Правилник на общообразователните училища (ПОУ)

Чл. 1

С този правилник се определят структурата и функциите на училищното ръководство, организацията и ръководството на образователния процес, правата и задълженията на учителите и учениците в общообразователното училище.

Чл. 2

Дейността на училището не може да:

1. противоречи на конституцията и законите на Република България, на целите, принципите и духа на националната образователна политика;

2. нарушава принципите на държавното образование:

Чл. 3

Видове общообразователни училища:

1. по степен:

2. по характер:

3. по форма:

Чл. 4

(1) Началните, основните и средните общообразователни училища приемат ученици, подлежащи на задължително обучение, от район, определен от общинския народен съвет (ОБНС).

(2) Ученик, подлежащ на задължително обучение, може да се учи в училище на друг район, ако родителите му желаят това.

(3) Учениците имат право на избор на средно училище или гимназия, както и на профил за продължение на образованието си след завършване на VIII клас или на класа, след който в съответния профил се приемат ученици. Приеманото им се извършва при условията и по реда, овределени в отделна наредба на Министерството на народната просвета (МНП).

Чл. 5

(1) Учениците, които завършват успешно VIII клас, получават основно образование. Те могат да продължат образованието си в горния курс на средното общообразователно училище или в гимназията, както и да постъпят на работа, за която се изисква основно образование, след навършване на определената в Кодекса на труда възраст.

(2) Учениците, които завършват успешно XI клас на средно общообразователно училище или XII клас на гимназия и издържат предвидените по учебния план зрелостни изпити, получават средно образование. Те имат право да следват във висши учебни заведения, както и да заемат длъжности, за които се изисква средно образование.

Чл. 6

Всяко общообразователно училище се ръководи от директор и учителски съвет.

Чл. 7

Директорът ръководи цялата дейност на училището. Той носи отговорност за:

1. създаването на необходимите условия за изпълнението на учебния план, учебните програми и другите нормативни актове по образованието;

2. осигуряването на единни педагогически изисквания и на добри взаимоотношения между учителите и учениците;

3. организирането на контрола и оценяването на работата на учителите, класните ръководители и възпитателите и дава препоръки за подобряването ѝ;

4. методическата и квалификационната работа в училище, проучването и разпространяването на добрия педагогически опит, полагането на специални грижи за младите учители;

5. подбора и назначаването на учителите, сключването и прекратяването на трудовите договори с педагогическите работници, за които от ОБНС му е предоставено това право, и на трудови договори с другия персонал в училището;

6. утвърждаването режима на учебната и извънкласната дейност, годишните разпределения на учителите, разписанието за писмените срочни класни работи и изпитите и други вътрешно-училищни документи;

7. създаването на необходимата атмосфера за диалог и взаимодействие с различните ученически обединения;

8. установяването на отношение на сътрудничество с родителската общественост;

9. решаването на всички въпроси за допускането до изпити, записването, преместването и напускането на ученици, за воденето на книгата на подлежащите на задължително обучение;

10. полагането на грижи за здравето и физическото развитие на учениците;

11. освобождаването от занятия по физическа култура и от трудова практика на отделни ученици въз основа на медицински протокол. Разрешава на учениците да отсъствуват по уважителни вричини от учебни занятия до 10 учебни дни;

12. съставянето на проектобюджета на училището, законосъобразното разпределение и изразкодване на одобрените кредити, опазването на училищното имущество, на материалните и паричните ценности;

13. налагането на дисциплинарни наказания во чл. 188 от Кодекса на труда;

14. правилното водене и съхраняване на училищната документация и поставянето на училищния печат с държавния герб;

15. представява училището пред всички държавни и обществени органи. Когато отсъствува, замества го заместник-директорът или друго лице (ако училището няма заместник-директор), определено със заповед от директора.

Чл. 8

Директорът е председател на учителския съвет. Той осигурява обсъждането на основни въпроси в съвета, вземането на целесъобразни решения и организира изпълнението им.

Чл. 9

(1) Разпорежданията на директора са задължителни за учителите, служителите и учениците в училище.

(2) Разпорежданията на директора могат да бъдат отменяни само от по-висшите органи на образованието (без отмяна, предвидена в съответните нормативни актове).

Чл. 10

Директорът на училището няма право да:

1. предприема действия, противоречащи на закона, решенията на МНП и учителския съвет, на колективните споразумения между училищното ръководство, синдикатите, родителските комитети и ученическите органи на самоуправление;

2. насърчава с преки действия или бездействие мероприятия и дейности, нарушаващи установения в училището ред;

3. сключва договори и споразумения, които са от компетенциите или задължават други органи и организации;

4. издава заповеди и нареждания, нарушаващи правата и унижаващи достойнството на членове на училищната общност;

5. изразходва нецелесъобразно и незаконосъобразно финансови средства;

6. използува служебното си положение за лично облагодетелствуване или за постигане на користни професионални, политически и идеологически цели;

7. бездействува и изчаква указания при екстремални ситуации;

8. си служи с незаконни и неморални средства при извършване на контрол, налагане на наказания и удостояване с награди;

9. опекунства и злоупотребява с намесата си в професионално-творческата дейност на учителите;

10. си служи с недемократични методи и средства за ръководство и управление;

11. назначава и освобождава учители, без да има пълномощия за това.

Чл. 11

Директорът изготвя и изпраща на компетентните органи следните сведения и предложения:

1. сведение за подготовката и откриването на учебната година и други сведения съгласно установените форми и срокове от МНП;

2. разпределението на предметите и часовете между учителите;

3. предложение за награждаване на учители и зрелостници;

4. статистически сведения съгласно установените форми и срокове на Централното статистическо управление при Министерския съвет.

Чл. 12

Директорът не допуска политическа дейност и използуване на политическа символика, пропагандиране на партийни, шовинистични и религиозни идеологии на територията на училището.

Чл. 13

Учителският съвет е постоянно действуващ професионален орган за обсъждане и решаване на основните въпроси на учебно-възпитателната работа.

Чл. 14

Учителският съвет има право да:

1. приема плановете за работата, дневния и седмичния режим в училището;

2. приема разпределението на труда в училище по учебни предмети, класове, часове и седмичното разписание; да определя класните ръководители, ръководителите на кръжоци и клубове; да утвърждава завеждащите работилници, учебни кабинети и учебно-производствени участъци и др.;

3. приема отчетите за работата на училището;

4. обсъжда дейността на отделни учители, група специалисти, класни ръководители, възпитатели и др.;

5. обсъжда поведението на учениците;

6. разпределя стипендиите;

7. обсъжда и прави предложение за награждаване и санкциониране на учители и ученици;

8. приема мерки за изпълнение разпорежданията на МНП и народните съвети;

9. обсъжда въпросите, свързани с повишаване на квалификацията и развитието на кадрите;

10. изслушва доклади от лекаря за здравословното състояние на учениците;

11. обсъжда въпроси за бита и храненето на учениците;

12. обсъжда проектобюджета на училището и приема отчети за изразходваните финансови средства.

Чл. 15

Учителският съвет няма право да:

1. отказва участието на делегирани представители на учениците в заседанията му;

2. налага наказания и разглежда молби на учениците без тяхното присъствие и изслушване на мнението им;

3. отказва разглеждането на предложения на синдикалните организации, свързани с професионалната дейност и трудови отношения на учителите или други служители от колектива;

4. приема решения, противоречащи на закона и поднормативните документи.

Чл. 16

(1) Ръководителят на регионалната учебно-методическа дирекция (РУМД) има право да внася за повторно разглеждане в учителския съвет взети от него решения.

(2) Решенията на учителския съвет могат да бъдат отменяни само от министъра на народната просвета.

Чл. 17

Заместник-директорът е помощник на директора в организирането на обучението и възпитанието на учениците и в изпълнението на административно-стопанските задачи в училище. При отсъствие на директора той го замества с всички негови права и задължения.

Чл. 18

Учителят организира и ръководи учебно-възпитателния процес по своя предмет в класовете, на които преподава.

Чл. 19

Учителят:

1. създава условия за развитието на познавателните способности и интереси на учениците и осигурява съзнателно, задълбочено и трайно усвояване на програмния материал;

2. има право на свободен избор на форма и методически средства за организацията и ръководството на учебната и извънкласната дейност и носи пълна отговорност за резултатите от нея;

3. проверява системно и оценява обективно внанията и уменията на учениците;

4. има право да предлага решения за организацията и ръководството на учебно-възпитателната дейност и да участвува в управлението на училището;

5. взаимодействува и сътрудничи с учениците, родителите и колегите си в духа на Хартата за правата на човека и Декларацията на ООН за защита правата на детето;

6. има право да бъде стимулиран за резултатите от неговата работа и за равнището на квалификацията му;

7. оказва педагогическа помощ на родителите при възпитанието на децата им.

Чл. 20

Учителят няма право да:

1. видоизменя своеволно учебните планове и програми с цел претоварването или намаляването на образоваността на учениците;

2. използува методи и средства за преподаване, несъобразени с психическите и възрастовите особености на учениците;

3. проявява дискриминация и необективност при оценяването на знанията и поведението на учениците, основаващи се на религиозна, етническа, имуществена, социална и политическа принадлежност на учениците или техните родители;

4. внася партийно-политическа или религиозна идеология и пристрастност в учебно-възпитателния процес;

5. използува форми на психическо, морално, физическо или административно насилие при взаимоотношенията си с учениците;

6. експлоатира ученическия труд;

7. подстрекава, организира, провежда, както и да участвува в дейности с учениците, застрашаващи безопасността, здравето и морала, правата и свободите на личността;

8. дава частни уроци на ученици, които обучава, и на лица, които ще се явяват на изпит в училището, в което преподава.

Чл. 21

Възпитателят е учител, който работи с група ученици в училища-интернати, в училища с групи и класове на целодневна организация на учебно-възпитателната работа, в общежития, пансиони, домове за деца и юноши.

Чл. 22

За всяка паралелка учителският съвет определя класен ръководител.

Чл. 23

Класният ръководител няма право да:

1. отказва изпълнението на решения на учителския съвет, с които не е съгласен;

2. налага еднолично наказания на учениците;

3. отказва педагогическа помощ и съдействие на ученици и техните родители при необходимост и молба;

4. налага образци и организира дейности без съгласието на паралелковия колектив.

Чл. 24

На учителите и възпитателите, както и на директорите и зам.-директорите и на другия персонал е забранено да пушат и употребяват алкохол в присъствието на ученици, да налагат физически наказания на ученици, както и да използуват служебното си положение за лично облагодетелствуване.

Чл. 25

Контролът на педагогическата работа на учителите и възпитателите се осъществява от директора и зам.-директорите на училищата и специалистите от РУМД и МНП.

Чл. 26

Ученикът е субект на учебно-възпитателния процес, който има права и задължения, определени с нормативните документи за народната просвета, Конституцията на Република България и Декларацията на ООН за защита правата на детето.

Чл. 27

Ученикът няма право да:

1. нарушава общопристите ред и дисциплина, да уврежда училищно и обществено имущество;

2. извършва противообществени прояви и деяния, с които нарушава законите в страната;

3. организира, участвува или пронагандира партийно-политическа, религиозна или противодържавна дейност в училище;

4. употребява наркотични средства и алкохол, както и да пуши в училище и на обществени места;

5. отказва изпълнението на учебните си задължения, предвидени в учебните планове и програми, да отсъствува от задължителни учебни занятия без уважителни причини;

6. проявява нетолерантно и неуважително отношение към учители и ученици;

7. учи в дневно училище, ако е встъпил в граждански брак или има извънбрачни раждания. Тази забрана не се отнася за учебните форми в дневното училище, където е предвидено приемането за обучение на пълнолетни лица.

Чл. 28

(1) На задължително обучение в I клас подлежат всички деца — български граждани, които до 30 юни на текущата година са навършили 6 години.

(2) Децата, които не владеят български език, се приемат в подготвителен (нулев) клас.

(3) Деца, които са навършили 6 години, но не са достигнали необходимото развитие за постъпване в I клас, се отлагат за следващата учебна година от медико-педагогическа комисия при ОБНС.

(4) Деца с умствена недостатъчност, освидетелствувани от медико-педагогическа комисия, подлежат на задължително обучение от 7-годишна възраст.

(5) Юнони и девойки, които до 15 септември не са навършили 16 години и не са завършили основно образование, подлежат на задължително обучение до края на същата учебна година.

(6) Обучението и възпитанието на деца на възраст от 3 до 16 години с тежки недъзи или хронично болни, на лечение в детски лечебни и профилактични заведения, без децата със значителна умствена изостаналост в степен на олигофрения, се организира по специална програма.

Чл. 29

(1) Подлежащите на задължително обучение деца се издирват от общинския народен съвет или кметството и се представят за вписване в книгата за подлежащи на обучение в районното им училище. Те се водят в книгата, докато завършат основното си образование в районното (или в друго) училище или докато навършат 16 години.

(2) При приемане на ученици от други райони директорът уведомява писмено директорите на училищата, от чиито райони идват.

Чл. 30

Подлежащите на задължително обучение ученици се записват служебно в съответния клас след приключване на учебната година, а останалите на поправителен изпит — след изпита.

Чл. 31

(1) Дете, подлежащо на задължително обучение, чието здравословно състояние, установено с медицинско удостоверение, не позволява да посещава училище, може да остане да се учи вкъщи. Ръководството на училището организира обучението и проверката на знанията у дома му. Ако то е усвоило необходимия минимум знания, преминава в по-горен клас и се отчита като редовен ученик.

(2) На учителите, които занимават такива деца се заплаща лекторско възнаграждение.

Чл. 32

(1) Дете, страдащо от продължително заболяване, което не му позволява да учи, се освобождава от задължително обучение въз основа на медицински протокол, издаден от лекарска консултативна комисия. То се води от директора на училището като подлежащо на задължително обучение и се отчита като освободено по болест за съответната учебна година.

(2) Дете, което поради тежки психически недъзи, установени с медицински протокол, не може изобщо да учи, се води в книгата за подлежащите като напълно освободено.

Чл. 33

(1) На ученик, който се премества в друго училище, директорът издава удостоверение за преместване. Ученикът следва да бъде отписан от книгата за подлежащите, след като директорът на училището, в което се премества, потвърди записването му. При необходимост се изпраща удостоверение за успеха му.

(2) Дете, подлежащо на задължително обучение, което заминава временно с родителите си за чужбина, получава удостоверение за завършен клас (образец № 8), без да се отнисва от книгата на подлежащите, докато не завърши VIII клас или не навърши 16 години.

Чл. 34

В IX клас на дневните училища се приемат ученици, завършили основно образование (VIII клас) и не по-възрастни от 17 години; в X клас — не по-възрастни от 18 години, в XI клас — не по-възрастни от 19 години. По изключение директорът може да приеме и ученици, които превишават до една година посочените възрасти, ако те не пречат на обучението.

Чл. 35

(1) В горния курс на средното общообразователно училище или гимназия ученик може да учи в един и същи клас най-много две учебни години и да повтаря най-много един клас в курса на обучението.

(2) Ученик, който напусне или бъде отстранен, преди да е оформен успехът му за I срок, както и в случаите, когато напусне по болест, през следващата учебна година не се смята за повтарял.

(3) Ученик от друг вид училище се приема в началото на учебната година в съответния на подготовката му клас, след като положи приравнителни изпити, посочени в специално указание.

Чл. 36

Записването на учениците за следващата учебна година става най-късно 5 дни след приключването на учебните занятия или на поправителния изпит. Положилите поправителен изпит през септемврийската изпитна сесия се записват най-късно до 14 септември.

Чл. 37

Ученик може да се премести по свое желание в друго общообразователно училище след приключването на учебната година, а през течение на годината — само по уважителни причини. Там той се записва с отпускно удостоверение. Директорът на училището незабавно изисква от директора на училището, което ученикът е напуснал, и личното му дело за успеха. Последният го изпраща с препоръчано писмо, като оставя препис от него. Оценките на ученика от отпускното удостоверение се нанасят в дневника.

Чл. 38

(1) При записването си в своето училище учениците представят ученическите си книжки, а в друго — отпускно удостоверение.

(2) Учениците, които са учили в чужбина, представят документи съгласно Наредба № 29 за признаване на документи за образование, издадени от училища и полувисши учебни заведения в други държави (ДВ, бр. 2 от 1975 г.).

Чл. 39

Ученик, отсъствувал от учебни занятия по болест, представя в срок от една седмица медицинско свидетелство от съответната поликлиника, заверено от училищния лекар.

Чл. 40

(1) Ученик, който направи над 20 часа неизвинени отсъствия, се отстранява от директора на училището с право да продължи обучението си в друго училище до края на учебната година.

(2) Закъснение повече от 10 минути се смята за едночасово отсъствие.

(3) Отсъствие, което е направено преднамерено или по небрежност, не се извинява.

(4) След 5, 10 и 15 часа неизвинени отсъствия класният ръководител уведомява писмено родителите (настойника), а ученикът се наказва по чл. 55, ал. 1 и 2.

Чл. 41

(1) Обучението и възпитанието на учениците се осъществяват съгласно учебния план, учебните програми и указанията на МНП.

(2) Обучението в IV—XI (XII) клас се извършва по предметната система, а в I—III клас — от учител за всяка паралелка.

(3) Предметите изобразително изкуство, музика, физическа култура, а при нужда и трудово обучение в началните класове (I—III) се преподават от учители специалисти или най-добре подготвените учители по тези предмети от началния курс чрез взаимна размяна.

Чл. 42

(1) Учениците изучават общозадължителни, задължителноизбираеми и свободноизбираеми (факултативни) учебни предмети съгласно учебния план.

(2) Ученикът определя в молба до директора на училището, приподписана от родителя му, кои задължителноизбираеми учебни предмети желае да изучава. Молбата се подава от ученика при записването му за учебната година.

(3) В молбата по ал. 2 ученикът посочва в свободноизбираемите (факултативните) предмети, ако желае да изучава такива.

(4) По време на учебната година ученикът няма право да променя избраните от него задължителноизбираеми и свободноизбираеми (факултативни) предмети.

Чл. 43

Учебната седмица за учениците от всички класове е 5-дневна.

Чл. 44

(1) Продължителността на учебния час в I клас е 35 минути, във II и III клас — 40 минути, а в останалите класове — по 45 минути.

(2) Междучаснята траят 10 минути, Голямото междучасие достига до 30 минути.

Чл. 45

(1) Задачите за домашна работа, включително и подготовната на уроците, се задават с оглед учениците да могат да ги изпълняват самостоятелно: за I клас — до 1 час; за II клас — до 1½ часа; за III и IV клас — до 2 часа; за V и VI клас — до 2½ часа; за VII и VIII клас — до 3 часа; за IX—XII клас — до 4 часа.

(2) Забранява се да се възлагат на учениците писмени домашни работи за изпълнението им в правнични дни и през ваканциите.

(3) Не се разрешава на учителите да задължават учениците да заучават учебен материал извън програмните изисквания.

(4) Забранява се на учителите да използват допълнителни часове за преподаване на учебен материал или за изпитване на учениците. Това не се отнася за консултациите, които учителят трябва да дава в определено от него време.

Чл. 46

(1) Отклоняването на учители и ученици от учебни занятия се допуска само в случаите, предвидени в Кодекса на труда, или с разрешение на МНП.

(2) Съвещания, методически сбирки и др. се провеждат през извънучебно време за учителите.

Чл. 47

(1) Учебните занятия започват на 15 септември и завършват: за учениците от началните класове — на 31 май; за IV—VIII клас — на 15 юни; за IX—X клас — на 30 юни; за XI (XII) клас — на 23 май.

(2) През учебната година учениците са във ваканция, както следва:

1. новогодишна — от 24 денември до 6 януари включително;

2. срочна — на 2 и 3 февруари;

3. пролетна — от 1 до 10 април включително;

4. лятна — от приключването на учебните занятия до 14 септември включително;

5. допълнителна за I клас — на 7, 8 и 9 ноември.

Чл. 48

(1) Учебната година се разделя на два срока: I учебен срок — от 15 септември до 1 февруари включително; II учебен срок — от 4 февруари до края на учебните занятия.

(2) През учебната година учениците не посещават учебните занятия: в неприсъствени дни, на 25 май, в деня на патроника правник на училището в през ваканциите.

Чл. 49

Знанията в практическите умения на учениците се оценяват със: отличен (6), много добър (5), добър (4), среден (3), слаб (2).

Чл. 50

В един учебен ден може да се прави в клас само една, а през седмицата — не повече от две писмени работи за текуща проверка и оценка на знанията и уменията на учениците. Такива работи не се провеждат в периода на срочните класни писмени работи.

Чл. 51

Забранява се да се правят класни писмени работи през последните 7 дни на срока.

Чл. 52

(1) За всеки учебен срок на учениците от IV до XI (XII) клас се поставят срочни оценки, а в края на учебната година — годишни. Годишните оценки на учениците се оформят, като се имат предвид и срочните им оценки. При слаб успех за втория учебен срок годишната оценка е слаб (2).

(2) За предмети, които се изучават само един срок, срочната оценка е и годишна.

(3) По свободноизбираемите (факултативните) предмети не се поставят срочни в годишни оценки.

Чл. 53

(1) За ученик, отсъствувал продължително време по болест или други уважителни причини, поради което срочният му успех не може да бъде оформен въз основа на текущи проверки и оценки, учителският съвет решава да се удължи в рамките на учебната година срокът за проверка на знанията и оформяне на успеха му от учителя или да положи изпит по предмета върху материала (съответно за учебния срок или за годината).

(2) Годишните оценки на ученици, които отиват с родителите си в чужбина и там ще продължат образованието си, може да се оформят (след определяне на срочните оценки за II учебен срок) най-много 30 дни преди края на учебната година.

Чл. 60

Ученик от IV, V, VI, VII, IX и X клас, който не издържи поправителния си изпит по един предмет, може да мине условно в по-горен клас, ако общият му успех от останалите учебни предмети е най-малко добър (4). Ако такъв ученик в края на следващата година покаже слаб годишен успех по същия предмет, той няма право на поправителен изпит и остава да повтаря класа. Изключение се прави за учениците от XI (XII) клас, които имат право на поправителен изпит, ако общият им успех по останалите предмети е най-малко добър (4). На такива ученица, ако не продължат обучението си като редовни ученици, не се признава за завършен и предходният клас, докато не положат успешно изпит по предмета, по който са минали условно. Условно минаване за учениците от IV до VII клас се допуска 3 пъти, но по различни учебни предмети, а от горния курс на средното училище и от гимназията — само един път през целия курс на обучение.

Чл. 61

(1) По предмети, които не се изучават в по-горен клас, условно минаване не се допуска.

(2) Ученик, който на поправителния изпит по предмет по предходната алинея получи слаба оценка, но има необходимия успех за условно минаване, се допуска за трети път на поправителен изпит до 30 септември. След изпита в зависимост от резултата ученикът се записва в съответния клас.

Чл. 62

(1) Зрелостен изпит се полага по следните предмети:

1. в средните общообразователни училища;

2. в гимназиите (IX—XII клас);

(2) Зрелостните изпити са писмени и устни, а за професионалната подготовка — съгласно учебния план.

(3) Зрелостният изпит се провежда върху материала, предвиден в програмите съответно за горния курс на средното общообразователно училище или гимназията. Обемът на учебния материал се определя от МНП.

Чл. 63

Зрелостният изпит се провежда в три изпитни сесии: юнска — от 25 май до 30 юни, септемврийска — от 5 до 25 септември и януарска — от 10 до 30 януари.

Чл. 64

Зрелостниците, които не са издържали зрелостния изпит по даден предмет, имат право да се явят на този изпит до 5 пъти в продължение на 5 години след завършване на XI (XII) клас.

Чл. 65

Зрелостниците, които ще се явят на изпит, подават молба до директора на училището 10 дни преди започването на сесията. В нея те посочват по кои предмети ще се явяват на изпит през тази сесия.

Чл. 66

Зрелостниците се явяват на изпит в училището, в което са завършили последния клас. В изключителни случаи зрелостният изпит може да бъде положен и в друго училище с разрешение на ръководителя на РУМД, в чийто район ще се явява зрелостникът. Дипломата за средно образование се издава от училището, в което ученикът е завършил последния клас.

Чл. 67

Зрелостният изпит се провежда по разписание, утвърдено от директора на училището.

Чл. 68

През учебната година класният ръководител запознава учениците от XI (XII) клас с основните положения за провеждане на изпита.

Чл. 69

В случай че се нарушава установеният ред на писмените и устните зрелостни изпити (опит за измама, взаимно подпомагане и др.), виновните се лишават от правото да продължат започнатите изпити през дадената сесия, а изпитът им се анулира. При втори опит за измама се анулират и взетите изпити.

Чл. 70

До зрелостен изпит се допускат всички ученици, които завършват последния клас с успех най-малко среден (3) по всички предмети.

Чл. 71

(1) От зрелостен изпит по български език и литература се освобождават зрелостниците, чиято средноаритметична оценка от годишните оценки в IX—XI (XII) клас е най-малко много добър (5) и ако в последния клас имат годишна оценка най-малко много добър (5).

(2) Зрелостници, които нямат годишна оценка по изпитен предмет за някой клас, задължително полагат зрелостен изпит по този предмет.

(3) Освободените от зрелостен изпит по някои предмети запазват правата си, докато се дипломират.

Чл. 72

Учениците, освободени от зрелостен изпит, ако желаят да повишат успеха си, могат да се явят на такъв изпит.

Чл. 73

(1) Писмен зрелостен изпит по български език и литература полагат всички зрелостници, които не са освободени съгласно чл. 71.

(2) На устен зрелостен изпит се явяват зрелостниците, които на писмения изпит са показали слаб успех или не са удовлетворени от получената оценка.

Чл. 74

(1) Не се разрешава зрелостни изпити да се провеждат извън изпитните сесии.

(2) Зрелостникът няма право да се явява два пъти на изпит по един и същ предмет през една и съща сесия.

Чл. 75

Зрелостници, заболели през време на изпитите или по други уважителни причини, могат да отложат част от изпитите за други дни през време на сесията или за следващата сесия с разрешение на директора на училището.

Чл. 76

Комисията за провеждане на зрелостния изпит се състои от: председател — директорът на училището, и членове — учители по съответните предмети, по които се полага зрелостен изпит.

Чл. 77

(1) Изпитът по всеки предмет (писмен и устен) се провежда от тричленна комисия: председател, който изпитва учениците, и двама учители от същата или от сродна специалност. За председател на комисията се определя учителят по съответния предмет в XI (XII) клас, а при особени случаи директорът може да определи за председател друг член от комисията.

(2) В комисията за изпита по теория и практика на професията се включва представител на предприятието, в което учениците са провели производствената си практика.

(3) Комисията се определя със заповед на директора до 5 дни преди започването на изпитите.

Чл. 78

В училище, в което няма учител по специалността, по която се провежда зрелостен изпит, РУМД командирова учител от друго училище.

Чл. 79

Членовете на комисията са задължени да пазят в тайна разискванията и решенията на комисията при оформянето на оценките от зрелостните изпити. Резултатите се обявяват писмено след окончателното завършване на зрелостния изпит.

Чл. 80

Темите за писмения зрелостен изпит по български език и литература се определят от МНП. Учениците работят по избор върху една от поставените теми.

Чл. 81

(1) Писмените зрелостни изпити се провеждат преди обяд и започват във всички училища точно в 8.00 ч. на дати, обявени от МНП.

(2) Писмените изпити продължават:

1. по български език и литература, руски и западен език — 6 часа;

2. по всички други предмети — 5 часа.

(3) В часовете по предходната алинея не се включва времето, в което се записват задачите (темите) на дъската.

Чл. 82

(1) Писмените изпити се провеждат под контрола на дежурни учители.

(2) Директорът назначава необходимия брой дежурни учители (на 10 зрелостници или част от 10 — един учител, за всяка зала най-малко двама). Дежурните учители не могат да напускат изпитната зала без разрешение на директора на училището. Те водят протокол за провеждането на изпита.

Чл. 83

(1) На писмения изпит зрелостниците носят само химикалка, молив, линия, пергел и триъгълник.

(2) В изпитните зали се поставят определен брой произведения, включени в конспекта по български език и литература, за ползуване от зрелостниците по време на изпита.

(3) Зрелостниците предават логаритмичните таблици в училището най-късно два дни преди началото на изпита по математика. Зрелостниците, които не са предали таблиците навреме, на изпита работят без тях.

Чл. 84

(1) Зрелостниците са длъжни да се явяват на писмен изпит точно в определеното време. Явилите се в училище след обявяване на темите не се допускат на изпита.

(2) Заболелите по време на изпитите или закъснелите по уважителни причини ученици полагат писмен зрелостен изпит върху резервираните теми.

Чл. 85

През време на писмените зрелостни изпити в залата могат да влизат само директорът и с негово знание представители на РУМД или на МНП.

Чл. 86

(1) Зрелостниците могат да излизат от изпитната зала само при крайна нужда. Те предават писмената си работа на дежурния учител, който се подписва непосредствено след последния ред на написаното дотогава и отбелязва часа на излизането и връщането. Това се отразява и в протокола. През изръвите два часа и един час преди приключването на изпита не се разрешава излизане от залата.

(2) Зрелостниците, които излизат от изпитната зала, се придружават от служебни лица, определени от директора.

Чл. 87

Всички писмени зрелостни работи се пишат на листове, подпечатани с печата на училището. На беловата и черновата на зрелостните писмени работи се пише само с мастило или с химикал. Една четвърт от всяка страница се оставя за поле. На изръвата страница всеки ученик вписва предмета, по който държи изпит, сесията и трите си имена.

Чл. 88

(1) След като завърши писмената си работа, зрелостникът предава беловата и черновата на дежурния учител и напуска изпитната зала и училището. След определеното време за изпита всички зрелостници предават писмените си работи на дежурния учител. Всяка работа се подписва от дежурния учител след последния ред на беловата, като се отбелязва и времето, в което е предадена.

(2) Всички писмени работи заедно с протокола за изпита се предават на директора на училището, който се подписва на последната страница и ги връчва на комисията по съответния предмет за преглед и оценка.

Чл. 89

Писмените работи се преглеждат в училище и се обсъждат от комисията в срок, определен от директора. На всяка писмена работа се написва рецензия и оценка. Под рецензията и оценката се подписват всички членове на изпитната комисия по предмета. Тези оценки са окончателни и за обективността им отговарят всички членове на комисията.

Чл. 90

В случай на разногласие между членовете на изпитната комисия за оценката на писмената работа въпросът се разрешава от зрелостната комисия с мнозинство на гласовете, а мнението на малцинството се вписва в протокола.

Чл. 91

Писмените работи на зрелостниците се пазят в архивите на училището две години, след което се унищожават.

Чл. 92

(1) Устните зрелостни изпити се провеждат с билети, подготвени от учителите във основа на въпросниците от МНП. Билетите се одобряват от директора на училището.

(2) Всеки билет съдържа два или три въпроса, които обхващат материал от различни дялове на съответния предмет. Билетите се написват на еднообразни листове и се подпечатват с печата на училището. Един въпрос не бива да се повтаря в два и повече билети. Всички билети трябва да изчерпват напълно въпросника по даден предмет.

(3) На зрелостниците се предоставят всички билети с изключение на тези, по които са слушали отговорите на изпитаните преди тях.

Чл. 93

Зрелостниците се явяват на устен изпит в определения час. В изпитната зала се допускат от три до пет зрелостници. Срещу името на зрелостника, който не се яви на изпит, в протокола се вписва „не се явил“. Ако комисията уважи причините за неявяването на зрелостника, насрочва друго време за изпит през същата сесия.

Чл. 94

(1) Когато започне да говори по определените въпроси, зрелостникът връща изпитния билет. Ако заяви най-късно 10 минути след изтеглянето на билета, че не може да отговори, разрешава му се да изтегли втори билет. Вторият билет се отбелязва в протокола на комисията.

(2) Комисията определя изпитната оценка, като взема предвид отговорите на зрелостника по втория билет и слабата оценка по първия билет. Когато отговорът на втория билет е среден (3), изпитната оценка е слаб (2).

Чл. 95

(1) При изпитването на зрелостника се предоставя възможност да отговори самостоятелно и спокойно, като не се прекъсва и не се подпомага с подсказващи въпроси. След изчерпването на изпитния отговор комисията може да постави допълнителни въпроси, ако счита за необходимо да получи по-пълна представа за знанията на зрелостника.

(2) Въпросите се задават чрез председателя на комисията.

Чл. 96

(1) Изпитването на зрелостника от комисията продължава най-много половин час.

(2) Не е задължително да се изслушват докрай отговорите на зрелостниците, когато показват задълбочени знания по дадения въпрос.

Чл. 97

(1) В случай че се наложи някой от членовете на изпитната комисия да напусне заседанието, изпитът се прекратява до завръщането му.

(2) Всеки член от комисията поставя оценка на отговора на всеки въпрос в специална тетрадка, която се пази до окончателното приключване на изпитната сесия.

Чл. 98

(1) След приключване на даден зрелостен изпит комисията оформя веднага изпитните оценки на зрелостниците, вписва ги в протокола и подписан го предава същия ден на директора. Тези оценки се определят само въз основа на отговорите на зрелостниците на изпита и са окончателни.

(2) При разногласие по оценката въпросът се решава от мнозинството гласове на изпитната комисия. Третият член подписва при особено мнение.

(3) Оценките от протокола се нанасят от директора на училището в личните дела за успеха на учениците.

Чл. 99

Когато по даден предмет са положени писмен и устен изпит, се формира обща средноаритметична оценка от оценките, получени на двата изпита. На зрелостници, чиято средноаритметична оценка от писмения и устния изпит е по-ниска от среден (3), се оформя обща оценка слаб (2).

Чл. 100

След завършване на всички изпити въз основа на протоколите от изпитите зрелостната комисия определя положението на всеки зрелостник.

Чл. 101

Диплома за средно образование получава зрелостник, който има оценка най-малко среден (3) по всички изпитни и неизпитни предмети.

Чл. 102

Зрелостник, който получи слаба оценка по един или повече предмети, полага по тези предмети отново изпит през следващите сесии по реда, посочен в чл. 73.

Чл. 103

(1) По български език и литература, руски език, западен език, математика, физика, химия, биология, история и география като окончателна оценка в дипломата се вписва средноаритметичната (закръглена до стотни) от годишните оценки по предмета в IX—XI клас на средното общообразователно училище, съответно в IX—XII клас на гимназията.

(2) По всички останали предмети, изучавани в IX—XI (IX—XII) клас, като окончателна оценка в дипломата се вписва годишната оценка за класа, в който по учебен план приключва изучаването на предмета.

(3) Когато по някой предмет се полага зрелостен изпит, като окончателна оценка в дипломата по този предмет се вписва оценката от изпита.

(4) Общият успех в дипломата се формира като средноаритметична (закръглена до стотни) от оценките по учебните предмети, посочени в ал. 1.

Чл. 104

За повишаване на окончателната оценка за дипломата зрелостниците могат да положат изпит и по предмети, посочени в чл. 103, които по учебен план за тях не са изпитни. За целта те подават молба до директора на училището, приподинсана от родителя. Изпитите се провеждат върху този учебен материал, за който се вписват оценките в дипломата, по теми и билети, подготвени от учителите и одобрени от директора на училището. По тези предмети изпитът е също писмен и устен и се полага преди зрелостните изпити или до приключването на сесията, докато зрелостниците имат да полагат изпити по останалите предмети.

Чл. 105

Зрелостник, който е положил успешно устен изпит по някой предмет или е получил диплома, няма право да се явява отново на изпит за повишаване на успеха си.

Чл. 106

(1) Зрелостници, завършили последния клас на средно общообразователно училище или гимназия през минали години, полагат зрелостен изпит по действуващия учебен план и по въпросниците, валидни за сесията, през която се явяват, и съгласно изискванията на този правилник.

(2) Ако годишните оценки на зрелостниците от минали сесии са по петобалната система, те се привеждат по шестобалната система по следната таблица: петобална система — 3, 4, 5; шестобална система — 3, 5, 6.

(3) Оценките от зрелостния изпит на зрелостниците по предходната алинея се преизчисляват по следната формула: y = 3/2(x-1), където x е оценката по петобалната система. (Петобалната система y нас е прилагана от учебната 1952/1953 г. до 1956/1957 учебна година включително.)

Чл. 107

Зрелостник, показал изключителни знания и отлични резултати в учението и труда, се награждава със златна или сребърна значка на МНП.

Чл. 108

Със златна значка „За отличен успех“ се награждават зрелостници, които през курса на обучение са показали изключителни знания и имат оценка отличен (6) по всички предмети, които се вземат под внимание при изчисляване на общия успех в дипломата.

Чл. 109

Със сребърна значка „За отличен успех“ се награждават зрелостници, които имат успех отличен (6) по повечето от предметите, които се вземат под внимание при изчисляване на общия успех в дипломата.

Чл. 110

Зрелостниците, наградени със златна или сребърна значка, получават грамота.

Чл. 111

Значките, грамотите и дипломите се връчват на наградените лично от директора на училището на годишния акт.

Чл. 112

(1) Удостояването със златни и сребърни значки става по предложение на ученическия колектив и по решение на учителския съвет, което се утвърждава от ръководителя на РУМД.

(2) Най-късно до 30 юни ръководителят на РУМД уведомява МНП за броя на зрелостниците от региона, наградени със златни и сребърни значки, и съобщава от кои средни училища и гимназии са наградените.

Чл. 113

(1) В целодневна организация на учебно-възпитателната работа в училище се обхващат ученици от I до VIII клас.

(2) В зависимост от конкретните педагогически и материално-технически условия целодневната организация се осъществява в следните форми:

1. училище с целодневна организация на учебно-възпитателната работа, която обхваща всички ученици от училището;

2. клас (паралелка) с целодневна организация, която обхваща всички ученици от класа (паралелката);

3. група с целодневна организация, която обхваща ученици от различните паралелки на един клас или ученици от различни класове.

Чл. 114

Целодневна организация на учебно-възпитателната работа в училище се въвежда по желание на родителите и с решение на ИК на ОБНС в рамките на бюджета на общината при съответната квалификация на педагогическите кадри и осигурени условия за едносменно обучение, самостоятелна учебна подготовка, пълноценно използване на свободното време, хранене, обедна почивка и транспорт на учениците.

Чл. 115

(1) Учебно-възпитателната работа в училищата, класовете и групите с целодневна организация се осъществява съгласно съответен учебен план и указания на МНП.

(2) Целодневният учебно-възпитателен процес се провежда по дневен и седмичен режим под ръководството на учители и възпитатели или само на учители.

(3) Ръководният, педагогическият, административният и техническият персонал в училищата с целодневна организация на учебно-възпитателната работа се определя въз основа на действуващите нормативни документи за щатно осигуряване и за организация, нормиране и запланване на труда.

Чл. 116

(1) Във вечерните училища се приемат лица, навършили 16 години, заети в производството, услугите и администрацията, както и домакини майки.

(2) Учениците, които напускат работа през учебната година по уважителни причини, могат да продължат обучението си до края на учебната година.

Чл. 117

Учениците от дневните общообразователни училища, встъпили в граждански брак по време на учебната година, могат в 20-дневен срок от напускането да се запишат за вечерно или задочно обучение, като се задължават в срок от три месеца да постъпят на работа. Такива лица могат в края на учебната година да се явят като частни ученици на изпит по всички изучавани предмети. Тези, които са завършили успешно първия учебен срок (без слаби бележки), се явяват на изпит само върху материала за втория учебен срок.

Чл. 118

(1) Учебните занятия във вечерните (сменните) училища се водят по специални учебни планове.

(2) Учениците могат да отсъствуват от училище по служебни причини най-много до 15 дни, ако предприятието предварително е поискало разрешение от училището.

(3) Отсъствуващите от учебни занятия по болест представят медицинско свидетелство или служебна бележка от предприятието (службата), с която удостоверяват, че имат болничен лист.

(4) Ученик, който е отсъствувал през срока повече от 30 учебни часа (извинени и неизвинени), се изпитва от учителите задължително върху пропуснатия материал, без което не се оформят срочните му оценки.

(5) Учениците от вечерното (сменното) обучение, които са завършили първия учебен срок и по много уважителни причини са възпрепятствувани да продължат обучението си, могат по решение на учителския съвет да завършат учебната година, като положат в края на годината изпит по изучаваните предмети върху материала само за втория срок, а по предмети, по които имат слаба оценка за първия учебен срок — върху материала за цялата година.

(6) За отстраняване на ученик поради неизвинени отсъствия и други причини се уведомява писмено предприятието, в което той работи.

Чл. 119

На ученици, които нарушават училищния режим и обществения ред, се налагат наказания по чл. 55.

Чл. 120

(1) Лица, навършили 16 години, които работят в производството, услугите и администрацията, както и домакини майки, могат да завършат основно и средно образование чрез задочно обучение.

(2) Задочно могат да се учат и лица, неработещи поради трайни заболявания. Те се допускат на занятия и на изпити при условие, че болестта им не е опасна за околните.

(3) Изгубилите право да учат в горния курс на дневните или вечерните училища могат да продължат образованието си чрез задочно обучение, ако работят. Същото право имат и младежните, отбили военната си служба.

Чл. 121

(1) Задочното обучение се води по специален учебен план.

(2) Учебните занятия със задочниците започват на 1 октомври и приключват съгласно учебния план.

Чл. 122

(1) Подготовката на задочниците за изпити се извършва чрез занятия, консултации и самостоятелна работа.

(2) На присъствените занятия пред задочниците се изнасят обобщителни уроци по определени теми, отделни уроци върху по-труден материал, правят се лабораторни опити и писмени упражнения.

(3) По български език и литература и по математика на задочниците допълнително се възлагат най-малко по 2 писмени контролни работи, които се рецензират и връщат.

(4) Задочници, представили незадоволителни контролни работи, не се допускат до изпит по предмета.

(5) Ръководствата на училищата осигуряват конспекти по всеки предмет за всеки клас, които се раздават на учениците в началото на учебната година.

(6) Когато в някое предприятие, отдалечено от училището, има работници задочници, в него могат да се организират учебно-консултационни пунктове с групи от по 10 и повече задочници от един или най-малко два последователни класа.

Чл. 123

(1) Изпитите на задочниците се провеждат в сесии, определени с учебния план.

(2) Задочниците полагат изпит по предметите в учебния план и програмите за вечерните училища.

(3) Задочниците, които не положат успешно изпитите си по един или повече предмети през сесията, когато приключва изучаването им, имат право да се явяват на изпит по тези предмети и през следващите сесии, определени с учебния план.

(4) След последната сесия се определя положението на задочника. Ако е получил до 3 слаби бележки, допуска се на поправителен изпит, а ако е завършил годината с повече от 3 слаби бележки — презаписва класа.

(5) Задочници, презаписали класа, се освобождават от полагане на изпит по онези предмети, по които имат оценка най-малко добър (4).

(6) Задочниците имат право да минават условно в по-горен клас като учениците на редовно обучение.

(7) Изпитът по български език и литература, по чужди езици, по алгебра и геометрия е писмен и устен, а по всички останали предмети — само устен. Писменият изпит е с продължителност два часа.

Чл. 124

Задочниците, които останат да повтарят някой клас, могат да се явят на изпит като частни ученици за този клас само по предметите, по които имат оценки слаб (2) и среден (3). Взетите от тях изпити в задочното обучение с добър (4) и повече им се признават.

Чл. 125

Задочниците могат да завършат два класа за една учебна година.

Чл. 126

(1) Задочници, направили повече от 1/3 отсъствия от присъствените часове за даден цикъл очни занятия, не се допускат на изпити през тази сесия. Те се явяват на изпит по изпуснатите предмети на следващата сесия.

(2) Задочници, които продължават да отсъствуват и през следващия цикъл очни занятия и направят още 1/3 отсъствия от общия брой часове, се отстраняват от задочно обучение.

Чл. 127

(1) Изпити на частни ученици за завършване на основно образование се провеждат във всички основни и средни училища, а за горния курс — само в училища, определени от РУМД.

(2) Частните ученици се явяват на изпит в районното училище по местоживеене или по месторабота.

(3) Молби за допускане до изпит се подават до директорите на съответните училища най-късно 10 дни преди изпитната сесия.

(4) Изпити за частни ученици се провеждат в 3 сесии: от 10 до 30 януари, от 26 май до 30 юни и от 1 до 25 септември, по учебния план и програмите за вечерните училища. Частните ученици могат да положат изпита за отделен клас наведнъж по всички предмети или на части по свой избор. Те имат право да се явят на изпит по всеки предмет за гимназиалния курс най-много три пъти и да завършат един клас най-много за 6 сесии, а за основно образование — докато издържат изпита. Ако издържат успешно изпитите за даден клас, те могат през същата изпитна сесия да положат част или всички изпити и за следващия клас.

(5) Изпитите се провеждат по разписание, одобрено от директора на училището, като в един ден се полага изпит само по един предмет. По предметите, по които се правят класни работи, изпитът е писмен и устен. Писмените работи се пазят 1 година.

(6) Когато частният ученик има оценка слаб (2) само по един предмет за даден клас, той може да се яви на изпит по този предмет и четвърти път.

Чл. 128

Частните ученици имат право на условно преминаване в по-горен клас.

Чл. 129

Частен ученик, който не завърши успешно класа, има право отново да се яви на изпит по всички предмети за съответния клас.

Чл. 130

Когато частните ученици си послужат с измама, изпитите им се анулират.

Чл. 131

(1) На изпит като частни ученици могат да се явят и редовни ученици от дневните и вечерните училища, които са напуснали училището по болест или са завършили учебната година най-малко с добър успех и желаят да завършат два класа за една учебна година. Те полагат изпит в училището, в което учат, по съответните програми. Резултатите от изпитите се вписват в главната книга (личното дело).

(2) Право на частни ученици имат и подлежащите на задължително обучение, които не са били в училище същата година или са останали да повтарят класа.

Чл. 132

(1) На всеки ученик от IV до XI (XII) клас се издава ученическа книжка, в която се вписват текущите, срочните и годишните му оценки.

(2) Учениците, завършили I—III клас, получават в края на годината свидетелство за завършен клас.

(3) На учениците, завършили IV—XI (XII) клас и напуснали училище по различни причини (навършена възраст, заминаващи за чужбина, заболели и др.), при нужда се издава удостоверение за завършен клас.

(4) На учениците, които завършват успешно VIII клас, се издава свидетелство за завършено основно образование. В свидетелството се вписва успехът по учебните предмети, изучавани в VIII клас. Общата оценка в свидетелството за завършено образование е средноаритметична, закръглена до стоти от оценките, вписани в свидетелството.

(5) На успешно завършилите XI (XII) клас със зрелостен изпит се издава диплома за завършено средно образование. В дипломата се вписват оценките, както е посочено в чл. 103.

(6) Завършилите XI (XII) клас с професионална подготовка, които са положили квалификационен изпит по теория и практика на професията и специалността, получават отделно удостоверение за професионална квалификация.

(7) Завършилите специални училища получават документ за основно или средно образование. Това не се отнася за учениците от училища за глухи, които не са завършили 10-годишния курс на обучение, глухи или слепи с умствена иедостатъчност и за учениците от помощните училища.

(8) На ученик от IX до XI (XII) клас, който се премества от едно училище в друго, се издава отпускно удостоверение, а на ученик, подлежащ на задължително обучение — удостоверение за преместване.

(9) Удостоверенията, свидетелствата и дипломите се подписват от директора и се подпечатват с печата на училището (дипломите за завършено средно образование — с печата на училището с държавен герб).

(10) Учениците могат да получават преписа от документа си за образование от същото училище, а ако го загубят — и дубликат.

(11) Свидетелствата за завършено основно образование, дипломите за завършено средно образование и удостоверенията за професионална квалификация, както и техните дубликати се записват в специална книга.

Чл. 133

Във всяко училище се води следната задължителна документация:

1. книга за подлежащите на задължително обучение деца;

2. дневник за всяка паралелка;

3. книга за записване на преподадения учебен материал в IV—XI (XII) клас;

4. главна книга за успеха на учениците от I до VIII клас;

5. лично дело за успеха на всеки ученик от IX до XI (XII) клас;

6. книга за частните ученици и явилите се на приравнителни изпити;

7. книги за записване на издадените свидетелства за основно образование, дипломи за средно образование и удостоверение за професионална квалификация;

8. книга за впечатленията на директора и заместник-директорите от учебно-възпитателната работа на учителите;

9. книга за впечатленията и поръченията на длъжностните лица от МНП и неговите органи;

10. протоколна книга за заседанията на учителския съвет;

11. летописна книга на училището и албум за учителите;

12. библиотечна книга;

13. санитарна книга;

14. инвентарна книга;

15. входящ и изходящ дневник.

Чл. 134

Задължителната документация се номерира, проширува и подпечатва с печата на училището.

Чл. 135

Делата на училищния архив, с изключение на счетоводните се приключват в края на учебната година.

Чл. 136

Всяко училище има печат с кръгла форма, на който е написано какво е училището (начално, основно, средно и др.), името на патрона му, в кой град (село) се намира. Средните училища и гимназиите имат и печат с държавен герб за подпечатване на дипломите за завършено средно образование.

Чл. 137

Всяко училище има знаме с размери 1 на 1,5 м, на което е изобразен ликът на патрона на училището.

§ 1

На основата на този правилник учителският съвет на всяко училище приема правилник на училището.

§ 2

Този правилник се издава на основание чл. 37 от Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшното развитие на народното образование в Народна република Еългария. притежава отделен член от трудовия колектив — 733; начин за изчисляване на дивидента в зависимост от размера на печалбата; максималният размер на дивидента се определя по ред 15 по схемата за разпределение на печалбата на фирмата; минималният размер на дивидентите на една трудова акция не може да бъде по-малък от 2 лв., или 4% от номиналната стойност на трудовата акция от 50 лв.; номиналната стойност на всички трудови акции не може да надхвърля 22 млн. лв. (50% от размера на уставния фонд на издателя — настоящата фирма), както и постоянен ръководител Димитър Неделчев Димитров“. 29 Плевенският окръжен съд обявява, че на основание чл. 11, ал. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност с решение от 11. XII. 1990 г. по ф. д. 3386/90 вписа в регистъра за дъщерни фирми, т. II, парт. 59, дъщерна фирма „ИМЛТ— Инженеринг“ със седалище Плевен, ул. Гривишко шосе, с предмет на дейност: научноизследователска, развойно-внедрителска, проектантска, производствена и инженерингова дейност за механизация и автоматизация на технологичните процеси в металолеенето и други отрасли на промишлеността, в основна сфера на дейност — машиностроителна и металообработваща промишленост, и с уставен фонд 1 149 хил. лв. предоставено държавно имущество, което тя получава като правоприемник на прекратеното от обнародването в „Държавен вестник“ на решението за регистриране на фирмата поделение ИМЛТ по баланса му към 1 октомври 1990 г. заедно с активите и пасивите. Дъщерната фирма се представлява от времешно управляващия инж. Павел Тодоров Папуджиев.