Раздел 1. Общи положения
Чл. 1
(1) С тази наредба се уреждат условията и редът за даване на съгласие от министъра на правосъдието на основание чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс във връзка с Указ № 1336 на Държавния съвет на Народна Република България от 1986 г. (ДВ, бр. 33 от 1986 г.) за осиновяване на лице, което е български гражданин, от чужденец.
(2) В процедурата по осиновяването се съблюдават и изискванията, залегнали в чл. 21 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ДВ, бр. 55 от 1991 г.).
Чл. 2
Съгласие за осиновяване може да се даде само ако осиновяваното дете е на възраст над 1 година. Това изискване не се отнася за случаите, когато чужденец иска да осинови рожденото дете на своя съпруг — български гражданин.
Раздел 2. Основни изисквания при подаване на документите на осиновяващите — чужди граждани
Чл. 3
(1) Чужденците, които желаят да осиновят лице — български гражданин, подават молба до министъра на правосъдието. Към молбата се прилагат следните документи:
1. удостоверение за сключен брак. Ако осиновяващият не е сключил брак, следва да представи документ, удостоверяващ това обстоятелство, от съответната администрация по местожителството му;
2. удостоверение, че осиновяващият не е лишен от родителски права;
3. удостоверение от съответната администрация по местожителството на всеки осиновяващ за неговите доходи и имотно състояние;
4. препоръка (доклад) от службата за социална помощ на съответната администрация по местожителството на осиновителите или доклад от чуждестранна организация, получила разрешение за посредничество при осиновявания от съответния държавен орган, съгласно местното законодателство. В тях се дава подробна характеристика за осиновяващите, сведение за условията на живот, семейна и лична мотивация за осиновяване, история на брака и др.
5. удостоверение за съдимост;
6. медицински свидетелства за физическото и психическото здраве на всеки осиновяващ, както и медицинско удостоверение за липса на тежки хронични, заразни венерически болести, СПИН, туберкулоза и др., застрашаващи живота на осиновяващия;
7. декларация, нотариално заверена, че детето няма да бъде подлагано на експериментално лечение или части от тялото му да се използват за донорски цели;
8. пълномощно от молителите с нотариална заверка на подписите, когато действат чрез пълномощник;
9. удостоверение, че са налице всички изисквания по отечествения закон на осиновяващите за допускане на осиновяване;
10. удостоверение, че отечественият закон на осиновяващите не допуска преосиновяване, или декларация, че детето няма да бъде давано за осиновяване, ако законът допуска това;
11. акт за раждане на осиновявания (детето);
12. медицинско свидетелство за здравословното състояние на осиновяваното дете;
13. писмено съгласие за осиновяване с нотариално заверен подпис от майката и бащата (ако са известни);
14. всички допълнителни документи за осиновяване, изискващи се по отечествените закони на осиновяващите.
(2) Ако осиновяваното дете е оставено за отглеждане в обществено заведение, документите по ал. 1 се представят чрез управителя на заведението.
(3) Всички посочени в предходната алинея документи от чужбина следва да бъдат преведени на български език и заверени от българското посолство в страната, от която са осиновяващите.
Раздел 3. Допълнителен ред и изисквания при подаване на документите за осиновяване
Чл. 4
(1) Ако детето, чието осиновяване се иска, е оставено за отглеждане в обществено заведение в системата на Министерството на здравеопазването, дейността по осиновяването се извършва съгласно чл. 142, т. 7 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве и Наредба № 9 на Министерството на народното здраве от 1987 г. за работата на социално-правните кабинети към здравните заведения (ДВ, бр. 47 от 1987 г.). В тези случаи копие от молбата до министъра на правосъдието заедно с приложенията се подава и до министъра на здравеопазването за изразяване на становище.
(2) Ако осиновяваният е на възраст над 3 години и е оставен за отглеждане в обществено заведение в системата на Министерството на образованието и науката, копие от молбата до министъра на правосъдието заедно с приложенията се подава и до министъра на образованието и науката за изразяване на становище.
Чл. 5
В случаите по чл. 4, ал. 1 и 2 освен документите по чл. 3 се изискват допълнително:
1. декларация с нотариално заверен подпис от майката и бащата (ако са известни) на осиновявания, че са съгласни детето им да бъде дадено за осиновяване от управителя на общественото заведение при условията на чл. 61 или 62 от Семейния кодекс;
2. писмено съгласие от управителя на общественото заведение, с което се предлага на министъра на правосъдието да даде съгласие за осиновяване на конкретно дете, оставено в заведението за отглеждане и пожелано да бъде осиновено от молителите;
3. писмени декларации от най-малко три български семейства, които имат регистрирани молби в общественото заведение, съдържащи отказ за осиновяване на конкретното дете.
Чл. 6
(1) В случаите, когато осиновяваното дете не е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите желаят да го дадат за осиновяване на чужденци, се изисква майката и бащата (ако е известен) да представят удостоверение от социално-правния кабинет за съответното здравно заведение по местоживеене, че детето не може да бъде дадено на българско семейство за отглеждане или осиновяване или че не може по друг подходящ начин да бъде отглеждано в България.
(2) Удостоверение по ал. 1 не е необходимо, когато осиновяващият е роднина до 3 степен по съребрена линия или роднина по права линия без ограничение на един от родителите на осиновяваното дете.
Чл. 7
(1) При осиновяване от чужденец на рожденото дете на своя съпруг — български гражданин, се спазват разпоредбите на чл. 49 — 67 във връзка с чл. 136 от Семейния кодекс. В тези случаи осиновяващият представя всички необходими документи по чл. 3, ал. 1 от наредбата.
(2) В процедурата по даване на съгласие се взема предвид обстоятелството, че се иска осиновяването на рождено дете на съпруг, както и че има изрично желание от двамата родители, но независимо от това се преценява дали осиновяването е в интерес на детето.
(3) Когато в случаите по ал. 1 другият родител не дава съгласие за осиновяване, съдът преценява дали да допусне осиновяването с оглед интересите на детето и чл. 57 от Семейния кодекс.
Чл. 8
Преди даване на съгласие от министъра на правосъдието се проучват конкретно по всяка преписка упълномощените лица и организации в чужбина дали са благонадеждни и дали притежават надлежно законно разрешение да правят проучвания на условията на живот на осиновяващите и да извършват услуги по осиновявания с международноправен елемент.
Чл. 9
Съгласие за осиновяване не се дава, ако в семейството на осиновяващите има осиновено дете или техни рождени деца.
Чл. 10
Отказът да се даде съгласие за осиновяване от министъра на правосъдието се съобщава писмено на молителите с кратка мотивировка. Отказът не подлежи на обжалване.
Чл. 11
След даване на съгласие от министъра на правосъдието цялата преписка се изпраща служебно на Първи районен съд — София, за разглеждане на делото по допускане на основаването.
Заключителни разпоредби
§ 1
Тази наредба се издава на основание Указ № 1336 на Държавния съвет на Народна Република България от 1986 г. (ДВ, бр. 33 от 1986 г.).
§ 2
Указания по прилагането на наредбата се дават от министъра на правосъдието и министъра на здравеопазването.
§ 3
Наредбата е съгласувана с Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалните грижи.