метрологична проследимост. ІІ. СПОМАГАТЕЛНО ОБОРУДВАНЕ Дата: ........................... РЪКОВОДИТЕЛ НА ДЕЙНОСТТА ПО ПРОВЕРКА НА СУБП: .......................................................... (име, фамилия и подпис)