Наредба № 32 от 29 юли 2002 г. за профилактика и борба с класическата чума по свинете

Чл. 1

С тази наредба се определят:

1. мерките срещу проникване, разпространение и за ликвидиране на заболяването класическа чума по свинете (КЧС);

2. методите за диагностика на заболяването;

3. задълженията на държавните органи, физическите и юридическите лица за прилагане на мерките по т. 1.

Чл. 2

Класическата чума по свинете подлежи на задължително обявяване по реда на Наредба № 21 от 2002 г. за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести по животните (ДВ, бр. 55 от 2002 г.).

Чл. 3

(1) Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативен план за действие при съмнение или при възникване на КЧС.

(2) Планът по ал. 1 включва:

1. създаване на национален център за координация и предприемане на спешни мерки за ликвидиране на болестта КЧС;

2. създаване на регионални центрове за координация и контрол на предприетите спешни мерки на регионално ниво;

3. подробна информация за персоналната отговорност при предприемане на спешните мерки и квалификацията на кадрите, отговарящи за тях;

4. информация за възможностите на всеки регионален кризисен център за незабавно организиране на неговите членове при поява на огнище от КЧС;

5. необходимата екипировка и материали за точно въвеждане и изпълнение на спешните мерки;

6. инструкции, които посочват последователността на действията при предприемане на спешните мерки, вкл. унищожаването на труповете на заразените животни;

7. програми за обучение;

8. информация за възможностите за провеждане на лабораторните изследвания;

9. информация за количеството от ваксина, необходима за принудителна ваксинация.

Чл. 4

(1) Когато в един свиневъден обект съществува съмнение за наличие на вируса на КЧС, държавният ветеринарен лекар провежда епизоотологично проучване и в съответствие с формулираните в диагностичното ръководство съгласно приложение № 1 правила потвърждава или отхвърля наличието на това заболяване.

(2) Държавният ветеринарен лекар проверява в обекта по ал.1 броя на свинете и идентификационните номера на марките на свинете.

Чл. 5

(1) При съмнение за КЧС държавният ветеринарен лекар:

1. в 7-дневен срок нарежда да се извърши преброяване на всички свине в свиневъдния обект, като се състави списък на умрелите, болните и съмнително болните животни, описани по категории, като този списък подлежи на актуализиране за отразяване на родените и умрелите през периода на съмнението животни;

2. поставя свинете на оборен режим и забранява:

3. разпорежда да се подготвят и заредят с дезинфекционен разтвор разположените на входа на свиневъдния обект:

4. нарежда преди напускане на свиневъдния обект всички превозни средства да бъдат дезинфекцирани.

(2) Мерките по ал.1 се отменят от държавния ветеринарен лекар след получаване на отрицателен резултат за наличието на вирус на КЧС от лабораторните изследвания.

Чл. 6

Епизоотологичното проучване, провеждано от държавния ветеринарен лекар във връзка с наличие на подозрителни случаи или огнища на КЧС, следва да изясни:

1. произхода на инфекцията;

2. времето и пътя за проникване на вируса в свиневъдния обект;

3. периода на скрито протичане на инфекцията;

4. наличието на други свиневъдни обекти, в които има вероятност от проникване на вируса;

5. придвижване на свине и продукти от тях, хора и транспортни средства, които биха могли да бъдат преносители на вируса.

Чл. 7

(1) Когато свиневъдният обект по чл. 4, ал. 1 е разположен в район с висока плътност на свине, директорът на съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) може да разпореди прилагането на мерките по чл. 8 или да ограничи прилагането на тези мерки само по отношение на свинете, за които има съмнение, че са инфектирани или контаминирани с вируса на КЧС, и по отношение на онази част от свиневъдния обект, в която са настанени тези свине, при условие че те са държани и хранени напълно отделно от останалите свине.

(2) В случаите по ал. 1 държавният ветеринарен лекар взима достатъчен брой проби от свине, за да може в съответствие с диагностичното ръководство да потвърди или отхвърли наличието на вирус на КЧС.

Чл. 8

При лабораторно потвърждаване на КЧС държавният ветеринарен лекар освен мерките по чл. 5:

1. провежда епизоотологично проучване;

2. нарежда:

3. взима в съответствие с изискванията на диагностичното ръководство достатъчен брой проби от свине, за да може да се установи начинът на проникване в свиневъдния обект на вируса на КЧС, както и продължителността на предшестващия обявяването на заболяването период, през който то вероятно е присъствало в обекта;

4. проследява преработката на месото от свине, заклани през периода между вероятното проникване на заболяването в свиневъдния обект и налагането на ограничителните мерки;

5. контролира преработването на труповете на умрелите или умъртвените свине;

6. контролира унищожаването на семенния материал, яйцеклетките и ембрионите, събрани в свиневъдния обект през периода между вероятното проникване на заболяването и налагането на ограничителните мерки.

Чл. 9

При потвърдено наличие на КЧС в свиневъден обект, състоящ се от две или повече отделни производствени единици, с цел да се осигури приключване на угояването на свинете по преценка на директора на съответната РВМС мерките по чл. 8, т. 2, буква „а“ могат да не се прилагат по отношение на включени в този обект здрави свине при условие, че обектът разполага с напълно отделни помещения и съоръжения за настаняване, държане и хранене, гарантиращи невъзможност да се разпространи вирусът от една производствена единица в друга.

Чл. 10

(1) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) обявява свиневъден обект за контактен, когато при епизоотологичното проучване по чл. 6 държавният ветеринарен лекар открие или има основание да предполага, че вирусът на КЧС е проникнал:

1. в заразения обект от друг свиневъден обект;

2. от заразения обект в друг свиневъден обект.

(2) В контактните свиневъдни обекти се прилагат мерките по чл. 5, когато държавният ветеринарен лекар има основание да предполага наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 1 или 2.

(3) Мерките по чл. 8 се прилагат, когато се потвърди наличието на КЧС в контактния свиневъден обект.

Чл. 11

(1) В съответствие с изискванията на диагностичното ръководство трябва да се вземат достатъчен брой проби от свинете, за да може наличието на вирус на КЧС в контактния свиневъден обект официално да се потвърди или отхвърли.

(2) Решение за умъртвяване на свине в контактни свиневъдни обекти се взема съгласно критериите, посочени в приложение № 3.

Чл. 12

(1) При лабораторно потвърждаване на КЧС директорът на съответната РВМС със заповед определя защитна и надзорна зона.

(2) Защитната зона е с радиус не по-малък от 3 км от огнището на заболяването.

(3) Зоната по ал. 2 се включва в надзорна зона, която е с радиус не по-малък от 10 км от огнището на заболяването.

Чл. 13

При определяне на зоните по чл. 12 директорът на РВМС се съобразява със:

1. резултатите от епизоотологичното проучване;

2. географското разположение на огнището на заболяването и по-конкретно всички естествени или изкуствени граници;

3. разположението и близостта на други животновъдни обекти и кланици;

4. начините на придвижване на свинете и търговията с тях;

5. наличните материални и човешки ресурси, които могат да се използват за контрол на придвижването на свине в границите на зоните;

6. необходимостта от извеждане на подлежащите на умъртвяване свине от свиневъдния обект на произход.

Чл. 14

Регионалната ветеринарномедицинска служба в сътрудничество с органите на местно самоуправление информират населението в защитната и надзорната зона за въведените ограничения чрез поставянето на ясно видими знаци и предупредителни табели, чрез средствата за масово осведомяване и по друг подходящ начин.

Чл. 15

(1) В защитната зона се прилагат мерките по чл. 5 и 8.

(2) Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, буква „а“ не се прилагат:

1. при транзитно преминаване през защитната зона на транспортни средства, при което отсъства спиране или разтоварване на свине;

2. когато се налага клане на свине, пристигащи от обект извън територията на защитната зона и техният маршрут е с местоназначение кланица в защитната зона; в тези случаи свинете се подлагат на незабавно клане.

Чл. 16

(1) В 30-дневен срок от приключване на мероприятията по дезинфекция и почистване на свиневъдния обект държавният ветеринарен лекар може да разреши транспортирането на свинете до:

1. одобрена от НВМС кланица, разположена в защитната или надзорната зона; ако не съществува такава кланица, свинете се транспортират до най-близката до огнището на заболяването кланица;

2. екарисаж или място за загробване, където свинете да бъдат незабавно умъртвени и труповете им да бъдат преработени под контрола на държавен ветеринарен лекар.

(2) В случай, че до изтичане на срока по ал. 1 в свиневъдния обект възникнат нови случаи на заболяването КЧС, забраната за транспортиране на свинете остава в сила до окончателното му ликвидиране.

(3) По изключение и на основание заявление от собственика на свинете директорът на РВМС може да разреши транспортирането на животните и в случаите по ал. 2, ако са възникнали икономически или технологични проблеми или проблеми по хуманно отношение към животните. Транспортирането в тези случаи се извършва при следните условия:

1. ветеринарният лекар, отговарящ за обекта, е провел клиничен преглед на свинете и е проверил регистъра и идентификационните марки;

2. при клиничния преглед по т. 1 не са установени признаци за наличие на КЧС;

3. свинете се транспортират в пломбирани от държавен ветеринарен лекар транспортни средства;

4. след разтоварването на свинете транспортните средства се дезинфекцират под контрола на държавен ветеринарен лекар;

5. преди клането се взимат достатъчен брой проби от свинете, за да се потвърди или отхвърли наличието на вируса на КЧС;

6. отговарящият за кланицата държавен ветеринарен лекар е предварително информиран за намерението да се изпратят свине в тази кланица, като впоследствие информира изпращащия лекар за тяхното пристигане;

7. при пристигането им в кланицата тези свине се държат и колят отделно от другите свине;

8. по време на клането се следи за характерни изменения във вътрешните органи, типични за КЧС;

9. добитото месо се подлага на термична преработка, гарантираща унищожаването на вируса на КЧС, или се обозначава със специален печат, указващ, че месото е предназначено за термична преработка;

10. подлежащото на термична преработка месо по т. 9 се транспортира в пломбирани от държавен ветеринарен лекар транспортни средства в одобрено от НВМС месопреработвателно предприятие, където се преработва.

Чл. 17

(1) Наложените в защитната зона мерки остават в сила:

1. до приключване на почистването и дезинфекцирането в заразения свиневъден обект;

2. докато свинете във всички свиневъдни обекти са преминали през клинични прегледи и лабораторни изследвания, осъществени в съответствие с диагностичното ръководство с оглед откриване за възможно наличие на вируса на КЧС.

(2) Клиничните прегледи и изследванията по ал. 1, т. 2 не трябва да се извършват по-рано от 30 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция в заразения свиневъден обект.

Чл. 18

(1) В надзорната зона се прилагат мерките по чл. 5 и 8.

(2) Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, буква „а“ не се прилагат:

1. при транзитно преминаване през надзорната зона на транспортни средства, при което отсъства спиране или разтоварване на свине;

2. когато се налага клане на свине, пристигащи от обект извън територията на надзорната зона и техният маршрут е с местоназначение кланица в надзорната зона; в тези случаи свинете се подлагат на незабавно клане.

Чл. 19

Държавният ветеринарен лекар може да разреши транспортирането на свине извън надзорната зона след изтичане на 21 дена от приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция при спазване условията и реда на чл. 16.

Чл. 20

(1) Наложените в надзорната зона мерки остават в сила:

1. до приключване на почистването и дезинфекцирането в заразения свиневъден обект;

2. докато свинете във всички свиневъдни обекти преминат през клинични прегледи и лабораторни изследвания, осъществени в съответствие с диагностичното ръководство с оглед на откриване на възможно наличие на вируса на КЧС.

(2) Клиничните прегледи и изследванията по ал. 1, т. 2 не трябва да се извършват по-рано от 20 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция в заразения свиневъден обект.

Чл. 21

Собствениците под контрола на държавен ветеринарен лекар зареждат свиневъдния обект със свине не по-рано от 30-ия ден след приключване на дейностите по почистване и дезинфекция при спазване на следните изисквания:

1. първоначално свиневъдният обект се зарежда с възприемчиви животни, които при лабораторното изследване са показали отрицателен резултат за наличие на антитела срещу вируса на КЧС или които произхождат от свиневъдни обекти, които не са били обект на ограничения, свързани с КЧС;

2. възприемчивите животни се настаняват върху цялата територия на свиневъдния обект, като на 40-ия ден след настаняването им се вземат проби за наличие на антитела срещу вируса на КЧС; през този период свинете не трябва да напускат свиневъдния обект;

3. от деня на настаняването им се извършва ежедневен клиничен преглед с измерване на телесната температура, като данните за всяко животно се отразяват в специален дневник;

4. лечение на заболели възприемчиви животни се допуска след поставяне на диагноза, изключваща КЧС;

5. пълното зареждане с новозакупени свине се осъществява, ако в нито едно от възприемчивите животни не се установят антитела срещу вируса на КЧС;

6. новозакупените свине се придружават с ветеринарномедицинско свидетелство, като в срок 3 дни от настаняването им в свиневъдния обект числеността им се декларира пред органите на местно самоуправление, пред лицензирания частнопрактикуващ ветеринарен лекар или в съответната районна ветеринарна лечебница, ако тя обслужва свиневъдния обект;

7. новозакупените свине се карантинират за срок 30 дни.

Чл. 22

(1) При съмнение за наличие на КЧС в кланица или транспортно средство държавният ветеринарен лекар провежда епизоотологично проучване и лабораторни изследвания, за да потвърди или отхвърли наличието на вируса на КЧС.

(2) При потвърждаване на наличието на КЧС в обектите по ал. 1 под контрола на държавен ветеринарен лекар се предприемат следните мерки:

1. умъртвяват се всички възприемчиви животни, намиращи се в кланицата или транспортното средство;

2. унищожават се труповете, вътрешностите и отпадните продукти от свинете, при които съществува вероятност да са заразени или контаминирани, по начин, гарантиращ неразпространението на вируса на КЧС;

3. почистват се и се дезинфекцират транспортните средства, сградите и оборудването на кланицата.

(3) Не се допуска въвеждане на свине в кланицата или транспортното средство по-рано от 24 часа от приключване на мероприятията по почистването и дезинфекцията.

Чл. 23

В свиневъдния обект, от който произхождат заразените свине, предназначени за клане, се прилагат мерките по чл. 8.

Чл. 24

(1) При съмнение за наличие на КЧС при диви свине държавният ветеринарен лекар провежда епизоотологично проучване и лабораторни изследвания, за да потвърди или отхвърли наличието на вируса на заболяването, като ползва информация от собствениците на свине или ловци за всички отстреляни или открити мъртви диви свине.

(2) При потвърждаване на наличието на КЧС в диви свине директорът на РВМС със заповед определя експертна група, включваща ветеринарни лекари, ловци и лесоинженери, отговорници по дивеча, която в сътрудничество с държавния ветеринарен лекар провежда епизоотологичното проучване и определя границите на заразения район.

Чл. 25

Експертната група по чл. 24, ал. 2 изготвя план за ликвидиране на КЧС, който съдържа информация за:

1. резултатите от епизоотологичното проучване, което включва и попълването на въпросник за:

2. мерките, които следва да се предприемат за ликвидиране на заболяването в заразения район;

3. географското разпространение на заболяването;

4. популацията на диви свине в заразения район;

5. съществуването на големи естествени или изкуствени прегради за движение на диви свине;

6. начина на уведомяване на ловците за изискванията към тях във връзка с избягване на разпространяването на заболяването;

7. приблизителния брой на диви свине около заразения район;

8. степента на инфекция в популацията на диви свине, определена чрез епизоотологични проучвания и лабораторни изследвания;

9. мерките, които ще се предприемат за намаляване популацията диви свине и по-конкретно на малките прасенца;

10. мерките за унищожаване на труповете на намерените мъртви или отстреляни диви свине;

11. мерките за мониторинг на заболяването, които продължават за период не по-кратък от 12 месеца след последния потвърден случай на КЧС при диви свине в заразения район.

Чл. 26

(1) Експертната група предприема следните мерки в заразения район:

1. всички отстреляни или открити мъртви диви свине се аутопсират и лабораторно се изследват съгласно диагностичното ръководство за наличие на КЧС;

2. труповете на всички доказано положителни за КЧС свине се загробват под контрола на държавен ветеринарен лекар или се преработват в екарисаж.

(2) В свиневъдните обекти, намиращи в заразения район, освен мерките по чл. 5 и 8 като допълнителни мерки може да се забрани:

1. влизането в свиневъдния обект на лица, за които съществува вероятност да са били в контакт с диви свине;

2. внасянето на месо от диви свине, независимо дали е отсреляно или намерено мъртво;

3. внасянето на оборудване, за което съществува вероятност да е контаминирано с вируса на КЧС.

(3) Като допълнителна мярка в заразения район може да се забранят ловът и храненето на диви свине.

(4) През периода на мониторинга по чл. 25, т. 11 се провеждат лабораторни изследвания за наличие на вирус на КЧС и антитела.

Чл. 27

Експертната група провежда контролни проверки за установяване на ефективността от приетите мерки за ликвидиране на КЧС в заразените райони.

Чл. 28

(1) Не се прилага профилактична ваксинация срещу КЧС.

(2) Манипулирането, производството, съхранението, доставката, разпространението и продажбата на ваксини срещу КЧС се осъществяват под контрола на органите на НВМС.

Чл. 29

(1) Ваксиниране на свине срещу КЧС се разрешава по изключение, ако в свиневъдния обект е потвърдено наличието на КЧС и съществува опасност от разпространение на заболяването.

(2) Принудителната ваксинация по ал. 1 се разрешава със заповед на министъра на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС, направено въз основа на критериите, посочени в приложение № 4.

(3) Преди извършване на ваксинирането по ал. 1 НВМС изготвя план, който съдържа информация за:

1. епизоотичната обстановка, довела до нуждата от принудително ваксиниране;

2. размера на географския район, в който следва да се проведе принудително ваксиниране, и броя на свиневъдните обекти в него;

3. приблизителния брой на свине по категории, които следва да се ваксинират;

4. вида на ваксините, които ще се използват – маркерни (субединични) или конвенционални;

5. времетраенето на ваксинационната кампания;

6. идентификацията и регистрацията на ваксинираните животни;

7. видовете лабораторни изследвания, които ще се осъществяват върху взетите проби от ваксинирани с маркерна или конвенционална ваксина.

(4) По време на ваксинацията по ал. 1 в защитната и надзорната зона по чл. 12 държавният ветеринарен лекар:

1. забранява напускането на живи свине от района на ваксиниране, освен в случаите на транспортирането им с цел незабавно клане в одобрена кланица или унищожаването им в екарисаж;

2. разпорежда месото, добито от ваксинирани срещу КЧС свине, да бъде термично преработено или да бъде обозначено със специален печат и преработено по реда на чл. 16, ал. 3, т. 9 и 10;

3. контролира проследяването и унищожаването на всички семенни материали, яйцеклетки и ембриони, събрани през 30-те дни преди ваксинирането от свине, които ще бъдат подлагани на ваксиниране.

(5) След завършване на ваксинацията мерките по ал. 4 се прилагат в продължение наймалко на 6 месеца, като в този период не се разрешава:

1. серопозитивните свине да напускат свиневъдния обект, където са настанени, с изключение на случаите на незабавно клане;

2. събирането на семенен материал, яйцеклетки и ембриони от серопозитивни свине;

3. прасенцата, родени от серопозитивни свине майки, да напускат свиневъдния обект на произход, освен ако не бъдат транспортирани за:

(6) Ограниченията в свиневъдните обекти, в които се извършва ваксинация, се прекратяват след като:

1. всичките ваксинирани свине са заклани или умъртвени и полученото от закланите свине прясно месо е маркирано или термично преработено;

2. свиневъдните обекти, в които е имало ваксинирани свине, са били почистени и дезинфекцирани.

Чл. 30

След като ограниченията по чл. 29, ал. 4 и 5 бъдат вдигнати, собствениците на свиневъдни обекти могат да започнат зареждане със свине при следните условия:

1. зареждането не може да се извършва порано от 11-ия ден след приключване на почистването и дезинфекцията;

2. след извършване на зареждането свинете се подлагат на клинични прегледи и лабораторни изследвания, имащи за цел да открият евентуално наличие на вирус на КЧС, но не по-рано от 41 дни от зареждането; през този период свинете не трябва да напускат свиневъдния обект.

Чл. 31

(1) При прилагане на:

1. конвенционална ваксина – пробите се изследват за наличие на антитела и вирус на КЧС чрез конвенционални тестове;

2. маркерна ваксина – пробите се изследват за наличие на вирус на КЧС чрез конвенционални тестове, а за наличие на антитела – чрез конвенционални и разграничителни лабораторни тестове.

(2) В случаите на прилагане на конвенционална ваксина месото, добито от ваксинирани свине, се подлага на термична преработка.

(3) В случаите на прилагане на маркерна ваксина след получаване на отрицателен резултат за наличие на вирус на КЧС и постваксинални антитела от лабораторните изследвания, проведени 6 месеца след ваксинацията, месото от ваксинираните свине може да се използва без ограничения.

Чл. 32

(1) При констатиране на КЧС в диви свине с цел неразпространение на заболяването може да се наложи принудително ваксиниране.

(2) Преди извършване на ваксинирането по ал. 1 НВМС изготвя план, който съдържа информация за:

1. епизоотичната обстановка, довела до нуждата от принудително ваксиниране;

2. размера на географския район, в който следва да се проведе принудително ваксиниране;

3. вида на ваксините, които ще се използват, и процедурата по ваксиниране;

4. специалните усилия, които следва да се положат за ваксиниране на млади животни;

5. очакваната продължителност на кампанията по ваксиниране;

6. приблизителния брой на диви свине, които следва да се ваксинират;

7. приетите мерки за недопускане на голяма промяна в популацията на дивите свине;

8. приетите мерки за недопускане на евентуално разпространение на ваксиналния вирус сред свинете, отглеждани в свиневъдни обекти;

9. очакваните резултати от кампанията по ваксиниране и параметрите, които ще бъдат разглеждани за проверка на нейната ефективност;

10. други мерки, свързани с извънредната обстановка.

Чл. 33

За предпазване на страната от проникване и разпространение на КЧС НВМС чрез своите поделения и лицензираните частнопрактикуващи ветеринарни лекари провежда имунопрофилактика с конвенционални ваксини на цялото поголовие свине при спазване на следните изисквания:

1. ваксините, които ще се прилагат, са регистрирани в страната и са под контрола на НВМС;

2. профилактична ваксинация на всички свине за разплод и нерези се извършва на всеки 6 месеца;

3. двукратна ваксинация на свинете в свиневъдни обекти с над 5 разплодни свине или с над 50 свине за угояване се извършва по следната схема:

4. еднократна ваксинация на прасетата се извършва две седмици след отбиването, но не по-късно от 60-ия ден в останалите свиневъдни обекти и на свинете до 15-ия ден на карантинния период, като:

5. за всяка проведена ваксинация се съставя протокол по образец на НВМС;

6. седем дни преди и след ваксинацията не се прилагат препарати с имуносупресивно действие.

Чл. 34

(1) Не се разрешава храненето на свине с кухненски отпадъци.

(2) Хранителните отпадъци от кораби, шосейни транспортни средства, влакове, самолети и др. се събират и унищожават под контрол на държавен ветеринарен лекар.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Класическа чума по свинете“ е контагиозно заболяване по домашни и диви свине, причинявано от вирус, принадлежащ към семейство „Флавивириде“, род „Пестивирус“ – тип 1.

2. „Свиня“ е животно от семейство Suidae, вкл. и дива свиня.

3. „Дива свиня“ е свиня, която не се държи или отглежда в свиневъден обект.

4. „Свиневъден обект“ е всяко място, където се отглеждат или настаняват свине.

5. „Съмнение за КЧС“ е наличие при свине или трупове от свине на клинични признаци и/или патологоанатомични изменения, характерни за КЧС.

6. „Огнище на КЧС“ е свиневъдният обект, в който е открит един или няколко случая на класическа чума по свинете.

7. „Възприемчива популация от диви свине“ е онази част от една популация от диви свине, която не е имунна срещу вируса на КЧС.

8. „Държавен ветеринарен лекар“ е ветеринарен лекар от системата на НВМС.

9. „Термична преработка“ е термично третиране на високорисков материал, гарантиращи унищожаване на вируса на КЧС с цел недопускане на разпространението му.

10. „Кухненски отпадъци“ са отпадъци от кухни, столове, ресторанти и предприятия, преработващи месо.

11. „Маркерна ваксина“ е ваксина, след приложението на която в организма на животното се изграждат антитела, различими от тези, образувани след проникването на вирус на КЧС, което се определя чрез разграничителен ELISA-тест.

12. „Контактен свиневъден обект“ е обект, в който е могъл да проникне вирусът на КЧС, в резултат от местоположението му, придвижвания на свине, хора или превозни средства или по какъвто и да било друг начин.

13. „Случай на КЧС“ или „свиня, заразена с вируса на КЧС“ е всяка свиня или труп на свиня, при която официално е потвърдено наличието на клинични признаци и патологоанатомични изменения, характерни за КЧС, или заболяването е потвърдено въз основа на лабораторни изследвания по приложение № 1.

14. „Умъртвяване“ е убиване на свинете по безкръвен начин.

15. „Клане“ е причиняване смърт на животните чрез пълно обезкръвяване.

16. „Производствени единици“ са производствени сгради, в които се отглеждат свине от едно и също направление – угояване, подрастващи, майки кърмачки, заплождане и бременност.

17. „Район с висока плътност на свине“ е територия в радиус от 10 км около свиневъден обект, за която съществува съмнение или потвърждаване за наличието на КЧС с наличие на повече от 800 свине на кв. км.

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 23, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 8 от 1999 г. за профилактика и борба с класическата чума по свинете (ДВ, бр. 24 от 1999 г.).

§ 3

Разпоредбите на чл. 28, ал. 1, чл. 29 и 30, 31 и 32 влизат в сила от 1.1.2005 г.

§ 4

Разпоредбата на чл. 33 е в сила до 1.1.2005 г.

§ 5

Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС. Министър: М. Дикме

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1

Диагностично ръководство I. Минимални изисквания за биобезопасност на Националната лаборатория по класическа чума по свинете 1. Оценка на риска. Вирусът на КЧС не представлява риск за човешкото здраве. Правилата за биобезопасност предотвратяват разпространението на инфекциозен вирус от лабораторията към възприемчивата популация от свине. Вирусът спада към ОИЕ „Група 3“: предизвиква заболяване, което е обект на контрол от органите на НВМС и има умерен риск за разпръскване от лабораторията. 2. Общи принципи на работната среда. Нормално атмосферно налягане, обособени помещения за различните процедури, както следва: – за постмортални обследвания – с мивка, възможности за почистване и дезинфекция; допуска се разположение извън КЧС-звеното; – биообезопасена лаборатория за работа с диагностични проби и процедури с жив вирус (задължително ниво III); – съблекалня с душове и/или мивки, базирана на входа/изхода на биообезопасената лаборатория; – помещение за хладилници и фризери; – помещение за микроскопиране, вкл. затъмнена част за работа с флуоресцентен микроскоп; – „чиста“ стая за подготовка на клетъчни култури, среди и стъклена посуда; – лаборатория за серологични изследвания с използване на инактивиран антиген. – помещение за персонала. 3. Лабораторно облекло. Връхно работно облекло, използвано само в лабораторията, ръкавици за еднократна употреба при всички манипулации с инфектиран материал, стерилизация на посудата и пране на облеклото – в лабораторията. 4. Контрол на персонала. В лабораторията влизат само поименно обучени лица. На персонала не е разрешено да имат достъп до прасета 48 ч. след напускане на лабораторията. 5. Оборудване. – ламинарен бокс (клас I или II) с двойна НЕРА филтрация; – фризер (-70^{\circ}); – фризер (-20^{\circ}\text{C}); – хладилници (-4^{\circ}\text{C}); – криостатен микротом; – хомогенизатор; – инкубатор (за предпочитане \text{CO}_2); – инвертен светлинен микроскоп; – флуоресцентен микроскоп. – центрофуга; – бидестилатор; – автоклав; – перална машина със сушилня и ютия; – общо лабораторно оборудване: везни, рН-метър, миксер, шейкър, водна баня, многоканални и едноканални пипети с обем от 1 мкл до 300 мкл със съответните наконечници; – ELISA-система – инкубатор клатачка, миещо устройство, рийдер за фотометрично отчитане на плаки, компютър със съответния софтуер и принтер. 6. Вирусни щамове. Всички изолати на вируса се съхраняват на сигурно място дълбоко замразени във фризер, който не се използва за съхраняване на други вируси и материали, несвързани с диагностиката на КЧС. Използват се индивидуални ампули, щателно номерирани, с етикет. Води се стриктна документация за вирусните щамове – произход, дати и резултати от контролните изследвания. 7. Опитни животни. Всички опитни животни се унищожават преди напускане на звеното. Труповете се изгарят след приключване на изследването. II. Клинично и постмортално обследване Клиничните признаци и постморталните лезии при прасетата, инфектирани с вируса на КЧС, силно варират в зависимост както от свойствата на вируса, така и от състоянието на животните. 1. заболяването протича в остра, хронична и конгенитална форма: а) при острата форма – избухване на заболяването във всички възрастови групи, съпроводено с пирексия, треперене, липса на апетит, вялост, отслабване, конюктивити, констипация, последвана от диария; няколко дни след това ушите, коремът и вътрешната страна на бедрата се оцветяват червено-синьо-виолетово; животните умират за 1 – 2 седмици; внезапната смърт и липсата на клинични признаци не са симптоматични за КЧС; б) при известни обстоятелства, свързани с възрастта и кондицията на животните, а също и с включения вирусен щам, може да се развие подостра или хронична форма, която се протрахира от 2 – 4 седмици или месец; наблюдава се спиране на растежа, анорексия и интермитираща пирексия и диария; в) конгениталната перзистираща инфекция може да не бъде открита месеци и да засегне само няколко прасила във фермата; клиничните признаци са неспецифични: изтощение при липса на перексия. Хроничната и перзистиращата инфекция винаги водят до смърт на животното. Вирусът засяга имунната система, най-важният признак е генерализираната левкопения, което често се установява преди появата на треска. Имуносупресията може да доведе до развитието на конкурентна инфекция. 2. Постмортални изменения: а) при острата форма: в типичните случаи лимфните възли са хеморагични, хеморагии се наблюдават в епикардиума, в бъбреците, пикочния мехур, по кожата и подкожно; б) в субакутните (хроничните) случаи – некрози или „бутонни“ язви се наблюдават в мукозата на гастроинтестиналния тракт, епиглотиса и ларинкса като допълнение на останалите лезии. Хистопатологичните находки не са патогномични. Лезиите могат да включват паренхиматозна дегенерация на лимфоидната тъкан, клетъчна пролиферация на васкуларната интерстициална тъкан и негноен менингоенцефалит. Вариабилността на клиничните признаци и постморталните лезии не дават възможност да се установи недвусмислена диагноза. Предполагаемата диагноза, базирана на клиничните признаци и постморталните лезии, трябва своевременно да бъде потвърдена чрез лабораторни изследвания. III. Правила за вземане и обработка на проби от свине за серологично и вирусологично изследване 1. Кръвни проби се вземат в стерилни стъклени флакони при стриктно спазване на правилата за антисептика. 2. След напълване на флакона с кръв до 2/3 от обема му той се оставя в изправено положение за около 20 – 30 минути на стайна температура за отделяне на кръвен серум. 3. След отделяне на кръвен серум той се прелива в стерилни стъклени флакони и плътно се затваря. 4. Пробата кръвен серум се съхранява дълбоко замразена във фризер. 5. За вирусологично изследване се вземат: цял далак, един бъбрек и тонзили (или ретрофаренгиални лимфни възли), които се изпращат в лабораторията в охладено състояние. При невъзможност взетите проби от вътрешни органи се поставят в полиетиленов плик и се съхраняват до транспортирането им в лабораторията по КЧС във фризер. 6. Кръвните проби и пробите от вътрешни органи се идентифицират чрез номера, които се описват в придружителното писмо. 7. Пробите се транспортират до лабораторията в хладилна чанта, придружени от писмо, издадено от държавен ветеринарен лекар. Схема за вземане на кръвни проби от свине Брой животни: Брой кръвни проби: До 9 бр. свине 2 От 10 до 49 бр. свине 5 От 50 до 99 бр. свине 7 От 100 до 199 бр. свине 10 От 200 до 399 бр. свине 15 От 400 до 999 бр. свине 20 Схема за вземане на проби за серологично и вирусологично изследване от свине по време на клане и извършване на месопреглед в кланици Брой животни: Брой проби: От 1 до 9 бр. свине 5 От 10 до 29 бр. свине 10 От 30 до 49 бр. свине 25 От 50 до 99 бр. свине 50 От 100 до 200 бр. свине 70 IV. Доказване на вируса 1. Пряк имунофлуоресцентен метод за доказване на антиген. Методът се прилага за детекция на КЧС-антиген в криосрезове от сливици, далак, бъбреци или дисталните части на илеума. Органите, събрани от няколко животни, се събират и транспортират без консерванти, охладени, но не замразени. Криосрезовете се обработват директно с анти-КЧС-имуноглобулин, конюгиран с флуоресцеин-изотиоцианат (ФИГЦ) и се наблюдават чрез флуоресцентен микроскоп. Сливиците са най-подходящият орган, защото първи се инфектират с вируса, независимо от начина на заразяване. В случаите на субакутни и хронични форми най-често положителен е илеумът и е единственият орган, който дава положителна флуоресцентна реакция. Процедура: Във всяка от сериите криосрезове от органи трябва да се изследват положителни и отрицателни срезове: – отразяват се кубчета от органите приблизително с размери 1 \times 1 \times 0,5 см и се закрепват с дестилирана вода към криостатната масичка; – замразяват се в криобара на криостата; – срязват се криосрезове с дебелина не повече от 4 мкм и се залепят върху покривни стъкла с големина 10 \times 32 мм; – криосрезовете се фиксират за 10 мин в хладилна камера в ацетон и се изсушават за 20 мин. при 37^\circ\text{C}; – криосрезовете се промиват еднократно с ПБС за 5 мин; – КЧС-конюгатът се разрежда в работно разреждане, покрива се криосрезът и се инкубира за 30 мин при 37^\circ\text{C}; – след промиване с ПБС криосрезовете се обработват с Евансово синьо в концентрация 1:20\ 000 за 10 мин; – трикратно промиване за по 5 мин с ПБС и еднократно – с дестилирана вода; – криосрезовете върху покривните стъкла се отцеждат върху филтърна хартия, залепят се на предметно стъкло с глицеринов буфер, след което се наблюдават на флуоресцентен микроскоп. Същата процедура се прилага и при използване на прекия имунофлуоресцентен метод за доказване на вирус в клетъчни култури. 2. Биологична проба. Биологичната проба се извършва в определена от НВМС база. Биологичната проба се провежда върху три прасета на 3 – 5 месечна възраст, ваксинирани срещу КЧС, най-малко 30 – 50 дни преди залагането и върху три неваксинирани прасета на същата възраст. Прасетата се инокулират интрамускулно с по 2 мл 1:10 емулсия от далак и лимфни възли на болно или умряло със съмнение за КЧС прасе. Опитните прасета се наблюдават в продължение на 30 дни при ежедневно термометриране и строга охрана. При умиране на всичките 6 прасета с клинични признаци и патологоанатомични изменения за класическа и африканска чума по свинете диагнозата е положителна за африканска чума. При умиране само на контролните неваксинирани прасета диагнозата е положителна за КЧС. 3. ELISA за откриване на гликопротеин E^{RNS}/gp 44/48/ на вируса на класическата чума по свинете Плаките на кита са покрити с моноклонални антитела срещу гликопротеина E^{RNS} на вируса на КЧС. В случай на присъствие на този гликопротеин в серума или плазмата, или тъканносвързан E^{RNS} произтича специфично свързване с моноклоналните антитела от плаката. Несвързаните компоненти се отмиват, добавя се свързан с пероксидаза (белязан) анти-E^{RNS}-конюгат, който се свързва с комплекса антиген-антитела върху плаката. Несвързаният конюгат се отмива и се добавя хромоген. Степента на цветната реакция е право пропорционална на количеството кликопротеин E^{RNS} в пробата. Диагностичната стойност на реакцията се проверява чрез сравняване на оптичната плътност в ямките с пробите и в тези с положителна и отрицателна контрола. Процедура: Всички реагенти се темперират. Разтворите за миене на плаките и разредителите на пробите, конюгата и контролите се разреждат съгласно описанието. Във всеки две ямки след аплицирането на разредител (50 мкл) се накапват пробите (серум, плазма или органа суспензия 1:10) в количество 150 мкл. Едновременно с пробите се накапват и по две ямки с положителна и отрицателна контрола. Компонентите се смесват чрез внимателно тръскане на плаката, тя се покрива и се инкубира 60 мин при 37^\circ\text{C} във влажна камера. Плаката се промива двукратно. Във всяка ямка се накапва разреден 1:200 конюгат, 200 мкл и се инкубира за 60 минути при 37^\circ\text{C} във влажна камера. Плаката се промива двукратно. Във всички ямки се накапва по 200 мкл хромоген. Резултатите се отчитат чрез фотометриране (ридер на „Санофи“), след като разликата между оптичните плътности на отрицателната и положителната контрола е по-голяма или равна на 0,4. Това се отчита обикновено след 15 до 40 минути след апликацията на хромогена. Във всяка от ямките се накапва по 50 мкл стопиращ реакцията разтвор. V. Доказване на антитела 1. ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин E 2 (gp 55). Плаките са покрити с рекомбинантен E2 гликопротеин. В случай на присъствие на антитела в пробите същите се свързват с антигена и предотвратяват свързването му с белязан с пероксидаза E2 специфичен конюгат. Несвързаните компоненти се отмиват от плаката. Ако в пробата има специфични антитела, цветът не се променя след добавянето на хромоген. В случай, че няма антитела, се наблюдава зелено оцветяване. Степента на цветната реакция е право пропорционална на присъствието на специфични антитела в пробата. Диагностичната стойност на теста се определя по оптичната плътност на положителната и отрицателната контрола. Процедура: Всички реагенти се темперират. Концентрираните разтвори за миене на плаките и за разреждане на контролите, пробите и конюгата се разреждат по описание. Във всяка плака се аплицира по 75 мкл разредител във всяка ямка и се накапва в две последователни ямки по 50 мкл от пробата (серум или плазма). Компонентите се смесват чрез внимателно разклащане на плаката и същата се покрива и инкубира за 90 минути във влажна камера. Плаката се промива двукратно. Във всяка ямка на плаката се накапва по 100 мкл конюгат в разреждане 1:200. Инкубира се при 37 °C за 30 мин. Плаката се промива двукратно. Във всяка ямка се накапва по 100 мкл хромоген. След като разликата между оптичната плътност на отрицателната и положителната контрола стане по-голяма или равна на 0,3, реакцията се отчита със „Санофи“ ридер фотометрично (20 до 30 мин след добавянето на хромоген). Преди отчитането реакцията се спира чрез добавяне във всяка ямка по 50 мкл стопинг-разтвор. 2. ELISA за доказване на антитела срещу CSFV – Erns (разграничителен тест). Кратко описание: Тестът се използва за детекция в серум на антитела срещу Erns – протеина на вируса на КЧС. Тестът е основан на блокиране чрез специфичните серумни антитела на свързването между Erns – с пацифични моноклонални антитела и Erns – протеина. Предназначен е за разграничаване на антителата, образувани след ваксинация с E-2 субединична ваксина, и на тези, образувани след ваксинация с конвенционална ваксина или след размножаването на теренен вирус на КЧС в организма на свинете. Процедура: 1. Всички реагенти, съдържащи се в кита и допълнителните плаки, се темперират. 2. Референтните серуми се реконституират с деминерализирана вода. 3. Конският серум, антигенът се реконституират с дестилирана или деминерализирана вода. 4. Приготвя се ELISA-буфер от предварително разредения с дестилирана или деминерализирана вода разтварящ буфер и 5 % конски серум. 5. Антигенът и конюгатът се довеждат до работно разреждане с ELISA-буфер. 6. Приготвя се миещ разтвор. 7. Върху допълнителните плаки се диспенсират по 12 мкл ELISA-буфер в A1 и B1 и по 45 мкл от същия буфер в останалите ямки. 8. В A1 и B1 се диспенсира по 30 мкл от референтен серум 1, в C1 и 1 – също, в E1 и F1 – 30 мкл от референтен серум 2 и в G1, H1 – по 30 мкл от референтен серум 3. 9. В ямки от A12 до H12 се диспенсира по 30 мкл от 88 изследвани серума. 10. В ямки от C1 до H12 се диспенсира по 75 мкл от работния разтвор на антигена, плаката се затваря, разклаща се леко и се инкубира за 30 минути при 37 °C. 11. След приключване на инкубацията се отварят покритите с антитела ELISA-плаки, диспенсират се по 50 мкл работен разтвор на конюгата във всички ямки и с помощта на 12-канална пипета се прехвърлят във всички ямки по 50 мкл от обема на всички ямки в допълнителните плаки. 12. Плаките се покриват, леко се разклащат и се инкубират за 1 час при 37 °C. 13. ELISA-плаките се мият 6 пъти с разчет 200 – 300 мкл миещ разтвор на ямка. След всеки цикъл плаките внимателно се затварят. 14. Във всяка ямка се диспенсира по 100 мкл разтвор на хромоген/субстрат и се инкубира за 30 минути при стайна температура. 15. Реакцията се спира чрез добавяне на 100 мкл стоп-разтвор във всяка ямка. 16. Реакцията се отчита не по-късно от 15 мин след добавянето на стоп-разтвор. Измерва се оптичната плътност на всяка ямка и резултатите се калкулират по указана от производителя формула. Валидация и интерпретация на резултатите Тестът е валиден при ODmax най-малко 1.000. Стойността на blank OD450 по-малко от 0.150. Процент инхибиция на референтен серум 2 поголяма от 50 %. Процент инхибиция на референтен серум 3 по-малка от 50 %. Като положителни (има наличие на специфични антитела срещу протеин Erns на вируса на КЧС) се определят всички серуми със стойности на процент инхибиция по-големи от 50 %. Като отрицателни (няма наличност на специфични антитела срещу протеин Erns на вируса на КЧС) се определят всички серуми със стойности на процент инхибиция по-малки от 50 %.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 8, т. 2, буква „г“

Дезинфекция при класическа чума по свинете 1. След освобождаване на помещенията в свиневъдните обекти от свине подовете, хранилките, торът и околният терен се накисват с двупроцентов разтвор на натриева основа при разход 1 л/м2 и експозиция 24 часа. 2. След обработката по т. 1 се извършва механично почистване и измиване на помещенията с вода, смесена с детергент, с температура на разтвора 70 °C и налягане на струята 80 – 150 атм. Почистването продължава до пълното измиване на повърхностите, като отточните води не трябва да съдържат видими замърсявания. 3. В единия край на терена в границите на свиневъдния обект се изкопава траншея с дълбочина не по-малко от 2 м, в която се изхвърля торът от помещенията и торището, торовата течност, постелята, остатъците от фураж, малоценни и малотрайни предмети. Те се натрупват до 1 м над повърхността на траншеята, като равномерно се прибавя вирузан и отгоре се насипва 50 см пласт от пръст. 4. Отточните води от свиневъдния обект се обезвреждат чрез събиране в траншея и добавяне на 160 кг гасена вар на 1 м3 течност при експозиция най-малко 48 часа. 5. Когато отточните води се изливат в канализацията, в нея се поставя варел с вместимост 10 л, съдържащ твърда натриева основа. 6. След механичното почистване и измиването се извършва основна дезинфекция на помещенията с едно от следните дезинфекционни средства: a) 2 %-ов разтвор на натриева основа при разход 1 л/м2 и експозиция 6 часа; b) 5 %-ов разтвор на хлорамин при разход 1 л/м2 или суха хлорна вар по 100 – 200 г/м2 и експозиция 6 часа, с активиране с амониева селитра или суперфосфат, по 50 – 100 г/м2, при вземане на мерки за недопускане обгазяването на хора; v) 5 %-ови разтвори на формалинови препарати (фезиаформ, вераформ, формазол) при разход 1 л/м2, температура на разтвора 15 до 30 °C и експозиция 6 часа; г) газов аерозол от формалдехид, получен при смесване на формалин, калиев перманганат и вода в съотношение съответно 25 мл, 17,5 г и 12,5 мл и експозиция 12 часа. 7. Броят на дезинфекциите се определя от държавен ветеринарен лекар. 8. Оградената територия около помещенията на свиневъдния обект се почиства механично и посипва с хлорна вар (200 г/м2) с активиране с амониева селитра и суперфосфат. Последните се посипват в количество 50 – 100 г/м2 и се заливат с вода по 1 л/м2. Почвата се изорава на дълбочина 25 – 30 см. Неизораните пространства между сградите, пътищата от асфалт и бетон се дезинфекцират с натриева основа по начин, посочен в т. 6, буква „а“. 9. Транспортните средства се почистват механично и измиват на автомивка, снабдена със септична яма. Измиването се извършва с вода, смесена с детергент – 1 %, и формалинов препарат – 5 %, или хлорамин – 5 %. При зимни условия температурата на разтвора трябва да е 40 – 50 °С. 10. Дезинфекция на дрехи, обувки, завивки и друго облекло се извършва чрез обработка с пара (98°С, 2 – 3 атм налягане и експозиция 45 – 60 мин). При липса на парна машина дрехите, обувките и завивките се накисват в 5 – 7 %-ов разтвор на фезиаформ с температура 40 °С, експозиция 12 до 24 часа или 5 %-ов разтвор на хлорамин при експозиция 6 до 12 часа. 11. След почистване и измиване на помещенията в свиневъдния обект лицата, отглеждащи свине, и други лица, обслужващи обекта, се изкъпват и сменят облеклото и обувките. 12. На входа на засегнатия свиневъден обект се поддържа дезинфекционна площадка, заредена с 2 %-ов разтвор на натриева основа или 5 %-ов разтвор на хлорна вар. 13. Преди настаняване на свине се провеждат две заключителни дезинфекции през 3 дни, както е посочено в т. 6. 14. След приключване на основната дезинфекция от всички помещения в животновъдния обект се вземат проби за бактериологичен контрол на качеството на дезинфекцията. 15. За извършените дезинфекции държавният ветеринарен лекар води документация, в която се записват данни за обработените площи, количеството на изразходваните дезинфектанти, тяхната концентрация, експозиция и кратност на обработките.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 11, ал. 2

Критерии за вземане на решение за умъртвяване на свине в контактни свиневъдни обекти Критерии Вземане на решение за умъртвяване Вземане на решение против умъртвяване 1 2 3 Клинични признаци, предполагащи наличие на КЧС в контактни свиневъдни обекти да не 1 2 3 Данни за придвижени свине, произхождащи от засегнати от КЧС свиневъдни обекти, по време на предполагаемия инкубационен период да не Местоположение на контактните свиневъдни обекти в район с висока плътност на свинете да не Вероятност за разпространение на вируса от епизоотичното огнище преди прилагането на мерките за ликвидиране на заболяването при голяма вероятност от разпространение – да при малка вероятност от разпространение на вируса – не Разстояние по-малко от 500 м от огнището да При повече от 500 м – не Близост на контактния свиневъден обект до повече от едно епизоотично огнище при наличие на такава близост – да Брой на свинете в епизоотичното огнище и/или контактните животновъдни обекти при по-голям брой – да при по-малък брой – не

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 29, ал. 2

Критерии за предприемане на принудителна ваксинация Критерии Решение за ваксинация Решение против ваксинация Тенденция за нарастване броя на епизоотичните огнища през последните 10 – 20 дни бързо нарастване броя на епизоотичните огнища слабо нарастване броя на епизоотичните огнища Дали свиневъдните обекти, в които ще се ваксинира, са разположени в район с висока плътност на свинете висока плътност – да ниска плътност – не Вероятно възникване на нови епизоотични огнища през следващите два месеца при вероятно възникване – да при малко вероятно възникване – не Недостиг на капацитетни мощности за преработка на ваксинираните животни при наличие на капацитет – да при липса на капацитет – не НЕОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ ДЪРЖАВНИ ВЕДОМСТВА, УЧРЕЖДЕНИЯ И ОБЩИНИ МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ ЗАПОВЕД № РД-09-451 от 5 юли 2002 г. На основание чл. 7, т. 1 и чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 10 от Закона за сдружения за напояване нареждам: I. Откривам процедура за учредяване на сдружение за напояване „Оряховска вода“: 1. Предмет на дейност на сдружението: експлоатация, поддържане и реконструкция на хидромелиоративната инфраструктура; изграждане на нови напоителни полета и съоръжения; доставяне и разпределение на водата за напояване; отвеждане на излишните води от земеделските земи; изпълнение на агромелиоративните и агротехническите мероприятия за подобряване състоянието на земеделските земи; рибовъдство и развъждане на водоплаващи птици. 2. Цели на сдружението: чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес да извършва дейностите, свързани с напояване и отводяване на земеделските земи на територията на сдружението. 3. Територия на сдружението: територията на с. Оряховица, община Стара Загора, област Стара Загора, включваща 10 000 дка земеделски земи. 4. Хидромелиоративна инфраструктура, която ще се ползва от сдружението: хидромелиоративната инфраструктура, намираща се в землището на с. Оряховица и включена в капитала на „Напоителни системи“ – ЕАД, София. II. Учредяването на сдружението се организира и ръководи от учредителния комитет, който извършва действията по чл. 10 от Закона за сдружения за напояване. Министър: М. Дикме 45303 МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ЗАПОВЕД № РД-14-8 от 20 март 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с чл. 28, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища и молба от лицето, получило разрешение за откриване на частна хуманитарна гимназия с изучаване на езиците и културите на балканските народи – „Балканско училище“, допълвам заповед № РД-14-32 от 25.V.1997 г. (ДВ, бр. 49 от 1997 г.) със следния текст: „Училището се управлява и представлява от Малина Едрева Лазарова – директор.“ Министър: Вл. Атанасов 45857 ЗАПОВЕД № РД-14-18 от 26 април 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с чл. 28, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища изменям заповед № РД-14-54 от 8.VI.2001 г., като променям адреса на Частна професионална гимназия по икономика и търговия от Стара Загора, ул. Калояновско шосе 16, на Стара Загора, кв. Железник, ул. Арх. Христо Димов 39. Министър: Вл. Атанасов 45858 ЗАПОВЕД № РД-14-19 от 26 април 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с чл. 28, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища изменям заповед № РД-14-218 от 2000 г., като променям адреса на Частна детска градина „Ян Бибиян“ от Стара Загора, кв. Дъбрава, на Стара Загора, ул. Подполковник Калитин 65. Министър: Вл. Атанасов 45859 ЗАПОВЕД № РД-14-20 от 30 април 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с чл. 28, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища изменям заповед № РД-14-46 от 22.V.1995 г., като променям адреса на Частна профилирана гимназия „Проф. д-р Васил Златарски“ от София, кв. Владая, ул. Брезова гора 1, в сградата на 86-о ОУ „Климент Охридски“ на София, район „Студентски“, кв. Дървеница, бул. Климент Охридски 49, в учебен корпус Д-1 на ХТМУ. Министър: Вл. Атанасов 45860 ЗАПОВЕД № РД-14-21 от 30 април 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 1 ППЗНП и чл. 17 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища разрешавам на Катя Вълчева Русева, ЕГН 6801097636, и Златка Христова Дянкова, ЕГН 5404237632, да открият от учебната 2002/2003 г. Частна профилирана гимназия „Траяна“ с адрес: Стара Загора, Учебно-професионална база, селище „Агробиохим“, ет. първи. Училището организира обучение по чуждоезиков, хуманитарен, технологичен и природо-математически профил. Училището има право да издава удостоверение за завършен клас, свидетелство за завършено основно образование и диплома за завършено средно образование. Училището се управлява и представлява от Златка Христова Дянкова. Министър: Вл. Атанасов 54861 ЗАПОВЕД № РД-14-22 от 30 април 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 1 ППЗНП и чл. 17 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища разрешавам на ЕТ „Мони – Моника Петкова“ – Плевен, представляван от Моника Михова Петкова, ЕГН 6510174014, да открие Частна полудневна детска градина „Частен детски клуб“ с адрес: Плевен, ул. Академик Йордан Трифонов 1, кв. 38, п. XII 4210. Детската градина се управлява и представлява от Моника Михова Петкова. Министър: Вл. Атанасов 45862 ЗАПОВЕД № РД-14-47 от 22 май 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 1 ППЗНП и чл. 17 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища разрешавам на Йордан Иванов Лалов, ЕГН 68020176508, да открие от учебната 2002/2003 г. Частна профилирана гимназия „Джон Атанасов“ с адрес Благоевград, ж.к. Грамада, ул. Осогово 9, в сградата на IV ОУ „Димчо Дебелянов“ – три класни стаи и административно помещение на втори етаж. Училището организира обучение по профили „Чуждоезиков“ и „Информатика“. Училището има право да издава удостоверение за завършен клас, свидетелство за завършено основно образование и диплома за завършено средно образование. Училището се управлява и представлява от Йордан Иванов Лалов. Министър: Вл. Атанасов 45863 ЗАПОВЕД № РД-14-118 от 27 юни 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища изменям заповед № РД-14-01 от 12.VI.1997 г., както следва: 1. Променям наименованието на Частна гимназия с езиков и хуманитарен профил „Пейо Яворов“ на Частна профилирана гимназия „Пейо Яворов“, София. 2. Променям адреса на Частна профилирана гимназия „Пейо Яворов“ от София, ул. Иван Йосифов 68, на София, бул. Генерал Скобелев 58. 3. Разрешавам организиране на обучение по профил „Технологичен“. Министър: Вл. Атанасов 45864 ЗАПОВЕД № РД-14-119 от 27 юни 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 1 ППЗНП и чл. 17 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища разрешавам на ЕТ „Алеста – Станка Кирилова“, регистриран по ф.д. № 1400/91, със седалище София, ж.к. Хиподрума, бл. 40, вх. В, Булстат Е 831379944, представляван от Станка Кирилова Стоянова, да открие от учебната 2002/2003 г. Частна профилирана гимназия „Дойче шуле“ с адрес София, кв. Горна баня, ул. Николай Хрелков 42а. Училището организира обучение по профил „Чуждоезиков“. Училището има право да издава удостоверение за завършен клас, свидетелство за завършено основно образование и диплома за завършено средно образование. Училището се управлява и представлява от Станка Кирилова Стоянова, ЕГН 4803096933. Министър: Вл. Атанасов 45865 ЗАПОВЕД № РД-14-129 от 1 юли 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 1 ППЗНП и чл. 17 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища разрешавам на Саша Илиева Радева, ЕГН 3802196659, да открие от учебната 2002/2003 г. Частно основно училище „Пайо Яворов“ с адрес София, бул. Генерал Скобелев 58. Училището има право да издава удостоверение за завършен клас и свидетелство за завършено основно образование. Училището се управлява и представлява от Саша Илиева Радева. Министър: Вл. Атанасов ЗАПОВЕД № РД-14-131 от 2 юли 2002 г. На основание чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗНП във връзка с чл. 21, ал. 4, т. 2 ППЗНП и чл. 32, ал. 1 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища закривам Частно основно училище „Св. Иван Рилски“ с адрес София, кв. Изток, ул. Георги Бакалов 1. Пренасочването на учениците и съхраняването на задължителната документация на училището да се определи със заповед на началника на ИО – София. Министър: Вл. Атанасов 45867 ЗАПОВЕД № РД-14-143 от 25 юли 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 1 ППЗНП и чл. 17 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища разрешавам на „ЧПГ – Цветкови“ – ЕООД, съдебна регистрация на Софийския градски съд, фирмено отделение, решение № 1 от 22.II.1995 г. по ф.д. № 24689/94, индентификационен код по БУЛСТАТ № 121111364 Ю, седалище – София, представлявано от Минка Георгиева Цветкова, да открие от учебната 2002/2003 г. Частен професионален колеж по туризъм „Св. Мина“ – София, бул. Рожен 25, ет. 1. Училището организира обучение по професията „Фирмен мениджър“, специалност „Мениджънт на туризма“ и „Икономист-посредник в митническата дейност“ за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация, с прием на ученици след завършено средно образование и срок на обучение до две години. Училището има право да издава свидетелство за професионална квалификация. Училището се управлява и представлява от Минка Георгиева Цветкова, ЕГН 5204226939. Министър: Вл. Атанасов 45856 ЗАПОВЕД № РД-14-146 от 29 юли 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с § 3, ал. 2 от Наредба № 7 от 25.VI.2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища изменям заповед № РД-14-90 от 26.VII.1994 г. (ДВ, бр. 65 от 1994 г.), изменена и допълнена със заповед № РД-14-60 от 19.VI.1995 г. (ДВ, бр. 60 от 1995 г.), изменена със заповед № РД-14-07 от 30.I.1997 г. (ДВ, бр. 17 от 1997 г.), като думите „да се представлява от Михаил Георгиев Петров и Тодорка Бондикова-Петрова“ се заменят с: „Училището се управлява и представлява от Магдалена Петрова Дочева, ЕГН 5210266252.“ Министър: Вл. Атанасов 45868 ЗАПОВЕД № РД-14-147 от 29 юли 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с § 3, ал. 2 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища допълвам заповед № РД 14-58 от 8.VI.1998 г. (ДВ, бр. 76 от 1998 г.), изменена със заповед № РД-14-10 от 16.II.1999 г., изменена със заповед № РД-14-72 от 18.V.2000 г. (ДВ, бр. 51 от 2000 г.), като след текста: „Адресът на училището е Пловдив, ул. Филип Македонски 29“ се добавя: „Училището се управлява и представлява от Георги Семов Русев, ЕГН 4406144521.“ Министър: Вл. Атанасов 45869 ЗАПОВЕД № РД-14-148 от 29 юли 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с § 3, ал. 2 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища допълвам заповед № РД-14-91 от 26.VII.1994 г. (ДВ, бр. 65 от 1994 г.), изменена със заповед № РД-14-12 от 23.VI.1997 г., като след последното изречение се добавя „Училището се управлява и представлява от Георги Маринов Танов, ЕГН 4810041127.“ Министър: Вл. Атанасов 45870 ЗАПОВЕД № РД-14-149 от 29 юли 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с § 3, ал. 2 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища допълвам заповед № РД-14-12 от 1.IV.1998 г., изменена със заповед № РД-14-169 от 4.VIII.2000 г., като след последното изречение се добавя „Училището се управлява и представлява от Георги Маринов Танов, ЕГН 4810041127.“ Министър: Вл. Атанасов 45871 ЗАПОВЕД № РД-14-150 от 29 юли 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с § 3, ал. 2 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища допълвам заповед № РД-14-65 от 28.VI.1999 г., като след текста: „Адресът на училището е София, ул. Димитър Манов 18, в сградата на 47 СОУ „Христо Г. Данов“ се добавя: „Училището се управлява и представлява от Василка Николова Георгиева, ЕГН 5512236659.“ Министър: Вл. Атанасов 45872 ЗАПОВЕД № РД-14-151 от 29 юли 2002 г. На основание чл. 11, ал. 3 ЗНП във връзка с § 3, ал. 2 от Наредба № 7 от 2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища допълвам заповед № РД-14-41 от 12.V.1999 г., като след текста: „Адресът на училището е София, район „Изгрев“, ул. Никола Габровски 26, в сградата на ОДЗ № 30“ се добавя: „Училището се управлява и представлява от Христо Стоянов Христов, ЕГН 7301292301.“ Министър: Вл. Атанасов 45873 МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО ЗАПОВЕД № ЛС-04-216 от 26 юли 2002 г. На основание § 58, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ДВ, бр. 70 от 1998 г.) в допълнение на Заповед № ЛС-03-1190 от 1998 г. (ДВ, бр. 96 от 1998 г.), Заповед № ЛС-И-19-08 от 1998 г. (ДВ, бр. 109 от 1998 г.), Заповед № ЛС-03-973 от 1999 г. (ДВ, бр. 55 от 1999 г.), Заповед № ЛС-03-1857 от 1999 г. (ДВ, бр. 92 от 1999 г.), Заповед № ЛС-03-2374 от 1999 г. (ДВ, бр. 14 от 2000 г.), Заповед № ЛС-03-194 от 2000 г. (ДВ, бр. 18 от 2000 г.), Заповед № ЛС-03-2718 от 2000 г. (ДВ, бр. 67 от 2000 г.), Заповед № ЛС-03-4455 от 2000 г. (ДВ, бр. 97 от 2000 г.), Заповед № ЛС-04-77 от 2001 г. (ДВ, бр. 48 от 2001 г.), Заповед № ЛС-04-126 от 2001 г. (ДВ, бр. 68 от 2001 г.), Заповед № ЛС-04-193 от 2001 г. (ДВ, бр. 90 от 2001 г.), Заповед № ЛС-04-236 от 2001 г. (ДВ, бр. 10 от 2002 г.), Заповед № ЛС-04-129 от 2002 г. (ДВ, бр. 53 от 2002 г.) и Заповед № ЛС 04-160 от 2002 г. (ДВ, бр. 59 от 2002 г.) утвърждавам допълнителен списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производство по несъстоятелност по Търговския закон, съгласно приложението – неразделна част от заповедта. Министър: А. Станков

Приложение 5 Приложение Ангел Димитров Митев от София, ж.к. Белите брези, бл. 8, ет. 10, ап. 35, тел. 59 30 56, ЕГН 4711086821, юрист

Борис Радков Георгиев от Монтана, ул. Граф Игнатиев 4, вх. А, ет. 5, ап. 9, ЕГН 4407183245, юрист Валерия Божидарова Иванова от София, ж.к. Западен парк, ул. Суходолска 2, бл. 75, ап. 4, ЕГН 7509188997, тел. 088 202 876, юрист Весела Чавдарова Чернева от София, кв. Гео Милев, ул. Хубавка 8, ЕГН 7303206257, тел. 73 46 35, икономист Веселин Димитров Радев от София, кв. Банишора, бл. 42 А, вх. Г, ап. 9, тел. 31 78 78, ЕГН 571026388, икономист Владимир Иванов Георгиев от София, ж.к. Младост 1, бл. 28, вх. 2, ап. 35, ЕГН 6703283786, юрист Георги Тодоров Илийчовски от Плевен, ул. Гренадерска 30, вх. А, ап. 40, ЕГН 7506024063, икономист Гиргина Иванова Балтаджиева-Чатова от Варна, кв. Владиславово, бл. 11, вх. 10, ап. 9, тел. 088 490 566, ЕГН 5303297994, икономист Даниел Николов Стойков от София, ж.к. Красна поляна 1, бл. 23, вх. А, ап. 19, тел. 9859 50 58, ЕГН 6902211529, икономист Десислава Пеева Панова от София, ж.к. Люлин, бл. 170, вх. Б, ет. 5, ап. 36, тел. 997 65 83, ЕГН 7210306451, юрист Деяна Йорданова Стефанова-Бонева от Варна, ул. Стара планина 2, ет. 2, ап. 4, тел. 052 245 145, ЕГН 7407255593, юрист Димитрина Георгиева Душкова от Пловдив, ул. Петко Каравелов 30, ЕГН 6605124671, юрист Добри Драгнев Димитров от Добрич, ул. В. Левски 1, вх. А, ет. 1, ап. 1, ЕГН 4710168083, икономист Емилия Иванова Тонева от София, ж.к. Люлин 3, бл. 301, вх. А, ет. 9, ап. 40, тел. 088 252 106, ЕГН 6902286772, юрист Зорница Дачева Трифонова от София, ж.к. Овча купел, бл. 423, вх. А, ет. 8, ап. 35, ЕГН 6702156299, юрист Иван Дончев Чернев от София, ж.к. Люлин, бл. 132, ап. 21, ЕГН 5602021528, юрист Иван Петров Иванов от София, ж.к. Банишора, бл. 26, вх. А, ап. 10, ЕГН 5108316641, юрист Иван Стойнов Баръмов от София, ул. Янко Забунов, бл. 34А, тел. 51 97 30, ЕГН 5802196668, икономист Иглика Цветкова Мишева от София, бул. Евлоги Георгиев 72, ет. 3, ап. 9, тел. 088 741 394, ЕГН 6811286410, юрист Илийчо Маринов Тихов от София, ж.к. Люлин, бл. 961, ет. 5, ап. 20, ЕГН 5408014004, икономист Ирина Любомирова Михайлова-Симеонова от София, ж.к. Красна поляна, бл. 8, вх. Б, ап. 42, ЕГН 6207086513, икономист Мария Георгиева Найденова от София, ул. Проф. Джовани Горини 22, ет. 3, ЕГН 7304055350, юрист Мария Русева Михова от София, ж.к. Младост 2, бл. 227, вх. 5, ап. 108, ЕГН 5712136277, юрист Мирослав Маринов Папазов от София, ул. Мила Родина 28, тел. 088 935 193, ЕГН 6907081440, икономист Митко Михайлов Михайлов от София, ул. Деян Белишки, бл. 6, ап. 32, тел. 087 338 831, ЕГН 6205258064, икономист Пенка Иванова-Белева-Тасева от София, ж.к. Люлин, бл. 726, вх. Б, ап. 52, тел. 088 279 152, ЕГН 7006121234, икономист Петър Конов Великов от Плевен, ул. Ген. Вл. Вазов 10, вх. В, ап. 17, тел. 098 266 624, ЕГН 6712284086, юрист Станислав Христов Михайлов от Варна, ул. Марица 12, тел. 052 603 621, ЕГН 7110061186, юрист Тончо Неделчев Тончев от Пловдив, бул. Васил Априлов 99, вх. Г, ет. 3, ап. 9, тел. 032 963 256, ЕГН 3907044544, икономист Христо Тодоров Тодоров от София, ж.к. Младост, бл. 432, ап. 90, тел. 088 841 552, ЕГН 6611204502, икономист Христо Харалампиев Спиров от Бургас, ж.к. Изгрев, бл. 53, вх. А, ет. 7, тел. 05682404, ЕГН 4403246520, юрист Христо Цветанов Дормишев от София, ж.к. Света Троица, бл. 204, вх. В, ап. 74, ЕГН 6705056523, юрист Янка Желязкова Демирева от София, ж.к. Люлин, бл. 419, вх. В, ап. 67, тел. 987 64 35, ЕГН 5103016997, икономист Янко Георгиев Киров от Разград, ул. Дондуков 3, вх. Б, ап. 4, ЕГН 5912185387, икономист 45060 АГЕНЦИЯ ПО КАДАСТЪРА ЗАПОВЕД № 300-3-180 от 17 юли 2002 г. На основание чл. 35, ал. 1 и 2 ЗКИР във връзка с § 3, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14 от 2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и искане до Агенцията по кадастъра, вх. № 99-190 от 8.VII.2002 г., от управителя на „Албена“ – АД, клон ММЦ – Приморско, откривам производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на ММЦ – гр. Приморско. Границите на района са определени със схема, заверена от инвеститора и Поземлена комисия – Приморско. 1. Правоспособното лице, на което се възлага изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри за посочения район, е „Гео.Кад“ – ЕООД, вписано в регистъра по чл. 12, т. 7 ЗКИР със заповед № 300-2-226 от 28.VI.2002 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра. 2. Графикът за извършване на дейностите е обявен в Община – Приморско. 3. В срок от 30 дни от обнародването на заповедта собствениците са длъжни да означат на свои разноски границите на поземлените имоти, находящи се на територията на района, в съответствие с актовете за собственост. Изп. директор: М. Гюрковски